Производството е по реда на глава XII от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по депозирана в законния срок жалба на Е. Е. Х., [ЕГН], срещу Решение № 165/28.05.2025 г. постановено по АНД № 137/2025 г. по описа на PC - Ботевград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 10124378, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Решението се обжалва като неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалните и процесуалните правила. Твърди се в жалбата, че вмененото във вина нарушение не е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К № 7045703/10.09.2024 г.

Моли касационната инстанция да отмени решението на РС или да върне делото за разглеждане от друг състав на РС – Ботевград. В представена писмена защита поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – ОД на МВР – София, чрез юрк. П. И. в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна, като моли същата да бъде отхвърлена.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адв. възнаграждение.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за правилно и законосъобразно решение на РС.

Административен съд София област, Първи касационен състав, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК. Същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение № 165/28.05.2025 г. постановено по АНД № 137/2025 г. по описа на PC - Ботевград, с което е потвърден ЕФ серия К № 10124378 за налагане на глоба за нарушение, установено с техническо средство, с който на Е. Е. Х., [ЕГН] е наложено на основание чл.189, ал. 4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с чл.21,ал.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП /. РС е приел за установено, че на 21.09.2024 г. в 09:03 часа в област Софийска, община Ботевград, АМ Хемус, КМ 41+300, посока към гр. Варна, заснетото МПС - лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с per. № [рег. номер], се е движело с установена стойност на скоростта от 97 км/час или превишение в размер на 17 км/час, при ограничение на скоростта от 80 км/ч, сигнализирано с пътен знак В26, с което е извършено нарушение, касаещо движение с превишена скорост. Приспаднат толеранс -3% от измерената скорост. Отразено е в електронния фиш, че собственик на процесното МПС е касационният жалбоподател Е. Е. Х., както и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Отразено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7045703 на 10.09.2024 г.

За да постанови своето решение РС е приел, че в производството по издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да дават основания за неговата отмяна. Достигнал е до извод, че нарушението за което е санкциониран жалбоподателят се явява извършено при условията на повторност, поради което е ангажирана административнонаказателната му отговорност при условията на чл. 182, ал.4 от ЗДвП, като му е определена глоба от 100 лева в двукратен размер на наказанието по чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Съдът е намерил, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, доколкото посочената норма предвижда конкретното нарушение в диспозицията си. Въззивният съд е намерил, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съдът е взел предвид, че в ЕФ е посочено, че е нарушена и нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. На следващо място е извел, че съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Аргументирал се е, че в случая АНО е посочил в обжалвания ЕФ, че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 7045703 на 10.09.2024 г., и е представил писмени доказателства за това. РС е достигнал до извод, че с оглед разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП е важно да се докаже, че Електронен фиш Серия К № 7045703 се е отнасял за "същото по вид" нарушение, а именно за управление на превозно средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е извършено във или извън населено място, дали е с един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или различно превишение на скоростта. Важно е видът на нарушението да е един и същ. По делото са представени доказателства, че срещу жалбоподателя е издаден ЕФ серия К № 7045703, който му е бил връчен на 23.08.2024 г. и същият е влязъл в сила на 10.09.2024 г., след изтичане на 14 дневния срок от връчването му, т. е. от 10.09.2024 г., до датата на нарушението по ЕФ № К/10124378 - 21.09.2024 г. не е бил изтекъл едногодишен срок, поради което и процесното нарушение се явява извършено при условията на повторност. Съдът е достигнал до заключение, че следва да се ангажира административно - наказателната отговорност на жалбоподателя именно при условията на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (със 17 км/ч. над ограничението от 80 км/ч. - след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), мястото на извършване на нарушението (извън населено място) и начина, по който законодателят е определил да се санкционира административно - наказателно отговорното лице за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което е извършено повторно, съдът е приел, че спрямо Е. Е. Х., като собственик на МПС л.а. „Хюндай Соната“ с per. № [рег. номер] и доколкото деянието е извършено "повторно", следва да се приложи санкционната норма на чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и да му се определи "глоба" в на двукратния размер на наказанието по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, т. е. 100,00/сто/ лева.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на РС, че деянието е извършено в условията на повторност.

Правилни са изводите на въззивният съд, че оспореният електронен фиш съдържа изискуемите от чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити и е издаден по законоустановения ред. Правилно е прието, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението. Приложената снимка клип, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направеният запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронният фиш. Формално обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Мястото за контрол е удостоверено в представения протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 81213-532/12.05.2015 г. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на преносима система за контрол на скоростта. В приложените към процесния електронен фиш снимки /л.22/ са посочени GPS координати на разположението на използвания уред, които дават възможност по изключително прецизен начин да се индивидуализира мястото на контрол, респ. разположението на техническото средство, ако по делото съществува спор относно това място и/или други обстоятелства свързани с него /разположение на пътен знак, обхват на действие и т.н./.

С писмената защита представена по делото е представена и справка от ОДМВР - София във връзка с подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДВП от Е. Е. Х. с УРИ № 120400-18070/03.09.2024 г., в която е посочено, че наказателното производство по електронен фиш серия К № 7045703 е прекратено. В касационната жалба е налице оплакване за неправилност на въззивното решение досежно доводите свързани с наличието на повторност, а с писменото доказателство се установява именно соченото в касационната жалба обстоятелство. От горната справка е видно, че по отношение на Е. Х. не е налице влязъл в сила ЕФ серия К № 7045703, връчен му на 23.08.2024 г. Ето защо следва да се приеме, че нарушението по оспорения електронен фиш не е извършено в условията на повторност. В конкретния случай превишената стойност на скоростта е 17 км/ч, поради което приложима е санкцията при условията на чл.182, ал. 2, т.2 от ЗДвП. Последната в приложимата редакция (изм. – Дв., бр.10 от 2011г.), предвижда за превишаване на скоростта на движение извън населено място от 11 до 20 km/h, точно фиксирано по размер наказание – глоба от 50лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а оспорения ЕФ следва да бъде изменен в санкционната му част, като вместо наложената глоба в размер на 100 лв. следва да се определи такава в размер на 50 лв.

С оглед изхода на спора и предвид установеното виновно поведение на водача свързано с издаването на процесния ЕФ, разноските следва да останат така както са направени от всяка една от страните.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 165 от 28.05.2025 г., постановено по АНД № 137/2025 г. по описа на Районен съд – Ботевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 10124378 издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Е. Е. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], е наложена „глоба” в размер на 100,00 (сто) лева, за извършено от него нарушение пет чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 7045703 на 10.09.2024 г., преквалифицира нарушението на такова по чл. 182, ал.2, т.2 във вр. с чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като вместо наложената глоба в размер на 100,00 /сто/ лв. налага по отношение на Е. Е. Х., [ЕГН] глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.