Производството е по реда на чл. 404 – 409 от Гражданско процесуалния кодека (ГПК), вр. чл. 144 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба от С. П. С. от гр. Велико Търново, [улица], ет.3, ап.10, чрез адв. Ж. Д., за издаване на изпълнителен лист за присъдените по делото разноски в размер на 311,89 евро, включително и 2.56евро за държавната такса по молбата за издаване не изпълнителен лист. Приложена е вносна бележка за заплатена държавна такса в размер на 2.56 евро, равняващи се на 5 лв.

Като разгледа молбата, съдът намира следното:

Искането е допустимо и основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал.1, вр. чл. 404, ал.1, т. 1, предл. първо от ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на влезлите в сила решения и определения на съдилищата. Аналогична е разпоредбата на чл. 268, т. 2 от АПК посочваща като изпълнителни основания решения, определения и разпореждания на административните съдилища.

С Решение № 1536/17.04.2026 г., постановено по делото е отменена по жалба на С. П. С. от гр. Велико Търново, [улица], ет. 3, ап. 10, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1275-000302/07.01.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново осъдена да заплати на С. П. С., [ЕГН], гр. Велико Търново, [улица], ет. 3, ап. 10, разноски по делото в размер на 311,89 (триста и единадесет евро и осемдесет и девет цента) евро.

Решението е влязло в сила на 17.04.2026г.

Налице е годно изпълнително основание – влязло в сила съдебно решение, поради което искането за издаване на изпълнителен лист следва да бъде уважено по отношение на присъдената с решението сума.

По отношение на искането в останалата част за присъждане на 2.56 евро за държавната такса за издаване на изпълнителен лист искането е неоснователно.

Съгласно чл. 405 ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. По чл. 404, т. 1 такива са влезлите в сила решения и определения на съдилищата. Това значи, че съдията, който издава разпореждането за издаване на изпълнителен лист, е обвързан със съдържанието на осъдителния диспозитив на влязлото в сила съдебно решение като изпълнително основание. Наистина, плащането на държавна такса за издаване на изпълнителния лист е условие за редовност на молбата, с която е поискано издаването на листа, но в ГПК липсва процесуално правило, съгласно което съдията от първоинстанционния съд, след приключването на съдебен спор с влязло в сила решение, може да присъди тази сума като част от задължението по изпълнителния лист. По чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, но разноските по изпълнението са направените разноски за образуване и водене на изпълнителното дело след издаване на изпълнителния лист, а обсъжданата такса е условие за редовност на молбата в производството по издаване на самия изпълнителен лист. Това налага извод, че обсъжданата такса се заплаща от кредитора, за да се снабди с документ, без който не може да започне изпълнителното производство. В този смисъл Определение № 11856 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2021 г., VIII о. За така заплатената държавната такса за издаване на изпълнителен лист, няма изпълнително основание. Следователно, при липсата на изпълнителен титул не може да се издаде изпълнителен лист от съда. Сторените от жалбоподателя разноски за издаването на изпълнителен лист, под формата на заплатена държавна такса от 2.56 евро може да се претендират в изпълнението. В този смисъл Определение № 11216 от 25.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2018 г., VIII о.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 407 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК Административен съд Велико Търново, 5 състав

Р А З П О Р Е Д И:

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист на С. П. С., [ЕГН], гр. Велико Търново, [улица], ет. 3, ап. 10 срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново за следните суми:

• 311,89 (триста и единадесет евро и осемдесет и девет цента) евро по административно дело № 65/2026 г. по описа на Административен съд - Велико Търново.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в частта му по отношение на 2.56 евро държавна такса за издаване на изпълнителния иск.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Р. България, в двуседмичен срок от съобщаването му за молителя, а за ответника – от връчване на поканата за доброволно изпълнение.

Препис от определението да се връчи на молителя по реда на чл. 138 от АПК.