Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от З. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес] против решение рег. № 190/30.06.2025 г., постановено по анд № 246/2025 г. на районен съд –Ботевград, с което е потвърден Електронен фиш № 8505397387, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който му е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал.6 от Закона за движението по пътищата.

Недоволен от решението го обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, така и в противоречие с правото на ЕС. Липсва обосновка на твърдените от него нарушения, допуснати при постановяване на обжалвания съдебен акт. Иска отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не изпраща представител. Не дава становище по касационната жалба.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура дава становище, че решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл.210, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията по чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН. Като такава същата е допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е решение № 190/30.06.2025 г., постановено по анд № 246/2025 г. на районен съд –Ботевград, с което е потвърден Електронен фиш № 8505397387, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който му е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на дружеството, за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 179. ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 300 лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическа страна на спора следното: На 09.06.2022 г. в 16:20 часа с устройство № 20342, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път А-2, км 61+656 с посока Намаляващ километър, е бил заснет лек автомобил „Ланчия Муза“ с рег. № [рег. номер], собственост на касационния жалбоподател. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Районният съд е обосновал законосъобразността на така издадения електронен фиш с липсата на съществени процесуални нарушения при издаването му; приел е за безспорно установено, че не е заплатена дължимата винетна такса; обосновал се е защо не следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, така и защо деянието не е извършено в условията на непредпазливост, независимо от мотивите на нарушителя, че не е знаел за заплащането на пътна такса; обсъдил е основното възражение за изтекла погасителна давност на нарушението, приемайки, че с оглед началния момент на давността 09.06.2022 г. и датата на образуване на производството по подадената първоначална жалба, е изтекъл период от време, по-малък от предвиденият период от 4 години и шест месеца за наказателно преследване на деянието.

Настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона.

Оспорения електронен фиш съдържа изискуемите от закона реквизити. В Закона за движение по пътищата е предвиден специфичен способ за установяване на нарушения, свързани с неплащане на дължимата винетна такса, като чл. 189ж, ал. 1 от с.з. допуска при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, да може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Издаденият електронен фиш съдържа всички горепосочени реквизити, поради което не страда от порок във формата на акта.

За процесния пътен участък се дължи заплащане на винетна такса, съобразно Решение № 127 на Министерски съвет от 28.02.2020 г. за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса за ползване на пътната инфраструктура. Съобразно посоченото решение такса за ползване на пътна инфраструктура /винетна такса/ не се заплаща за участъците от републиканските пътища, попадащи в границите на населените места, трайно обозначени със знаци Д11 и Д12, а също така за обходните и околовръстните пътища, попадащи в границите на населените места, както и за следните участъци от републиканските пътища, попадащи на територията на: изрично изброена в посоченото решение. Няма спор, че твърдяното административно нарушение е установено по път А-2 км. 61+656, общ. Правец, който участък категорично не попада в обхвата на изброените в Решение № 127/28.02.2020 г. на Министерски съвет, за които е прието, че не се заплаща винетна такса. В тази връзка извършеното административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП в този пътен участък, е съставомерно, тъй като за конкретния пътен участък от републиканската пътна мрежа се дължи заплащане на винетна такса.

По въпроса изтекла ли е по отношение релевираното административно нарушение абсолютната давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, приложима по препр. от чл. 11 ЗАНН, Касационният съд следва да посочи, че: уредбата на института на абсолютната давност относно наказателното преследване по НК е приложима по отношение административните нарушения, тъй като същата не е регламентирана в ЗАНН - по аргумент от чл. 11 във вр. чл. 34 от ЗАНН. По посоченото препращане субсидиарно приложение намират разпоредбите на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. ал. 3 от НК. Касационният жалбоподател е санкциониран за нарушение, което е извършено на 09.06.2022г. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80 от НК. В случая с оглед вида на наложеното наказание - “глоба”, това е срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК в редакцията на нормата, обн., ДВ, бр. 26 от 2010г. – три години. Следователно срокът по чл. 81, ал. 3 от НК е четири години и половина от извършване на деянието – чл. 80, ал. 3 от НК. В разглежданата хипотеза този срок е започнал да тече от датата на извършване на нарушението – 09.06.2022 г. и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт абсолютната давност от четири години и шест месеца все още не е изтекла.

Предвид изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Административен съд София – област

РЕШИ:

Оставя в сила Решение рег. № 190/30.06.2025 г., постановено по анд № 246/2025 г. на районен съд –Ботевград, с което е потвърден Електронен фиш № 8505397387, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който му е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал.6 от Закона за движението по пътищата.

Решението е окончателно.