Производството е по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М. А. И. от гр.Велико Търново, [улица] против Решение № 1040-21-494 / 12.08.2025г. на Директора на ТП на НОИ гр.София - град, с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу Разпореждане № 36734 / 21.05.2025г., с което не е приета за трудова декларирана от осигурителя Сдружение с нестопанска цел „SOS Детски селища България“ злополука. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради неправилна преценка на установените факти от значение за спора довели до неправилния извод за липса на падането при връщане от работа и документираното по-късно заболяване. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на компетентния орган за ново произнасяне и признаване на трудовата злополука.

Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна изразява становище за правилност на оспорения административен акт и моли за оставянето му в сила.

Предмет на настоящото съдебно производство e Решение № 1040-21-494 / 12.08.2025г. на Директора на ТП на НОИ гр.София - град, с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу Разпореждане № 36734 / 21.05.2025г., с което не е приета за трудова декларирана от осигурителя Сдружение с нестопанска цел „SOS Детски селища България“ злополука.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

М. А. И. работи като психолог в ЦОП Велико Търново на Сдружение с нестопанска цел „SOS Детски селища България“. На 10.12.2024г. при пътуване в автобус на градски транспорт Велико Търново от работното си място до дома си, И. пада в автобуса, поради внезапно спиране и внезапно потегляне на превозното средство. Свидетел на произшествието е нейна колежка. След падането И. се прибира у дома заедно със съпруга си, не посещава лекар, а се самолекува с обезболяващи, приемайки, че усещаните от нея болки се дължат на натъртвания от падането. През дните, следващи падането, И. е в предварително плануван отпуск и се връща на работа на 16.12.2024г. Продължава да изпитва болки, но не посещава лекар.

През м. януари 2025г. И. при навеждане изпитва силна, непоносима болка и посещава ортопед. Извършено е рентгеново изследване, установени са проблеми на лумбалните прешлени, като й е предписано лечение с обезболяващи, крем за мазане и леглови режим. Тъй като болките продължават жалбоподателката отново посещава ортопед като й е направена компютърна аксиална томография, която установява костна фрактура в дистален край на опашната кост. Препоръката на специалиста е за оперативно лечение, поради което и на 11.02.2025г. И. постъпва в Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Б.“ гр.София, където й е извършена операция. Дори и след операцията И. продължава да изпитва силни болки и за се затруднява при движение, като периодично посещава специалисти – на 20.03.2025г., на 14.04.2025г., на 08.05.2025г., на 14, 9, 28.05.2026г., на 11 и 23.06.2025г. От 21.01.2025г. до 26.07.2025г. жалбоподателката е в болнични.

На 01.05.2025г. М. И. отправя молба до работодателя си за регистриране на трудова злополука, в която описва подробно механизма на нараняването си и здравословното си състояние. На 14.05.2025г. осигурителя Сдружение с нестопанска цел „SOS Детски селища България“ подава Декларация за трудова злополука, като след дадени указания от административния орган представя Заповед за разследване на трудова злополука, ведно с протокол и писмени обяснения. Въз основа на тези данни длъжностно лице при ТП на НОИ София - град издава Разпореждане № 36734 / 21.05.2025г., с което не е приета за трудова декларирана от осигурителя Сдружение с нестопанска цел „SOS Детски селища България“ злополука, тъй като липсва издаден болничен лист, с който да се удостовери временната неработоспособност на работника непосредствено след произшествието на 10.12.2025г. Разпореждането е оспорено по административен ред и е потвърдено с обжалваното пред съда решение.

В хода на съдебното производство са събрани нови доказателства – медицинска документация за провеждани лечения на жалбоподателката.

Пред съда показания дават съпругът на жалбоподателката А. М. И. и И. С. А. и Н. В. П. / свидетелка на падането/, които съдът кредитира като достоверни, обективни, непосредствени и непротиворечащи на писмените доказателства по делото.

По делото е прието без оспорване заключение и допълнително разяснение в съдебно заседание на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно дадено.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но при в нарушение на материалния закон.

Отказът да бъде признато продължителното заболяване на И. за трудова злополука, настъпила при прибирането на работника от работното място до местоживеене, е мотивиран от административния орган с изминалото време между падането на 10.12.2024г. /което не се оспорва/ и издадения болничен лист на 20.01.2025г. Настоящият състав намира този подход за формален и в противоречие с целта на закона. Не са анализирани нито характера на заболяването, нито времето и начина на установяването му, нито причинно-следствената връзка между падането и заболяването, нито периодът на травмата, вида на полагания от работника труд. Едва след анализ на всички тези факти, може да се направи обоснован извод за наличие на трудова злополука.

В хода на съдебното производство са събрани доказателства, които позволяват на съда да замести органа в преценката му относно обстоятелствата за възникване и развитие на заболяването и да формира извод за наличието или липсата на трудова злополука.

От писмените и гласни доказателства се установява, че след падането на 10.12.2024г. И. е в планиран отпуск, като е на работа на 16.12.2024г. В този период са коледните празници и нова година, като съответно са налице повече почивни дни. Следователно не през целия период между падането и издаването на болничния лист И. работи.

От друга страна характера на полагания труд от жалбоподателката като психолог, дава възможност за извършване на трудова дейност и при изпитване на болка и трудност при движение. За това свидетелстват и дадените от колеги на И. пред съда данни – че след злополуката е работила само с по-големи деца, че е изпитвала болки при движение, наличие на трудно сядане и т.н.

От заключението на вещото лице д-р Д. и дадените в съдебно заседание на 17.12.2025г. показания се установява следното здравословно състояние на И..

Налице е счупване на опашната кост, което е настъпило преди падането на 10.12.2024г. Опашната кост е продължение на кръстеца. Тя е една кост и се състои от пет слети един за друг прешлена. Петият прешлен е най-малката кост, която се чупи изключително рядко. При първичния преглед не е установено счупването, тъй като петият прешлен е отделен от четвъртия прешлен, с намалени размери е и е капсулован. Счупванията от този вид се лекуват по два начина – срастване на счупването или да се стопи костта. Най-неблагоприятният вариант е да започне да се стопява костта и в последствие да се капсулова нестопеното парченце. В този случай оперативно се отстранява капсулованото парченце. Именно това се е случило на И.. Падането е довело до утежняване на счупването – провокирало е обостряне на старата травма, притискане на нервите, което води до описаните от свидетелите симптоми – затруднено сядане, болка при ходене и постоянна болка в областта на таза. В следствие на удара се развива кокцигодения – постоянна или пристъпообразна болка в опашната кост, която се дължи на неврогенния синдром от притискане на нервите. В медицинските документи е вписано заболяване „счупване на опашната кост“, което се поема от здравната каса, а кокцигодения не се поема и затова не е отразено от лекарите.

Вещото лице приема, че е налице травматично увреждане на 10.12.2024г. при падането в автобуса, което е провокирало обостряне на стар инцидент с опашната кост.

При тези данни за медицинското състояние на жалбоподателката към момента на инцидента и неговото развитие, съдът намира, че първоначалното поведение на И. след падането е житейски обосновано и съответно на настоящата народопсихология – вероятно е натъртена и с болкоуспокояващи и мехлеми болката ще отшуми и ще се оправи. Още повече, че от следващия ден е в отпуск и може да полежи и да почине. Видно от приложения болничен лист от 20.01.2025г. и специалистът ортопед предписва лечение с обезболяващи и почивка. Следователно жалбоподателката е провеждала лечение, съответно на медицинските предписания. Друг е въпросът, че очевидно това лечение не е съответно на здравословното състояние на лицето, като първоначалния преглед не установява действителното заболяване на пациента. Изминалото време между инцидента и посещението на лекар и съответно издаването на болничен лист показва единствено желанието на работника да упражнява трудовата си дейност независимо от влошеното си здравословно състояние и намерение за справяне с проблемите си без отсъствие от работното място. Това поведение на работника, което е в интерес на работата и работодателя, не следва да бъде санкционирано посредством отказ за признаване на злополуката за трудова.

Доколкото вещото лице дава заключение за наличие на причинно-следствена връзка между падането и влошаването на здравословното състояние на М. И., съдът намира, че са налице законовите предпоставки за определяне на злополуката като трудова.

По тези съображения настоящият състав намира оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за издадени в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъдат отменени и преписката върната за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания относно наличието на предпоставките за признаване на злополуката за трудова.

При този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 1 050,07 евро / 538,78 евро депозит за вещо лице и 511,29 евро адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред съда/. Претендираните разноски в размер на 511,29 евро за процесуално представителство пред горестоящия административен орган не могат да бъдат присъдени с настоящото решение, тъй като не са разноски, направени в хода на съдебното производство, а разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК предвижда възстановяване на разноските по производството и възнаграждението за един адвокат при отмяна на административния акт. Направените в хода на административното производство разноски подлежат на възмездяване по реда на ЗОДОВ.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-21-494 / 12.08.2025г. на Директора на ТП на НОИ гр.София - град.

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 36734 / 21.05.2025г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ София град.

 

ОСЪЖДА Националният осигурителен институт да заплати на М. А. И. с [ЕГН] от гр.Велико Търново, [улица] сумата от 1 050,07 евро / хиляда и петдесет евро и седем евроцента/.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на М. А. И. за присъждане на разноски в размер на 511,29 евро.

 

ВРЪЩА административната преписка на длъжностно лице при ТП на НОИ София-град за ново произнасяне в едномесечен срок съобразно дадените в мотивите на решението указания.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаването му пред Върховния административен съд.