Настоящото производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационната жалба, наименована "жалба", на Ф. А. А. от [населено място] срещу решение № 51 от 05.03.2025 год. по н.а.х.д.№ 690/2024 год. по описа на РС Ихтиман. Решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател оспорва като неправилен изводът на РС за неприложимост на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване на ЕФ. Моли се за отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, като се отмени изцяло процесният ЕФ. В о.с.з. касационният жалбоподател се явява лично и поддържа жалбата на заявените основания.

Ответникът-ОД на МВР-София чрез гл.юриск. Георгиева в постъпила по делото писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила като правилно решението на РС. Претендира се юриск.възнаграждение за настоящата инстанция.

Софийска окръжна прокуратура се представлява от прок. Мирчев, който дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага решението като правилно да се остави в сила.

Административен съд София-област, Първи касационен състав, след като съобрази данните по делото и становището на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от активнопроцесуалнолегитимирана страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното пред настоящата инстанция решение РС Ихтиман е изменил ЕФ серия К № 9749475, издаден от ОД на МВР-София, с който на Алиш е наложено на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер на 100,00 лв. за извършено в условията на повторност нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от с.з., като е приложил закон за по-леко наказуемо административно нарушение, като на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложил "глоба" в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. За да постанови този правен резултат съдът е приел от фактическа страна следното:

Процесният ЕФ е издаден за това, че на 03.02.2023 год. в 09,14 ч. по АМ Тракия 53.300 км. посока на движение към [населено място] индивидуализиран в решението л.а. с ползвател наказаното лице се е движил със скорост 98. км/ч при ограничение на скоростта 80 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В-26. Нарушението е установено и заснето с мобилна радарна система за видеоконтрол, насочена към [населено място]. След приспадане на максимално допустимата грешка установено е превишение на разрешената скорост от 18 км/ч. Фактическата обстановка съдът е приел за установена въз основа на събраните писмени и веществени доказателства. При така установената фактология въззивният съд е извел извод за частична основателност на жалбата. Посочено е, че ЕФ е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му и съдържа изискуемите съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Съдът мотивирано е приел за неоснователно възражението на Алиш за незаконосъобразност на ЕФ поради неспазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, като е изтъкнал, че в случая те не намират приложение. Посочено е, че в случая давността за наказателното преследване се изчислява на основание чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, като от датата на нарушението 03.02.2023 год. към датата на връчване на ЕФ 19.10.2024 год. не е изтекъл тригодишният срок съгласно цитираните разпоредби, а към момента на постановяване на решението на въззивния съд не е изтекъл и абсолютният давностен срок от 4 години и половина (по чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК). Прието е, също така, че санкционираното нарушение е осъществено от обективна и субективна страна. По делото не са се събрали доказателства за извършване на деянието в условията на повторност, което е мотивирало РС Ихтиман да преквалифицира нарушението чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо административно нарушение. Мотивиран така, съдът е постановил решението си.

Оспореният съдебен акт е правилен.

Настоящият състав изцяло споделя фактическата обстановка, възприета от решаващия съд и правните изводи, направени на базата на установената фактология, към които препраща изцяло на основание чл. 221, ал. 2, изрече. второ от АПК и които не намира за нужно да преповтаря.

Това е валидно и досежно основния довод в касационната жалба, а именно за неправилност на извода на съда за неприложимост на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване на ЕФ. Ще следва решението като правилно да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и изрично направеното искане за присъждане на юриск.възнаграждение, касационният жалбоподател Алиш следва да се осъди да заплати такова за настоящата инстанция в полза на ОД на МВР-София в размер на 80,00 лв.

Воден от горното, Административен съд София-област, Първи касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВА В СИЛА решение № 51 от 05.03.2025 год. по н.а.х.д.№ 690/2024 год. по описа на РС Ихтиман.

ОСЪЖДА Ф. А. А. от [населено място] с [ЕГН] да заплати в полза на ОД на МВР-София разноски по делото в размер на 80,00 (осемдесет) лв.

Решението е окончателно.