Производството е по чл. 35, ал. 5 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за българското гражданство.

Образувано е по жалба на А. С. К. гражданин на Украйна роден на [дата]. в Донецк, чрез адвокат Арбекова срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по преписка вх. № 21298/2024 г. за придобиване на българско гражданство.

В жалбата се сочат подробни аргументи за незаконосъобразност на оспорения акт, като се иска неговата отмяна.

Ответникът – министърът на правосъдието, в писмено становище чрез своя процесуален представител, излага подробни доводи за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност в случай че жалбата бъде уважена.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна и правна страна:

Жалбата е подадена в срок от активно процесуално легитимирана страна -участник в производството по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за българското гражданство срещу мълчалив отказ, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните аргументи:

Административното производство е започнало по молба за придобиване на българско гражданство по чл. 15 от ЗБГ от А. С. К., самоопределящ се като лице от български произход. Молбата е постъпила на 08.11.2024 г. в Дирекция "Българско гражданство", на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗБГ - лицето е от български произход, за което е образувана адм. преписка № 21298/ 2024 г. По делото е представена декларация по чл.15 от ЗБГ от която е видно, че бащата на Кочев е българин по произход. Представени са като част от административната преписка и свидетелства за раждане на родителите на Кочев, от които е видно, че баща му е с народност – българин.

Ответникът твърди, че в хода на образуваната административна преписка и в съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗБГ преписката е насочена към заинтересованите институции – Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“ – за изразяване на писмени становища, като към настоящия момент съгласувателната процедура не е приключила.

По силата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗБГ, лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6, ако е от български произход. Обстоятелството, че заявителят е от български произход, както се твърди в подадената от него молба и очевидно то е основанието, на което се иска придобиване на българско гражданство по натурализация – чл. 15, ал. 1, т. 1 във вр. с § 2, т. 1 от ДР на ЗБГ.

В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ, съгласно която министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указа по чл. 34 в срок до девет месеца - по молбите на лица от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация.

Срокът по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ е започнал да тече от регистрирането на молбата в Министерство на правосъдието – 08.11.2024 г. и е изтекъл 08. 08. 2025 г. Липсват данни, а и не се твърди в рамките на този срок от страна на административния орган да е констатирана някаква нередовност, за което да е бил уведомен А. С. К. и която нередовност да води до спиране на срока по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ.

Съобразно чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за българското гражданство, министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указа по чл. 34 от същия закон, в срок до девет месеца - по молбите на лица от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация.

Посочените в нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗБГ срокове, в които министърът на правосъдието следва да направи предложение за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство са императивни и съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗБГ текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите. В конкретния случай по делото не се доказа на молителя да е даван срок за отстраняване на нередовности, нито има представени доказателства да е изисквано от него да представи допълнителни документи или да е възлагано извършването на допълнителни проверки по реда на чл. 33, ал. 4 от ЗБГ в рамките на деветмесечния срок от започване на административното производство.

Необходимостта от провеждане на съгласувателна процедура с Министерство на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност " в рамките на сложния фактически състав по придобиване на българско гражданство не е основание нито за спиране, нито за прекъсване на нормативно регламентирания 9 месечен срок и не е основание да се приеме, че министърът на правосъдието е действал законосъобразно. Според настоящия съдебен състав нормативно определените срокове за предложението на министъра на правосъдието не са обвързани от даването или не на мнение от Съвета по гражданството. Министърът на правосъдието е административният орган, на който е вменено законово задължението да направи предложението за издаване на указ до Президента или съответно отказ за издаване на указ в определения по чл. 35, ал. 1 от ЗБГ срок. Единствената хипотеза, в която тези срокове спират да текат, и то само в продължение на 1 или съответно 3 месеца, е регламентирана в чл. 33, ал. 4 от ЗБГ, но в настоящия случай липсват доказателства да е изисквано от А. С. К. да представи допълнителни документи, нито е възлагано извършването на допълнителни проверки, поради което не може да бъде прието, че сроковете по чл. 35, ал. 1 са спрели да текат.

В конкретния случай, предвид молбата на А. С. К. за придобиване на българско гражданство, подадена на 08. 11. 2024 г., срокът по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ е изтекъл на 08. 08. 2025 г.

Анализът на събраните доказателства налага извод, че в деветмесечния срок по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ министърът на правосъдието не се е произнесъл по подадената молба за придобиване на българско гражданство по натурализация, чрез изготвяне на предложение за издаване на указ по чл. 34 от Закона за българското гражданство. Срокът за произнасяне на министъра на правосъдието е изтекъл на 08. 08. 2025 г., поради което след посочената дата следва да се приеме наличието на мълчалив отказ. Непроизнасянето на министъра на правосъдието в нормативно определените срокове е в несъответствие с принципите за законност, съразмерност, служебно начало, бързина и процесуална икономия в административното производство.

Горните аргументи мотивират съда да приеме, че обжалваният мълчалив отказ представлява незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК при отмяна на административен акт, когато естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за провеждане на административната процедура и произнасяне с административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Съобразно разпоредбата на чл. 174 от АПК, на административния орган следва да бъде определен срок за произнасяне с административен акт по чл. 34 от ЗБГ, като бъде определен срок от 2 месеца за издаването на акта по чл. 34 от ЗБГ.

По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 35, ал. 5 от ЗБГ Административен съд – София област, 14-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по преписка вх. № 21298/2024 г. за придобиване на българско гражданство.

ВРЪЩА преписката на министъра на правосъдието за произнасяне по молбата на А. С. К. за придобиване на българско гражданство, депозирана на 08. 11. 2024 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЯ на министъра на правосъдието срок от два месеца за издаване на акт по чл. 34 от Закона за българското гражданство, който започва да тече от съобщаването на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.