Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 39 от ЗЗЛД във вр. с чл. 58, ал.1 от АПК .

Образувано е по жалба от Б. Г. Б. чрез адв. Б. [населено място], [улица],ет.3, офис 311 против изричен отказ на администратор лични данни СИТИ КЕШ ООД [населено място], р-н Младост, Цариградско шосе № 115Е, ет. 5 да му бъде предоставено копие от документи относно обработваните от ответника лични данни , поискани с молба от 11.02.2026г.

По делото е постъпил писмен отговор от ответник в който се прави искане:.1.За прекратяване на производството, тъй като на жалбоподателя е била предоставена исканата информация и не е налице годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което жалбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане , а производството по делото прекратено.

С оглед на горното, СЪДЪТ е постановил Разпореждане от 24.4.2026г. по настоящото дело, по силата на което е връчен препис от отговора на адв. С. чрез СЕВ с указание, че в тридневен срок следва да депозира становище по тези искания.

На следващо място с оглед практиката на ВАС съдът е задължил жалбоподателя в същия срок да посочи дали кредитните правоотношения с ответник жалба са били прекратени, или не.При това жалбоподателят е предупреден, че при непостъпване на отговор в горепосочения срок СЪДЪТ ще приеме, че кредитните отношения са били прекратени.

В указания от съда срок е постъпило писмено становище на жалбоподателя по направеното възражение за недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т.1 от АПК В него се посочва, че същото е неоснователно, тъй като производството е започнало по молба на жалбоподателя за предоставяне копия на документи, съдържащи нейни лични данни, а ответникът е отговорил, че няма задължение да ги предоставя, т.е. налице е изричен отказ. Независимо как е озаглавен същият, дали съдържа указание за обжалване, дали е подписано от длъжностно лице по защита на данните или от друго лице, дали има всички реквизити по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, но неговото съдържание и правен ефект са всъщност отказ да бъде предоставен достъп, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 39 от ЗЗЛД. Освен това за неоснователни са намерени възраженията, че приложим е ЗПК,а не горепосоченият Регламент ЕС 2016/679, тъй като реално договорите за кредит съдържат лични данни, които ответник жалба обработва в качеството си на администратор, като дали същите обективират договорно отношение, не изключва приложението на горния Регламент. Неоснователно е намерено и твърдението, че следва да се приложи специалния закон ЗПК, като защитата на правата на длъжника следва да стане по гражданско правен път, а не по реда на АПК€ Дори жалбоподателят да има интерес да провери договорното си положение, това не изключва правото му да получи копие от обработваните лични данни по горепосочения Регламент, при което ЗПК не се явява специален закон спрямо него, тъй като същият е специален само досежно възникналите облигационни отношения по предоставяне на кредит, но не и по отношение обработването на лични данни. Посочва , че правото по чл. 15 от GDPR е самостоятелно право, не се погасява с еднократно предоставяне на исканите документи при подписване на договора, поради което възражението, че са били представени към онзи момент се явява неоснователно. Сочи практика на СЕС напр. С-487/21 СЕС, в която се приема , че понятието копие означава точна и разбираема реплика на личните данни, като при необходимост може да включва извлечения от документи или цели документи, а в Решение по С-307/22 СЕС приема, че когато ситуирането на личните данни в контекст е необходимо за тяхната разбираемост, предоставянето на копие на документи може да бъде необходимо.

Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на жалбоподателя, поради което не е необходимо да ги преповтаря. Налице е изричен отказ да се предоставят копие от документи, съдържащи лични данни, което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 39 от ЗЗЛД и съответно подадената срещу него жалба не се явява процесуално недопустима на основание чл. 159, т.1 от АПК.

При така очертания предмет на настоящото производство, доколкото е налице изричен, а не мълчалив отказ, при което са предоставени обработваните лични данни, но е отказано предоставяне на документите, в които същите се съдържат, то същият съвпада с поставените въпроси в преюдициално питане на Административен съд Варна, направено с определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. Административен съд - Варна до СЕС , със следните въпроси:

1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните?

2. Правото на преносимост по чл. 20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари?

3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него?

4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем?

5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?

По отправеното преюдициално запитване е образувано дело № С-676/2025 г. на СЕС.

От страна на ответник жалба е направено искане за прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4 от АПК, тъй като жалбоподателят няма правен интерес от оспорването, тъй като му е предоставена справка за обработваните от него лични данни. Тъй като не е изпълнено искането на жалбоподателя да бъдат предоставени заверени копия на договорите за кредит, настоящата инстанция намира, че същият има правен интерес от оспорването, поради което производството не следва да бъде прекратявано.

Съгласно чл. 154а, ал.1 т. 8 от АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В разглеждания случай спорът е относно обема на правата на субектите на данни по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 679/2016. Отправените въпроси от АС Варна касаят случаи на ограничена обработка на данни – когато конкретната цел, за която са събрани лични данни на определен субект – сключване и действие на договор за кредит, вече не е налице и данните продължават да се обработват за други нормативно предвидени задължения на администратора на лични данни, докато в конкретния случай няма спор между страните, че се касае за обработка на личните данни на жалбодателката в пълен обем - както за изпълнение на нормативно въведени задължения на администратора на лични данни, така и преди всичко по повод и за целта на сключен между страните в производството договор. При това образуваното пред СЕС дело касае обработка на лични данни, които се съхраняват архивирани, за целите на изпълнение на мерките срещу изпиране на пари, В този смисъл Определение № 1982 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1481/2026 г.,Настоящата инстанция намира, че кредитните правоотношения са били прекратени, доколкото с Разпореждането си от 6.03.2026г. е предупредил жалбоподателя, че ако не отговори в указания срок, съдът ще приеме, горната фактическа обстановка. От друга страна самият жалбоподател не сочи, че сключеният договор за кредит е все още действащ, отделно от това самият ответник жалба в писмения си отговор заема становище, че кредитът е погасен, на жалбоподателя е предоставена информация досежно личните данни, които се обработват, но не и копие от сключения договор за кредит, който му е предоставен при отпускане на заема. С оглед на така изложеното произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-676/2025 на СЕС е преюдициално и е от значение за изхода на спора по адм. д. 6/2026г. по описа на АСВТ, което налага спиране на настоящото производство. В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Определение № 1072 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 374/2026 г. Определение № 1185 от 3.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 670/2026

Водим от горното и на основание чл. 154а, ал.1,т. 8 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по адм.д. 317/2026г. по описа на Административен съд Велико Търново до постановяване на Решение на СЕС по С-676/2025г.

Определението, подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от получаване на съобщението до страните пред Върховен административен съд.