Р Е Ш
Е Н И Е
№……………/………………2023 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV-ти състав, в открито
заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Елена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 208 по описа за 2023 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 27а от Закона за закрила на
детето /ЗЗДет./.
Образувано е по жалба на Б.Л. Б.
ЕГН ********** и А.С.Ч. ЕГН **********,***
срещу Заповеди №№ ЗД-Д-В-021/022/023 и 024 от 18.01.2023г. на Директора
на Дирекция „ Социално подпомагане“ - Варна, с които децата им Д. Б.Л. ЕГН **********, Л. Б.Л. ЕГН **********, А.Б.Л.ЕГН **********
и С.Б.Л.ЕГН **********, на осн.чл.27 ал.1 вр.чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗакрД и
чл.33 от ППЗЗакрД, са настанени спешно, временно, в Център за настаняване от
семеен тип - с.Кичево.
В жалбата са изложени твърдения за допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила при постановяване на заповедта,
липса на форма и посочен адресат в нея, както и на недоказаност на описаните в заповедта
мотиви, което обуславя нейната незаконосъобразност. Навеждат се доводи за
неправилно приложение на материалния закон досежно наличието на предпоставките на
административното производство по реда на чл. 27а от ЗЗДет. Мотивират
твърденията си с възприятията в Конвенцията на ООН за правата на детето и практиката на СЕС. Молят,
оспореният административен акт да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно уведомени,
явява се лично бащата Б.Б. заедно с адв. П.Н. - ВАК, редовно упълномощен,
поддържа изложеното в жалбата и моли присъждането на адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Варна, редовно призован, не се явява, представлява се от
ст.юрисконсулт С., моли оспорената Заповед да бъде оставена в сила като
законосъобразна и правилна.
Особеният представител на децата - адв.М. Г. моли
жалбата да бъде отхвърлена.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от активно
легитимирани страни с правен интерес от оспорването, в преклузивния 14-дневен
срок, срещу административен акт, който подлежи на обжалване по този ред, пред
родово и местно компетентен съд, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните в производството,
приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на проверка за законосъобразност в това производство
са четири заповеди, както следва: №№ ЗД-Д-В-021/022/023 и 024 от
18.01.2023г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Варна, с които децата Д. Б.Л.
ЕГН **********, Л. Б.Л. ЕГН **********, А.Б.Л.ЕГН ********** и С.Б.Л.ЕГН **********,
на осн.чл.27 ал.1 вр.чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗакрД и чл.33 от ППЗЗакрД, са настанени
спешно, временно, в Център за настаняване от семеен тип - с.Кичево.
По преписката се съдържат данни, че до Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Варна е изпратено писмо от Началник главен инспектор
от Трето РУ при ОДМВР Варна /л.14 от преписката/ за това, че при него е
постъпил сигнал от живущите на адрес гр.Варна, ж.к. **. бл.**, вх.*, в който е
споделено, че жалбоподателите, заедно с петте им деца отглеждат в жилището си
две кучета и пет котки. В писмото се пресъздават твърдения от сигнала, че от
апартамента на жалбоподателите ежедневно до късните часове се чували писъци и
плач, викове, блъскане и тропане; децата изглеждали неугледно и се отглеждали в
лоши битови условия, били явно недохранени, майката упражнявала физическо
насилие на едно от децата, не се знае кое от петте - някой видял, че тя му удряла
шамар, докато го люлеела на люлката.
На 08.12.2021г., видно от Протокол от същата дата
/л.15 от преписката/, е взето решение и е направено посещение в жилището от
представители на дирекцията. Описано в протокола е, че в жилището три от децата
били сами, условията са предадани като лоши битови с две кучета и котки. Жилището
е непроветрено, мръсно с натрупани чували с дрехи. Указано на родителите е да
се явят в ОЗД на 09.12.2021г. Родителите се явили на същата дата, което се
установява от Протокол от 09.12.2021г. / л.17 от преписката/. В него е
отбелязано, че е обсъдена необходимостта от насочването им към социални услуги.
На 09.12.2021г. е проведен разговор с личната лекарка на
децата д-р Г., протоколиран в записка /л.16 от преписката/, от който органите установили,
че децата са здрави, водени са на всички задължителни имунизации в планираните
дати. Личният лекар споделил, че те посещават кабинета й в изряден външен вид,
облечени са скромно, но са чисти. Майката търсела нейното съдействие по повод
установени паразити в децата.
На 10.12.2021г. е проведена среща във Второ ОУ „*********“,
където учат децата. Директорът, г-жа И.Н. уведомила, че те имат поведенчески
проблеми, както и такива с усвояването на знания. Наблюдавала се агресия в
поведението им. С., която било първи клас спяла в първия час, а в Л. се
наблюдавала умора. Споделено от учителите било, че родителите често не се
явявали в училище да прибират децата, а на телефонни повиквания не отговаряли.
С оглед установеното до тук е изпратена покана за
координационен механизъм / л.19 от преписката/, в рамките на който ще се
проведе среща на 20.12.2021г. на мултидисциплинарния екип. Видно от
Протокол от същата дата / л.20 от
преписката/, такъв е проведен. Под № СИГ /Д-В/667,668,669,670, 671/ 01.12.2021г.
са изготвени Доклади за оценка на сигнал / л.2-351 от преписката/. В тях по
отношение на петте деца на жалбоподателите са направени предложения да бъде
предприета мярка за закрила по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от ЗЗД „ Съдействие,
подпомагане и услуги в семейна среда“, която има за цел да подпомогне
родителите в подобряване на условията на отглеждане на децата, повишаване на
родителските им умения и предотвратяване на бъдещи рискове за тях в
семейството.
От бащата Б. Л.Б. е подадено заявление за ползване на
социална услуга на 22.12.2021г. Издадени за всяко от децата на 07.01.2022г., са:
Направление за ползване на социална
услуга, Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо
дете и План за действие/ л.36-65 от преписката/. На 20.01.2022г. е проведена
екипна/работна среща в Център за обществена подкрепа /ЦОП/– Владиславово със социални работници и психолог, на която
родителите не са присъствали.
На 17.02.2022г. е изпратено Уведомително писмо от ЦОП
Владиславово до директор на дирекция „Социално подпомагане“ Варна / лист 71 от
преписката/, в което е описано, че са направени неколкократни опити – на
20,21,24,26,27.01, както и на 01 и на
04.02 2022г., включително и от служител към РУПОДМВР Варна за свързване с родителите по телефона и у тях,
които били неуспешни. Поради несъдействието на родителите е възприет извод, че
не може да се постигне контакт за ползване на социалната услуга, както и не са
изготвени индивидуални оценки за потребностите и Индивидуални планове за
подкрепа, съответно не са сключени договорите за социална услуга.
На 24.02.2022г. е проведена нова среща на
Координационния механизъм, видно от протокол / л.75 от преписката/, на която е
взето решение при несъдействие от страна на родителите , да се изиска официална
информация от Второ ОУ „Н.Й.Вапцаров“ относно поведението на децата в училище,
както и да се отправи запитване до ВРП за образувани преписки и производства.
Директорът на училището е отговорил с писмо, от което се установява, че децата
не са посетили учебни занятия на 28.02.2022г. и на 01.03.2022г.. На
02.03.2022г. са доведени и четирите деца от
родител, като две от децата са върнати, защото отново имали въшки.
Според директорката, децата страдали от липса на грижи и нормални условия на живот,
а намесата на дирекцията се проточила във времето.
Приложени към преписката са психолого-педагогически
експертизи на децата /л.79-82 от преписката/, от които се установява следното:
Детето Д. Л. е приет добре от класа, търси контакт със
съучениците си, изгражда приятелства и зачита авторитети. Разполага с
необходимите училищни пособия. Идва на училище с брат си и сестрите си. Не
усвоява добре учебното съдържание и не работи пълноценно в часовете. Не се
включва по време на обучението в електронна среда. Не посещава група за
целодневно обучение.
Детето А. Л. е тиха и мълчалива, изгражда тесен
приятелски кръг. При опит за разговор с нея – отказва или се фрустрира. Не
участва пълноценно и концентрирано в учебния процес и не усвоява добре учебния
материал. По български език и математика не се включва активно, но по технологии
и предприемачество е сръчна и се справя добре с поставените задачи, като помага
и на съучениците си. Не работи в електронна среда и не посещава група за
целодневно обучение.
Детето С. Л. е добронамерена, общува и контактува със
своите съученици, включва се и в групови ситуации. Често заспива в първия
час, като обяснява, че братята и сестра
й вдигали шум. Често има въшки. Отказва да чете и пише под диктовка, но се
справя с препис на текст. Има обучителни затруднения. Посещава целодневна форма
на обучение. От м.ноември 2021г. й е предоставена обща психологическа подкрепа
от педагогически съветник на училището, като с желание посещава консултативните
сесии.
Детето Л. Л. е приет добре от класа. Спазва правилата
в училище и се включва в групови занимания. Държи се възпитано със съучениците
си и зачита авторитети. През повечето време идва на училище придружен от
по-големия си брат и сестра. Спазва добра хигиена и идва с подходящо облекло.
Разполага с необходимите учебни материални и пособия. Усвоява учебното
съдържание на добро ниво. В часовете внимава, но не е активен. Не се включва
при работа в електронна среда. Посещава група за целодневно обучение.
На 23.02.2022г. е проведена трета среща по
Координационния механизъм, протоколирана от същата дата / л.82 от преписката/,
като се установява, че по информация на психолога на училището, се наблюдава
подобрение във външния вид на децата.
Със Заповеди №№ ЗД/Д-В-077,078,079,080/12.04.2022г., Директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна е наредил децата, чрез насочване да
ползват социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа в общността. Наблюдение
в семейна среда“ към Център за обществена подкрепа – гр.Варна ж.к.
„Вл.Варненчик“ за срок от 12 месеца.
Изготвени са Социални доклади с №№СЛ/Д-В/1913-015/;
1915-002;1914-002 и 1916-002, всичките от 11.04.2023г., в които са изведени
препоръки децата да бъдат насочени да ползват социална услуга „ Семейно
консултиране и подкрепа в общността. Наблюдение в семейна среда“ към Център за
обществена подкрепа – гр.Варна ж.к. „Вл.Варненчик“.
Издадени са Задължителни предписания №№ П/Д-В-001;003;005;007
и 009 от 25.05.2022г. , по отношение на петте деца, с които на родителите е
предписано да съдействат на служителите от Отдел „Закрила на детето“ при
ДСП-Варна, да участват в организираните срещи за ползване на социалната услуга,
да подобрят битовите условия в дома, да оказват подкрепа в учебната подготовка
на децата, като ги подпомагат активно, да осигурят условия и грижа за
поддържане изрядна хигиена у децата.
На 28.06. и на 01.07.2022г. е проведена среща с
родителите, за което са съставени протоколи / л.127 и 128 от преписката/,
запознати са с предписанията, изготвен е график за срещи, като е насрочена
първа среща за 04.07.2022г., на която родителите не са се явили.
С писмо от 01.09.2022г., младши прокурор към ВРП
уведомява Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, че срещу бащата
Б.Б. е осъществяван надзор по едно ДП №706/2008г., приключило с Постановление
за прекратяване на наказателното производство, поради липса на престъпление. Образувано
е друго ДП 234/2022г. по описа на Трето РУ-ОДМВР Варна с участието на Б.Б., а
срещу майката А.Ч. няма образувани досъдебно производства.
С изх.№УВД-25-045/17.10.2022г., директорът на Второ
ОУ“******“ уведомява отдел „Закрила на детето“, че най-малкото дете Н. Л. не
посещава учебни занятия в трета подготвителна група. По-големите братя и сестри
идвали на училище сами, а момичетата често са с паразити. На 13.10.2022г.
децата С. и Л. не са взети от родители след приключване на учебните занятия.
Учителката на групата и охранителя на училището ги завели в къщи, където успели
да преброят 6 кучета и 9 котки. Майката обяснила, че забравила децата.
Изготвени са доклади за оценка на гореописания сигнал
/л.148 от преписката/, в които освен идентична информация се установява, че
досъдебното производство с участие на бащата Б.Б. е по реда на чл.182 ал.2
вр.чл.20 ал.2 НК, образувано във връзка именно с това административно
производство.
С оглед подадения от училището сигнал за всичките пет
деца от семейството, на 11.11.2022г. е проведена отново среща на мултидисциплинарния
екип, на който са обсъдени рисковете за всяко едно от децата, както и
необходимостта от извеждането им от рисковата семейна среда. Взето е решение,
като са набелязани ангажиментите на институциите, ангажирани със закрила на
детето, в извеждането на децата. Изготвено е от ДСП-Варна писмо до Началника на
Трето РУ Варна с изх.№ СЛ/Д-В/1913-042/08.11.2022г.
На 21.12.2022г. е проведена нова среща на служители, в
която родителите не са участвали, поради отказ от тяхна страна, за която са
изготвени Протоколи от преглед на оценката на случая и плана за действие за
всяко едно дете /л.167-171/, както и планове за действие, които включват като
мярка за закрила – предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални
услуги за резидентна грижа, а като дългосрочна цел на работата по случая е поставено осигуряване на децата на среда,
близка до семейната.
Изготвени под №№230013-009/ЦОП-В/04.01.2023г.; 230016-012/ЦОП-В/04.01.2023г.;230012-008/ЦОП-В/04.01.2023г.
и 230014-010/ЦОП-В/04.01.2023г. /стр.191-214 от преписката/, са Заключителни
доклади по отношение на всяко едно от децата от Център за обществена подкрепа -
Владиславово, осъществяващ социалните услуги, към които те са насочени в
изпълнение на предходни предписания, в които заключенията са идентични:
Изчерпани са всички възможности за работа по предоставяне на социална услуга
поради липса на сътрудничество и отказ от страна на родителите от изпълнение на
договорните им задължения за участие в дейностите, заложени в Индивидуалните
планове за подкрепа. На подробно изложени мотиви в тези доклади е формиран
извод, че е налице основание за прекратяване на Договорите за предоставяне на
социална услуга.
По повод постъпило писмо от Държавна агенция за
закрила на детето с указания по случая е взето решение за провеждане на екипна
среща с представители на институциите, имащи пряко участие в подпомагането на
ОЗД за извеждане на децата от семейна среда. Проведена е на 12.01.2023г., за
което е съставен протокол / л.184 от преписката/.Взети са решения, децата, без
най-малкото дете-Н., да бъдат настанени в ЦНСП-Кичево, а детето Н. – в приемно
семейство. Установява се от Протокол, съставен на 16.01.2023г. /л.188 от
преписката/, че е направен опит за посещение в дома на жалбоподателите, който е
неуспешен. Поради това е взето решение социален работник от отдел „Закрила на
детето“ да извърши посещение в училището на децата, което се е състояло на
същата дата, видно от Протокол от 16.01.2023г. /л.190, втора страница от
преписката/. Установено при това посещение е, че училищното ръководство е
уведомено за решението, децата да бъдат изведени от семейна среда именно от
училището, като ръководството ще бъде уведомено допълнително за дата и час.
На 16.01.2023г. е постъпил следващ сигнал от директора
на Второ ОУ „******“, за което са оформени Доклади за оценка на постъпил
сигнал, като по отношение на четирите деца Д., Л., А. и С. е предложено да
бъдат изведени от семейството и предприемане на мярка за закрила по чл.26 от
ЗЗакрД / стр.215-226 от преписката/.
Видно от писмо изх. № СЛ/Д-В/1913-062/18.01.2023г./
л.228 от преписката/ на Директор на Дирекция “Социално подпомагане“ Вълчи дол,
проведено е проучване на дядото и бабата на децата по бащина линия, които
първоначално оказали съдействие, но в последствие заявили, че се доверяват на
сина си и отказват да приемат децата, като считат, че той и А.Ч. могат да се
грижат за тях.
Изготвени на 16.01.2023г. са Индивидуални оценки на
потребностите на четирите деца, в които са изведени идентични установявания –
по мнение на личния им лекар, на децата е по-вероятно да се прилага домашно
лечение, тъй като изключително рядко посещават кабинета й; В дома на
семейството не са осигурени подходящи битови условия, съобразени с възрастта
им; Не се придружават от възрастен до училище и до всяко обществено място;
Изпитват затруднения с усвояването на учебния материал; Ръководството на
училището не получава нужното съдействие от родителите, при необходимост; Органите
са възпрепятствани да извършват наблюдение над организацията на свободното
време на децата, поради отказ на родителите да сътрудничат и да допуснат
специалисти да работят с тях и децата. Общият формиран извод е, че децата са
отглеждани в семейство с финансови затруднения, в което родителите не осъзнават
правилно своите отговорности и задължения, от където се формират и рисковете за
правилното физическо, психическо, нравствено и интелектуално развитие на децата.
По така развитите съображения, като оценка на потребностите им е възприето
мярката на закрила „ съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“ да бъде
променена, тъй като са изчерпани възможностите за оказване на подкрепа на
обгрижващия родител. Интересите на децата съвпадали с извеждане и настаняване в
защитена среда. Родителите не са в състояние да полагат пълноценно грижи, а
проучването на разширеното семейство в лицето на прародителите по бащина линия,
и възможностите им да поемат грижата за децата показват колебания в решенията
им и липса на категоричност относно техните възможности. След проучване се
установява и че не е открито и подходящо
приемно семейство за децата, тъй като е в техен интерес да живеят съвместно.
Като единствена възможна мярка извън семейството и същевременно като
най-подходяща се оказва настаняването на децата в Център за настаняване от
семеен тип - с.Кичево, обл.Варна.
Под №№ СИГ/Д-В/24/13.01.2023г.; СИГ/Д-В/25/13.01.2023г.;
СИГ/Д-В/34/16.01.2023г.; СИГ/Д-В/35/16.01.2023г., са издадени социални доклади
/ стр.215-226 от преписката/, в които са пресъздадени същите мотиви, оценки и
съждения и е направено предложение за предприемане на мярка за закрила по чл.23
или чл.26 от Закона за закрила на детето, за децата в семейството на
жалбоподателите.
Видно от Протоколи от преглед на оценката на случая и
плана на действие / л.231-240/, изготвени от соц.работник ЗД, е поставена
задача децата да бъдат настанени в ЦНСТ-Кичево, като предстои издаване на
заповед на директора на ДСП-Варна.
Въз основа на докладите и оценката на потребностите, са издадени оспорените в настоящото
производство заповеди №№ ЗД-Д-В-021/022/023 и 024 от 18.01.2023г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с които децата Д. Б.Л. ЕГН **********, Л. Б.Л.
ЕГН **********, А.Б.Л.ЕГН ********** и С.Б.Л.ЕГН **********, на осн.чл.27 ал.1
вр.чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДет и чл.33 от ППЗЗДет, са настанени спешно, временно,
в Център за настаняване от семеен тип - с.Кичево, обл.Варна.
В хода на съдебното производство е разпитана като
свидетел Д.С.Д., бивш съсед на жалбоподателите до 2021г. Пояснява, че сега
живеят блок срещу блок. Познава жалбоподателите отдавна, преди да се родят
децата. Често е комуникирала с цялото семейство по различни поводи. Била е
домоуправител и споделя, че впечатленията й за семейството са прекрасни. Децата
били тихи и скромни, винаги с чисти дрехи никога не е била свидетел на агресия,
употребена от децата или родителите. Впечатленията й са за нормално развити деца, които
комуникират свободно и спокойно. Споделя, че докато семейството е живеело в
нейния блок, съседи не са се оплаквали. Жалбоподателите плащали всички разноски
за покрива, стълбище, асансьор, въпреки, че Б.Б. изплащал кредит. Именно,
поради финансови затруднения преустановил плащането на вноските по кредита и се
наложило семейството да напусне апартамента. Свидетел е на помощта, която
родителите на Б.Б. оказвали, защото гледали прасета. Носили от село месо,
зеленчуци и всякакви провизии. Майката останала в къщи да гледа децата и именно
тя водила децата на училище, а жалбоподателят работил. Свидетелката пояснява,
че и до този момент вижда ежедневно майката да води децата на училище. Родителите
не повишавали тон на децата и се
отнасяли внимателно с тях. Виждала едното от тях да разхожда куче, вързано на
каишка, не знае дали сега се грижат за други животни. Свидетел е как родителите
и/или децата пазарят в хранителния магазин, който се намирал точно под блока
им. Тя и останалите съседи останали учудени защо децата са отнети.
Като свидетел е разпитана И.Р.Н. – заместник-директор
на Второ ОУ „ *******“. Споделя, че децата посещават училище нередовно, а
най-малкото – Н., което е записано в подготвителна група от 15.09.2022г. не е
посещавало занятия. Често при проверка установявали паразити /въшки/ и връщали
децата в къщи, където били обезпаразитявани. Комуникацията с родителите била
почти невъзможна, често се случвало да ги търсят по телефона, но не отговаряли.
Децата се прибирали сами от училище, а това е против правилата на училището.
Разказва за конкретен случай, когато в буря след часовете никой не прибрал С..
Потърсили бащата, но той отказал с обяснението, че е на работа. Към 19.00ч.
майката дошла и се скарала защо не пускали децата да се приберат. Обяснили й,
че няма как да пуснат детето само в бурята. Споделя за друг случай през есента
на 2022г., когато родителите пак не взели децата си след училище, не отговаряли
и на телефонни повиквания. Това наложило класния ръководител да заведе децата у
тях. Няма преки впечатления от битовата обстановка в дома на децата, за това преразказва
чужди мнения – на служителката на ДСП-Варна, която е влизала в жилището.
Уточнява, че децата са интровертни, мълчаливи, но умни. Възприемали бързо, в
поведението им нямало отклонения, били скромни и възпитани, не били агресивни и
не обиждали другите деца. Не създавали проблеми по отношение дисциплината в
училище и спазвали вътрешните правила. Родителите им не идвали на родителски
срещи, а децата имали много отсъствия от
септември 2022г. до декември.
Като свидетел е изслушана М.Д.М., полицейски инспектор
към Трето РУ-Варна. Посещавала адреса, на който живее семейството, по сигнал на
община Варна, свързан с лоши битови условия, носела се неприятна миризма.
Многократно посещавала дома им през 2021г., но никой не отварял. Съседи
споделяли пред нея, че от апартамента се чували крясъци, шум, викове, цинични
изрази. Преразказва техни впечатления, че от дълго време не са виждали едно от
децата. Когато ходила до апартамента, лично усетила лоша миризма, независимо,
че външната врата била затворена, както и че на етажната площадка има още два
апартамента. Не е виждала кучета и котки. Била е свидетел на извеждането на
децата от училище на 18.01.2023г. Според нея, децата се държали нормално.
Като свидетел е изслушана Д.Н.П., социален работник в
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна. В качеството си на служител на
дирекцията е свидетел на всички действия на жалбоподателите от месец декември
2021г., когато са предприети мерки спрямо тях. Поради подаден сигнал, на
08.12.2021г. посетила адреса, на който живее семейството на жалбоподателите. В
коридора на апартамента усетила лоша миризма, било мръсно и разхвърляно.
Първата стая, която посетила била пълна с чували с дрехи. В следващата стая
видяла две легла, вертикално разположени и много разхвърляни дрехи. На долното
легло стояло дете, което не отговорило на нейния въпрос как се казва. След това
посетила кухнята, в която установила диван-ъгъл и маса. Отново всичко било
затрупано с дрехи. Видяла друго дете, което също не си казало името. Имало
котки, които се разхождали спокойно, не уточнява колко и две кучета, вързани до
входната врата. Децата били сами в къщи. В този период, Д. бил на 11 години, А.
на 10 години, а Н. на 4 годинки. Бащата обяснил, че майката отишла да прибира
другите две деца от училище. На другия ден родителите отишли в отдел „ Закрила на детето“ , където им било
обяснено, че трябва да започнат работа с децата в семейна среда, да ги насочат
към услуга. Предвиждала се и финансова помощ. На следващия ден родителите не
подали заявление, а по-нататък не вдигали телефон. Срещнали се по-късно в двора
на училището на децата, когато майката отишла да ги взема. Тя се възпротивила
да вземе писмо, свързано със среща по координационния механизъм. На следваща
среща отново в училището, бащата попълнил заявление за социални услуги. След
тази среща, телефоните на родителите при прозвъняване директно отхвърляли
разговора, а писмата по пощата се връщали като непотърсени. В края на м.юни
2022г. със съдействието на служител на Трето РУ-ОДМВР Варна е направена среща с
бащата Б.Б., когато са му връчени предписания и заповеди. На 01.07.2022г.
родителите се явили в отдел „ Закрила на детето“, където им било разяснено за
еднократните помощи, които могат да получат за 15.09., ако пуснат заявления.
След това отново загубили връзка с родителите. През м.октомври 2022г. по повод
пореден сигнал от ръководството на училището на децата, бил направен пореден
опит да се свържат с А.Ч. и Б.Б., който също бил неуспешен. На 01.11.2022г.
именно по повод този сигнал, било взето решение децата да бъдат изведени. При
разговор със съседите на семейството установили, че никой не е виждал
най-малкото дете – Н. от месеци. При разговор с личната лекарка – д-р Г.,
последната обяснила, че никой от родителите не я е търсил, за да издаде
направление за необходимите изследвания за постъпване в групата за предучилищна
подготовка. Веднъж правила преглед на А. и установила обрив, изписала лечение и
повече не била търсена по този повод. При извеждането на децата от училище на
18.01.2023г. те тръгнали спокойно и общували в колата безпроблемно. На
19.01.2023г. родителите отишли в отдел „ Закрила на детето“, където им връчили
заповедите, подписали план за действие, за реинтеграция и подали заявление за
реинтеграция. Установили, че доходите на бащата са в размер от 1600-1700 лв., а
детските били спрени.
На въпроси на съда, бащата Б.Б. отговаря, че гледат
две кучета и една-две котки, като само едното куче имало паспорт. Поради това,
че се наложило бързо да се пренасят в този апартамент, в период, в който си
сменил и работата, успял само да смени дограмата и сглоби легла. Три от децата
спели в едната стая, а другите две първоначално при тях или на кухненския ъгъл,
докато оправили другата стая. Н., най-малкото дете се намирал в къщи, не го
пускали на училище, защото нямали възможност да платят изследванията му. Учел
от учебниците на братята и сестрите си.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на доказателствата, събрани в хода на административното
производство и на съдебното дирене, които са последователни и взаимно обвързани.
При така установената фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предмет на осъществявания в настоящото производство
съдебен контрол са четири заповеди, както следва: №№ ЗД-Д-В-021/022/023 и 024
от 18.01.2023г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ -
Варна, с които децата Д. Б.Л.
ЕГН **********, Л. Б.Л. ЕГН **********, А.Б.Л.ЕГН ********** и С.Б.Л.ЕГН **********,
на осн.чл.27 ал.1 вр.чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗакрД и чл.33 от ППЗЗакрД, са настанени
спешно, временно, в Център за настаняване от семеен тип- с.Кичево, обл.Варна.
При извършване на задължителната проверка по чл. 168,
ал.1 от АПК, съдът констатира, че процесните заповеди са издадени от
компетентен за това орган съгласно чл. 27, ал.1 от ЗЗакрД.
Основанията за прилагане на мярка за
закрила чрез настаняване на децата извън семейството са изрично установени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. В т. 3 на чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. – посочена като правно основание за
издаване на процесните административни актове, е предвидено, че може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Законът и ППЗЗДет не дават
легална дефиниция на понятието „трайна невъзможност“.
В
оспорените тук заповеди, чието съдържание е идентично, като предпоставки
родителите да бъдат насочени към социална услуга „Семейно консултиране и
подкрепа. Наблюдение в семейна среда“, предоставена от Център за обществена
подкрепа „Владиславово“ са посочени лошите
битови условия, несъобразени с възрастта на децата и техните нужди; съжителство
с много на брой животни, които се отглеждат при занемарена хигиена; липса на
мебели от първа необходимост за едно домакинство; установени сериозни пропуски
по отношение на учебната ангажираност на децата; недостатъчна ангажираност на
родителите към проблемите, свързани с отглеждането и възпитанието им; майката и
бащата не осъзнават и не искат да приемат допуснатите от тях пропуски в грижата
за децата им. Поради неоказвано съдействие от родителите на доставчика на
социалната услуга, същата била прекратена едностранно. По развитите
съображения, тъй като били изчерпани възможностите за оказване на подкрепа на
обгрижващия родител, е взето решение мярката да бъде променена.
В
заповедите, като мотиви за налагане на спешно, временно настаняване на
децата в извънсемейна среда – Център за настаняване от семеен тип с.Кичево, са
посочени следните констатации: Родителите не са в състояние да полагат
пълноценно грижи; Проучването на разширеното семейство в лицето на
прародителите по бащина линия показали колебания в решенията им; Не било
открито подходящо приемно семейство. Поради това е възприет извод, че мярката –
настаняване в Център от семеен тип е най-подходяща.
Съобразно
чл.33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, спешното
настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има непосредствена
опасност за здравето и живота на детето. Настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала
със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".
Съответно, при спешно настаняване извън семейството проучването започва
незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Процедурата
приключва с подаване на искане от Дирекция "Социално подпомагане"
пред съда за налагане на мерките по заповедите по ал. 2 и 4 след приключване на
проучването в едномесечен срок от издаването им.
Съдът в този състав,
като съобрази регламентираната процедура по настаняване спешно, временно,
в Център за настаняване от семеен тип, в аспекта на приетите по делото
доказателства, приема, че са допуснати съществени нарушения при изпълнението й
в конкретния случай. Безспорно от доказателствата се установява, че ДСП-Варна
първо е провела проучване, продължило повече от година, приела е няколко
сигнала, като първият е от 01.12.2021г. и едва след поредния такъв от директора
на Второ ОУ „Н.Й.Вапцаров“, направен през ноември 2022г. взема решение за
извеждане на децата от семейна среда.
Няма и данни по
делото, да е направено искане пред ВРС по реда на чл.33 ал.5 от ППЗЗДет.
Действително, срокът за това е едномесечен и не е изтекъл към този момент, но
целта на закона при спешното, временно настаняване извън семейна среда е
бързина при приключване на процедурата, особено в конкретния случай, доколкото
проучването не започва сега, след постановяване на заповедите, както би
трябвало да е според правното основание, посочено в тях, а напротив - с постановяването
им е приключило. При отправено питане до представителя по пълномощие на
ответника в открито съдебно заседание, бе направено изявление, че е представена
пълната административна преписка.
Както се каза, разпоредбата на чл. 33, ал. 1 предвижда
предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има непосредствена
опасност за живота и здравето на детето. В този случай не се извършва
предварително проучване на възможността за настаняване в семейство на роднини
или близки с подготвено становище за годността на близките или роднините да отглеждат
детето /чл. 24 от
ППЗЗДет/, както
всъщност е направено в конкретния случай. На основание чл. 33, ал.
2 от ППЗЗДет настаняването се извършва незабавно след
получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално
подпомагане", а на основание ал. 3 на същия текст проучването започва
незабавно и завършва в срок до 10 дни от издаването на заповедта. Обезпечителният
характер на мярката по отношение на интересите на децата изисква провеждане на бързо
административно производство, като административното решение следва да бъде
взето незабавно. Целта й не е прекъсването на връзката между децата и
родителите им, а постигане на максимална защита на техните интереси, които са
поставени и от националното и от международното право, над тези на родителите им.
От доказателствата по делото се
установява, че емоционалната връзка на четирите деца с техните родители не е
прекъсната. Установено безспорно в хода на административното производство е, че
родителите живеят заедно в съсобствен апартамент на майката. Единият от
родителите - бащата, работи и издържа финансово семейството. Децата са посещавали
училище, с изключение на случаите, когато имат паразити, което се установява от
свидетелските показания на зам.директора на училището и от сведенията, събрани
от личния лекар. Не е установено и никой не твърди, че децата отсъстват
самоволно по други причини от учебни занятия; че родителите умишлено ги спират
да не ходят на училище и по този начин възпрепятстват правото им на обучение;
че не е поддържан в достатъчно добро състояние, външният им вид; че са имали
следи от физическо насилие или че са споделяли с някого за такова; че са били
недохранени и пр. Фактите, за които свидетеля Н. съобщава са свързани с
наличието на паразити /въшки/ у някои от децата, което се потвърждава и от сведенията,
събрани от личния лекар, също, но същевременно пояснява, че родителите
своевременно ги обезпаразитявали; че едно от децата по време на първия час спи,
както и че не са придружавани след приключване на часовете, от родител. Същевременно
пояснява, че според учителите им, децата възприемат учебния материал на достатъчно
добро ниво. От разпитаните свидетели на
страната на ответника, само един е имал възможността да се запознае с битовите
условия, в които живеят децата на 08.12.2021г. Според св.П., в жилището имало
много неподредени дрехи и такива в чували, видяла две кучета и „ едни котки“,
миришело лошо и имало разглобени мебели. Не е успяла да проследи къде спи всяко
дете и не е питала за това бащата, който в този момент е бил с тях. Не видяла
къде се готви, защото кухнята била Г-образна, но видяла, че две от децата стоят
на дивана в кухнята и си пишели нещо.
В противовес са свидетелските показания на
св.Д. - съсед на семейството в продължение на много години, преди да се преместят
през 2021г. Именно тя е свидетелят, чийто непосредствени възприятия от начина,
по който живее семейството за дълъг период от време и от битовите условия,
които са създавали родителите, дават увереност на съда, че тя има най-трайни
впечатления от способността им да отглеждат децата и да се грижат за тях. Св.Д.
споделя, че децата са били винаги чисти, нахранени и неагресивни. Изключително
скромни и тихи, те не създавали проблеми на съседи, техните родители също. Жилището
им било хигиенично поддържано, доколкото тя, като домоуправител често имала
възможност да посещава семейството. През лятото на същата година, семейството
се е преместило от апартамент, за който са изплащали кредит и предвид
финансовите затруднения, е възможно до 09.12.2021г., когато служителят на ДСП-Варна
ги е посетила, да не са имали възможност да го обзаведат с всички необходими
мебели.
В аспекта на установеното от фактическа
страна по делото и като съобрази допуснатото нарушение на
административно-производствените правила, регламентирани в чл.33 от ППЗЗДет, съдът
приема, че то е съществено, тъй като не
се установява от доказателствата, че безспорно е защитен най-добрия интерес на
децата по смисъла на § 1, т. 5
от ДРЗЗДет, с оглед предприетата мярка по отношение на тях. Според тази
разпоредба, "Най-добър интерес на детето"
е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите
и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите
да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна
на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В конкретния случай, ответника не е
представил доказателства, нито твърди, че е събирал сведения за желанията и
чувствата на децата, преди да предприеме мярката. От една страна формално е
приложил онази мярка, която законът припознава като бързо обезпечителна живота
и здравето им, и в условията на която децата първо се отнемат от семейната
среда и след това се правят проучвания, а от друга в продължение на повече от година е
събирал сведения, включително и за възможността те да бъдат настанени в приемно
семейство или при прародителите на бащата, но не е направил необходимото,
включително и чрез съдействието на училищните власти, да разбере желанията и
чувствата на децата. По този начин е допуснал извършването на преценка, без да
съобрази първата предпоставка от визираните седем в §1 т.5 от ДРЗЗДет. Към
необходимостта, ответникът да направи преценка на физическите, психическите и емоционалните
потребности на децата, която кореспондира със задължението му да прецени кой е
техния „най-добър интерес“, органът релевира единствено интровертността им,
както и обстоятелството, че С. понякога имала въшки- твърдение, което съдът
намира за единствено доказано от изведените в заповедите мотиви. Не се доказа
чрез събраните писмени доказателства, че децата – всички или някои от тях, са
агресивни, физически или психически наранени, живеещи в среда на насилие или
психически тормоз, в състояние на стрес. Не са формулирани твърдения, че в
миналото децата са били наранявани по някакъв начин или имат травми-физически или
психически от предходни периоди, по арг.§1 т.5 б.“в“ и „г“ от ДРЗЗДет. Отглеждането на животни в затворено
пространство не е укоримо поведение, нито задължително сочи на лоша хигиена.
Както се каза по-горе, нито един свидетел
не съобщава, че децата ходят на училище или излизат навън в неугледен
вид, мръсни или неподдържани.
Представеното от ответника в открито съдебно заседание
„Становище относно децата“ /л.44 от делото/, изготвено от служители в СУРГ
“ВЯРА, НАДЕЖДА И Л.В“, сочещо на поведението на децата след извеждането и
настаняването в извънсемейна среда, представлява по същество продължаващо
проучване след постановяване на оспорените тук заповеди, поради което не може
да бъде ценено като допълващо мотивите в тях. Извън това, съобразно
разпоредителната част в заповедите, децата би трябвало да са настанени в Център
за настаняване от семеен тип – Кичево, за който няма данни каква връзка има със
СУРГ “ВЯРА, НАДЕЖДА И Л.В“ и каква е експертизата на последната организация,
нито кой е ръководителя, подписал становището, след като в него е отбелязано,
че е изготвено от трима служители в екип.
Мотивите в оспорените тук заповеди
по-скоро кореспондират с предпоставката по §1 т.5 б.“д“ от същия закон, според
която се преценява способността на
родителите да се грижат за децата си. В този ред, разпитания зам.директор на
училището Н. преразказва впечатления от учителите на децата, по отношение на
способността им да участват активно в учебния процес, а по отношение на
битовите условия в жилището на семейството преразказва впечатленията на
служителя от ДСП-Варна – св.П.. Преките възприятия, за които съобщава са от две
вечери, когато децата на излизане от училище не са били придружени от родител.
Същевременно св.Д. съобщава противоположни сведения, а именно, че родителите
водели и вземали децата от училище, на което била лично свидетел. Служителят П.
също свидетелства, че е правила срещи с родителите в училище, когато вземат или
водят децата. Това противоречие на свидетелските показания обуславя
недоказаност на твърдението в заповедите, че ангажираността на родителите към
децата им е недостатъчна, като по-скоро се създава впечатление, че подобни
прояви не са тенденция в поведението на родителите, нито те са константно дистанцирани от проблемите на децата.
Доколкото в конкретното
производство предмет за проверка за законосъобразност не е заповед, с която е
предприета мярка по отношение на петото дете-Н., твърденията, свързани с
отношението на родителите към него, не следва да се проверяват в това
производство.
Разделянето на децата от родителите им е допустимо
съгласно чл. 9 от
Конвенцията за правата на детето, когато това е необходимо за техния висш интерес.
Прекият контакт на децата с двамата родители също може да бъде ограничен,
съгласно цитираната международна норма, ако това се налага от висшия интерес на
децата и най-вече в случаите на упражнено насилие – физическо или психическо,
което в Конвенцията е наречено с общия термин "малтретиране".
В настоящия казус, не са събрани данни, нито
доказателства за упражнено домашно насилие в различни форми – физическа или психическа.
При преценката на законосъобразността на оспорените
заповеди, съдът счита, че трябва да се вземе предвид висшия интерес на децата,
защитен в чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето и развит в Общ
коментар № 14/2013) на Комитета по правата на детето към ООН относно най-добрия
интерес на детето като първостепенно съображение. Винаги, когато трябва да се
вземе решение, което засяга конкретно дете, процесът на вземане на това решение
трябва да включва предварителна оценка на възможното въздействие /положително
или отрицателно/ на решението върху съответното дете. Тоест, оценката за
въздействието на решението и определянето на най-добрите интереси на децата са
част от съдебната проверка за материалната законосъобразност на оспорения административен
акт.
"Висшият интерес на детето" се определя като
съвкупност от обстоятелства, сред които възраст, степен на зрялост на детето,
роля на семейството, социални и културни норми и очаквания, както и
индивидуалната история и преживявания. Преди всичко като принципна рамка следва
да се вземе предвид правото на детето на закрила, правото му да формира
собствени възгледи по въпроси, които се отнасят до него и правото му да води
пълноценен и достоен живот в условия, които осигуряват достойнството му,
поощряват самостоятелността и улесняват активното му участие в обществото.
Административният орган не е представил доказателства, които убедително и
безспорно да сочат на извод, че пребиваването на децата в извънсемейна среда – Център за
настаняване от семеен тип с.Кичево, ще осигури именно гореизложената
необходимост. Не са ангажирани дори твърдения, че родителите имат трайно
негативно отношение към децата си, като го изразяват вербално или насилствено.
Всички установени данни, които не се оспорват от страните са свързани с финансови
затруднения при отглеждането им, които подлежат на промяна и представляват
временна обективна трудност, а не трайно формирани отношения по оста родител - дете,
които поставят децата в положение на риск или липса на родителски капацитет у
двамата жалбоподатели. В конкретния случай, въпреки продължилото повече от
година проучване, не са събрани данни непосредствено от самите деца, за да се
проследят техните възгледи и желания, да се проучат взаимоотношенията им с
родителите; възрастта им – от 7 до 12
години не обосновава психическа, умствена зрялост, която би могла да обясни
реалистично причините за раздялата с родителите им.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че не се
констатират материалноправните предпоставки
за издаване на обжалваните заповеди, които обосновават спешната необходимост децата
временно да бъдат настанени извън семейството до произнасянето на съда с
решение по чл. 28 ЗЗДт. Посредством предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 5
ЗЗДет не е постигната целта на закона да бъдат защитени интересите на децата и тяхното,
на първо място, физическо здраве, нито се гарантира, че именно тя ще
преустанови заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на
отрицателно отношение на родителите към децата. Не е съответстваща на установяванията посредством
събраните доказателства, преценката на ответния орган, че към датата на
постановяване на оспорените тук заповеди,
са налице основанията по чл. 25, ал. 1, т.3 от ЗЗДет както и на чл.
33, ал. 1 ППЗЗДт, приложени с цел - защита на висшите интереси на малолетните деца, които
имат приоритет пред желанията и интересите на родителя.
В обобщение, съдът приема, че в случая не
е налице хипотезата на чл. 25, ал.1 т. 3 от ЗЗДет, тъй като не са
ангажирани данни, че родителите са в трайна невъзможност да отглеждат децата си
и без основателна причина не полагат трайно грижа за тях. Свидетелствата, че
децата отсъстват от училище са от есента на 2022г. и не обосновават „ трайност“ в поведението на
родителите. Извън това, отново чрез свидетелски показания се установи, че
отсъствията им се дължат на обстоятелството, че имат паразити и следва да бъдат
обезпаразитени. Както се каза по-горе, не се установи да са недохранени, да
излизат извън дома им в неугледен вид, да са физически или психически
малтретирани, и всичко това или само едно, да се осъществява трайно.
Съдът има предвид, че така изготвените доклади,
преценени като писмени доказателства, съставляват официални документи по
смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК като издадени от длъжностно
лице в кръга на службата му, а именно – социален работник в процесния случай.
Същите на основание чл. 179, ал.1 от ГПК се ползват с презумптивна
доказателствена сила пред съда за отразените в тях изявления и действия,
извършени пред и от него, но в настоящия случай, те са надлежно оборени с
допустими от закона доказателства и доказателствени средства, каквито са
свидетелските показания.
Настаняването на дете извън семейството е
крайна мярка за закрила, която следва да се прилага при наличие на една или
повече от предвидените в закона предпоставки и във всеки случай при съблюдаване
на най-добрия интерес на детето, което в конкретния случай не е сторено. Правото
на детето да запази личните отношения с родителя си е защитено от
международното право в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата
на детето, което осигурява детето да не бъде разделяно от родителите си против
тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с
приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова
разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Това непосредствено, спешно
разделяне е възможно в случаите на малтретиране, но в настоящия казус
категорични и безспорни данни за това няма.
На изложените съображения, съдът приема,
че в интерес на децата Д. Б.Л., Л. Б.Л., А.Б.Л.и С.Б.Л.е те да останат в
семейството на родителите си до решаването на въпроса от районния съд.
Предвид гореизложените съждения, Заповеди №№
ЗД-Д-В-021/022/023 и 024 от 18.01.2023г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с които децата им Д. Б.Л. ЕГН **********,
Л. Б.Л. ЕГН **********, А.Б.Л.ЕГН ********** и С.Б.Л.ЕГН **********, на
осн.чл.27 ал.1 вр.чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗакрД и чл.33 от ППЗЗакрД, са настанени
спешно, временно, в Център за настаняване от семеен тип - с.Кичево, съдът
приема, че са незаконосъобразни, като постановени в нарушение на
административнопроизводствените правила и приложимия закон, поради което следва
да бъдат отменени.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно,
още в жалбата искане за присъждане на разноски и като взе предвид, че от
ответната страна не е направено възражение за прекомерност на извършените от
жалбоподателите разноски, съдът приема, че същите следва да им бъдат присъдени
в доказания размер от 2480лв., от които 2400лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 80лв. – заплатена държавна такса.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2,
предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-В-021/ от 18.01.2023г. на Директора
на Дирекция „ Социално подпомагане“ -
Варна, с която на осн.чл.27 ал.1 вр.чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДет и чл.33 от ППЗЗДет,
детето Д. Б.Л. ЕГН **********, е настанен спешно, временно, в Център за настаняване
от семеен тип - с.Кичево.
ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-В-022/ от 18.01.2023г. на Директора
на Дирекция „ Социално подпомагане“ -
Варна, с която на осн.чл.27 ал.1 вр.чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДет и чл.33 от ППЗЗДет,
детето Л. Б.Л. ЕГН **********, е настанен спешно, временно, в Център за настаняване
от семеен тип - с.Кичево.
ОТМЕНЯ Заповед №
ЗД/Д-В-023/ от
18.01.2023г. на Директора на
Дирекция „ Социално подпомагане“ - Варна, с която на осн.чл.27 ал.1
вр.чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДет и чл.33 от ППЗЗДет, детето А.Б.Л.ЕГН **********, е
настанена спешно, временно, в Център за настаняване от семеен тип - с.Кичево.
ОТМЕНЯ Заповед №
ЗД/Д-В-024/ от 18.01.2023г. на Директора на
Дирекция „ Социално подпомагане“ - Варна, с която на осн.чл.27 ал.1
вр.чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДет и чл.33 от ППЗЗДет, детето С.Б.Л.ЕГН **********, е
настанена спешно, временно, в Център за настаняване от семеен тип - с.Кичево.
ОСЪЖДА Дирекция „
Социално подпомагане“ – Варна да заплати на Б.Л. Б. ЕГН ********** и А.С.Ч. ЕГН **********, сторените в
производството разноски в размер от 2480.00 / две хиляди четиристотин и
осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: