Постъпила е молба по реда на чл. 248 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, с която адв. В. Райчев от САК, в качеството си на процесуален представител на „Калцит“ ЕООД, моли да се измени Решение № 997 от 18.07.2025 г. постановено по к.а.н.д. № 503/2025 г. по описа на Административен съд София област, в частта за разноските, като не бъде осъждано дружеството жалбоподател да заплати невнесена при подаването на две частни касационни жалби, държавна такса по чл. 235а от АПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, ответникът по жалбата не е депозирал отговор на така направеното искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, както и наличните по делото доказателства и като взе предвид мотивите изложени в постановеното Решение 977 от 18.07.2025 г. по к.а.н.д. № 503/2025 г. по описа на Административен съд София област, приема за установено следното:

С цитираното съдебно решение настоящият съдебен състав е оставил в сила Решение № 61/06.04.2024 г., постановено по АНД № 400/2022 г. по описа на Районен съд - Сливница. С посоченото решение е било оставено в сила и Определение № 16/22.01.2025 г. постановено по адм. дело № 400/2022 г. по описа на РС – Сливница, както и е бил осъден жалбоподателят „Калцит“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Административен съд - София област, невнесена при подаването на частна касационна жалба вх. № 1199/26.02.2025 г. и частна касационна жалба вх. № 1479/11.03.2025 г., държавна такса по чл. 235а от АПК, в общ размер на 300 /триста/ лева.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, процесуалният представител на жалбоподателя е поискал изменение на решението в частта за разноските в смисъла изложен по – горе.

Молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК, в предвидената от закона форма, но същата е неоснователна поради следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 81 от ГПК, приложима съобразно препращащата норма на чл. 144 от АПК, във всеки акт с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

В конкретния случай с процесното съдебно решение съдът се е произнесъл освен по законосъобразността на оспореното пред него първоинстанционно решение, така и по основателността на двете частни касационни жалби насочени против Определение № 16/22.01.2025 г. постановено по адм. дело № 400/2022 г. по описа на РС – Сливница. Следва да се отбележи, че двете частни жалби са подадени от различни лица и съдържат различни правни основания насочени срещу оспореното определение на РС – Сливница. Същите са заведени в регистратурата на първоинстанционния съд с различни входящи номера, като първата жалба е подадена от процесуалният представител на „Калцит“ ЕООД – адв. Р. Райчев, а втората от управителя на дружеството – С. Г..

За всяка от посочените частни жалби към момента на нейното депозиране не е била внесена дължимата по реда на чл. 235а от АПК, държавна такса. Въпреки това при постановяването на съдебното решение, съдът се е произнесъл по основателността на двете жалби, като е приел, че същите са неоснователни и е осъдил частният жалбоподател да заплати дължимите държавни такси по чл. 235а от АПК.

Тези разноски са присъдени по силата на разпоредбата на чл. 77 от ГПК, приложима на основание препращащата норма на чл. 144 от АПК, според която, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.

Тъй като, частният жалбоподател е останал задължен за разноски по чл. 235а от АПК, които не е внесъл предварително съобразно разпоредбата на чл. 76 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, то касационната инстанция е задължена да присъди тяхното принудително събиране с крайният съдебен акт.

Предвид изложените правни аргументи, молбата подадена по реда на чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд София област, Първи касационен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, искането на адв. В. Райчев от САК по чл. 248 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, с което моли да се измени Решение № 997 от 18.07.2025 г. постановено по к.а.н.д. № 503/2025 г. по описа на Административен съд София област, в частта за разноските, като не бъде осъждано дружеството жалбоподател да заплати невнесена при подаването на две частни касационни жалби, държавна такса по чл. 235а от АПК.

Определението е окончателно.