Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на „Джордан ЦЦ“ ЕООД с ЕИК 204923058, адрес гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 6, вх. „А“, срещу Ревизионен акт № Р-04000424002120-091-001/ 22.11.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден след оспорване по административен ред с Решение № 17/ 07.02.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП.

Оспорващото дружество твърди незаконосъобразност на ревизионния акт, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуални норми на ДОПК - непълно изясняване на фактите, обусловило и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. По същество жалбоподателят счита, че не са налице основания за коригиране на данъчните резултати по ЗДДС и по ЗКПО за 2018 г. и за 2019 г. със стойността на сочените от ревизиращите органи продажби на остатъчна мазнина, като намира че такива продажби не са доказани в хода на ревизията. Счита за неправилни и изводите на ревизията относно данъчното третиране на отчетени като бракувани от търговеца стоки. Твърди, че бракуването на същите е извършено след изтичане на срока им на годност и е надлежно документирано, като данните от съставените документи се съдържат в счетоводната отчетност на дружеството. Изтъква, че органите по приходите са се позовали на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, игнорирайки въведеното от нея изключение в чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО, като в това отношение не е направен пълен анализ на събраните в производството доказателства, ако е необходимо и чрез назначаване на счетоводна експертиза, и изискания на обяснения от лицата участвали при бракуването. Намира, че за тези бракувани стоки е приложима и разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. От съда се иска ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен, алтернативно да бъде обявен за нищожен. В хода на делото оспорващото дружество, чрез пълномощника си, направеното искане за отмяна на оспорения ревизионен акт, по съображенията изложени в жалбата и с допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания и в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

 

Ответникът - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт У., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди валидност, законосъобразност и правилност на ревизионния акт, в оспорената му част и моли жалбата да бъде отхвърлена по доводи, изложени в хода на устните състезания и в писмена защита. Позовава се и на съображенията, мотивирали потвърдителното в тази му част решение на директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, като счита, че в хода на съдебното дирене не са били събрани доказателства опровергаващи фактическите констатации и правните изводи на органите по приходите. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 293,20 лева, съобразно материалният интерес по делото.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

 

На „Джордан ЦЦ“ ЕООД – гр. Велико Търново е извършена ревизия от органите по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново за установяване на задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2018 г. до 10.06.2020 г., за корпоративен данък за периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и за задължителни осигурителни вноски - за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2019 година. Ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000424002120-020-001/ 29.04.2024 г., издадена от В. А. Н. – началник на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Велико Търново, връчена по електронен път на 09.05.2024 г. /папка 1, л. 75 от административната преписка/. Първоначалната ЗВР е изменена с последваща ЗИЗВР № Р-04000424002120-020-002/ 06.08.2024 г. на същия орган по приходите, с които е удължен срокът за приключване на ревизионното производство.

В хода на ревизията от органите по приходите до „Джордан ЦЦ“ ЕООД е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/ № Р-04000424002120-040-001/ 30.04.2024 г., с което от дружеството е изискано да предостави на разположение всички счетоводни и други документи, касаещи търговската му дейност през ревизирания период, счетоводни регистри, както и да представи справки и писмени обяснения за притежавано недвижимо имущество, МПС, машини, стоки, оборудване, инвентар, мобилни телефони, оборотни ведомости, главни книги и други /папка 3, л. 1 и л. 2/. В отговор ревизираното лице е представило индивидуален сметкоплан и инвентаризационен опис на ДМА към 10.06.2020 г., оборотни ведомости за 2018 г., 2019 г. и периодите 01.01.2020 г. 31.05.2020 г. и 01.01.2020 г. – 10.06.2020 г., главна книга и счетоводни регистри, като в писмени обяснения от 23.05.2024 г. е заявило, че всички документи са на разположение на органите по приходите в счетоводния му офис с посочен адрес в гр. Велико Търново /папка 3, л. 5 и до края/.

С протокол от дата 01.08.2024 г. /папка 2, л. 1 и сл./, към ревизионната преписка са били приобщени документи от предходна ревизия на „Джордан ЦЦ“ ЕООД: ИПДПОЗЛ № Р-04000420000841-040-001/ 23.03.2020 г. и ИПДПОЗЛ № Р-04000420000841-040-002/ 16.06.2020 г., представени в отговор документи и писмени обяснения, протокол от 18.06.2020 г. за посещение в счетоводството на дружеството и проверка на документи, оборотни ведомости, главни книги, извлечения от счетоводни регистри и справки, документи. Приобщени са и документи, представени при извършена в него производство насрещна проверка на „Уко България“ ООД – с. Враниловци, обл. Габрово, във връзка с получени от „Джордан ЦЦ“ ЕООД, доставки на отпадна мазнина.

С протокол от дата 01.08.2024 г. /папка 2, л. 63 и сл./, към ревизионната преписка са били приобщени документи от извършена предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ на ревизираното лице, приключила с Протокол № П-04000419133117-073-001/ 17.01.2020 г.: ИПДПОЗЛ от 22.08.2019 г. /папка 2, л. 83/, представени документи /договори, приемо-предавателен протокол от 13.02.2019 г., фактури, менюта, Протокол акт 19 от 19.03.2019 г. за приемане на извършени СМР и количествено-стойностна сметка, писмени обяснения от представляващия, счетоводни регистри/. Приобщен е и Протокол серия АА № 1538066/ 04.12.2019 г. за извършване на проверка на документи в счетоводството на „Джордан ЦЦ“ ЕООД.

От ревизиращите органи е отправено и второ ИПДПОЗЛ с № Р-04000424002120-040-002/ 02.08.2024 г. /папка 1, л. 83/, , с което са изискани конкретни справки, документи за собственост на недвижими имоти и МПС, посочени фактури, документи и доказателства при бракуване на материали през 2019 г. и тяхното последващо третиране, счетоводни регистри др. документи, свързани с установяване на наличните стоково-материални запаси към датата на дерегистрация по ЗДДС на дружеството - 10.06.2020 година. В отговор на 02.09.2024 г. от ревизираното лице са представени копия на изисканите 14 броя фактури, 5 броя заповеди за провеждане на брак на материални запаси, 5 броя протоколи за брак, оборотна ведомост за периода от 01.01.2024 г. до 31.07.2024 г., справки за притежавани активи /папка 1 – л. 86 – л. 112/. Съгласно Протокол № 2051757/ 03.09.2024 г. от ревизиращите органи е извършено посещение на в счетоводна кантора „Дафи“ в гр. В. Търново, където са проверени в оригинал документи и счетоводни регистри на ревизираното дружество и е извършено запознаване на упълномощения представител с установените факти и обстоятелства.

В хода на ревизията е била извършвана насрещна проверка на „Вита фрукт логистик“ ЕООД – гр. Велико Търново, с изискване на сведения и документи, във връзка с извършени доставки от това дружество към „Джордан ЦЦ“ ЕООД. Поради ненамирането на контрагента на адреса му на управление, ИПДПОЗЛ е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като няма данни в определения му срок или до приключване на ревизията, „Вита фрукт логистик“ ЕООД да е представило исканите му справки и документи /папка 1, л. 117 – л. 126/.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000424002120-092-001/ 18.09.2024 г., връчен на данъчния субект по електронен път на 24.09.2024 година. В удължения по молба на ревизираното лице срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, срещу доклада е подадено писмено възражение, към което не са приложени доказателства, касаещи констатациите на органите по приходите в РД. След обсъждане на възражението същото е прието за неоснователно и производството е приключило с издаването на процесния РА № Р-04000424002120-091-001/ 22.11.2024 г. от органа, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата. С ревизионния акт на „Джордан ЦЦ“ ЕООД са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.08.2019 г. до 31.12.2019 г., включително, в размер общо на 6 039,49 лв. и лихви за забава в размер на 3 437,91 лв., а за данъчен период 01.06.2020 г. – 10.06.2020 г. за определени лихви върху ДДС в размер на 360,61 лв., във връзка с непризнато право на данъчен кредит по 2 броя издадени в данъчен период месец 02.2019 г. от „Вита фрукт логистик“ ЕООД. Определени са и допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 58,10 лв. и лихви 36,60 лв., а за 2019 г. е намален декларирания отрицателен финансов резултат със сумата 30 839,46 лв. и установена данъчна загуба в размер на 15 216,09 лева. С ревизията не са определени допълнителни задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и за задължителни осигурителни вноски. Задълженото лице е обжалвало ревизионния акт по реда на чл. 152 от ДОПК, като в него производство е представило справка за всички отразени фактури в дневниците му за покупки, декларирани през периода 2019 г. като покупки без право на приспадане на данъчен кредит. С Решение № 17/ 07.02.2025 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново, ревизионният акт е потвърден като законосъобразен в обжалваните му части, установяващи посочените по-горе допълнителни данъчни задължения. Решението на директора на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено на ревизираното лице по електронен път на 10.02.2025 г. /папка 1, л. 14/, жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез решаващия орган, на 18.02.2024 г., съгласно дадения в деловодството на администрацията входящ номер.

В съдебната фаза на производството от ответника са представени документите, съдържащи се в административната преписка, а също оспореният ревизионен акт, ревизионния доклад към него, ЗВР и ЗИЗВР, във вид на електронни документи на технически носител. По искане на ответника от неучастващо в производството лице – „Информационно обслужване“ АД – гр. София, са изискани и представени информация и разяснения относно издадени квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис, както и 4 броя удостоверения за публичен КУКЕП /сертификати/ - л. 61 – л. 68 от делото. Във връзка с извършено от жалбоподателя оспорване на истинността на документи - посочените електронни документи, относно автентичността /авторството/ на електронните подписи, на протоколите за приобщаване на доказателства с номера Р-04000424002120-ППД-001/ 01.08.2024 г. и Р-04000424002120-ППД-002/ 01.08.2024 г., както и на документите, представени от „Уко България“ ООД – с. Враниловци, е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК. Също по искане на жалбоподателя, по делото е назначена счетоводна експертиза и са изслушани свидетелските показания на лица, участвали в комисията по бракуване на хранителни продукти в обект на „Джордан ЦЦ“ ЕООД - механа „Петлето“ в гр. Велико Търново, през периода 2019 година. За опростяване на изложението, събраните в хода на съдебното производство доказателства, вкл. заключението на ССчЕ и свидетелските показания, ще бъдат коментирани по-долу в частта на решението, касаеща валидността на ревизионния акт и съответствието му с материалноправните разпоредби на закона.

 

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК срещу РА в потвърдената му част. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

 

Във връзка с наведените от жалбоподателя твърдения за нищожност на ревизионния акт и след извършена служебна проверка на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът установи, че ревизионният акт е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № 651/ 11.08.2023 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново /т. I.10. от заповедта/, ЗВР № Р-04000424002120-020-001/ 29.04.2024 г. на н-к сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – гр. В. Търново и ЗИЗВР, издадена от същия орган по приходите. Заповедта за възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени със заповедта на директора на ТД на НАП – Велико Търново. РД също е издаден от определените за това лица – членове на ревизиращия екип, съгласно посочената ЗВР. Следователно, съставителите на РД и издателите на РА са материално компетентни, с оглед изискванията на чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 1, т. 2 и ал. 6 от ДОПК и цитираните заповеди. В съдържанието на издадените РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР е отразено, че са издадени като електронни документи, подписани с квалифицирани електронни подписи. Същите са представени и на електронен носител CD-R, като жалбоподателят се възползва от правото си да оспори истинността им в срока по чл. 184, ал. 2 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Основно жалбоподателят оспорва факта, че притежаваните от органите по приходите електронни подписи са КЕП, както и че същите са използвани за подписването на документите по ревизията, включително и РА. Видно от представените на електронен носител удостоверения, писмо вх. № 1573/ 08.04.2025 г., изпратено от „Информационно обслужване“ АД – гр. София и приложените към него удостоверения, В. А. Н. /орган, възложил ревизията и издал ЗИЗВР и РА/, Л. Д. Р. /ръководител на ревизията/ и Н. Ц. З. /член на екипа/ са имали валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в който са издадени посочените по-горе електронни документи. Самите електронни подписи в документите са оспорени от жалбоподателя, но същият не е ангажирал доказателства с които да обори факта, че при подписване на изброените документи, включително РА, са използвани именно издадените на служителите в НАП квалифицирани електронни подписи. При това положение съдът намира, че както актът, поставящ началото на процесната ревизия, така и акта за изменението му, оспорвания ревизионен акт и РД към него, съответстват на изискванията за форма, включително са били надлежно подписани с квалифицирани електронни подписи от органите по приходите. Същите съдържат задължителния реквизит, изискуем на общо основание съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК и съгласно специалните норми на чл. 117, ал. 2, т. 10 и чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК. Съобразно това настоящият състав приема, че обсъдените заповеди, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени в тях, с квалифициран електронен подпис, представляват валидни електронни документи и не са налице основания да се считат за нищожни. С ревизионният акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност.

 

Ревизията е приключила в срока установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, Ревизионен доклад № Р-04000424002120-092-001/ 18.09.2024 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и е връчен на данъчния субект на дата 24.09.2024 година. Ревизионен акт № Р-04000424002120-091-001/ 22.11.2024 г. е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, във формата предвидена в чл. 120 от ДОПК, вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Същият не съдържа систематизирано изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, но в него е извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Подробно изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. В хода на ревизията на задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения, същото е било редовно уведомявано както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение. Извън това в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране, като в конкретния случай жалбоподателят се е възползвал от тези възможности, в преценения от него за необходим обем. Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт № Р-04000424002120-091-001/ 22.11.2024 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт, в неговата цялост.

 

По отношение съответствието на РА, в обжалваната му част с материалноправните разпоредби на ЗДДС:

 

Задълженията по този закон определени с ревизията, произтичат от допълнително начислен данък за данъчни периоди от 01.08.2019 г. до 31.12.2019 г. размер общо на 6 039,49 лв. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, върху стойността на бракувани стоки и начислени лихви за забава в размер на 3 437,91 лв., и от начислени лихви в данъчен период 01.06.2020 г. – 10.06.2020 г. в размер на 360,61 лв, във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 660,00 лв. по два броя фактури, издадени от „Вита фрукт логистик“ ЕООД през месец февруари 2019 година.

 

По отношение начисленият ДДС върху стойността на бракувани стоки.

В хода на ревизията е установено осчетоводяване от данъчния субект на бракуване на материални запаси през месеците от август до декември 2019 г. включително, на обща стойност 30 197,46 лв., както следва: през м. 08.2019 г. - 5 092,17 лв., през м. 09.2019 г. – 6 348,98 лв., през м. 10.2019 г. – 6 472,65 лв., през м. 11. 2019 г. – 10 027,50 лв. и през м. 12.2019 г. - 2 256,16 лева. В тази връзка с ИПДПОЗЛ № Р-04000424002120-040-002/ 02.08.2024 г., наред с другите посочени доказателства, от ревизираното лице са изискани доказателства във връзка с осчетоводени стопански операции по бракуване на материални запаси през 2019 г. – протоколи за брак, заверени копия на документите, въз основа на които са изготвени, документи съставени при бракуването на материалите, тяхното ликвидиране или унищожаване, справка съдържаща данни за вид материал, партида, сертификат, срок на годност, фактура за покупка, количество, единична цена и доставчик, протоколи за проверка на органите на ОДБХ, данни за осчетоводяването на фактурите за покупка на бракуваните стоки. В отговор от дружеството са представени 5 броя заповеди за извършване бракуване на хранителни продукти в обект „Механа „Петлето“ и назначаване на комисия, която да извърши бракуването, от дати 30.08.2019 г., 29.09.2019 г., 30.10.2019 г., 29.11.2019 г. и 30.12.2019 г., Протокол за брак № 1/ 31.08.2019 г. Протокол за брак № 2/ 30.09.2019 г., Протокол за брак № 3 от 31.10.2019 г., Протокол за брак № 4/ 30.11.2019 г. и Протокол за брак № 5/ 31.12.2019 година. Няма данни да са представени други документи във връзка с това искане, нито такива да са били изисквани от органите по приходите. При анализ е било установено, че става въпрос за бракуване на хранителни стоки, някои в значителни според приходната администрация количества, като същевременно ревизираното лице е извършвало регулярни покупки на хранителни продукти в малки количества, т.е. бракуваните обеми би следвало да са придобити в продължителен период от време чрез множество извършени покупки на стоки от един и същ вид, което предполага и различен срок на годност. С оглед на това и предвид непредставянето на фирмен стандарт за обичайните норми на брак на материали в рамките на определен времеви интервал и на доказателства кога и с какви документи са закупени бракуваните стоки и за срока на годност на всеки един продукт, ревизията е приела за неоказано действителното бракуване на посочените в протоколите материали, а от там и наличието на изключението по чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС /приложимата редакция/, при което е начислила 20% ДДС - размерът на приспаднатия данъчен кредит при закупуването на съответните стоки. Няма изрична такава обосновка, но очевидно ревизиращият екип е приел за периоди на последваща реализация на бракуваните хранителни стоки и продукти, данъчните периоди на съставянето на протоколите за бракуването им, съответно отписването им от патримониума на предприятието.

За изясняване въпроса за бракуваните стоки и данъчното им третиране, по искане на жалрбоподателя е назначена ССчЕ, чието заключение е прието без възражения от страните и се кредитира от съда като обективно изготвено. Според експертизата през процесните периоди „Джордан ЦЦ“ ЕООД е водило счетоводна отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, счетоводните стандарти и утвърден индивидуален сметкоплан. Конкретно по отношение на закупуването и последващото изписване на хранителни продукти за приготвяне на хранителни стоки, влагането и/или последващата им продажба вещото лице сочи, че те са извършвани при спазване на изискванията на СС 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси“, посочва и конкретните счетоводни операции, чрез които е отразено закупуването, влагането и последващото изписване на посочените материали. Счита, че заведената счетоводна отчетност позволява проследяване на движението на хранителните материали или стоки от момента на тяхното закупуване, през тяхната преработка във вид на готови ястия до тяхната реализация, според експертизата по данни от представените счетоводни регистри ревизираното лице е разполагало с хранителните продукти - обект на бракуване, които същите са закупувани от търговци на едро. В съдебно заседание вещото лице заявява, че е извършило проверка кога и от кого е закупен всеки от бракуваните артикули по информацията от представените фактури за закупени стоки. Не е извършвало проверка относно сроковете на годност на отделните продукти, поради липса на такава задача и поради това, че същата не е от неговата компетентност.

Във връзка с бракуваните стоки по искане на жалбоподателя са изслушани и показанията на свидетелите Т. Й. Т. и П. И. Ц. – лица от персонала на „Джордан ЦЦ“ ЕООД, работещи в кухнята на обект „Механа „Петлето“, които заедно с управителя на дружеството са членове на комисията за извършване бракуване на хранителни продукти в същия обект и фигурират като подписали протоколите за бракуване на стоки.

В показанията си свидетелят Т., работещ през процесния период и към настоящия момент като готвач в обекта, потвърждава че е по нареждане на управителя е участвал при бракуването на стоки с изтекъл срок на годност, както и че е подписвал протоколи за брак. Твърди, че той и колежката му са извършвали проверка кога изтича срокът на годност на дадена стока, основно по етикетите с посочен срок на годност. Когато този срок е изтекъл или остава кратък период до изтичането му /един-два дни/, съответната стока се отделя в нарочно помещение извън заведението, също оборудвано с хладилници и не се пуска за обработка. За бракуваните стоки са били съставяни чернови, в които се вписвали стоките в деня на бракуването им. На база отразеното в черновите от управителя се изготвяли протоколи за брак на стоки, подписани от комисията, като свидетелят Т. твърди, че не винаги, но повечето пъти сверява съдържанието на черновите и протоколите за бракуване. Според свидетеля съставянето на такива протоколи се извършвало периодично, обичайно на 2 до 4 месеца, но е имало моменти, в които са съставяни и по-често, напр. при пандемията от COVID и затварянето на заведенията. Заявява, че не се е интересувал и не знае какво става със стоките след отделянето им в нарочното помещение, това е грижа на управителя. На въпроси относно сроковете на годност на стоките сочи, че зависи от начина на съхранение, като в обекта има фризери, плюсови хладилници, склад за зеленчуци, някои меса могат да стоят и месеци във фризер, но има и прясна стока, която издържа няколко дни в плюсов хладилник от 0 до 6 градуса. Сочи, че заведението е с места за около 200 души, като 130-140 от тях са на закрито и около 80 от тях външни, с доставките на хранителните стоки и продукти, като видове и количествата също се занимава управителят.

Свидетелят Ц. /готвач в обекта/ също потвърждава участието си при изготвянето на протоколите за бракуване, като показанията й относно проверките на стоки за изтекла годност, вписването на тези с изтекъл срок в чернови и отделянето им в специално помещение, оборудвано с хладилници и последващото периодично съставяне на протоколи за брак, са аналогични с тези на свидетеля Т.. Този свидетел твърди, че проверката за стоки с изтичащ срок на годност на практика се извършва ежедневно, тъй като има бързо развалящи се продукти, напр. плодове и зеленчуци. Като периодика на съставяне на протоколите за брак сочи около месец, като през лятото е този период е по-кратък, защото някои от продуктите се развалят по-бързо. Този свидетел сочи, че в обекта има възможност да се съхраняват във фризери относително големи количества от определени видове хранителни продукти, но за същите също изтича срокът им на годност и следва да бъдат бракувани. Самите протоколи се изготвяли от управителя, по данните, вписани от нея и от колегата й в черновите. Ц. също сочи, че доставките на хранителни продукти се извършват по усмотрение на управителя, тя само му казвала, когато види, че някой продукт е на привършване. Счита, че след отделянето на бракуваните стоки, за тяхното извозване отговаря отделна фирма, но не е запозната с подробности. Според този свидетел местата в обекта над 250 - вътре за 180 души и навън за около 100 души. При преценка на гласните доказателства се взема предвид, че свидетелите са работници в дружеството-жалбоподател, с произтичащата от това възможна тяхна заинтересованост от изхода на настоящото дело. Именно те обаче, като персонал непосредствено зает с приготвянето на храни в обекта, имат преки наблюдения върху контрола за годността на продуктите, които се влагат, а доколкото са определени за членове на комисията, извършваща бракуване на стоки – и върху механизма, по който се извършва това бракуване. Същевременно показанията им са житейски логични, безпротиворечиви по отношение на основните значими за спора факти и кореспондиращи с наличните в делото писмени доказателства, поради което се кредитират от съда.

 

При преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и тези от ревизионната преписка, съдът намира, че от приходната администрация неправилно е начислен ДДС върху бракуваните стоки. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗДДС, в приложимата редакция, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Съгласно чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, също в приложимата редакция, корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт.

В конкретния случай е установено и не се спори, че при закупуване на бракуваните от „Джордан ЦЦ“ ЕООД стоки, за тях е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, както и че при бракуването им не е начислен данък в размер на ползвания данъчен кредит. Спорен е въпросът дали е налице изключението по чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС за извършване на корекции по чл. 79 от ЗДДС. Същото се отрича от органите по приходите с мотиви за недоказаност на действителното бракуване на стоките. Според настоящият състав представените в хода на ревизията и събраните в хода на делото доказателства обосноват извод за бракуване на спорните стоки.

В хода на ревизията, след отправеното искане за представяне на доказателства за бракуването, са представени протоколи за брак, съставени и подписани от лица, определени за участващи комисия по бракуване, вкл. управителят на дружеството. Протоколите за брак съдържат наименованието на дружеството, номера на заповедта, въз основа на която са съставени, имената на съставителите и техните подписи, авторството на които не е оспорено и се потвърждава от изслушаните свидетелски показания. В протоколите бракуваните стоки са посочени по вид, количество, единична цена и обща стойност, като срещу всеки вид стока е отбелязан срокът й на годност.

Действително, ревизираното лице не е представило фирмен стандарт за бракуване на готова продукция и стоки. В случая обаче следва да се има предвид, че тези стоки, без изключение представляват храни по смисъла на чл. 2 от действащия към релевантния период Закон за храните /отм./, съответно приложими по отношение на тях са разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и § 1, т. 4 от ЗХ /отм./ Съгласно изричната забрана на чл. 20 от ЗХ /отм./, не се разрешава пускането на пазара на храна, която не е безопасна за консумация от потребителите, уврежда или може да увреди здравето на хората и е негодна за консумация от хората. Както в българското, така и в общностното законодателство, съществува детайлна и обширна уредба на правилата във връзка с безопасността на храните и контрола върху тази безопасност, обхващаща етапите производство, транспортиране, съхраняване, предлагане и влагане в производство на храните и хранителните продукти, така напр. Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните, Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните, Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, редица регламенти и директиви уреждащи производството и предлагането на ГМО храни, влагането на витамини и добавки и т.н. На национално ниво освен в действащия към процесния период освен в Закона за храните /отм./, изискванията към производство и предлагане на храни са регламентирани в Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните /отм./, Наредба № 1/ 26.01.2016 г. на МЗ и МЗХ за хигиената на храните /отм./, както и в множество други нормативни актове, включително действащи национални и международни стандарти, които въвеждат един детайлен разрешителен режим на въвеждането на пазара /включително производството/ на нови хранителни продукти, така и последващия контрол по тяхната безопасност за консумация от човека. В хода на процедурата по даване разрешение за пускане на пазара на даден хранителен продукт от компетентния за това административен, орган се прави преценка и на спецификацията на същия, част от съдържанието на която е и неговият срок на годност/трайност.

В този смисъл, срокът на годност на всеки хранителен продукт е рамково определен съгласно изискванията на нормативен акт и конкретно уточнен във вътрешно-фирмения стандарт, но на съответния производител, а не на потребителя, какъвто в случая се явява дружеството-жалбоподател. Именно поради това през релевантния период нормативно е въведено задължението за производителите/преработвателите, върху етикета на всяка стока, представляваща храна по смисъла на чл. 2 от ЗХ /отм./, да се посочва и нейният срокът на трайност - чл. 10, ал. 1 от ЗХ /отм./. Съответно за жалбоподателя, като търговец влагащ храни и хранителни продукти при приготвянето и предлагането на ястия в заведение за хранене, не съществува задължението, а на практика и възможността, чрез собствен фирмен стандарт за бракуване да въвежда/конкретизира срокове на годност, различаващи се от определените от производителя. Що се отнася до плодовете, зеленчуците, другите растителни продукти, както и на някои животински продукти в непреработен/необработен вид, влагани при приготвянето на ястия, ноторно известно е, че при тях срокът на годност е в сериозна зависимост от конкретният сорт, използваните при отглеждането торове и препарати за растителна защита, начин на съхраняване при производителя, търговеца и получателя, начин и на транспортиране, а също и от климатичните условия. Голяма част от изброените фактори остават неизвестни за крайния получател, а и поначало тези видове продукти подлежат и на бърза развала, при което предварителното определяне на срок за годност в голяма степен е лишено от практически смисъл. Ето защо масово възприетият и единствено ефективен способ за определяне годността им да бъдат използвани, вкл. за лични нужди, е чрез физически контрол върху качеството им непосредствено преди влагането в производство на ястия. Видно от изслушаните свидетелски показания именно този способ е бил възприет и в стопанисвания от жалбоподателя обект, като е негодните продукти са отделяни и е водена съответната отчетност.

Предвид така изложеното, съдът намира, че непредставянето от „Джордан ЦЦ“ на вътрешнофирмен стандарт за бракуване на материалите, посочени в процесните 5 броя протоколи, няма соченото от ответника значение. В тази връзка следа да се отбележи и че в ИПДПОЗЛ с № Р-04000424002120-040-002/ 02.08.2024 г. липсва изрично искане за представяне на такъв стандарт, както и на стандарт за бракуване на готова продукция.

В случая без съществено значение за определяне дали спорното бракуване на стоки е съответно на изтекли срокове на годност, е и непредставянето на фактурите за закупуване на стоките. Преобладаващата част от бракуваните стоки са продукт на предхождащо производство, преработка или обработка, при което вече се отбеляза, сроковете им на трайност се определят от производителя, в рамките на съществуващата подробна рамкова уредба. Въпросните срокове по никакъв начин не са в зависимост от момента на закупуването на съответните хранителни продукти от жалбоподателя, а няма нормативно изискване при продажба във фактурите да се посочват срокове на годност на отделните артикули, нито е въведена такава търговска практика. При това положение представянето на фактурите за покупка не би спомогнало за изясняването на въпроса дали към момента на бракуването им процесните хранителни продукти действително са били с изтекъл срок на годност. От друга страна, съобразно заявеното от вещото лице, счетоводните регистри и първичните счетоводни документи на жалбоподателя дават възможност да бъде установено кога и от кой доставчик е закупен всеки от бракуваните артикули, а в хода на ревизията е предоставен пълен достъп до тези документи. Съответно, ако органите по приходите действително са считали за необходима проверка на фактурите за покупка на бракуваните продукти, те са имали възможност безпрепятствено да извършат такава проверка, което обаче не е сторено.

Що се отнася до формулираното искане за представяне на заверено копие на документите въз основа на които са изготвени протоколите за брак, отново следва да се отбележи, че съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗХ, въпросните документи са етикетите на съответните хранителни продукти, изготвени и поставени от производителя. До 05.02.2016 г., когато влиза в сила отмяната на Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните /отм./, срокът за съхраняване на документите установяващи годността на такъв вид стоки е бил до изтичане на срока на годност. След отмяната на наредбата не се установява изрична регламентация на срока за съхраняване на конкретния вид документи, като в най-благоприятен за ответника вариант, може да се приеме приложимост на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството, изискващ съхраняване на носителите на счетоводна информация три години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. Дори в този вариант обаче, към момента на отправяне на ИПДПОЗЛ с № Р-04000424002120-040-002/ 02.08.2024 г., срокът за съхраняване на документите удостоверяващи срока на годност на процесните стоки е бил изтекъл, при което е логично те са не са налични при ревизираното лице.

Неотносими към приложението на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС /приложимата редакция/, са доводите на администрацията за непредставяне на документи, доказващи къде и по какъв начин са унищожени бракуваните стоки, доколкото тези обстоятелства не са част от фактическия състав, обуславящ приложението на посочената норма /в този смисъл Решение № 4755 от 18.05.2022 г. по адм. д. № 631 от 2022 г. на ВАС, Осмо отделение, Решение № 1052 от 30.01.2024 г. по адм. д. № 7344 от 2023 г. на ВАС, Осмо отделение и други/. Лишени от надлежна обосновка са и изложените в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ аргументи за прекалено големи количества бракувани стоки от някои артикули през процесните периоди /напр. в отделни месечни периоди агнешки бут - 56,29 кг., яйца - 500 броя, 1 688,066 кг. и т.н./. Такава преценка изисква анализ и съпоставка на посочените количества бракувани продукти спрямо общо закупените и спрямо вложените в производство количества от същите артикули, както и спрямо количествата бракувани продукти в други периоди, каквито не се съдържат в потвърдителното решение на ответника. Извън това, при установяващият се от свидетелските показания работен капацитет на обекта „Механа „Петлето“ в гр. Велико Търново – над 200 места, цитираните количества бракувани продукти не могат да бъдат определени като прекомерни за минимум месечен период.

Предвид изложеното дотук и описаното по-горе съдържание на петте броя протоколи за брак, представени при ревизията от „Джордан ЦЦ“, съдът намира за доказано бракуването по надлежния ред на посочените в протоколите хранителни продукти, като негодни за консумация. Независимо дали въпросните протоколи се ценят като официални или като частни документи /според настоящия състав този въпрос е дискусионен/, те заедно с приложените заповеди за провеждане брак на материални запаси и данните от счетоводната отчетност на задълженото лице /според заключението на ССчЕ/, установяват основанието за прилагане на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС /приложимата редакция/. Доколкото в случая ревизията е проведена по общия ред, в тежест на органите по приходите е да обосноват неприложимостта на дерогацията на корекцията по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, което в случая не е извършено. Корекцията е извършена в противоречие с цитираната по-горе норма на ЗДДС, начисленият в резултат допълнителен косвен данък за данъчни периоди от 01.08.2019 г. до 31.12.2019 г. е неправилно определен, съответно неправилно са начислени и лихви за ненавременното му внасяне. Ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му част и като такъв, следва да бъде отменен.

 

Относно начислените с ревизията лихви за ДДС през данъчен период 01.06.2020 г. - 10.06.2020 г. в размер на 360,61 лева.

Същите са във връзка с непризнато от органите по приходите право на данъчен кредит в размер на 2 660,00 лв. по фактури № 0000001148/ 13.02.2019 г. и № 0000001149/ 20.02.2019 г. издадени от „Вита фрукт логистик“ ЕООД – гр. София с ЕИК 107519176. Предмет на фактурите е „СМР по договор“, данъчната основа по всяка от тях е 6 650,00 лв, общо 13 300,00 лв., не се спори че за начисления ДДС по тези фактури от жалбоподателя е ползвано право на данъчен кредит.

При извършената през 2019 г. ПУФО от органите по приходите са изискани документи във връзка с посочените доставки, като от „Джордан ЦЦ“ ЕООД са представени във вид на заверени преписи посочените фактури, от фискални бонове за плащане на дължимите по тях данъчни основи и данък, договор от 03.01.2019 г. между проверяваното дружество и „Вита фрукт логистик“ ЕООД с предмет „Изграждане на Бърза закуска“ съгласно приложена количествено стойностна сметка на стойност 15 960,00 лв. с ДДС / 13 300,00 лв. с ДДС/. Представени са също количествено стойностна сметка, за изграждане на посочения обект, Протокол Акт 19 за приемане на извършени СМР към дата 19.03.2019 г. и приемо-предавателен протокол от 13.02.2019 г. за направен оглед на изпълнени СМР /папка 2, л. 83 – л. 90/. Съгласно посоченото в РД и в решението на ответника, в хода на ПУФО е била извършена насрещна проверка на „Вита фрукт логистик“ ЕООД, приключила с ПИНП № П-02000219147761-141-001/ 13.11.2019 г., при която представител на дружеството не е открит на декларирания адрес за кореспонденция и не са представени доказателства за действителното извършване на фактурираните доставки. В делото не се съдържат доказателства за извършването на такава насрещна проверка, вкл. соченият ПИНП с който тя е приключила.

В хода на процесната ревизия е извършена насрещна проверка на „Вита фрукт логистик“ ЕООД, като до същото е отправено ИПДПОЗЛ № П-04000424101095-140-001/ 05.06.2024 г., с което от доставчика са изискани процесните фактури, доказателства за извършване на посочените в тях доставки, вкл. такива за наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнението им и за начина на ценообразуване. Видно от наличните в делото протоколи /папка 1, л. 122 и л. 123/, от органите по приходите са извършени две посещения на адрес гр. Велико Търново, ул. „Деню Чоканов“ № 7, вх. „В“, ет. 2, ап. 6, на който към него момент е вписаният в ТРРЮЛНСЦ, адрес на управление на дружеството. Тъй като представител на същото не е бил намерен на посочения адрес, е предприето връчване на ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, като на дата 04.07.2024 г. е поставено съобщение на определено за това място в ТД на НАП – Велико Търново и е изпратено електронно съобщение, за което няма данни дали е получено. Съгласно съставения протокол, в определения му срок „Вита фрукт логистик“ ЕООД не е представило изисканите му данни и документи, няма доказателства за представянето на такива до приключване на административното производство. За насрещната проверка е съставен ПИНП № П-04000424101095-141-001/ 30.07.2024 г., като в същия, както и в РД е посочено и че ИПДПОЗЛ е изпратено до доставчика по пощата с обратна разписка, върната с отбелязване „преместен“. Доказателства за последното обстоятелство не се съдържат в преписката /папка 1, л. 117 – л. 126/.

Отново според отразеното в ревизионния доклад и в решението на директора на Д „ОДОП“ – Велико Търново, в хода на ревизията е извършена проверка в информационната система на НАП, при която е установено,че към периода на сключване на договора за извършване на СМР и издаване на процесиите фактури, „Вита фрукт логистик“ ЕООД не е разполагало с кадрова обезпеченост за извършване на СМР услуги, няма данни за наличие на подизпълнител по превъзлагане на същите. От дружеството не е била подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г., и последната подадена такава декларация е за 2016 година. След извършена справка за подадените данни от Z отчетите на регистрирания от дружеството ЕКАФП чрез дистанционна връзка с НАП е установено, че няма отчетени регистрирани обороти за извършени продажби за цялата 2019 г., т.е. касовите бележки към фактурите не удостоверят реално извършени плащания, „Вита фрукт логистик“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС считано от 09.04.2019 г., на основание чл.176, т. 3 от ЗДДС - поради системно неизпълнение на задълженията си по този закон. За така твърдяните обстоятелства, както и за самото извършване на проверки в информационната система на НАП, също не са представени доказателства. Не е коментирано и дали в месечните СД и отчетните регистри по ЗДДС са отразени спорните фактури и съответно от доставчика е начислен данъка като задължение към бюджета.

При така описаната фактология, от органите по приходите, а след тях и от директора на Д „ОДОП“ – Велико Търново е било преценено, че независимо от представените от ревизираното лице доказателства, действителното изпълнение на фактурираните услуги не е установено по безспорен начин. Тъй като в данъчен период 01.06.2020 г. – 10.06.2020 г. /последният данъчен период преди дерегистрацията му/, жалбоподателят е начислил ДДС в размер на 2 660,00 лв. по посочените две фактури, от органите по приходите е прието, че е отстранен рискът от данъчни загуби и са начислени единствено лихви за периода 15.03.2019 г. – 14.07.2020 г., в размер на 360,61 лева. В решението на ответника са изложени и мотиви за наличието на противоречия в съдържанието на отделните документи /Протокол Акт 19 е издаден на 19.03.2019 г., след изтичането на срока за изпълнение на договора и след издаването на фактурите/, и антидатировка на протокола за направен оглед на изпълнените СМР. Аргументирано е и несъответствие на процесиите фактури с изискванията на чл. 114. ал. 1, т. 9 от ЗДДС, тъй като в тях липсва конкретна информация за вида на СМР услугите, а вписаният предмет „СМР по договор“ е твърде общ. В хода на съдебното производство от страните не са ангажирани други доказателства във връзка с тези спорни доставки.

След преценка на наличните в делото доказателства съдът намира за неправилни изводите на приходната администрация относно недоказаността на извършените доставки на СМР услуги от „Вита фрукт логистик“ ЕООД по спорните две фактури, а от там и на непризнаването на жалбоподателя правото на данъчен кредит за въпросните доставки.

Необосновано е твърдението на приходната администрация за невъзможност да бъдат установени услугите – предмет на доставките, имплицитно извличащо се от довода, че фактурите не отговарят на изискването на чл. 114, т. 9 от ЗДДС, формулиран в решението на директора на Д „ОДОП“. Безспорно, в самите фактури като предмет е посочено общо „СМР по договор“, без да са посочени конкретни договори и самите услуги – предмет на доставките поотделно като видове и количества. Същевременно обаче от ревизираното лице е представен двустранно подписан договор от 03.01.2019 г. за извършване на СМР – изграждане на обект „Бърза закуска“, съгласно количествено-стойностна сметка, представляваща неразделна част от договора, а от ответника не се твърди и по делото не се установява „Вита фрукт логистик“ ЕООД да е сключвало други договори за строителни услуги с ревизираното дружество. Представена е и самата количествено-стойностна сметка, както и протокол обр. 19 за приемане на СМР, също двустранно подписани. Обстоятелството, че протоколът е датиран от 19.03.2019 г., т.е. след издаването на фактурите, няма соченото от приходната администрация значение, доколкото той установява момента на приемане на изпълнението, съгласно специалните изисквания, касаещи строителни дейности, а не момента на действителното приключване на тези дейности. При съпоставка се установява, че като видове, количества и стойност, посочените в протокола строителни услуги съвпадат с тези по КСС към договора от 03.01.2019 година. При така представените като придружаващи фактурите документи съдът намира, че е налице достатъчно уточнение на предмета на доставката, даващо както информация за характера и точните параметри на сделката, така и възможност за последващ контрол, т.е. преодоляна е сочената от решаващия орган неяснота в съдържанието на фактурите, относно предмета на доставката и момента на настъпване на данъчното събитие. Поради това липсата на сочените от администрацията данни в процесните две фактури, в случая не съставлява основание по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за отказване право на данъчен кредит. В тази връзка следва да се държи сметка и за даденото в практиката на СЕО/СЕС, задължително тълкуване на общностното право, относно подчиняване признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения /каквото е изискването за фактуриране с определени параметри/ - Решение на СЕС по дело С - 273/11, а също и относно момента до който е релевантно предоставянето на допълнителна информация с цел доказване естеството и стойността на фактурираните сделки – арг. от Решение на СЕС по дело С-271/12. Поради това липсата на реквизити в процесните две фактури, в случая не съставлява основание по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за отказване право на данъчен кредит.

Не могат да бъдат споделени и доводите за недоказаност на действителното извършване на спорните услуги, доколкото още при извършената му ПУФО от ревизираното дружество са били представени посочените по-горе документи, установяващи с достатъчна степен на достоверност както договарянето и извършването на строително-монтажните работи, фактурирани от „Вита фрукт логистик“ ЕООД, така и тяхното заплащане. От приходната администрация се твърди липса при доставчика на необходимият кадрови и материален ресурс, както и неотчитане от същия на приходи през спорния период, с позоваване на общодостъпни данни от ТРРЮЛНСЦ и на справки, извършени в информационната система на НАП. Съгласно данните от ТР обаче, сред предметите на дейност на „Вита фрукт логистик“ ЕООД изрично е вписано „строителство“. Що се отнася до сочените справки от информационната система на НАП не са приложени по делото, което прави голословни коментираните твърдения на администрацията. Неподкрепени с доказателства са и твърденията в РД и в решението на ответника, за констатирана липса на извършени продажби от доставчика за цялата 2019 г., включително и за данъчен период м. 02.2019 година.

Всъщност, следва да се отбележи, че според наличните в делото доказателства, в хода на процесната ревизия органите по приходите реално не са успели да извършат насрещна проверка на „Вита фрукт логистик“ ЕООД за установяване на действителното извършване на фактурираните доставки, поради ненамиране представител на дружеството на вписаните адрес на управление и адрес за кореспонденция. Според отразяванията в РД и решението на ответника /също недоказани/, такава насрещна проверка не е била извършена и в хода на ПУФО на „Джордан ЦЦ“ ЕООД, проведена през 2019 година. Същевременно в хода на процесната ревизия органите по приходите не са изисквали от задълженото лице други доказателства във връзка с въпросните доставки. Поначало обаче, неправомерно поведение на доставчик не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя по процесните фактури. В този смисъл е и задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС на СЕС в решенията по съединени дела С-40/11 и С-182/11, С-285/11, С-18/13, а също и в Решение от 6 септември 2012 година по дело C-324/11. Съдът отбелязва, че в такива случаи става въпрос за нарушения, извършени от лицето – доставчик, които обаче не са достатъчни да се счете, че същият не е разполагал с материална и кадрова обезпеченост да извърши доставката на услуга, съответно, че такава доставка изобщо не е осъществена, респ. да се откаже право на данъчен кредит на получателя по нея. В настоящият случай липсват обективни данни по делото за позоваване на правото на данъчен кредит от ревизираното лице с измамна цел, няма и твърдения на приходната администрация в този смисъл.

Предвид обсъденото по-горе съдържание на документите, представени от жалбоподателя още в хода на ПУФО, съдът намира за доказано възникването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, предл. второ от ЗДДС, към датите на издаване на процесните фактури, като основание за начисляването на дължимия косвен данък от доставчика, съответно за възникване право на приспадане на данъчен кредит от получателя. Ревизионният акт, в тази му обжалвана част е издаден в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и като такъв следва да бъде отменен.

 

Относно съответствието на РА с материалноправните разпоредби на ЗКПО:

 

С ревизионния акт е извършена корекция на финансовите резултати на „Джордан ЦЦ“ ЕООД за 2018 г. 2019 година. За 2018 г. е , като е извършено увеличение на финансовия резултат със сумата 581,00 лв., в резултат на което са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 58,10 лв. и лихви за забава 36,60 лева. За 2019 г. е извършено увеличение на финансовия резултат със сумата 30 839,46 лв., като декларираната от дружеството данъчна загуба е намалена съответно от 46 055,55 лв. на 15 216,09 лева.

Извършените корекции са както следва: на основание чл. 78 от ЗКПО са увеличени финансовите резултати за 2018 г. с 581,00 лв. и за 2019 г. – с 642,00 лв., представляващи неотчетени приходи от продажба на отпадъчна мазнина на „Уко България“ ООД; на основание чл. 23, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 28, ал. 2 и чл. 10. ал. 1 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат за 2019 г. със сумата 30 197,46 лв., представляващи непризнати за данъчни цели разходи за брак на материални запаси поради изтекъл срок на годност.

 

По отношение на първите две от посочените корекции. В хода на предходно производство, с ИПДПОЗЛ № Р-04000420000841-040-002/ 16.06.2020 г. органите по приходите са изискали от „Уко България“ ООД – с. Враниловци, документи и обяснения. Искането е във връзка с установено отразяване от посоченото дружество в дневниците му за покупки, протоколи за обратно начисляване на ДДС, във връзка с доставки от „Джордан ЦЦ“ ЕООД. С писмени обяснения вх. № 8774/ 30.06.2020 г., от управителя на „Уко България“ ООД са представени заверени преписи на документи, съгласно опис - приемо-предавателни протоколи от 2018 г. и 2019 г. за изкупуване на отпадна мазнина от обект „Петлето“ на „Джордан ЦЦ“ ЕООД, разходни касови ордери, протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, извлечения от счетоводни регистри. От органите по приходите е установено, че в отчетните регистри на жалбоподателя няма описани доставки по Глава деветнадесета „а“ от ЗДДС и в счетоводството му няма отразяване на такъв вид доставки, вкл. към „Уко България“ ООД. Направен е извод за извършени продажби от „Джордан ЦЦ“ ЕООД на отпадъчна мазнина, приходите от които не са отчетени в счетоводството на ревизираното дружество, съответно на което с ревизията, на основание чл. 78 от ЗКПО е извършено преобразуване на финансовите резултати на последното за 2018 г. и 2019 г. са коригирани по посочения по-горе начин.

Настоящият състав намира така извършените корекции и съответно начисления допълнителен корпоративен данък за 2018 г., за законосъобразни. В хода на съдебното производство от жалбоподателя беше оспорена истинността – авторство и вярност на съдържанието практически на всички документи, представени от „Уко България“ ООД, вкл. цитираните по-горе писмени обяснения. В откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК обаче не бяха ангажирани доказателства за оборване истинността на посочените документи. Вярно е, че една част от същите представляват частни документи, в които няма подпис на оспорилата ги страна, но конкретно РКО към приемо-предавателните протоколи съдържат подписи на получателите на сумата, двустранно подписани са и някои от приемо-предавателните протоколи. При това положение на основание чл. 193, ал. 3, изр. първо от ГПК, оборването истинността на въпросните документи е в тежест на оспорилото ги лице, а както се посочи, същото не проведе нужното пълно главно доказване в тази насока. Що се отнася до останалите оспорени документи, те като счетоводни регистри и отчетни документи, са вторични такива, базирани на данните приемо-предавателните протоколи и разходните касови ордери. Поради това и при необорена доказателствена стойност на първичните документи, следва да се приеме, че е доказана и верността на съдържанието на извлеченията от счетоводните регистри и протоколите по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, а въпросът за авторството на тези документи от конкретно физическо лице в случая е без значение, доколкото те несъмнено изхождат от служители на „Уко България“ ООД. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не са събрани достатъчно доказателства за действителното извършване на коментираните доставки, доколкото обсъдените по-горе документи установяват именно фактическото предаване на родово определените вещи и тяхното заплащане, като необходими елементи на продажбата. Неоснователно е и позоваването на счетоводната отчетност на ревизираното лице, доколкото е безспорно че в нея не се съдържат данни за конкретните доставки, а назначената по делото ССчЕ не е имала задача да извърши проверка в счетоводството на „Уко България“ ООД и не е правила такава проверка. Съобразно изложеното, неопровергани се явяват и фактическите констатации на органите по приходите за наличието на приходи от продажби на стоки по Глава деветнадесета „а“ от ЗДДС, които не са отчетени от ревизираното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Доколкото обсъдените по-горе документи установяват получаването от оспорващото дружество през 2018 г. и 2019 г. на приходи от търговска дейност, които не са били отчетени в съответните данъчни периоди, правилно от ревизиращите органи е извършено коригиране на счетоводните финансови резултати със сумата на приходите, съответно правилно са определени допълнителни задължения за корпоративен данък на „Джордан ЦЦ“ ЕООД за 2018 г. в размер на 58,10 лв. и лихви за просрочие. Ревизионният акт, в тази му част е законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна.

 

Относно извършеното на основание чл. 23, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 28, ал. 2 и чл. 10. ал. 1 от ЗКПО, увеличение на финансовия резултат за 2019 г. със сумата 30 197,46 лева. Фактическото основание за тази корекция е отчитането от ревизираното лице на разходи от брак на материални запаси, поради изтичане на срока им на годност – коментираните по-горе в настоящото решение хранителни продукти, бракувани с 5 броя протоколи от м. 08.2019 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г., м. 11.2019 г. и м. 12.2019 г., и отричането от страна на приходната администрация на действителното извършване на въпросното бракуване.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Като изключения от това правило с разпоредбата на чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО, са въведени случаите, в които разходите се дължат на изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери. Предвид изложеното по-горе в настоящото решение в частта му по ЗДДС, съдът намира за доказани извършените с протоколи от 31.08.2019 г., 30.09.2019 г., 31.10.2019 г., 30.11.2019 г. и 31.12.2019 г. бракувания на стоки, поради изтичане на срока им за годност, като липсва надлежно установяване, че бракуваните количества са над обичайните размери за упражняваната от жалбоподателя дейност. Съответно доказани са предпоставките на чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО, за да се признаят за данъчни цели разходите за процесните бракувани хранителни продукти.

 

Съдът намира за необосновано и второто сочено от приходната администрация основание за извършването на обсъжданата корекция – това по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно последно цитираната норма, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, който отразява вярно стопанската операция. По аргумент от чл. 26, т. 2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани и с тях на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от същия закон, следва да се увеличи счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода /загубата/. В случая констатацията по ЗКПО е обусловена от тази за реалността на извършените бракувания на материални запаси, в аспекта на тяхното документиране. На нито един етап от производството не е било спорно, че разходите на „Джордан ЦЦ“ ЕООД за закупуването на бракуваните впоследствие хранителни продукти, са надлежно отразени в издадените от съответните доставчици данъчни документи. По-горе в настоящото решение са обсъдени съдържанието на протоколите, с които са бракувани въпросните хранителни продукти /посочване на вид, количество, стойност и срок на годност/, както и нормативно определените срокове за съхраняване на документите определящи сроковете на годност на този вид стоки, освобождаващи жалбоподателя от задължението да ги съхранява към датата на изискването им от ревизирщите органи. Както се отбеляза, съдът намира за реално осъществено бракуването на стоките, отразено в 5-те протокола, съответно - че същите отразяват вярно обективираните в тях факти, даващи основание за последващите отразявания в счетоводната отчетност на жалбоподателя. Счетоводното отчитане на разходите е документално обосновано за данъчни цели, тъй като се доказа, че съответния разход действително е осъществен. Наличието на доказателства, обосноваващи реалност на отразяванията по процесните протоколи от една страна, и спазване на принципа на документална обоснованост от друга, е основание за признаване на отчетените разходи, с които дружеството-жалбоподател е намалило финансовия си резултат, респективно за незаконосъобразност на РА в тази му част. Липсват данни в конкретния случай жалбоподателят да се е отклонил от данъчно облагане с корпоративен данък. Като са извършили на основание чл. 23, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 28, ал. 2 и чл. 10. ал. 1 от ЗКПО, обсъжданото преобразуване на финансовия резултат на дружеството със стойностите на бракуваните стоки, приходните органи са издали необоснован и незаконосъобразен в тази му част РА, който следва да бъде отменен.

 

В обобщение на изложеното до тук, ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен в следните му части: в частта му по ЗДДС, с която за данъчни периоди от 01.08.2019 г. до 31.12.2019 г. са начислени допълнително данък в размер общо на 6 039,49 лв. и лихви в размер на 3 437,91 лв., и са начислени лихви в данъчен период 01.06.2020 г. – 10.06.2020 г. в размер на 360,61 лева; в частта му с която на основание чл. 23, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 28, ал. 2 и чл. 10. ал. 1 от ЗКПО, е извършено увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя за 2019 г. със сумата 30 197,46 лева. Неоснователна е жалбата срещу ревизионния акт, в частта му, с която финансовите резултати на „Джордан ЦЦ“ ЕООД са увеличени на основание чл. 78 от ЗКПО за 2018 г. с 581,00 лв. и за 2019 г. – с 642,00 лв., и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 58,10 лв. и лихви за забава 36,60 лева.

 

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представените доказателства за извършването на такива - държавна такса - 50,00 лв., депозит за съдебна експертиза – 700,00 лв., заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1 300,00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.02.2025 г., съдържащ и разписка за получената сума /л. 7 от делото/. Съобразно това и защитения от жалбоподателя материален интерес, на същия следва да се присъдят разноски в размер общо на 1 035,35 евро /с равностойност 2 024,97 лева/.

 

На Национална агенция за приходите – гр. София, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция към датата на приключване на устните състезания, следва да се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното съдебно заседание, в размер общо на 9,81 евро /с равностойност 19,18 лв./, определен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и защитения материален интерес.

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя по жалба на „Джордан ЦЦ“ ЕООД с ЕИК 204923058, адрес гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 6, вх. „А“, Ревизионен акт № Р-04000424002120-091-001/ 22.11.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в следните му части, потвърдени след оспорване по административен ред с Решение № 17/ 07.02.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП:

с която на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.08.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер общо на 6 039,49 лв., начислени са лихви в размер на 3 437,91 лв., и са начислени лихви в данъчен период 01.06.2020 г. – 10.06.2020 г. в размер на 360,61 лева;

с която за целите на ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2019 г. със сумата 30 197,46 лева.

 

Отхвърля жалбата на „Джордан ЦЦ“ ЕООД с ЕИК 204923058, срещу Ревизионен акт № Р-04000424002120-091-001/ 22.11.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта му с която с която с която финансовите резултати на дружеството са увеличени на основание чл. 78 от ЗКПО за 2018 г. с 581,00 лв. и за 2019 г. – с 642,00 лв., и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 58,10 лв. и лихви за забава 36,60 лева.

 

Осъжда Национална агенция за приходите – гр. София, да заплати на „Джордан ЦЦ“ ЕООД с ЕИК 204923058, адрес гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 6, вх. „А“, разноски по делото в размер 1 035,35 евро /хилада и тридесет и пет евро и тридесет и пет евроцента/, с равностойност 2 024,97 лева /две хиляди и двадесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/.

 

Осъжда „Джордан ЦЦ“ ЕООД с ЕИК 204923058, адрес гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 6, вх. „А“, да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София, разноски по делото в размер 9,81 евро /девет евро и осемдесет и един евроцента/ с равностойност 19,18 лв. /деветнадесет лева и осемнадесет стотинки/

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.