Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 27а от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ и е образувано по жалбата на А. И. С. от [населено място], баща на детето М. - Р. А. С., чрез адв. Е. М., срещу заповед № ЗД/Д-СО-СК-026 от 30.07.2025г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място] /ДСП/, с която детето временно е настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания - [населено място] /ЦНСТДБУ/Центъра/ до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна. По-конкретно, поддържа се, че на жалбоподателя е отказан достъп до социалния доклад относно положението на малолетното дете, послужил като основание за издаване на оспорената заповед, както и до други документи по преписката, в резултат на което е бил лишен от възможността да представи доказателства за евентуално опровергаване на фактите, мотивирали ответника. Поддържа се, също така, че неоснователно в заповедта се твърди, че процесът по реинтеграция на детето в биологичното му семейство е неуспешно приключил, тъй като срокът, определен за този процес е до 17.10.2025г. и той все още не е изтекъл към датата на издаване на заповедта. Навежда се, че заповедта не е мотивирана в частта на изводите за неуспешна реинтеграция и невъзможност за връщане на детето в биологичното му семейство. Поддържа се, че, макар и детето да е останало да живее в Центъра, то е гостувало при баща си в неговия дом. Последният е ползвател на социална услуга за повишаване на родителския капацитет, като се поддържа, че социалните работници от Центъра за обществена подкрепа /ЦОП/ - [населено място] намират, че С. е постигнал съществен прогрес и смятат, че е напълно годен да полага адекватни грижи за децата си, вкл. и за М. - Р.. Сочи се, че бащата никога е губил доверителната връзка с детето си, още преди да бъде извършено припознаването, посещавал го е редовно в дома, където е настанено, винаги се е стремял да задоволи потребностите му според възможностите си, давал му е пари, малки подаръци и никога не го е изоставял. Твърди се, че тежкото психическо състояние на майката и несъгласието й децата да бъдат припознати от него е попречило за по-доброто им отглеждане. Оспорва се правното основание, на което е издадена заповедта, като се твърди, че приетото от административния орган не отговаря на установеното по делото. По тези и други, подробно изложени в о.с.з., съображения и особено с оглед най-добрия интерес на детето се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски съгласно списък. В о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. М., която поддържа жалбата на заявените основания и аргументира основателността й.

Ответникът - директорът на дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място], се представлява от юрисконсулт Й., която оспорва жалбата като неоснователна и иска за отхвърлянето й.

Заинтересованата страна - М. С. М., майка на детето М. - Р. А. С., не се явява и представлява и не изразява становище по жалбата.

По делото на основание чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето е конституирано като страна детето М. - Р. А. С., на което е предоставена правна помощ и е назначен като процесуален представител адв. П. П. – САК, която счита, че в интерес на детето е същото да се отглежда в дома на биологичния си баща, който има както желание, така и добри условия за живеене. Обръща се внимание, че самото дете при изслушването е заявило желание да се върне и да живее със своя баща.

Административен съд – София - област, Трети състав, като съобрази обстоятелствата и доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство е заповед № ЗД/Д-СО-СК-026 от 30.07.2025г. на директора на ДСП - [населено място], с която детето М. – Р. А. С. е временно настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания - [населено място] до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. За да се произнесе с процесната заповед с правно основание чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗЗД, ответният орган се е позовал на социалния доклад от 28.07.2025г. относно положението на малолетното дете М. - Р., изготвен от главен социален работник С. Я. при отдел "Закрила на детето" към ДСП - [населено място] и приложенията към него. Въз основа на представените писмени доказателствени средства се установява следната фактология:

М. – Р. А. С. е родена на [дата]. от съжителството на М. М. и жалбоподателя С., който не я е припознал. Родителите съвместно са полагали грижи и за останалите си две деца А. и М.-Р. до окончателната им раздяла, когато М. заедно с децата си е отишла в дома на баща си в [населено място] дол. На 27.07.2016г. е постъпил сигнал до кмета на [населено място] дол, че дядото по майчина линия е изгонил М. и децата и те са нощували навън. Към този момент детето А. се е отглеждало от биологичния си баща - жалбоподателя, в неговата къща в ромската махала на [населено място]. След като е установено, че М. и двете момичета нощуват навън, е обявена полицейска закрила спрямо тях, настанени са в ППС, а по-късно след преглед на децата от педиатър - в болнично заведение, което самоволно са напуснали на 29.07.2016г. Открити са в дома на жалбоподателя и заповедта за настаняване в ППС е отменена.

На 14.10.2020г. отново е постъпил устен сигнал от кмета на [населено място] дол до ОЗД към ДСП - [населено място]. Извършено е социално проучване, при което е установено, че майката не полага грижи за децата и ги поставя в сериозен риск, отглежда ги при изключително лоши битови условия, без принадлежности за нормалното им развитие и отглеждане. М. е безработна, без да е регистрирана в Бюрото по труда като активно търсеща работа, сама признава, че изпитва затруднения при отглеждането на децата, но не предприема действия това да се промени. През годините е разчитала на финансовата подкрепа на баща си, но след смъртта му не е предприела действия да си намери работа и е изпаднала в безизходица, като е разчитала на хора от селото да я подпомагат с храна и дрехи за нея и децата. Определящият се като биологичен баща, жалбоподателят, който към този момент не е припознал децата, според заявеното от М., е упражнявал физическо насилие над нея, което е една от причините тя да не желае да живее с него и да счита, че той не е модел на поведение за децата. М. е заявила желание окончателно да ги изостави и да бъдат настанени в социална услуга. С цел гарантиране живота и здравето на децата е предприета мярка за закрила и със заповеди от 20.10.2020г. децата са настанени в ЦНСТДБУ - [населено място], където продължават да се отглеждат и към настоящия момент. Във връзка с изтичането на шестмесечния период от настаняване в социална услуга на 12.04.2021г. майката е подала молба за реинтеграция на детето. Процедурата е приключила неуспешно на 12.10.2022г., тъй като в 18-месечния период не са настъпили промени в обстоятелствата, довели до настаняване на децата и връщането им е семейна среда. М. е подала следваща молба за реинтеграция на 13.10.2022г., процедурата по която също е приключила неуспешно на 13.04.2024 г.

От 21.11.2022г. майката е насочена с направление от ДСП - [населено място] за ползване на социални услуги в Център за обществена подкрепа -[населено място] /ЦОП - [населено място]/ относно оценка и повишаване на родителския капацитет, които продължава да ползва и към настоящия момент.

На 17.04.2024г. М. и жалбоподателят са посетили заедно ОЗД, като ги информирали, че са се сдобрили и заживели заедно отново в неговия дом в ромската махала на [улица]. Обяснено е от страна на служителите за процедурата по реинтеграция, за последно подадената от М. молба в този смисъл и предприемане на последващи действия от страна на ОЗД за вписване на децата в Регистъра за деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Родителите са подали нова молба за реинтеграция от 17.04.2024г., със срок на действие до 17.10.2025г. Жалбоподателят е подал документи за припознаване на децата, като през м. юли, 2024г., е издадено ново удостоверение за раждане на М. - Р. А. С. с баща жалбоподателят.

В началото на подновеното си съжителство си М. и А. са демонстрирали добри отношения един към друг, взели са решение да живеят съвместно и да отглеждат трите си деца, като са осъзнали грешките, които са допуснали. М. е заявила, че А. няма вече лошо отношение към нея.

А. е консултиран за ползване на социални услуги в общността, като е изразил желание да бъде насочен и е подал заявление. В тази връзка на 12.08.2024г. е издадено направление за ползване на социална услуга със срок от една година. Заедно с майката ползват един доставчик на социални услуги с оглед максимална ефективност и в крайна сметка реинтегриране на децата в биологичното им семейство. В периода от м. юни до м. август децата са гостували два пъти за няколко дни в дома на родителите си, след подадена молба от тях.

В процеса на установяване взаимоотношенията между родителите е станало ясно, че същите отново се влошават и майката два пъти напуска дома на жалбоподателя, като твърди, че последният отново е започнал да употребява алкохол и да има арогантно отношение към нея. А. отрича твърденията на М., заявявайки, че тя сама и доброволно е напускала жилището му, защото искала да е свободна, не искала да има ангажименти, имало моменти, когато спорела с А. без причина.

При проведени разговори с децата същите са споделили, че баща им понякога употребява алкохол. Случвало се докато гостуват на родителите си да стават скандали, според децата, инициирани от майка им. Социалните работници са установили също така, че понякога децата и майката си разменят обидни думи.

Поради влошените отношения между родителите гостуването при тях на двете момичета К. и М.-Р. било преустановено.

В началото на м. октомври М. се завърнала в дома на А.. На 06.12.2024г. е извършено посещение в жилището им, като било установено, че жалбоподателят излъчва миризма на алкохол, а на въпроса дали е пил, той отговорил, че е консумирал само една бира, тъй като е празник и не е на работа. От края на м. декември родителите отново се разделили. М. се върнала в [населено място] дол, където живее и до момента. В бащината й къща не са налице подходящи условия за отглеждане на дете -няма течаща вода, няма електричество. М. пребивава в къщата на нейна позната в селото, където полза стая. Жената я подпомага финансово, а М. работи в хранителния й магазин.

През м. януари 2025г. е организирана среща в ЦОП - [населено място] между родителите и двете момичета. Родителите не са дошли - бащата е заявил, че е ангажиран, а с майката не е осъществен контакт.

М. все по-рядко контактува с двете си момичета - основно по телефона, като не посещава срещите със специалисти в ЦОП, не съдейства на ОДЗ, не се явява по срещи. Признава, че няма възможност да се грижи за М. - Р.. Получената информация от ЦОП е, че от началото на 2025г. М. не е посещавала срещи със специалисти, тъй като се страхувала да се срещне с жалбоподателя А..

В хода на социалната работа с бащата е установено, че същият се отнася отговорно към реинтеграцията, следва съвети и препоръки, показва желание за реализиране на процеса. Редовен е на срещи със специалисти. Контактите между детето и бащата не са прекъсвани, той редовно го посещава в Центъра и почти всекидневно провеждат телефонни разговори. Детето изпитва уважение към бащата, доверява му се и разчита на неговата подкрепа.

В началото на месец април 2025г. жалбоподателят е подал молба за гостуване на децата К. и М. - Р. в дома му, която, с единодушно взето от целия екип, работещ по случая, решение, е отхвърлена. Съображенията са били, че гостуванията не се отразяват положително върху поведението на децата, включително М. - Р., като след последното такова и двете момичета са били демотивирани да учат, започнали са да се държат невъзпитано и да използват неприлични и нецензурни думи. В ромската махала им харесвало да бездействат и да нямат задължения. И детето, и бащата, са информирани за решението и са реагирали негативно.

Настъпилите промени в отношенията между родителите повлияли негативно емоционалното състояние на детето, което се чувствало объркано и несигурно за бъдещето си. По отношение на майката изцяло е изчерпана възможността М. - Р. да се върне при нея. По отношение на жалбоподателя - същият разполага с жилище и има доходи, но няма подкрепяща среда. Ползва социални услуги в общността, редовно посещава срещи и сътрудничи на специалистите. От друга страна, при социалната работа се установява, че продължава да употребява алкохол. Неговите представи за отглеждане на дете се свеждат до това да има дом и да е нахранено. Заключено е, че същият не може да осигури безопасна и стабилна среда за отглеждане на детето и правилното му възпитание. Детето е споделяло, че преди настаняването си в Центъра има спомен баща му да е упражнявал физическо насилие не само спрямо майка им, но и към нея, сестра й и брат й.

Предприети са действия за вписване на детето М. - Р. в Регистъра на деца, подлежащи на осиновяване при условията на пълно осиновяване. Впоследствие, обаче, поради настъпили промени в обстоятелствата, процедурата е била прекратена. Причините са били, че детето е несигурно, объркано и изразява колебания. Несигурността и страховете на детето са от впечатленията й от други деца в Центъра, осиновени, а след това изоставени от осиновителите си. В тази връзка М. - Р. е споделяла, че най-сигурна се чувства в Центъра. Приобщени по делото са протоколи от проведени срещи, протоколи от проведени телефонни разговори, протоколи от посещения, план за грижи, план за действие, заключителни доклади и прочие. Налично по делото е Становище относно възможността за връщане на децата в биологичното им семейство от 17.04.2025г., в което общо взето са изложени фактите и заключенията, пресъздадени по-горе. Всичко, посочено по-горе в доклада на социалния работник относно жалбоподателя, се припокрива с изложеното в Становището, а именно - има доходи, има условия за живеене на децата, има дълбока емоционална връзка с тях и те му се доверяват, прави им подаръци, купуват си храна, прекарват време заедно, говорят почти всеки ден по телефона. Относно употребата на алкохол, той отрича да прекалява, казва, че пие по повод и когато не е на работа, "пие по една, две бири". С. заявява, че има желание и възможност да се грижи за децата си, уверен е, че ще се справи с всички предизвикателства. Поради това, че децата не са живели при него не е наблюдаван начина на осигуряване на всичките им удобства и потребности. Екипът, работещ с децата, не знае как бащата ще задоволява здравните и образователните им потребности, тъй като няма необходимите наблюдения.

В съставените междинни и Заключителен доклад с изх. № 449/18.07.2025г. на Центъра за обществена подкрепа – [населено място] относно процеса на реинтеграция са отчетени добрите социално-битови условия в дома на бащата, фактът, че работи, макар и не на трудов договор, близките и доверителни отношения между него и детето. Същевременно, въпреки демонстрираната родителска ангажираност, е счетено, че във връщането на детето в семейството на биологичния му баща има рискови фактори – предимно в сферата на психологическата устойчивост и възприятието за сигурност и безопасност от страна на детето. Аналогично е заключението и по отношение другото малолетно дете К.. Посочено е, че са налице нерешени рискови фактори, като е счетено, че към момента /датата на извеждане на цитирания доклад е 18.07.2025г./ не е постигнато усещане за достатъчна сигурност и стабилност у децата К. и М. – Р. в отношенията с баща им, в степен, необходима за възстановяване на съвместното им съжителство. Счетено е, че е необходимо продължаване на социалната и психологическа подкрепа в насока успешна реинтеграция. Тези изводи са формирани въз основа работа на социални работници и психолози с бащата от една страна и от друга страна с децата К. и М. – Р..

По делото е изслушано детето в присъствието на съдията, секретаря и социалния работник, определен в съответствие с нарочните указания на съда да извърши предварителна подготвителна и разяснителна работа с М. – Р. и да е различен от социалния работник, изготвил Социалния доклад от 28.07.2025г., с данните и заключенията по който е обоснована оспорената заповед. Детето изглежда спокойно, отговаря точно на поставените му въпроси. Въз основа на проведеното му изслушване Съдът формира извод, че в Центъра, където е настанено да живее заедно със сестра си К., детето има осигурени много добри социално-битови условия, има приятели, чувства се добре, спокойно е, посещава училище и учи редовно, спортува почти всеки ден по програма /тренира биатлон/, в Центъра му е осигурена и допълнителна подкрепа и помощ във връзка с учебния процес и усвояване на учебния материал, създадени са му навици да се грижи за хигиената на стаята, в която е настанено, денят му е структуриран и изпълнен с полезни и развиващи занимания, като училище, спорт, грижа за мястото на живот, подготовка за следващия учебен ден, почивка с приятни и развлекателни занимания. Казва, че се чувства добре, но понякога се натъжава, че не е при баща си и му е мъчно за дома. Казва, че би се чувствало най-добре в дома на баща си заедно със сестра си и брат си, както и че в ромската махала, където се намира домът на баща му, има много приятели, роднини и близки.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 05.08.2025г. /вж. разписка на л. 337/, жалбата е подадена в съда на 15.08.2025г.

Въз основа на приетите за установени факти, Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от страна, снабдена с правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Заповед № ЗД/Д-СО-СК-026 от 30.07.2025г. е издадена от компетентен административен орган, в законосъобразна форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е мотивирана - фактическите основания, мотивирали ответника, се съдържат както в обстоятелствената й част, така и в доклада от 28.07.2025г. Наведените в обратен смисъл оплаквания са напълно неоснователни. Дори и да се приеме за истинно изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя, че не му е бил предоставен достъп до редица писмени доказателства, част от административната преписка, включително социалния доклад от 28.07.2025г., в рамките на настоящото съдебно-административно производство жалбоподателят, както и всяка една от останалите страни и техните процесуални представители, са имали възможността обстойно да се запознаят с административната преписка, включително с тази нейна част, която съдържа експертните заключения, послужили на органа за формиране на властническото му волеизявление. Всяка от страните е упражнила правата си в пълен обем, имала е възможността да посочи и представи доказателства в подкрепа на защитната си теза и за оборване фактическите основания на оспорения акт. Така че, макар и да съставлява процесуално нарушение непредоставянето на социалния доклад от 28.07.2025г. на бащата, то не е съществено, тъй като не се е отразило нито на крайното решение на компетентния орган, нито на възможността на А. И. С. да реализира в най-пълен обем правата си.

Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 - 3 от АПК.

Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед Съдът счита следното:

За да постанови временно настаняване на детето М. - Р. в ЦНСТДБУ - [населено място] ответникът е приел наличието на хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, а именно: може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. В конкретния случай основният спор между страните е в състояние ли е настоящият жалбоподател да полага адекватна и пълноценна грижа за малолетното дете М. - Р..

Следва да се отбележи, че процесният случай по своята същност обективира продължаване на настаняването на детето в Центъра предвид изтичане срока на предходното настаняване. Разликата от предходното настаняване, за срок от 3 години с решението на РС Самоков, е, че към настоящия момент, считано от м. юли 2024г. бащата и настоящ жалбоподател вече е припознал детето и фигурира като биологичен родител в удостоверението му за раждане.

Какво сочат данните по делото: несъмнено е, че считано от м. юли 2024г. жалбоподателят поддържа интензивни и редовни отношения с двете си дъщери, вкл. М. - Р.. Грижи се за тях доколкото възможностите му позволяват, купува им закуски, прави им подаръчета. Срещат се поне веднъж седмично, понякога и по-често, поне за по час, чуват се всеки ден по телефона, бащата се интересува от ежедневието на детето, правят планове заедно, между тях има доверителна връзка. Детето желае да заживее, заедно с него, сестра си и брат си в дома му, където са осигурени добри социално - битови условия. От друга страна, факт е, че отношенията между майката и бащата са непостоянни и бурни, събират се, после тя си взема децата и отива да живее при баща си или в селото си. Майката е отказвала дълго време жалбоподателят да припознае децата, като във всички доклади на социални работници се съобщава, че по нейни думи, той е злоупотребявал с алкохол и е ставал груб в такива моменти. Майката е заявявала, че не желае да присъства на срещи със специалисти, когато А. е там, защото се страхува от него. Всеки път, когато е напускала жилището на жалбоподателя е заявявала, че той има лошо отношение към нея, страхува се от него, той става агресивен след употребата на алкохол. Данни за агресивно и невъздържано поведение на бащата се съдържат и в материалите по преписката, отразяващи заключенията на работещите с децата социални работни и психолози. Формираното експертно становище в социалния доклад, че във връщането на детето М. – Р. в дома на баща му има няколко съществени рискови фактори, е обосновано. Установените в съставените междинни и заключителен доклад на ЦОП – [населено място], в резултат работата на социални работници и психолози с бащата и децата, рискови фактори са в сферата психологическата/емоционална устойчивост и възможността му да създаде у децата усещането за достатъчна безопасност, сигурност и стабилност. От друга страна, Съдът взема предвид и констатациите на социалните работници за поведението на децата след гостуване в дома на баща им, което се е повлияло силно в негативна посока и то за много кратко време /5 дни/ - децата бързо са загубили мотивацията си за съзидателна дейност, създадените им ежедневни навици и възпитано, спокойно и уважително отношение към околните. Започнали са да се държат грубо и неуважително, да използват неприлични и нецензурни думи, да отказват да изпълняват ежедневните си ангажименти. Обосновано е и опасението, отразено в социалния доклад, включително и при изслушването на детето в о.с.з. на 08.10.2025г. от присъстващия социален работник, че съществува потенциална опасност децата да бъдат привлечени от възможностите за бездействие и живот без учене, отговорности и ангажираност в средата на живот при връщане в дома на баща им. Тези рискови фактори, надделяват съществено при преценката за най-добрия интерес на детето, въпреки взетите предвид от съда и несъмнено съществуващи положителни условия за връщането му в семейната среда, а именно - желанието за живее в дома на баща си и емоционалната привързаност и доверителна връзка между него и М. - Р.. Съдът взема предвид и положените в последната година и половина големи усилия на бащата за изграждане на родителска ангажираност и осъзнатост.

За решаващата си преценка Съдът съпоставя положителните условия и рисковите фактори и счита, че последните надделяват при съблюдаване най-добрия интерес на детето.

По тези съображения, Съдът счита оспорената заповед, основана на социалния доклад от 28.07.2025г., който обобщава резултатите от цялостната работа с децата и техния баща А. И. С., за материалнозаконосъобразна, издадена при всестранна и задълбочена преценка на фактите и експертните заключения по преписката.

Заповедта е съответна на целта на Закона за закрила на детето в съгласие с принципите по чл. 3 от с.з. и при баланс между тях.

Следва неоснователност на жалбата и отхвърлянето й.

Воден от изложените съображения, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. С. от [населено място], баща на детето М. - Р. А. С., срещу заповед № ЗД/Д-СО-СК-026 от 30.07.2025г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място].

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.