Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Делото е образувано по жалба на А. М. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. С. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0246-000205/26.08.2025 г., издадена от С. И. И. – Началник на РУ Ботевград към ОДМВР София, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от осем месеца.

Жалбоподателят иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени процесната заповед като незаконосъобразна, да разпореди връщане на отнетите регистрационни табели и да му присъди сторените по делото разноски. В жалбата се поддържа, че прекратяването на регистрацията и изземването на табелите са в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В хода по същество процесуалният представител на жалбоподателя излага и доводи, че автомобилът бил предоставен за ползване при уговорка да се управлява от правоспособни лица, че след повреда бил оставен в сервиз, а действията, възприети от полицейските органи като нарушение, вероятно били извършени от трети лица, проявили интерес към закупуването му. Поддържа се още, че в заповедта липсват мотиви относно определения срок на мярката.

Ответникът – Началникът на РУ Ботевград към ОДМВР София, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата в съдебното производство. С писмото, с което е изпратена преписката, е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

 

Настоящият съдебен състав на Административен съд – София област, като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0246-000205/26.08.2025 г., издадена от Началник на РУ Ботевград към ОДМВР София, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена на А. М. А., в качеството му на собственик на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер], принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от осем месеца, считано от 27.08.2025 г., като са отнети и два броя регистрационни табели с № [рег. номер]. Заповедта е връчена на адресата на 26.08.2025 г.

От приетата по делото административна преписка се установява, че на 26.08.2025 г. около 10:35 часа в гр. Ботевград, по ул. „Божко Божилов“ пред № 14, с посока на движение към бул. „Цар Освободител“, Б. Д. А. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. М. А., без да притежава СУМПС, поради което срещу него е съставен АУАН серия GA № 4385611/26.08.2025 г. В акта изрично е отразено, че водачът управлява МПС без да е правоспособен, както и че са иззети два броя регистрационни табели. В самия акт нарушителят е вписал, че няма възражения.

По делото е приобщено и писмено сведение от Б. Д. А. от 26.08.2025 г., в което същият заявява, че не притежава и никога не е притежавал шофьорска книжка, че е взел автомобила от сервиз, за да го изпробва, че при приближаване към болницата в гр. Ботевград е видял екип на пътна полиция, че единият полицай му е подал стоп-палка, но той не е спрял, тъй като се е изплашил поради липсата на правоспособност, след което е оставил автомобила обратно в сервиза и се е прибрал пеша. В сведението изрично е посочено още, че през цялото време е бил сам в автомобила.

От справката за собствеността на превозното средство се установява, че собственик на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер] е именно А. М. А., придобил автомобила на 19.10.2022 г. От приложената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач с категории „В“ и „АМ“, с валидно свидетелство за управление до 07.06.2026 г., т.е. процесната мярка не е наложена поради липса на правоспособност на собственика, а поради управление на неговото МПС от неправоспособно лице.

По делото е представено и наказателно постановление № 25-0246-000570/04.09.2025 г., с което на Б. Д. А. е наложено административно наказание глоба за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, извършено при същите фактически обстоятелства – управление на същия автомобил на същата дата, час и място без да притежава СУМПС.

В съдебното производство са разпитани двама свидетели. Свидетелят М. П. П., младши разузнавач в РУ Ботевград, сочи, че по искане на колеги от автопатрул е установил водача Б. А., който бил отведен в районното управление, където му било снето писмено сведение. Свидетелят заявява, че Атанасов е признал, че е управлявал автомобила, че се е изплашил, защото е неправоспособен, и поради това не е спрял на подадения полицейски сигнал, а впоследствие е върнал автомобила там, откъдето го е взел. Свидетелят е категоричен, че при снемане на обясненията не е упражняван натиск върху лицето.

Вторият свидетел – Т. К. К., излага версия, че автомобилът бил в сервиз, че неустановени лица, заинтересовани от покупката му, го пробвали, както и че впоследствие Б. А. му казал, че имало проблем и че му били свалени номерата. Показанията на този свидетел обаче противоречат както на писменото сведение на Б. А., така и на показанията на свидетеля Първанов, както и на официалните писмени документи по преписката.

С протоколно определение съдът е приел и приложил като доказателства по делото постъпилите с жалбата писмени доказателства, административната преписка.

При така установената фактическа обстановка и след служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. От приложената по преписката заповед на директора на ОДМВР София се установява, че началниците на районни управления при ОДМВР София са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Процесната заповед е подписана от Началника на РУ Ботевград към ОДМВР София.

Заповедта е постановена в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите фактически и правни основания. В нея са индивидуализирани собственикът на автомобила, превозното средство, лицето, което го е управлявало, мястото, времето и конкретното нарушение, послужило като основание за прилагане на мярката, както и нейният срок.

Заповедта е издадена и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач. Законът предвижда срок на мярката от 6 месеца до 1 година.

В случая по безспорен начин се установява осъществяването именно на този фактически състав. От една страна, справката за регистрация на автомобила установява, че негов собственик е жалбоподателят А. М. А.. От друга страна, от АУАН, наказателното постановление, писменото сведение на Б. А. и свидетелските показания на М. П. се установява, че на 26.08.2025 г. автомобилът е бил управляван от Б. Д. А., който не притежава СУМПС. С. Б. А. изрично е признал, че никога не е притежавал шофьорска книжка, че лично е управлявал автомобила и че не е спрял на подадения полицейски сигнал именно поради липсата на правоспособност. Тези доказателства са последователни, взаимно се подкрепят и не са опровергани по надлежния ред.

Съдът не кредитира като достатъчни за разколебаване на горния извод показанията на свидетеля Т. К.. Те са в противоречие с писменото самопризнание на самия Б. А., дадено непосредствено след случая, както и с показанията на свидетеля Първанов. Освен това твърденията на свидетеля Кръстев относно собствеността върху автомобила не съответстват на официалната справка за регистрация на МПС. Ето защо съдът приема, че защитната версия за управление от неустановени трети лица не е доказана.

Неоснователно е и възражението, че липсват материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по отношение на собственика. Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е насочена към превозното средство на собственика и се прилага при обективно установеното обстоятелство, че това МПС е управлявано от неправоспособен водач. За законосъобразността на мярката е достатъчно установяването на този факт, какъвто в настоящия случай е налице.

Неоснователни са и доводите за немотивираност на срока на мярката. Законът предвижда срок от 6 месеца до 1 година, а в случая е определен срок от осем месеца, който е близо до законовия минимум. С оглед характера на нарушението – управление на МПС от неправоспособен водач – съдът приема, че определеният срок не е несъразмерен и не обуславя незаконосъобразност на акта.

За пълнота следва да се посочи, че административнонаказателното производство срещу Б. Д. А. е самостоятелно спрямо производството по налагане на принудителната административна мярка. Неговото развитие не е предпоставка за валидността и законосъобразността на оспорената заповед, макар в конкретния случай събраните и в това производство данни да подкрепят фактическата обстановка, възприета от административния орган.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0246-000205/26.08.2025 г. е законосъобразна – издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – София област, IV състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. С. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0246-000205/26.08.2025 г., издадена от Началник на РУ Ботевград към ОДМВР София, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от осем месеца.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.