Производството по реда на чл.68л,ал.1 във вр. с чл.68д от Закона за защита на потребителите във вр.с чл.145 и свд от Административнопроцесуалния кодекс

Жалбоподателят „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО „КД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място] поле, община [населено място], ул. „З-ти март“№1, представлявано от М. Е. Д.-Д.-управител, и Л. М. Х.-управител, обжалва Заповед №5732/19.06.2025г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите.

Счита, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменена изцяло.

Сочи, че в процесната заповед се посочва общо, че се забранява на търговеца да „предоставя на потребителите невярна и подвеждаща информация относно произхода на стоки, включително на ягоди в тарелка от 500г“. Изтъква, че тази разпоредителна част на заповедта преповтаря частично нормите на чл. 68д, ал. 1 и 2, т. 2 във връзка с чл. 68в на ЗЗП, но че тази част на оспорваната заповед не създава за Лидл задължения, различни от тези , възложени му със закон и поради тази причина не отговаря на дефиницията за индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, нито покрива изискванията за задължително съдържание на индивидуалния административен акт на чл. 59, ал.1, т. 5 от АПК. Намира, че така издадената заповед е лишена от юридически смисъл, тъй като единственото й предназначение е да възпроизведе съдържанието на съществуващи правни норми, без да поражда правен ефект, който да се различава от тях, респективно - без да възлага допълнителни и най-вече конкретни задължения на своя адресат. Твърди, че тази констатация не се променя от факта, че в заповедта е уточнено, че тя се прилага „включително и за ягоди в тарелка от 500 гр.“, тъй като разпоредбите на чл.68д, ал. 1 и 2, т.2 във връзка с чл.68в на ЗЗП са общи и не са ограничени в своето приложно поле по отношение на определени видове продукти.

В жалбата се посочва още, че липсата на реална и конкретна разпоредителна част на индивидуалния административен акт представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо неговата отмяна.

Според жалбоподателя, в случая следва да се има предвид също така, че по време на извършената във филиала проверка, чийто резултати са обективирани в Констативен протокол № К-2778994 от 16.04.2025 г. е проверена достоверността на обявения произход на различна видове плодове и зеленчуци и несъответствия не са установени – стр. 2 от КП. Намира, че това показва, че няма обективно фактическо основание за подобен широко обхватен диспозитив на индивидуалния административен акт.

На следващо място, „ЛИДЛ България„ счита, че административният орган неправилно прилага материалния закон. За жалбоподателя описаното в процесната заповед не представлява административно нарушение по чл.68д от ЗЗП, тъй като в случая е приложимо специалното законодателство в областта на храните и специално чл.6, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО)/№1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци във връзка с чл.113а, § 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти, както и чл.11 от Наредба№16 от 28.05.2010г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци. Навежда доводи, че контролните органи по прилагането на тези нормативни актове са Министерство на земеделието и храните и. Българската агенция за безопасност на храните, но не и КЗП. Сочи, че според т.10 от преамбюла на Директива 2005/29 за нелоялннте търговски практики, транспонирана в глава четвърта, раздел III на ЗЗП, тя се прилага само дотолкова, доколкото няма специфични законодателни разпоредби, регулиращи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, като например, информационни изисквания и правила за начина за предоставяне на информацията на потребителя. Намира, че това ограничение в приложното поле на правната уредба е развито в чл.3, §. 4 от Директива 2005/29: „ в случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и друга разпоредби нa Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти“. Аргументира се, че тези принципни положения относно ограниченията в приложното поле на Директива 2005/29 и транспониращото я национално законодателство са развито в т.3 на публикуваните на 29.12. 2021г. в. Официален вестник на Европейския съюз С 526/130: - Насоки относно тълкуването и прилагането на член на от Дирeктива 98/б/ЕО на Европейския. парламент и на Съвета относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите. Посочва още, че тези насоки са развити и от СЕС в Решението по дело С-476/14 С. К. ГмбХ. За жалбоподателя логиката на Насоките на ЕК и на цитираното Решение на СЕС, макар да касаят конкретно обявяването на цените, е в духа на чл.3 от Директива 2005/29, като очертават ограниченията в приложното й поле по конкретни случаи, където има специална правна регламентация, която регламентация е общо приложима и по отношение на аналогични такива, какъвто е настоящият, свързан с наличие на специална правна регламентация относно посочването на страна на произход на плодовете и зеленчуците. Изтъква, че тези принципни положения на правото на ЕС са намерили директен израз в § 1а от ДР на ЗЗП, според който: ,”При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредби на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, вьвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на правото на Европейския съюз и на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на Европейския съюз, за тези специални аспекти на нелоялните търговски практики“. С оглед на гореизложеното жалбоподателя счита, че в конкретния случай административно - наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорваното наказателно постановление като незаконосъобразно .

„Лидл България„ счита, че оспорваният акт трябва да бъде отменен като незаконосъобразен и поради това, че в конкретния случай не е налице нелоялна търговска практика, която да попада в обхвата на приложното поле на ЗЗП. Изтъква, че според легалната дефиниция на § 13, т.23 от ДР на ЗЗП- "Търговска практика” е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите ”. За жалбоподателя за да бъде налице търговска практика е необходимо да е налице пряка свързаност между действията на търговеца и насърчаването на реализацията на даден продукт, т. е. изисква се да е налице функционална връзка – действието трябва обективно да е в състояние да насърчи продажбите, като въздейства върху съзнанието, а оттам и върху поведението на средния потребител., както и че това става еднозначно ясно от дефиницията на чл.68д, ал. 1 от ЗЗП, която изисква като елемент от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика, същата да е в състояние да повлияе върху търговското решение на средния потребител, в резултат на което същият да вземе решение, което не би взел, ако не е под въздействието на търговската практика. Подчертава, че ако търговската практика не може да окаже въздействие върху търговското решение на средния потребител, тя не е нелоялна. Намира , че в конкретния случай не е възможно средният потребител да промени търговското си решение да закупи продукта единствено поради факта, че същият е с произход Гърция, а не България, защото и двете държави са производители на ягоди, които поради сходните климатични и географски условия се отглеждат по идентичен начин. Акцентира, че и в двете държави се засаждат един и същи сортове, предназначени за стопанско производство и че единствената разлика е, че поради по-топлия климат и най-вече поради по-меката зима в Гърция ягодата зрее по-рано отколкото в България. В този смисъл, жалбоподателят не счита за обоснован изводът на КЗП, че ягодите, отглеждани в България, са с „характерни вкусови качества“, защото това обективно не отговаря на истината, тъй като нито сортовете, които се отглеждат в България, нито климатичните особености на страната представляват специфики, които могат да се отразят на вкуса на ягодата. Счита, че става дума за предразсъдък, че „българското е по-хубаво от вносното“, който е повърхностен и не почива на обективни фактори, а има своите корени в някои специфики на българската народопсихология. Изтъква, че средните потребители в България от повече от 20 години ежедневно се сблъскват с плодове и зеленчуци, произведени в съседни страни и знаят техните специфични особености на база на своя личен и споделен опит. Твърди, че няма никакви обективни данни, че средният български потребител формира своите представи и поведение въз основа на предразсъдъци като горепосочения и не е ясно на база на какво КЗП прави извод в обратната посока.

В жалбата се сочи още, че във филиал 153 в Русе е допусната човешка грешка като на ценова табела произходът на продукта е обявен България. Намира, че грешката е ясно видима от всички потребители, които имат непосредствен контакт с продуктите, тъй като на опаковката им е посочено, че са с произход Гърция и че при това положение средният потребител, който с в разумна степен внимателен и предпазлив в своя избор, ще види разминаването и елементарната логика подсказва, че ще се довери на информацията от опаковката, която е поставена от производителя, който най-добре би следвало да знае в коя страна е произведен неговият продукт Счита, че заблуда на средния потребител има тогава, когато представите, които той си формира на база предоставената от търговеца информация, се разминават с действителността и поради така създадените погрешни представи за реалността той взема търговско решение, което не би взел ако разполагаше с точната информация за фактическата обстановка. „Лидл България„ е категоричен, че в конкретния случай, както е аргументирано по-горе, няма обективни данни, които могат да обосноват извода на председателя на КЗП, че средният потребител би формирал решението си да закупи продукта единствено на база страната на произход.

С тези доводи жалбоподателят иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед - като незаконосъобразна - издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски .

Ответникът Председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гергов, моли съда да отхвърли жалбата на дружеството „Лидл България ЕООД енд КО“ КД - като неоснователна и недоказана и да потвърди издадената заповед на Председателя на КЗП - като правилна и законосъобразна.

Счита, че изложените аргументи от процесуалния представител на дружеството в голямата си част са неотносими към предмета. Счита, че издадената заповед е акт по смисъла на чл.21 от АПК, който може да бъде оспорван и че противното би означавало, че оспорваният акт не попада в хипотезата на чл. 21, ал. 1 до ал. 4 от АПК, то се обезсмисля и самата жалба .

По отношение на твърденията, че има противоречие с директива на Европейския парламент, във връзка с това, че има противоречие с директива 2005/29, в т. 3 на същата, публикувани на 29.12.2021г. в официален вестник на Европейския съюз, в която се обръща внимание за това, че търговските практики, които се използват от ЕС следва да бъдат равноправни, намира, че няма противоречие между директивата и ЗЗП.

По отношение на това, че продуктът, в конкретния случай, за който е издадена оспорваната заповед, касае тарелка от ягоди с разфасовка - 500гр. с реален произход Гърция и посочен от търговеца произход България, ответникът счита, че това е в състояние може да доведе потребителя до вземането на икономическо решение, което не би взел, ако посоченият етикет от самия търговец отговаряше също на посоченото от производителя, а именно - произход на продукта Гърция.

В заключение, ответникът моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди заповедта - като правилна и законосъобразна

Моли, за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област като прецени доводите на страните, обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е Заповед №5732/19.06.2025г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща / от Закона за защита на потребителите, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и Решение на Комисията съгласно т.6 от Протокол № 31 от 19.06.2025 г. е забранено на „Лидл България ЕООД енд КО" КД с [ЕИК], при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: Търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация относно произхода на стоки, (включително на ягоди в тарелка от 500г) чрез етикет, поставен в близост до нея, осъществявайки състава на нелоялна заблуждаваща търговска по смисъла на чл.68д, ал. 1, предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите.

Така издадената заповед е връчена на адресата й на .02.07.2025г., видно от удостоверяването на това обстоятелство чрез полагане на подпис от служител на дружеството - жалбоподател. Недоволно от така издадената заповед дружеството-жалбоподател в рамките на законоустановения срок, в който това може да бъде направено, е сезирал съда с жалба, въз основа на която е образувано настоящето дело.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства и де факто не се оспорва описаната в заповедта и констативния протокол фактическа обстановка. От страна на ответника е представена преписката по издаване на оспорвания акт. Всички събраните доказателства ще бъдат обсъдени в тяхната съвкупност

Настоящият съдебен състав на Административен съд – София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - като подадена в срок, до компетентния съд и от лице с правен интерес - адресат на заповедта.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, със законните последици от това. Съображенията на съда да направи този извод са следните:

Обжалваната Заповед №5732/19.06.2025г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, съобразно чл.68л,ал.1 от Закона за защита на потребителите . Разпоредбата на на чл.68л,ал.1 от ЗЗП регламентира, че когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, Председателят на Комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. Доколкото в конкретния случай обжалваната заповед е издадена от Председателя на КЗП, то тя е издадена от компетентен орган, при спазване на дефинираните в АПК правила за наличие на законова компетентност и не страда от порок по смисъла на чл.146,т.1 от АПК, който да обуславя отмяната й като незаконосъобразна.

Спазено е законовото изискване за писмена форма за валидност на акта, както и изискванията на чл.59, ал.2 от АПК , като заповедта съдържа изискуемите реквизити – наименование на органа, наименование на акта, адресат, фактически и правни основания, разпоредителна част. В заповедта точно е описано в какво се изразява нелоялната търговската практика, която е в разрез с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност. Ето защо настоящият съдебен състав на Административен съд - София област счита, че оспорваният административен акт не е незаконосъобразен поради порок във формата на акта.

Не се установяват съществени процесуални нарушения в административното производство по издаване на оспорвания акт, които да правят същият незаконосъобразен поради наличие на порок по смисъла на чл.146 , т.3 от АПК. Изводите си решаващият орган е направил въз основа на констативен протокол, съставен от длъжностно лице при осъществяване на правомощията му по чл.165,ал.3,т.2 от АПК и чл.193 от ЗЗП. При издаване на акта, административният орган е изпълнил задълженията си по чл.34,ал.3,чл.35 и чл.36 от АПК. Жалбоподателят е уведомен за започване на административното производство, като му е дадена възможност да предостави обяснения, видно от връчения му констативен протокол.

Неоснователни и опровергани от съдържанието на оспорваната заповед са доводите на жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като с разпоредителната й част не се създават задължения за Лидл различни от тези, възложени на жалбоподателя с нормите на чл. 68д, ал.1 и ал.2,т.2 от ЗЗП и че по тази причина не отговаря на дефиницията за индивидуален административен акт, нито покрива изискванията за задължително съдържание на индивидуалния административен акт, регламентирани в чл.59,ал.1,т.5 от АПК.

Несподелими от съда са и доводите на жалбоподателя,че заповедта е лишена от юридически смисъл, тъй като единственото й предназначение е да възпроизведе съдържанието на съществуващи правни норми, без да поражда правен ефект. В случая е установено от компетентните за това органи едно поведение, което е забранено със законова норма и е изрично е разпоредено на Лидл да не извършва действия, представляващи заблуждаваща реклама. Именно посредством издаване на такива заповеди административния орган осъществява своите правомощия и при установяване на конкретно поведение от даден правен субект нарушаващо нормативно установена забрана е длъжен да разпореди прекратяване и неизвършване на други такива действия, чрез които въпросната законова забрана се нарушава. Доколкото в обстоятелствената част на заповедта се съдържа ясно посочване на установеното поведение, нарушаващо законова забрана и съдържа разпоредителна акт, с която ясно и конкретно е посочено задължението , което се вменява на адресата на акта, процесната заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, изпълнява изискванията на чл.59, ал.1, т.5 от АПК и категорично не е е лишена от юридически смисъл.

Анализът на събраните доказателства дава основание на съда да направи обоснован и категоричен извод, че административният орган правилно е приложил материалния закон, като е установил заблуждаваща търговска практика от страна на Лидл България, изразяваща се в невярно посочване на страната на произход на предлаганите ягоди в тарелка от 500гр. като такива с произход България, вместо реалния произход на стоката - Гърция. Посочвайки като страна на произход на предлаганата стока - ягоди - България търговецът въвежда в заблуждение средния потребител да извърши покупка, която иначе не би направил, ако знае какъв е действителния произход на тази стока.Впрочем самият жалбоподател косвено признава, че българският потребител предпочита да купува стока със страна на произход България, твърдейки, че подобно поведение се основава на предразсъдъци, че българското е по- хубаво. Иначе казано налице е косвено признание, че посочвайки страна на произход на конкретната стока България на конкретната стока ягоди жалбоподателят е осъществил забранена търговска практика, защото средният потребител ще предпочете да купи стока, която е със страна на произход България. Изцяло ирелевантни за конкретния правен спор са доводите на Лидл България , че между ягодите , произвеждани в България и тези, произвеждани в Гърция нямало разлика, тъй като се отглеждали едни и същи сортове и климатичните условия били почти еднакви. След като в случая е установено по несъмнен начин, че търговецът предлага стока - ягоди в тарелка от 500гр., посочвайки страна на произход на стоката, различен от действителния такъв във филиала си в [населено място], търговецът е използвал при упражняване на своята дейност заблуждаваща нелоялна търговска практика, посочвайки на етикет невярна и подвеждаща информация относно произхода на стоката, с което е осъществил състава на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д,ал.1,предложение първо във вр. с чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68в от Закона за защита на потребителите. Като е квалифицирал това поведение като заблуждаваща нелоялна търговска практика административния орган правилно е приложил материалния закон и не е налице порок по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, който да прави обжалваната заповед незаконосъобразна.

Дали поставянето на етикет с посочване на подвеждаща информация за страната на произход на стоката се дължи на грешка на служителите в конкретния магазин е без правно значение за това дали по този начин,посочвайки друг, различен произход на стоката, от действителния такъв, търговецът при упражняване на своята дейност използва заблуждаваща нелоялна търговска практика.

Некоректно е и твърдението на жалбоподателя , че оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като противоречи на европейското законодателство.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Административен съд-София област счита, че обжалваната Заповед№5732/19.06.2025г. на Председателя на КЗП съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегната от порок, налагащ отмяната й по смисъла на чл.146 от АПК, следва да бъде потвърдена, а подадената против нея жалба – отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и съобразно заявеното искане следва на основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.37 от ЗЗП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответната страна направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172,ал.2 от АПК , съдът

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на " ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО „КД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място] поле, община [населено място], ул. „З-ти март“№1, представлявано от М. Е. Д.-Д.-управител, и Л. М. Х.-управител, срещу Заповед №5732/19.06.2025г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

ОСЪЖДА Лидл България ЕООД енд Ко" КД, [ЕИК], да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата 100лева /Сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението да се съобщи на страните, съобразно чл.138 от АПК, посредством изпращане препис от същото на посочените електронни адреси за връчване на съдебни книжа, при условията на чл.137, ал.3 от АПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.