Производството е по чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Н. Ц. Ш. от гр.Велико Търново, [улица] против мълчалив отказ на Кмета на Община Велико Търново, обективиран в писмо изх. № 94НН-4442-3#1 / 06.01.2026г. по заявено искане за отсичане на дърво. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като липсва произнасяне на административния орган по подаденото искане, съответно са налице предпоставките по ЗЗД за премахване на дървото предвид отстоянието му от границата на имота. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна изразява становище за недопустимост на жалбата по съображения за липсата на задължение на кмета на общината за произнасяне по искането за отсичане на дървото. В условията на евентуалност се предира за неоснователност на същата и моли за потвърждаване на заповедта.

Предмет на настоящото съдебно производство e мълчалив отказ на Кмета на Община Велико Търново, обективиран в писмо изх. № 94НН-4442-3#1 / 06.01.2026г. по заявено искане за отсичане на дърво.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Н. Ц. Ш. е съсобственик на недвижим имот в гр.Велико Търново, [улица]. На 08.04.2025г. Н. Ш. и Г. С. подават молба до кмета на община Велико Търново за отстраняване на две дървета от вида Сълкъм, които са саморасли в непосредствена близост до границата и оградата на имотите им и се намират в имоти, общинска собственост. С писмо от 22.04.2025г. кметът на община Велико Търново уведомява молителите, че на дружество е възложено премахването на 1 брой суха и наклонена акация. Разяснена е процедурата по премахване на дърво в частен имот.

На 03.11.2025г. Н. Ш. и Г. С. отново подават молба до кмета на община Велико Търново за премахване на дърво, находящо се в общински имот. В молбата се описва както предходно писмо за премахване на акацията, така и предприетите действия по изпълнение, които включват единствено отстраняване на клони на дървото. От служители на община Велико Търново е извършена проверка на място на 06.11.2025г., за резултатите от която е съставен констативен протокол. Установените на място факти са за наличие на сочените от Шахънов и С. дървета, като едното е в частен имот, поради което и за премахването му следва да бъдат представени допълнително документи. Второто дърво се намира в имот, общинска собственост, като при оглед на дървото е установено, че то е живо, поради което е преценено, че няма основание за премахването му и е предприето окастряне и оформяне на короната, за да не преминава в съседния граничещ имот. Дървото е здраво, в добро състояние и няма основание за последващо премахване. Въз основа на констативния протокол кметът на община Велико Търново с писмо от 11.11.2025г. уведомява лицата за състоянието на дървото и липсата на основание за премахването му. Доводите на Шахънов и С. за неспазване на отстоянието от границите на имота не са обсъждани от административния орган в дадените отговори.

На 16.12.2025г. Н. Ш. отново подава молба до кмета на община Велико Търново за преместване или отстраняване на дърво, находящо се в общински имот и в непосредствена близост до границата на неговия имот. В молбата отново се описва състоянието на дървото, предприетите до момента действия, цитират се норми от ЗС и Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Велико Търново, акцентира се върху местоположението на дървото и липсата на произнасяне до момента по този въпрос и се моли за преместване или премахване на дървото. На тази молба кметът на община Велико Търново отговаря на 06.01.2026г. с писмо от 5 реда – на поставените въпроси общинската администрация Ви е отговорила с писмо от 13.11.2025г. Този именно отговор се оспорва пред съда по съображения за отказ на административния орган да се произнесе по изричното искане за преместване или премахване на дърво, находящо се на по-малко от 3 метра от границата на имота.

В хода на съдебното производство нови доказателства не се представят от страните.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основното възражение на ответника е за недопустимост на жалбата поради липсата на годен за оспорване административен акт. За кмета на общината липсва възникнало задължение за произнасяне по искането на лицето за преместване или премахване на дърво, поради липсата на нормативно определено задължение за това. При липсата на задължение за произнасяне, то липсва и формиран мълчалив отказ, поради което и липсва годен предмет за обжалване.

Така застъпеното от ответника становище е в противоречие с разпоредби на Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Велико Търново. Съгласно текста на тази наредба, достъпен на сайта на Община Велико Търново, именно кметът на община Велико Търново е административния орган, който издава административен акт /разрешение/ за премахване, кастрене или преместване на дълготрайна декоративна растителност в границите на населено място /чл.40, ал.1 от наредбата/ и за отрязване на клони или корени, преминаващи в съседен имот или преместване на дървета, намиращи се на по-малко от предвиденото по чл.52 от Закона за собствеността разстояние / чл.40, ал.3 от наредбата/. Следователно в качеството си на административен орган, овластен от нормативен акт с местно значение да издава административен акт с исканото от лицето съдържание, кметът на община Велико Търново е следвало да се произнесе изрично по всяко едно от двете алтернативни искания на Шахънов – да се премести или да се премахне процесното дърво. Дори да приема, че исканията са неоснователни, недопустими или недоказани, административния орган дължи произнасяне.

По така изложените съображения съдът намира, че липсата на произнасяне от Кмета на община Велико Търново по изричното искане на Н. Ш. за преместване или премахване на един брой акация представлява мълчалив отказ за издаване на административен акт – разрешение за преместване или премахване на декоративна растителност по чл.40 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Велико Търново.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай наличието на мълчалив отказ по подадено искане води до извод за незаконосъобразност на административния акт. Страната, както и съдът, са лишени от възможността да узнаят за причините за отказа – дали не са налице предпоставките за постановяване на акт, дали искането е недопустимо или искането е неоснователно, или поради друга причина не е издаден искания акт.

В конкретния случай административният орган при три изрично отправени към него молби, включващи оплаквания за неподходящо местоположение на дървото – липса на отстояние от 3 метра от границата – игнорира тези оплаквания и в трите проведени административни производства не са събирани данни за това къде е разположено процесното дърво. Единствения установен и признат от администрацията факт е, че дървото се намира в имот, общинска собственост. Този факт не е достатъчен за преценка за спазване на закона при постановяване на отказа. В този смисъл, оспорения пред съда административен акт не отговаря на изискванията на закона за съдържание и форма – липсват установени факти и дадена правна квалификация – поради което и той следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Следва да бъде отбелязано и различното поведение на административния орган по отношение на вида на дейностите по дърветата и тяхното местоположение.

Независимо, че разпоредбата на чл.40, ал.3 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Велико Търново поставя под един и същи режим дейностите по отрязване на клони или корени, преминаващи в съседен имот или преместване на дървета, намиращи се на по-малко от предвиденото по чл.52 от Закона за собствеността разстояние, а именно издаване от кмета на разрешение за това, в конкретния случай е подходено различно за окастрянето и преместването на дървото. Видно от административната преписка, още по първата молба на жалбоподателя са предприети конкретни действия, като без издаване на административен акт собственика на имота община Велико Търново извършва дейността „отрязване на клони“. А по отношение на искането за предприемане на преместване на дърво, намиращо се на по-малко от предвиденото по чл.52 от ЗС разстояние липсват както доброволни действия от собственика община Велико Търново, така и административен акт от административния орган, който следва да издаде разрешение за този вид дейност. Развитите от процесуалния представител на ответника доводи за невъзможност за издаване на исканото разрешение на трето лице, което не е собственик и което не е осъдило по реда на ГПК собственика да премахне дървото, биха могли да послужат за мотиви на изричния отказ за издаване на искания административен акт, но не и да обосноват недопустимост на искането.

И докато за изискването за представяне на допълнителни доказателства за премахването на второто дърво, находящо се в имот частна собственост, изрично са уведомени молителите, включително са индивидуализирани подробно изискуемите документи, то за необходимостта от провеждане на самостоятелна съдебна процедура или друг вид установяване на незаконосъобразността на местоположението на процесното дърво на жалбоподателя не е указано от кмета на община Велико Търново в нито едно от трите проведени производства.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай мълчалив отказ е недопустим. Кметът на община Велико Търново, като административен орган, овластен от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Велико Търново за издаване на разрешения за преместване или премахване на декоративна растителност в чертите на града, дължи изрично произнасяне по искането на Н. Ш..

По изложените съображения оспорения административен акт следва да бъде отменен и преписката върната на административния орган за ново произнасяне.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община Велико Търново, обективиран в писмо изх. № 94НН-4442-3#1 / 06.01.2026г. по заявено искане за отсичане на дърво.

 

ВРЪЩА преписката на кмета на община Велико Търново за ново произнасяне в едномесечен срок от получаване на решението при спазване на дадените в мотивите на решението указания.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при д Върховния административен съд в 14 дневен срок от получаването му.