Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е касационна жалба от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) против Решение № 44 от 16.04.2025 г. на Районен съд - Самоков постановено по КНАД № 542 по описа за 2024 г., с което е отменено наказателно постановление № 11-01-432/02.10.2024 г. издадено от директора на АДФИ. Решението се обжалва като неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски по делото.

Ответникът - В. В. Г. с с.з. моли съда да остави без уважение подадената касационна жалба и претендира разноски по делото. В писмена защита от адв. Евлогиева, се поддържа неоснователност на жалбата и претенцията за разноски, както и моли за потвърждаване решението на РС.

Прокурорът от Софийската окръжна прокуратура изразява становище, за неоснователна касационна жалба, а решението на въззивната инстанция като правилно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – София-област, касационен състав намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Самоков е отменил НП като е приел от фактическа страна следното:

На 17.12.2021 г. в гр. Самоков жалбоподателят - кметът на община Самоков и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), с Решение № 91 00-503/17.12.2021 г. (F182110), е открил и провел процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП „договаряне без предварително обявление“ за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на употребявани моторни превозни средства, за нуждите на Община Самоков, по две обособени позиции“, с Обособена позиция 1 - „Доставка на употребяван товарен камион“ и Обособена позиция 2 - „Доставка на употребяван лекотоварен автомобил 1+1“, без да са налице условията по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Посочено е, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 79, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 107/18.12.2020 г.). С издаденото НП са му наложени: глоба в размер 2250 лв. за извършената процедура по обособена позиция № 1 - „Доставка на употребяван товарен камион“ и глоба в размер на 1050 лв. по обособена позиция № 2 - „Доставка на употребяван лекотоварен автомобил 1+1“.

За да отмени НП, РС е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Но е намерил, че неправилно е приложен материалния закон по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, а именно нарушението не е безспорно доказано от обективна и субективна страна. На следващо място според въззивния съд в настоящият случай при издаването на НП е допуснато нарушение и на материалноправната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Решението на РС е правилно.

Съдът не споделя становището на касатора, че и в двете разпоредби - чл. 250-преди изм. и чл. 250а от ЗОП, се предвижда наказуемост за провеждане на процедура в нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 8 от ЗОП, тъй като елемент от фактическия им състав е провеждането на процедура на пряко договаряне, без да са били налице съответните условия за това, а също и сключването на договор в резултат на неоснователно проведената такава процедура. Провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1 от ЗОП и сключването на договор в резултат от такава процедура не са идентични понятия. Провеждането на процедури за възлагането на обществените поръчки е уредено в гл. 11 от ЗОП, а сключването на договор- в раздел II, глава 13 от посочения закон. В разпоредбата на чл. 108 от ЗОП изрично е разписано, че процедурите по този закон приключват с решения за: 1. определяне на изпълнител по договор за обществена поръчка, включително по договор, сключен въз основа на ДСП или квалификационна система; 2. определяне на изпълнители по рамково споразумение; 3. класиране на участниците и/или присъждане на награди и/или други плащания в конкурс за проект; 4. прекратяване на процедурата. Видно е при тази нормативна уредба, че сключването на договор е действие, следващо приключването на процедурата за възлагане на обществена поръчка, а не е неин елемент. От самите коментирани санкционни разпоредби също така е видно, че според законодателя е налице разлика между провеждане на процедура и сключване на договор. Така според действащата норма на чл. 250 от ЗОП, съставомерно е провеждането на процедура – процедури по чл. 18, ал. 1, т. 3-7 от ЗОП, а според нормите на чл. 250а, чл. 254, чл. чл. 255 от ЗОП съставомерно е сключването на договор, в резултат на неправилно проведена процедура. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че между датата на вземането на решение за отриване на процедурата и датата на сключването на договора винаги има разлика, което потвърждава извода, че се касае за различни, а не за идентични деяния. Да се сподели позицията на касатора, че процесното деяние е съставомерно и по чл. 250а от ЗОП, би означавало да се въведе съществено изменение във фактите на административнонаказателното обвинение, което е недопустимо.

По изложените мотиви и при извършената проверка по чл. 218 от АПК съдът смята, че не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.

С оглед своевременното претендиране на разноски, на ответника по КЖ се дължат такива в размер на 630 лева, с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа, направеното възражение за прекомерност, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - София-област, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44 от 16.04.2025 г. на Районен съд - Самоков.

ОСЪЖДА Агенцията за държавна финансова инспекция да заплати на В. В. Г. сторените по делото разноски в размер на 630 (шестотин) лева.

Решението е окончателно.