Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по касационна жалба, поададена от адв. П. С. от ВТАК, като пълномощник на И. И. А. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], срещу Решение № 134/ 23.11.2025 г. по АНД № 20254120200295/ 2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0268-000056/ 30.01.2025 г., издадено от началник на сектор в Районно управление – Г. О. при ОД на МВР – Велико Търново. С потвърденото НП на И. И. А. на основание чл. 183, ал. 6, вр. с ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, като развива съображения, че същото е постановено от въззивната инстанция в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че от въззивната инстанция е извършена неправилна преценка на събраните доказателства, обусловила и неправилност на изводите на съда, като делото не е попълнено с изрично изисканата ежедневната форма на отчет на двамата полицейски служители, участвали в извършената му проверка на 19.01.2025 г. и констатирали нарушенията. По същество твърди недоказаност на съставомерното деяние чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, не излага конкретни доводи по отношение второто административно нарушение, санкционирано с потвърденото от районния съд наказателно постановление. Цитираните оплаквания съдът квалифицира като такива за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на ГОРС и да реши спора по същество като отмени наказателното постановление на началника на сектор в РУ – Г. О. към ОД на МВР – Велико Търново. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото делото заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и такива, развити в писмени бележки. Прави доказателствено искане за изискване от началника на РУ – Г. О. на ежедневната форма на отчет на двама полицейски служители, което не е уважено от настоящата инстанция. Не претендира присъждане на разноски.

 

Ответникът – началникът на сектор в РУ – Г. О. към ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в производството пред районния съд са събрани всички необходими доказателства, въз основа на които вярно е установена фактическата обстановка, обусловила и съответните законосъобразни правни изводи. Намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че обратно на твардяното от касатора, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На дата 19.01.2025 г. служители в РУ – горна Оряховица, сектор „Охранителна полиция“, се намирали с патрулен автомобил в [населено място], на кръстовището между [улица]и [улица], където осъществявали контрол, преминаването през което е урегулирано чрез светофарна уредба. Там осъществявали контрол относно преминаването на автомобили, употреба на телефон по време на управление на МПС и управление на МПС без поставен обезопасителен колан. Имали пряка видимост към сигнализацията на секцията от светофарната уредба, разположена на [улица]. Около 15:00 часа, на посочената дата през кръстовището преминал лек автомобил „БМВ iX Драйв 23 Д“ с peг. № [рег. номер], управляван от И. И. А., движещ се от центъра на [населено място], направо, посока към [населено място]. Преминаването на автомобила през кръстовището е било извършено при червен сигнал на светофарната уредба в посоката му на движение, като от служителите на МВР било възприето и че водачът е без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС. Автомобилът бил спрян за проверка посредством подаване на сигнал със стоп-палка и от присъствал на място мл. автоконтрольор в РУ – Г. О. на водача е бил съставен АУАН серия GA № 1182283/ 19.01.2025 г., за извършени нарушения на чл. 6, т. 1 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на И. А. на датата на съставянето му, като в него не са вписани възражения. Писмени възражения не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. От административнонаказващия орган е било установено, че нарушението на чл. 6, т. 1 ЗДвП е повторно за водача, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП № 24-1275-002822/ 28.10.2024 г., издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново, влязло в сила на 24.12.2024 година. Въз основа на последното и констатациите в АУАН, от началник сектор в РУ – Г. О. при ОД на МВР – Велико Търново е издадено Наказателно постановление № 25-0268-000056/ 30.01.2025 г., с което на И. И. А. за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 6, вр. с ал. 5, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, и за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на дата 05.05.2025 г. и е обжалвано пред съда в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

В производството по делото на районния съд са приобщени документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и допълнително представени такива от от неучастващи в производството лица - заповед на МВР, справка от О. Г. О. за работата на светофарната уредба на посоченото кръстовище, заедно със схема на фазите на движение и циклограма. Извършен е разпит на свидетелите М. Й. М. /актосъставител/, Х. Х. Х. и Н. И. В. и обясненията на санкционирания водач. Според показанията на първите двама свидетели, те не са възприели непосредствено навлизането в кръстовището при червена светлина за автомобилите, движещи се по [улица]към [населено място], а извода за наличието на такава са направили съобразно наблюдаваната от тях сигнализация на секцията към [улица], където е имало зелена светлина. При такава сигнализация за движение надясно и наляво на автомобилите, идващи по [улица], за превозните средства движещи се по [улица]светофарната уредба подава свети червена светлина. Въз основа на така събраните в хода на съдебното следствие пред въззивния съд доказателства, е установена горната фактическа обстановка. Съдът не е кредитирал с доверие обясненията на жалбоподателя в него производство, че всъщност е преминал през кръстовището при зелен сигнал от светофарната уредба за неговата посока на движение и че е бил с поставен предпазен колан, който по-късно е смъкнал преди започването на проверката. Не е било уважено и искането за изискване от РУ – Г. О. на ежедневната форма на отчет на служителите М. М. и Х. Х., като нямащо отношение към предмета на делото. При така установеното от фактическа страна, районният съд е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на НП, съответствие на същото с установените в ЗАНН формални изисквания и издаването му от компетентен орган. Изложени са мотиви, че деянията, извършени от водача на МПС са надлежно установени, осъществяват от обективна и субективна признаците на административни нарушения по съответните хипотези на ЗДвП и като такива са наказуеми по административен ред. Преценено е че от АНО е дадена правилна квалификация на деянията и законосъобразно е проведена дейността по индивидуализиране на наказанията, за нарушението по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП – при наличието на повторност.

 

Постановеното от Районен съд – Горна Оряховица потвърдително решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.

Обратно на твърденията на касатора, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от санкционираното лице доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства. Това, че при преценката им решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. Неоснователно е оплакването, че от съда не е изискана и приобщена по делото ежедневната форма на отчет на извършилите проверката служители в РУ – Г. О. за дата 19.01.2025 година. Както съдът правилно е мотивирал, същата е неотносима към предмета на разглежданото от него дело, доколкото не би могла да допринесе за установяването на релевантни към спора факти. Конкретно обстоятелството дали служителят М. М. е проверявал друг водач преди спирането на управлявания от И. А. автомобил, няма соченото отношение към верността на отразената в АУАН фактическа обстановка. Не е спорно, че другият полицейски служител, подписал АУАН като свидетел не е участвал в така твърдяната проверка и е могъл спокойно и обективно да възприеме извършването от касатора на санкционираните нарушения. Във въззивното производство И. А. не е оборил фактическите установявания от административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието на първата инстанция е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието

 

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.

 

Неоснователни са възраженията за недоказаност на нарушението от обективна и субективна страна, тъй като не е установено по безспорен, че при навлизането в кръстовището светофарната уредба е подавала червена светлина за движението на управлявания от А. автомобил. Действително, обратно на възприетото от въззивната инстанция, показанията на свитеделите М. и Х. се разминават в някои свои части по отношение подаваната от въпросната уредба сигнализация. Те обаче са безпротиворечиви в частта им, че полицейските служители са били разположени по начин да възприемат пряко сигнализацията на уредбата, подавана към водачите, навлизащи в кръстовището от [улица], както и че към момента на навлизане в кръстовището на управляваното от касатора МПС, тази секция от светофарната уредба е подавала зелена светлина. При това положение, съгласно данните от представените от О. Г. О. справка за работата на светофарната уредба, схема на фазите на движение и циклограма, към водачите движещи се по [улица]в посока към [населено място] /кактоо и на тези, движещи се в обратна посока/ при всяко положение е била подавана червена светлина /III-та фаза от схемата на движение/. Подаването именно на такава светлинна сигнализация е и логично, доколкото в друг вариянт се създават предпоставки за ПТП между автомобилите, движещи се направо по [улица]и завиващите вляво или вдясно такива, навлизащи откъм [улица]. Съобразно последното, правилно обясненията на И. И. А. за подаваната към него сигнализация, са възприети от районния съд единствено като защитна теза, целяща избягване на административнонаказателната отговорност и не са били кредитирани с довереие. В тази връзка следва да се отбележи, че въпросните обяснения са били дадени едва след като нарушителят е имал възможност да се запознае с показанията на служителите на МВР, без на по-ранен етап от производството да са навеждани подобни твърдения, вкл. при предявяването на АУАН. Същевременно коментираните показания не кореспондират с останалите налични в делото доказателства, вкл. със свидетелските показания на разпитания по искане на санкциониранато лице свидетел Н. В..

Неопровергани в хода на производството са останали и констатациите на полицейските служители, че при преминаването покрай техния автомобил преди започването на проверката, касаторът е бил без поставе предпазен колан по време на движение. Предвид непосредствената близост при преминаването през кръстовището, полицейските служители са имали достатъчна видимост към водача на автомобила и възможност да установят посоченото обстоятелство, вкл. при своевременното подаване на сигнал за спиране със стоп-палка.

Съставомерните деяния правилно е били възприети от районния съд като доказани от обективна и субективна страна, към момента на извършването им касаторът е имал качеството „водач“ на ППС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР към ЗДвП, и като такъв е субект на административнонаказателна отговорност по чл. 183, ал. 5, т. 1 и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП. Нарушенията са извършени виновно, осъществяват фактическият състав на визираните в диспозитива на наказателните постановления норми и представляват основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в посочените разпоредби. Наложените наказания като вид и размер са в определени в закона /приложимите редакции/ и се явяват съответни на разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, като не е спорно обстоятелството, че нарушението по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е повторно. Санкциите представляват адекватна мярка, предвид степента на обществената опасност на деянията и дееца. Поведението на касатора не може да се квалифицира и като такова с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление и да основава претенции за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите крайни изводи и е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд правилно е приложил закона.

 

Обжалваното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение № 134/ 23.11.2025 г., постановено по АНД № 20254120200295/ 2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.