Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от ЕТ „ЧЗП-Г. СЕРБЕСТ“, ЕИК ******, против Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-260-2600/2063#7 от 13.11.2023 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която е отказана сумата по схема СЕПП – 30166.97 лв., по схема „П.“ – 55239.52 лв., по схема ЗДП – 7587.28 лв., по схема СПК – 3041.35 лв. или общо отказана сума в размер на 96035.12 лв. /стр. 27 от оспореното УП, табл. 13, ред 22/, както и определените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания /стр. 31 от оспореното УП/.

В жалбата се твърди, че оспореното в настоящото производство писмо е второ по ред за кампания 2021 г., като предходното издадено УП с изх. № 02-260-2600/2063 било обявено за нищожно с Решение № 212 от 22.03.2023 г. на Административен съд – Хасково по адм. д. № 113/2023 г. и преписката била върната за ново произнасяне, като били дадени задължителни указания за мотивиране на последващо писмо, които обаче не били изпълнени при издаване на процесния акт. Последният отново не бил мотивиран, липсвал снимков материал, данни от GPS засичане на местоположение на проверяващия екип за установяване дали реално проверяващите са проверили цитираните имоти, не била извършена проверка на цялата площ, не е анализирано дали са налице остатъци от реколта, не е направена съпоставка за реализиране на продукция и заявени площи. Не било възможно да се изведе заключение за какво точно бил санкциониран оспорващият. Прави се и възражение относно направените констатации за двойно заявени/декларирани площи за кампания 2021 г. Не било изяснено кое е лицето, което има годно правно основание за ползване на площите, не е направен анализ при конкуренция на документи, въобще не били представени такива документи. Навеждат се доводи, че автоматичното отхвърляне за подпомагане на земи, които били застъпени, било неправилно, необосновано и противоречало на закона. Липсвали и представени данни по отношение на третите лица – заявители при процедурата на констатиране и отстраняване на нередности при застъпвания. В тази връзка оспорващият бил лишен от право и възможност да се защити. На следващо място, в жалбата се правят възражения по Таблица №1 – Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2021, като се коментира формата на самата таблица /липсвали обяснителни записки за колони 11 и 12, съответно – налице ли е проверка на място или административна проверка/, оспорват се направените изводи по отношение на отделни парцели, като конкретно за [БЗС]-169-1-1 липсвали данни дали са преброени всички налични трайни насаждения, дали същите са погинали или изсъхнали, каква следва да е нормата за плътност и спазена ли е тя, противно на експертната оценка от 13.07.2021 г.; за 6 парцели са отклонение 0,01 ха, което било допустимо; по отношение на парцели за схема „П.“ липсвала яснота за оторизиране на сума в размер на 0 лева, като не била посочена нормата, въз основа на която се установява нарушение. Твърди се също, че в процесното УП била налице Таблица 3, но липсвала Таблица 2, което водело до съмнение дали е налице таблица, която се ползва от ДФ „Земеделие“, но липсва в самото УП като съдържание. Оспорват се и направени от административния орган констатации в Таблица 4 /не било съобразено наличието на остатъци от култура, не било ясно как е формирано разликата над несъответствието, с което жалбоподателят се съгласява, липсвали данни за извършване на проверка предвид периода на плододаване и добив на продукция, реализиране на тази продукция, признава грешка в деклариране на културата „дини“ вместо „пъпеши“, но това не било основание за изключване на цялата площ от подпомагане, Таблица 6 /следвало да се приложи санкция за реално недопуснатата площ/ и Таблица 9 /направен е отказ поради нормативно несъответствие/, като се излагат подробни съображения. Посочените аргументи били в пряка връзка с данните, съдържащи се в Таблица 13 – Размер на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, като с оглед направените възражения въведените в тази таблица данни били неправилни, необосновани и съответно неправилно било приложено изключване на площи от подпомагане. Оспорват се наложените санкции в ред 22 от Таблица 13, по основание и размер. Сочи се, че при подробно изложените аргументи и възражения следвало, че и неправилно било приложено общото изчисление по отношение на допустимите площи за подпомагане по схеми и мерки и съответно допустимите за изплащане суми за подпомагане. В тази връзка неправилно било приложено и прихващането на суми за бъдещ период, наложени като санкция за Кампания 2021 г. от предходна кампания 2020 г. в общ размер на 87522.12 лв., като прихванатата сума била в общ размер на 79099.17 лв. По подробно изложените в жалбата твърдения се моли за отмяна на акта.

В открито съдебно заседание жалбоподателят ЕТ „ЧЗП-Г. СЕРБЕСТ“, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли да бъде отменен оспореният административен акт. Претендира разноски по списък. Представени са писмени бележки. Твърди се, че не била извършена реална проверка, преброяване на растенията и съотнасяне на живи растения към процентно съотношение. Установяват се трайни насаждения на възраст, съвпадаща с нови насаждения от периода на проверката. Неправомерно било изключено от подпомагане не само площ от 7 ха от насаждения череши, но и върху целия парцел от 17,38 ха. По отношение на [БЗС]-105-2-8 били налице продукция и реално констатирани растения. Допустими били парцелите за пъпеши и дини съобразно получения добив. Около 78 % били живите растения сливи към 2025 г., като различието във възрастта било поради презасаждане на изсъхнали дървета от тази култура. Имало реална необходимост от преизчисляване на таблиците в УП и редукция на наложената санкция. Моли за отмяна на акта с указания за издаване на нов, като се отчетели за допустими – 17,38 ха насаждения череши, 0,77 ха пъпеши и дини, 2,57 ха домати, които отговаряли на условията за подпомагане. Моли да бъдат извършени и преизчисления относно наложените санкции и оторизирани суми, както и да се редуцират сумите за прихващане за бъдещ период.

Ответникът З. И. директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Жалбоподателят не бил изпълнил императивни изисквания на закона, като не бил подал декларации в срок с приложени фактури. Площите не отговаряли на изискванията за допустимост по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. Моли за присъждане на разноски за внесения депозит по първоначалната експертиза и за юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за претендираните разноски от пълномощника на жалбоподателя. В писмени бележки твърди, че след връщане на преписката за ново разглеждане са извършени повторни административни проверки и анализ на допустимостта по всички заявени схеми. По делото била установена разлика между заявена и допустима площ, налице били доказателства за недопустимо състояние на площта, което не можело да се оправдае с временен характер, липсвали обективни обстоятелства, които да изключват знанието и вината на бенефициера. В тежест на жалбоподателя било да докаже реализацията на продукция и спазването на агротехническите мероприятия. Акцентира се върху обсъдения и от двете вещи лица [БЗС]-169-1-1 с площ от 17,38 ха, заявен за подпомагане само по СЕПП и ПНДП, но не и за обвързано подпомагане. От представените снимки се виждало, че към 2021 г. въобще няма овощна градина на 13 г. Отделно от това, се оспорва заключението на вещото лице Базаитов относно посещението на парцели, при това 4 години след проверка на място, както и, че са представени фактури едва за нуждите на повторната експертиза. Тези фактури не съдържали референция към конкретен парцел, нито от тях се установявало, че отглеждането и добивът на продукцията е именно там, а и те обвързвали съда само с авторство. Що се отнася до [БЗС]-105-2-8 с площ 2,57 ха, което според вещото лице Базаитов било недопустимо по СЗ-ДККП и допустимо по СЕПП, следвало да се има предвид, че този парцел въобще не е включен в таблица 1 като площ с констатирани несъответствия по СЕПП. Прилага се снимка на парцела, от който се твърди, че са добити 150 тона домат. Липсата на пъпеши била безпротиворечиво установена, редакция на заявлението била възможна в нормативно установен срок, като чрез експертиза не било възможно подмяна или тълкуване на волята на заявителя. Оспорва се заключението за наличието на живи дръвчета – сливи през 2021 г. За всички БЗС, заявени за подпомагане по схемите за обвързано с производството подпомагане /табл. 4/, сочи, че в срок до 31.01.2022 г. следва да бъдат представени декларация по образец, придружена с документи, които доказват нейната реализация. Такива не били представени, с което не било изпълнено императивното изискване на закона, в който смисъл било и решение по адм. дело № 4964/2024 г. на ВАС. Крайният срок е свързан с формирането на общия бюджет и разпределението на средствата, а неспазването му било обективно състояние на отказ. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, установено следното от фактическа страна:

От ЕТ „ЧЗП-Г. СЕРБЕСТ“ е подадено заявление УИН 26/250521/13544, за кампания 2021г., с което е заявено подпомагане по схеми и мерки, сред които и Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане за плодове /сливи и десертно грозде/ - СП /други/, Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишон и патладжан/ - СЗ-ДККП; Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /пипер/ - СЗ-П; Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /картофи, лук и чесън/ - СЗ-КЛЧ; Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/ - СЗ-МЗДП; Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/; Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/; Специално плащане за култура – памук /П./, Агроекология и климат /мярка 10/, Мярка 12/Натура 2000, Подмярка 13.3/НР3.

С УП изх. № 02-260-2600/2063 от 12.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, издадено от Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, е уведомен жалбоподателят за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото заявление за подпомагане с УИН 26/250521/13544 за кампания 2021, отразена е прихваната сума /колона 4/ и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания.

С Решение № 212/22.03.2023 г., постановено по адм. дело № 113/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение № 8741 от 21.09.2023 г. по адм. д. № 4322/2023г. на Върховен административен съд, е отменено цитираното УП в частта на извършените намаления по СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, СПК, Специално плащане за култура – памук, СП /други/, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП и в частта, с която са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по СП /други/, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП и СПК, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от ЕТ заявление, в частта на заявеното подпомагане по СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, СПК, Специално плащане за култура – памук, СП /други/, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП, при спазване на указанията на съда, дадени в мотивите на решението. В мотивите към решението си съдът е приел, че при издаване на уведомителното писмо не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като от съдържанието на административния акт не ставало ясно кои са фактическите и правните основания за намаляване на субсидията по заявените схеми и мерки за подпомагане, съответно как е определен размерът на оторизираните суми, както и за налагането на санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания.

Във връзка с влязлото в сила Решение № 212 от 22.03.2023 г., постановено по адм. д. № 113/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, е издадено обжалваното в настоящото производство УП за кампания 2021, получено от жалбоподателя на 16.11.2023 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и срещу тази негова част, която го засяга неблагоприятно.

Със съдебно разпореждане от 21.12.2023 г. жалбоподателят е задължен да в срок да конкретизира жалбата си, като ясно, точно и кратко посочи изцяло или в отделни негови части и в кои оспорва УП, вкл. и уточни мерките и схемите, за финансовото подпомагане по които е кандидатствал, сумата, която е отказана от разплащателната агенция, съответно – е извършено прихващане от оторизираната сума, както и дали оспорва УП в частта, с която е прихваната сума от възстановяване на финансова дисциплина и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания.

В писмена молба от 05.01.2024 г. жалбоподателят е посочил, че оспорва изцяло УП в частта, с която са намалени, както следва - СЕПП, СПП, ЗДП, Подмярка 13.3/НР3, СПК, Мярка 12/Натура 2000, Специално плащане за култура – памук, СП /други/, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП, но не посочва по всяка една от тях какъв е размерът на отказаната от ДФ „Земеделие“ сума, а конкретизира, че оспорва УП в ЧАСТТА, с която е отказана сумата по схема СЕПП – 30166.97 лв., по схема „П.“ – 55239.52 лв., по схема ЗДП – 7587.28 лв., по схема СПК – 3041.35 лв. или общо отказана сума в размер на 96035.12 лв. /табл. 13, ред 22/, както и в ЧАСТТА, с която са определени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания: СП /други/ - 11559,45 лева, СЗ /ДКПП/ - 16 857,01 лева, СЗ /КЛЧ/ - 319,22 лева, СЗ /МЗДП/ - 1232,51 лева, СПК – 2314,38 лева, П. – 55239,52 лева /стр. 31 от оспореното УП/, като и това уточнение на жалбоподателя не е достатъчно ясно предвид непосочването на точните стойности на сумите, които подлежат на прихващане. Следва да се има предвид, че таблица 13 /Размер на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ/, ред 22 – сума за санкция на наддеклариране, е всъщност конкретизирана от жалбоподателя, като сумите по СЕПП и схема ЗДП се различават от тези в таблица 14 „Оторизирани суми“, в чиято колона „намаления“ е посочено: СЕПП – 30719.19 лв. и по схема ЗДП – 8164.11 лева. Санкцията за наддеклариране, която сочи жалбоподателят като оспорвана от него, е по-малка от сумата, за която е поставен отказ /намаления в таблица 14 „Оторизирани суми“/, но доколкото съдът е обвързан с искането на жалбоподателя и определения от него с жалбата и уточнението към нея предмет на спора, служебното ревизиране е недопустимо. Предвид това предмет на разглеждане в настоящото производство е УП само в посочените изрично от жалбоподателя части – схеми и постановения по тях отказ с посочени суми, и определени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания.

В първото по делото открито съдебно заседание жалбоподателят е бил представляван от адвокат, който не е възразил при определяне предмета на спора – индивидуализирано е УП с номер, дата и издател, и в коя част това УП се оспорва /стр. 27, табл. 13, и стр. 31 от УП/. Видно от изготвения протокол не са обективирани възражения при докладване на жалбата. Жалбата срещу УП в частта, в която са намалени заявени суми - СПП, Подмярка 13.3/НР3, Мярка 12/Натура 2000, СП /други/, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството в тази част – прекратено.

Жалбата в допустимата й част е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, незаконосъобразността като понятие има две значения - в широк и тесен смисъл. В обхвата на понятието, широк смисъл, се включват всички основания за прогласяване на нищожност /конкретно по чл. 146, т. 1 АПК поради некомпетентност на органа, издал акта, и специфичните такива по чл. 146, т. 2-5 АПК според тежестта на порока/, т.е. обуславящите валидността на акта предпоставки, и основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2-5 АПК, в тесен смисъл на понятието, обуславящи отмяна на акта. Отделно, в теорията и практиката е застъпено и становище, че понятието „законосъобразност“ би могло да се разбира ограничително като съответствие на акта с материалния закон.

Специфичните предпоставки са: 1. порокът във формата е основание за нищожност, когато неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 2. допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липса на волеизявление /липса на кворум/, когато са повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, са предпоставка за обявяване нищожността на акта; 3. основание за нищожността на акта е и липсата на законова опора, т.е. липсата на приложима по време, място и лица материалноправна норма при издаването на конкретния административен акт; пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; 4. при превратно упражняване на власт. На последно място е изискването за съответствие с целта на закона, което е такова по чл. 146, т. 5 от АПК, като несъответствието на административния акт с целта на закона обуславя нищожност само тогава, когато преследваната с него цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт.

На второ място, следва да се отбележи и, че съгласно чл. 297 ГПК „влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България“. Неизпълнението на влязло в сила решение води до промяна волята на административния орган, който в случая е обвързан с постановеното в съдебното решение. В този смисъл, законодателят изрично е посочил в чл. 177, ал. 2 АПК, че „актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви“. Тази нищожност е особен случай, обвързан изцяло с действието на съдебно решение, което е влязло в сила. Тя се различава от обичайните случаи на нищожност, посочени по-горе и които водят до извод за липса на ясно изразена и конкретна воля на административния орган. Съдът, дори и да липсва искане за това, по аргумент от чл. 168, ал. 2 АПК обявява нищожността на акта, ако са налице основания за това, доколкото този акт страда от толкова съществен порок, че не поражда и никога не може да породи правните последици, към които е бил насочен.

На трето място, УП е издадено от компетентен административен орган - Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК/, като ирелевантно е обстоятелството кое е физическото лице, избрано от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, да бъде носител на административни правомощия в качеството му административен орган, конкретно – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /чл. 18, ал. 1, т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП; Протокол № 215 от заседанието на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от 13.07.2023 г. и Заповед № 03-РД/3203/14.07.2023 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“; ТР по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС; ТР по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Формира се извод, че не е налице основание за прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

На четвърто място, по заявлението на ЕТ „ЧЗП-Г. СЕРБЕСТ“ е издадено и оспореното в настоящото съдебно производство УП. В последното се съдържат данни за сумите, които подлежат на оторизиране, и е отразено като суми, които са изплатени. Реално искането на заявителя се удовлетворява чрез превод на съответната сума по негова сметка. Ако бъдат констатирани обстоятелства, които са пречка за изплащане на субсидията или са предпоставка за прилагане на санкции, субсидия не се изплаща. Крайният акт в административното производство намира външен израз във фактическите действия – превод на сума или непревеждането й, а в писмена форма заявителят се уведомява за предприетите по заявлението му действия на ДФ „Земеделие“ с УП от вида на процесното. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че самото УП обективира административния акт, постановен по съответното заявление. Поради това по отношение на УП, но в частта, която се оспорва, се извършва преценка нарушена ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и съдържанието на ИАА.

В конкретния случай се констатира, че посредством опосредяването на данните по преписката в табличен вид и обясненията към тях, оспореното УП съдържа мотиви защо не е оторизирана поисканата сума и не е извършено изплащане, извършено е прихващане и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, посочени са правните основания за това /чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК; ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС/. Неправилно е твърдението на жалбоподателя, че в табл. 1 от УП има колони 11 и 12 без обяснения към тях. В действителност в УП липсва таблица 2, но страниците му са последователни, а и под всяка друга таблица е описано съдържанието й, т.е. не се променя извода за спазване на формата на акта при издаването му. По отношение на схема „П.“ са посочени правните основания за отказ във всяка една от таблиците от УП, в които се съдържа информация за схемата и заявените по нея за подпомагане БЗС. В този смисъл и съобразявайки Решение по адм. дело № 2258/2023 г. на ВАС, Пето отделение, се формира извод, че не са налице основания за прогласяване на нищожността на акта в оспорената му част по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК, издаден в изпълнение на влязло в сила Решение по адм. дело № 113/2023 г. на Административен съд – Хасково.

Не са допуснати нарушения на производствените правила, от категорията на съществените, която да води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето заявител.

Формира се извод, че не са налице основания за отмяна на акта в оспорената му част съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 – т. 3 от АПК.

На следващо място, съдът дължи преценка издадено ли е УП в оспорената му част в съответствие с материалния закон и неговата цел.

За изясняване на делото от фактическа страна бяха назначени съдебно-технически експертизи /основна и допълнителна/, заключенията по които ще бъдат обсъдени по-долу предвид твърденията на страните, събрания по делото писмен доказателствен материал и очертания от жалбоподателя предмет на спора.

1. По първия въпрос на жалбоподателя е посочено от вещото лице В., че в резултат на извършените административни проверки са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2021 по заявление с УИН 26/250521/13544, като са цитирани данни от таблица 1 на УП, касаеща СЕПП, схема „П.“ и схема ЗДП. За изготвяне на заключението е използвана справка от Системата за електронни услуги на ДФ „Земеделие“ с информация за застъпени площи за имотите от КВС по землище и по номер на БЗС/парцел, описани в таблица № 3, като са изтеглени Автоматични справки за процесните имоти, от които се установява за кампания 2021 г. кои бенефициенти са заявили процесните имоти, описани в таблица № 4. Автоматичните справки са приложени към заключението и са неразделна част от същото.

От вещото лице Б. е посочено, че по отношение на табл. 1 са налице изключени 4 бр. застъпени парцели, но тъй като по делото нямало данни за документите, с които са участвали по същите схеми другите заявители, то не можело да даде конкретен отговор кой от заявителите на тези площи е носител на правно основание за използването им и дали това е жалбоподателят. Обсъдено е единствено правното основание за отказ, което е възпроизведено от УП, но не са изложени каквито и да е било фактически установявания, въз основа на които съдът всъщност да формира правните си изводи.

Съгласно чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания „Когато при извършване на кръстосани проверки ДФЗ - РА установи застъпване /пресичане на границите/ на два или повече блока на земеделски стопанства, публикува данните за констатираните застъпвания в Системата за електронни услуги и уведомление за публикацията на интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие“. Разплащателната агенция използва данните, предоставени от МЗм по реда на чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП, при изясняване на правото на ползване на площите, заявени от повече от един земеделски стопанин. Когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени данни за регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, или когато за никой от кандидатите не са налични такива данни, ДФЗ - РА им налага санкции съгласно чл. 19, 19а и 28 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие“.

Съгласно чл. 41, ал. 4 от ЗПЗП „правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието и храните. Регистрирането се извършва до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата по чл. 32, ал. 5“.

Съгласно чл. 41, ал. 5 ЗПЗП „Министерството на земеделието и храните степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи“.

Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП „разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено“.

В конкретния случай са представени доказателства за публикуване на данните за констатираните застъпвания в Системата за електронни услуги на интернет-страницата на ДФ „Земеделие“, като за това жалбоподателят е бил уведомен с т. 13 от подаденото заявление. По делото не се съдържат данни, че застъпването е отстранено, а напротив – за едни и същи площи се установяват по повече от един ползватели. По делото се съдържат данни, че към датата на подаване на заявлението е възникнала грешка /посочено изрично, че площите без правно основание се считат за наддекларирана площ/, което предупреждение е предоставено за подпис на жалбоподателя /чл. 41, ал. 6 ЗПЗП/, но съдът намира, че не се е следвало приложение на процедурата по чл. 41, ал. 7 – 9 ЗПЗП, доколкото тя касае включване в заявлението на земеделски земи извън площите с правно основание или в размер, надвишаващ регистрираното правно основание за ползване, но не и площи, за които има правно основание за ползването им и за които е установено застъпването. Следва да се има предвид, че ДФ „Земеделие“ е обвързан от данните, получени от МЗХ относно регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи, като за тяхното опровергаване жалбоподателят е този, който носи доказателствената тежест и при условията на пълно главно доказване следва да представи доказателства, удостоверяващи правното му основание за ползване. В противен случай няма как да се извърши преценка от страна на административния съд за регистрираните правни основания за ползването на земеделските земи и за подпомагането им при заявяване.

Приложение намира цитираната разпоредба на чл. 41, ал. 5 ЗПЗП, съгласно която ДФ „Земеделие“ всъщност използва данните от МЗХ, т.е. в конкретния случай не се разрешава спор кой от заявителите на годно правно основание ползва БЗС, а дори и да се приеме, че такъв следва да се разреши, то в тежест на жалбоподателя е да представи доказателства за отстраняване на установените застъпвания. Такива не са представени по административната преписка, нито в съдебното производство по оспорване на първото издадено за кампания 2021 г. УП, нито в настоящото, в разпореждането по което и при разпределянето на доказателствената тежест жалбоподателят е този, който следва да установи онези факти и обстоятелства, от които претендира за него да настъпят благоприятни правни последици. Отделно от това, в писмо от 04.01.2024 г. ответникът изрично сочи, че не разполага с документи по чл. 41, ал. 4 ЗПЗП, тъй като те са налични при Общинските служби по земеделие, като жалбоподателят всъщност разполага с тях. Следва да се има предвид и, че с Определението за допускане на експертиза вещото лице Б. се задължава да се запознае с информацията, предоставена от ДФ „Земеделие“ – РА при МЗ и документите, които са налични при жалбоподателя.

Формира се извод, че предвид разпределената доказателствена тежест жалбоподателят не е опровергал факта на застъпване на заявените парцели. Приложение намира разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г., в която посока е и Решение по адм. дело № 2984/2024 г. по описа на ВАС, Пето отд.

За пълнота следва да се отбележи, че чл. 17, ал. 3 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. касае налагането на санкция, когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени данни за регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, докато чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП предвижда намаляване размера на плащането или отказ от плащане, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Законодателят предвижда различни последици при застъпване на площи, като при налагането на санкция, която се и оспорва в случая като сума, не се провежда процедурата по отстраняване на застъпването.

2. По втория въпрос на жалбоподателя е посочено от вещото лице В., че заявлението на бенефициента е било избрано за проверка на място за кампания 2021 г., като по време на проверката били направени цветни снимки на парцелите, отразяващи състоянието им към момента. Проверката на място била извършена от РТИ, като по делото е наличен доклад за проверка на площи/контролен лист от проверка на място с начална дата – 30.08.2021 г. и крайна дата – 23.09.2021 г., по време на която проверка жалбоподателят или негов представител не присъствал.

Относно БЗС/парцел 66411-169-1-1, декларирана площ 17,38 ха, декларирана култура – череши /костилкови овощни видове/, е посочено, че в изпълнение на поставените задачи за проверка на място на 14.08.2024 г. в присъствието на представител на бенефициента вещото лице е посетило и извършило оглед на парцелите/площите, декларирани с култури череши и сливи трайни насаждения. При огледа на място на БЗС/парцел 66411-169-1-1 с декларирана култура — череши, се установило, че към момента на огледа на място парцелът/площите са изоставени, не са обработвани. Почвата плътно била обрасла с плевелна растителност. На част от терена имало наличие на черешови растения/дръвчета с различно физиологично развитие, различна степен на растеж и развитие. При замерване се установило, че схемата на засаждане е междуредово разстояние 4,00 метра, вътрередово 2,50 метра. В един декар площ при тази схема на засаждане би трябвало да има налични 100 бр. растения/дръвчета живи, но към момента на огледа на място м. август 2024 г. те били „под 70% живи растения“. За БЗС/парцел 66411-169-1-1 /49566556/ при ПнМ м. август 2021 г. били направени 13 снимки, от които 12 снимки на парцела, 1 снимка на GPS устройството. Видно било от цветните снимки, че на по-голямата част от парцела/площите няма налични растения череши. Друга част от наличните на терена растения били изсъхнали, голи пръчки. Наличните растения от череши били „под 70% живи растения“. Видно от цветните снимки било, че парцелът е обрасъл с плевели. На площите/почвата не са били приложени присъщо необходимите агротехнически практики при създаване на трайни насаждения, описани подробно в заключението. Към момента на проверката на място месец август 2021 г. наличните на терена живи черешови растения/дръвчета били с различно физиологично развитие и растеж. Те били млади овощни растения в период на отглеждане, не били все още встъпили в период на плододаване/период на експлоатация. Наличните на терена живи растения били под 70%.

От вещото лице Б. е посочено относно БЗС/парцел 66411-169-1-1 – 17.38 ха, заявен с културата череши, в землището на [населено място], общ. Стамболово, че при оглед на черешовата градина е установил, че същата е с намалена площ. Източната й част към момента на огледа била изорана и подготвена за сеитба на пролетна култура. Западната й част била заета с посев от люцерна, на две годишна възраст. Средната част на парцела представлявала овощна градина с череши на възраст 6-7 години. Съобразно схемата на засаждане /4/2,5м./ в един декар трябвало да има 100 бр. дървета. В съдебно заседание обяснява, че на всеки пет реда тръгва и се спира, после надясно, като трябвало да има поне 40 растения при 100 процента, след което изчислявал процента на всеки ред поотделно, събирал ги и ги делял на броя на повторенията, които бил направил. Като уточнява, че на всеки ред било различно, тъй като можело да има гнездо. Разяснява и как разбира дали дървото е във вегетация. Отделно, не можел да изчисли точно 70 дка, както и, че никой не можел да го установи реално. Приел, че всъщност имало и процент дървета, които всъщност установил въз основа на представените му документи.

Съгласно представена фактура на 27.03.2018 г. бил закупен посадъчен материал от череши – 7 000 бр., като вещото лице сочи, че с тези дървета е засадена нова овощна градина с площ 70 дка. Вещото лице сочи също, че по метода на преброяването установил, че броя на живите дървета е около 86 % от общия им брой в тези 70 дка. Счита, че тази част от градината на площ от 7 ха. трябвало да бъде допусната за подпомагане съгласно Наредба № 2 от 26.03.2018 г., чл. 9, ал. 1, т. 1. От фирмен документ на Овощен разсадник „Европлант ООД“ от 27.08.2018 г. /Приложение 4/ било видно, че фирмата предава на жалбоподателя посадъчен материал череши - 7000 бр. на подложка Гизела-6. На фактура № 575 /Приложение 5/ било видно, че през 2021 г. е получена продукция от череши, в размер [рег. номер]. Тази продукция била получена от дръвчета с по-добре развита коренова система и корона, което показвало, че градината е била в първа година на плододаване.

[БЗС]-169-1-1 с площ от 17,38 ха е заявен за подпомагане само по СЕПП, ЗДП и ПНДП, Акроекология и климат, но не и за обвързано подпомагане. Видно от представените снимки, към 2021 г. въобще няма овощна градина. Отделно, от посочените по-горе документи не се установява, че закупеният посадъчен материал е използван действително за насаждане на посочения парцел. Не се установява и, че действително от това БЗС е реализирана продукция, доколкото фактурите са представени за първи път за целите на експертизата. Не без значение е и обстоятелството, че в нито един от документите не се откриват каквито и да е било данни, въз основа на които да се обуслови привързаността им с конкретния парцел. От конкретно заявената площ, след спазване на всички агротехнически мероприятия, следва да бъде произведена продукция, като само при наличие на пряка връзка между площ и продукция се допуска финансиране на дейности. Нещо повече, в кориците на дело № 113/2023 г. на Административен съд - Хасково се съдържа възражение на жалбоподателя, неподкрепено с каквито и да било доказателства, чрез които да би могло да се опровергае изводът на проверяващите за липсата на необходимите 70 % живи дръвчета, като следва да се отбележи и, че не са приложени представените за експертизата и обсъдени по-горе документи, което е следвало да бъде сторено, ако лицето действително е разполагало с тях. Отделно от това, представените за първи път в хода на настоящото производство документи са частни и не обвързват съда с материална доказателствена сила.

Безспорно е, че липсва по делото информация за това дали и по какъв начин проверяващите са преброили наличните дръвчета, как са установили броя на погиналите, каква е следвало да бъде плътността и отговарят ли установените на тази плътност, но това не се доказва и от заключението по повторната експертиза. Не без значение е и обстоятелството, че вещото лице Б. не представя снимки на проверените от него площи, вкл. и относно GPS координатите им, както и самият не успя да убеди съда, че при прилагане на метода за преброяване от него безспорно се установява изискуемият процент дръвчетата. При това възражението на жалбоподателя, че проверяващите всъщност не са извършили преброяване, е неоснователно /така вж. Решение по адм. дело № 5830/2022 г., V отд. на ВАС/.

От приложените снимки за конкретното БЗС е видно, че определената като недопустима площ съответства на констатациите в съставения протокол от проверката на място. На никоя от снимките не личи заявените за подпомагане площи да са засети действително с череши така, както с посочването на вида култура е декларирал жалбоподателят. Напротив, там ясно се вижда, че те са в недобро земеделско състояние, като се наблюдават сухи треви, както и рехави, изсъхнали дръвчета и части от такива. Дори и да се приеме, че състоянието на дръвчетата може да се докаже от доклада за експертна оценка по мярка Агроекология, изготвен от свидетеля З. С. и възложен от жалбоподателя, то същият отразява състоянието им към юли месец 2021 г. и в него не е вписан брой растения.

Последното сочи на неизпълнение на изискването по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, съгласно който трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато най-малко 70 % от растенията в парцела след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10 са живи /неизсъхнали/. В тази връзка площите на процесния парцел правилно са определени като недопустими. Неоснователно са изложените в обратна посока твърдения на жалбоподателя, вкл. и същите не се доказаха чрез изслушването на заключението по повторната експертиза.

3. В отговор на третия въпрос, вещото лице В. е посочило, че по делото не се установило да има налични документи и/или други доказателства за извършени агротехнически мероприятия за обработка на площите и за отглеждане на декларираните култури кампания 2021 г. В тази връзка експертизата посетила на място счетоводството на жалбоподателя. В заключението подробно са описани представените първични документи за 2021 г. и представено обяснение.

Вещото лице Б. не дава конкретен отговор на поставения въпрос, а само принципно излага становището си.

Предвид горното съдът намира, че жалбоподателят не доказва по безспорен начин извършването на агротехнически мероприятия според площ и вида култура, доколкото доказателства за това са били представени за целите на експертизата, а от представените не може да се обуслови извод за извършване на конкретните мероприятия относно конкретно заявените парцели и култури. Като положителен факт спазването на агротехническите мероприятия подлежи на доказване от кандидата за подпомагане, а в случая земеделският производител не успя да докаже изпълнението на технологични операции и дейности и такова биологично състояние на културите, които позволяват добив от заявените от него земеделски площи, с уточнението само за тези, по които се спори, предвид БЗС, за които са установени несъответствия с УП.

Отделно от това, основанието на коригираното финансиране се базира на данните от извършената проверка на място. Резултатите от проверката са описани в доклад, с който се е запознал жалбоподателят и срещу който е възразил, т.е. не е нарушено правото му на защита. Същият е имал възможност както в административното, така и в съдебното производство да оспори фактическите констатации на административния орган. Не са противопоставени обаче годни доказателства, които да опровергаят установените в рамките на административното производство факти. Докладът от извършената проверка на място, е официален удостоверителен документ и има обвързваща доказателствена сила относно размера на установената допустима/недопустима площ от извършилото проверката длъжностно лице и констатираните обстоятелства, свързани с установената на място площ и вегетативно състояние на културите в съответните земеделски площи. Така вж. Решение по адм. дело № 8442/2024 г. по описа на ВАС, Пето отд.

4. По четвъртия въпрос и от двете вещи лица е анализирана табл. 4 от УП, в която са посочени площи с констатирани несъответствия, заявени по СП – други, СЗ – ДКПП, СЗ-КЛЧ и СЗ-МЗДП, като нито една от тези схеми не е сред тези, посочени в оспорената част на УП – СЕПП, схема „П.“, схема ЗДП и СПК. Предвид това и съдът не дължи коментар следва ли да бъдат кредитирани експертизите в обсъдената в четвърти въпрос таблица 4 от УП. Дори и да се установи, че БЗС, посочени в табл. 4 на УП, са били заявени и по СЕПП, то съдът е обвързан единствено от конкретно поставения въпрос и дадения му отговор, за да отдели спорното от безспорното, поради което и не дължи анализ дали тези парцели отговарят на изискванията за подпомагане по СЕПП.

5. По пети въпрос относно БЗС/парцел 66411-17-1-3, съдът следва да посочи, че вещите лица подробно са анализирали декларираната и установената култура, като този парцел е бил заявен по СЗ-МЗДП.

Според вещото лице В. видно от направените цветни снимки по време на проверката на място се установява култура дини, не и смесено отглеждане на култури дини и пъпеши, като не била представена декларация във връзка със заявено участие по СЗ-МЗДП и прилежащите към нея документи, доказващи минимален добив, и документи, доказващи реализация на произведена продукция.

Според вещото лице Б. получената продукция показва, че върху парцела е извършено смесено отглеждане на двете култури.

Въпреки направения анализ съдът държи да посочи, че за СЕПП не са установени несъответствия по отношение на цитираното БЗС, а само за СЗ-МЗДП, в която част УП не е оспорено. За пълнота, следва да бъде отбелязано, че жалбоподателят е обвързан със заявеното от него, като не е без значение, че е налице разминаване в културите, които се заявени, и културите, които се отглеждат. Следователно, при заявено подпомагане за пъпеши не е допустимо да бъде получена субсидия за отглеждането на дини, независимо че и двете култури подлежат на подпомагане по една и съща схема. В този смисъл и Решение по адм. дело № 4964/2024 г. по описа на ВАС, Пето отд., съгласно което „релевантно е не извършването по принцип на земеделска дейност върху заявените площи, а такава свързана с отглеждане на заявената за подпомагане култура“.

6. По шестия поставен въпрос, в заключението си вещото лице В. приема, че към момента на проверката на място м. август 2021 г. трайните черешови насаждения са били в четвърта вегетация на възраст от около 4 години, дръвчетата череши не са в плододаване. Към момента на проверката на място м. август 2021 г. трайните сливови насаждения са били в трета вегетация на възраст от около 3 години, дръвчетата сливи не са в плододаване. Обсъдени са 5 БЗС, като се акцентира върху високата плевелна растителност, изоставянето или необработването им, липсата на овощни дръвчета или такива със слаб растеж. Допълва се, че по делото липсва декларация за заявено участие с тези БЗС за мерки СП – основна и СП – други. Тук е мястото да се отбележи, че за [БЗС]-223-1-1 /сливи/ и за [БЗС]-13-1-1 /сливи/ и посочения по-горе с череши, обсъден подробно [БЗС]-169-1-1, са включени като несъответстващи по мярка СЕПП /табл. 1 от УП/. [БЗС]-223-1-1 /сливи/ и [БЗС]-13-1-1 /сливи/ са посочени като неподдържани, поради което са и недопустими по аргумент от чл. 7 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г.

Вещото лице Б. сочи, че при извършената проверка на място /30.08.2021 г./ от експерти на РТИ към ДФЗ - София, при огледа на парцелите, заявени с култура сливи, се констатира, че в [БЗС]-223-2-1 - 7,22 ха, и в [БЗС]-223-3-1 - 3,81 ха, има налични дръвчета, но същите са млади и не са в плодоваване. Отбелязано е, че отделно от другите схеми и мерки за подпомагане, жалбоподателят кандидатства през 2021 г. и по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР, направление „Контрол на почвената ерозия“ с дейност „Затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения“, поради което от ДФ „Земеделие“ било изискано представяне на оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, удостоверяваща, че насажденията са в период на плододаване. Била изготвена Експертна оценка от оценител З. С., в която се казвало, че по данни на земеделския производител насажденията са създадени през 2017 г и са в период на плододаване. По данни на експерта и двата вида встъпват в плододаване на петата година от началото на отглеждането им и към момента на оценката са първа година в период на плододаване. В Жалба от 11.02.2021 г. до ДФЗ-ТИ, отдел „Контролни проверки“, Г. С. направил уведомление, че в част от овощната градина с череши -17,3 ха, е презасадена с млади дръвчета. Имало изградена напоителна система. Можело да има единични изсъхнали дръвчета, но не били 70%. На фактура от 29.07.2021 г. за 2021 г. бил посочен - 3364 кг. реализиран добив от череши, [рег. номер]. - от сливи. Отбелязано е също, че при посещението на вещото лице на парцелите, заети със сливи, в землището на [населено място], констатирал, че насажденията са на възраст 7 години и са в период на плододаване. Схемата на засаждане на градината била 6/5 м., което показвало, че в един декар ще има около 33 бр. овощни дръвчета. По метода на преброяването вещото лице установил, че в градините броят на живите дървета е около 78 %. Към момента на посещението му все още не била извършена резитба на дърветата, имало и наличие на издънки в основата на стеблата. Вещото лице дава подробно становище относно състоянието на дръвчетата сливи, но не и за черешите, поради което и не се доказа по безспорен начин отглеждането и получаването на добив от черешова градина. Отделно от това, не коментира конкретно състоянието на [БЗС]-223-1-1 и [БЗС]-13-1-1. Дори и да се приеме, че той е обсъден с другите две БЗС не би могло да се установи и, че в действителност от същия е произведена продукция и в какво количество предвид липсата на доказателства за привързаност между твърдения добив и БЗС, от което е реализиран той. За [БЗС]-223-1-1 и [БЗС]-13-1-1 важи и изложеното за [БЗС]-169-1-1 за извършването на проверката на място и преброяването, вкл. и като дължимо от него като вещо лице. Не без значение е и обстоятелството, че в писмените си бележки жалбоподателят не коментира незаконосъобразността на УП относно насажденията сливи, нито е направил каквито и да било възражения относно тяхното състояние в административното производство. Що се отнася до [БЗС]-223-2-1 - 7,22 ха, и [БЗС]-223-3-1 - 3,81 ха, същите не са изключени за подпомагане по СЕПП, като от доклада от проверката на място е посочено единствено, че са недопустими за обвързано подпомагане, в която част УП не се оспорва, съответно – не се налага изследването на посадъчен материал, събиране на данни за продукция, време на прибиране на реколта, реализиране на продукция и други.

По делото е разпитана З. А. С., чиито свидетелски показания съдът кредитира като обективно дадени и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. Свидетелят е изготвил експертна оценка, тъй като имало промяна в изискванията към бенефициентите, които кандидатствали по мярка 10 „Агроекология и климат“, в случая „Опазване на почвената ерозия“, с дейност затревяване на междуредията и окопаване вътре в редовете. Целта на оценката била не да се направи пазарна оценка на трайното насаждение, а свидетелят да даде заключение дали насаждението е встъпило или не в плододаване. Спомня си, че сливите в Лясковец и Зимовина и черешите в Маджаре на жалбоподателя били по стотина декара. Черешовото насаждение било вече 4-5 година в плододаване, тъй като било създадено някъде 2012-2013 г., говори по спомен, а оценката мисли, че била от 2022 година, след което твърди, че е 2021 г., тъй като имало черешобер през юни месец. Сливовите насаждения били [възраст] и имали много завръз, т.е. встъпили са в плододаване една година преди определения срок по наредбата. Напояването на черешите било капково, за сливите бил направен каптаж, който се пълнел от язовир в близост. Заявява, че били в много добро състояние и поради агротехниката, която се използвала. Твърди, че имало нисък тревостой в междуредията, които били окопани, т.е. състоянието на насажденията било добро. Въпреки горното съдът намира, че свидетелските показания, макар и да касаят насажденията сливи и череши, са неотносими към спора, тъй като чрез тях се изяснява състоянието на БЗС, заявено по мярка „Агроекология и климат“, която не е обхваната в УП, в което се оспорва. Дали трайните насаждения са били в период на плододаване е без значение в случая, тъй като това е факт, който може да се установи за всяко едно дръвче според периода на проверката, независимо дали то е само или с други, така че в съвкупност да се изследва овощната градина.

Отделно от това, не се установява наличието на дръвчета в представените от ответника снимки за [БЗС]-223-1-1 /сливи/ и за [БЗС]-13-1-1 /сливи/, които са направени при проверката на място, и което твърдение не бе оборено от жалбоподателя както в административното производство, така и в настоящото.

7. По въпрос 7 вещите лица дават своите заключения, анализирайки таблица 6 – Размер на финансово подпомагане по СП-други, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП, съотнесено към табл. 4 от УП, като нито една от тези схеми не е сред тези, посочени в оспорената част на УП – СЕПП, схема „П.“, схема ЗДП и СПК, поради което и съдът не дължи коментар правилни ли са установяванията на органа и приложил ли е за конкретните схеми релевантния материален закон.

8. По осми въпрос, вещото лице В. е посочило, че в таблица 7 са посочени площите с констатирани несъответствия по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/. Посочено е също, че по време на проверката на място са направени цветни снимки на парцелите, отразяващи състоянието им към момента на проверката, с оглед на което вещото лице е отбелязало, че няма наличие на декларирана култура детелина или остатъци. Посочено е също, че площите са обрасли с плевелна растителност, с храсти, че някои от тях могат да бъдат приети като постоянни или временни пасища за животни или ливади за косене.

В отговор на въпрос 8 вещото лице Б. е посочило, че в таблица 7 са отразени площи с констатирани несъответствия по СПК, с декларирана култура детелина. По време на ПнМ били направени цветни снимки на парцелите, отразяващи състоянието им към момента на проверката. Посочени са БЗС и площ, като вещото лице е коментирало направените снимки на същите и е установило за всеки от тях, че няма наличие на декларираната култура детелина.

Приложение намира разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, съгласно която „право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури имат производители на територията на цялата страна, които стопанисват и заявяват за подпомагане по схемата минимум 0,5 ха допустими площи /заедно или поотделно/ от следните протеинови култури: фасул /зърно/, леща, нахут, грах за зърно /зимен и пролетен/ и зелен грах, фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан и/или смески от тях, когато: 1. земеделските площи с протеинови култури по ал. 1 са с минимална площ на парцела 0,1 ха; 2. площите отговарят на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013“.

Доколкото и двете заключения дават един и същи отговор на поставения въпрос, че не се установява наличие на декларираната детелина, т.е. не се установява изискуемата минимална площ, то съдът приема, че УП в оспорената му част относно СПК е законосъобразно издадено. Не без значение е и фактът, че в писмените си бележки жалбоподателят не коментира незаконосъобразността на УП относно културата детелина, нито е направил каквито и да било възражения по време на административното производство

9. Във връзка с въпрос девет и десет, по отношение на санкцията за наддеклариране по схема за подпомагане „памук“, в заключението на вещото лице В. са описани декларираните през кампания 2021 г. БЗС/парцели по схема „П.“, като е отбелязано, че по време на извършената проверка на място са направени цветни снимки на парцелите, отразяващи състоянието им. След обсъждане на същите, както и на данните по делото, вещото лице е направило извод, че ДФ „Земеделие“ правилно са определили - процент на наддеклариране /%/ 100%, табл. 13 схема П., ред 7. Сума на санкция за наддеклариране 55239.52 лв. По информация от жалбоподателя стопанството му разполагало с необходимата селскостопанска техника и прикачен инвентар. На въпроса: Отговаря на добро качество на растенията – отговорът на вещото лице е отрицателен. Изрично е посочено, че растенията не отговарят на добро качество, слаб растеж и развитие. В момента на проверката растенията не са били заложили плодни кутийки и не би могло да се получи добив влакно памук.

В отговор на въпроси 9 и 10 в заключението на вещото лице Б. е посочено, че при извършената проверка на място на декларираните парцели с памук [БЗС]-26-1-1 – 9,19 ха, и [БЗС]-26-2-1 – 27,81 ха, отделно за първия парцел са представени четири броя цветни снимки, а за втория – пет броя. Вещото лице подробно е обсъдило състоянието на парцелите по снимките и изпълненото от земеделския производител при отглеждането на памука. Приел е, че има нарушения в елементите от технологията за отглеждане на памука, които са описани. Посочено е, че към момента на ПнМ, установената площ на културата памук е 12,66 ха, декларирана площ – 37,00 ха, недопустима /наддекларирана/ площ: 37,00 ха – 12,66 ха = 24,36 ха. Съответно % на наддеклариране – 24,36 ха:37,00 ха = 65,78 %. Посочените причини категорично показвали, че при нарушена технология на отглеждане на културата памук е невъзможно да се получи реколта и осигури изискуемия минимален добив.

Доколкото двете заключения дават един и същи отговор на поставените въпроси, и предвид, че жалбоподателят е посочил в административното производство като причина за състоянието на памука сушата в района през съответната година, то съдът приема, че УП в оспорената му част Схема „П.“ е законосъобразно.

10. От вещото лице В. са направени изчисления относно санкцията за наддеклариране, които съответстват на изчисленията в оспореното УП, както следва: СЕПП – 30166.97 лв, по схема „П.“ – 55239.52 лв, по схема ЗДП – 7587.28 лв, по схема СПК – 3041.35 лв. Вещото лице В. е изложило подробни съображения, въз основа на които е направило извод, че в УП правилно са изчислени и оторизирани сумите по заявеното подпомагане в таблица 14, за кампания 2021 г. Отбелязано е, че в таблица 14 са посочени оторизираните суми /в лева/, а в таблица 15 са посочени извършените плащания /в лева/.

От вещото лице Б. са направени изчисления, от които УП следва да бъде коригирано в част от градината от череши с площ – 7 ха, парцела от дини и пъпеши с площ 0,77 ха, плюс парцела от домати с площ 2.57 ха или общо – 10,34 ха, които отговаряли на условията за подпомагане, т.е. в съдържанието на табл. 13 /стр. 42/, в частта за мярка СЕПП било необходимо да се направят корекции. Вещото лице Б. сочи, че въз основа на направения анализ и предложението за корекция в табл. 13, то и в табл. 14 също била необходима корекция по мярка СЕПП.

Въпреки това следва да бъде отбелязано, че парцелите с домати 2,57 ха /[БЗС]-105-2-8/ и с дини и пъпеши 0,77 ха /[БЗС]-17-1-3/ не подлежат на коригиране поради това, че за тях въобще не са констатирани несъответствия в оспореното УП по мярка СЕПП /табл. 1/. Констатирани са единствено несъответствия за площта от 7 ха относно парцела с череши, но съдът вече изложи подробни съображения защо приема, че УП в тази част е законосъобразно издадено.

11. Що се отнася до другите БЗС, заявени за подпомагане по СЕПП и ЗДП, за същите съдът намира, че няма спор между страните, конкретно допустима и недопустима площ, вкл. и доколкото жалбоподателят нито е представил доказателства, нито е направил доказателствени искания, за да обори фактите и обстоятелствата, установени от органа.

Предвид изложеното по-горе се констатират безспорно наддекларирана площ и процент на наддеклариране, както следва: СЕПП – 62,38 ха и 21,82 %; схема „П.“ – 37 ха и 100 %; СПК – 9,71 ха и 100 %.

Съгласно чл. 19, § 1 и § 2 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие „ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената по реда на член 18 площ, размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика, ако тази разлика превишава 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от установената площ.

Ако разликата превишава 20 % от установената площ, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане на площ.

Ако разликата превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18“.

В конкретния случай се установява, че за схема „П.“ и СПК разликата между декларираната и установената е 100 %, т.е. за тях не се отпуска помощ, като се санкционира цялата площ. Площта се умножава по ставката за схемата, като се образуват стойности, неоспорени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 19а от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 за СЕПП при процентно отношение на наддекларираната площ към установената в рамките над 10 % или над 2 ха, санкционираната площ е равна на 1,5, умножено по размера на наддекларираната площ. В случая се получава стойност 93,57 ха, чийто сбор с установената като наддекларирана площ, се умножава по ставката за схемата и се получава сумата на санкцията за наддеклариране. За схема ЗДП се използва разликата между декларираната и установената по СЕПП, която също се умножава по ставката за схемата и се получава сумата на санкцията за наддеклариране. Изчисленията на органа са правилни, получените от същия стойности са потвърдени от вещите лица и не са оспорени от жалбоподателя.

Предвид това УП в частта, с която се определя санкция за наддеклариране, е издадено законосъобразно.

12. С оглед определения по-горе предмет на делото на анализ подлежи издадено ли е законосъобразно УП в частта, с която се определят санкции, подлежащи на прихващане, но само за СПК – 2314,38 лева и схема „П.“ - 55239.52 лева. Приложение намира чл. 19, § 2 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014, като правилно от органа е изчислена допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната и установената площ, умножена по ставката за съответната схема. Изчисленията и стойностите от тях не са оспорени от жалботодателя.

Що се отнася до мерки - СП /други/, СЗ /ДКПП/, СЗ /КЛЧ/ и СЗ /МЗДП/, жалбоподателят не оспорва констатациите за несъответствия в таблиците на УП относно тези култури, поради което безспорно са налице основания за налагането на санкции, като същите са изчислени правилно съгласно чл. 19, § 2 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014, а именно - СП /други/ - 11559,45 лева, СЗ /ДКПП/ - 16 857,04 лева, СЗ /КЛЧ/ - 319,22 лева, СЗ /МЗДП/ - 1232,51 лева.

Извод: УП в оспорената му част, която бе разгледана по жалбата в частта, която е допустима, е издадено законосъобразно и не са налице основания за прогласяване на нищожността му или неговата отмяна.

Разноски:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ДФ „Земеделие“ - юридическото лице, в структурата на което е органът, издал УП, чиито части се оспорват /§ 1, т. 6 ДР АПК/, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1350 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 НЗПП и заплатен депозит за вещо лице.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ „ЧЗП-Г. СЕРБЕСТ“, ЕИК ******, В ЧАСТТА й, подадена против Уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/2063#7 от 13.11.2023 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА му, в която са намалени заявени суми по СПП, Подмярка 13.3/НР3, Мярка 12/Натура 2000, СП /други/, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП за кампания 2021 г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1277/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, образувано по жалбата на ЕТ „ЧЗП-Г. СЕРБЕСТ“, ЕИК ******, В ЧАСТТА й, подадена против Уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/2063#7 от 13.11.2023 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА му, в която са намалени заявени суми по СПП, Подмярка 13.3/НР3, Мярка 12/Натура 2000, СП /други/, СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП за кампания 2021 г.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „ЧЗП-Г. СЕРБЕСТ“, ЕИК ******, В ЧАСТТА й, подадена против Уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/2063#7 от 13.11.2023 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА му, с която е определена сума на санкция за наддеклариране: по схема СЕПП – 30166.97 лв., по схема „П.“ – 55239.52 лв., по схема ЗДП – 7587.28 лв., по схема СПК – 3041.35 лв. или общо отказана сума в размер на 96035.12 лв. /стр. 27 от оспореното УП, табл. 13, ред 22/, както и определените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания /стр. 31 от оспореното УП/ - СП /други/ - 11559,45 лева, СЗ /ДКПП/ - 16 857,04 лева, СЗ /КЛЧ/ - 319,22 лева, СЗ /МЗДП/ - 1232,51 лева, СПК – 2314,38 лева, и схема „П.“ - 55239.52 лева.

 

ОСЪЖДА ЕТ „ЧЗП-Г. СЕРБЕСТ“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – обл. Хасково, общ. Стамболово, [населено място], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – [населено място], сумата в размер на 1350 лева, представляваща направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА, с която се прекратява производството по адм. дело № 1277/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от съобщаването му до Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково.

 

РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.