Р Е Ш Е Н И Е

София, 20.04.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска

гр.д. № 7953/2020 г., за да се произнесе, взе пред вид:

Предявени са искове от Г.Р.Т., ЕГН **********, чрез адв. И. ***, пл. „***********, против П.НА Р.Б., София, бул. ”*********, за сумата общо 737 889,94 лв. на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие образувано наказателно производство, след прекратяването му с влязъл в сила акт, за сумите, както следва: - 84 000 лв. представляващи пропусната печалба от търговската дейност на „П.“,ЕАД за финансовата 2017 г. - 2020 г., - 247 500 лв. - пряка загуба от обезценяване на акциите на „П.“,ЕАД, - 52 800 лв. - пропусната полза от неполучено възнаграждение по договор за управление за 44 месеца за периода от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до завеждане на делото, - 164 892 лв. - пропуснати ползи от неполучените възнаграждения като физическо лице за 4 години за периода от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до завеждане на делото, - 188 697,94 лв. - пряка вреда, в резултат на загуба и продажба на жилището му и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 500 000 лв., ведно със законната лихва върху всички претенции, считано от датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било повдигнато обвинение по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК на 17.02.2017 г. и бил привлечен като обвиняем по ДП № 146/2016 г. по описа на РУ - Търговище, пр.пр. № 51/2016 г. по описа на РП - Търговище.

На 10.04.2018 г. по така образуваното ДП е изготвен обвинителен акт и делото е внесено за разглеждане пред PC Търговище под № 315/2017 г., по което с Разпореждане № 749/20.04.2018 г. съдът е прекратил производството и е върнал делото на Прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

След връщане на делото РП Търговище с Постановление от 27.07.2018 г. по пр.пр. № 51/2016 г. е прекратила наказателното производство с мотива „че не е извършено престъпление от общ характер“. Постановлението на ТРП било обжалвано пред PC Търговище, като въз основа на това било образувано н.ч.д. № 738/18 г. на PC Търговище, 5 с-в, който с определение от 31.08.2018 г., влязло в законна сила на 08.09.2018 г., потвърдил Постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство с мотива, „че не е извършено престъпление от общ характер“.

Ищецът твърди, че от незаконното му привличане като обвиняем за нещо, което не съставлява престъпление и от воденето на наказателно производство срещу него повече от година и половина, както и от предаването му на съд като подсъдим без да е извършил престъпление от общ характер, му били причинени изключително големи и невъзстановими имуществени вреди и неимуществени вреди, които се изразяват в причинен психо - емоционален стрес, довел до появата на нелечими заболявания и сериозни увреждания на здравето му, уронване и съсипване на престижа му и доброто му име в професионалните среди и препятстване на всякаква възможност в бъдеще да работи по специалността си в сферата на банковото и финансово дело.

Към момента на привличането му като обвиняем по ДП № 146/2016 г. по описа на РУ - Търговище, пр.пр. № 51/2016 г. по описа на РП Търговище ищецът заявява, че е бил едноличен притежател на акциите и изпълнителен директор на търговско дружество „П.“ ЕАД, като е притежавал всички 5 000 бр. обикновени поименнни акции от капитала на дружеството на обща стойност 250 000 лв. „П.“ ЕАД е търговско дружество, което било лицензирано от КРС за извършване на пощенски и парични преводи на територията на Република България с Лицензия № 3-010-02/10.05.2013 г., а ищецът, като негов собственик, управител и изпълнителен директор, притежавал и издаден от БНБ, Управление „Банков надзор“ Сертификат № 0159-01/17.06.1998 г. за наличие на професионален опит и квалификация в банковото дело, позволяващ му да управлява банкови институции и финансови дружества, извършващи банкова и застрахователна дейност. Дружеството имало сключени договори за търговско представителство с множество български и чуждестранни партньори и се развивало много добре, като печалбата му за финансовата 2016 г. вече била 83 000 лв.

В резултат на незаконосъобразното му обвинение и привличането му като обвиняем, а, впоследствие и подсъдим, Т. вече не отговарял на изискванията на БНБ съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16 на БНБ, Наредба № 26 на БНБ и Закона за кредитните институции и не бил в състояние, след привличането му като обвиняем, да ръководи и управлява банкова или финансова институция, поради което се наложило да уведоми всички свои български и чуждестранни съконтрахенти за възникналата пречка, а това, от своя страна, довело до прекратяване на всички договори на „П.“, ЕАД.

Това обстоятелство причинило рязко влошаване на финансовото състояние на дружеството и се стигнало до обявяването му в несъстоятелност по т.д. № 1552/2018 г. на СГС, VI- 22 с-в.

От нейна страна са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива и експертизи.

В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи иска изцяло, с всички законни последици. Претендира разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер.

Оспорва претенциите за имуществени и неимуществени вреди като прекомерни по размер и не съобразени с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика в аналогични случаи.

Счита, че от приложените писмени доказателства не са налице данни, които да удостоверяват стабилитет на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, а и продължителността на наказателното производство е в разумен срок- около една година.

Заявява, че липсват доказателства, че ищецът е търпял трайни и интензивни неблагоприятни последици, че бил потиснат и социалната му активност била понижена, че отношенията на страх и несигурност се пренесли и в семейството му. Прокуратурата не е давала официална информация по воденото досъдебно производство, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността и за накърняване на доброто име и честта на ищеца. Липсват доказателства и тези вреди да са в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение.

Според ответника са останали недоказани и твърденията на ищеца за злепоставянето му пред близки и познати и за уронване на престижа и доброто му име вследствие на процесното обвинение.

Възразява срещу твърдените пропуснати ползи от дейността на дружеството за период от 4 години, тъй като наказателното производство е било водено в период от около една година, а дружеството е било обявено в несъстоятелност към 2018 г.

Представил е писмени доказателства, поискал е приобщаване на ДП № 146/2016 г. по описа на РУ - Търговище.

В хода по същество ответникът заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер. Според него претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерна и в явно несъответствие с принципа за справедлива обезвреда, визиран в чл. 52 ЗЗД и с икономическите стандарти в страната. Претенцията за имуществени вреди ответникът счита за изцяло неоснователна поради липса на пряка причинна връзка между твърдяните от ищеца вреди – претърпяна загуба и пропусната полза, и воденото срещу него досъдебно производство, а и поради липса на доказателства за пропуснати ползи както за реализиране на печалба на ищцовото дружество, така и за сигурното реализиране на очакваните приходи за ищеца, Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на делото съдът допусна и бе приложено ДП № 146/2016 г. по описа на РУ - Търговище.

В настоящото производство безспорно се установи, че с Постановление на разследващ полицай при ОДМВР, гр. Търговище от 17.02.2017 г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № 146/2016 г. по описа на РУ - Търговище, пр.пр. № 51/2016 г. по описа на РП – Търговище и му е повдигнато обвинение по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

На 10.04.2018 г. е изготвен обвинителен акт и делото е внесено за разглеждане в PC Търговище. По образуваното н.о.х.д. № 315/2017 г. с Разпореждане № 749/20.04.2018 г. производството по делото е прекратено и то е върнато на Прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Установи се, че след връщане на делото, с Постановление от 27.07.2018 г. на Районна прокуратура Търговище наказателното производство по пр.пр. № 51/2016 г. е прекратено, тъй като липсва извършено престъпление от общ характер. Постановлението на Прокуратурата било обжалвано пред PC Търговище и по образуваното н.ч.д. № 738/18 г. на PC Търговище, 5-ти с-в с определение от 31.08.2018 г., влязло в сила на 08.09.2018 г., то е потвърдено.

По делото като писмени доказателства ищецът представи удостоверение, изх. № 20190717102701/17.01.2019 г. за вписани обстоятелства досежно еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „П.“ ЕАД, със собственик на капитала ищеца Г.Р.Т. и капитал 250 000 лв. /5 000 броя обикновени поименни акции, всяка на стойност 50 лв./, което, през 2013 г. е получило лицензия за срок до 02.09.2024 г. от Комисията за регулиране на съобщенията за извършване на пощенски парични преводи на територията на Република България. Представен е и сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело, № 0159-01/17.06.1996 г., издаден от Управление Банков надзор при БНБ досежно обстоятелството, че ищецът притежава квалификация и професионален опит да управлява банка, като член на УС и изпълнителен директор. Приложени са също Договор за пряко търговско представителство от 2017 г., Писмо за изявяване на интерес от 2018 г. и Мандатно писмо от 2016 г. досежно възлагане от различни чуждестранни съконтрахенти на „П.“ ЕАД осъществяване на парични, финансови и застрахователни услуги, в съответствие с предмета на дейност и издадените лицензии.

Като писмени доказателства ищецът е представил също и писма и заповеди във връзка с прекратяване дейността на дружеството и преустановяване работата му вследствие образуваното и водено срещу него наказателно производство и наличието у него на несъответствие със Закона за застраховането и Кодекса към него, респ. евентуалното наличие на репутационен риск за осъществените сделки. Приложено е и решение от 23.07.2019 г. по т.д. № 1552/2018 г. на СГС, VI-22 с-в за обявяване неплатежоспособността на „П.“ ЕАД, както и Баланси и отчети на дружеството и Декларация на ищеца по чл. 50 ЗДДФ.

От Съобщение за изготвено постановление за възлагане, изх. № 1073/30.01.2018 г. на ЧСИ Л.С., Район на действие гр. Варна, № 895 на КЧСИ, е видно, че по изп.д. № 20178950401266 е извършена публична продан на собствения на длъжника Г.Т. недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Варна, район Одесос, ул. "*********, ап. 8 и той е продаден за сумата 188 697.94 лв., разпределена на взискателите „У.Б.“, АД и Община Варна. За купувач на имота е определен Ж.Г.Г..

По искане на ищцовата страна съдът допусна и разпита свидетеля В.К.К., който познава ищеца от 15 години. По професия е регистриран одитор и в професионалната си практика е заверявал много европейски проекти, вкл. и на ПРБ. Негови клиенти му препоръчали ищеца за консултация и той бил впечатлен от професионалните му качества, познанията му по банково дело и репутацията му. Самият ищец през 2016 г. му споделил, че срещу него се води наказателно дело и е длъжен да прекрати управлението на дружеството си, тъй като, съгласно Наредба № 16 на БНБ, няма право да управлява банкови и финансови дружества, ако е следствен. По – късно от него знае, че е бил оправдан. Свидетелят каза, че е бил свидетел как един човек с добър бизнес е останал без бизнес и работа. Според него Т., като бивш спортист - баскетболист, изглеждал много добре, полагал грижи за себе си, но последните години има здравословни проблеми и това е заради водените срещу него дела. Имало промяна в емоционалното му състояние, бил непрекъснато разтревожен, депресиран, давал вид на човек под голям стрес и това продължило години наред, и досега включително, защото няма възможност да работи по специалността си. Калайджиев помни, че дружеството му през 2016 г. е имало добри печалби, защото е заверявал отчетите му.

По искане на ищеца съдът допусна, назначи и прие заключението на съдебно – счетоводна експертиза, със следните задачи: - Каква е била печалбата на "П." ЕАД през финансовите години за периода 2013 г. - 2017 г., - Каква е пряката загуба от обезценяването на акциите на "П." ЕАД при последвалата продажба? - Какво е било месечното възнаграждение на ищеца по Договора за управление на "П." ЕАД за периода 2013 г. - 2017 г.? - След като се запознае с приложените Декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, да посочи какви доходи е декларирал за периода 2014 - 2016 г. ищецът и какъв е средният размер на възнаграждението за тези години? - Каква е пряката загуба от продажбата на семейното жилище на ищеца, находящо се в гр. Варна, район Одесос, ул. "*********, ап. 8, което е изнесено на публична продан".

Вещото лице е извършило проверка на представените и приети по делото документи: Отчет за печалбата или загубата за 2013 г., Отчет за приходите и разходите за 2015 г. , Отчет за приходите и разходите за 2016 г. т., Отчет за приходите и разходите за 2018 г., и е установило, че печалбата на "П." ЕАД – дружество, собственост и ръководено от ищеца, е както следва:

/хил. лв./

Показател	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.
Печалба	209 000 лв.	21 000 лв.	11 000 лв.	0 лв.	0 лв.

От приложените в настоящото производство баланси на дружеството експертизата е установила, че, според Раздел "А" от Пасива на баланса на дружеството за 2015 г., размерът на неконтираните акции на финансовите пазари е 250 000 лв. Според отразеното в Раздел "А" Собствен капитал от Пасива на баланса на дружеството за 2016 г, размерът на собствения капитал е посочен като 204 000 лв. Видно от Таблица 2 от Приложение № 5 - Доходи от прехвърляне на права или имущество на декларацията на ищеца по чл. 50 ЗДДФЛ, за данъчната година 2019 г и Договор за покупко - продажба на акции от 22.07.2019 г. между ищеца като продавач и Румен Трифонов Славейков- купувач , на 02.07.2019 г. с продажна цена 2 500.00 лв. са прехвърлени акции по цена на придобиване 250 000.00 лв., в резултат на което е реализирана загуба от 247 500.00 лв.

С оглед отразеното, експертът прави извод, че пряката загуба от обезценяването на акциите на "П." ЕАД при последвалата продажба на основание на баланса на дружеството за 2016 г. е 46 000 лв.

Заедно с това е направен и извод, че пряката загуба от обезценяването на акциите на "П." ЕАД при последвалата продажба за данъчната 2019г. е 247 000 лв.

Според приетия Договор за възлагане на управление от 10.12.2015 г., по силата на който на ищеца е възложено управлението на "П." ЕАД за срок от пет години, възнаграждението, което той следва да получава е 1 200 лв. месечно за целия период.

Според изготвената от него декларация чл. 50 ЗДДФЛ, доходите, които Т. е декларирал за периода 2014 - 2016 г: са: за 2014 г. - 26 952.00лв. за 2015 г. - 32 342.40 лв. и за 2016 г. - 64 375.20 лв., а средният размер на възнаграждението за тези години е 41 223.20 лв.

Експертът е установил, в изпълнение на последната, поставена от ищеца задача, че с Постановление за разпределение от 23.04.2018 г. на ЧСИ Л.С., Рег. №895, с район на действие Окръжен съд Варна, по изп.д. №1266/2017 г., е извършена публична продан на собствения на длъжника Г.Т. недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Варна, район Одесос, ул. "*********, ап. 8 за сумата 188 697.94 лв. и на взискателите „У.Б.“, АД и Община Варна са разпределени посочените суми. Установи се също, че със съобщение за възлагане, изх. № 1072/30.01.18 г. длъжникът е уведомен, че за купувач на имота е определен Ж.Г.Г..

В тази връзка вещото лице заявява, че, в резултат на така извършената продажба ищецът е претърпял загуба от 188 697.94 лв.

По делото бе изслушана и приета и съдебно – медицинска експертиза, съгласно заключението на която при ищеца са констатирани следните заболявания:

- Портална хипертония; Чернодробно стеатоза.

Порталната хипертония е синдром, характеризиращ се с постоянно повишение на венозното налягане в системата на вена порте (v.portae). Порталната хипертония репрезентира повишеното налягане в системата на вена порте над 12 mmHg. Причините за портална хипертония, в зависимост от тяхното разположение, могат да се подредят като прехепатални (локализирани преди черния дроб), интрахепатални (локализирани вътре в самия черен дроб) и постхепатални (локализирани след черния дроб). Причините за заболяването са различни, но психо-емоционалният стрес не е описан като една от тях.

- Хроничен тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен.

Tубулоинтерстициален нефрит с давност над 3 месеца се нарича хроничен тубулоинтерстициален нефрит. Представлява хронична инфекция на бъбречната пиело - каликсна система, предизвикана от неспецифични микроорганизми. В зависимост от това коя част от бъбрека се засяга, различават се инфекциозен интерстициален нефрит (въвлича се съединителната тъкан на бъбрека), пиелит (засяга се бъбречното легенче) и пиелонефрит (освен легенчето се засяга и бъбречния паренхим). Етиологичните причинители за хроничен тубулоинтерстициален нефрит са предимно грам - отрицателни бактерии, каквито са E. coli, Proteus spp, Klebsiela spp и други. Причини за задръжката на инфекцията и хронифициране на нефрита могат да бъдат: везикоуретрален рефлукс (връщане на урина от пикочния мехур към горните отдели на пикочната система), вродени аномалии, обструкция по хода на пикочната система (притискане от тумори, чужди тела, камъни и други), дисфункция на пикочния мехур, имуносупресивни състояния (прием на медикаменти, потискащи имунната система, захарен диабет и други), неправилно лечение, силно вирулентни микроорганизми и други. Психо - емоционалният стрес не се описва като причина за възникването на заболяването.

- Хронична дихателна недостатъчност; Хроничен бронхит, неуточнен.

Хроничната дихателна недостатъчност /ХДН/ е важен социален проблем поради прогресивното протичане с множество усложнения и висок процент на заболеваемост и смъртност. Тя се проявява под въздействие на множество етиологични фактори, които включват белодробна и извънбелодробна патология. Най-често срещани причини за развитието й са хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), рестриктивни нарушения в белодробната механика и вентилация, ексцесивно затлъстяване, невромускулни заболявания. Според определението на СЗО за хроничен бронхит може да се говори тогава, когато при дадения пациент през две последователни години в продължение на най-малко 3 месеца на годината е била налице кашлица с експекторация – продуктивна кашлица. Засягането на бронхите е причинено от множество фактори от физикален, химичен, бактериален или вирусен произход. Пушачите и алергичните лица са особено предразположени към заболяването. В причините за възникване на заболяването не е описан психо-емоционалния фактор.

Артериална хипертония. Хронична исхемична болест на сърцето. Хронична застойна сърдечна недостатъчност; Умерена Левокамерна-систолна дисфункция. Умерена левокамерна хипертрофия. Умерена митрална регургитация. Умерена трикуспидална регургитация.

Хипертонията се определя като постоянно повишено артериално налягане, тоест налягане, което превишава условно приетото за нормално ниво. Приема се диагноза артериална хипертония, когато стойностите на кръвното налягане, измерено поне два пъти в денонощието по едно и също време, надхвърлят 140 mmHg за систолното налягане и 90 mmHg  за диастолното. Факторите, съдействащи за повишаване на кръвното налягане, са: наследственост, стрес, възраст. Други рискови фактори могат да бъдат наднорменото тегло, употребата на много сол, нездравословното хранене, консумацията на много алкохол и липсата на достатъчно физическа активност.

Според експерта, при ищеца определено може да се каже, че психо -емоционалният стрес се е явил като отключващ момент за възникването на артериалната хипертония. Останалите описани кардиологични проблеми могат да се свържат, както с описаната артериална хопертония, така и с прекарания в миналото миокардит, като не може да се изключи и възрастовият фактор.

Увреждане на „опорно-двигателния апарат“ по типа на анкилозиращ спондилит; прогресивна артроза, съчетана с ентезопатии; изявена полирадикулопатия със същата давност; Дискова болест. В етиогенезата на описаните заболявания психо-емоционалният фактор не може да се посочи като причина за възникването им.

Автоимунен тиреоидит /Тиреоидит на Хашимот/ – диагностициран при първите кризи от 2017 г.;

Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно състояние, т. е. тялото произвежда антитела, насочени срещу негов орган и клетки. Клетките на имунната система /лимфоцитите/ атакуват клетките на щитовидната жлеза и могат да ги увредят, което води до неактивна щитовидна жлеза и последващи симптоми. Въпреки, че е най-често срещан при жени на средна възраст, Хашимото може да засегне всеки, мъже и жени на всяка възраст, включително деца и тийнейджъри. Това е най-честата форма на хипотиреоидизъм. Трудно е да се определи точната причина. Според някои специалисти стресът е ключов фактор, който отключва смущенията във функцията на щитовидната жлеза, а от там и заболяване от Хашимото. Възможно е болестта да се появи и в следствие на лечение от друго заболяване, при което болният се е подлагал на лъчелечение или друг вид облъчване. Не са малко и защитниците на тезата, че болестта на Хашимото е вследствие на генетичен дефект, който се отключва в определен момент.

При ищеца е напълно възможно стресът да е бил отключващ фактор за развитието на заболяването.

Хиперурикемия.

Хиперурикемията е състояние, което се характеризира със завишени нива на пикочна киселина в кръвта. Пикочната киселина е продукт от обмяната на нуклеиновите киселини в организма. Хиперурикемията може да възникне вследствие на повишена продукция, понижена екскреция на пикочна киселина или комбинация от двата механизма. Понижената екскреция е по-често срещана причина. В бъбреците преработката на уратите включва гломерулна филтрация, тубулна реабсорбция и секреция. Съответно понижената гломерулна филтрация и тубулна секреция или увеличена тубулна реабсорбция могат да доведат до хиперурикемия. Повишената продукция е сравнително рядко срещана причина. Тя може да се дължи на екзогенни фактори (диета, богата на пурини) или ендогенни фактори (повишен разпад на пуриновите нуклеотиди). В малък процент от случаите повишената продукция се дължи на ензимен дефект.

Психо - емоционалният стрес не е описан като отключващ фактор за това заболяване.

Други релевантни доказателства по делото не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени вреди, съответно: - неимуществени вреди в размер на 500 000 лв. и имуществени такива – в общ размер 737 889,94 лв., ведно със законната лихва, считано датата на прекратяване на наказателното производство срещу ищеца – 08.09.2018 г. и сторените разноски.

Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищеца като обвиняем през 2016 г. за престъпление по чл. 227б НК, така и протеклото срещу него наказателно производство, което през 2018 г. окончателно е приключило с прекратяването си, тъй като деянието не съставлява престъпление.

Следователно, за един период от година и половина – от момента на образуване на наказателното производство до окончателното му приключване по отношение на него, той е бил обвиняем и подсъдим, като обвинен в престъпление, което не е извършил.

Съдът приема, че така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава.

В резултат на несправедливото обвинение срещу него, ищецът Г.Т. е понесъл морални болки и страдания, изразяващи се в уронване на престижа и доброто си име пред обществото, пред колегите, семейството и приятелите, стрес и притеснения, бил е принуден да се оттегли и прекрати работата и дейността си – както своята, така и на ръководеното от него дружество - психически травми, които не са отшумели и до настоящия момент, а полученият стрес е довел и до физиологични заболявания, и всичко това – в резултат на действията на органите на прокуратурата, които са образували по отношение на нея наказателно производство, повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на престъпление.

По тези причини и пред вид всичко изложено дотук съдът намира, че предявената по делото претенция от страна на Г.Т. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на повдигането и поддържането на незаконно обвинение срещу него, наказателното производство поради липса на престъпление, се явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, в резултат на повдигане на неоснователно обвинение срещу Т. и воденото срещу него наказателно производство, което след година и половина е завършило с оправдателна присъда.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди съдът намира следното:

Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития и отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го среда, професионалната такава и близките му.

То има за цел да репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото лице.

В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените неимуществени вреди на ищеца и действията на органите на Прокуратурата.

При определяне размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.

Пред вид всички обстоятелства по делото, времето, през което срещу Т. се е водело наказателно производство, приключило с прекратяване, последиците за личния му и най – вече професионален живот, вкл. и тези за ръководеното от него дружество, и, съобразявайки показанията на разпитания свидетел, посочен от ищцовата страна, както и възраженията на ответника, съдът намира, че претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер 200 000 лв. Тази сума следва да бъде разпределена, както следва: 80 000 лв. – обезщетение за предизвикани и развиващи се напред във времето здравословни проблеми на ищеца в резултат на преживения стрес от воденото срещу него наказателно производство, приключило поради липса на извършено престъпление, и 120 000 лв. – обезщетение за понесени неимуществени вреди във връзка с невъзможността на Т. да упражнява професията си, уронване на доброто му име и авторитет пред обществото, семейството и съконтрахентите и спиране на лиценза, който притежава, за осъществява дейността на ръководеното от него дружество.

Съдът намира, при така формирания извод, че до пълния предявен размер от 500 000 лв. искът се явява неоснователен и недоказан и, в тази част следва да бъде отхвърлен.

Досежно претенцията за репариране на претърпените от ищеца имуществени вреди, общо в размер :

Така, както претенциите за обезщетяване на претърпени имуществени вреди са предявени, ищецът търси присъждане на обезщетение по няколко пера: - 84 000 лв. – пропусната печалба от търговската дейност на „П.“,ЕАД за финансовия период 2017 г. - 2020 г., - 247 500 лв. - пряка загуба от обезценяване на акциите на „П.“,ЕАД, - 52 800 лв. - пропусната полза от неполучено възнаграждение по договор за управление за 44 месеца за периода от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до завеждане на делото, - 164 892 лв. - пропуснати ползи от неполучените възнаграждения като физическо лице за 4 години за периода от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до завеждане на делото, и - 188 697,94 лв. - пряка вреда, в резултат на загуба и продажба на жилището му.

Досежно претендираното обезщетение, представляващо пропусната полза за ищеца:

По отношение пропуснатата полза, изразяваща се в неполучена печалба от търговската дейност на „П.“,ЕАД за финансовия период 2017 г. - 2020 г.

С оглед трайната практика на ВКС, обезщетението за имуществени вреди се определя от особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и настъпването на вредите, като несъмнена, сигурна и реална възможност за увеличаване имуществото на пострадалия. От своя страна, пропуснатата полза е имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване на имуществото на увредения, което намира своята основа в предположение за състоянието, в което това имущество би се намирало, ако противоправното деяние не би настъпило – увеличение, което следва да бъде доказано, а не да се презумира.

По отношение пропуснатата полза, изразяваща се в неполучена печалба от търговската дейност на „П.“,ЕАД за финансовия период 2017 г. - 2020 г.

Ищецът претендира сумата 84 000 лв., която, според него, е пропусната печалба от търговска дейност на “П.” ЕАД за финансова 2017 – 2020 г. Посоченото дружество е еднолично акционерно дружество., на което Г.Т. е бил едноличен собственик на капитала, притежавайки 5 000 броя обикновени поименни акции, всяка с номинална стойност 50 лв. – обстоятелство, което е видно както от ТРРЮЛНЦ, така и от представеното като приложение към исковата молба Временно удостоверение.

Именно в качеството си на едноличен собственик на капитала на “П.” ЕАД, който е в размер на 250 000 лв., на ищеца се следва обезщетение, представляващо разликата от цената на придобиване на акциите, представляващи реално внесения капитал в размер 250 000 лв., и цената, при която тези акции са продадени - 2 500 лв. на 02.07.2019 г. Както вещото лице - СИЕ е установило в заключението си, сумата възлиза на 247 500 лв. и това е сумата, с която ищецът е обеднял вследствие извършената продажба на акции с номинал 250 000 лв. за 2 500 лв.

По отношение на сумата 84 000 лв., представляваща пропусната печалба от търговската дейност на „П.“,ЕАД за финансовия период 2017 г. - 2020 г.:

Ищецът Т. е едноличен собственик на капитала на „П.“,ЕАД и, следователно е лице, на което следва да му бъде разпределен дивидент, в случай, че дружеството е на печалба за съответната финансова година. Ищецът претендира пропуснат дивидент от посоченото дружество за времето след привличането му като обвиняем в началото на 2017 г. до завеждане на делото, 2017, 2018, 2019 и 2020 г. Правото на дивидент е признато от законодателя на всеки акционер /арг. 181, ал. 1 ТЗ/. Съгласно чл. 221, т. 7 ТЗ, Общото събрание на акционерите или едноличният собственик на капитала на акционерното дружество взема решение за разпределяне на генерираната печалба под формата на дивидент за съответната година – решение, което ищецът, като собственик на капитала на процесното дружество е следвало да вземе, в съответствие със законовите си компетенции.

Ищецът, позовавайки се на твърдение за средна база годишната печалба, въз основата на тази за 2015 г. от 21 000 лв., претендира такава търсените четири години в размер 84 000 лв.

Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, годишната печалба на „П.“,ЕАД е, както следва: за 2013 г. - 209 000 лв.; за 2014 г. - 21 000 лв. за 2015 г. - 11 000 лв., за 2016 – 0 лв., за 2017 г. - 0 лв. Следователно, според експерта, средно на годишна база, като се вземе предвид печалбата през 5 - те последователни години, дружеството е генерирало печалба от 48 200 лв. Доколкото през 2019 г. ищецът се е разпоредил с акциите си в дружеството, настоящият съдебен състав намира, че му се дължи обезщетение за годините 2017 г. и 2018 г., представляващо обезщетение за пропусната полза от нереализирана дружествена печалба поради преустановяване на дейността му, като последица от повдигнатото обвинение на едноличния собственик на капитала и изпълнителен директор /самия ищец/, като претенциите за присъждане на обезщетение за годините 2019 г. и 2020 г. са неоснователни. Съгласно приетото експертно заключение размерът на неполучената печалба за 2017 г. и 2018 г., пред вид определената средна годишна печалба, възлиза на 96 400 лв., но, пред вид факта, че ищецът не е упражнил правото си да увеличи размера на претенцията си в тази част, съдът счита, че искът следва да бъде уважен до размера на предявеното, а именно за сумата 84 000 лв.

По отношение претенцията за сумата 52 800 лв., представляваща пропусната полза от неполучено възнаграждение по договор за управление за 44 месеца за периода от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до завеждане на делото:

Съдът намира, че, що се касае до невъзможността ищецът да получава възнаграждение по Договора за възлагане на управлението на „П.“ ЕАД от 10.12.2015 г. за времето от привличането му като обвиняем до завеждане на делото, по делото се доказа пропусната, несъмнена, сигурна, реална и неосъществена възможност за ищеца Т., в качеството му на изпълнителен директор на дружеството, да получи възнаграждение по договора за посочения период. Размерът на сумата, от която е бил лишен, е определен със заключението на приетата съдебно – счетоводна експертиза и възлиза на 52 800 лв. и съдът приема иска за основателен и доказан за тази сума.

Претенцията за обезщетяване на пропусната полза от пропуснатата възможност ищецът да получава възнаграждение като физическо лице във връзка с упражняваната от него дейност по професията му и съществуващите лицензи, дадени му от БНБ, за упражняване на банкова дейност и да бъде управител на банки и финансови институции, които, в резултат на повдигнатото обвинение и воденото срещу него наказателно производство, не са били подновени, съдът намира за основателна. Вещото лице е прегледал приложените от Т. декларации по чл. 50 ЗДДФИ и е констатирал размера на получените доходи в предходни години, като е направил извода, че, след привличането му като обвиняем и образуването на наказателното производство, до момента на предявяване на иска сумата, с която е обеднял ищецът – като несъмнена и реална възможност да бъде получена от него, - възлиза на 164 892 лв.

Досежно претендираната претърпяна загуба за ищеца във връзка с извършената принудителна продан на собствения му недвижим имот:

По делото безспорно се доказа, че Т., като длъжник по цитираното по – горе изпълнително дело през исковия период е претърпял принудителна продан на собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Варна, като Постановлението за възлагане е влязло в сила, а сумата от продажната цена в размер 188 697.94 лв. на 23.04.2018 г. е разпределена за удовлетворяване на кредиторите. В резултат на извършените изпълнителни действия ищецът е загубил жилището си, а не е получил и следващата му се продажна цена. Налице е пряка загуба в неговия патримониум, която възлиза на именно на сумата, за която имотът е продаден при публичната продан - 188 697, 84 лв., в причинна връзка с образуваното наказателно производство.

С оглед изложеното съдът намира, че претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди следва да бъде уважена изцяло, като основателна и доказана, така, както е предявена.

Върху посочените суми – обезщетение за понесени неимуществени и имуществени вреди следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на Постановлението за прекратяване на наказателното производство - 08.09.2018 г., до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора на адвоката на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 38 ЗА в размер

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

OСЪЖДА П.НА Р.Б., София, бул. **********, да заплати на Г.Р.Т., ЕГН **********, чрез адв. К.Т.,***, пл. „**********, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обезщетение за претърпени вреди вследствие образувано срещу него наказателно производство, след прекратяването му с влязъл в сила акт, както следва: - 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 737 889, 94 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които: - 84 000 лв., представляващи пропусната печалба от търговската дейност на „П.“,ЕАД за финансовата 2017 г. - 2020 г., - 247 500 лв. - пряка загуба от обезценяване на акциите на „П.“,ЕАД, - 52 800 лв. - пропусната полза от неполучено възнаграждение по договор за управление за 44 месеца за периода от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до завеждане на делото, - 164 892 лв. - пропуснати ползи от неполучените възнаграждения като физическо лице за 4 години за периода от привличането му като обвиняем на 17.02.2017 г. до завеждане на делото, - 188 697,94 лв. - пряка вреда, в резултат на загуба и продажба на жилището му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта за неимуществените вреди за разликата до пълния предявен размер 500 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА П.НА Р.Б. да заплати на адв. К.Т.,***, пл. „********** адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 28 136 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: