Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.40 от Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/.

Образувано е по жалба, вх. № 521/23.01.2026г. в АСВТ, депозирана от П. П. П. от [населено място].

Оспорва се Решение № РД 04-0006/09.01.2026г. на ИД на Агенция за социално подпомагане, с което е отказан достъп до информация, поискана по реда на ЗДОИ, като обществена информация, със Заявление вх. № 30-107176/30.12.2025г.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Същото не е издадено от компетентен орган, т.к. в случая задълженият субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ е директорът на ДСП-Горна Оряховица, а не директорът на АСП. Директорът на ДСП-ГО разполага с исканата информация, защото там е създадена административната преписка, по която е отпусната помощта на А. П. А. по чл.10б от ЗСПД. Липсват основания за приложението на чл.32, ал.1 от ЗДОИ, а е нарушен и чл.11 от АПК. ПП на жалбоподателя настоява, че търсената информация е обществена информация, служебна такава и се намира в издадените от дирекцията актове. Изтъква, че именно въз основа на данните, които търси ще може да си състави мнение за дейността на ДСП-ГО. Въз основа на какви документи е отпусната помощта и възстановена ли е вече в бюджета. Счита че исканата информация е свързана с разкриване на корупция или незаконно разходване на публични средства. Въз основа на тези съображения ПП моли съда да отмени обжалваното решение за отказ, като го изпрати на ДСП-ГО, която да бъде задължена да предостави исканата информация с процесното заявление. Алтернативно, да бъде отменен оспорения отказ и преписката да бъде върната на АСП-София с указание да се предостави исканата информация.

В открито с.з. жалбоподателят чрез упълномощения адвокат поддържа жалбата. Излага в ПЗ допълнителни съображенията за незаконосъобразност на отказа на административния орган да предостави исканата информация. Претендира направените по делото разноски за ДТ и АВ при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.

Ответникът – изпълнителният директор на Агенция за социално подпомагане- София се представлява от упълномощения юрисконсулт Д.. Същият в депозирана по делото писмена защита намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че информацията , съдържаща се в поисканата адм. преписка по отпускането на еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД за детето Д. П. на майката А. А. и възстановяването ѝ не може да се квалифицира като обществена информация, защото не би могла да послужи на жалбоподателя, за да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. Издадените в това производство ИАА не засягали дори индиректно жалбоподателя. При това данните в същите засягали индивидуални права на конкретно трето лице и личните данни на същото. Счита, че исканата информация цели удовлетворяването на личен интерес, като не е налице надделяващ обществен интерес. Настоява, че в случая ЗДОИ е неприложим, а ако данните са необходими на жалбоподателя на някакво законно основание същият следвало да потърси допустима форма за получаването им.

По изложените съображения моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски за ЮКВ.

Съдът констатира, че Решение № РД 04-0006/09.01.2026г. на директора на АСП е изпратено по електронната поща на заявителя на 22.01.2026г., но по делото не са представени доказателства за потвърждаване на получаването. Жалбата до съда е подадена по електронен път на 23.01.2026г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК. За жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване, тъй като отказът засяга претендираните от него права и законни интереси. Освен това, на основание чл.40, ал.1 от ЗДОИ всяко произнасяне по заявление за достъп до ОИ, независимо от неговото съдържание и резултат е ИАА, годен предмет на съдебен контрол по силата на този закон.

С оглед гореизложеното, съдът прие жалбата за допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:

Съдът указа на ответника, че следва да докаже наличието на законови пречки, представляващи основания за отказ за предоставяне на ОИ, съгласно чл.37 от ЗДОИ или друг ред за предоставянето ѝ, съгласно чл.4 от с.з. Ответникът представи з.к. от административната преписка. В хода на съдебното следствие съдът обяви на страните за служебно известни фактите от производството по АД № 1000/2025г. по описа на АСВТ и приложи същото към настоящото.

Съдът обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната взаимна връзка. Прецени доказателствената им стойност по вътрешно убеждение според правилата на процесуалния закон. Взе предвид твърденията и доводите на страните. В резултат на тази аналитична дейност съдът намери за установено по фактите следното:

Със Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 0402-94П-00-2337/23.12.2025 г., получено в ДСП-ГО на официалния е-майл, подписано с КЕП, П. П. е поискал да получи на посочена от него електронна поща следната информация, свързана с отпусната еднократна помощ по чл.10б по ЗСПД на А. П. А. за детето Д. П. П. с [ЕГН], а именно:

1.Цялата налична административна преписка по отпускането на помощта на А. П. А., в т.ч. искане за отпускане, декларация, сл. бележка, заповед за отпускане и вс. др. документи, предхождащи отпускането на помощта и следващи за възстановяването/връщането на помощта.

2. Заповед на директора на ДСП-ГО за възстановяване на отпуснатата помощ по чл.10б от ЗСПД на А. П. А., доказателства за връчване на заповедта и доказателства за върната помощ от А. А..

3. На 30.12.2025г. с изх. № 30-107176 лице, заместващо директора на ДСП-ГО/за което не са приложени доказателства в АП/ е препратило горе посоченото Заявление за достъп до ОИ на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане гр. София.

4. ИД на АСП се е произнесъл по Заявлението на г-н П., като е постановил оспорения понастоящем отказ, обективиран в Решение № РД 04-0006/09.01.2026г. Същото е изпратено на жалбоподателя по е-майл на 22.01.2026г.

5.Недоволен от този отказ П. П. го обжалва пред АСВТ, за което е образувано настоящото дело.

6. В съображение съдът взе предвид по данните от приложеното АД № 1000/2025г. на АСВТ, следните обстоятелства:

6.1. Д. П. П. е дете, родено през 2011г. от брака на жалбоподателя П. П. с А. А., който е разтрогнат през 2018г. Родителските права са предоставени за упражняване на майката, но детето фактически живее при баща си в [населено място] и се отглежда и издържа от него от м. март 2021г. През същата година по молба на бащата РС е отказал промяна на мерките относно родителските права. Това е обусловило П. П. да води гражданско дело, за да претендира възстановяване на сумите, получени от майката за издръжка на детето и детски надбавки, които не са ѝ били дължими, поради това, че детето живее при него и се издържа от него.

6.2. При записването на детето на училище в осми клас в гр. В. Търново жалбоподателят е подал заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ по чл.10б от ЗСПД пред ДСП-ВТ. Със Заповед № ЗСПД/Д-ВТ/3238 от 24.07.2025г. тази помощ му е отказана, т.к. родителските права са предоставени на майката и тази помощ вече ѝ е изплатена от ДСП-Горна Оряховица. Заповедта е отменена от АСВТ с Решение № 3728/20.11.2025г., постановено по АД № 673/2025г. и преписката е върната на ДСП-В.Търново за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и приложение на закона, като е определен срок за това.

6.3. Поради това, че 7-дневният срок за произнасяне не е спазен, П. инициира производство за налагане на глоба на директора на ДСП-ВТ по реда на чл.304 от АПК. Образувано е АД № 1000/2025г., като молбата е оставена без уважение с Разпореждане № 4206/19.12.2025г.

При тези фактически установявания, съдът формира следните изводи по правото:

От изложените в жалбата факти следва, че приложим материален закон при решаване на спора е Закона за достъп до обществена информация/обн. ДВ бр.55 от 2000г./, а процесуален АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г./.

В жалбата се твърди, че оспореното Решение следва да бъде отменено поради липса компетентност на издателя на акта. Съдът сподели този довод поради следното:

Както предвижда разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Несъмнено, директорът на ДСП-ГО е държавен орган и задължен субект за осигуряване на достъп до обществена информация по смисъла на чл.3, ал. 1 от ЗДОИ, т.к. исканата информация е създадена и се съхранява именно там. ЗДОИ не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Ето защо, всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Поради изтъкнатите особености на приложимия ЗДОИ установеното произнасяне на друг АО вместо сезирания в конкретния случай не е порок, който да води до нищожност на акта, а обуславя неговата незаконосъобразност.

В разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е предвидено правомощието на административния орган да определи длъжностно лице от кръга на поверената му администрация, което да се произнася с решения по чл. 28 от ЗДОИ. В случая такова възлагане не се твърди, а заявлението е адресирано до директора на ДСП-Горна Оряховица. Във връзка с изложеното съдът намира, че именно директорът на ДСП-ГО е следвало да се произнесе по подаденото заявление. Доколкото не се установява наличие на предпоставките за препращане на заявлението по чл.32 от ЗДОИ. Дори АСП да е разполагала със същата по вид и обем информация, заявителят е адресирал искането си до ДСП. Поради това, произнасянето на ИД на АСП вместо директора на ДСП-ГО е неправомерно изземване на компетентност, в нарушение на чл.10, ал.1 от АПК и като резултат нарушава и принципа на бързина и процесуална икономия по чл.11 от АПК. Освен това, лишава подателя на искането от възможността да добие информация и да си състави мнение за дейността именно на това звено от администрацията - ДСП-ГО. Предвид това съдът намира, че установения порок е резултат от съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение.

Отказът е издаден в предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма и притежава съдържанието по чл. 38 от същия закон. По горе бе обсъдено наличието на процесуално нарушение, засягащо законосъобразността на оспорени яакт в цялост.

Относно приложението на материалния закон съдът прие следното:

Фактическо основание на отказания достъп до поисканата информация са съображенията, че не се касае за обществена информация, че няма легитимна цел на искането, че информацията касае права на трето лице и негови лични данни, както и че няма надделяващ обществен интерес.

Според чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ „обществена информация“ по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно, една информация е обществена, когато са налице двете, визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо, не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.

В ЗДОИ е регламентиран един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Обществената информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ бива официална и служебна, като официална е тази информация, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ да я предоставят, когато е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична.

Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая, не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице друг специален ред за достъп до исканата информация, дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ.

Поисканата от жалбоподателя със заявлението информация е свързана с упражняването на правомощия на директора на ДСП-ГО по повод предоставяне на еднократна помощ по реда на чл.10б от ЗСПД за детето Д. на майката на същата. Несъмнено се касае за обществена информация/както официална по чл.10 от закона, така и служебна по чл.11 от ЗДОИ/, т.к. същата е свързана с правомощията на държавен орган и би позволила на заявителя да си състави мнение за дейността на същия, като установи въз основа на какви документи е такава помощ е предоставена на А. А., а е отказана на него през 2025г., при положение, че е известно на органите на АСП, че Д. от 2021г. живее при него и се отглежда и издържа от него. Целта на ЗДОИ е да създаде условия за прозрачност за обществото относно действията и решенията на задължените субекти, като по тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа. Видно е от заявлението, че в случая, че не се сочи личен интерес, не се установяват доказателства да се води дело например. Ако това бе установено, то действително би бил налице друг ред за достъпа до исканата ОИ, който би изключил ЗДОИ. Но в случая П. не е страна по правоотношението между А. А. и ДСП-ГО, поради това не разполага с правата по чл.12, ал.3/предишна ал.2/ от АПК, който гласи, че страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на този кодекс, а останалите лица - по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Предвид изложеното съдът приема, че не са налице основания, които да преградят достъпа на П. до поисканата информация по ред на ЗДОИ, т.к. същата е обществена такава, би му дала възможност да си състави мнение за дейността на АО - как е процедирал АО при отпускане на тази помощ, т.е. как е упражнил правомощията си и евентуално да прецени дали става въпрос за неправилно тълкуване и приложение на закона или незаконосъобразно разходване на бюджетни средства, при наличните доказателства. ЗДОИ не поставя условия и изисквания за вида на документите, от които заявителите могат да черпят информация за дейността на задължените субекти.

Твърдението на АО, че информацията засяга права на трето лице не е основание за отказ, защото не е приложил разпоредбата на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, като е поискал съгласието на третото лице, нито е съобразил, че заявителят не възразява да бъдат заличени личните данни за третите лица. Тоест, дори при липса на съгласие от третото лице исканата информация може да бъде предоставена при условията на чл.31, ал.4 от ЗДОИ. Да предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Дори и в документите да се съдържат личните данни на лицето, то съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ и при спазване на Регламент 2016/679, същите могат да се заличат при предоставянето на информацията.

На следващо място, отказът на третото лице може да бъде преодолян при наличието на надделяващ обществен интерес по арг. от чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. В тази връзка неправилно в оспореното решение и в представеното по делото становище от ответната страна се твърди, че заявителят е този, който е следвало да обоснове наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР от ЗДОИ. Нормата на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ въвежда оборимата презумпция, че до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице в изброените хипотези по точки „а“ до „е“. Административният орган не е съобразил, че оборването на презумпцията за наличие на надделяващ обществен интерес е възложено от закона на този, който дължи предоставяне на информацията, а не на заявителя, независимо дали последният се е позовал на цитирания текст. Преценката за надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ. Разпоредбата предвижда, че достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. Поради това задължение на административния орган да го изследва. В оспореното решение въобще липсва анализ и обосновка дали в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ. В тежест на органа е да мотивира отказа си с конкретни съображения защо приема, че не е налице надделяващ обществен интерес.

По тези съображения, съдът намира отказа за предоставяне на поисканата обществена информация, обективиран в оспореното Решение на директора на АСП, за незаконосъобразен. Същото следва да се отмени и да се изпрати преписката на компетентния орган за ново произнасяне, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

Предвид изхода на правния спор и изрично заявеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. на адв. Св. К. в размер на 511,29 евро, определен от съда, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., във вр. с чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа и 5,11 евро за ДТ на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, във вр. с чл.172, ал.2, пр. 2-ро от АПК, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК и чл.174 от с.к.,VII-ми адм. състав на Административен съд - Велико Търново

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на П. П. П. Решение № РД 04-0006/09.01.2026г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с което е отказан достъп до обществена информация, поискана със Заявление вх. № 30-107176/30.12.2025г. от ДСП-Горна Оряховица.

ИЗПРАЩА делото като преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Горна Оряховица за ново произнасяне по Заявление вх. № 30-107176/30.12.2025г., подадено от П. П., съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 14 - дневен срок за произнасяне, който започва да тече от момента на получаване на препис от влязлото в сила решение на АСВТ.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София да заплати на П. П. П., разноски по делото в размер на 5,11 евро (пет евро и единадесет евроцента).

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София да заплати на адвокат С. Д. К. от ВТАК с ЛН *** адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по дело № 95/2026г. на АСВТ в размер на 511,29 евро (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента).

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.