Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 и сл., вр. с чл. 208, ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на М. Г. С., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „М. С.-2013“ от [населено място], срещу Решение №76/26.06.2025г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, с което решение е оставена без уважение жалбата му срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №С250015-012-0000028/13.06.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново. В подадената жалба се твърди, че постановеният отказ от публичния изпълнител и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП – В. Търново са формални, необосновани на базата на нейните доводи, като противоречат както на разпоредбите на ДОПК, така и на правото на ЕС. Моли съдът да отмени обжалваното решение, като уважи жалбата срещу отказа на публичния изпълнител. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – ТД на НАП – В. Търново, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 127,82 евро.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С Решение №76/26.06.2025г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, постановено в производство по реда на чл. 197, ал. 1, вр. с чл. 208, ал. 2 от ДОПК, решаващият орган е отхвърлил жалбата на П. М. срещу отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново за отмяна на обезпечителни мерки, наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки/ПНОМ/ изх. №[рег. номер]-022-0063579/05.96.2025г., с което е наложена обезпечителна мярка „запор“ върху получавано от жалбоподателката трудово възнаграждение.

Решението е връчено на жалбоподателя на 27.06.2025г. видно от представената на стр. 10 от делото обратна разписка за връчването му. Жалбата срещу него е подадена на чрез ТД на НАП и заведена с вх. №Ж-15-17#3/09.07.2025г. по описа на ТД на НАП – В. Търново. Спазен е срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, като жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоначално образуваното АД №625/2025г. е било прекратено по подсъдност и изпратено на АС – Плевен. След проведено производство по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК с Определение №9823/15.10.2025г. по АД №9296/2025г. състав на ВАС е приел, че компетентен да разгледа подадената жалба е АС – В. Търново, където производството е продължило под настоящия номер на дело.

По делото от фактическа страна няма спор, че по изп. дело №231340987/2023г. по описа на ТД на НАП – В. Търново с длъжник жалбоподателката са били налице изискуеми публични задължения по чл. 162, ал. 7 от ДОПК – наложена финансова корекция в размер на 260 407,13 лв., като с цел гарантирането на тяхната събираемост са наложени обезпечителни мерки върху имущество на длъжника, посредством 4 бр. ПНОМ, както следва:

• с изх. №С230015-022-0037309/31.05.2023г. по описа на ТД на НАП – В. Търново възбрана върху недвижим имот;
• с изх. №[рег. номер]-022-0037637/01.06.2023г. по описа на ТД на НАП – В. Търново възбрана върху идеални цасти от 8 бр. недвижими имоти;
• с изх. №С230015-022-0043021/15.06.2023г. по описа на ТД на НАП – В. Търново запор върху банкова сметка и
• с изх. №[рег. номер]-022-0063579/05.06.2025г. по описа на ТД на НАП – В. Търново запор върху получавано трудово възнаграждение.

След получаване на това постановление жалбоподателката е подала до компетентната ТД на НАП искане да бъде отменено наложеното с него обезпечение.

Това искане е заведено с вх. №С2500015-000-0338319/10.06.2025г. по описа на ТД на НАП – В. Търново/стр. 17 от АД №625/2025г./, като по него се е произнесъл публичен изпълнител, който е постановил отказ за вдигане на наложените обезпечителни мерки. След обжалване на този отказ по реда на чл. 197, ал. 1, вр. с чл. 208, ал. 2 от ДОПК ответникът е издал обжалваното решение, с което е отхвърлил жалбата на М. С. срещу отказа за отмяна на наложени обезпечителни мерки.

По делото не са спорни от фактическа страна обстоятелствата, че жалбоподателката има непогасени публични задължения, за които са наложени обезпечения.

Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от ДОПК отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5, а в изр. второ е посочено, че при съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно. В ал. 2 на чл. 208 от ДОПК е визиран процесуален ред за обжалване на отказ за отмяна на обезпечение, който текст препраща към разпоредбите на чл. 197 от ДОПК.

Предмет на съдебен контрол на настоящото производство са отказът за отмяна на обезпечението и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП и следователно, съдът извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност – наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона. В настоящия случай от приложените писмени доказателства се установява, че обжалваното Решение №76/26.06.2025г. на директора на ТД на НАП – В. Търново е издадено от орган, който разполага с материална компетентност. Решението е издадено в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 14-днуевен преклузивен срок, който е започнал да тече, считано от 19.06.2015г. /денят, следващ датата на подаване на жалбата в ТД на НАП/.

Основните възражения, с което се обжалват актовете на приходната администрация са, че не е съобразен размерът на публичните задължения на жалбоподателя към момента на постановяването на тези актове и към настоящия момент и не са съобразени размерите на наложените вече обезпечения и че неправилно са приети стойности на наложени обезпечения, като в противоречие с разпоредби на българското и на общностното право /правото на ЕС/ са преценени както обезпеченията, така и несеквестируемостта на имуществото на длъжника, гарантиращо неговото оцеляване и жизнен минимум. Тези възражения съдът намира за неоснователни.

Ако длъжникът е в затруднено финансово положение винаги може да поиска по реда на чл. 229, ал.1 от ДОПК публичният изпълнител да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.

Освен това, съгласно чл. 199 от ДОПК, за задълженото лице съществува възможност да иска от публичният изпълнител заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно такова. От друга страна, в чл. 214 от ДОПК е уредена и възможността по избор на длъжника изпълнението да бъде насочено върху други негови движими или недвижими вещи. С оглед на изложеното се налага извод, че в ДОПК са предвидени достатъчно правни възможности за длъжника, при упражняването на които той би могъл да избегне конкретен способ на принудително изпълнение и негативните правни последици от това.

Способите за принудително изпълнение и действията на участниците в процеса са детайлно разписани в разпоредбите на Глава двадесет и пета от ДОПК, като са уредени и съответните способи за защита/Глава двадесет и седма от ДОПК/. Всички те обаче са последващ етап от развитие на процедурата по събиране на публичните вземания и не могат да се коментират в производството по чл. 208 от ДОПК.

Не са допуснати и нарушения на основните принципи на процеса за законност, този на служебното начало и на добросъвестност – чл. 2, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК, каквото оплакване се поддържа в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя. Преценката за законосъобразност на обжалваните актове съдът дължи при всички случаи на редовно сезиране с жалба, независимо дали е посочено /както в случая неконктретизирано чл. 2 от ДОПК/. Спазването на принципа за служебното начало изисква органа в определените от закона случаи да започна и проведе производството като съблюдава законността и правата на участниците в процеса, като в случая производството се инициира винаги служебно, като няма данни за са засегнати съществено правата на жалбоподателя като участник в процеса, респ. той да е бил лишен от възможност на участва в него. По този начин неоснователно е и оплакването за нарушение на разпоредбите на чл. 6 от ДОПК.

Не е налице и нарушение на принципа на съразмерност. В действителност, на съда е служебно известно, че за обезпечаване на горепосочените задължения са издадени още 5 бр. постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки, с които са наложени запори върху банковите сметки на жалбоподателя и възбрани върху негови имоти, но от жалбоподателя не са представени доказателства за налични средства по банковите му сметки. При административното, като и при съдебното производство по обжалване от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да обосноват различна от горната преценка, вкл. и такива за друго негово имущество, годно да обезпечи задължения в размер от 260 407,13 лв.

Разпоредбата на чл. 208, ал. 1, изр. първо от ДОПК гласи, че отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК. Първото от привлечените чрез препращащата норма основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки, на което се позовава и жалбоподателят е, когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред. Такава хипотеза в случая не е налице, нито дори са наведени твърдения на страните в тази насока. По същите причини не е налице и основанието по т. 5 на чл. 225, ал. 1 от ДОПК.

В заключение следва да се посочи, че съгласно чл. 208, ал. 3 от ДОПК жалбоподателката винаги може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това.

В настоящия случай, не са налице и основания за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки по смисъла на чл. 197, ал. 3 от ДОПК. От една страна, длъжникът не е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. От друга страна, не са налице нито погасяване на публичното задължение, нито съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане. Изложените съображения обосновават изводите, че решение №76/26.06.2025г. на директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърденият с него отказ за отмяна на обезпечение с изх. №С250015-012-0000028/13.06.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново са законосъобразни.

При този изход на делото, с оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, за юрисконсултско възнаграждение, съдът присъжда такива на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в претендирания размер на 127,82€.

Водим от горното и на основание чл. 208, ал. 3 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. С., едноличен търговец с фирма ЕТ „М. Стоянова-2013“ от [населено място], срещу Решение №76/26.06.2025г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, с което решение е оставена без уважение жалбата му срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №[рег. номер]-012-0000028/13.06.2025г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново.

ОСЪЖДА М. Г. С. от [населено място], ул. „Димитър Константинов“ №4, вх. „Б“, ет. 3, ап. 18, [ЕГН] да заплати на ТД на НАП – В. Търново разноски по делото в размер на 127,80евро/сто двадесет и седем евро и осемдесет цента/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.