Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Зам. директора на ТД на НАП-София, чрез гл. юрк. Милена Ерска., против Решение № 37/07.04.2025 г., постановено по НАХД № 191/2024 г. по описа на РС – Костинброд. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В касационната жалба се твърди, че в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление се съдържа пълно описание на констатираното нарушение, респективно на неизпълненото задължение и обстоятелствата, при които е извършено. Излага доводи, че елементите на фактическия състав на нарушението са подробно описани, както и че установената фактическа обстановка се подкрепя по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. С тези доводи касаторът иска от съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС- Костинброд като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да потвърди изцяло като законосъобразно Наказателно постановление № 769685-F63073 от 13.05.2024 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП София. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски, както по основание, така и по размер.

В с.з. касационният жалбоподател- зам. директор на ТД на НАП-София редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е писмена защита, която подържа касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност срещу исканията за разноски на ответната страна.

Ответникът по касационна жалба "С.-83" ЕООД, редовно призован се представлява от адв. Кисов. Моли съда да остави в сила въззивното решение. В представен по делото писмен отговор моли съда да остави касационната жалба като неоснователна и недоказана, счита че РС правилно е приел, че извършеното административно нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Излага доводи за приложение на принципа на пропорционалност регламентиран в чл. 5 § 4 от ДФЕС. Моли съда да постанови решение, с което изцяло да остави в сила решението на РС-Костинброд. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен по делото списък на разноски.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба и предлага първоинстанционното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

Административен съд–София област, II-ри касационен състав, като обсъди събраните от районния съд доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на обжалване е Решение № 37/07.04.2025 г., постановено по НАХД № 191/2024 г. по описа на РС – Костинброд, с което решаващият съд е отменил Наказателно постановление № 769685-F63073 от 13.05.2024 г., издадено от Зам. директор на ТД на НАП София, с което на „С. 83“ ЕООД, [ЕИК], на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност / ЗДДС/ е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/.

Административнонаказателната отговорност на ответника, е ангажирана за това, че на 03.04.2024 г. в 10:14 часа е извършена проверка по спазване на данъчното законодателство в търговски обект-магазин за хранителни стоки „С.-83“, намиращ се в [населено място], [улица], стопанисван от „С.-83“ ЕООД, е установено, че дневният оборот в монтираното и работещо в обекта фискално устройство модел "Datecs DP 15 xx" с ИН ФУ DT 928 566 е в размер на 981.51 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 497,90 лева, т. е. налице е отрицателна разлика/промяна в касовата наличност, че фискалното устройство разполага с функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, като е прието, че констатираната промяна в касовата наличност в размер на 484,05 лева, представлява извеждане на пари от касата, което не е отразено чрез запис във фискалното устройство като "служебно изведена сума" в момента на извършването и с точност до минута т. е. че е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № 18/13.12.2006 г. на МФ, а административно-наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС.

За констатираното нарушение на 10.04.2024г. на ответника по касация бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F763073, с който деянието било квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от Наредба № 18/13.12.2006 г. на МФ. Актът е бил подписан от нарушителя, актосъставителя и двама свидетели. Въз основа на съставения АУАН, на 13.05.2024г. зам. директора на ТД на НАП София издал обжалваното НП № 769685-F63073, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС наложил на „С. 83“ ЕООД, [ЕИК] административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/.

За да отмени процесното НП въззивният съд се е мотивирал, че макар безспорно да е осъществен състава на визираното административно нарушение - жалбоподателят не е изпълнил задължението си да отчита всички извършени продажби чрез фискално устройство-в конкретния случай става дума за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и че наложената имуществена санкция за същото не оправдава целта на санкцията – контрол върху отчитането на приходите.

Решението е правилно.

Безспорно по делото е установено, че е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която задължава извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.

В конкретния случай обаче правилно районният съд е направил извод за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Преценката на административнонаказващия орган за наличие или липса на "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.

В ЗАНН не съдържа дефиниция за "маловажен случай", поради което и предвид разпоредбата на чл. 11 от закона, последната следва да бъде извлечена от НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вредните последици, степента на обществена опасност и т. н., като трябва да се отчитат същността, както и целите на административнонаказателната отговорност.

В процесния случай независимо от важния характер на регулираните в случая обществени отношения, същественото е те да не се абсолютизират, а да се прецени обстоятелството дали налице ли са вредни последици за трети лица или за държавата, като цяло.

В настоящия случай адиминстративнонаказателната отговорност е ангажирана за установена разликата между разчетена и фактическа наличност на пари в касата на търговеца. Така установеното разминаване не би могло да доведе до извод за силно, съществено, всеобхватно и решаващо въздействие върху обществените отношения, а следователно и за висока степен на засягането им. Напротив, изводът би следвало да се изведе в обратната посока. Обстоятелството, че нарушението е констатирано за първи път, може да се тълкува единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, а липсата на изложени в оспореното НП, както и приложени в административната преписка други доказателства за укоримо поведение на нарушителя също следва да се преценят съобразно дефиницията на понятието "маловажен случай".

Доводите, развивани в касационната жалба, са изцяло неотносими доколкото районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно не поради недоказаност на визираното административно нарушение, нито поради нарушения по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН - относно описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, нито поради непосочване на доказателствата, въз основа на които конкретното нарушение е установено, а поради това, че конкретното нарушение представлява маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и поради това, че наложеното наказание е в нарушение на принципа на пропорционалност и съразмерност.

Настоящият касационен състав следва да отбележи, че неспазването на националните мерки по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ безспорно могат да засегнат установените в чл. 26, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ икономически свободи - установеният вътрешен пазар като пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите.

Според т. 35-39 от Решение на СЕС от 12 септември 2019 година по съединени дела C-64/18, C-140/18, C-146/18 и C-148/18, от трайно установената практика на СЕС следва, че националните мерки, които биха могли да затруднят или да направят по-малко привлекателно упражняването на основните свободи, гарантирани от ДФЕС, могат все пак да бъдат допуснати, при условие че отговарят на императивни съображения от общ интерес, в състояние са да гарантират осъществяването на целта, която преследват, и не надхвърлят необходимото за постигането й. Строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира. Освен това административните или санкционните мерки, предвидени в дадено национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните с това законодателство цели /вж. по аналогия решение от 31 май 2018 г., Z., C-190/17, EU: C: 2018: 357, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика/.

Размерът на наложената санкция на „С. 83“ ЕООД от 2000 лева е изцяло несъответен както на материалния интерес на нарушението, така и на декларираните с националния закон цели, свързани с осигуряване на възможност за проследяване на паричния поток в търговския обект, чрез създаване на правила за регистрация и отчетност на паричните средства, а с това и на обществения интерес по санкциониране на нарушителите. Предвид изложеното и с оглед на конкретната тежест на нарушението и обстоятелствата, че се касае за първо такова с несъществени общественоопасни последици, същото съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Пред касационната инстанция не се представиха нови писмени доказателства от значение за предмета на спора, които да променят фактическите и правни изводи на районния съд. Изцяло се споделят и всички останали съображения на районния съд по съществото на спора, на основание чл. 221, ал.2 от АПК касационният съд препраща към мотивите на първата съдебна инстанция.

Настоящият касационен състав намира, че постановеният от РС- Костинброд съдебен акт не страда от пороците, визирани в касационната жалба. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и е извел съответстващите на нея правни изводи, кореспондиращи с приложимия материален закон. Не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице и които да водят до отмяна на съдебното решение.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд –Костинброд за валидно и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

С оглед резултата от оспорването и чл.63д от ЗАНН и чл. 143 от АПК, претенцията за присъждане на съдебни разноски на ответната страна е основателна. Представена е фактура (л.29), от която е видно, че е уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 500 лева. Срещу така претендираните разноски е направено възражение за прекомерност от страна на касационният жалбоподател. С оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, препращаща към чл. 7, ал. 2, т. 2, следва, че претендирания размер на разноски не е завишен и същият не следва да бъде редуциран. На „С. 83“ ЕООД, ЕИК: 20077177следва да се присъди сумата от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд – София област, II -ри касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/07.04.2025 г., постановено по НАХД № 191/2024 г. по описа на Районен съд-Костинброд.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „С. 83“ ЕООД, [ЕИК], сумата от 500 /петстотин/ лева представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.