Производството е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Е. А. Е. срещу Заповед № 1983к-2806/19.12.2025 г., издадена от директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ / ГД ПБЗН/ при МВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че не е доказано по несъмнен начин осъществяването на твърдяното нарушение, както и че било налице „полицейска провокация“, обусловила поведението на жалбоподателя. Излагат се и съображения относно липса на мотиви, несъразмерност на наказанието и изтичане на сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Иска се отмяна на оспорената заповед.

В о.с.з. жалбоподателят се явява лично, заедно с адв. Г. И., която по подробно изложени съображения поддържа жалбата на заявените основания. Претендират се направените по делото разноски.

Въпреки предоставеният срок за изготвяне на писмени бележки, такива по делото не са постъпили.

Ответникът – Директора на ГД ПБЗН при МВР, чрез своите процесуални представители, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбоподателят е заемал длъжността младши инспектор в СДПБЗН при МВР и е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

От доказателствата по делото се установява, че на 28.06.2025 г., около 23:15 часа, в [населено място], на [улица], жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „Фолксваген Транспортер“ с рег. № [рег. номер] след употреба на алкохол. При извършената проверка от полицейски служители концентрацията на алкохол е установена с техническо средство „Алкотест Дрегер“, отчело 2,22 промила алкохол в издишания въздух. За установеното нарушение е съставен АУАН серия GA № 4262910/29.06.2025 г., а впоследствие е издадена и ЗППАМ № GPAM 1849566/29.06.2025 г.

Евгениев е отказал да даде кръв за изследване на наличието на алкохол в кръвта.

По случая е образувано и досъдебно производство № 36/2025 г. по описа на ОСлО при ОП-Монтана.

В хода на дисциплинарното производство са събрани писмени доказателства, сведения и обяснения, включително протокол за разпит на жалбоподателя пред следовател.

Въз основа на събраните материали дисциплинарнонаказващият орган е приел, че с поведението си жалбоподателят е нарушил т. 19, т. 20 и т. 28, б. „б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като е осъществил тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР.

Заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с изискванията на чл. 210, ал.1 от ЗМВР. Същата съдържа данни за извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Посочени са нарушените разпоредби, както и доказателствата, въз основа на които то е установено. Посочено е пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Дисциплинарното наказание, което е наложено на оспорващия е индивидуализирано и описано, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелства, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в неспазване на правилата за поведение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко такова по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР.

При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на директора на СДПБЗН, с която е назначен дисциплинарно-разследващия орган, с оглед изискването на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя, като на държавният служител е било осигурено право на участие в административното производство, включително чрез запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, изготвената обобщена справка и правото да изложи своите съображения във връзка с установеното нарушение.

Оспорената заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

В този смисъл неоснователни се явяват възраженията за нарушение на сроковете по чл. 195 от ЗМВР. От доказателствата по делото се установява, че двумесечният срок от откриване на нарушението не е изтекъл към датата на издаване на процесната заповед, т.к. правилно е отчетено времето, през което служителят е ползвал законоустановен отпуск.

Неоснователни са възраженията относно липсата на доказателства за извършеното нарушение.

От събраните по делото доказателства, включително протоколите за разпит, АУАН, протокола за оглед на местопроизшествие, както и сведенията на полицейските служители, безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация 2,22 промила.

Съдът кредитира показанията и писмените сведения на полицейските служители като логични, непротиворечиви, незаинтересовани и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Неоснователни са и възраженията за т.нар. „полицейска провокация“. Дори да се приеме, че жалбоподателят е бил подтикнат да премести автомобила, това не изключва виновния характер на поведението му. Жалбоподателят е съзнавал, че е употребил алкохол, както и че управлението на МПС в това състояние е противоправно. Същият е имал реалната възможност да не предприема управление на автомобила, още повече че по собствените му обяснения на място е присъствало лице, което не е употребило алкохол и вече е управлявало автомобила по-рано същия ден.

Видно от обсъдените по – горе доказателства, събрани в хода на производството пред дисциплинарно наказващия орган, по несъмнен начин се установява описаната в заповедта и в обобщената справка фактическа обстановка и извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, поради което съдът намира оспорената заповед за издадена в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал.1 от ЗМВР, държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания. В ал. 2, т.1 - т.4 на чл. 194 са посочени и конкретните дисциплинарни нарушения: 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; 2. неизпълнение на служебните задължения; 3. неспазване на служебните правомощия и 4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

В настоящия случай дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, изразяващо се в неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Според нормата на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР дисциплинарно наказание уволнение се налага за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

Следва да се има предвид, че за установяване законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е достатъчно от обективна страна да бъде установено поведение несъвместимо с етичните правила, залегнали в одобрения с МЗ рег. № 8121 з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР и поведение на наказания служител, с което се уронва престижа на службата. В случая, както бе посочено по-горе, тези обективни предпоставки за възникване на дисциплинарна отговорност са били налице.

Като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание, административният орган е цитирал в Заповедта си именно разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съгласно която неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР представлява дисциплинарно нарушение, както и нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, според която деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, са тежки нарушения на служебната дисциплина и за тях се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

От фактическа страна Заповедта е мотивирана с твърдения за извършени от държавния служител на 28.06.2025 г. около 23.15 часа действия изразяващи се в управление на МПС след употреба на алкохол установено с техническо средство, а именно 2.22 на хиляда, както и е отказал да даде кръвна проба за установяване на количеството алкохол в кръвта. Тези действия несъмнено са в противоречие с нормата от Глава II, раздел I, т. 28, буква "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, според която е забранено да се управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Същите несъмнено са несъвместими с етичните правила за поведение на служителите на МВР и уронват престижа на службата.

Предвид изложеното, съдът напълно споделя извода на дисциплинарнонаказващия орган, че поведението на жалбоподателя представлява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Съгласно трайната съдебна практика, включително Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по тълк. д. № 4/2007 г. на ОСС на ВАС, за ангажиране на дисциплинарна отговорност не е необходимо деянието да е извършено при или по повод изпълнение на служебните задължения, нито да е настъпило реално уронване на престижа на службата. Достатъчно е поведението обективно да е от такова естество, че да застрашава доверието на обществото в съответната институция.

Управлението на МПС с концентрация на алкохол 2,22 промила от служител на МВР представлява тежко нарушение на установените етични и правни норми и обективно накърнява авторитета на службата.

При определяне на наказанието дисциплинарнонаказващият орган е съобразил критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, включително тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата по извършването му и цялостното служебно поведение на жалбоподателя. Обстоятелството, че служителят е награждаван и няма предходни дисциплинарни наказания, не е достатъчно да обоснове налагането на по-леко наказание, предвид тежестта на конкретното нарушение.

В съответствие с установените факти и доказателствата за извършено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарният орган законосъобразно е наложил на извършителя за установеното деяние, предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „уволнение“, т. е. наложеното наказание съответства по вид и тежест на тежестта на извършеното нарушение. Правилно е приложен и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, съобразно който при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява.

Предвид изложеното, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а оспореният акт – потвърден.

С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалният представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ, броят на проведените съдебни заседания, фактическата и правна сложност на производството, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – София-област

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. А. Е. срещу Заповед № 1983к-2806/19.12.2025 г., издадена от директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.

ОСЪЖДА Е. А. Е. да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР сумата от 150 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението за постановяването му, пред Върховен административен съд.