Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят Е. А. Л. от град Свищов, чрез адвокат П. Д. от ВТАК, е обжалвал заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26 - 0319 - 000005 от 11.02.2026 година на полицейски инспектор при РУ - Полски Тръмбеш към ОДМВР – Велико Търново.

Оплакванията са, че при издаването на заповедта са нарушени съществени административно-производствени правила, тя противоречи на материалния закон и на целта му. В открито заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Ответникът, полицейски инспектор към РУ – Полски Тръмбеш при ОДМВР –Велико Търново не заема становище по жалбата, като в препроводителното писмо, с което изпраща преписката моли за намаляване на разноските на жалбоподателя, ако такива му бъдат присъдени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.

Видно е от съдържанието на самата заповед, че същата е връчена на 12.02.2026 г. на жалбоподателя, като от щемпела, положен върху нея от ответника, чрез когото тя е подадена до съда се установява, че е приета на 25.02.2026 година, т.е. в преклузивния 14 дневен срок. Жалбоподателят е активно легитимиран да оспори заповедта, тъй като той е посочен като адресат на неблагоприятните и последици.

По същество жалбата е основателна.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:

Видно от представения АУАН, серия GА, №3404211, на 11.02.2026 година ответникът в присъствието на свидетеля К. Д. Д., съставил акта срещу жалбоподателя за това, че на същата дата около 12,34 часа в община Полски Тръмбеш, на път трети клас №504 при километър 23+650 в посока на движение от село Обединение към [населено място] управлява собственият си лек автомобил „Опел Астра“ с №[рег. номер], черен на цвят след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, установено от Д. А. – младши автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – В.Търново с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер RC-0077, като след взета качествена проба под №105 в 15,32 на процесната дата. Дисплеят на посоченото техническо средство отчел положителен резултат за наличие на „Канабис-25“, като бил оцветен в червен цвят. Това показание е било предявено на водача и му е издаден талон за изследване с 8 броя холограмни стикери, като същият не е приел показанията на техническото средство и е дал кръв и урина за изследване.

Въпросната обстановка, посочена в АУАН не се потвърждава, доколкото в представената по делото докладна записка на А. /посочен в АУАН като установил наличността на въпросният канабис у водача/ е вписано, че същият около 15 часа е изпратен от ОДЧ в спешното отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ да вземе проба на водач за употреба на наркотични вещества, като на място е установен пострадалия /жалбоподателя/, комуто е обяснено, че ще му се вземе проба за употреба на наркотични вещества. Пробата е била положителна за Канабис-25, като жалбоподателят е отрекъл да е ползвал такива вещества. Издаден му е талон за изследване, като камерите /очевидно бодикамерите/ са били включени.

От преписката се установява, че на жалбоподателя е издаден талон за изследване, като му е указано, че следва да се яви в СО на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ /където така или иначе се е намирал жалбоподателя/ до 30 минути от връчването на талона /талонът е връчен в 16 часа/. Съставен е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози, от който е видно, че проверката е започнала в 15,30 часа и е завършила в 15,37 часа /т.е. преди да се връчи талона на провереното лице/.

От констативният протокол за ПТП се установява, че жалбоподателят е бил участник в ПТП с пострадали лица, като едновременно с това е и пострадало лице от въпросното ПТП. По отношение на причините за ПТП е посочено, че те се установяват в хода на образуваното досъдебно производство.

Обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на АУАН са буквално възпроизведени в процесната заповед, която е издадена на същата дата.

Прието е от правна страна, че следва да се приложи разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.

Какви са изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните доказателства?

Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица“. Според представената заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Велико Търново, оправомощен да прилага ПАМ по чл.171, т.1 буква „б“ от ЗДвП е служител на длъжността „полицейски инспектор“ в група „Пътен контрол“, сектор „ОП“ включително и в РУ –П. Т., като в случая именно такъв е издателя на оспореният административен акт. Ръководител на службата по контрол в рамките на ОДМВР – Велико Търново е директорът на тази дирекция, а той от своя страна валидно е делегирал правомощие за прилагане на ПАМ като процесната на органа, издал оспорената заповед. При това е налице и териториална компетентност на издателя на заповедта с оглед отразеното в протокола за вземането на пробата място на извършването на това процесуално действие.

Спазена е формата на заповедта за прилагането на ПАМ на плоскостта на изискването на разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП тази заповед да е мотивирана. Посоченото изискване за мотивиране означава спазването на разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на административния орган. Съдът счита, че в заповедта са посочени изчерпателно установените от прилагащия мярката обстоятелства. Следва да се констатира и, че в конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който се вписва в нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

При издаването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Действително, според нормата на чл.172, ал.3 от ЗДвП „В случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение“, като изземането на СУМПС е иззето именно при съставянето на приложения по делото АУАН, т.е изпълнението на разпореденото с ПАМ е незабавно.

Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, която е посочена от административния орган като основание за разпоредените със заповедта последици „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.

Нормата очертава няколко хипотези, всяка една от които при проявлението си води до временното отнемане на свидетелството за управление на МПС. В конкретният случай твърдените в обстоятелствената част на оспорената заповед обстоятелства водят до извода, че се претендира управление на МПС след употреба на наркотично вещество – канабис 25. Както се установява от съдържанието на тази разпоредба, при наличието на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от закона установените стойности са определящи, когато не е налице отказ да бъдат дадени биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Обратно, когато е налице такъв отказ, мярката се прилага без да е необходимо медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или тест.

Според приложимата към момента на издаването на ПАМ редакция на нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП редът, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, както и от участниците в пътнотранспортни произшествия, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

При тази уредба следва извода, че процесуалните правила, които са приложими към установяването на факта на употреба на наркотични вещества, са разписаните в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Според чл.3, ал.1 от Наредбата „При извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест“, а разпоредбата на чл.3а, т.2 гласи, че „Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето не приема показанията на техническото средство или теста“. Реквизитите на посочения в разпоредбата Талон за изследване се съдържат в приложение 1 към чл.4, ал.3 от Наредбата.

Разпоредбата на чл.6, ал.4 от Наредбата предвижда следното:“ В талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.“. Разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредбата е категорична и предвижда следното: “Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.“. Според чл.7, ал.2 от Наредбата „Когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.“. Според разпоредбата на чл.20, ал.1 от Наредбата „Пробите кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози заедно с талона за изследване и протокола по чл. 14, ал. 2 се изпращат за изследване в специализираната химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ – София, при ВМА, в специализираната химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ – Варна, при ВМА, в специализираната химико-токсикологична лаборатория към Медицинския институт на МВР, в научно-техническите лаборатории към ОДМВР или в Националния институт по криминалистика при МВР.“. Разпоредбата на чл.24, ал.2 от наредбата предвижда следното: „Резултатите от химическото или химико-токсикологичното лабораторно изследване по чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 се отразяват в протокол за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Протоколът задължително съдържа данни за: имената, длъжността и местоработата на извършилия изследването специалист; имената и ЕГН на изследваното лице; кога, как и какви проби са постъпили за изследване; състоянието на пробите при постъпване в лабораторията; номерата на стикерите, с които са запечатани пробите; кога е извършено изследването; използваните аналитични методи и получените резултати. Протоколът се подписва от лицето, което е извършило изследването.“.

Стриктното спазване на посочените по-горе процесуални правила е гаранция за достоверността на резултатите при твърдение за използване на наркотични вещества или аналозите им при управление на МПС, като от друга страна то обуславя и спазването на правото на защита на съответното привлечено към отговорност лице.

В случая не са спазени императивните разпоредби на чл.6, ал.10 от наредбата и чл.12, ал.4 във връзка с ал.3, доколкото не е налице отказ на жалбоподателя да подпише или получи талона за изследване или неявяването му в СО към МОБАЛ във Велико Търново при отказ за даване на проби за изследване, като от друга страна му е извършено медицинско изследване, като са вземат проби за химическо, респ. химико-токсикологично лабораторно изследване и няма отбелязване за друго в протокола за медицинското изследване, представен по преписката.

Неясно е от представената от ответника преписка дали въобще е спазено изискването на чл.20, ал.1 от Наредбата, като към момента на приключването на устните състезания по делото не са представени доказателства за изпращане на взетите проби за съответното лабораторно изследване, като от друга страна не е установен дали има резултат от изследванията и какъв е той с оглед е изискването на чл.23, ал.1 от Наредбата предвид взетата кръвна проба. Няма никакви данни, че протоколът по чл.24, ал.2 от Наредбата – който така или иначе липсва по делото – е върнат надлежно на ОДМВР – Велико Търново по реда на чл.27, ал.1 от Наредбата.

Посочените нарушения на административно-производствените правила са съществени и са пречка за проявлението и действието на принципа на истинност, прогласен в чл.7 от АПК, тъй като и понастоящем не е ясно дали жалбоподателят действително изобщо е употребил наркотични вещества и какви именно.

Извън това, както се отбеляза, нормата на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП е категорична – при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Установени стойности в резултат на взетата кръвна проба, която би следвало да изследвана по реда на чл.174, ал.4 от закона вр. с НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози липсват по делото, при което следва да се приеме, че е нарушен и материалният закон, тъй като не е проявен посочения в нея състав, въз основа на който с процесната ПАМ са разпоредени визираните в нея правни последици.

Следва процесната понастоящем заповед за прилагане на принудителна административна мярка да бъде отменена.

 

Доколкото жалбоподателят не претендира разноски, такива не му се присъждат.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26 - 0319 - 000005 от 11.02.2026 година на полицейски инспектор при РУ - Полски Тръмбеш към ОДМВР – Велико Търново.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.