Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 405, ал.1 от Кодекс на труда (КТ).

Образувано е по жалба на „Стефи Експрес“ ЕООД, [ЕИК], чрез пълномощника му – адв. К. А. против Протокол за извършена проверка № ПР2534622/03.09.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с който са дадени 44 бр. предписания за начисляване и изплащане на заплати.

В жалбата са изложени подробни съображения за допуснати процесуални нарушения в хода на производството и за материална незаконосъобразност на съдържащите се в протокола предписания.

Ответният орган е представил административната преписка по издаване на оспореното предписание, като изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира, че е компетентен да се произнесе по депозираната жалба, с оглед седалището и адреса на управление на жалбоподателя. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу годен за оспорване административен акт – принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ, от лице, имащо правен интерес от оспорването, тъй като с него се засягат негови права и законни интереси, и е в срока за обжалване на индивидуалните административни актове, за което са представени надлежни писмени доказателства.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание и да се конституират страните - жалбоподателят и Дирекция "Инспекция по труда" – Софийска област. Лицата, във връзка с чиито договори са дадени предписанията, не следва да се конституират като заинтересовани страни (Определение № 2552 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2104/2014 г., 5-членен състав).

На основание чл. 163, ал. 1 и ал. 2 от АПК препис от депозираната жалба следва да се изпрати на административния орган - за писмен отговор, посочване и представяне на доказателства в 14 дневен срок от получаването на преписа.

На основание чл. 170, ал. 3 от АПК следва да се дадат указания на страните за изясняване на обстоятелствата от значение за делото във връзка с разпределение на доказателствената тежест. Съобразно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и изпълнение на законовите изисквания при издаването му.

На основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК оспорващото лице следва да установи съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Поради изложеното и на основание чл. 154 от АПК, чл. 157, ал. 1 от АПК и чл. 163 от АПК, Административен съд - София област

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 06.11.2025 г. от 14:15 часа, за която дата страните да бъдат призовани.

КОНСТИТУИРА като страни в производството:

1. "Стефи експрес" ЕООД - жалбоподател,

2. Дирекция "Инспекция по труда" – Софийска област

РАЗПОРЕЖДА за датата на откритото съдебно заседание да се уведоми Софийска Окръжна прокуратура.

ПРЕПИС от жалбата да се изпрати на административния орган, като му се укаже, че в 14-дневен срок може да представи писмен отговор и да посочи доказателства.

ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

УКАЗВА на основание чл. 170, ал. 1 АПК на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в това число: че заповедта е издадена от компетентен орган с посочени фактически и правни основания за издаването ѝ.

УКАЗВА на основание чл. 170, ал. 1 АПК на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на страните, че всички доказателства, с които разполагат следва да се представят в първото по делото заседание. В противен случай носят отговорността по чл. 92а ГПК вр. чл. 144 АПК - страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба.

Съдът, на основание чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК предупреждава страните за следното:

Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лицата не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Преписи от определението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпратят на страните.

Определението не подлежи на обжалване.