Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на К. А. Б. чрез адв. Балабанова, против Решение № 1012-22-111#1/07.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане № 2113-22-801#1/04.07.2025 г., на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - София област. Твърди се, че Решението е незаконосъобразно поради нарушение на административно производствените правила, допуснати противоречия с материалните разпоредби и не съответствие с целта на закона. Моли за отмяна на Решението на директора на ТП на НОИ - София област и връщане преписката на административния орган за издаване на нов административен акт със задължителни указания по правилно тълкуване и прилагане на закона. Претендира и разноски по делото.

Ответникът - директора на ТП на НОИ - София област в писмена защита по делото чрез юриск. Брусева, оспорва жалбата. По същество моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна като излага подробни съображения и посочва практика на ВАС. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

От фактическа страна, съдът установи следното:

Със заявление вх. № 2113-22-801/09.06.2025 г. К. А. Б. е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което са приложени изискуемите документи визирани в чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). С разпореждане № 2113-22-801#1/04.07.2025 г., на основание чл. 69, ал. 1 и 2 от КСО и чл.69б от КСО е ѝ е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прието е, че към датата на заявлението, Борисова има навършена възраст 51 г. 05 м и 07 дни, осигурителен стаж - 23 г. 07 мес. и 12 д. от I-ва категория труд и 06 г. 02 мес. и 00 дни осигурителен стаж от III-та категория труд. Общ осигурителен стаж по чл. 104 от КСО, превърнат в III-та категория труд 45 г. 06 мес. и 10 дни. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - София област е установил, че: лицето отговаря на условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО - има 27 г. общ осигурителен стаж, има 18 г. действителен стаж, изслужен в специалните ведомства, но няма необходимата за 2025 г. възраст – 54 години и 4 месеца; отговаря на условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 18, ал. 4 от НПОС – 10 г. по условията на 1-ва категория труд, но няма необходимата за 2025 г. възраст – 54 години и 4 месеца; лицето обаче не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО – има изискуемия стаж 36 години и 8 месеца, но няма необходимата за 2025 г. възраст 62 години и 4 месеца; лицето отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО по отношение на изискуемия осигурителен стаж от 15 години действителен осигурителен стаж, но няма навършени 67 г. за 2025 г.

Това разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – София област като с процесното решение то потвърдено.

За да се мотивира, директорът на ТП на НОИ – София област е взел предвид чл. 222 от ЗОВСРБ - трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на Министерския съвет - Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКПТ). Чл. 1 посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия па труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на република България (ЗОВСРБ).

Посочил е също така, че нормата на чл. 69, ал. 9 от КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55 - годишна възраст за лицата по чл. 69, ал, 1 и ал. 2 от КСО. Изискуемата възраст за 2025 г. е 54 години и 4 месеца и за двата пола.

Взел е предвид това че, чл. 69б. ал. 1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл. 69б, ал. 1, т. 2 от КСО за 2025 г. за жените е 51 г. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия но чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б. ал. 1 и 2 от КСО.

След направен анализ е преценил, че жалбоподателката попада в обхвата па чл. 69, ал. 1 от КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 от КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория, поради което е отхвърлил жалбата на Борисова като неоснователна.

При гореизложените факти, и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 и чл. 169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Атакуваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.1 от КСО. От компетентен орган е издадено и потвърденото с решението разпореждане на пенсионния орган. При издаване на атакуваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:

По делото не съществува спор относно приетата за установена от пенсионните органи фактическа обстановка. Спорът по делото е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спора се свежда до това дали са налице условията за придобиване на право на пенсия по реда на чл. 69б от КСО.

Съгласно чл. 69, ал. 1 във вр. с ал. 9 от КСО военнослужещите придобиват право на пенсия при навършена възраст 54 години и 2 месеца и при наличие на 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени на тази възраст. Няма спор, че жалбоподателката не е навършил към датата на подаване на заявлението си посочената в тази норма възраст. От друга страна чл. 69б ал. 1 от КСО ясно дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд придобиват право на пенсия – в конкретния случай за 2025 г. при възраст 51 г. за жените.

Спорните правни термини "действителен осигурителен стаж" и " при условията на първа категория труд" следва да се тълкуват през призмата на чл. 104, ал. 1 от КСО и приетата въз основа на законовата делегация Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Доколкото по-големият брой години осигурителен стаж на жалбоподателя са придобити по време на действието на НКТП, а положеният от нея труд на длъжност не попада в нито една от хипотезите на чл. 1 от Наредбата, то следва да се приеме, че същата не е полагала труд при условията на първа категория труд. В тази категория се включват лица, които упражняват тежък труд и чийто живот е изложен на пряка опасност, но не фигурират лицата, работещи на длъжностите и по законите, посочени в чл. 69 от КСО.

Съгласно чл. 222 от ЗОВС трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита като първа категория.

Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.

От друга страна, чл. 69б, ал. 1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл. 69б, ал. 1, т. 2 от КСО за 2025 г. за жените е 51 г.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО.

От анализа на нормата на чл. 69 от КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО за 2025 г. е 3 години и 4 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 от НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 от КСО.

В случая е безспорно установено, че към датата па подаване на заявлението (09.06.2025 г.) за отпускане на пенсия Борисова има навършени (51 г., 05 мес., 07 дни), както и че към този момент е придобила осигурителен стаж като кадрови военнослужещ 23 години, 07 месеца и 12 дни.

Следователно жалбоподателката попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 от КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 от КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Затова само формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от Борисова длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на НКТП. След като разполага с изискуемия стаж като кадрови военнослужещ по ЗОВС, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО за 2025 г. - 54 г. и 4 месеца, то тя не придобива право на пенсия за ОСВ. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 18. ал. 4 от НПОС, е неприложимо, Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 от КСО. При сравнението на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б от КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 от НПОС е обусловена от измененията им и всъщност по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен.

Предвид изложеното, подадената от К. Б. жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора в тежест на жалбоподателката следва да бъдат поставени претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено на основание чл. 24, ал. 1 от Наредбата за правната помощ.

Воден от изложените съображения и в резултат на извършената съдебна проверка по чл. 168 АПК, на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от К. А. Б. против Решение № 1012-22-111#1/07.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане № 2113-22-801#1/04.07.2025 г., на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - София област.

ОСЪЖДА К. А. Б. да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.