РЕШЕНИЕ

№ 402

Бургас, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
МАРИНА НИКОЛОВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА канд № 20257040602022 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ Д-Р М." ООД, с [ЕИК], с адрес на упражняване на дейността: [населено място], к-с „З.", срещу бл.15, представлявано от управителя доктор А. Г. М., чрез адв. Е. К. против решение № 654/25.08.2025 г., постановено по АНД № 1378/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-10/21.03.2025г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", [населено място], с което на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.221, ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателя са наложени 3 имуществени санкции, всяка в размер на 500 лева, за 3 нарушения на чл.86, ал.1, т.1, в частта "икономическите права", във вр. с чл.81, ал.2, т.4 от Закона за здравето.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е спазен срока за съставяне на АУАН, тъй като ИАМН е сезирана с жалба на 24.09.2024 г., а е извършила проверка възложена със заповед едва три месеца и половина по-късно на 14.01.2025 год. Отделно се сочи, че и трите нарушения касаят приложение на така наречения хуман албумин или човешки протеин, като факта, че даден медикамент фигурира в договора между НЗОК и лечебното заведение не означава автоматично, че той се покрива по всяка клинична пътека, без оглед на медицинската необходимост, показанията за употреба и алгоритъма на лечение. Заявява се също така, че съдът е извършил неправилна преценка, като е приел, че в настоящия случай е неприложим институтът на „маловажен случай" по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № НП-10/21.03.2025г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", [населено място], с което на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.221, ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателя са наложени 3 имуществени санкции, всяка в размер на 500 лева, за 3 нарушения на чл.86, ал.1, т.1, в частта "икономическите права", във вр. с чл.81, ал.2, т.4 от Закона за здравето.

За да постанови този резултат Районен съд – Бургас е описал установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, а именно, че в периода от 17.07.2024г. до 27.07.2024г., когато е починала, Т. Д. Б. - Х. е била хоспитализирана в МБАЛ „Д-р М.“ ЕООД, [населено място] по клинична пътека (КП) № 175 „Оперативни процедури на тънки и дебели черва, вкл. при заболявания на мезентериума и ретроперитонеума, с голям и много голям обем и сложност при лица над 18 години“ с насочваща диагноза К80.4 - Камъни на жлъчните пътища с холецистит. По време на болничния й престой в лечебното заведение и след извършена оперативна интервенция, от лекуващия лекар на пациентката е назначена лекарствена терапия с „Хуманалбумин“ 1 фл., като същият й е приложен три последователни дни, съответно на 24.07.2024г., 25.07.2024г. и 26.07.2024г., без да е отпуснат/разходван от болничната аптека, а е закупен от близки на пациентката. Съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, надлежно оправомощени със съответните заповеди на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", като административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок. Съдът е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя, че откриването на нарушителя се е случило с постъпването на жалба с рег. № 96-00-866/24.09.2024г., като е посочил, че по жалбата административният орган следва да извърши проверка и едва тогава да обективира своето виждане за наличие на административно нарушение от посочения нарушител. Приел е, че за да бъде открит нарушителя по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН, следва органът фактически да разполага с необходимите данни за установяване на нарушението и нарушителя, а не с принципната възможност да извърши допълнителната проверка, при която да установи елементи от състава на самото нарушение. Едва при подадена жалба и след конкретното извършване на проверка от контролните органи административният орган ще е установил, както факта на нарушението, така и нарушителя по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съдът е намерил, че наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като вменените във вина на жалбоподателя 3 броя идентични нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени и нарушените материалноправни норми. Приел е, че не са налице и основания за квалифициране на което и да е от трите идентични нарушения като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН. По изложените съображения, съдът е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият състав намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена и правилно е прието, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, но посочената в НП като нарушена норма е бланкетна и не съдържа конкретно правило за поведение.

В оспореното НП като нарушена е посочена нормата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗдр., съгласно която като пациент всеки има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права.

Абсолютно задължително е, както в АУАН, така и в НП административното нарушение, за което нарушителя е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и ясно и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.

В конкретния случай отговорността на касатора е ангажирана за нарушения, свързани със заплащане на лекарствен продукт по назначена лекарствена терапия с „Хуманалбумин“ 1 фл., закупен от близки на пациентката Т. Д. Б. - Х. без да е отпуснат/разходван от болничната аптека, по време на болничния й престой в лечебното заведение и след извършена оперативна интервенция в три последователни дни, съответно на 24.07.2024г., 25.07.2024г. и 26.07.2024г.,

Нарушенията са квалифицирани от АНО като такива по чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗдр.

Съгласно чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗдр. всеки пациент има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права, а чл. 86, ал. 4 от ЗЗдр. предвижда, че правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

В случая, наказващият орган не е обосновал наличието на конкретно задължение, което да не е изпълнено от лечебното заведение, съответно забрана, която да е нарушена и в резултат на това да са нарушени икономическите права на пациента. От изложените в АУАН и НП фактически обстоятелства не става ясно в какво конкретно действие или бездействие се изразява правонарушението, дали и коя разпоредба на закона, на медицинските стандарти, или на правилата за добра медицинска практика или на правилника на лечебното заведение не е изпълнена, респективно е нарушена. Непосочването в АУАН и НП на правна норма, регламентираща конкретно правило за поведение, която да е нарушена чрез ясно описано поведение, препятства правото на защита на санкционираното лице и възможността за контрол от страна на съда относно правилното приложение на материалния закон, а това е съществено процесуално нарушение.

Нарушаването на принципите, визирани в чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗдр. при осъществяване на медицинската помощ следва да бъде обвързано с посочване на конкретна правна норма, установяваща задължение на лечебното заведение. В този смисъл, нарушението е следвало да бъде квалифицирано с посочване на конкретни разпоредби на медицинските стандарти или конкретно правило за добра медицинска практика, които са нарушени. Непосочването на точна правна [жк], относима към извършеното нарушение и позоваването на бланкетна правна норма води до невъзможност за съда да провери и наличието на фактическите обстоятелства при извършване на нарушението и приложената санкционна норма.

Действително, приложението на регламентираните в закона принципи е задължително и същите са основополагащи при урегулиране на обществените отношения, които са свързани със здравето на българските граждани, но сами по себе си принципите не могат да очертаят състав на административно нарушение. За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на конкретно лице, следва да бъде посочена конкретна нарушена норма от закон или подзаконов нормативен акт, която има ясно и конкретно предписание на вменените задължения.

В настоящият случай, след като административнонаказващият орган е описал факти, които счита за съставомерни, е следвало да посочи и конкретните разпоредби от медицинския стандарт или конкретно правило за добра медицинска практика, които са нарушени, а не да се позовава на общи правни принципи. Посочването на конкретни нарушени норми в утвърдения медицински стандарт или правилата за добрата медицинска практика напълно съответства със задълженията по чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - в обстоятелствената част на наказателното постановление да бъдат описани факти и обстоятелства и конкретни действия, извършени от жалбоподателя, които да осъществяват състав на конкретно административно нарушение.

С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че като е потвърдил процесното НП, допълвайки и тълкувайки същото, РС-Бургас е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени и вместо това да се постанови отмяна на НП.

При този изход на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Пред касационната инстанция не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

Пред РС е представена фактура /л.167/, в която заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 350 лева и още с депозиране на жалбата пред РС е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски, поради което Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /ИАМН/, [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на касатора сумата от 178.95 евро/350 лева разноски по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 654/25.08.2025 г., постановено по АНД № 1378/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас,

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-10/21.03.2025г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", [населено място], с което на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.221, ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателя са наложени 3 имуществени санкции, всяка в размер на 500 лева, за 3 нарушения на чл.86, ал.1, т.1, в частта "икономическите права", във вр. с чл.81, ал.2, т.4 от Закона за здравето.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /ИАМН/, [населено място] да заплати на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ Д-Р М." ООД, с [ЕИК], с адрес на упражняване на дейността: [населено място], к-с „З.", срещу бл.15, представлявано от управителя доктор А. Г. М., сумата от 178.95 евро/350 лева, представляваща разноски за процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�