Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ ЦУ на НАП като АНО, чрез главен юрисконсулт Милена Ерска против Решение № 30 от 31.03.2025 г. на Районен съд – Елин Пелин, постановено по нахд № 190/2023 г. по описа на съда. С оспореното съдебно решение е отменено наказателно постановление № 700853-F689825/26.04.2023 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – София , Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ НАП – София, с което на „Карин БГ“ ЕООД – София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл.118, ал.6 ЗДДС.

Решението се обжалва като неправилно и необосновано. Според касационния жалбоподател районният съд е постановил обжалваното решение като е изградил необосновани празни изводи, в резултат на неправилен анализ на фактическите данни по делото. Счита, че от данните по делото безспорно се доказва, че от страна на дружеството е осъществен състава на визираното в НП нарушение. Моли за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, „Карин БГ“ ЕООД редовно призован, представлява се от адвокат Кирянов, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения от страна на ответника по касационната жалба са изложени в приет по делото писмен отговор. Претендират се разноски по делото.

Софийска окръжна прокуратура дава становище за неоснователност законосъобразност на ожалваното решение.

Административен съд – София област, като обсъди събраните от районния съд доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Обжалваното решение е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Предмет на обжалване е Решение № 30 от 31.03.2025 г. на Районен съд – Елин Пелин, постановено по нахд № 190/2023 г. по описа на съда. С оспореното съдебно решение е отменено наказателно постановление № 700853-F689825/26.04.2023 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ НАП – София, с което на „Карин БГ“ ЕООД – София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл.118, ал.6 ЗДДС.

Като е събрал всички относими към спора писмени и гласни доказателства РС е приел от фактическа страна, че на 19.12.2022г. била извършена проверка на бензиностанция, находяща се в с. Равно поле, стопанисвана от „Карин БГ“. В хода на проверката се установило нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, за което на място бил съставен АУАН на упълномощено лице на дружеството. Установено е в хода на извършената проверка за дата 12.12.2022г. в обекта е била доставена газ в размер на 1000 литра, но електронната система с фискална памет отчела заприходяване на гориво в размер над 2 000 литра. Установило се е при проверката дефектирал измервателен уред.

За да отмени процесното наказателно постановление РС е приел, че от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства не се установява по безспорен начин от страна на санкционираното дружество да е осъществен състава на нарушение по чл. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.

Решението на РС е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС всяко лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. По делото безспорно са установява предаване на данни по дистанционната връзка, като се отчита обаче разминаване в доставеното количество гориво и подаденото такова към НАП. Нито в АУАН, нито в НП има фактически твърдения за това, че дружеството не е предавало данни до НАП за наличното количество горива в резервоарите на бензиностанцията. По делото е установено, че подаването на неточни данни е по причина – технически дефект на измервателен уред, която не може да бъде предотвратена или вменена във вина на задълженото лице.

От изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Предвид изхода на правния спор, основателно се явява претендираното от ответника присъждане на разноски по делото, поради което на „Карин БГ“ ЕООД следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30 от 31.03.2025 г. на Районен съд – Елин Пелин, постановено по нахд № 190/2023 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Карин БГ“ ЕООД разноски по делото в размер на 450 ( четиристотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно.