РЕШЕНИЕ
№ 4812
Пловдив, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXIX Състав, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ПЛАМЕН ТАНЕВ |
При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ административно дело № 20257180700096 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по подадена жалба от Е. С. К., в качеството на майка и законен представител на С. Г. Г., чрез пълномощника си адв. М. Н., против експертно решение /ЕР/ № 91915/04.12.2024 г., зас. № 157, на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ – София, с което е отменено ЕР № 93192/28.08.2024 г., зас. № 167 на ТЕЛК, I състав към МБАЛ - Пазарджик АД и е определен краен процент на увреждане с пожизнен срок и с чужда помощ до 16 г. възраст.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на административния акт и се иска неговата отмяна от съда, както и връщането на преписката на органа за ново произнасяне по нея, с определяне на по – висок процент на инвалидност. Претендират се сторените по делото разноски от жалбоподателя, съгласно представен списък.
Ответникът, Национална експертна лекарска комисия – София, в представено писмено становище оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Заинтересованите страни - Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ - Пазарджик АД, Агенция за хора с увреждания - гр. София, ТП на НОИ – Пловдив, Р. Д. „Социално подпомагане“ - Пловдив, редовно уведомени за възможността да встъпят в процеса, не изразяват становище по допустимостта и основателността на жалбата и не изпращат представители.
Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства, в т.ч. и медицинско експертно досие /МЕД/ на С. Г. Г., се установява, че жалбоподателката е била диагностицирана с диагноза „двустранна невросензорна загуба на слуха“ от раждането си, което е документирано при направено изследване в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД в гр. София. Установено е, че дясното ухо на детето е с пълна глухота, а лявото ухо е с дълбока загуба на слуха. През месец март 2024 г. С. Г. е прегледана от УНГ специалист, който е предписал слухови апарати, за които е заплатена сумата от 3880,00 лева /л.8-9/, които не са помогнали за възстановяване на слуха. През месеците юни, юли и август 2024г. С. Г. е постъпвала в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД – София, където през месец юли, за времето от 12.07.2024 г. до 18.07.2024 г., с операция й е имплантиран един брой кохлеарно протезно устройство. Въпреки провежданите оперативно и медикаментозно лечения, детето е останало с непроменено състояние на слуха, като видно от представената трета епикриза, за периода от 07.08.2024 г. до 09.08.2024 г., е със слухозагуба на дясно ухо 100 dB. и на ляво ухо 90 dB.
От представеното медицинско досие е изяснено, че на жалбоподателката първоначално е издаденото експертно решение ЕР № 93192/28.08.2024 г. зас. № 167 на ТЕЛК I състав към МБАЛ - Пазарджик АД, в което е посочено, че същата е със слухозагуба на дясно ухо 90 dB. и на ляво ухо 80 dB. На основание част III, раздел 1, т. 5 от Наредбата за медицинската експертиза и е дадена ТНР 65% за срок от една година. Недоволен от решението родителят Е. К. подава жалба чрез РКМЕ до НЕЛК с вх. № 029897/12.09.2024 г. Така се стига до издаването на процесното ЕР № 91915/04.12.2024 г. зас. № 157 на НЕЛК – София.
Решението на НЕЛК № 91915/04.12.2024 г. зас. № 157 е взето по документи на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕ), съобразено с действащата към момента на постановяването му НМЕ (в редакция ДВ бр.10 от 31,01.2023 г.) и след обсъждане на предоставената медицинска документация. В същото е посочено, че се отменя ЕР на ТЕЛК по отношение на оценката на степента за увреждането и срока на инвалидизация, като се определя 75% степен на увреждане с пожизнен срок и с чужда помощ до 16 г. възраст, в съответствие с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на степен на увреждане в проценти от Приложение № 2 към чл. 63 ал. 3 от НМЕ - изм. ДВ бр. 56/16.07.2021 г. изм. и доп. ДВ бр.10 от 31.01.2023 г.
Във връзка със становищата на страните и установеното по делото, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на административно-производствените правила. Решението е взето от специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ болести, определен съобразно водещата диагноза, с оглед изискването на т. ІІІ по Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Спазено е и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, заедно с неговия председател.
Съгласно чл. 62 от НМЕ видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.
Спорен между страните по делото е въпросът относно действителния процент на трайно намалена работоспособност на детето С. Г., чието разрешаване е определящо за извода за правилно приложение от административния орган на материалния закон - по отношение на преценката на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, според Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ (в редакция ДВ. бр.10 от 31,01.2023 г.).
В случая с обжалваното решение е определена нова ВСУ от 75 %, с чужда помощ до навършването на 16 г. от лицето, установена въз основа на представената медицинска документация.
Към датата на издаване на обжалваното ЕР е действала разпоредба в НМЕ, която е уреждала, че оценката на функционалния дефицит на слуховия анализатор се прави след изследване на тонална прагова аудиометрия (костна и въздушна проводимост) с оглед кохлеарен резерв и възможност за слухопротезиране, като се ползва таблицата на К. П.. Издаденото ЕР на НЕЛК е в нарушение на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно която разпоредба НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение. В процесното ЕР органът не е изложил мотиви, поради които взема своето решение, а именно по какви медицински критерии е приложена разпоредбата на т. 6 от разпоредбата на част 3, раздел 1, т. 6 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, касаеща лявото ухо, а не т. 7 от същата, на която отговаря дясното ухо на детето.
Според настоящата съдебна инстанция органът неправилно е приложил разпоредбата на част 3, раздел 1, т. 6 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ /Дълбока загуба на слуха (Невъзможност ясно да се възприема и разбира реч, дори и чрез техническо усилване.) – 81 до 95 dB – 75 %, с пожизнен срок./, като е определил процентът на ВСУ на базата единствено на слуховата загуба на лявото ухо. В конкретният случай е следвало да бъде приложена разпоредбата на т. 7 – „Пълна загуба на слуха/глухота (Невъзможност да се чува.) – 96 dB или по-голяма – 91 %, с пожизнен срок“, според установената загуба на слуха с дясното ухо от 100 dB. В този случай органът не е отчел, че се касае за дете на 2 г., което предвид вроденото си заболяване трудно ще се адаптира при израстването си в обществото. Органът не е отчел, че поради вродена загуба на слуха, детето няма развити речеви възможности, т.е. този вид глухота се различава съществено от тази, получена на една по-късна възраст. Видно от направените медикаментозни и оперативни лечения детето няма възможност дори с имплантирано кохлеарно протезно устройство да възстанови слуховите си възприятия в някакви граници, даващи възможност да води нормален живот. Ясно е, че когато едното ухо на малко дете е с пълна глухота, а другото е с дълбока загуба на слуха следва да се приеме, че на практика това означава цялостна глухота, поради невъзможността детето да се адаптира правилно в заобикалящата го среда и да разбира какво му се говори или показва от родителите.
Това налага извод, че лекарския състав е било необходимо да се произнесе с различно становище от посоченото при издаване на решението си, като приложи разпоредбата на част 3, раздел 1, т. 7 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1от НМЕ, а именно 91 %, с пожизнен срок.
Обжалваният административен акт има характер и на медицинско заключение, а експертното решение следва да бъде постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването, както и да бъде изпълнено изискването на приложимия закон, чиито норми относно определяне процента в приложението бяха цитирани по-горе. Предвид доказаното обективно състояние на жалбоподателя следва да се приеме, че административният орган е приложил неправилно материалния закон, като изводът на НЕЛК за определяне на 75 %, ВСУ с пожизнен срок неработоспособност е неправилен, доколкото началният процент следва да бъде 91 % ВСУ с пожизнен срок. Този факт, от своя страна, обуславя извода за материалната незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Предвид гореизложеното ЕР № 91915/04.12.2024 г. зас. № 157 на специализиран състав по нервни, очни и ССЗ болести на НЕЛК – София следва да бъде отменено и преписката да се върне на НЕЛК за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, тъй като произнасянето с нов акт по същество не е от компетентността на съда.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя се дължат разноски за държавна такса в размер на 10,00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.
По изложените съображения, състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Експертно решение № 91915/04.12.2024г., зас. № 157, на специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ – София.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на специализиран състав по неврологични, УНГ и сърдечно съдови заболявания към НЕЛК – София за ново разглеждане и произнасяне, съобразно дадените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национална лекарска комисия - град София, да заплати на Е. С. К., [ЕГН], в качеството на майка и законен представител на С. Г. Г., [ЕГН], сумата от 510.00 /петстотин и десет/ лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |