Производството е по реда на чл.60,ал.5 и ал. 6 от Административнопроцесуалния кодекс

 

Делото е образувано по жалба на Е. И. К., [ЕГН],постоянен адрес: [населено място], [улица], срещу Разпореждане на Съвета за електронни медии (СЕМ) от 15.07.2025 г. за допускане на предварително изпълнение на Решение на СЕМ№РД-05-70 от 15.07.2025г. за обявяване на процедурата за избор на генерален директор на Българската национална телевизия, обективирано като т. II от същото решение .

В жалбата се навеждат доводи, че за жалбоподателят е налице правен интерес от оспорване на посоченото разпореждане за предварително изпълнение на Решение №РД-05-70/15.07. 2025г., тъй като същото е издадено преди да е влязло в сила Решение №РД-05-69/15.07.2025г., с което се прекратява предходната процедура за избор на генерален директор на БНТ, в която Кошлуков участва и по отношение на която ще оспори законосъобразността на решението на СЕМ за прекратяването на същата в законоустановения срок. Посочва, че като оспорва прекратяването на предходната процедура, се явява пряко засегнат от административния акт, по силата, на който е открита нова процедура за избор на генерален директор на БНТ, съответно – на разпореждането, с който на този акт се придава предварително изпълнение. Категоричен е , че едновременното съществуване на две висящи процедури създава правна несигурност и неяснота относно това коя от двете процедури следва и може да бъде проведена законосъобразно и би довела до валиден избор на нов генерален директор на БНТ.

На второ място, в качеството си на лице, което желае да се кандидатира и да бъде избрано за генерален директор на БНТ, жалбоподателят твърди, че има правен интерес да оспори решението, с което процедурата се открива, най-малкото защото в това решение са заложени условията на процедурата. Счита, че след като за него е налице правен интерес да оспори решението за откриване на процедурата, налице е и интерес от оспорването на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на същото.

Аргументира се, че на основание чл.60,ал. 5 от АПК, разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Настоящата жалба е подадена в тридневен срок от публикуването на обжалваното разпореждане на страницата на СЕМ, респективно - оспорването е в срок и е допустимо.

Според Е. К., обжалваното разпореждане за предварително изпълнение на визираното решение е незаконосъобразно поради неспазване на установената форма. Сочи, че съгласно чл.60, ал. 2 от АПК, разпореждането за предварително изпълнение се мотивира, като изискването за мотивираност е абсолютно условие за законосъобразността на разпореждането, защото посредством изложените от органа мотиви се осигурява възможност на засегнатите от акта лица да упражнят правото си на защита, а в случай на оспорване - дават възможност да се провери законосъобразността на разпореждането, в това число и наличието на законовите предпоставки за допускане на предварително изпълнение в отклонение от принципа за суспензивен ефект на жалбата срещу индивидуалния административен акт. Изтъква, че съобразно чл.60,ал.2 от АПК се изисква излагане на конкретни фактически и правни съображения, обуславяща наличието на основание по чл.60,ал.1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на конкретния административен акт. Счита, че оспорваното разпореждане на СЕМ не е надлежно мотивирано, поради което е незаконосъобразно.

Навежда доводи, че вместо мотиви за допускане на предварително изпълнение, административният орган е изложил общи съображения, които не отговарят на изискванията на закона и че конкретни фактически и правни съображения във връзка необходимостта от предварително изпълнение на конкретния административен акт изобщо липсват. Според жалбоподателя „мотивите“ за допускане на предварително изпълнение всъщност представляват общотеоретични съображения, застъпени от председателя на СЕМ на заседанието на колективния орган на 15.07.2025г., които съображения имат бланкетен характер и са универсално приложими по отношение на всяко едно решение на СЕМ в рамките на процедура за избор на генерален директор на БНТ или БНР. Е. К. е категоричен, че няма как да представляват обосноваване на конкретните основания, предвидени в чл.60, ал.1 АПК, описанието какво представлява БНТ, изброяването на функциите на БНТ, кой може да прави изявления по БНТ, с какви технологични способи се разпространява сигналът на БНТ и посочването, че органите на БНТ имали задача да я управляват. Сочи, че ако тези общи и универсални съображения, касаещи обществената мисия на БНТ и значението на мандатността в управлението й, бяха достатъчно основание за допускане на предварително изпълнение на актовете на СЕМ във връзка с избора на генерален директор, то това би било направено по силата на самия закон, но че законодателят не е приел, че е налице основание за отклонение от законоустановения принцип, че административните актове подлежат на изпълнение след като влязат в сила и че такова основание е следвало да бъде обосновано и доказано от административния орган при издаване на оспореното разпореждане, но в случая това не е направено. Намира, че изтъкваните съображения за мандатността в управлението на БНТ и общественото значение на телевизията, които са безспорни, не изключват нито необходимостта да се обосноват конкретни съображения, налагащи предварително изпълнение, нито възможността за съдебна защита срещу актовете на СЕМ, която възможност произтича от закона, Конституцията и международното право и е гаранция за законосъобразното упражняване на властническите правомощия на този колективен орган . Предвид липсата на надлежни мотиви, които да обуславят наличието на основание по чл.60, ал.1 от АПК, според жалбоподателя, оспореното разпореждане за предварително изпълнение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, с произтичащите от това правни последици.

В жалбата се посочва и наличие на друго самостоятелно основание за отмяна на оспорваното разпореждане за допускане на предварително изпълнение, а именно-противоречие с относимите и приложими материално-правни разпоредби. Твърди се, че оспореното разпореждане е издадено в особено грубо противоречие с материално-правните разпоредби, защото е лишено от предмет. Сочи, че е безспорно в теорията и практиката разбирането, че основните фази на едно административно производство са издаване, контрол и изпълнение, като третата и последна фаза – на изпълнението е предмет на законодателна уредба в дял пети от АПК. За жалбоподателя е видно от относимите законови текстове, че на изпълнение, в това число и на предварително такова, подлежат административните актове, с които се решава разглежданият от органа въпрос и които актове имат материално-правни последици – пораждат, /установяват, изменят или погасяват материални права и подлежащи на изпълнение задължения. Счита, че Решение№РД-05-70/15.07.2025г. на СЕМ, на което с оспореното разпореждане се придава предварително изпълнение, не е акт, с който да се решава разглеждания от органа въпрос и от който да следва материално-правна промяна за граждани и организации, а напротив, с това решение административният орган обявява процедура за избора на генерален директор на БНТ. Е. К. намира, че това решение на СЕМ не предизвиква правна промяна, която да предполага провеждане на фазата по изпълнение и съответно-предварителното изпълнение на този акт е лишено от предмет.Според жалбоподателя, акт с такива последици не може да бъде издаден законосъобразно при никакви фактически обстоятелства, от никой орган, въз основа на никакъв закон и че това обуславя нищожността му.

На следващо място, в жалбата се твърди, че оспореното разпореждане е материално незаконосъобразно, защото не са доказани и не са налице приетите от органа основания за допускане на предварително изпълнение.

Жалбоподателят е категоричен, че не е налице първото основание, с което административният орган обосновава допускане на предварителното изпълнение, а именно - предварителното изпълнение да е нужно, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси.Отново се посочва, че изложените в разпореждането общотеоретични разсъждения относно общественото значение на БНТ не обуславят извод, че предварителното изпълнение на конкретното решение на СЕМ е необходимо за защита на особено важни държавни или обществени интереси и съответно – че е налице основание за допускане на същото, както и че изтъкнатите особености във връзка със значението и мисията на БНТ не касаят конкретния административен акт, на който се придава предварително изпълнение, и неговите последици. Е. К. счита, че органът не е обосновал и не е доказал основание за допускане на предварително изпълнение и че това обуславя незаконосъобразност на оспореното разпореждане за предварително изпълнение, в какъвто смисъл е и съдебната практика.

За Е. К. са неприемливи изложените съображения , че : „ … …от особено важен държавен и обществен интерес е изборът на нов генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги да бъде проведен във възможно най-кратки срокове, въз основа на актуална концепция за управление, която да гарантира програмното, технологично и финансово развитие на медията“, защото именно СЕМ има правомощията и носи отговорността за своевременния избор на генерален директор и управителен съвет и за обезпечаване на законосъобразното управление на БНТ в рамките на законоустановен управленски мандат и въз основа на актуална концепция за управление, която да гарантира програмното, технологичното и финансовото развитие на медията. Подчертава, че обстоятелството, че колективният орган не съумява да упражнява законосъобразно и своевременно своите правомощия, не е и не може да бъде основание за допускане на предварително изпълнение на не влязъл в сила негов административен акт. Намира, че чрез решението на СЕМ по никакъв начин не се удовлетворява необходимостта от гарантиране на „законосъобразното управление на БНТ“ и подобен резултат няма как да бъде постигнат чрез предварителното му изпълнение. Аргументира се, че това е така, защото чрез административния акт, на който е придадено предварително изпълнение, не се избира нов генерален директор, който да ръководи медията въз основа на „актуална концепция за управление“, а единствено се открива процедурата за такъв избор и при това, отново административният орган сам създава предпоставки за компрометиране на процедурата, тъй като открива същата преди да е приключила окончателно предходната процедура за избор на генерален директор.

Жалбоподателят отбелязва, че от друга страна, законът изрично предвижда, че ако при изтичане на мандата на генералния директор на БНР, съответно БНТ, изборът по чл. 66, ал. 1 от ЗРТ не е осъществен, те продължават да изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите генерални директори и че именно тази законова хипотеза е налице в настоящия случай, като придържането към законоустановения режим също очевидно не може да бъде основание за допускане на предварително изпълнение на административния акт на СЕМ. Твърди, че в конкретния случай не се сочи от органа, а още по-малко се доказва, че въпреки изтичането на мандата на генералния директор, БНТ да не изпълнява обществената си мисия, в това число да гарантира конституционно защитеното право на изразяване и на информация за всички граждани, отразяване на различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки в новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика, съдействие за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората, предоставяне на гражданите на възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот и др. Акцентира, че от страна на СЕМ не се сочи и да е налице компрометиране на програмното, технологичното и финансовото развитие на медията и че с оглед обстоятелството, че БНТ продължава надлежно да изпълнява своите функции и обществената си мисия, очевидно не е налице необходимост да се допусне предварително изпълнение на решението на СЕМ от 15.07. 2025г. за откриването на нова процедура.

В жалбата се навеждат доводи, че не е налице и второто прието от органа основание за допускане на предварително изпълнение, а именно - опасност, че може да бъде осуетено или силно затруднено изпълнението на акта. Подчертава се, че решението за откриване на процедурата има изцяло правно действие и за изпълнението му не са необходими каквито и да било действия - нито от правен, нито от фактически характер, а последиците на решението настъпват автоматично с влизането му в сила. За жалбоподателя не е ясно как изобщо е възможно да се затрудни или осуети изпълнението на административния акт. Намира, че подобна възможност не съществува и приетото основание за допускане на предварително изпълнение не е налице. Сочи, че риск от това изпълнението на решението на СЕМ да бъде сериозно не следва и предвид изтъкваната от органа „практика за злоупотреба с процесуални права“, каквато се била установила във връзка с процедура, открита с Решение на СЕМ № РД-05-39/05.05.2022г., тъй като органът не сочи каква конкретно злоупотреба с процесуални права, според него, е налице и от кого е провеждана, нито пък как същата е установена.Според Е. К., може да се предположи, че като вид правонарушение, злоупотребата с процесуално право би следвало да е установена от съда или друг компетентен орган, каквото обстоятелство не му е известно да е налице в случая. Подчертава, че при всички положения, твърдения и доказателства в тази насока липсват, предвид което твърдяното основание не е доказано и не е налице. За пълнота посочва, че упражняването на правото да се оспори административен акт на СЕМ от съответния засегнат гражданин не представлява злоупотреба с право, а упражняване на конституционно установеното право на защита. Счита, че обстоятелството, че административният акт подлежи на оспорване и засегнатите от него лица могат да упражнят правото си на защита не обуславя извод, че изпълнението на акта може да бъде осуетено или силно затруднено, защото в противен случай би била налице необходимост на всички актове да се придава предварително изпълнение, и че още по-малко такъв извод може да се направи в настоящия случай, след като действието на акта е изцяло правно и се изчерпва при влизането на акта в сила, без да са необходими и възможни каквито и да било действия по изпълнение.

При така посочената липсата на приетите от органа основания за допускане на предварително изпълнение, жалбоподателят счита, че оспореното разпореждане е издадено в противоречие с материално-правните разпоредби и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Твърди се още, че независимо от изтъкнатите бланкетни мотиви, предварителното изпълнение в настоящия случай очевидно е насочено не към защита на ценностите по чл. 60, ал. 1 от АПК, а единствено към постигането на преследваната с административния акт цел – да се открие нова процедура за избор на генерален директор на БНТ и то преди окончателно да е приключила предходната такава процедура. Позовава се на трайната практика на ВАС, съобразно която целта, която се преследва с административния акт, не може да бъде мотив за предварително изпълнение на акта и това обуславя незаконосъобразност на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Е. К. намира, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на оспорваното разпореждане за предварително изпълнение на решение на СЕМ, а именно, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди, че оспореното разпореждане е издадено в нарушение на чл. 34,ал. 2 от ЗРТ, която разпоредба гласи, че поканата за съответното заседание на СЕМ съдържа проект за дневния ред и се публикува на Интернет страницата на СЕМ, не по-късно от 24 часа преди началния час на заседанието. Подчертава, че в обявения на сайта на административния орган дневен ред за заседанието му на 15.07.2025г., като единствена точка фигурира тази за предприемането на действия (неясно какви), свързани с избора на генерален директор на БНТ. Изтъква, че в поканата не се съдържа никаква информация за това, че ще се подложи на гласуване решение за откриване на нова процедура, а още по-малко – издаването на разпореждане за придаване на предварително изпълнение. Аргументира се, че нарушението е съществено, защото ако въпросът беше посочен в дневния ред на заседанието, членовете на СЕМ биха могли да се запознаят с него, да се подготвят и да изложат своите съображения против издаването на такова разпореждане, в резултат от което изобщо да не се формира воля от колективния орган за издаването му.

С тези доводи Е. К. иска от съда да прогласи за нищожно, а при условията на евентуалност – да отмени като незаконосъобразно, обжалваното разпореждане на Съвета за електронни медии от 15.07.2025г. за допускане на предварително изпълнение на Решение № РД-05-70/15.07.2025г. за откриване на процедурата за избор на генерален директор на Българската национална телевизия.

В жалбата се съдържа и особено искане на основание чл. 60, ал. 6 АПК съдът да разпореди спиране на допуснатото от СЕМ предварително изпълнение до влизане в сила на съдебния акт, с който съдът се произнася по настоящата жалба.

Ответникът Съвет за електронни медии, в изпълнение на разпореждане на съда представя преписката по приемане на оспорваното разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Изтъква, че Решение №РД-05-70/15.07.2025г. е публикувано на интернет страницата на СЕМ на 23.07.2025г. и че не е съобщавано изрично на жалбоподателя, тъй като с решението се стартира съвсем нова процедура, в която могат да участват неограничен брой субекти.

На основание чл.22,ал.1,т.6 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК се прави отвод на съдията- докладчик от разглеждане на конкретното дело, като се твърди, че са налице съмнения за предубеденост и вече формирано вътрешно отрицателно убеждение на съдия М. Л. – Кабакчиева към действията на Съвета за електронни медии.

СЕМ взема становище, че жалбата на Е. К. е оставена без движение, но съдът неоснователно ангажира значителен административен и юридически ресурс за защита на взетото решение и то преди да са отстранени нередовностите в жалбата.

В случай , че нередовностите в жалбата са отстранени и последната бъде допусната до разглеждане, се иска от съда да постанови съдебен актк, с който жалбата на Е. К. да бъде отхвърлена - като неоснователна, а постановеното с Решение№РД-05-7-/15.07.2025г. на СЕМ разпореждане за предварително изпълнение на решението за обявяване на Процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като разпореждането е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа подробни мотиви относно фактическите и правни основания за допускането му, съобразено е с материално-правните изисквания и процесуалните правила.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Предмет на оспорване е Решение№РД-05-70/15.07.2025г. на СЕМ в частта му по т. II, с която е разпоредено предварително изпълнение на т. I на решението на основание чл.60, ал.1 от АПК.

СЕМ се е мотивирал, че предварителното изпълнение на решението се налага с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси и поради опасност изпълнението на решението да бъде сериозно затруднено. Съветът е намерил, че е от особено важен държавен и обществен интерес към настоящия момент-три години след изтичане мандата на генералния директор на БНТ – да бъде проведена процедура за избор на нов генерален директор. СЕМ е подчертал, че БНТ е обект от стратегическо значение, част от системата за национална сигурност и че трябва да осигури на населението информация при възникнала необходимост. В обобщение, СЕМ е извел извод, че от особено важен държавен и обществен интерес е изборът на нов генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги да бъде проведен във възможно най-кратки срокове, въз основа на актуална концепция за управление, която да гарантира програмното, технологичното и финансово развитие на медията и че обезпечаването на провеждане на процедура за избор чрез допускане на предварително изпълнение е от изключителна важност, доколкото националната медия се управлява от лице с изтекъл мандат, без ясна, публично защитена и обявена визия вече три години.

На следващо място, административният орган е мотивирал допуснатото предварително изпълнение на решението ,с което се обявява нова процедура за избор на генерален директор на БНТ с това, че изборът ще доведе до утвърждаване на нов състав и на управителния съвет на медията, тъй като последният също действа в условията на изтекъл мандат и в намален състав.

На последно място СЕМ е посочил, че разпореденото предварително изпълнение цели са се предотврати възможността изпълнението на този акт да се затрудни сериозно в случай на оспорването му поради злоупотреба с процесуални права от заинтересовани лица, каквато практика е установена във връзка с процедура, открита с решение на СЕМ№РД-05-39/ 05.05. 2022г.

Не е спорно, че жалбоподателят е узнал оспорвания акт на 23.07.2025г., когато същият е публикуван на страницата на СЕМ, а жалбата, въз основа на която е образувано делото е депозирана на 24.07.2025г. Доколкото в самия оспорван акт е посочено, че същият в тази му част подлежи на обжалване в 3-дневен срок от оповестяването му , се налага извод , че правото на оспорване е упражнено в рамките на законоустановения срок, в който това може да бъде направено. Установява се по безспорен начин, че оспорването е извършено от активно процесуално легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на оспорване, като е сезиран компетентния да се произнесе по спора съд. Ето защо настоящият съдебен състав на Административен съд – София област намира, че жалбата на Е. К. е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата е основателна и следва да бъде уважена, със законните последици от това . Аргументите на съда , за да направи този извод са следните :

Съдът, при извършената проверка на оспорваното разпореждане за допускане на предварително изпълнение констатира, че се каса е за допускане на предварително изпълнение на волеизявление, което няма характеристиките на административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Съобразно нормата на чл.21,ал.5, изречение второ от АПК - Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Безспорно Решение №РД-05-70/15.07.2025 на СЕМ в т. I е волеизявление , с което се обявява процедура за избор на генерален директор на Българска национална телевизия, е акт, с който се обявяват условията за участие в състезателно административно производство. В приетата с Решение № РД-05-159 от 18 октомври 2016 г. на СЕМ Процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги с съдържа регламентацията на сложния фактически състав на това състезателно административно производство. Несъмнено Решение №РД-05-70/15.07.2025г. на СЕМ е акт, с който се обявява процедура за избор на генерален директор на БНТ и това е първият етап от утвърдената процедура за провеждане на такава конкурсна процедура. Следователно, Решение №РД-05-70/ 15.07.2025г. на СЕМ е един от множеството административни актове, които ще бъдат издадени в рамките на тази процедура и няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК, който акт да подлежи самостоятелно на контрол за законосъобразност от съда, преди постановяване на крайния акт, с който процедурата приключва и който заключителен акт подлежи на контрол за законосъобразност по реда на АПК. Нито в ЗРТ, нито в друг закон се съдържа изрична правна регламентация по силата на които актът, с който се поставя началото на процедура за избор на генерален директор на БНТ, съобразно утвърдената с Решение №РД-05-159/18.10.2016г. Процедура за избор , който акт е междинен по своя характер, да се приравнява на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и да подлежи на самостоятелно обжалване по реда на АПК. След като на предварително изпълнение по реда на чл.60,ал.1 от АПК подлежат само индивидуалните административни актове по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК, то така постановено разпореждане за предварително изпълнение е нищожно. Разпореждане, с което се допуска предварително изпълнение по отношение на акт, който няма характеристиките на индивидуален или общ административен акт, е в противоречие със законовите изисквания и е нищожно. Иначе казано, след като е постановил предварително изпълнение на волеизявление, която няма характеристиките на административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК , а съответства на изричната легална дефиниция ,съдържаща се в чл.21,ал.5,изречение второ от АПК кой акт не е административен акт, както и не е междинен административен акт, за който изрично в законова норма да е предвидена правна възможност такъв акт да подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК, СЕМ е постановил нищожно разпореждане за предварително изпълнение .

С оглед изложеното по-горе за нищожност на разпореденото предварително изпълнение на т. I от Решение№РД-05-70/ 15.07.2025г. на СЕМ е безпредметно да бъдат обсъждани навежданите от Е. К. доводи за незаконосъобразност на същото. Необходимо е да бъде посочено обаче, че дори и да не бе нищожно разпореждането за допускане на предварително изпълнение на конкретното решение би било незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, не са налице сочените основания по чл.60,ал.1 от АПК, обосноваващи допускането на такова предварително изпълнение на административен акт тоест постановено е в нарушение на материалния закона и поради липса на мотиви, съдържащи ясно и разбираемо аргументите на издателя на акта да издаде такъв акт, както и в несъответствие с целта на закона. Следователно, макар и издадено от компетентен орган, оспорваното разпореждане би било незаконосъобразно поради наличие на пороци по смисъла на чл.146,т.3,т.4 и т.5 от АПК.

По изложените съображения съдът следва да обяви за нищожно оспореното разпореждане за предварително изпълнение, с произтичащите от това правни последици.

Що се отнася да искането за спиране на изпълнение от съда на допуснатото предварително изпълнение, настоящият съдебен състав намира това искане за основателно, поради което същото следва да бъде уважено. Доколкото съдебният акт, с който се обявява нищожността на разпореждането за предварително изпълнение подлежи на инстанционен контрол , за да се избегне извършването на изначално опорочени действия , които биха се отразили и на законосъобразността на крайния акт, с който процедурата приключва, съдът следва да спре допуснатото предварително изпълнение на решението за откриването й, до влизане в сила на съдебния акт по оспорване на т. II от Решение №РД-05-70/15.07.202г. на СЕМ.

Неоснователно е направеното от ответника искане на отвод на съдия М. Л. – Кабакчиева от разглеждане на правния спор поради съмнения за предубедености вече формирано вътрешно отрицателно убеждение у съдията към действията на Съвета за електронни медии. Обстоятелството, че съдът е постановил съдебен акт по друг правен спор между същите страни категорично не е основание за отвод по смисъла на чл.22,ал.1,т.6 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Съдът решава правните спорове при стриктно спазване на законовите изисквания и въз основа на събраните доказателства.

Жалбоподателят не претендира разноски, поради които такива не му се присъждат.

Водим от изложените съображения , Административен съд – София област, седми състав

ОСТАВЯ без уважение - като неоснователно - искането за отвод на съдия М. Л. – Кабакчиева от разглеждане на настоящето дело .

В тази му част определението не подлежи на обжалване .

ОБЯВЯВА нищожността на Решение№РД-05-70/15.07.2025г. на СЕМ в частта му по т. II, с която е разпоредено предварително изпълнение на т. I на решението на основание чл.60, ал.1 от АПК, по жалба на Е. И. К..

СПИРА допуснатото предварително изпълнение на Решение№РД-05-70/15.07. 2025г. на СЕМ до влизане в сила на съдебния акт по оспорване на т. II от Решение№РД-05-70/ 15.07. 202г. на СЕМ.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7 – дневен срок от съобщаването му .

Определението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото.