РЕШЕНИЕ
№ 7360
Варна, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ДАРИНА РАЧЕВА |
| Членове: | ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА ИВАНКА ИВАНОВА |
При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА канд № 20257050700993 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от И. С. К., [ЕГН] от [населено място], чрез адв. Т. против решение № 344/14.03.2025 г. постановено по а.н.д. № 517/2025 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП № ПЕК-14/15.01.2025 г. на директора на РЗИ-Варна, с което на И. С. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето.
С касационната жалба се релевират основанията на чл.348, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 от НПК. Касаторът сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и при явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания за установяване на факти, за които се изисква представянето на писмени доказателства. В този смисъл неправилно е приел, че повод за извършената проверка в детското заведение, е било взрив от салмонела. Счита, че решението е постановено при липса на задълбочен анализ на събраните доказателства. Сочи се, че не е установил обективно и всестранно фактическата обстановка. Позовава се на събрано в хода на а.н.д. № 1065/2025 г. по описа на Районен съд-Варна писмено доказателство- справка от директора на РЗИ-Варна относно нормативноустановеното задължение на лицата , работещи в детски заведения , да дезинфекцират ръцете си. Сочи, че делото е с идентичен предмет и този документ е от съществено значение за установяване на обективната съставомерност на деянието. Сочи се на допуснати нарушения на чл.42,ал.1,т.3 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН , тъй като в АУАН и наказателното постановление не са посочени нарушените законови разпоредби. Отделно сочи, че неправилно е установена датата на извършване на нарушението. Сочи се, че в Наредба № 15 от 27.06.2006 г. няма въведено изискване за дезинфекция на ръце и е недопустимо да се извлича по аналогия конкретно задължение. Счита, че твърдяното неизпълнение на задължение „да поддържа добра лична хигиена“ не изпълва изискванията на чл.6 от ЗАНН, съответно не осъществява състав на административно нарушение. Счита, че наложеното наказание над минималния размер е несправедливо, което не е отчетено от въззивния съд при постановяване на решението. Отделно излага доводи за наличие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени наказателното постановление. Поддържа жалбата в представени писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуален представител.
Ответникът по касация – Директорът на РЗИ-Варна не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли решението на въззивната инстанция като правилно и постановено при спазване на процесуалните правила и закона, да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
С обжалваното решение на Районен съд-Варна е потвърдено НП № ПЕК-14/15.01.2025 г. на директора на РЗИ-Варна, с което на И. С. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето. Наложеното на И. К. административно наказание е за допуснато нарушение на чл.8, във вр. с чл.1,ал.1 от Наредба № 15/27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони.
За да се произнесе по спора РС-Варна е установил от фактическа страна, че на 26.08.2024 г. от служители на РЗИ-Варна била извършена проверка по спазване на законодателството при работата на детско заведение- „Жирафче“ – филиал на детска градина „Петър Берон“. От обектите в заведението, както и от персонала били иззети контролни проби. От ръцете на К.- помощник-възпитател в обекта, били иззети проби- смив, като предварително била помолена да измие и дезинфекцира ръцете си. От иззетите проби бил изолиран масов растеж на Стафилококус епидермидес и масов растеж на Микрококес лутеус. Било прието, че наличието на тези бактерии показва недобра лична хигиена и липса на извършване на дезинфекция на ръцете, което е в нарушение на чл.8 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. На 19.09.2024 г. против К. бил съставен АУАН, предявен и подписан без възражения . Такива не постъпили и в законоустановения срок. Въз основа на АУАН било издадено наказателното постановление на основание чл.229,ал.1 от Закона за здравето, с което наказанието било наложено над минималния размер.
При преценка на законосъобразността на оспореното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че е издадено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон. АУАН и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и изискванията за съдържание. Приел е, че се съдържа описание на нарушението, място на извършването му, обстоятелства на извършването му, посочени са нарушените изисквания за добра хигиена и дезинфекция на ръцете и изолираните бактерии, вкл. доказателствата, които го потвърждават. По отношение на датата на извършване на нарушението е приел , че правилно е била посочена датата на извършване на проверката в медицинското заведение. Приел е, че нарушението е доказано, вкл. с показанията на свид. Д. и свид. И., които са очевидци , както и с резултатите от санитарно-микробиологичното изследване. Приел е, че при липсата на легална дефиниция, понятието „Д. лични хигиена“ следва да се възприема в общоприетия смисъл и спрямо въззивницата е било въведено конкретно като факт, че не е извършвала дезинфеккция на ръцете си. Относно размера на наложеното наказание е изложил мотиви, че правилно е определено над минималния размер. Според съда нарушението е с по-висока степен на обществена опасност, тъй като пряко застрашава здравето и живота на малки деца. Предвид степента на обществена опасност на деянието е приел, че нормата на чл.28 от ЗАНН не намира приложение.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
И. С. К. е санкционирана в качеството й на помощник-възпитател в детска градина, за допуснато нарушение на чл.8, във връзка с чл.1,ал.1 от Наредба № 15/27.06.2006 г. ( издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 57 от 14.07.2006 г., с последващи изменения и допълнения, наричана по-долу Наредбата). С посочената разпоредба се въвежда задължение за лицата работещи в детски заведения ( детски ясли и детски градини) да поддържат добра лична хигиена и незабавно да уведомят прекия си ръководител и при наличие на заболяванията посочени в чл.8,т.1-7 от Наредбата.
В контекста на българското законодателство, няма конкретна легална дефиниция за "добра лична хигиена". Според общоприетите стандарти, понятието се разбира като съвкупност от практики и навици, които поддържат чистотата и здравето на тялото. Това включва редовно миене на ръцете, къпане, четкане на зъбите, грижа за косата и ноктите, както и други дейности, които помагат за предотвратяване на заболявания и поддържане на добро физическо здраве. Добрите лични хигиенни практики са универсални и се основават на научни доказателства за тяхната ефективност в предотвратяването на разпространението на инфекциозни заболявания и поддържането на общото здраве.
В случая въззивният съд е приел, че И. К. е нарушила чл. 8, вр. чл.1,ал.1 от Наредбата, като не е поддържала добра лична хигиена, чрез дезинфекция на ръцете. Наредба № 15 от 27.06.2006 г. определя здравните изисквания към лицата, които работят в детските заведения. Съгласно чл.2,ал.2 от Наредбата здравните изисквания по ал. 1 включват извършване на предварителни и периодични медицински прегледи и изследвания. Общото изискване за спазване на добра лична хигиена и дезинфекция от персонала на детското заведение , не е в обхвата на подзаконовия нормативен акт. В посочената наредба не е регламентирано задължение за служителите в детските заведения да дезинфекцират ръцете си, нито са въведени правила за вида на дезинфектанта , регулярността на дезинфекцията и др. Следва да се посочи , че задължението за помощник-възпитателите в детска градина за дезинфекция на ръцете е въведено с нормата на чл.29,ал.1,т.6 от Наредба № 3 от 5.02.2007 г. за здравните изисквания към детските градини. В АУАН и НП не е посочен нормативния или вътрешноведомствения акт, който въвежда задължение за служителите в детските заведения да дезинфекцират ръцете си. Непосочването на конкретните правни норми, които са били нарушени, компрометира правото на защита на санкционираното лице. Лицето трябва да знае точно какви законови разпоредби е нарушило, за да може да подготви своята защита. Във всеки случай това нарушение е съществено и е основание за отмяна на наказателното постановление.
От приетото по настоящето дело писмо рег. № 05-19-1/24.03.2025 г. на директора на РЗИ Варна се установява, че задължението на лицата, работещи в детски заведения/детска ясла или детска градина/ да дезинфектират ръцете си, се извлича по силата на правна аналогия с разписаното в т. 2 от Раздел V на Медицински стандарт по превенция и контрол на вътрешноболнични инфекции, утвърден с Наредба № 3 от 8.05.2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции. Посочената наредба съгласно § 4 от Предходните и заключителните й разпоредби се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и е предназначена за утвърждаване на медицински стандарти в лечебни заведения. Установените в тази наредба задължения касаят единствено работещите в здравни заведения и няма основание да се прилагат и за работещите в детски заведения. В случая следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия ( чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Неправилната правна квалификация на извършеното деяние и непосочването на относимата норма, с която то е обявено за административно нарушение е особено съществен порок на акта, с който се реализира административнонаказателната отговорност, тъй като се накърняват правата на защита на посочения нарушител, опорочава се производството. Това от своя страна винаги представлява самостоятелно и достатъчно основание за незаконосъобразност на НП.
Като е достигнал до изводи, различни от гореизложените, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да бъде отменено.
Касационният жалбоподател не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал.2 и чл. 222, ал.1 от АПК, Административен съд-Варна, VІ-ти касационен състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 344/14.03.2025 г. постановено по а.н.д. № 517/2025 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП № ПЕК-14/15.01.2025 г. на директора на РЗИ-Варна, с което на И. С. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № ПЕК-14/15.01.2025 г. на директора на РЗИ-Варна, с което на И. С. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
| Председател: | |
| Членове: |