РЕШЕНИЕ
№ 3706
Плевен, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СНЕЖИНА ИВАНОВА |
При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА административно дело № 20257170700417 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Административното дело е образувано по жалба на Д. Д. Д., чрез адв. С. М. Г., съдебен адрес: гр.София , [улица]срещу ЕР на НЕЛК № 93151/16.12.2024 година в частта относно определяне срок на опредления процент трайна неработоспособност.
В жалбата се посочва, че ЕР на НЕЛК е незаконосъобразно, тъй като оспорващата страда от класическа фенилкетонурия с дата на инвалидизиране 10.01.2005 година и е издадено ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ„Св.И.Р.“ ЕАД от 13.02.2021 година ,с което се определя 80 % ТНР и срок от 3 години. Посочва се, че при преосвидетелстване е издадено ЕР на ТЕЛК №90669/25.09.2024 година, с което лицето е определено за работоспособно, въпреки че заболяването е нелечимо и при обжалване на същото пред НЕЛК е постановено процесното решение, с което е определена ТНР от 80% , но срокът е 3 години.
Посочва се, че тъй като заболяването е генетична болест, нелечимо, то е приложим чл. 69, ал. 4 от НМЕ, съгласно който при дефинитивни състояние без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността.
Посочва се, че съгласно 40, ал. 1 от ПУОРОМРКМЕ това заболяване се отнася към тези заболявания на обмяната и следва да бъде определен пожизнен срок на инвалидността предвид, че е определен процент на намалена работоспособност от 80%. Моли за отмяна на ЕР на НЕЛК по отношение на определен срок на инвалидност от 3 години и определяне на пожизнен срок поради характер на заболяването и да се изпрати за произнасяне на НЕЛК.
В съдебно заседание оспорващата - Д. Д. Д., не се явява, представлява се от адв. С. М. Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на решението и присъждане на разноски в размер на 500 лева за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които посочва, че с оглед заключение на съдебно-медицинска експертиза безспорно се установява, че заболяването на лицето е свързано с обмяната на веществата и е в раздел VIII от НМЕ и правилно е определен 80%ТНР, нелечимо е и съгласно чл. 69, ал. 4 от НМЕ следва срокът на ТНР да е пожизнен. Моли за отмяна на ЕР на НЕЛК в обжалваната част и връщане на преписката за произнасяне на НЕЛК, като претендира заплащане на разноски.
В съдебно заседание ответникът - НЕЛК на Специализиран състав по вътрешни , белодробни и сърдечно –съдови заболявания, гр. София , [улица], не се представлява.
В съдебно заседание заинтересовани страни –ТП на НОИ –Плевен, гр. Плевен, пл. „Иван Миндиликов” № 8, Р. Д. „Социално подпомагане” Плевен, гр. Плевен, пл. Възраждане“ №1 , Агенция за хората с увреждания, гр. София 1233, [улица]106 и ТЕЛК към УМБАЛ „Св. И.Р.“ –София не се явяват , не се представляват.
Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост приема за установено от фактическа страна следното:
С ЕР на ТЕЛК № 91836/15.11.2021 г. –трети състав към УМБАЛ „ Д-р Г.С.“ ЕАД гр. Плевен на л. 76 и л. 3 от класьор по делото при преосвидетелстване на Д.Д. е определена 80 % ТНР и срок на инвалидност 01.11.2024 година.
На 19.08.2024 година е подадено заявление от Д. за преосвидетелстване л. 348 класьор по делото и с ЕР на ТЕЛК № 90669/25.09.2024 година на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. И.Р.“ ЕАД, гр. София по документи при преосвидетелстване на Д. за заболяване „класическа фенилкетонурия“ не е определен процент на ТНР, а е посочено, че е работоспособна.
В срок на 07.10.2024 година е подадена жалба и пред НЕЛК е образувано административно производство на л. 350 по делото. В жалбата се посочва, че решението се обжалва в цялост.
Постановено е ЕР на НЕЛК № 92763 от 29.10.2024 година на л. 34 по адм. дело № 1358/25 г по описа на АССГ и л. 354 класьор по делото, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК и се посочва, че не се следва процент трайно намалена работоспособност.
Срещу решението на НЕЛК е подадена жалба до АССГ, което дело е изпратено по подсъдност на Административен съд-Плевен и с оглед становище на л. 47 по делото от ответника, образуваното съдебно производство е прекратено и с определение № 551/07.02.2025 година е оставено в сила от Върховен административен съд.
С писмо на НЕЛК л. 41 по адм. дело № 1358/2025 г по описа на АССГ лицето е уведомено, че в НЕЛК е образувано административно производство по чл. 113, ал. 2 от ЗЗ по повод жалба срещу ЕР на НЕЛК от 29.10.2024 година и е планирано за разглеждане на 12.12.2024 година.
На 16.12.2024 година от НЕЛК е постановено ЕР № 93151, с което е определен 80% ТНР и срок 3 години до 01.09.2027 година , което е съобщено на 23.12.2024 година на лицето с оглед разписка на л. 37 по адм. дело № 1358/2025 г по описа на АССГ.
Срещу това решение по отношение срок на определена ТНР е подадена жалба от лицето 03.01.2025 година и образувано адм. дело № 1358/2025 година по описа на АССГ, което е прекратено с определение от 02.05.2025 година и е изпратено по подсъдност на АС –Плевен.
По делото съдът допусна и изслуша съдебно- медицинска експертиза от вещо лице със специалност „Ендокринология и болести на обмяната“, което посочва ,че при анализ на всички документи и научни справки лицето е с диагноза „класическа фенилкетонурия“ от 2005 година, което състояние представлява нарушена обмяна на фенилаланин и рядко заболяване, което налага спазване на строга диета и прием на медикаменти. Заболяването е генетично и е до живот, то е нелечимо, като в настоящия случай е налице добро лечение и липсват дефицити – мозъчни и други, но проблемите възникват след [възраст] възраст. Посочва се, че заболяването е доказано и не се постига излекуване. Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и кореспондиращо с представените медицински документи и намира, че е установено по делото, че лицето страда от генетично заболяване, което е нелечимо.
По делото е прието като доказателства медицинско досие на лицето.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане, като е подадена в 14-дневен срок от съобщаване на ЕР на НЕЛК, доколкото същото е съобщено на 23.12.2024 година г., а жалбата е подадена на 03.01.2025 година.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган – НЕЛК съгласно чл. 49 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи / ПУРОМЕРКМЕ/ ,който е бил надлежно сезиран с редовна жалба, в производство по чл. 113, ал. 2 от ЗЗ, съгласно който ръководителят на НЕЛК може разпореди преразглеждане на неправилни или противоречиви решения на нейните състави в тримесечен срок от издаването им. В случая е налице постановено ЕР на НЕЛК № 92763 от 29.10.2024 година, с което е посочено, че лицето е работоспособно и при обжалването му НЕЛК в тримесечния срок се произнася с ново ЕР , с което определя 80% ТНР , но за срок от 3 години.
В настоящото съдебно производство предмет на обжалване е именно ЕР на НЕЛК от 16.12.2024 година относно срок на определения процент на ТНР , който според Д. следва да е пожизнен, а не [възраст].
Процесното решение е постановено при спазване на административно производствените правила, по документи съгласно чл. 50, ал. 1 от / ПУРОМЕРКМЕ, но в нарушение на материалния закон по отношение на срок на ТНР от 3 години.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от НМЕ срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, но в ал. 4 се посочва, че при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността.
Съгласно чл. 1, т. 5 от ДР на НМЕ „Дефинитивни състояния" са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето т.е. те не са лечими. В случая не се спори, че лицето страда от генетично заболяване, което не може да бъде излекувано – класическа фенолкетоурия, и това се посочва и в заключението на вещото лице , което намира, че с оглед медицински документи заболяването е по отправни точки за оценка на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти представлява посоченото в Приложение № 1 към НРМ , част девета, раздел VIII Други болести на обмяната 1. (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г.) смущение на обмяната и на елиминирането на аминокиселините; на въглехидратите; на липидната обмяна; на обмяната на плазмените белтъци; минералната обмяна; във водния, електролитния и алкално-киселинния баланс; други смущения на обмяната (кистозна фиброза, нарушение на обмяната на порфирина, пурина и пиримидина, амилоидоза, нарушение на екскрецията на билирубина, мукополизахаридоза, в урейния цикъл и др./баланс). 1.1. смущение на обмяната и на елиминирането на аминокиселините; на въглехидратите; на липидната обмяна; на обмяната на плазмените белтъци; минералната обмяна; във водния, електролитния и алкално-киселинния баланс – 80 %. Определеният процент ТНР не е предмет на оспорване от лицето, но предвид, че заболяването е с характер на генетично такова, което не се лекува, а е пожизнено, то същото представлява дефинитивно състояние, тъй като не търпи позитивна еволюция във времето и следва при спазване на изискването на чл. 69, ал. 4 от НМЕ да се определи пожизнен срок на инвалидността , тъй като няма възможност , нито за частично, нито за пълно възстановяване. Като е приел обратното административният орган е постановил незаконосъобразно решение в частта относно срок на определения процент ТНР.
Решението е постановено и в несъответствие с целта на закона, а именно при наличие на заболяване, което е дефинитивно, то лицето да бъде периодично задължено да подава медицински документи за определяне на срок на инвалидност при липса на перспектива да се подобри състоянието му, да се излекува.
С оглед на изложеното, ЕР на НЕЛК макар и издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административно-производствените правила, то е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и целта на закона и следва да бъде отменено в частта относно срок определения процент ТНР и да бъде върнато на НЕЛК за постановяване на ЕР с оглед мотиви на съда и определяне на срок на % ТНР „пожизнен“.
С оглед изход на делото и чл. 78, ал. 6 вр. чл. 144 от АПК, съгласно който, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по делото, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски и всички суми се присъждат в полза на съда, то следва НЕЛК, гр. София ,[улица]да заплати на Административен съд Плевен разноски в размер на 10 лева държавна такса и 565,35 лева разноски за извършена съдебно -медицинска експeртиза.
С оглед изход на делото и искане на пълномощник на оспорващата за присъждане на разноски за заплатено адв възнаграждение, представени доказателства на л. 495 и сл. и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва НЕЛК, гр. София ,[улица]да заплати на Д. Д. Д., гр. Плевен, [жк], вх. Д, ет. 3, ап. 12 разноски в размер на 500 лева – договорено и изплатено адв. възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето вр. чл. 174 от АПК, Административен съд –Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отменя ЕР на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ № 93151/16.12.2024 година в частта относно срок на определения процент трайно намалена работоспособност.
Изпраща административната преписка на НЕЛК, гр. София ,[улица]за произнасяне в 14 –дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.
Осъжда НЕЛК, гр. София ,[улица]да заплати на Административен съд Плевен разноски в размер на 575, 35 лева .
Осъжда НЕЛК, гр. София ,[улица]да заплати на Д. Д. Д., гр. Плевен, [жк], вх. Д, ет. 3, ап. 12 разноски в размер на 500 лева .
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |