Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.чл. 35,ал.5 от ЗБГ.

Образувано е по жалба на Г. С. , чрез адвокат В.Драганова срещу мълчалив отказ на Министър на правосъдието на Р. България за произнасяне по преписка № 18098/2024 г., по подадена молба от 17.09.2024год. и до момента на подаване на настоящата жалба липсва произнася по образуваната преписка. Иска се от съда да отмени административен акт, обективиран в мълчалив отказ като незаконосъобразен и да се задължи административния орган да проведе административната процедура и се произнесе по преписка вх. № 18098/2024 г. с административен акт. Не се претендират разноски.

Ответникът - Министърът на правосъдието, представя преписката във връзка с подаденото заявление, както и становище, в което оспорва жалбата като недопустима, поради факта, че не съществува административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол, тъй като производството е на междинен етап, респективно няма окончателен акт, с който то да приключва. Алтернативно се поддържа, че жалбата е неоснователна. Излагат се съображения, че не е приключила съгласувателната процедура със заинтересованите институции, поради което е налице законова забрана преписката да бъде разгледана от Съвета по гражданство при Министерството на правосъдието. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В зависимост от изхода на спора се прави и възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от жалбоподателите.

Административен съд София - област, втори състав като съобрази представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по молба за придобиване на българско гражданство по чл. 15,ал.1,т.3 от ЗБГ от Г. С. като лице, чието единият родител е български гражданин, подадена в Министерство на правосъдието на 17.09.2024год. Молбата е регистрирана в дирекция "Българско гражданство" в МП , като е образувана преписка № 18098/2024 г., с което е започнало производството за придобиване на българско гражданство.

Не са представени доказателства за констатирани нередовности в заявлението на Г. С.. Не е спорно, че преписката се намира в процедура по задължително съгласуване.

Не се спори, че молбата за придобиване на българско гражданство, ведно с приложените към нея доказателства, не е била внасяна на Съвета по гражданството към МП, който да е дал мнение по нейната основателност, както и че Министърът на правосъдието не е направил предложение за издаване, или съответно за отказ за издаване на указ по чл. 34 от ЗБГ в предвидения по закон срок.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 и чл. 35, ал.1, т.1 от ЗБГ министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване българско гражданство в срок до дванадесет месеца по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация.

С разпоредбата на чл. 35,ал.5 от ЗБГ е предвидено изрично съдебното обжалване на непроизнасянето на Министъра на правосъдието по подадената молба, като съдът проверява единствено движението на производството по преписката.

Данните по делото сочат, че по заявлението, е образувана административна преписка от 17.09.2024год., като не са констатирани нередовности, с оглед на което от тази дата започва да тече срока на министъра да се произнесе по молбата съгласно чл.35,ал.2, предложение второ от ЗБГ.

Дванадесет месечният срок за произнасяне на министъра на правосъдието по чл. 35,ал.1,т.1 от ЗБГ е изтекъл на 17.09.2025 г. по аргумент на чл.60,ал.3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. След този ден е формиран мълчалив отказ на органа да се произнесе по молбата на Г. С..

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, заявител в производство по придобиване на българско гражданство и е допустима за разглеждане пред настоящия съд и съдебен състав. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството по придобиване на българско гражданство е уредено в гл. V на ЗБГ и Наредба № 1 от 19.02.1999год. за прилагането му. Независимо, че придобиването на гражданство се извършва с указ на друг орган - Президентът на Република България, образуването на производството и последващите действия, насочени към издаване на указа, са от компетентността на Министъра на правосъдието. До него се отправя молбата съгласно чл. 32 от ЗБГ именно той е органът, който въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение за издаване на указ за придобиване на гражданство, или съответно на отказ за издаване на такъв съобразявайки нормата на чл. 34 от ЗБГ.

В нормата на чл. 35,ал.1 от ЗБГ са предвидени императивно сроковете, в които предложението следва да се направи от Министъра на правосъдието в различните хипотези за придобиване, възстановяване и освобождаване от българско гражданство, като според ал. 2 те текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите. Тези срокове следва да се имат предвид и при изготвянето на становищата на МВР и ДАНС, които постъпват в Министерство на правосъдието, въз основа на молбата, по която е образувано административното производство, както и даването на мнение от Съвета по гражданството. Законодателят е регламентирал сроковете за произнасяне по преписките, свързани с придобиването на българското гражданство, като е приел с нормата на чл. 35,ал.2 от ЗБГ, че същите текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите. В конкретния случай по делото няма данни да са констатирани нередовности по молбата или да е изисквано да бъдат представяни допълнителни документи или да е възлагано извършването на допълнителни проверки по реда на чл. 33,ал.4 от ЗБГ.

Разпоредбата на чл. 53,ал.4 от АПК, предвижда, че ако е необходимо даване на мнение от друг орган, но последното не е дадено от този орган, актът се издава без него.

Настоящият съдебен състав не намира, че липсата на произнасяне на Съвета по гражданство, прави невъзможно министърът на правосъдието да упражни правомощията си. Нормативно определените срокове за предложението на министъра на правосъдието не са обвързани от даването или не на мнение от Съвета по гражданството. Отделно от това именно министърът на правосъдието определя състава на Съвета по гражданството и правилника за дейността му, съгласно чл. 33,ал.5 от ЗБГ. Министърът на правосъдието е административният орган, на който е вменено законово задължението да направи предложението за издаване на указ до Президента или съответно отказ за издаване на указ, в определения по чл. 35, ал. 1 срок. Единствената хипотеза, в която тези срокове спират да текат, и то само в продължение на 1 или съответно 3 месеца е регламентирана в чл. 33,ал.4 от ЗБГ, но настоящия случай не е такъв, поради което не може да бъде прието, че сроковете по чл. 35, ал. 1 от ЗБГ са спрели да текат.

По тези съображения непроизнасянето на министъра в нормативно определените срокове е в несъответствие с принципите за законност, съразмерност, служебно начало, бързина и процесуална икономия в административното производство. При тези данни жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Доколкото естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, съгласно чл. 173, ал.2 от АПК , при отмяна на административен акт, който в случая е обективиран в мълчалив отказ, преписката следва да се изпрати на административния орган за провеждане на административната процедура и произнасяне с административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение.

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 174 от АПК на административния орган следва да бъде определен срок за произнасяне с административен акт по чл. 34 от ЗБГ. Съдът отчита заявеното от процесуалния представител на ответника, че е поискано становище по преписката от МВР, като последното не е постъпило в МП. В тази връзка, волеизявлението на процесуалния представител следва да се съобрази, като бъде определен срок от 4 месеца за издаването на акта.

По изложените съображения и на основание чл. 173,ал.2 от АПК, вр.чл. 35,ал.5 от ЗБГ , Административен съд София-област, втори състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен мълчаливия отказ на министъра на правосъдието за издаване на акт по чл. 34 от ЗБГ по преписка № 18098/2024 г. по описа на Министерство на правосъдието, образувана по молба на Г. С..

ИЗПРАЩА делото на министъра на правосъдието за произнасяне по преписка № 18098/2024 г. по описа на Министерство на правосъдието, образувана по молба на Г. С. и издаване на акт по чл. 34 от ЗБГ, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЯ на министъра на правосъдието 4 - месечен срок за издаване на акт по чл. 34 от ЗБГ, считано от съобщаването на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 35,ал.5 от ЗБГ.