Производството е по реда на чл. 41, ал. 3 във вр. с чл. 127ж от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба от „Интер Транс 2011” ЕООД, с ЕИК *********, срещу действията за обезпечаване на доказателства, предприети от органи по приходите в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол” при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 0064112/24.05.2025 г., потвърдени с Решение № ФК-17/05.06.2025 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) на НАП София. Претендира се отмяната им, както и присъждане на направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

С писмено становище ответникът, чрез юрисконсулт Л. И., излага съображения за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното от дружеството адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 24.05.2025 г. в гр. Дупница – Промишлена зона Юг, органи по приходите в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, извършили проверка на стоки, включени в Приложение № 1 към Заповед № ЗМФ-237/31.03.2025 г. на министъра на финансите. При проверката е установено, че „Интер Транс 2011” ЕООД, с ЕИК *********, е получател на стока с висок фискален риск – пътнически автомобил [Марка], VIN LRWYGCEK7NC242877, с код 8703 съгласно Комбинираната номенклатура на Европейския съюз, и пазарна стойност 43 820,37 лева. След проверка в ПП „Система за управление на приходите” и информационните масиви на НАП за получателя на стоката органите по приходите са приели, че дружеството извършва покупки от лица с изразено рисково поведение, че е налице несъответствие между обема на вътрешнообщностните придобивания (ВОП), декларирани от задълженото лице и декларираните от чуждестранни лица вътрешнообщностни доставки (ВОД) към това лице, по данни от ИС VIES, че същото не декларира в пълен размер осъществените ВОП на автомобилите и последващата им реализация пред НАП и че включва в дневника за покупки фактури за доставки, които не са реално осъществени и начисленият по тях ДДС не е внесен. На основание чл. 121а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ДОПК органите по приходите са предприели действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 0064112/24.05.2025 г., като са приели, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката, ще бъде невъзможно или значително затруднено. Иззета е стока с висок фискален риск – пътнически автомобил [Марка], VIN LRWYGCEK7NC242877, и е определено обезпечение в размер на 13 146,11 лева. Посочената сума е внесена от „Интер Транс 2011” ЕООД по банков път на 26.05.2025 г. и предвид внасянето ѝ стоката е освободена, видно от Протокол № 1844371/27.05.2025 г. Обективираните в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № № 0064112/24.05.2025 г. действията за обезпечаване на доказателства са оспорени от „Интер Транс 2011” ЕООД по административен ред пред директора на ТД на НАП София в предвидения в чл. 41, ал. 1 от ДОПК срок. С Решение № ФК-17/05.06.2025 г., връчено на дружеството на 10.06.2025 г., директорът на ТД на НАП София е оставил жалбата без уважение. Процесната жалба е подадена на 16.06.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 41, ал. 3 от ДОПК, от лице с правен интерес, срещу подлежащи на обжалване действия за обезпечаване на доказателства по отношение на тяхната законосъобразност. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 121а, ал. 1 от ДОПК при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на: нарушаване целостта на техническите средства за контрол (т. 1); неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4 (т. 2); несъответствие между посоченото в документите или в предварително декларираните данни за превоза на стоката и установеното при проверката вид и/или количество на стоката (т. 3); неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването ѝ (т. 4); и неспазване на реда за предварително деклариране на данни за превоза на стока (т. 5). Според ал. 2 на чл. 121а от ДОПК мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като в случаите на предоставяне на обезпечение по реда на чл. 176в от Закона за данък върху добавената стойност, размерът на обезпечението е не по-малко от 10 на сто от пазарната стойност на стоката. Съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК в случаите по ал. 1 и 2 органът по приходите предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда и определя размер на обезпечението, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто, съответно 10 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението ѝ. Действия по чл. 40 не се предприемат спрямо лицата, предварително предоставили безусловна и неотменяема банкова гаранция в полза на НАП за срок от една година в размер не по-малък от 1 000 000 лева. Обезпечението, предоставено в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция, се освобождава от компетентната териториална дирекция по чл. 8.

В случая действията са предприети в рамките на проверка по реда на контрола върху движението на стоки с висок фискален риск, извършвана от органи по приходите в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, оправомощени със Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП. Налице е материална компетентност на органите съгласно чл. 121а, ал. 3 и чл. 127а, ал. 1 от ДОПК. Процесната стока е в обхвата на списъка по чл. 127а, ал. 7 от ДОПК, утвърден със Заповед № ЗМФ-237/31.03.2025 г. на министъра на финансите, достъпна на интернет страницата на НАП. Изискването на обезпечение в специалната хипотеза на чл. 121а, ал. 3 във вр. с чл. 40 от ДОПК е в правомощията на органа по приходите, оправомощен да извършва фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Правомощието му самостоятелно да изисква обезпечение е посочено изрично и в чл. 12, ал. 2, т. 9 от ДОПК. При извършването на обжалваните действия не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Процесните действия за обезпечаване на доказателства обаче са незаконосъобразни, тъй като са осъществени в противоречие с изискванията на чл. 121а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ДОПК. Препращането по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК към условията по ал. 2 очертава кръга на възможните хипотези, при които се допуска прилагането на мерки за обезпечаване на доказателства. В Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 0064112/24.05.2025 г. е посочено основанието по чл. 121а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ДОПК. Изводът на органите по приходите, че събирането на дължимите данъци при реализацията на стоката ще бъде невъзможно или значително затруднено, обаче не е мотивиран. В процесния протокол са изложени общи и бланкетни мотиви, които не са подкрепени с конкретни, установени по отношение на „Интер Транс 2011” ЕООД, факти. Не е посочено събирането на кои данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено, както и за кой данъчен период би възникнало данъчно задължение, и как разпореждането със стоката, установена на 24.05.2025 г., ще направи невъзможно или ще затрудни значително събирането на дължими данъци. Липсват данни дали дружеството има изискуеми публични задължения, какви са декларираните от същото ВОП и декларираните от чуждестранни лица ВОД, както и кои от тези лица са с изразено рисково поведение. Към протокола не е приложена справка от ИС VIES. Липсата на относими и конкретни мотиви не е преодоляна и във фазата на административното оспорване пред директора на ТД на НАП София. Постановеното от същия решение съдържа само законовото предположение по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, но това предположение отново не се подкрепено с факти и обстоятелства, които да го обосноват. Този начин на мотивиране на основанието за обезпечаване на доказателства по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК не води до обоснован извод, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК изисква установяване от органа по приходите, а не излагане на предположения за евентуална несъбираемост на данъци поради последващо разпореждане със стоката. Такъв извод не се обосновава по категоричен начин от представените с преписката доказателства и се явява само едно предположение. Липсата на надлежни мотиви за действията на органите по приходите е самостоятелно основание за тяхната незаконосъобразност.

По изложените съображения съдът намира, че процесните действия за обезпечаване на доказателства са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Предвид чл. 121а, ал. 3, изр. последно от ДОПК преписката следва да се изпрати на ТД НАП София за освобождаване на предоставеното обезпечение в размер на 13 146,11 лева.

При този изход на спора НАП следва да бъде осъдена да заплати на „Интер Транс 2011” ЕООД направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, и с вида и обема на осъществените от процесуалния представител по пълномощие на дружеството жалбоподател процесуални действия (същият е половината от минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа), поради което възражението за неговата прекомерност е неоснователно.

Воден от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ действията за обезпечаване на доказателства, предприети от органи по приходите в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 0064112/24.05.2025 г., потвърдени с Решение № ФК-17/05.06.2025 г. на директора на ТД на НАП София.

ИЗПРАЩА преписката на ТД на НАП София за освобождаване на обезпечението в размер на 13 146,11 лева, предоставено от „Интер Транс 2011” ЕООД, с ЕИК *********.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Интер Транс 2011” ЕООД, с ЕИК *********, сумата в размер на 500 (петстотин) лева – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.