РЕШЕНИЕ

№ 1089

София, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София Област - X състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ НИКОЛОВ

При секретар ХАСМИК ВАХАНЯН като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ НИКОЛОВ НИКОЛОВ административно дело № 20257020700545 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, вр. чл. 73 ал. 4 от ЗУСЕФСУ.

Делото е образувано по жалба на Община Своге – [населено място], [улица], № 7, [ЕИК], представлявана от Е. И. - кмет на Община Своге, срещу Решение изх. № 2.090-0012/13 от 30.04.2025 г. издадено от ръководителя на управляващия орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 при Министерство на труда и социалната политика, по проект „Дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания в община Своге“, за налагане на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи възлизащи на 32156.71 лева, финансирани от ЕСИФ по Договор № 427/27.09.2022 г.

С писмо вх. № 3242/16.05.2025 г. по делото е приложена административната преписка свързана с оспорения административен акт.

Твърди се в жалбата, че оспореното решение е издадено при наличие на отменителните основанията визирани в нормата на чл. 146 т. 2, 3, 4, 5 от АПК. При постановяването му не била спазена установената форма на оспорения административен акт, липсвал адресат, както и не били изложени фактическите и правни основания за неговото издаване. Не били посочени конкретните установени нарушения от страна на бенефициера. Сочи, че в разпоредителната част на акта, се твърди извършено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр. с т. 23 от Насоките за определяне на финансови корекции, приети с решение на ЕК от 14.05.2019 г. и т. 23, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности). В този смисъл, органът не бил съобразил наименованието на закона, което е изменено от 01.07.2022 г. както следва : 3акон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Аргументира се, че посоченото от административния орган нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ (загл. до 01.07.2022 г.), вр. с т. 23 от Насоките на ЕК и т.23, буква „а“ от Наредбата за посочване на нередности, фактически не е осъществено от бенефициера в процедурата по процесната обществена поръчка. За да бъдело налице основание за налагане на финансова корекция, в решението на административния орган следвало да е посочена правна квалификация съответстваща на твърдяното нарушение, както и обосновка нанесена ли е била вреда върху средствата на ЕСИФ. Решението не съдържало фактически основания за формиране на волята на органа в степен, обезпечаваща проследяване на аргументите, послужили за формиране съдържанието на неговото волеизявление.

При посочените и подробно развити в жалбата аргументи, моли да бъде отменено процесното решение.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв. И. Ц., която поддържа жалбата и ангажира доказателства. В представена по делото писмена защита отново заявява, че поддържа жалбата и развива подробни съображения по съществото на правния спор. Претендира присъждане на сторените в хода на производството разноски по представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Ръководител на управляващия орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 при Министерство на труда и социалната политика, редовно призован се представлява в съдебно заседание от гл. експерт М. Т., която оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за нейната неоснователност, като поддържа представените по делото писмени становища. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В предоставеният от съда срок за изготвяне на писмени бележки, такива по делото не са постъпили.

Софийска окръжна прокуратура, уведомена по реда на чл. 16 от АПК, не прави искане за конституиране в процеса и не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между ръководителя на управляващия орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 при Министерство на труда и социалната политика и община Своге е бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05M9OP001-2.090-0012-С01 за изпълнение на проект „Нова дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания – Етап 2 - предоставяне на новите услуги“. Договорът е сключен на основание чл. 45, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с постъпило проектно предложение BG05M9OP001-2.090-0012, одобрено с решение РД-21-368 от 04.08.2021 г. на Ръководителя на Управляващия орган на ОП РЧР. Същият е финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.

С Допълнително споразумение № 01 срокът за изпълнение на проекта е определен на 14 месеца, считано от 01.03.2022г., като изпълнението на дейностите по договора е договорено да започне на 01.03.2022г.

Във връзка с реализацията на цитирания договор, бенефициентът в лицето на община Своге е провел процедура по избор на изпълнител чрез пряко договаряне по ЗОП за услуги с предмет: „Приготвяне и доставка на готова храна за Център за грижа за лица с психични разстройства - м. „Свражен“.

С Решение за определяне на изпълнител на обществена поръчка № 833/15.06.2022 г., на първо място е бил класиран кандидата „Болкан Мийл“ ЕООД. В тази връзка с него е бил сключен Договор № 427/27.09.2022 г. Съгласно чл. 11 от сключения договор, общата сума за изпълнението на същия е до 95 833,33 лева без ДДС. В точка 1.1 към чл. 11 от договора е посочено, че цената за един храноден е 5,65 лева без ДДС.

С Допълнително споразумение към Договор № 427/27.09.2022 г. сключено между община Своге и „Болкан Мийл“ ЕООД на 01.11.2022 г., на основание чл. 116, ал. 1 т. 3 от ЗОП, вр. чл. 46, ал. 3 от Договор № 427/27.09.2022 г. и уведомително писмо вх. № 26-00-490/05.10.2022 г., е била изменена единичната цена на предоставяната услуга за един храноден, както и общата стойност на договора, съответно на 6.92 лв. без ДДС (8.30 лв. с ДДС) и 113661 лв. без ДДС (136393.20 лв. с ДДС).

Като мотиви за сключването на допълнителното споразумение е посочено наличието на обстоятелства от извънреден характер подробно описани в депозираното от определения за изпълнител, уведомително писмо вх. № 26-00-490/05.10.2022 г. Дефинирано е в споразумението понятието „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на §2, т. 27 от ДР на ЗОП, като страните са се позовали на това законово основание при сключването му.

При депозиране на искане за плащане и след извършена проверка на документацията във връзка с проведената процедура по избор на изпълнител чрез пряко договаряне по ЗОП за услуги с предмет : „Приготвяне и доставка на готова храна за Център за грижа за лица с психични разстройства - м. „Свражен“, УО на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 е бил известен за извършен одит от страна на ИА ОСЕС в съответствие с изискванията на чл. 127 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и член 27 от Регламент (ЕС) № 480/2014 - част от одита на операциите на ОП РЧР. При тази проверка било установено незаконосъобразно изменение на договора с посоченото по – горе допълнително споразумение. В тази връзка с нарочно писмо жалбоподателят е бил известен за стартиране на процедура по определяне на финансова корекция. В цитираното писмо е посочено, че възможностите за изменение на договорите за обществени поръчки са изчерпателно изброени в чл. 116 от ЗОП. Съгласно чл. 116, ал. 1, т. 7 от ЗОП, договорите за обществени поръчки можело да бъдат изменяни когато се налагат изменения, които не са съществени. Според чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП, изменението е съществено, когато въвеждат условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата, или изменението води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата.

Посочено е още, че съгласно чл. 11 от сключения договор № 427/27.09.2022 г., общата сума за изпълнението на същия била определена в размер до 95 833,33 лева без ДДС. В точка 1.1 към чл. 11 от договора било записано, че цената за един храноден е 5,65 лева без ДДС, като това било и ценовото предложение на изпълнителя в процедурата, което не е променяно в хода на преговорите. С подписването на допълнителното споразумение общата сума за изпълнението на договора се променяла до 113 661 лева без ДДС. Променена е и цената за един храноден на 6,92 лева без ДДС.

С така постигнатото между страните допълнително споразумение, цената за изпълнението на договора се увеличавала с над 10 % (~18%) от първоначално заложената.

Прието е в уведомлението, че посоченото законово основание за изменение на договора – чл. 116, ал. 1 т. 3 от ЗОП, било неправилно приложено, тъй като не били налице предпоставките за приложение на тази законова норма. Визираните от страните „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на § 2, т. 27 от ДР на ЗОП, следвало да са настъпили след сключването на договора, а не преди това. Обсъдени са в писмото и периодите на пандемията от КОВИД-19, както и датата на започването на военния конфликт между Р. и Украйна. От публично достъпните данни публикувани от Националния статистически институт в посочения период както и след това до сключване на договора бил налице тренд на повишаване на цените както на основните хранителни продукти, така и на електроенергията, т.е. не били налице „непредвидени обстоятелства“, които да са настъпили след сключването на договора.

По изложените съображения УО е приел, че сключеният договор е незаконосъобразно изменен в нарушение на чл.116, ал. 1, т. 7, във връзка с чл.116, ал: 5, т. 1, 2 и 3 от ЗОП, тъй като изменението водело до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници от процедурата и въвеждало условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществената поръчка, биха привлекли и други участници, тъй като по-високата цена за изпълнение на договора е по-привлекателна за по-голям брой потенциални участници.

Жалбоподателят е подал възражение срещу предложената с писмото финансова корекция в размер на 25 % върху допустимите разходи по засегнатия договор на стойност 128 626,83 лв.

Във възражението е посочено, че Уведомително писмо за стартиране на процедура по определяне на финансова корекция по проект № BG05M9OP001-2.090-0012 „Дългосрочна грижа за възрастните и хора с увреждания в община Своге”, финансиран по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 е получено в община Своге на 03.04.2025 г. Възражението е подадено в указания в писмото срок. В него са изложени мотиви за липса на установени нарушения на законовите норми при подписване на допълнителното споразумение. Посочено е, че „БОЛКАН МИЙЛ” ЕООД е подал оферта за участие в процедурата по ЗОП, през месец май 2022 г. От тогава до момента на изменението на цената на договора индекса на цените за производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газ били нараснали със 73.4 (към м.05.2022 г. - 152.7, към м.10.2022 г. - 226.1), а индекса на цените на производител на хранителни продукти със 7.3 (към м.05.2022 г. - 125.5, към м. 10.2022 г. - 132.8).

Твърди се още, че цените на храните и безалкохолните напитки имали водещ принос за инфлацията в края на 2022 г., като те са формирали над 40% от повишението на общият инфлационен индекс.

През месец август 2022 г. била приета методика за изменение на цената на договорите за обществени поръчки в резултат на инфлацията, като такова основание е налице при изменение стойността на индексите с повече от 5 пункта, а за начална дата за наличие на инфлация е приета 31.12.2020 г.

Посочено е, че съждението на УО, че общината е следвало да предвиди инфлационните процеси в рамките на няколко месеца е несъстоятелно, доколкото дори и правителството не е успяло да стори това на държавно ниво.

Навеждат се аргументи, че изменението на процесния договор, попада в обхвата на „непредвидени обстоятелства” по § 2, т.27 от ДР на ЗОП - настъпилите обстоятелства не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението на договорените условия. Това било така независимо от факта, че е бил налице траен тренд на повишение на цените, още преди сключване на договора. Офертата на изпълнителя била подадена през месец май 2022 г., а договора е сключен 5 месеца по - късно, поради наличието на обективни обстоятелства, като за този период значително се увеличила инфлацията.

Във възражението са развити подробни съображения досежно възникналите непредвидени обстоятелства, което от своя страна наложило изменението на правилата в ЗОП.

С оспореното решение, ответникът не възприел за основателни наведените възражения и при идентични с посочените в писмото за стартиране на ФК мотиви е издал оспорения административен акт с който приел за установено, че е извършено нарушение по смисъла на чл. 70, ап. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, вр. с т. 23 от Насоките за определяне на финансови корекции, приети с решение на ЕК от 14.05.2019 г. и т. 23, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.

На основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и съгласно т. 23, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, е определена ФК в размер на 25 % от разходите по засегнатия договор за обществена поръчка (договор № 427/27.09.2022 г. с „Болкан Мийл“ ЕООД).

Извършена е ФК в размер на 32 156,71 лева, като разходът е разпределен както следва :

Към Искане за междинно плащане № 1:

- 2311,98 лева по Фактура 0000005553/31.10.2022 г.;

- 2705,03 лева по Фактура 0000005581/30.11.2022 г.;

Към Искане за междинно плащане № 2:

- 2796,37 лева по Фактура 0000005606/31.12.2022 г.

- 2777,69 лева по Фактура 0000005628/31.01.2023 г.;

- 2543,10 лева по Фактура 0000005652/28.02.2023 г.;

- 2790;15 лева по Фактура 0000005674/31.03.2023 г.

Към Искане за междинно плащане № 3:

- 2790,14 лева по Фактура 0000005734/31.05.2023 г.;

- 2684,27 лева по Фактура 0000005700/30.04.2023 г.;

- 2740,47 лева по Фактура 000000578/30.06.2023 г.

Към Искане за окончателно плащане:

- 2825,44 лева по Фактура 0000005808/31.08.2023 г.;

- 2831,66 лева по Фактура 0000005786/31.07.2023 г.;

- 2360,41 лева по Фактура 0000005819/26.09.2023 г.

Също така на основание чл. 14, ал. 1, вр. с § 1, т.2 от ДР на Наредбата за администриране на нередности по европейските структурни и инвестиционни фондове, е регистрирана нередност в регистъра на нередностите по ОПРЧР.

Други релевантни за правния спор доказателства по делото не са представени.

Въз основа на така установената фактическа обстановка по която не е налице спор, съдът извежда достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Атакуваният индивидуален административен акт, подлежи на съдебен контрол, пред настоящия административен съд, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

По делото не се спори, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му по закон правомощия. Според нормата на чл. 4, т, 7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС № 266 от 10.11.2009 г., министърът на труда и социалната политика управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз и от други международни финансови институции и донори. В рамките на тази компетентност, със своя Заповед № РД-03-2/01.12.2020 г., изменена със Заповед № РД-03-7/20.04.2021 г. и Заповед № РД-03-14/16.06.2022 г., Министърът на труда и социалната политика е оправомощил Ц. И. С. да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на ОП РЧР в пълен обхват.

Не е спорно, че в рамките на развилото се административно производство е била спазена процедурата по издаване на акта, определена в Глава V от ЗУСЕФСУ.

Предвид изложеното, съдът приема, че в хода на производството по установяване и налагане на финансовата корекция не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Основният спорен въпрос в случая е преценката дали са били налице основанията за сключване на допълнително споразумение № 98/01.11.2022 г. и налице ли са били предпоставките за приложение на посоченото в него правно основание – чл. 116, ал. 1 т. 3 от ЗОП.

Процесният административен акт е издаден на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, като е мотивиран с наличието на незаконосъобразно изменение на договор за обществена поръчка, без да са налице основанията на чл. 116, ал. 1 т. 7 от ЗОП. УО е приел, че в случая според нормата на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП изменението на цената на договора е съществено, което е довело до незаконосъобразно изменение в нарушение на чл. 116, ал. 1 т. 7, вр. чл. 116, ал. 5, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП. С оспорения административен акт УО е приел, че бенефициерът е допуснал нередност по т. 23, б. „а“ от Приложение № 1 на Наредбата за посочване на нередности.

В оспореното решение административният орган не е обсъдил изобщо предпоставките за наличието/отсъствието на посоченото в цитираното допълнително споразумение правно основание за изменение на договора – чл. 116, ал. 1 т . 3 от ЗОП, според което договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни.

Разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП изисква да са налице обстоятелства, които при полагането на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди и точно те да са породили необходимостта от изменение, което не води до промяна на предмета на договора. Законът за обществени поръчки не съдържа определение на понятието „дължима грижа“, което означава, че административният орган следва да преценява наличието му във всеки отделен случай с оглед на фактите по конкретния казус. При тълкуване на съдържанието на това понятие следва да се вземе предвид и съображение 109 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, съгласно което е възможно възлагащите органи да бъдат изправени пред външни обстоятелства, които не са могли да предвидят. В тези случаи е необходима гъвкавост за адаптиране на поръчката към тези извънредни обстоятелства без провеждането на нова процедура по възлагане на обществена поръчка. Понятието „непредвидени обстоятелства“ се отнася за обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени въпреки достатъчно надлежната подготовка при първоначалното възлагане на поръчка от възлагащия орган и при отчитане на наличните средства, естеството и характеристиките на конкретния проект, добрите практики в съответната област и необходимостта да се осигури подходящо съотношение между ресурсите, изразходвани за подготовката на възлагането на поръчката, и нейната предвидена стойност. Органът в случая не е посочил какво точно е следвало да направи бенефициерът, за да установи тези обстоятелства. С оспорения административен акт той просто не е възприел посоченото в допълнителното споразумение правно основание за изменение на договора, като е приел извършено нарушение на чл. 116, ал. 1 т. 7 от ЗОП.

При условие, че твърди такова нарушение, издателят на акта е следвало да докаже, че изменението на договора за обществена поръчка чрез сключеното допълнително писмено споразумение е поради обстоятелства, които бенефициерът при полагане на дължимата грижа е могъл да предвиди и това изменение води до съществена промяна на договора.

Съдът възприема за основателна тезата на жалбоподателя, че в процесния случай е налице хипотезата по чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП.

Към датата на подписването на договор № 427/27.09.2022 г. не биха могли да се предвидят фактите и последиците имащи значение за предмета на договора – войната в Украйна, пандемията COVID и икономическите последици от тях. Да, безспорно и двете събития са били налице към този момент, но последиците, които те оказват върху икономическата обстановка в световен мащаб са действително непредвидими, дори и към настоящия момент. След като обективно не би могло с точност да се посочи какъв би бил размерът на повишаването на цените на специфичните за осъществяването на услугата продукти, то не би следвало и ответникът да черпи изгодни за него последици при решаването на настоящия правен спор, като твърди противното. Съдът приема, че е било невъзможно да бъдат определени с конкретни изражения на обективни показатели цените на хранителните продукти необходими за изпълнението на договора.

От друга страна не е спорно по делото, че изпълнителят по договора за обществена поръчка, е подал новото ценово предложение, което не е надхвърляло допустимите по ЗОП размери на увеличения в проценти.

Единственото основание за подписване на допълнителното споразумение с което е била увеличена цената на един храноден е инфлацията, която безспорно и неизменно се движи във възходяща посока в рамките на действие на процесния договор и то с показатели, които не се наблюдават през годините преди подписването на Договор № 427/27.09.2022 г.

Този факт се установява и от представените в хода на съдебното производство справки от официалния сайт на НСИ. Видно от тях е, че нивата на инфлацията са динамично променяща се величина с трайно възходящ тренд, която трудно може предварително да бъде предвидена в условията на световна икономическа криза.

Предвид изложеното, съдът приема, че с оспореното решение не се установява посоченото в него нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1 т. 9 от ЗУСЕСИФ, а тъкмо напротив, налице са били основанията на чл. 116, ал. 1 т. 3 от ЗОП за изменение на договора при наличието на „непредвидени обстоятелства“ по смисъла на § 2, т. 27 от ДР на ЗОП. В този смисъл оспореното решение следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Община Своге направените по делото разноски. Съдът приема направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за неоснователно предвид относително високата правна и фактическа сложност на делото и проявената процесуална активност на процесуалният представител на жалбоподателя. От друга страна заплатеното възнаграждение е по – ниско от размера определен в нормата на чл. 8, ал. 1, вр. чл. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), поради което същото следва да бъде заплатено в пълния претендиран размер от 3200 лева. На репарипане подлежи и заплатената държавна такса за образуване на производството в размер на 257.25 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. ал. 1 от АПК, Административен съд – София област, десети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение изх. № 2.090-0012/13 от 30.04.2025 г. издадено от ръководителя на управляващия орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 при Министерство на труда и социалната политика, по проект „Дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания в община Своге“, за налагане на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи възлизащи на 32156.71 лева, финансирани от ЕСИФ, по Договор № 427/27.09.2022 г.

ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика да заплати на Община Своге – [населено място], [улица], № 7, [ЕИК] сторените в хода на производството разноски в общ размер на 3457.25 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

РЕШЕНИЕТО да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК!

Съдия: