Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на адв. Ж. Д., в качеството й на пълномощник на Н. Х. Е. от с. Раданово, обл. В. Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „дд“ от ЗДвП с №GPAM-1724605/26.12.2025г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателката на посоченото основание е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, по за не повече от 12 месеца.

Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и при липса на мотиви.

Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира за разноски.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, в представено по делото писмено становище оспорва подадената жалба и излага доводи за законосъобразност на оспорваната заповед.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „дд“ от ЗДвП с №GPAM-1724605/26.12.2025г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново е връчена на жалбоподателя на 03.12.2025г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед/вж. представеното към жалбата копие на заповедта, заверено от адв. Д. по реда на чл. 32 от ЗА, стр. 6 от делото/. Жалбата е подадена директно до съда на 06.01.2025г. и заведена с вх. №60/06.01.2026г. по описа на АСВТ.

Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „дд“ от ЗДвП с №GPAM-1724605/26.12.2025г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателката на посоченото основание е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, по за не повече от 12 месеца.

Като мотиви за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 26.12.2025г. в 15,10 часа в гр. В. Търново, при управление на лек автомобил „БВМ 320“ с рег. №-..., използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, различни от тяхното предназначение за превоз на товари и пътници – водачът е пресякъл съседната пътна лента ,като това е било съпроводено със свистене на гуми и форсиране на двигателя на автомобила, като е създавало непосредствена опасност и предпоставка за ПТП.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед с възражения, че не е надлежно установено, той да е извършил нарушение, което му се вменява със заповедта, а събраните доказателства сочат, че действията чу са продиктувани от пътните условия и не е преследвал други цели.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорваната заповед е издадена от служител на длъжност „мл. автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново. Съгласно Заповед рег. №366з-3249 от 04.09.2025г. на директора на ОД на МВР – В. Търново/стр. 48 и сл. от делото/, т. 2.1 от същата, оправомощени да прилагат ПАМ от вида на процесната са и мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция" за територията, обслужвана от ОДМВР – В. Търново.

В случая делегирането на правомощия е допустимо, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и направено редовно. С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, „дд“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 12 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2. В конкретния случай в заповедта е посочено, че оспорващия е извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, но последното обстоятелство не е надлежно установено по делото.

Единственото доказателство, което кореспондира със съдържанието на оспорвания административен акт е представеният с административната преписка АУАН серия GA, бл. №4200010/стр. 46 от делото/. От него се установява наличието на образувано административнонаказателно производство срещу жалбоподателя, но няма никакви данни за развитието на това производство. Съдът е указал изрично на административният орган да сочи доказателства, вкл. и за предприетите действия в хода на това производство, но такива не са представени. В административната преписка се съдържат единствено доказателства досежно компетентността на органа, издал оспорваната заповед, справка за извършените от жалбоподателя предишни нарушения по ЗДвП/неотносима към предмета на спора/ както и дадени обяснения от жалбоподателя. В последните обаче той посочва единствено, че превозното средство, посредством което е извършено твърдяното нарушение е негова собственост и е закупено в К. Н./отново неотносимо обстоятелство/.

Съдът е указал и същевременно дал възможност на ответника да сочи доказателства, но в подробното му писмено становище/стр. 55-56 от делото/ доказателствени искания не се съдържат, освен посочените вече писмени доказателства, не се съдържат.

От страна на жалбоподателя са ангажирани гласни доказателства – показания на свидетел, който категорично отрича фактически посоченото в заповедта и съставения АУАН. По делото е приета и метеорологична справка за климатичната обстановка в процесния период/посочени данни за 25.12 – 26.12.2025г./, която установява валежи от дъжд и сняг, но без данни за конкретното състояние на пътната настилка. Тези доказателства не изясняват по категоричен начин фактическата обстановка и по-конкретно дали се касае за извършено нарушение или инцидент/неправилна маневра при управление на МПС, но дори и без тяхното приобщаване към доказателствения материал по делото твръденията от фактическа страна в оспорваният ат остават недоказани/ненадлежно установени.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Фактическите основания за налагането на ПАМ не са установени по делото, поради което наложената принудителна административна мярка е издадена в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК от бюджета на ОД на МВР – Велико Търново следва да бъдат заплатени направените от оспорващото лице разноски по делото в общ размер на 311,88 евро, от които 5,12€ – държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 306,76€/равностойност на 600 лв./.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „дд“ от ЗДвП с №GPAM-1724605/26.12.2025г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново.

ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново да заплати на Н. Х. Е. от с. Раданово, обл. В. Търново, разноски по делото в размер на 311,88 евро/триста и единадесет евро и осемдесет и осем цента/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.