Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Й. А., в качеството му на пълномощник на Х. П. П. от [населено място], срещу Определение №16/03.02.2026г. по АНД №690/2025г. по описа на Горнооряховския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е осъдена ОД на МВР – В. Търново да заплати на частния жалбоподател разноски поделото в размер на 75 евро. Съдебният акт се обжалва в частта досежно присъдените в полза на жалбоподателя разноски, с искане за отмяна в тази му част и присъждане на разноските в пълния претендиран от страната размер.

Ответникът по частната жалба – ОД на МВР – В. Търново, не е взел становище по нея.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази следното:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН /Нов, ДВ бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./ в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С други думи предвидено е изрично правомощие на съда за произнасяне по отношение на претендираните по делото разноски от страните, което препраща към процесуалният ред, визиран в АПК.

Липсва изрична регламентация за това, какъв характер има съдебния акт в тази му част, как и дали може да бъде изменен от постановилият го състав, дали съденият акт в тази част подлежи на обжалване, независимо от обжалване на съдебното решение, с което се разрешава спора по същество, както и по какъв процесуален ред става това. Това обаче съвсем не означава, че постановеният съдебен акт, в частта за присъдени на страните разноски, не може да бъде изменян от съда по искане на страните, респ. не подлежи на инстанционен контрол, след като на такъв подлежи съдебният акт по същество. Липсата на изрична регламентация не означава лиса на процесуална възможност за страните да поискат изменение или да обжалват решението, респ. определението в хипотезата на чл. 63г от ЗАНН, в частта за разноските. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдържа препратка към разпоредбите на АПК досежно реда за касационно обжалване на решението на районния съд. По арг. за по-силното основание, както и предвид препратката на чл. 63в от ЗАНН, след като този ред се прилага за обжалване на цялото съдебно решение, същият ще е приложим и за обжалване или изменение на съдебния акт в частта му за присъдени разноски.

В АПК се съдържат изрични разпоредби за това, а именно – чл. 176а. Поради това, последната разпоредба ще намери приложение при определянето на разноските, изменението или обжалването на съдебното решение в частта за разноските. В случая частната жалба срещу определението, в частта относно присъдените разноски, по своя характер представлява искане по чл. 176а, ал. 1 от АПК за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по него е съдът, постановил съдебния акт. Процесуална предпоставка за обжалваемостта на акта относно разноските е изчерпването на процесуалния ред за изменението му от съда, постановил съдебния акт – чл. 176а, ал. 3, изр. второ от АПК, във вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Този ред в случая не е осъществен, поради което настоящото производство като недопустимо следва да се прекрати, а частната жалба следва да се изпрати по подсъдност на въззивния съд за произнасяне по нея по реда на чл. 176а от АПК.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 228 от АПК, Великотърновският административен съд, трети касационен състав

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по частно КНАХД №268/2026г. по описа на Административен съд В. Търново, като

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Горнооряховския районен съд за произнасяне по реда на чл. 176а от АПК по направеното с частната жалба на Х. П. П. от [населено място] искане на за изменение в частта за разноските на Определение №16/03.02.2026г. по АНД №690/2025г. по описа на Горнооряховския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.