Производството по делото е образувано по повод на подадена жалба от Ц. Х. Х. от [населено място] с посочено правно основание чл. 256 от АПК, срещу бездействие на кмета на Община Карнобат по подадено от нея писмено оплакване и искане за предприемане на спешни мерки с вх. №94-00-7945/09.12.2025г. по описа на Община Карнобат.

В подадената до съда жалба се твърди, че Х. е собственик на недвижим имот – УПИ Х-13 в кв. 3 по плана на [населено място], общ. Карнобат, обл. Бургас, а улицата, граничеща с нейния имот и сключваща кръстовище с третколасен път 5391 е публична общинска собственост. Улицата от години била в лошо състояние, с дълбоки и трайни водни кални ями и не изпълнявала предназначението си, като създавала реална опасност за жителите в района и препятствала нормалния достъп до имотите им.

Поради това подава жалба до съда с искане да бъде задължен кметът на Община Карнобат да извърши необходимите фактически действия по ремонт и привеждане в безопасно състояние на общинската улица, като се определи срок за изпълнение на задълженията му и да й се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – кметът на Община Карнобат, в писмено становище към съпровидителното писмо, с което административната преписка по искането е постъпила в съда, оспорва жалбата като недопустима.

От фактическа страна не е спорно, че жалбоподателката е подала до Община Карнобат писмено оплакване и искане за предприемане на действия с вх. №94-00-7945/09.12.2025г. по описа на Община Карнобат, в което са изложени описаните в жалбата обстоятелства.

Няма данни след подаването на това искане да са предприети някакви действия от страна на Община Карнобат.

Ц. Х. е подала жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Община Карнобат да се произнесе по подаденото от нея искане, по което е било образувано производство по АД №78/2026г. по описа на АС – Бургас. С Определение №984/03.02.2026г. състав на този съд е препратил производството по делото и е препратил същото по подсъдност на АС – В. Търново, където е било образувано производство по АД №149/2026г. С Определение №703/13.02.2026г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Ц. Х. срещу мълчалив отказ на кмета на О. К. да се произнесе по подаденото от нея искане и е прекратил производството по АД №149/2026г. по описа на АСВТ.

На 20.20.2026г. Цв. Х. е подала нова жалба до АС – Бургас, този път срещу бездействие на кмета на Община Карнобат, по повод на което е било образувано производство по АД №403/2026г. по описа на АС – Бургас. С Определение №2004/05.03.2026г. състав на този съд е препратил производството по делото и е препратил същото по подсъдност на АС – В. Търново, където е образувано настоящото производство.

Настоящият състав намира подадената жалба за процесуално недопустима за разглеждане по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 256 от АПК, посочена като процесуалноправно основание за сезиране на съда, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия и дейност. В конкретния случай цитираните правни норми са неприложими.

Няма спор относно подаването на искането с вх. №94-00-7945/09.12.2025г. по описа на Община Карнобат, както и относно целта, която жалбоподателката желае да постигне – ремонт на посочената улица и възстановяване на нормалната инфраструктура. Това искане обаче не може да се реализира посредством посочения правен способ.

Както е визирано и в мотивите на определението по АД №149/2026г. по описа на АСВТ, цитираната от жалбоподателката разпоредба на ал. 3 от чл. 64 на ЗУТ предвижда, че проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. Според ал. 2 обаче, елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с устройствени планове, като неразделна част от общите и подробните устройствени планове са план-схемите на елементите на техническата инфраструктура. А според ал. 4, проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура се извършват по общия ред, определен в този закон.

С други думи казано, необходимо е провеждане на административна процедура по ЗУТ за проектиране и разрешаване на строителство, тя следва да се предшества или предхожда от процедури, свързани с осигуряване на необходимото финансиране от бюджета на общината и/или външно финансиране, което е отделна процедура по Закона за общинската собственост и Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за публичните финанси, както и др. нормативни актове, взависимост от вида на финансирането. Тук процедурата включва и участие на друг орган, който отговаря пряко за приемането на общинския бюджет, а именно – Общински съвет Карнобат. Впоследствие за изпълнение на строително-ремонтните дейности следва да се проведе процедура по Закона за обществените поръчки, включваща отново участие на различни служители.

Цялата тази сложна правнонормирана дейност на различни органи и длъжностни лица няма как да бъде общо характеризирана като „фактически действия“, които да бъде задължен да извърши само и единствено кметът на общината. Ето защо в случая не са налице предпоставките, визирани в хипотезите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

Искането на жалбоподателката може да бъде квалифицирано като сигнал или предложения до съответните органи, а съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК решението на административния орган по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Естествено, в рамките на добрата административна практика е от страна на Община Карнобат да уведомят жалбоподателката за действията, които следва да се предприемат във връзка с подаденото от нея искане, но това отново не са фактически действия в хипотезата на чл. 256 от АПК.

С оглед гореизложените правни съображения не са налице фактически действия, които ответникът е длъжен да извърши, за да се приложи реда за защита на накърнени законни права и интереси на жалбоподателката, регламентиран в нормата на чл. 256 АПК. Съдът не разполага с правораздавателна компетентност в развиващото се производство да разпореди на ответника да формира воляизявление или да извърши действия с желаното от оспорващата съдържание.

Ето защо подаденото искане, като недопустимо, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от Ц. Х. Х. от [населено място] с посочено правно основание чл. 256 от АПК, срещу бездействие на кмета на Община Карнобат по подадено от нея писмено оплакване и искане за предприемане на спешни мерки с вх. №94-00-7945/09.12.2025г. по описа на Община Карнобат.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД №261/2026г. по описа на Административен съд – В. Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.