Производство по чл. 149, ал.1 от АПК във вр. с чл. 13,ал.6 от ЗСП.

Образувано е по жалба на М. Д. Д. от [населено място], [улица] против Решение № 04-РД06-0020/24.3.2026г. на Директор РДСП, с което е оставена без разглеждане като просрочена, подадената от нея жалба против Заповед № ЗСП /Д-ВТ-ГО/6/23.1.2026г. на Директор на Дирекция Социално подпомагане гр. Г. Оряховица. Излагат се доводи за незаконосъобразност на същата, прави се оплакване за недопустимо и лично отношение на социалните работници. От съда се иска да се отмени Решението и преписката да се върне на Директор РДСП за произнасяне по съществото на спора.

Ответник жалба Директор РДСП гр. В. Търново не заема становище.

СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на административното производство писмени доказателства от фактическа страна намира за установено следното:

М. Д. Д. от [населено място], [улица] е подала Заявление –Декларация с вх.№ 10-6/5.1.2026г. за отпускане на месечна социална помощ. Такава й е била отпусната на основание чл. 9 от ППЗСП в размер на 193,36 евро от 1.1.2026г. до 31.12.2026г. със Заповед № ЗСП /Д-ВТ-ГО/6/23.1.2026г. на Директор на Дирекция Социално подпомагане гр. Г. Оряховица. Същата й е връчена лично на 27.1.2026г., като изрично в нея е посочено, че подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението до Директор на РДСП.

В преписката е приложена жалба с вх. № от 18.3.2026г., в която се сочи,че процесната Заповед не е мотивирана, поради което е нарушено правото й на защита, тъй като не може да се ориентира кои от нейните искания са били удовлетворени и как е изчислен размерът на социалната помощ. В същата се сочи, че на 10.2.2026г. е била в ДСП гр. Г. Оряховица за подаване на молба за еднократна помощ, където е подала жалба против Заповедта за отпускане на социална помощ по чл. 9 от ППЗСП.

По тази жалба се е произнесъл Директор РДСП В. Търново, след като е получил докладна записка от Директор на ДСП гр. Г. Оряховица, в която се описва фактическата обстановка, затрудненото комуникиране с жалбоподателката, нейните здравословни проблеми, потвърждава се факта, че Заповедта е връчена лично на 27.1.2026г., а през месец февруари 2026г. й е отпусната еднократна социална помощ по реда на чл. 16, ал.1 от ППЗСП в размер на 500 евро.

Ответник жалба е намерил, че подадената жалба против Заповед № ЗСП /Д-ВТ-ГО/6/23.1.2026г. на Директор на Дирекция Социално подпомагане гр. Г. Оряховица се явява просрочена, тъй като не е подадена в законоустановения 14 дневен срок, поради което се явява недопустима. С процесното Решение я е оставил без разглеждане и е указал на жалбоподателката, че може да го обжалва пред Административен съд Велико Търново в 7 дневен срок.

Решението е връчено с писмо обратна разписка на 30.3.2026г., а на 6.04.2026г. е подадена жалба против него до съда.

При така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от правоимащо лице, пред компетентния да я разгледа съд и в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 88, ал.3 от АПК, при наличие на правен интерес, отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

След извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка, съдът намира, че оспореното Решение е издадено от компетентен орган- Директор на РДСП гр. В. Търново. Съгласно разпоредбите на чл.12,ал.1,т.2 чл. 13, ал.2 и ал. 54 от ЗСП социалните помощи се отпускат със Заповед на Директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице. Съгласно чл.13, ал. 5 от ЗСП, актовете на Директора на дирекция "Социално подпомагане" по заявления за отпускане на социални помощи се обжалват пред Директора на съответната регионална дирекция "Социално подпомагане" по реда на АПК, при което разпоредбата въвежда задължително обжалване на акта пред по- горестоящ орган като процесуална предпоставка за обжалване на акта пред съд, поради което е изключена изборността на реда за обжалване по чл. 148 от АПК. В правомощията на горестоящия орган е да разгледа жалбата и да се произнесе по повдигнатия пред него спор с административен акт. По аргумент от чл. 88,ал.1 и ал. 2 от АПК в правомощията на Директор на РДСП е да се извърши проверка за допустимост на производството по административното обжалване на всички основания по последно посочените норми и съответно да прекрати административното производство, ако счете, че е налице някое от тези основания. В случая решението за оставяне без разглеждане на жалбата на М. Д. и прекратяване на производството е издадено от Директор на РДСП – Велико Търново, в пределите на неговата материална компетентност. Решението е издадено в писмена форма и съдържа пълно и точно изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му, поради което не е налице нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, което да се явява самостоятелно основание за отмяна на акта.

Ответникът правилно е установил фактите досежно връчването на Заповедта за отпускане на социална помощ и това е 27.1.2026г., при което жалбоподателката лично се е подписала под датата на връчване. С подадената жалба, тя не оспорва подписа си, нито датата на връчване на акта. Този факт се потвърждава и от депозираното по делото писмено становище на Директор ДСП гр. Г. Оряховица Съгласно чл.84, ал.1 от АПК срокът за обжалване на акта по административен ред, както се посочи по- горе, който е задължителен е 14 дневен. В самият индивидуален административен акт е посочен този срок, поради което жалбоподателката е била наясно с правата си, както и в какъв срок може да ги упражни. Правилно и законосъобразно органът е приел, че срокът за подаване на жалба по административен ред изтича на 10.2.2026г. присъствен ден.

По делото е приложена жалбата до РДСП, която е с поставен вх. № 04-94М-00-0334#3/18.3.2026г. като видно от пощенското клеймо на плика, с който е била изпратена, същата е подадена на 17.03.2026г извън законоустановения 14 дневен срок. .

Въпреки така изложеното, в самата жалба се посочва, че подобна е входирана на 9.02.2026г., т.е. в преклузивния срок. Тъй като АО не е извършил служебно справка за горепосоченото твърдение, както и за посещението на жалбоподателката на 10.2.2026г., което не се спори от Директор ДСП гр. Г. Оряховица, то същият е допуснал съществено процесуално нарушение, което е причина за отмяна на неговия акт. Делото като преписка следва да бъде върнато на Директор РДСП с указания по прилагането на закона, като последният извърши горецитираните проверки, както и с оглед здравословното състояние на жалбоподателката ако приеме отново, че жалбата е просрочена, да обсъди въпроса за възстановяване на срока за обжалване.

Независимо от изхода на делото, разноски на страните не се дължат, тъй като не са направени искания за такива.

Водим от горното и на основание чл. 83, ал.3 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ по жалба на М. Д. Д. от [населено място], [улица], Решение № 04-РД06-0020/24.3.2026г. на Директор РДСП, с което е оставена без разглеждане като просрочена, подадената от нея жалба против Заповед № ЗСП /Д-ВТ-ГО/6/23.1.2026г. на Директор на Дирекция Социално подпомагане гр. Г. Оряховица.

ВРЪЩА делото като преписка на Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново, който да изпълни задължителните указания съдържащи се в настоящото Определение на съда.

Определението не подлежи на обжалване.