Производството е по реда на чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "ЕВРОТРЕЙДИНГ" ЕООД, гр. Русе, чрез процесуален представител адвокат Г. М. от АК Русе, против Решение № 32-261749/27.08.2025 г., издадено от Директора на ТД Митница Русе, в частта, с която е оставено без уважение искане № 32- 246069/12.08.2025 г., в частта за изплащане на законна лихва върху възстановена сума за вносни мита, в размер на 87 464,70 лева, считано от датата на плащане до момента на окончателното й връщане, потвърдено (в обжалваната част) с Решение № Р-427/32-299695/02.10.2025 г. на Директора на А. М..

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че е налице непълнота на закона, доколкото в ЗМ липсва правна уредба на хипотезите, когато недължимо платени суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, се връщат със законна лихва, която следва да бъде преодоляна чрез способа предвиден в чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), поради което приложение следва да намери нормата на чл. 129, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Иска се отмяна на решението на директора на ТД Митница Русе в обжалваната част и административната преписка да бъде върната на административния орган, със задължителни указания за изплащане на претендираната лихва. Претендират се разноски по представен списък.

Ответната страна – директор на ТД Митница Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. С., счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, както и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна:

В периода 19.09.2023 г. до 13.05.2024 г. „Евротрейдинг" ЕООД, в качеството на вносител по режим „едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване за потребление", подало пред МП Пристанище Русе 14 бр. митнически декларации, за еднотипен вид стоки, описани като „шперплат от бреза" с MRN: 23BG004006096685R1, 23BG004006098888R0, 23BG004006099596R9, 23BG004006100392R0, 23BG004006100462R3, 23BG004006101200R7, 24BG004006103863R4, 24BG004006104397R1, 24BG004006105999R7, 24BG004006106265R0, 24BG004006107179R7, 24BG004006107286R1, 24BG004006107449R5 и 24BG004006107451R7. Деклариран бил код по ТАРМК 4412 33 10 10 и страна на произход Турция. Към митическите декларации били представени сертификати за произход, издадени от компетентната търговска палата в страната на износа, както и сертификати за движение A.TR.

Във връзка с влизането в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията от 13.05.2024 г., с Решение № 32-986775/29.08.2024 г. (от л.17 до л.22 от делото), директорът на ТД Митница Русе определил размер на антидъмпингово мито, нова данъчна основа и нов размер на ДДС по 14-те митнически декларации, посочени по-горе. Общият размер на възникналите задължения за антидъмпингово мито бил определен на 87 464,69 лв. и 17 492,94 лв. за ДДС при внос, ведно с дължимите лихви по чл. 114, § 2 от МКС и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

Горепосоченото решение било изменено с решение № 32-1005496/13.09.2024 г. на директора на ТД Mитница Русе (л.23 и л.24 от делото), като бил заличен текста: „ведно с дължимите лихви по чл. 114, параграф 2 от МКС“.

„Евротрейдинг“ ЕООД обжалвало Решение № 32-986775/29.08.2024 г. на директора на ТД Mитница Русе пред директора на Aгенция „Митници", който от своя страна го потвърдил с решение № Р-395/32-1024941/01.10.2024 г.(не е приложено по преписката).

Дружеството обжалвало по съдебен ред решение № 32-986775/29.08.2024 г. пред Административен съд - Русе. С Решение № 815/17.03.2025 г. на АС - Русе, постановено по адм.дело № 853/2024 г. (от л.14 до л.19 от преписката), било отменено Решение № 32-986775/29.08.2024 г. на директора на ТД Митница Русе. След обжалване пред ВАС, с Решение № 7528/08.07.2025 г. по адм.дело № 4386/2025 г., ВАС оставил в сила горепосоченото решение на АС – Русе.

Междувременно, задълженията били погасени от дружеството на 09.09.2024 г. и 11.09.2024 г.

На основание горецитираните съдебни решения, със заявление № 32-246069/12.08.2025 г. (л. 12 от преписката), дружеството поискало възстановяване на заплатената за антидъмпингови мита сума по отмененото по съдебен ред решение № 32-986775/29.08.2024 г. на директора на ТД Митница Русе, както и законната лихва от датата на ефективното й превеждане в държания бюджет до окончателното й връщане.

Последвало издаване на оспореното в настоящото производство решение № 32-261749/27.08.2025 г. (л.9 и л.10 от преписката), с което директорът на ТД Митница Русе възстановил на дружеството жалбоподател суми за антидъмпингово мито А30 в размер на 87 464,70 лв. и оставил без уважение искането на дружеството, в частта за изплащане на законна лихва върху възстановената сума от датата на ефективното й превеждане в държания бюджет до окончателното й връщане. Органът приел, че направеното искане за възстановяване на законната лихва върху възстановената сума е неоснователно със следните мотиви: “В разпоредбата на чл. 116, § 6 предложение 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. изрично е предвидено, че възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Съгласно § 6, предложение 2 на същата норма, лихва се изплаща единствено в случаите, когато решението за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било ИЗВЪН контрола на митническите органи. На 12.08.2025 г. в ТД Митница Русе е постъпило искане, в изпълнение на разпоредбата на чл. 121 от МКС с вх. № 32-246069, за възстановяване на заплатените суми по отмененото от съда Решение № 32-986775/29.08.2024 г. на директора на ТД Митница Русе, което се разглежда в настоящото административно производство, и с оглед на което решаващият орган се произнася в законоустановения срок, поради което искането в частта за изплащане на законна лихва върху заплатените суми от датата на ефективното им превеждане в държавния бюджет до момента на изплащане на задължението, е неоснователно.“, поради което оставил без уважение направеното искане.

С жалба вх. № 32-277691/11.09.2025 г. (л.6 от преписката), „Евротрейдинг“ ЕООД оспорило пред горестоящия административен орган решение № 32-261749/27.08.2025 г., само в частта му относно оставеното без уважение искане за изплащане на законна лихва върху възстановената сума от датата на ефективното й превеждане в държания бюджет до окончателното й връщане.

С Решение № Р-427/32-299695/02.10.2025 г. (от л.2 до л.4 от преписката) директорът на А. М. отхвърлил жалбата.

Видно от приложеното на л. 5 от преписката известие за доставяне, горепосоченото решение е получено от жалбоподателя, чрез адвокат Г. М. на 10.10.2025 г.

Жалбата е подадена до АС – Русе, чрез административния орган, на 24.10.2025 г., видно от поставения й входящ номер.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е решение № 32-261749/27.08.2025 г. на директора на ТД Митница Русе, само в частта му отнсно оставеното без уважение искане за изплащане на законна лихва върху възстановената сума за вносни мита, в размер на 87 464,70 лева, от датата на ефективното й превеждане в държания бюджет до окончателното й връщане.

По смисъла на чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9.10.2013 г. за създаване на МКС, „митнически органи" означава: „митническите администрации на държавите членки, които отговарят за прилагането на митническото законодателство, както и всички други органи, оправомощени съгласно националното законодателство да прилагат определени митнически законодателни разпоредби;“. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗМ гласи, че: „Решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални дирекции.“ Според ал. 4, т. 2 на същия член, за целите на прилагане на чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решенията по заявления за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита е в компетентността на директора на териториалната дирекция, където е възникнало митническото задължение. Следователно, към датата на издаване на обжалваното решение – 27.08.2025 г., административният орган – издател на оспорения акт е част от митническата администрация на Република България, която отговаря за прилагането на митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен съгласно националното законодателство да прилага определени митнически законодателни разпоредби. Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност.

Адиминстративният акт е издаден в установената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила,

По материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът намира следното:

Спорен по делото е въпросът дължими ли са законните лихви при възстановени суми за антидъмпингово мито, определени с решение на митническите органи, взето на основание чл. 19, ал. 7 от ЗМ, което е било отменено като незаконосъобразно по силата на влязло в законна сила съдебно решение.

От мотивите на оспореното решение е видно, че административният орган е приел, че искането за възстановяване, подадено от дружеството, представлява заявление по смисъла па чл. 116, § 1, б.“а“ вр. чл. 117 от Регламент (EC) № 952/2013 за възстановяване на надвзети суми, по отношение на което следва да се приложи процедурата за възстановяване, предвидена в чл. 121 от същия регламент.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, размерът на вносните или износните мита се възстановява или опрощава на което и да е oт посочените в него основания, като б. "а" предвижда основанието: надвзети суми на вносните или износните мита.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита, т.е. надвзети такива, се извършва, доколкото размерът, съответстващ на първоначално съобщеното митническо задължение превишава дължимия размер или длъжникът е бил уведомен за митническото задължение противно на разпоредбите на чл. 102, § 1, б. "в" или б. "г".

В настоящото производство не е спорен въпросът, че дружеството-жалбоподател не дължи антидъмпингово мито в какъквто и да било размер. Това обстоятелство е безспорно и предвид постановените и влезли в законна сила съдебни решения на АС – Русе и ВАС, посочени по-горе. С тези съдебни решения е отменено като незаконосъобразно Решение № 32-986775/29-08-2924 г. на директора на ТД Митница Русе, с което е определен размера на дължимите от жалбоподателя суми за антидъмпингови мита. Следователно, в настоящия случай не може да се приеме, че е налице надвземане по смисъла на чл. 116, § 1, б. „а“ вр. чл. 117 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

В тази връзка, не намират основание и твърденията на ответника, че приложение следва да намери нормата на чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като настоящият случай не касае възстановяване на надвзети суми на вносните или износните мита на основание чл. 116, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Следователно, при неприложимост на посочената норма, съответно не се обуславя приложимостта и на чл. 116, § 6 от същия регламент, съобразно която възстановяването не е основание за изплащане на лихви oт съответните митнически органи.

Действително, в ЗМ липсва правна уредба относно хипотезите, когато недължимо платените суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, се връщат със законна лихва, какъвто е настоящия случай. Същевременно обаче, ЗМ изрично не изключва дължимост на лихви. Така, фактът, че в специалния закон липсват изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесени задължения, включително и мито, не възпрепятства приложението на нормите на ДОПК. Следователно, безспорно е налице непълнота на закона, която е преодолима чрез способа, предвиден в чл. 46, ал. 2 Закона за нормативните актове (включително и според трайната практика на ВАС). Съгласно посочената разпоредба, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. При непълнота на специалния закон, на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, е приложим редът по чл. 128 - чл. 130 ДОПК, и по-конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК, относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, включително и мита - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Следователно преценката за дължимостта на лихвата и началния момент от който се дължи, следва да бъде извършена според правилото на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, тъй като в специалния закон — Закона за митниците липсва изрична уредба по този въпрос.

Правото на лихви, има за цел да компенсира невъзможността за използване на определена парична сума, от която съответното лице е било лишено неправомерно. В зависимост от случая, компенсирането може да се извърши или по реда и условията, предвидени в приложимата правна уредба на Съюза, или при липса на такава правна уредба — по реда и условията на националното право. Условията и редът за плащане на лихви не трябва да лишават съответния правен субект от подходящо обезщетение за претърпяната от него загуба, което означава, че трябва да му се изплатят лихви за целия период от датата, на която е платил или съответно е трябвало да му бъде платена въпросната парична сума, до датата, на която тази сума му е била възстановена или изплатена.

Както бе посочено по-горе, фактът, че в специалния закон липсват изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесени задължения за данъци, включително и мито, не възпрепятства приложението на нормите на ДОПК, тъй като същият закон не изключва изрично дължимостта на лихви. Разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА и липсата на изрична правна разпоредба за възстановяване на недължимо платените суми за мита, респективно възстановени обезпчения, определени с незаконосъобразен административен акт, заедно със законната лихва, безспорно обуславят приложението на нормата на чл. 129, ал. 6 ДОПК.

Следва да се има предвид, че по спорния въпрос в настоящото съдебно производство има произнасяне от страна на СЕС с Решение от 18.01.2017 г. дело С-365/15 г. Съгласно това решение на СЕС, по-конкретно т. 39 от него, когато вносни мита, в това число антидъмпингови мита, се възстановяват, тъй като са били събрани в нарушение на правото на Съюза — което запитващата юрисдикция следва да провери — за държавите членки е налице задължение, произтичащо от правото на Съюза, да заплатят на правните субекти, които имат право на възстановяване, съответните лихви, считано от момента, в който възстановените мита са платени от тези правни субекти.

С оглед изложеното, настоящият състав на съда намира оспореното решение, в обжалванато му част, за незаконосъобразно, поради което жалбата като основателна и доказана следва да се уважи. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК процесният административен акт следва да се отмени и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по искане № 32- 246069/12.08.2025 г., в частта за изплащане на законна лихва върху възстановена сума за вносни мита, в размер на 87 464,70 лева, считано от датата на плащане до момента на окончателното й връщане, при съобразяване на тълкуването, дадено с настоящото решение

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените и доказани в съдебното производство разноски. Съгласно представен списък те са за: адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, чието реално заплащане по банков път е удостоверено с представеното, на л. 14 от делото, платежно нареждане от 16.12.2025 г., с наредител – жалбоподателя „Евротрейдинг“ ЕООД, или тяхната равностойност – 1533,87 €; 50 лева държавна такса за завеждане на делото, с наредител – жалбоподателя „Евротрейдинг“ ЕООД, видно от представеното, на л. 5 от делото, платежно нареждане от 22.10.2025 г., или тяхната равностойност - 25,56 € или в общ размер 3 050 лева или тяхната равностойност - 1559,44 €.

Направено е възражение от ответната страна за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от същата наредба. В настоящия случай материалният интерес по делото е в размер на предполагаемата законна лихва върху възстановената сума от датата на плащането й до момента на окончателното й връщане. Съдът, след като съобрази евентуалния материален интерес по делото, както и неговата правна и фактическа сложност, счита, че договорената между страните сума в размер на 3000 лева (1533,87 €) е приблизително в двоен размер и се явява прекомерена. Поради процесуално активното поведение на адвокат Г. М. – изготвяне на жалба, явяване в открито съдебно заседание и представяне на писмена защита по делото, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 1022,58 € - равностойността на сумата от 2000 лева, съобразно правилата за превалутиране въведени със ЗВЕРБ, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред АС - Русе.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 220 от ЗМ вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на "Евротрейдинг" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица], представлявано от управителя П. П., Решение № 32-261749/27.08.2025 г., издадено от Директора на ТД Митница Русе, в частта, с която е оставено без уважение искане № 32-246069/12.08.2025 г., в частта за изплащане на законна лихва върху възстановена сума за вносни мита, в размер на 87 464,70 лева, считано от датата на плащане до момента на окончателното й връщане, потвърдено (в обжалваната част) с Решение № Р-427/32-299695/02.10.2025 г. на Директора на Агенция „Митници".

ВРЪЩА административната преписка на Директора на ТД Митница Русе за ново произнасяне по искане № 32-246069/12.08.2025 г., в частта за изплащане на законна лихва върху възстановена сума за вносни мита, в размер на 87 464,70 лева, считано от датата на плащане до момента на окончателното й връщане, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТД Митница Русе, да заплати на "Евротрейдинг" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица], представлявано от управителя П. П., направените по делото разноски, както следва: за внесена държавна такса - 25,56 € (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) или тяхната равностойност в размер на 50 (петдесет) лева и за разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред АС – Русе - 1022,58 € (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента) или тяхната равностойност в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му.