Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

 

Делото е образувано по жалба на С. И. А. от [населено място], ***, чрез адвокат М. Н. от ВТАК против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1770011 от 19.01.2026 година на младши полицейски инспектор към РУ Полски Тръмбеш при ОДМВР – Велико Търново, с която на жалбоподателката е наложена принудителната мярка по чл.171, т.1, буква „з“, „гг“, от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за шест месеца“ с оглед извършването на нарушение на разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, касаещо водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Оплакванията са, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон, както и с основните принципи на административния процес. Аргументира се и формалната незаконосъобразност на заповедта. Претендира разноски. В открито заседание чрез процесуалния си представител адвокат Н. от ВТАК поддържа оплакванията си. Претендира разноските по делото.

Ответникът, младши полицейски инспектор към РУ Полски Тръмбеш при ОДМВР – Велико Търново, основателността на жалбата, като поддържа, че стриктно е изпълнил задълженията си и заповедта следва да бъде потвърдена.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.

Видно е от съдържанието на самата заповед, че същата е връчена на 19.01.2026 година, като жалбата е депозирана директно до съда на 23.01.2026 година, т.е. в срока по чл.149 от АПК.

 

По същество жалбата е основателна.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:

На 19.01.2026 година ответникът в присъствието на свидетеля Т. Д. С. е съставил АУАН на жалбоподателката, която в качеството си на водач на МПС „Мерцедес В 220“ ЦДИ с регистрационен номер [рег. номер], притежаваща СУМПС [номер], на същата дата около 14,45 часа, движейки се в село Павел по [улица]в посока от [улица]към центъра на това село, пред дом №27, управлява описаният по – горе лек автомобил, собственост на П. А. А. и т.н. предстоящ собственост на И. Г. Н. /не става ясно какво има предвид актосъставителя/. При извършената проверка е установено, че въпросното МПС не е регистрирано по надлежния ред и същото е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. В въъпросният АУАН е прието, че виновно е нарушен чл.140, ал.1 от ЗДвП от страна на настоящата жалбоподателка. Иззети са двете регистрационни табели на автомобила и СРМПС. В акта е вписано, че жалбоподателят няма възражения.

За случая е съставена и докладна записка от издателя на процесната ЗППАМ, като докладван случая на Началника на РУ Полски Тръмбеш. В тази записка изрично е посочено, че С. А. не е била запозната писмено за служебното прекратяване на регистрацията на управлявания от нея автомобил.

В даденото на същата дата обяснение жалбоподателката е посочила, че „не е знаела, че управлявания от нея автомобил е прекратена регистрация на автомобила, същият са го закупили от И. Н., но по талон се води на Петър Асенов Ангелов“. Посочено е и, че жалбоподателката не е знаела, че И. Н. има договор за продажба с П. А., доколкото първото лице и е казало, че ще прехвърлят автомобила по – нататък.

По преписката е представена извадка от информационната система на МВР, от която се установява, че като регистриран собственик е посочено лицето П. А. А., а като „предстоящ“ собственик е посочено лицето И. Г. Н..

Не става ясно от преписката от коя дата е счетено, че регистрацията е прекратена служебно на посоченото в оспорената заповед правно основание.

На датата, на която е издаден коментираният по-горе АУАН, е издадена и процесната понастоящем заповед.

Какви са изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните доказателства?

Разпоредбата на чл.172 от ЗДвП предвижда следното: „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица“.

Заповедта е издадена от компетентен по материя и място орган с оглед представената заповед № УРИ366з-3249 от 4.09.2025 година и заповед УРИ 366з-1920 от 27.05.2025 година, и двете на Директора на ОДМВР – Велико Търново.

Заповедта е формално и процесуално законосъобразна, но противоречи на материалния закон. В случая мярката се прилага за нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДВП, като тази разпоредба предвижда следното: “Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“. С оглед описаните в заповедта и АУН обстоятелства следва извода, че се претендира управление на МПС от жалбоподателката, в качеството и на водач на МПС със служебно прекратена регистрация на МПС по реда и условията на чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.143, ал.15 в приложимата към случая редакция предвижда следното: “Служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.“. Както е имал повод да посочи съда, от самата разпоредба е видно, че става въпрос за административна процедура, която се развива служебно, без органът, който води производството да се сезира от някое заинтересовано лице. Компетентността за прекратяване на регистрацията на МПС принадлежи на началниците на сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР с аргумент от чл.6, ал.2, т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата за лаконичност/. Посочените органи действат служебно /както е в случая/ или по изрично писмено заявление на собственика на МПС - вж. чл.18, ал.1 от Наредбата. Следва обаче да се отбележи, че прекратяването на регистрацията има не само фактически, а и правни последици, които и в случаите на служебно прекратяване и на прекратяване по заявление, са еднакви. Самото прекратяване се извършва чрез отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, като се посочва и причината за прекратяването на регистрацията. След като са налице неблагоприятни правни последици, които законът свързва с прекратяването на регистрацията на определено МПС по отношение на конкретен адресат, чиито права и законни интереси са засегнати, то това служебно прекратяване на регистрация по съществото си е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Съответно, за издаването на такъв акт следва да се уведоми заинтересованият адресат по реда на чл.18а от АПК с аргумент от чл.61 от с.к. Посоченото изискване не може да се дерогира от правилото на чл.18б, ал.3 от Наредбата, тъй като от една страна подзаконов нормативен акт не може да противоречи на закон, и, от друга страна, обхванатите там случаи касаят съобщаване на акта по прекратяване на регистрация на вписаните в регистъра собственици, което е извън хипотезата на чл.143, ал.15 от закона, която норма касае невписаните в регистъра такива.

Както съдът по-горе отбеляза, в случая няма данни, а и не се твърди, че собственикът на МПС И. Г. Н. е бил уведомен по някой от способите, посочени в чл.18а от АПК за акта на прекратяване на регистрацията на собственото му МПС. Следователно, към момента на извършената проверка прекратяването на регистрацията не е породило правните си последици и не може да се приеме, че въпросният автомобил не е регистриран по надлежния ред /доколкото в процесният случай не се и твърди липсата на регистрационни табели с оглед нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП/.

При това положение ответникът не може да се позове на това прекратяване на регистрацията на управляваното от А. МПС, доколкото същото не е произвело правното си действие /няма норма, която да сочи, че прекратяването на регистрацията е предварително изпълним по силата на закона акт/.

Съответно няма основание да бъде издадена ПАМ като процесната с позоваване на прекратяване на регистрация на МПС, което не е произвело правното си действие.

Предвид посоченото съдът намира, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като при този изход на спора на жалбоподателката се следват сторените разноски за държавна такса от 5,11 евро и за адвокатско възнаграждение в размер от 250 евро, които разноски следва да се поемат от Областна дирекция на МВР –Велико Търново.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1770011 от 19.01.2026 година на младши полицейски инспектор към РУ Полски Тръмбеш при ОДМВР – Велико Търново.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Велико Търново да заплати на С. И. А. от [населено място], ***, [ЕГН], разноски по делото в общ размер от 255, 11 евро.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.