Производството е по реда на чл. 276 – чл. 283 от Закона за изпълнение на наказанията а задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искане, именувано жалба, от Г. С. Г., [ЕГН], с посочено основание чл.276 и сл. ЗИНЗС, за прекратяване на бездействия на орган по изпълнение на наказанията, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС като се разпореди оказване на необходимата медицинска помощ от дентален специалист.

С жалбата и уточняваща молба с.д.№1700/30.01.2025г. се отправя искане за освобождаване от заплащане на държавна такса. Ищецът декларира, че не разполага с парични средства и движимо и недвижимо имущество. От изготвената служебно справка от НБД от 31.01.2025г. се установява неговото семейно положение-неженен.

Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, намира, че са налице условията по чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, поради което ищецът следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса.

Ищецът е направил искане и за предоставяне на правна помощ. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл.21 т.2 от ЗПП, се предоставя съгласно чл.23 от ЗПП, като обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство –по ал.1 и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това- по ал.2. Съгласно общия смисъл на чл. 23, ал. 2 от ЗПП във вр. с чл. 21 от ЗПП, системата за правна помощ не обхваща всеки случай, когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв. Необходимо е също така интересите на правосъдието да налагат, респ. изискват участието на адвокат. Като се направи необходимото разграничение със случаите на задължително участие на защитник, следва да се посочи, че интересите на правосъдието изискват участие на защитник – адвокат, в случаите когато предмета на спора и свързаните с него процесуални действия, са от естество, което може да затрудни защитата на страната или правилното разглеждане на делото. Не е налице първата хипотеза, доколкото не е предвидено задължително адвокатско представителство за исковете от вида на процесния. В случая ищецът, като страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, видно от изложеното и желае да има такъв. Не е обосновано и доказано наличието на третата предпоставка за предоставяне на правна помощ - интересите на правосъдието да изискват това. Безплатна правна помощ съгласно чл.24 т.1 ЗПП не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

За да се произнесе по искането с посочено основание чл.276 и сл. ЗИНЗС, за прекратяване на бездействия на орган по изпълнение на наказанията, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, съдът съобрази следното:

Искането е мотивирано с това, че Г. и подал молба пред месец май за зъболечение и бил изведен за първи път на 07.11.2024г. На 02.12.2024 бил изведен за втори път, тъй като се влошило състоянието му и поискал становище с дата на извеждане. Било дадено от лекаря на конвоиращите, но не било изпълнено. На 12.12.2024г. получил постановление на Окръжна прокуратура – Варна за отказ за прекъсване изтърпяване на наказанието, потвърдено с постановление от 30.12.2024г. на Апелативна прокуратура – Варна. По искане на майката на Г. с постановление от 06.01.2025г. Окръжна прокуратура – Варна постановила отказ за прекъсване изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на Г., за да може л.св. Г. да проведе лечение на зъбите си. Приложено било становище на д-р Д. К.. В мотивите ВОП изложил, че медицинските документи съдържали идентични данни с тези от предходна молба, която била взета предвид в становище №236/06.12.2024г. на ЛКК при СБАЛЛС гр. София. Диагнозата била нарушение в дъвкателната функция на съзъбието, периодонит. Заключението на ЛКК към СБАЛЛС гр. София е, че терапевтичният процес при специалист по дентална медицина може да се осъществи при условията и реда на чл.135 от ЗИНЗС. По изложените съображения искането за прекъсване изтъпяване на наказанието лишаване от свобода на л.св. Г. било отказано. Указано било но Началника на Затвора – Варна на основание чл.135 от ЗИНЗС при необходимост охраната, транспортирането и манипулациите свързани с посещение при специалист по дентална медицина, след представен предварително одобрен от специалист по дентална медицина план за лечение с посочени конкретни дати, да се осъществи под ръководството на Началника на затвора – Варна.

Предвид изложеното се твърди, че началника на затвора – Варна и Медицинската служба бездействат, вследствие на което зъбния статус на л.св. Г. се е влошил. С това Началника на затвора – Варна нарушил правата по чл.3 ал.1 и 2 и се отправя искане за разпореждане за преустановяването на бездействието като се разпореди оказване на необходимата медицинска помощ от дентален специалист.

Във връзка с Разпореждане № 837/23.01.2025г. по делото е постъпило становище от ответната страна с изложени съображения за неоснователност на така формулираната претенция на ищеца. Приложена е Докладна записка с peг. № 434/22.01.2025г. относно извършена проверка във връзка с подадена молба от Г. С. Г., относно денталното лечение. Извършена е справка в деловодната система на Затвор-Варна при която е установено, че от 08.01.2025г. до настоящия момент подсъдимия Г. не е подавал молба за извеждане във външно болнично заведение за извършване на дентален преглед или лечение.

На 21.01.2025г. е извършен в Медицински център при Затвор-Варна медицински преглед на Г. и са му изписани медикаменти за лечение. В затвора – Варна е назначен д-р Д. Р.-дентален медик при Медицински център при Затвор-Варна, който е извършил дентален преглед. Представени са заверено копие на докладна записка от извършена проверка, сведение, страници от книга за извършени прегледи на л.св. предложения и заповеди за конвоиране до външни болнични заведения.

От приложената по делото докладна записка главен от инспектор К. М. С. в Затвора – гр. Варна, относно извършена проверка по депозирана жалба от л.св. Г. се установява, че на 08.01.2025г. в деловодството на затвора Варна е депозирана жалба рег.№ 134/08.01.2025г. по описа на затвора Варна от л.св. Г. С. Г., адресирана до Административен съд гр. Варна. В жалбата, л.св. Г. заявява, че администрацията на затвора Варна бездейства, тъй като не му е осигурявано зъболечение и на два пъти е пускал молби за прекъсване на наказанието е цел лечение, което му е отказано.

Установява, че във връзка с подени молби от негова страна, два пъти е извеждан при специалист лекар по дентална медицина. Л.св. е конвоиран до външно болнично заведения на 07.11.2024г. и на 02.12.24r., находящо се в гр.Варна, [улица]. След проверка в деловодството на Затвора гр. Варна, се установило, че последващи молби за оказване на медицинска помощ, лечение, както и други процедури свързани с дентална помощ не са постъпвали, не са регистрирани, и няма предприети действия. Няма постъпила медицинска документация в Затвора гр. Варна, по отношение на лечението на л. св. Г..

В Затвора гр. Варна е получен екземпляр от постановление № 7181/2024 год. от 12.12.2024 г. от К. К. - и.ф. Административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр. Варна, с което е отказано прекъсване изтърпяване па наказанието „лишаване от свобода“ на л. св. Г. С. Г.. С постановление рег.№1226/2024г. от 30.12.24r., прокурор при Апелативна прокуратура гр. Варна потвърждава постановлението на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Варна, с което е отказано прекъсване изтърпяването на наказанието на л.св. Г. Г..

В Затвора гр. Варна е получен екземпляр от постановление № 7181/2024 год. от 06.01.2025 г. от К. К. - и.ф. Административен ръководител - окръжен прокурор па Окръжна прокуратура гр. Варна, с което отново е отказано прекъсване изтърпяване па наказанието „лишаване от свобода“ на л. св. Г. С. Г..

След получаване на горепосочените постановление в Затвора гр. Варна, л. св Г. не е депозирал молби за оказване на съдействие за провеждане на лечение при дентален специалист, не е заявявал здравословни проблеми при посещения в МЦ по време на преглед, за да се предприемат адекватни своевременни действия и мерки от страна на администрацията на МЛС в посока опазване на неговото здравословно състояние по отношение на проблеми/заболяване от дентално естество. Визираното в жалбата извеждане извън МЛС от Окръжна прокуратура гр. Варна по реда на чл. 135 от ЗИНЗС се сочи като императивна норма, която изисква издаване на заповед от началника на затвора по предложение на директора на Медицинския център. Още повече л. св. Г. не е депозирал молба за това, кога къде и при кой дентален медик да му извърши съответните манипулации. В затвора гр. Варна, считано от 03.01.2025 г. е назначен по граждански договор №3/03/01.2025 г. - доктор Д. Г. Р. - стоматолог. При наличие на волеизявление от страна на л. св. Г. се сочи, че на същия ще му бъде оказана необходимата дентална помощ. С оглед на гореизложеното, счита подадената жалба от л. св. Г. С. Г. за неоснователна, недоказана.

След анализ на събраните по делото доказателства и процесуални и материалноправни норми, настоящият съдебен състав намира искането за недопустимо, поради следното:

С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е въведена изрична забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на забраната по ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Защитата срещу нарушаване на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС се осъществява по реда и при условията на чл. 276 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяване на действията и бездействията на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, с които се нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и 2. извършване на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Нормата е аналогична на тази по чл. 250 от АПК, като по установения с част шеста от ЗИНЗС ред се реализира защита срещу фактически действия и/или бездействия на орган по изпълнението или длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

Предпоставка за допустимост на искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, респективно за наличие на правен интерес от търсената защита, е действията или бездействията, нарушаващи забраната по чл. 3 от ЗИНЗС да не са прекратени или да са очевидно и обективно предстоящи. Правният интерес трябва да е личен и непосредствен, ведно с предмета на искането да съществува към момента на искането и произнасянето на съда.

С оглед изложеното в искането и претендираното от подателя му Г. бездействие, за което се сочи, че нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС по осигуряване на лечение от дентален специалист не се установява от приложените към делото доказателства. Напротив, установява, че във връзка с подени молби от л.св. Г., два пъти е извеждан при специалист лекар по дентална медицина. Л.св. е конвоиран до външно болнично заведения на 07.11.2024г. и на 02.12.24r., находящо се в гр. Варна, [улица]. Последващи молби за оказване на медицинска помощ, лечение, както и други процедури свързани с дентална помощ не са постъпвали, не са регистрирани, и няма предприети действия. Няма постъпила медицинска документация за този период в Затвора гр. Варна, по отношение на лечението на л. св. Г.. Отделно от това на 21.01.2025г. е извършен в Медицински център при Затвор-Варна медицински преглед на Г. и са му изписани медикаменти за лечение. В затвора – Варна е назначен д-р Д. Р.-дентален медик при Медицински център при Затвор-Варна, който е извършил дентален преглед.

Горните действия се установяват от приложените копие на докладна записка от извършена проверка, сведение, страници от книга за извършени прегледи на л.св. предложения и заповеди за конвоиране до външни болнични заведения.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че твърдяното незаконосъобразно бездействие не е възникнало в периода от 02.05.2024г. до 08.01.2025г., а по отношение на необходимост от лечение е извършено последно към 21.01.2025г., когато е извършен в Медицински център при Затвор-Варна медицински преглед на Г. и са му изписани медикаменти за лечение от д-р Д. Р.-дентален медик при Медицински център при Затвор-Варна.

Предвид това, съдебно разпореждане за прекратяване на соченото бездействие и задължаване на Началника на затвора – Варна и служители в Медицинската служба за извършването на горните действия е безпредметно.

При горните доводи настоящият съдебен състав на Административен съд – Варна намира искането за недопустимо, като лишено от предмет и при липса на правен интерес, предвид което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

Водим от горното, Административен съд – Варна,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА Г. С. Г., [ЕГН] понастоящем в Затвора - гр. Варна от заплащане на държавна такса в производството по адм. д. № 77/2025 г. по описа на Административен съд – Варна до приключването му на всички съдебни инстанции.

ОТКАЗВА на ищеца Г. С. Г., [ЕГН] понастоящем в Затвора - гр. Варна предоставянето на правна помощ за процесуално представителство по адм. дело № 77 по описа на Административен съд-Варна за 2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането (наименувано "жалба") от Г. С. Г., [ЕГН], с посочено основание чл.276 и сл. ЗИНЗС, за прекратяване на бездействия на Началника на Затвора – гр. Варна и Медицинската служба, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС като се разпореди оказване на необходимата медицинска помощ от дентален специалист.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 77 по описа на Административен съд – Варна за 2025г.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването за изготвянето му пред тричленен състав на Административен съд - Варна.

Определението да се съобщи незабавно на страните.