Настоящото производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е образувано по жалбата на Й. В. Ш. от [населено място] срещу Предписание с рег.№ СГ-332 от 17.04.2024 год. на Главния архитект на община Елин Пелин. Издаденото предписание се оспорва като нищожно поради липса на материална компетентност на издателя на акта, както и поради неясния диспозитив на акта, като не се разбира какво е разпоредено на адресата му. При условията на евентуалност предписанието се оспорва като незаконосъобразно поради нарушение на предвидената в закона форма (липса на мотиви) и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По подробно изложени в жалбата и в о.с.з. съображения се моли за прогласяване нищожността на акта, съответно отмяната му като незаконосъобразен. Претендират се разноски, вкл. за адв.възнаграждение. В о.с.з. Шарков се представлява от адв. Йотов, който поддържа жалбата на заявените основания и моли за уважаването й. Досежно възражението за прекомерност на адв.възнаграждение сочи, че същото е немотивирано, а хонорарът-обоснован.

Ответникът-Главният архитект на община Елин Пелин, не се явява и не се представлява. В постъпило по делото становище (л. 60) жалбата се оспорва като недопустима, като насочена срещу акт, нямащ характера на ИАА по см. на чл. 21 от АПК. По-конкретно, поддържа се, че процесният акт не поражда задължения за адресата му, същият не представлява заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ (цитирането на разпоредбата е техническа грашка) и въз основа на него не могат да бъдат предприети действия по изпълнението. Твърди се, че жалбата е процесуално недопустима и поради просрочие, а ако не се приеме тезата за недопустимост на последната, същата се оспорва като неоснователна. По тези съображения се моли за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебно-административното производство, респ. отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Прави се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на проц.представител на жалбоподателя.

Софийска Окръжна прокуратура, не се представлява и не е изразено становище по жалбата.

Административен съд София-област, в настоящия състав, като съобрази данните по делото и становището на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е отпочнало във вр. с постъпили 3 на бр. сигнала до кмета на общината от Н. В. (л. 61 и сл.), собственик на съседния имот на имота на Шарков, съответно с дати 11.07.2023 год., 27.07.2023 год. и 14.08.2023 год., с оплакване, че последният построил каменно-бетонна ограда откъм улицата на имота, като без негово разрешение застроил и част от неговия имот, построил е нещо като паркинг, както и да се провери дали изградената в имота през 2014 год. сграда има нужните строителни книжа. Моли се за извършване на проверка и евентуално издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. В тази вр. по повод постъпилия сигнал от 11.07.2023 год. с нарочна заповед на кмета на общината № 843 от 11.09.2023 год. (л. 41) е разпоредена проверка на място, вкл. и документална, както и е определен състав на комисията. Изискани от жалбоподателя са строителни книжа и е уведомен да осигури достъп до имота в конкретен ден и час с оглед извършване на проверката. За горното е уведомен и подателят на сигнала. За резултатите от извършената проверка е съставен Констативен протокол от 12.09.2023 год. (л. 44).

С процесното Предписание, като е съобразил изложеното по-горе, а именно подадените от Велчов сигнали за незаконно строителство, писмото от 24.08.2023 год. от РДНСК-Софийска област до кмета на общината (л. 48) и резултатите от извършената документална и на място проверка, ответникът е приел за установено следното: на 12.09.2024 год. е извършена проверка на място в процесния имот-[УПИ], кв. 18 по плана на [населено място], се е установило изградена масивна плътна оргада с височина над 0,6 м., по улично-регулационната граница към улица с о.т.37-о.т.42 по плана на селото. За строежа не са представени строителни книжа. Шарков е представил декларация, че е изградил имота през 2017 год., но не се представени строителни книжа. Строежът е шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Прието е, че са нарушени разпоредбите на чл. 48, ал. 7 и ал. 9, чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Посочено е, че предмет на процесния акт е именно масивна плътна ограда с височина над 0,6 м., неподходяща по местоположение и разположение. Изградена е на улично-регулационната граница по имот-[УПИ], кв. 18 и улица с о.т.37-о.т.42 по плана на селото. Изтъкнато е, че на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ на Шарков се предписва незабавно премахване на неподходящия по местоположение и местонахождение строеж-масивна ограда, описана подробно по-горе.

В предписанието не е посочено в какъв срок и пред кой орган подлежи на оспорване заповедта. Същото е връчено на адресата му на 19.04.2024 год., а с жалба от 16.06.2025 год. - е оспорено пред настоящия съд.

Приети и приложени по делото са всички посочени по-горе писмени доказателства.

С оглед релевираното основание - нищожност на предписанието и разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество - същата е основателна по следните съображения:

На първо място, неоснователен е доводът на ответния орган, че оспореното предписание няма белезите на ИАА, което е основание за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на настоящото съдебно-административно производство. Установява се от съдържанието на последното, че със същото се вменява задължение на адресата му и настоящ жалбоподател за премахване на приетата като неподходяща по местонахождение и разположение ограда в 15-дневен срок от съобщението за това, т.е. налице са характеристиките на ИАА по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК-налице е годен за оспорване административен акт.

На следващо място, основателно е оплакването в жалбата за нищожност на предписанието на гл.архитект по следните съображения: факт е, че в оспорения акт е налице противоречие между фактическите основания за издаването му-установен незаконен строеж, поради липса на строителни книжа, и правното основание за издаването му-разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, касаеща премахването на неподходящи по местоположение и разположение обекти. В първата хипотеза, на установен незаконен строеж категория четвърта до шеста, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ компетентен да разпореди премахването му е кметът на общината или упълномощено от него дл.лице. Настоящият състав приема, че коректният термин е оправомощава или делегира, тъй като упълномощаването е частноправен институт. В хипотезата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ-премахване на неподходящ по местоположение и разположение строеж – компетентен да разпореди премахването му е кметът на общината. В случая, установява се от съдържанието на оспореното предписание, че същото е издадено от гл.архитект на общината, при липса на надлежно оправомощаване от кмета на общината. Възражението, че посочването разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ в оспорения акт било техническа грешка съдът приема като защитна теза на ответника, която остана недоказана, тъй като съдържанието на цитираната разпоредба словом е възпроизведена в диспозитива на Предписанието.

Компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В някои случаи нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему органи, да упражняват предоставените му правомощия. В конкретния случай Гл. архитект не е бил надлежно оправомощен да се произнесе с акт в хипотезата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, нито възможността за оправомощаването му от кмета на общината в хипотезата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е предвидена в закона. Оспореното предписание като нищожно следва да се прогласи за такова.

Предвид изхода на спора, частично основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски – в минималния предвиден в закона размер с оглед възражението за прекомерност. Делото е протекло в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съдът приема, че адв.възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер от 1 250,00 лв., които община Елин Пелин следва да се осъди да заплати на Шарков, ведно с 10,00 лв. ДТ.

Воден от което, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Предписание с рег.№ СГ-332 от 17.04.2024 год. на Главния архитект на община Елин Пелин.

ОСЪЖДА община Елин Пелин да заплати в полза на Й. В. Ш. от [населено място] разноски по делото в общ размер от 1 260,00 (хиляда двеста и шестдесет) лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховния административен съд.