Производството е по реда на чл.203 и сл. по глава XI от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Ю. К. П., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [улица] чрез адв. С. И., срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ , с цена на иска в размер на 7200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от издадени 48 броя електронни фиша, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на главницата. Към исковата молба са представени писмени доказателства. Периодът, през който са се водили делата до приключването им с влезли в сила съдебни актове, е по-дълъг от една година, като през времето, през което делата се администрирали, както и в очакване на поредното връчване на електронните фишове, Петров бил в постоянно напрежение във връзка с решаването на проблема му, тъй като от изхода на делата зависело и финансовото му състояние. При евентуално влизане в сила на електронните фишове, същият следвало да заплати на АПИ глоби в размер над 14 500 лева. Сочи, че във връзка с издадените електронни фишове е изпитвал негативни преживявания, поради постоянното напрежение. В периода от време от постановяване и връчване на електронните фишове - 06.03.2020г. (когато е издаден първият електронен фиш) до постановяване на последния от съдебните актове (19.06.2023г.), Петров имал тежест и стягане в гърдите, лесно се уморявал и задъхвал, често сърцебиене и прескачане на сърцето, тежест и оток на долните крайници, което състояние се повлияло вследствие на претърпените неудобства и страдания по повод тревогите от електронните фишове. Преминал през ТЕЛК комисия и бил освидетелстван с поставена диагноза ,,застойна сърдечна недостатъчност" и му е определена 54% трайна неработоспособност.

Ищецът чрез адв. Иванов от САК поддържа исковата молба в с.з. ведно с присъждане на разноски, за което представя списък.

В срока за отговор ответникът АПИ, чрез юрк. Касова, оспорва иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Представителят на СОП изразява становище за основателност на исковата претенция. Счита, че претендираното обезщетение е по-голямо отколкото се следва и счита, че следва да бъде редуциран като бъде намален неговия размер.

Предявеният иск се квалифицира като такъв с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното и прието като доказателства се установява следното:

Ю. П. е собственик на лек автомобил марка ,,Волво ХЦ 90", с рег. номер [рег. номер]. На 21.01.2020г. в l5.00 ч. той закупил електронна винетка с разписка М 05000l 0З28268960 чрез платежната система Easy Рау годишен винетен стикер за автомобила, на стойност 97,00 лева за посочения автомобил, с държава на регистрацията - България (ВG), с отбелязване на категорията на винетката ,,К 3", с валидност от 27.01.2020 г. 00:00:00 до 26.01.2021 г. 23:59:59 ч. В системата на Агенция ,,Пътна инфраструктура" обаче било отразено, че не е заплатена винетка за лек автомобил до 3,5 тона, а е заплатена винетна такса за ремарке и последователно в период от няколко месеца били регистрирани 48 електронни фиша, всеки един от които с глоба в размер на 310 лева. След връчването им Петров ги обжалвал по съответния ред пред съда. От пyбликуваните в интернет сайта на АПИ електронни фишове, на Ю. П. били връчени 48 фиша в периода от 13.06.2022 г. до 15.12.2022 г. Обжалваните 48 броя електронни фиша били отменени с решения на съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие следните правни изводи: Предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е процесуално допустим. Следва да бъде разгледан по същество, като подсъден на Административен съд София - област, на основание чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК, предвид, че се претендират вреди в резултат на незаконосъобразен индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, от отменени 48 бр. електронни фишове с влезли в сила съдебни решения, издадени от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Искът е предявен срещу надлежния ответник, съгласно чл. 205 от АПК, Агенция „Пътна инфраструктура“- органа, издал незаконосъобразната заповед, от която се претендират вредите.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1,ал.1 и чл. 2,ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища съгласно т.1 от диспозитива на ТР № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити. Претенцията е насочена и против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация, издател на ЕФ. При тези данни исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на ал.2, чл.1 от ЗОДОВ.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ - Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.

За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на ответника, като вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Под "вреда" следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липсата, на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая по делото е установена първата предпоставка – незаконосъобразни издадени 48 броя електронни фиша, които са отменени с влезли в сила съдебни решения. Следователно ищецът е доказал наличието на незаконосъобразен акт, издаден от административен орган при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

От приетата съдебно-психологична експертиза се установява, че при изследването на когнитивните му функции, не са открити нарушение на паметовите му функции, което му дава възможност да си спомня ясно и точно събитията от процесния период 13.06.2022 г. до 19.06.2023 г. Налице са стресови и негативни психични изживявания в резултат на събитието от връчването на актовете за неплатени винетки през процесния период. Травмата се е отразила върху личността му негативно – събитията, преживени вследствие от нея са останали и към момента се намира в състояние на тревожност и безпокойство, което е довело до проблеми със соматичното му здраве. В заключение вещото лице е извело, че обстоятелствата свързани с издаването и връчването на поредицата електронни фишове, са дали основание за безпокойството на Петров. Тези обстоятелства са от естество да въздействат на психиката на здрав човек, провокирайки у него негативните емоции. Доколкото стресът оказва неблагоприятно въздействие върху телесните функции, следва да се приеме, че преживяното от Петров е оказало неблагоприятно въздействие върху телесните функции, следва да се приеме, че преживяното от него е оказало негативно влияние върху общото му физическо състояние и увреждане на соматичното му здраве. Всичко това несъмнено има травматичен характер, с трайни последици за общуването, семейните му взаимоотношения, бъдещо професионално и социално представяне до степен на изразен психичен дискомфорт.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице и втората и третата предпоставки - вреда от 48-те броя ЕФ и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Настоящият състав приема, че от ЕФ обявени за незаконосъобразни и отменени по съответния законов ред с влезли в сила съдебни решения, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в претърпените неудобства и страдания, възникнали по повод на издадените незаконосъобразни електронни фишове.

По силата на чл.4, ал.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.

Настоящият състав приема, че конкретната искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на електронните фишове, които са отменени след протекли съдебни производства, за ищеца са настъпили неимуществени вреди. Фактическият състав на предявения иск в процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна даденост:

- наличие на административен акт, издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;

- незаконосъобразност на административния акт;

- вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от административния акт;

- пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;

- размер на причинените вреди.

Липсата, на който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.

В конкретния случай, съдът намира горните предпоставки за доказани.

Относно размера на дължимото се обезщетение.

На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Въз основа на изложеното и отчитайки практиката на Върховния административен съд по подобни дела, настоящият състав счита, че размерът на обезщетението, съобразен с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, следва да бъде не претендирания от 7200 лева за целия исков период, а сумата от 4500 лв.

В този смисъл за Ю. К. П. са налице неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Настоящата инстанция намира, че след издаване на отменените електронни фишове неимуществените вреди, настъпили от незаконосъобразните "глоби" са налице и са в пряка причинно-следствена връзка с издадените ЕФ. В случая, настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди е било доказано, с оглед на което са налице кумулативно изискуемите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинените на Ю. П. неимуществени вреди от отменените заповеди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

С оглед основателността на иска, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебните разноски съгласно представен списък в размер на 1363,00 лева – от които държавна такса – 10,00 лева; адвокатско възнаграждение – 700,00 лева; депозит за вещо лице - 653,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – София област,

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Ю. К. П., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [улица] сумата от 4 500,00 /четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на отменени с влезли в сила решения ЕФ, ведно със законната лихва от дата на влизане в сила на настоящето решение до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Ю. К. П., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [улица] сумата от 1363,00 /хиляда триста шестдесет и три/ лева, разноски за производството пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.