МОТИВИ към Присъда, постановена на 09.11.2022 година по НОХД № 2734/2019 година.

С обвинителен акт, депозиран от Специализирана прокуратура /закрита/, сега Софийска градска прокуратура срещу подсъдимите В.Д.К. и В.С.Н. са повдигнати идентични и за двамата обвинения: за престъпление по чл.321,ал.3, прдл.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК.

Обвинени са за това, че за периода от неустановена дата от месец декември 2014 година до неустановена дата от началото на месец октомври 2016 година на територията на Република България /град Пловдив и град София/ са участвали в организирана престъпна група по смисъла на чл.93,т.20 от НК – структурирано трайно сдружение на три лица с участници В.Д.К., В.С.Н. и друго, неустановено по делото до момента лице, с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години /престъпления по чл.115 от НК „умишлени убийства“/, като групата е създадена с користна цел.

В протежение на производството, подсъдимият В.Д.К. се е признал за виновен и на базата на постигнато с държавното обвинение по реда на чл.284 НПК споразумение е подписал и приел наложено му за горното престъпление наказание. Съответно, по отношение на К. производството е прекратено.

По отношение на подсъдимия В.С.Н., наказателното производство е проведено в негово отсъствие. Посредством съдебна поръчка с Руска федерация на Н. бяха връчени съдебни книжа – обвинителен акт, разпореждане на съда за внасяне на делото в съдебна фаза и насрочване на открито съдебно заседание и призовка. Същият не се яви пред съда, на което и да е от съдебните заседания, но в нарочна, нотариално заверена декларация заяви, че желае производството да бъде проведено в негово отсъствие и че поверява защитата на интересите му на упълномощения му защитник адвокат С.. Последният го и представлява във всички съдебни заседания и при извършването на всяко едно от процесуално-следствените действия в рамките на съдебната фаза на процеса. Описаното даде основание на съда при условията и по реда на чл.269,ал.3,т.4 от НПК да разгледа делото в отсъствие на подсъдимия.

Наказателното производство в съдебната му фаза, по отношение на подсъдимия В.С.Н. е проведено по общите правила на НПК.

Представителят на Софийска градска прокуратура в съдебно заседание, „по същество“ поддържа обвиненията, описвайки установената според него фактическа обстановка и излагайки твърдения за доказаност на обвинението.

В противовес на горното, защитникът на подсъдимия оспори обвинението. Поддържа недоказаност на тезата на прокурора.

Съдът като прецени събраните по делото доказателствени материали по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното.

ПО ФАКТИТЕ:

В пледоарията си „по същество“, представителят на Специализирана прокуратура твърди, че е установена следната фактическа обстановка:

Руският гражданин В. Д.К. и българският гражданин В.С.Н. били приятели от дълги години. Към инкриминираното начало на периода – месец декември 2014 година двамата имали финансови затруднения. Но пък имали и широки контакти в бизнес средите в България и чужбина. На такива се „радвали“ и сред престъпния свят. Двамата, мотивирани от целта да изкарат някакви пари решили да поемат поръчки за извършване на убийства. Същевременно решили, че трябва да привлекат и още едно лице, което да ги подпомага в тази им дейност. Инициативата тръгнала от В.Н., който в началото на същия този месец декември 2014 година се срещнал с К. и друго, неустановено по делото лице и им обяснил, че желае тримата заедно да вършат престъпления убийства като поемат поръчки за това срещу заплащане. Обяснил, че трябва да концентрират дейността си на територията на Пловдив и София, където тримата имали връзки, позиции и познавали добре региона.

Пак Н. наредил и „схемата“, по която трябва да работят, кой каква роля ще изпълнява и ги мотивирал с обещанието, че от тази дейност ще изкарат доста добри пари. Поблазнени от обещанията, неустановеното по делото лице и осъденият вече В.Д.К. се съгласили.

Така, през месец декември 2014 година възникнала организираната престъпна група с насоченост на предстоящата за осъществяване престъпна дейност „убийства“. Ръководител бил Н., останалите двама – членове.

В следващите редове /почти лист/, представителят на прокуратурата, който е изготвил обвинителния акт е преповторил някои от вече описаните факти и е преплел твърденията за факти с общите теоретически постулати за това какво е организирана престъпна група, разпределението на функциите между участниците и начина на комуникирането между членовете на групата – лични срещи и телефонни разговори.

Тук в описанието на фактите се появява и свидетелят К.Б.. Този свидетел през месец декември 2015 година /година след началото на действие на групата/ имал магазин за авточасти, находящ се в град София, ж.к. „Младост“, улица „инж. *****. В един късен следобед при него в магазина влязъл непознат за него човек на видима възраст около 40 години със слабо телосложение и късо подстриган. Попитал го: „Кой е К.“, Б. му отвърнал, че е той. Лицето не се представило, но заговорил на български, но със силен руски акцент, или както свидетелят определи „като руснак или бесарабски българин, който отдавна живее в България, но все не може да заговори чист български“. Непознатото лице поканило Б. да оставят телефоните си в магазана, да излязат навън и да разговарят на спокойствие. Б. принципно бързал, защото трябвало да отиде да прибере дъщеря си от училище, но се съгласил да проведат разговор. Непознатият казал, че го изпраща „В.“, което според прокуратурата е В.К.., като го успокоил с думите, че знае, че К. и Б. са приятели, което би следвало да означава, че Б. може и да има доверие на него, /т.е. на непознатото лице/. Непознатото лице заявило, че „В.“ го праща при Б. с поръчка за извършване на убийството на политикът и бизнесмен Д.П.. Започнал да обяснява, че това би било „лесна работа“, тъй като офисът на П.е на улица „Искър“, че бизнесменът се движи около офиса си без охрана и т.н. Предложил на Б. да извърши убийството като казал, че сумата, която ще получи за успешно осъществяване на поръчката е 100 000 евро. Б. отсазал, след което двамата се разделили, но непознатото лице обещал да се върне отново да поговорят по предложението.

Такава е фактическата обстановка, която обвинителят е описал в обстоятелствената част на обвинителния акт, такава поддържа и в пледоарията си пред съда.

В производството, настоящият състав събра относимите доказателства и за да изгради непредубедено и безпристрастно изводи по фактите направи самостоятелен и обективен техен анализ.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ:

В производството са събрани писмени и гласни доказателства. Съдът позовава преценката си на показанията на свидетелите А.И.А., М.М.Н., К.В.Б., Д.И.К., Д.М.Ч., К.И.П. и К.Г.Е..

Съдът възприема като правдиви показанията на всеки един от горните свидетели, макари да намира, че в част от тези показания се изнасят факти, нямащи особено значение за изясняване на обективната истина, но това пък не изключва тяхната стойност при формирането на кардиналните изводи на съда за наличието на престъпление и неговото авторство.

На практика, от съществено значение за изясняване обективната истина по делото са единствено показанията на свидетеля К.Б.. Същият е разпитван неколкократно в рамките на досъдебното производство. По-голяма част от неговите разпити всъщност не касаят настоящото обвинение, т.е. не допринасят с нещо за разкриване на обективната истина по делото, тъй като с тях са изнесени факти, свързани с някакви събития, в които Б. е участвал, но които са различни от инкриминираните по това производство и дори не съвпадат по период с периода на обвинението. От значение са показанията на Б., касаещи разговора му в магазина през месец декември 2015 година. Свидетелят и в показанията си, дадени по реда на чл.223 НПК в рамките на досъдебното производство и в показанията пред разследващ орган твърди, че при него е дошло непознато лице. Дали тожва лице се е представило като „В.“, дали е казал, че го праща „В.“ и че този последния В. е именно В.К. е без особено значение за изясняване на фактите, тъй като пряк разговор между Б. и К., още по-малко между Б. и Н., който да потвърждава това, че някой от последните двама е изпращал този В. да уговори убийството на П.не е провеждан. Няма и данни някой да е присъствал на слечай, при който н. или К. да са поръчали на някое лице да ходи до Б. и да го уговаря да извърши убийство. Съдът не намира основания да изключи от кръга на доказателствата показанията на Б., независимо и от това, че в разпита си в открито съдебно заседание по това производство той потвърди, че непознатото лице е казало, че го изпраща не В., а Н.. Последното несъответствие съставът на СГС отрежда на дългия период от време, който е изтекъл от декември 2015 година и тежките несгоди, през които е преминал живота на Б. от тогава /престъпен и живот на човек осъден за убийство на доживотен затвор без право на замяна/. Не тези са причините съдът да приеме, че показанията на този свидетел също с нищо не допринасят за разкриване на обективната истина. Дали непознатият „В.“ е казал, че е изпратен от Н., от В. или нищо не е казал е без значение, тъй като при липсата на други, подкрепящи това твърдение доказателства, тези думи на Б., дори и правдиви могат да са просто предаване на информация, която умишлено му е била сведена невярна именно от това непознато лице, с което е говорил.

Нито едно от останалите доказателства не подкрепя тезата, че К. и Н. са готвили убийството на Пеевски, или на когото и да било друг в инкриминирания или в друг период.

Свидетелката Д.И.К.,

Свидетелите Д.М.Ч. и К.И.П. са били курсанти в Академията на МВР и като такива са били повикани да участват като поемни лица в процесуално-следствено действие. При липсата на възражения, касаещи това процесуално-следствено действие от досъдебното производство, показанията на тези свидетели с нищо не допринасят за разкриване на обективната истина.

Свидетелят К.Г.Е., очевидно близък познат на свидетеля Б. подробно описва различни престъпни епизоди от живота на последния, но нито един не свързан пряко или косвено с „темата“ на обвинението – участие в организирана престъпна група с участници К. и Н., или пък с организация на покушението на П.или който и да е друг от някой от двамата.

В хода на досъдебното производство е проведен разпит и на свидетелите А.И.А. и М.М.Н.. В съдебната фаза съдът проведе разпит и на тези свидетели, но в изнесените от тях обстоятелства не намери съществени за делото факти. В този смисъл съдът не ползва тези показания и не защото двамата са служители на ГД „НП“ при МВР. Основанията за това важат и за двамата. В показанията си тези свидетели правят разяснения относно лица, за които имат информация, добита в процеса на тяхната работа и предават факти, които са им споделяни при даване на показания от свидетеля К.Б., който пък свидетел е доста подробен в показанията си за всички тези факти, т.е. от една страна е налице неотносимост, при това по обстоятелства, за които са налице и преки показания, дадени от очевидец и даже автор на голяма част от събитията.

След извършения анализ на доказателствата, съдът намира за установена фактическа обстановка, значително отличаваща се от описаната от представителя на държавното обвинение.

Фактите, които съдът установи са следните:

Подсъдимите В.Д.К. и В.С.Н. се познавали. Най-вероятно са познавали и са били в близки отношения и с не едно, а десетки или стотици „неустановени по делото лица“, което обаче не е достатъчно да идентифицира предполагаемия участник в ОПГ.

Свидетелят К.Б. познавал и Н. и К.. Познавали се от години. И двамата се занимавали с бизнес, но Н. бил по-скоро „шеф“ на К., отколкото да е негов равностоен партньор в бизнес начинанията. А иначе основният бизнес на Н. бил свързан с търговия с оръжие. През месец декември 2015 година наистина непознато за Б. лице отишло при него в магазина му, описан по-горе, но не останало непредставено, а се самопредставил като „В.“, след което наистина провел разговора, който е описан от прокуратурата. Непознатият „В.“ казал, че идва от името на „В.“, който Б. разбрал като умалително име за осъдения вече В.К.. Предложили му наистина сумата от 100 000 евра, Б. наистина отказал, основно, защото сумата е незначителна за такава тежка поръчка. Казал, че от 200 000 евра нагоре може и да поговорят по-сериозно. Повече лицето не го потърсило. Б. не говорил за това нито с К., нито с Н..

Опит за покушение над Д.П. от Б., от някой от двамата подсъдими или от друго лице, което да е натоварено от подсъдимите не е правен.

Това са фактите, установени според съда, след анализ на събрания доказателствен материал, който и анализ помества по-долу в мотивите си.

На основата на направения доказателствен анализ и установените въз основа на него факти, съдът мотивира следните правни изводи:

ПО ПРАВОТО:

Събраните доказателства не доказват по изискуемия категоричен и безспорен начин факта на осъществяване от страна на подсъдимите на престъпния състав по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК.

Съгласно горните разпоредби, наказателно-отговорно е всяко едно лице, осъществило признаците на състава и респ. реализирало действия по членуване на престъпна група. С оглед събраните по делото доказателства, съдът не приема за доказано авторството на визираното по-горе престъпление против реда и общественото спокойствие, предмет на повдигнатото на подсъдимите обвинение, доколкото не се доказа и изпълнителното деяние.  

От обективна страна за престъплението по чл.321 ал.3 НК:

За да се установи извършването на този вид престъпление, което съобразно систематичното му място в особената част на НК е насочено към засягане на правно защитени обществени отношения, свързани с нормалния обществен живот, тъй като създава предпоставки за престъпна дейност, е необходимо да се обоснове осъществяването на някоя от предвидените в чл.321 НК форми на изпълнително деяние, а така също и реалното функциониране на престъпно сдружение съобразно легалната дефиниция на чл.93 т.20 НК.

При преценката за наличие на трайно структурирано сдружение от три или повече лица с цел съгласувано извършване на престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години съдебният състав съобрази направените фактически изводи, черпени от валидната доказателствена съвкупност. Следва изрично да се посочи, че престъплението по чл.321 НК се ползва със специфики, свързани с наличието на предварителна престъпна дейност, осъществявана при необходимо съучастие. В тази вр. се подчертава изграденото вътрешно убеждение на съдебния състав за неизвършване от страна на двамата подсъдими на съставомерното изпълнително деяние по чл.321, ал.1 НК, заключено в действието “членуване” в ОПГ. Характерно за това изпълнително деяние е, че законът не го конкретизира, с оглед обективираните действия на дееца, а по-скоро насочва към постигането на определен резултат. Т.е. с всяко едно действие на субекта на престъплението, водещо до съгласуване на своята воля с волите на останалите участници в престъпното сдружение в насока постигане на общо съгласие за извършване на определени вторични престъпления се осъществява изпълнителното деяние по членство в ОПГ.

В основата на прегледа на съдебната практика по приложението на чл.321, ал.1-5 НК стои анализа на съставомерните белези на организираната престъпна група.

В нормата на чл.93, т.20 НК са посочени като съставомерни белези на понятието изискванията за съществуването на структурирано тайно сдружение на три или повече лица, насочено към изпълнението на специална цел - да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода” повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага.

Основна характеристика на „организираната престъпна група” е наличието на количествен критерии по отношение на участниците в нея.

Съгласно нормата на чл.93, т.20 НК субектите на това престъпление трябва да са поне трима, като няма пречка броят им да е по- голям. Т.е. съществуването на поне три лица, участващи в организираната престъпна група е абсолютно необходимо положително условие за ангажиране на наказателната отговорност на който и да е от участниците в групата.

В този смисъл е и възприетото с Решение №30 от 30.03.2010 г. по НД №566/2009 г., ВКС, ІІ НО, с което е потвърдено решение на въззивна инстанция, с което е потвърдена присъда на първостепенен съд - изцяло оправдателна по отношение на повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.321 НК за всички подсъдими, като съдът законосъобразно е приел, че третият подсъдим не е бил част от престъпното сдружение и макар и да е познавал другите двама участници в групата и да е имал взаимоотношения с тях, те не са били свързани с дейността, осъществявана от организираната престъпна група.

След като с тези актове съдилищата са преценили, че при положение, че един от тримата подсъдими не е бил част от структурата на групата и по отношение на него липсват доказателства той да е съзнавал, че членува в подобно сдружение и да е приел да осъществява дейност, насочена към постигането на целите на организираната престъпна група, то с десетки пъти по-голямо основание следва да се приеме, че изначалната липса на установено трето лице – участник в ОПГ, то не може да се търси отговорност за такова участие, от който и да било от останалите двама.

Дори наличието на останалите съставомерни признаци на чл.93, т.20 НК по отношение на двама от подсъдимите не е достатъчно за ангажиране на наказателната им отговорност по чл.321 НК, а в настоящия случай дори и това не така.

На това основание подсъдимият Н., по отношение на който е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.321, ал.1 и 2 НК следва да бъде бил оправдан поради липса на съществен положителен съставомерен признак на това престъпление.

Практическо значение при преценката за съществуването на този основен съставомерен белег на престъплението има въпроса за това дали е необходимо всички лица, участващи в организираната престъпна група да са известни. Подобен проблем е възникнал в производството по НОХД №1756/2006 г. по описа на СГС (решение по ВНОХД №301/2010 г. по описа на Апелативен съд- гр. София и решение №364 от 06.07.2011 г. по НД №1756/2009 г., ВКС, ІІІ НО), като съдебният състав в съдебният си акт е приел, че е възможно постановяването на осъдителна присъда по отношение на подсъдимите за извършване на престъпление по чл.321 НК независимо, че част от участниците в групата са били неустановени. По същото производство съдът е преценил, че установяването на всички членове на групата не е задължително изискване за доказване на обвинителната теза, стига от доказателствената маса да бъдат установени по несъмнен и категоричен начин съставомерните признаци на организираната престъпна група по чл.93, т.20 НК - участието на поне три лица в нея и принадлежността на подсъдимите към структурата й.

Дори и констатираният по-горе съставомерен признак на ОПГ да бе наличен, т.е. дори и третото лице да не бе „неустановено по делото“, а известно и идентифицирано, то според настоящия състав липсват доказателства, които да установяват и останалите такива – този за наличие на такава група, при която има съгласуване на волите за извършване на престъпления и съответно за принадлежността на Н. към подобна група.

В контекста на всичко казано по-горе и в конкретиката на казуса, с оглед приетото от съда за доказано от фактическа страна, се налага изводът за недоказано реализиране от страна на подсъдимия Н. на действия в горния смисъл. Деянието по членство в ОПГ изисква едно активно поведение от дееца, а видно от доказателствената маса горепосоченото лице не осъществява такова – няма преки или косвени доказателства относно осъществяването и то в инкриминирания период на активна целенасочена дейност по участие в група и създаване на устойчиви връзки с нея.

Тук на първо място се подчертава дебело липсата на гласни доказателства за проведен между подсъдимите (било то съвместен, било то отделен личен) разговор с тематика съгласуване на волите и бъдещите действия и то в насока реализация на посочените от държавното обвинение вторични престъпления. Също така не се събраха доказателства, видно от доказателствения анализ, и касателно реализирани определени действия от подсъдимия, които действия по косвен начин са насочени към горното.

Титуляр на доказателствената тежест в процеса съгл. чл.103, ал.1 НПК е прокурорът и тази норма съответства на общите принципи в правото за доказване на положителни факти, докато за отрицателните е достатъчно простото им твърдение. В случая в процесния обвинителен акт, държавното обвинение излага обстоятелството на реализирано поведение от подсъдимия по отправяне на предложение по отделно и едновременно на всеки един от бъдещите членове на ОПГ, за участие в ОПГ. Оставяме на страна факта, че въпреки това твърдение, /недоказано/, няма измерение в диспозитива на обвинението, където обвинението е за участие, а не за ръководене на групата, то липсата на доказателства за наличието на организирана престъпна група обезсмислят въобще търсенето на презизност за това ръководител ли е Н. или член на ОПГ.

Доказа се единствено, че двамата подсъдими се познават, както и че се познават със свидетеля Б.. Не се доказа обаче те да са подготвяли нечие, още по-малкото на Д.П. убийство.

Обобщавайки съдът приема, че събраните по делото доказателства не са в състояние да формират един единствен непротиворечив извод относно авторството на деянието и начина на извършването му, в които да не се породят съмнения у съда, че именно подсъдимият е осъществил описаното в обвинителния акт деяние.

Нещо повече, в конкретният случай събраните от съда улики не съставляват в своята съвкупност система от факти, които да водят до извод, който е единствено възможен и изключващ всички останали. Съгласно чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива и на предположения. Съдът следва и да обоснове изводите си по въпросите по чл. 301 от НПК единствено на събраните по делото доказателства, по надлежния, описан в НПК, ред.

При липса на годни доказателства да обосноват единствен и непротиворечив извод относно участието на подсъдимия в извършване на деянието, както е посочено от обвинението, не може да се формира извод, че подсъдимият е осъществил престъплението, в което е обвинен и това е доказано по несъмнен начин, така както изисква чл. 303, ал. 2 НПК.

При установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подсъдимият В.С.Н. не е осъществил престъплението по чл. 321,ал.3, прдл.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го призна за невинен.

Извън направения до тук коментар, свързан с повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, без да са въвеждани доводи в подобна насока, в рамките на тайното съвещание, съставът на съда се занима и с това налице ли са данни за престъпление по чл.321,ал.6 НК.

Престъплението по чл. 321,ал.6 НК „сговаряне за извършване на престъпления“  или „предварителен  сговор“, между две или повече лица е самостоятелно престъпление, различно от образуването, ръководенето и участието в организирана престъпна група, при което съгласуването на волите да се вършат престъпления е между минимум две лица и липсват елементите на трайност и структурираност, каквито са необходими, за да е налице организирана престъпна група.

Изпълнителното деяние, инкриминирано по  този  законов текст се свежда до постигане на съгласие, съгласуване на волите между сговорящите се лица за извършване на най-малко на две престъпления, които при това да са наказуеми с  „лишаване от свобода“ повече от три години. При предварителния сговор се преследва особената цел да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, за разлика от целта, преследвана от организираната престъпна група.  

От доказателствената съвкупност, анализирана по-горе в мотивите, теза да е извършено такова престъпление не е защитима.

Няма данни подсъдимите К. и Н. да са се сговорили помежду си в посочения смисъл и с предварително дефинирана цел по извършване на множество „вторични“  престъпления по чл. 115 от НК – „умишлени убийства“. Няма доказателства Н. да е търсил съмишленици „в планирана престъпна дейност“, да се е свързал с К. и последният да се е съгласил с предложението му да участва в  „престъпната дейност“. Възприемането на обратното разбиране би било напълно произволно и лишено от доказателствена подкрепа.

Действително, по настоящото дело се доказва наличие на познанство между  К. и Н.. От това, че двамата са се познавали,  съвсем не следва еднозначно, че те са изпълнявали обща воля и че са преследвали обща престъпна цел, което е определящ  белег за престъпление по  чл.321 ал.6 НК.

Отделен е въпросът, че, както и по-горе съдът посочи, изискуем елемент от обективната страна на престъплението е извършителите да са се сговорили да вършат поне две или повече престъпления. Твърдението е за това, че е готвено само едно престъпление – убийството на конкретен политик и бизнесмен.

В този смисъл, съдът прие, че не са налице данни за осъществяване и на престъпния състав на чл.321,ал.6 НК, поради което и не осъди подсъдимия по този състав.

Тъй като подсъдимият се призна от съда за невинен по обвинението, по което са направени необходимите разноски, то на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът намери, че тези направени разноски следва да останат за сметка на държавата.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

Съдия при СГС: