Мотиви към присъда по НОХД N  857/2014г. по описа на СНС, ХI н.с.

            С внесения за разглеждане в съда обвинителен акт, въз основа на който е образувано настоящото дело Специализирана прокуратура е повдигнала следните обвинения:

Срещу подс. С.И. – за извършено престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и 4 вр. ал.1 пр.2 НК за това, че  в периода мес. март 2011г. – мес. май 2011г. в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Г – ІІ, полицейски инспектор VІ степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.– е ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 НК на територията на ОД МВР – гр.П. създадена с користна цел – искане и приемане на подкуп от водачи на МПС по автомагистрала „Тракия” – с участници П.Г.М., Г.А.Б., П.С.К., М.Ж.Е., И.П.Д., Г.Т.Г. и И.С.С., като ръководенето се изразявало в изготвянето на месечни графици, в които лицата, участващи в организираната престъпна група, тенденциозно са поставяни на пътни участъци с интензивен трафик на автомобили, както и контролирал приемането, отчитането и разпределението на паричните средства, постъпващи от организираната престъпна група, „събирани” по време на работните смени,

          Срещу подсъдимите П.М., Г.Б., П.К., М.Е., И.Д., Г.Г. и И.С. – за извършено престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 и 4 вр. ал.2 вр. ал.1  НК за това, че в периода мес. март 2011г. – мес. май 2011г. в качеството си на длъжностни лица от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски органи – държавни служители в МВР, полицаи категория Е - І, младши автоконтрольори, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.– са участвали в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 НК на територията на ОД МВР – гр.П. създадена с користна цел – искане и приемане на подкуп от водачи на МПС по автомагистрала „Тракия” – с ръководител С.Г.И.,

          Срещу подсъдимите С.И. и П.М. – за извършено престъпление по чл. 302 т.1, пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1, пр.2 алт.2 вр. чл.20 ал.2 НК за това, че  на 13.05.2011г. за времето от 10,24ч. до 10,28ч. на 62-64 км от автомагистрала „Тракия” /пътен възел ханче „Церово”/ посока София И. в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Г – ІІ, полицейски инспектор VІ степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.– и М. в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – ІІ степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.- в съучастие като съизвършители приели от М.М.А. дар, който не им се следва – банкнота от 20 лв., - за да не извършат действие по служба, произтичащо от задълженията им по ЗДвП –      да съставят документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на лек автомобил с превишена скорост над допустимата от св.М.А./,

           Срещу подсъдимия Г.Б.– за извършено престъпление по чл. 302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр 2 алт.2 вр. чл.26 ал.1 НК за това, че  на 25.05.2011г. за времето от 12,14ч. до 17,52ч. на автомагистрала „Тракия” в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.– при условията на продължавано престъпление е приел дар, за да не извърши действия по служба, произтичащи от задълженията му по ЗДвП:

          - от 12,14ч. до 12,18ч. на автомагистрала „Тракия” посока Пловдив /пътен възел ханче „Калугерово”/ приел от З.Н. дар, който не му се следва – една банкнота от 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.З.Н./- деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 НК.

                   - между 17,49ч до 17,52ч. на 102-104 км от автомагистрала „Тракия” посока София приел от Б.С.Ч. дар, който не му се следва – една банкнота от 50 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на лек автомобил със скорост над допустимата от св.Б.Ч./-деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 НК.

          Срещу подсъдимия П.К.– за извършено престъпление по чл.  302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 НК за това, че  на 27.05.2011г. в 17,19ч. в участъка на 102-104 км на автомагистрала „Тракия” посока Пловдив, в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.– приел дар, който не му се следва, от защитен свидетел № 002-Р – две банкноти с номинал от 10 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.183 ЗДвП /несъобразено движение на управлявания от св. № 002-Р автомобил върху платното за движение/.

          Срещу подсъдимия М.Е.– за извършено престъпление по чл.  302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК за това, че   в периода 27.04.2011г. – 18.05.2011г. на автомагистрала „Тракия” в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.– при условията на продължавано престъпление е приел дар, за да не извърши действия по служба, произтичащи от задълженията му по ЗДвП:

          - на 27.04.2011г. в интервала между 17,48ч. и 17,52ч. на 102-104 км от автомагистрала „Тракия” посока София /пътен възел „Гелеменово”/ в съучастие като съизвършител с Г.Т.Г. /длъжностно лице, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П. приел от Л.Ц.Й. дар, който не му се следва – две банкноти с номинал от 20 лв.,  за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.Л.Й. /-деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2  вр. чл.20, ал.2 НК,

          - на 15.05.2011г. в интервала между 18,30ч. и 19,00ч. на автомагистрала „Тракия”, на неустановено място в близост до гр.П. приел от Г.С.Н. дар, който не му се следва – една банкнота от 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.Г.Н. /-деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2   НК,

          - на 18.05.2011г. в интервала между 16,43ч. и 16,45ч. на автомагистрала „Тракия” посока Пловдив, на неустановено място в близост до гр.П. като съизвършител с И.П.Д. /длъжностно лице, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П. приел от Н.И.Г. дар, който не му се следва – една банкнота от 20 лв.,  за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.Н.Г./-деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2  вр. чл.20 ал.2 НК.  

          Срещу подсъдимия И.Д.– за извършено престъпление по чл.  302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2  НК за това, че  в периода 11.05.2011г. – 18.05.2011г. на автомагистрала „Тракия” в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.– при условията на продължавано престъпление е приел дар, за да не извърши действия по служба, произтичащи от задълженията му по ЗДвП:

          - на 11.05.2011г. за времето от 11,01ч. до 11,05ч. в участъка на 62-64 км на автомагистрала „Тракия” посока Пловдив приел от А.п.з.ар, който не му се следва – две банкноти с номинал от 10 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на лек автомобил със скорост над допустимата от св.А.З.- деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2  НК,

          - на 11.05.2011г. в интервала между 15,12ч. и 15,16ч. на 104 км от автомагистрала „Тракия” посока София приел от И.В.И. дар, който не му се следва – една банкнота от 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на лек автомобил със скорост над допустимата от св.И.И./- деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 НК,

          - на 18.05.2011г. в интервала между 16,43ч. и 16,45ч. на автомагистрала „Тракия” посока Пловдив, на неустановено място в близост до гр.П. в съучастие като извършител с М.Ж.Е. /длъжностно лице, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П. е приел от Н.И.Г. дар, който не му се следва – една банкнота от 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на лек автомобил с превишена скорост от св.Н.Г./- деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 вр. чл.20 ал.2 НК.

          Срещу подсъдимия Г.Г.  – за извършено престъпление по чл.  302 т.1  пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр. 2 алт.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2  НК за това, че в периода 27.04.2011г. – 17.05.2011г. на автомагистрала „Тракия” в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.– при условията на продължавано престъпление е приел дар, за да не извърши действия по служба, произтичащи от задълженията му по ЗДвП:

          - на 27.04.2011г. в интервала между 17,48ч. и 17,52ч. на 102-104 км от автомагистрала „Тракия” посока София /пътен възел „Гелеменово”/ в съучастие като съизвършител с М.Ж.Е. /длъжностно лице, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П. приел от Л.Ц.Й. дар, който не му се следва – две банкноти с номинал от 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на автомобил с превишена скорост от св.Л.Й./-      деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 вр. чл.20 ал.2 НК,

          - на 16.05.2011г. за времето от 17,28ч. до 17,34ч. на 102-104 км от автомагистрала „Тракия” посока София в съучастие като съизвършител с И.С.С. /длъжностно лице, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П. приел от И.В.П. дар, който не му се следва – една банкнота от 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.И.П./- деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 вр. чл.20 ал.2 НК,

          - на 17.05.2011г. за времето от 14,57ч. до 15,00ч. на автомагистрала „Тракия”, Шел Юг, в съучастие като извършител с И.С.С. /длъжностно лице, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П. приел от Д.М.И. дар, който не му се следва – една банкнота от 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.Д.И./- деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 вр. чл.20 ал.2 НК,

          - на 17.05.2011г. около 16,30ч. на 104 км от автомагистрала „Тракия” посока Пловдив приел от А.Х.А. дар, който не му се следва – банкнота с номинал 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на автомобил с превишена скорост от св.А.А./- деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 НК,

          - на 17.05.2011г. за времето от 16,51ч. до 16,56ч. на 102-104 км на автомагистрала „Тракия” посока София приел от Д.М.К. дар, който не му се следва – една банкнота от 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на автомобил с превишена скорост от св.Д.К./-      деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр. 2 НК.    

          Срещу подсъдимия И.С. – за извършено престъпление по чл.  302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1  пр. 2 алт.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК за това, че в периода 16.05.2011г. – 17.05.2011г. на автомагистрала „Тракия” в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.– при условията на продължавано престъпление е приел дар, за да не извърши действия по служба, произтичащи от задълженията му по ЗДвП:

          - на 16.05.2011г.. за времето от 17,28ч. до 17,34ч. на 102-104 км от автомагистрала „Тракия” посока София в съучастие като съизвършител с Г.Т.Г. /длъжностно лице, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П. приел от И.В.П. дар, който не му се следва - една банкнота от 20 лв.,  за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.И.П./- деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 вр. чл.20 ал.2 НК, 

          - на 17.05.2011г. за времето от 14,57ч. до 15,00ч. на автомагистрала „Тракия”, Шел Юг, посока Пловдив, в съучастие като съизвършител с Г.Т.Г. /длъжностно лице, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П. приел от Д.М.И. дар, който не му се следва – една банкнота от 20 лв.,  за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.Д.И./ - деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 вр. чл.20 ал.2 НК,

          - на 17.05.2011г. за времето от 17,31ч. до 17,33ч. на 102-104 км от автомагистрала „Тракия” посока Пловдив приел от И.С.А. дар, който не му се следва – една банкнота от 50 лв.,  за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.И.А./-деяние по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 НК.

          Срещу подсъдимия Н.С.– за извършено престъпление по чл.  302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 НК за това, че на 17.05.2011г. в 17,00ч. на изхода на гр.Първомай посока гр.Хасково, на първокласен международен път Е-80, в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.Пловдив – е приел от служител под прикритие с идентификационен № 15 дар, който не му се следва – две банкноти по 10 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от служител под прикритие с идентификационен № 15/.

          Срещу подсъдимия И.П.– за извършено престъпление по чл.  302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 НК за това, че на   25.05.2011г. около 15,00ч. при тунела „Траянови врата” в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, главен полицай категория Д, командир на отделение в сектор „Престъпления по пътищата” при ОКП, група „Пътен контрол” при ОД МВР – гр.София – е приел от защитен свидетел № 002-Р дар, който не му се следва – три банкноти от по 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св. № 002-Р /.

          Срещу подсъдимия З.Т.– за извършено престъпление по чл.  302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2  НК за това, че на 26.05.2011г. в 14,40ч. на изхода на гр.Първомай посока гр.Хасково в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.Пловдив – е приел от защитен св. № 002-Р дар, който не му се следва – две банкноти по 10 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на автомобил с превишена скорост от св. № 002-Р/.

          Срещу подсъдимия И.А.– за извършено престъпление по чл.  302  т.1, пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр. 2 алт.2 НК за това, че на неустановена дата в периода мес. септември – мес. октомври 2010г. на автомагистрала „Тракия” в близост до гр.П.в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.е приел от А.Х.А. дар, който не му се следва – 160 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на автомобил с превишена скорост от св.А.А./.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатите обвинения със същата правна квалификация на всяко едно от  деянията. Заявява, че по досъдебното производство, видно от приложените писмени и веществени доказателствени средства- разпити на свидетели, включително такива с тайна самоличност, изготвени ВДС-и въз основа на използвани СРС се установява, че ръководството на тази организирана престъпна група е било упражнявано, от подс. И.. Пояснява, че при ръководенето на тази група същият не се възползвал от  йерархическата зависимост на останалите, същият се възприема като пръв между равни. Представителят на държавното обвинение детайлно разяснява начина на функциониране на ОПГ, като сочи способите и техническите средства, с които са били извършвани проверките. Счита, че от обективна и субективна страна подсъдимите са действали виновно, с пряк умисъл като са  съзнавали обществено-опасния характер на деянията, предвиждали са обществено-опасните последици и са целели тяхното настъпване. Прокурорът предлага на всички подсъдими да бъдат наложени наказания около средния размер, като на основание чл. 23 от НК моли съдът да наложи и едно общо най-тежко наказание измежду предвидените в чл. 321 и чл. 302 от НК.

          Подсъдимите И., М., Б., К., С., Е., С., Д., Г. в съдебно заседание дадоха   обяснения по обвинението, при което всички те не признаха вина по повдигнатите им обвинения. Подсъдимите П., Т., А. отказаха да дадат такива.

В хода на съдебните прения всеки един от подсъдимите застъпи становище, че не е извършил вменените му престъпления и помоли Съда да бъде признат за невинен по всяко едно от обвиненията.

Процесуалните представители на подсъдимите, в хода на съдебните прения, изразиха следните становища:

Адвокат Я. моли Съда да оправдае подсъдимия С.И. по повдигнатите му обвинения, а подс. М.Е. да бъде признат за виновен, но за маловажен случай. Пояснява, че липсват каквито и да било доказателства за ОПГ. Счита, че двамата й подзащитни не са създали условия за получаване на подкуп, защото липсват такива доказателства. В края на своята пледоария, адв. Я. моли Съда да постановите оправдателна присъда, както за ОПГ, така и за даване на подкуп.

Другият защитник на подсъдимите Е. и И., адв. Г. изтъква, че се касае за липса на каквито и да е доказателства за участие на подзащитните му в ОПГ и за извършване на подкуп, поради което моли Съда постанови оправдателна присъда. Сочи, че подзащитните му са изпълнявали своите задължения добросъвестно, съблюдавали са движението по магистралата и   всички нарушители, които са пътували в двете посоки. Според адв. Г. филмовия материал, които е бил изгледан, представлява заснети фуражки на подсъдимите, обувки по асфалта и само леката кола, която е била с отворен багажник, където се оставят някакви банкноти, но в тази насока няма никакви конкретни данни за това кой от подсъдимите взема парични суми. В тази насока твърди, че обвинението е непълноценно, няма доказателства, защото авторството на които и да е от подсъдимите липсва. Поради изложените съображения защитата моли Съда да постанови оправдателна присъда.

Адв. Л., като защитник на  подсъдимите  М. и И. моля съда да приеме, че не е доказано, че на 13.05.2011г., подзащитните му са извършили престъпление по чл. 302, ал.1 вр. чл. 301   от НК. Позовава се на показанията на свидетеля М.М.А., който е заявил категорично, че подкуп не е давал. Според процесуалния представител в делото няма преки или косвени доказателства, както за образуването на ОПГ,  така и за участие в нея на който и да е от подсъдимите. Допълва, че в делото няма абсолютно никакви доказателства за това къде, кога, по какъв начин е създадена тази група и кои лица са участвали в нея. Изтъква, че защитеният свидетел въобще не сочи двама му подзащитни да са били членове на тази ОПГ. Адвокатът пледира за оправдателна присъда, защото съображенията в началото на обвинителния акт били опровергани по категоричен начин на съдебното следствие. Алтернативно сочи и добри характеристични данни на двамата му подзащитни.

Защитникът на подс. М., адв. К., в пледоарията си моли Съда да постанови присъда, с която да признае подзащитният й за невиновен за престъпленията, по които е даден на съд и да бъде оправдан. Излага аргументи, че от фактическа страна нищо от това, което е в обвинителния акт, нито от това което е казано в речта на прокурора, не е установено. Процесуалният представител излага подробно становище за липса на ОПГ, като се солидаризира с общото такова на останалите цащитници. Изтъква, че няма несъмнени доказателства за твърдените от прокуратурата размери на получените облаги от подсъдимите. Анализирайки показанията на свидетелите стига до извод, че голяма част от тях са манипулирани. Пояснява, че присъда не може да почива на предположение и в този смисъл адвокатът отбелязва, че обвинението е недоказано, поради което моли за оправдателна присъда по отношение на подсъдимия П.М. и по отношение на всички останали подсъдими.

Защитникът на подсъдимите Б. и Д., адв. П. сочи, че няма нито един водач, свидетел в кориците делото, който да твърди, че след като той не е дал подкуп, му е съставен акт и че той не е карал с тази скорост и е видял, че някой карал с тази скорост. Според адв. П. няма безспорно събрани доказателства относно наличие и съществуване на такава група, нито пък относно дейността на групата, които по един безспорен и несъмнен начин да доказват обвинителната теза. Допълва, че присъдата не може да почива на предположение и ако има предположение, то тя винаги се тълкува в полза на подсъдимия. В тази връзка адвоката се позовава на съдебна практика на съдилищата и на съдебния състав. В заключение моли да бъдат постановени оправдателни присъди, както по отношение на неговите подзащитни, така и по отношения на останалите подсъдими.

Адвокат К., който представлява подсъдимия П.К. сочи, че от наличните по делото доказателствени материали, оценени в своята съвкупност и взаимовръзка, по безсъмнен начин се е установило, че липсват  достатъчно доказателства подсъдимите да са участвали в организирана престъпна група. Пояснява, че показанията на свидетелите на обвинението отразяват или косвено възприятие на факти, или представляват по същността си излагане на предварителни полицейски хипотези за случилото се, съставени преди събирането на другите доказателствени източници, които хипотези имат само вероятен характер и не могат да претендират за обективна истинност. Защитникът отбелязва, че в показанията всички разпитани по делото свидетели, в това число явни, защитени, служител под прикритие, не се споменава нито веднъж името на подзащитния му. Според адв. К. съществуващата доказателствена основа не е годна да послужи за осъждане, като излага подробни аргументи. Изтъква, че обвиненията срещу подзащитния му не са доказани по безспорен и несъмнен начин, както и че действията на подс. К. са несъставомерни по действащия наказателен закон. Процесуалният представител пледира Съдът да признае подзащитния му за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

Другият защитник на подс. К., адв. Л. се присъединява към становището на адвокат К.. Анализирайки показанията на свидетелите сочи, че изводите на вещите лица опровергават твърдението на  свидетеля с тайна самоличност, че на тази дата нито е имал камерата, нито е заснел случващото се, защото именно подзащитния му е с камерата. Защитникът отбелязва, че след като свидетелят със защитена самоличност е бил разпитан в това си качество, не е можел нито да изготвя ВДС, нито да прилага СРС, но той е извършил и едното и другото. Според адв. Л. когато на съдебно производство не са събрани гласни доказателствени средства за определени обвинения, без да е имало пречка да се направи това, присъдата не може да се основана на тези гласни доказателства, а в случая се касае и до защитен свидетел. Поради изложени доводи моли Съда за оправдателна присъда. При условията на евентуалност адвокатът пледира при определяне на евентуално наказание Съдът да слезете значително под минимума на закона. В тази връзка изтъква ниския размер на твърдяния подкуп, добрите характеристични данни и предлага да се приложи чл.66 от НК в случай, че присъдата бъде осъдителна.

Адв. К. като защитник на подс. К. заявява, че прокурорът не е направил анализ на доказателствата, с които да убеди Съда, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Твърди, че в обвинителния акт има много противоречия, като излага подробни аргументи в тази насока. Защитникът се солидаризира с анализа на останалите му колеги по отношение повдигнатите обвинения на подсъдимите по чл. 321 НК. Моли съда да не кредитира показанията на свидетеля със защитена самоличност, тъй като същият бил свидетел и едновременно техническа помощник.

Процесуалният представител на подсъдимите Г.Т.Г. и И.С.С., адв. И.Г. в своята пледоария се присъединява към общото становище по отношение на съществуването на ОПГ. Сочи, че обвинението не е доказано и че част от свидетелите заявявали, че не си спомнят за разказаните от тях събития в хода на ДП, или че някой от тях за били контролирани какво да разказват, за да може да бъде повдигнато обвинението. По отношение на подс. Г. защитникът твърди, че има разминаване между свидетелските показания и обстоятелствената част на обвинителния акт. Адвокатът се позовава на показанията на конкретни свидетели, които са заявили, че не си спомнят да са дали пари на полицай, за да не им съставят АУАН. По изложените съображения, адв. Г. моли Съдът да постанови оправдателна присъда по отношение на двамата му подзащитни.

В пледоарията си адв. Х., упълномощен представител на Г.Т.Г. и И.С.С., сочи, че в обвинителния акт е описано, че ОПГ е функционирала от март 2011г., а обвинения за двамата му подзащитни за от периода април и май 2011г. Изтъква, че разпитаните свидетели не подкрепят обвинението. Детайлно се спира на показанията на свид. З. и акцентира, че един областен директор на полиция няма как да не знае, че в неговото поделение има група, която тормози хора, ако това би било вярно. Защитникът отбелязва, че за обвинението по чл. 302 от НК за двамата подсъдими, които представлява, няма нито едно сериозно доказателство, което да установява по несъмнен начин, че са получили подкуп. При условията на евентуалност, моли ако Съдът постанови осъдителна присъда, да бъдат отчетени добрите характеристични данни на подзащитните му, а именно липсата на осъждания и не малкото награди в системата на МВР. Пояснява, че подс. С. е бил награждаван от Министъра на вътрешните работи, затова че е отказал подкуп в размер на 30 000лв. В заключение моли Съда да постанови оправдателна присъда по отношение на двамата му подзащитни.

Адвокат Д.К., в качеството му упълномощен защитник на подс. Н.А.С., в устното си изложение пред Съда се позовава на процесуалната забрана присъда и обвинение да се основават на данни и сведения, събрани чрез СРС. Счита, че прегледаните видеоматериали с придружаващите ги ВДС и експертизите за идентичност на едно- две места се отнасят до неговия подзащитен. Въпреки това наличие на видеоматериали, адв. К. сочи, че това средство за доказване е неотносимо към обвинението, доколкото се отнася до други дати, а не за периода, в който е повдигнато обвинението на подс. С.. Пояснява, че в нито един кадър няма датиран видеоматериал, на които да присъства подзащитния му. Защитникът пледира Съдът да приеме, че при формулировки в искането, в даденото разрешение и в използването на СРС, е бил нарушен закона. Защитната теза е, че е нарушена забраната служител под прикритие, осъществявайки дейността си, да му се възлагат задачи да извършва правонарушение, като визира конкретно задачи № 2 и № 4 от поставените. Процесуалният представител сочи, че служителят под прикритие признава, че подсъдимия С. не е започнал изпълнително деяние на това, за което е бил провокиран. Поясни, че от показанията на служителя под прикритие се установява, че вербално не са му искали пари. Счита, че показанията на служителя под прикритие са ненадежни и несъответстващи на реалната ситуация. Пояснява, че има разминаване във версиите на служителя под прикритие и подс. С. по отношение на мястото където се е намирал последния. Счита, че никой не е опровергал изявлението на подсъдимия в тази му част. Защитникът прави възражение, че разпознаването е извършено по снимка, като сочи, че разпознаването се извършва лично. Пояснява, че е възможно то да бъде извършено и по снимка, но при условие, че лицето не може да бъда показано. Защитникът изтъква забраната присъда да се гради изцяло върху данни, придобити чрез СРС. Според адв. К. единственото, което е приложено за доказване на обвинението спрямо подс. С., е разследването чрез служител под прикритие, извършено чрез даване на показания и извършване на разпознаване. Процесуалният представител прави изрично възражения по предлаганите размери на наказанията от прокуратурата. Изтъква, че макар подсъдимите да са полицаи, то това не води на извод за по-голямо наказани. Намира, че на всички подсъдими, ако Съдът прецени, че са виновни, то наказанията следва да се определят при условията на чл. 55 от НК. В пледоарията си изтъква, че подсъдимите са имали безупречна служба в полицията и че същите имат добри характеристични данни. Счита, че делото е продължило прекомерно дълго, с оглед на забавата от страна прокуратурата и в този смисъл се позова на Европейска практика. Адвокат К. моли подзащитния му да бъде оправда.

Адвокат А., който представлява подс. З.Т., в пледоарията си прави детайлен анализ на обвинителния акт. Уточнява, че досъдебното производство е водено тенденциозно по поръчение на тогавашния министър на вътрешните работи Ц.Ц.. Защитникът в пледоарията си подробно тълкува всички свидетелски показания. Счита, че по изложени от него аргументи не следва да бъдат ценени показанията на свидетеля със защитена самоличност. Сочи, че обвинението по отношение на З.Т. не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин. Пълномощникът моли подсъдимият З.Т. да бъде оправдан.

Вторият процесуален представител на подс. Т., адв. Н., споделя становището на останалите защитници във връзка с годността на събраните доказателства относно виновността на подзащитния й, както и за останалите подсъдими. Заявява, че обвинението не почива на никакви доказателства дотолкова, че доказателните средства не са съобразени с предвидения в НПК ред и същите са негодни. Защитникът излага възмущение от начина, по който е водено разследването. Сочи, че приложените СРС не са използвани по предвидения в НПК и ЗСРС ред. Според адв. Н. има разминаване в твърденията на анонимния свидетел, като излага подробни съображения. В заключение изтъква, че подзащитният й е награждаван многократно като служител в системата на МВР и моли същият да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия И.П., адв. Ф.Р. в пледоарията си сочи, че повдигнатото обвинение по чл. 302 НК не е доказано по несъмнен начин. При анализа на доказателства се позовава на решение на ВКС, относно недопустимостта комбинация на показанията на защитен свидетел с приложение на СРС върху него. На следващо място излага, че е налице провокация към престъпление подкуп, като отбелязва, че за да има такава органите на ДП не трябва да разполагат с предварителна информация. Изтъква, че липсват белязани пари, които да уличават неговия подзащитен в извършване на престъпление.

Другият защитник на подс. П., адв. С., се присъединява към общото становище на другите адвокати. Счита, че показанията на свидетеля със защитена самоличност са недостоверни и не следва да бъдат кредитирани, а и не могат да бъдат проверени. Заявява, че са налице множество противоречия в показанията на анонимния свидетел по съществени обстоятелства. Сочи, че е безспорно разминаването между фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и показанията на защитения свидетел. Адвокатът възразява срещу начина, по който е проведено разпознаването, доколкото преди него не са посочени индивидуализиращи белези и същото е извършено по снимка. Моли Съда да постанови оправдателна присъда и подзащитния му да бъде признат за невиновен, тъй като повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен начин.

Адвокат Й., в качеството му на упълномощен защитник на подс. А., моли Съда при постановяване на съдебния си акт да бъдат взети предвид тежките процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, като се позовава на недопустимите действия на служителите на дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР и на проведено разпознаване по снимка. Твърди, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона, тъй като няма ясно посочени време и място на деянието. Защитникът тълкува разминавания на свидетелки показания, дадени във връзка с повдигнатото обвинение за подкуп. Сочи, че е налице пълна липса на доказателства, поради което моли Съда да постанови оправдателна присъда.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:

 

    ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

          Подсъдимият Г.Н.Б. е роден на *** ***. Българин е и български гражданин, със  средно специално образование, разведен, неосъждан. ЕГН **********.

Подсъдимият П.С.К. е роден на *** ***. Българин е и български гражданин, със  средно образование, неженен, неосъждан. ЕГН  **********.

Подсъдимият И.С.С. е роден на *** ***. Българин е и български гражданин, със  средно   образование, женен, неосъждан. ЕГН   **********.

Подсъдимият Н.А.С. е роден на *** ***,  живее в същото село. Българин е и български гражданин, със  средно специално образование, женен, неосъждан. ЕГН   **********.

Подсъдимият М.Ж.Е. е роден на *** ***. Българин е и български гражданин, със  средно специално образование, неженен, неосъждан. ЕГН **********.

Подсъдимият З.А.Т. е роден на *** ***. Българин е и български гражданин, със  средно специално образование, женен, неосъждан. ЕГН **********.

Подсъдимият И.П.Д. е роден на *** г. в гр.Б.  живее в гр. П. Българин е и български гражданин, със  средно образование, неженен, неосъждан. ЕГН **********.

Подсъдимият Г.Т.Г. е роден на *** ***. Българин е и български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан. ЕГН **********.

Подсъдимият П.Г.М. е роден на *** ***. Българин е и български гражданин, със  средно образование, разведен, неосъждан. ЕГН **********.

Подсъдимият И.В.А. е роден на *** ***. Българин е и български гражданин, със  средно специално образование, женен, неосъждан. ЕГН **********.

Подсъдимият С.Г.И. е роден на *** ***. Българин е и български гражданин, с  висше образование, женен, неосъждан. ЕГН **********.

Подсъдимият И.Н.П. е роден на *** г. в гр. Сандански, живее в гр. София. Българин е и български гражданин, със  средно образование, женен, неосъждан. ЕГН **********.

          Към инкриминирания период месец март 2010г. – месец май 2011г.   подсъдимите Г.Б., П.К., И.С., М.Е., И.Д., Г.Г., П.М. и И.А.   заемали длъжността   полицай категория Е-_I, младши автоконтрольор I степен, а подс. С.И. – полицай категория Г-II, полицейски инспектор 6  степен в група „Престъпления по пътищата“ отдел „Криминална полиция“ към ОД МВР П. Подсъдимият А. заемал тази длъжност включително в периода месеци септември- октомври 2010г. Подсъдимите Н.С. и З.Т. заемали длъжността полицай категория Е-_I, младши автоконтрольор I степен в група „Престъпления по пътищата“ отдел „Криминална полиция“ към ОД МВР Пловдив. Подсъдимият И.П. заемал длъжността главен полицай категория Д, командир на отделение в сектор „Престъпления по пътищата“ при ОКП, група „Пътен контрол“  към ОД МВР София. Съгласно приложените по делото типови длъжностни характеристики, Инструкцията за патрулно-постовата дейност на МВР и Заповеди № Із – 1687/02.07.2010г. и № Із – 2992/16.12.2010г., служебните задължения на всеки един от подсъдимите включвали осъществяване на  ефективен контрол върху спазването на правилата за движение, изготвяне на документи, свързани с административно наказателната дейност при констатирани нарушения на правилата за движение

                На подс.И. през 2009г. била присъдена категория Г – ІІ степен – инспектор.Със заповед рег. № З-1299/10.05.2010г. бил назначен на работа като полицейски инспектор VІ ст. в група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция” при ОД МВР – гр.П.

                На подс.М. през 2006г. била присъдена категория Е – І степен – полицай.Със заповед рег. № З-1299/10.05.2010г. бил назначен на работа като младши автоконтрольор – ІІ ст. в група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция” при ОД МВР – гр.П.

                На подс.Б. през 2006г. била присъдена категория Е – І степен – полицай.Със заповед рег. № З-1299/10.05.2010г. бил назначен на работа като младши автоконтрольор – І ст. в група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция” при ОД МВР – гр.П.

                На подс.К. през 2006г. била присъдена категория Е – І степен – полицай.Със заповед рег. № З-1299/10.05.2010г. бил назначен на работа като младши автоконтрольор – І ст. в група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция” при ОД МВР – гр.П. 

                На подс.Е. през 2006г. била присъдена категория Е – І степен – полицай.Със заповед рег. № З-1299/10.05.2010г. бил назначен на работа като младши автоконтрольор – І ст. в група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция” при ОД МВР – гр.П.

                На подс.Д. през 2006г. била присъдена категория Е – І степен – полицай.Със заповед рег. № З-1299/10.05.2010г. бил назначен на работа като младши автоконтрольор – І ст. в група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция” при ОД МВР – гр.П. 

                На подс.Г. през 2006г. била присъдена категория Е – І степен – полицай.Със заповед рег. № З-1299/10.05.2010г. бил назначен на работа като младши автоконтрольор – І ст. в група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция” при ОД МВР – гр.П. 

                На подс.С. през 2006г. била присъдена категория Е – І степен – полицай.Със заповед рег. № З-1299/10.05.2010г. бил назначен на работа като младши автоконтрольор – І ст. в група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция” при ОД МВР – гр.П.  

                На подс.С. била присъдена категория Е – І степен – полицай.От 15.05.2010г. бил назначен на работа като младши автоконтрольор – І ст., група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.Пловдив.

                На подс.П. била присъдена категория Д - главен полицай.От 01.09.2010г. бил назначен на работа като командир на отделение в сектор „Престъпления по пътищата” при ОКП, група „Пътен контрол” при ОД МВР – гр.София.

                На подс.Т. била присъдена категория Е – І степен – полицай.От 15.05.2010г. бил назначен на работа като младши автоконтрольор – І ст., група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.Пловдив. 

                На подс.А. през 2006г. била присъдена категория Е – І степен – полицай.Със заповед рег. № З-1299/10.05.2010г. бил назначен на работа като младши автоконтрольор – І ст. в група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция” при ОД МВР – гр.П. 

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА подсъдимите Г.Б., П.К., И.С., М.Е., И.Д., Г.Г., П.М.     ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.321, ал.З, пр.2 и 4 вр. ал.2 вр. ал.1 НК и на подсъдимия С.И. по чл.321, ал.З, пр.2 и 4 вр. ал.1, пр.2 НК.

Към инкриминирания период прекият   началник на подсъдимите Г.Б., П.К., И.С., М.Е., И.Д., Г.Г., П.М.     и С.И. бил св. С.Б., заемащ длъжността началник група. А той, от своя страна, бил на пряко подчинение на Зам. директора на ОД МВР П. Последната длъжност към обсъждания период била заемана от св. С.З., който имал ежедневен контрол върху работата на св. Б..

Организацията на работа на служители в група „Престъпления по пътищата“ към ОД МВР П.към 2011г. се  извършвала въз основа на изготвяни  шестмесечни планове, в които са уредени начинът, организацията и контролът на движение през този период. Този план съдържал времетраенето на изпълнение на службата, посещаването и отработването на ПТП, задаване на вариантите за работа, охраната на обществения ред на обектите, намиращи се на територията на магистралата, конкретните задачи, поставени към момента и за шестте месеца на плана. Тези шестмесечни планове се изготвяли от св. Б. в качеството му на началник група и утвърдени от зам. Директора на дирекцията, св. З..

Извън горния документ, във връзка с организацията на работа била издавана инструкция   за патрулно постовата дейност. Съгласно тази инструкция№ Iз-2295/08,12,2006г. началникът на РУП изготвял месечен график за работа на служителите на групата, който указвал начина на работа на членовете на групата. Именно в този график било определено кой полицай от група „Престъпления по пътищата“ кога и  с кого в наряд ще бъде на работа през месеца. В същия били уредени конкретните маршрути и установъчните пунктове за работа на нарядите ежедневно. При изготвянето му абсолютно задължително правило било един полицай да работи два последователни дни – последователно първа и нощна смяна, след което два дни почивали. Нарядите се състояли от двама полицаи, които ползвали един служебен автомобил. В пътните книжки на служебния автомобил бил отбелязван  по един от тях. Определянето на нарядите не ставало по избор на редовите полицаи, а съобразно волята на съставителя.

Тези месечни графици отново били изготвяни от  св. С.Б.. След изготвянето му, същият се свеждал до знанието на полицаите от групата. Именно съобразно този график всеки един от полицаите излизал на работа с посочения в графика партньор. Промените относно личния състав в тези графици отново следвало да бъдат съобщени и одобрени от св.Б..

В отделна нарочна заповед на прекия ръководител на групата Престъпление по пътищата в лицето на Заместник директора са били указани маршрутите и постове, по които трябва ежедневно определеният  патрул да ходи и да спира, и да работи.

          Когато подсъдимите изпълнявали контрол по спазване на ЗДП, на  всеки наряд бил даван радарен скоростомер – техническо средство за установяване на скоростта на движение на преминаващите автомобили. При това този радар бил задължително оборудване и всеки от полицаите бил обучен да работи с него. Група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция” при ОД МВР – П.използвала два радарни скоростомера /трафик-радари/ м.”TR- 4” с фабрични номера съответно № 055 и № 132, калибрирани на всеки 12 месеца. В хода на досъдебното производство по делото са иззети и приложени като ВД същите радари.

От съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. С.Н.Г.- старши експерт, сектор „ИДПД“ на ГД „МИУ“ в БИМ се установява, че проверявания калибриран стенд за стимулиране на Доплеров ефект, собственост на лаборатория „Полицейска техника“ към ГД „Охранителна полиция“ при МВР се намира в сравнително изправно техническо състояние, от страна на измерваната величина, съответстващо на техническите им характеристики и изискванията на Закона за измервания и действащата нормативна база. Отразено, е че са подлежали задължително на ремонт от оторизиран сервиз. В експертизата е изтъкнато, че изключение прави липсата на ясни табели за серийни номера, липса на пломби и задължителна проверка след ремонт от оторизиран сервиз. От извършена проверка на стикерите експертът е приел, че са поставени от лаборатория „Полицейска техника“ към ГД „Охранителна полиция“ при МВР, но радарните скоростомери са без восъчни пломби и са отваряни. На третия от поставените в експертизата въпроси вещото лице е отговорило, че двата радарни скоростомера TR 4 № 55  и TR 4 № 132 са стари и не много добре работещи. Според експертът интервенциите, извършени върху тях, са били за отстраняване на откази при работа с цел ремонт.  В TR 4 № 132 вещото лице при извършване на експертизата е открил капачка пласмасова и хартийка за подложка, която подпира процесорната платка. Вещото лице е конкретизирало, че на TR 4 № 55 му е нулирано времето, има слаба батерия и дълго време е стоял без захранване. Отварянето на батериите е видно и по неправилното разположение на винтовете, поставени от производителя.

От отговора на поставения четвърти въпрос се разбира, че всеки записан звуков файл отговаря на определена честота на изпълване и тя отговаря на определена скорост на отчитане на радарния скоростомер. В заключението си вещото лице допълва, че при генериране на звуковите файлове от диска отговарящи на определена скорост на отчитане от радарния скоростомер и той отчита с грешка, която е в границите на максимално допустимата за одобрения тип.

В показанията си св. Д.Ц., като експерт по КТ в лабораторията към сектор „Полицейска техника“ в ГД „Охранителна полиция“ заяви, че част от служебните му задължения е извършване проверка на радари за засичане на скорост на движение на МПС. При това свидетелят разясни механизма на работа на тези радарни скоростомери като обясни,че всеки един такъв  уред бива настроен от ползвателя си да отчита скорост над предварително зададената. Отчетената превишена скорост влиза в паметта на радара. Но доколкото понякога се засича превишена скорост на минаващи покрай радарното устройство линейка или кортеж и тази скорост не бива да оставя в паметта на радара, е предвидена възможност тази скорост да бъде отстранена от паметта му. Това се извършвало чрез натискане на бутона „Е“ или „Н“ на радара, при което се изчиствало абсолютно всичко от показанията от дисплея. При това след изчистване по този начин на дадени показания, вече нямало начин да се провери дали е изчистена някаква скорост. Но това действие следвало да бъде извършено единствено в рамките на  15 секунди. В случай, че отчетената скорост не бъдела изтрита в тези 15 секунди, самото показание на дисплея влизало в паметта на радара, и от там вече не можело да бъде премахнато.

При това свидетелят заяви, че за запаметяване  паметта е важна единствено отчетената превишена скорост. Без значение е начинът й на засичане. Така ако се имитира подобна превишена скорост чрез свиркане или по друг начин чрез  имитиране на скоростта, това също ще влезе в паметта по един и същи начин, както нормалната превишена скорост. Тя ще влезе със запаметяването на часа, ограничението и съответната скорост, която се имитира.

                Към инкриминирания период при една разходка на свидетелите З. и Т.  извън управлението на ОД МВР П. на улицата ги спрял непознат мъж, който им предал предположенията си относно това как някои от полицаите, осъществяващи дейността си на АМ Тракия са манипулирали радарите, с които работят. Тази манипулация била организирана, за да взимат тези полицаи подкупи от шофьори, нарушили правилата на ЗДВ, най-често шофиращи с превишена скорост. Това непознато лице, обаче, не заявило нито едно конкретно име, длъжност, или други индивидуализиращи признаци, по които да може да се определи един конкретен полицай, извършващ дейността, разказана от него. В резултат на това съобщение, без да се поинтересува за личността му, или да поиска повече подробности, св. Б., в качеството си на началник група  докладвал получената информация на св. С.С.,*** тази информация отново не се съдържали конкретни имена, или деяния, а било посочено, че има „нередности“. Въз   основа на този сигнал била извършена предварителна проверка на работещите по АМ Тракия служители на ОД МВР П. С тази проверка бил ангажиран св. К.. Съгласно неговите показания, в хода на проверката постоянно се променяла събирана информация относно личността на заподозрените участници в разследваното сдружение.

                В хода на тази проверка били използвани СРС, от експлоатирането на които вече в хода на ДП са били приложени ВДС. При предявяване на тези ВДС в съдебно заседание се установи, че при разрешения метод на СРС видеонаблюдение са използвани две записващи устройства. Едното е било монтирано в багажника на служебния автомобил, използван от служителите на ОД МВР П.при изпълняване на определените им наряди на АМ Тракия. При извършваните проверки, този багажник бил обичайно отворен и в него полицаите държали тефтери, папки с АУАН, своите стоп палки. Отново в багажника „влизал“ конкретния полицай с взетите от спрения шофьор лични документи и там извършвал съставянето на конкретен документ. От всички извършени посредством тези записващи устройства записи се установява как един, или двама полицаи стоят до отворения багажник. Обикновено полицаите са снимани в долната част на телата им, без да се виждат главите и лицата им. В много малко  от записите се виждат тила и фуражката на някои от полицаите. На повечето записи се вижда как след явно извършено спиране на шофьор, в багажника влиза една част на униформен служител, чиито ръце държат вещи, приличащи на лични документи за самоличност. След като тези ръце записват нещо и работят с документите, ръцете с документите излизат от кадър. Малко след това на някои от записите се вижда как в багажника „влизат“ чужди ръка, или ръце и оставят вещ, наподобяващи банкноти, като на някои от записите може да се различи дори стойността на банкнотите – 10 и 20 лв.  Някои от записите приключват с този факт. На други се вижда как след това в багажника отново „влизат“ униформени ръка, или ръце и прибират оставените вещи, наподобяващи банкноти. При това на едни от записите униформените ръце прибират тези банкноти в кутия от цигари, на други я сгъват в ръка и я слагат в джоба на панталона си. А на един от записите се вижда как униформените ръце отвиват дръжката на полицейската стоп палка, слагат сгъната банкнота там и отново завиват стоп палката.

                Другото записващо устройство явно е било монтирано някъде върху служебния автомобил, тъй като записите от него отразяват обстановката на АМ Тракия извън този автомобил. При това голяма част от извършените записи са по два – по един от двете записващи устройства, отразяващи напълно еднакъв времеви участък. Същото е видно освен от даденото разрешение, така и от самите записи. 

                Като общо на записите, осъществени посредством това второ записващо устройство, се установява отново един, или двама служители на КАТ, стоящи до служебния автомобил.На някои от записите се вижда извършеното спиране и приближаване към автомобила на служителя и на спрения шофьор. Следващото, което се вижда е, как служителят на КАТ явно извършва проверка на спрения шофьор. Последният подава документи, полицаят ги взима и двамата водят разговор. За съдържанието на този разговор от тези записи, не може да се съди. На всички, изключая трите видеофайла, приложени в Том 2-ВДС от секретните материали по делото, не е записан звук.  Другото общо за всички е, че в моментите, когато сниманите лица се намират до служебния автомобил, те са заснети от кръста нагоре. На практика не се виждат ръцете им. На нито един от тези записи не се вижда предаване на каквато и да било вещ, наподобяваща банкнота.

                От заключението на назначената в хода на съдебното следствие експертиза № 15/ИДИ-065 се установи, че върху изследваните видеофайлове, част от ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС, обективирани върху оптичен носител Verbatim CD-R 05-С-810, има лице, съответстващо на св. А.Ш.. 

След извършените арести на подсъдимите, било извършено претърсване в лек служебен лек автомобил, ползван от С.С. и С.И., при което били иззети черен на цвят бинокъл, дневник за отразяване на резултати и използването на техническо средство, тефтери, папки, радар, наряден дневник и др.

На всеки от подсъдимите бил извършен  личен обиск, при които били иззети следните вещи:

от С.И. - два броя мобилни телефони, с поставени в тях СИМ карти, един брой връзка с ключове, банкноти на обща стойност от 27лв., 1 бр. служебен пистолет, белезници, 8 бр. патрони, лични документи, два броя листа за месечен график  /л. 13-16, т. 3 от ДП/;

от И.А.  -мобилен телефон, 1 бр. връзка с метални ключове, кожено черно портмоне, дистанционна управление за личен автомобил, /л. 32-34, т. 3 от ДП/;

от подс. Г.Г. - два броя мобилни телефони, банкноти с обща стойност 30 евро и лични документи. /л. 46-49, т. 3/;

от подс. П.М. - един бр. мобилен телефон, ведно със СИМ карта в него. /л. 68-70, т. 3/;

от подс. И.Д. - един бр. мобилен телефон, ведно със СИМ карта в него. /81-83, т. 3/;

от подс. З.Т. - един бр. мобилен телефон, ведно със СИМ карта в него. /98-100, т. 3/;

от подс. М.Е. - един бр. мобилен телефон, ведно със СИМ карта в него. /113-115, т. 3/;

от подс. Н.С. - следните вещи:  два бр. мобилни телефони, ведно със СИМ карта в тях, един бр. пистолет с пълнители в него, един бр. тефтер с меки корици. /л. 128-132, т. 3/;

от подс. И.С. - един бр. мобилен телефон, ведно със СИМ карта в него.

от подс. П.К. - един бр. мобилен телефон, ведно със СИМ карта в него.

от подс. Г.Б. - един бр. мобилен телефон, ведно със СИМ карта в него. /л. 173-176, т. 3/

В протокол за извършена съдебно-техническа експертиза, намираща се в том 8, л. 50-63, вещо лице В.Г.- експерт при Институт за специална техника –МВР е констатирал, че звукови файлове, наподобяващи свирене с уста се съдържат в  следните обекти: мобилен апарат марка „Нокия“, модел 2700с-2, с ИМЕИ №*** Експертът е допълнил, че мобилния апарат е технически изправен, няма следи от удари и не е нарушена целостта на корпуса. В експертното заключение са приложени данни за мобилния апарат по етикет, както и мултимедийни файлове от паметта му.  Мобилният апарат е със СИМ карта на мобилен оператор „Мтел“ с №*** като картата е без активен ПИН код. Вторият от изследваните обекти е мобилен апарат марка „Sony Ericsson“ модел “K750i” с IMEI №*** Видно от изготвеното заключение, е че мобилния апарат е технически изправен, няма следи от удари и не е нарушена целостта на корпуса. В експертното заключение са приложени данни за мобилния апарат по етикет, както и мултимедийни файлове от паметта му. Следващият обект предоставен за изследване е мобилен апарат марка „Samsung“, модел “SGH-D880”, с IMEI №*** Вещото лице е отбелязал, че мобилния апарат е технически изправен, няма следи от удари и не е нарушена целостта на корпуса. В експертното заключение са приложени данни за мобилния апарат по етикет, както и мултимедийни файлове от паметта му. Следващият обект предмет на заключението е мобилен апарат „Нокия“, модел „2600 classic“, с IMEI:*** Вещото лице се е аргументирал, че обектът е технически изправен, няма следи от удари и не е нарушена целостта на корпуса. Отразил е че има следи от продължителна употреба (изтрити бутони). В експертното заключение са приложени данни за мобилния апарат по етикет, както и мултимедийни файлове от паметта му. За мобилен апарат марка „Nokia“, модел „N 80“ с IMEI №***се установява, че е технически изправен, няма следи от удари и не е нарушена целостта на корпуса. В експертното заключение са приложени данни за мобилния апарат по етикет, както и мултимедийни файлове от паметта му. Следващият обект е мобилен апарат марка „Nokia“, модел 5530, с ИМЕИ №*** Вещото лице е приел, че мобилния апарат е технически изправен, няма следи от удари и не е нарушена целостта на корпуса. В експертното заключение са приложени данни за мобилния апарат по етикет, както и мултимедийни файлове от паметта му. Обект мобилен апарат марка „Samsung“, модел “SGH- D” с IMEI №*** технически изправен, няма следи от удари и не е нарушена целостта на корпуса. В експертното заключение са приложени данни за мобилния апарат по етикет, както и мултимедийни файлове от паметта му. Последният от изследваните обекти е мобилен апарат марка „Нокия“, модел „2330-с2“ ИМЕИ №*** който е технически изправен, няма следи от удари и не е нарушена целостта на корпуса. В експертното заключение са приложени данни за мобилния апарат по етикет, както и мултимедийни файлове от паметта му.

От протокол за видеотехническа експертиза № 12/ДОК-101 от 11.06.2012г., изготвена от Й.Д., А.Д. и М.Й.- вещи лица специалисти в областта на техниката, видеозаписите и лицевата идентификация в ЦЕКИИ- МВР, намираща се в  том 9, л. 7- 163, се установява, че от изследваните общо 49 броя оптични носители, тридесет и седем от тях съдържат видеозаписи. В заключителната част от експертизата е упоменато, че за всеки от изследваните дискове с видеозаписи е с установена и описана хронологията в действията на заснетите лица, с часови интервали и дата на заснемане. Вещите лица са извлекли снимкови изображения от заснетите действия и събития за всеки от изследваните оптични носители. За пълното на заключението си експертите са извлекли изображения от кадри на цивилни и униформени лица, заснети край пътен участък, заставащи до спрял лек автомобил, като е направена оценка за целите на сравнително лицево идентификационно изследване на изображенията на униформени лица от видеозаписите и предоставени снимки за служебни документи на 12 служители на МВР.

В комплексна видеотехническа експертиза № 12/ДОК-288 от 03.07.2012г., изготвена от Й.Д. и М.Й.- вещи лица специалисти в областта на видеозаписите и лицевата идентификация в ЦЕКИИ- МВР, намираща се в том 12, л. 11-17,е констатирано, че на всеки от изследваните дискове с видеозаписи е установена и подробно описана хронологията в действията на заснетите лица, с часови интервали и дата на заснемане. Експертите сочат, че резултатът от извършен сравнителен анализ позволява да се направи извод, че на изследваните фотокопия е заснет И.Н.П.. Относно З.А.Т., според вещите лица вероятно е заснето едно и също лице. В експертизата е отбелязано, че не се наблюдават сходства между заснетото лице с табелка с надпис К. и лицата –сравнителен материал.

 

Че са били спирани за проверка от служители на КАТ, пътувайки по АМ Тракия в инкриминирания период, заявиха в показанията си свидетелите В.П., С.С., С.С., В.Д., Н.Н., С.Х., Г.Д., Г.Т., П.Б..    При това множеството от тях, а именно В.П., С.С.В.Д., Н.Н., Г.Т.    и П.Б. в показанията   си, дадени в съдебно заседание, не възпроизведоха спомен относно   конкретни обстоятелства. Повече конкретика относно извършените им проверки същите са  заявили в показанията си, дадени в хода на ДП, прочетени на основание чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т. 2 от НПК.

Общото твърдение между всички в тези показания – дадени в съдебно заседание и в хода на ДП, е, че всеки един от тях е бил спиран от служител на КАТ заради шофиране с превишена скорост. На някои от тях е бил показан от служителя на КАТ радар, на чийто дисплей е била отчетена тази скорост. На други  това обстоятелство е било заявено от самия полицай. На нито един от свидетелите не е бил съставен АУАН за констатираното нарушение.  И от никой от тях съответният служител на КАТ не е поискал парична сума срещу това. Но всеки един от свидетелите е оставил парична сума от около 20 лв.   било в багажника на служебния автомобил, било  лично на пътния полицай. Свидетелят В.П. пък си държал 20 лв. в документите на автомобила и след като признал пред спрелият го полицай, че е шофирал с превишена скорост, му подал тези документи и му казал да подходи както намери за добре и каквото трябва, ще направи. При това полицаят му върнал документите и в тях вече не се намирали твърдяните 20 лв. 

          Нито един от изброените свидетели не разпозна в съдебно заседание конкретен полицай, за извършена проверка от който разказват. Такова разпознаване свидетелите не са извършили  и в хода на ДП.

От изготвените ВДС въз основа на експлоатиране на СРС чрез използван метод аудиозапис се установи, че в повечето записи се намират разговори със съдържание, неотносимо към настоящите обвинения. Единствено два от разговорите съдържат обсъждане на пломби на радари.

Единият такъв е  разговор № 24 , ***т 18.05.2011г., 17.12 ч. от ВДС- прокол № ***т 08,06,2011г. между Б. и непознат мъж. Непознатият мъж изразява безпокойство относно  това, че някой е открил, че радари нямат пломба. Същият казва, че той отговарял за радарите и че трябвало да напише докладна относно липсата на пломби. Казва, че по-притеснителното е да не ги отворят и да видят там нещо неизвестно. Б. го успокоява. По-нататък в разговора двамата изразяват догадки кога са паднали пломбите. А непознатият мъж изразява съжаление, че не са събрали по 2 лв., за да сложат печат. След което отново той казва, че пломбите са си били на място на девети, той е излязъл в отпуск на 15-и и след като се е върнал от отпуск, пломбите вече са отсъствали. Към края на разговора двамата говорят, че е важно да пазят стикерите и „лепенките“, за да могат да се покажат при евентуална проверка. И ако се скъсат „лепенките“, веднага да се каже.

Другият такъв е разговор № 43   №*** от 18.05.2011г., 14.56ч. от ВДС –протокол № ***т 08,06,2011г. , при който И. води разговор с непознат мъж относно липса на пломби на радари като казва, че стикерите са здрави. И. казва, че не трябва да се отварят радарите и че те не са ги отваряли. И. казва, че е написал докладна, че пломбите са паднали между осми и осемнадесети. По-късно  И. казва, че снощи е проверил радарите и пломбите са били налице и подканя непознатият мъж да си „кажат“, че при тях са паднали. Непознатият мъж казва, че неговата работа е да вземе радарите и че може пломбите да са паднали по пътя. След това И. казва на непознатото лице да пазят от скъсване стикерите. Отново И. казва, че интервенция  и манипулация няма на радара, само пломбите са паднали. След това двамата обсъждат, че може би предстоят проверки на тези радари.

Отделно от това, през месец февруари 2011 г., тоест преди инкриминирания период,  по АМ Тракия са пътували и свидетелите В.Б. и Т.С. с още двама свои колеги. Управлявала автомобила св. Б..  В участъка малко след гр. П.същата била спряна за проверка от служител на КАТ, който й заявил, че шофира със скорост 160 км/ч. Свидетелката не се съгласила с това, като държала, че е управлявала своето МПС със скорост 130 км/ч. В следствие на тази проверка на св. Б. бил съставен АУАН, преписката по който е приложена по делото. Свидетелите не разпознаха когото и да било от подсъдимите като служителят, който е извършил разказаната от тях проверка. Такова разпознаване и двамата свидетели не са извършили и в хода на ДП.

 

ЗА ДА ПОСТАНОВИ ПРИСЪДАТА СИ ОТНОСНО ОБСЪЖДАНИТЕ ОБВИНЕНИЯ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА ОПИСАНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА.

 

Между събраните по делото доказателства  се очерта противоречие относно автора на изготвените месечни графици. Че подс. С.И.  е този автор, заяви в показанията си св.С. Б., а самият той- св. Б. само  ги е утвърждавал. При това свидетелят заяви, че това е било уредено в инструкция. В показанията си св. С.З. - зам. директор на ОД МВР П.потвърди, че  според неговитне спомени е било посочено в „инструкциите“, че графиците са  били изготвяни от полицейските инспектори. При това свидетелят не заяви знание относно именно подс. И., заемайки длъжността полицейски инспектор, да е изготвял същите. Свидетелят не успя да си спомни дори колко са били инспекторите по това време. По-късно в същите показания свидетелят заяви, че той сам не е променял графика. При него  пристигал готовия  графика и той го утвърждавал така, както му е предложен от началника на групата. В допълнение св. З. заяви, че подс. И. не е могъл да го изготвя

Знание относно обсъжданото противоречие не заяви в показанията си изпълняващия към онзи период длъжността началник сектор Пътна полиция към ОД МВР П. св. М.Р.Т.. Напротив, същият уточни, че в длъжностната характеристика на подс. И. не е имало такова задължение. Свидетелят допълни че в никакъв случай това не е било  работа на инспектора, каквато длъжност е изпълнявал подсъдимият С.И., към инкриминирания период, а на началник смяната.

В подкрепа на това твърдение са и показанията на свидетелите С.С., И.Г., С.   В.,Г.В., Д.Г.Б.,  К.   Р.. Всички те по време на инкриминирания период са работели в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр.П.като младши автоконтрольор, или полицейски инспектор. Разпитани в  съдебно заседание, всички тези свидетели  заявиха, че  подс. И. не е  изготвял ежемесечните графици в обсъждания период. А не е имал и такова право, във връзка със заеманата от него длъжност. На следващо място,  такова право, или задължение, не са  присъствали  и в длъжностната характеристика на С.И..

Относно горното противоречие съдът не даде вяра на показанията на св. Б.. Причина за това е, че те останаха изолирани от останалия доказателствен материал. Единственото доказателство, което на пръв поглед ги подкрепя, са показанията на  св. З.. Но макар да потвърдиха обстоятелството, че обсъжданите графици са били изготвяни  от полицейския инспектор, показанията на св. З. не подкрепиха изявлението на св. Б. относно авторството на тази дейност от страна именно на подс. И., нещо повече, отрекоха тази възможност. А самите показания на св. З. Съдът прие за несигурни. Причина за това е вътрешните им противоречия. В началото свидетелят заяви, че графиците са изготвяни от полицейските инспектори, а по-късно в същите заяви, че са изготвяни от началник смяна, след което самият той ги е утвърждавал. Отново по-късно заяви, че не е възможно подс. И. да ги е изготвял. Отделно от това, свидетелят заяви  пълна липса на спомен  относно всички останали обстоятелства за обсъжданите графици. Всичко това доведе до извод, че тези показания не могат да служат като достоверен източник относно изнесената в тях информация.

Освен че не намериха подкрепа в друго доказателство по делото,  показанията на св. Б. относно обсъжданото противоречие, на практика бяха напълно  отречени от останалите обсъдени свидетелски показания на свидетелите С.С., И.Г., Стелиян   В.,Г.В., Д.Г.Б.,  К.   Р.. А доколкото всички те са напълно логични, последователни и непротиворечиви помежду си, съдът  даде вяра именно на тях относно обсъжданото противоречие. Нещо повече, в проведените очни ставки между св„Б. и всеки един от свидетелите Стелиян В.,  Г.В., Д.Б. и К.Р., последните четирима свидетели потвърдиха изнесеното в показания си относно изготвянето на месечните графици. За разлика от тях, св. Б., вече изрази несигурност относно авторът им като заяви, че не си спомня.

Тук е моментът да се отбележи, че съдът приема всички обсъдени показания на свидетелите С.С., И.Г., С.   В.,Г.В., Д.Г.Б.,  К.   Р. като безпристрастни, въпреки че подсъдимите  са, някои от тях  бивши, а други настоящи техни колеги. За да стигне до този извод, съдът отчете освен горните обстоятелства, също и факта, че всички те не съдържат противоречи помежду си дори в най-малки подробности. А подобно разминаване е обичайно да съществува при показания, на пристрастни свидетели, предварително мотивирани да заявяват дадено невярно обстоятелство. Фактът, че дори такива липсват, води до единствения извод, че те пресъздаваната действително настъпили събития.

Съгласно горните разсъждения, Съдът прие за недоказано от доказателствата в настоящото дело подс.С.И. да е съставял   месечните графици за работа на група „Престъпления по пътищата“ към ОД МВР П.  

Двама от свидетелите, а именно Г.В. и И.Г. разказаха за случаи, в които месечният график е бил подписан от подс. И. на мястото на съставител. Така св. Г.  В. заяви, че е присъствал на разговор между подс. И.и св. Б., при който последният дал на подсъдимия изготвения вече от него график, казал му да го подпише и да го занесе на магистралата.

Свидетелят И.Г. от своя стана разказа за случай в инкриминирания период, в който св. Б. го  извикал заедно с подс. С.И. в канцеларията си. Там той разпечатал един вече изготвен график от неговия компютър и го дал на подс. С.И. да го подпише, но последният отказал и излязъл. След това св. Б. предложил на св. Г. за подпис същия график, което се случило.

Тоест, налице са два случая, в които графикът е подписан от лица, които не са го изготвили. При това им е предложен за подпис именно от изготвилият ги св. Б.. Това обстоятелство служи отново за потвърждение на приетото от Съда, че подс. И. не е изготвял месечните графици за рработа на група „Престъпления по пътищата“ към ОД МВР П.

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДСЪДИМИТЕ С.И. И П.М. ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 вр. чл. 20 ал.2 от  НК  по делото се събраха следните доказателства:

В съдебно заседание бяха изслушани показанията на св. М.А., в които  свидетелят заяви, че е шофьор и е имало много случаи да го спират пътни полицаи. При това се е случвало причина за спирането му  да е било извършено от него  нарушение на ЗДП, но никога свидетелят не е давал пари на пътен полицай, за да не му бъде съставен АУАН. А за подобен случай през 2011г. свидетелят не можа да си спомни, нито разпозна някой от подсъдимите в залата.

В хода на досъдебното производство свидетелят е бил разпитван три  пъти / протоколите му за разпит са приложени на листове 129, 159, 209 в том 1 от секретните материали по делото/.  Показанията му, дадени в същите протоколи хода на досъдебното производство, не бяха прочетени, тъй като не се установи наличие на което и да било от основанията на чл. 281 от НПК.

          От ВДС, получени при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол № 51 в Том 3-част 2-черен класьор-ВДС се установи , че същото СРС  е разрешено за извършване чрез видеозаснемане като обект на това видеозаснемане е служебния автомобил  Опел Астра с ДК № ***-13,05,2011г.-10,24,45ч.       по време, когато на на работа са били подсъдимите С.И. и П.М.. При предявяване на същото ВДС, а именно запис №***е установи, че в 10,24 ч. на инкриминираната дата 13,05,2011г.  подс. И.  приближава до служебния автомобил като  идва от платното, където има спрял автомобил. След него се движи св. М.А.. След като двамата  приближават до отворения багажник на служебния автомобил, започват да водят разговор. В 10,25,29 ч. свидетелят отваря портфейла си. Точно след една секунда кадърът се закрива от фуражката на подс. И.. В 10,25,44 ч. в кадър са отново подс. И. и св. А. като камерата заснема телата им от кръста нагоре. Въпреки, че ръцете им не се виждат, може да се предположи, че св. А. подава нещо на подс. И., който от своя страна го разглежда. По никакъв начин не може да се установи както именно.  След това двамата отново водят разговор и в 20,26,20 ч. свидетелят А. си тръгва към личния автомобли. Малко сле това, а именно в 10,26,24ч. в кадър влиза подс. М. и застава до отворения багажник. Малко след това записът приключва. него идва слязъл от спрения автомобил мъж. Водят разговор./   В останалите записи, отасящи се към същия протокол, не се откриха записи, относими към обсъжданото обвинение.

 В протокол № 53 от същото ВДС се установи, че видеозаписът отразява гореописания времеви участък, като камерата е разположена във вътрешността на  наблюдавания отворения багажник на служебен автомобил. Така от първия запис №***е установи, че в 10,25,05ч. в кадър и в отворения багажник  влиза  полицай. Въпреки, че се виждат фуражката и една част от тялото му , явно в полицейска униформа, не се вижда лицето му. В 10,25,36ч. в багажника, върху папки се поставя от друга ръка вещ, наподобяваща свидетелство за управление на МПС. „Полицейската“ ръка взима тази вещ и я изважда от кадър. След това на няколко пъти същата „полицейска“ ръка влиза и излиза от кадър с документа в нея. На няколко пъти кадърът се закрива от униформена фуражка и не се вижда какво се случа. В 10,26,20ч. се вижда как  „полицейската“ ръка връща документа на някой извън кадър. В 10,26,32ч. в кадър се появява част от друг полицай като отново се вижда само униформен ръкав и част от горната част на тялото, без да се вижда лице. В 10,26,50ч. тази, влязла в кадър по-късно „полицейска“ ръка повдига намиращата се в багажника папка и тефтер и  взима от под тефтера в багажника   банкнота, наподобяваща на 10 лв., сгъва я с   две ръце и я слага в цигарена кутия като оставя кутията върху папката в багажника.  След това двама полицаи стоят до багажника. Отново се виждат се само част от телата им. Лицата и изобщо главите им не се виждат. В 10,27,58ч. единият полицай взима цигарената кутия и я прибира в страничния джоб на панталона си като отново не се вижда главата му.

От приложеното копие по делото от пътна книжка на наблюдавания автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** се установява, че на 13,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. е обслужвал автомобила полицай М.. 

Видно от приложените по делото ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П. на  13,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. В екип са работели двамата подсъдими.

В дадените от подсъдимите С. и М. обяснения в хода на съдебно заседание същите не заяви спомен относно процесната  проверка и отрекоха когато и да било да са поискали, или приели каквато и да било облага от лице, на което са  извършвал проверка.

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

Свидетелят М.А.  е шофьор и е имало много случаи да го спират пътни полицаи, включително и извършено от него  нарушение на ЗДП, но никога свидетелят не е давал пари на пътен полицай, за да не му бъде съставен АУАН. На 13,05,2011г. подсъдимите С. и  М. е изпълнявал служебните си задължение на АМ Тракия, работейки в екип.

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на св. М.А., дадени в хода на съдебно заседание, обясненията на подсъдимите, копие от пътна книжка, ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДС. Г.Б. за извършено престъпление по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 вр. чл. 26 ал.1 от  НК по делото се събраха следните доказателства:

На първо място в съдебно заседание свидетелят З.Н. разказа как  на дата и място на АМ Тракия, за които не успя да си спомни, пътувайки с автомобил, бил спрян за проверка от двама служители на КАТ. Служителите му обяснили, че шофира с превишена скорост, а именно над 150 км/ч. и му показали същата скорост, отчетена на радар. Свидетелят отговорил, че това не е възможно, защото кара на автопилот. Двамата служители казали „Добре“ и му върнали документите. След това свидетелят оставил 20 лв. отвън на капака на полицейския автомобил и си тръгнал. Като причина за даване на тази сума свидетелят посочи желанието му полицаите  да се черпят, защото му казали да си тръгва. При това заяви липса на спомен относно водене на разговор с  двамата полицаи във връзка с пари.

Тъй като свидетелят не успя да си спомни за някои от обстоятелствата  на разказаната от него проверка, на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП пред орган на ДП / намиращи се на л. 148 т. 1 /. В същите свидетелят заявява, че  датата на разказаната от него проверка е именно посочената в обвинението 25,05,2011г., около 12,00ч. свидетелят е пътувал от гр. София за гр. Ямбол и е бил спрян около 82 -83 км. на магистралата.   След прочитането на горните показания  свидетелят заяви, че прочетеното е вярно.

          В хода ДП свидетелят е извършил и разпознаване, протокола от което  е приложен на л. 151 т. 1 от ДП, при което   разпознава подс. Б.    като лицето, което   го е  спрял и пред него оставил 20 лв.

          От ВДС № *** ВДС № *** , получени при експлоатиране на СРС, обективирани на хартиен носител в протоколи със същия номер, приложени  съответно  на л. 91 и л. 94  в Том 3-част 3-черен класьор-ВДС се установи, че същите СРС  са разрешени за извършване чрез видеозаснемане като обект на това видеозаснемане е служебен автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** на 25,05,2011г. по време, когато на работа са били подсъдимите С.И. и Г.Б.. При предявяване на първото ВДС се установи един видеофайл, а именно №***тразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи, че в началото на записа се вижда подс. И. до отворен багажник, а в 12,14,45ч. друг полицай тръгва към току що спрял автомобил в крайна дясна лента. Водачът слиза от автомобила и двамата с полицая водят разговор до неговия автомобил. В 12,15,34ч. двамата тръгват към служебния автомобил и ясно се вижда,  че полицаят е подс. Б., а водачът е св. Н.. Приближавайки служебния автомобил, свидетелят бърка в портфейла си.   След като достигат служебния автомобил, двамата излизат от кадър. В 12,15,53ч. в кадър влиза задната част на главата на свидетеля и част от рамото и лицето на подс. Б..  От накланянето на главата се вижда, че свидетелят определено говори. В 12,16,41ч. двамата отново излизат от кадър. До 12,17,01ч. в кадър отново се вижда  задната част на главата на свидетеля и част от рамото и лицето на подс. Б.. В 12,17,01ч. свидетелят махва с ръка, в която държи нещо като портфейл към полицая и си тръгва. Секунда по-късно записът свършва.

          При предявяване на второто ВДС се установи един видеофайл, а именно №*** отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи, че записът отразява случващото се вътре в отворен багажник. В  началото на записа се вижда подс. И., който подрежда папки в багажника, след което излиза от кадър и се наблюдава празния багажник.  В  12,15,425ч. към багажника приближават, а в 12,15,54ч. в него влиза св. Н. и поставя в багажника ръката си, в която държи портфейла си. До него се вижда част от униформа, без да може да се установи кой е нейният носител. Свидетелят показва паспорт. В 12,16,40ч. прибира вещи в портфейла си. В 12,16,59ч. оставя банкнота от 20 лв. до намиращата се в багажника стоп палка. Вижда се, че до него стои униформено лице, но от него се вижда само малка част от страничния му крачол. След това кадърът се изпразва от хора и се вижда единствено стоп палката и банкнотата от 20 лв. в 12,17,4ч. в кадър влиза ръка в униформен ръкав и прибира банкнотата. Секунди след това записът свършва.

От приложеното копие по делото от пътна книжка на наблюдавания автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** се установява, че на 25,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. е обслужвал автомобила полицай Б.. 

Видно от приложените по делото ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П. на  25,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. подс. Б. е бил на работа.

           В дадените от подс. Б. обяснения в хода на съдебно заседание същият не заяви спомен относно процесната  проверка и отрече когато и да е да е поискал, или приел каквато и да било облага от лице, на което е извършвал проверка.

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

На 25,05,2011г. за времето от 12,14ч. – 17,52ч. подс. Б., изпълнявайки служебните си задължения, е извършил проверка на св. З. Н. В процес на тази проверка св. Н. е оставил пред подсъдимия банкнота от 20 лв. в отворения багажник на служебия им автомобил.

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на св. З.Н., дадени в хода на съдебно заседание и тези, дадени в хода на ДП пред орган на ДП, обясненията на подсъдимия, извършеното разпознаване в хода на ДП, копие от пътна книжка, ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.и обсъдените ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС. Обстоятелствата, които Съдът прие за установени, са залегнали във всяко едно от посочените  доказателства. При това че подс. Б. е бил на работа се установява от извършеното в хода на ДП разпознаване от страна на св. Н., приложените копие от пътна книжка, ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П. както и от предявеното ВДС. Датата, посочена от свидетеля Н. в показанията му, дадени в хода на ДП се потвърждава от предявените ВДС. А обстоятелството, че свидетелят е оставил 20 лв. пред подс. Б. в багажника на служебния автомобил, макар да не може да се установи от предявеното ВДС,  се съдържа в показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие. При това посочените обстоятелства се съдържат в посочените доказателства по напълно идентичен и непротиворечив начин, поради което и съдът направи извод, че същите действително са настъпили.

 

На следващо място относно следващото обвинение, повдигнато на подс. Б., в съдебно заседание свидетелят Б.Ч.  разказа как  на дата и място на АМ Тракия, за които не успя да си спомни, пътувайки с автомобил от гр. Стара Загора към гр. Пловдив, след гр. Пловдив, бил спрян за проверка от   служител на КАТ. Служителят му обяснил, че шофира с превишена скорост, а именно над 151 км/ч. и му показали същата скорост, отчетена на радар. Според свидетеля, това обстоятелство не било вярно, тъй като по негова преценка шофирал с не по-висока от 140 км/ч. скорост. Полицаят поискал документите на свидетеля и поискал да му състави  акт. Свидетелят  попитал дали няма друг начин, „с фиш или нещо такова“ и полицаят  се отказал да състави АУАН. Без да бъде проведен разговор за пари, полицаят казал, че ще  пусне свидетеля. В ръцете си свидетелят държал портмонето си, в което съхранявал свидетелството си за управление на МПС и паспорта. Преди да си тръгне, извадил 50.00 лв. и ги пуснал в багажника на служебния автомобил, без да е сигурен дали полицаят е видял това негово действие. Сумата определил самият свидетел, тъй като нямал желаната от него по-малка сума. Докато траели разказаните събития, само единият полицай бил до свидетеля. Другият бил по-встрани и свидетелят не можа да уточни дали е било възможно той да е наблюдавал случващото се.

 Тъй като Съдът отчете  противоречие в показанията на свидетеля, дадени в съдебно заседание и тези, дадени в хода на ДП относно обстоятелството дали пътният полицай, за който свидетелят разказва, че го е спрял за проверка, е възприел дадените от свидетеля 50.00 лв. и какви действия е извършил след това,   на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 1 от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП пред орган на ДП / намиращи се на л. 188 т. 1 /. В същите свидетелят заявява, че  извършилият му проверка полицай е видял оставените от него 50 лв.като след това му е пожелал приятен път.   След констатирането на горното противоречие, свидетелят   заяви, че предвид изминалото време, вече не може да е сигулне дали полицаят е видял оставената банкнота.  

          В хода ДП свидетелят е извършил и разпознаване, протокола от което  е приложен на л. 191 т. 1 от ДП, при което   не разпознава подс. Б., а сочи   като полицая, извършил му проверка и на когото дал 50 лв. лице с име Ст. Дойчинов.

          От заключението на назначената в хода на съдебното следствие СМЕ се установи, че свидетелят Ч. страда от генерализирано тревожно депресивно разстройство с голяма давност, изразяващо се в постоянна замаяност, главоболие, нарушение в концентрацията на вниманието, разсеяност и др. подобни. Провежда лечение от 2001г. с дианксит и ривонтрил, и при всеки опит за спиране на това лечение, както и при неблагоприятни житейски ситуации, се възстановяват тези симптоми. Във връзка с проведеното изследване вещото лице заключава, че е възможно свидетелят да не възпроизвежда правилно събитията при стресови ситуации, както към 02,06,2011г., така и сега. В съдебно заседание вещото лице уточни, че явяването пред съд е достатъчно стресов фактор за св. Ч. и е възможно в такава ситуация  да не възпроизвежда събитията правилно.

          От ВДС № *** получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер и ВДС № *** получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер, приложени съответно  на л. 91 и л. 94  в Том 3-част 3-черен класьор-ВДС се установи, че същите СРС  са разрешени за извършване чрез видеозаснемане като обект на това видеозаснемане е служебен автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** на 25,05,2011г. по време, когато на работа са били подсъдимите С.И. и Г.Б..

При предявяване на първото ВДС се установи един видеофайл а именно №***тразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи, че в началото на записа се вижда подс. Б. със свидетеля Ч., които се движат от спрелия автомобил на свидетеля към служебния. Приближават се  до отворения багажник като се вижда само тила на подсъдимия. В 17,50,00ч. свидетелят се връща до автомобила си, в  17,50,26ч. отново върви към служебния автомобил като бърка в портфейла си. След това двамата стоят до отворения багажник като в кадър се виждат главата и раменете на подсъдимия и съвсем малка частичка от червената тениска на свидетеля. В 17,51,52ч. свидетелят влиза в кадър като тръгва към автомобила си, носейки портфейла си.

При предявяване на второто ВДС се установи един видеофайл а именно №***отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи, че в началото на записа се вижда отворения багажник, до който се намира униформено лице. В 17,50,29ч. в кадър влиза полицай, чиято глава не се вижда и оставя в багажника документи. В 17,51,31ч. униформеното лице връща документите на някого извън кадър. В 17,51,29г. чужда ръка извън кадър пуска зад кората на отворения багажник банкнота, наподобяваща 50 лв. като в това време униформеното лице се намира до багажника, обърнато към стоящия зад кадър.

 От приложеното копие по делото от пътна книжка на наблюдавания автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** се установява, че на 25,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. е обслужвал автомобила полицай Б.. 

Видно от приложените по делото ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П. на  25,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. подс. Б. е бил на работа.

           В дадените от подс. Б. обяснения в хода на съдебно заседание същият не заяви спомен относно процесната  проверка и отрече когато и да е да е поискал, или приел каквато и да било облага от лице, на което е извършвал проверка.

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

На 25,05,2011г. Подс. Б. е изпълнявал служебните си задължения. На същата дата на  св. Б.Ч. е била извършена проверка от полицейски служител. В процес на тази проверка св. Ч. е оставил пред погледа на служителя банкнота от 50 лв. в отворения багажник на служебния им автомобил.

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на св. Б.Ч., дадени в хода на съдебно заседание и тези, дадени в хода на ДП пред орган на ДП, обясненията на подсъдимия, копие от пътна книжка, ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.и обсъдените ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС. Че на свидетеля е била извършена проверка, по време на която свидетелят е оставил 50 лв. в отворения багажник на служебния автомобил,  се установи от показанията на самия свидетел, дадени в съдебно заседание. А същите, в тази им част, намериха потвърждение в предявените ВДС.

Относно възникналото в показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени в хода на ДП, противоречие относно това дали полицейският служител е възприел така оставената банкнота, съдът даде вяра на показанията на свидетеля, дадени в хода на  ДП. Причина за това е обстоятелството, че в тази им част, същите намериха доказателствена подкрепа в предявените по делото ВДС.

Съдът не прие за недостоверни показанията на св. Ч.  въз основа на изводите, направени в заключението на СМЕ. За да приеме това настоящият състав отчете обстоятелството, че в заключението си вещото лице изразява предположение, че свидетелят може да не произведе правдИ.настъпилите събития въз основа на стресовата ситуация – явяването пред съдебни органи. Но категорични докзателства за това по делото не бяха събрани.

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДС. П.К. за извършено престъпление по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 НК по делото се събраха следните доказателства:

В съдебно заседание свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р разказа за случай на дата и място на АМ Тракия, преди Пловдив, за които не успя да си спомни,  когато е бил спрян от  служител на КАТ. Тъй като свидетелят в последния момент видял, че го спират,  спрял много рязко. Заради това полицейският служител първоначално му се скарал за това като му обяснил, че има опасност да предизвика катастрофа.  След това се показал като „веселяк“ и  много дружелюбен и направо си поискал пари като казал на свидетеля „Трябва да оставиш някой лев.“ Преди това му показал радара,  сложен в служебния автомобил, на който  била изписана „висока“ скорост. Свидетелят изрази несигурност относно това дали показаната му скорост е именно тази, с която той се е движел, тъй като той не карал много бързо. Багажникът на полицейската кола бил отворен, полицаят  го посочил на свидетеля  и той оставил там двадесет лева, което било възприето от полицая. Преди това парите паднали на земята, свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р  се навел,  взел ги  и отново ги сложил в багажника. След това без да му бъде съставен АУАН, свидетелят си тръгнал. Тогава не ми написаха акт и ме пуснаха да си ходя. Свидетелят обясни в съдебно заседание, че спрелият го  полицай бил млад, гръмогласен,   здрав  мъж с червени бузи. Не успял да  му види косата, тъй като  бил с фуражка.

В съдебно заседание на 09,11,2016г. на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията на свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р, дадени в хода на ДП. В същите заявява, че датата на разказаната от него проверка е именно посочената в обвинениено 27,05,2011г. След прочитането им свидетелят заяви, че прочетеното е вярно.

          В хода ДП свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р е извършил и разпознаване, протокола от който  е приложен на л. 73 т. 1 от ДП. в същото свидетеля  разпознава подс. К. като лицето, което го е  спрял  на 27,05,2011г. и на което дал 20 лв. При това свидетелят уточнява, че го е разпознал по кръглото лице и леката гуша.

          От заключението на назначената в хода на съдебното следствие графологичека експертиза се установи, че върху този протокол за разпознаване присъства подис на провелия ПСД следовател Силвия Борисова

От ВДС № *** получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер, приложено в Том  2-ВДС се установи , че същото СРС  е разрешено за извършване чрез видеозаснемане като обект на това видеозаснемане е анонимен свидетел 002 на 27,05,2011г. по време, когато на на работа са били подсъдимият П.К. и св. А.Ш.. При предявяване на същото ВДС се установи, че в 17,19,23ч. на инкриминираната дата 27,05,2011г.  подс. К. се кара на лице, което не се вижда в кадър, че е спрял на опасно място и на висок тон му разяснява евентуалните негативни последици от това. Чува се как подс. К. казва, че лицето е шофирал със скорост  160 км/ч. На записа се чува оправдание от страна на невиждащото се лице.   В 17,2032ч. подсъдимият поисква документите от лицето, след което се вижда как с едната си ръка това лице, което е зад кадър, подава личните си документи като в 17,25,05ч. се вижда, че държи в ръката си сгъната банкнота от 10 лв., която прибира в портфейла си. След това се вижда как подс.К. разглежда подадените му документи и в 17,21,25ч. ги връща на лицето като му казва, че не желае да го наказва и не знае какво да прави с него. Лицето прибира документите в портфейла си и подс. К. отново няколко пъти му казва, че няма да го наказва и че това, което прави лицето е много глупаво. В 17,22,07ч. лицето зад кадър казва „Аз ще почерпя“, на което подсъдимият не реагира. След като провеждат разговор, в  17,22,13ч. лицето зад кадър казва „Дай да оправим работата“, на което подс. К. отговаря „Ама аз съм ги оправил“. След това се вижда, че лицето вади две банкноти от по 10 лв. В  17,22,21ч. подс. К. казва % Аз нали ти казах, че няма да те наказвам. Аз ако исках да те накажа, да съм те наказал. в 17,22,29ч. се вижда само горната част на тялото на подс. К. и как той се навежда, без да се вижда какво прави. След това в 17,22,32ч. подс.К. казва „Айде, оставяй ги и карай внимателно“. Две секунди по-късно записът свършва.

От приложеното копие по делото от пътна книжка на наблюдавания автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** се установява, че на 27,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. е обслужвал автомобила полицай К.. 

Видно от приложената по делото ежедневна ведомост  на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П. на  27,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. в екип са работели подсъдимия К. и св. А.Ш..

В дадените от подс. К. обяснения в хода на съдебно заседание същият заяви, че си спомня за обсъжданата проверка, при която от ръцете на спряното за проверка лице са паднали пари, подсъдимият се е навел и му ги е върнал. Подсъдимият отрече да е искал, или да е приемал каквото и да било от провереното лице.

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

Между посочените доказателства се очертаха няколко  противоречия.

Първото е относно обстоятелството поискал ли е подс. К. пари от свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р пари. Че е поискал пари като казал на свидетеля „Трябва да оставиш някой лев.“, заяви свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие. При това свидетелят уточни, че преди това подсъдимият му е показал радар,  сложен в служебния автомобил, на който  била изписана „висока“ скорост. От предявеното ВДС, описано непосредствено по-горе, обаче, не се установи такъв разговор, нито пък показване на радар. Напротив, от целия запис се установи, че на няколко пъти подсъдимият заявява, че дори не иска да наказва свидетеля. А видно от времевия участък, посочен върху изготвения видеозапис, същият отразява изцяло извършената на свидетеля проверка. Твърдението на свидетеля със защитена самоличност с ид. № 002-Р не намери потвърждение и в друго доказателство  по делото. Поради това обстоятелство Съдът не кредитира показанията му относно обсъденото противоречие. Допълнителна причина за това  фактът, че досежно обсъжданото противоречие показанията на свидетеля останаха напълно изолирани от останалите доказателства, събрани по делото. А при това положение удостоверяването единствено със същите на дадено обстоятелство не е възможно предвид забраната за това, визирана в разпоредбата на чл. 124  от НПК.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

на 27.05.2011г. в 17,19ч. в участъка на 102-104 км на автомагистрала „Тракия” посока Пловдив свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р е бил спрян за проверка от изпълняващия служебните си задължения подс. П.К.. След проведен разговор между двамата, свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р си е тръгнал.

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р, дадени в хода на съдебно заседание и тези, дадени в хода на ДП пред орган на ДП,извършеното от свидетеля разпознаване в хода на ДП, заключението на назначената в хода на съдебното следствие графологичека експертиза, обясненията на подсъдимия, копие от пътна книжка, ежедневна ведомост  и обсъдените ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС. При това относно приетите за установени обстоятелства, от горните докзателства не се изведе противоречие, което да бъде обсъдено.

Датата  Съдът прие за установена, тъй като доказателства за същата се съдържат в прочетените на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 2 от НПК показания на свидетеля със защитена самоличност с ид. № 002-Р, дадени в хода на ДП, както и в обсъденото ВДС въз основа на експлоатиране на СРС. Извършената проверка Съдът прие за установена, тъй като за това се съдържат доказателства в показанията на свидетеля със защитена самоличност с ид. № 002-Р,  в обясненията на  подсъдимия К., и двете дадени в хода на съдебното следствие, както и в обсъденото ВДС въз основа на експлоатиране на СРС.  А за това, че  подс. К. е бил на работа по време на извършената проверка и именно той я е извършил, се съдържат доказателства в извършеното в хода на ДП разпознаване от страна на свидетеля със защитена самоличност с ид. № 002-Р, приложените по делото ежедневна ведомост, пътна книжка и предявеното ВДС.

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДСЪДИМИТЕ  И.Д., М.Е., Г.Г. И И.С. за извършено престъпление по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр. 1 и  пр.2 алт.2 вр.чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 НК по делото се събраха следните доказателства:

 

На първо място в съдебно заседание свидетелят А.З.заяви, че си спомня да е  била спирана за проверка от  служители на КАТ. Повече подробности относно това заявление свидетелят не успя да възпроизведе. С оглед пълната липса на спомени, на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията й, дадени в хода на ДП пред орган на ДП / намиращи се на л. 165 т. 1 /. В същите свидетелят заявява, че  датата на заявената от нея проверка е именно посочената в обвинението 11,05,2011г.. На същата тя  пътувала по АМ Тракия  от гр. София за гр. Пловдив и близо до гр. П. била спряна за проверка от служител на КАТ. Служителят й казал, че шофира с превишена скорост, след негова покана, двамата отишли до радар, на който свидетелят видяла отчетена скорост около 140 – 150 км/ч. Това учудило св. З.ъй като обичайно не шофирала със скорост над 120 км/ч и без да е изразила сигурност относно конкретната й скорост на движение непосредствено преди проверката, свидетеля е заявила, че най-вероятно е шофирала с малко над скоростта 120 км/ч.  Служителят не бил агресивен, а изобразявал „съчувствие и разбиране“. Същият не коментирал твърдяното нарушение и  не разяснил на свидетеля санкции. От цялостното поведение на служителя св. З.останала с впечатление, че той няма да й състави АУАН. Това впечатление се затвърдило у свидетеля след като проверилият я служител й върнал документите  и й казал да кара внимателно. Въпреки че от страна на служителя на КАТ не й била поискана парична сума, нито по някакъв начин й е бил направен подобен намек, св. З.решила да остави пари на същия служител . като причина за това същата изтъква обстоятелството, че е чувала от познати, че често се случвало служители на КАТ да искат по заобиколен начин пари, за да не санкционират някого. Същите тези нейни познати са й казвали, че „нещата се оправят със сума около 20 лв. „ И след като служителя на КАТ не я санкционирал, св. З.предположила, че той очаква пари от нея. Поради това след като й били върнати документите, свидетеля оставила две банкноти от по 10 лв. на кората ан отворения багажник на служебния автомобил. След това единият полицейски служител й благодарил и й пожелал приятно пътуване.

          След прочитането им свидетелят З.заяви, че не си спомня прочетеното й.

          В хода на ДП не е било извършено разпознаване от страна на св. З.т ВДС № *** получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер и ВДС № ***олучено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер, приложени    в Том 3-част 2-черен класьор-ВДС се установи, че същите СРС  са разрешени за извършване чрез видеозаснемане като обект на това видеозаснемане е служебен автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** на 11,05,2011г. по време, когато на работа са били подсъдимите А.Ш.   и И.Д.. При предявяване на първото ВДС се установи един видеофайл, а именно № ***, отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи, че в началото на записа полицейски служител отива до спрян автомобил на пътното платно. След като стои известно време до вратата та шофьора, полицаят тръгва към служебния автомобил, следван от св. А.З.лед като приближава до отворен багажник, полицаят го подминава и излиза от кадър. В кадър остават главата и рамене на свидетеля З.акто и главата на св. А.Ш.. При това св. З.застава до отворения багажник в 11,03,29ч. И двамата движат устните си и поклащат главите си.   С това записът се изчерпва в 11,03,59ч.   

 При предявяване на второто ВДС се установи един видеофайл, а именно №*** отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи, че на  записа се вижда отворен багажник на автомобил, до който стои полицейски служител, чиято личност неможе да се установи. При това от този служител се вижда част от тялото му, облечено в униформа. Главата не се вижда. В самото начало на записа, в 11,4,38ч. в кадър влиза непозната ръка и оставя на кората в багажника две банкноти от по 10 лв. стоящият до багажника полицай ги прибира с ръце и ги слага в джоба на панталона си. Отново не се вижда глава.

От приложеното копие по делото от пътна книжка на наблюдавания автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** се установява, че на 11,05,2011г. от 07,00ч. до 17,00ч. е обслужвал автомобила полицай Д..

От приложените по делото ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.се установява, че на  11,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. в екип са работели подс. Д. и св. А.Ш..

 В дадените от подс. Д. обяснения в хода на съдебно заседание същият не заяви спомен относно процесната  проверка и отрече когато и да е да е поискал, или приел каквато и да било  неследваща му се облага.

 Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

На 11,05,2011г. 11,05,2011г. св. З.била спряна за проверка от служител на КАТ на АМ Тракия. По същото време на мястото на проверката на работа са били подс. Д. и св. А.Ш..

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на св. А.З.адени в хода на съдебно заседание и тези, дадени в хода на ДП пред орган на ДП, копие по делото от пътна книжка, ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.и  обсъденото ВДС № *** получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер – видеофайл №*** Горните обстоятелства,  приети за установени от  Съда, се съдържа и във всички посочени доказателствени средства, без между тях да са налице никакви противоречия, които да следа да бъдат обсъдени. 

 

На следващо място, в съдебно засадения бяха изслушани  показанията на свидетеля И.И.. В същите  свидетелят заяви, че на незапомнена от него дата, се е движел по АМ Тракия в посока гр. София. Свидетелят шофирал бързо, тъй като бързал да отиде при детето си в болница. Около  гр. П.е бил спрян за проверка от   служители на КАТ. От същите му е бил  показан радара с отчетена на него скорост около 140 км/ч. Съгласно показанията на свидетеля допустимата скорост на движение в този участък е била  90 км/ч.  Полицейските служители казали на свидетеля, че ще му бъде написан акт, а той от своя страна ги попитал дали има как това да не се случи. След това, без   който и да е от двамата полицаи да  му  поискал нещо, свидетелят оставил  20 на  задната кора на отворения капак на полицейския автомобил. Причината за това свидетелят не успя да си спомни.

 Във връзка с това, че свидетелят не  си спомни за мястото и датата на разказаните от него събития, на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП пред орган на ДП / намиращи се на л. 171 т. 1 /. В същите свидетелят заявява, че  датата на разказаната от него проверка е именно посочената в обвинението 11,05,2011г., а е пътувал в посока Кулата като проверката му е била извършена около с. Калугерово. След прочитането им свидетелят заяви, че щом тогава го е заявил, значи прочетеното е вярно.

Горните показания на свидетеля бяха прочетени и на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т.1 от НПК. Причина за това е възникналото противоречие относно обстоятелството дали вторият полицай, който не е контактувал директно с него по време на проверката, се е намирал до колата или вътре в автомобила. След констатиране на противоречията, св. И. заяви, че не си спомня чак такива подробности и  не помни кое е вярно.

Тъй като на практика този противоречия останаха правно ирелевантни към настоящия казус, доколкото по делото не е налице обвинение в извършване на процесното престъпление при съучастие с друг, Съдът няма да изложи изводи относно същите.

В хода ДП свидетелят е извършил и разпознаване, протокола от което  е приложен на л. 174 т. 1 от ДП, при което  свидетелят не разпознава подс. Д.. В същото разпознаване свидетелят разпознава подс. М.Е. като уточнява, че не е сигурен, тъй като без униформа и шапка му е трудно.

От ВДС № *** получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер и ВДС № *** получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер, приложени    в Том 3-част 2-черен класьор-ВДС се установи, че същите СРС  са разрешени за извършване чрез видеозаснемане като обект на това видеозаснемане е служебен автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** на 25,05,2011г. по време, когато на работа са били подсъдимият И.Д. и св. А.Ш..

При предявяване на първото ВДС се установиха два видеофайла, отразяващи времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването на първия от тях,  а именно №*** чрез изглеждане се установи, че в началото на записа се вижда подс. Д.  до отворен багажник. Малко по-късно подсъдимият тръгва към спиращ автомобил на платното. В  15,13,32ч. подсъдимият се отдалеча дотолкова, че излиза от кадър. В 15,14,10ч. в кадър влиза движещ се на заден ход автомобил и записът приключва.

При предявяването на втория от тях,  а именно №*** чрез изглеждане се установи, че на практика този запис е продължение на предхождащия го като в началото на записа се вижда приближаването на  подс. Д. до служебния автомобил, където се намира св. Ш.. По същото време автомобилът на св. И.И. вече също е приближил служебния такъв и свидетелят слиза от него. Тримата застават до служебния автомобил и свидетелят И. подава на св. Ш. документите си. След като ги взима, св. Ш. излиза от кадър в 15,14,57ч., а подс. Д. води разговор със св. И..    Малко след това св. И. излиза от кадър, а подс. Д. започва да рови по джобовете си, без до края на записа да намира нещо в тях. По време на неговата проверка на джобовете си, в кадър влиза тилната част на св. Ш..

При предявяване на второто ВДС се установи един видеофайл, отразяващ времевия участък, посочен в обвинението, а именно №*** При предявяването му чрез изглеждане се установи, че се наблюдава празен отворен багажник, в който ръка слага полицейска стоп палка. В 15,14,58ч. в багажника влиза полицай, без да се вижда лицето му. Той държи документи в ръцете си  и започва да пише нещо в багажника. В 15,15,44ч. докато полицаят, чието лице не се вижда, стои още в багажника, обърнат надясно, отдясно се подава неизвестна ръка и оставя нещо под намираща се в багажника тетрадка. В 15,15,51ч. същият този намиращ се там полицай повдига тази тетрадка и взима от нея вещ, наподабяваща парична банкнота. Сгъва я с две ръце и я прибира в джоба на панталона си. Лицето му не се вижда до края на записа. 

От приложеното копие по делото от пътна книжка на наблюдавания автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** се установява, че на 11,05,2011г. от 07,00ч. до 17,00ч. е обслужвал автомобила полицай Д.. 

От приложените по делото ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.се установява, че на  11,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. в екип са работели подс. Д.  и св. А.Ш..

В дадените от подс. Д.  обяснения в хода на съдебно заседание същият не заяви спомен относно процесната  проверка и отрече когато и да е да е поискал, или приел каквато и да било неследваща му се облага.

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

На 11,05,2011г. на 104 км. на АМ Тракия св. И.И. е бил спрян за проверка от изпълняващите задълженията си в този участък служители на КАТ - подс. Д.  и св. А.Ш..   Свидетелят шофирал с висока скорост, което му било заявено и от спрелия го полицай. След като му бил показан радар, свидетелят видял на същия отчетена скорост от 140 км/ч. Спрелият го служител на КАТ му обяснил, че ще му бъде съставен АУАН. Свидетелят попитал дали няма начин това да не се случва. След това, без повече разговори, включително и за пари,  и след това, без да му бъдат поискани, свидетелят оставил  20 на  задната кора на отворения капак на полицейския автомобил.

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на св. И.И., дадени в хода на съдебно заседание и тези, дадени в хода на ДП пред орган на ДП, обясненията на подсъдимия, извършеното разпознаване в хода на ДП, копие от пътни книжки, ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.и обсъдените ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС. Обстоятелствата, които Съдът прие за установени, са залегнали във всяко едно от посочените  доказателства, изключая копието на пътни книжки. При това датата и мястото, както и че подс. Д. е бил на работа, посочени от свидетеля в показанията му, дадени в хода на ДП се потвърждават от предявените ВДС, копия от пътна книжка,  ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П. А обстоятелството, че свидетелят е оставил 20 лв.   в багажника на служебния автомобил, се съдържа в показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие. При това посочените обстоятелства се съдържат в посочените доказателства по напълно идентичен и непротиворечив начин, поради което и съдът направи извод, че същите действително са настъпили.

 

На следващо място в  съдебно заседание беше разпитан и свидетелят Н.Г.. Съгласно неговите показания същият е бил спиран за проверка от служители на КАТ на АМ Тракия, докато е пътувал в посока София. Полицаите го попитали защо кара бързо, на което свидетелят обяснил, че трябва да закара дъщеря си на доктор. След това служителите на КАТ го пуснали да си тръгва и той  от благодарност  им дал   20 лв., за  да се почерпят. За парите не е ставало въпрос между свидетеля и полицаите, а свидетелят ги оставил в  отворения багажник на полицейската кола. След това се обърнал и тръгнал.

          В хода ДП свидетелят е извършил на пъти   разпознаване. От  протокола, приложен на л. 99 т. 1 от ДП се установява, че свидетелят е подс. Е.    като лице, което му е познато. Свидетелят изразява несигурност в извършеното разпознаване, което обяснява с израза „ не съм стоял много дълго при тях, за да ги запомня“.  

От  протокола, приложен на л. 103 т. 1 от ДП се установява, че свидетелят е разпознал подс. Д.  като лицето, което го спряло с палка.

          От ВДС № ***  ВДС № ***  ВДС № *** получени при експлоатиране на СРС, обективирани на хартиен носител в протоколи със същия номер, приложени съответно  на л. 65, л. 67 и л. 69   в Том 3-част 2-черен класьор-ВДС се установява, че същите СРС  са разрешени за извършване чрез звукозапис за първото от тях и видеозаснемане за второто като обект   е служебен автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** на 18,05,2011г. по време, когато на работа са били подсъдимите И.Д. и М.Е.. При предявяване на първото ВДС се установи, че същото съдържа звуков файл, на който е отразен кратък разговор с откъслечни фрази, лишени от смислово единство.

          При предявяване на второто ВДС се установи един видеофайл, а именно №*** отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи, че в началото на записа се вижда как в кадър влиза автомобил, движещ се на заден ход. До него отива подс. Д., от автомобила излиза св. Н.Г.. Двамата тръгват към записващото устройство и в 16,44,01ч. излизат от кадър, след което записът приключва.

          При предявяване на третото  ВДС се установи един видеофайл, а именно №*** отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи, че същия наблюдава празен отворен багажник на автомобил.  В 16,44,10ч. към багажника се приближава лице, от което се вижда една част без глава, а тялото видно е с униформа. В 16,44,37ч. в багажника влиза униформеното лице, без да се вижда лицето му. Въпреки че кадърът е почти закрит от фуражката на лицето, се вижда, че държи в ръка нещо, наподобяващо тефтер и документи и нещо записва. В 16,44,42ч. в края на кадъра се показва непозната ръка и поставя нещо под намиращата се в багажника тетрадка. Униформеното лице продължава да пише, след което излиза от кадър. В 16,45,34г. в кадър влиза униформена ръка и взима оставената вещ под тетрадката и я прибира в джоба на панталона си. Останалата част от тялото и главата на това лице не се виждат. След това записът приключва.

 От приложеното копие по делото от пътна книжка на наблюдавания автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** се установява, че на 18,05,2011г.   е обслужвал автомобила подс. Д..  От приложените по делото ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.се установява, че на  18,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. в екип са работели двамата подсъдими.

          В дадените от подсъдимите Е. и  Д.  обяснения в хода на съдебно заседание същите не заявяват нищо относно процесната  проверка.

          В хода ДП свидетелят е извършил на пъти   разпознаване. От  протокола, приложен на л. 99 т. 1 от ДП се установява, че свидетелят е подс. Е.    като лице, което му е познато. Свидетелят изразява несигурност в извършеното разпознаване, което обяснява с израза „ не съм стоял много дълго при тях, за да ги запомня“.  

От  протокола, приложен на л. 103 т. 1 от ДП се установява, че свидетелят е разпознал подс. Д.  като лицето, което го спряло с палка.

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

 На 18,05,2011г.   свидетелят Н.Г.  бил спрян за проверка от подс. И.Д. на АМ Тракия, докато е пътувал в посока София. Подсъдимият бил на смяна с подс. Е.. Полицаите попитали свидетеля защо кара бързо, на което свидетелят обяснил, че трябва да закара дъщеря си на доктор. След това свидетелят  оставил в  отворения багажник на полицейския автомобил 20 лв. и си тръгнал.

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на св. Н.Г., дадени в хода на съдебно заседание, извършените от свидетеля разпознавания в хода на ДП,  обясненията на подсъдимите, копие от пътна книжка, ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.и обсъдените ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС. При това относно приетите за установени обстоятелства, от горните докзателства не се изведе противоречие, което да бъде обсъдено.

 

На следващо място в съдебно заседание бяха изслушани показанията на св. Г.Н..  В същите свидетелят заяви, че много пъти  е спиран от  полицаи за проверка, като  е имало случаи да   дава пари на пътен полицай. Без да възпроизведе конкретни спомени, свидетеля заяви, че е спиран и на   АМ Тракия. Тогава са го „хванали“ с превишена скорост. Проверяващите са  решили да не го глобяват и свидетелят оставил „някакви пари на полицаите  да се почерпят“. Каква е била сумата на дадените пари и дали някой от полицаите му е обяснил, че ще му бъде съставен АУАН, свидетелят не успя да си спомни.

Във връзка с почти пълната липса на спомени у свидетеля, на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП пред орган на ДП / намиращи се на л. 117 т. 1 /. В същите свидетелят заявява, че  датата на разказаната от него проверка е именно посочената в обвинението 15,05,2011г.,  пътувал от гр. София за гр. Сливен и е бил спрян в района на гр. П.на магистралата.  Спрелият го полицай му показал радар, на който имало отчетена скорост над  160 км/ч.  въпреки че свидетелят е заявил, че при управлението тогава на автомобила си не е бил в нарушение на правилата за движени по пътищата, същият останал притеснен от думите на единия полицай, който му казал, че ще отнесен голяма  санкция, ако не си плати, поради което оставил 20 лв. пред погледа на този полицай на поставката на антирадара. След това полицаят му върнал документите и го отпратил.

След прочитането на горните показания свидетелят заяви, че прочетеното е вярно.

В хода ДП свидетелят е извършил и разпознаване, протокола от което  е приложен на л. 119 т. 1 от ДП, при което   разпознава подс. Е.     като лицето, което   го спрял за проверка, поискал му и взел от него 20 лв.

От приложените по делото ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.се установява, че на  15,05,2011г. от 17,00ч. до 05,00ч. в екип са работели подсъдимия Е. и св. А.Ш..

В дадените от подс. Е.   обяснения в хода на съдебно заседание същият отрече да е присъствал на  процесната  проверка, като заяви, че по график на тази дата е бил на друго място.

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

На 15,05,2011г. подс. Е. е бил на работа със св. А.Ш.. На неустановена  дата подс. Е., изпълнявайки служебните си задължения, е извършил проверка на св. Н.. В процес на тази проверка св. Н. е оставил „някакви пари на полицаите  да се почерпят“.

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на св. Н., дадени в хода на съдебно заседание и тези, дадени в хода на ДП пред орган на ДП, извършеното разпознаване в хода на ДП,  копие от   ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.

 

На следващо място в съдебно заседание бяха изслушани показанията на св. Л.Й.. В същите свидетелят заяви, че доста често го спират за проверка, като е имало случаи да пътува с превишена скорост. При това никога не му е бил съставян акт за нарушение по необясними за свидетеля причини. Свидетелят заяви липса на спомен да е давал пари на полицай, за да не му бъде съставен АУАН, както и относно процесната проверка.

          Предвид пълната липса на спомени, на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП пред орган на ДП / намиращи се на л. 80 т. 1 /. В същите свидетелят заявява, че  на датата, посочената в обвинението, а именно  27,04,2011г.,следобед, пътувал по АМ Тракия и преди гр. П.бил спрян от пътен полицай. Последният му обяснил, че е шофирал с превишена скорост. Заедно отишли до радара и свидетелят видял отчетена скорост около 150 км/ч. след това полицаят му казал, че за това нарушение следва да му бъде съставен АУАН и започнал да му обяснява разликата в размера на санкцията съгласно стария и новия правилник. Въпреки че полицаят не му поискал пари, това обяснение свидетелят възприел като покана да даде пари, поради което и дал такива. Тъй като свидетелят и друг път давал пари, дори в показанията си в ДП не успява да възпроизведе точен спомен къде  и как е оставил парите, но мисли, че сумата е била 40 лв.  също свидетелят не успява да си спомни на кой от двамата полицаи е дал тази сума.

След прочитането на показанията му  свидетелят заяви, че прочетеното е вярно, но продължава да няма спомен за прочетените обстоятелства.

В хода на ДП свидетелят не е извършил разпознаване.

          От ВДС № *** получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер и ВДС № *** получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер, приложени съответно  на л. 27 и л. 29  в Том 3-част 1-черен класьор-ВДС се установи, че същите СРС  са разрешени за извършване чрез звукозапис при първото ВДС и видеозаснемане при второто, като обект   е служебен автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** на 27,04,2011г. по време, когато на работа са били подсъдимите М.Е. и Г.Г..

 При предявяване на първото ВДС се установиха два  звукови файл, на които е отразен разговор между две лица. При  първия разговор фразите са откъслечни и нямат смислово единство. При втория разпит също не се установиха относими към настоящото обвинение реплики.

При предявяване на второто ВДС се установи един видеофайл, а именно №*** отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи на първо място, че записът трае няколко секунди и е записан на бързи обороти. В рамките на тези няколко секунди се установява, че се наблюдава вътрешната част на отворен багажник. В кадър влиза полицай, чието лице се вижда за по-малко от секунда. След това се виждат ръцете на този полицай, които държат документи за самоличност, след което в багажника се появяват две банкноти от по 10 лв. и същите тези униформени ръце ги прибират.

От приложеното копие по делото от пътна книжка на наблюдавания автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** се установява, че на 27,04,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. е обслужвал автомобила подс. Е.. 

От приложените по делото ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.се установява, че на  27,04,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. в екип са работели двамата подсъдими.

В дадените от подсъдимите Г. и  Е. обяснения в хода на съдебно заседание същите не заявиха нищо относно процесната  проверка.

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

На 27,04,2011г.  подс. Е. и подс. Г. са изпълнявали служебните си задължения с автомобил ***. На същата дата е била извършена проверка на св. Л.Й.. В процес на тази проверка полицаят, който е извършил проверката е обяснил на свидетеля, че шофира с превишена скорост като му е показал радар с отчетена върху него скорост около 150 км/ч.

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на св. Л.Й., дадени в хода на съдебно заседание и тези, дадени в хода на ДП пред орган на ДП, обясненията на подсъдимите, копие на пътна книжка, ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.и обсъдените ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС. Обстоятелствата, които Съдът прие за установени, са залегнали във всяко едно от посочените  доказателства. При това датата, посочена от свидетеля в показанията му, дадени в хода на ДП се потвърждава от предявените ВДС.

 

В съдебно заседание бяха изслушани показанията на св. И.П.. В същите свидетелят заяви, че  на дата, за която не успя да си спомни, е спирана от полицаи, които й  казали, че е карала с по-висока от позволената скорост. Това  озадачило свидетеля, но тя приела, че е така. На показания й радар, свидетелят видяла отчетена скорост,  по-висока от 140 км.в час със сигурност на радара. След проведен диалог, който свидетелят  не си  спомни с подробности, й било подсказано, че ако остави някакви пари, нещата ще се разминат, и тя оставила 20 лв. в багажника на колата. Да остави именно там парите й било казано от единия   от двамата полицаи.

Предвид липсата на  спомени за някои от обстоятелствата, за които  разказа, на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията й, дадени в хода на ДП пред орган на ДП / намиращи се на л. 44 т. 1 /. В същите свидетелят заявява, че  датата на разказаната от нея проверка е именно посочената в обвинението 16,05,2011г. тогава на АМ Тракия в участъка между гр. Пловдив и гр. П.е била спряна от един полицай. Двамата отишли до служебния автомобил, където се намирал и друг полицай. Там свидетелят видяла радар с отчетена върху него скорост  173 км/ч. служителят, който я спрял, започнал да й обяснява, че за извършеното от нея нарушение следва да й бъде съставен АУАН. След това я попитал „Сега какво ще правим“ и казал „Хайде да не ви разваляме деня“. От тези реплики за свидетеля станало ясно, че трябва да даде пари. Затова св. П. извадила банкнота от 20 лв. и я показала на полицая и го попитала дали това е добре. Полицаят кимнал с глава и с ръка й посочил багажника на служебния автомобил, където свидетелят поставила банкнотата.

След прочитането им свидетелят заяви, че прочетеното е вярно като посочи подсъдимия Г.Г. като лицето, с което говорила.

В хода ДП свидетелят П. също  е извършила разпознаване, протокола от което  е приложен на л. 47 т. 1 от ДП, при което   разпознава също подс. Г.    като лицето, което   я е  спрял за проверка, поискал е пари и й посочил мястото, на което да ги остави.

От ВДС № *** ВДС № *** получени при експлоатиране на СРС, обективирани на хартиен носител в протоколи със същите номера, приложени съответно  на л. 58 и л. 60  в Том 3-част 2-черен класьор-ВДС се установи, че същите СРС  са разрешени за извършване чрез видеозаснемане като обект на това видеозаснемане е служебен автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** на 16,05,2011г. по време, когато на работа са били подсъдимите Илиа С. и Г.Г.. При предявяване на първото ВДС се установи един видеофайл, а именно №*** отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи, че в началото на записа се виждат двама полицаи стоят до отворен багажник. Единият тръгва по платното в посока на движението. Връща се заедно с жена, при което се вижда, че това е подс. Г. и св. П.. Приближават се до отворения багажник и излизат от кадър – 17,31,12. Вижда се главата на подс. Г., който се усмихва и говори. Появява се част от лакътя на жената. След това жената си тръгва към автомобила.

При предявяване на второто ВДС се установи един видеофайл, а именно №*** отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи, че в началото на записа се вижда  отворен багажник на автомобил. В 17,31,12 полицай влиза в  отворен багажник с документи и сверява нещо в бумажник. В 17,32,12ч. две женски ръце влизат в кадър и взимат документите. Лявата ръка прибира документите, а в 17,32,50ч. дясната оставя сгъната вещ в багажника под някакъв предмет.  Полицаят е там в това време, обърнат към  багажника. Вижда се долната част на тялото му. Докато той продължава да стои до багажника, друга ръка влиза в кадър в 17,33,51ч. и взима оставената вещ, веднага след това в кадър се вижда униформен панталон на друг полицай, първият продължава да стои до багажника като се вижда долната част на тялото му. 

От приложеното копие по делото от пътна книжка на наблюдавания автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** се установява, че на 16,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. е обслужвал автомобила полицай Г.. От приложените по делото ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.се установява, че на  16,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. в екип са работели двамата подсъдими.

В дадените от подсъдимите Г. и С. обяснения в хода на съдебно заседание същите не заявиха нищо относно процесната.

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

На 16,05,2011г. св. П. била спряна   на АМ Тракия в участъка между гр. Пловдив и гр. П. от подс. Г.Г.. Двамата отишли до служебния автомобил, където свидетелят видяла радар с отчетена върху него скорост  173 км/ч., което я озадачило. След това й било подсказано, че ако остави пари, нещата ще се разминат, и тя оставила 20 лв. в багажника на колата.

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на св. П., дадени в хода на съдебно заседание и тези, дадени в хода на ДП пред орган на ДП,   извършеното разпознаване в хода на ДП и в съдебно заседание, копие от пътна книжка, ежедневна ведомост, наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П. и обсъдените ВДС. Обстоятелствата, които Съдът прие за установени, са залегнали във всяко едно от посочените  доказателства. При това датата и мястото, посочени от свидетеля в показанията й, дадени в хода на ДП се потвърждават от предявените ВДС. Обстоятелството, че именно подс. Г. й е извършил проверката, се установява от извършеното от нея разпознаване отново в съдебно заседание и същото, извършено в хода на ДП. При това посочените обстоятелства се съдържат в посочените доказателства по напълно идентичен и непротиворечив начин, поради което и съдът направи извод, че същите действително са настъпили.

 

В съдебно заседание бяха изслушани показанията на св. Д.И.. В същите свидетелят заяви, че редовно шофира по автомагистрала „Тракия“ и понякога се случва го спират екипи на КАТ за проверка. Тогава, ако е нарушил правилата, му пишат акт, или  фиш. Свидетелят не изрази спомен да е имало установено от него нарушение и да не му бъде съставен  акт ,или фиш.

Поради тази липса на спомен, на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП пред орган на ДП / намиращи се на л. 178 т. 1 /. В същите свидетелят заявява, че  датата на разказаната от него проверка е именно посочената в обвинението 17,05,2011г., когато пътувъл от гр. София за гр. Кърджали и е бил спрян непосредствено преди отбивката за околовръстен път за гр. Пловдив. Заедно със спрелия го полицай отишли до служебния автомобил и свидетелят видял отчетена на  радар скорост 145 км. От страна на полицая не му било заявено, че ще му бъде съставен АУАН, което подсказало на свидетеля, че трябва да остави пари. Заради това той оставил банкнота от 20 лв. в багажника на служебния автомобил, което  видял единият полицай. След това свидетелят си тръгнал.

   След прочитането им свидетелят заяви, че по никакъв начин не си спомня прочетеното.

В хода ДП свидетелят е извършил и разпознаване, протокола от което  е приложен на л. 180 т. 1 от ДП, при което   разпознава подс. С.    като лицето, което   го спрял за проверка и разговарял с  него с цел да му остави рали.

          От ВДС № *** ВДС № *** получени при експлоатиране на СРС, обективирани на хартиен носител в протоколи със същия номер, приложени съответно  на л. 75 и л. 78  в Том 3-част 3-черен класьор-ВДС се установи, че същите СРС  са разрешени за извършване чрез видеозаснемане като обект на това видеозаснемане е служебен автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** на 17,05,2011г. по време, когато на работа са били подсъдимите И.С. и Г.Г.. При предявяване на първото ВДС се установи един видеофайл, а именно №*** отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи, че   на записа се вижда спрял автомобил, задната част на полицейска глава. За малко в кадър влиза главата на св. И. и записът приключва.

          При предявяване на първото ВДС се установи един видеофайл, а именно №*** отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи, че   на записа се вижда отворен багажник на автомобил. Униформена ръка поставя документ за самоличност в багажника. Ръка с бял ръкав взима документа. След като дълго време се наблюдава празния багажник, в края на записа в кадър влизат двама полицаи с наведени глави, закрити от фуражките. Единият работи с телефона си. 

От приложеното копие по делото от пътна книжка на наблюдавания автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** се установява, че на 17,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. е обслужвал автомобила полицай Г.. От приложените по делото ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.се установява, че на  17,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. в екип са работели двамата подсъдими.

В дадените от подсъдимите Г. и С. обяснения в хода на съдебно заседание същите не заявиха нищо относно процесната.

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

На 17,05,2011г. подсъдимите изпълнявали служебните си задържения на АМ Тракия. Свидетелят бил спрян за проверка от подс. С. и след като двамата провели разговор, свидетелят си тръгнал.

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на св. Д.И., дадени в хода на съдебно заседание и тези, дадени в хода на ДП пред орган на ДП, извършеното разпознаване в хода на ДП, копие от пътна книжка, ежедневна ведомост, наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.и обсъдените ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС. Приетите от Съда    дата и място, както и че двамата подсъдими са били на работа  по това време и на това място, се установи от показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП, от предявените ВДС и от копието от пътна книжка. Обстоятелството, че подс. С. е спрял за проверка и е провел разговор със св. И. се установи от показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП, както и от направеното в ДП разпознаване от страна на свидетеля. Относно тези обстоятелства в посочените доказателства не се оформи противоречие, което да бъде обсъдено.  Посочените обстоятелства се съдържат в посочените доказателства по напълно идентичен и непротиворечив начин, поради което и съдът направи извод, че същите действително са настъпили.

 

В съдебно заседание бяха изслушани показанията на св. А.А.. В същите свидетелят заяви, че незапомнена от него дата се е движел по магистрала Тракия в посока София - Ямбол. Там бил спрян  от  полицаи и единият от тях  му поискал документите. Проверяващият го полицай му казал, че  кара бързо. Свидетелят казал, че съжалява и полицаят му върнал документите. Свидетелят не изрази спомен с каква скорост е управлявал автомобила си непосредствено преди да бъде спрян. Единствено заяви, че в проведения му по-късно разпит в хода на ДП разпитвящият го му е обяснил, че скоростта му е била 128 км.в час, но това отново не е възбудило конкретен спомен у свидетеля.

След това, без да е ставало въпрос за пари, свидетелят „от благодарност“ му дал 20 лв.

В хода ДП свидетелят е извършил и разпознаване, протокола от което  е приложен на л. 136 т. 1 от ДП, при което   разпознава подс. Г.    като лицето, което   го спрял на магистралата на 17,05,2011г. и на когото дал 20 лв.

От приложените по делото ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.се установява, че на  17,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. в екип са работели подсъдимите Г. и С..

В дадените от подс. Г.  обяснения в хода на съдебно заседание същият не заяви нищо относно процесната  проверка.

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани, включително и чрез експлоатиране на СРС.

 След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

На 17,05,2011г. подс. Г. изпълнявал служебните си задължения на АМ Тракия заедно с подс. С.. неустановена дата св. А. се е движел по АМ Тракия в посока София - Ямбол. Там бил спрян  от  подс. Г.Г., който изпълнявал служебните си задължения. Подсъдимият извършил проверка на свидетеля.

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на св. А.А., дадени в хода на съдебно заседание, обясненията на подсъдимия, ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.и обсъдените ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС. При това Съдътне констатира противоречия между горните доказателства относно приетите за уС.ени обстоятелства.

 

В съдебно заседание бяха изслушани показанията на св. Д.К.. В същите свидетелят заяви, че  на незапомнена от него дата е спиран за проверка на АМ „Тракия“ от служители на КАТ. Свидетелят не успя да си спомни и причината за проверката. Питал служителите на КАТ  дали е за превишена скорост, но те му отговорили отрицателно. След като   се заговорил с двамата полицаи от къде е и  за къде пътува, тъй като имал повод, свидетелят оставил на полицаите някаква сума от порядъка на 10 лв.  да се почерпят.

 Предвид пълната липса на спомени, на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП пред орган на ДП / намиращи се на л. 131 т. 1 /. Същите показания бяха прочетени и на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 1 от НПК след констатирани противоречия в показанията му, дадени в съдебно заседание и тези, дадени в хода на досъдебното производство, относно обстоятелствата – дали спрелите го за проверка служители на КАТ са му казали, че шофира с превишена скорост, какъв е бил разговорът, проведен с тях, дали приятелски или по повод на тази превишена скорост и каква е причината за даване на посочените от свидетеля пари на служителите. След като разбрал, че свидетелят е от Созопол, полицаят го попитал дали се готви за сезона. Въпреки че не му били поискани пари, от начина на водене на разговора свидетелят разбрал, че полицаят няма намерение да го санкционира, а очаква от свидетеля да го почерпи. Заради това извадил банкнота от 20 лв. и я подал на полицая. Последният не я взел, а посочил с дясна лъка да я пусне в багажника. Свидетелят сторил това, полицаят му благодарил и свидетелят си тръгнал.

След като бяха прочетени, свидетелят заяви, че предполага, че прочетеното е вярно във връзка с размера на дадената от него сума.  Досежно констатираните противоречия свидетелят заяви, че поддържа казаното в съдебно заседание.

В хода на ДП не е извършено разпознаване.

В дадените от подс. Г. обяснения в хода на съдебно заседание същият не заяви нищо относно процесната  проверка.

От ВДС № *** ВДС № *** ВДС № *** получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер, приложени съответно  на л. 73,75,78  в Том 3-част 3-черен класьор-ВДС се установи, че същите СРС  са разрешени за извършване чрез видеозаснемане като обект на това видеозаснемане е служебен автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** на 17,05,2011г. по време, когато на работа са били подсъдимите И.С. и Г. Георгив. При предявяване на първото ВДС се установи запис на розговор с откъслечни фрази, без смислово единство. 

При предявяване на второто ВДС се установи един видеофайл, отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му-  файл №***рез изглеждането му се установи, че в кадър се вижда спиращ в дясна лента автомобил. Полицай се насочва към него. От автомобила излиза шофьори двамата тръгват към служебния автомобил, при което се вижда, че   това са подс.Г. и св. К.. След като приближават служебния автомобил, в моментите, когато са в кадър, от двамата се виждат само горните части на телата над раменете. В 16,54,16ч. свидетелят вече се появява в цял ръст и прибира вещи в нещо, наподобяващо тефтер за лични документи. След това и двамата излизат от кадър. И след като отново влиза в кадър, св. К. тръгва към автомобила си. Времетраенето на записа е от 16,51,39ч. до 16,55,32ч.

При предявяване на третото ВДС се установи един видеофайл, отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му-  видеофайл №***рез изглеждането му се установи, че в кадър се вижда празен отворен багажник на автомобил с намиращи се вътре две папки и стоп палка. През по-голямата част от записа се вижда едниствено как за кратко се приближава явно униформен служител, ок когото се виждат само част от панталон и ръка. Едва в края на записа, а именно в 16,56,08ч. за секунда в кадър влиза полицай с наведена глава и държи в ръка вещ, наподобяваща банкнота. След това фуражката му закрива кадъра и записът приключва. 

 От приложеното копие по делото от пътна книжка на наблюдавания автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** се установява, че на 17,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. е обслужвал автомобила полицай Г..  От приложените по делото ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.се установява, че на  17,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. в екип са работели подсъдимите Г. и С..

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

На неустановена дата свидетелят К. е бил спрян за проверка от служители на КАТ на АМ Тракия. След проведен между тях разговор, свидетелят оставил парична сума с неизяснен размер. 

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на св. Д.К., дадени в хода на съдебно заседание и тези, дадени в хода на ДП пред орган на ДП, копие от пътна книжка, ежедневна ведомост, наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П. предявените ВДС.

Относно констатираното противоречие между показанията на свидетеля, както и досежно обстоятелствата, за които свидетелят не възпроизведе спомен в съдебно заседание,  Съдът даде вяра на тези, дадени в хода на ДП. Причина за това е че същите са логични и последователни и не будят никакви съмнение относно достоверността си. А и са дадени от свидетеля в момент, значително по-близък до инкриминирания, поради което е и житейски обяснимо да съдържат повече спомени относно разказаните в тях събития.

Въпреки това, обаче, Съдът не прие за установени изнесените в същите обстоятелства относно датата и мястото на извършената проверка, точната дадена от него сума и начина, по който я е дал, както и мястото, на което я е оставил. Причина за това е обстоятелството, че същите показания останаха изолирани от останалия доказателствен материал относно тези факти. А доколкото същите бяха прочетени на основание чл. 281 ал.4 от НПК, във връзка със забраната на чл. 281 ал. 8  от НПК, същите не могат да послужат като единствено доказателствен източник за доказване на какъвто и да било факт по делото.

В съдебно заседание бяха изслушани показанията на св. И.А.. В същите свидетелят заяви, че  е шофьор от 1998г. и  управлява МПС по автомагистрала Тракия почти всяка седмица. Без да успее да възпроизведе какъвто и да било спомен относно конкретно извършената му проверка, свидетелят заяви, че е спиран от служители на КАТ, като в част от тези  случаи, когато нарушението е било малко, не е бил санкциониран.    Свидетелят заяви липса на спомен и относно свои действия, за да не бъде санкциониран.

Предвид заявената почти пълна липса на спомени. Поради това обстоятелство и на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП пред орган на ДП / намиращи се на л. 86 т. 1 /. В същите свидетелят заявява, че  датата на разказаната от него проверка е именно посочената в обвинението 17,05,2011г. Свидетелят е пътувал от гр. София  към гр. Бургас и е бил спрян  от служители на КАТ на магистралата, близо до гр. П. Свидетелят е заявил, че преди да бъде спрян, се е движел със скорост около 200 км/ч. На показания му радар свидетелят видял отчетена стойност  176 км/ч. Полицаят, извършващ му проверката му обяснил, че е шофирал по-бързо, но късно е успял да включи радара. След това е  разгледал документите му като не  му е  каза, че ще му състави  акт. Говорил му за  хубавата му  кола. Това дало основание на свидетеля да направи извод, че  ще се „отърве“. Полицаят му казал „Трябва да има колегиалност между нас и шофьорите“. Тази реплика свидетелят възприел като възможност, на която трябва  да реагира веднага като даде пари.  Полицаят му върнал калъфа с документите, свидетелят сложил в него 50 лв. и отново го подал на полицая, който извадил банкнотата и я пуснал в багажника.         

След прочитането на горните показания  свидетелят заяви, че не си спомня прочетеното като отново заяви, че   не си спомня за  случай в   живота му  да бъде спрян за проверка от  полицаи и да даде пари.

В хода ДП свидетелят е извършил и разпознаване, протокола от което  е приложен на л. 89 т. 1 от ДП, при което   разпознава подс. С.    като лицето, което   го спрял на 17,05,2011г. близо до П.и на когото дадл сумата от 50 лв.

От ВДС № *** ВДС № *** получени при експлоатиране на СРС, обективирани на хартиен носител в протоколи със същия номер, приложени  съответно  на л. 75 и л. 78  в Том 3-част 3-черен класьор-ВДС се установи, че същите СРС  са разрешени за извършване чрез видеозаснемане като обект на това видеозаснемане е служебен автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** на 17,05,2011г. по време, когато на работа са били подсъдимите И.С. и Г.Г.. При предявяване на първото ВДС се установи един видеофайл, а именно №*** отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи, че в началото на записа се вижда подс. С. до отворен багажник, до който стои и друго униформено лице, което не се вижда. В 17,31,52ч. подс. С. отива до спрян на платното автомобил. От него излиза шофьора и двамата тръгват към багажника, при което се вижда, че шофьорът е св. А.. След като стигат до багажника, свидетелят започва да бърка в чантата си и вади нещо, наподобяващо личен документ. Подсъдимият С. се навежда и в кадър остава само част от тила и фуражката му. Свидетелят стои до него и се вижда, че говори. С това записът завършва. 

 При предявяване на второто ВДС се установи един видеофайл, а именно №*** отразяващ времевия участък, посочен в обвинението. При предявяването му чрез изглеждане се установи, че в началото на записа се вижда   отворен багажник. В 17,32,31ч. в багажника влиза униформено лице, което има  бяла коса, наподобяваща тази на подс. С.. Започва да премества намиращи се в багажника тетрадки и тефтери.    В 17,32,55ч. полицаят взима подадени му кожен калъф, от който вади лични документи и започва да пише. След това престава да пише и оставя документите в багажника. Малко по-късно прибира документите в калъфа и в 17,35,18ч. в кадър влиза ръка, която взима калъфа. Вижда се, че от страна на подадената ръка стои човек, който бърка в чанта. В 17,35,48ч. непознатата ръка отново влиза в кадър и подава на полицая същия калъф. Полицаят го взима, изважда от там вещ, наподобяваща банкнота и я сгъва в дясната си ръка. Малко след това я прибира в джоба на панталона си. По време на тези действия се виждат двете ръце и левия крак на полицая.

В дадените от подс. С. обяснения в хода на съдебно заседание същият не заяви нищо  относно процесната  проверка.

От приложеното копие по делото от пътна книжка на наблюдавания автомобил „Опел Астра“ с ДК № *** се установява, че на 17,05,2011г. от 07,00ч. до 17,00ч. е обслужвал автомобила полицай Г.. От приложените по делото ежедневна ведомост и наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.се установява, че на  17,05,2011г. от 07,00ч. до 19,00ч. в екип са работели двамата подсъдими Г. и С..

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение: На 17,05,2011г. подс. С., изпълнявайки служебните си задължения, е извършил проверка на св. И.А..

 Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на св. И.А., дадени в хода на  ДП пред орган на ДП,   извършеното разпознаване в хода на ДП, копие от пътна книжка, ежедневна ведомост, наряден дневник на личния състав от група „ПП“ към ОДМВР П.и обсъдените ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС. Обстоятелствата, които Съдът прие за установени, са залегнали във всяко едно от посочените  доказателства. При това датата и мястото и самият факт на извършената проверка, посочена от свидетеля в показанията му, дадени в хода на ДП се потвърждава от предявените ВДС. А обстоятелството, че именно подс. Согтиров е извършил тази проверка, се потвърждава от извършеното от свидетеля разпознаване в хода на ДС, както и от предявеното ВДС. При това посочените обстоятелства се съдържат в посочените доказателства по напълно идентичен и непротиворечив начин, поради което и съдът направи извод, че същите действително са настъпили.

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДС. Н.С.  ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 НК по делото се събраха следните доказателства:

 На първо място в съдебно заседание служител под прикритие №15, разпитан в качеството му на свидетел заяви, че задачата му като служител под прикритие, била да осъществи пътуване по маршрут от гр. П.АМ Тракия, до първокласен път Е79 до навлизане на територията на гр. Хасково като да създаде условие за нарушение на ЗДвП с цел да бъде установено дали обектът С.Б./или негови колеги ще ме санкционират. Да установя контакт с обекта С.Б./или негови колеги, или доверени лица. При преминаване по посочения по-горе маршрут да договоря и/или при поискване да дам паричен дар на длъжностното лице С.Б./или негови доверени лица колеги, за да извършат или да не извършат действие по служба или, за където са извършили или не са извършили такива действия. В качеството си на гражданин да извърша необходимия брой пътувания с цел документиране и доказване на престъпна дейност от С.Б./или негови доверени лица колеги.

В изпълнение на  поставените му задачи на 17.05.2011 година, свидетелят предприел пътуване с автомобил по АМ Тракия, след което се насочил към главен път Е 80 в посока Свиленград. Около 17.00 часа на изхода на гр. Първомай бил спрян за проверка от служител на КАТ, който се представил като автоконтрольор Д. и поискал документите на свидетеля. Последният слязъл от колата и отишъл при другия служител на КАТ, когото по-късно   по   снимков материал   разпознал като подс. Н.А.С.. След като разгледал личните му документи и тези на колата, подсъдимият му казал, че би могъл да преглътне това, че е изпреварил на непозволено място, но скоростта, с която шофирал, била с 40 км над позволената. След това подсъдимият С. отишъл към задната част на служебния автомобил, чийто заден капак беше вдигнат, прегледал отново документите на свидетеля  и му върнал кожения калъф, в които са били  поставени. Без какъвто и да било разговор, свидетеля СП № 15 сложил в калъфа си  две банкноти от по 10 лева   и  отново  дал  кожения калъф на подсъдимият. След това подс. С. взел парите и отново върнал документите на СП № 15. След това към тях  се присъединил служителя, представил се като  Д.,   казал на свидетеля да кара  по-внимателно и го  освободил.

В дадените от подс. С. обяснения в хода на съдебно заседание същият заяви, че си  спомня добре разказаната от служителя под прикритие №15  проверка. При това подс. С. заяви, че не е възможно колегата му Д. да е извършил спирането на свидетеля, тъй като в този ден същият е стоял до служебния автомобил. А съгласно неписаното правило в екипа, съгласно което единият служител само спира автомобилите, а другият стои до служебния автомобил и съставя АУАН и фиш. Подсъдимият отрече и да е приемал какъвто и да било дар от свидетеля и от когото и да било изобщо.

 Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посоченото доказателствено средство  - разпит като свидетел на служител под прикритие № 15 - Съдът на първо място прие същото за напълно годно и изготвено в изпълнение с правилата на НПК. В този смисъл Съдът не прие за основателно възражение на защитата, че служител под прикритие №15 е изпълнявал поставените му задачи без за това да бъде издадено разрешение по надлежния ред. Видно от материалите по делото, към същите е приложено Разрешение за използване на СРС -  разследване чрез служител под прикритие с номера 14, 15 и 16. Същото разрешение е с рег. № ***ействително, същото разрешение първоначално, при започване на настоящия съдебен процес, не  беше приложено по делото. Същото беше  изискано   от СГС и беше приложено по делото в съдебно заседание през  м. май 2016г.  Въпреки това същото е издадено на 05,05,2011г. А доколкото задачата си служител под прикритие №15 е изпълнил на 17,05,2011г. , явно същият я е изпълнил след дадено за това надлежно разрешение.

Относно възникналото  противоречие между обясненията на подс. С. и показанията на свидетеля - служител под прикритие №15 от кого е бил спрян свидетелят, Съдът прие за достоверни показанията на свидетеля - служител под прикритие №15. Причина за това е обстоятелството, че същите са напълно логични и последователни. И показанията и обясненията относно това обстоятелство останаха изолирани от останалия доказателствен материал по делото. Това е така, тъй като по делото не беше събрано каквото и да било друго доказателство, с което същите да могат да бъдат съпоставени. При това положение Съдът отчете обстоятелството, че показанията си свидетеля - служител под прикритие №15 даде под страх от наказателната отговорност по реда на чл. 290 от НК. И макар да не намериха подкрепа в друго доказателство по делото, причина за което е отсъствие на такива, то в същите показания не се съдържат каквито и да било съмнения относно законовата презумпция, че същите са правдиви. А обясненията на подс. С. неизменно следва да бъдат ценени съобразно законовата им двойнствена функция на източник на информация и защитна позиция.  На първо място  същите не са дадени от подсъдимия в изпълнение на визираното в разпоредбата на чл. 290 от НК въздържане да бъде изказана неистина. На следващо място, в същите подсъдимият заяви за ред на извършване на проверки, който не е  уреден законодателно. Нещо повече, не е уреден дори с каквито и да било вътрешни нормативни актове, или правила. А е нещо като „неписано правило“ и то в екипа. Тази доказателствена несигурност на обясненията не може да бъде противопоставена на дадени при отговорността на чл. 290 от НК показания на свидетеля - служител под прикритие №15. Поради изложеното и предвид изтъкнатото вече липса на каквото и да било съмнение за недостоверност на  показанията на свидетеля - служител под прикритие №15, Съдът даде вяра именно на последните относно обсъденото противоречие. А поради изложеното и предвид липса на други доказателства относно обсъжданото обвинение, Съдът прие за установена именно фактическата обстановка, изложена в същите показания.   

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

На 17,05,2011г. Свидетелят служител под прикритие №15 е бил спрян за проверка от подс. Н.С., който казал на свидетеля, че управлява МПС със скорост над 40 км/ч от допустимата. При това на свидетеля не бил показан радар, не било заявено от подсъдимия, че предстои да му бъде съсатвен АУАН. Подсъдимият извършил проверка на документите на свидетеля, които му били подадени от последния в кожен калъф. След като приключил с проверката на документите и без повече коментар, подсъдимият ги върнал на свидетеля. След това  св. служител под прикритие с идентификационен № 15 сложил в същия калъф две банкноти от по 10 лв. и отново подал калъфа на подсъдимия. С. от своя страна  взел банкнотите  от калъфа.

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на СП № 15, дадени в хода на съдебно заседание, извършеното от същия разпознаване в хода на ДП, обясненията на подсъдимия.

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДС. И.П. ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 НК по делото се събраха следните доказателства:

На първо място в съдебно заседание свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р разказа как  на дата, за която не успя да си спомни, пътувайки по АМ Тракия, бил спрян за проверка от служител на КАТ след тунела, до „катаджийската будка“. Въпреки, че свидетелят заяви, че не е карал с превишена скорост, тъй като е нямал такава възможност в тунела, спрелият го полицай му е казал, че е карал с превишена скорост, без да уточни с каква, нито пък му показал радар с отчетена скорост.  

Полицейският служител го поканил и двамата се качили в полицейската будка. Там полицаят първоначално започнал да му се кара, че кара с превишена скорост. После смекчил тона и му обяснил, че могат да се оправят нещата, на което свидетелят помолил да му бъде наложена по-ниска санкция. Въпреки, че бил сигурен, че е шофирал с превишена скорост, от страх да не му установи друго нарушение, свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р извадил 20 лв. и ги показал на полицая. След като ги видял, полицаят се намръщил и бутнал към свидетеля някаква папка.  В тази папка свидетелят сложил приготвените 20 лв. плюс още 20 лв. Тъй като полицаят пак се намръщил, свидетелят сложил ощ 20 лв. като общо оставената от нуго сума била 60 лв. След това полицаят затворил папката и му пожелал приятно пътуване.

Тъй като свидетелят не успя да си спомни за датата   на разказаната от него проверка,   на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията на свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р, дадени в хода на ДП пред орган на ДП. В същите свидетелят заявява, че  датата на разказаната от него проверка е именно посочената в обвинението 25,05,2011г. След прочитането им свидетелят заяви, че прочетеното е вярно.

В хода ДП свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р е извършил и разпознаване, протокола от който  е приложен на л. 68 т. 1 от ДП. в същото свидетеля  разпознава подс. П.   като лицето, което го спрял на 25,05,2011г. при тунела и на когото свидетелят дал 60 лв.

От ВДС № *** получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер, приложено в Том  2-ВДС  се установи , че същото СРС  е разрешено за извършване чрез видеозаснемане като обект на това видеозаснемане е анонимен свидетел 002 на 25,05,2011г.-         по време, когато на работа е бил подсъдимият И.П.. При предявяване на същото ВДС се установи, че в 15,17,30ч. на инкриминираната дата 25,05,2011г.  подс. П.  води разговор с лицето зад като му обяснява, че е превишил скоростта, с която е шофирал с 44 км. След това му прочита   определената за това санкция и продължават да водят разговор за промяната на глобата във времето. В 15,19,48ч. лицето зад кадър пита „няма ли друг вариант“, на което подс. П. отговаря, че няма друг вариант, той нищо не иска. Обяснява на лицето, че глобата му е 200 лв. и трябва да я плати до края на месеца. В това време подсъдимият започва да пише нещо. След в 15,21 ч.   това лицето зад кадър отново пита „не може ли нещо…“, на което подс. П. отново отговаря, че нищо не казва като добавя „Не, не, въобще не говорим“ и продължава да пише. След това в края на кадъра се виждат банкноти от 20 лв., държани явно от лицето зад кадър. Въпреки че записващото устройство постоянно се мести и основно снима тавана на будката, в един момент се вижда, че лицето зад кадър държи 3 банкноти от по 20 лв. на бюрото пред подс. П.. След като ги вижда, подс. П. заявява, че не иска да го разбират погрешно и изразява опасение, че после  „ще има приказки“, че са спрели свидетеля и са му поискали пари. След това двамата водят разговор за спътника на свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р и дали ще има проблем, свързан с него, на което свидетелят отговаря отрицателно. В 17,22,43ч. подсъдимият П. заявява, че ще си затвори очите, но не е редно, това което прави. След това, в 17,22,52ч.    казва на лицето зад кадър „Хвърляй там каквото си ми приготвил“ като му посочва някъде вдясно извън кадър. През цялото това време в кадър е горната част на тялото, заедно с главата на подс. П. и се вижда, че същият седи на бюро и пише като от време на време държи в ръка явно документ за самоличност. След като подс. П. посочва място в вдясно извън кадъра, се вижда че същият държи нещо с дясна ръка като казва „Хвърляй“, но това отново е извън кадър. В 15,23,00ч. се вижда как се пресяга ръката явно на лицето зад кадър взима документи. След което двамата се разделят, видно от пожелателните им реплики един към друг. 

  В хода на съдебно заседание подс. П. отказа да даде обяснения.

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

На 25,05,2011г. в помещение до тунела на АМ Тракия подс. П., изпълнявайки служебните си задължения, е извършил проверка на документите на неизвестно лице. След проведен разговор между тях, това лице е продължило пътя си без да му бъде съставен АУАН за някакво нарушение.

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на свидетел със защитена самоличност с ид. № 002-Р, дадени в хода на съдебно заседание и тези, дадени в хода на ДП пред орган на ДП,  извършеното разпознаване в хода на ДП и обсъденото ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС. Обстоятелствата, които съдът прие за установени, са залегнали във всяко едно от посочените  доказателства. При това по напълно идентичен и непротиворечив начин, поради което и съдът направи извод, че същите действително са настъпили на посочените в тях място,  време и начин.

Между двете доказателствени средства, събрани относно това обвинение, а именно предявените ВДС и показанията свидетел със защитена самоличност с ид. № 002-Р, дадени в хода на съдебно заседание се очертаха две основни противоречия относно това дали подсъдимият  след като е казар на свидетеля, че е извършил нарушение, му е заявил, че …….. и дали свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р в отговор на това е показал на подъсдимия първо 20 лв. а след като подсъдимият се е намръщил, свидетелят е извадил още 40 лв. и така общо е оставил сумата от 60 лв. Тези твърдения се съдържат в показанията на свидетеля със защитена самоличност с ид. № 002-Р, , дадени в хода на съдебно заседание. Същите, обаче не намериха подкрепа в единственото друго доказателство по делото, а именно предявеното ВДС.    Така в предявеното ВДС се чува как именно стоящото зад камера лица пита подсъдиимя на няколко пъти „не може ли нещо…“, на което подсъдимият неизменно отказва. На следващо място, както вече беше отбелязано при обсъждане на предявеното ВДС, в същото един единствен път се  виждат банкноти в ръката на лицето зад камера  и то именно 3 по 20 лв. едновременно. А видно от записа, същите се виждат в момент, в който лицето зад камера ги изважда от портфейла си. Тоест, твърдението на свидетеля, че първо е показал 20 лв., а след това още 40 лв. не се установи от предявения запис. Поради изложеното и предвид липсата на други доказателстав, с окито да бъдат съпоставени, както и  с оглед забраната на чл. 124 от НПК Съдът не  прие за установени горните обстоятелства, заявени от свидетеля със защитена самолиност с ид. № 002 –Р.  

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДС. З.Т. ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 НК по делото се събраха следните доказателства:

          На първо място в съдебно заседание свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р разказа как  на дата и място, за които не успя да си спомни, пътувайки с автомобил от гр. София за гр. Хасково, бил спрян за проверка от служител на КАТ, който му се представил с името „З.“, а фамилията не си спомня. Свидетелят описа спрелият го полицай като не много висок мъж с мустаци, на възраст над петдесет години. След като го спрял, полицаят казал на свидетеля „Документи за проверка“, като добавил, че свидетелят е шофирал с превишена скорост. Свидетелят не успя да си спомни точната скорост, с която е шофирал непосредствено преди да бъде спрян, но заяви, че същата е била с много малко превишена, защото спирането е било точно след завой и той е  трябвало да намали. Свидетелят не изрази спомен дали му е бил показван радар със засечена скорост. След това свидетелят започнал да се оправдава, на което полицаят казал да не се притеснява и че „ще оправят работата“. Това изказване на полицая свидетелят възприел като необходимост да му заплати. Допълнително основание за това му дало поведението на полицая, който след като му обяснил, че ще му състави АУАН, потупал по отворения багажник на полицейската кола. Този намек се оказал достатъчен за свидетеля със защитена самоличност с ид. № 002-Р и той извадил двадесет лева. Погледнал полицая, последният казал „Добре“ и свидетелят му предал парите в ръка. След като видял тези 20 лв,.  полицаят му върнал документите, прибрал парите и му пожелал приятно пътуване. За да определи именно сумата от 20 лв.  свидетелят се е ръководил единствено от собственото си решение за това като преценил, че това е достатъчно.

Тъй като свидетелят не успя да си спомни за датата и мястото на разказаната от него проверка,   на основание чл. 281 ал. 4 вр.ал.1 т. 2 от НПК бяха прочетени показанията на свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р, дадени в хода на ДП пред орган на ДП. В същите свидетелят заявява, че  датата на разказаната от него проверка е именно посочената в обвинението 26,05,2011г., а мястото е било на изхода на гр. Първомай. След прочитането им свидетелят заяви, че прочетеното е вярно.

 В хода ДП свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р е извършил и разпознаване, протокола от който  е приложен на л. 72 т. 1 от ДП. в същото свидетеля  разпознава подс. Т.   като лицето, което го е  спрял до Първомай на 26,05,2011г. и на което дал 20 лв.

 От ВДС № ***получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер, приложено в Том  2-ВДС  се установи , че същото СРС  е разрешено за извършване чрез видеозаснемане като обект на това видеозаснемане е анонимен свидетел 002 на 26,05,2011г. по време, когато на работа е бил подсъдимият З.Т.. При предявяване на същото ВДС се установи, че в 14,50,30ч. на инкриминираната дата 26,05,2011г.  подс. Т. води разговор с лицето зад кадър, от което се вижда единствено част от ръката. В 14,50,45ч. подс. Т. заявява, че колкото и да му се иска да напише фиш, трябва да напише акт. След като водят разговор с откъслечни фрази, подс. Т. обяснява на лицето зад кадър няколко различни размера на наказания. В 14,51,33ч. гласът зад кадър пита „Кво правим?“. Подс. С. му отговаря, че колкото и да иска на направи компромис, лицето е изхвърчал като тапа от завоя. След отново проведен разговор, в 14,52,18ч. подс. Т. връща документите на лицето зад кадър, на което лицето казва „Благодаря много и всичко хубаво“. В 14,52,19ч. лицето зад кадър поема в ръката си подадените му документи от подсъдимия. В  този кадър в ръката на лицето зад кадър  се вижда документ за самоличност, под който се намира вещ, наподобяваща банкнота.   По време на целия запис записващото устройство е насочено нагоре и снима  основно листа на дърво и небе като в кадър влиза само част от главата на подс. Т..

В дадените от подс. Т. обяснения в хода на съдебно заседание същият заяви, че си спомня извършената проверка и отрече да е поискал, или приел каквато и да било облага от лицето, на което е извършил проверка.

Други доказателства във връзка с обсъжданото обвинение по делото не бяха събрани.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

На 26,05,2011г. подс. Т., изпълнявайки служебните си задължения, е извършил проверка на документите на неизвестно лице. След проведен разговор между тях, това лице е продължило пътя си без да му бъде съставен АУАН за някакво нарушение.

Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на свидетел със защитена самоличност с ид. № 002-Р, дадени в хода на съдебно заседание и тези, дадени в хода на ДП пред орган на ДП, обясненията на подсъдимия, извършеното разпознаване в хода на ДП и обсъденото ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС. Обстоятелствата, които съдът прие за установени, са залегнали във всяко едно от посочените  доказателства. При това по напълно идентичен и непротиворечив начин, поради което и съдът направи извод, че същите действително са настъпили на посочените в тях място,  време и начин.

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДС. И.А. ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 НК

          В съдебно заседание свидетелят А.А. заяви, че на дата и място на АМ Тракия, за които не успя да си спомни, е спиран за проверка от пътни полицаи. Единият от тях му поискал документите и му  казал, че се движи  бързо. Свидетелят отговорил, че съжалява, след което полицейският служител му  върнал документите. При това свидетелят „от благодарност“ му дал 20 лв. като не можа да възпроизведе спомен как точно е станало това и дали полицейският служител ги е поискал. Свидетелят не заяви спомен с каква скорост е шофирал непосредствено преди извършената му проверка. Уточни, че след като му е бил проведен разпита в хода на досъдебното производство, водещият разпита му е заявил, че на изготвените видеозаписи от тази проверка е установено, че свидетелят се е движел със скорост 128 км/ ч.

          В хода на съдебното следствие от страна на прокурора постъпи искане за прочитане на протокола за разпит на свидетеля в хода на досъдебното производство, за което останалите страни не дадоха своето съгласие. Съдът прецени, че в този разпит свидетелят не възпроизвежда повече спомени от изказаните в съдебно заседание, поради което и протокола за същите не беше прочетен. 

В хода на досъдебното производство е извършено разпознаване от страна на св. А., в хода на което / приложено на л. 144 т. 1 / същият е разпознал подс. И.А.  като лицето, което през септември, или октомври  му поискал 180 лв. и взел  160 лв. от ръцете му.

В съдебно заседание подс. А. отказа да даде обяснения.

Извън горните доказателства, по делото не са събрани други такива относно това обвинение, включително не са изготвени ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС. Единствените ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС, приложени по отношение на подс. А. отразяват действията му на 20,04,2011г. и на 22,04,2011г., тоест извън инкриминирания период.

След направения анализ на  посочените доказателства Съдът прие за установена по делото следната фактическа обстановка относно обсъжданото обвинение:

На неустановена дата ходс. А. е извършил в качеството му на служител на КАТ проверка на св. А.А.. При същата проверка не е било установено нарушение от страна на свидетеля и на същия не му е бил съставен АУАН, или друг санкционен документ.  

          Така приетата фактическа обстановка се изведе от показанията на св. А.А. и извършеното от него разпознаване в хода на ДП. досежно приетите з установени обстоятелства, в посочените доказателствени средства не съдържат противоречия.

 

ГОРЕОПИСАНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА ОТНОСНО ВСИЧКИ ОБВИНЕНИЯ СЕ УСТАНОВИ ПО НЕСЪМНЕН НАЧИН ОТ СЛЕДНИТЕ, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ - от обясненията на подсъдимите С.И., П.М., Г.Б., П.к., И.Д., И.С., М.Е., Н.С., Г.Г., дадени в съдебно заседание, от свидетелските показания на свидетелите   И.П., Л.Й., Н.Г., Г.Н., М.А., Д.К., А.А., З.Н. К..И., А.З..И., Б.Ч., И.А., Д.С.,  С.Х.,  И.И., С.С., С.С., Н.Н., П.Б., В.Д., Г.Т., В.С., Т.К., Г.   Д., А.Б., В.П., Т.С., В.Б., К.В., Х.Д., М.Т., Х.К., С.С., Д.Ц., Г. Т., С.Б., Г. К., Г.К., А.Т. М.Б., Г. Т., С.З., И.Т., С.С., Д.Ц., П.К., А.Ш.,И.Г., С.В., Г.В., Д.Б., К.Р., С. Д. И.Р., И.К., свидетели със защитена самоличност с ид. № 002-Р, ид. № 001-П, ид. № 004-П  свидетел СП № 15,дадени в съдебно заседание, в кредитираната им от Съда част,  от свидетелските показания на  свидетелите А.З..П., И.П., В.Д., Г.Н., Н.Н., И.И., Г.Т., Т.К., Д.К., А.Б., К.В., Л.Й., Д.С., С.Б., Г.   Д.,     З.Н. К..   Б., Д.И., А.А., И.А., свидетели със защитена самоличност с ид. № 002-Р, дадени в досъдебното производство,прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, от свидетелските показания на  свидетелите С.С., Г.Н., И.И., Б.Ч., Х.Д., М.Т., Д.К., В.С., Д.Станев, Г.   Д., А.А.,    свидетел със защитена самоличност с   ид. № 001-П, дадени в досъдебното производство,прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, всички надлежно приобщени към доказателствения материал, от проведените в съдебно заседание очни ставки между свидетелите С.Б. и всеки един от свидетелите Стелиян Варгиев, Г.В., Д.Б. и К.Р., от назначените в хода на досъдебното производство и изслушани в хода на съдебното следствие заключения на  съдебно технически експертизи, приложени на л. 32 т. 8, л. 50 т. 8, том 9, том 12, от назначените в хода на съдебното следствие заключения на  съдебно техническа, графологическа, съдебно медицинска експертизи, експертиза № 15/ИДИ-065, както и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал -   протоколи за претърсване и изземване и лични обиски на подсъдимите,  протоколи за доброволно предаване, справка за смените на полицаите от ОДМВР П. докладни записки за дейност по пътищата, Инструкции за постова дейност при МВР, графици на дежурства, ежедневни ведомости на ОД МВР гр.Пловдив и гр. П. планове за инструктаж, техническо описание на трафик радар, писма   от мобилни оператори, свидетелства за съдимост, длъжностни характеристики и кадрови справка за всички подсъдими, заповеди за награждаване, както  и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – пътни книжки за служебни автомобили, ползвани от ОД МВР П. месечни графици и шестмесечни графици за работа на група „ПП“ към ОД МВР П. преписка по съставяне на АУАН на св. В.Б., заповеди и грамоти за награждаване, декласифицирани искане и разрешение за ползване на СРС- СП №15, както и на  приложените по делото ВДС въз основа на експлоатиране на СРС, приложени в томове №3,№4,№5,№6,№7,№2-ВДС, № 1-ВДС,№ ВДС.

          Тук е моментът да се отбележи, че Съдът кредитира като достоверни всчики показания на свидетелите, дадени в хода на ДП, прочетени на основание чл. 281 ал. 4  от НПК. Повечето от тези свидетели в съдебно заседание заявиха, че при даването на своите показания в хода на ДП не са им били разяснени правата по чл. 121 – чл. 123 от НПК. Част от тях заявиха, че не са чели протоколите, в които са били обективирани собствените им показания и са подписали същите без знание относно съдържанието на протокола. Всички тези изявления Съдът прие за неоснователни и неправодоподобни. На първо място, видно от протоколите за разпит, на всички свидетели, разпитани в хода на ДП са били разяснени правата по чл. 121- чл. 123 от НПК. При това не просто е маркирано това разясняване, а в протоколите им за разпит подробно са изписани същите текстове от НПК. И всики тези протоколи са подписани от всеки един от свидетелите. Нещо повече, същите права са посочени и в получените призовки от свидетелите, включително и за съдебно заседание. Отделно от това, всички свидетели са и са били към момента на проведените им разпити в хода на ДП пълнолетни, дееспособни граждани, без налично отклонение в психиката. Това се отнася включително за св. Б.Ч., подробно съображения за който Съдът изложи в настоящите мотиви при обсъждане на неговите показания във връзка с обвинението, повдигнато на подс. Г.Б.. А при това положение няма как да се приеме не само за правдиво, но и за житейски логично който и да било от тях да подпише документ, с чието съдържание не е бил запознат. По делото не беше установено и който и да било от тях умишлено да е дал неистински показания. Поради изложените съображения Съдът прие всички тези показания като достоверни и правдиви.

Съдът кредитира като достоверни и събрани по надлежиня законодателн ред и показанията на служител под прикритие № 15 по съображения, които изложи в настоящите мотиви при обсъждане на фактическата обстановка относно обвинението, повдигнато на подс. Н.С..

          Съдът не базира направените изводи относно фактическата обстановка на показанията на свидетелите: починалият В. Гергинов / Г./ , който беше заличен като свидетел в съдебно заседание от 14,03,2016г. съдът не базира направените изводи и на  заличените в съдебно заседание от 27,05,2016г.   свидетели М.Ц., Д.Р. и свидетел със защитена самоличност № 011-П. Причина за заличаването им стана обстоятелството, че свидетелите М.Ц. и Д.Р. не бяха намерени след многократно търсене, за да бъдат призоват. Всички тези свидетели не са дали показания пред съдия в хода на ДП, поради което и с оглед изразеното несъгласие от страна на защитата същите да бъдат прочетени, съдът не базира направените изводи на тези показания. За свидетеля със защитена самоличност № 011-П постъпи по делото Докладна записка, от която се установи, че същият отказва да дава показания. Но доколкото същият не изрази това си становище пред съдебния състав, не бяха прочетени показанията му, дадени в хода на ДП.

           Съдът не базира направените изводи относно фактическата обстановка на показанията на свидетели със защитена самоличност с ид. № 004-П и ид. № 003-К, тъй като след многократно дадената възможност на представителите на СП, явяващи се в съдебните заседания, същите свидетели не бяха осигурени за разпит. Въпреки че Съдът прочете показанията им пред съдия, дадени в хода на ДП на основание чл. 281 ал.1 т.2 от НПК за св. с ид. № 004-П и на основание чл. 281 ал.1 т.4 от НПК за св. с ид. № 003-К в съдебно заседание от 14,03,2016г., съдът не взе предвид тези показания при постановяване на присъдата си поради следните съображения:

Фигурата на защитения свидетел е възприета в нашето законодателство въз основа на европейските препоръки към държавите членки на ЕС да гарантират сигурността на дадено лице, явяващо се като свидетел в наказателния процес с цел спрямо същото лице да не бъде насочена каквато и да било агресия от страна на на обвиняемите лица. Срещу това изпълнено задължение на държавата да предпази своя гражданин – свидетел, задължавайки органите на съдебната власт да вземат мерки за неговата защита, в случая – скриване на самоличността му, се противопоставя правото на обвиняемото лице на справедлив процес. А това право включва това лице, в конкретния случай, подсъдимите и техните защитници да имат пряк и непосредствен достъп до всички, събрани по делото доказателстав, въз основа на които съдът ще постанови своята присъда. И доколкото разпитът на свидетел със защитена самоличност предствалява отклонение от принципите на състезателност и равнопоставеност, законодателят е предвидил възможността на подсъдимите и техните защитници, макар и посредством съдебния състав, да поставят въпроси на такъв свидетел след неговия разпит, за да се провери надежността и правдивостта на показанията му. В този смисъл практиката на Европейския съд е константна като нееднократно и едностранчИ. в много свои решения  Европейският съд прокламира възможността на всеки обвиняем, или подсъдим, да оспори твърденията на свидетел и да му поставя въпроси във връзка с дадените от същия показания. Именно тази възможност е залегнала и в българския НПК като в хода на съдебните прения на подсъдимите и техните защитници /  а и на останалите страни/ се предоставя описаната възможност.

          Всичко гореизложено се отнася до ситуация, в която свидетелят със защитена самоличност се яви пред съдебния състав и изложи показанията си лично пред Съда, макар и не в публично съдебно заседание пред всички страни. В настоящия случай тези двама свидетели със защитена самоличност  не се явиха пред съдебния състав и  подсъдимите и техните защитници бяха напълно и обективно възпрепятствани да му задават въпроси във връзка с гореописаната охрана на законовите им права. А непредставянето на такава възможност би съставлява нарушение на тези права. Нещо повече, в конкретния случай, дори съдебният състав нямаше достъп до свидетелите със защитена самоличност с № 004-П  и №003-К.  Тоест, не само подсъдимите и техните защитници бяха лишени да задават въпроси на посочените свидетели със защитена самоличност, но  дори и Съдът не можа да се увери, че подобни лица, най-малкото, действително съществуват. При това положение, макар да бяха прочетени техните показания от ДП, въз основа на императивната разпоредба на НПК,    ползването на същите при постановяване на настоящата присъда, би съставило съществено процесуално ограничение, тъй като би довело до грубо нарушаване на правото на защита на подсъдимите. Поради изложените съображения Съдът не базира своите изводи на тези показания.

Съдът не базира направените изводи и на материалите, съдържащи се в томове 2,7 и 16  от секретните материали по делото. Причина за това е обстоятелтвото, че в томове 2 и 7 се съдържат докладни по проверки, които не могат да бъдат ползвани при постановяване на присъда. А в том 16 се съдържат материали, неотносими към настоящото дело.

           Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.  

                   

          ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА подсъдимите Г.Б., П.К., И.С., М.Е., И.Д., Г.Г., П.М.     ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.321, ал.З, пр.2 и 4 вр. ал.2 вр. ал.1 НК и на подсъдимия С.И. по чл.321, ал.З, пр.2 и 4 вр. ал.1, пр.2 НК.

С настоящия обвинителен акт спрямо подсъдимите Г.Б., П.К., И.С., М.Е., И.Д., Г.Г., П.М.   е повдигнато обвинение за участие в процесната ОПГ, а спрямо подс. С.И.-за ръководство на същата.

Тоест, за да се изследва дали някой от подсъдимите е извършил вмененото му престъпление, следва да се  установи наличие на някоя от формите на изпълнително деяние на престъплението –ръководство за подс. И. и  участие в организирана престъпна група за останалите.

Съставомерните белези на ОПГ са предвидени в легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 20 от НК. Съгласно посочената норма, „организирана престъпна група“ представлява  структурирано трайно сдружение на три, или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години.

За да се установи наличието на първия такъв белег, а именно количествения, не е достатъчно да се установи, че участниците са повече от трима / както е в  конкретния казус/.  Абсолютно необходимо положително условие за ангажиране на наказателната отговорност на който и да е от участниците в групата, е извършителят да съзнава принадлежността си към престъпното сдружение и да знае, че членовете й действат синхронизирано. Решението за осъществяването на инкриминираната дейност трябва да е било взето на базата на информиран избор. При това дейността на членовете й не следва да е инцидентна - за конкретно престъпление, а да обхваща съгласието на отделните лица в групата относно създаване на предпоставки за извършване на поне две престъпления и постигането на общи престъпни резултати. Именно трайността представлява съществен елемент на организираната престъпна група като тя следва да може да бъде извлечена от характера и съдържанието на изградените взаимоотношения между членовете на ОПГ.

Анализът на състава на престъплението по чл. 321, ал. 2 от НК налага извод, че участието в организирана престъпна група е предварителна престъпна дейност, доколкото представлява умишлено създаване на предпоставки или условия за последващи престъпни действия на приготовление и най-вече за извършване на нови престъпления за в бъдеще. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в членуване в организираната престъпна група и се осъществява чрез извършване на определени активни действия, чрез които субектът на престъплението се обвързва в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата.

Анализът на състава на престъплението по чл. 321, ал. 1 от НК от своя страна, налага извод, че то e формално по своя характер и може да се осъществява чрез действие – изразяващо се в съгласуване на волите, ръководство или организиране на членовете на престъпната група, или бездействие – изразяващо се в съществуването на групата и подготовката на вторичната престъпна дейност. При ръководенето, извършителят задължително членува в организираната престъпна група. Изпълнителното деяние се осъществява чрез даване на нареждания на един или повече членове на групата, като им се възлагат конкретни или общи цели за изпълнение. В обхвата на това изпълнително деяние може да бъде включено и даването на указания във връзка с вече формулирани цели.

И именно за наличие на подобно на гореописаното престъпно сдружение с ръководител, мака и неформален, според обвинителния акт,  подс. И., е повдигнато обвинение на всички обсъждани подсъдими. Отделно от горното, настоящото обвинението е обвързано и с квалифициращия признак „  длъжностно лице“, както и със специалната користна  цел - користна цел - искане и приемане на подкуп от водачи на МПС по автомагистрала „Тракия".

От доказателствата, събрани в настоящото наказателно производство от обективна страна се установи по несъмнен начин единствено квалифициращото обстоятелство по чл. 321 ал. 3 пр.4 от НК. От приложените по делото трудови договори и длъжностни характеристики се установи, че всеки един от тях към момента на всички деяния е изпълнявал длъжността полицейски инспектор – подс. С.И. и младши автоконтрольор – останалите подсъдими. А заемайки посочените длъжности, от мес. март 2010г. до мес. май 2011г. включително всички подсъдими са притежавали към инкриминирания период наказателноправното качество „длъжностни лица” от категорията, регламентирана с чл.93, т.1, б.”а” НК, и същевременно „полицейски органи” – държавни служители в МВР по смисъла на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР.

При така установената по делото фактическата обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно наличието на всички останали съставомерни елемента  относно повдигнати обвинения за престъпления по чл.321 ал.3 вр. ал. 1 и ал. 2 от НК. Тоест, не се събраха от обективна страна доказателства който и да е от подсъдимите Г.Б., П.К., И.С., М.Е., И.Д., Г.Г., П.М. да  е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 НК на територията на ОД МВР - гр.П.създадена с користна цел - искане и приемане на подкуп от водачи на МПС по автомагистрала „Тракия" - с ръководител С.Г.И., а подсъдимият С.И. да е  ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 НК на територията на ОД МВР - гр.П. създадена с користна цел - искане и приемане на подкуп от водачи на МПС по автомагистрала „Тракия" - с участници П.Г.М., Г.А.Б., П.С.К., М.Ж.Е., И.П.Д., Г.Т.Г. и И.С.С., като ръководенето се изразявало в изготвянето на месечни графици, в които лицата, участващи в организираната престъпна група, тенденциозно са поставяни на пътни участъци с интензивен трафик на автомобили, както и контролирал приемането, отчитането и разпределението на паричните средства, постъпващи от организираната престъпна група, „събирани" по време на работните смени.

                На практика единствено доказателство относно тези две обвинения са  приложените по делото ВДС въз основа на експлоатиране на СРС. Така, както беше отбелязано при излагане на фактическата обстановка в настоящите мотиви, от всички извършени посредством разрешените  записващи устройства записи се установява как един, или двама полицаи стоят до отворения багажник като обикновено полицаите са снимани в долната част на телата им, без да се виждат главите и лицата им.   На повечето записи се вижда как след явно извършено спиране на шофьор, в багажника влиза една част на униформен служител, чиито ръце държат вещи, приличащи на лични документи за самоличност. След като тези ръце записват нещо и работят с документите, ръцете с документите излизат от кадър. Малко след това на някои от записите се вижда как в багажника „влизат“ чужди ръка, или ръце и оставят вещ, наподобяващи банкноти, като на някои от записите може да се различи дори стойността на банкнотите – 10 и 20 лв.    На някои от записите се вижда как след това в багажника отново „влизат“ униформени ръка, или ръце и прибират оставените вещи, наподобяващи банкноти. При това на едни от записите униформените ръце прибират тези банкноти в кутия от цигари, на други я сгъват в ръка и я слагат в джоба на панталона си.   От дублиращите като времеви период други видеозаписи   се установява отново един, или двама служители на КАТ, стоящи до служебния автомобил.На някои от записите се вижда извършеното спиране и приближаване към автомобила на служителя и на спрения шофьор. Следващото, което се вижда е, как служителят на КАТ явно извършва проверка на спрения шофьор. Последният подава документи, полицаят ги взима и двамата водят разговор. За съдържанието на този разговор от тези записи, не може да се съди. На всички, изключая трите видеофайла, приложени в Том 2-ВДС от секретните материали по делото, не е записан звук.  Другото общо за всички е, че в моментите, когато сниманите лица се намират до служебния автомобил, те са заснети от кръста нагоре. На практика не се виждат ръцете им. На нито един от тези записи не се вижда предаване на каквато и да било вещ, наподобяваща банкнота.

                Видяното във видеозаписите не намери, обаче, подкрепа в нито едно от събраните по делото доказателства.

                На  първо място св. К. заяви, че  част от установените участници, занимаващи се с взимане на неследващи им се дарове, за да не съставят АУАН на спрените нарушители, са тези, които са отразени в изготвените по делото ВДС въз основа на експлоатиране на СРС. И действително, както беше отбелязано непосредствено по-горе, на част от предявените видеофайлове- ВДС се наблюдават действията на някои от подсъдимите.   В показанията си свидетелят не заяви, обаче, нито едно конкретно име, нито пък едно конкретно действие на някой от подсъдимите, възприето лично от него. На практика той пресъздаде в показанията си съдържанието на предявените ВДС. При това положение, а именно при липса на каквито и да било лични възприятия от страна на свидетеля, не може да се приеме, че дадените от него показания потвърждават информацията, събрана чрез предявените ВДС. Това е така, тъй като на първо място, същите сами по себе си не съдържат информация относно каквото и да било престъпно поведение на който и да било от подсъдимите. А освен това, в частта им относно общите формулировки, изказани от свидетеля, за някаква престъпна дейност на някакви полицаи, не съставлява ново самостоятелно  доказателствено средство. То пресъздава съдържанието на част от приложените по делото ВДС. А при това положение, не може да се избегне забраната на чл.177 ал.1 от НПК и не може да се приеме, че предявените по делото ВДС намират подкрепа в показанията на този свидетел. А поради това обстоятелство и предвид цитираната законодателна забрана, същите сами по себе си не могат да послужат като несъмнено доказателство относно обсъжданите обвинения.

                На следващо място относно обсъжданите обвинения следва да бъдат обсъдени показанията на свидетелите  Б. и Т.. В същите, обаче се съдържа отново единствено пресъздадено съобщение от непознато лице и  от други непознати лица относно съществуването на корупционна схема между служители на ОД МВР П. Не се споменава каквото и да било име на полицаи, нито пък каквото и да било конкретно действие. При това положение няма дори как да се направи предположение, че тези показания се отнасят до който и да било от осмината   подсъдими, или пък до видените действия в предявените ВДС.

Следващите доказателства относно обсъжданите обвинения се съдържат в показанията на свидетелите В.П., С.С., С.С., В.Д., Н.Н., С.Х.. Всички те заявиха в показанията си, че са били спирани за проверка от служители на КАТ, пътувайки по АМ Тракия в инкриминирания период. При това, както вече беше отбелязано при излагане на фактическите изводи в настоящите мотиви, доколкото множеството от тях, в показанията   си, дадени в съдебно заседание, не възпроизведоха спомен относно   конкретни обстоятелства, основната конкретика относно извършените им проверки се съдържат в показанията си, дадени в хода на ДП, прочетени на основание чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т. 2 от НПК. При това прочитането на тези показания не успя да възбуди какъвто и да било спомен относно разказаните събития у повечето от тях. Така или иначе във всички тези показания – дадени в съдебно заседание и в хода на ДП, се съдържа твърдение, че всеки един от свидетелите е бил спиран от служител на КАТ заради шофиране с превишена скорост. На някои от тях е бил показан от служителя на КАТ радар, на чийто дисплей е била отчетена превишена скорост, а на други  това обстоятелство е било заявено от самия полицай. На нито един от свидетелите не е бил съставен АУАН за констатираното нарушение.  И от никой от тях съответният служител на КАТ не е поискал парична сума срещу това. Но всеки един от свидетелите е оставил парична сума от около 20 лв. било в багажника на служебния автомобил, било  лично на пътния полицай, или пък поставени в документите на автомобила. 

          Нито един от изброените свидетели не разпозна в съдебно заседание, нито пък е сторил това  в хода на ДП, конкретен полицай, свързан с разказаната от всеки един от тях извършена им проверка.  В показанията на нито един от същите свидетели не се съдържат каквито и да било обстоятелства, от които  би могъл да бъде направен извод, че разказаното от тях се отнася към настоящото дело, или към който и да било от осемте подсъдими по делото. От всички тях може да се изведе извод, че всеки един от свидетелите е спиран за проверка от служител на КАТ след като е шофирал със скорост над допустимата, всеки един от свидетелите е дал на служителя на КАТ някаква сума, или друг дар като на нито един от тях не е бил съставен АУАН.  Но този извод по никакъв начин не може да бъде отнесен към обвиненията, повдигнати на  подсъдимите по настоящото дело. Може само да се гадае дали  от страна на държавното обвинение не е било целено с показанията на тези свидетели да бъде обоснована доказателствено съществуване и дейност на твърдяната ОПГ. Но при положение, че в цитираните показания не се съдържат каквито и да било обстоятелства относно причастността на който и да било от осемте подсъдими по делото към разказаните събития, не може същите показания да се ползват като доказателство относно твърдяната престъпна дейност на подсъдимите.

          Като доказателство за съществуването на твърдяната от обвинението ОПГ не могат да послужат обсъдените показания на свидетелите А.З..И., Н.Г., И.П., Д.И., И.А., Л.Й., Г.Н., Н.Г., А.А., Д.К., З.Н. К..Ч., свидетел със защитена самоличност с ид. № 002-Р, СП с ид. № 15. Причина за това е, че в  същите се съдържат в степен, която съдът е обсъдил за приета, твърдения относно контакт с определен подсъдим, или най-много двама от тях. От всички тези показания не се извлича нито едно дори съмнение, че действията, за които всички те разказват, имат помежду си каквато и да било връзка. А фактът, че всички те разказват за собствен контакт със служител на КАТ по повод извършена им проверка за шофиране с превишена скорост, сам по себе си не може да доведе до извод за общност на всички тези ситуации. По никакъв начин от всички тези показания не може да се установи каквато и да било връзка между разказаните в тях ситуации, нито пък връзка между отделните служители на КАТ- част от подсъдимите по делото, за които разказват свидетелите. Не се  установява от същите и връзка между самите свидетели,както и каквато и да било друга такава. Поради изложеното Съдът прие, че същите не съдържат доказателства относно съществуването на каквото и да било престъпно сдружение, включително и твърдяното от обвинението такова между подсъдимите.

От изложеното Съдът направи извод, че в настоящия наказателен процес не беше установено който и да било от подсъдимите да участва в подобно структурирано сдружение изобщо. Не се установи и съществуването на подобно сдружение. А поради това обстоятелство Съдът не счете за нужно да изследва наличието на останалите елементи на ОПГ, тъй като при липса на сдружение изобщо, обективно не са налице и неговите вторични белези.

Въпреки че след като прие, че не се установи от доказателствата по делото наличие на престъпно сдружение изобщо, за прецизност Съдът ще изследва и намиращите се твърдения в ОА.

                Съгласно твърдението в обвинителния акт, използваните от Група „Престъпления по пътищата” към отдел „Криминална полиция” при ОД МВР – П.два радарни скоростомера /трафик-радари/ м.”TR- 4” с фабрични номера съответно № 055 и № 132,  притежавали бутон “VL”, който    служел за включване и изключване на трафик-радарите. С друг бутон, „Н” в порядъка на приблизително 10-15 секунди скоростта можело да бъде „изчистена”, без да се въвежда в електронната памет на техническото устройство. След изтичане на 10/15-секундния срок, в рамките на който можел да се използва бутон „Н”, скоростта се запаметявала автоматично.

                   При последващото описание на твърдяната престъпна дейност, в обвинителния акт Съдът откри едно противоречие. На първо място прокурорът е вписал, че „Членовете на ОПГ  при наближаване на МПС, движещо се с явно превишена скорост,  натискали бутона “VL”, с което  включвали радарния скоростомер, монтиран върху подходящ външен елемент от купето на паркирания край пътното платно служебен автомобил. В този момент превишената скорост била фиксирана, но незапаметена в електронната памет на устройството. При това  на дисплея се изписвали реалните дата и час, а под тях фиксираната превишена скорост. Полицейският служител показвал на нарушИ.водач данните върху дисплея, в частност изписаната превишена скорост и започвало уговаряне за проява на снизхождение от страна на пътните полицаи, които междувременно с бутон „Н” изтривали показанията на трафик-радара, за да не бъдат запаметени“.        Непосредствено след това в ОА е вписано, че повечето виновни водачи охотно давали „на ръка” пари в брой на автоконтрольорите, за да не понесат административно наказание. При това след потегляне на проверения автомобил полицаите изтривали с бутон „Н” показанието на трафик-радара.

                Тоест, противоречието се състои в това дали полицаите са изтривали посредством бутона „Н“ отчетената конкретна скорост на радара непосредствено след започване на твърдения разговор с нарушилият водач, или след приключване на този разговор и тръгването на водача. Това противоречие, обаче Съдът приема за правно ирелевантно към настоящия казус. Това е така, тъй като  така или иначе, и при двете описани хронологично действия, в нито един от двата случая твърдяният извършител не е бил в обективна възможност на натисне бутона „Н“ в посочените по-горе от прокурора 10-15 секунди,  което  натискане би довело до желаното изтриване на отчетената скорост. А както самият прокурор е отбелязал, а това се установи и от доказателствата по делото, при пропуск да бъде натиснат този  бутон, отчетената скорост се запаметявала в паметта на радарното устройство. И  след това извършилият проверката полицай така или иначе е дължал отчитане на съставен АУАН.

ТОМ 8,  л. 31-42:

На следващо място, както беше отбелязано при излагане на фактическата обстановка в настоящите мотиви, от съдебно- техническа експертиза, се установи, че при изследваните два радара, приложени като ВД в настоящето производство е установена  липсата на ясни табели за серийни номера, липса на пломби и задължителна проверка след ремонт от оторизиран сервиз, като и че  радарните скоростомери са без восъчни пломби и са отваряни. При това съгласно експертът интервенциите извършени върху тях, са били за отстраняване на откази при работа с цел ремонт. Отваряне е констатиране и  на батериите.

От съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. С.Н.Г.- старши експерт, сектор „ИДПД“ на ГД „МИУ“ в БИМ се установява, че проверявания калибриран стенд за стимулиране на Доплеров ефект, собственост на лаборатория „Полицейска техника“ към ГД „Охранителна полиция“ при МВР се намира в сравнително изправно техническо състояние, от страна на измерваната величина, съответстващо на техническите им характеристики и изисквания на Закон за измервания и действащата нормативна база. Отразено, е че са подлежали задължително на ремонт от оторизиран сервиз. В експертизата е изтъкнато, че изключение прави липсата на ясни табели за серийни номера, липса на пломби и задължителна проверка след ремонт от оторизиран сервиз. От извършена проверка на стикерите експертът е приел, че са поставени от лаборатория „Полицейска техника“ към ГД „Охранителна полиция“ при МВР, но радарните скоростомери са без восъчни пломби и са отваряни. На третия от поставените в експертизата въпроси вещото лице е отговорило, че двата радарни скоростомера TR 4 № 55  и TR 4 № 132 са стари и не много добре работещи. Според експертът интервенциите извършени върху тях, са били за отстраняване на откази при работа с цел ремонт.  В TR 4 № 132 вещото лице при извършване на експертизата е открил капачка пласмасова и хартийка за подложка, която подпира процесорната платка. Вещото лице е конкретизирало, че на TR 4 № 55му е нулирано времето, има слаба батерия и дълго време е стоял без захранване. Отварянето на батериите е видно и по неправилното разположение на винтовете, поставени от производителя. От отговора на поставения четвърти въпрос се разбира, че всеки записан звуков файл отговаря на определена честота на изпълване и тя отговаря на определена скорост на отчитане на радарния скоростомер. В заключението си вещото лице допълва, че при генериране на звуковите файлове от диска отговарящи на определена скорост на отчитане от радарния скоростомер и той отчита с грешка, която е в границите на максимално допустимата за ободрения тип.

Съгласно изнесеното в обвинителния акт, тези манипулации са извършвани от подсъдимите с цел да изнудват нарушителите на ЗДП да им дават подкупи, срещу което подсъдимите не следвало да им съставят АУАН.

Въпреки че не е било част от задачата и не е законоводопустимо, в заключението на обсъденото заключение се съдържа предположение, че радарите са отваряни, за да се отстранят текущи дефекти, тъй като радарите били стари.

Тоест, по делото беше установено, че изследваните радари, използвани от подсъдимите в ежедневната им работа по контрол на спазване на ЗДП, са отваряни. Но от доказателствата по делото не се установи  причината за това и авторът, или авторите на това отваряне. Така не се събраха доказателства не само за верността на твърдението в ОА  и предположението в техническата експертиза, но и за  никакво друго обяснение на този факт. При това положение няма как да се приеме, че някой от подсъдимите е извършвал това. Още по-малко може да се установи дали причината е била свързана с каквато и да било недобросъвестна дейност.

Тук е моментът да се отбележи, че както беше посочено при излагане на фактическата обстановка в настоящите мотиви, в един от звукозаписите – ВДС, а именно разговор № 43   №*** от 18.05.2011г., 14.56ч. от ВДС –протокол № ***т 08,06,2011г. се установи наличие на разговор между подс. И. и непознато лице. Действително, от съдържанието на разговора може да се направи предположение, че притесненията, съдържащи се в репликите на подс. И., се отнасят до работата на ползваните от него и колегите му радари. Но за да се превърне това предположение във факт, при това несъмнено установен, е необходимо същото да бъде подкрепено и изяснено от друго доказателство по делото. А такова доказателство отново не беше събрано по делото. А само по себе си това ВДС не може да служи като достатъчно доказателство относно обсъжданото обвинение не само поради забраната на чл. 177 ал.1 от НПК, но и поради обстоятелството, че в него не се съдържа информация с кого именно е разговарял подс. И., нито пък информация И. да е осъществил каквато и да било манипулация върху обсъжданите от него радари.

                На следващо място в обвинителния акт, наред с описания в предния абзац криминален начин за действие при хипотезите на отказ да се даде подкуп от виновния водач, е описан и друг такъв. Според обвинението в част от тези случаи подсъдимите  прилагали и алтернативен технически способ за привеждане на дигиталните показания на трафик-радара в съответствие с отбелязаната в АУАН превишена скорост, в която се изразявало административното нарушение по ЗДвП. Така, според прокурора, в различни директории в паметта на своите мобилни телефони подсъдимите били въвели множество мултимедийни файлове – звукови файлове, наподобяващи свирене с уста.При аудио-възпроизвеждането им с мобифона в близост до радарен скоростомер отделните мултимедийни файлове генерирали звук /мелодия/ с определена честота на излъчване; всеки записан звук с  конкретна честота на излъчване отговарял на определена скорост на отчитане от радарния скоростомер, т.е. всяка генерирана звукова честота отговаряла на различна скорост. При това трафик-радарът реагирал на мелодиите с отчитане на определена скорост с грешката, която е в границите на максимално допустимата за съответния тип /в казуса ”TR- 4”/ - прилаганият от обвиняемите технически способ бил ефективен.

И като трети вариант в обвинителния акт е посочено, че при отказ на нарушителя да плаща подкуп подсъдимите И., Б., К., Д., Г. и С. могли да не използват служебен автомобил за манипулиране показанията на единия или двата радарни скоростомера ”TR- 4” с фабр. № 055 и ”TR- 4” с фабр. № 132, който способ бил свързан със загуба на време и отклоняване от указаното им място за даване на наряд.Вместо това в непосредствена близост до включен с бутон “VL” трафик-радар възпроизвеждали с мобифон онзи мултимедиен файл, чиято честота на излъчване отговаряла на скоростта, вписана в АУАН; трафик-радарът отчитал и запаметявал звуковите вълни от мобифона като скоростта в АУАН.

 

                И за пореден път Съдът прие, че  относно горните твърдения в ОА по делото не бяха събрани никакви доказателства. Освен в обвинителния акт горните твърдения не се съдържат нито в  свидетелски показания, нито в писмени, нито във веществени доказателства, нито във ВДС. Дори в показанията на свидетелите Б., К. и Т. не се съдържат нито едно име, включително и на някой от подсъдимите. Нито пък каквито и да било други индивидуализиращи признаци, от които да се направи дори предположение, че някой от подсъдмите е причастен по  някакъв начин към подобна дейност.

                Действително, както беше отбелязано при излагане на фактическата обстановка в настоящите мотиви, от съдебно- техническа експертиза, се установи, че Сочените мултимедийни файлове в ОА са  били въведени в паметта на:  мобифона м.”Sony Ericsson”, модел „К 750 i”, с IMEI            №***а подс.И.;  мобифона м.”Nokia”, модел „2330-с 2”, с IMEI №***на подс.Б.;  мобифона м.”Samsung”, модел “SGH-D 900”, с IMEI №***а подс.К.; мобифона м.”Nokia”, модел „2600 classic”, с IMEI №***на подс.Д.; мобифона м.”Samsung”, модел “SGH-D 880”, с IMEI             №***на подс.Г.; мобифона м.”Nokia”, модел „5530”, с IMEI   №***а подс.С..

Съответно отново от заключението на  техническата експертиза,  изследвала процесните два радара, приложени като ВД в настоящето производство е установено, че всеки записан звуков файл отговаря на определена честота на изпълване и тя отговаря на определена скорост на отчитане на радарния скоростомер.

По делото, обаче, не бяха събрани каквито и да било доказателства който и да е от подсъдимите да е използвал някой от тези файлове. Още по-малко да е ползвал същите файлове с посочената от прокурора цел, а именно да генерират в паметта на радарния скоростомер необходимата им скорост и то, след като някой от нарушителите ЗДП водачи на МПС е отказал да им даде подкуп. Всъщност единствения такъв свидетел, разпитан по делото, който е влязъл в конфликт с проверилият го служител на КАТ и на когото е бил съставен АУАН, е св. В.Б.. Същата, обаче, по никакъв начин не споменава в показанията си използване от страна на този служител на КАТ на каквито и да било звукови файлове. А относно същото обстоятелство по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства.

При това положени няма как дори да се предполага, че установените по делото в телефоните на  посочените подсъдими  звукови файлове са били използвани от който и да било от подсъдимите с посочената от прокурора цел.

Относно постоянното телефониране от страна на подсъдимите до техни колеги от управлението във връзка със следене на техните началници, или пък относно това да са оставяли събраните за деня суми от „подкупи“ в цигарени кутии, които укривали в мантинелите, изхвърляли ги встрани край пътя по места, където лесно могат да бъдат открити, или закрепяли кутиите в билбордовете, отново не бяха събрани доказателства. Единствено по делото се установи, че   част от подсъдимите са контактували по телефона със свои колеги. Но от доказателствата по делото по никакъв начин не можа да се изведе дори предположение, че тези разговори са касаели твърдението в обвинителния акт, или че същите са били във връзка с престъпна дейност на подсъдимите. 

               

                Съгласно твърдението в обвинителния акт, основно, ръководенето на ОПГ се изразявало в съставянето на месечни графици от обв.И., в които тенденциозно поставял участниците в групата като дневни смени /наряди/ на пътни участъци с интензивен трафик на автомобили, осигурявайки така възможност на себе си и останалите да спират по-голям брой МПС за превишена скорост, от чиито водачи да искат и получават подкуп. При това отново в ОА е вписано, че  подс. И.. е изготвил три месечни графика, а именно   месечен график рег. № 9163/23.02.2011г. за периода от 01.03.2011г. до 31.03.2011г.,  месечен график рег. № 15253/24.03.2011г. за периода от 01.04.2011г. до 30.04.2011г., месечен график рег. № 20321/27.04.2011г. за периода от 01.05.2011г. до 31.05.2011г. 

          По делото, обаче, не бяха събрани несъмнени доказателства не само дали  подс.И. е изготвял месечните графици изобщо като полицейски инспектор, но и да е  изготвил тези конкретни три графика. На първо място относно това  той да е изготвял месечните графици по делото регулярно не се  събраха никакви доказателства.   Както беше отбелязано при излагане на фактическата обстановка по делото, относно този факт между доказателствата по делото се оформи противоречие. И по изложените отново там мотиви Съдът прие, че не е установено по делото подс. И. практически да е изготвял месечните графици на група „Престъпления по пътищата“ към ОД МВР П. На следващо място, от приложените по делото графици не се установи същите да са изготвени от подс. И.. Подобно обстоятелство  не се установи нито от събраните по делото гласни, нито писмени, нито веществени доказателства. Нещо повече, не се установи също и подс. И. по какъвто и да било начин да е въздействал върху съдържанието на тези графици, каквото твърдение се съдържа в ОА.

                 Отделно от това, както отново беше отбелязано при излагане на фактическата обстановка по делото, от показанията на свидетелите Г.В. и И.Г. се установи,че един  път св. Б., след като е изготвил сам съответния месечен график,  е разпоредил на подс. И. да го подпише на графа „изготвил“ . и след като подсъдимият е отказал, е отправил същото разпореждане към  св. Г.. При това мотивът е бил, че той сам трябва да се подпише в графа „утвърдил“, поради което в графа „изготвил“ следвало да има друг подпис. А това обстоятелство отново води до  направения  вече извод, че именно св. Б. е съставял месечните графици  по принцип.  На следващо място, това обстоятелство води до основателно съмнение дали и друг път не е имало подобна ситуация, както и дали наличните по делото три месечни графика не са били подписани от подс. И. при подобни ситуации.

                Така или иначе, доколкото всичко гореизложено остава в сферата на догадките, не може да се приеме за установено и то по несъмнен начин, че именно подс. И. е действителния автор на процесните три графика.

                Нещо повече, дори да се беше установил този факт, не беше установено това съставяне да има каквото и да било отношение към твърдяната от обвинението престъпна дейност. От доказателствата по делото не  бяха оформени дори предположения, че в тези три графика нарядите на вписаните там полицаи са подредени по някакъв необичаен начин, който да доведе до връзка с престъпна дейност на подс. И.. Това  предположение съществува единствено и само в мотивната част на обвинителния акт, но същото  не се откри в нито едно от събраните по делото доказателства

и по никакъв начин не може да послужи като доказателство относно това подс. И. да е вършил това.

А относно твърдението в обвинителния акт, за следващо изпълнително деяние от страна на подс. И., изразяващо се в контрол по отношение приемането и последващото / отчитане и разпределение между участниците в ОПГ на паричните средства с произход подкупите, приемани по време на работните смени по пътищата в района на автомагистрала „Тракия”, по делото не бяха събрани никакви докаателства, които да бъдат обсъдени. Като такова доказателство, по преценка на Съда, не може да послужи и посоченото в показанията на св. К. ВДС – звукозапис. Видно от съдържанието на намиращите се в същите  разговори, от нито един от тях  не може да се изведе  предложение, че подс. И. е звънял и е подканял когото и да било от останалите подсъдими да слизат, за да им даде тяхната част от твърдяните подкупи. Нито пък подобно твърдение се съдържа в други доказателства по делото.

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДСЪДИМИТЕ С.И. И П.М. ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 вр. чл. 20 ал.2 от  НК:

При така установената по делото фактическата обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това на  13.05.2011г. за времето от 10,24ч. до 10,28ч. на 62-64 км от автомагистрала „Тракия” /пътен възел ханче „Церово”/ посока София подсъдимите И. в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Г – ІІ, полицейски инспектор VІ степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.– и М. в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – ІІ степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.- в съучастие като съизвършители да са приели от М.М.А. дар, който не им се следва – банкнота от 20 лв., - за да не извършат действие по служба, произтичащо от задълженията им по ЗДвП –      да съставят документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на лек автомобил с превишена скорост над допустимата от св.М.А./.

Както беше отбелязано при излагане на фактическата страна на процесното деяние в настоящите мотиви, относно обсъжданото  обвинение като доказателства по делото бяха събрани показанията на св. М.А. и 2 броя ВДС, получени след експлоатиране на СРС, обективирани в запис  № от протокол № 51 и запис №***т протокол № 53. При това в показанията си св. А. не възпроизведе какъвто и да било спомен относно конкретното обвинение, а и изобщо да е давал пари на пътни полицаи, за да не му бъде съставен АУАН. Свидетелят не успя да разпознае който и да било в залата като полицай, извършил му изобщо проверка, включително двамата подсъдими С.И. и П.М..

Действително, от  втория обсъден запис – ВДС се установи, че единият от тях взима банкнота, наподобяваща 10 лв. и я прибира в цигарена кутия, която от своя страна прибира в джоба на панталона си. Но от записа не се установи как и кога тази банкнота е попаднала в багажника, нито пък кой от двамата я прибира. Освен записаните образи, в същия файл липсват звукозаписи, от които би могло да се съди за проведения между тримата разговор.

Тоест, по никакъв начин не можа да се установи дали тази видяна на записа банкнота изобщо е оставена от свидетеля А. и от кого изобщо. По делото не бяха събрани каквито и да било други доказателства, относими към обсъжданото обвинение. 

            От изложеното Съдът изведе извод, че  по делото се установи, че двамата подсъдими И. и М. действително на   инкриминираната дата и час и са изпълнявали служебните си задължения на посочения участък на автомагистрала „Тракия” като са извършили проверка на св.А..  По делото, обаче, не бяха събрани каквито и да било доказателства относно това двамата да са приели неследващ им се дар и то в посочения от обвинението размер от  20 лв. и то след извършена проверка на св. М.А.. Всъщност, дори обстоятелството, че свидетелят А. е бил спиран от двамата подсъдими на горната дата за проверка, се установява единствено от записа на изготвеното ВДС, въз основа на експлоатиране на СРС.   Освен, че от обсъдения запис не можа да се установи съставомерно вземане от страна на който и да е от двамата подсъдими на неследващ им се дар, всъщност този запис сам по себе си не може да служи дори и като доказателство за извършената на св. А. проверка. Това е така, тъй като подобна информация се съдържа единствено и само в него и не е подкрепена от нито едно от останалите, събрани по делото доказателства, такава информация не се съдържа и в показанията на самия свидетел А.. Последният, в показанията си, дадени пред настоящия съдебен състав, заяви, че, не си спомня за подобна проверка, не му е познат който и да било от подсъдимите и изобщо не си спомня за случай да даде пари на пътен полицай за извършено от него нарушение. За същата проверка не успяха да си спомнят и подсъдимите И. и М. в дадените от тях обяснения. А поради описаната изолация на обсъденото ВДС, в настоящия казус е налице забраната, визирана в  разпоредбата на чл. 177 ал. 1  от НПК.

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДС. Г.Б. за извършено престъпление по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 вр. чл. 26 ал.1 от  НК.

От изложеното при описание на фактическата обстановка в настоящите мотиви и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. Б. за времето от 12,14ч. до 17,52ч. на 25,05,2011г. на АМ Тракия, в качеството си на длъжностно лице, при условията на продължавано престъпление да е приел дар от З.Н. и Б.Ч., за да не извърши действие по служба, произтичащи от задълженията му по ЗДП.

Така от приетата от Съда в настоящите мотиви фактическата обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. Б. на 25,05,2011г. от 12,14ч. до 12,18ч. на автомагистрала „Тракия” посока Пловдив /пътен възел ханче „Калугерово”/ да е приел от З.Н. дар, който не му се следва – една банкнота от 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.З.Н./.

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на 25,05,2011г. за времето от 12,14ч. – 17,52ч. подс. Б., изпълнявайки служебните си задължения, е извършил проверка на св. З.Н., в хода на която св. Н. е оставил пред подсъдимия банкнота от 20 лв. в отворения багажник на служебния им автомобил.

Не бяха  установени, обаче,  по несъмнен начин останалите, относими към това обвинение, обстоятелства.

На първо място от доказателствата по делото не беше установено самото изпълнително деяние – вземане на дар от страна на подс. Б.. Както беше отбелязано при излагане на фактическата обстановка в настоящите мотиви, че свидетелят Н. е оставил 20 лв. в отворения  багажник на служебния автомобил  пред погледа на подс. Б., заяви в показанията си самият свидетел в съдебно заседание. Това негово твърдение намери подкрепа в предявените  по делото ВДС, обсъдени по-горе. По делото, обаче по никакъв начин не беше установено взимането от страна на подс. Б. на така оставените от свидетеля 20 лв. Това обстоятелство се съдържа единствено във второто, предявено ВДС, а именно във видеофайл №*** При това на този запис, както беше описано се вижда единствено как ръка в   униформен ръкав и прибира банкнотата.   Действително, от обстоятелството, че процесното СРС е разрешено  по време, когато на работа до наблюдавания служебен автомобил са били подсъдимите И. и Б., може да се направи предположение, че ръката е на някой от двамата. Тоест, някой от двамата е взел тази банкнота. Но това предположение съвсем не е достатъчно, за да обоснове установено по несъмнен начин изпълнително деяние. На първо място,  фактът на взимане на банкнотата се съдържа единствено във ВДС, въз основа на експлоатирано СРС и не е потвърдено от каквото и да било друго доказателство по делото. Тоест, налице е забраната на чл. 177 ал.1 от НПК. На следващо място, дори от това единствено доказателствено средство не може да се установи кой е автора на предполагаемото взимане. При това положение Съдът прие, че изпълнителното деяние  - взимане на дар в размер на 20 лв. не беше установено по изискуемия от разпоредбата на чл. 303 ал.1 от НПК  несъмнен начин, поради което и същото остана доказателствено необозпечено. 

На следващо място не беше установено констатирано от страна на свидетеля нарушение. Самият той в показанията си, дадени в съдебно заседание заяви, че не е шофирал с превишена скорост, а спрелият го полицай му е заявил, че е шофирал с такава като му е казал конкретна стойност – 15 км/ч., която била показана на свидетеля и на радар. Но доколкото по делото не са събрани каквито и да било други доказателства относно това обстоятелство, няма как да се изследва наличното вътрешно противоречие в показанията на свидетеля.  А при това положение, че е налице  обективна невъзможност да бъдат съпоставени тези показания с каквото и да било друго доказателство, наличното  противоречие остава като непотвърдено предположение, попадащо под забраната на разпоредбата на чл. 303 ал. 2 от НПК.

Нещо повече, освен че не беше установено извършено нарушение от страна на свидетеля, по делото по никакъв начин не беше установено изразено от страна на подсъдимия, или неговия колега – подс. И. желание да съставят АУАН на свидетеля. Такова изказване от тяхна страна не се съдържа дори в показанията на самия свидетел Н.. А при положение, че свидетелят заяви увереност, че не е извърши нарушение и самият пътен полицай не му е заявил, че следва да му бъде съставен АУАН, или друг санкционен документ, няма как дори да се предполага, че свидетелят е очаквал каквато и да било санкция спрямо себе си, предотвратяването на която да би могло да мотивира у него желание да даде на подсъдимия процесните 20 лв.  Напротив, самият свидетел заяви в показанията си, че е оставил тази сума с цел полицаите да се почерпят. Доколкото  разумността и житейската сериозност на това твърдение не е от значение за определяне на съставомерността на процесното деяние, Съдът не намира

От гореизложеното Съдът изведе извод, че оставянето от страна на св. Н. на 20 лв. пред погледа на подс. Б. не може да изпълни със съдържание изискуемата от разпоредбата на чл. 301 ал. 1  от НПК цел на вземане на облага, или дар, а именно за да не бъде извършено от страна на подсъдимия на действие по служба. При положение, че няма доказано по несъмнен начин нарушение, извършено от свидетеля и липсва твърдение от страна на подсъдимия за съставяне на АУАН,  няма как да се приеме за доказано обстоятелството, че процесните 20 лв. са оставени от свидетеля именно за да не състави подсъдимият  на свидетеля АУАН, както се твърди от  обвинението.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства  Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. Б.  на 25,05,2011г. между 17,49ч до 17,52ч. на 102-104 км от автомагистрала „Тракия” посока София приел от Б.С.Ч. дар, който не му се следва – една банкнота от 50 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на лек автомобил със скорост над допустимата от св.Б.Ч./.

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на     25,05,2011г. подс. Б. е изпълнявал служебните си задължения. На същата дата на  св. Б.Ч. е била извършена проверка от полицейски служител. В процес на тази проверка св. Ч. е оставил пред погледа на служителя банкнота от 50 лв. в отворения багажник на служебния   автомобил.

Не бяха  установени, обаче,  по несъмнен начин останалите, относими към това обвинение, обстоятелства.

На първо място от доказателствата по делото не беше установено авторството на  извършеното деяние. Че именно подсъдимият Г.Б. е извършил обсъжданата проверка на св. Ч. се установява единствено от предявените ВДС. В показанията си св. Ч. не заявява знание относно личността на полицая. А в извършеното разпознаване не само не го разпознава, но и посочва съвсем друго лице, на което е заявил, че е дал процесните 50 лв. Доколкото по делото други доказателства, които да могат да бъдат обсъдени във връзка с това обвинение, е налице забраната на чл. 177 ал.1 от НПК. И доколкото участието от страна на подс. Б. се съдържа единствено и само в изготвените по делото ВДС, не може да се установи по изискуемия от НПК несъмнен начин обстоятелството дали именно той е извършил процесната проверка, респективно дали пред него св. Ч. е оставил банкнотата от 50 лв. С оглед на изложеното и предвид обективната невъзможност да бъде установен подс. Бодоруво като извършител на обсъжданото деяние, Съдът счете, че не следва да се изследват останалите съставомерни елементи на това престъпление. Вместо това само ще отбележи, че от събраните по делото доказателства по това обвинение не може да се установи дали св. Ч. е извършил изобщо някакво нарушение, за което проверилият го полицай да е бил длъжен да състави АУАН. Освен липса на несъмнени доказателства в тази връзка, по делото е налице и вътрешно противоречие в единственото доказателствено средство  относно това обстоятелство, а именно показанията на самия св. Ч.. Както беше отбелязано, същият заяви, че макар полицаят да му е казал, че шофира с превишена скорост, свидетелят не го  е приел за достоверно. Не на последно място по делото по никакъв начин не беше установено и изпълнително деяние – вземане на дар от страна на подс. Б.. 

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДС. П.К. за извършено престъпление по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2   НК.

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства,Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. П.К. на 27.05.2011г. в 17,19ч. в участъка на 102-104 км на автомагистрала „Тракия” посока Пловдив, в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.да е  приел дар, който не му се следва, от защитен свидетел № 002-Р – две банкноти с номинал от 10 лв.,   за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.183 ЗДвП /несъобразено движение на управлявания от св. № 002-Р автомобил върху платното за движение/.

 Както беше отбелязано при излагане на фактическата страна на процесното деяние в настоящите мотиви, относно обсъжданото  обвинение като доказателства по делото са събрани показанията на  свидетеля със защитена самоличност с ид. № 002-Р, показанията на същия ,дадени в хода на ДП, прочетени на основание чл. 281 ал.4, вр.ал. 1 т. 2 от НПК, обясненията на подс. К. и ВДС № *** получено при експлоатиране на СРС. При това от тези доказателства по изискуемия от разпоредбата на чл. 303 ал. 2 от НПК се установи, че на инкриминираната дата 27,05,2011г. в 17,19 ч. свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р е бил спрян за проверка от изпълняващия служебните си задължения подс. Петък К.. След проведен разговор между двамата, свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р си е тръгнал.

От доказателствата по делото не се установи на първо място основният съставомерен елемент, а именно подс. К. да е приел от свидетеля със защитена самоличност с ид. № 002-Р, какъвто и да било дар, включително и твърдените от обвинението 2  банкноти по 20 лв. За това обстоятелство заяви в показанията си, дадени в хода на съденото следствие единствено самият свидетел със защитена самоличност с ид. № 002-Р. Но това негово твърдение остана непотвърдено от нито едно от останалите, събрани по делото доказателства. Доказателства за същото не се съдържат нито в обясненията на подсъдимия, нито във ВДС въз основа на експлоатиране на СРС. При това положение Съдът прие, че в настоящия казус е налице хипотезата на чл. 124 от НПК, съгласно която присъдата не може да се основава само на показанията на свидетел със защитена самоличност, поради което и изведе извод, че от доказателствата по делото не може да се установи по несъмнен начин, че подс. К. е взел от свидетел със защитена самоличност с ид. № 002-Р дар, или  каквато и да било облага.  

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДСЪДИМИТЕ  И.Д., М.Е., Г.Г. И И.С. за извършено престъпление по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.1 и пр.2 алт.2 вр.чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 НК

От изложеното при описание на фактическата обстановка в настоящите мотиви и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подсъдимите  И.Д., М.Е., Г.Г. и И.С. в периода 11,05,2011г.- 18,05,2011г. за подс. И.Д., в периода 27,04,2011г.- 18,05,2011г. за подс.М.Е., в периода 27,04,2011г.- 17,05,2011г. за подс. Г.Г. и в периода 16,05,2011г.- 17,05,2011г. за подс. И.С. на АМ Тракия, всеки от тях в качеството им на длъжностно лице, при условията на продължавано престъпление да са приели дар:  подс.И.Д. от А.З.и И.И., подс.М.Е. от Г.Н.,  подс.Г.Г. от А.А. и Д.К., подс.И.С. от И.А., подсъдимите И.Д. и М.Е., в съучастие като съизвършители- от Н.Г.,  подсъдимите  М.Е. и Г.Г. в съучастие като съизвършители – от Л.Й.,  подсъдимите Г.Г. и И.С. в съучастие като съизвършители  -от И.П. и Д.И., за да не извърши всеки един от тях действие по служба, произтичащи от задълженията му по ЗДП.

При така   приетата от Съда в настоящите мотиви фактическата обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. Д.  на 11.05.2011г. за времето от 11,01ч. до 11,05ч. в участъка на 62-64 км на автомагистрала „Тракия” посока Пловдив да приел от А.п.з.ар, който не му се следва – две банкноти с номинал от 10 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на лек автомобил със скорост над допустимата от св.А.З..

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на 11,05,2011г.  По време на дежурство на подс- Д. и св. Ш.  св. З.е била спряна за проверка от служител на КАТ на АМ Тракия. Както беше отбелязано по-горе, това обстоятелство се установи от показанията й, дадени в хода на съдебното и досъдебнотопроизводства. Същото се потвърди и от наличната информация в предявеното ВДС   № *** получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер – видеофайл №***

Не бяха  установени, обаче,  по несъмнен начин останалите, относими към това обвинение, обстоятелства.

На първо място от доказателствата по делото не беше установено авторството на деянието. Съгласно обвинението извършител на същото е подс. И.Д.. Но данни относно това обстоятелство по делото се съдържат единствено в обсъденото  ВДС   № *** получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер – видеофайл №*** Въпреки че от самия видеозапис на практика не можа да се установи със сигурност личността на подс. Д., от същия запис ясно се установява, че другият наблюдаван полицай е именно св. А.Ш.. И при положение, че обсъжданото СРС е разрешено с обект за наблюдения служебния автомобил по време, когато на смяна са били именно тези две лица, по метода на изключването може да се достигне до предположение, че именно подс. Д. е другият полицай, присъстващ на записа от предявеното ВДС. Но, съгласно разпоредбата на чл. 303 ал.2 от НПК осъдителна присъда не може да почива на предположения. Нещо повече, в конкретния казус дори това предположение се извежда от доказателствено средство, въз основа само на което отново не може да бъде постановена осъдителна причина. Тази забрана се съдържа в разпоредбата на чл. 177 ал.1 от НПК.  А други доказателства относно дори само участието на подс. Д. в процесната  проверка, по делото не бяха събрани. Съдържащата се информация в посочената пътна книжка на наблюдавания автомобил „Опел Астра“ с ДК № ***, че в  инкриминирания период    служебният автомобил е бил обслужван от подс. Д., само по себе си не може да удостовери горното обстоятелство.

От доказателствата по делото не беше установено също съставомерното приемане на дар. Съгласно обвинението, този дар е получен оп тодсъдимия именно от св. З.о, че именно св. З.е лицето, за което се твърди, че е оставила 20 лв. в отворения багажника на полицейския автомобил, както и че някой от присъстващите там полицаи е взел, или видял тази банкнота, по делото отново не бяха събрани доказателтва. Че е оставила такава банкнота пред погледа на единия полицай, който й благодарил, е заявила свид. З.в показанията си, дадени в хода на ДП. за подобно обстоятелство същата на успя да си спомни в разпита си по време на съдебното следствие. Такъв спомен не се породи у нея и след прочитане на показанията й от ДП. Това нейно твърдение не намери подкрепа и в предявените по делото ВДС. Всъщност по никакъв нечин не беше установено чия е ръката, влязла   в кадър във видеофайл, а именно №*** оставила на кората в багажника две банкноти от по 10 лв.  действително, доколкото този видеофайл отразява същия времеви участък на другия предявен видеофайл №*** на който се вижда че в същото време именно св. З.стои до отворения багажник. Но доколкото на него не се вижда тялото на свидетеля под кръста, нито движението на ръцете й, това може да послужи единствено като предположение, че св. З.е оставила обсъжданите банкноти.  От доказателствата по делото не можа да се установи и кой е притежателят на ръцете, които се вижда че прибират оставените в багажника 20 лв. на  видеофайл №***от  ВДС № ***т нито един от двата обсъдени записа не се установи личността, притежаваща тези ръце. За личността на полицая, пред когото св. З.е оставила 20 лв. , не заяви самата тя в показанията си, а същата не е извършила и разпознаване на същия полицай. При това положение на практика липсват не само несъмнени, но и каквито и да било доказателства относно тези обстоятелства.

А с оглед липса на доказателства относно авторството на обсъжданото престъпление от страна на подс. И.Д., както и относно изпълнителното деяние приемане на дар Съдът счита, че не следва да обсъжда липсата и на останалите съставомерни признаци на това обвинение.

Затова само ще отбележи, че по делото не беше установено  извършено от свидетеля  нарушение на ЗДП, включително и посоченото в обвинението такова по чл. 182 от ЗДП. Не беше установено също от страна на подсъдимия да е обяснено на свидетеля, че следва да й бъде съставен АУАН. Напротив, самата св. З.аяви, че полицаят е оставил у нея  впечатление, че няма да й състави АУАН. А при това положение не може дори да се предполага, че заявените пари в показанията на св. З.адени в хода на ДП, са оставени от нея със съставомерната  на престъплението по чл. 301 от НК цел извършителят да извърши, или не извърши не що по служба. Нещо повече, след като е проверил документите й, полицаят й е върнал документите без коментари за санкциониране. На практика с това негово действие, извършената проверка е приключила. При това без той да й е казал, че не я санкционира поради очакване за някакво действие от нейна страна. Тоест, полицаят не е съобщил на свидетеля, че същата следва да  бъде санкционирана изобщо, не й налага санкция, не е проведен какъвто и  да било разговор за някакъв дар, включително посочената от обвинението сума от 20 лв. И едва след приключване на проверката, свидетелката оставя заявените от нея  20 лв.  При това положение не може да се предполага, че заявените пари в показанията на св. З.адени в хода на ДП, са оставени от нея и със следващата съставомерна  на престъплението по чл. 301 от НК цел загдето извършителят е извършил, или не е  извършил нещо по служба. Тоест, освен че горните твърдения се съдържат единствено в показания на свидетеля, прочетени на основание чл. 281 ал. 4 от НПК и  предвид липсата на , по

Отделно от  изложеното всички описани твърдения отново се съдържат единствено в показанията на св. З.адени в хода на ДП, прочетени на основание чл. 281 ал.4 от НПК.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. Д.  на11.05.2011г. в интервала между 15,12ч. и 15,16ч. на 104 км от автомагистрала „Тракия” посока София да е приел от И.В.И. дар, който не му се следва – една банкнота от 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на лек автомобил със скорост над допустимата от св.И.И./.

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на 11,05,2011г. на 104 км. на АМ Тракия св. И.И. е бил спрян за проверка от   служители на КАТ –подс. Д., или св. Ш..   Спрелия го полицай му обяснил, че шофира с превишена скорост и  че ще му бъде съставен АУАН.   Показал му радар, на който свидетелят видял  отчетена скорост от 140 км/ч.  След това, без   разговори за пари,   свидетелят оставил  20 на  задната кора на отворения капак на полицейския автомобил.

Не бяха  установени, обаче,  по несъмнен начин останалите, относими към това обвинение, обстоятелства.

На първо място от доказателствата по делото не беше установено авторството на деянието, както и съставомерното приемане на дар. Съгласно обвинението извършител на същото е подс. И.Д. като твърдяния за получен дар е получен  именно от св.И.. Но данни относно това обстоятелство по делото се съдържат единствено в обсъденото  ВДС   № *** получено при експлоатиране на СРС, обективирано на хартиен носител в протокол със същия номер – видеофайл №***от ***т този  видеозапис се вижда, че подс. Д. присъства на извършената на св. И. проверка и разговаря с него, след като св. Ш. взима документите му и излиза от кадър. Че е оставил такава банкнота пред погледа на единия полицай,   заяви свид. И. в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие. От видеофайл №***се установи, че след като непозната ръка слага в  отворения багажник нещо под намираща се в багажника тетрадка, намиращият се там полицай, чиято глава и лице не се вижда,  повдига тази тетрадка и взима от нея вещ, наподобяваща парична банкнота. Както беше отбелязано по-горе, при извършеното разпознаване от страна на св. И., същият не е разпознал подс. Д., а неприсъствалият на проверката подс. Е..

От изложеното Съдът изведе извод, че относно твърдяно приемане на  дар от страна на подс Д. по делото не се събраха несъмнени доказателства. Освен, че с оглед забраната на чл. 177 ал. 1  от НПК, обсъдените ВДС  не дава доказателствена сигурност на отразените в него обстоятелства, всъщност дори и чрез тях не можа да се отстрани наличното предположение, че някой от двамата – подс. Д. и св. Ш. е притежател на ръката, взела вещта, наподобяваща банкнота.

С оглед липса на доказателства относно авторството на обсъжданото престъпление от страна на подс. И.Д., както и относно изпълнителното деяние приемане на дар Съдът счита, че не следва да обсъжда липсата и на останалите съставомерни признаци на това обвинение.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подсъдимите И.Д. и М.Е., всеки един от тях в качеството си  на длъжностно лице от категорията на чл. 169 ал.1 т. 1  от ЗМВР, полицейски орган – държавен служител на МВР, полицай категория Е-_I, младши автоконтрольо – I степен, група „Престъпления по пътищата“  АД МВР П.на на 18.05.2011г. в интервала между 16,43ч. и 16,45ч. на автомагистрала „Тракия” посока Пловдив, на неустановено място в близост до гр.П. в съучастие като съизвършители, и двамата длъжностни лица,  да са приели от Н.И.Г. дар, който не им се следва – една банкнота от 20 лв., - за да не извършат действие по служба, произтичащо от задълженията им по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на лек автомобил с превишена скорост от св.Н.Г./.

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на 18,05,2011г.   свидетелят Н.Г.  бил спрян за проверка от подс. И.Д. на АМ Тракия, докато е пътувал в посока София. При това в екип с последния е бил подс. Е..  След извършената му проверка свидетелят  оставил в  отворения багажник на полицейския автомобил 20 лв.

Не бяха  установени, обаче,  по несъмнен начин останалите, относими към това обвинение, обстоятелства.

На първо място от доказателствата по делото не беше установено авторството на процесното престъпление, както и самото изпълнително деяние – вземане на дар от страна на двамата подсъдими. Всъщност бяха установени едниствено присъствието на двамата подсъдими по време на обсъжданта проверка и това, че именно подс. Д. е спрял за проверка св. Г.. Не е установено, обаче, каквото и да било  действие на всеки един от тях, свързано с обсъжданото престъпление, особено такова, което да изпълни със съдържание съставомерното изпълнително деяние вземане на дар. Така от нито едно от събраните по делото доказателства не беше установено който и да е от двамата подсъдими  да е приел каквото и да било от св. Г., включително и твърдяните от обвинението 20 лв. Подобно твърдение не се съдържа дори в показанията на св. Г.. Това обстоятелство не може да се изведе и от предявения видеофайл №***от ВДС № *** Както беше отбелязано, на същия се вижда как непозната ръка поставя някаква вещ, която вещ прибира друга непозната ръка. Всъщност от записа не може да се установи дори дали тази вещ представлява парична банкнота, камо ли на каква стойност. Още по-малко може да се установи чия ръка я прибира. Действително, във връзка с обсъдената информация, съдържаща се в наряден дневник, ежедневна ведомост и пътна книжка на автомобила - обект на разрешеното СРС може да се направи предположение, че ръката, взимаща вещта е на един от двамата подсъдими. Освен че съгласно разпоредбата на чл. 303 ал.2 от НПК осъдителна присъда не може да почива на предположения, от това предположение по никакъв начин не може да изведе индивидуализиране на нито един от подсъдимите.  За да е налице извършено твърдяното престъпление и то при форма на съизвършителство, следва да бъде установено по несъмнен начин какво съставомерно деяние е извършил всеки един от подсъдимите, както и каква е причината същите да бъдат свързани по начин, че техните действия да обосноват формата на съучастие – съизвършителство. А както, вече беше отбелязано, относно това обвинение по делото не бяха събрани несъмнени доказателства който и да било от двамата подсъдими да е извършил изпълнителното деяние вземане на дар, камо ли такива, обосноваващи тяхно съучастие.

А с оглед липса на доказателства относно авторството на обсъжданото престъпление от страна на който и да било от подсъдимите М.Е. и  И.Д., както и относно наличие на изпълнително деяние приемане на дар Съдът счита, че не следва да обсъжда липсата и на останалите съставомерни признаци на това обвинение.

Затова само ще отбележи, че по делото не беше установено  извършено от свидетеля  нарушение на ЗДП, включително и посоченото в обвинението такова по чл. 182 от ЗДП. Относно това обстоятелство предположение се съдържа единствено в показанията на свидетеля, в които заяви, че спрелият го полицай го е попитал защо кара бързо. Но само по себе си това твърдение, за да може да обоснове конкретно нарушение, следва да бъде подкрепено от несъмнени за това доказателства. Още повече, всяко едно административно нарушение, включително и това на ЗДП, винаги е конкретно и съдържа определени съставомерни признаци. В конкретния случай, нарушението на чл. 182 от ЗДП задължително следва да съдържа конкретна скорост, с която се твърди, че нарушителят е управлявал МПС. Тази конкретизация на скоростта е необходима не само за индивидуализиране на самото нарушение, но и за извършване на по-нататъшната преценка подлежи ли на санкция съгласно посочената разпоредба на ЗДП управляването на МПС с тази скорост и на каква именно санкция. Размерът пък на санкцията предполага изясняване на начина на  налагането й чрез  съставяне на фиш, или АУАН. А тези обстоятелства са  необходими за да се установи дали е налице съставомерната цел на престъплението по чл. 301 от НК.

Не беше установено също от страна на който и да било от двамата подсъдими да е обяснено на свидетеля, че следва да му бъде съставен АУАН. Напротив, самият св. Г.  заяви, че след като са му казали, че кара бързо, полицаите са го пуснали. А при това положение не може дори да се предполага, че заявените пари в показанията на св. Г. , са оставени от него със съставомерната  на престъплението по чл. 301 от НК цел извършителят да извърши, или не извърши нещо по служба. Нещо повече, полицаят, извършил му проверка, го е пуснал да си тръгва  без коментари за санкциониране, с което  на практика извършената проверка е приключила. Тоест, полицаят не е съобщил на свидетеля, че следва да  бъде санкциониран изобщо,   не е проведен какъвто и  да било разговор за някакъв дар, включително посочената от обвинението сума от 20 лв. И едва след приключване на проверката, свидетелят оставя заявените от него  20 лв. с посочената от него причина „за благодарност“.  При това положение не може да се предполага, че заявените пари в показанията на св. Г.   са оставени от него и със следващата съставомерна  на престъплението по чл. 301 от НК цел загдето извършителят е извършил, или не е  извършил нещо по служба. Тоест, по делото не бяха събрани доказателства и относно тези съставомерни признаци на обсъжданото престъпление.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. Е.  на 15.05.2011г. в интервала между 18,30ч. и 19,00ч. на автомагистрала „Тракия”, на неустановено място в близост до гр.П. приел от Г.С.Н. дар, който не му се следва – една банкнота от 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.Г.Н. /.

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на неустановена дата подс. Ендожв, изпълнявайки служебните си задължения, е извършил проверка на св. Никови в процес на тази проверка св. Н. е оставил „някакви пари на полицаите  да се почерпят“.

Не бяха  установени, обаче,  по несъмнен начин останалите, относими към това обвинение, обстоятелства.

На първо място от доказателствата по делото не бяха установени датата и мястото на твърдяното проверка. Информация за това се съдържа единствено в показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП, прочетени на основание чл. 281 ал. 4 от НПК. Отново единствено и само в тях се съдържа твърдение, че оставените пари са оставени пред погледа на единия полицай, че точната сума е именно 20 лв.  и са оставени поради причина, че извършилият му проверка полицай  му казал, че ще отнесен голяма  санкция, ако не си плати. А доколкото същите показания не намериха подкрепа относно горните твърдения в каквото и да било друго доказателство  по делото, предвид забраната в разпоредбата на чл. 281 ал. 8  от НПК, Съдът не може да изведе извод относно наличието им само въз основа на същите.

По никакъв начин по делото не беше установено самото изпълнително деяние – вземане на дар от страна на подс. Е.. Както беше отбелязано при излагане на фактическата обстановка, в показанията си, дадени в съдебно заседание, св. Н. заяви, че е оставил  пари на полицаите. А относно това на кого, или пред кого е сторил това, по делото не бяха събрани никакви доказателства. При това положение Съдът направи извод, че по делото не беше установено не само по несъмнен, но и по какъвто и да било начин подс. Е. да е извърши изпълнително деяние вземане на дар и то в посочения от обвинението размер на 20 лв.

А с оглед липса на доказателства относно авторството на обсъжданото престъпление от страна на подс. М.Е., както и относно наличие на изпълнително деяние приемане на дар Съдът счита, че не следва да обсъжда липсата и на останалите съставомерни признаци на това обвинение.

Затова само ще отбележи, че по делото не беше установено  извършено от свидетеля  нарушение на ЗДП, включително и посоченото в обвинението такова по чл. 182 от ЗДП. Относно това обстоятелство предположение се съдържа единствено в показанията на свидетеля, в които заяви, че полицаите са го „хванали“ с превишена скорост. Не само че той не конкретизира тази скорост, но по делото същата не е отчетена по какъвто и да било начин. А   всяко едно административно нарушение, включително и това на ЗДП, винаги е конкретно и съдържа определени съставомерни признаци. В конкретния случай, нарушението на чл. 182 от ЗДП задължително следва да съдържа конкретна скорост, с която се твърди, че нарушителят е управлявал МПС. Тази конкретизация на скоростта е необходима не само за индивидуализиране на самото нарушение, но и за извършване на по-нататъшната преценка подлежи ли на санкция съгласно посочената разпоредба на ЗДП управляването на МПС с тази скорост и на каква именно санкция. Размерът пък на санкцията предполага изясняване на начина на  налагането й чрез  съставяне на фиш, или АУАН. А тези обстоятелства са  необходими за да се установи дали е налице съставомерната цел на престъплението по чл. 301 от НК.

Не беше установено също от страна на който и да било от двамата подсъдими да е обяснено на свидетеля, че следва да му бъде съставен АУАН. Предположение за такова твърдение, а именно „че ще отнесе голяма санкция“ се съдържа единствено в показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП. а доколкото същите бяха прочетени на основание чл. 281 ал. 4 от НПК и не бяха подкрепени от други доказателства в тази им част, Съдът не може да приеме за установено горното твърдение.   А при това положение не може дори да се предполага, че заявените пари в показанията на св. Н. , са оставени от него със съставомерната  на престъплението по чл. 301 от НК цел извършителят да извърши, или не извърши нещо по служба, или  загдето извършителят е извършил, или не е  извършил нещо по служба. Тоест, по делото не бяха събрани доказателства и относно тези съставомерни признаци на обсъжданото престъпление.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подсъдимите М.Е. и Г.Г., всеки един като   длъжностно лице, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.на 27.04.2011г. в интервала между 17,48ч. и 17,52ч. на 102-104 км от автомагистрала „Тракия” посока София /пътен възел „Гелеменово”/ в съучастие като съизвършители да са  приели от Л.Ц.Й. дар, който не му се следва – две банкноти с номинал от 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.Л.Й. /.

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на 27,04,2011г.  Двамата подсъдими са изпълнявали служебните си задължения с автомобил ***. На същата дата е била извършена проверка на св. Л.Й.. В процес на тази проверка полицаят, който е извършил проверката е обяснил на свидетеля, че шофира с превишена скорост като му е показал радар с отчетена върху него скорост около 150 км/ч.

Не бяха  установени, обаче,  по несъмнен начин останалите, относими към това обвинение, обстоятелства.

На първо място не беше установено авторството, или извършване на изпълнително деяние вземане на дар от страна на който и да било от двамата подсъдими. Както вече беше отбелязано, за двамата подсъдими беше установено единствено че е бил на работа на инкриминираната дата. Но че е извършил, или дори участвал в процесната проверка не беше установено за нито един от двамата подсъдими. При това за същото не беше събрано каквото и да било доказателство. Подобно твърдение не се съдържа дори в показанията на единствения свидетел Й.. По делото не е извършено разпознаване. А от предявеното ВДС също не може да се установи чии са ръцете, които прибират незнайно как попадналите в багажника банкноти.

Тук е моментът да се отбележи, че в единствения доказателствен източник, а именно показанията на св. Й., дадени и в съдебно и в досъдебно производство,  макар и  кредитирани от Съда  като достоверни, не съдържат категорична информация относно размера на сумата, която свидетелят твърди, че е дал, нито относно начина на предаване и мястото на това предаване. 

При това положение на практика липсват не само несъмнени, но и каквито и да било доказателства относно това който и да било от двамата подсъдими да е извършител на обсъжданото обвинение. Липсват каквито и да било доказателства и за твърдяното от страна на държавното обвинение съучастие.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. Г.Г. и   И.С.С., всеки от тях като длъжностно лице, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П. на 16.05.2011г. за времето от 17,28ч. до 17,34ч. на 102-104 км от автомагистрала „Тракия” посока София в съучастие като съизвършители да са приели от И.В.П. дар, който не им се следва – една банкнота от 20 лв.,   за да не извършат действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да съставят документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.И.П./.

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на 16,05,2011г. св. П. била спряна   на АМ Тракия в участъка между гр. Пловдив и гр. П. от подс. Г.Г.. Двамата отишли до служебния автомобил, където свидетелят видяла радар с отчетена върху него скорост  173 км/ч., което я озадачило. След това й било подсказано, че ако остави пари, нещата ще се разминат, и тя оставила 20 лв. в багажника на колата.

Не бяха  установени, обаче,  по несъмнен начин останалите, относими към това обвинение, обстоятелства.

На първо място от доказателствата по делото не беше установено самото изпълнително деяние – вземане на дар от страна на който и да е от двамата подсъдими Г. и С.. Както беше отбелязано при излагане на фактическата обстановка в настоящите мотиви, по делото беше установено единствено, че след извършената й проверка от подс.  Г., тя оставила 20 лв. в багажника на автомобила. Но за да бъде изпълнено със съдържание обсъжданото изпълнително деяния на престъплението то чл. 301 от НК и то извършено в съучастие, е необходимо да бъдат установени конкретните действия,  или въздържане от такива на всеки един от подсъдимите. А след това да се установи такава връзка помежду им, която да обоснове наличието на твърдяното съучастие.

А по делото не е събрано нито едно доказателство относно това някой от двамата подсъдими да е взел тези оставени от св. П. 20 лв. Няма доказателства също, че същите са оставени пред някой от тях. Въпреки че в съдебно заседания свидетелят П. заяви, че да остави парите в багажника й е показано от единия от полицаите, същата не уточно от кого именно. Както беше описано по-горе, от от предявеното ВДС -  видеофайл  №***се вижда как  две женски ръце влизат в кадър и  дясната оставя сгъната вещ в багажника под някакъв предмет.  Полицай стои там в това време, обърнат към  багажника като се вижда само долната част на тялото му. И докато той продължава да стои до багажника, друга ръка влиза в кадър в 17,33,51ч. и взима оставената вещ. Тоест, налице е противоречие относно това дали полицаят, който е говорил със св. П., взима парите, или друг полицай. При това положение възниква съмнение относно достоверността на показанията на св. Панайтова. В същите тя по никакъв начин дори не споменава участие на друг полицай в извършената й проверка и в проведения разговор. А доколкото от предявения видеозапис не може да се установи горната част на двамата полицаи, респективно не могат същите да бъдат индивидуализирани, това противоречие не може да бъде изследвано.

 Така или иначе, от доказателствата по делото, включително и от показанията на св. П. не може да се установи по изискуемия от закона несъмнен начин дали някой от двамата подсъдими е извършил изпълнително деяние вземане на дар, още по –малко в същото да са участвали двамата.  А при това положение не може да се приеме, че е доказано от обективна страна извършването на горното престъпление от който и да било от двамата подсъдими.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подсъдимите Г.Г.  и И.С.С., всеки един като  длъжностно лице, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П., на 17.05.2011г. за времето от 14,57ч. до 15,00ч. на автомагистрала „Тракия”, Шел Юг, в съучастие като извършители да са  приели от Д.М.И. дар, който не им се следва – една банкнота от 20 лв.,  за да не извършат действие по служба, произтичащо от задълженията им по ЗДвП - да съставят документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.Д.И./.

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на 17,05,2011г. подсъдимите изпълнявали служебните си задържения на АМ Тракия. Свидетелят бил спрян за проверка от подс. С. и след като двамата провели разговор, свидетелят си тръгнал. Не бяха  установени, обаче,  по несъмнен начин останалите, относими към това обвинение, обстоятелства.

На първо място от доказателствата по делото не беше установено самото изпълнително деяние – вземане на дар, а именно твръдяните от обвинението 20 лв. За това заявява единствено свидетелят в дадените от него показания в хода на ДП.  Изобщо каквито и да било пари не се установяват в предявените ВДС, за такива не говорят в обясненията си и подсъдимите. А при това положение, че доказателство за това обстоятелство се съдържат единствено в показания на свидетел, прочетени на основание чл. 281 ал. 4  от НПК, то с оглед разпоредбата на чл. 281 ал. 8  от НПК не може да се твърди, че това обстоятелство е установено по несъмнен начин. Нещо повече, съгласно същата разпоредба, не е законово възможно подобен извод да бъде изведен единствено от цитираните показания.  

Въпреки, че с оглед липса на установено изпълнително деяние от който и да е от двамата подсъдими, както и относно наличие на изпълнително деяние приемане на дар, не следва да бъдат обсъждани останалите съставомерни признаци на това обвинение, Съдът  само ще отбележи, че по делото не беше установено  извършено от свидетеля  нарушение на ЗДП, включително и посоченото в обвинението такова по чл. 182 от ЗДП. Относно това обстоятелство предположение се съдържа единствено в показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП, в които заяви, че спрелият го полицай го е завел до радар, на който имало отчетена скорост 145 км/ч. Но дали тази скорост е била отчетена именно при движение на управляваното от свидетеля МПС, по делото не бяха събрани никакви доказателства. А при  положение, че тези показания бяха прочетени на основание чл. 281 ал.4 от НПК и останаха неподкрепени от друго доказателство в тази им част, на основание забраната, визирана в разпоредбата на чл. 281 ал. 8 от НПК Съдът не може да изведе извод за доказаност на това твърдение. 

Не беше установено също от страна на който и да било от двамата подсъдими да е обяснено на свидетеля, че следва да му бъде съставен АУАН. Единствените изявления относно това обстоятелство, и то в смисъл, че не му е казано за подобно обстоятелство, се съдържат отново в показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 от НПК. При това положение не може дори да се предполага, че е налице  съставомерната  на престъплението по чл. 301 от НК цел извършителят да състави АУАН, както се твърди от обвинението.  

 

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. Г.  на 17.05.2011г. около 16,30ч. на 104 км от автомагистрала „Тракия” посока Пловдив да е приел от А.Х.А. дар, който не му се следва – банкнота с номинал 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на автомобил с превишена скорост от св.А.А./.

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на инкриминираната дата подс. Г. е ибл на работа на АМ Тракия. А на неустановена дата св. А. се е движел по АМ Тракия в посока София - Ямбол. Там бил спрян  от  подс. Г.Г., който изпълнявал служебните си задължения. Подсъдимият извършил проверка на свидетеля.

Не бяха  установени, обаче,  по несъмнен начин останалите, относими към това обвинение, обстоятелства.

На първо място от доказателствата по делото не беше установено самото изпълнително деяние – вземане на дар от страна на подс. Г.. Както беше отбелязано при излагане на фактическата обстановка в настоящите мотиви, относно това обстоятелство данни се съдържат единствено в показанията на св. А.. И макар че Съдът ги цени като достоверен източник на информация, същите не съдържат необходимата сигурност. Освен, че заяви, че е дал на проверяващия го полицай 20 лв., свидетелят не успя да уточни по какъв начин е станало това. Относно това обстоятелство в показанията на свидетеля се съдържа само фразата „от благодарност му дадох 20лв.“, след което свидетелят заяви, че не си спомня никакви друго обстоятелство. Такива не се съдържат и в показанията му, дадени в хода на ДП, поради което и същите не бяха прочетени в хода на съдебното следствие. При това положение не може да се твърди, че даване на пари е установено по изискуемия от НПК несъмнен начин.

Не беше установена дори инкриминираната дата. Всъщност относно това обстоятелство по делото не бяха събрани никакви доказателства. 

На следващо място, по делото не беше установен и другия съставомерен елемент на престъплението по чл. 301 от НПК, а именно приемането на дар да е с цел да се извърши, или да не се извърши, или загдето е извършил, или не извършил действия по служба. Като такава цел  в в обвинението на подсъдимия е вписано имено да не състави на свидетеля АУАН за извършеното от него нарушение на чл. 182 от ЗДП. И именно тази цел не беше установена от доказателствата по делото. В нито едно от тях не се съдържат данни за извършено от свидетеля А. нарушение. В единствения източник за това, а именно показанията на св. А., същият заяви, че той дори не е знаел с каква скорост е шофирал. Нещо повече, въпреки че спрелият го полицай му е казал, че кара бързо, той не му е заявил, че срещу това следва да му бъде съставен АУАН. А доколкото не за всяка превишена скорост законодателят е предвидил налагане на санкция и то чрез съставяне на АУАН, за да се прецени, че подс. Г. е следвало да състави АУАН на св. А., следва да бъде установена по несъмнен начин   тази скорост, за да се установи дали същата е такава, предполагаща съставяне на АУАН.  А след като по делото не беше установено дали подсъдимият е следвало да състави АУАН на свидетеля, няма как дори  да бъде направено предположение, че твърдяните от свидетеля за дадени 20 лв. са били именно поради въздържанието от страна на подсъдимия да състави такъв АУАН.

 

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. Г.  на 17.05.2011 г. за времето от 16,51ч. до 16,56ч. на 102-104 км на автомагистрала „Тракия" посока София да е приел от Д.М.К. дар, който не му се следва - една банкнота от 20 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на автомобил с превишена скорост от св.Д.К./.

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на   неустановена дата свидетелят К. е бил спрян за проверка от подсъдиимя на АМ Тракия. След проведен между тях разговор, свидетелят оставил парична сума с неизяснен размер. 

Не бяха  установени, обаче,  по несъмнен начин на практика никакви съставомерни елементи. Не беше установено авторството на твърдяното за извършено престъпление, датата и мястото на същото, изпълнителното деяние, размера на твърдяната за дадена сума.

 На практика относно това именно подс. Г. да е извършил обсъжданото престъпление, по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства. За това не заявява в показанията си единствения свидетел по делото – Д.К., липсва по делото разпознаване, липсват писмени и каквито и да било други доказателства. Единственото, което се вижда от  предявените ВДС е обстоятелството, че на инкриминираната дата подс. Г. е спрял за проверка св. К.. А вещ, наподобяваща банкнота се вижда за една секунда в предявения видеофайл №*** При това тази вещ се установява в неустановена ръка от униформено лице, явно полица. Но доколкото същият е в кадър с наведена глава, по никакъв начин не можа да се установи самоличността му. А в показанията на св. К., дадени в хода на ДП и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 от НПК също не се съдържа дори предположение на кой полицай о оставил твърдените от него 20 лв.  Нещо повече,  че има изобщо дадени 20 лв. , данни се съдържат единствено в същите тези показания. Които пък, при наличие на забраната по чл. 281 ал. 8 от НПК не могат да послужат като несъмнено доказателство дори за това обстоятелство.

  На практика относно обсъжданото обвинение липсват не само несъмнени, но и каквито и да било доказателства относно всички обстоятелства на обсъжданото престъпление. 

 

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства, Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. С.   на17.05.2011г. за времето от 17,31ч. до 17,33ч. на 102-104 км от автомагистрала „Тракия” посока Пловдив да е приел от И.С.А. дар, който не му се следва – една банкнота от 50 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.И.А./.

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на   17,05,2011г. подс. С., изпълнявайки служебните си задължения, е извършил проверка на св. И.А..

Не бяха установени по несъмнен начин, обаче, останалите съставомерни обстоятелства. Така налично извършено от свидетеля нарушение на ЗДП, за дадена от него на извършИ.проверката му полицай  сума, както и за обстоятелството, че полицаят е взел тази сума, свидетелят  е заявил единствено  по показанията си, дадени в хода на ДП. А доколкото същите бяха прочетени на основание чл. 281 ал.4 от НПК, за да могат да обезпечат доказателствено дадено твърдение от страна на обвинението, същите следва да намерят подкрепа относно това обстоятелство в друго, събрано по делото, доказателство. А такова в настоящия казус, не беше събрано. Обстоятелството, че свидетелят при извършеното разпознаване на подс. С.  е заявил, че именно това е полицая, на когото е дал 50  лв., не може да послужи като такова доказателство, подкрепящо прочетените на основание чл. 281 ал. 4 показания. Причина за това  е обстоятелството, че протоколът за разпознаване представяла писмено доказателствено средство, което не отразява гласни доказателства. Същият може да се ползва като доказателствен източник единствено и само на извършеното в него действие, описано в  разпоредбата на чл. 170 от НПК, а именно разпознаване на определено лице. Съгласно разпоредбата на чл. 170  НПК при извършване на това процесуално следствено действие, свидетелят е длъжен да посочи разпознатото от него лице като опише по какви именно признаци е сторило това. Всички останали обстоятелства, които свидетелят заяви в този протокол, не могат да бъдат ползвани като доказателство 

Тези обстоятелства не намериха потвърждение и в предявеното по делото ВДС. Видно от предявянето на същото, единствено във видеофайл, а именно №***от ВДС № ***е вижда, как униформено лице стои до багажника, подава се непозната ръка, която оставя кожен калъф. Униформената ръка взима калъфа, изважда от него вещ, наподобяваща банкнота и я прибира. На първо място, за разлика от първия обсъден непосредствено по.горе видеофайл, в настоящия, личността на униформеното лице не се вижда. Единствено може да се направи предположение, че доколкото същото е разрешено по време, когато на работа са били именно подсъдимите С. и Г., а само подс. С. от тях е с бяла коса, то видяната на записа тилна част с бяла коса, принадлежи именно на него. Освен, че това остава само едно предположение, от същия файл – ВДС не се установява и личността на ръката, която подава кожения калъф на униформеното лице. а доколкото свидетелят А. не е бил обект на наблюдение от разрешеното СРС, то спрямо него не може да се направи дори направеното спрямо подс С. предположение. Тоест, обстоятелство св. А. да е дал сума от 50 лв. на подс. С., остава налично  единствено в показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП. и доколкото същите  бяха прочетени на основание чл. 281 ал.4 от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 281 ал. 8 от НПК, сами по себе си не могат да осигурят доказателствена подплътеност на обсъжданото твърдение.

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДС. Н.С.  ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 НК

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това подс. Н.С. на 17.05.2011г. в 17,00ч. на изхода на гр.Първомай посока гр.Хасково, на първокласен международен път Е-80, в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.Пловдив да е приел от служител под прикритие с идентификационен № 15 дар, който не му се следва – две банкноти по 10 лв., - за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от служител под прикритие с идентификационен № 15/.

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на 17,05,2011г. в 17,00 ч. подс. С., изпълнявайки служебните си задължения, е извършил проверка на св. служител под прикритие с идентификационен № 15 и е взел от калъф, подаден му от свидетеля две банкноти от по 10 лв.

Не бяха  установени, обаче,  по несъмнен начин останалите, относими към това обвинение, обстоятелства.

На първо място от доказателствата по делото не беше установена причината подс. С. да вземе тази пари. Както нееднократно вече беше отбелязано, за да бъде съставомерно приемането на парична сума на престъплението по чл. 301 от НК, е задължително същото вземане да е било извършено за да извърши, или да не извърши деятелят действие по служба. А съгласно настоящото обвинение, това приемане от подс. С. следва да се установи, че е било за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от служител под прикритие с идентификационен № 15/. Тоест, на първо място следва да бъде  установено извършено нарушение.  Тук е моментът да се отбележи, че всяко едно административно нарушение, каквито са и тези на ЗДП винаги е конкретно, с точно определени параметри. В посочената от прокуратурата норма на чл. 182 от ЗДП на практика не съществува посоченото в обвинителния акт нарушение „управление на автомобил с превишена скорост“. В същата разпоредба са посочени няколко нарушения, изразяващи се в управление на автомобил с различни стойност на скорост, но винаги определени. Това разграничение е продължено в предвидените срещу всяко едно нарушение санкции. При това санкция, налагана чрез съставяне на АУАН е предвидена не за всяка една от тях. Тоест, за да се установи, че именно АУАН е следвало да състави подс. С. на служител под прикритие с идентификационен № 15, следва да се установи не само, че същият е шофирал с превишена скорост, но и че тази скорост е била такава, предполагаща налагане на  санкция именно чрез съставяне на АУАН. Така или иначе, скоростта на движение непременно трябва да бъде точно определена, за да бъде извършена горната преценка. А в конкретния казус, такава определеност на скоростта на движени на служител под прикритие с идентификационен № 15 по делото не беше установена. Доказателства относно това обстоятелство се съдържат единствено в показанията на свидетеля служител под прикритие с идентификационен № 15. В същите той заявява ,че спрелият го за проверка полицай му е заявил, че шофира с 40 км/ч над разрешената скорост. При това, обаче, не е съставен какъвто и да било документ, от който да бъде установено това обстоятелство. Нещо повече, това твърдение не се потвърждава и от самите показания. Свидетелят не заяви действително да е шофирал с такава скорост. На следващо място  свидетелят не заяви също подс. С. да му е обяснил, че извършеното от него нарушение предполага съставяне на АУАН, нито че възнамерява да му състави такъв. Напротив, върнал му е документите без повече какъвто и да било разговор. И една след като му е върнал документите, с което на практика извършената му проверка вече е приключила и то без налагане на каквато и да било санкция, свидетелят сам, без да му бъде поискано, е поставил 20 лв. в калъфа си с документи и ги е дал на подсъдимия. Без да бъде установено по категоричен начин извършено от свидетеля нарушение и без да му бъде казано дори от подсъдимия, че ще му бъде съставен АУАН, няма как да се приеме за несъмнено доказано, че свидетелят служител под прикритие с идентификационен № 15 е предположил, че ще му бъде съставен такъв и е дал тези 20 лв. именно за предотвратяването на подобно съставяне.  Всъщност причината за  даване на тази парична сума, не се заяви и от самия свидетел.

От изложеното Съдът изведе извод, че даването от страна на св. служител под прикритие с идентификационен № 15 на 20 лв. и вземането им от подс. С. не може да изпълни със съдържание изискуемата от разпоредбата на чл. 301 ал. 1  от НПК цел на вземане на облага, или дар, а именно за да не бъде извършено от страна на подсъдимия на действие по служба. При положение, че няма доказано по несъмнен начин нарушение, извършено от свидетеля и липсва твърдение от страна на подсъдимия за съставяне на АУАН,  няма как да се приеме за доказано обстоятелството, че процесните 20 лв. са оставени от свидетеля именно за да не състави подсъдимият  на свидетеля АУАН, както се твърди от  обвинението.

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДС. И.П. ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 НК

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това на 25.05.2011г. около 15,00ч. при тунела „Траянови врата” в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, главен полицай категория Д, командир на отделение в сектор „Престъпления по пътищата” при ОКП, група „Пътен контрол” при ОД МВР – гр.София да е приел от защитен свидетел № 002-Р дар, който не му се следва – три банкноти от по 20 лв.,  за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управление на автомобил с превишена скорост от св.    № 002-Р /.

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на 25,05,2011г. в помещение до тунела на АМ Тракия подс. П., изпълнявайки служебните си задължения, е извършил проверка на документите на неизвестно лице. Не бяха  установени, обаче,  по несъмнен начин каквито и да било други обстоятелства. На първо място за налично нарушение се съдържат твърдения от страна на подс. П., заснети във обсъденото ВДС. Но тези твърдения не намират подкрепа в нито едно от другите, събрани по делото доказателства.  Те не намират потвърждение дори в показанията на  свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р. напротив, влизат в противоречи със същите, доколкото в показанията си свидетелят заяви, че не е шофирал с превишена скорост, тъй като не е имал такава възможност в тунела.  Тоест, от доказателствата по делото не е установено свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р да е извършил каквото и да било нарушение, за което да се приеме, че е следвало да му бъде съставен АУАН. Заявлението на подс. П., залегнало в обсъденото ВДС, че непознатото лице е извършил нарушение, на пръв поглед присъства в показанията на свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р, който също заяви, че спрелият го полицай му е казал, че е извършил нарушение. Остава, обаче неустановено обстоятелството това непознато лице зад кадър във ВДС и свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р дали са едно и също лице. Въпреки че, както беше отбелязано по-горе, обсъжданото СРС е разрешено с обект на наблюдение именно свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р, от предявяването на ВДС се установи, че са заснети единствено и само действията на подс. П.. Лицето зад кадър не се показва нито за една секунда, поради което и няма как да се установи със сигурност, че именно това лице е свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р. А оттук не може да се приеме   установено и обстоятелството дали именно свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р да е бил обект на процесната проверка изобщо. 

На следващо място, в настоящия казус липсва установено изпълнително деяние – взимане на дар, или облага от подс. П.. За това, че свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р е дал 60 лв. на подсъдимия, заявява единствено и само самият свидетел в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие. Но това твърдение не беше подкрепено от нито едно от събраните по делото други доказателства. Същото липсва дори в обсъдения   видео и звукозапис -  ВДС. Както беше отбелязано непосредствено по-горе, на записа не се вижда подс. П. да взима пари, нито лицето зад кадър да му подава пари. Всъщност банкноти от 20 лв. присъстват в кадър на предявеното ВДС единствено малко след  15,21ч. от записа. Липсва какъвто и да било разговор между двамата участници в записа относно  тези пари. Другото обстоятелство, което може да се предположи, че се отнася до тези пари е това, че в края на записа, а именно в 17,22,52ч. подс. П.   казва на лицето зад кадър „Хвърляй там каквото си ми приготвил“ като му посочва място,  вдясно и извън кадър. След това подс. П.  държи нещо с дясна ръка като казва „Хвърляй“, но това отново е извън кадър и по никакъв начин не може да се установи какво държи, дали лицето зад кадър прави нещо и какво и свързано ли това хипотетично нещо изобщо с показаните по  -рано банкноти. 

От изложеното е видно, че обсъжданите две обстоятелства – дали именно свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р е бил обект на процесната проверка и дали подс. П. е приел дар от този обект и то в размер именно на 60 лв.,  се съдържат единствено в показанията на свидетеля със защитена самоличност. А при това положение и съобразявайки се със забраната на чл. 124 от НПК Съдът не може да приеме, че същите твърдения са доказани по изискуемия от закона несъмнен начин.

С оглед на изложеното и при липса на установено изпълнително деяние Съдът прие, че от доказателствата по делото не се събраха несъмнени такива подс. П. да е извършил вмененото му обвинение от обективна страна.  

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДС. З.Т. ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 НК

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това на 26.05.2011г. в 14,40ч. на изхода на гр.Първомай посока гр.Хасково в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.Пловдив да е приел от защитен св. № 002-Р дар, който не му се следва – две банкноти по 10 лв., за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на автомобил с превишена скорост от св. № 002-Р

След извършения анализ на събраните относно обсъжданото обвинение доказателства, Съдът прие, че по делото по несъмнен начин беше установено единствено, че на 26,05,2011г. подс. Т., изпълнявайки служебните си задължения, е извършил проверка на документите на неизвестно лице. Не бяха  установени, обаче,  по несъмнен начин каквито и да било други обстоятелства. На първо място за налично нарушение се съдържат предположения и то противоречиви помежду си в показанията на свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р, дадени в съдебно заседание както и във ВДС – звукозапис въз основа на експлоатиране на СРС. Така в показанията си свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р заяви, че е шофирал с малко над превишената скорост, а видно от видео и звукозаписа -  ВДС, подс. Т. заявява на лицето зад кадър, че е изхвърчал като тапа от завоя и колкото и да му се иска да му напише фиш, трябва да му напише акт. В нито едно от двете доказателствени средства не се съдържа каквато и да било конкретика относно вида и характера на твърдяното нарушение.

И въпреки, че това налично предположение относно целта на взимане на твърдяната от обвинението облага би могло да се приеме за достатъчно, в настоящия казус липсва установено изпълнително деяние – вземане на дар, или облага. За това, че свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р е дал 20 лв. на подс. Т., заявява единствено и само самият свидетел в показанията си, дадени в хода на съдебното следствие. Но това твърдение не беше подкрепено от нито едно от събраните по делото други доказателства. Същото липсва дори в обсъдения   видео и звукозапис -  ВДС. Както беше отбелязано непосредствено по-горе, на записа не се вижда подс. Т. да взима пари, нито лицето зад кадър да му подава пари, нито пък същото това лице изобщо да оставя някакви пари в близост, или около подсъдимия, или автомобила му. Всъщност единствената вещ, наподобяваща банкнота се появява две секунди преди края на записа и то в ръката на лицето зад кадър. При това в момент, когато това лице вече получава от подсъдимия документите си, тоест извършената му проверка е прикюлчила.

На следващо място, по делото не беше установено обстоятелството именно свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р да е бил обект на процесната проверка, а от тук и   именно той да е лицето, от което подс. Т. се твърди да е приел дар в размер на 20 лв. Всъщност твърдение в тази насока се съдържа отново единствено в показанията на самия свидетел, дадени в съдебно заседание.  Но това твърдение отново не беше подкрепено от друго доказателство по делото. Същото не намери потвърждение в обясненията на подс. Т.. И това е обяснимо, тъй като  свидетелят беше със скрита самоличност и подсъдимият беше в обективна възможност да го види. Същото твърдение не намери подкрепа и в изготвеното по делото ВДС. Въпреки че, както беше отбелязано по-горе, същото СРС е разрешено с обект на наблюдение именно свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р, от предявяването на ВДС се установи, че всъщност са заснети единствено и само действията на подс. Т.. Лицето зад кадър не се показва нито за една секунда, поради което и няма как да се установи със сигурност, че именно това лице е свидетелят със защитена самоличност с ид. № 002-Р.

А при положение, че обсъжданите твърдения се съдържат единствено в показанията на свидетел със защитена самоличност, съобразявайки се със забраната на чл. 124 от НПК Съдът не може да приеме, че същите твърдения са доказани по изискуемия от закона несъмнен начин.

С оглед на изложеното и при липса на установено изпълнително деяние   Съдът прие, че от доказателствата по делото не се събраха несъмнени такива подс. Т. да е извършил вмененото му обвинение от обективна страна. 

 

ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО, ПОВДИГНАТО НА ПОДС. И.А. ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.302 т.1 пр. предпоследно вр. чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 НК

При така приетата за установена фактическа обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства Съдът прие, че от обективна страна по делото не бяха събрани доказателства относно това на  неустановена дата в периода мес. септември – мес. октомври 2010г. на автомагистрала „Тракия” в близост до гр.П.в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169, ал.1, т.1 ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, полицай категория Е - І, младши автоконтрольор – І степен, група „Престъпления по пътищата”, отдел „Криминална полиция”, ОД МВР – гр.П.  да е приел от А.Х.А. дар, който да не му се следва – 160 лв., за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по ЗДвП - да състави документ /АУАН/ във връзка с констатирано нарушение по чл.182 ЗДвП /управляване на автомобил с превишена скорост от св.А.А..

На първо място от доказателствата по делото не бяха установени по несъмнен начин нито времето, нито мястото на твърдяното за извършено престъпление. За тези обстоятелства по делото на практика не бяха събрани несъмнени  доказателства.

                Както беше отбелязано при излагане на фактическата страна на процесното деяние в настоящите мотиви, относно обсъжданото  обвинение като доказателства по делото са събрани показанията на св.А.А. и извършеното от същия свидетел разпознаване в хода на досъдебното производство. При това в показанията си св. А. не възпроизведе какъвто и да било спомен на първо място относно мястото, датата на разказаните от него събития. Действително, годината е спомената от свидетеля в проведения му разпит в хода на ДП, протоколът от който съдът отказа да прочете на основание чл. 281 от НПК. Но дори да беше приобщен по надлежния ред този протокол към доказателствата по делото, същият отново не можеше да послужи за установяване на инкриминираната дата. Това е така, тъй като по делото не бяха  събрани други доказателства относно тази дата. А при предложението от страна на прокурора в съдебно заседание да бъдат прочетени обсъжданите показания от ДП, останалите страни в процеса не дадоха своето съгласие. При това положение съдът можеше хипотетично да ги прочете единствено на основание чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т. 2 от НПК. А  предвид забраната на чл. 281 ал. 8  от НПК нямаше да може да ги ползва като източник за доказване на инкриминираната дата. 

                 На следващо   от доказателствата по делото не бяха установени по несъмнен начин нито дали свидетелят е бил извършил нарушение при извършената му проверка и то твърдяното от обвинението такова по чл. 182 от ЗДП, нито пък дали подсъдимият му е съобщил, че следва да му бъде съставен АУАН.  В показанията си.  св. А.   не успя да възпроизведе спомен с каква скорост е управлявал автомобила си непосредствено преди да бъде спрян за разказаната от него проверка. Същият не заяви в същите да му е бил показан радар, или пък подсъдимият да му е казал каква е скоростта му на движение. Свидетелят не заяви и подсъдимият да му е казал, че ще му състави АУАН. А доколкото относно тези обстоятелства по делото не беше събрано друго доказателство, а данни за същите не се установиха и в единствения доказателствен източник за тях, Съдът прие, че същите не бяха установени по изискуемия от НПК несъмнен начин. И отново следва да се отбележи, че в показанията му, дадени в хода на досъдебното производство, свидетелят  е заявил, че при извършената му проверка е бил превишил скоростта, но не с много. На първо място с оглед изложеното непосредствено по-горе, Съдът нямаше да може да ползва тези показания като източник на сдоказване и на това обстоятелство предвид забраната на чл. 281 ал. 8  от НПК. А на следващо място дори в тези неприобщени показания свидетелят не уточнява каква е била скоростта му на движение. Независимо от горното, от надлежно приобщените по делото доказателства - показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие и извършеното от него разпознаване в хода на ДП- не може да се установи с изискуемата от закона сигурност дали скоростта на свидетеля А. непосредствено преди извършената му проверка  е била такава, че шофирането с нея да съставлява нарушение и то такова, за което се дължи съставяне именно на АУАН, а не на друг наказателен документ, като например фиш.

                А при положение, ме горните обстоятелства не бяха установено от доказателствата по делото, няма как да се изведе извод за наличие на съставомерната цел да бъде приет дар с цел да не състави АУАН от страна на подс. А..

И на последно място, по делото   не бяха събрани несъмнени доказателства относно наличие на твърдяното изпълнително деяние, а именно относно това подс. А.  да е приел неследващ му се дар от св. А.А.  и то в  посочения от обвинението размер от  160 лв. в единствения доказателствен източник относно това твърдение, а именно показанията на св. А., същият заяви, че след приключване на извършената му проверка, „от благодарност“ е дал на подсъдимия 20 лв. като свидетелят не успя да си спомни по какъв начин е сторил това. При това положение, а именно при наличие на липса на спомен за начина на предаване на твърдяната сума, не може да се приеме, че е установено изобщо, а особено по изискуемия от закона  по несъмнен нечин, свидетелят действително да е дал на подс. А. парична сума. За да бъде установено това обстоятелство, най-малкото следва да бъде установен начина на приемането й от страна на подсъдимия. А доказателства в тази връзка по делото не бяха събрани. На следващо място, не може да се игнорира факта, че по делото не бяха събрани доказателства и относно размера на твърдения от обвинението дар, а именно 160 лв. отново показанията на св. А. служат като единствения доказателствен източник и за това обстоятелство. А в тях присъства сумата от 20 лв., която по неясен начин се твърди да е предадена на подсъдимия.  

                От изложеното е видно, че от събраните по делото доказателства на практика не бяха установени нито едно от съставомерните признаци на обсъжданото обвинение. От същите може да се направи единствено предположение, че в посочения времеви участък от обвинението подс. А. е извършил процесното престъпление при доста неясни обстоятелства. Но доколкото нито едно от съставомерните му признаци не беше установено по несъмнен начин, а съгласно разпоредбата на чл. 303 ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения, Съдът прие, че извършването на обсъжданото престъпление не  е доказано по изискуемия от разпоредбата на чл. 303 ал.1 от НПК несъмнен начин от обективна страна.

 

 

 

 

 

 

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ ВСЯКО ЕДНО ОТ ОБСЪДЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НЕ Е ДОКАЗАНО КАКТО ОТ ОБЕКТИВНА, ТАКА И ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА, ПОРАДИ КОЕТО ПРИЗНА ВСЕКИ ЕДИН ОТ ПОДСЪДИМИТЕ ЗА НЕВИНОВЕН В ИЗВЪРШВАНЕ НА ВСЯКО ЕДНО ОТ ОБСЪДЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, КАТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 304 ОТ НПК ОПРАВДА ИЗЦЯЛО подс. С.Г.И. за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал.З, пр.2 и 4 вр. ал.1, пр.2  от НК, всеки един от подсъдимите  П.Г.М., Г.Н.Б., П.С.К.,   М.Ж.Е.,   И.П.Д.,   Г.Т.Г. и  И.С.С. за повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал.З пр.2 и 4 вр. ал.2 вр. ал.1  от НК, подсъдимите С.Г.И. и П.Г.М. за повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т.1, пр. предпоследно вр. чл.301, ал.1, пр.2, алт.2 вр. чл.20, ал.2  от НК, подс. Г.Н.Б. за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302. т.1. по. предпоследно вр. чл.301. ал.1. пр.2. алт.2 вр. чл.26. ал.1 от НК, подс. П.С.К. за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т.1, пр. предпоследно вр. чл.301, ал.1, пр.2, алт.2  от НК, подс. М.Ж.Е. за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302. т.1. пр. предпоследно вр. чл.301, ал.1, пр.2, алт.2 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, подс. ИВО П.Д. за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302. т.1. пр. предпоследно вр. чл.301. ал.1, пр.2. алт.2 вр. чл.26. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, подс. Г.Т.Г. за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302. т.1, пр. предпоследно вр. чл.301. ал.1. пр.2, алт.2 вр. чл.26. ал.1 вр. чл.20. ал.2  от НК, подс. И.С.С. за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302. т.1. пр. предпоследно вр. чл.301. ал.1. пр.2. алт.2 вр. чл.26. ал.1 вр. чл.20. ал.2  от НК, подс. Н.А.С. за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т.1, пр. предпоследно вр. чл.301, ал.1, пр.2, алт.2  от НК, подс. ИЛИЯ Н.П. за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т.1, пр. предпоследно вр. чл.301, ал.1, пр.2, алт.2  от НК, подс. З.А.Т. за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т.1, пр. предпоследно вр. чл.301, ал.1, пр.2, алт.2 от НК, подс. И.В.А. за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т.1, пр. предпоследно вр. чл.301, ал.1, пр.2, алт.2  от НК.

 

    С оглед отпадане необходимостта от запазването им  Съдът постанови   веществените доказателства по делото –  Мобилен телефон NOKIA 2700, 1бр. батерия с IMEI*** 1бр. карта от MTEL с номер***а бъдат върнати  на С.С.С. ЕГН **********,

  веществените доказателства по делото –  мобилен телефон NOKIA 7373, 1бр. батерия с IMEI*** 1бр. карта от GLOBUL с номер *** 1бр. мобилен телефон SONY ERICSON К 7501, 1 бр. батерия с IMEI*** 1 бр. карта с надпис „Мобилтел“ с номер***да бъдат върнати  на  С.Г.И. ЕГН **********,

  веществените доказателства по делото –  мобилен телефон NOKIA E52, 1бр. батерия и IMEI***и СИМ карта с ***на GLOBUL  и батерия да бъдат върнати  на И.В.А. ЕГН **********,

  веществените доказателства по делото –  мобилен телефон NOKIA С1, 1бр. батерия с IMEI*** СИМ карта номер***а МОБИЛТЕЛ и батерия към апарата, мобилен апарат SAMSUNG Д880, 1бр. батерия с IMEI*** съдържащ 2 броя сим карти на ВИВАКОМ и ГЛОБУЛ и една батерия към него да бъдат върнати  на Г.Т.Г. ЕГН **********,

 веществените доказателства по делото –  мобилен телефон  NOKIA 1616-2, 1бр. батерия с IMEI*** сим карта***на МТЕЛ и батерия към апарата,  сим карта на ГЛОБУЛ***да бъдат върнати  на П.Г.М. ЕГН **********,

  веществените доказателства по делото –  мобилен телефон NOKIA 2600, 1бр. батерия с IMEI***със сим карта***на ГЛОБУЛ да бъдат върнати  на Иво П.Д. ЕГН **********,

  веществените доказателства по делото –  мобилен телефон SAMSUNG с IMEI***ъс сим карта***а ГЛОБУЛ и батерия към апарата да бъдат върнати  на З.А.Т.,

  веществените доказателства по делото –  мобилен телефон SAMSUNG с IMEI***ъс сим карта***на ГЛОБУЛ и батерия на ГЛОБУЛ и батерия към апарата да бъдат върнати  на М.Ж.Е. ЕГН **********,

  веществените доказателства по делото –  мобилен телефон NOKIA 1208 с IMEI***с батерия и сим карта на ВИВАКОМ и  мобилен телефон NOKIA N80 с IMEI*** сим карта на МТЕЛ  да бъдат върнати  на Н.А.С. ЕГН **********,

  веществените доказателства по делото –  мобилен телефон NOKIA 5530 с IMEI***ъс сим карта на ГЛОБУЛ и батерия към апарата да бъдат върнати  на Илия С.С. ЕГН **********,

  веществените доказателства по делото –  мобилен телефон SAMSUNG с IMEI***ъс сим карта на ГЛОБУЛ и батерия към него,карта памет №***да бъдат върнати  на П.С.К. ЕГН **********,

  веществените доказателства по делото –  мобилен телефон NOKIA 2330 с IMEI***ъс сим карта на ГЛОБУЛ и батерия към него,  сим карта на ГЛОБУЛ с надпис ФРОГ МОБАЙЛ да бъдат върнати    на Г.Н.Б. ЕГН **********,

  веществените доказателства по делото –  мобилен телефон NOKIA 95 с IMEI*** 1бр. мобилен телефон MOTOROLA с IMEI***а бъдат върнати  на Д.Г.Б..

За  веществените доказателства по делото –  черно куфарче съдържащо трафик радар TR 4 с холограмен стикер ***отстрани и дата 03.12 с фабричен *** Трафик радар-TR 4 с холограмен стикер №***отстрани и дата 03.12 с фабричен ***ъдът постанови да бъдат унищожени като вещи с малозначителна стойност.

          Поради обстоятелството, че съдържат информация, относима по делото, Съдът постанови веществените доказателства по делото –   5 броя нарядни дневници с номера както следва: 8071/16.02.2011г.; 55025/09.12.2010г.;55027/09.12.2010г.;8065/започнат на 20.03.2012; 8067/16.02.2011г., 2 бр. ежедневна ведомост с рег. Номер както следва;341/04.01.2011г. и 18149/11.04.2011г., 1 бр. дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства №TR№055/01.06.2010г.,   4бр. тетрадки и 1бр. лист с ръкописен текст, запечатан с лепенка ВД обект №2 по ДП№9-П/2011г. по описа на СО в СГП от 08.06.2011г.,   тефтер с черни меки корици и 3бр. листа с пъкописен текст,   запечатан с лепенка ВД по ДП№9-П/2011г. по описа на СО в СГП от 08.06.2011г.,   4бр. тетрадки и 1бр. лист с ръкописен текст, запечатани с лепенка ВД обект №2 по ДП№9-П/2011г. по описа на СО в СГП от 08.06.2011г.,  2бр. дистанционни и отделни части, запечатани с лепенка ВД обек №3 по ДП№9-П/2011г. по описа на СО в СГП от 08.06.2011г. ,  месечен график на служителите от охранителния състав на група „Престъпления по пътищата“ при ОД МВР П.за периода 01.06.2011 – 30.06.2011г. и „месечен график“ за периода от 01.05.2011 – 31.05.2011г., запечатан с лепенка ВД обект №2 по описа на СО в СГП от 08.06.2011г.   да останат по делото.

          С оглед изхода на делото и на основание чл.190,ал.1 от НПК   Съдът  постанови направените разноски по делото да останат за сметка на държавата.

 

          По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                              СЪДИЯ: