МОТИВИ ПО

НОХД № 664/2018 г. по описа на

СПЕЦИАЛИЗИРАНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД

С внесен в Специализирания наказателен съд обвинителен акт са повдигнати обвинения по ДП №137/2016 г. по описа на СО – СГП, пр.пр.№6249/2016 г. по описа на СГП на подс.П.С.М. за престъпления по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.220, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.219 ал.4 вр.ал.2 от НК, на подс.А.Д.П. за престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.220 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК, на подс.Л.А.Д. за престъпление по чл.219 ал.4 вр.ал.1 от НК и за престъпление по чл.219, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.220, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, на подс.Р.В.А. за престъпление по чл.219, ал.4 вр. ал.1 от НК и за престъпление по чл.219, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и на подс.Юлиана С.Ц. за престъпление по чл.310, ал.1, пр.1 вр. чл.308, ал.1, пр.1 от НК и за престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 пр.1 от НК, за престъпление по чл.311 от НК и за престъпление по чл.311 вр. чл.26, ал. 1 от НК.

Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК, като съдът с определение по чл.372, ал.2 от НПК е одобрил изразеното съгласие да не се разпитват посочените от подсъдимите и техните защитници свидетели, а показанията им да бъдат приобщени по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.283 от НПК.

Представителите на прокуратурата – прокурор Емил Петров, заместник на административния ръководител на АП – гр.С., командирован със заповеди приложени в кориците на делото на главния прокурор на Р България да участва в съдебните заседания по НОХД №664/2018 г. и прокурор Н. Станчева от АСП, поддържат повдигнатите обвинения. Прокурор Петров счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се доказва вината на подсъдимите лица и обстоятелството, че са автори на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение с внесения в СНС обвинителен акт. Предлага на подс.П.М. и подс. А.П. да бъдат наложени наказания след като съдът съобрази обстоятелството, че същите по най-груб и безцеремонен начин са погазили законите на страната, регламентиращи вноса и разпространението на ваксини в страната като дори подс. М. е стигнал дотам да иска легитимация на действията си от МС чрез искане за вземане на неприсъствено решение. Намира, че престъпленията, които счита, че са извършили двамата подсъдими, се открояват с изключителна обществена опасност с оглед длъжностите, които са заемали към момента на извършването им, а именно министър и заместник-министър на здравеопазването. При определяне наказанията, които следва да бъдат наложени на подс. Л.Д. и Р.А., държавният обвинител намира, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че двамата са заемали високи длъжности в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, което търговско дружество извършва особено важна и значима дейност – производство на лекарствени продукти, свързани с опазване на живота и здравето на хората, като продукцията му е разпространена в цял свят. При отмерване наказанията на четиримата подсъдими, прокурор Петров намира, че съдът е необходимо да отчете и вредите, които същите са причинили на държавата с противоправното си поведение с всяко едно от вменените им деяния. Прокурор Петров намира на следващо място, че при подс. Ц. като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени позицията, която същата е заемала в търговското дружество, както и че е извършила множество документи престъпления, с което е демонстрирала системно незачитане на установените правила за работа в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. Моли съда да осъди подсъдимите и да им наложи следните наказания по отношение на: 1. П.С.М. - за престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК „лишаване от свобода“ около средния размер, а именно в размер на 5 год. и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 НК - „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 3 год. За престъпление по чл.220, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр.ал.1 от НК държавният обвинител предлага съдът да наложи на подс. М. наказание „лишаване от свобода“, което да фиксира по реда на чл. 54 НК около средния размер на предвиденото в закона наказание, а именно 3 години и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 НК също за срок от 3 год. За престъпление по чл.219, ал.4 вр. ал.2 от НК предлага съдебният състав да му наложи наказание „лишаване от свобода“, което да определи около средния размер - 5 год. и „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 5 год. и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 НК „лишаване от право да упражнява дейност“ свързана с контрол, управление, разпореждане и отчитане на обществено имущество и стоково материални ценности също за срок от 5 год. Иска на основание чл. 23 НК по отношение на подс. М. да бъде определено едно общо наказание от 5 години лишаване от свобода, „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 5 год. и „лишаване от право да упражнява дейност“ свързана с контрол, управление, разпореждане и отчитане на обществено имущество и стоково материални ценности за срок от 5 год. Прокурор Петров предлага на подс. А.Д.П. да бъде наложено наказание за престъплението по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК – „лишаване от свобода“, около средния размер, а именно в размер на 5 год. и „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 3 години. Прокурорът предлага за престъпление по чл.220, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр. ал.1 от НК съдът да наложи на подс. П. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 3 години. На основание чл. 23 НК намира, че съдът следва да определи едно общо най-тежко наказание за изтърпяване 5 год. „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 3 год.

По отношение на подс. Л.А.Д. държавното обвинение прави искане за престъплението по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 1 от НК съдът да му наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години и „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност за срок от 5 год. и лишаване от право по чл. 37, ал.,1 т.7 от НК „лишаване от право да упражнява дейност“, свързана с контрол, управление, разпореждане и отчитане на обществено имущество и стоково материални ценности за срок от 5 год. За престъпление по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, намира, че следва да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което да определи в размер на 4 години и „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 3 години. За престъплението по чл. 220 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК представителите на прокуратурата правят искане на подс. Д. съдът да наложи „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 3 години. На основание чл. 23 НК предлагат на подс.Д. да бъде определено едно общо наказание от 5 год. „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 5 год. и „лишаване от право да упражнява дейност“ свързана с контрол, управление, разпореждане и отчитане на обществено имущество и стоково материални ценности за срок от 5 години. По отношение на подс. Р.В.А. предложенията на държавните обвинители са следните:

- За престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 1 от НК - „лишаване от свобода“ за срок от 5 години и „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 5 години и „лишаване от право да упражнява дейност“, свързана с контрол, управление, разпореждане и отчитане на обществено имущество и стоково материални ценности за срок от 5 години.

- За престъпление по чл. 219 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр.чл.26 ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 год. и лишаване от „право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 3 години.

На основание чл. 23 НК държавното обвинение предлага на подс. А. да бъде определено едно общо наказание от 5 год. „лишаване от свобода“, „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност за срок от 5 год. и „лишаване от право да упражнява дейност“, свързана с контрол, управление, разпореждане и отчитане на обществено имущество и стоково материални ценности за срок от 5 год.

Прокурор Петров излага аргументи в насока виновност на подс. Ю.С.Ц. в престъпленията, за които й е повдигнато обвинение с обвинителния акт като иска за престъплението по чл. 310, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 308, ал.1, пр. 1 от НК съдът да й наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и „лишаване от права“ по чл. 37 ал. 1 т. 6 НК, а именно „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 2 години. За престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.1, пр.1 от НК държавния обвинител намира, че са налице условията за прилагането на процедурата по чл.78 А от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1, б.“а“ от НК под средния размер на предвиденото в закона наказание (глоба от 1000 до 5 000лв.), а имено глоба в размер на 2 000 лв. Държавният обвинител предлага подсъдимата да бъде призната за виновна и по останалите повдигнати й обвинения и да й бъдат наложени наказания, както следва: - за престъпление по чл.311 от НК наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 НК, а именно „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 2 години.

-за престъплението по чл. 311 вр. чл.26, ал.1 от НК и да й наложи наказание „лишаване от свобода“, което съдът да определи по реда на чл. 54 НК в размер на 2 години и лишаване от права по чл. 37 ал.1 т.6 НК, а именно „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 2 години. На осн чл. 23 НК намира, че на подс. Ц. следва да бъде определено едно общо наказание от 2 години лишаване от свобода и „лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност“ за срок от 2 години.

На следващо място прокурорът моли съдът да уважи изцяло предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове с конституиран граждански ищец – Министерството на здравеопазването в опредЕ.та от ищеца сума, представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане /при условията на солидарност/. Иска на основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът да осъди подсъдимите солидарно да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт направени по делото разноски /Разноски по делото – 35 435,44 лв. за експертизи и преводачи /комплексни технически експертизи – 5 658 лв; комплексни графически и технически експертизи – 553,97 лв; съдебно-информационни технически експертизи – 5 303,34 лв.; съдебно-счетоводни експертизи – 3 054,63 лв; преводи – 20 875,50 лв.

Представителят на Министерство на здравеопазването - главен юрисконсулт Боян И. поддържа предявения граждански иск от министъра за здравеопазването срещу подсъдимите П.М. и А.П., касаещ деяние, извършено на 09.07.2015 г. и квалифицирано като престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20,ал.2 вр. ал.1 НК за подс. М. и престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр.ал.1 НК за подс. П., като иска двамата подсъдими да бъдат осъдени солидарно да заплатят причинените на Министерство на здравеопазването имуществени вреди в размер на 325 233,87 лв. ведно със законната лихва от датата на деянието 08.07.2015 г. до окончателното изплащане на претендираната сума. Намира, че вредите са пряка и непосредствена последица от действията на двамата подсъдими.

Представителят на „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД – адв.Гурмева поддържа предявените от търговското дружество граждански искове. Моли съдът да уважи иска с правно основание по чл.45 от ЗЗД, предявен срещу подсъдимите П.М., Асен П. и Л.Д. като иска тримата солидарно да заплатят сумата от 427 788,31 лв. в едно с мораторната лихва от датата на деянието 27.11.2015 г. до датата на предявяване на иска – 18.06.2018 г. за престъпление по чл.220, ал.1 от НК. Процесуалният представител на гражданския ищец поддържа и предявения граждански иск срещу подсъдимите П.М., Л.Д. и Р.А., с което се иска солидарно да заплатят сумата 110 003, 46 лв. обезщетение за имуществени вреди причинени вследствие на престъплението по чл.219, ал.4 от НК ведно с мораторна лихва, считано от 01.07.20016 г. до датата на предявяване на иска – 18.06.2018 г. Адв. Гурмева излага аргументи за основателност на предявения граждански иск по чл.45 от ЗЗД срещу подсъдимите Л.Д. и Р.А. като иска същите да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата от 44 685,55 лв. обезщетение за имуществени вреди причинени вследствие престъпление по чл.219, ал.3 от НК в едно с мораторна лихва от 27.11.2015 г. до 18.06.2018 г. Намира за доказани обективните и субективните признаци на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.

Адв. С.К., защитник на подс.П.М., моли съда да оправдае подзащитния й по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения. Намира, че от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства представителите на прокуратурата не са успели да докажат извършването на твърдените престъпления. Защитникът прави подробен анализ на относимите към обвиненията на подзащитния й доказателства.

Адв. М.М., защитник на подс.П.М., също иска съдът да оправдае подзащитният му по всичко обвинения. Излага подробно своите аргументи в насока признаване за невиновен на подзащитния му и по трите повдигнати с обвинителния акт обвинения.

Подсъдимият П.М. дава обяснения по обвинението. Изразява становище, че не е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение по делото. Моли съдът да прецени целия процес, който е извървял той и неговия екип по вземане на решението за извършване на внос на ваксини от Р Турция и отговорността, която е следвало да поемат вследствие на взетото решение, а не само да оцени правния казус поставен пред съда за решаване. В последната си дума иска съдът да го признае за невиновен и да го оправдае по всички обвинения.

Адв.Таня Радуловска, защитник на подс.Асен П., преупълномощена от адв.Е.И., да защитава подзащитния й, иска съдът да оправдае подсъдимия по всички повдигнати му обвинения, тъй като не е извършил престъпленията, за които е обвинен. Защитникът излага подробно аргументите си за оправдаване на подс. П. в хода на съдебните прения по делото.

Адв. Узунов, защитник на подс. П., също излага аргументите си по отношение на повдигнатите на подзащитния му обвинения. Моли съдът да се произнесе съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК, като признае подс. П. за невиновен по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения.

Подсъдимият Асен П. не дава обяснения по обвинението. В пледоарията и по делото излага аргументираното си становище, че не е извършил престъпленията, в които е обвинен. В последната си дума иска съдът да го оправдае.

Адв. В.В., защитник на подс. Л.Д., излага детайлно аргументите си по повдигнатите на доверителя му обвинения. Намира, че събраните доказателства и правото абсолютно категорично установяват невиновността на подзащитния му, поради което иска съдът да го признае за невиновен по обвиненията, за които е привлечен към наказателна отговорност.

Подсъдимият Л.Д. дава обяснения по обвинението. Намира, че не е виновен и не е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт. В последната си дума иска съдът да го оправдае.

Адв. К.Г., защитник на подс. Р.А., излага становището за невиновност на подзащитния й за престъпленията, за които е му е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт.

Подс. Р.А. дава обяснения по делото. Намира, че не е извършил престъпленията, за които е обвинен. В последната си дума моли да бъде признат за невиновен.

Адв. И.В., защитник на подс. Юлиана Ц., излага становище, че обвиненията повдигнати по отношение на подзащитната й са несъставомерни, поради което моли съдът да постанови оправдателна присъда.

Подс. Юлиана Ц. дава обяснения по обвинението. Намира, че не е извършила документните престъпления, за които й е повдигнато обвинение с внесения в СНС обвинителен акт. В последната си дума моли да бъде оправдана.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият П.С.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше медицинско образование, работи в МБАЛ „Света Ана“ АД, С., адрес по местоживеене:***, ЕГН: **********.

Подсъдимият А.Д.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, адрес: гр. Ардино, кв. „Бели брези“, бл. 60, вх. „В“, ет. 3, ап. 24, работи в МБАЛ „Ардино“ ЕООД, началник „Хирургично отделение“, ЕГН: **********.

Подсъдимият Л.А.Д. е роден на *** г. в гр. Самоков, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше медицинско образование, адрес: гр. С., ул. „Боряна“ №63, работи в Амбулатория „АРЦ 6“ ЕООД, гр. С., ЕГН: **********.

Подсъдимият Р.В.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, адрес: гр. С., ж.к. „Манастирски ливади-Б“, бл. 61, вх. „В“, ет.6, ап.85, работи в „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, ЕГН: **********.

Подсъдимата Ю.С.Ц. е родена на *** г. в гр. Стара Загора, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, с висше медицинско образование, адрес: гр. С., ул. “Цанко Цанковски“ №60, безработна, с ЕГН **********.

Подсъдимият П.М. бил избран за Министър на здравеопазването на Република България с Решение на 43-то Народно събрание за избиране на Министерски съвет на Република България от 07.11.2014 г. (т.103, л.2-4).

В качеството си на министър на здравеопазването подс. П.М. имал задължения, закрепени в Закона за здравето чл.5, ал.1, а именно да ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейността по опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол и Устройствен правилник на Министерството на здравеопазването, в който съгласно чл.5, ал.1 Министърът упражнява правомощията си в съответствие с Конституцията и законите на страната, като в т.1 е посочено, че - Ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; а в т.2 - Осъществява държавната политика в областта на а) лекарствените продукти.

За заместник-министър на министъра на здравеопазването със Заповед № КВ - 439/14.11.2014 г. на Министър-председателя на Р. България бил назначен подсъдимият А.Д.П. (т.103, л.9). Съгласно чл.26, ал.1 от Закона за администрацията, в качеството си на заместник - министър д-р П. имал задължението да подпомага министъра на здравеопазването при осъществяване на политическата програма на правителството и при изпълнение на неговите правомощия.

Със Заповед № РД-01-368/14.11.2014 г. (л.68-72, т.72 и т.103, л.246-250) от министъра на здравеопазването – д-р П.М., на д-р П. били възложени задачи по промоция, превенция и контрол на общественото здраве (т.2.в) и дейности, свързани с лекарствени продукти, включително ваксини, които се осъществяват от главния държавен здравен инспектор на Р. България (т.2.г).

Подсъдимият Л.Д. през 2015 г. изпълнявал длъжността управител на търговско дружество „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С.. Търговското дружество било създадено на осн. чл.113 от ТЗ, чл.3 и чл.10, ал.1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС №191 от 21.09.2000 г. за структурни промени в системата на здравеопазването със заповед № РД-18.143/10.11.2000 г. на министъра на здравеопазването. Търговското дружество било регистрирано по Търговския закон на Р. България с решение от 28.11.2000 г. на СГС като еднолично дружество с ограничена отговорност със 100% държавно имущество в капитала. Новооснованото дружество извършвало дейността и поемало задълженията на бившия производствен отдел на Националния център за заразни и паразитни болести. Предметът на дейност на дружеството бил производство и реализация в страната и чужбина на ваксини, серуми, алергени, кръвни продукти, имуностимулатори, диагностични препарати и други препарати за диагностика, лечение и профилактика. „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД произвеждало голям асортимент (над 500) биопродукта. Тези препарати се прилагали при диагностиката, профилактиката и лечението на заразни заболявания в Р. България. Ваксините и другите биопродукти освен, че се прилагали в България се изнасяли и в над 140 държави по света. Дружеството имало седалище на адрес: гр.С., район „Оборище“, бул.“..“ №26 с ЕИК 130428132. Подс. Д. бил освободен от заеманата длъжност на 17.09.2016 г. с Протокол на едноличния собственик на капитала „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. № РД-16-294 (л.3-4, т.73 от ДП). За изпълнението на тези специфични производствени дейности дружеството разполагало с висококвалифициран и специализиран персонал, включващ лекари, фармацевти, биолози, биотехнолози, микробиолози, инженери, икономисти и др. Структурата на дружеството била подчинена на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и Наредба №15 за добрата производствена практика и включвала към 2015 г. отдел „Производство“ със следните производствени лаборатории: лаборатория „БЦЖ ваксина“, лаборатория „Бактериални ваксини“, лаборатория „Имуностимулатори“, лаборатория „Човешки кръвни продукти“, лаборатория „Животински кръвни продукти“, лаборатория „Тубекули“, лаборатория „КХТ ваксина“, ларобатория „Хранителни среди“, лаборатория „Диагностични препарати“, лаборатория „Алергия“. Към отдел „Производство“ били служби „Планиране и цени“ и „Снабдяване, внос и износ“. Другият отдел „Качествен контрол“ включвал отдел „Осигуряване на качеството“, отдел „Пласмент“, отдел „Финансово – счетоводен“ и отдел „Административно-стопански“.

Дружеството разполагало и с три производствени бази. Основната се намирала на бул. „..“ №26, втората на бул. „Столетов“ №4А – бивш Институт по вирусология, където били разположени лаборатория „Диагностични препарати“ и развъдник за морски свинчета и производствена база „Люлин“ в кв.“Суходо“.

От 2002 г. дружеството имало въведена сертифицирана система за управление на качеството в съответствие със стандарт ISO 9001:2000 Системата била проверена за спазване изискванията на стандарт ISO 9001:2008. Дружеството било проверено и сертифицирано и за система за управление на качеството, която се прилагала при производство на хранителни медийни култури, диагностични серуми и тестове за податливост в съответствие със стандарт ISО 13485:2003 (Доклад на СЗО от проверка на производител на ваксини – л.2-102, т.55 от ДП).

Правата на собственост на държавата като едноличен собственик на капитала в дружеството се упражнявали от министъра на здравеопазването, в т.ч. министърът на здравеопазването имал правомощията да изменя и допълва учредителния акт на дружеството, преобразува и прекратява дружеството, да избира и освобождава управителя, контрольор и проверители на дружеството, да взема решения за предявяване на искове срещу управителя или контрольора и да назначава представители за водене на процеси срещу тях.

Правата и задълженията на подс. Д. по управлението на търговското дружество „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, произтичали от ТЗ, Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор, в който съгласно чл.6, ал.1 ръководителят на организациите по чл.2 (Организации от публичния сектор са - т.7 Търговски дружества по чл.61 от ТЗ и държавните предприятия по чл.62, ал.3 от ТЗ) отговаря за постигане целите на организацията, като управлява публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин) и от сключения между него и подс. М. (упражняващ правата на държавата в „Б.Б. -НЦЗПБ“ ЕООД и наричан „Принципал“) „Договор за възлагане на управление на ЕООД „Б.Б.-НЦЗПБ“ЕООД № РД-16- 480/22.12.2014 г. (чл.6.1 Управителят е длъжен да управлява „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД в съответствие с действащото законодателство, утвърдената програма и с грижата на добър стопанин; чл.6.2 Да разработи и представи на принципала бизнес програма за дейността на дружеството за целия срок на действие на договора за управление, чл.6.4. Да определя вътрешната управленческа и организационна структура и да утвърждава вътрешно-нормативната уредба на дружеството в съответствие с действащото законодателство, чл.6.5 Да представя на принципала отчет на дейността, заедно с необходимите финансово-счетоводни отчети и справки, в 30-дневен срок от приключване на всяко тримесечие. Финансово - счетоводната информация следва да бъде изготвена в съответствие със Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти, чл.6.6 Да уведомява незабавно в писмена форма принципала за всички обстоятелства със съществено значение за дружеството, чл.6.8 Да управлява финансите, да контролира паричните средства, да организира финансовата отчетност), чл.6.9. за представя в електронен вид тримесечни и годишни финансови отчети и анализи към тях, изготвени в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти и чл.3, ал.1 от ПМС №114/10.06.2010 г.

В „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД през 2015 г. се произвеждали ваксини, продукти извлечени от материали от човешки произход, алергени и имуностимулатори и други лекарствени продукти съгласно притежавано разрешение за производство издадено от ИАЛ с № Р-1-08-008/08.04.2016 г. (т.22, л.141-152; т.10, л.14-27). Произвеждали се също така „ин витро диагностични изделия“ по Закона за медицинските изделия - хранителни среди за култивиране на микроорганизми, които са от изключително значение за поставяне на точна диагноза на пациентите, след провеждане на лабораторни изследвания на материали взети от човешкия организъм. Дружеството „Интервакс“ имало сключен договор през 2008 г. за срок от 10 г. с „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, въз основа на който „Интервакс“ притежавало правата за разпространение на произвежданата от българското дружество БЦЖ ваксина за цял свят с изключение на България и Македония.

Подсъдимият Р. *** - НЦЗПБ“ ЕООД като ръководител отдел „Производство“, като правата и задълженията му били определени съгласно длъжностната характеристика за длъжността от 01.12.2011 г.: Раздел I, буква А - Ръководителят на отдел „Производство“ отговаря за производството на лекарства за хуманната медицина и медицински изделия, произвеждани в „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД; - Утвърждава производствени и контролни документи, - Отговаря за изпълнението на производствените операции съгласно ДПП;

Раздел Б, т.1 - Осигурява производството и съхранението на лекарствените продукти и медицинските изделия, да се извършва в съответствие с утвърдената при регистрацията документация; Изпълнява задачи, поставени от управителя на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и се отчита за извършената работа пред него писмено, устно и с документи; Носи отговорност за качеството на извършената работа.

Подсъдимият Р.А., в качеството си на ръководител на отдел „Производство“ на „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД отговарял за производството на лекарства за хуманната медицина и медицински изделия, произвеждани от търговското дружество. Утвърждавал производствените и контролни документи, отговарял за изпълнението на производствените операции, съгласно ДПП и стандартите за безопасна работа. Част от неговите задължения били да осигурява производството и съхранението на лекарствените продукти и медицински изделия да се извършва в съответствие с утвърдената при регистрация документация, така че крайните продукти да отговарят на изискванията за качество и да осигурява извършването на валидирането на оборудването и технологиите, когато това е необходимо.

Подсъдимата Ю.Ц. *** - НЦЗПБ“ ЕООД като завеждащ отдел „Качествен контрол“ (ОКК), като правата и задълженията й били определени съгласно длъжностна характеристика за длъжността от месец април 2015 г., подписана от Ц. на 04.05.2015 г. (л.16-18, т.21 от ДП)

Като ръководител ОКК подс. Ц. отговаряла за: I.A - цялостната дейност по окачествяване на лекарствените средства, произвеждани в „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД съгласно ЗЛПХМ и одобрявала инструкциите за контрол (ИК) и тяхното ревизиране.

Подсъдимата Ц. имала задължения по разработване организационната структура на лабораторията (Б.1) и задължения по осигуряване на качеството (Б.2), свързани с осигуряване качеството на лекарствените продукти съгласно регистрационната им документация и следи за спазването на ДПП; да одобрява инструкциите за контрол; да одобрява или отхвърля, в зависимост от своята преценка, изходни и опаковъчни материали; да проверява партидната документация на лекарствените средства; да подписва документи, свързани с ин-витро диагностични продукти и лекарства за хуманната медицина. При изпълнение на задълженията си подсъдимата носела отговорност за правилното оформяне на документацията, качеството на извършената работа, спазване на правилника за вътрешния ред и спазване на трудовата дисциплина.

В чл.2 от Наредба № 15/2005 г. за имунизациите в България задължителни планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберколоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенца тип Б (ХИБ) и пневмококови инфекции. Съгласно ал.2 на чл.2 задължителните планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно Имунизационния календар на Р България. Съгласно чл.6 от същата наредба, Министерство на здравеопазването закупувало ежегодно биопродуктите за извършване на задължителните планови имунизации и реимунизации, за целеви имунизации и реимунизации и за постекспозиционна профилактика и техническите средства за приложението им, които се отпускат на Районните здравни инспекции (РЗИ) по предварително изготвен годишен план за необходимите количества биопродукти. Контролът на дейността по планиране, снабдяване, прилагане, изразходване, отчитане на биопродуктите и обхватът на задължителните имунизации и реимунизации се извършвал на национално ниво от M3, а на регионално от РЗИ.

С оглед на горното на регионалните здравни инспекции било вменено задължението да планират броя на подлежащите на задължителни имунизации и реимунизации и необходимите количества биопродукти, като изготвят обобщен план за следващата календарна година въз основа на представени от лекарите годишни планове, регистрите на населението, очакваната раждаемост, очакваната заболеваемост на съответната територия, постигнатия имунизационен обхват през предходната година и го представят ежегодно до 31 август в M3, съгласно чл.27 от Закона за лекарствените препарати в хуманната медицина.

През 2014 г., с промяна в Наредба 15 било регламентирано създаването на Експертен съвет по надзор на имунопрофилактиката, сформиран от национални консултанти, които ежегодно до 30.09. на съответната година, одобряват и препоръчват на министъра на здравеопазването необходимите количества и съответните видове ваксини, с които да се извършват имунизациите през следващата година.

Дирекцията заявител в M3 трябвало да включи в план-график до края на месец ноември на съответната година, обществената поръчка за централна доставка на ваксини за следващата календарна година, за да може Дирекция „Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването“ в M3 да планува обществената поръчка в началото на следващата година.

В M3 били създадени и вътрешни правила за провеждане на обществени поръчки по „Закон за обществените поръчки“ . Въз основа на утвърдения от министъра план-график на обществените поръчки в M3, дирекцията заявител „Политика по промоция на здраве и профилактика на болестите“ участвала при изготвянето на техническите условия и необходимите количества биопродукти, от които M3 има нужда за съответната година, след което се провеждала самата процедура по обществената поръчка.

През 2013 г. и 2014 г., както в Р. България, така и в световен мащаб се появили сериозни затруднения при осигуряването на биопродукти за населението за изпълнението на имунизационния календар. Причините за това били многобройни, като част от тях са продължителния процес за производство на биопродуктите, увеличеното потребление на ваксини в страните от Третия свят и др. Допълнителна предпоставка за засилването на тази криза била и последвалата промяна относно възлагането на тази дейност от M3 към Национална здравно-осигурителна каса (НЗОК) през 2013 г. и обратно от НЗОК към M3 през 2014 г.

За да осигури участие на фирми, които извършват доставка на ваксини за задължителни и целеви имунизации и реимунизации, биопродукти за извършване на постекспозиционна профилактика за съответните години през срока на действие на споразумението МЗ, представлявано от министъра д-р П.М. сключило рамкови споразумения през май месец 2015 г. със „Стинг“ АД, „Алвоген Фарма България“ ЕООД, „Глаксо Смит Клайн“ ЕООД, „Химимпорт Фарма“ АД (л.274-289, т.18, част 2 от ДП). Предмет на тези споразумения било сключването на договори за доставка на различни ваксини и биопродукти за срок от 24 месеца.

Със Заповед № РД-11-580/17.11.2014 г. на министъра на здравеопазването – подс. П.М., впоследствие изменена със заповед от 08.12.2014 г. била сформирана работна група за изготвяне на техническото задание и методиката за оценка във връзка с подготовката на обявяване на обществена поръчка за закупуване на ваксини. С решение № РД-11-635/29.12.2014 г. на министъра на здравеопазването била обявена отрита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Сключване на рамково споразумение за доставка на ваксини за задължителни и целеви имунизации и реимунизации, биопродукти за извършване на постекспозиционна профилактика“. Тъй като не били подадени оферти за доставка на петвалентна ваксина, процедурата била прекратена.

Със заповед от 13.02.2015 г. на подс. М. била създадена комисия за провеждане на открита процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет на дейност като откритата процедура с решение № РД-11-635/29.12.2014 г. на министъра на здравеопазването. Тъй като не била подадена нито една оферта, с Решение от 17.02.2015 г. на подс. М., от Министерство на здравеопазването били прекратени 8 от общо 18 обособени позиции - за основни ваксини, които се прилагат в ранна детска възраст срещу тежки заразни заболявания, сред прекратените позиции били и доставките на петкомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус коклюш, полиомиелит, хемофилус, инфлуенце тип Б; доставка на шесткомпонентна ваксина срещу изброените заболявания плюс хепатит Б, за поддържаща реимунизация на 6-годишна възраст, доставка на четирикомпонентна ваксина (срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит) и др.

С доклад рег. №75-27-50/26.02.2015 г. (л.22-23, т.72 от ДП) д-р Димитър Д., директор на дирекция „Обществено здраве“, адресиран до министъра на здравеопазването д-р М., поискал с оглед преодоляване на създалата се ситуация, а именно прекратяване с Решение № РД-11-97/17.02.2015 г. на осн. чл.39, ал.1, т.1 от ЗОП на обществена поръчка с предмет “Сключване на рамково споразумение за доставка на ваксини за задължителни и целеви имунизации и реимунизации, биопродукти за извършване на постекспозиционна профилактика за съответните години през срока на действие на споразумението“ по 8 позиции, предприемане на адекватни мерки за осигуряване на необходимите количества и видове ваксини. Същият поискал министърът да се разпореди незабавно да стартира и обяви нова процедура по ЗОП с предмет „Доставка на ваксини за извършване на задължителни и целеви имунизации и реимунизации, биопродукти за извършване на постекспозиционна профилактика за 2015 г.“ Две от позициите, които били прекратени по ЗОП, поради неподаване на нито една оферта били обособена позиция № 3: „Доставка на ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б“ и обособена позиция №4 „Доставка на ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б, полиемиелит, хемофилус инфлуенце тип Б“.

През февруари месец 2015 г. свид. Никола Радишевски, главен мениджър за Централна и Източна Европа във фирма „Санофи Пастьор“ бил уведомен от свид. П.С., че има обявен търг от МЗ за доставка на ваксини. Управляващите дружеството взели решение да не участват в обявения търг, тъй като предприятието не можело да отговори на условията заложени в обществената поръчка. В обществената поръчка били определени много кратки срокове за доставка на ваксината и имало условия за срок на годност и количество, които притеснявали дружеството, тъй като били необходими 24 месеца за производство на ваксината. Дружеството имало създадена политика да не участва в търгове, когато не може да отговори на поставените в обществените поръчки условия.

Свид. Радишевски на 19.02.2015 г. провел среща със свид. П. – заместник-министър на здравеопазването, като му предложил да му осигури част от количеството необходими дози 4, 5 и 6-валентни ваксини за осигуряване на имунизационния календар на Р. България. Стигнало се до предложения от страна на представителите на „Санофи Пастьор“, като и свид. С. присъствала на тази среща, а именно да бъдат доставени необходимите ваксини в различна опаковка от българската от Р. Румъния и с много кратък срок на годност. На срещата свид. П. не е заявявал дали е съгласен, но така и не се стигнало до изпълнение на предложението на представителите на френската фирма. На 10.03.2015 г. и на 23.03.2015 г. свид. Радишевски изпратил до свид. П. писма, с които му отправял предложения да бъдат доставени в Р. България ваксини в румънска опаковка. С първото писмо вх.№26-00-246/10.03.2015 г. свид. Радишевски предлагал да бъдат доставени в България 21 000 шесткомпонентна ваксина (с кратък остатъчен срок на годност до 31.01.2016 г. С писмото от 23.03.2015 г. свид. Радишевски конкретно предлагал на представителите на българското МЗ да бъдат доставени от Румъния 20 000 дози „Тетраксим“ и 30 000 дози „Пентаксим“, които били в наличност. За да ги доставят обаче им бил необходим договор за държавна поръчка, който така и не получили. Така предлаганите за доставка ваксини били крайно недостатъчни за нуждите на имунизационния календар на Р.България, а и били с твърде кратък срок на годност.

Свид. Радишевски констатирал в писмата си, че системата за извършване на обществени поръчки в Р. България не съответствала на системата за производство на ваксини за разлика от други европейски държави. Имало един дълъг период от време, в който се изчаквало след като бъдат обявени търговете за обществени поръчки, а след като се подпише договора веднага следвало да се извърши доставката. Поради тези неизгодни, според свид. Радишевски, условия, както и сроковете на годност на ваксините и техния остатъчен срок, представляваната от него фирма решила да не участва в обявените обществени поръчки за доставка на ваксини през 2015 г. Условията се явявали неизгодни и с оглед на обстоятелството, че за да се произведе ваксината са необходими 24 месеца. Свид. Радишевски като генерален мениджър за Централна Европа сочи, че през 2015 г. ги притеснили обемите, сроковете на доставка и сроковете на годност на ваксините, които държавата искала да закупи, чрез обявените обществени поръчки, поради което и не участвали в обявените търгове.

На 10.03.2015 г. в Министерството на здравеопазването постъпило писмо, с което търговското дружество „Санофи Пастьор“, уведомявало министерството, че фирмата не е участвала в обявената обществена поръчка с реф.№ 0080-2014-0050 поради строгите ограничения в процедурните условия и проблеми с доставките.

На 23.03.2015 г. в МЗ постъпило писмо от „Глаксо Смит Клайн“ ЕООД, с което фирмата уведомявала МЗ, че през последните пет години не са доставяли 5 и 6-валентни ваксини за българския имунизационен календар, с изключение на 2011 г. Представителят на фирмата разяснявал в писмото, че поради тези причини ваксините не са залегнали в плановете за доставки на компанията за България. Пълните количества за българския имунизационен календар за всички останали ваксини, за които фирмата традиционно участвала в обществени поръчки по ЗОП, са предвидени в международната им система за производство и доставка.

В търсенето на варианти за снабдяване на българското население с необходимите жизненоважни ваксини, МЗ се обърнало към българския производител на ваксини, чиито принципал било министерството „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, с писмо рег.№33-24-6/20.02.2015 г. със запитване дали може дружеството да осигури ваксини. В деловодството на МЗ постъпило писмо от д-р Л.Д.,*** – НЦЗПБ“ ЕООД, в което заявявал възможността за производство и доставка на ваксина ДТК за профилактика на дифтерия, тетанус, коклюш (целоклетъчен), без консервант, която може да се прилага при новородени и при деца до 2 годишна възраст. Ваксината било възможно да бъде произведена в рамките на 75-150 дни от датата на поръчката. В писмото било посочено, че само в Р. Полша от държавите членки на ЕС се прилага ваксина съдържаща целоклетъчен коклюш (рег.№33-24-6/09.03.2015 г. на МЗ – л.6-7, т.16 от ДП). Продуктът бил прилаган според Националния имунизационен календар до 2010 г. С оглед на това било отправено запитване от МЗ до ИАЛ относно възможността за пускане на пазара в Р България на пет валентна ваксина за профилактика на дифтерия, тетанус, коклюш (целоклетъчен), хепатит В и хемуфилус инфлуенце тип В

По повод запитването ИАЛ е отговорило с писмо IAL 10953/17.03.2015 г. (л.8, т.16 от ДП), че ваксината Euforvac-Hib, съвместно произведена от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и южнокореската фирма LGLS, няма разрешение за употреба в Р. България. ИАЛ уточнили, че във ваксината се съдържа тиомерсал в еднодозова опаковка в противоречие с Европейската фармакопея, както и че коклюшният компонент е целоклетъчен. Според ИАЛ, за да бъде използвана тази ваксина следва да бъдат направени изменения в Имунизационния календар. В писмото се сочело още, че единствената приложима законова разпоредба в тези случаи е чл.3, б.“а“ от Наредба за допълнение на Наредба №10 от 2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Р България лекарствени продукти, обн. ДВ бр.24 от 12.03.2014 г. С оглед на горното и МЗ не е предприело действия за закупуване на въпросната ваксина от търговското предприятие. Според показанията на свид. А.С. в ЕС съществувала практика да не се насърчава употребата на ваксини съдържащи тиомерсал – живак като консервант, тъй като това не отговаряло на Европейската фармакопея.

На писмата и отправените искания за среща с министъра на здравеопазването от „Санофи Пастьор“ било отговорено на 30.06.2015 г., като МЗ информирало търговското дружество, че българското правителство е реализирало необходимите действия за осигуряване с ваксини на имунизационния календар на държавата. От „Санофи Пастьор“ обаче продължавали да искат срещи с ръководството на МЗ, тъй като в склада на дружеството продължавали да стоят ваксини, които били подготвени за България, но така и не получили отговор. През 2015 г. на френското дружество бил извършен одит от Европейската агенция за лекарствени средства и Федералната агенция по лекарствени средства на САЩ, като били увеличени изискванията за пускане на пазара на лекарствени средства и европейската агенция станала много по-стриктна. Тези обстоятелства довели до намаляване на обема на произвежданите във Франция ваксини от „Санофи Пастьор“, като едновременно с това пазара на ваксини останал същия и това довело до още по-голям недостиг на ваксини. Фирмата продължила да иска среща, тъй като започнали да се дискутират доставки на ваксини за 2016 г. В края на 2015 г. МЗ обявило обществени поръчки за доставка на ваксини, на които участвало френското дружество „Санофи Пастьор“.

С писмо рег.№26-00-482/23.03.2015 г. управителят на „Глаксо Смит Клайн“ ЕООД – г-н Ксавие Пюеш (л.46-47, т.99 от ДП) благодарил на министъра на здравеопазването за проведената среща на 28.02.2015 г., с цел обсъждане на проблемната ситуация с осигуряване на 5 и 6-валентни ваксини за обезпечаване на имунизационния календар на Р. България. В писмото се сочело, че през последните 5 години търговското дружество не е доставяло 5 и 6-валентна ваксина за българския имунизационен календар, с изключение на 2011 г. По тази причина тези ваксини не са залагани в плановете за доставки на компанията в България. Пълните количества за българския имунизационен календар за всички останали ваксини, за които компанията традиционно участва в тръжна процедура, са предвидени в международната система на дружеството на производство и доставка. С писмото дружеството уведомило МЗ, че в контекста на недостига на ваксини, съдържащи безклетъчна коклюшна компонента в цял свят, „Глаксо Смит Клайн“ няма да има възможност да реагира в необходимите срокове и да осигури доставки на 5 и 6-валентни ваксини за България за 2015 г. и 2016 г.

С друго писмо рег.№26-00-972/24.06.2015 г. управителят на „Глаксо Смит Клайн“ ЕООД до МЗ (л.48-50, т.99 от ДП) отбелязал, че редица от условията по търговете за ваксини в България затруднявали непрекъснатостта на имунизационния процес при новородените и били в разрез със световната практика. Липсата на дългосрочни договори с производителите на ваксини била резултат от начина, по който се организирали обществените поръчки от администрацията и била един от факторите, които създавали предпоставки за получаване на недостиг на ваксини. В писмото било посочено още, че производството на ваксини е сложен и бавен процес, а планирането на търсените количества от производителите било от съществено значение за осигуряването им в отделните държави. Тръжните процедури не се организирали достатъчно време преди изтичане на предходните договори. Изискването за доставка едва след месец след приключване на тръжната процедура в много случаи било непосилен ангажимент с оглед на административните процедури за доставянето им до българския пазар. В допълнение забавянето от страна на възложителя на действителните заявки за доставка на ваксини по сключените договори, компрометирали остатъчния срок на годност на продуктите и поставяли в риск от неизпълнение п производителите.

Със Заповед № РД-11-175/26.03.2015 г. на министъра на здравеопазването била сформирана работна група за подготовка на условия, критерии за допустимост, техническа спецификация/задание, методика за оценка с цел стартиране на обществена поръчка с предмет „Доставка на ваксини за извършване на задължителни и целеви имунизации и реимунизации, биопродукти за извършване на постекспозиционна профилактика за 2015 г.“ по прекратените позиции от финализираната през март 2015 г. обществена поръчка. Работната група била сформирана от дирекция „Обществено здраве“ като дирекция заявител (доклад рег.№75-27—50/27.03.2015 г.)

Във връзка с остър недостиг на ваксини за деца и възникване на пречки пред изпълнение на Националния имунизационен календар за 2015 г. (липса на участие на фирми производителки в обявени от МЗ търгове и декларирана от тях невъзможност за производство на необходимите количества за българския пазар за 2015 г.) МЗ започнало разговори с МЗ на Р. Турция, като било договорено на няколко срещи проведени в турското посолство и чрез електронна кореспонденция, осъществяването на дарение на ваксини от страна на Р. Турция за Р. България. При проведените разговори представителите на Р. Турция откроили проблем в турската държава пред изпълнението на извънболничните здравни услуги по отношение на ваксинирането срещу туберкулоза с Microbacterium bovis BCG.

Първата среща с представители на турското посолство в България била проведена през март месец 2015 г. На срещата подс. П. посочил, че Р. България има проблеми с изпълнението на имунизационния си календар, поради невъзможността да се снабди навреме с необходимите ваксини. Същият информирал представителите на турската държава, че между двете държави има подписан протокол за сътрудничество в областта на здравеопазването, който действал от 1996 г.

Свид. К.И., началник на международния отдел в Дирекция „Международни дейности, проекти и програми“ в МЗ, организирала следващата среща в посолството на Р. Турция по телефона. Срещата се провела на 07.05.2015 г., като свид. Гечева уведомила за срещата свид. Ф., която била директор на дирекция към онзи момент. На срещата присъствали подс. П., свид. И., заместник ръководителя на мисията в посолството на Р. Турция и още един представител на турското посолство и преводач. На тази среща заместник посланика казал, че са получили потвърждение от МЗ на Р. Турция, че разбират, че българската страна има проблем с изпълнението на имунизационния календар на държавата. Той определил ситуацията като хуманитарна криза, като посочил, че с оглед на това, че разполагат с по-големи количества ваксина, могат на направят дарения на Р. България на необходимите ваксини. На тази среща било споделено от представителя на турската страна, че Р. Турция изпитва затруднение и има недостиг на ваксини за БЦЖ. Те предложили, тъй като турската страна ще дари ваксини, при възможност и българската страна ако разполага с БЦЖ ваксина да дари такава на Р. Турция. Казали, че с оглед уреждането на въпроса с ваксините представителите на МЗ могат да се свържат с г-н Юнер Гюнер от международната дирекция на МЗ на Р. Турция. На срещата подс. П. предложил да се стартира комуникация, за да се уточнят детайлите на сътрудничеството между двете държави.

След провеждането на тази среща подс. П. възложил на свид. Е.Ф. изготвянето на споразумение между Р. България и Р. Турция за реципрочно дарение на ваксини – България да дари на Турция и Турция на България. От своя страна свид. Ф. възложила изготвянето на споразумението на свид. К. Гечева, началник на международния отдел в Дирекция „Международни дейности, проекти и програми“ в МЗ.

С писмо изх.№54-00-174/11.05.2015 г. (л.24-24, т.157 от ДП), подписано от министъра на здравеопазването – д-р П.М., адресирано до н. пр. г-н Сюлейман Гьокче, извънреден и пълномощен посланик на Р. Турция в Р. България, представителите на турската държава са били поканени да стартират разговорите на работно ниво относно уточняването на всички детайли по изготвянето на двустранно споразумение на базата на чл.4 от подписания на 7 юни 1994 г. Протокол за сътрудничество в областта на здравеопазването между правителството на Р. България и правителството на Р. Турция. Съгласно посочения член страните насърчават взаимното опознаване на фармацевтичните си и имунобиологични продукти и производствата на медицинско оборудване, както и определянето на области за съвместна действия и възможности за сътрудничество и вземат мерки в подкрепа на тази цел.

С имейл от 13.05.2015 г. свид. Е.Ф. (л.34-36, т.102 от ДП) изпратила до г-н Юнер Гюнер, директор на Дирекция „Международни дейности“ в МЗ на Р. Турция изготвеното двустранно споразумение между правителствата на Р. България и Р. Турция за дарение на ваксини. Със споразумението се постигало съгласие между двете правителства Р Турция да дари на Р България за нуждите на националната имунизационна програма 100 000 дози 5-компонентна ваксина за деца, произведена от „Санофи Пастьор“ и пакетирана за Р. Турция и 100 000 дози ваксина за „Хепатит Б“ за деца. Със същото споразумение страните постигали съгласие за целите на националната имунизационна програма на Р. Турция, Министерство на здравеопазването на Р. България да дари 5 000 000 дози (250 000 ампули от 20 дози) от ваксината БЦЖ. Крайният срок за доставка на ваксините на Р. България от страна на Р. Турция бил 1 месец след подписване на споразумението, а за доставка на ваксината БЦЖ от България на Турция 2 месеца. В споразумението не били посочени цени на ваксините. Страните съгласно чл.4 поемали задължението да използват ваксините предмет на споразумението само за нуждите на имунизационните си календари.

На 14.05.2015 г. от свид. Р.Ф., служител в Дирекция „Политика по промоция на здраве и профилактика на болестите“ при МЗ бил изготвен доклад рег. № МЗ -255/14.05.2015 г. до подсъдимите П.М. и А.П., с който свидетелката ги уведомявала за невъзможността за изпълнение на Националния имунизационен календар, поради недостиг на 4, 5 и 6- компонентни ваксини и спешна нужда от осигуряване на ваксини. В доклада свидетелката посочила, че наличните ваксини ще стигнат в най-добрия случай до средата на м.юли 2015 г.

С оглед сключване на споразумения за доставяне на необходимите на Р. България и Р. Турция ваксини комуникацията между компетентните за това лица продължила. С имейл от 19.05.2015 г. от г-н Юнер Гюнер до МЗ на Р. България били изпратени две отделни споразумения, всяко касаещо отделни дарения от правителството на Р. България за правителството на Р. Турция и от правителството на Р. Турция към правителството на Р. България на английски и турски език. С имейл от 21.05.2015 г. г-н Юнер Гюнер изпратил на лицата за контакт в Р. България във връзка с изготвянето на споразумения за дарения на ваксини – подс. П., свид. Ф. и свид. Гечева окончателните варианти на двете споразумения. На 25.05.2015 г. свид. К. Гечева, изпратила имейл до г-н Гюнер, върнала отговор по отношение на споразуменията (л.115-126, т.102 от ДП). При подготовка на споразуменията и нанасяне на допълнения и поправки в същите винаги свид. Ф. се допитвала до Дирекция „Правна“ на МЗ.

На 26.05.2015г. с писмо рег.№ 04-20-100/26.05.2015 г. главният секретар на M3 свид. П.К. изпратил на главния секретар на МС проект на Решение на МС за одобряване на проекти за споразумения за дарение между правителството на Р. България и Р. Турция ведно с необходимите документи.

На 28.05.2015 г. било подписано неприсъствено Решение №373/28.05.2015 г. на МС на Р. България за одобряване на проекти на споразумения за дарение между правителството на Република България и Правителството на Република Турция на осн. чл.9, ал.2 и 3 и чл.17 от Закона за международните договори на Р. България. С решението МС съгласно т.1 одобрил споразумение за дарение между правителството на Р. България и Правителството на Р. Турция като основа за водене на преговори. Съгласно чл.1 на първото от споразуменията за дарение правителството на Р. Турция дарява на Правителството на Р. България 100 000 дози комбинирана петкомпонентна ваксина за деца (ваксина за дифтерия, тетанус, коклюш – ацелуларна компонента, полиомиелит – дезактивирана, хемофилус инфлуенце тип Б – абсорбирана) и 100 000 дози ваксина за Хепатит Б ()rDNA/Hepatitis Б антиген). Посочено било, че дарението се предоставя от Правителството на Р. Турция, като жест на приятелство и добра воля и с цел да се осигури подкрепа за усилията на българската страна за изпълнение на Имунизационния календар на Р. България. В споразумението имало клауза, закрепена в чл.3, че дарените ваксини ще бъдат предоставени до един месец от подписване на Споразумението за дарение и трябва да бъдат използвани за изпълнение на Имунизационния календар на Р. България. Съгласно чл.4 споразумението същото влизало в сила от подписването му.

С второто внесено за разглеждане в МС споразумение за дарение Правителството на Р. България дарявало на Правителството на Р. Турция 5 милиона дози (250 000 ампули по 20 дози) ваксина срещу туберколоза - Microbacterium bovis BCG, необходима на турската страна за осигуряване на имунизационния й календар. Съгласно чл.2 от споразумението това дарение се предоставяло с цел осигуряване на подкрепа за усилията на Р. Турция за изпълнение на извънболнични здравни услуги. В чл.3 било уговорено ваксините да бъдат доставени до два месеца от деня на подписване на споразумението. В чл.4 било посочено, че споразумението влизало в сила от датата на подписването му.

Министерският съвет на Р. България дал съгласие споразуменията да влязат в сила от момента на тяхното подписване. Решението било подписано от министър-председателя на Р. България – г-н Б.Б. и министрите – г-н Б.Л., г-н И.К., г-н И.М., г-жа М.К., г-н Н.Н., г-жа Р.Б., г-жа Т.П., г-н Т.Т., г-н Т.Д., г-н Х.И.. Това решение на осн. чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на МС и на неговата администрация било прието неприсъствено, като било подписано от част от членовете на МС. Същото било прието по този ред с оглед направеното предложение от главния секретар на Министерство на здравеопазването – свид. П.К., заявено в писмо от 27.05.2015 г. до главния секретар на МС (л.18, т.20 от ДП).

Решението на МС се представило за подпис на министрите придружено с други документи: доклад на д-р П.М., министър на здравеопазването, доклад от министър-председателя на Р. България – г-н Б.Б., два проекта на Споразумения за дарение между правителствата на Р. България и Р. Турция и финансова обосновка, изготвена от подс. П.М. и одобрена от финансовия министър към онзи момент свид. В.Г. и съобщение до средствата за масово осведомяване (л.26-35, т.20 от ДП). Във финансовата обосновка било посочено, че с приемането на проекта на акт ще бъдат преодолени съществуващите проблеми при изпълнението на Националния имунизационен календар на Р. България за 2015 г. Сочело се също така, че предложеният проект на акт няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и с предложения проект на Решение на МС не се транспонират европейски норми в българското законодателство, поради което не е нужно изготвянето на справка за съответствие с европейското право.

С Решение №373/28.05.2015 г. за одобряване на проекти за споразумения за дарения между правителството на Р. България и правителството на Р. Турция, МС на Р. България упълномощил извънредния и пълномощен посланик на страната в Р. Турция Красимир Тулечки да подпише споразуменията от името на правителствата на Р. България. Правителството дало също така съгласие споразуменията по т. 1 да влязат в сила от датата на подписване им без последващо утвърждаване. Съгласно Протокол №22 от заседание на МС от 03.06.2015 г. на МС, точка 40 (л.5-12, т.20 от ДП) МС е приел проект на Решение за одобряване на проекти за споразумения за дарение между правителството на Р. България и на Р. Турция (съгласувано на подпис на 28.05.2015 г.). С Решение №663/31.08.2015 г. на МС, което също било прието неприсъствено от МС, била внесена промяна относно лицето упълномощено да подписва споразуменията, като думите Красимир Тулечки били заменени с – временно управляващ посолството на Р. България в Р. Турция. Това решение било прието на заседание на МС на 02.09.2015 г. (Протокол №35, т.37 – л.37-44, т.20 от ДП).

Като следствие от това решение на 16.06.2015 г. в гр.Анкара било подписано споразумение за дарение между правителството на Р. Турция и правителството на Р. България, съгласно което Р. Турция дарявала на Р. България 100 000 дози комбинирана петкомпонентна ваксина за деца (ваксина за дифтерия, тетанус, ацелуларен коклюш, полиомиелит - дезактивирана, хемофилус инфлуенце тип Б – абсорбирана) и 100 000 дози рекомбинирана ваксина срещу вирусен „Хепатит тип Б“. Съгласно чл.3 от споразумението дарените ваксини следвало да се използват за изпълнение на Националния имунизационен календар на Р. България. За България споразумението било подписано от г-н Красимир Тулечки – посланик на РБ в РТ, а за Р. Турция от д-р Еип Гюмюс – заместник –секретар на Министерство на здравеопазването на Р. Турция. За подписването на споразумението между двете държави подс. П. бил командирован от министъра на здравеопазването в гр.Анкара. След приключване на командировката подс. П. изготвил доклад рег.№75-08-540/24.06.2015 г. до министъра на здравеопазването на Р. България д-р П.М., като по този начин изпълнил задължение вменено му от Наредбата за служебните командировките и специализации в чужбина.

Второто споразумение за дарение между правителствата на двете страни било подписано на 07.09.2015 г.. Съгласно договореностите правителството на България дарявало на правителството на Турция 5 милиона дози (250 000 ампули по 20 дози) ваксина срещу туберколоза – Micobacteriu bovis BCG. Второто споразумение за дарение, което касаело дарението от Р. България към Р Турция било получено в МЗ през септември месец 2015 г. от МВнР, но копие, тъй като оригиналът останал в министерството, което било пазител на всички международни договори. Свид. К.И. забелязала, че има промяна в споразумението и по-точно в начина му на влизане в сила. В текста, които първоначално гласял, че споразумението влиза в сила от датата на подписването му, бил променен на това, че споразумението за дарение влиза в сила за Р България след като и двете страни се уведомят за изпълнението на националните процедури по влизане в сила. Свид. И. веднага писала до свид. Ф. и я уведомила за забелязаната от нея промяна. Изпратили и вътрешно ведомствено писмо до дирекция „Правна“ на МЗ, с искане да им даде становище. Становището, което получили гласяло, че промяната не е съществена и да имат предвид, че все пак Решението на МС е одобрило проектите на споразумения като основа за водене на преговори. В този смисъл становището на дирекция „Правна“ било, че корекциите са несъществени и споразумението е влязла в сила за Р. България и няма нужда от последващо утвърждаване или ратификация. С имейл от 30.06.2015 г. д-р Ф. изпратила на ИАЛ преводите на листовките на ваксините, предмет на дарение от Р. Турция за Р. България.

Посочено било в двете споразумения, че влизат в сила от деня на подписването им.

На 08.06.2015 г. било проведено извънредно заседание на Експертния консултативен съвет по надзор на имунопрофилактиката (л.261-263, т.22 от ДП) с членове на Съвета проф. Т. К. - директор на Националния център по заразни и паразитни болести и проф. М. Кожухарова, проф. М. Тихолова, проф. П. Переновска, доц. П. Теохаров, проф. Б. Слънчева – национални консултанти по вирусология - педиатри и неонатолози, д-р Р. Ф., д-р Т. Тодорова. На обсъждане на това извънредно заседание било поставено включването на употреба и на пълноклетъчна коклюшна съставка във ваксината ДТК. В протокола от заседанието било отразено, че членовете на съвета се обединили около становището, че предвид риска през втората половина на 2015 г. от спиране на имунизациите на новородените срещу дифтерия тетанус, коклюш, полиемиелит, хемофилус инфлуенце тип Б поради липсата на ваксина и невъзможност да се осигури такава, да се осигури ваксина ДТКп (дифтерия-тетанус-коклюш с пълноклетъчна коклюшна компонента), но само при условие, че се осигурят и ваксините срещу полиемиелит и срещу хемофилус инфлуенце тип Б, независимо дали са като моноваксини или като комбинирана ваксина, за обхващане на деца с противопоказания за прилагане на ДТКп.

С доклад от 19.06.2015 г. до подс. М. (рег.№ М3-317/19.06.2015 г. ) подс. П. уведомил министъра на здравеопазването, че във връзка с Решение на МС № 373/28.05.2015 г. относно предстоящото подписване на споразумение за дарение с Р. Турция за приемането на исканите от Р. Турция ваксини и навременното организиране и приемане подс. П. предложил създаване на приемателна комисия в състав: председател - А.П.; координатор - К.И. и членове: ид директор на ИАЛ А.С., Т.К. - директор на Национален център по заразни и паразитни болести и д-р Р.Ф., и.д. директор дирекция „Политика по промоция на здраве и профилактика на болестите“. Задачата на тази комисия следвало да бъде организиране на цялостната логистика (издаване на разрешителни за ползване, проверка на наличности и съответствие на продуктите с националната регламентация, транспорт и др.) и документация относно вноса на ваксините като дарение.

С писмо рег.№04-20-125/23.06.2016 г. (л.130-131, т.20 от ДП), подписано от подс. А.П., МЗ поискало от Министерство на финансите становище относно стойностите на дължимия ДДС при положение, че ваксините, които се разменят между двете държави са на еднаква стойност. В писмото било посочено, че е договорено осъществяването на дарение на 100 000 броя дози на комбинирана петкомпонентна ваксина за деца срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б и 100 000 броя дози ваксина срещу Хепатит Б - педиатрична. В документа от друга страна се твърдяло, че МЗ на Р. Турция също открива проблем пред изпълнението на извънболничните здравни услуги, поради недостиг на ваксинирането срещу туберколоза с Microbacterium bovis BCG. Със същото писмо, подписано от подс. П., МЗ поискало МФ на даде отговор дали при начисляване на ДДС за вноса е необходимо възстановяване на ДДС за износа.

На 24.06.2015 г. с доклад рег. № 75-08-540/24.06.2015 г. подс. П. уведомил ръководителя си, който е разрешил командировката му до Р. Турция - подс.М., че е взел участие в церемонията на 16.06.2015 г. в гр.Анкара при подписването на споразумението между Р. Турция и Р. България по дарението на ваксини съгласно Решение № 373/28.05.2015 г. на МС и проведените срещи със заместник - министъра на здравеопазването на Р. Турция - проф. Ирфан Шанджан и д-р Гюнер Йонер - директор на дирекция „Международни дейности“ към M3 на РТ, на които обсъдили оперативни въпроси по изпълнението на двете двустранни споразумения.

С писмо изх.№04-03-92/20.08.2015 г. (л.132-134, т.20 от ДП) от МФ отговорили на МЗ, че вносът на петкомпонентната ваксина за деца срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б и 100 000 броя дози ваксина срещу Хепатит Б педиатрична подлежи на облагане със ставка на данъка 20 на сто при допускането им за обращение и крайно потребление на територията на страната. Данъчната основа съгласно чл.54 от ЗДДС, при вноса на ваксините следвало да се формира от митническата им стойност увеличена с данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната, както и с разходите извършени по вноса, като комисионна, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната, доколкото изброените разходи, с които се увеличавала митническата стойност вече не били включени в нея. Предвид начина на формиране на данъчната основа, то стойността на ваксините, а именно тази на която ще бъдат разменени между двете държави щяла да е част от митническата стойност, която следвало да бъде увеличена с посочените по-горе разходи. Следователно при определяне на дължимия данък министерството трябвало да вземе под внимание освен митническата стойност на ваксините и разходите, с които тази стойност се увеличавала. За начисления от митническите органи данък по реда на чл.56 от ЗДДС нямало да възникне право на приспадане на данъчен кредит за МЗ по реда на чл.69 от ЗДДС, тъй като в случая ще важи ограничението по чл.70, ал.1 от ЗДДС, а именно ваксините ще се използват за освободени доставки.

С писмо от 30.06.2015 г. подс. П. изискал чрез свид. Р.Ф. (чрез писмо и документи, които свидетелката изпратила по електронна поща т.21, л.134) от ИАЛ становище относно необходимите действия за по-бързата доставка от Р. Турция на 100 000 дози петкомпонентна ваксина за деца – комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиебит, хемуфилус инфлуенце тип Б и 100 000 дози дози ваксина от Хепатит Б. Свид. Ф. посочила в писмото, че се касае за две ваксини – Пентаксим с притежател на разрешението за производство „Санофи Пастьор“ – Франция, която отговаряла на изискванията на Наредба №15/2005 г. за имунизациите в Р. България и „Еувакс Б“ с производител LG Life Science South Korea (рекомбинирана хепатит Б ваксина с тиомерсал на 2 милиграма в доза, която не отговаряла на Наредба №15/2005 г. и щяла да се използва за ваксиниране на лица извън имунизационния календар.

С писмо от 09.07.2015 г. №IAL 28733 свид. Мери Пейчева, която замествала изпълнителния директор на ИАЛ, отговорила на писмо на подс. А.П., че ИАЛ не възразява да бъде допуснат вноса на петкомпонентна ваксина Haemophilus type b conjugate vaccine Serial № P15004, съгласно Споразумение за дарение между правителствата на Р. България и Р. Турция, одобрено с Решение №373 от 28 май 2015 г. на МС на Р България (л.101, т.16 от ДП).

С писмо от 17.09.2015 г. подс. А.П., адресирано до изпълнителния директор на ИАЛ, поискал спешно разрешение от ИАЛ за внос на 100 000 дози противохепатитна ваксина „Еувакс Б“, партиден номер UVA14029, със срок на годност 07.05.2017 г., което да послужи пред митническите власти. (л.103, т.16 от ДП). С писмо от 18.09.2015 г. ИАЛ отговорили на това искане с писмо (л.115, т.16 от ДП), че в случая не се касае за внос на лекарствени продукти, а за дарение на такива и съответно не са приложими разпоредбите на чл.161 и сл. от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ). В писмото било посочено още, че по отношение на дарението също не е приложим ЗЛПХМ, тъй като чл.268А от него визира изрично субектите, по отношение на които е приложим съгласувателен режим, а именно: „притежатели на разрешение за употреба, производители, търговци на едро и дребно и Български червен кръст“. Видно от предоставената информация дарител е правителството на Р. Турция в изпълнение на Споразумение с българското правителство и поради тази причина не било налице основание за съгласуване с ИАЛ. Приложимото в случая условие е лекарствените продукти да бъдат дарени при спазване на правилата за добра практика на Световната здравна организация. В писмото се сочело още, че от компетентността на ИАЛ са следващите вноса действия – пускане на пазара и употреба на противохепатитна ваксина „Еувакс – Б“, с оглед спазване изискванията за качество, ефикасност и безопасност на лекарствения продукт.

По телефон на 01.07.2015 г. подс. П. се свързал със свид. Ирина Хумчева от дружество „Каролина Ко“ ЕООД, гр.Пловдив, за да осигури транспорт за ваксините, които следвало да бъдат получени от Турция.

На 09.07.2015 г. подс. М. одобрил доклад до него от свид. М.Б. (директор на Дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“ в M3 - рег.№ МЗ-317/09.07.2015 - т.160, л.62) за необходими разходи по вноса на ваксините от Р Турция в размер на 1 400 евро и 1 000 лева.

На 09.07.2015 г. (т.51, л. 51 от ДП) M3 пуснало заявка за транспорт до фирма „Каролина Ко„ ЕООД, гр.Пловдив, която трябвало да натовари и превози от РТ до РБ дарените от правителството на Р Турция ваксини. Заявката била подписана от подс. М..

Ваксините били доставени от Турция с превоз - товарен хладилен автомобил с ремарке с рег.№№ /СМ 2294АТ/СМ 3372 ЕЕ, собственост на дружество „Каролина Ко“ ЕООД, гр.Златоград с водач свид. Борислав Валентинов Чаушев, като за извършената услуга за превоз фирмата издала на M3 фактура №0000013096/09.07.2015 г. на стойност 1956 лв. без ДДС, която сума била заплатена от M3 на 24.07.2015 г. (л.54, т.51от ДП).

За изпълнение на имунизационния календар и осигуряване на непрекъснатост на имунизационния процес с основните имунизации в детска възраст, Министерство на здравеопазването получило като дарение от Правителството на Р. Турция 100 000 дози петкомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиемиелит и хемофилус инфлуенце тип Б. Касаело се за адсорбирана ваксина срещу петте болести с търговското име „Пентаксим“ с производител „Саньофи Пастьор – Франция“. Ваксините били разпределени от МЗ, като РЗИ-тата получавали количествата ваксини от склада на МЗ при стриктно спазване на създадения предварително график. Пратката била с чуждоезикова опаковка. Преведена на български инструкция за употреба (листовка за пациента) във PDF формат била изпратена на директорите на РЗИ-тата в страната за размножаване в количество колкото разпределените дози, съгласно писмо рег.№16-00-29/24.07.2015 г. на МЗ (л.68-69, т.22 от ДП).

Ваксината „Пентаксим“ била внесена на 09.07.2015 г. по данни от Агенция „Митници“. За периода от 01.07.2015 г. до 31.03.2016 г. съобщените в ИАЛ подозирани нежелани лекарствени реакции, свързани с „Пентаксим“ са 12 случая. Два от случаите са преди ваксината, предмет на дарение от Р. Турция да бъде внесена. Данните събирани в ИАЛ не показват увеличено докладване на нежелани лекарствени реакции след употребата на ваксината, внос от Турция (писмо от ИАЛ №IAL -24783/07.06.2016 г. – л.4-12, т.23 от ДП). Така вследствие изпълнение на подписаните споразумения на 21.07.2015 г. с ЕАД 15ВG00587Н0135169 в МБ „С. – Запад“ е поставена стока под режим „Допускане за свободно обръщение“ описана като „Ваксини за хуманната медицина дарение от Р Турция“ , с получател Министерство на здравеопазването.

С доклад рег.№ 75-19-431/21.07.2015 г. директор на дирекция „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“ -М.Б. уведомила подс. М., че за внесената на 09.07.2015 г. турска ваксина „Пентаксим 0,5мл“ и „Еувакс Б“ (декларирана стойност 2 545 624,81 турски лири или 1 725 040,17 лева по курса на БНБ към 17.07.2015 г.) M3 следва да внесе в държавния бюджет сумата от 345 008,04 лева ДДС и не може да се ползва от данъчен кредит.

С бюджетно платежно нареждане № Е 01969/21.07.2015 г., подписано от свид. М.Б. и гл.секретар на M3 свид. П.К. по сметка на Митническо бюро - С. Запад било преведено ДДС за получената ваксина в размер на 323 061,87 лв.

С решение №977/14.12.2015 г. Министерски съвет (л.72-73, т.20 от ДП) на Р. България в т.1 е одобрил проект за Споразумение за дарение между правителствата на Р. България и Р. Турция, с което правителството на Р. България дарява на правителството на Р. Турция 1 милион дози (500 000 ампули по 20 дози) ваксина срещу туберколоза – Microbacterium bovis BCG като основа за водене на преговорите. В т.2 правителството е одобрило проект за Споразумение за дарение между правителствата на Р. България и Р. Турция, с което правителството на Р. Турция дарява на правителството на Р. България 40 000 дози комбинирана петкомпонентна ваксина за деца (ваксина за дифтерия, тетанус, коклюш – ацелуларна компонента, полиомиелит – инактивирана, хемофилус инфлуенце тип Б – абсорбирана), като основа за водене на преговори. Решението било прието на осн. чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на МС и на неговата администрация неприсъствено.

На 03.06.2016 г. било извършено претърсване и изземване в склад на МЗ, находящ се в гр.С., ул.“Столетов“ № 44А (протокол за претърсване и изземване – л.33-35, т.48 от ДП), като в склада било установено наличието на 10 000 стъклени флакона по една доза ваксина Euvax B партиден № 14029 UVA14029. Така установените и иззети от органите по разследването ваксини били предадени с протокол за отговорно пазене на Евгения Б.И., главен специалист в дирекция ППЗПБ – МЗ (л.39, т.48 от ДП)

С Постановление от 11.08.2017 г. било разпоредено унищожаването на ампули Еувакс, получени от Р Турция. На 26.11.2018 г. било извършено фактическото унищожаване на върнатите на МЗ с постановление от 11.08.2017 г. от прокурор Емил Петров 99 900 бр. ампули „Еувакс Б“, поради изтекъл срок на годност (л.66-67, т.4 от СП).

ПО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.220 от НК повдигнато по отношение на подсъдимите П.М., А.П. и Л.Д..*** – НЦЗПБ“ ЕООД притежавало разрешение за употреба на лекарствен продукт № II-14885/19.09.2011 г. за лекарствен продукт с регистрационен номер 20010843 – БЦЖ ваксина (л.181-194, т.152 от ДП), лиофилизирана 0,05 мг доза прах и разтворител на инжекционна суспензия, като дружеството е производител на БЦЖ ваксина. Лекарствената форма прах и разтворител за инжекционна суспензия, се пускала в употреба в тъмни ампули, съдържащи 10 имунозащитни дози.

В гр.Анкара, Р. Турция на 07.09.2015 г. (л.188-190, т.20 от ДП) било подписано споразумение за дарение между правителствата на Р. България и Р. Турция, съгласно което правителството на Р. България дарявало на Р. Турция 5 мил. дози (250 000 ампули по 20 дози) ваксини срещу туберколоза - Microbacterium bovis BCG за изпълнение на извънболничните здрани услуги. Споразумението било подписано от Евгени Генев – временно представляващ посолството на Р. България в Р. Турция, а за Р. Турция подпис положил д-р Еюп Гюмюс – заместник – секретар на Министерство на здравеопазването. Ваксината следвало да бъде произведена от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, което търговско дружество произвеждало такива ваксини.

С договор за дарение № РД-06-230/27.11.2015 г. „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД (л.21-22, т.14 не е 9 от ДП) на 27.11.2015 г. дарило на Министерство на здравеопазването 5 милиона дози (250 000 ампули по 20 дози) ваксина срещу туберколоза – Microbacterium bovis BCG, от които: два милиона дози (100 000 ампули) на стойност 165 348 лева с ДДС, предоставени с дарение на 17.09.2015 г. и три милиона дози (150 000 ампули) на стойност 248 022 лева с ДДС, предоставени с дарение на 26.11.2015 г. Договорът бил подписан от подс. Л.Д. като управител на търговското дружество и от подс. П.М., в качеството му на министър на здравеопазването и представляващ МЗ. Като основание за сключване на договора била посочена нормата на чл.225 от ЗЗД във връзка с Решение № 373 на МС от 28.05.2015 г. за одобряване на проекти за споразумения за дарение между правителството на Р. България и правителството на Р. Турция (процедурата по вземане на решение е описана подробно по-горе в мотивите на съда).

Изготвянето на договора било възложено устно на свид. Л.В., директор на дирекция „Правна“ в МЗ от подс. П.. На свидетелката не били предоставени каквито и да било документи за изготвянето му. Тя от своя страна го възложила на свид. Н.П., заемаща длъжността „главен юрисконсулт“ в отдел „Административни актове и договори“ към дирекция „Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването“ за изготви договора. Подс. П. съгласувал договора след като същият бил подписан от изготвилите го лица от администрацията на МЗ – началник отдел и началник дирекция. Договорът бил подписан и от представител на дирекция „Политика по промоция на здраве и профилактика на болестите“ – свид. Теодора Тодорова – Маркова. На договора подпис положил и свид. П.К., изпълняващ длъжността главен секретар на МЗ. Съгласно вътрешния правилник на МЗ главният секретар също следвало да подписва такъв вид договори, като подписът му имал чисто административен характер и удостоверявал единствено, че изискуемата процедура по съгласуване на документа е спазена.

На 13.05.2015 г. било изготвено и изпратено писмо рег. №33-24-13/13.05.2015 г. (л.4, т.14 от ДП), подписано от министъра на здравеопазването – подс. П.М., с което същият уведомявал управителя на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, че във връзка със заболяваемостта от туберколоза и повишената нужда от извършване на имунопрофилактика е необходимо МЗ да закупи от дружеството 4,2 мил. дози ваксина срещу туберколоза за нуждите на страната.

Подс. Д. *** - НЦЗПБ“ ЕООД изпратил отговор на писмото получено от МЗ изх. №1000-438/25.05.2015 г., в което посочил, че исканите от МЗ количества ваксина биха могли да бъдат произведени от търговското дружество в последното тримесечие на 2015 г. (2 000 000 дози) и второто тримесечие на 2016 г. (2 200 000 дози), тъй като исканите 4 200 000 дози не били предвидени в годишната квота за производство на дружеството. Същият преценил, че по този начин нямало да се нарушат договорените количества за износ за дружеството „Интервакс“ – Канада, тъй като едно такова нарушение би довело до договорна отговорност и плащане на неустойки, както и би дискредитирало „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД като утвърден доставчик на ваксини за СЗО. Преди изпращането на това писмо подс. Д. през април месец провел среща с подс. П. в МЗ по молба на П.. Заместник-министърът на здравеопазването се интересувал от възможностите на дружеството за производство и доставка на БЦЖ ваксини. Подс. Д. обяснил, че целият производствен капацитет на търговското дружество бил запълнен за годината и бил основно предназначен за износ за нуждите на СЗО чрез фирма „Интервакс“ – Канада. В началото на май 2015 г. отново при среща в МЗ между подсъдимите П. и Д., последният бил информиран за проведените от страна на българската държава разговори в турското посолство в гр.С. за размяна на ваксини и поетия ангажимент от МЗ на Р. България да осигури БЦЖ ваксини. Подс. П. уведомил Д.,*** – НЦЗПБ“ ЕООД следва да произведе допълнително количество БЦЖ ваксини, като те щели да бъдат заплатени от българското МЗ. В началото на юли 2015 г. подс. Д. получил устно разпореждане от д-р П. да бъде стартирано от търговското дружество извънредно производство на 250 000 ампули (5 000 000 дози) БЦЖ ваксина. Д-р Д. разпоредил БЦЖ лабораторията да работи в събота през юли и август месец на 2015 г.

Въз основа на подписан между Р. България и Р. Турция договор за дарение на 17.09.2015 г. бил извършен износ на 9 палета ваксини БЦЖ с общо тегло 1 400 кг. За осъществения износ от страна на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД била издадена фактура № 0001061242/09.10.2015 г. на обща стойност 170 508,83 лв., като в тази стойност била включена цената на ваксините 100 000 ампули – 2 мил. дози, която била 137 790 лева без ДДС, транспортни разходи и застраховка на стойност 4 300 лева.

Свид. Т.Т., в качеството му на съветник на министъра на здравеопазването, бил помолен от подс. П. да окаже логистична помощ по износа на БЦЖ ваксината, като следи за нейното безпроблемно преминаване през митницата, придвижването й на територията на Р. България и Р. Турция и достигането й навреме до крайния получател. С оглед на така възложената му задача той няколкократно уведомявал подс. П. за това как върви процеса по придвижването на ваксината, като му съобщил и за допусната грешка при оформянето на документите за износ от служителка на търговското дружество – свид. К.В., като подс. М. поискал тя да бъде наказана за допуснатия пропуск в работата й.

В средата на октомври месец 2015 г. с писмо подс. Д. изпратил фактура на МЗ за направените от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД разходи по производството, транспортирането и застраховката на изнесените за МЗ на Р. Турция от МЗ на Р. България БЦЖ ваксини с молба за заплащане на направените разходи. Така предоставените ваксини от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД на МЗ били осчетоводени като извършена продажба от страна на търговското дружество на държавното учреждение, принципал на търговското дружество. Продажбата била отразена във фактура №000106124/09.10.2015 г., като били включени стойността на ваксината БЦЖ, застраховка в размер на 715, 00 лева и транспорт 3 585,69 лв. или всичко на обща стойност от 170 508,83 лв.

Тъй като не получил отговор подс.Д. се обърнал към свид. Т., като разговарял с него по телефона и го попитал какво става със заплащането на изпратената фактура. След няколко дни свид.Т. се обадил по телефона на подс. П. като му предал, че фактурата няма как да бъде платена от МЗ, тъй като липсвало основание за плащане и същата следвало да бъде сторнирана.

В края на ноември месец 2015 г. подс. П. се обадил на подс. Д., като поискал последният да му изпрати по мейла стойността на предназначените за дарение на Р. Турция БЦЖ ваксини. На 27.11.2015 г. подс. Л.Д. се явил в МЗ в кабинета на заместник – министъра А.П., тъй като бил извикан по телефона от секретарката на подс. П. – свид. Д.. В кабинета свид. Д. му предала хартиена синя папка, в която имало документи и му казала „ заместник.мистър д-р П. остави този договор за вас и каза да го подпишете, всичко е наред и няма да има проблеми.“ Подс. П. отворил папката и видял, че в нея има договор за дарение на вакси № РД-06-230/27.11.2015 г. и протокол за дарение на ваксини (л.21 и л.23, т.14 от ДП) за подпис, който бил подписан от всички изброени в него лица, с изключение на подс. М.. Подс. Д. се изненадал от съдържанието на документите, които прочел, тъй като в разговорите с подс. П. никога не било ставало на въпрос за подписването на договор за дарение. Същият забелязал, че на втората страница на договора имало поставени подписи от лицата, които били изготвили договора и лица, които го били съгласували и по точно от отговорни лица от дирекция „Правна“, дирекция „Обществено здраве“, главния секретар на МЗ – проф.д-р К. и от заместник –министърът на МЗ – д-р П.. Свид. Д. забелязала, че подс. Д. се развълнувал и притеснил, когато видял съдържанието на папката. Той поискал да разговаря с главния секретар на МЗ – свид. П.К., поради което слязъл на долния етаж на сградата на министерството. Същият обаче отсъствал от сградата на МЗ, тъй като бил на срещи в Народното събрание. После няколко пъти се връщал в кабинета на подс. П., като свид. Д. няма спомен той да й е върнал папката. Тъй като договорът за дарение бил сключен съгласно Закона за задълженията и договорите и в изпълнение на решение на МС на Р. България, подс. Д. поискал от свид. Д. да му предостави решенията на МС, както и ЗЗД. Междувременно в кабинета била повикана служителка на Дирекция „Административни актове и договори“ на МЗ – свид. Н.П., която заявила на подс. Д., че договорът е правно издържан.

Подс. Д. се обадил по телефона и на свид. В.Б.,*** – НЦЗПБ“ ЕООД, за да уточни дали дружеството може да направи дарение на ваксини на МЗ и тя му отговорила, че няма законова пречка „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД да направи дарение на принципала си. След този разговор подс. Д. подписал договора за дарение (от обясненията на подс. Л.Д., дадени в открито съдебно заседание на 11.06.2021 г.)

На 27.11.2015 г. подс. Л.Д. се срещнал със свид. Т.Т., съветник на министъра на здравеопазването д-р П.М., който работел на граждански договор в министерството. Намерил го в кабинета му в МЗ и му споделил, че е подписал договор за дарение. На свидетеля му направило впечатление, че подс. Д. бил видимо притеснен. Двамата коментирали, че след като принципалът на предприятието е изискал от него да подпише документи за дарение, то МЗ следва да носи отговорност. По време на разговора им в кабинета била и свид. И.К., която също изпълнявала функциите на съветник на министъра на здравеопазването. След така проведения разговор подс. Д. отново потърсил свид. К., който изпълнявал длъжността на главен секретар на МЗ) и го открил в кабинета му. Двамата разговаряли по повод на договора за дарение на ваксини от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и МЗ, като свид. К. му казал, че е запознат със съдържанието му. Подс. Д. поставил въпроса, за това, че договорът за дарение касае голяма сума. Свид. К. му отговорил, че дружеството е финансово стабилно и че дарението няма да му се отрази по съществен начин. Също така заявил, че „ Б.Б.“ ще поеме разходите, тъй като е със 100% държавна собственост на капитала и дали ще плати държавата за дарените ваксини, или търговското дружество, нямало особено значение. Подчертал, че посредством получената от Р. Турция ваксина „Пентаксим“, която била нужна за имунизационния календар на България се спестявали много пари.

Впоследствие въз основа на сключен договор за дарение между „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и МЗ, от отдел „Пласмент“ на търговското дружество било пуснато кредитно известие №0001062447/18.12.2015 г., въз основа на което издадената фактура за продажба на 250 000 ампули с ваксини БЦЖ била сторнирана. За това обстоятелство подс. Д. уведомил подс. М. и подс. П. с писмо изх.№ 1000-1036/18.12.2015 г. (л.28, т.14 от ДП).

След полагане на всички подписи подс. П.М. също подписал договора за дарение на неустановена по делото дата. Няколко дни след това подписаният договор бил изпратен на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД по служебен път.

Втората част от дарението на ваксина БЦЖ за Р. Турция от 150 000 ампули /всяка от по 20 дози/ ваксина БЦЖ било направено на 03-04.02.2016 г. С писмо изх.№ 1000-121/03.02.2016 г. подс. Д. уведомил началника на митница „Аерогара С.“, че ще осъществи износ на 150 000 ампули (3 млн. дози) БЦЖ, съгласно писмо на МЗ № 32-187045/16.09.2015 г. (т.19, л.59). Дарената ваксина била с партидни номера 124-1, 127-2, 133-1, 135-2, 136-1, 136-2, 137, 138-1, 138-2, 139-1 и 139-2. Върху всяка кутия с ампули ваксина бил поставен печат, че е дарение. Дарението било получено и разтоварено в склад на МЗ на Р.Турция в гр.Анкара на 05.02.2016 г. (т.134, л.314). За този износ на ваксини БЦЖ за Р. Турция „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД не е издавало фактура на МЗ с оглед наличния вече в правния мир договор за дарение на ваксини подписан на 27.11.2015 г. между представляващите принципала на дружеството – МЗ и управителя на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД.

За така осъществения износ „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД заплатило за собствена сметка застраховка в размер на 1033,30 без ДДС, транспорт 7 099,66 без ДДС, като направените разходи по силата на договора за дарение на ваксини № РД-06-230 от 27.11.2015 г. в размер на 206 685 лв. без ДДС (248 022 лв. с ДДС) също били за сметка на дружеството.

Съгласно доклад до министъра на здравеопазването относно администрирането и организацията на дейността на „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД изготвен на база заповед № РД-04-28/17.10.2016 г. на подс. М., изменена със заповед № РД-04-40/14.11.2016 г. на министър Семерджиев (т.144, л.20-55) в МЗ не са налични утвърдени правила за получаване и предоставяне на дарения, кой може да дарява, как ще се удостоверява, какви документи се изготвят в такива случаи. Няма изискване за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност при получаване и изразходване на даренията.

Съгласно доклад изготвен от независим одитор – Райна Д.С. (л.32, т.10 от ДП) в съответствие с изискванията на чл.38, параграф 4 от отм. Закон за счетоводството (в сила до 31.12.2015 г.) одиторът се е запознал с годишния доклад на ръководството за дейността на „Б.Б.НЦЗПБ“ ЕООД за отчетната 2015 г. Този доклад не представлява част от годишния му финансов отчет за същия период. Отговорността за изготвянето на този годишен доклад за дейността с дата 29.02.2016 г. се носи от ръководството на дружеството. Посочено е в доклада, че историческата финансова информация, представена в годишния доклад за дейността, съответства във всички съществени аспекти на информацията, представена и оповестена във финансовия отчет на Дружеството към 31 декември 2015 г., изготвен в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане, приети от Комисията на ЕС. Даренията извършени от дружеството са предоставяни като справка на одитора извършил проверката, за да прецени дали са законни или не (съгласно показанията на свид. Венета Б., изпълняваща длъжността главен счетоводител на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД към онзи момент), като одиторите не са имали каквито и да било възражения по отношение на даренията.

С Протокол на едноличния собственик на капитала на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. № РД-16-92/19.04.2016 г. (л.37, т.10 от ДП), принципалът на дружеството министър П.М. е одобрил годишния финансов отчет за 2015 г. и доклада за дейността на търговското дружество. Със същия протокол от отговорност е освободен Л.А.Д. и Г.Х. Игнатовски, управители на дружеството през отчетния период (л.477, т.59 от ДП).

На 17.09.2015 г. с ЕАД 15ВG005800АА010890 в Митница „Столична“ под режим „Износ“ е поставена стока описана като „Ваксини за хуманната медицина БЦЖ - ваксина“ с изпращач „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и получател дружество в Р. Турция.

На 03.02.2016 г. с ЕАД ВG005100АА226806 в Митница „Аерогара С.“ под режим „Износ“ е поставена стока описана като „Ваксини за хуманната медицина БЦЖ- ваксина“ с изпращач „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, а получател Министерство на здравеопазването на Р. Турция. Съгласно изготвения годишен отчет на дружеството за 2015 г. приходите от реализацията на външния пазар са 78 %, а на вътрешния 22%. При прогноза 26 110 хил. лв. реализираните общи приходи възлизали на 30 784 хил. лв. Прогнозата била изпълнена в стойностно изражение от 118%. Брутният финансов резултат бил на стойност 10 978 хил. лв., което формирало икономическата рентабилност от 35 %. През отчетния период отношението на финансовия резултат след облагане с данъци и приходите от продажба формират нетната рентабилност от 31%. Този показател дава по-точна информация за реалната доходност на дружествата и определя параметрите на управленческите решения (годишен доклад за дейността на „Бил Био- НЦЗПБ“ ЕООД за 2015 г. – л.478-509, т.59 от ДП).

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза от извършената проверка в счетоводството на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД вещото лице е установило, че извършеният износ на 17.09.2015 г. (по договор за дарение) в размер на 67 890,78 лева е осчетоводен в „Разходи за управление и организация – разходи за дарение и спонсорство“, което оказва влияние върху формиране на финансовия резултат за 2015 г. (с тези разходи се намалява печалбата, респ. увеличава се загубата на търговското дружество). Транспортните разходи и застраховката са били за сметка на търговското дружество – застраховка в размер на 715 лв. без ДДС и транспорт 3 585,69 лева без ДДС.

От извършена проверка в счетоводството на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД вещото лице Е.А. установила също така, че е осъществен износ на 03.02.2016 г. (по договор за дарение) за сумата от 102 137,75 лв., която е осчетоводена в „Други разходи – разходи за дарение и спонсорство“, което съгласно заключението на вещото лице влияе на формиране на финансовия резултат на дружеството, тъй като се намалява печалбата му, респ. увеличава се загубата). Транспортните разходи и застраховката по осъществения на 03.02.2016 г. износ са били за сметка на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – застраховка в размер на 1 033,30 лева без ДДС и транспорт 7 099,66 лв. без ДДС.

ПО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.219, ал.4 вр. ал.2 от НК повдигнато по отношение на подс. П.М. и по чл.219, ал.4 вр. ал.1 от НК повдигнато по отношение на Л.Д. и Р.А. – БАЗА „ЛЮЛИН“, кв.“СУХОДОЛ“.

„Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД притежавало разрешение за производство/внос на лекарствени продукти с № Р-I-08-008/08.04.2016 г. издадено от ИАЛ с два производствени обекта на следните адреси: бул.“..“ №26, С. 1504 и кв. „Суходол“, база „Люлин“, С. 1362.

В производствения обект на бул.“..“ №26 било разрешено извършването на производство на ваксини Tetadif, Tetatox, BCG, Diftet, Diftetkok, продукти извлечени от материали от човешки произход, алергени и имуностимулатори. В производствения обект на кв. „Суходол“, гр.С. била разрешена производствена дейност – производство на антитоксични серуми и КХТ – ваксина. Дейността включвала производство на насипен продукт „in bulk“. Първичното и вторично опаковане, сертифициране и освобождаване на партидите лекарствени продукти се извършвало в производствените помещения на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, разположени на адрес бул. „..“ №26, гр.С.. Съгласно Приложение № 1 към разрешението на производство/внос “Продукти разрешени за производство/внос (съгласно чл.156, ал.4, чл.160, ал.1, т.4, чл.165, ал.1, т.2 от ЗЛПХМ, чл.41 и чл.42 от Директива 2001/83/ЕО“ дружеството имало право да произвежда ваксини в това число и ваксината „Тетадиф“ (Tetadif). Лекарствената форма на ваксината е инжекционна суспензия в ампули (флакони) за интрамускулно приложение. Продуктът се произвеждал в следните опаковки: стъклена, безцветна и прозрачна ампула, съдържаща ваксина в обем 0,5 мл., което представлява 1 доза, ампулите се опаковали по 10 бр. или 50 бр. в картонена кутия, - стъклен, безцветен и прозрачен флакон, съдържащ ваксина в обем 5 мл., което се равнява на 10 дози, - стъклен, безцветен и прозрачен флакон, съдържащ ваксина в обем 10 мл., което се равнява на 10 дози. Флаконите се опаковат по 10 бр. в картонена кутия.

С цел пускане в действие на новоизградена лаборатория за пълнене, запойване и визуален контрол било решено от ръководството на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД да се изгради лаборатория на база „Люлин“, където да бъде извършвана част от производствения процес, който включвал миене, стерилизация, пълнене и запойване на ампули, автоматичен визуален контрол, етикиране, блистиране, опаковане в кутии и складове за съхранение. Това решение залегнало в бизнес програмата за 2016 г. на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и било утвърдено от МЗ. В началото на 2015 г. започнали да пристигат отделни машини и агрегати, като бил организиран техния монтаж от представители на фирмите производители под надзора на отдел „Осигуряване на качеството“, отдел „Качествен контрол“ и ръководителя на лабораторията – свид. М.А.. След квалификация на дейностите по инсталиране на оборудването се пристъпило към оценка на оперативната годност на оборудването, съответно към валидиране на различни уреди и системи и валидиране на предвидените процеси – миене, стерилизация, пълнене и запойване на ампули, автоматичен и визуален контрол, етикиране, блистиране, опаковка в кутия и съхранение в хладилни складове. През септември месец 2015 г. бил назначен персонал в база „Люлин“ и съответно в дружеството били открити нови работни места. От есента на 2015 г. бил осигурен и редовен служебен транспорт до базата. Всички тези дейности били осъществявани по процедури закрепени в ЗЛПХМ – чл.156, ал.1, т.4. за промяна на местонахождението и преустройство на обект за производство в база „Люлин“ – кв. “Суходол“. В ИАЛ била представена необходимата документация – технологичен проект за преустройство, схема за проектна документация. С писмо № 19037/08.05.2015 г. проектът бил утвърден от ИАЛ. На 02.03.2015 г. бил изпратен основен документ № ИАЛ9578 с включен основен план за валидиране, съгласно утвърдения от отдел „Осигуряване на качеството“ график. Отговорност за пускане на дейността на новата лаборатория имали съответните отговорни лица от отдел „Производство“ – подс.Р.А., отдел „Качествен контрол“ – подс.Ю.Ц. и „Осигуряване на качеството“ – свид.С.Т..

На 07.03.2016 г. бил изготвен график за валидиране на ТОБ (техническа обработка на биопрепарати) – база „Люлин“ (л.29-31, т.65 от ДП) от завеждащия лаборатория ТОБ свид. М.А. и бил утвърден от свид. С.Т.. Така в плана било предвидено да бъде извършено валидиране на асептичен процес с 3 пилотни партиди – бактериални ваксини „Тетадиф“ 0,5 мл ампули 1 мл на 21.06.2016 г., 22.06.2016 г., 23.06.2016 г., 24.06.2016 г., 30.06.2016 г. и 01.07.2016 г.

Съгласно утвърдения производствен план на Лаборатория „Бактериални ваксини“, сектор „Коклюш“ за 2016 г. е било заложено производство на ваксина „Тетадиф“ 1 доза ампула 347 000 бр. за вътрешния пазар, а за износ 15 000 бр. Производственият план е бил утвърден от управителя на дружеството – подс. Л.Д., и бил подписан от завеждащ лаборатория „Бактериални ваксини“, завеждащ служба „Планиране и цени“ и ръководител производство – подс. Р.А.. Годишният производствен план се подписвал от свид. М.К., завеждащ служба „Планиране и цени“ към отдел „Производство“, от подс. А. като завеждащ отдел „Производство“ и от ръководителя на лабораторията. Практика в дружеството с оглед многото промени на плана била корекциите да се подписват от свид. К. и подс. А.. Видно от приложения на л.7-10, т.93 производствен план за 2016 г. на „Тетадиф“, същият на 30.06.20216 г. е бил коригиран, като ампулите за износ от 15 000 били променени на 2 015 000 и корекцията била подписана само от подс. А..

При извършеното претърсване и изземване от екип на СГП на 01.07.2016 г., при условията на неотложност, вследствие на постъпил сигнал в СГП по факса от журналиста В. Ахчиева, на база „Люлин“ в кв.“Суходол“, се намирали служителите на „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД свидетелите В.В., Б.А., Деница Стоичкова, А.И., А.С., Стоянка Г., Димитър Д. и Л.Ч.. Те участвали при пълненето на ваксината „Тетадиф“ в ампули. Свид. Светослав Х. също участвал при пълненето на ваксината в ампули, като сочи, че на място не били съставяни мастър формули. Документите били съставени впоследствие и му били представени за подпис след като ваксината била задържана от органите на прокуратурата.

При извършеното претърсване и изземване от СГП присъстващият на място служител на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, подс. Р.А. бил поканен да предаде доброволно вещи и документи имащи отношение към производството по делото. Подс. А. представил копие от Заповед №19/23.06.2016 г. въз основа, на която замествал управителя на дружеството подс. Л.Д. за времето 27.06.2016 г. до 01.07.2016 г., тъй като същият бил в отпуск.При претърсването в хладилна камера № 15 на базата били намерени 28 бр. пластмасови контейнери по 18 литра неразлят продукт от ваксина „Тетадиф“ партиди №№ КНПТд-344t, произведена на 27.06.2016 г. и КНПТд-345 t, произведена на 29.06.2016 г. В хладилна камера №25 били открити 25 кашона, съдържащи по данни на служителите и по етикетите, като мостра на вода за инжекция, всички в различни разфасовки и различни милилитри. От всеки един от кашоните били взети по 2 образеца, които били предадени на представителите на ИАЛ. Общото количество на неетикираните ампули „Тетадиф“ 0,5 мл.- 1 доза било 97 кашона по 7 800 ампули в кашон, които били открити от органите на разследването били предадени за доброволно пазене на подс. Р.А. с нарочен протокол.

Паралелно с така извършеното претърсване и изземване на същата дата била извършена и проверка от служители на ИАЛ на база „Люлин“ в кв.“Суходол“ по Заповед на изп. директор на ИАЛ №РД 20-0085 от 30.06.2016 г. и Заповед РД 20-0086 от 01.07.2016 г. При извършената проверка от представители на ИАЛ – свидетелите Константина Попова, Албена Йорданова и Т. Даракчиев, инспектори в Дирекция „Надзор на пазара и инспекции“ при ИАЛ, в база „Люлин“ същите констатирали наличието в хладилна стая в складовата зона на 28 контейнера по 18 литра, напълнени с неразлят продукт „Тетадиф“, партиди №№ КНПТд-344t, произведена на 27.06.2016 г. и КНПТд-345 t, произведена на 29.06.2016 г. В отделна хладилна стая, разположена в производствената зона било установено съхранение на неетикирани ампули от лекарствен продукт „Тетадиф“ 0,5 мл – 1 доза с парт. №D1344-01, произведени на 06.2016 г. със срок на годност 05.2019 г. съгласно етикетите, поставени върху вторичните опаковки съдържащи 500 бр. ампули. Общото количество на неетикираните ампули „Тетадиф“ 0,5 мл.-1 доза било 97 кашона по 7 800 ампули в кашон. От описаното количество били взети 20 ампули за извършване на анализ в ИАЛ. На инспекторите от ИАЛ не били представени никакви производствени и приходно-разходни документи относно гореописаните партиди. (л.4, т.61 от ДП). Била направена констатация, че е налице нарушение на чл.10, т.2 от Наредба №15/17.04.2009 г. за условията и принципите за издаване на разрешение за производство/внос и принципите за добра производствена практика на всички видове лекарствени продукти, на лекарствени продукти за клинично изпитване и на активни вещества, тъй като към датата на изземването и проверката от страна на ИАЛ в тази база не е била разрешена производствена дейност: „Пълнене, запояване, етикиране на ампули и флакони“. Било констатирано съхранение на лекарствени продукти в зона на производство, които не са включени в обхвата на разрешената от ИАЛ производствена дейност на база „Люлин“.

По заповед на изпълнителния директор на ИАЛ била извършена проверка и на базата на дружеството, находяща се на бул.“..“. Там било установено наличието на 33 бр. кашони „Тетадиф“. Когато служителите на ИАЛ поискали протоколи за дейността по квалификация на помещението, в което са били намерени кашоните, към момента на проверката не им били предоставени такива, с което дружеството не могло да потвърди, че провежданите дейности са контролирани. Дейностите по валидиране на асептичен процес съгласно иззетия от инспекторите „График за валидиране на лаборатория Техническа обработка на биопрепарати – База Люлин“ предвиждал 3 пилотни партиди „Тетадиф“, докато съгласно представените Разрешителни протоколи за пълнене на „Тетадиф“ – пилотна партида, са произведени четири пилотни партиди, както следва КНПТд-342t ( от които са напълнени D1342-01 и D1342-02), КНПТд-343t (от които са напълнени D1343-01 и D1343-02), КНПТд-344t (от които са напълнени D1344-01 и D1344-02) и КНПТд-345t (от които са напълнени D1345-01 и D1345-02). Проверяващите служители от ИАЛ установили, че за дейностите по валидиране на пилотните партиди не са изготвени и утвърдени съответните процедури, планове и протоколи, което е в нарушение на изискванията на Добрата производствена практика за лекарства. Документите, за които е съобщено на инспекторите, участвали проверката в база „Люлин“, че са налични в помещенията на „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД с адрес бул.“..“ №26 според свид. М.А. , ръководител Лаборатория ТОБ се намирали именно в база „Люлин“, което било съобщено на инспекторите от втория екип, проверяващ дружеството на адрес бул.“..“ №26, като в крайна сметка изисканите документи не са представени на нито един от екипите, което е в нарушение на чл.270, ал.1 от ЗЛПХМ, който предвижда осигуряване на достъп до всички документи, свързани с предмета на инспекцията.

С писмо вх. №1426/04.07.2016 г. (л.786, т.3 от СП) изпълнителният директор на ИАЛ на осн. чл.272, ал.1, т.6 от ЗЛПХМ във връзка с констатирани несъответствия по време на извършени проверки от 01.07.2016 г. в гр.С., кв.“Суходол“, база „Люлин“ и на адреса на дружеството в гр.С., бул. „..“ №26 е указал на управителя на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, че не следва да бъде допускано освобождаването и продажбата на следните партиди краен продукт „Тетадиф“, както следва D1342-1 и D1342-2 (напълнени от КНПТд - 342t), D1343-01 и D 1343-2 (напълнени от КНПТд -343t), D1344-01 и D1344-02 (напълнени от КНПТд - 342t), D1345-01 и D1345-02 (напълнени от КНПТд - 345t).

Подс. Р.А. бил определен от управителя на „Б.Б.НЦЗПБ“ ЕООД да го замества за времето от 27.06.2016 г. до 01.07.2016 г. със Заповед №19/23.06.2016 г.(л.24, т.61). Подс. А. бил уведомен за тази заповед на 24.06.2016 г. Със заповедта управителят на дружеството оправомощавал подс. А. да подписва и подпечатва документи вместо управителя на дружеството. Съгласно длъжностната характеристика на длъжността „ръководител отдел „Производство“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД (л.9-11, т.21 от ДП), одобрена декември месец 2011 г., с която и подс. Р.А. се е запознал на 01.12.2011 г., лицето заемащо горепосочената длъжност отговаря за производството на лекарства в хуманната медицина и медицински изделия, произвеждани от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, утвърждава производствени и контролни документи, отговаря за изпълнение на производствените операции, съгласно ДПП и стандартите за безопасна работа. Съгласно дължностната характеристика подс. А. като заемащ длъжността ръководител отдел „Производство“ имал следните трудови задачи и задължения: 1. Да осигурява производството и съхранението на лекарствените продукти и медицински изделия да се извършва в съответствие с утвърдената при регистрацията документация, така, че крайните продукти да отговарят на изискванията за качество, т.2 Осигурява точното прилагане и актуализирането на партидната документация за производство на лекарства за хуманната медицина в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, т.4 Осигурява оценката и подписването от ръководителите на лаборатории на производствената документация, изготвена при производството на партиди преди тя да бъде изпратена на отдел „Качествен контрол“, т.6 Осигурява извършването на валидирането на оборудването и технологиите, когато това е необходимо. Като материални и финансови отговорности на длъжността са посочени в раздел III- ти от длъжностната характеристика – проследяването на материалните разходи на лабораториите въз основа на счетоводни документи и документи от „Планова служба“, да заверява болничните листове на ръководителите на производствени лаборатории и подчинените служби. При изпълнение на задълженията си ръководител отдел „Производство“ носи отговорност за: - качеството на извършваната работа, - спазване на правилниците за вътрешния ред на лабораториите в отдел „Производство“ и спазване утвърдените от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД правила за безопасни и здравословни условия на труд и опазване на фирмената тайна и поверителна информация.

Търговското дружество изнасяло ваксина „Тетадиф“ за търговски дружества с регистрация в различни държави. Главният износ, който извършвало дружеството било за „Тюрк Илач Ве Серум Санайи“ АД, Турция. Тези търговски взаимоотношения между двете търговски дружества продължили до 19.07.2016 г., когато между юридическите лица бил сключен дистрибуторски договор (проект за договор т.63, т.373-388 от 06.06.2016 г. адресиран до д-р П.М.).

Подс. Д. твърди, че в момента на проверката на 01.07.2016 г., когато той е бил в отпуск, на база „Люлин“ е протичал процес по валидиране на асептичен процес. Били са изготвени три пилотни партиди с „Тетадиф“ ампули съгласно утвърдения график за валидиране от завеждащия отдел „Осигуряване на качеството“ д-р С.Т. с цел пускане в действие на лабораторията, а не е течал производствен процес, така както твърди прокуратурата във внесения в съда обвинителен акт. Във връзка с предстоящата промяна на разрешението за употреба на „Тетадиф“ на база „Люлин“ е започнало производство на пилотни партиди от продукти. Съгласно закона се изисквали документи за промяна и по-точно данни от анализ на поне една производствена партида и две партиди в лабораторен мащаб или две партиди с производствен мащаб. Големината на пилотните партиди се определяла от оторизираните отговорни лица – завеждащ отдел „Осигуряване на качеството“, завеждащ отдел „Производство“ и завеждащ отдел „Качествен контрол“ в търговското дружество.

По отношение на произведените от „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД ампули „Тетадиф“, иззети на 01.07.2016 г. и 04.07.2016 г. вещото лице А. е посочила, че от документите по делото става ясно, че са произведени общо 1 013 660 ампули, от които 874 779 ампули са осчетоводени в незавършено производство, а разходите от 138 881 бр. ампули са осчетоводени като разход (не са включени в незавършеното производство, тъй като се водят, че са произведени в т.нар. пилотни партиди) и има 504 л. неразлят продукт.

Преките разходи за производството на активното вещество „Тетадиф“ (138 881 бр. ампули), представляващи партиди КНПТд342t с партидни номера на краен продукт D1342-01 и D1342-02 и КНПТд343t с партидни номера D1343-01 и D1343-02 и КНПТд344t с партидни номера D1344-01 и D1344-02 са в общ размер на 15 797,17 лева и същите са осчетоводени в сметка 611/1 „Разходи за основната дейност“, като тук са включени и разходите за 138 881 броя ампули от т.нар. пилотни партиди. В сметка незавършено производство са осчетоводени 94 206,29 лв., както следва: - 874 779 бр. ваксини „Тетадиф“ 0,5 мл. – 1 доза с партидни номера D1342-01 и D1342-02, D1343-01 и D1343-02, D1344-01 и D1344-02 на стойност 87 445 лева, тъй като същите са в етап на завършеност 47 %, - 504 литра Tetadif „in bulk“ с партидни номера D1342-01 и D1342-02, D1343-01 и D1343-02, D1344-01 и D1344-02 на стойност 6 761,89 лева.

От изисканите документи и справка от ИАЛ, находяща се в приложение представляващо класьор с черни корици и без номерация става ясно, че в периода от 2014 г.-2016 г. в ИАЛ не е постъпвала и не е налична информация за управление и контрол за промяна в разрешение за производство във връзка с въвеждане на нови производствени зони – пълнене, визуален контрол, етикетиране, опаковане на крайни продукти за базата на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД в кв. „Суходол“. През този период в ИАЛ е постъпил работен инвестиционен проект с вх.№ IAL -23735/04.06.2014 г. за съгласуване на преустройство на складови помещения за съхранение на първични и вторични опаковъчни материали, разположени на производствената площадка на дружеството в кв.Суходол, база Люлин. С писмо изх.№ IAL -30101/15.07.2014 г. ИАЛ е уведомила „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, че дружеството може да пристъпи към реализация на проекта, като при изпълнението му е необходимо да бъдат спазени всички изисквания на Добрата производствена практика.

С писмо вх.№ IAL – 35567/18.08.2014 г. в ИАЛ е подаден работен инвестиционен проект за преустройство на помещения за съхранение в чисти помещения за производство на крайни лекарствени продукти на територията на база Люлин кв.Суходол на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. В писмото си ИАЛ са уточнили, че в документацията за съгласуване на работните проекти за преустройство на складови помещения за съхранение на първични и вторични опаковъчни материали, както и за преустройство на помещения за съхранение в чисти помещения за производство на крайни лекарствени продукти на територията на база „Люлин“, кв. „Суходол“ на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД не се съдържат и не касаят документация за управление и контрол, както и валидационни процедури. Съгласуването на горепосочените проекти на практика е съгласувателна процедура на идеен проект по чл.17, ал.5, т.14 от ЗЛПХМ, като действителната процедура по издаване на промяна на издадено разрешение за производство на лекарствен и продукти на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД започва с подаване на заявление по реда на чл.156, ал.1, т.4 и т.5 от ЗЛПХМ, като такова е подадено и процедурата е започнала на 19.08.2016 г. със заявление вх. № IAL -35516/19.08.2016 г. за промяна на разрешението за производство на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. Със заявлението с № Р-I-08-008/08.04.2016 г. се искало включването на нови помещения за производство на лекарствени продукти и добавяне на нова производствена дейност на адрес кв. „Суходол“, база „Люлин“, гр.С.. С писмо от 09.09.2016 г. ИАЛ е изискало от търговското дружество към заявлението да се представят документи, свързани с промяната и посочени в чл.54 и чл.6 от Наредба №15 от 17.04.2009 г. за условията за издаване на разрешение за производство/внос и принципите и изискванията за добра производствена практика на всички видове лекарствени продукти, на лекарствени продукти за клинично изпитване и на активни вещества, издадена от министъра на министъра на здравеопазването, както следва – разрешение за използване на помещенията за производство, контрол и съхранение, издадено по ЗУТ, или друг заместващ документ, - оценка за въздействието върху околната среда при производство на лекарствени продукти в предвидените в Закона за опазване на околната среда случаи, - заключение от съответната РЗИ след проверка на място, - основен план за валидиране, включващ помещенията заявени за промяна, изготвен в съответствие с изискванията на Annex 15 „Квалификация и валидиране“ EU cGMP Guide, - документ за платена такса на осн. чл.14, ал.3, т.4 от Тарифата за таксите, които се събират по ЗЛПХМ.

Във връзка с подаденото от търговското дружество заявление за промяна на разрешението за производство на лекарствени продукти и във връзка с представени допълнителни документи от дружеството в ИАЛ били извършени две инспекции на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД на 14-16.02.2018 г. за установяване на степента на съответствие на преустроените помещения за производство и съхранение на лекарствени продукти, разположени на адрес кв.“Суходол“, гр.С. за оценка условията и съответствието на помещенията с изискванията на Добрата производствена практика и на 19-22.06.2018 г. била извършена инспекция във връзка с установяване на степента на отстраняване на несъответствията, посочени в Доклад № 1133/31.05.2018 г. и във връзка с постъпила от СЗО информация за получен неотговарящ на изискванията резултат на лекарствен продукт „Дифтет“.

На основание на оценка на документите по подаденото заявление с вх. № IAL-35516/19.08.2016 г. за промяна на разрешението за производство на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД , допълнително представените от дружеството документи и извършена последваща инспекция в периода 19-20.06.2018 г. на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД с адрес на производствен обект: гр.С., кв. „Суходол“, местн. „Назърица“, Район „Овча купел“ – Столична община ИАЛ е издала Разрешение за производство с номер BG/MIA-0053 от 31.07.2018 г. на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД с адрес на производствения обект в гр.С., кв. Суходол. Издадената промяна на разрешението за производство се изразявало в следното: - Преустройство на съществуващи складови помещения в помещения за производство на стерилни и биологични лекарствени продукти на адрес гр.С., местн. „Назърица“, район „Овча купел“, гр.С., - Добавяне на дейности първично и вторично опаковане на насипни/bulk продукти (първично и вторично опаковане на стерилизирани в крайна опаковка течности с малък обем, първично и вторично опаковане на асептично изготвени биологични лекарствени продукти – кръвни продукти, имунологични продукти, продукти от човешки и животински произход). В Приложение №8 „Списък на лекарствените продукти, които могат да бъдат произвеждани от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, в помещенията в кв.Суходол, местн. „Назърица“, Район „Овча купел“ от издаденото на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ООД Разрешение за производство бил включен и лекарствения продукт „Тетадиф“.

Видно от съдържащите се в т.2 от приложенията към съдебното производство /черен класьор/ са приложени разрешителни протоколи за пълнене на „Тетадиф“ – пилотна партида – от 20.06.2016 г., 22.06.2016 г., 27.06.2016 г., 29.06.2016 г., подписани от завеждащ ОКК – д-р Ц. и завеждащ ООК – д-р Т., програма за производство на бактериални ваксини за м.май 2016 г. и м.юни 2016 г., график за валидиране на лаборатория ТОБ – База „Люлин“, който е подписан от д-р Т. на място утвърдил и свид. М.А. на място изготвил

За периода 2014 г. - 2016 г. съгласно предоставената справка и копия от доклади на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД няколкократно били извършени инспекции от ИАЛ и СЗО както следва през периодите 01.- 04.07.2014 г., 22-24.07.2015 г., 16 - 17.12.2015 г. и 18 - 22.04.2016 г. с адрес на управление гр.С., бул. „..“ №26, но тези проверки не са били извършени във връзка с лекарствения продукт „Тетадиф“ по заявление от 19.08.2016 г. за промяна на разрешението за производство на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД.

По делото в т.6 от приложенията към съдебното производство (голям черен класьор с твърди корици) е приложена Стандартна работна инструкция СРИ №ТОБ-51В-А „Валидиране машини за асептично пълнене BOSCH Type AVR D 02, BOSCH Type ALK 2020, одобрена от завеждащ ОКК в „Б.Б.НЦЗПБ“ ЕООД – д-р С.Т. на 04.08.2016 г.,респ. същата не е е била в сила съм датата 01.07.2016 г.

Правомощията на подс. П.М. в качеството му на министър на здравеопазването и упражняващ правата на принципал по отношение на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, произтичали по силата на Договор за възлагане на управление № РД-16-480/22.12.2014 г. (л.5-11, т.10 от ДП), съгласно който принципалът: назначавал контрольор (чл. 3.7); Принципалът следвало да получава от управителя икономическа, статистическа, финансова, счетоводна и друга информация, свързана с дейността на дружеството (чл. 4.1); Да контролира дейността на управителя и определя срокове за отстраняване на констатирани недостатъци в работата (чл. 4.2); Принципалът следва да извършва проверки и контрол на дейността, като упълномощава за това съответните длъжностни лица (чл. 4.3), но и от „Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала" (ПРУПДТДДУК), в който контролните функции на принципала във връзка с дейността на тези дружества са свързани с назначаването на контрольор - чл. 11 Едноличният собственик на капитала в едноличните дружества с ограничена отговорност с държавно участие - назначава контрольор и определя възнаграждението му (т.7).

Подсъдимият П.М. редовно получавал от управителя на „Б.Б. – НЦЗПБ“ икономическа, статистическа, финансова и счетоводна информация свързана с дейността на дружество. Подс. Д. изпълнявал своите задължения като предоставял на принципала на търговското предприятие МЗ отчети за произведената продукция, направените разходи и печалбата на дружеството. Подс. М. с нарочна заповед № РД-01368/14.11.2014 г. (л.96- 100, т.89 от ДП) възложил на свид. Б.П. – заместник-министър в МЗ възложено управлението на търговските дружества, собствеността и капиталовите разходи. Свидетелят П. сочи, че извършвал проверки на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД дали изпълнява заложената бизнес програма, както и какъв е финансовия резултат на дружеството. Към 2016 г. финансовия резултат на дружеството бил към 7-8 милиона лева.

Съгласно изготвена справка от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД (л.135-138, т.104 от ДП) от 11.08.2009 г. до момента на изготвяне на справката 11.11.2016 г. не бил сключван нов договор за възлагане на контрола на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С.. В началото на 2015 г. е била стартирана процедура за избор на контрольор на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С., която била приключена без да бъде избран и назначен контрольор на дружеството. От горното следва, че подс. М. е изпълнил задължението си и е направил опит да назначи контрольор в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, то той е останал безуспешен.

ПО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.219, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК по отношение на Л.Д. и Р.А. – Продажба на ваксина „Тетадиф“ на „Т.И.С.С.А.С.“ – Турция

Съгласно разрешение за производство издадено от ИАЛ с № Р-1-08-008/08.04.2016 г. (т.22, л.141-152) освен ваксина „БЦЖ“, „Б.Б.-НЦЗПБ" ЕООД към 2015 г. произвеждало и други лекарствени продукти. Търговското дружество разполагало и с два производствени обекта, находящи се на адреси гр.С., бул.".." № 26 и гр.С., кв.Суходол, база „Люлин“.

За времето от 22.12.2014 г. до 20.09.2016 г., докато подс. Л.Д. изпълнявал длъжността на управител на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД дружеството поддържало търговски отношения с турското търговско дружество „Фарматурка“. Между двете дружества се осъществявала търговска дейност като „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД изнасяло ваксина „Тетадиф“ за Р. Турция въз основа на договор за добра производствена практика (т.106, л.11-136 от ДП). С така сключения договор турското дружество било определено да осъществява регистрация, маркетинг, продажба и дистрибуция на фармацевтични продукти, произведени от българското дружество за нуждите на Р. Турция и Северно Кипърската Турска Република). С договора страните се споразумели реализацията на продуктите да бъде за сметка на „Фарматурка“, а плащането им на дружеството производител било уговорено да се плаща с акредитив. Договорът бил сключен за срок от 5 г. Впоследствие това турско предприятие било заместено в търговските взаимоотношения с „Т.И.С.С.Аноним Сикреси“ („Тюрк Илач“), съгласно Анекс №1/01.06.2013 г., сключен между „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и „Фарматурка“. С анекса бил променен договора между двете дружества и същият останал в сила до 01.03.2014 г. Към ноември месец 2015 г. „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД нямало сключен договор с „Тюрк Илач“, който да урежда взаимоотношения между двете дружества касаещи доставка на ваксини, техните цени, количества, срокове на плащане и др. Количеството и цената на продаваните и изнасяни за Р. Турция ваксини били определяни от износните фактури. За периода ноември 2013 г. - август 2016 г. българското дружеството изнесло под формата на бълк и ампули общо 20 милиона дози „Тетадиф“ за „Тюрк Илач“. Лице за контакт с турското дружество бил подс. Р.А., началник отдел „Производство“ в „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД. Той получавал заявките от турска страна по електронната поща и ги изпращал за изпълнение към лабораторията производител и други отговорни за производството и контрола отдели, включително и към сектор „Внос и износ“ към служба „Снабдяване“, за да се организира логистиката по износа на биопродуктите. В имейлите, които подс. А. изпращал, за да подготви необходимите документи за износ свид. К.В., стоковед в отдел „Пласмент“, той посочвал партида, срок на годност на ваксината, какви количества следва да се подготвят и кога да бъдат изпратени към турското търговско дружество „Тюрк Илач“.

За да бъде пусната на пазара една ампула „Тетадиф“, ваксината е трябвало да бъде произведена под формата на бълк, който да се окачестви. След това течността се разливала в опаковка от ампули. Ампулите преди това трябвало да бъдат измити, стерилизирани, да се напълнят, запоят и да преминат визуален контрол, да се етикират, да се поставят в блистери и да се поставят в опаковка – кутия с листовка за пациента. Всяка от тези стъпки по производство имала своята цена. Към 2015 г. цената на една ампула „Тетадиф“ (с етикет, блистер, листовка, вторична опаковка – фактически преминала всички стъпки на производството) била 1,09 лв., или 0,55 евро на цена на производител. Ценообразуването на лекарствените продукти – медицински изделия, се извършвало от служба „Планиране и цени“ към отдел „Производство“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. Цените съответно били утвърждавани от управителя ежегодно, като специално за лекарствените продукти, каквито били ваксините, цената на производител се утвърждавала от Националния съвет по цени и реимбурсиране към министъра на здравеопазването. Промяната на утвърдената цена можела да стане с процента на официалната годишна инфлация през предходната година. През периода от време, през който подс. Д. бил управител на дружеството „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД цената на ваксината „Тетадиф“ ампули на производител не била променяна поради липса на инфлация, или същата била 1,09 лв. или 0,55 евро.

На 09 и 27.11.2015 г. по заявка на „Тюрк Илач“ българското дружество изнесло ваксина „Тетадиф“ в стъклени ампули, т. нар. „чисти ампули“, без осъществен визуален контрол, етикиране, блистиране и опаковка в кутия. Били съставени две фактури за износ на английски език в отдел „Внос износ“ на дружеството.

Било посочено във фактурата, която била съставена на английски език от 11.11.2015 г., че се изнасят 300 000 чисти ампули „Тетадиф“ на цена на производител – 0,55 евро и 30 000 чисти ампули без заплащане. Във фактурата от 27.11.2015 г. на английски език било посочено, че са изнесени 432 545 ампули на стойност 0,55 евро и 43 255 ампули без заплащане. В ампулите без заплащане били включени загубите при транспортиране, тъй като ампулите били транспортирани в насипен вид в големи каси, а не както обикновено били опаковани в блистери и кутии от 10 ампули. В ампулите без заплащане бил включен и производствения брак от извършване на последващи дейности – като визуален контрол, етикиране, блистиране, поставяне на вторични опаковки – кутии. Също така били включвани и определен брой ампули за извършване на последващ качествен контрол и за музейни проби. На базата на опита, който „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД имало, количеството предоставени безплатни ампули на турското дружество, представлявали минимум 10 % загуби от общото количеството изнасяни ампули, докато стигнат до крайния потребител.

Цената във фактурите за ваксината „Тетадиф“ изнасяна за „Тюрк Илач“ се определяла лично от управителя на търговското дружество – подс. Л.Д.. Указания какви цени да впише във фактурите за износ свид. К.В. твърди, че получавала устно или от подс. Д. или от подс. А..

На 09.11.2015 г. свид. В. изготвила фактура №0700003011 за износ от „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД за „Т.И.С.С.А.С“ на 330 000 бр. ваксина „Тетадиф“, осъществен на 11.11.2015 г., като във фактурата на английски език било отразено, че 30 000 бр. ампули от общата бройка се предоставят на турското дружество безвъзмездно. Съгласно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза направените разходи за производството на 30 000 бр. ампули ваксина „Тетадиф“ възлиза на 18 300 лева.

На 27.11.2015 г. след получено устно указание от подс. Д., свид. К.В. изготвила фактура №0700003048/27.11.2015 г. за износ от страна на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД към турското дружество „Тюрк Илач“ на 475 800 бр. ваксина „Тетадиф“ (ампула 0,5 мл), осъществен фактически на 27.11.2015 г., като във фактурата предназначена за съконтрагентите на българското търговско дружество било посочено, че се предоставят безвъзмездно (безплатни, без стойност) 43 255 бр. ампули. Съгласно изготвената съдебно-счетоводна експертиза направените разходи от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за производство на предоставените безвъзмездно ампули е 26 385,55 лв.

Със Заповед № РД-01-230/15.07.2016 г., изменена със Заповед № РД 01-233 от 20.07.2016 г. министъра на здравеопазването – подс. П.М. е определил комисия и е възложил извършването на проверка на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2016 г. относно пълнотата на документирането на производствените процеси и законосъобразност на сключените търговски договори. В следствие на така издадената заповед Дирекция „Вътрешен одит“ при МЗ извършила проверка и съставила доклад изх.№75-32-71/27.07.2016 г. (л.120-129, т.22 от ДП). Част от констатациите на проверяващите били, че в търговското дружество няма изградена система за финансово управление и контрол. Също така констатирали наличието на субективно определяне на разходите за производство, без изрично да са регламентирани. Липсвали също така и единни критерии за определяне на цените при сключване на външнотърговски договори, както и цялостната политика по ценообразуване. Липсвали разписани правила и процедури за начина на извършване на сделките на база „оферта“, т.е. без сключени договори и как се гарантира защитата на финансовия интерес на дружеството от евентуално неплащане на продуктите в тези случаи. След като констатирали горепосочените пропуски при управлението на дружеството, проверяващите обаче не са достигнали до извода тези пропуски да се довели до разпиляване на имуществото на търговското дружество „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД.

През 2017 г. бил изготвен Доклад № ДИ1СФ-5/19.01.2017 г. за извършена финансова инспекция на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД от Агенция за държавна финансова инспекция (л.354-398, т.1 от СП). Предметният обхват на проведената държавна финансова инспекция бил със следната задача: проверка за законосъобразност, относно спазване на нормативните актове, които уреждат финансово – стопанската и отчетната дейност, във връзка с производството на ваксини „Тетадиф“ и „БЦЖ“ и износа на ваксините за Турция (за фирми „Тюрк Илач“ и „Фарматурка“ и др.) и в т.ч. начина на ценообразуване на посочените ваксини, включително и при сключване на външнотърговски договори, както и проверка за законосъобразност при изпълнение на сключените договори и наличие на несъбрани вземания по тях, за периода от 01.03.2011 г. до 31.09.2016 г. Съгласно доклада в хода на финансовата инспекция се установило, че лицата, които са вземали крайните решения за продажни цени за износ, а именно управителите на дружеството в проверявания период, не са утвърдили писмен документ, от който да е видна процедура за ценообразуване при износ. При заприходяване на готова продукция в склада за готова продукция от отдел „Счетоводство“ се ползвали единични цени, които не се отразявали в писмен документ, който да е утвърден от управителя на дружеството или от завеждащ служба „Планиране и цени“. Проверяващите са констатирали, че в дружеството не е наличен писмен документ, в който да са предвидени конкретни параметри като: единични цени и количества на продуктите, срокове за плащане, начини и срокове на доставка, неустойки и лихви при забавено плащане, във връзка с осъществяваните между „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и „Тюрк Илач Ве Серум Санаи“ АД, търговски сделки в периода от ноември 2013 г. до 19.07.2016 г. Търговските взаимоотношения между „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД и „Тюрк Илач Ве Серум Санаи“ АД до 19.07.2016 г. са били осъществявани на основание на издадени фактури без изричен писмен документ регламентиращ права и задължения на двете страни по сделката, по отношение договореност за чия сметка са загубите при етапите на визуален контрол, блистиране и опаковане във вторична опаковка при износ на ваксина „Тетадиф“ под формата на краен неразлят продукт.

Съгласно справка, изготвена от ръководителя на отдел „Планиране и цени“ на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД (л.63, т.98 от ДП) за вътрешния пазар за 2015 г. и 2016 г., съгласно „Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти“, утвърдената пределна цена на производител в Приложение № 4 на Позитивния лекарствен списък – цена на производител без ДДС, „Тетадиф 0,5 мл. (1 доза)“, опаковка 10 амп. - 11,00 лв., съответно цена на производител без ДДС, „Тетадиф 0,5 мл. (1 доза)“ за 1 амп. - 1,10 лв. За външния пазар за 2015 г. – цена на производител, „Тетадиф 0,5 мл.“ (1 доза), за 1 амп. - 0,64 лв. За 2016 г. цена на производител, „Тетадиф 0,5 мл.“ (1 доза), 50 амп. в
кутия, за 1 ампула – 0,67 лв.

От справки, изготвени от служител на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – в служба „Снабдяване и износ“ (л.66-67, т.98 от ДП) става ясно, че на база сключен договор с фирма „Интервакс“ за 01.01.2016 г. - 30.02016 г. е изнасяна ваксина „Тетадиф“ (1 доза) за Гватемала на цена 0,30 щатски долара, за Хонк Конг и Сингапур 0,40 щатски долара. Също така е изнасяна ваксина „Тетадиф“ (10 дози) отново въз основа на сключени договори с „Интервакс“ за Уницеф 0,9166 щ.д., Белгия и Франция – 0,9166 щ.д.

От справка (л.68, т.98 от ДП), изготвена от служител на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – свид. М.К. става ясно, че прогнозните пълни производствени разходи към 15.06.2016 г. на Тетадиф 1 доза за България е 0,48 лв. и Тетадиф 1 доза за износ е 0,53 лв.

Свид. В. разказва за износа на „Тетадиф“ от страна на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД на 09.11.2015 г. и 27.11.2015 г. Сочи, че фактурата от 09.11.2015 г. е попълнила след като данните й били съобщени от лабораторията, която е произвела ваксините. Бройката на ампулите, посочени като фри от чардж (освободени от облагане) посочвала във фактурата след разпореждане от управителя, или от шефа на производството – подс. Р.А.. Тези лица обикновено й давали данните или по телефона, или лично, но винаги устно.

Свид. М.К., която към 2015 г., която работела като завеждащ служба „Планирания и цени“ към отдел „Производство“ докладвала на управителя на „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД пълните производствените разходи направени за определен продукт за износ и управителят вземал решение на каква цена да бъде продаден и докъде да стига печалбата на дружеството.

Видно от изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза от (л.10-24, т.165 от ДП) вещото лице Е.А. е дало заключение, че съгласно представената й калкулация ваксина „Тетадиф“ ампула – 0,5 мл. 1 доза имала себестойност 0,31 евро. Липсвала обаче посочена норма на печалба и продажна цена в търговското дружество. При направена проверка в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД на вещото лице било обяснено, че съществувала практика в дружеството да се доставят безплатни мостри на негови клиенти в размер на 10 % от договореното количество и цената на същите влизала под формата на непреки разходи в себестойността на единица изделие.

Вещото лице е направило изчислението, че в случай, че „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД бе продало количествата, които са доставени като безплатни мостри при осъществения износ на 09.11.2015 г. и на 27.11.2015 г. същото би реализирало допълнително 34 998,04 лева печалба.

На 19.07.2016 г. между „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и „Т.И.С.С.А.С.“ бил сключен договор за дистрибуция с предмет, че „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД отдава на турското търговско дружество изключителни права на дистрибуция и продажба на продуктите, които продава и които били посочени в Документ 1 към договора и територията. В договора били уредени и условията на поръчки и доставки на продукти, продажбите, фактурирането им и начина наплащане на лекарствените продукти между дружествата. Страните постигнали съгласие договорът да започне своето действие на 01.06.2016 г. и да е сключен за срок от три години. В документ 1 били посочени лекарствените продукти, които „Б.Б. – НЦЗПБ“ ще доставя на „Тюрк илач“, в това число и „Тетадиф“ ваксина – ампула 0,5 мл 1 доза, „Тетадиф“ ваксина – флакон 5 мл 10 дози и „Тетадиф“ ваксина – флакон 10 мл 20 дози. В Документ 2 били записани цените на лекарствените продукти, като Тетадиф опаковка 1 доза – 0,90 евро за ампула, Тетадиф – насипно пълнене 0,36 евро за доза

ПО ОБВИНЕНИЯТО НА ПОДСЪДИМАТА Ю.Ц.

Подсъдимата Ю.Ц. *** - НЦЗПБ“ ЕООД като завеждащ отдел „Качествен контрол“ (ОКК), като правата и задълженията й били определени съгласно длъжностна характеристика за длъжността от месец април 2015 г., подписана от Ц. на 04.05.2015 г. (л.16-18, т.21 от ДП)

Като ръководител ОКК подс. Ц. отговаряла за: I.A - цялостната дейност по окачествяване на лекарствените средства, произвеждани в „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД съгласно ЗЛПХМ и одобрявала инструкциите за контрол (ИК) и тяхното ревизиране. Подсъдимата Ц. имала задължения по разработване организационната структура на лабораторията (Б.1) и задължения по осигуряване на качеството (Б.2), свързани с осигуряване качеството на лекарствените продукти съгласно регистрационната им документация и следи за спазването на ДПП; да одобрява инструкциите за контрол; да одобрява или отхвърля, в зависимост от своята преценка, изходни и опаковъчни материали; да проверява партидната документация на лекарствените средства; да подписва документи, свързани с ин-витро диагностични продукти и лекарства за хуманната медицина.

С оглед започналото производство на „БЦЖ“ ваксината от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, която била предмет на подписан международен договор между Р България и Р Турция, подс. Л.Д., в качеството си на управител на търговското дружество подал заявления до ИАЛ за издаване на сертификация /Cerificate for Release of BCG/ за партиди 113-1, 113-2, 114-2, 115-1, 115-2, 116, 117-1

Със заявление изх.№3000-694/10.08.2015 г. управителят на „Б.Б. – НЦЗПБ“ поискал от ИАЛ да бъде съкратен срока за издаване на Cerificate for Release of BCG Vaccine по сертификационна схема на СЗО по чл.69 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за партиди №№110-1, 110-2, 111-1, 111-2, 112-1, 112-2, 113-1 и 113-2 (л.15, т.23 от ДП).

Със заявление от 19.08.2015 г. управителят на търговското дружество е поискал от ИАЛ да бъде съкратен срока за издаване на сертификати и по отношение на ваксини партидни №№114-1, 114-2, 115-1 и 115-2 (л.86, т.23 от ДП).

Свид. К.В. работела през 2015 г. и 2016 г. в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД на длъжност експерт по износа в служба „Снабдяване и износ“ в отдел „Производство“. Същата обработвала физически митническото освобождаване на износа, издавала фактури и предавала пратката на спедитора, за да отпътува, за където е предназначена. Работейки на тази длъжност същата изготвяла всички необходими документи за износа на продукти произведени от търговското дружество като фактури, опаковъчни листи, сертификат за произход и партидна документация. Конкретни упълномощени лица служители на търговското дружество получавали сертификатите, че продуктите могат да бъдат пуснати на пазара, издавани от ИАЛ. Това били свидетелките Венетка Радева и Р. А.. Сертификатите (така наречените „релийс сертификати“ за освобождаване на партидата), издавани от ИАЛ се давали в оригинал на свид. В. или неин колега и впоследствие служители на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД прилагали единият комплект документи в кашона 1 на поръчката на клиента, а другото копие към комплекта документи, който заедно с товарителницата се предавал на превозвача на стоката. Релийс сертификатът или сертификат за освобождаване на партидата съдържал информация за партиден номер, брой ампули и срок на годност на ваксината и се изисквал от ИАЛ. Оригиналите на сертификатите от ИАЛ се сканирали и се пазели на компютрите в отдел „Производство“ (показанията на свид. К.В.) в търговското дружество в папка „моя албум“.

Свид. Е.В. на 17.09.2015 г. следвало да извърши контрол за наличието на партидната документация и поставянето й в пликове и в кашони с ваксина, предназначени за Р Турция. При една от партидите ваксини 114-2 тя констатирана нередовност, тъй като липсвал сертификат издаден от ИАЛ /релийс сертификат/, и следователно партидата не било възможно да бъде изпратена на крайния клиент. За това тя уведомила свид. С.Т.. В кабинета освен двете свидетелки Е.В. и К.В. била и свид. Е.Г., както и техни колеги от отдел „Контрол на качеството“ свидетелките В. Събева и М.Г.. За липсата на сертификата били уведомени и подс. Р.А., който бил в отпуск към този момент и управителя на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – д-р Л.Д.. Свид. В. сочи, че д-р Л.Д. и д-р Юлиана Ц. решили, че може да се преправи сертификата, а това било направено в отдел „Качествен контрол“ и след това го изпратили на имейла в отдела на свид. В. от отдел „Пласмент“. Свид. Г. разпечатала изпратения по имейл документ на принтера, като не се запознала със съдържанието му и го предава на колегите си за поставяне в пратката. Един от тези сертификати свид. В. предала на шофьора на пратката заедно с останалите документи поставени в плик, а другия го поставила в кашона 1 също в плик при продуктите за износ – БЦЖ ваксините. Свид. В. поставила двете копия на сертификатите за освобождаване на партида 114-2, издаден от ИАЛ в двата плика, тъй като такава била утвърдената практика в търговското дружество. По принцип тези сертификати оставали на съхранение в отдел „Контрол на качеството“ в предприятието при подс. Ц.. На свид. В. й направило впечатление, че сертификатът е по-зеленикав отколкото другите такива документи.

Свид. Й.Х. през 2015 г. работел като биолог в отдел „Качествен контрол“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, като работното му място се намирало в гр.С., бул.“..“ №26. Понякога същият изпълнявал служебните си задължения и на база „Люлин“. На 17.09.2015 г. подс. Ю.Ц. казала на свид. Х., че сертификат за освобождаване на ваксина БЦЖ 114-1 трябва да се оправи, като промени една цифра от номера, а именно от 114-1 да стане на 114-12. Свид.Х. използвал компютърната програма „Пейнт“ и направил промените в документа, като преди това го сканирал. Променил единицата на двойка и променил една цифра от четворка на петица или от certificate number: 0045V/2015/WHO променил една четворка и тя станала на петица или от 0044V/2015/WHO станала на 0045V/2015/WHO. Така преправения документ той изпратил посредством електронна поща на свид. К.В., служител в отдел „Пласмент“, принтирал го и го предал на подс. Ц.. Подс. Ц. му казала, че трябва да се изготви такъв сертификат, тъй като производителите на БЦЖ са объркали и опаковали ваксината като партида 114-2, вместо 114-1. Свид. Х. не знаел, че по този начин извършва престъпление, мислел, че само технически коригира документа, поради допусната техническа грешка. Свид. Х. на компютъра, на който работел в централната сграда на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД използвайки програмата „Пейнт“ на мястото на единица в сертификата за освобождаване на ваксина сложил двойка, която преди това бил копирал от друго място на сертификата. Същият твърди, че преди разпита му в следствието подс. Ц. му казала да заяви, че няма достъп до документите издавани от ИАЛ и че не е изготвил той сертификата за освобождаване на БЦЖ ваксината, както и че такъв документ не съществува.

Сертификатите от ИАЛ по принцип получавали свидетелите Р.А. и Венета Радева, служителки в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, като получените от ИАЛ сертификати за освобождаване на ваксината се съхранявали от д-р Ц.. Сертификатите, които били спешни и се отнасяли за дарението на ваксината свид. Р.А. предала на д-р Д. и д-р Ц..

С писмо IAL 39046/17.09.2015 г. (л.47, т.163) ИАЛ изпратило на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД 7 броя сертификати за освобождаване на BCG vaccine, freeze-dried powder for inj. 10 doses amp.x20 партидни №№110-1, 110-2, 111-1, 111-2, 112-2, 113-1 и 113-2 и 113-2 за износ по сертификатната схема на СЗО. С писмо IAL 39050/17.09.2015 г. (л.49, т.163) ИАЛ изпратило на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД 3 броя сертификати за освобождаване на BCG vaccine, freeze-dried powder for inj. 10 doses amp. x 20 партидни №№114-1, 115-1 и 115-2 за износ по сертификатната схема на СЗО.

На 16.09.2015 г. подс. П.М., в качеството си на министър на здравеопазването подписал писмо изх.№12-00-488/16.09.2015 г., което било изпратено до директора на Агенция „Митници“. В писмото било посочено, че МЗ прави дарение на МЗ на Турция и ще бъде изнесена ваксина БЦЖ директно от производителя „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД /л.11, т.4 от ДП/.

С писмо №IAL -39914/24.09.2015 г. (л.89, т.23) от ИАЛ изпратили на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД сертификат за освобождаване на ваксина БЦЖ (BCG vaccine, freeze-dried (Mycobacterium bovis BCG)) партиден №114-2 за износ по сертификатната схема на СЗО, като бил приложен и сертификат №0045V/2015/WHO, издаден на 24.09.2015 г. (л.91, т.23 от ДП).

С писмо от 17.09.2015 г. ИАЛ изпратила на „Б.Б. –НЦЗПБ“ ЕООД и 3 бр. сертификати за освобождаване на БЦЖ ваксина №№116, 117-1 и 117-2 за износ по сертификатната схема на СЗО (л.180, т.21 от ДП).

На 23.09.2015 г. бил изготвен Аналитичен протокол за извършен анализ №А2024/23.09.2015 г. от Дирекция „Анализи на лекарствени продукти“ в ИАЛ, съгласно, които аналитичната проба на крайния лекарствен продукт ваксина БЦЖ отговаря на изискванията на документацията на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД по проведените изпитвания (л.80, т.23 от ДП).

На 15.06.2016 г. било извършено претърсване и изземване в стая 320, Биологичен сектор в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД (л.263-265, т.48 от ДП) като бил иззет персонален компютър Golden field, посочен на разследващите от свид. Й.Х..

Съгласно т.2 от заключението на изготвената по делото компютърно-техническа експертиза на персонален компютър Golden field с помощта на специализиран софтуер дискът на изследвания компютър Western Digital с капаците 500 GB, бил подробно претърсен от вещото лице за наличие на документи, в които се съдържат думите: LOT RELEASE CERTIFICATE OF VACCINE FOR HUMAN USE относно BCG vaccine, freeze-dried (Mycobacterium Bovis BCG). В директорията на изследвания диск E:/ Dan4o/brum/New folder (4) са били открити три документа с поставено лого на „Република България Изпълнителна агенция по лекарствата“ и с наименованието: „LOT RELEASE CERTIFICATE OF VACCINE FOR HUMAN USE“. Трите документа са били създадена на 17.09.2015 г. и за последен път промени в тях са правени няколко секунди след това, което означава, че те са записани на диска и файловете не са променяни след това:

- Файлът Scan.jpg е създаден в 8:51:31, последните направени в него промени са записани в 8:51:35 часа и съдържат Lot Number 114-1.

- Файлът Scan1new.jpg е създаден в 9:10:13 часа, последните направени в него промени са записани в 9:10:16 часа и съдържат сертификат Lot Number 114-2

- Файлът Final product BCG.pdf е създаден в 13:20:50 часа, последните направени в него промени са записани в 13:21:29 часа и съдържа сертификат Lot Number 114-2.

Изследването на диска марка Western Digital с капаците 500 GB показало наличие на електронна пощенска кутия асоциирана с адреса OKK@bulbio.com, съобщенията в нея са изпратени и получени в периода септември 2014 г. – юни 2016 г. От вещото лице бил открит архив на електронната поща, който бил защитен с парола. Неговото изследване с помощта на специализиран софтуер, установило, че той се отнася за същия електронен адрес OKK@bulbio.com, но писмата в него обхващат периода до края на септември 2015 г. Като цяло съобщенията повтарят тези в основната електронна поща, но изследването установило наличие на съобщение изпратено на 17.09.2015 г. от електронен адрес OKK@bulbio.com до адрес impexp@bulbio.com в 08:38 часа с текст BCG и съдържащо прикачен файл със сертификат с поставено лого на Република България „Изпълнителна агенция по лекарствата“ и с наименованието: „LOT RELEASE CERTIFICATE OF VACCINE FOR HUMAN USE“.

На 17.09.2015 г. „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД транспортирало за Р Турция 100 000 ампули с ваксина БЦЖ /2 милиона дози/ от партиди 113-1, 113-2, 114-2, 115-1, 115-2, 116 и 117-1. Ваксините били транспортирани в 58 на брой кашона, съдържащи по 100 000 ампули в опаковки и с логото на канадската фирма „Интервакс“. Върху кашоните обаче били поставени големи стикери, които сочели, че се касае за дарение на МЗ на Р България на МЗ на Р Турция.

Превозът бил извършен от фирма „ПИМК“ ООД с автомобил с регистрационен номер РВ 0069 РА, който бил управляван от свид. Юсуф Енвер Танджер. За направените от търговското дружество разходи по транспорта на ваксината БЦЖ била издадена фактура № 00000262930/25.09.2015 г. /л.62, т.11/.

По делото като писмени доказателства са приложени заверени копия от вътрешния формуляр на съпровождащо писмо, съхраняван в ИАЛ, съгласно който пълномощника на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – свид. Р.А. на 18.09.2015 г. е получила на ръка оригиналите на сертификатите за освобождаване на партиди имунологичен лекарствен продукт за партиди ваксини „БЦЖ“, както следва: за партиди 113-1 и 113-2 / л.15, т.23 – писмо от ИАЛ 39046/17.09.2015 г./ и за партиди 114-1, 115-1 и 115-2 /л.81, т.23 писмо от ИАЛ 39050/17.09.2015 г.

По делото са приложени заверени копия на разпечатки от системата DOCMAN на ИАЛ, от които става ясно, че сертификати за партиди 113-1 и 113-2 (т.163, л.46) са изготвени и разпечатани от свид. П.С. на 16.09.2015 г. в 16.21 ч. и 16.22 ч. и за партиди 114-1, 115-1 и 115-2 (т.163, л.48) на 16.09.2015 г. в 16.50 ч. и 16.51 ч.

Видно от изпълнената молба за правна помощ от Р Турция, с която са били изискани сертификатите за освобождаване на дарените на 17.09.2015 г. партиди ваксини БЦЖ на МЗ на Р Турция - 113-1, 113-2, 114-2, 115-1, 115-2, 116, 117-1, МЗ на Р Турция е изпратило наличните при тях сертификати, от което е видно, че абсолютно всички дарени партиди ваксина БЦЖ са заминали от „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД със сертификат.

С оглед изследване истинността на сертификатите, които били получени на ръка от свид. Р.А. от ИАЛ и били изпратени от МЗ на Р Турция в изпълнение на получената молба за правна помощ, били назначени комплексни /почеркова и техническа/ експертизи /Протокол № 2017/ДОК-058 от 31.03.2017 г. и Протокол № 17/ДОК-130 от 10.05.2017 г. (том 151 и том 184), от заключението, на които се установило, че копията на изпратените в Р Турция сертификати за освобождаване на ваксина БЦЖ за партиди 113-1, 113-2, 114-2, 115-1 и 115-2, се различават от съхраняваните оригинали на тези сертификати в „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, както и че не съвпадат със съхраняваните вътрешни екземпляри в ИАЛ.

Изпратените копия се различават по графичен рисунък и топографско разположение на подписа, както и наличие на изображение на отпечатък от кръгъл печат, което дава основание да се направи извода, че тези копия не произхождат от първообраз - сертификат, съхраняван в дружеството „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД или сертификат, съхраняван в ИАЛ /Протокол № 17/ДОК-130 от 10.05.2017 г.- т.8.2. „Представените копия на сертификати „LOT RELEASE CERTIFICATE OF VACCINE FOR HUMAN USE“ за ваксина БЦЖ с № 113-1 (т.142, л.23); № 113-2 (т.142, л.32); № 114-2 (т.142, л.40); № 115-1 (т.142, л.49); № 115-2 (т.142, л.58); не са копия на сертификати, изготвени от представените в оригинал екземпляри на сертификати с едни и същи партидни номера от том 151 и том 140. Може да се допусне, че те са изготвени от други документи-първообрази /оригинали или копия/, или чрез изображенията на подписите са пренесени от други документи /вероятно с помощта на система от компютър-скенер-принтер и програма за обработка на изображения./

В „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД освен ваксини и други имунологимни лекарствени продукти през 2014 - 2015 г., били произвеждани и различни хранителни среди за култивиране на микроорганизми. Тези среди били от значение за поставяне на точна диагноза на пациентите в съответните медицински лаборатория или болници, след провеждане на необходимите изследвания на материали взети от човешкия организъм.

В лаборатория „Хранителни среди“ на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД в периода от време 2014-2015 г. било провеждано производството на „соево-казеинов бульон с натриев тиогликолат“, селективна хранителна среда „SS агар“ и селективна хранителна среда „Цетримид агар“. Хранителната среда соево-казеиновия бульон с натриев тиогликолат (произвеждана съгласно СРИ №ХС-401 (т.173, л.73-79 от ДП) била предназначена за изпитване стерилността на лекарствените продукти. Представлява течна хранителна среда, която служи за набогатяване на анаеробни бактерии, изолирани от пациенти /обикновеното това са причинители на раневи инфекции и на гнойни рани след хирургически операции в областта на корема/.Средата била въведена през 2004 г. след прецизно проучване и валидиране от Лаборатория „Контрол на ин витро диагностични изделия“ /ЛКИДМИ/. Произвеждала се в стъкла по 80 мл и в епруветки по 14 мл. по утвърдена рецептура, само за нуждите на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. Рецептата, технологията и суровините за това производство не били променяни от години в дружеството.

Селективната хранителна среда „SS агар“ била предназначена за изолиране на патогенни чревни бактерии от родовете „салмонела“ и „шигела“ (произведена съгласно СРИ №ХС-133-т.173, л.63-72 от ДП). Произвеждала се в банки от 450 мл. и в петри от 20 мл. Рецептата, технологията и суровините за това производство не били променяни от години в дружеството. При поръчка на „SS агар“ в петри, банките „SS агар“ се разтапяли на 100 градуса по Целзий и се разливали в петри. Петрите се предоставяли за повторен контрол за растежни качества в ЛКИДМИ.

Селективната хранителна среда „Цетрамид агар“ е предназначена за изолиране на бактерии от рода Pseudomonas (произвеждана съгласно СРИ №ХС -172 – т.173, л.49-57 от ДП). Произвеждала се в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД в банки по 500 мл и в петри по 20 мл. Рецептата, технологията и суровините за това производство не били променяни в търговското дружество от години. При поръчка за производство на „Цетримид агар“ в петри, банките „Цетримид агар“ се разтапяли при 100 градуса по Целзий и се разливали в перти. Петрите се предоставяли за повторен контрол на растежни качества в ЛКИДМИ.

Хранителната среда „Мюлер хинтон агар с 5 % кръв“ също се произвеждала в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и служела за определяне на микробната резистентност на бактерии, причинители на инфекции. Използвала се в клиничните микробиологични лаборатории и се произвеждала по Стандартна работна инструкция № ХС-191 /т.173, л.80-88 от ДП/. С използването на тази среда се установява дали някой микроб е чувствителен към антибиотик.Контролът на тази хранителна среда се извършвал чрез дисково дифузионния метод съгласно СРИ № ДКК-03 С.

Всяка произведена в търговското дружество хранителна среда следвало да бъде подложена на лабораторно изследване, за да се провери нейното качество. Вследствие на лабораторния анализ бил издаван протокол за качествен контрол, в който се посочвало дали средата е годна за употреба или не е годна. За годната среда бил издаван сертификат за качество, подписван от ръководителя на Лаборатория „Контрол на ин витро диагностични изделия“ /ЛКИДМИ/ - в периода посочен в обвинителния акт, тази длъжност била изпълнявана от свид. Д.П.. Съгласно длъжностната характеристика /т.173, л.188 от ДП/, в раздел Б, т.3 е посочено, че ръководителя на ЛКИДМИ подписва сертификати за качество, издадени от ЛКИДМИ, съобразени със спецификациите на проверените в ЛКИДМИ ин витро диагностични медицински изделия, след което била продавана на болнични заведения и лаборатории. На тази длъжност свид. П. е имала и задълженията да изготвя и актуализира СРИ /стандарти работни инструкции/ за ин витро диагностични медицински изделия, които се проверяват от представител на ОКК и се одобряват от завеждащият ОКК /в случая подс. Ю.Ц./, да валидира методи и процеси, свързани с контрол на ин витро диагностични медицински изделия. В СРИ № ДКК-01 С /т.175, л.362-526 от ДП/ е посочено в т.3.2 е посочено, че специалист от ЛКИДМИ под контрола на завеждащия лабораторията отговаря за окачествяването на контролираните от тях хранителни среди за микроорганизми. В т.6 е посочено, че за всяка партида контролирана среда за микроорганизми се издава сертификат за качество. След като се издаде сертификат за качеството, средата вече било възможно да се предлага за продажба на клиенти – болнични заведения и лаборатории. Лабораторията била част от отдел „Качествен контрол“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, който бил ръководен от подс. Ц..

Въз основа на СРИ № ДКК-13 Р /т.174 от ДП/ произведените партиди ин витро диагностични медицински изделия се освобождават на базата на издаден сертификат за качество на проверената партида и квитанция опис. Съгласно стандарта работна инструкция /СРИ/ № ДКК-12 Р /т.174 от ДП/ произведените в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД медицински изделия се предоставят от лабораторията производител на ЛКИДМИ, където се изследва тяхното качество. Протоколите от изследването остават в лабораторията, когато се установи, че продуктът е негоден и не се издава сертификат. В случай, че продуктът е годен се издавали сертификати за качество в два екземпляра, като един оставал в ЛКИДМИ, а другият бил предаван на отдел „Пласмент“ в търговското дружество. Сертификатите били вписвани в журнал на лабораторията под пореден номер, като този журнал бил въведен от предходния ръководител на лабораторията на дружеството доц. Чанкова за улеснение и необходимост от извършване на проверка. След предаването на един от екземплярите на сертификатите за годност на отдел „Пласмент“, той бил съхраняван в този отдел заедно с квитанция –опис, за да могат да бъдат предоставени на клиентите на дружеството в случай на поискване. За всяка хранителна среда също така била попълвана и технологична карта, която отразявала изработването на съответния продукт от изходните суровини и материали до опаковането, контрола и етикирането и предаването на склад. В склада приемали готовата продукция само след представяне на заверени от ръководителя на ЛКИДМИ сертификат за качество и квитанция-опис, съгласно изискванията на Стандартна работна инструкция № ДКК-13 Р /т.173 от ДП/.

С докладна записка вх.№2301/17.11.2015 г./т.70, л.205 от ДП/ и от показанията на свид. П. става ясно, че тя е уведомила подс. Л.Д., че при извършена проверка на издадените протоколи за годност и сертификати на хранителни среди в ЛКИДМИ е открила партиди хранителни среди /“соево-казеинов бульон с натриев тиогликолат“, „SS агар“, „Цетримид агар“ и „Мюлер хинтон агар с 5 % кръв“/, които не съответствали на спецификацията си и бил издадени протоколи, че не са годни за употреба, но въпреки това били освободени с издаден сертификат за качество /годен/ от завеждащия отдел „Качествен контрол“ подс. Ц..

През януари месец 2015 г. в търговското предприятие „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД била произведена хранителна среда „Мюлер хинтон агар с 5 % кръв“ /за ин витро/ процедура. С протокол за качествен контрол №01 от януари месец 2015 г средата била изследвана в ЛКИДМИ и била опредЕ.като негодна. Протоколът бил подписан от свид. Д.П., като ръководител на лабораторията. В показанията си тя заявява, че няма информация продуктът да е бил изследван повторно, за да бъде пуснат на пазара като годен.

На 08.01.2015 г. подс. Ц. в качеството си на ръководител на Отдел „Контрол на качеството“ издала Сертификат за качество №07/08.01.2014 г. /годината е грешно посочена/ -л.28, т.183 от ДП за хранителна среда „Мюлер хинтон агар с 5 % кръв“ с партиден № 80115 /кат.№760805/ петри по 22 мл., в който удостоверила, че хранителната среда отговаря на изискванията за качество. Така издаденият сертификат не бил вписан в журнала, в които се записвали издадените сертификати за качество от ЛКИДМИ. За продукта била съставена и технологична карта 8 от 07.01.2015 г., която също била подписана от подс. Ц.. Квитанцията опис също била подписана от подс. Ц..

Хранителната среда била продадена на крайните клиенти, като в дружеството не са постъпвали оплаквания касаещи нейното качество.

В началото на януари месец в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД била произведена хранителна среда „Цетримид агар“ в петри. С протокол за качествен контрол без номер от 15.01.2015 г. /л.50, т.174 от ДП/ от ЛКИДМИ средата била опредЕ.като негодна. Свид. П. сочи, че продуктът не отговарял на показателя селективност след като бил изпитан със салмонела тифимориум.

На неустановена дата в интервала от 12.01. /датата на производство на средата/ до 12.04.2015 г. /крайната дата на годност на средата/ подс. Ц. издала Сертификат за качеството на хранителната среда „Цетримид агар“, партиден номер 370115 /кат.№760885/ петри по 20 мл., в който посочила, че хранителната среда отговаря на изискванията за качество. На сертификата не бил поставен номер. За продукта била издадена и технологична карта серия 37 от 12.01.2015 г. /л.33, т.183 от ДП/. Била издадена и квитанция опис за продукта №10/20.01.2015 г., като в картата сертификатът било посочено, че е №39 от 16.01.2015 г. По делото било установено, че в журнала, в който били записвани издадените от ЛКИДМИ сертификати за качество, бил записан издаден сертификат със същия номер и дата, но за продукт „Цетримид агар с 5 % кръв“ и с партиден №91915.

На 10.03.2015 г. в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД била произведена хранителна среда „Мюлер Хинтон агар с 5 % кръв“. С Протокол за качествен контрол №04 от 12.03.2015 г. /л.48, т.174 от ДП/ било посочено, че хранителната среда е негодна за употреба. Свид. П. сочи, че продуктът бил обявен за негоден по отношение на зоната на подтискане на левофлоксицина върху стрептококос пневмония. Протоколът бил подписан от свид. П.

На неустановена дата в периода от 10.03.2015 г. до 10.04.2015 г. подс. Ю.Ц., в качеството си на длъжностно лице завеждащ отдел „Качествен контрол“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД издала сертификат за качество за среда „Мюлер хинтон агар с 5 % кръв“ /за ин витро употреба/ с партиден номер №110315 /кат №760805/, петри от 22 мл. /л.24, т.183 от ДП/, в който удостоверила, че хранителната среда отговаря на изискванията за качество. Била издадена технологична карта серия 11 от 10.03.2015 г., която също била подписана от подс. Ц.. Същата подписала и квитанция-опис №56/12.03.2015 г., в която нямало посочен номер на сертификата за качество на средата.

Хранителната среда в петри била продадена от търговското дружество на крайните клиенти, като в дружеството нямало постъпили оплаквания за това, че същата не отговаря за изискванията за качество.

В средата на юни месец 2015 г. в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД била произведена хранителна среда „МЮЛЕР ХИНТОН АГАР С 5 % кръв“

С протокол за качествен контрол №11/18.06.-2015 г. продуктът бил обявен за негоден. Протоколът бил издаден от ЛКИДМИ.

На 19.06.2015 г. подс. Ю.Ц., в качеството си на длъжностно лице завеждащ отдел „Качествен контрол“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, издала сертификат за качество № 496/19.06.2015 г. на произведения продукт с партиден №180615 /кат.№760805/, петри по 22 мл., който подписала и удостоверила обстоятелството, че хранителната среда отговаря на изискванията за качество. В журнала, в който се вписвали издадени сертификати за качество при проверка било установено, че бил вписан сертификат за качество №496, но за друга хранителна среда „Борде жангу агар – петри 20 мл“ с партиден №0920615.

За продукта била издадена и технологична карта серия 18 от 16.06.2015 г., подписана също от подс. Ц..

Посочените в технологичните карти Протокол за качество №10/13.02.2014 г. на хранителната среда „Мюлер хинтон агар с 5 % кръв“, представлява аналитичен протокол, с който е освободена сухата хранителна среда влизаща в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. Този протокол давал разрешение на производителя да използва суровината в производството.

На 01.09.2015 г. в търговското предприятие била произведена хранителна среда „Мюлер хинтон агар с 5 % кръв“ /за ин витро употреба Петри 22 мл/. На 15.09.2015 г. бил издаден Протокол за качествен контрол №11 /л.204, т.70 от ДП/, от ЛКИДМИ, в който било посечено, че продуктът е негоден. Продуктът бил обявен за негоден, тъй като липсвали растежни качества по отношение на контролирания микроорганизъм бацилус субтилис съгласно показанията на свид. П.. Протоколът бил подписан от свид. П. на място „контролирал“ и фигурирал и подпис на служителя извършил анализа.

В периода от неустановена дата от 01.09.2015 г. /датата на производство/ до 16.09.2015 г. подс. Ц. издала сертификат за качество на средата „Соево-казеинов бюльон с натриев тиогликолат“ /за ин витро употреба/ с партиден № 250915 /каталожен № 000904/, стъкла 80 мл. /л.203, т.70 от ДП/, в който удостоверила, че средата отговаря на изискванията за качество.

Изготвена била технологична карта серия 25 от 07.09.2015 г. /л.6-7, т.176 от ДП/. Била издадена и квитанция опис №145 от 16.09.2015 г., в която издадения от подсъдимата сертификат за качество бил посочен без номер на сертификата.

Продуктът бил използвал за контрол на стерилност на биопродукти в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, като от отделите, които го използвали нямало постъпили оплаквания в предприятието относно неговите качества.

На 12.10.2015 г. в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД била произведена хранителна среда „Цетримид агар“. В протокол за качествен контрол №10/15.1.2015 г. било посочено, че продуктът е негоден за употреба /л.203, т.70 от ДП/.

На неустановена дата в интервала 12.10.2015 г. /датата на производство/ до 16.10.2015 г. /издаване на квитанция опис №254/16.10.2015 г. за предаване на средата в склад готова продукция/ подс. Ц. издала сертификат за качество на средата „Цетримид агар“ / за инвитро употреба/ с партиден номер №471015 /кат.№760885/ петри по 20 мл. В сертификата подс. Ц. удостоверила с подписа си, че хранителната среда отговаря на изискванията за качество. Свид. П. сочи, че случаят касае „Цетримид агар“ петри, които са показали неселективни качества, поради което и продуктът е негоден. На протокола бил поставен подпис от свид. П. и служителят, който е извършил анализа.

За продукта била съставена и технологична карта серия 47 от 12.10.2015 г., подписана от подс.Ц.. Квитанция опис №454 от 16.10.2015 г. без посочен номер на сертификата, също била подписана от подсъдимата.

Продуктът бил продаден на крайните клиенти, като в търговското дружество не са постъпвали оплаквания по отношение на неговата годност.

На 02.11.2015 г. в „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД била произведена хранителна среда „SS агар“ /за ин витро употреба/. С протокол за качествен контрол № 5/09.11.2015 г. /л.198, т.70 от ДП/ било отбелязано от ЛКИДМИ, че продуктът е негоден. На неустановена дата в интервала 02.11.2015 г. /дата на производство/ до 25.11.2015 г. /издаване на квитанция опис №290/25.11.2015 г. за предаване на средата в склад готова продукция/ подс. Ц. издала сертификат за качество /л.197, т.70 от ДП/ в който удостоверила, че хранителната среда отговаря на изискванията за качество.

Била издадена технологична карта серия 19 от 02.11.2015 г., подписана от подс. Ц.. Била издадена и квитанция – опис №280/25.11.2015 г., в която не бил посочен номер на сертификат за качество на продукта.

Свид. П. в разпита си в съдебното производство заявява, че продуктът е констатирано, че е негоден, тъй като е констатирана липса на специфичен организъм - шигела флекснери. В случая са били извършени две изследвания на 02.11.2015 г. и на 05.11.2015 г., и средата е била обявена за негодна.

Съгласно изготвена по делото почеркова експертиза – Протокол за извършена експертиза №2017/ДОК-261 – (л.10-17, т.184 от ДП) подписите и изображенията на подписи в оригинали на Сертификат за качество за „Ръководител ООК д-р Ц.“ относно: - продукт „SS агар“ с партиден номер №19115, намиращ се на л.197, т.70 от ДП, - продукт „Цетримид агар“ с партиден номер № 471015, намиращ се на л.200, т.70 от ДП и – продукт „Соево-казеинов бульон с натриев тиокликолат“ с партиден номер №250915, л.203, т.70 от ДП, както и оригинали на Квитанция опис № 254 от 16.10.2015 г., намираща се на л.11, т.176 от ДП, Квитанция опис №56 от 12.03.2015 г., намираща се на л. 56 от т. 183 и Квитанция опис №6 без поставена дата, намираща се на лист 57 от т.183 за „проверил продукта /фамилия, подпис/“ и „разрешавам предаването /р-л ЛКИДМИ към ОКК/“, върху етикетите, залепени на гърба на технологични карти по т.4.3 и в копия на Сертификат за качество за „ръководител ОКК д-р Ц.“ по т.4.4. – обекти са положени от подс. Ю.С.Ц..

До горните изводи съдът стигна въз основа на събраните по делото доказателства както следва: показанията на свидетелите К.В. – л.401-415, т.2 от СП, част от показанията на свидетелката, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК - л.76, т.2 от ДП и л.11, т.185 от ДП, свид. М.К. – л.415-422, т.2 от СП, свид. Е.В. – л.464-476 от СП и показанията на свидетелката от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК – л.134-137, т.2 от ДП и л.138-141, т.2 от ДП, свид. Е. Г. – л.476-гръб-л.481 от СП и показанията на свидетелката от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК в опредЕ. част, находящи се на л.145, т.2 от ДП, свид. Н.Н. – л.482-483, т.2, свид. Р.Б. – л.484-485, свид. Т.П. – л.485-486, свид.И.К. – л.486-488, т.2, свид. С.Т. – л.540-555, т.2 от СП и л.601-618, и прочетените на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК части от показанията на свид.Т., находящи се на л.90-91, т.2 от ДП, свид.А.С. – 635-658, т.2 от СП и л.700-710, т.3 от СП, свид.Т.Д. – л.896-898, т.3, свид. Б.Л. – л.898-гръб –л.901, т.3 от СП, свид. В.Г. – л.901-гръб – л.912 и прочетените на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК част от показанията на свидетеля от досъдебното производство, находящи се на л.24, т.126 от ДП, свид.И.М. – л.913-л.916, т.3 от СП и показанията на свидетеля от досъдебното производство, находящи се на л.25, т.126 от ДП, свид.А.К. – л.944-963, т.3 от СП и част от показанията на свидетеля от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК л.3, т.75 от ДП и л.288, т.75 от ДП, свид. П.Т. – л.958-гръб – л.963, т.3, свид.Р.И. – л.2-23, т.4 от СП и показанията на свидетелката прочетени в определени част на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 пр.2 от НПК, находящи се на л.21-30, т.75 от ДП, л.31-38, т.75 от ДП, л.152-153 от т.75 от ДП, Р.А. – л.83-88, т.4 от СП, свид. Л.В. – л.88-96, т.4 от СП – директор на Дирекция „Правна“ в МЗ и части от показанията й от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, находящи се на л.170-175, т.75 от ДП, Н.Д. – л.134- 136, т.4, свид. М.Б. – л.137 – 144, т.4 и част показанията на свидетелката от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК – л.183 т.75 от ДП, свид.В.Б. – л.145-153, т.4 и част от показанията на свидетелката от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК – л.67 и 68, т.2 от ДП, свид.Е.Ф. – л.153 – гръб – 162 и части от показанията на свидетелката от ДП, прочетени на осн.чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, находящи се на л.194, л.198, л.199, т.75, свид.К.И. – л.208-218, т.4 от СП, свид.Б.П. - - л.257-276, т.4 от СП и част от показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК – л.242 и л.245, т.75 от ДП, свид.П.Д. – л.290-293, т.4 от СП, свид. П.К. – л.294-303 и л.326-334, т.4 от СП и части от показанията на свидетеля от досъдебното производство, прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, находящи се на л.247-256, т.75 от ДП, свид. Н.П. – л.368-370, т.4 от СП, свид. Р.П. – л.371-375, т.4 от СП и прочетените на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания на свидетелката, находящи се на л.270-272, т.75 от ДП, свид. П.С. – Л. – л.3-13, т.5 от СП, л.33-40, т.5 от СП и показанията на свидетелката от досъдебното производство, прочетени на осн.чл.281, ал.4, т.1 и т.2, пр.2 от НПК – л.16-23, т.50 от ДП, свид. Н.Д. – л.14-16, т.5 от СП, свид. Г.П. – л.16-19, т.5 от СП и показанията на свидетеля от досъдебното производство, прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК – л.61-62, т.50 от ДП и л.64-65, т.50 от ДП, свид.М.М. – л.19-гръб – л.20, т.5 от СП, А.И. – л.40-42, т.5 от СП, свид. А.С. – л.162-163, т.5 от СП, свид. В.В. – л.164-169, т.5 от СП и показанията на свидетелката от досъдебното производство, прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, находящи се на л.118-121, т.60 от ДП, свид. Л.Ч. – л.169-170, т.5 от СП, свид. Т.Т. – л.195-198, т.5 от СП и части от показанията му от досъдебното производство прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.т.2, пр.2 от НПК, находящи се на л.262-265, т.75 от ДП, свид. И.Б. – л.198-202 от СП и показанията на свидетеля от досъдебното производство, находящи се на л.183-186, т.60 от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, свид. М.Н. – л.237 – гръб - 262, т.5 от СП, свид. И. Динева – л.2-3, т.6 от СП, свид.Й.Х. - л.4-12, т.6 от СП и показанията на свидетеля, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК – л.75-77, т.148 от ДП и л.79-80, т.148 от ДП, свид. В.Т. – л.47-49, т.6 от СП, свид. А.А. – л.49-53, т.6 от СП и показанията на свидетелката прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, находящи се на л.200-201, т.60 от ДП, свид. Е.И. – л.53-59, т.6 и показанията на свидетелката, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, свид. Т.К. – л.130-135, т.6 от СП, свид. М.А. – л.135-140, т.6 от СП и показанията на свидетелката от досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК – л.96-99, т.60 от ДП, свид. С.Г. – л.168-172, т.6 от СП, свид.Р.А. – л.172-174, т.6 от СП, показанията от досъдебното производство на свидетелите Николас Радишевски (л.41-50, т.50), М.К. (л.3-4, т.126 от ДП), Т.Т. (л.13-14, т.126 от ДП) и Б.Б. (л.17-18, т.126 от ДП), прочетени на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК, както и въз основа на свидетелските показания, за които се отнася одобреното от съда съгласие на страните да не се извършва разпит, които са прочетени и приобщени на осн. чл.371, ал.1 вр. чл.283 от НПК към материалите по съдебното производство: Емилия Д. – л.1-7, т.2 от ДП, свидетел с тайна самоличност 012 – л.13-14, т.2 от ДП, Искра Н. – Ламбова – л.15-19, т.2, Велин Чилингиров - л.20-22, т.2, Иринка Богданова – л.80-84, т.2, Г. Игнатовска – л.112-114, л.116-120, т.2, П.П. – л.121-125, т.2, Бонка Енчева – л.142-146, т.2, Надя И. – л.150-151, Ива Митова – л.152-153, В. Върбанова – л.154-155, т.2, Бистра Йорданова – л.156-158, т.2, Христинка Александрова – л.159 – 160, т.2, Кристиан Д. – л.161, т.2, Цветелина С. – л.162-166, т.2, л.167-173, т.2, л.174-176, т.2, Цветанка Пешева – л.177-179 и л.180-181, т.2, Н. Колев – л.266-267, т.48, Светлин Спиров – л.99-108, л.109-110, т.49, свидетел с тайна самоличност 015 – л.111-112 т.49, П.С. – л.113-124 и л.125-126, т.49, Мери Пейчева – л.130-135, Веска Гергова –л.142-145, т.49, Люсила С. –л.149, т.49, Димитринка Шейтанова – л.150, т.49, М. Станимирова – л.152, т.49, Боряна С. – л.153, т.49, Никола Радишевски – л.41-50, т.50, Х. Григоров – л.53-54, т.50, Марина Шехова – л.55-59, т.50, Г. Раев – л.67-68, т.50, Красимир Николаев – л.69-70, т.50, В. Ахчиева – л.1-5 и л.13-14, т.51, Михаил Врабчев – л.15-17, Кирил Донев – л.31-33, т.51, Юсуф Танджер –л.44-47, т.51, Асен Въжелиев – л.48-49, т.51, Ирина Хумчева – л.57-59, Борислав Чаушев – л.60-62, т.51, Стефан Златков – л.63-66, т.51, л.67-76, т.51, К. Кузманова – л.77-80, л.81-82, т.51, Здравка П. –л.83-84, т.51, Едуард Д. – л.85-87, т.51, Валентин Т. – л.88-90, т.51, Аделина Гюрова – л.91 – 94, т.51, Е.Тенева – л.95-97, т.51, П. Босилков – л.98-101, т.51, Христинка Трифонова – л.102-104, т.51, М. Баймакова – л.105-107, т.51, л.108-110, т.51, Р. Цветанов – л.111-114, т.51, Красимир Тулечки – л.115-117, л.118-119, т.51, Евгени Генев – л.120-121, л.122-124, т.51, Данаил Чакъров – л.135-136, т.51, Л.П. – л.137-139, т.51, И. Еничаров – л.140-141, т.51, Диана Терзиева – л.142-143, т.51, П.Д. –л.144-145, т.51, Павел Тонев – л.146 и л.147, т.51, Станимир Делчев – л.148, т.51, Светослав Симеонов – л.71-72, т.50, В. Панайотова – л.1-6, т.60, Б.А. – л.7-11, т.60, Деница Стоичкова – л.12-17, т.60, Стоянка Г. – л.34-40, т.60, Димитър Д. – л.57-64, т.60, Недялка Челебийска – л.73-77, т.60, И. Шумански – л.78-86, т.60, Мирослав Цветанов – л.87-89, т.60, Симеон Петрович – л.90-92, т.60, Владимир Ценков – л.93-96, т.60, Цветелина Вълкова – л.125-127, т.60, Бистра Г. – л.128-130, т.60, Константина Попова – л.163-165, т.60, Албена Йорданова – л.166-170, т.60, Жени Митева - л.171-175, т.60, Анна Михайлова – л.176-178, т.60, свидетел с тайна самоличност 016 – л.187-189, т.60, свидетел с тайна самоличност 017 – л.190-197, т.60, Светослав Й. - л.198-199, т.60, А.К. – С. – л.203-206, т.60, Димитър Д. – л.207-209, т.60, И. И. – л.1-6, т.107, Е. И. - л.15, т.148, К. Иванчева – л.18, т.148, Мина Руменкина – л.21, т.148, Александра Радева – л.24, т.148, Божидара И. - л.27, т.148, Валентина Б. – л.30, т.148, В. Тодорова – л.31-32, т.148, Вася Йорданова – л.34-35, т.148, Венетка Радева – л.39-43 и л.47, т.148, В. Събева – л.50, т.148, Дилко Д. – л.53, т.148, Е.Пандева – л.56, т.148, Елена Йорданова – л.58, т.148, Р.А. – май е разпитана в зала, Саша П. – л.72, т.148,Миглена Хаджиева – л.84, т.148, Мжомчил Алакушев - - л.87, т.148, М. Желязкова – л.88, т.148, Ралица Дукова – л.91, т.148, Р. Бораджиева – л.94, т.148, Биляна Стоичкова – л.97, т.-148, Клавдия Витанова – л.100, т.148, Радостин Д. – л.103, т.148, Ралица Радоева – л.106, т.-148, Силвия Н. – л.109, т.148, Таня А. – л.112, т.148, Павел Митренга – л.113, т.148, Кристин Танкова – л.116, т.148, В. Феркова – л.119, т.148, Елка Дукова – л.122, т.148, Екатерина Трифонова – л.125, т.148, Методи И. - -л.128, т.148, Мими Бурнаски – л.131, т.148, Радослава Златева – л.134, т.148, Клавдия Велева – Лалчева – л.137, т.148, Александрина Ал-Джасем – л.140, т.148, Димитрина Велинова – л.143, т.148, В. Парушева - - л.146, т.148, Галинка Емандиева – л.149-150, т.148, Красимира С. - -л.153, т.148, М.Г. – Коцева – л.154, т.148, Р.Х. – л.157, т.148, Валентина Н. - С., Христина Гетова – л.14, т.185, свидетел с тайна самоличност Т-014 – л.14-19, т.193, л.20-24, т.193, както и обясненията на подсъдимите П.М. – л.319-325, т.7 от СП, Л.Д. – л.325-330, т.7 от СП, Р.А. – л.331-332, т.7 от СП, Ю.Ц. – л.333-338, т.7 от СП

ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА:

От съдебното производство: л.582-586, т.2 от СП, доклад от д-р С.Т. вх.№1151/03.06.2016 г., завеждащ отдел „Осигуряване на качеството“ – л.587-598, т.2, докладна записка от д-р Ю.Ц., отговор от Даринка Чанкова, завеждащ лаборатория „Контрол на ин витро диагностични медицински изделия, на докладна записка, подадена от Д.П., биолог в лаборатория КИДМИ от 18.04.2012 г. – л.598-599, т.2, изискани документи от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – копие от входящ регистър №1054/25.05.2016 г. ведно с докладна записка от Д-р Ю.Ц., копие от входящ регистър №1151/03.06.2016 г. за проведен вътрешен одит в отдел „Производство“, ведно със заповед №14/20.05.2016 г. и докладна записка от д-р С.Т. и др. описани в писмо изх.№1000-156/06.12.2018 г. – л.747-837, т.3, документи, изпратени от МЗ, касаещи унищожаването на 99 900 бр. ампули ваксина „Еувакс Б“, получена от Р Турция – л.66-79, т.4, документи на английски, полски и румънски език и техния превод - л.223-317, т.6 и седем големи черни класьора с твърди корици номерирани от т.I до VI и един класьор без номерация, съдържащи документи изискани от ИАЛ и „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и както следва: в черен класьор без номерация, който съдържа предоставени документи от ИАЛ, които са били представени в ИАЛ по повод на съгласуване на преустройство на складови помещения за съхранение на първични и вторични опаковъчни материали, разположени на производствена площадка в дружеството в кв.“Суходол“, база „Люлин“ и постъпило заявление за промяна на разрешение за производство на лекарствени продукти и добавяне на нова производствена дейност на адрес кв.Суходол, база Люлин, гр.С., т.1 – документи представени от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД във връзка със заявление за промяна на разрешение за производство/внос на лекарствени продукти, т.2 доклади от извършени проверки от ИАЛ на производител на лекарства – „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за периода 2014 – 2016 г., разрешителни протоколи за пълнене на „Тетадиф“ – пилотна партида – от 20.06.2016 г., 22.06.2016 г., 27.06.20216 г., 29.06.2016 г., програма за производство на бактериални ваксини за м.май 2016 г. и м.юни 2016 г., график за валидиране на лаборатория ТОБ – База „Люлин“, мастър формули съставени във връзка с произведените пилотни партиди Тетадиф, т.3 заповед № РД/20-0129/29.09.2016 г. на изп.директор на ИАЛ за извършване на проверка на „Б.Б. – НЦЗПБ“, предварителен доклад от извършена проверка от 12.10.2016 г., стандартни работни инструкции за работата на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и протоколи за валидиране на пълначна машина- Линия за асептично пълнене Бош, т.4 - протоколи за валидиране на пълначна машина- Линия за асептично пълнене Бош, Приложение №1 към СРИ № ТОБ-Л-В01, мастер формули за производството на ваксина Тетадиф и Дифтет, т.5 – Стандартни работни инструкции за работата на „Бул „Био – НЦЗПБ ЕООД по производството на ваксини и други биопродукти и инструкции за производството и оформянето на документи за производството на ваксини „Тетадиф“, „Дифтеткок“, т.6- партидна документация за производство и контрол на „Тетадиф“ ваксина №134/16.09.2016 г., документи за квалификация и работа с машина Бош за миене, стерилизиране, пълнене и затваряне, стандартни работни инструкции и попълнени мастер формули,

От досъдебното производство: т.1 – писмо от ИАЛ –л.45-50, т.10 – документи, изискани и предоставени от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД: документи от търговския регистър, касаещи учредяване на дружеството – Заповед № РД-18-143/10.11.2000 г. и Заповед № РД -18-145/17.11.2000 г., договор за възлагане на управлението на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество „Б.Б. –НЦЗПБ“ ЕООД № РД-16-480/22.12.2014 г., сертификат за Добра производствена практика № BG/GMP/2-15/075, Разрешение за производство/Внос на лекарствени продукти № Р-I-08-008, финансов отчет на дружеството за 2014 г., финансов отчет на дружеството за 2015 г., протокол за одобрения финансов отчет за 2015 г., одобрен от министъра на здравеопазването, имейл удостоверяващ утвърдените количества (квоти) за производство и износ на БЦЖ ваксина чрез InterVax Ltd. за 2015 г., справка за изнесените количества БЦЖ ваксина чрез InterVax Ltd. през 2015 г. (поръчки за доставка на английски език), дългосрочно споразумение за производство и доставка на ваксини с InterVax Ltd.

т.11 – протокол за доброволно предаване от 18.12.2015 г. – л.42, копие на протокол за оглед на веществени доказателства - л.43, всички останали документи, намиращи се в т.11 са изискани и представени в хода на извършена предварителна проверка от служители на ДАНС, преди образувани на досъдебното производство.

т.14 и т.15 – документи изискани от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД касаещи извършен износ на ваксини БЦЖ, произведени от дружеството, въз основа на споразумение между РБългария и РТурция двете държави от 07.09.2015 г. сред които и писмо рег.№33-24-13/13.05.2015 г. на МЗ, Договор за дарение сключен между Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и МЗ на РД с № РД-6-230/27.11.2015 г. и протокол за дарение на ваксини от 27.11.2015 г.

т.16 - документи, изискани от ИАЛ, включително и електронна кореспонденция, касаеща извършен внос на ваксини по силата на споразумение между Р България и Р Турция от 16.06.2015 г. (Решение №373/28.05.2015 г. на МС) и на извършен износ на ваксини, изнесени по силата на споразумение между двете държави от 07.09.2015 г. (Решение №977/14.12.2015 г. на МС), с изключение на тези събрани вследствие на извършена предварителна проверка по случая от ДАНС, ВКП и ВАП

т.17 и т.18 – изискани документи от МЗ, касаещи проведени от министерството обществени поръчки за времето от 2009 г. – 2016 г. - обявления, участници в процедурите, спечелилите процедурите и сключените от МЗ договори,

т.19 - документи изискани от МФ, Агенция „Митници“, ЦМУ, свързани с допускането за свободно обръщение и износа на ваксини за хуманната медицина, предоставени по силата на Споразумения за дарения между правителствата на РБългария и РТурция – митнически манифести, протоколи за извършена митническа проверка и др.,

т.20 - решение №373/28.05.2015 г. на МС –л.4, протокол №22 от заседание на МС на 03.06.2015 г. л.5-12, дневен ред за заседанието на МС – 03.06.2015 г. – л.13-16, писмо от МЗ – л.18, доклад от министър председателя на РБългария Б.Б. – л.19-20, споразумения за дарение между правителствата на РБългария и РТурция – л.21-24, писмо от МЗ до главния секретар на МС и доклад от д-р П.М. и проекти за решение на МС и споразумения между двете правителства– л.25-31, финансова обосновка, изготвена от д-р М. – л.32-34, решение №663/31.08.2015 г. на МС – л.36 и л.49, протокол №35/02.09.2015 г. от заседанието на МС – л.37-44, дневен ред за заседанието на МС на 02.09.2015 г.-л.45-48, решение №977/14.12.2015 г. на МС – л.57и л.72-73, протокол №51 от заседание на МС от 16.12.2015 г. и дневен ред от заседанието – л.58-67 и л.68-71, писмо от МЗ от 14.12.2015 г. до МС заедно с доклад от д-р М., доклад от министър председателя и споразумения на български, английски и турски език, финансова обосновка – л.74-88, документи касаещи зададен въпрос от народния представител г-н Жельо Бойчев към министъра на здравеопазването – л.93-99, споразумение за дарение между правителството на България и Турция, подписано на 07.09.2015 г. – л.100, споразумение за дарение между правителството на България и Турция, подписано на 16.06.2015 г. – л.103, отговор от министъра на здравеопазването д-р П.М. на поставения въпрос от 10.12.2015 г. л.106-111, писмо от МВнР с приложения – л.113-125, писмо от МФ ведно с приложение – л.129-137, писмо от МВнР ведно с приложения – л.160-227, писмо от МВнР –л.241-246, писмо от МФ ведно с приложения – л.247-265,

т.21 - изискани документи от „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД – структура на дружеството към 01.04.2015 г. и към 01.08.2015 г., заверени копия от длъжностни характеристики на всички завеждащи отдели, заверени копия от Правилник за вътрешния ред, Инструкция за организиране на деловодната дейност и документооборота в дружеството, Процедура за освобождаване на лекарствени продукти СРИ № ОК – 39, Редакция – 4, Приемане и съхранение на лекарства и диагностични медицински изделия в склад „Готова продукция“ – СРИ № ОП-01, Редакция 5, справка за изнесените количества БЦЖ ваксина за 2015 г., заверени копия на Purchase order на „Интервакс“ за 2015 г. и др.

т.22 – изискани документи от МЗ за извършен внос на ваксини за хуманната медицина по осъществен по силата на споразумение между правителствата на Р България и Р Турция, подписано на 16.06.2015 г. и извършен износ на ваксини по силата на споразумение между правителствата на двете държави от 07.09.2015 г., документи, изискани от Експертния съвет по имунопрофилактика и главния здравен инспектор,

т.23 – документи изискани от ИАЛ включващи проведена кореспонденция между „Бил Био – НЦЗПБ“ ЕООД и ИАЛ относно втори износ на БЦЖ ваксини осъществен на 03.02.2016 г. и документация касаеща освобождаването на определени партиди ваксини, произведени в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД

т.24 - документи на английски език, преведени в т.127

т.25 - документи изискани от РЗИ - Търговище

т.26 - документи изискани от РЗИ - Свилен

т.27 - документи изискани от РЗИ - Свилен

т.28 - документи изискани от РЗИ – Стара Загора

т.29 - документи изискани от РЗИ – Видин и РЗИ - Габрово

т.30 - документи изискани от РЗИ – Кюстендил, касаещи изготвени анализи, оценка, прогнози за здравно-демографските процеси на регионално ниво, получените и изразходвани ваксини „Пентаксим“ – 0,5 мл. през 2015 г.

т.31 - документи изискани от РЗИ – Ловеч, със сходно съдържание като т.30,

т.32 - документи изискани от РЗИ – Благоевград

т.33 - документи изискани от РЗИ – Перник и РЗИ - Смолян

т.34 - документи изискани от РЗИ – Хасково и РЗИ – Ямбол

т.35 - документи изискани от РЗИ – Велико Търново

т.36 - документи изискани от РЗИ – Плевен и РЗИ - Силистра

т.37- документи изискани от РЗИ – Разград

т.38 - документи изискани от РЗИ – Пазарджик

т.39 – документи изискани от РЗИ - Пловдив

т.40 - книги за здравеопазването – РЗИ - Пловдив – 2009 г.-2013 г.

т.41 - документи изискани от РЗИ - Монтана

т.42 и т.43 - документи изискани от РЗИ - Варна

т.44 – документи изискани от РЗИ - Кърджали

т.45 – документи, изискани от РЗИ - Бургас

т.46 и т.47 – документи, изискани от РЗИ - С.

т.48 – л.33-35 – протокол за претърсване и изземване, извършено на 03.06.2016 г. в склад на МЗ, находящ се в гр.С., ул.“Столетов“ №44А, протокол за предаване за отговорно пазене от 03.06.2016 г. – л.39, фотоалбуми към протокола за претърсване и изземване – л.41-224, протокол за задържане и изземване на кореспонденция от 15.06.2016 г. на електронни пощи, ползвани от подсъдимите Р.А., Л.Д. и Ю.Ц. и свид.С.Т. – л.239-240, протокол за задържане и изземване на кореспонденция от 15.06.2016 г. на електронни пощи, ползвани от подсъдимите П.М. и Асен П. и служители в МЗ – л.243-244, протокол за задържане и изземване на кореспонденция от 17.06.2016 г. на електронна поща, ползвана от подс.Асен П. – л.248-249, протокол за задържане и изземване на кореспонденция от 17.06.2016 г., ползвана от свид.П.С. – л.250-252, протокол за задържане и изземване на кореспонденция от 17.06.2016 г. от електронни пощи, ползвани от служители на ИАЛ – л.255-256, протокол за претърсване и изземване от 15.06.2016 г. в стая 320, Биологичен сектор в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С., бул.“..“ №26 – л.263-265, протокол за доброволно предаване от 18.10.2016 г. – л.269 и протокол за отговорно пазене – л.270,

т.49 – протокол за доброволно предаване и документи предадени от свид.А.С. – л.23-93, протокол за доброволно предаване от 01.12.2016 г. и предадени документи от свид.А.С. – л.96-98,

т.50 – 2 бр. пълномощни от Оливие Шармей за свид.П.С. да представлява Санофи Пастьор С.А. пред МЗ, НСЦРЛП, ИАЛ и Комисията по прозрачност – л.26-33, л.34-39 и л.40-47,

т.51 – протокол за доброволно предаване от 13.05.2016 г. с предаващ В. Ахчиева л.6 и предадени от същата документи – л.7-12, протокол за доброволно предаване от свид.Цветан Тороманов – ведно с предадените документи - л.23-30, протокол за доброволно предаване с предаващо лице – Асен Въжелиев, заявка – договор за транспортна услуга, международна товарителница, фактура №0000013096 от 09.07.2015 г. – л.50-56, писмо от Посолството на Р България в гр.Анкара, Р Турция, споразумение за дарени между правителството на Р България и правителството на Р Турция, Решение №633/31.08.2015 г. на МС на Р България, Решение №373/28.05.2015 г. на МС на Р България, споразумение за дарени между правителството на Р България и правителството на Р Турция, подписано на 07.09.2015 г., писмо от МВнР – л.125-134, изпратени по имейл документи от ЦСМП – Хасково, длъжностни характеристики – 2 бр., допълнително споразумение към трудов договор, пътна книжка на автомобил – л-149-161,

т.52 и т.53 - документи изискани от РЗИ – С. област,

т.54 – документи изискани от РЗИ – Русе,

т.55 - Доклад на СЗО от проверка на производител на ваксини в периода 18-22.04.2016 г. (WHO Inspection report vaccine manufacturer) - л.2-102 и Насока при даренията на лекарствени продукти от 2010 г. (Guidelines for Medicine Donations Revised 2010) - л.103-159,

т.56 - протокол за оглед на веществени доказателства от 09.08.2016 г. – компютър - Golden field – л.4-5, протокол за доброволно предаване от В. Ахчиева – В. – л.55-56 ведно с фотоалбум – л.58-60, протокол за оглед на веществени доказателства на диск, на който се съхраняват данни от мобилен телефон „Айфон“– л.64-65, протокол за доброволно предаване от 21.09.2016 г. на 6 бр. електронни писма от пощенска кутия ползвана от свид.В. Ахчиева – л.91-92 и фотоалбум – л.94-95, протокол за оглед на веществени доказателства – л.103-104, протокол за оглед на веществени доказателства – л.130 – 132, протокол за оглед на веществени доказателства – л.136 – 137, протокол за задържане и изземване на кореспонденция - л.145-147, протокол за задържане и изземване на кореспонденция - л.151-152, протокол за оглед на веществени доказателства – л.157, протоколи за задържане и изземване на кореспонденция - л.164-165, л.167-168, л.177-178, протокол за оглед на веществени доказателства – л.170,

т.57-документи от ИАЛ съставени във връзка с осъществен внос на 480 бр. лекарствен продукт ваксина „Тетадиф“,

т.59 – копия на документи от фирмено дело №14041/2000 г., ЕФН 2100140413, ЕИК 130428132 на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, предоставени от АВ

т.60 – протокол за доброволно предаване от 09.07.2016 г. от подс.Л.Д. на заверено копие на договор на английски език, сключен между „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД и „Тюрк илач“ – неподписан и представения договор – л.137-152,

т.61-констативен протокол за извършена проверка от ИАЛ от 01.07.2016 г. – л.4, протокол за предаване на отговорно пазене –л.5-6, Заповед № РД/20-0085 от 30.06.2016 г. на изпълнителния директор на ИАЛ – л.10, протокол за претърсване и изземване от 01.07.2016 г. на база „Люлин“, кв.“Суходол“ в 3 екземпляра, два от които индигирани – л.17А-22, заявление – разрешение за ползване на отпуск от Павел Сантов – л.23, Заповед №19/23.06.2016 г. на управителя на „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, фотоалбум към извършеното претърсване и изземване на база „Люлин“ – л.33-58, протокол за оглед на веществени доказателства – л.70-74 и фотоалбум – л.76-80,

т.62-документи изискани от ИАЛ във връзка с ваксини „Тетадиф“, иззети на 01.07.2016 г. от база „Люлин“, протокол за доброволно предаване от Л.Д. на 01.07.2016 г., с които е предал 33 броя кашони съдържащи „Тетадиф“ на органите на разследването – л.44-48, протокол за доброволно предаване от 01.07.2016 г., кантарна бележка и протокол от 04.07.2016 г.-л.49-51, 2 бр. протоколи за отговорно пазене ведно с приложенията - л.47-55, предоставени документи от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, касаещи охраната на сградата на бул.“..“ №26 и пропусквателния режим в същата, преки производствени разходи за иззетата ваксина „Тетадиф“, документи касаещи командироването на управителя на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД в Р Турция.

т.63- протокол за претърсване и изземване от 08.07.2016 г., с който са иззети компютри и документи описани в протокола от сградата на „Б.Б. –НЦЗПБ“ ЕООД в гр.С., бул.“..“ №26

т.64-документи от Агенция Митници, ИАЛ и Митническо управление „Аерогара“ - С.

т.65-изпратени от ИАЛ документи във връзка с извършени на 01.07.2016 г. и 04.07.2016 г. проверки в помещенията на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД

т.66 - изпратени от ИАЛ документи във връзка с извършени на 01.07.2016 г. и 04.07.2016 г. проверки в помещенията на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД

-2

т.67 - представени документи от ИАЛ, касаещи проведена кореспонденция на ИАЛ с „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД

т.68 - представени документи от ИАЛ, касаещи проведена кореспонденция на ИАЛ с „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД

т.69 - заповед № А/17-0490/20.07.2017 г. на изпълнителен директор на ИАЛ – л.46, доклад за извършена проверка въз основа на заповед № А/17-0490/20.07.2017 г. на изп.директор на ИАЛ – л.48-57, справки от НЗОК ведно с приложени 2 бр.диска– л.86-92, справки от МВР- СДВР, сектор „Български документи за самоличност“ – л.100-106,

т.70 - заверени копия на СРИ № ХС-133 (редакция 6) „Производство на SS агар“, СРИ №ХС -172 (редакция 6) „Производство на Центрамид агар“, СРИ № ХЦ-401 (редакция 6) „Производство на соево-казеинов бульон с натрием тиогликолат“ и СРИ № ДКК-01 С (редакция 6) „Контрол на растежните качества на хранителни среди за микроорганизми“.

т.71-справки от медицински заведения и предприятия в Р България за закупени от същите хранителни среди от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД

т.72 – документи изискани от МЗ –доклади и становища от зам.министър д-р А.П. до министъра на здравеопазването д-р П.М., относно наличие, доставка и осигуряване на ваксини за Имунизационния календар на Р България в периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., копия от официалните отговори, изготвени от МЗ на питане на народния представител Жельо Бойчев

т.73 – документи изискани от МЗ, касаещи лицата, които са изпълнявали функциите на управители на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД

т.74 – писмо отговор на въпроси на СГП от „Санофи Пастьор“ ЕООД, които според мен не могат да се ценят, тъй като представляват свидетелски показания и се заместват от показанията на П.С. представител на тази фирма

т.75 – изискани материали от БЧК

т.77- данни изискани от Националния център по обществено здраве и анализи при МЗ за извършени задължителни планови, целеви, препоръчителни имунизации и реимунизации

т.78 – документи изискани от МЗ, касаещи процедури по обявяване на обществени поръчки в това число и заверени копия на документите по обществена поръчка обявена с Решение №РД-11-97/17.02.2015 г.

т.79 – оферти от „Стинг“ АД и „Алвоген Фарма България“ ЕООД

т.80 - оферта от „Агроинженеринг 90“ ЕООД, от „ГлаксоСмитКлайн“ ЕООД, „Химимпорт Фарма“ АД и допълнително представени документи към оферта на „Стинг“ АД,

т.81 – оферта от „Агроинженеринг 90“ ЕООД, от „ГлаксоСмитКлайн“ ЕООД, „Химимпорт Фарма“ АД и допълнително представени документи към оферта на „Стинг“ АД,

т.82 - документи изискани от МЗ, касаещи осъществяването на обществена поръчка за „Доставка на ваксини за извършване на задължителни и целеви имунизации и реимунизации, биопродукти за извършване на постекспозиционна профилактика и технически средства за приложението им за 2016 г.“, допусната със Заповед № РД-11-44/09.02.2016 г.

т.83 и т.84 – оферти от „Стинг“ АД, „Химимпорт фарма“ АД, „Алвоген фарма България“ ЕООД, „ГлаксоСмитКлайн“ ЕООД

т.85 – находящите се в т.85 презаписи на предаванията „Панорама“ по БНТ през 2015 г. и първата половина на 2016 г. не следва да бъдат ценени като доказателства по делото, а представляват политически изказвания на лицето, съдържащите с в този том журналистически разследвания и предавания с участието на журналиста на БНТ – В. Ахчиева също не следва да бъдат ценени като доказателства, писмо от „Планет Експрес“, ведно с фактура и касов бон – л.77-80, писмо от ДАБ – л.82-84,

т.86- изискани документи от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – справка за заемалите длъжността управител в дружеството, дневници на материалните запаси, справка за доставено за чужбина количество ваксини БЦЖ, писма от дружеството и др. заверени документи.

т.87- изискани документи от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – заверени копия от квитанция опис на постъпилите в склад готова продукция ваксина БЦЖ през 2015 г. по месеци, съответно за вътрешния пазар и за износ, заверени копия на описи на реализирани ваксини БЦЖ през 2015 г. по месеци, съответно за вътрешния пазар, придружени със 77 броя фактури и за износ, придружени със съответния комплект документи за 111 бр. фактури, информация относно цени на ваксини БЦЖ за 2015 г. и Справка за договорени цени за БЦЖ ваксина за износ – 2015 г.

т.89- писма от МЗ до „Санофи Пастьор“ и от „Санофи Пастьор“ до МЗ, заверени копия на документи касаещи проведени обществени поръчки за доставка на ваксини за Националния имунизационен календар от 2013 до 09.2016 г., справки за наличност на ваксини за 2015 г., заверено копие на платежно нареждане № Е01969 от 21.07.2015 г. и 1 бр. банково извлечение отчет №98/24.07.2015 г., копие от контролен лист, предложение за извършване на разход, документи въз основа на които е направено плащането – заверен доклад от г-жа М.Б., митническа декларация, заверени копия от споразумение за дарение,

т.91 – финансови отчети по тримесечия – 8 бр. за периода 2014 г. - 2016 г., годишни финансови отчети – 2 бр., одиторски доклади – 2 бр., годишни доклади за дейността – 2 бр., изискани и представени от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД,

т.92 – финансови отчети по тримесечия – 8 бр. и годишни финансови отчети за 2014-2016 г. на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, изискани от МЗ,

т.93, т.94, т.95, т.96, т.97, т.98 - документи изискани от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – годишни планове за производството и доставката на ваксина „Тетадиф“ за 2015 г. и 2016 г., заявки за доставка на ваксина „Тетадиф“ за 2015 г. и 2016 г., заверени копия на квитанция опис на постъпила в склад готова продукция – ваксина „Тетадиф“ през 2015 г. и 2016 г. по месеци, за вътрешния пазар и за износ, заверени копия на справка за реализираната ваксина „Тетадиф“ по издадени фактури през 2015 г. и 2016 г., информация, относно нормативните цени на ваксина „Тетадиф“ за 2015 г. и 2016 г., информация относно пазарни цени на ваксина „Тетадиф“ за 2015 г. и 2016 г. и 2 бр. справки за договорени цени на „Тетадиф“ за износ 2015 г. и 2016 г., справка на прогнозните пълни производствени разходи на една ампула „Тетадиф“ разфасовка от 1 мл. към 15.06.2016 г.

т.99 – заверени копия на кореспонденцията между „Глаксо Смит Клайн“ ЕООД и Министерство на здравеопазването по повод участие на дружество в процедури по доставка на петвалентна ваксина за имунизационния календар на страната в периода септември 2014 г.-2015 г.

т.100 - сигнал от министъра на здравеопазването до главния прокурор, относно установени пропуски и нарушения в работата на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, заедно с копие от доклад от извършена от ИАЛ проверка в дружеството,

т.101 - писма от ИАЛ, касаещи изискани сертификати за освобождаване на ваксина „Тетадиф“ заедно със заверени копия на документи,

т.102 - документи изискани от МЗ във връзка със сключени договори за дарения между правителствата на Р България и Р Турция,

т.103 - Решение на 43-тото НС от 07.11.2014 г. за избор на П.М. за министър на здравеопазването, заповеди на министъра на здравеопазването за назначаване на заместник-министри на здравеопазването от 11.11.2014 г. и 14.11.2014 г. и др. и заверени копия на документи изискани от МЗ,

т.104 - документи изискани от МЗ, касаещи командировки и ползван отпуск от министъра на здравеопазването и заместник-министрите на здравеопазването и документи изискани от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД,

т.105 - заповеди на управителя на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за създаване на Експертен съвет по качество важащи за периода от 2009 г. до момента и заверени копия на заявки на „Тюрк Илач“ за ваксина „Тетадиф“ за 2016 г. и заверени копия на кореспонденция водена между „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и „Тюрк илач“ по повод производството и доставката на 2 мил. ваксини „Тетадиф“ за периода месец юни – юли 2016 г.

т.106 – документи на турски и английски език, преводът на част, от които се намира в т.57, т.60, т.64,

т.107 – копие на договор между фирма „Бош“ и „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и анекси към него на английски език,

т.108 – договор с Robert Bosch GmbH от 22.10.2013 г. за доставка на Стерилизационен тунел и Комбинирана машина за пълнене на ампули и за лаборатория ТОБ – „база Люлин“ и оферта от 22.10.2013 г. на български и на английски език, оферта за поръчка на допълнително оборудване от 17.04.2014 г. и документи за приемане и доставка на основното и допълнително оборудване,

т.109 и т.110 – документи изискани от МЗ – заверени копия на длъжностни характеристики, трудови договори и договори за поръчка и заплатени възнаграждения по тези договори и заповеди от МЗ,

т.111- заверени копия от заповеди и доклади от командировки в чужбина от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД

т.112 – справки от Агенция по вписванията за имотното състояние на подсъдимите лица и свид.С.Т.,

т.114 – протокол за задържане и изземване на кореспонденция – л.4-5,

т.115 – извършена проверка на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД от инспектората при МЗ по заповед на министъра на здравеопазването д-р М. изх.№75-32-71/27.07.2016 г., доклад от служители на ИАЛ, касаещ производството на „Тетадиф“ от „Б.Б. – НЦЗПБ“ № IAL - 31987/26.07.2016, доклади от ИАЛ за извършена инспекция на производител на лекарства за 2013 г., 2014 г., 2015 г.

т.116 – документи на английски език и превод на български език –Протокол за сътрудничество в областта на здравеопазването между правителството на Република България и правителството на Република Турция в периода 1994-1996 г., проекти за споразумения с Р Турция за дарение на ваксини,

т.117 – заверено копие на изискана от МЗ документация, касаеща отношенията на Р Турция и Р България по повод сключени на 16.06.2015 г.и 07.09.2015 г. споразумения,

т.118 - договор сключени между „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и „Интервакс“ ООД на английски език и в превод за продажба на ваксини БЦЖ,

т.119 – документи изискани от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за изнесените количества ваксина „Тетадиф“ с получател „Тюрк Илач“ в периода 11.11.2013 г. до 31.08.2016 г. и стойността на определени партиди ваксина „Тетадиф“,

т.120 – справка изискана от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за изнесените количества ваксина „Тетадиф“ – дата, количество, разфасовка, номер на партида, договор въз основа, на който е изнесена, заверени копия от фактури за износ на ваксина „Тетадиф“ и заявки за осъществени износ на ваксината,

т.121 – писмо от „Виваком“ ведно с изготвена справка за входящи и изходящи обаждания,

т.123-писма от „Санофи Пастьор“, „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, ИАЛ, МФ, МВнР, от председателя на Експертния консултативен съвет по надзор на профилактиката, от Главния здравен инспектор,

т.124 – изискани документи от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – спецификация Б и извадка от договор с „Интервакс“ ООД, годишен производствен план за БЗЖ ваксини - 2015 г. - 2016 г. и други документи,

т.125 - документи изискани от МС на Р България, касаещи броя решения, които са били приети неприсъствено, отсъствията на министрите от заседания, Устройствен правилник на МС и неговите изменения,

т.127-преводи на документи от английски на български език – Европейската фармакопея, електронна кореспонденция, Насоки за независимо освобождаване на партиди на ваксини от регулаторните органи,

т.128 – документи от БНБ, ПИБ, ОББ, Инвестбанк, Ситибанк, ТБ Виктория, Тексимбанк,

т.129 - писма от РЗИ – Стара Загора, РЗИ –Смолян, РЗИ-Шумен, РЗИ-Бургас, РЗИ –Русе,, РЗИ – Добрич, РЗИ – Кюстендил, РЗИ – Варна, РЗИ – Враца, РЗИ – Варна, РЗИ – Видин, РЗИ – Разград, касаещи извършени имунизации с ваксини,

т.130- писма от РЗИ – Монтана, РЗИ – Пловдив, РЗИ - Ловеч, РЗИ-Сливен, РЗИ – Търговище, РЗИ – Хасково, РЗИ – Перник, РЗИ – Велико Търново РЗИ – Габрово, РЗИ – Пазарджик, РЗИ-Благоевград, РЗИ – Плевен, РЗИ – Силистра, РЗИ – Софийска област, РЗИ – Кърджали, РЗИ – С., заедно с приложения, касаещи извършени имунизации с ваксини,

т.136 – заверени копия от документи, с които в периода 2013 г. -2016 г. дружеството „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД е изнесло ваксина „Тетадиф“, изискани и представени от АМ,

т.137 - заверени копия на документи от ТМУ – Аерогара С.,

т.138 - имейл кореспонденция на английски език заедно с превод на български език,

т.139 - изискани документи от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – сертификати за качество на ваксината „Тетадиф“, документи касаещи износа на ваксина „Тетадиф“ за Р Турция и други документи за ваксината „Тетадиф“,

т.140 - сертификати за освобождаване на ваксини „БЦЖ“ за 2015 г. от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД,

т.144 - доклад относно извършена проверка за администрирането на процесите и организацията на дейностите на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД от Инспектората на МЗ изх.№75-04-170/31.03.2017 г., доклад относно извършена насрещна проверка в НЦЗПБ, гр.С. изх.№75-04-171/31.03.2017 г. на Инспектората на МЗ,

т.145 – превод на документи на български език, находящи се в т.124 от ДП,

т.146 - документи на английски език имейли изпратени от и до пощенската кутия ползвана от д-р А.П. и техния превод,

т.147 – писмо от Народното събрание на РБ и изпратени заедно с него заверени копия от стенографски протоколи от посочени от СГП заседанията на Комисията по здравеопазване за времето от 12.2014 г. до 15.11.2016 г.,

т.150 – Доклад № ДИ1СФ-5/19.01.2017 г. на Агенцията за държавна финансова инспекция на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД с доказателствата към него и заключенията от 20.02.2017 г.,

т.151- протокол за доброволно предаване и предадените с него оригинали на сертификати на освобождаване на партиди ваксина БЦЖ (LOT Release Cеrtificate of Vaccine for Human USE), издадени от ИАЛ за следните партиди: 113-1, 113-2, 116, 117-1, 117-2, 114-2, 114-1, 115-1, 115-2,

т.152 – заверени копия от документи изискани от 43-тото Народното събрание – протоколи от проведени заседания на Комисията по здравеопазване,

т.153 - приложение към писмо на АДФИ изх.№ 11.02.106/2016 г. от 27.02.2017 г. до СГП – класьор 1/3 съдържащ доказателства към доклад № ДИ1СФ-5/19.01.2017 г. на АДФИ за извършена инспекция на „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД,

т.154 - приложение към писмо на АДФИ изх.№ 11-02-106/2016 г. от 27.02.2017 г. до СГП – класьор 2/3 съдържащ доказателства към доклад № ДИ1СФ-5/19.01.2017 г. на АДФИ за извършена инспекция на „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД,

т.155 - приложение към писмо на АДФИ изх.№ 11-02-106/2016 г. от 27.02.2017 г. до СГП – класьор 3/3 съдържащ доказателства към доклад № ДИ1СФ-5/19.01.2017 г. на АДФИ за извършена инспекция на „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД,

т.156 – документи съдържащи съдебна поръчка до Черна гора,

т.157 – документи съдържащи съдебна поръчка до Р Турция,

т.158 - заверени копия на документи, изпратени от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД: заверени копия от производствена документация (до ниво краен неразлят продукт) на партиди „Тетадиф“, както следва: 342, 343, 344, 345, производствена документация на партиди D1342-01, D1342-02, D1343-01, D1343-02, D1344-01 по процесите на разлИ.е и контрол на краен продукт,

т.159 - заверени копия на документи, изпратени от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, касаещи производството на ваксина „Тетадиф“,

т.160 - копие на СРИ №ОК-39, транспортни документи, заверени копия на документи представени от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за износ на ваксини Тетадиф през 2011 г., документи от ИАЛ – сертификати за освобождаване а партиди Тетадиф от 2011 г.,

т.161 - документи изискани от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – ведомости за заплати на подс.Л.Д., Ю.Ц., Р.А. и свид.С.Т. и Цветелина С., заверени копия от трудови договори на лицата, анекс и др.

т.162 - заверени копия от документи изискани от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, касаещи заявения пред ТМУ Столична износ за Турция на ваксини против тетанус и дифтерия (тетадиф), соево-казеинов бульон, калгевакс за 07.02.2017 г.

т.163 – изискани копия на документи от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – разрешения за продажба на партиди БЦЖ и изискани документи от ИАЛ – разпечатки от системата „Докмен“, „Вътрешни правила за регламентиране на вътрешния оборот на електронни документи на хартиен носител в ИАЛ, Процедура за освобождаване на партида ваксина и/или имунологичен лекарствен продукт № 6027 в сила от 12.05.2015 г., извадка от дневник „Имунологични продукти, издаване на сертификати за освобождаване на партиди“

т.164 – превод на документи от английски на български език, находящи се в т.131 от ДП,

т.165 – Правила за организация на работната заплата на Б.Б. – НЦЗПБ ЕООД,

т.166 - изискани документи от МЗ, касаещи сключени договори от дружеството за трансфер на технологии и предоставяне на лекарствени продукти произвеждани от дружеството и сключени от дружеството договори с представители на Р Турция в периода от 2004 -2017 г.,

т.167 – документи на чужд език и превод на документи от турски и английски език на български език,

т.171 - протоколи за доброволно предаване и документи, предадени от представители на „ИнтерВакс Канада“ на английски език и на превод на български език,

т.172 - превод на документи – писма получени и изпратени от електронна поща ползвана от подс.Р.А. и др.,

т.173 - документи изискани от „Б.Б. – НЦЗПБ“, ЕООД, удостоверяващи причините за отсъствие от работа на свид.Д.П., стандартни работни инструкции на „Б.Б. – НЦЗПБ ЕООД, справки касаещи склад „Готова продукция“ в дружеството,

т.175 – заверени копия от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, касаещи произвежданите в търговското дружество хранителни среди – стандартни работни инструкции за работата на Лаборатория за контрол на ин витро диагностични медицински изделия,

т.176 – оригинали на технологични карти и заверени копия на документи от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, стандартни работни инструкции Лаборатория „Хранителни среди“, „Течни хранителни среди“,

т.177- заверени копия от документи изискани от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за произвеждани в дружеството хранителни среди –стандартни работни инструкции,

т.178 - заверени копия от документи изискани от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – производство на хранителни среди,

т.179 - заверени копия от документи изискани от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – стандартни работни инструкции за агарови хранителни среди,

т.180 - заверени копия от документи изискани от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – общи работни инструкции за хранителни среди,

т.181 – протокол за отговорно пазене от 04.07.2017 г., писма от МЗ касаещи процедурата по унищожаване на ваксини“Еувакс Б“ и „Тетадиф“

т.186-документи, изискани от МЗ – заповеди, Правила за командироване, оригинал на договор за дарение на ваксини № РД-06-230/27.11.2015 г. и Протокол за дарение на ваксини от 27.11.2015 г.

т.189 – копия на документи изпратени от ИАЛ,

т.190 –Доклад от работна група при МЗ, създадена със Заповед № РД-02-34/24.03.2017 г. ведно с приложенията,

т.191 – заверени копия от документи от ДП,

т.193 – заверени копия от ДП,

т.194 – писмо от ИАЛ, аналитични протоколи, сертификат за качество, наказателно постановление № РД-И-035/17.07.2017 г., акт за установяване на административно нарушение от 15.03.2017 г.,

Приетите по делото експертизи: компютърно-техническа експертиза на компютър Golden field – л.3-48, т.56 от ДП, компютърно-техническа експертиза на 1 бр. оптичен диск марка Ya Kirin 700 Mb/80 min без друг номер с изписан надпис „Данни Айфон В. Ахчиева“ – л.68-85, т.56, компютърно-техническа на един брой оптичен диск без номер на него с надпис „електронна кореспонденция В. Ахчиева“ – л.107-116, т.56, компютърно-техническа експертиза –л.183-187, т.56, съдебно-икономическа експертиза – л.413-422, т.155 от ДП, съдебно-счетоводна експертиза – л.10-24, т.165, съдебно-счетоводна експертиза – л.31-39, т.165, съдебно-счетоводна експертиза – л.171-176, т.165, съдебно-счетоводна експертиза – л.183-192, т.165 от ДП, компютърно-техническа експертиза на електронни пощи в МЗ ведно с приложенията – т.131-134 от ДП, компютърно-техническа експертиза касаеща извлечения на електронни съобщения от електронна поща apersensky@abv.bg –т.135 от ДП, комплексна графическа и техническа експертиза – т.184 от ДП,

Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите К.В., М.К., Е.В., Елена Г., С.Т., А.С., Т.Д., А.К., Р.И., М.Б., В.Б., Е.Ф., Б.П., П.К., Р.П., Г.П., В.В., Т.Т., И.Б., Й.Х., А.А., от съдебното и досъдебното производство, прочетени поради липса на спомен и при някои от свидетелите и поради констатирани съществени противоречия, тъй като с оглед изминалия дълъг период от време от случилото се, за което дават показания, е естествено определена част от обстоятелствата да си спомнят, а друга не, както и да се появят противоречия в твърденията на свидетелите, които не се дължат на проявена от тяхна страна недобросъвестност.

Свид. Е.В. разказва, че преди да се яви на разпит в следствието през ноември месец 2016 г. била извикана при д-р Ц. за да бъде инструктирана какво да говори на разпита, а именно, че всичко е било наред и пратката е заминала с всички налични документи. Също така била инструктирана в случай, че й се постави въпрос за сертификата на пратка 114-2, да заяви, че тази партида е заминала без сертификат, при положение, че свид. В. лично била поставила сертификата в документите на пратката. В тази част показанията на свидетелката следва да бъдат ценени, тъй като същата възпроизвежда лично възприети от нея факти.

Свид.В. разказва също в показанията си, че по отношение на задържаната от прокуратурата ваксина „Тетадиф“ й е известно, че подс. Р.А. инструктирал служители на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, които били викани на разпит от прокуратурата да твърдят, че тази ваксина е пилотна. Така изнесените от свидетелката факти, обаче не е ясно от кого точно ги е разбрала, поради което съдът намира, че в тази част нейните показания представляват възпроизвеждане на слухове, поради което и не следва да бъдат ценени. Твърди, че А. редовно събирал служителите и им давал наставления да говорят това, което казва той и всичко ще е наред, иначе ще се озоват на улицата. Отправял заплахи, че ще бъдат уволнени и ще останат на улицата.

По отношение на показанията на свид. А.С. следва съдът да даде вяра на заявеното от същата, че е водила разговор с д-р П., заместник-министър на здравеопазването за безопасността на ваксината „Пентаксим“, внесена от Р Турция, а не със д-р П., както е заявила в прочетената част от разпита й от ДП, находящ се в т.49 от ДП. Тези нейни твърдения кореспондират напълно с изготвени от ИАЛ имейл № IAL-51727/08.12.2015 г. (л.128, т.16 от ДП).

По отношение на показанията на свид. Й.Х., съдът намира, че следва да кредитира с доверие тези, които е дал пред съда и показанията от досъдебното производство, дадени на 07.12.2016 г., а не тези дадени в хода на воденото разследване по делото на 15.06.2016 г. Самият свидетел се отрича от последните показания и потвърждава тези от 07.12.2016 г., като дава и логично обяснение, защо е депозирал същите, а именно с цел да запази работата си и да защити фирмата.

По отношение на показанията на свид. С.Т. на определени места мотивите си, съдът е коментирал част от тези гласни доказателствени средства, като е посочил и дали се доверява или не на тях. Съдът намира за ненужно да се спира в детайли на изложените твърдения от страна на свид. Т., касаещи личността на свид. Д.П. и нейните методи на работа, така както е направил представителят на обвинението в пледоарията си. Обективно установено обстоятелство обаче по делото е това, че не малка част от служители в дружеството, не са били съгласни с използваните от същата методи на работа. От показанията на свид. Т. и на обясненията на подс. Ц. , както и от показанията на Марияна Тодорова, дългогодишен служител в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че свид. П. е била в конфликтни отношения с предходния ръководител на ЛКИДМИ – доц. Чанкова.

Съдът намира на следващо място, че следва да цени показанията на свид. Марияна Н., бивш дългогодишен служител в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. При провеждане на разпита на същата в хода на съдебните прения свидетелката се е възползвала от правото си да ползва бележки. Същата разказва в детайли за дейността, предмет на търговското дружество, за произвежданите продукти, както и за използваните методи за изследване от свид. П., която към 2014 – 2015 г. е изпълнявала длъжността ръководител на ЛКИДМИ. Показанията на свидетелката освен, че са логични и подредени, се намират в корелация и с показанията на свид. С.Т. и обясненията на подсъдимите Р.А. и Ю.Ц., както и с писмените доказателства по делото, събрани във връзка с производството на хранителните среди и осъществявания в дружество контрол за тяхното качество. Съдебният състав не споделя изложените съмнения и предположения от страна на държавното обвинение за съгласуваност на показанията на свидетелката със защитата на подсъдимите лица.

Присъединените материали от извършеното журналистическо разследване на В. Ахчиева, журналист в БНТ 1 към онзи момент, също не следва да бъдат ценени като доказателства по делото, тъй като същите отразяват субективното мнение и виждане на журналиста и са събрани преди наказателното производство по делото да бъда образувано. Същите могат да бъдат използвани само като насока за извършеното разследване, както и за законен повод за започване на едно досъдебно производство.

Показанията на свидетелите, които са инкорпорирани чрез прочитането им на осн. чл.373, ал.2 вр. чл.283 от НПК, а именно на свидетелите Емилия Д., Искра Н. – Ламбова, Велин Чилингиров, Иринка Богданова, Г. Игнатовска, П.П., Бонка Енчева, Надя И., Ива Митова, В. *** – НЦЗПБ“ ЕООД следва да бъдат ценени, тъй като същите разказват за свои лични възприятия относно начина на работа в дружеството и производството и извода на различни продукти, сред които е ваксини за хуманна употреба.

Показанията на свидетелите Бистра Йорданова, Христинка Александрова, Кристиан Д., Цветелина С., Цветанка Пешева, Н. Колев, Светлин Спиров, свидетел с тайна самоличност 015, П.С., Мери Пейчева, Веска Гергова, Люсила С., Димитринка Шейтанова, М. Станимирова, Боряна С., Никола Радишевски, Х. Григоров, Марина Шехова, Г. Раев, Красимир Николаев, Светослав Симеонов, В. Панайотова, Б.А., Деница Стоичкова, Стоянка Г., Димитър Д., Недялка Челебийска, И. Шумански, Мирослав Цветанов, Симеон Петрович, Владимир Ценков, Цветелина Вълкова, Бистра Г., Константина Попова, Албена Йорданова, Жени Митева, Анна Михайлова, свидетел с тайна самоличност 016, свидетел с тайна самоличност 017, Светослав Й., А.К. С., Димитър Д., В. Ахчиева, Михаил Врабчев, Кирил Донев, Юсуф Танджер, Асен Въжелиев, Ирина Хумчева, Борислав Чаушев, Стефан Златков, К. Кузманова, Здравка П., Едуард Д., Валентин Т., Аделина Гюрова, Елена Тенева, П. Босилков, Христинка Трифонова, М. Баймакова, Р. Цветанов, Красимир Тулечки, Евгени Генев, Данаил Чакъров, Л.П., И. Еничаров, Диана Терзиева, Павел Тонев, Станимир Делчев, Иван Станчев И. съдът е взел под внимание, тъй като са извършени съгласно правилата на НПК и същите спомагат за разкриване на обективната истина по делото.

Не следва да бъдат ценени показанията на свидетел с тайна самоличност 012, тъй като този свидетел преразказва слухове, това, което е чул от неустановени по делото колеги.

Както в теорията, така и в практиката е известна двойнствената природа на обясненията на подсъдимите лица, а именно същите са както доказателствено средство в наказателнот опроизводство, така и средство за изграждане на тяхната защита. Ето защо и винаги е необходимо съдът да ги цени през призмата на събраната по делото доказателствена съвкупност, която в настоящия случай е богата и разнообразна, като включва свидетелски показания на значителен брой лица, експертни заключения, множество писмени доказателства и доказателствени средства съдържащи се в 195 т. – съдебно производство, 7 т. съдебно производство и приложения към тях находящи се в 6 бр. класьори с документи, изискани и приощени в хода на съдебното производство по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да цени обясненията на подс. П.М., който въз основа на своя богат професионален и житейски опит, представя своята гледна точка относно повдигнатите от прокуратурата обвинения и действително случилото се.Обясненията на д-р М. кореспондират както с показанията на разпитаните по делото свидетели, така и с писмените доказателства и доказателствени средства, ето защо и съдебният състав намира, че следва да ги кредитира и да основава както фактическите се, така и правните си изводи за невиновността на подсъдимия, върху тях. Д-р П.М. разказва, че преди около 15 г. въз основа на действията на няколко големи фармацевтични компании различните регулатори в Европа, Америка и други държави, приели промяна на вида ваксини, с които може да бъде имунизирано населението. Промяната била свързана главно с една компонента от петвалентните ваксини, тази срещу коклюш, която било необходимо да е ацелуларна, безклетъчна, защото целуларната компонента давала повече странични реакции, като зачервяване, температура и т.н. Тази промяна довела до това, че от този момент на територията на Европейския съюз като производители на ваксини, с които държавите членки могат да влязат в търговски взаимоотношения останали две фирми „Санофи Пастьор“ и „Глаксо Смит Клайн“. Разказва, че още през 2013 г., преди да встъпи в длъжност министър на здравеопазването на българския пазар като доставчик на ваксини останала само една от фирмите „Санофи Пастьор“. При встъпването си в длъжност заварил ситуация, в която били спрени реимунизациите и била налице невъзможност да бъдат имунизирани новородените деца. Като имало минимални количества ваксини в централния склад на Министерство на здравеопазването и в складовете на РЗИ-тата в страната, където се съхранявали ваксините. Твърденията изложени от подс. М., че при разговор между представители на фирма „Санофи Пастьор“ и свид. П. били предложени ваксини с изтичащ срок на годност след 2 месеца се потвърждава от показанията на свид. П..

Съдът се доверява на твърденията на подс.М., че с оглед на осигуряване на имунизационния календар на Р. България той и неговият екип в МЗ са търсили в Канада, САЩ, Корея и из целия ЕС възможности за доставяне на ваксини, но кризата била повсеместна. Същият сочи, че в началото на май месец 2015 г. се случило нещо, което дало възможност на МЗ да осигури необходимите ваксини. Р Турция изпитала остра нужда от БЦЖ ваксини и се обърнала към българската страна дали може да ги достави. От българска страна заявили, че могат да ги доставят, но попитали за ваксината „Пентаксим“ и въпреки че Турция през март месец 2015 г. отказала да осигури необходимо количество, тогава се съгласила. Сочи, че ваксината „Пентаксим“ е със същите качества и същата ефективност, като част от нея просто е доопакована в заводите „Мефар“ в Р. Турция. Твърди също така, че заводите „Мефар“ опаковали ваксини за голяма част от държавите в ЕС и за Щвейцария и са предмет на ежегоден контрол от всички фирми. По отношение на ваксините впротив Хепатит Б, сочи, че се съгласили те също да бъдат предмет на споразумението с Турция, с оглед на съществуващата през 2015 г. бежанска криза и необходимостта от ваксиниране на преминаващите през България бежанци от арабските държави. Имало и решение на Националния съвет по имунопрофилактика, че тази ваксина била приложима и за възрастни хора, не само за деца.

Съдът намира, че следва да кредитира с доверие и обясненията на подсъдимите Л.Д., Р.А. и Ю.. Съдебният състав намира същите за правдиви и кореспондиращи си с останали събрани по делото доказателства, като в мотивите си се е позовавал на твърденията изложени в тях.

На следващо място съдът намира, че следва да основе изводите си по делото и да изгради фактическата обстановка, позовавайки се на протоколите за извършените огледи на местопрестъпленията и за извършените претърсвания и изземвания, отчитайки тяхното законосъобразно извършване по реда на чл.155-156 и чл.161-164 НПК.

Съдът при изграждане на изводите си по делото отчете изготвените и приети по делото техническа експертиза, видео-техническа експертиза, съдебно-биологични /ДНК/ експертизи, съдебно-медицинска експертиза и съдебно-оценителна експертиза и се е позовал на заключенията на вещите лица, тъй като при изготвянето им са били спазени разпоредбите на чл.144-152 НПК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът е признал с постановената присъда подс. П.М. на осн. чл. 304 от НПК за невиновен и го е оправдал да е извършил престъпление по чл.282, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за това, че: На 09.07.2015 г. в гр.С., като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - Министър на здравеопазването на Република България, избран с Решение на 43-то Народно събрание за избиране на Министерски съвет на РБ от 07.11.2014 г., в съучастие, като извършител, с А.Д.П. ЕГН ********** - Заместник - министър на здравеопазването на Република България, назначен със Заповед № КВ - 439/14.11.2014 г. на Министър-председателя на РБ, който действал като помагач, с цел да набави облага за другиго - за Министерство на здравеопазването на Република Турция - да получат чрез безвъзмездна сделка - дарение, 5 000 000 дози ваксина срещу туберкулоза „БЦЖ“ (250 000 ампули по 20 дози), с които да бъде обезпечен имунизационният календар на Република Турция, нарушил и не изпълнил служебните си задължения, регламентирани в:

Чл. 5, ал. 1 от Закона за здравето: „Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 3. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол;

Чл. 268а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) (1) Дарения на лекарствени продукти от притежатели на разрешение за употреба, производители, търговци на едро и дребно и от Българския Червен кръст могат да се извършват само след съгласуване от дарителя с ИАЛ чрез представяне на заявление по образец, утвърден от министъра на здравеопазването по предложение на изпълнителния директор на ИАЛ.

чл.5, ал.1 от Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването: „Министърът упражнява правомощията си в съответствие с Конституцията и законите на страната, като т. 1 ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по

а. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол

т.2. осъществява държавната политика в областта на: а. лекарствените продукти“

във връзка с чл. 7, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) „Разрешават се производството, вносът, търговията на едро и дребно, рекламата и лечението, профилактиката и диагностиката само с лекарствени продукти, които са получили разрешение за употреба по реда на:

1. този закон“

и връзка чл. 23, ал. 4 от ЗЛПХМ (Изм. ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) – „На територията на Република България могат да бъдат пускани на пазара само лекарствени продукти, чийто притежател на разрешението за употреба/удостоверение за регистрация е установен на територията на държава членка (на Европейския съюз)“.

чл. 161, ал.1 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.) Внос на територията на Република България от трета държава на всички видове лекарствени продукти, и на лекарствени продукти, предназначени за клинично изпитване, могат да извършват само физически или юридически лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава членка, които са получили разрешение за внос, издадено от изпълнителния директор на ИАЛ, е приел 100 000 дози комбинирана петкомпонентна ваксина за деца с търговско наименование „ПЕНТАКСИМ-0,5 мл.“(ваксина за дифтерия, тетанус, коклюш-ацелуларна компонентна, полиомиелит - дезактивирана, хемофилус инфлуенце тип Б – абсорбирана), произведена в завод „Мефар“, Турция и 100 000 дози ваксина за „Хепатит Б“, педиатрична с търговско наименование „ЕУВАКС Б“, произведена в завод „LGLS“ Република Корея, (предмет на Споразумение за дарение между правителството на Република България и правителството на Република Турция), неразрешени за употреба в Република България и от това са настъпили значителни вредни последици за Министерство на здравеопазването на Република България - имуществени: парична сума общо в размер на 325 233,87 лв., представляващи заплатен данък добавена стойност в размер на 323 061,87 лв. за приетите неразрешени за употреба в РБ ваксини - 100 000 ампули „Пентаксим-0,5 мл.“ и 100 000 ампули „Еувакс Б“, 216 лв. митнически услуги и 1 956 лв. транспортни услуги и неимуществени - създаване на недоверие в авторитета на Министерство на здравеопазването и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение упражняваната лекарствена политика, както и недоверие у гражданите относно дейността по ваксиниране на деца, като случаят е особено тежък.

Със същата присъда съдът е признал за невиновен подс.А.П. и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.282, ал.3, вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК, за това, че: На 09.07.2015 г. в гр.С., като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - Заместник-министър на здравеопазването на Република България, назначен със Заповед № КВ - 439 / 14.11.2014 г. на Министър-председателя на РБ, в съучастие като помагач с П.С.М. с ЕГН ********** - Министър на здравеопазването на Република България, избран с Решение на 43-то Народно събрание за избиране на Министерски съвет на РБ от 07.11.2014 г., който действал като извършител, с цел да набави облага за другиго - за Министерство на здравеопазването на Република Турция - да получат чрез безвъзмездна сделка - дарение, 5 000 000 дози ваксина срещу туберкулоза „БЦЖ“ (250 000 ампули по 20 дози), с които да бъде обезпечен имунизационният календар на Република Турция, умишлено улеснил П.М. да наруши и да не изпълни служебните си задължения, регламентирани в: чл. 5, ал. 1 от Закона за здравето: „Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по:

4. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол “

Чл. 268а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) (1) Дарения на лекарствени продукти от притежатели на разрешение за употреба, производители, търговци на едро и дребно и от Българския Червен кръст могат да се извършват само след съгласуване от дарителя с ИАЛ чрез представяне на заявление по образец, утвърден от министъра на здравеопазването по предложение на изпълнителния директор на ИАЛ,

чл.5, ал.1 от Устройствен правилник на Министерство на здравеопазването:„Министърът упражнява правомощията си в съответствие с Конституцията и законите на страната, като

т.1 ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по

а. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол

т.2. осъществява държавната политика в областта на: а. лекарствените продукти “

във връзка с чл. 7, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) „Разрешават се производството, вносът, търговията на едро и дребно, рекламата и лечението, профилактиката и диагностиката само с лекарствени продукти, които са получили разрешение за употреба по реда на:

1 .този закон“

и връзка чл. 23, ал. (4) от ЗЛПХМ (Изм. ДВ, бр. 71 от 2008 г., в сила от 12.08.2008 г.) - На територията на Република България могат да бъдат пускани на пазара само лекарствени продукти, чийто притежател на разрешението за употреба/удостоверение за регистрация е установен на територията на държава членка на Европейския съюз.

Чл. 161, ал.1 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина (Изм. ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.) Внос на територията на Република България от трета държава на всички видове лекарствени продукти, и на лекарствени продукти, предназначени за клинично изпитване, могат да извършват само физически или юридически лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава членка, които са получили разрешение за внос, издадено от изпълнителния директор на ИАЛ, като:

- Осъществил среща в резиденцията на Република Турция в град С. с представители на турското посолство в РБ (на неустановена дата през месец март 2015 г.) и среща в Турското посолство на РТ в гр.С. на 07.05.2015 г., на които срещи извършил предварителна договорка за изготвянето на двустранно споразумение между Министерството на здравеопазването на РБ и Министерството на здравеопазването на РТ за размяна на ваксини (България да получи от Турция 100 000 дози петкомпонентна ваксина за деца - комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомелит, хемуфилос инфлуенце тип Б и 100 000 дози ваксина за „Хепатит Б“ срещу това България да предостави на Турция 4 279 653 дози ваксина „БЦЖ“);

- Участвал в контактна и работна група от представители на Министерството на здравеопазването на РБ за водене на преговори с представители на Министерството на здравеопазването на Република Турция относно изготвяне на двустранно споразумение за дарение;

- Депозирал доклад пред министъра на здравеопазването П.М. рег.№ МЗ-317/19.06.2015 г. за организиране приемането на дарението от РТ - 100 000 дози петкомпонентна ваксина за деца - комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомелит, хемуфилос инфлуенце тип Б и 100 000 дози ваксина за „Хепатит Б“, включително издаване разрешителни за ползване, проверка на наличности и съответствие на продуктите с националната регламентация, транспорт и други, както и документацията относно вноса на ваксините на територията на РБ;

- На 23.06.2015 г. с писмо рег.№ 04-20-125/23.06.2015 г. е изискал становище от Министерството на финансите на РБ /Министър на финансите/ относно дължимия данък - ДДС, който следва да заплати Министерството на здравеопазването относно вноса от РТ на 100 000 дози петкомпонентна ваксина за деца - комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомелит, хемуфилос инфлуенце тип Б и 100 000 дози ваксина за „Хепатит Б“;

- Изготвил доклад рег. № 75-08-540/24.06.2015 г. до министъра на здравеопазването на РБ П.М. за посещението си и подписването на 16.06.2015 г. в Турция на споразумението за дарение на 100 000 дози петкомпонентна ваксина за деца - комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемуфилос инфлуенце тип Б и 100 000 дози ваксина за „Хепатит Б“;

С писмо от 30.06.2015 г. изискал от Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/ становище относно необходимите действия за по-бързата доставка от РТ на 100 000 дози петкомпонентна ваксина за деца - комбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемуфилос инфлуенце тип Б и 100 000 дози ваксина за „Хепатит Б“, с което умишлено улеснил извършителя П.М. да приеме в нарушение на горе описаните разпоредби 100 000 дози комбинирана петкомпонентна ваксина за деца с търговско наименование ,,ПЕНТАКСИМ-0,5 мл.“ (ваксина за дифтерия, тетанус, коклюш-ацелуларна компонентна, полиомиелит дезактивирана, хемофилус инфлуенце тип Б – абсорбирана), произведена в завод „Мефар“, Турция и 100 000 дози ваксина за „Хепатит Б“, педиатрична с търговско наименование „ЕУВАКС Б“, произведена в завод „LGLS”, Република Корея, (предмет на Споразумение за дарение между правителството на Република България и правителството на Република Турция), неразрешени за употреба в Република България и от това са настъпили значителни вредни последици за Министерство на здравеопазването на Република България - имуществени: парична сума общо в размер на 325 233,87 лв., представляващи заплатен данък добавена стойност в размер на 323 061,87 лв. за приетите неразрешени за употреба в Република България ваксини - 100 000 ампули „Пентаксим - 0,5 мл“. и 100 000 ампули „Еувакс Б“, 216 лв. митнически услуги и 1 956 лв. транспортни услуги и неимуществени - създаване на недоверие в авторитета на Министерство на здравеопазването и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение упражняваната лекарствена политика, както и недоверие у гражданите относно дейността по ваксиниране на деца, като случаят е особено тежък.

Съдът намира, че деянията, за които са обвинени подсъдимите – деянието по чл.282, ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за подс. П.М. и вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 за подс. А.П., не съставляват престъпления, поради което на основание чл.304 от НПК ги е признал за невиновни и ги е оправдал по така повдигнатите им обвинения. За да са налице елементите от обективната и субективната страна на общото длъжностно престъпление, отговорността на едно лице по чл. 282, ал.1 от НК, където е формулиран основния състав на престъплението, може да възникне само ако е допуснато неизпълнение, нарушение на нормативно установени задължения по служба, респективно превишаване на права или власт, тези действия да са извършени с пряк умисъл от дееца, и да са насочени към особена цел - набавяне на имотна облага за себе си или другиго или да причини другиму вреда, от което да са могли да настъпят немаловажни вредни последици. Възможността за настъпване на немаловажните вредни последици следва винаги да се намира в причинно-следствена връзка със соченото от прокуратурата неправомерно поведение по служба, извършено от дееца.

Съдът на първо място намира, че приемането на 100 000 дози комбинирана петвалентна ваксина за деца с търговско наименование „Пентаксим“ 0,5 мл, произведена в завод „Мефар“, Р. Турция и 100 000 дози ваксина за „Хепатит Б“, педиатрична, с търговско наименование „Еувакс Б“, от страна на подс. П.М. и помагачът му подс. А.П., не представлява реализиране на противоправно поведение от страна на подсъдимите. Това е така, тъй като съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗМД задълженията, произтичащи от действащ международен договор (каквито са и двете междуправителствени споразумения сключени между Р Турция и Р България), по който Р. България е страна, се изпълняват добросъвестно, независимо от това кой компетентен държавен орган е дал съгласие за обвързване с него. Според ал. 2 на същата разпоредба, държавен орган не може да се позовава на разпоредби на вътрешното право, като основание за неизпълнение на международен договор, по който Р. България е страна.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗМД министрите, в чиято компетентност е прилагането на международния договор, съобразно неговия предмет и разпоредби, отговарят за изпълнението на произтичащите от договора задължения за Р. България. Именно от тази разпоредба произтича и задължението на министърът на здравеопазването - д-р П.М. да изпълни постигнатите международни договорености за дарение на ваксини, като приеме дарените от Р. Турция ваксини и осигури необходимото количество БЦЖ ваксини, които да бъдат дарени на Р. Турция. Така неправилно и в противоречие със закона представителите на прокуратурата са преценили, че приемането на ваксините „Пентаксим“ и „Еувакс – Б“ и осигуряване на ваксините БЦЖ за Р. Турция представлява противоправно поведение.

С оглед липсата на противоправно поведение изразяващо се приемане от страна на подс. П.М. на 100 000 дози комбинирана петкомпонентна ваксина за деца с търговско наименование „Пентаксим – 0,5 мл“ и 100 000 дози ваксина за „Хепатит Б“, педиатрична с търговско наименование „Еувакс Б“ от Р. Турция, в разглеждания случай липсва и твърдяното в обвинителния акт неизпълнение на служебните задължения или нарушение на служебните задължения от подс. М.. На следващо място, не са настъпили и значителни вредни последици, така както се твърди в обвинителния акт, които да са в причинно-следствена връзка с неизпълнението или нарушаването на служебните задължения от страна на подсъдимия.

Единственото, което категорично бе установено в хода на съдебното следствие по делото е, че към 09.07.2015 г. датата на извършване на деянието, посочено от прокуратурата в обвинителния акт, подс. П.М. е притежавал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК, тъй като на същият е било възложено да изпълнява със заплата служба в държавно учреждение. Същият бил избран за Министър на здравеопазването на Република България с Решение на 43-то Народно събрание за избиране на Министерски съвет на РБ от 07.11.2014 г. (т.103, л.2-4). Подс. М. е заемал отговорно служебно положение по смисъла на чл.282, ал.2, пр.второ от НК – министър на здравеопазването в МЗ на Р. България. Легална дефиниция на понятието „отговорно служебно положение“ няма, но съгласно ППВС № 8/81 г., при определяне дали длъжностното лице заема отговорно служебно положение, следва да се имат предвид характерът, съдържанието и обемът на изпълняваната от него длъжност или работа, като трайната съдебна практика приема, че отговорно служебно положение заемат лицата, които имат по-широк кръг от права и задължения, заемат по-високо място в служебната йерархия и извършваната от тях работа има важно значение за определена сфера на обществения живот. Предвид законодателно предоставените от държавата на подс. М. в качеството му на министър на здравеопазването широк кръг от правомощия (чл.25, ал.1 от Закона за администрацията), свързани с ръководството, координацията и контрола на осъществяване на държавната политика в областта на здравеопазването, както и с оглед на високото място, което е заемал в йерархията на централната изпълнителна власт на Р България, същият безспорно е имал качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение.

На следващо място съгласно т.1 от Постановление №2/1980 г. по н.д. №2/80 г. на Пленума на ВС нарушаването на служебните задължения, като форма на изпълнителното деяние е налице, когато в пределите на своята компетентност и в кръга на възложените му задачи субектът обективира поведение, несъобразено с нормативно постановените изисквания за заемане на съответната длъжност. Многократно в съдебната практика е разисквано обстоятелството, че разпоредбата на чл.282 от НК е бланкетна наказателноправна норма. Това е причината и съставът на общото длъжностно престъпление по чл.282 от НПК да се допълва с норми от други законови или подзаконови нормативни актове, които определят елементи от състава на престъплението. В тези нормативни актове следва да се търсят конкретните права и задължения, чието нарушаване или неизпълнение би могло да доведе до възникване на основанията за търсене на наказателната отговорност на извършителя на престъпление. Тези нормативни актове следва да са действащи към момента на извършване на престъплението и да създават конкретни права и задължения за лицето, да са издадени от компетентен орган и тяхното нарушаване или неизпълнение да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди последици по чл.282, ал.2 или ал.3 от НК. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение №412/2015 г. на ВКС по н.д.№1375/2014 г., II н.о., НК, Решение №547/2014 г. на ВКС, н.д. №1996/2013 г., II н.о., НК, Решение № 447/2013 г. на ВКС по н. д. № 1399/2012 г., II н. о., НК, Решение № 346 от 11.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 335/2009 г., II н. о., НК.

Съдът намира, че част от сочените действия или бездействия вменени като престъпни на подс. П.М. в качеството му на длъжностно лице (министър на здравеопазването на Р България) на първо място не произтичат от посочените нормативните актове, така както се сочи от обвинението.

Следва да бъде отбелязано, че с оглед констатираното по-горе, че вмененото деяние на подс. М. по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК не съставлява престъпление, съдът не е длъжен да обсъжда елементите на престъплението по чл.282, ал.3 от НК в детайли. С оглед обаче яснота и пълнота на съдебния акт, съставът на съда намира, че следва да стори това

Настоящият съдебен състав намира, че от обективна страна не се установи подс. М. да е нарушил свои служебни задължения свързани с осъществяване на контрол по опазване здравето на гражданите (в случая на деца подлежащи на ваксиниране) визирани в разпоредбата на чл.5, ал.1 от Закона за здравето, чл.5, ал.1, т.1 б.“а“ и т.2 б.“а“ от Устройствения правилник на МЗ по осъществяване на държавна политика в областта на лекарствените продукти и чл.161 от ЗЛПХМ, така както е посочено в диспозитивната част на обвинителния титул. В разглеждания случай представителите на държавното обвинение са посочили като нарушени текстовете от различни нормативни актове, поради което следва да се разгледа всеки един от тях.

От събраните по делото доказателства, противно на твърденията на прокуратурата, става ясно, че подс. М. е изпълнил своите задължения в качеството си на длъжностно лице – министър на здравеопазването съгласно нормите на чл.5, ал.1 от Закона за здравето и чл.5, ал.1, т.1 б.“а“ и т.2 б.“а“ от Устройствения правилник на МЗ и е упражнявал правомощия си, както в съответствие с Конституцията, така и с действащите закони в страна и е ръководил законосъобразно националната система за здравеопазване и осъществявал необходимия контрол върху дейностите по опазване на здравето на гражданите и държавен здравен контрол, както и е осъществявал целесъобразна държавната политика в областта на лекарствените продукти. Така веднага след встъпването си като министър на здравеопазването, той е възложил със заповеди ресорите на дейност в министерството на заместник-министрите в МЗ. Със Заповед № РД-01-368/14.11.2014 г. на подс. П. е възложил задачи по промоция, превенция и контрол на общественото здраве и дейности свързани с лекарствените продукти, включително ваксини, които се осъществяват от главния здравен инспектор на Р. България, към онази дата свид. А.К.. На свид. Б.П. е възложил със Заповед № РД-01368/14.11.2014 г. (л.96- 100, т.89 от ДП) управлението на търговските дружества, собствеността и капиталовите разходи.

От събраните по делото многобройни доказателства, както и от направения от представителите на прокуратурата анализ и сравнение в хода на съдебните прения по делото е видно, че са били обявени три обществени поръчки от МЗ с Решение № РД-11-176/01.04.2014 г., Решение № РД-11-371/08.07.2014 г., и Решение № РД-11-522/08.10.2014 г. И трите обществени поръчки обаче не изпълнили задачата си, тъй като били прекратени по позиция № 3 - доставка на ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б, поради неподаване на оферти. В последствие подс. М. след встъпването си в длъжност обявил със заповед още три обществени поръчки за доставката на горепосочените ваксини, които също били прекратени, тъй като не се явили желаещи търговски дружества да извършат тяхната доставка. От служителите на МЗ били проучвани и възможностите за доставянето на ваксини от българското дружество „Б.Б. – НЗЦПБ“ ЕООД и от държави членки на ЕС, както и от Канада и САЩ, но без успех. От горното следва, че подс. М. в качеството си на министър на здравеопазването на Р. България е действал законосъобразно, изпълнявайки своевременно задълженията си по осигуряване здравето на гражданите и съгласно Закона за обществените поръчки. Същият е спазил легалния начин за контакт с търговските фирми производители при условията на обявени обществени поръчки и гарантирането на това, че държавата може да финансира цената за доставка на ваксините на спечелилия поръчката. Прави впечатление, че представителите на прокуратурата, съставили внесения в СНС обвинителен акт на стр.17 (най-долу на страницата) акцентират върху обстоятелството, че представителите на фирмата производител на ваксини „Санофи Пастьор“ правили многократни опити да проведат лични срещи с подсъдимите П.М., А.П. и свид. Р.П., началник на кабинета на министъра на здравеопазването, но така и не успели. Държавните обвинители, съставили обвинителния акт, са тълкували това поведение неправилно, като такова сочещо на умисъл за извършване на престъплението по чл.282, ал.3 от НК. Подсъдимите в качеството им на министър и заместник - министър на здравеопазването и представители на държавността в Р. България от най-високо ниво на йерархията в изпълнителната власт, не са имали задължението да осъществяват лични срещи с представители на частни търговски фирми, чиито главен интерес е предлагането и продажбата на произвежданите продукти и реализиране на търговска печалба. Подсъдимите П.М. и А.П. са спазвали изискуемото от тях поведение, а именно своевременно са били сформирани работни групи за изработване на техническото задание на обществени поръчки за доставка на ваксини и са се грижили за своевременното обявяване на обществени поръчки за закупуване на такива биопродукти. Въпреки обявените от МЗ няколкократно обществени поръчки представителите на фирма „Санофи Пастьор“ не са се явили, за да участват.

В условията на световна криза причинена от липсата на ваксини (5 и 6-валентни ваксини) заедно с екипа си от МЗ подс. М. е направил всичко възможно, за да осигури необходимите ваксини и да обезпечи осъществяването на Националния имунизационен календар на Р България. За наличието на такава криза в производството и доставките на ваксина разказват свидетелите А.С., Р.Ф., Б.П., П.К., Р.П., П.Л. – С., Г.П., М.М., проф. д-р Т.К.. Свид. Р.Ф., която към 2015 г. работела в Дирекция „Политика на промоцията на здравето и профилактика на болестите“ в МЗ като и.д. директор в показанията си също засяга въпроса с възникналата световна криза по доставка на ваксини. Управляваната от свидетелката дирекция отговаряла за осигуряване на необходимите ваксини за обезпечаване изпълнението на Националния имунизационен календар. Свид. Ф. разказва, че проблем със снабдяването с ваксини възникнал още през лятото но 2014 г., когато фирма спечелила търга за ваксини, но преди подписването на договора между фирмата и МЗ станало ясно, че търговското дружество не разполага с продукта в необходимата разфасовка и количество, поради което не се стигнало до подписване на договор. За да бъде обезпечена нуждата от ваксини МЗ започнало да прилага, със съгласието на политическото ръководство на държавата след като министърът депозирал доклад за случая пред МС и президента, 4-компонентна ваксина по отношение на новородени деца, въпреки, че същата се прилагала за деца на 6-годишна възраст. В началото на 2015 г. били обявени обществени поръчки за набавяне на ваксини, като се стигнало до същия резултат, тъй като липсвали кандидати, които да участват в тях. Сочи, че тези ваксини се прилагали срещу много сериозни заболявания, причиняващи висока смъртност и тежка инвалидизация на хората, поради което и имунизациите срещу съответните заболявания не били спирани от 50-те - 60-те години на 20-ти век. Четири компонентната ваксина обхващала заболяванията – дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич, а 5-компонентната - дифтерия тетанус, коклюш, детски паралич, хемофилус инфлуенце тип Б, а 6-компонентната – дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич, хемофилус инфлуенце тип Б и хепатит Б. Поради липса на участници в процедурите по доставка на ваксини, същите били прекратени със заповед на министъра на здравеопазването. Била създадена от министър М. нова работна група, която да изготви правилата за провеждане на нови обществени поръчки. Свид. Ф. няколкократно писала доклади до ръководството на МЗ, до ресорния министър, че наличната ваксина ще се изчерпи по данни на дирекцията въпреки ниската раждаемост в държавата. След което била получена 5-компонентна ваксина от Р. Турция, която веднага била разпределена с цел прилагането й в страната. В държавата към онзи момент имало достатъчно количество ваксина против „Хепатит Б“, която се прилагала на няколко приема и можела да се приложи заедно с 5-компонентната ваксина и по този начин всички заболявания било възможно да се обхванат. Така с получаването на дарените ваксини от Турция, създалата се тежка криза за ваксини била преодоляна. Същата като експерт знаела от доклади на СЗО, че такъв тип ваксини (4, 5 и 6-компонентни) липсвали в държавите членки на ЕС.

Свид. П.С. – Л., генерален мениджър на „Санофи Пастьор“ ЕООД за Р. България, също разказва за недостиг на 4, 5 и 6-валентна ваксина в световен мащаб. Кризата станала факт още през 2014 г., като до 2017 г. не била напълно овладяна. Към 2014 г. само „Санофи Пастьор“ и още едно търговско дружество произвеждали безклетъчна коклюшна компонента, една от съставките на 4, 5 и 6 валентните ваксини, което водело до много сериозно задълбочаване на кризата и изисквало и сътрудничество на производителя както с европейските регулаторни власти, така и с националните власти. Основният проблем при производителя бил, че излизала ваксина от производство, но тя не издържала на контрола и високите стандарти за качество, поради което трябвало да й се направят повторни, трети и четвърти по ред анализи. След като бъдели извършени тези изследвания ставало ясно, че срокът на годност на продукта вече бил недостатъчен, поради което били необходими спешни действия съвместно с местните власти за продажбата на ваксините.

Свид. М.М., заемаща длъжността „директор корпоративни връзки“ в „Глаксо Смит Клайн““, също сочи, че през 2014-2015 г. имало световен проблем с доставката на 5 и 6-валентни ваксини. Във фирмата, която представлявала, проблемът бил при производството на тези продукти.

Свид. А.К. изпълнявал, от 2010 г. до момента на разпита му в съдебно заседание на 18.02.2019 г., длъжността главен здравен инспектор. В това си качество същият участвал в Експертния консултативен съвет по надзор на имунопрофилактика, който отговарял за развитието на Националния имунизационен календар, неговите корекции, попълвания, включване на нови препарати. В Съвета през 2014 г. - 2015 г. обсъждали въпроса за липсата на достатъчно 4, 5 и 6 - валентни ваксини в европейски и световен мащаб, тъй като в много страни имало криза и най-вече в държавите на Балканите. На 29.01.2016 г. свид. К. изготвил доклад до заместник - министрите А.П. и Бойков П. изх.№ МЗ-34 (л.285-287, т.22 от ДП), в който посочил, че в „Комитета по здравна сигурност“ през 2015 г. няколкократно били обсъждани възникнали проблеми с осигуряването на ваксини и други биопродукти за нуждите на имунизационните календари на страните – членки, както и за прилагане на медицински противоепидемични мерки при възникнали ситуации, заплашващи общественото здраве. Също така в доклада си посочил, че като отговор на възникналите затруднения, ЕК организирала среща с основните производители на ваксини в ЕС (които и в голяма степен са и основните производители в световен мащаб), на която те са споделили съществуващите затруднения от производствен и регулаторен характер и са поели ангажимент за възможно най-бързото решаване на проблемите, но без ангажимент за конкретни срокове и количество. Свидетелят си спомня си, че през 2015 г. „Санофи Пастьор – Франция“ предложили на МЗ ваксини с твърде кратък срок на годност, което предложение не отговаряло на исканата от производителя цена.

Свид. Б.П., заместник-министър в МЗ към 2015-2016 г., с показанията си установява, че през 2015 г. МЗ е търсило изход от острата криза причинена от липсата на ваксини, като са водени разговори с „Ел Джи“, които били партньори на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за доставката на 5-компонентна ваксина. Тъй като един от компонентите на ваксината, произвеждана от „Ел Джи“ бил безклетъчен, ваксината била неприложима в България и в Европа. Търсейки изход, който бил препоръчан на европейско ниво да се използва алтернативен изход за снабдяване с необходимите количества ваксина, било установено, че единствено Р. Турция от съседните държави разполага с достатъчно количество 5-компонентна ваксина. Свид. П. участвал в срещи с представители на двете търговски дружества, големи производители на ваксини - „Санофи Пастьор“ и „Глаксо Смит Клайн“, като второто дружество отказало да участва в обществените поръчки, тъй като представителите му заявили, че нямат възможност да доставят необходимите количества ваксини. Представителите на „Санофи Пастьор“ заявили, че не дават гаранции, че ще могат да резервират ваксини, които да са достатъчни и за това те не се явили на организирания от МЗ търг. От страна на представителите на търговското дружество „Санофи Пастьор“ имало и неприемливи предложения да бъдат събрани неизползваните количества ваксини от други държави в ЕС с остатъчен срок на годност от 40 дни и да бъдат предоставени на МЗ. Според становището на свидетеля ваксината против „Хепатит Б“ е била приета в Р. България от Р. Турция, за да има запаси страната с оглед на голямата бежанска вълна. Към 2015 г. имало необходимост да бъде обезпечена ваксинацията на бежанците, чийто имунизационен календар с оглед държавите, от които бягат, бил компрометиран.

На следващо място съдът намира за неотносима към конкретния случай разпоредбата на чл.161, ал.1 от ЗЛПХМ , която се сочи, че била нарушена от подс. П.М., тъй като споразумението от 16.06.2015 г., с което Р. Турция дарила ваксини на Р. България, по правната си същност представлява дарение, а не внос на лекарствени продукти. Респективно така посочената от представителите на прокуратурата норма не съдържа установени служебни задължения за заеманата от подс. М. длъжност – министър на здравеопазването. Нормата на чл.161, ал.1 от ЗЛПХМ (Изм. ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 02.01.2013 г.) гласи следното: „Внос на територията на Република България от трета държава на всички видове лекарствени продукти, и на лекарствени продукти, предназначени за клинично изпитване, могат да извършват само физически или юридически лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава членка, които са получили разрешение за внос, издадено от изпълнителния директор на ИАЛ.“ Вносът по дефиниция представлява действието по закупуване или придобиване на продукти и услуги от друга държава или друг пазар различен от собствения. От показанията на свид. А.С. става ясно, че МЗ не попада в кръга на лицата изчерпателно изброени в нормата на чл.161, ал.1 от ЗЛПХМ. Представителите на прокуратурата в пледоарията по делото изразяват становище, че приемането на ваксините от страна на подс. М. в качеството на министър на здравеопазването е можело да стане по реда на Наредба № 10 от 17.11.2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Р. България лекарствени продукти. Това становище не почива на разпоредбите на този подзаконов нормативен акт, тъй като компетентни да инициират процедура за лечение с неразрешени лекарствени продукти имат лечебно заведение или лечението може да се инициира по реда на Националната програма за лечение и превенция на заболяванията, но не и държавата, представлявана от МЗ в лицето на подс. П.М..

От обстоятелствената част на обвинителния акт става ясно, че представителите на прокуратурата намират, че с поведението си подс. П.М. е осъществил и другата форма на изпълнителното деяние визирана в чл.282, ал.1 от НК, а именно, че не е изпълнил служебните си задължения. На подсъдимия е вменено, че не е изпълнил служебните си задължения като бездействал по служба и не извършил действия по контрол по спазване законите на страната, а именно ЗЛПХМ и регламентираното в чл.268 А, ал.1 от НК, че дарения на лекарствени продукти от притежатели на разрешение за употреба, производители, търговци на едро и дребно и от Български Червен кръст могат да се извършват само след съгласуване на дарителя с ИАЛ, както и установеното в чл.7, ал.1 от ЗЛПХМ, че внос на лекарствени препарати в Р. България може да се осъществи само ако те имат разрешение за употреба по реда на този закон и такива лекарствени препарати съгласно чл.23, чийто притежател на разрешението за употреба е установен на територията на държава членка на ЕС, като е допуснал да бъде осъществено дарение от Р. Турция в нарушение на този закон и на лекарствените продукти (ваксини), неразрешени за употреба в Р България.

Отново съгласно т.1 от Постановление № 2/1980 г. на Пленума на ВС, при неизпълнение на служебните задължения деянието може да се реализира чрез пасивност и неизвършване на действия, включени в правомощията за съответната служба и трябва тези действия да са нормативно регламентирани в закон или акт на съответната обществена организация (правилник, устав, разпореждане и т.н.), т.е. касае се за служебно бездействие. От тази гледна точка съдът намира, че второто вменено на подс. М. изпълнително деяние е несъставомерно. Това е така, тъй като се твърди, че същият е бездействал и не е изпълнил служебни задължения, които всъщност не са относими към настоящия случай. Така в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че не е изпълнил задълженията си съгласно чл.7, ал.1, чл.23, ал.4 и чл.268А, ал.1 от ЗЛПХМ. Тези разпоредби обаче са неприложими в разглеждания казус и не пораждат служебни задължения за подс. П.М., в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – министър на здравеопазването. Цитираните правни норми касаят извършването на други правни действия с лекарствени продукти в случая ваксини, но не и дарението, което е предмет на подписаното между Р. България и Р. Турция споразумение за дарение на ваксини, в изпълнение на което подс. М. е приел в Р. България ваксините „Пентаксим“ и „Еувакс - Б“. Горепосочените разпоредби не съдържат каквото и да било правно задължение за подс. М.. Така в чл.7, ал.1 от ЗЛПХМ изчерпателно са изброени правните действия, които могат да бъдат извършвани при уредения от разпоредбата разрешителен режим и това са производството, вносът, търговията на едро и дребно, рекламата и лечението, профилактиката и диагностиката, респ. липсва дарението на лекарствени средства. В разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗЛПХМ се визира пускането на пазара на лекарствени продукти и отново нормата не е относима към дарението на лекарствени продукти и респ. не вменява служебно задължение на подс. М., което същият да не е изпълнил при приемането на ваксините, дарени от Р. Турция на Р. България със споразумение за дарение от 16.06.2015 г. сключено между двете държави. Съгласно Параграф 1, т.54 от Допълнителните разпоредби на ЗЛПХМ „пускане на пазара“ е разпространението на лекарствения продукт в търговската мрежа на Р. България извън директния контрол на притежателя на разрешението.

На следващо място съдържанието на чл.268А, ал.1 от ЗЛПХМ касае извършването на дарения на лекарствени продукти, но изрично са изброени субектите, които преди сключването на тази правна сделка следва да са я съгласували с ИАЛ. В очертания кръг от субекти са притежателите на разрешение за употреба, производители, търговци на едро и дребно и Българския червен кръст, но не и държавата (Р. Турция или Р. България). С оглед на това при извършеното дарение и приемането на ваксините на територията на Р. България, нормата на чл.268А, ал.1 от ЗЛПХМ не поражда задължение за министъра на здравеопазването като представител на Р. България преди да приеме дарението да изиска и получи съгласието на ИАЛ или пък представители на Р. Турция да искат такова съгласие.

В горния смисъл е и писмо изх. №IAL-39498/18.09.2015 г. на ИАЛ (л.115, т.16 от ДП), подписано от директора на ИАЛ доц. А.С., в което ИАЛ е изразила становище си относно поисканото разрешение от МЗ за внос на 100 000 дози противохепатитна ваксина „Еувакс - Б“ от Р. Турция в Р. България. Посочено е в писмото, че в случая не се касае за разрешение за внос на лекарствени продукти, а за дарение на такива и съответно не са приложими разпоредбите на чл.161 и следващите от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Изложено е становище, че по отношение на дарението не е приложим ЗЛПХМ, тъй като чл.268а от него визира изрично субектите, по отношение на които е приложим съгласувателен режим, а именно притежатели на разрешение за употреба, производители, търговци на едро и дребно и Българския червен кръст. Според становището на ИАЛ, когато дарител е правителството на Р. Турция в изпълнение на споразумение с българското правителство, не са налице основания за съгласуване от страна на ИАЛ. Приложимото в случая условие е лекарствените продукти да бъдат дарени при спазване правилата за Добра дарителска практика на Световната здравна организация. Изпълнителната агенция по лекарствата посочва, че от компетентността на държавното учреждение са следващите вноса действия: пускане на пазара и употреба на противохепатитна ваксина „Еувакс - Б“, с оглед спазване на изискванията за качество, ефикасност и безопасност на лекарствения продукт.

Правилата за добра дарителска практика при хуманната лекарска помощ са общодостъпни и са публикувани на уебсайта на ИАЛ. Същите по своя характер представляват диспозитивни правила, които също не пораждат каквито и да било служебни задължения за подс. М. в качеството му на длъжностно лице – министър на здравеопазването на Р България във връзка с вноса на ваксини от Р.Турция. Основните принципи, които следва да се спазват при лекарствените дарения според СЗО са: 1. Максимална полза за получателя, 2. Съобразяване на дарителя с желанията и нуждите на получателя, 3. Съблюдаване на еднакви изисквания за качество и 4. Ефективна връзка между дарител и получател. С правилата за добра дарителска практика, СЗО въвежда пожелателни правила при извършване на дарения на лекарствени продукти и по точно в областта на подбора на лекарствените продукти, качеството и срока на годност на дарените лекарства, вид, опаковка и етикетировка на дарените лекарства, както и координация и разходи при извършване на даренията.

На последно, но не по важност място, съдът намира, че не се установи по делото, че с описаните действия и бездействия подс. М., подпомаган от подс. П., е причинил значителни вредни последици за Министерство на здравеопазването на Р България - имуществени: парична сума общо в размер на 325 233,87 лв., представляващи заплатен данък добавена стойност в размер на 323 061,87 лв. за приетите неразрешени за употреба в Р. България ваксини - 100 000 ампули „Пентаксим - 0,5 мл.“ и 100 000 ампули „Еувакс Б“, 216 лв. митнически услуги и 1 956 лв. транспортни услуги и неимуществени - създаване на недоверие в авторитета на Министерство на здравеопазването и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение упражняваната лекарствена политика, както и недоверие у гражданите относно дейността по ваксиниране на деца, като случаят е особено тежък. Горното следва да бъде отбелязано единствено за пълнота на съдебния акт, тъй като при длъжностните престъпления по основния и квалифицираните състави на чл. 282 НК, отговорът на въпроса за възможността от настъпване на немаловажни вредни последици, може да се даде едва след като се установи наличието на останалите признаци от състава на престъплението. Това е така, защото престъплението по чл. 282 НК е резултатно и настъпването на възможните съставомерни последици е предопределено от наличие на съставомерни форми на изпълнително деяние, от предвидените по основния състав (Решение № 136/2009 г. на ВКС по н. д. № 75/2009 г., II н. о., НК). Сочените значителни имуществени вредни последици общо в размер на 325 233,87 лв., не са реализирани, тъй като на първо място бе установено по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, че от обективна страна вмененото на подс.М. деяние по чл.282, ал.3 от НК не съставлява престъпление. На второ място въпросната сума е била законосъобразно платена, като дължим данък върху стойността на внесените от Р. Турция ваксини и разноски по транспорт и митнически услуги. На следващо място в дадените в хода на съдебното производство обяснения подс. М. сочи, че в случай, че фирмите са се явили и са участвали в обявените обществени поръчки за доставка на петвалентни ваксини, МЗ е следвало да заплати сумата от 4 680 000 лева, от които 780 000 лева ДДС, като в случая с дарението с Турция били заплатени само 325 233,87 лв. и то ДДС за двата вида ваксини. Настоящият съдебен състав констатира, че неправилно прокуратурата е вменила във вина на подс. М. и подс. П. целия размер на заплатения ДДС. Би следвало обвинението да включва само дължимото ДДС за ваксината „Еувакс Б“, която не била използвана и въз основа на постановление на прокурор Петров е била унищожена. Видно от събраните по делото доказателства другата дарена от Р. Турция ваксина „Пентаксим“ била разпространена в страната и използвана по предназначение.

По отношение на възражението на адв. М., защитник на подс. М., че имуществена вредна последица, такава каквато се твърди в обвинителния акт не може да възникне, тъй като извършено плащане на ДДС от държавен орган и средствата са постъпили отново в държавния бюджет, съдът намира същото за неоснователно. На теория и на практика е възможно да възникват такива значителни имуществени вредни последици за МЗ, каквито се твърдят в обвинителния акт. Това е така, тъй като бюджетът на МЗ е отделен бюджет от този на останалите държавни органи и същият следва да бъде разходен през годината, така както е разчетено за конкретния държавен орган, в съответствие със Закона за държавния бюджет. В случай, че бъде извършено недължимо плащане, макар и на фискални задължения от страна на МЗ, то ще е налице ощетяване на бюджета на държавния орган, тъй като министерството няма да може да оперира с тези парични средства и да закупи ваксини, както е в настоящия случай. В тази насока са и показанията на свид. В.Г., бивш министър на финансите на Р България: „Ако има недължимо платен данък или сделката е структурирана по начин, по който разхода на едно учреждение било то на бюджетна издръжка се увеличава, това най-малкото намалява възможностите му да извършва други разходи и да реализира политиката си.“.

Не се установи от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и твърдението от страна на представителите на държавното обвинение, че с деянието си подс. М. е причинил значителни неимуществени вредни последици за МЗ, а именно създаване на недоверие в авторитета на Министерство на здравеопазването и невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавата по отношение на упражняваната лекарствена политика, както и недоверие у гражданите относно дейността по ваксиниране на деца. Напротив в кориците на делото се съдържат доказателства, че 100 000 дози комбинирана петвалентна ваксина за деца с търговско наименование „Пентаксим – 0,5 мл“ е обезпечила временно реализирането на Националния имунизационен календар на Р България и имунизациите и реимунизациите не били спрени. Цялото количество внесена петвалентна ваксина било оползотворено, като не били съобщени повече странични ефекти отколкото при ваксиниране с другата френска ваксина.

Свидетелят - доц. А.С., която е заемала длъжността на изпълнителен директор на ИАЛ през 2015 г., заявява в разпита си, че не е имала съмнения свързани с качеството, ефикасността и безопасността на ваксината „Пентаксим“. Същата съобщава, че след като бил вдигнат медиен шум около ваксините извършила проверка и установила, че нежеланите лекарствени реакции от „Пентаксим“- а, произведен в Турция не надвишавали тези на произведения продукт в гр.Лион, Р. Франция. Свид. С., в показанията си пред съда обяснява приложението на лабораторния консервант „тиомерсал“. Сочи, че същият се употребява при производството на ваксини, като практиката в ЕС е да не се влага в еднодозови ваксини, т.е. такива които се прилагат еднократно. Европейските правила изискват еднодозовите ваксини да не съдържат „тиомерсал“, не поради това, че е отровен или опасен, както било тиражирано от публикации в медиите, а тъй като била неясна връзката между експозицията на населението на живак и неврологичните заболявания. Тази връзка не била доказана, но въпреки всичко се считало, че след като има алтернатива на консерванта „тиомерсал“ за еднодозови ваксини, е по-добре да се ограничи неговата употреба, за да няма кумулативен ефект. Тъй като имало изискване еднодозовите ваксини да са без „тиомерсал“, такъв бил и смисълът на отговора на ИАЛ на запитване на МЗ, че „Еувакс-Б“ не отговарят на Европейската фармакопея и на имунизационния календар на Р. България.

Проф. д-р Т.К., лекар, специалист по микробиология и директор на НЦЗПБ към 2015 г., обяснява предназначението на „тиомерсал“ - а и неговото влагане като лабораторен консервант, обикновено във ваксини, които не съдържат живи микроорганизми. Сочи, че „тиомерсал“ - ът се съдържа в много малко количество във ваксините. Разказва, че в ЕС и в САЩ, благодарение на статии на журналисти се вдигнал голям шум, че може това малко количество съдържание на живак да причини големи поражения при децата и едва ли не представлява причина за множество заболявания, като след това било доказано, че това не отговаря на действителното положение. С цел обаче да бъде спокойно обществото и общественото мнение, европейската регулация забранила използването на ваксини с „тиомерсал“. С оглед на това и от 2007 г. повече не се използвал „тиомерсал“ при производството на ваксини, предназначени за държавни членки на ЕС. Самият свидетел, въз основа на професионалната си квалификация и продължителен лекарски опит, възприел ваксината с „тиомерсал“ за безопасна, тъй като до преди години с тази ваксина били ваксинирани всички деца в Р. България, включително и тези, които не са навършили 1-годишна възраст. Разяснява, че при обявяване на извънредно положение министърът на здравеопазването може да внесе лекарство в страната, което не е разрешено за употреба. Нерегистриран медицински продукт означава, че не е разрешен за прилагане в Р България, а не че е опасен за потребление. Свид. П. сочи, че не е имало оплаквания за наличието на странични ефекти вследствие прилагането на ваксината „Пентаксим“, дарена от Р Турция по отношение на българските деца.

Следва да бъде отбелязано, че представителят на прокуратурата недопустимо с оглед обосноваване на твърденията си за наличие на негативния отзвук у обществото на извършеното дарение на ваксини от Р. Турция в Р. България се позовава на изказванията на подс. М. във връзка със случая в Народното събрание на Р. България и отговорите му на поставените от депутата Жельо Бойчев въпроси. Отговорите на въпроси от трибуната на НС от страна на подс. П. Моков по същността си не представляват каквито и да било доказателства или доказателствени средства, събрани и изготвени съгласно правилата на НПК.

Така констатираното по-горе води до извода, че подс. М., противно на твърденията на представителите на прокуратурата, в качеството си на министър на здравеопазването, не е осъществил каквото и да било престъпление от обективна страна, както и нито една от вменените му две форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.282, ал.1 от НК и не е нарушил сочените в обвинителния акт служебни задължения или пък не е изпълнил свои служебни задължения, също изрично посочени в обвинителния титул, тъй като описаното деяние не съставлява престъпление. Така констатираното от съдебния състав води до единствения правилен и законосъобразен извод, за това, че подс. П.М. е невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Тази констатация, както посочи съда по-горе в мотивите си обезсмисля коментара на субективни параметри на деянието по чл.282, ал.3 от НК, но оглед пълнота на мотивите към постановената присъда и изтъкнати аргументи от защитата по отношение на нея, съдът намира, че следва да обсъди и субективната страна на деянието.

От субективна страна престъплението по чл.282 от НК се характеризира с пряк умисъл и особена съставомерна цел. Субективният признак на състава на престъплението по чл.282 от НК е целта за набавяне на облага, т.е. тази цел трябва да е доказана, че съществува в съзнанието на дееца. В горния смисъл и касаещи субективната страна на престъплението по чл.282 от НК са постановени редица решения на ВКС - Решение № 328/2013 г. на ВКС по н.д.№ 1013/2013 г. II н.о., НК, Решение № 560/2014 г. по н.д.№ 1637/2013 г., I н.о., НК, Решение № 447/2013 г. на ВКС, по н.д.№ 1399/2012 г., II н.о., НК. В настоящия случай съдът намира, че липсват каквито и да било доказателства, които да сочат, че подс. П.М. е осъществил от субективна страна особената цел, която е задължителен елемент от състава на престъплението по чл.282 от НК, а именно да е имал за цел с вменените му с обвинителния акт действия и бездействия да набави облага за другиго – за Министерство на здравеопазването на Р. Турция – да получат чрез безвъзмезна сделка – дарение – 5 милиона дози ваксина срещу туберколоза БЦЖ (250 000 по 20 дози). Напротив събраните по делото доказателства са еднопосочни и взаимно кореспондиращи си и сочат на логичния извод, че всички действия на подс. П.М., в качеството му на министър на здравеопазването на Р. България, са били насочени единствено към осигуряване на жизненоважните ваксини и обезпечаване на Националния имунизационен календар на Р. България и то за най-малките и уязвими членове на българското общество, а именно за децата от 0 до 16 месечна възраст. Това се потвърждава както от свидетелските показания и събраните писмени доказателства по делото, така и от обясненията на подс. М.. Съдът е съгласен с констатацията на адв. М., че сочената от прокуратурата цел да бъде набавена облага за МЗ на Р. Турция не е съществувала в правното съзнание на подзащитния му и липсват каквито и да било доказателства за това той да е обективирал подобна цел. От многобройните доказателства, съдържащи се в 195 т. досъдебно производство, може да се направи извода, че стриктно е изпълнена цялата законова процедура по извършване на дарение между Р. Турция и Р. България. По инициатива на подс. М. била проведена процедура по неприсъствено вземане на решение от Министерския съвет на Р. България за сключване на междуправителствено споразумение между двете държави, предвид наличието на спешност за решаване на проблема с необходимите ваксини. Към проекта за решение са били представени и изискуемите за това документи: доклад на д-р П.М., министър на здравеопазването, доклад от министър-председателя на Р България – г-н Б.Б., два проекта на Споразумения за дарение между правителствата на Р. България и Р. Турция и финансова обосновка, изготвена от подс. П.М. и одобрена от финансовия министър към онзи момент свид. В.Г. и съобщение до средствата за масово осведомяване (л.26-35, т.20 от ДП). Във финансовата обосновка било посочено, че с приемането на проекта на акт ще бъдат преодолени съществуващите проблеми при изпълнението на Националния имунизационен календар на Р. България за 2015 г. Сочело се също така, че предложения проект на акт няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, което било одобрено от финансовия министър. От горното следва, че се изключва наличието на преследваната специална цел да бъде облагодетелствано МЗ на Р.Турция. Напротив както сочи и самият подсъдим, същият е имал за цел само осигуряването на необходимите ваксини и обезпечаването на нуждаещите се от ваксини български деца срещу едни от най-смъртоносните болести и то в условията на криза за набавянето на ваксини както в Европа, така и в цял свят.

За липсата на умисъл, както у подс. М., така и у подс. П. за реализиране на вменените им деяния, които не съставляват престъпления, може да се съди и от финансовата обосновка към проекта за Решение на МС за одобряване на проекти за споразумения за дарение между правителството на Р. България и Р. Турция съгласувани от експерти в МЗ свид. М.Б. и свид. Венера Каменова и подписана от министъра – д-р П.М., одобрена и от министъра на финансите В.Г.. Във финансовата обосновка е посочено, че предложения за одобрение акт (споразумения за дарения на ваксини) няма да доведе до пряко и/или косвено въздействия върху държавния бюджет. Оттук следва, че подс. М. и подс. П. предлагайки за одобряване от МС на Р. България споразуменията са имали съзнанието, че по никакъв начин, чрез тези правни актове няма да бъде задължен бюджета на Р. България, напротив от размяната на ваксини България само ще спечели, тъй като те са на по-висока стойност от една страна и от друга печелят децата и не се спират имунизациите срещу смъртоносни заболявания. Свид. Б. разказва, че към момента на изготвяне на финансовата обосновка средствата по бюджета на МЗ за закупуването на ваксини не били усвоени и били около 20 мил. лв. МЗ нямало сключен договор за закупуването на съответните ваксини и ги закупувало от други местни и чуждестранни доставчици с плащане на ДДС, поради което и се направила преценката, че дарението на ваксините от Турция по никакъв начин няма да се отрази нито пряко, нито косвено на бюджета на МЗ. Въпросът дали трябва да бъде внесен ДДС върху дарените ваксини възникнал едва след като ваксините пристигнали в МБ С. – Запад.

На следващо място съдебният състав намира, че деянието по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК, вменено на подс. А.П. не съставлява престъпление, като липсват елементи от обективната страна. Това е така, тъй като на първо място съдът достигна до извода, че соченият за извършител и съучастник на подс. А.П., подс. П.М. не е извършил престъплението, за което е обвинен, тъй описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление. С оглед на този извод на съда и обективно е невъзможно подс. П. да го е подпомогнал в качеството на помагач да извърши същото, като умишлено да го е улеснил да наруши и да не изпълни служебните си задължения, регламентирани в чл.5, ал.1 от Закона за здравето, чл.268А от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), чл.5, ал.1 от Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването във вр. с чл.7, ал.1 от ЗЛПХМ във вр. с чл.23, ал.4 от ЗЛПХМ и чл.161, ал.1 от ЗЛПХМ. От горното следва, че е обективно невъзможно подс. П. да извършва вменените му от прокуратурата действия, за да улесни извършването на престъпление по чл.282, ал.3 от НК, което съдът намира, че не представлява престъпление. Този извод следва и от същността на фигурата на помагача, който съгласно чл.20, ал.4 от НК е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещания да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. След като съдът по-горе установи, че престъплението по чл.282, ал.3 от НК по отношение на извършителя не съставлява престъпление, така както се твърди в обвинителния акт, то следва извода, че подс. П. няма как да е участвал в престъплението и да е допринесъл за неговото извършване чрез създаване на условия за това, така както е посочено в обвинителния титул.

По делото категорично се установи, че подс. А.П. към 09.07.2015 г. действително е притежавал качеството на длъжностно лице по смисъла на по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК, тъй като на същия е било възложено да изпълнява със заплата служба в държавно учреждение, а именно заместник – министър в МЗ. На тази длъжност бил назначен със със Заповед № КВ - 439/14.11.2014 г. на Министър-председателя на Р. България. Съгласно чл.26, ал.1 от Закона за администрацията в това си качество той имал задължението да подпомага министъра на здравеопазването при осъществяване на политическата програма на правителството и при изпълнение на неговите правомощия, като с оглед на така възложените му по закон задължения безспорно е заемал отговорно служебно положение.

Съгласно обвинителния акт действията на подс. П., които представителите на прокуратурата са преценили, че представляват действия по подпомагане на подс. М. да реализира престъплението по чл.282 от НК са: осъществяването на срещи с представители на Р. Турция в турското посолство в Р България на неустановена дата през месец март 2015 г. и на 07.05.2015 г. и извършването на предварителни договорки за изготвянето на двустранно споразумение между МЗ на Р. България и Р. Турция за размяна на ваксини, участие в контактна и работна група от представители на МЗ на Р. България за водене на преговори с представители на МЗ на Р. Турция, депозирането на доклади рег.№ МЗ-317/19.06.2015 г. и рег. №75-98-540/24.06.2015 г., както и писма с рег.№ 04-20-125/23.06.2015 г. и от 30.06.2015 г. Така описаните в обвинителния акт действия са напълно законосъобразни и попадат в ресора на компетентност на подс. П., като от събраните по делото доказателства не се установи да е извършил каквото и да било престъпление чрез реализирането им. Така например по отношение на вмененото му изготвяне на доклад рег.№75-08-540/24.06.2015 г. до министъра на здравеопазването за посещението си в Турция на 16.06.2015 г., представлява действие по изпълнение на задължение от страна на подс. П. по изготвяне на доклад по реда на чл.38, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, който гласи, че в 10-дневен срок от завръщането си от командировка в чужбина лицата представят на съответния ръководител издал заповедта за командироване доклад за извършената работа. С така посоченото действие не става ясно от обвинителния акт как точно подс. П. е подпомогнал подс. М. да наруши вменените му от закона служебни задължения.

Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че действията по осигуряване за българското население на 5 и 6-компонентна ваксина от подс. М. и подс. П., в качеството им на министър и заместник-министър на здравеопазването, не е обществено опасно, каквото трябва да е всяко едно престъпление. Напротив с действията си подсъдимите в стремежа си да изпълнят задължението си за опазване на общественото здраве и да избегнат един сериозен риск за новородените деца от неосигуряване на ваксини и заболяването им от едни от най-сериозните и смъртоносни заболявания са изпълнили взетото от колегиалния орган – Министерски съвет решение да бъде подписано споразумение между българската и турската държава с оглед обезпечаване на имунизационния каледар макар и временно с необходимите ваксини.

Така изложеното води до единствения възможен извод за това, че деянието по чл.282, ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение на подс. П.М., и деянието по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК, за което е повдигнато обвинение на подс.А.П. не съставляват престъпления, поради което и на осн. чл.304 от НПК подсъдими са признати за невиновни от съда и оправдани по повдигнатите им обвинения.

С оглед на изложената пространна аргументация, както от страна на представителите на прокуратурата в хода на съдебните прения по делото, така и на защитниците и подсъдимите лица касаеща престъплението по чл.282, ал.3 от НК, съдът намира, че дължи произнасяне по всички изложени аргументи и възражения.

ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ПРОКУРАТУРАТА

Твърдението на представителите на прокуратурата, че с оглед на създалата се криза за доставка на жизненоважни ваксини и след като получил разрешение от Министерски съвет на Р. България министърът на здравеопазването Мирослав Ненков с Решение № РД-11-561/28.10.2014 г. на МЗ открил процедура на договаряне без обявление с предмет „Доставка на ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит Б, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б", след което МЗ, сключило договор № РД-11- 588/21.11.2014 г. за доставка на необходимото количество ваксина с фирма „Соломед" ООД, се потвърждава от събраните доказателства по делото. В тази връзка представителите на държавното обвинение правят сравнение с начина на действие на подс. П.М., който към 2015 г. е изпълнявал длъжността министър на здравеопазването, а именно, акцентират върху обстоятелството, че той не е прибягнал до закупуване на ваксините чрез пряко договаряне, както и че при обявените обществени поръчки с негова заповед санкциите и неустойките по отношение на участниците в търговете, били завишени. Обстоятелството, че същият не е предприел поведение подобно на това предприето от предходния министър на здравеопазването – г-н Ненков, неправилно се тълкува от държавното обвинение като наличие на упорство от страна на подс. М. и подс. П. и като създаване на условия и наличие на умисъл към извършване на престъплението по чл.282, ал.3 от НК. Правно необосновано е вменяването на вина на определен правен субект за авторството на престъпление при положение, че същият е действал съгласно закона, в случая съгласно Закона за обществените поръчки и създадените вътрешни правила за провеждане на обществени поръчки в МЗ. Така подс. М. е назначил работна група, която да определи заданието на обществените поръчки, обявил е обществената поръчка, за която не се явили участници. В случая действително е налице липса на гъвкавост при вземане на решения в критични ситуация от страна на подс. М. и неговия политически кабинет, но в никакъв случай и създаване на условия за извършване на престъпление от общ характер, каквото е вменено на подс. М. и подс. П. илипък проявена престъпна упоритост От събраните по делото доказателства се установи, че представителите на търговското дружество „Санофи Пастьор“ са предложили да доставят 5 и 6-валентна ваксина, но с кратък остатъчен срок на годност, който не бил приемлив за българската държава. В тази насока са показанията на свид. К., свид. П., свид. К. и обясненията на подс. М.. С оглед на това и обосновано подс. М. е отказал да бъдат закупени такива ваксини за нуждите на населението на Р.България.

Видно от материалите по делото Софийска градска прокуратура, където е водено разследването по делото, е отправила молба за правна помощ към Република Черна гора (т.156 от ДП). От отговора на директора на Фонда за здравно осигуряване, МЗ, Черна гора, става ясно, че Правителството на Република Турция е дарило на Черна гора чрез Червения полумесец 22 000 дози петвалентна ваксина – „Пентаксим“, чрез „Фонда за здравно осигуряване“ на Черна гора. Това дарение било продиктувано вследствие на недостиг на ваксини както в Черна гора, така и в други страни в региона. Дарената ваксина била продукт на реномирания производител „Санофи Авентис“, а не на „Мефар“, както е посочено в запитването на Върховния съд, като същата ваксина вече е била в продажба в Черна гора. Става въпрос за комбинирана петвалентна ваксина, която осигурявала едновременна имунизация на деца срещу 5 детски болести, а именно: дифтерия, тетанус, пертусис (коклюш), ДЦБ и заболявания, предизвикани от „Haemophilius influenze 6“ (Hib). След вноса на 22 000 дози петвалентна ваксина – „Пентаксим“ в Черна гора, дарени от правителството на Р. Турция, обмитяването им и проверка на изправността на придружаващата документация на „Агенция по лекарствата и медицинските средства“, ваксините били доставени на партиди на здравните заведения в Черна гора. В изпълнение на молбата за правна помощ е посочено още, че „Асоциацията на аптеките“ на Черна гора „Монтефарм“ на 24.04.2015 г. е получила в складовете си 22 000 дози „Пентаксим“ на ампули в единични дози от 0,5 мл (предмет на дарение извършено от Червения полумесец на Р Турция на Черна гора) от производителя „Санофи Авентис“, които са доставени на отделни пратки на здравните заведения до 26.11.2015 г., тъй като срокът им на годност е бил до 30.11.2015 г. Така получената и приложена по делото информация въз основа на отправената молба за правна помощ до Черна гора, съдът намира, че няма отношение към предмета на настоящото дело, тъй като няма място за сравнение между решенията на отделните правителства на държавите по какъв начин са взели държавническо решение да се снабдят с необходимите им ваксини за гарантиране на имунизационния календар на държавите, които управляват. С оглед на гореизложеното и не следва да се изследват изтъкнатите от прокурор Петров в хода на съдебните прения аргументи досежно краткия остатъчен срок на ваксината, освобождаване на полученото дарение от Червения кръст в Турция от заплащане на ДДС и т.н. Правно необосновано е да се вменява във вина на подс. М. и подс. П. или пък да се правят каквито и да било негативни изводи за тяхното поведение въз основа на това, че не са се съгласили да приемат ваксини от ЕС с кратък срок на годност.

Съдът намира, че МЗ, в депозирания в МС доклад от д-р П.М. - министър на здравеопазването на Р. България към проекти за споразумения за дарения на ваксини, съвсем законосъобразно и обосновано са се позовали на Протокола за сътрудничество в областта на здравеопазването между правителството на Република България и правителството на Република Турция за периода 1994-1996. Цитираният член 4 от Протокола дава възможност на двете държави да насърчават взаимното опознаване на фармацевтичните си и имунобиологични продукти и производството на медицинско оборудване, както и да определят области за съвместни действия и възможности за сътрудничество и да вземат мерки в подкрепа на тази идея. Противно на становището на представителите на прокуратурата, съдът намира, че Протоколът е относим към разглеждания случай на дарение на ваксини, които по своята същност представляват имунобиологични продукти и разпоредбата на чл.4 от Протокола дава възможност на страните да се договарят и да си сътрудничат.

Съдът намира възраженията изтъкнати от представителя на прокуратурата – прокурор Петров, че двете споразумения сключени между Р. България и Р. Турция, въз основа на които е извършено дарението на ваксини между двете държави, нямат характер на международни договори и не са влезли в сила, поради което и не подлежат на изпълнение, за неоснователни. По отношение на валидността и действието на споразуменията, съдът напълно споделя аргументите изложени в хода на съдебните прения по делото от адв. Радуловска, защитник на подс. П., касаещи понятието международен договор, неговата правна уредба в закона и влизането му сила.

Определението за международен договор е закрепено в чл.2 от Закона за международните договори на Р. България (ЗМД), а именно „всеки двустранен и многостранен договор, сключен в писмена форма между Р. България и други държави или международни организации, независимо от това дали договорът се съдържа в един или няколко свързани помежду си документа, съставлява международен договор“. Процедурата за подготовка за сключване на споразумението, подписано на 16.06.2015 г. за дарение на ваксини от Р. Турция на Р. България, съгласно чл. 3 и следващите от ЗМД е била стриктно спазена, видно от документите, които се намират в том 20-ти от ДП, а именно с писмо рег. №04-20-100/26.05.2015 г. са били представени в МС: проект на доклад на министъра на здравеопазването, проект за решение на МС, два проекта на Споразумения за дарения между Правителството на Р. България и Правителството на Р. Турция – на български и на английски език, финансова обосновка. С писмо рег. №04-20-100/27.05.2015 г. в допълнение на писмото от 26.05.2015 г. на МС е изпратен от МЗ доклад от г-н Б.Б. - министър-председателя на Р. България. Въз основа на внесените в МС документи е взето и подписано неприсъствено Решение № 373/28.05.2015 г., с което е одобрен проектът на споразумението за дарение с Р. Турция.

На следващо място при приемане на решението е спазена процедурата, уредена в чл.7, ал.2 от Устройствения правилник на МС и на неговата администрация, а именно решението е прието неприсъствено. Съгласно, чл.7, ал.2 по изключение и по предложение на министър-председателя, Министерският съвет може да приеме акт и неприсъствено. Ако някой от членовете на Министерския съвет поиска мотивирано проектът на акт да бъде обсъден от Министерския съвет, той се включва в дневния ред за следващото заседание. Подписалите решението министри: Б.Л., И.К., И.М., Ивелина В., М.К., Н.Н., Р.Б., Т.П., Т.Т., Т.Д. и Х.И. разказват, че са подписали документа и че им е бил известен проблема с невъзможността МС да обезпечи НИК на Р. България, като същият следвало в спешен порядък да бъде решен. На осн. чл. 46, ал.2 от Устройствения правилник на МС приетите неприсъствено от МС актове се вписват в протокола от първото след тяхното приемане заседание. Всички възражения по отношение спешността на вземането на решението от МС, редовността на проведената процедура и нейната редовност, непознаването на закона от страна на министрите, подписали решението, изложени в пледоарията по делото от прокурор Петров, се явяват неоснователни и са единствено в сферата на предположенията и развиване на хипотези и тълкуване на нормативните актове според разбиранията на представителите на държавното обвинение.

Съдът намира, че споразуменията за дарения на ваксини между правителствата на Р. България и Р. Турция имат характера на международни договори, сключени от Министерския съвет по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗМД на Р. България. За подписването им, съгласно чл. 13 от ЗМД е издадено пълномощно на българския посланика в Р. Турция от министъра на външните работи, въз основа на взетото от Министерския съвет решение. Съгласно чл. 14 от ЗМД съгласието на Р. България за обвързване с международни договори се изразява чрез ратифициране или чрез утвърждаване, приемане, присъединяване, подписване без последваща ратификация или утвърждаване, както и чрез размяна на документите, съставляващи договора. Видно от писмо изх. № 0402267/30.09.2015 г. от Министерство на здравеопазването до Министерство на външните работи съгласно двете решения на Министерския съвет, договорите влизат в сила от датата на подписването им, без изпълнение на последващи процедури, като споразумението, с което Р. Турция дарява ваксини на Р. България не попада в категорията на международни договори, подлежащи на ратификация, съобразно чл. 85 от Конституцията на Р. България. Съдът намира, противно на твърдението на свид. Данаил Чакъров, директор Дирекция „Международно право и право на ЕС“ в МВнР, че споразуменията не подлежат на ратификация на осн. чл.85, т.4 от Конституцията, тъй като с тях Р. България не поема финансови задължения.

Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗМД, когато Конституцията не изисква международният договор да бъде ратифициран, Министерският съвет го утвърждава с решение, а съгласно чл. 17 от същия закон, международен договор предвижда обвързването да се изрази чрез подписване или присъединяване, без последващо ратифициране или утвърждаване. Съгласието за това се дава от Министерския съвет и се включва в решението за одобряване на договора. В чл. 24, ал. 1 от ЗМД е предвидено международният договор да влиза в сила в Р. България по условията и по реда, предвидени в него, а според чл. 2, международен договор по чл. 9, ал. 2, който не подлежи на ратификация от Народното събрание, може да влезе в сила от датата на подписването му, без последващо утвърждаване, като това изрично е било посочено в решението на Министерския съвет за одобряване на проекта на договора. Ето защо в случая, съдът намира, че не са били необходими каквито и да било допълнителни действия, за да влязат в сила подписаните международни споразумения между Р. България и Р. Турция и да произведат своето правно действие за даряване на договорените количества ваксини от двете страни. Така свид. Л.В. сочи, че след консултация с правната дирекция на МС са стигнали до извода, че споразумението от 07.09.2015 г. за дарение на ваксини от Р. България за Р. Турция не се нуждае от повторно утвърждаване от МС, тъй като промените в самото споразумение не касаели основни клаузи на договора. Според свид. В. този договор не подлежал на ратификация, тъй като не попадал в хипотезите посочени в Конституцията за това.

Според чл. 25, ал. 2 от ЗМД органът, който дава съгласие за обвързване с международния договор, в случая - МС, с акта за обвързване може да разпореди да не се обнародва международния договор.

Следователно споразуменията, с които Р. Турция дарява на Р. България ваксините „Пентаксим“ и „Еувакс - Б“ и с които Р. България дарява на Р. Турция „БЦЖ“ ваксини, представляват международни договори, сключени и влезли в сила по установения ред в ЗМД и са произвели своето правно действие.

В чл. 28, ал. 2 от ЗМД законодателят е посочил, че министрите в чиято компетентност е прилагането на международния договор, съобразно неговия предмет и разпоредби, отговарят за изпълнението на произтичащите от договора задължения за Р. България. От горното може да се направи извода, че дори и министърът на здравеопазването да е нарушил както се сочи в обвинителния акт разпоредби на вътрешното законодателство, а именно Закона за здравето, Закона за лекарствените средства в хуманната медицина и Устройствения правилник на МЗ и е бездействал и не е изпълнил задълженията си по чл.7, ал.1, чл.23 и чл.268А, ал.1 от ЗЛПХМ, а той се установи, че не е осъществил която и да е от двете форми на изпълнителното деяние, подс. П.М. е бил длъжен да изпълни споразумението, подписано на 16.06.2015 г., за сключването на което на 28.05.2015 г. било подписано неприсъствено Решение №373/28.05.2015 г. на МС на Р. България за одобряване на проекти на споразумения за дарение между правителството на Република България и Правителството на Република Турция на осн. чл.9, ал.2 и 3 и чл.17 от Закона за международните договори на Р. България.

На следващо място съгласно Решение № 447/2013 г. на ВКС по н. д. № 1399/2012 г., II н. о., НК „Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 НК изрично обявява, че наказателната отговорност е лична и този основен принцип на българското наказателно право изключва възможността да се претендира наказателна отговорност от колективи от хора и за решения на колективен орган. Без правно значение е кой от членовете какво мнение е изразил или каква позиция е застъпил при обсъждане на взетото решение, което обективира като резултат общата воля на колективния орган.“ В случая респ. без значение е, че предложението за сключване на споразумение между Р. България и Р. Турция за дарение на ваксини е предложено на членовете на Министерски съвет от подс. М.. Това е така, тъй като част от министрите от МС в условията на неприсъствено решение са се запознали с предложението, одобрили са го и са го подписали, с което са удостоверили своята воля и са взели решение за сключване на споразумение. Подс. М. със своите действия по приемане на ваксините предмет на дарението е изпълнил волята на колегиален орган, какъвто е Министерски съвет, поради което и не следва да носи наказателна отговорност за престъпление по чл.282 от НК, така както е формулирано в обвинителния акт. В такъв смисъл са и част от изложените възражения от адв.М., защитник на подс. М., които съдът напълно споделя.

На следващо място от писмо изготвено от свид. П.С.- Л., представител на „Санофи Пастьор“ за България става ясно, че лекарственият продукт Pentaxim 0,5 mL (IM Enjeksion) доставен от Р. Турция е сертифициран по сертификационната схема на СЗО за качество и безопасност, а квалифицираното лице на производителя е удостоверило, че ваксината е произведена и тествана съгласно процедурите посочени в Разрешението за употреба, както и че активната субстанция отговаря на изискванията на Монограф №1934 на Европейската фармакопея и на Серии №800, 878, 910 от техническия доклад на СЗО. Притежател на разрешението за употреба на доставената от Р. Турция ваксина е турския филиал на „Санофи Пастьор“. Производител на формулирания неразлят продукт на „Тетраксим“ (Tetraxim) бил „Санофи Пастьор-Франция“. Формулираният неразлят продукт се доставял от Франция на Турция, където крайния продукт бил пълнен в предварително напълнени спринцовки и се опаковал от „Мефар Ей Ес“ (Mefar A.S.) по силата на договор за възложено производство и съгласно лиценза на турския филиал на „Санофи Пастьор“, като притежател на разрешението за употреба. Компонентът „Пентаксим – Акт Хив“ (Pentaxim Act-HIВ) се произвеждал и освобождавал от „Санофи Пастьор - Франция“ и се доставял като краен продукт на Турция.

След като компонентата „Тетраксим“ бил напълнен в спринцовки, бил доставян от Р. Франция в Р. Турция в „Мефар Ей Ес“, същият се опаковал с Act-HIВ и се представял като краен продукт под търговската марка „Пентаксим“. Партидите били освободени само в Р. Турция и от „Санофи Пастьор - Турция“ и Турската национална лаборатория за контрол. „Мефар“, който бил възложен производител на „Санофи Пастьор - Турция“ имал GMP лиценз от турските здравни власти и съответства на всички приложими регулации на турската Агенция по лекарствата и медицинските изделия, включително GMP инспекции. Производствената база също така била редовно одитирана от екипите по качество на „Санофи Пастьор – Франция“. Заводът „Мефар“ притежавал GMP сертификат, издаден от турските здравни власти през юли 2013 г. В съответствие с турските регулации той бил валиден 3 години.“Тетраксим“- ът преди пълнене и Act-HIB били произведени в Европа, Франция в производствена база, която била инспектирана през юни или юли 2014 г.

Свид. Радишевски обяснява, че ваксините „Пентаксим“ внесена от Р. Турция отговарят на същия стандарт и същото качество като тези от Р. Франция. Различен е фактът, че има подизпълнител, който извършва пълненето на ваксините в Турция. Разликата с европейските лекарства била, че напълнената в Турция ваксина нямала сертификат за използването му в Европа. Същият сочи, че ако такава ваксина влезе на европейския пазар, тя следва да бъде проверена от оторизирана лаборатория, от Европейската агенция по лекарствата или от лицензирана българска лаборатория.

С писмо (л.101, т.16), ИАЛ е отговорила на заместник – министъра на здравеопазването А.П., че ИАЛ не възразява да бъде допуснат вноса на петкомпонентна ваксина, като е изписана само едната съставка на ваксината Haemophilos type B conjugate vaccine, след което е изписан обаче номера на самата петкомпонентна ваксина сериен номер №Р15004, съгласно Споразумение за дарение между правителствата на Р. България и Р. Турция, одобрено с Решение №373/28.05.2015 г. на МС.

Видно от сертификат за добра производствена практика – л.246-247, т.6 от СП производителят MEFAR ILAC SANAYII A.S. е инспектиран във връзка с изброени производители с лиценз за употреба, разположени извън Европейската Икономическа общност в съответствие с чл.111 (4) от Директива 2001/83/ЕО. От информацията, получена по време на последната инспекция на производителя, извършена на 2014-06-20 се считало, че производителят отговаря на изискванията на: Принципите и насоките на добри производствени практики, залегнали в Директива 2003/94/ЕО.

Преди да бъде направено дарението от Р. Турция свид. К. твърди, че било направено „страхотно проучване на ваксината“, като се установило, че тя всъщност е произведена в гр.Лион,Р. Франция и била абсолютно същата петвалентна ваксина, от която имала нужда България. Било извършено и проучване в кои държави се използва ваксината като била проверена и нейната безопасност. Тези действия по проучване били извършени от най-добрите експерти на МЗ. Сочи, че не е имало нито едно оплакване от странични ефекти вследствие приложението на тази ваксина на територията на Р.България.

От всичко гореизложено следва, че 5-валентната ваксина „Пентаксим“ внесена от Р. Турция е притежавала същите качествата, като тази произвеждана в Р. Франция и приемането й на територията на Р. България и впоследствие нейното използване, не е застрашило здравето и живота на гражданите на страната.

Видно от материалите по делото по отношение на рекомбинираната ваксина срещу вирусен хепатит тип Б с търговско наименование „ЕУВАКС“ в количество от 100 000 дози МЗ е посочило, че тази ваксина не е предназначена за изпълнение на „Имунизационния календар на Р. България“. С оглед създалата се бежанска криза, както и наличните данни в Министерството на здравеопазването за липса на ваксини на територията на целия ЕС, ваксината се съхранявала в склад и същата следвало да бъде прилагана при крайна необходимост и то само на лица, които не са обект на Имунизационният календар на Р. България. За обсъждането за прилагане на тази ваксина по отношение на бежанци в рамките на Експертния съвет по имунопрофилактика, сочи и свидетеля – проф. К.

Съгласно справка изготвена от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет изх.№РД13-394(2)/16.08.2016 г. (л.82-84, т.85 от ДП) според статистическата база данни на ДАБ при МС за периода от 01/01/2015 до 31/12/2015 регистрираният общ брой лица потърсили международна закрила на територията на Р България са 20 391. През 2015 г. общият брой на лицата с предоставена международна закрила е 2 092. По справка на Столичната регионална здравна инспекция за 2015 г. при провеждане на имунизационни кампании в центровете на ДАБ при МС и в имунизационния кабинет на инспекцията общия брой на приложените ваксини е 190, от които 59 бр. Hexacima и 19 бр. Pentaxim.

ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ЗАЩИТАТА

Действително обвинението повдигнато на подс. П.М. от представителите на прокуратурата с правно основание чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК е с много сложна конструкция, но същото не страда от пороците, изтъкнати от адв. К., които да се приравняват на допускане на съществени процесуални нарушения на правото на защита на подзащитния й, да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен. Видно от обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт подс. М. е обвинен за това, че е осъществил двете форми на изпълнителното деяние по чл.282, ал.1 от НК, а именно, че е нарушил и не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в посочените от прокурорите нормативни актове. В диспозитивната част на обвинението се претендира, че подс. М. е приел ваксините – 100 000 дози комбинирана петкомпонентна ваксина „Пентаксим“, произведена в завода „Мефар“, Турция и 100 000 дози за „Хепатит Б“ с търговското наименование „Еувакс Б“ едновременно нарушавайки и не изпълнявайки служебните си задължения и са изредени правните норми, които представителите на прокуратурата са счели, че е нарушил. В обстоятелствената част обаче на обвинителния титул прокурорите са разграничили изрично кои служебни задължения приемат, че подс. М. е нарушил и кои не е изпълнил, от което става ясна тяхната воля и не води до каквато и да било неяснота в тази част на обвинителния акт, респективно до нарушаване на правото на защита на подсъдимите лица.

ПО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.220 от НК повдигнато по отношение на подсъдимите П.М., А.П. и Л.Д.

Със съдебния си акт СНС е признал за невиновни подсъдимите П.М., А.П. и Л.Д. в извършването на престъпление по чл.220, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК за подс. М. и чл.220, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр. ал.1 от НК за подс. П. и чл.220, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за подс. Д., за това, че: На 27.11.2015 г. в гр. С., подс. М. като длъжностно лице - Министър на здравеопазването на Република България, избран с Решение на 43-то Народно събрание за избиране на Министерски съвет на РБ от 07.11.2014 г., в съучастие, като помагач с А.Д.П. ЕГН ********** - заместник-министър на здравеопазването на Република България, назначен със Заповед № КВ - 439 / 14.11.2014 г. на Министър - председателя на РБ - подбудител и помагач и Л.А.Д. с ЕГН **********,*** - НЦЗПБ“ ЕООД - извършител, подс. М. умишлено улеснил сключването на неизгодна сделка, като подписал - Договор за дарение на ваксини „БЦЖ“ № РД-06-230/27.11.2015 г. с Л.А.Д. с ЕГН **********,*** - НЦЗПБ“ ЕООД, в качеството си на представляващ Министерството на здравеопазването като министър и дарен по договора, подс. П. в качеството на подбудител и помагач умишлено склонил и улеснил подс. Д. да сключи неизгодна сделка – дарение на ваксини (Договор № РД-06-230/27.11.2015 г.№, като устно се разпоредил на директор Дирекция „Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването“ (НРОПЗ) в МЗ Л.В. да бъде изготвен договор за дарение на ваксини № РД -06-230/27.11.2015 г., който подписал след като същият бил подписан със съгласувателен подпис от В., изготвила договора Н.П.П. от отдел „Административни актове и договори“ към НРОПЗ и гл. секретар на МЗ П.Д.К. и разпоредил на секретарката си Н.Д. да извика на 27.11.2015 г. в МЗ управителя на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД Л.А.Д. и да му предостави вече подписания от него, В., П. и К. договор за дарение на ваксини, като й казал да му предаде: „Зам.министър П. остави този договор за Вас и каза да го подпишете. Всичко било наред и нямало да има проблеми" и подс. Д., който в качеството си на длъжностно лице – управител на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. съгласно Договор за възлагане на управление № РД -16-480/22.12.2014 г., сключен между него и министъра на здравеопазването на РБ – П.С.М., управляващ правата на държавата в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, наричан принципал като извършител съзнателно сключил неизгодна сделка – дарение на ваксини БЦЖ (250 000 ампули по 20 дози), като подписал Договор № РД-06-230/27.11.2015 г. в качеството си на дарител (като управител и представляващ „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. и от това е произлязла значителна вреда за предприятието „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД общо в размер на 427 788,31 лв. с ДДС (413 370 лв. стойността на общо 5 милиона дози (250 000 ампули по 20 дози) ваксина срещу туберколоза „БЦЖ“, 2 097,96 лв. застраховки и 12 221,22 лв. транспортни разходи.

Съдът намира за основателни изложените аргументи от адв. К., защитник на подс. П.М., относно това, че от доказателствата по делото не може да се установи точната дата на инкриминираното от прокуратурата деяние по чл.220, ал.1 от НК, касаещо подзащитния й. Твърди се в обстоятелствената част на обвинителния титул, че подс. М. в качеството си на помагач улеснил подс. Д. да извърши деянието като подписал като дарен – договора за дарение № РД-06-230/27.11.2015 г., който му бил предаден от подс. П. на неустановена дата след 27.11.2015 г., като обаче в диспозитива на обвинителния акт като дата на извършване на деянието се приема именно датата 27.11.2015 г. В обстоятелствената част на обвинителния титул от друга страна е посочено, че датата на подписване, респ. съвпадането на двете волеизявления на дарен и дарител е на неустановена дата след 27.11.2015 г. Оттук възниква и съществено противоречие в обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт, тъй като в диспозитивната се твърди, че договорът е подписан от подс. М. именно на 27.11.2015 г., от което следва да се разбира, че се твърди, че точно на тази дата подс. М. е положил своя подпис, като страна по него.

Съдебният състав на следващо място е съгласен с аргументите на адв. К., че така както е повдигнато обвинението на подс. М. противоречи на концепцията залегнала в българското наказателно право, а именно, че помагачът само следва да е улеснил извършването на деянието, а не да участва в самото извършване на престъплението. Във внесения в съда обвинителен акт се твърди, че подс. М. е улеснил подс. Д. да извърши деянието, като е подписал договора за дарение, който по своята правна природа е едностранен договор, тъй като само една от страните поема задължения, между МЗ и „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД на място дарен като представител на държавното учреждение. За да се сключи един договор, то и двете страни следва да направят волеизявление, като в случая това волеизявление е реализирано чрез подписване на договора от подс. Д. в качеството му на представляващ дарителя „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и подс. М. като представляващ дарения МЗ. Изпълнителното деяние се осъществява със сключването на сделката, т. е. с подписването на договора. (в този смисъл Решение № 180 от 23.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 571/2017 г., III н. о., НК). Така по пътя на логиката следва, че в случай, че държавното обвинение намира, че подписването на договора за дарение е правопораждащ факт и че в случай, че чрез това действие е извършено каквото и да било престъпление, то за да бъде довършен фактическия състав на сключването му е необходимо депозиране на насрещното волеизявление и на двете страни, които биха били извършители на престъплението, а не едната страна да е извършил, а другата помагач, както е посочено в обвинителния акт. В горната насока са и аргументите изложени от адв. В., защитник на подс. Д.. Съдът намира, че така констатираното противоречие обаче не представлява отстранимо съществено процесуално нарушение допуснато от представителите на прокуратурата при съставянето на обвинителния акт, а е представено разбиране от тяхна страна на гражданското и търговското право и тяхната проекция в наказателното право, което обаче съдът намира, че противоречи на основни правни принципи. От това следва, че допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, които са накърнили правото на защита на подсъдимите лица, а именно да разберат повдигнатото им обвинение е неотстранимо. Недопустимо е съдът да иззема правомощия на държавното обвинение закрепени в чл.127, т.3 от Конституцията на Р. България и да дава указания на прокуратурата по какъв начин да квалифицира деянието, което намира, че подсъдимите са извършили. В такива случаи единственият вариант за преодоляване на допуснатото противоречие, респ. нарушение, е оправдаване на лицето по повдигнатото обвинение.

Освен констатираното противоречие по отношение на обвинението повдигнато на подс. М., което представлява самостоятелно основание за оправдаването му, налице са редица други основания за признаването на подсъдимите П.М., Асен П. и Л.Д. за невиновни по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.220, ал.1 от НК.

Единственото, което бе установено с нужната категоричност в хода на съдебното следствие по делото бе, че подс. Л.Д. към 27.11.2015 г. е притежавал качеството на длъжностно лице, съгласно чл.93, т.1, б.“б“ от НК, тъй като на същия е било възложено да изпълнява ръководна работа в държавно предприятие с Договор за възлагане на управлението на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД с № РД -16-480/22.12.2014 г. (л.5-11, т.10 от ДП), сключен между подсъдимия и министъра на здравеопазването - д-р П.М., упражняващ правата на държавата в предприятието.

Неоснователни и непочиващи на закона са твърденията на представителите на държавното обвинение, че договорът за дарение представлява неизгодна сделка, тъй като е била налице пълна липса на необходимост от това дарение за „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, както и е сключена при неизгодни икономически условия. Неизгодна е онази сделка, която изобщо не е било необходимо да се сключва или макар и да е била необходима, е могло да бъде сключена при по-изгодни условия. Законосъобразното тълкуване на понятието "неизгодна сделка" по смисъла на чл. 220, ал. 1 от НК и в двете хипотези предполага действителна сделка. За да е осъществен съставът на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК, следва да е настъпила значителна вреда в резултат на сделката (в този смисъл Решение № 180 от 23.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 571/2017 г., III н. о., НК, Решение № 67 от 14.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 754/2009 г., III н. о., НК).

Сключеният на 27.11.2015 г. в гр.С. договор № РД-06-230/27.11.2015 г.( л.21-22, т.14 от ДП) между подс.М. в качеството му на министър на здравеопазването и принципал на дружеството „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и подс. Л.Д. в качеството му на управител на същото дружество е действителна, едностранна, реална сделка. С подписания договор „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД е отстъпило веднага, безвъзмездно и безусловно ваксини „БЦЖ“ на дарения МЗ (250 000 ампули по 20 дози) на стойност 427 788, 31 лв. Като основание за сключване на договора е посочен чл.225 от ЗЗД. От договора е видно, че същият се сключва във връзка с Решение № 373 на Министерския съвет от 28.05.2015 г. за одобряване на проекти за дарения между правителствата на Р. България и Р. Турция. Тази сделка е законосъобразна и е произвела своето правно действие. Била е сключена между управителя на дружество, чийто едноличен собственик на капитала е държавата и между представител на собственика на капитала на дружеството, а именно министъра на здравеопазването. Сделката е законосъобразна и действителна, тъй като както в нормативните актове, така и в заповедта за образуване на едноличното търговско дружество с ограничена отговорност (заповед № РД-18-143/10.11.2000 г. (л.2-3, т.10 от ДП) няма забрана управителят на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД да извършва дарение и да може безвъзмездно да се разпорежда с имущество на дружеството. Липсват такива забрани или пък ограничения на правомощията на управителя на държавното дружество в случая – д-р Л.Д., както в Търговския закон, така и в „Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала“ (ПРУПДТДДУК). В чл.11 от Правилника (ПРУПДТДДУК) са посочени действията, касаещи придобиване и разпореждане с имущество на едноличните дружества с ограничена отговорност, които могат да се извършват само от едноличния собственик на капитала, като дарението не попада сред тези действия. От Договора за възлагане на управление от 22.12.2014 г. на подс. Л.Д. е възложено управлението и представителството на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. В чл.3 от договора са регламентирани правомощията, които има единствено принципала на дружеството, а именно министъра на здравеопазването, който упражнява правата на държавата в дружеството и те са посочени в чл.3.9, 3.10, 3.11, 3.14, 3.15 и 3.17 – да взема решения за откриване или закриване на клонове и за участие в други търговски или граждански дружества, да взема решение за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях, да дава разрешение за кредитиране на трети лица и за даване на обезпечения в полза на трети лица, за сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг, да дава разрешение за разпоредителни сделки с дълготрайни активи, за наем на недвижими имоти с балансова стойност, която надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година, за сключване на договори за кредит, за съвместна дейност, за поемане на менителнични задължения и да дава разрешение за учредяване на ипотека и залог на дълготрайни активи на дружеството. От горното става ясно, че така цитирания договор за възлагане на управление не изключва сключването на дарение от подс. Д..

Както сочи в пледоариите си адв. В. договорът за дарение с оглед на правните му характеристики и на това, че е едностранен договор и безспорно поражда задължения само за едната страна по сделката - дарителя, е невъзможно да бъде извършена съпоставка с друга аналогична сделка, която да е по-благоприятна и това е така, тъй като винаги от патримониума на дарителя е налице излизане на облага в полза на дарения, а дареният няма задължението за насрещна материална престация. Дареният дължи благодарност на дарителя, от което следва, че тази сделка преследва неимуществени цели. Тогава следва да се обсъди втората хипотеза приета в съдебната практика, когато се приема, че може да е налице неизгодна сделка и тази хипотеза възниква, когато сключването на сделката въобще не е било необходимо. В разглеждания случай дарението на ваксини БЦЖ от страна на държавното дружество „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД е било необходимо с оглед изпълнението на Решение № 373 на Министерския съвет от 28.05.2015 г. за одобряване на проекти за дарения между правителствата на Р. България и Р. Турция. В самият договор за дарение е посочено, че той се сключва във връзка с взетото решение от МС за дарение на ваксини на Р. Турция, а именно осигуряване на ваксини БЦЖ за имунизационния календар на съседна на Р. България държава, при положение, че „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД е единственото дружество на територията на страната, което произвежда такъв биологичен продукт и следва да бъде осигурен от него. Сделката е била необходима и във връзка с обстоятелството, че правителството на Р. Турция е взело решение да дари на Р. България ваксини необходими за реализиране на имунизационния календар на държавата, необходими за най-малките и уязвими граждани на българското общество – за деца от 0 до 16 месеца. Влизайки по надълбоко в контекста на дарението осъществено между търговското дружество и МЗ и всички заобикалящи го обстоятелства следва да се вземе под внимание и обстоятелството, че сравнена стойността на дарената от Р. Турция на Р. България ваксини надхвърля 4 милиона лева стойността на биологичните продукти, които Р. България е дарила.

На последно, но не по важност място, съдът намира, че престъплението по чл.220 от НК не е осъществено от обективна страна, тъй като със сключването на договора за дарение не е настъпила твърдяната от представителите на прокуратурата значителна вреда за предприятието „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД общо в размер на 427 788,31 лв. с ДДС (413 370 лв. стойността на общо 5 милиона дози (250 000 ампули по 20 дози) ваксина срещу туберколоза БЦЖ, 2097,96 лв. застраховки и 12 221,22 лв. транспортни разходи. Такова становище е изразил и адв. В., защитник на подс. Д. в хода на съдебните прения, което настоящият съдебен състав напълно споделя. Това е така, тъй като МЗ е едноличен собственик на капитала на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, поради което е собственик и на всичко произведено от търговското дружество. Непочиващи на закона се явяват твърденията на прокуратурата, че с горната сума била намалена печалбата на търговското дружество. Съдържанието на съставомерния признак "значителни вреди" е изяснено с ППВС № 7/76 г. Категорично е посочено, че при престъпленията по чл. 220 от НК се търси отговорност за реално причинени вреди от длъжностните лица, а пропуснати печалби и ползи не се включват в понятието значителна вреда (Решение № 473 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 519/2009 г., II н. о., НК).

Съгласно чл.137, ал.1, т.2 от ТЗ от общото събрание на дружеството се решава по какъв начин да бъде разпределена печалбата. Тъй като „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД е дружество със 100% държавна собственост, така решения за това взема неговия принципал – министъра на здравеопазването д-р П.М., който е подписал и договора за дарение. В случая при сключването на договора за дарение има реално движение на блага, но преминаването на инкриминираното благо е в полза на едноличния собственик на търговското дружество, който взема решения по какъв начин да се процедира с печалбата съгласно ТЗ и съгласно чл.12, т.14 от ПРУПДТДДУК, така че с договора не е причинена каквато и да било вреда.

При престъплението по чл.220 от НК е задължително и изследването на изискуемия се признак "значителна вреда", включващ реално претърпените материални щети (намаляване на активите или увеличаване на пасивите на стопанския субект) и причинени други загуби (платени неустойки, лихви и глоби) -Решение № 4 от 8.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 1164/2018 г., I н. о., НК. Такива материални щети не бе доказано в хода на съдебното следствие да е претърпяло „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, вследствие на сключения договор за дарение на ваксини с МЗ. Видно от отчета за финансовото състояние на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД към 31.12.2015 г. (л.33, т.10 от ДП), годината, в която е сключен процесния договор за дарение на ваксини от страна на дружеството на МЗ, за 2015 г. печалбата на дружеството е била в размер на 9 870 000 лева. В сравнение със 2014 г., съгласно отразеното в същия отчет, а и в други документи приложени по делото печалбата на дружеството се е увеличила с 2 018 000 лева, тъй като печалбата за 2014 г. е била 7 852 000 лева. Така констатираното от съда става ясно и от отчета за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход за 2015 г. (л.34, т.10 от ДП)

Управителят на дружеството д-р Д. за 2015 г. в изпълнение на задълженията си е изготвил годишен финансов отчет и доклад, който бил приет от принципала – министъра на здравеопазването д-р П.М. без забележки видно от Протокол на едноличния собственик на капитала на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД № РД -16-92/19.04.2016 г. (л.37, т.10 от ДП). С цитирания протокол подс. Д. в качеството му на управител на търговското дружество е бил освободен от отговорност през отчетния период. На търговското дружество бил извършен и независим финансов одит от одитора Райна Д.С.. Видно от доклада на независимия одитор (л.27, т.10 от ДП) при извършен одит на приложения финансов отчет на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД включващ Отчет за финансовото състояние към 31.12.2015 г., Отчет за печалбата и загубата и другия всеобхватен доход, Отчет за промените в собствения капитал и Отчет за паричните потоци за годината – 2015 г., както и обобщеното оповестяване на съществуващите счетоводни политики и другите пояснителни положения, финансовия отчет представя достоверно всички съществени аспекти, финансовото състояние на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД към 31.12.2015 г., както и неговите финансови резултати от дейността и паричните потоци за годината, приключваща на тази дата, в съответствие с международните стандарти за финансово отчитане, приети от Комисията на ЕС.

С оглед на гореизложеното става ясно, че финансовата отчетност на търговското дружество е била водената съгласно стандартите установени в законите на страна и не е констатирано причиняването на каквато и да било вреда на дружеството вследствие на извършеното дарение. Освен това от писмените доказателства по делото и от обясненията на подс. Д. става ясно, че печалбата на дружеството е била влагана отново в търговското дружество, което довело до разрастване на неговата дейност, закупуване на скъпоструващо оборудване за производството на ваксини и тяхното ампулиране, както и откриване на значителен брой нови работни места от 290 за 2013 г. до 390 за 2016 г., докато предприятието е ръководено от подс. Д., при средна месечна брутна заплата от 2015 г. над 1700 лева. Така посочено е също в подкрепа на заключението както на съда, така и на подсъдимите лица и на техните защитници, че със сключването на въпросния договор не са причинени каквито и да било , още по-малко пък значителни вреди на търговското дружество „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД.

Предвид приетото от обективна страна, че деянието по чл.220, ал.1 от НК не е реализирано от подс. Д., съдът не е задължен да обсъжда субективната страна на деянието, но с оглед на пълнота на съдебния акт, съдебният състав ще изложи становището си и по отношение на субективната страна. Съдът намира, че цялата процедура по изготвянето на договора за дарение, който бил възложен от подс. П. на свид. Л.В. и възлагането му от нейна страна на свид. Н.П., и двете служители в МЗ, както и съгласуването му от свид. П.К. в качеството на главен секретар на МЗ и подс. П. в качеството му на заместник-министър на здравеопазването, чрез полагане на подписи, става ясна от показанията на свидетелите Л.В., Н.П., П.К., Н.Д., Т.Т. и обясненията на подс.Л.Д.. Показанията на тези свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви и са в пълен синхрон с обясненията дадени от подс. Л.Д.. Преди да бъде представен за подпис на подс. Д., документът е бил изготвен от юрист и е преминал цялата необходима съгласувателна процедура в МЗ. Когато е бил предоставен за подпис на подсъдимия, същият поискал да се запознае с документите въз основа, на които е изготвен и се е срещнал със служител на дирекция „Правна“ при МЗ, която му заявила, че законово договорът е изряден. Подс. Д. след подписването на договора е водил разговор както със свид. Т., който му заявил, че след като принципала иска сключването на този договор всичко е наред. Същият е имал среща и със свид. К., който му разяснил значението и необходимостта от сключването на договора, както и че всичко е законосъобразно издържано. По телефона подс. Д. и разговарял със свид. В.Б., главен счетоводител на дружеството, като същата на поставен от него въпрос му отговорила, че законодателно няма проблем „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД да дари ваксина на принципала си МЗ. С оглед на горното липсва умисъл действията на подс. Д. при подписването на инкриминирания договор за дарение да са били насочени към сключванена неизгодна сделка и причиняване на значителна щета на управляваното от него търговско дружество.

В хода на съдебното следствие от показанията на свид. Н.Д. (л.14-16, т.5 от СП), която изпълнявала длъжността секретар на заместник – министъра – подс. А.П. не се установяват твърдените факти в обвинителния акт, че подс. П. й разпоредил на 27.11.2015 г. да извика в МЗ управителя на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД подс. Л.Д. и да му предостави за подпис вече подписания от него, В., П. и К. договор за дарение на ваксини № РД-06-230/27.11.2015 г., като й казал да му предаде „Зам. министър П. остави този договор за Вас и каза да го подпишете. Всичко било наред и нямало да има проблеми“. Свидетелката в показанията си дадени лично и непосредствено пред съда на 07.10.2019 г. не излага твърдения да е отправяла подобни реплики към подс. Д.. Единствено акцентира на обстоятелството, че същият, когато дошъл в кабинета на заместник-министъра бил развълнуван и притеснен и търсил среща със свид. П.К. – главен секретар на МЗ към онзи момент. Фактите обаче така както се излагат в обвинителния акт по отношение на престъплението по чл.220, ал.1 от НК се установява от обясненията на подс. Л.Д., дадени в хода на съдебното производство, от което следва, че подс. Д. не е имал субективното знание, че извършва нещо престъпно, както твърди прокуратурата.

От горното следва, че освен обективната страна на престъплението по чл.220, ал.1 от НК липсва и субективната страна, тъй като подсъдимият Д., който се сочи, че е извършител на деянието, е подписал договора с пълното знание, за неговото съответствие със законите в страната.

Непочиващи на закона са твърденията на представителите на прокуратурата, че подс. Д. е съзнавал, че няма правомощия да извършва такива дарения съгласно сключения между него и подс. М. Договор за възлагане на управление на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД № РД -16-480/22.12.2014 г. Внимателния прочит на договора сочи, че подс. Д. има възможност да извършва дарения в полза на МЗ. Това, че свид. Бонка Енчева твърди, че МЗ не е сред субектите, на които дружеството може да дарява е нейно субективно виждане и разсъждение, непочиващо на закона. На следващо място действително в дружеството към момента на дарение 27.11.2015 г. липсвали установени правила за дарение, което обаче не означава, че дружеството е напълно лишено от възможността да сключва договори за дарение в качеството на дарител, като и в никой нормативен акт уреждащ дейността на дружествата с държавно участие, съдът не срещна такава забрана.

С оглед на обстоятелството, че съдът прие, че подс. Л.Д., който се твърди от държавното обвинение, че е извършител на деянието по чл.220, ал.1 от НК, не е реализирал престъплението от субективна и обективна страна, то следва, че и подс. М. не е реализирал вменените му като престъпни действия в качеството на помагач, свързани с това престъпление. Не се установи по какъвто и да е начин подс. М. да е извършил по отношение на подс. Д. действие, което може да се субсумира под нормата на чл.20, ал.4 от НК, а именно да го е улеснил в извършването на престъплението по чл.220, ал.1 от НК чрез съвети, разяснения,обещания да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки. От събраните по делото доказателства става ясно, че подс. М. не е комуникирал и не се е срещал по какъвто и да било начин с подс. Д. по повод на инкриминирания договор за дарение, за да може да го подпомогне при извършване на вмененото му престъпление.

От доказателствата по делото не се установи също така подс. А.П. да е участвал в престъплението по чл.220, ал.1 от НК като подбудител и помагач по отношение на извършителя – подс.Л.Д., така както се сочи във внесения в съда обвинителен акт. С оглед обстоятелството, че съдът прие, че подс. Д. не е реализирал престъплението по чл.220, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна, то по логически път следва и изводът, че соченият за помагач и подбудител - подс. П. също не е извършил вмененото му деяние. Съгласно теорията подбудителството е форма на интелектуално участие в престъплението, което се отнася за формиране на умисъла у извършителя. Съгласно чл.20, ал.3 от НК „...подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението..“.

Вменените на подс.П. действия по реализиране на деянието по чл.220, ал.1 като подбудител и помагач се изразяват в това, че устно се разпоредил на директор Дирекция „Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването“ (НРОПЗ) в МЗ Л.В. да бъде изготвен договор за дарение на ваксини № РД -06-230/27.11.2015 г., който подписал след като същият бил подписан със съгласувателен подпис от В., изготвила договора Н.П.П. от отдел „Административни актове и договори“ към НРОПЗ и гл. секретар на МЗ П.Д.К. и разпоредил на секретарката си Н.Д. да извика на 27.11.2015 г. в МЗ управителя на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД Л.А.Д. и да му предостави вече подписания от него, В., П. и К. договор за дарение на ваксини, като й казал да му предаде: „Зам.министър П. остави този договор за Вас и каза да го подпишете. Всичко било наред и нямало да има проблеми". Тези действия обаче са напълно законосъобразни и са израз на изпълнение от страна на подс. П. на правомощията му в качеството на заместник-министър на здравеопазването.

Действително съгласно писмо от НЦЗПБ изх.№100-100/11.04.2017 г. (л.31, т.163 от ДП) заболяваемостта през 2015 г. в България е била 23,00 на 100 000 души население, съгласно официалните данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията. Посочено е още, че през последните години в страна са отбелязва траен спад на заболяваемостта от туберколоза. Имунопрофилактиката срещу заболяването от туберколоза е пряко свързано с раждаемостта в България, а не със заболяваемостта от туберколоза, т.е. ако раждаемостта се повиши, ще се повиши и нуждата от имунопрофилактика. Съгласно Националния имунизационен календар на страната задължително на всяко новородено дете в родилния дом до 48 – я час се поставя ваксина БЦЖ. След това на деца от 7, 11 и 17-годишна възраст съответно се провежда предваксинално изследване с туберкулинов кожен тест (тест на Манту) и само, ако тестът е отрицателен (0-5 мм вкл.) само тогава на съответната възраст детето се реимунизира. При нормергична реакция (6-14 мм вкл.) реимунизация с БЦЖ не се прави. Така констатираното обаче несъответствие между заявеното от министъра на здравеопазването и статистиката съобщена от НЦЗПБ, не води непременно до извода за наличие на умисъл у подс. М. да извърши престъпление по чл.220, ал.1 от НК.

ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ПРОКУРАТУРАТА

Становището на държавното обвинение за това, че сключеното междудържавно споразумение, закрепено в Решение №373 на МС от 28.05.2015 г. за одобряване на проекти на споразумения за дарения между правителствата на Р. България и Р. Турция, касаещо дарение на ваксини БЦЖ от Р. България на Р. Турция, не е влязло в сила, поради което липсва и основание за сключване на договор за дарение между МЗ и „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. На първо място това е така, тъй като в Договора за дарение на ваксини № РД-06-230/27.11.2015 г. е посочено, че договорът е във връзка с горепосоченото решение, а не че същото и валидното му приемане обуславя по някакъв начин сключването на договора за дарение между търговското дружество и държавата. И на второ място, както съдът посочи по-горе в мотивите си, намира, че сключените междудържавни споразумение за дарение на ваксини са правно валидни и отговарят на процедурата уредена в закона за международните договори.

По отношение на констатираното от представителите на прокуратурата несъответствие в датата на договора за дарение между „Б.Б. - НЦЗПБ“ и МЗ (27.11.2015 г.) и реално извършеното дарение на ваксини (17.09.2015 г.) между Р. България и Р. Турция, търговското дружество „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД и заключението, че това се явява последващо при вече направено „формално по документи“ дарение от „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД на МЗ от 27.11.2015 г., съдът намира, че това не прави сключения договор неизгоден или пък подписването му от страните по него да представлява реализиране на престъпление. Съгласно облигационното право е възможно сключването на договори с различни условия и модалитети като може да е предвидено предварително изпълнение на договора, както в настоящия случай или пък отложено изпълнение, което не противоречи в никакъв случай на закон.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД е имало сключен договор с канадското дружество „Интервакс“, по силата, на който били предоставени изключителните права на това дружество за разпространение на БЦЖ ваксина за целия свят с изключение на Р.България и Р. Северна Македония. Произвежданите количества от „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД ваксини „БЦЖ“ били с капацитет 2 700 000 ампули годишно, като същите били произвеждани след заявки на „Интервакс“ при спечелени търгове на нуждите на СЗО, УНИЦЕФ и ПАХО. По отношение на обширно представената и обсъдена от представителите на прокуратурата кореспонденция между представители на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и „Интервакс“ по повод извършеното от първото търговско дружество дарение на ваксини на МЗ, както и изчислената търговска загуба от страна на канадското дружество от така извършената сделка от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, съдът намира, че не следва да коментира същите в мотивите си, тъй като те са неотносими към предмета на настоящото производство и по съществото си представляват предмет на разискване в едно евентуално търговско дело по претендиране неизпълнението на търговски договор между търговските дружества, а не основание за търсене на наказателна отговорност на изправените пред съда подсъдими лица. За пълнота обаче на съдебния акт следва да се посочи, че инкриминираният договор за дарение касае извършването на безвъзмездна сделка, с която „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, чийто собственик е държавата, дарява на МЗ на Р. България общо 5 милиона дози (250 000 ампули по 20 дози) ваксина срещу туберколоза „БЦЖ“. От горното следва, че страна по договора не е турската държава или пък търговско дружество регистрирано в Р. Турция и изчисленията направени от прокуратурата какви са търговските загуби на „Интервакс“ от дарението (л.19-20 от пледоарията на прокуратурата в съдебно заседание на 30.09.2021 г.) са без каквото и да било правно значение за предмета на делото и за разкриване на обективната истина по същото. Противно на становището на прокуратурата съдът намира, че ръководството на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД не е било длъжно да уведомява и да дава отчет на канадското дружество „Интервакс“ какви сделки сключва или пък има намерение да сключи извън поетия обем продукция по договора с това дружество. Принципал на същото е министърът на здравеопазването и дружеството дължи отчет единствено на своя собственик.

ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ЗАЩИТАТА

Съдът намира за неоснователни аргументите на адв. К. и адв. М., защитници на подс. М., по отношение на това, че Договорът за дарение от 27.11.2015 г., сключен между „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и МЗ е нищожен, респ. не е произвел действие, поради което и не обективира реализирането на неизгодна сделка. Коментираният договор за дарение на БЦЖ ваксини е сключен между „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и МЗ, като в самия документ е посочено, че се сключва във връзка с Решение №373 на МС от 28.05.2015 г., а не на основание мотивираното решение на МС, поради което и субектите в този договор не следва непременно да съвпадат със субектите посочени в решението на МС. На следващо място договорът за дарение по дефиниция съгласно чл.225 ЗЗД е реален договор и е действителен когато има реална размяна на блага. Действителното движение на 5 милиона дози ваксина БЦЖ към момента на сключване на договора е било осъществено от търговското дружество към правителството на Р. Турция, но за да е действителен договорът не е непременно необходимо непременно дарения да получи съответното благо, то може да бъде наредено от дарения да бъде получено и от трето лице, както се е случило в разглеждания случай. Договорът може да бъде сключен и постфактум след фактическото предаване на дарените вещи. Горните възможности са все възможни модалитети на договора за заем, които не са забранени от ЗЗД и ТЗ. Така, че противно на становището на адв. К. и адв.М., съдът намира, че сключеният договор е действителен и е произвел своето правно действие.

ПО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.219, ал.4 вр. ал.2 от НК по отношение на подс.П.М. и по чл.219, ал.4 вр. ал.1 от НК по отношение на Л.Д. и Р.А. – БАЗА „ЛЮЛИН“, кв.“СУХОДОЛ“.

Съдът е признал за невиновен и е оправдал подс. Л.Д. по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.219, ал.4 вр. ал.1 от НК, за това, че: В периода от 20.06.2016 г. до 01.07.2016 г. в гр.С., като длъжностно лице - Управител в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С., съгласно Договор за възлагане на управление № РД-16-480/22.12.2014 г., сключен между Министъра на здравеопазването - П.М., управляващ правата на държавата в „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, наричан „Принципал“ и Л.Д., като за времето от 23.06.2016 г. до 01.07.2016 г. в качеството си на управител на дружеството бил заместван от ръководителя на отдел „Производство“ в дружеството Р.В.А. с ЕГН **********, съгласно Заповед за заместване № 19/23.06.2016 г., не положил достатъчно грижи за управление и стопанисване на повереното му имущество и възложената му работа, регламентирани в: 1. чл.6, ал.1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор - Ръководителят на организациите по чл.2 (Организации от публичния сектор са - т.7 Търговски дружества по чл.61 от Търговския закон и държавните предприятия по чл.62, ал.3 от Търговския закон) отговарят за постигане целите на организацията, като управляват публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин; 2. Договор за възлагане на управление на ЕООД с държавно имущество „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. № РД-16-480/22.12.2014 г. - чл.6.1 Управителят е длъжен да управлява „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД в съответствие с действащото законодателство, утвърдената програма и с грижата на добър стопанин; чл.6.6 Да уведомява незабавно в писмена форма Принципала за всички обстоятелства със съществено значение за дружеството, като в нарушение на издаденото на „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД от Изпълнителна Агенция по лекарствата (ИАЛ) Разрешение за производство/внос на лекарствени продукти № P-I-08-008/08.04.2016 г. и Наредба № 15/17.04.2009 г. „За условията за издаване на разрешение за производство/внос и принципите и изискванията за добра производствена практика на всички видове лекарствени продукти, на лекарствени продукти за клинично изпитване и на активни вещества“ - чл.10: Лицата, получили разрешение за производство/внос са длъжни: т.2 Да осигурят помещения и оборудване за извършване на всички производствени дейности в съответствие с условията на издаденото разрешение за производство/внос и разрешение за употреба; т.4 Да спазват принципите на ДПП на лекарствени продукти и активни вещества и „Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина“ (ЗЛПХМ) - чл. 156, ал. 1 - Притежателят на разрешение за производство подава заявление при промяна на: т.4. местонахождението или преустройство на някой от обектите за производство, контрол или съхранение, допуснал в производствената база на дружеството в гр. С., кв. Суходол, база Люлин (без „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД за тази база да са уведомили чрез подадено заявление и без да има разрешение от ИАЛ за производство и съхранение на ваксина „Тетадиф“ като краен неразлят продукт - бълк и краен разлят продукт в ампула) да се произведе под ръководството на ръководителя на отдел „Производство“ и заместващ го за времето от 23.06.2016 г. до 01.07.2016 г. включително - Р.А. ваксина „Тетадиф“ като краен продукт в голи ампули и неразлят краен продукт - бълк от партиди: КНПТд 342t с партидни номера на краен продукт D1342-01 и D1342-02; КНПТд 343t с партидни номера на краен продукт D1343-01 и D1343-02; КНПТд 344t с партидни номера на краен продукт D1344-01 и D1344-02 и в резултат на това е последвала значителна щета за дружеството „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД в размер общо 110 003,46 лв. (15 797,17 лв. преки разходи, 87 445 лв. незавършено производство на етап 47% и 6 761,29 лв. за 504 л. „Тетадиф в бълк“), представляващи разходи за производство на ваксина „Тетадиф“ - 1 013 660 голи ампули от по 0,5 мл. всяка и 504 л. „Тетадиф в бълк“ от партиди: КНПТд 342t с партидни номера на краен продукт D1342-01 и D1342-02; КНПТд 343t с партидни номера на краен продукт D1343-01 и D1343-02; КНПТд 344t с партидни номера на краен продукт D1344-01 и D1344-02, като предметът на престъплението е в особено големи размери и престъплението представлява особено тежък случай.

С присъдата си СНС е оправдал подс. Р.А., за това да е извършил престъпление по чл.219, ал.4 вр. ал.1 от НК, което е неразривно свързано с повдигнатото по-горе обвинение на подс. Л.Д., за това, че: В периода от 20.06.2016 г. до 01.07.2016 г. в гр.С., като длъжностно лице - завеждащ отдел „Производство“ в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С., съгласно длъжностна характеристика за длъжността от 01.12.2011 г., като за времето от 23.06.2016 г. до 01.07.2016 г. действал и в качеството на управител на дружеството, съгласно Заповед за заместване № 19/23.06.2016 г., не положил достатъчно грижи за управление и стопанисване на повереното му имущество и възложената му работа, регламентирани в: 1. чл.6, ал.1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор - Ръководителят на организациите по чл.2 Организации от публичния сектор са - т.7 - Търговски дружества по чл.61 от Търговския закон и държавните предприятия по чл.62, ал.3 от Търговския закон отговарят за постигане целите на организацията, като управляват публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин; 2. Договор за възлагане на управление на ЕООД с държавно имущество „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. № РД-16-480/22.12.2014 г. между Министъра на здравеопазването П.М., управляващ правата на държавата в „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, наричан „Принципал“ и Л.Д.,*** - НЦЗПБ“ ЕООД - чл.6.1 Управителят е длъжен да управлява „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД в съответствие с действащото законодателство, утвърдената програма и с грижата на добър стопанин; чл.6.6 Да уведомява незабавно в писмена форма Принципала за всички обстоятелства със съществено значение за дружеството; 3.Длъжностна характеристика от 01.12.2011 г. - „Ръководителя на отдел „Производство“: А т.1 Отговаря за производството на лекарства за хуманната медицина и медицински изделия, произвеждани в „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, т.2. Утвърждава производствени и контролни документи. Отговаря за изпълнението на производствените операции съгласно ДПП; Б т.1 Осигурява производството и съхранението на лекарствените продукти и медицинските изделия да се извършва в съответствие с утвърдената при регистрацията документация; Изпълнява задачи, поставени от управителя на „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД и се отчита за извършената работа пред него писмено, устно и с документи; Носи отговорност за качеството на извършената работа, като в нарушение на издаденото на „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД от Изпълнителна Агенция по Лекарства (ИАЛ) Разрешение за производство/внос на лекарствени продукти № P-I-08-008/08.04.2016 г. и Наредба № 15/17.04.2009 г. „За условията за издаване на разрешение за производство/внос и принципите и изискванията за добра производствена практика на всички видове лекарствени продукти, на лекарствени продукти за клинично изпитване и на активни вещества“ - чл.10: Лицата, получили разрешение за производство/внос са длъжни: т.2 Да осигурят помещения и оборудване за извършване на всички производствени дейности в съответствие с условията на издаденото разрешение за производство/внос и разрешение за употреба; т.4 Да спазват принципите на ДПП на лекарствени продукти и активни вещества и „Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина“ /ЗЛПХМ/ - чл. 156, ал.(1) Притежателят на разрешение за производство подава заявление при промяна на: т.4. местонахождението или преустройство на някой от обектите за производство, контрол или съхранение, разпоредил в производствената база на дружеството в гр. С., кв. Суходол, база Люлин (без „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД за тази база да са уведомили чрез подадено заявление и без да има разрешение от ИАЛ за производство и съхранение на ваксина „Тетадиф“ като краен неразлят продукт - бълк и краен разлят продукт в ампула) да се произведе ваксина „Тетадиф“ като краен продукт в голи ампули и неразлят краен продукт - бълк от партиди: КНПТд 342t с партидни номера на краен продукт D1342-01 и D1342-02; КНПТд 343t с партидни номера на краен продукт D1343-01 и D1343-02; КНПТд 344t с партидни номера на краен продукт D1344-01 и D1344-02 и в резултат на това е последвала значителна щета за дружеството „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД в размер общо 110 003,46 лв. (15 797,17 лв. преки разходи, 87 445 лв. незавършено производство на етап 47% и 6 761,29 лв. за 504 л. „Тетадиф в бълк“), представляващи разходи за производство на ваксина „Тетадиф“ - 1 013 660 голи ампули от по 0,5 мл. всяка и 504 л. „Тетадиф в бълк“от партиди: КНПТд 342t с партидни номера на краен продукт D1342-01 и D1342-02; КНПТд 343t с партидни номера на краен продукт D1343-01 и D1343-02; КНПТд 344t с партидни номера на краен продукт D1344-01 и D1344-02, като предметът на престъплението е в особено големи размери и престъплението представлява особено тежък случай.

Съдът е намерил, че подсъдимите Л.Д. и Р.А. не са извършили вмененото им деяние по чл.219, ал.4 вр. ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НК ги е оправдал по повдигнатото им обвинение.

По делото са събрани достатъчно доказателства, които сочат, че подс. Л.Д. към посочения в обвинението период 20.06.2016 г. – 01.07.2016 г., като период на извършване на престъплението по чл.219, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, е притежавал качеството на „длъжностно лице“, тъй като е изпълнявал длъжността на управител на търговско дружество, чиито капитал е изцяло държавна собственост, а именно „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД (виж по-горе в мотивите при разискване на качеството „длъжностно лице“ на подс.Л.Д. за престъплението по чл.220 от НК).

Подс. Р.А. също в периода, посочен в обвинителния акт 20.06.2016 г. - 01.07.2016 г. е притежавал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.“б“ от НК, тъй като същият в качеството си на ръководител на Отдел „Производство“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД е извършвал работа свързана с управлението и пазенето на чуждо имущество в държавно предприятие. Съгласно Раздел I, буква А от длъжностната характеристика на длъжността – ръководителят на отдел „Производство“ (л.9-11,т-21 от ДП), подс. А. е отговарял за производството на лекарства за хуманната медицина и медицински изделия, произвеждани в „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД; утвърждавал е производствени и контролни документи и е отговарял за изпълнението на производствените операции съгласно ДПП;

От събраните по делото доказателства в това число и от обясненията на подс. Л.Д. става ясно, че той е бил в платен годишен отпуск за времето от 23.06.2016 г. до 01.07.2016 г., от което следва, че прокуратурата неправилно му е вменила извършването на престъпни действия, когато не е бил на работа и не е изпълнявал функциите на управител на търговското дружество за времето от 23.06.2016 г. до 01.07.2016 г. Ползването на отпуск е конституционно закрепено право на всеки служител или работник, съгласно чл.48 от Конституцията и чл.155 от КТ, което представлява полагащо се време извън работа, в рамките на което служителят или работникът не реализира трудовите си функции. Освен горното в нормативната уредба касаеща правомощията на подс. Д. и в Договора за възлагане на управление не е установено задължение на подсъдимия, когато излиза в отпуск и отсъства от работа задължително да определя свои заместник, както и не е посочено какви права и задължения следва да бъдат възложени на заместващото го лице по силата на закона или по силата на договора за възлагане на управление и какви правомощия има самият управител по отношение на това лице. Изложени твърдения в тази насока липсват и в обвинителния акт. С оглед на горното безспорно установено е по делото, че подс. Д. не е реализирал възложените му с Договор за възлагане на управление на ЕООД с държавно имущество „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД права и задължения за времето от 23.06.2016 г. до 01.07.2016 г., тъй като в този период не е бил на работа и не е участвал в управлението на дружеството, респ. не е имал задължението да контролира действията на подс. Р.А., за когото се твърди в обвинителния акт, че е ръководил процеса по производство на инкриминираната ваксина „Тетадиф“ в база „Люлин“, в кв.“Суходол“, гр.С.. В горната насока са и възраженията на адв. В., защитник на подс. Д., изтъкнати в хода на съдебните прения по делото, които съдът споделя. Следователно е необходимо повдигнатото обвинение по отношение на подс. Д. да бъде разгледано за периода от 20.06. до 22.06.2016 г. включително, докато същият е бил на работа.

Основателни на следващо място са аргументите изложени от адв. В. и от адв. Станиславова по отношение на допуснати от прокуратурата нарушения на процесуалните правила при повдигането на обвинение както на подс. Д., така и рефлектиращи върху обвинението на подс. А., тъй като липсват изложени в обвинителния акт фактически твърдения. Липсата на достатъчно фактология касае изпълнителните деяния вменени на двамата подсъдими, като се сочи, че не са положили достатъчно грижи за управление и стопанисване на повереното им имущество и възложената им работа, но от обвинителния титул не става ясно какво представителите на държавното обвинение разбират под достатъчно грижи за управлението и достатъчно грижи за стопанисването и какви конкретно са тези грижи, както кое е повереното на подсъдимите имущество и каква е възложената им работа. Съгласно съдебната практика има разграничителен критерий и той следва да е ясно обяснен в обвинителния акт, за да разберат подсъдимите лица обвинението си и да се защитават адекватно по него. Така констатираното нарушение на процесуалните правила се явява съществено такова, но не е изтъкнато в хода на проведеното по делото разпоредително заседание, както и не е констатирано от съда служебно. С оглед обаче на постановения краен първоинстанционен акт, с който съдът е признал подсъдимите Л.Д. и Р.А. за невиновни по повдигнатото им обвинение, настоящият съдебен състав намира, че съществения процесуален порок е изправен и това не представлява основание за връщане на делото на прокуратурата, респ. за отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт.

В обвинителният акт е посочено, че при подс. Л.Д. задължението за полагане на грижи за управление и стопанисване на повереното му имущество и възложената му работа, е регламентирано в чл.6, ал.1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор – ръководителят на организациите по чл.2 (организации от публичния сектор са – т.7 Търговските дружества по чл.61 от ТЗ и държавните предприятия по чл.62, ал.3 от ТЗ) отговарят за постигане целите на организацията, като управляват публичните средства по законосъобразен, икономичен и ефективен начин. Като правна обосновка на необходимостта от полагане на достатъчно грижи за управлението и стопанисването на повереното на подс. Д. имущество и възложената му работа се сочи и Договора за възлагане на управление на ЕООД с държавно имущество „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД № РД -16-480/22.12.2014 г. подписан от министъра на здравеопазването, управляващ и представляващ правата на държавата в „Б.Б. – НЦЗПБ“ и подс. Л.Д., изпълняващ длъжността управител на търговското дружество и по-конкретно чл.6.1 и чл.6.6.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая цитираната по-горе норма на чл.6 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е относима към длъжностното качеството на подс. Л.Д., тъй като същият е изпълнявал длъжността управител на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД въз основа на Договор за възлагане на управление на ЕООД с държавно имущество от 22.12.2014 г. Съдът обаче достигна до извода, че за времето, посочено в обвинителния акт от 20.06.2016 г. до 01.07.2016 г. същият не е бездействал и респ. не е нарушил закона и посочените клаузи на Договора за възлагане на управление, тъй като не е допуснал в база „Люлин“, без да има надлежно разрешение от ИАЛ, да се произведе под ръководството на подс. Р.А., ръководител на отдел „ПРоизводсто“ в търговското дружество ваксина „Тетадиф“ като краен продукт в голи ампули и неразлят краен продукт, така както се твърди в обвинителния титул.

Това е така, тъй като съдът намира, че по делото не бе доказано по безспорен и категоричен начин, че действително е било извършвано производство на ваксина „Тетадиф“ в производствената база на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, находяща се в кв. „Суходол“ в нарушение на издаденото на търговското предприятие разрешение и Наредба №15/17.04.2009 г. и по-долу в мотивите си ще изложи подробно своите аргументи в тази насока. С оглед на това съдът прие, че подс. Д. не е бездействал и не е нарушил и задълженията регламентирани в чл.6, ал.1 от ЗФУКПС и по чл.6.1 и чл.6.6 от Договора за възлагане на управление на ЕООД с държавно имущество „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. № РД-16-480/22.12.2014 г.

Съдът намира за неоснователни възраженията на адв. В., защитник на подс. Л.Д., относно това, че ЗФУКПС към инкриминирания период 2016 г., въобще не се е отнасял за дружество като „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, което е търговско дружество със 100 % държавна собственост на капитала и е учредено по ТЗ като търговско дружество. Адв. В. сочи още, че съгласно чл.2, т.7 от същия закон в редакцията му към 2016 г., нормативният акт се отнася единствено за търговец – публично предприятие, каквото според него „Б.Б. – НЦЗПБ“ не е. Намира, че такъв тип дружество като „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, с изменението на закона, но едва с ДВ бр.13/12.02.2019 г., вече попада в обхвата на ЗФУКПС. Съдът предполага, че конкретно в пледоарията си адв.В. е имал в предвид изменението на чл.2, ал.2, т.8 (изм. – ДВ, бр.13 от 2019 г.) от Закона, в която е посочено, че по смисъла на този закон организации от публичния сектор са: търговските дружества включително лечебните заведения, с над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала. Съдебният състав въз основа на знанията, с които разполага по търговско право намира следното: Най-краткото определение за еднолично търговско дружество е това дружество, чиито дялове или акции принадлежат само на едно лице. Класификации на едноличните търговски дружества могат да бъде направени в зависимост от правно организационните им форми – ЕООД и ЕАД, които са само капиталови търговски дружества. Дружествата също така могат да бъдат разделени в зависимост от едноличния собственик на капитала. Те биват публични предприятия – търговски дружества, при които притежател на капитала е държавата или общината. В чл.61, ал.1 от ТЗ е посочено, че държавното и общинско предприятие може да бъде еднолично търговско дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество, като дружеството „Б.Б. - НЦЗПБ“ е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, и частни при които собственик на капитала е различен от държавата и общината.

Държавните еднолични търговски дружества с ограничена отговорност се образуват от Министерския съвет, ресорни министри или други държавни органи в съответствие с отрасловата компетентност. В случая „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД е образувано на основание Постановление № 191 на МС от 21.09.2000 г. Съгласно чл.5 от учредителния акт, органи на дружеството са едноличния собственик на капитала и управителят. В чл.5, ал.2 от същия документ е посочено, че правата на собственост на държавата като едноличен собственик на капитала са упражняват от министъра на здравеопазването. С оглед на всички гореизложено съдът намира, че „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД по своята правно организационна форма, представлява търговец – публично предприятие.

В обвинителния акт се сочи, че като ръководител на отдел „Производство“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД подс. А., като за времето от 23.06.2016 г. до 01.07.2016 г. действал и в качеството на управител на дружеството, съгласно Заповед за заместване № 19/23.06.2016 г., не положил достатъчно грижи за управление и стопанисване на повереното му имущество и възложената му работа, регламентирани в: 1. чл.6, ал.1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Договор за възлагане на управление на ЕООД с държавно имущество „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. № РД -16-480/22.12.2014 г., сключен между принципала на дружеството министъра на здравеопазването – министър П.М. и подс. Л.Д. и длъжностната характеристика на длъжността ръководител „Производство“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД (на конкретно разпоредби от раздел А I, т.1 и т.2 и раздел Б, т.1). Следва да бъде отбелязано, че от обвинителния акт и от изложеното в хода на съдебните прения, не става ясно защо държавното обвинение приема, че подс. А. е имал качеството на управител на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за периода от 23.06. до 01.07.2016 г., след като цитираната заповед за заместване обхваща само периода от 27.06.2016 г. до 01.07.2016 г. Посочената норма на чл.6, ал.1 от ЗФУКПС не създава задължение по отношение на подс. А. за полагане на грижи за управлението и стопанисването на имуществото на търговското дружество, в което той е служител или пък на възложената му работа. Нормата на чл.6, ал.1 от закона има в предвид единствено ръководителя на организация в публичния сектор. Видно от събраните по делото писмени доказателства подс. Р.А. е заемал висока длъжност в йерархията на държавното предприятие, но не и тази на ръководител, респ. управител.

На следващо място цитираната в обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт Заповед № 19/23.06.2016 г., с която подс. Д. е разпоредил да бъде заместван за времето от 27.06.2016 до 01.07.2016 г. не оправомощава подс. А. с права и не делегира задължения, които подс. Д. има в качеството на управител на търговското дружество и които произтичат от подписания от него договор за възлагане на управление. Заповедта буквално гласи „Нареждам: Определям за свой заместник гл. ас. Р.В.А. – завеждащ отдел „Производство“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за периода от 27.06.2016 г. до 01.07.2016 г. вкл. Заместникът може да подписва и подпечатва документи вместо управителя, включително и банкови.“ Следователно подс. А. е имал правото единствено да подписва и подпечатва документи, изходящи от търговското дружество, но не и да реализира в пълен обем правомощията на управителя. На следващо място посочения акт, от който според прокуратурата произтичат задълженията на подс. А. да полага съответните грижи за повереното му имущество и възложената му работа, е Договорът за възлагане на управление № РД-16-480/22.12.2014 г. Цитираният договор обаче също не предоставя каквито и да било права или пък да делегира задължения по отношение на подс. А.. По своята същност този договор е частен документ и страни по него са принципалът на дружеството – министъра на здравеопазването и подс. Л.Д. и само за тях договорът поражда права и задължения. Подс. Р.А., няма каквото и да било качеството по този договор, а по делото липсват доказателства той въобще да е запознат със съдържанието на документа. Подс. А. на следващо място не е адресат на нормата на чл.6, ал.1 от ЗФУКПС във второто сочено в обвинителния акт качество на завеждащ отдел „Производство“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, тъй като такива са единствено ръководителите на публичните предприятия. Както бе посочено по-горе същият не е страна и по Договора за възлагане на управление от 22.12.2014 г. и той не поражда каквито и да било права и задължения за него. Единствено относими към обвинението на подс. А. за престъплението по чл.219, ал.4 вр. ал.1 от НК, което се твърди, че е извършил в качеството на длъжностно лице – завеждащ отдел „Производство“, са посочените задължения фигуриращи в длъжностната характеристика на длъжността „ръководител на отдел „Производство“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, подписана от подсъдимия на 01.12.2011 г. Съдебният състав на следващо място достигна до извода, че по делото не бяха събрани достатъчни доказателства, че на производствената база "Люлин“ в кв. „Суходол“ е произведена ваксина „Тетадиф“ като краен неразлят продукт – бълк и краен разлят продукт в ампула в нарушение на издаденото на търговското дружество от ИАЛ Разрешение за производство/внос на лекарствени продукти № Р-I-08-008/08.04.2016 г. и на разпоредбите на Наредба №15/17.04.2016 г., като по-долу в мотивите си съдът ще изложи своите аргументи в тази насока. Следователно липсват и доказателства подс. А. да е разпоредил производството на ваксина „Тетадиф“, в резултат на което се твърди в обвинителния акт, че е последвала значителна щета за дружеството „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД в размер на 110 003,46 лева.

В обвинителният акт се сочи, че подс. Л.Д. в качеството си на управител на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и подс. Р.А. като завеждащ отдел „Производство“ в същото дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД , а за времето от 23.06.2016 г. до 01.07.2016 г. като е действал в качеството на управител на дружеството, в нарушение на издаденото от ИАЛ разрешение за производство № P-I-08-008/08.04.2016 г. и Наредба № 15/17.04.2009 г. за условията за издаване на разрешение за производство/внос на лекарствени продукти и принципите и изискванията на добрата производствена практика (ДПП) на всички видове лекарствени продукти за клинично изпитване и на активни вещества, чл.10: Лицата, получили разрешение за производство/внос са длъжни: т.2 Да осигурят помещения и оборудване за извършване на всички производствени дейности в съответствие с условията на издаденото разрешение за производство/внос и разрешение за употреба; т.4 Да спазват принципите на ДПП на лекарствени продукти и активни вещества, първият допуснал, а вторият разпоредил производството на ваксина „Тетадиф“. В обвинителния акт се твърди още, че подс. Д. и подс. А. следвало да спазват и „Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина", като в чл. 156, ал.1, в който е посочено, че притежателят на разрешение за производство подава заявление при промяна на: т.4. местонахождението или преустройство на някой от обектите за производство, контрол или съхранение. Представителите на държавното обвинение твърдят, че с поведението си всеки един от подсъдимите поотделно е нарушил посочените разпоредби на Наредба № 15/17.04.2009 г. и чл.156, ал.1, т.4 от ЗЛПХМ. В случая тези разпоредби, които се сочат от държавното обвинение, че е нарушил подс. Д. следва да бъдат разглеждани, както посочи по-горе съда в един по-стеснен период от този посочен в обвинителния титул, а именно от 20.06. до 22.06.2016 г., тъй като по делото са налични доказателства, че подс. Д. за времето от 23.06.2016 г. до 01.07.2016 г. се е намирал в платен годишен отпуск, респ. не е изпълнявал функцията на управител на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. Съдът намира, че за този стеснен период от време от три дни, подс. Д. не е нарушил сочените разпоредби, тъй като не е допуснал извършването на нерегламентирано производство на база „Люлин“ на ваксина „Тетадиф.

По отношение на подс. Р.А. следва да бъда отбелязано, че така посочените като нарушени разпоредби от него въобще не са относими, към изпълняваната от същия длъжност на завеждащ отдел „Производство“ в търговското дружество или пък във връзка с това, че е замествал подс. Д. за времето от 27.06.2016 г. до 01.07.2016 г. съгласно Заповед за заместване №19/23.06.2016 г. Разпоредбата на чл.10 от Наредба №15/17.04.2009 г., визира лицата, които са получили разрешение за производство/внос и които имат задължение да осигурят помещения и оборудване за извършване на всички разрешени от ИАЛ производствени дейности. Това означава, че на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, съответно на неговия управител е възложено това задължение, а не на служител от търговското дружество. Нормата на чл.156, ал.1, т.4 от ЗЛПХМ също сочи, че притежателят на разрешението за производство следва да подаде заявление при промяна на местонахождението или преустройството на някои от обектите, от което следва, че това задължение е възложено отново единствено на управителя на дружеството.
Неоснователни и непочиващи на събраните по делото доказателства са твърденията на държавните обвинители, че в база „Люлин“ било констатирано нерегламентирано производство на „голи ампули“ и краен неразлят продукт - „бълк“ по поръчка на „Тюрк Илач“ от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД в гр.С., кв.Суходол, база „Люлин“, в нарушение на притежаваното разрешение за производство на лекарствени продукти. Обвинението остана недоказано, тъй като както от приложените по делото документи касаещи квалификацията на помещенията и машините в база „Люлин“, така и от свидетелските показания на свид. С.Т. (квалифицирано лице към 2016 г. в търговското дружество) се установява, че е невъзможно да бъде произведена ваксина „Тетадиф“ в база „Люлин“, тъй като е необходимо да има биореактори, за да се произведе тетаничен диоксит и дифтериен диоксит, респ. да се произведе ваксина „Тетадиф“ – бълк. С необходимото оборудване за производство на тази ваксина дружеството разполагало към 2016 г. само в централната сграда на бул.“..“ №26. В тази част показанията му са в противоречие с показанията на свидетел с тайна самоличност №014, като съдът намира, че следва да ги цени, тъй като свид. Т. разполага с необходимите знания и квалификация, за да установи горните обстоятелства. Твърденията на свид. Т. относно това къде са произвеждани бактериалните ваксини в търговското дружество са в корелация и си кореспондират с показанията на свид. М.А..

По отношение на обвинението за съхранението на ваксината „Тетадиф“ в „бълк“ на база „Люлин“, съдът намира за доказано обстоятелството, че неразлята ваксина „Тетадиф“ – бълк от 504 литра, действително се е съхранявала в базата по време на извършеното претърсване и изземване от органите по разследването. От показанията на участвалите във валидирането на машините служители на дружеството обаче става ясно, че въпросното открито от органите на разследваните количество е било необходимо с оглед на валидационния процес, който е бил провеждан в производствената база и пълненето му от в голи ампули от машините.

По отношение на твърденията изнесени в обвинителния акт за извършване на неразрешено производство на ваксина „Тетадиф“ в голи ампули, съдът намира и него за недоказано. Така от приложеното по делото писмени доказателства (т.65 от ДП) и изискани от съда документи от ИАЛ, които са приети в хода на съдебното следствие (черен класьор с твърди корици с начална червена корица и други 6 т. – класьори с черни корици), става ясно, че задържаните и иззети от прокуратурата партиди ваксина „Тетадиф“ - 1 013 660 голи ампули от по 0,5 мл. всяка и 504 л. „Тетадиф в бълк“от партиди: КНПТд 342t с партидни номера на краен продукт D1342-01 и D1342-02; КНПТд 343t с партидни номера на краен продукт D1343-01 и D1343-02; КНПТд 344t с партидни номера на краен продукт D1344-01 и D1344-02, фактически са били изготвени съгласно график за валидиране на лаборатория „Техническа обработка на биопродукти “база „Люлин“, квартал „Суходол“, изготвен на 07.03.2016 г. от свидетелите М.А. и С.Т.. Съгласно чл.43 от Наредба №15/17.04.2009 г. всяко ново производство или съществена промяна в процеса на производство на лекарствени продукти се валидират. Валидността на критичните етапи на производствените процеси се доказва периодично. Така от график, находящ се на л.29- 31, т.65 от ДП, става ясно, че процесът по валидиране на лаборатория ТОБ, база „Люлин“ е следвало да започне с валидирането на хладилните камери в базата на 15.03.2016 г. и складовете за съхранение, да се премине през валидиране на почистването на 25-26.05.2016 г., валидиране на автоклав (18.05.2016 г.), на миялна машина (26.05-30.02016 г.), линия за пълнене на различни продукти, произвеждани от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за времето от 26.05.2016 г. до 08.06.2016 г. и валидиране на миещ ефект – 27.05-07.06.2016 г. След това видно от същия график е следвало да бъде продължено с валидиране на асептичен процес (СКА) от 08.06.2016 г. до 21.06.2016 г., валидиране на принтери и етикиращи машини, валидиране на линия „Бреветти“ – 22.06.2016 г. – 24.06.2016 г. и се завърши с валидиране на асептичен процес (3 пилотни партиди) – бактериални ваксини „Тетадиф“ 1 – 0,5 мл в ампула 1 мл – 21.06.2016 г., 0,5 мл в ампула 1 мл – 22.06.2016 г., 0,5 мл в ампула 1 мл – 23.06.2013 г., 0,5 мл -24.06.2013 г. (явно в последните две отбелязвания на година е направена техническа грешка) и 3 – 0,5 мл 1 мл – 30.06.2013 г. и 0,5 мл в ампула 1 мл – 01.07.2013 г. (допусната техническа грешка при изписване на годината). Съставеният график не приключва до 01.07.2016 г., когато е било извършено претърсване и изземване от органите по разследването, а продължава с извършване на запланувани дейности на 11, 12 и 13.07.2016 г., на 14, 15 и 18.07.2016 г., 19, 20 и 21.07.2016 г., 22, 25 и 26.07.2016 г. и приключва на 27, 28 и 29.07.2016, когато е било предвидено да се извършва пълнене на „имуновенин“ 5 мл в ампула 10 мл.

Така съставения график за валидиране на лаборатория „Техническа обработка на биопродукти“ на база „Люлин е в унисон с друг приложен и приет по делото документ, а именно изпратения от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и постъпил в ИАЛ на 02.03.2016 г. (четири месеца преди извършеното в базата претърсване и изземване от СГП) общ план за валидиране на лаборатория ТОБ (находящ се в класьор с твърди корици, с червена начална корица, представляващ приложение към съдебното производство). Видно от документа обхвата на общия план за валидиране обхваща цялото оборудване, системи, процеси и методи, които оказват влияние на качеството на продуктите, произвеждани в Лаборатория „ТОБ“, база „Люлин“, Суходол. Съгласно общия план за валидиране отделът за осигуряване на качеството отговарял за координирането на валидацията. Техническата служба съвместно със специалистите от лабораторията и ООК отговаряли за контрола върху инсталирането, преместването и подновяването на оборудването. Специалистите от производствената лаборатория изготвяли стандартни работни инструкции за валидиране, които се проверяват от завеждащ отдел „Осигуряване на качеството“. Отговорникът по осигуряване на качеството и производствената лаборатория създавал критериите по приемане на работните инструкции за всеки вид валидация. Този основен план за валидиране бил съставен съгласно чл.5, т.5 от Наредба №15/17.04.2009 г. От горното става ясно и обстоятелството, че подс. А. няма каквото и да било касателство към разпореждането за извършването на валидацията на оборудването на база „Люлин“ както се сочи в обвинителния титул, а за това е отговарял ръководителя на отдел „Осигуряване на качеството“ – свид. С.Т. и същият е подписал и съответния график за валидиране на оборудването в базата.

Почиваща на събраните по делото доказателства е направената констатация от адв. В., относно това, че този процес по изграждане и валидиране на оборудването и системите, находящи се на база „Люлин“ се корени още в далечната 2013 г., когато от печалбата на дружеството били отделяни средства за закупуване на ново модерно оборудване за производство на продукти, предмет на дейност на дружеството. С цел увеличаване на производството на ампули и флакони, намаляване на брака при производство, спестяване на пари за труд и за визуален контрол през 2013 г. било взето решение да се изгради нова лаборатория на база „Люлин“. В базата е следвало да се извършва част от производствения процес, който включвал: миене, стерилизация, пълнене и запойване на ампули, автоматичен визуален контрол, етикетиране, блистериране, опаковка в кутии и складове за съхранение на продукцията. Закупуването на модерно оборудване от водещи фирми като „БОШ“ било залегнало и в бизнес програмите на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. С оглед реализиране на бизнес програмата на дружеството и разширяване на производството от търговското дружество били депозирани в ИАЛ работен инвестиционен проект с писмо с вх.№ IAL-23735/04.06.2014 г. за съгласуване на преустройството на складови помещения за съхранение на първични и вторични опаковъчни материали, разположение на производствената площадка на дружеството в кв.Суходол, база „Люлин“. С писмо с вх.№ IAL-35567/18.08.2014 г. в ИАЛ бил подаден работен инвестиционен проект за преустройство на помещения за съхранение в чисти помещения за производство на крайни лекарствени продукти на територията на база „Люлин“, кв.Суходол. По-нататък от приложените по делото документи става ясно, че през 2015 г., когато започнали да пристигат отделните машини и агрегати в дружеството, служители от предприятието били назначени да работят и на база „Люлин“ като бил осигурен и служебен транспорт. След квалификацията, представляваща оценка по инсталиране на оборудването се преминало към оценка на оперативната годност на оборудването, респективно към валидиране на различните уреди и системи в това число валидиране на процесите миене, стерилизация, пълнене и запойване на ампули, автоматичен и визуален контрол, етикиране, блистиране, опаковка в кутии и съхранение в хладилни складове.

В синхрон с писмените доказателства са и голяма част от събраните непосредствено от съдебния състав свидетелски показания, както и свидетелски показания, приобщени към материалите по делото по реда на чл.373, ал.1 от НК.Така свид. Б.А. сочи, че на 01.07.2016 г. били разливани в базата пилотни партиди „Тетадиф“, по разпореждане на завеждащия лабораторията М.А.. Свид. Деница Стоичкова също разказва, че били разливани пилотни партиди от ваксината от 29.06.2016 г., както и били правени тестове на машина „Бревети“ под ръководството на свид. М.А.. Същото заявява и свид. А.И.. Прави впечатление, че никой от свидетелите не сочи, че пълненето на ваксина „Тетадиф“ ставало по разпореждане на подс. Р.А..

Началник на лаборатория „Техническа обработка на биопрепаратите“ (ТОБ) през 2015 г. - 2016 г. била свид. М.А.. Тя възлагала и разпределяла задачите за изпълнение на подчинените й служители, лаборанти. Свид. А.И., която през 2015 г. - 2016 г. работела като лаборант в лаборатория „Техническа обработка на биопрепаратите“ сочи, че през 2016 г. на база „Люлин“ е участвала в процес на валидиране на машините и производство. В процесите в база „Люлин“ - асептична дейност по разливане на продуктите, участвала и свид. А.С., измиване на ампули машинно - свид. В.В.. Свид. В. участвала при измиването на ампули, в които е пълнена ваксина „Тетадиф“, която според думите й била валидационна партида. Свидетелката разказва, че на графика, по който работела така било записано. На 21.06.2016 г. стартирала първа смяна с измиване на ампули за валидиране със соево-казеинов бульон. От 29.06.2016 г. на база „Люлин“ започнали пълненето на ампули с реален продукт – ваксина „Тетадиф“ от бълк. По отношение на намерените 25 кашона с ампули „Тетадиф“ свид. В. разказва, че знае от началниците си, че те били докарани в базата за съхранение от централната сграда. Свидетелката присъствала на задържането на ваксината „Тетадиф“ на база „Люлин“. Разказва, че по разпореждане на ръководителя на лабораторията свид. М.А. ходила в събота в централната сграда на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, тъй като се очаквала предстояща проверка от ИАЛ. Извършили подготовка на помещенията за предстоящата проверка и прегледали документи, но конкретно какви документи с оглед изминалия период от време не се спомня. Специално за миенето на ампулите, когато била на база „Люлин“, си спомня, че е съставяла необходимите документи. В прочетения и потвърден разпит от свидетелката от ДП от 15.12.2016 г. същата заявява, че в деня на задържането на ваксините на база „Люлин“ дошъл подс. Р.А. и им обяснил, че това е пилотна партида. В същия този разпит заявява, че на 03.07.2016 г. – неделя по указание на началника на лабораторията, в която работела - М.А., отишла в централната сграда на дружеството. Там били всички служители на лабораторията, бил и д-р С.Т.. Дали им т.нар.“мастър формули“ за произведените и задържани ваксини „Тетадиф“, за да ги попълват със задна дата.

Свид. А.А. през 2016 г. работела като лаборант в лаборатория ТОБ ампули. Лятото на 2016 г. е ходила на база „Люлин“ с цел валидиране на новата машина „БОШ“, която била монтирана там. Свид. М.А., като началник на лабораторията разпореждала кой да отиде и да работи в база „Люлин“. Свид. А. й казала, че партидите, в които наливали „Тетадиф“-а са пилотни такива. В същия смисъл са и показанията на свид. Б.А. (л.7-11, т.60 от ДП), свид. Деница Стоичкова (л.12-17,т.20 от ДП), свид. Стоянка Г. (л.40-42, т.60 от ДП) Свидетелката потвърждава, че е разписвала мастър формули, които са й предявени, находящи се в т.66 от ДП, като от показанията от ДП става ясно, че това е станало след разливката на ваксината.

Свид. Е.И.,*** – НЦЗПБ“ ЕООД, разказва, че е участвала в процеса по разливане на ваксина „Тетадиф“ на база „Люлин“, като след това в централната сграда на дружеството е участвала в попълването на мастър формуляри. Наложило се да подписва документи за „Тетадиф“-а в почивен ден, тъй като предстояла проверка на дружеството от ИАЛ и документите не били попълнени по време на разливането на продукта, както било редно.

За база „Люлин“ свид. С.Т. сочи, че му е известно, че е била закупена машина за пълнене „БОШ“, която включвала миялна машина, тунел за стерилизиране, която била свързана със съответната машина за пълнене в ампули или флакони и система за вода за инжекции, апаратура за етикетиране на краен продукт, апаратура за преглеждане на краен продукт. Твърди, че през юли месец 2016 г. се извършвало валидиране на машините в база „Люлин“ с реален продукт ваксина, като преди това били извършени всички необходими процедури по валидиране на дозировката на машината и пълнене на ампули с хранителна среда с цел удостоверяване на обстоятелството, че процесът е стерилен. Преди това се извършвало валидиране на помещенията, в това число и хладилните помещения, тъй като следвало да отговарят на определен клас чистота. Извършването и проверката на тези процеси се потвърждава и от показанията на свид. Христинка Александрова, служител на отдел „Осигуряване на качеството“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и отговаряща за база „Люлин“ (л.159-160, т.2 от ДП, приобщени по реда на чл.373, ал.1 във вр.с чл.283 от НПК). Свидетелката сочи, че ваксината „Тетадиф“ е невъзможно да бъде произведена в база „Люлин“, тъй като е необходимо да има биореактори, за да се произведе тетаничен диоксит и дифтериен диоксит, а с биореактори за производството на двете активни субстанции, дружеството разполагало само в централната сграда на бул.“..“ №26 (л.602, т.2 от СП). Твърди, че на база „Люлин“ никога не е имало такива биореактори. Показанията на свидетелката в тази част са в пълен синхрон и корелация с показанията на свид. С.Т..

Свид. С.Т. разказва също, че изискването за пускането на нова линия за производство, на нова пълначна линия за биологични продукти, каквато била линията в база „Люлин“ било да бъдат произведени три последователни партиди в пълен търговски обем. Пълният търговски обем означавало да се произведе цялостна партида, за да може при предявяване на документацията за разрешение за производство да имат данни поне за три или шест месеца ускорена деградация на продукта, за да бъде проверена така наречената стабилност на продукта. Уточнява, че като сочи произведени минимум три партиди биологичен продукт има предвид, че ваксината се произвеждала в базата на бул. „..“ като краен неразлят продукт и била транспортирана и пълнена в ампули в база „Люлин“. Твърди, че това били минималните първоначални данни, които дружеството било необходимо да има, за да бъдат подадени документи за разрешаване извършването на производство на ново място. Напълнените ампули с „Тетадиф“ , в случай, че процесът не бил спрян от прокуратурата на 01.07.2016 г., щели да бъдат използвани за анализ и съпоставка с ваксини от редовния процес за процеса по валидация. Сочи, че за валидационните ваксини нямало изготвени специални мастър формули, тъй като това била друга машина, друго място, други условия на производство, касаещи база „Люлин“. Свидетелят разказва, че процедурата по пълнене на ваксина започвала с Разрешителен протокол издаден от началника на отдел „Осигуряване на качеството“ – свид. С.Т., като се подписвал от него и от началника на отдел „Качествен контрол“ – подс. Ц.. Свид. Т. обяснява, че разрешителния протокол на л.11, т.66 от ДП, който му е предявен при разпита му проведен на 31.10.2018 г., е попълнен на ръка, тъй като за валидационните ваксини няма изготвена специална мастър формула, понеже пълненето се извършвало на друга машина и на друго място в база „Люлин“ и при други условия на производство. Мастър формулите в дружеството били предназначени по принцип за регулярното производство на ваксини в централната сграда на дружеството.

Свид. М.А. към 2015 г. - 2016 г. работела като ръководител лаборатория „Техническа обработка на биопрепарати“ (ТОБ) в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. Задълженията й на тази длъжност били да координира изцяло дейността на лабораторията, както и да осъществява контрол върху протичащите процеси, касаещи ампулиране на всички продукти произвеждани в търговското дружество. Дейността на лабораторията се изразявала в ампулиране на всичко произвеждано в дружеството. Същата сочи, че на база „Люлин“ била обособена нова лаборатория „Техническа обработка на биопрепарати“, но не и производство на бактериални ваксини. В лабораторията се извършвала дейност по ампулиране и изкарване на тези ваксини до краен търговски етап. Проектирането и създаването на документацията и закупуване на апаратурата за база „Люлин“ започнало още 2013 г. - 2014 г., като свид. А. лично участвала в избора на всички машини и съоръжения. От 2015 г. август или септември, след като в търговското дружество дошли представителите на фирма „БОШ“, започнала да изпраща на място персонал от дружеството, който бил ангажиран с квалификацията на новозакупеното оборудване. През 2016 г. персоналът изпълнявал план за квалификация на новозакупеното оборудване. Новозакупената техника обхващала целия процес като дейност на лаборатория ТОБ ампули. Включвала система за пречистване на водата, линия за пълнене на ампули и флакони, стерилизационен тунел, автоматизирана линия за визуален контрол, етикиращи машини и кодиращ модул за вторична опаковка. Новозакупеното оборудване копирало производството в централната сграда на дружеството на бул.“..“ № 26, но в много по-съвременен вариант. Същата сочи, че към 2016 г. тази лаборатория на база „Люлин“ не е имала разрешение за производство, но там са се осъществявали валидационни процеси. На свидетелката е известно, че е имало проверка от прокуратурата в началото на месец юли 2016 г. на база „Люлин“, но в това време тя била заета с производство на търговски партиди ваксини в централната сграда на дружеството. Процесите па валидирането на техниката в база „Люлин“ били съгласувани с ръководството на фирмата – подсъдимите Д. и А.. Спомня си, че в този момент подс. Д. бил в отпуск. Тя в почивен ден, след проверката на прокуратурата, отишла на работа в централната сграда на дружеството, за да провери документацията и работните помещения, тъй като предстояла през седмицата проверка от ИАЛ. Когато била извършвана проверката от прокуратурата, никой не я е уведомявал или търсил, за да представя документи касаещи работата на предприятието. Не била търсена и от подс. Р.А., който към онзи момент бил ръководител отдел „Производство“, като лабораторията, на която свидетелката била ръководител, била част от този отдел. За извършваната проверка от прокуратурата разбрала от свой служител, който й се обадил по телефона, за да я уведоми за това обстоятелство. След проверката на прокуратурата събрала екип от лабораторията, за да се подготвят за проверката от ИАЛ, която предстояла. По време на проверката на прокуратурата на база „Люлин“ заявява, че били реализирани процеси на асептично пълнене (част от валидационния процес на машините), което свид. А. разпоредила да бъде контролирано от технолога свид. Димитър Д.. Тези твърдения на свидетелката си кореспондират с показанията на свид.С.Т. и обясненията на подс. Р.А., както и събраните по делото писмени доказателства касаещи база „Люлин“.

Свидетелката в показанията си прави разлика между квалификация и валидиране като сочи, че квалификацията е процес, които дава доказателства, че апарата или системата работят правилно, а валидацията е симулация на работен процес, който да удостовери, че това съоръжение или линия не дава качествено отражение на продукта. За да се издаде разрешение за производство от ИАЛ трябвало всички документи със съответните записи да се предоставят по всички процеси и стъпки, и по квалификация, и по валидация - производство на експериментални партиди. Чак след това ИАЛ, след като се запознае и прецени предоставената й информация, може след одит на място, да излезе с решение дали работната площадка отговаря на изискванията и дали може да работи и да функционира като такава.

Към момента на проверката от прокуратурата е категорична, че протичала валидация на оборудването в лабораторията, като трябвало да се ампулират всички произвеждани в предприятието продукти. Първо започнали с „Тетадиф“, след това трябвало да продължат с „Тетатокс“, „Дифтет“, КХТ и др. Имало изготвен план от свид. А. и представители на отдели ООК и ОКК на търговското дружество, който бил съгласуван. Пряк контрол върху всички извършвани процеси осъществявали двамата представители на отделите „Качествен контрол“ и „Осигуряване на качеството“, които били позиционирани изцяло на новата площадка на база „Люлин“. Тъй като всичко било новозакупено всеки един от процесите следвало да се извърши трикратно.

Не се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства твърденията на свидетел с тайна самоличност 013 (л.100-103, т.60 от ДП) за това, че в средата на юни 2016 г. служител в дружеството на отговорна длъжност – свид. М.А., ръководител лаборатория, съобщила пред персонала, че ще се произвежда ваксина „Тетадиф“ за Р. Турция. Не се установява от останалите свидетелски показания по делото, че свидетелката е обяснила, че ваксината ще се изнесе в голи ампули – без надписи и етикети – чисти ампули, вместо както досега в бълкове. По делото не са събрани доказателства, които да потвърждават твърденията на този таен свидетел, че първото количество, което следвало да бъде произведено и изнесено било от 1 милион голи ампули. Плановете обаче били объркани от извършеното претърсване и изземване от прокуратурата на 01.07.2016 г., като били иззети 800 хиляди ампули. Свидетелят сочи, че разследващите органи не успели да открият другите 33 кашона пълни с ампули, подготвени и запечатани за износ за Турция. Разследващите органи не намерили камерата, в която се съхранявали ампулите, а и никой от служителите не им я посочил. Въпросните ампули, които били иззети свидетелят твърди, че нямали документи за производството им нито в база „Люлин“, нито в базата на дружеството на бул.“..“. Под ръководството на С.Т., началник отдел „Качество и контрол“, Р.А., началник отдел „Производство“ и Ю.Ц. – началник отдел „Осигуряване на качеството“ било указано на служителите на тези отдели, имащи отношение към производството на ваксината, да се явят на 02 и 03.07.2016 г. в сградата на дружеството на бул. „..“, за да попълват документи, с които да оправдаят наличието на произведеното количество ваксина „Тетадиф“. Документите били съставени предимно на 03.07.2016 г., за да бъдат представени на проверяващите органи от ИАЛ, които извършвали съвместна проверка с прокуратурата. На 04.07.2016 г. твърди свидетелят, че по разпореждане на подс. А. камион на дружеството отишъл на база „Люлин“, за да прибере 33 бр. кашони с ваксини, които разследващите органи не успели да открият. Така изнесените обстоятелства в разпита на свидетел с тайна самоличност 013 се потвърждават единствено от показанията на свидетел 014. И двамата свидетели заявяват в разпитите си от досъдебното производство, че голяма част от служителите в „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД се страхуват за работата си, тъй като в дружеството системно ги заплашвали, че ако се узнае за това, което се случва, този който изнесе реална информация, ще бъде уволнен. Тези твърдения от свидетел с тайна самоличност 013 обаче не са подкрепени от каквито и да било други доказателства по делото.

Неподкрепени от останалите доказателства по делото остават и твърденията на свидетел с тайна самоличност 014, който сочи, че по-голямото количество от 132 литра ваксина „Тетадиф“, въпреки отразеното в документите, че е произведено в сградата на бул. „..“, било произведено на база „Люлин“. Сочи, че тези документи били съставени във връзка с проверката на ИАЛ и СГП, за да оневинят ръководството на дружеството. Сочи, че документите, намиращи се в т. 66 са изготвени на 03.07.2016 г., за да се оправдаят действията по намерените ампули на база „Люлин“. Тези протоколи принципно се изготвяли на компютър, а не на ръка, както били съставени в случая. На ръка били само подписвани от съответните отговорни лица. Сочи, че по указание на ръководителя на отдел „Производство“ – подс. Р.А. служителите на лаборатория ТОБ се явили на 03.07.2016 г. – почивен ден на работа и с помощта на ръководителя на отдел ООК – С.Т., който издал разрешителните за пълнене (като в тях били фиксирано количества, партиди и място на разливане, както и вида партида – производствена или пилотна), въз основа на които персоналът вече знаел какво да попълни в тях. Свидетелят заявява, че производството в база „Люлин“ на ваксината „Тетадиф“ било осъществено въз основа на устно разпореждане от подс. Р.А. и управителя на дружеството подс. Л.Д., като това го знаели всички следователно свидетеля не възпроизвежда свои лични възприятия, а така разбрал. Съдът намира, че не следва да кредитира твърденията на този свидетел, тъй като те са в противоречие с показанията на свидетелите М.А., С.Т., свид. Христинка Михайлова, както и с обясненията на подсъдимите Р.А. и Л.Д. и със съдържанието на събраните писмени доказателства по делото касаещи извършваните процеси на база „Люлин“, кв.“Суходол“ в гр.С.. Освен, че не кореспондират с останалите доказателства по дело, а им противоречат, следва да бъде отчетена и забраната закрепена в чл.124 от НПК, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели по чл.141 от НПК, а именно такива с тайна самоличност.

Свидетел с тайна самоличност Т016 разказва, че обичайна практика в предприятието била да се подава по 18 л. (18 000 мл.) ваксина неразлят продукт за разливка на една смяна (един работен ден). Разливката на препарата трае в интервал обикновено между 08,00 часа до към 14,00-14,30 часа. Разливката на една смяна е около максимум 30 000 еднодозови ампули. Сочи, че не му е известно на базата на бул.„..“ №26 да се е разливало повече от 18 литра на една смяна. Няма спомен да е разливана ваксина в ампули, в съботно-неделни дни, или пък след 15,00 часа, когато приключва работното време. От така изнесеното в показанията на тайния свидетел съдът намира, че също не се доказват твърденията на прокуратурата, че на база „Люлин“ в разрез с правилата установени в чл.156, ал.1 от ЗПЛПХМ се е извършвало производство на ваксина „Тетадиф“ и нейното ампулиране, като същата била предназначена за продажба в Р.Турция и не преставлявала валидационни партиди, така както твърдят подсъдимите Р.А. и Л.Д. и голяма част от разпитаните по делото свидетели работили на база „Люлин“ през юни месец 2016 г.

Свид. Надя И., която през 2016 г. работела като биолог в „Б.Б.НЦЗПБ“ ЕООД, в отдел „Осигуряване на качеството“, разказва, че на база „Люлин“ се пълнели ампули без да има разрешение за това. За това след извършеното претърсване и изземване в базата на 01.07.2016 г. свидетелите С.Т., М.А. и Р.А. се чудели как да излязат от ситуацията. В един момент обявили, че това са били пилотни партиди. За тези партиди обаче нямало издадени мастър формули, които следва да са издадени преди процеса на пълнене, за да могат служители да ги попълнят в процеса на пълнене. Твърди, че тази документация липсвала. Сочи, че тя в процеса на попълване на мастър формулите не е участвала, тъй като не искала да се забърква в нередни неща. Тези показания са изолирани и не кореспондират с показанията на останалите служители участвали и пълненето на ваксини „Тетадиф“ на база „Люлин“, за които твърдят, че били пилотни такива и на събраните писмени доказателство също сочещи, че се е извършвал валидационен процес, а не производство на ваксина „Тетдиф“ предназначена за износ в Р.Турция.

Съдът на осн. чл.304 от НПК е признал за невиновен подс. П.М. за това, че: В периода от 20.06.2016 г. до 01.07.2016 г в гр. С., като длъжностно лице - Министър на здравеопазването на Република България, избран с Решение на 43-то Народно събрание за избиране на Министерски съвет на РБ от 07.11.2014 г., въпреки задълженията и правомощията си в качеството на принципал на „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД регламентирани в Договор за възлагане на управлението на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество № РД-16-480/22.12.2014 г. (чл.3.7 Принципалът назначава контрольор и определя възнаграждението му; чл.4.1 Принципалът изисква и получава от управителя икономическа, статистическа, финансова, счетоводна и друга информация, свързана с дейността на дружеството; 4.2 Контролира дейността на управителя и определя срокове за отстраняване на констатирани недостатъци в работата; 4.3 Извършва проверки и контрол на дейността, като упълномощава за това съответните длъжностни лица) и „Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала“ /ПРУПДТДДУК/ - чл. 11. Едноличният собственик на капитала в едноличните дружества с ограничена отговорност с държавно участие - т.7- назначава контрольор и определя възнаграждението му, не упражнил достатъчен контрол върху работата на лице, на което е възложено управлението и разпореждането на обществено имущество - управителя на „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД Л.А.Д., а в периода 23.06.2016 г. - 01.07.2016 г. включително, изпълняващия длъжността управител на „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД Р.В.А. ЕГН ********** (Заповед №19/23.06.2016 г.), завеждащ отдел „Производство“ по длъжностна характеристика - като не изисквал от Д. и А. икономическа, финансова, счетоводна и друга информация, свързана с дейността на дружеството по производство на ваксини, не контролирал дейността на управителя, не извършвал проверки и контрол на дейността и не упълномощил за това съответни длъжностни лица - съгласно чл. 4 от Договора за възлагане управлението на ЕООД с държавно имущество „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, (№ РД-16-480/22.12.2014 г.) и не назначил контрольор съгласно чл. 3 от Договора и чл.11, т.7 от „Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала“ (ПРУПДТДДУК), като в резултат на това е последвала значителна щета за дружеството „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД в размер общо 110 003,46 лв. (15 797,17 лв. преки разходи, 87 445 лв. незавършено производство на етап 47% и 6 761,29 лв. за 504 л. „Тетадиф в бълк“), представляващи разходи за производство на ваксина „Тетадиф“ - 1 013 660 голи ампули от по 0,5 мл. всяка и 504 л. „Тетадиф в бълк“, произведена в гр. С., кв. Суходол, база Люлин на дружеството (без „Б.Б.НЦЗПБ“ ЕООД за тази база да са уведомили чрез подадено заявление и без да има разрешение от ИАЛ за производство и съхранение на ваксина „Тетадиф“ като краен неразлят продукт - бълк и краен разлят продукт в ампула) от партиди: КНПТд 342t с партидни номера на краен продукт D1342-01 и D1342-02; КНПТд 343t с партидни номера на краен продукт D1343-01 и D1343-02; КНПТд 344t с партидни номера на краен продукт D1344-01 и D1344-02; в нарушение на издаденото на „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД от Изпълнителна Агенция по лекарствата (ИАЛ) Разрешение за производство/внос на лекарствени продукти № P-I-08- 008/08.04.2016 г. и Наредба № 15/17.04.2009 г. „За условията за издаване на разрешение за производство/внос и принципите и изискванията за добра производствена практика на всички видове лекарствени продукти, на лекарствени продукти за клинично изпитване и на активни вещества“ - чл.10: Лицата, получили разрешение за производство/внос са длъжни: т.2 Да осигурят помещения и оборудване за извършване на всички производствени дейности в съответствие с условията на издаденото разрешение за производство/внос и разрешение за употреба; т.4 Да спазват принципите на ДПП на лекарствени продукти и активни вещества/ и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ)- чл. 156, ал. 1 - Притежателят на разрешение за производство подава заявление при промяна на: т.4. местонахождението или преустройство на някой от обектите за производство, контрол или съхранение), като произведените ампули и бълк подлежат на унищожаване, съгласно Наредба № 28/14.12.2000 г. за условията и реда за унищожаване, преработването или използването за други цели на лекарства, издадена от M3, като предметът на престъплението е в особено големи размери и престъплението представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 2 НК.

Това обвинение на подс. П.М., повдигнато с внесения в съда обвинителен акт, е иманентно свързано с обвинението на подсъдимите Л.Д. и Р.А. за извършено престъпление по чл.219, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, касаещо извършваните действия на база „Люлин“ в кв.“Суходол“ за времето от 20.06.2016 г. до 01.07.2016 г. Подсъдимите Д. и А. обаче са признати от съда за невиновни да са реализирали посоченото от прокуратурата деяние, като са оправдани за това, че не са положили достатъчно грижи за стопанисването и управлението на повереното им имущество като подс. Д. допуснал да се произведе под ръководството на подс. А., а подс. А. разпоредил да бъде се произведе ваксина „Тетадиф“ като краен продукт в голи ампули и неразлят краен продукт бълк в посочените в обвинението партиди. С оглед извода на съда, че двамата подсъдими Д. и А. не са извършили вмененото им престъпление, то следва, че и подс. М. не е извършил соченото в обвинителния титул – а именно не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лице, на което е възложено управлението и разпореждането на обществено имущество – управителя на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД – Л.Д., а в периода от 23.06.2016 г. - 01.07.2016 г. включително, изпълняващия длъжността управител на „Б.Б. – НЦЗПБ“ – подс.Р.А.. От големия обем събрани по делото писмени доказателства става ясно, че подс. Д. редовно е предоставял на подс. М. в качеството му на представител на принципала на търговското дружество икономическа, финансова, счетоводна и друга информация, касаеща дейността на дружеството. На всеки три месеца подс. Д. е представял в МЗ финансови отчети, а в края на годината и обобщен финансов отчет, касаещ произведената продукция, както и реализирана печалба.

Подс. М. със заповед № РД-01368/14.11.2014 г. (л.96- 100, т.89 от ДП) възложил на свид. Б.П. – заместник-министър в МЗ възложено управлението на търговските дружества, собствеността и капиталовите разходи. Свидетелят П. разказва, че е извършвал проверки на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД дали изпълнява заложената бизнес програма, както и какъв е финансовия резултат на дружеството. Към 2016 г. финансовия резултат на дружеството бил към 7-8 милиона лева печалба.

По отношение на вмененото задължение на подс. М., в качеството му на представляващ МЗ, да назначи контрольор съгласно чл. 3 от Договора и чл.11, т.7 от „Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала“ (ПРУПДТДДУК), съдът установи, че в началото на 2015 г. е била стартирана процедура за избор на контрольор на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С., която била приключена без да бъде избран и назначен контрольор на дружеството. Съгласно изготвена справка от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД (л.135-138, т.104 от ДП) от 11.08.2009 г. до момента на изготвяне на справката 11.11.2016 г. не бил сключван нов договор за възлагане на контрола на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С.. Съдът констатира, че със соченото бездействие от прокуратурата, а именно това, че не е назначил контрольор в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД подс. М. не е осъществил състава на вмененото му престъпление с правна квалификация чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 2 НК.

ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ПРОКУРАТУРАТА

Липсват каквито и да било доказателства относно твърдяното от прокурора на л.60 от пледоарията (слайд 98 от презентацията на прокуратурата), че след среща проведена в периода 08.06.2016 г. до 20.06.2016 г. между подс. Д. и подс. П. в МЗ, за провеждането на която също липсват доказателства, подс. Д. и подс. А. са се разподели да започне производството на ваксина „Тетадиф“ в база „Люлин“, въпреки, че ясно съзнавали, че с това нарушават издаденото на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД разрешение за производство, ЗЛПХМ и Наредба №15/17.04.2009 г., както и че на двамата подсъдими им е било ясно, че в централната сграда в гр.С., бул. „..“ №26, такова голямо количество от 2 милиона ампули, предназначени за турското търговско дружество „Тюрк Илач“ технологично не можело да бъде произведено за кратък срок до средата на юли 2016 г.

Заключението на прокуратурата, че от самото начало на пълненето на ампули в база „Люлин“ се знаело, че те са предназначени за „Тюрк Илач“ се дължи единствено на интерпретацията на събраните по делото доказателства - свидетелските показания на свидетели с тайна самоличност №013 и №014, като тези твърдения остават изолирани и неподкрепени от други доказателства. Тук е валидна забраната на чл.124 от НПК, като съдът не може да приеме за доказани твърдените факти само въз основа на така наречените „тайни доказателства“, тъй като ще наруши принципа на „равенството на оръжията“, които следва да бъде спазен в наказателния процес. Такива твърдения излага и свидетеля Димитър Д., който обаче свидетелства по слухове и съобщава информация с неизвестен източник, която е невъзможно да бъде проверена с други доказателства.

Съдът с оглед обстоятелството, че прецени, че подсъдимите Д. и А. не са извършили вмененото им деяние, и че на база „Люлин“ се е извършвало валидиране на оборудването на лабораторията, а не производство на ваксина „Тетадиф“, както твърди представителят на прокуратурата в хода на съдебните прения, намира за ненужно да обсъжда детайлно представената електронна кореспонденция между Берна Сезер, представител на „Тюрк Илач“ и подс. П. досежно доставянето на представляваното от Сезер дружество. Изведените в пледоарията твърдения за наличието на близки отношения между Берна Сезер и подс. А.П. – заместник-министър на здравеопазването се дължат на твърденията на свидетел с тайна самоличност №014, като само въз основа на тях е забранено съдът да приеме за доказано това обстоятелство. Липсват доказателства, че подс. П. във връзка с близките си отношения с Берна Сезер е наредил на подс. Д. управляваното от него дружество да произведе търсеното от турското дружество количество „Тетадиф“, въпреки, че то не можело да бъде произведено само в база „..“. Така изложените твърдения от държавното обвинение се дължат само на предположения, а не на доказателства обективирани по делото.

Излишно и ненужно е също така в мотивите на съда да бъдат обсъждани детайлно описаната процедура по съставяне на документи в случаите на производство на ваксина „Тетадиф“. Представителят на прокуратурата се позовава на това, че документите, касаещи производството на ваксина „Тетадиф“ в голи ампули и in bulk не били съставени едновременно и производството съгласно изискванията на добрата производствена практика, поради което и прави извода, че в нарушение на закона били извършени тези процедури. Действително изискванията на добрата производствена практика сочат, че съставянето на придружаващите производството на ваксина – ампули „Тетадиф“ документи следва да се попълват паралелно със самото изпълнение на съответната операция. Следва да бъде отбелязано, че от показанията на свидетелите Бистра Йорданова, Христинка Александрова, В.В., Светослав Й. и Надя И. се установява, че време на ампулирането на ваксината „Тетадиф“ не били съставяни необходимите мастър формули, които да отразяват стъпките в производството, а същите били попълвани от служители на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД на 02-03.07.2016 г. в сградата на дружеството, находяща се на бул. „..“. Това поведение сочи, че е било допуснато нарушение на нормите на Наредба №15/17.04.2009 г. и на вътрешните работни инструкции за работа на предприятието, но не и за реализирано престъпно поведение, което може да бъде квалифицирано под разпоредбата на чл.219, ал.4 вр. ал.1 от НК. Достатъчно е да бъде посочено, че свид. С.Т., който изпълнявал и функциите на квалифицирано лице в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД по смисъла на чл.25 от Наредба №15/17.04.2009 г. в показанията си в съдебното производство – л.540-554, т.2 от СП дава обширни разяснения относно документите, които съпътстват производството на различните продукти в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. Същият разяснява, че така наречените мастър формули, на попълването на които представителите на прокуратурата обърнаха голямо внимание в пледоарията си, представляват сбор от документи, които са организирани като един общ документ в зависимост от обема, които отразяват по време и по място приготвянето на дадена ваксина от началото до края, като процесите са разделени в зависимост от тяхната специфика. Същият акцентира върху обстоятелството, че процесът по пълнене на ампули, какъвто е и случая от 01.07.2016 г. на база „Люлин“, е много специфичен процес. В тези случай работниците и служителите, които извършват тази дейност са облечени по специален начин, за да защитят продукта и е възможно документите съпътстващи производството да не се попълнят веднага, тъй като помещението, където се извършвало пълненето се наричало „чисто помещение“, понеже за да се спазят изискванията не следвало да се внасят хартиени носители. С оглед на тези разяснения сочи, че документите можело да се попълнят и в момента, но трябва да се спазят стриктно изискванията за чистота или можело да се попълнят и в последствие.

От материалите по делото и от показанията на свид. С.Т., М.А. и обясненията на подс. Р.А. и подс.Л.Д. става ясно, че производственият процес е бил спрян на 01.07.2016 г. от СГП и органите по разследването чрез извършването на процесуално-следствени действия и по този начин са попречили всъщност за съставянето на тези документи като това обстоятелства също следва да бъде отчетено по делото.

Съдът намира за недоказани твърденията на държавните обвинителни относно наличието на по-голямо количество произведена ваксина „Тетадиф“ в сравнение с тази, която била открита и иззета при извършеното претърсване и изземване на ваксина от база „Люлин“ на 01.07.2016 г. и преместването й без знанието на СГП в базата на дружеството в базата на бул.“..“. Тези твърдения както е посочил и самият прокурор в пледоарията си на л.65 в съдебно заседание, проведено на 30.09.2021 г., се основават само на показанията на свидетел с тайна самоличност №014. Както бе посочено и по-горе в мотивите на съда в чл.124 от НПК обвинението и присъдата не могат да се основават единствено на показанията на свидетели с тайна самоличност. Тези твърдения видно от огромното количество материали по делото не се потвърждават от нито едно друго доказателство извън показанията на тайния свидетел.

Разсъжденията на представителя на държавното обвинение за капацитета на пълначната машина – л.66 от пледоариите от с.з. на 30.09.2021 г. отново се основават единствено на съобщеното от свидетели с тайна самоличност №014 и №016, които заявяват, че в сградата на бул. „..“ №26, е практически невъзможно за такъв кратък срок от 21.06.2016 г. до 01.07.2016 г. - когато е извършено претърсване и изземване в производствената база, да се произведе такова голямо количество ваксини „Тетадиф“. Освен това капацитетът на пълначната машина се основава единствено на показанията на свидетелите и изчисленията направени от прокуратурата, без да се взети под внимание документи по делото или да бъде извършена експертиза, която всъщност да покаже точния капацитет на машината.

По отношение на пространните разсъждения относно същността и редовността на мастър формулите (документа придружаващ производството на ваксини) и останалите документи – проверовъчен лист, протокол за пълнене и допуснатите грешки и непълноти при тяхното попълване при производството на ваксина „Тетадиф“ (л.68, 69, 70, 71 от съдебно заседание от 30.09.2021 г. от пледоарията на прокуратурата), съдът намира същите за неотносими към предмета на делото, поради което и няма да се спира на тях и да ги обсъжда в детайли.

По отношение направеното тълкуване от представителите на прокуратурата на годишния производствен план на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за 2016 г. и нанесената корекция в посока увеличаване производството на „Тетадиф“ от 15 000 ампули на 2 015 000 ампули, както и специалността на доставката на ампули за Турция в лицето на представляващия турското дружество „Тюрк Илач“ – Беран Сезер, съдът намира същото за неправилно. По никакъв начин не е установен твърдения натиск от страна на подс. П. оказан по отношение на подс. Д. за производството и доставката на тази ваксина, нито пък твърдените близки отношения между П. и Берна Сезер. Всичко се крепи единствено на превратно тълкуване на доказателствата по делото и предположения от страна на представителите на държавното обвинение. Липсват каквато и да било нормативна забрана за промяна на годишния производствен план и още повече в посока увеличаване на произведената продукция, което е в полза на търговското дружество.

Произволни и непочиващи на каквито и да било доказателства са твърденията на представителят на държавното обвинение, че докато траел работния процес по производство на ваксината „Тетадиф“ на база „Люлин“, подс. Д. бил своевременно информиран за хода на производството от подс. А., както и след като подс. Д. на 23.06.2016 г. излязъл в отпуск подс. А. го замествал и по телефона го запознавал с изпълнението на поръчката. Подс. А. със Заповед 19/23.06.2016 г. бил посочен от подс. Д. като негов заместник за времето от 27.06.2016 г. до 01.07.2016 г. Никъде обаче в заповедта не е посочено, че подс. А. следва да уведомява подс. Д. за дейността на търговското дружество „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД в посочения период и да му дава отчет. По делото липсват свидетелски показания, обяснения на подсъдимите или пък писмени доказателства и записани разговори по телефона, които по несъмнен начин да доказват наличието на твърдяната от представителите на прокуратурата комуникация между двамата подсъдими.

Недоказани в хода на съдебното следствие по делото останаха и твърденията на държавните обвинители по отношение на това, че в хода на разследването по делото служителите на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД били привиквани преди да бъдат разпитани от разследващите по делото, като им били давани указания какво да говорят от подс. Ц. и подс. А.. Тези твърдения са изведени единствено на показанията на свид. Е.В., които е дала пред разследващите органи и които съдът е прочел поради наличие на съществени противоречия и липса на спомен при провеждане на разпита й в хода на съдебното следствие. В пледоарията си представителят на прокуратурата прави своя собствена интерпретация на заявеното от свид. В. и тълкува изнесеното от същата, какво означава то. Следва да бъде отбелязано, че показанията на свид.В. остават изолирани и неподкрепени от каквито и да било други доказателства по делото, поради което е съдът намира, че не следва да кредитира изложеното от същата в тази част за оказван натиск от страна на подсъдимите Ц. и А. върху част от свидетелите по делото.

ПО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.219, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК по отношение на Л.Д. и Р.А. – Продажба на ваксина „Тетадиф“ на „Т.И.С.С.А.С.“ – Турция

Специализираният наказателен съд с присъдата си е признал за невиновни и на осн. чл.304 от НПК е оправдал подсъдимите Л.Д. и Р.А. за това: За времето от 09.11.2015 г. до 27.11.2015 г. в гр.С., при условията на продължавано престъпление, с 2 (две) деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б” от НК за подс.Л.Д. - управител на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала - „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С., в съучастие като извършител със завеждащ отдел „Производство“ в „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С., подс.Р.А. с ЕГН ********** - извършител не положили достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното им имущество и възложената им работа, като в резултат на това е последвало разпиляване на имущество на предприятието „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД - 73 255 бр. ваксина „Тетадиф“ (ампула от 0,5 мл.) на обща стойност 44 685,55 лв. - сума представляваща направените пълни разходи за производството им от „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, както следва:

1. На 09.11.2015 г. в гр.С., като длъжностно лице - управител на „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С., еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала, в съучастие като извършител с ръководителя на отдел „Производство“ в дружеството - Р.В.А. с ЕГН ********** – извършител, не положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното му имущество и възложената му работа, регламентирани в 1. чл.6, ал.1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор - Ръководителят на организациите по чл.2 (Организации от публичния сектор са - т.7 - Търговски дружества по чл.61 от Търговския закон и държавните предприятия по чл.62, ал.3 от Търговския закон) отговарят за постигане целите на организацията, като управляват публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин; 2. Договор за възлагане на управление на ЕООД с държавно имущество „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. №РД-16-480/22.12.2014 г. - чл.6.1 Управителят е длъжен да управлява „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД в съответствие с действащото законодателство, утвърдената програма и с грижата на добър стопанин; чл.6.6 Да уведомява незабавно в писмена форма Принципала за всички обстоятелства със съществено значение за дружеството, като се разпоредил устно на К.П.В. - стоковед в отдел „Пласмент“ /износ/ да изготви фактура № 0700003011/09.11.2015 г., и осъществил безвъзмезден износ за дружество „Т.И.С.С.А.С“ - Турция на 30 000 бр. ваксина „Тетадиф“ (ампула от 0,5 мл.) от изнесените по тази фактура на 11.11.2015 г. за турското дружество общо 330 000 бр. ваксина „Тетадиф“ (ампула от 0,5 мл.) без в този период да е имало действащ търговски договор между „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД и „Т.И.С.С.А.С“ - Турция, от който да е видно какви лекарствени продукти ще се доставят от българското на турското дружество, на какви цени (в „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД не е наличен документ, от който да се установи на каква база е определена цената за единица изделие ваксина „Тетадиф“-ампула от 0,5 мл.), начин на плащане, срокове на доставки и плащане, плащане на неустойки като в резултат на това е последвало разпиляване на имущество на предприятието „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД - 30 000 бр. ваксина „Тетадиф“ (ампула от 0,5 мл.) на стойност 18 300 лв. (сума представляваща направените пълни разходи за производството им от „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД), като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление:

2. На 27.11.2015 г. в гр.С., като длъжностно лице - управител на „Б.Б.НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С., еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала в съучастие като извършител с ръководителя на отдел „Производство“ в дружеството - Р.В.А. с ЕГН ********** - извършител не положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното му имущество и възложената му работа, регламентирани в 1. чл.6, ал.1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор - Ръководителят на организациите по чл.2 (Организации от публичния сектор са - т.7-Търговски дружества по чл.61 от Търговския закон и държавните предприятия по чл.62, ал.3 от Търговския закон) отговарят за постигане целите на организацията, като управляват публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин; 2. Договор за възлагане на управление на ЕООД с държавно имущество „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. № РД-16-480/22.12.2014 г. - чл.6.1 Управителят е длъжен да управлява „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД в съответствие с действащото законодателство, утвърдената програма и с грижата на добър стопанин; чл.6.6 Да уведомява незабавно в писмена форма Принципала за всички обстоятелства със съществено значение за дружеството като се разпоредил устно на К.П.В. - стоковед в отдел „Пласмент“ /износ/ да изготви фактура № 0700003048/27.11.2015 г., и осъществил безвъзмезден износ за дружество „Т.И.С.С.А.С“ - Турция на 43 255 бр. ваксина „Тетадиф“ (ампула от 0,5 мл.) от изнесените по тази фактура на 30.11.2015 г. за турското дружество общо 475 800 бр. ваксина „Тетадиф“ (ампула от 0,5 мл.) без в този период да е имало действащ търговски договор между „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД и „Т.И.С.С.А.С“ - Турция, от който да е видно какви лекарствени продукти ще се доставят от българското на турското дружество, на какви цени (в „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД не е наличен документ, от който да се установи на каква база е определена цената за единица изделие ваксина „Тетадиф“-ампула от 0,5 мл.), начин на плащане, срокове на доставки и плащане, плащане на неустойки като в резултат на това е последвало разпиляване на имущество на предприятието „Б.Б.НЦЗПБ“ ЕООД - 43 255 бр. ваксина „Тетадиф“ (ампула от 0,5 мл.) на стойност 26 385,55 лв. (сума представляваща направените пълни разходи за производството им от „Б.Б.НЦЗПБ“ ЕООД), като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,

От събраните по делото доказателства се установи, че през периода, през който подс. Д. изпълнявал функциите на управител на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД от 22.12.2014 г. до 20.09.2016 г., дружеството изнасяло „Тетадиф“ за турското дружество „Т.И.С.С.А.С.“ на цената, определена от българската държава и не е имало политика цените да са по-различни от тези за страната и за износ. Подс. Д. твърди, че цените за износ на ваксини за СЗО са международни, пазарни и са включени в договора за дистрибуция с „Интервакс – Канада“, който той наследил. С оглед на тези твърдения и констатираното от останалите доказателства по делото съдът достигна до извода, че подсъдимите Л.Д. и Р.А., не са извършили вмененото им престъпление.

Установява се по делото, че служба „Планиране и цени“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД изготвяла калкулация за производствените разходи по процеси и давала предложение за крайна цена на производител. Производствените разходи съгласно разчетите на тази служба за една доза „Тетадиф“ - инбълк били 8 евроцента, или 15 стотинки, а била продавана на 0,31, 0,36, 0,46 евроцента /т.165, л.186-190/. Пълните производствени разходи за една ампула ваксина „Тетадиф“ към октомври 2015 г. били 0,31 евро или 0,61 стотинки. Утвърдената цена на производител от Националния съвет по цени и реимбурсиране била 1,09 лв., като се формирала печалба от 48 стотинки на всяка продадена ампула „Тетадиф“. Калкулацията на производствените разходи по услуга №37 включвала дейност по попълване, запойка, визуален контрол, етикиране, блистиране и опаковка на ваксината в кутии, като възлизало на 21 стотинки на ампула. Съгласно справката в т.165 от ДП една чиста ампула струвала 61 стотинки, като се извадят от тази цена пълните производствени разходи – 21 стотинки, излизало, че ампулата струвала 41 стотинки. „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД продавало ампулата ваксина „Тетадиф“ по 0,996 лв. или печалбата за една ампула била 58 ст. Тоест печалбата на една ампула в незавършен вид била 58 стотинки. В този смисъл и въз основа на направените изчисления става ясно, че няма безвъзмезден износ в полза на „Тюрк Илач“ и за всяка ампула има калкулирана печалба.

Подс. Д. твърди, че издадените инвойс фактури на английски език се осчетоводявали чрез фактури на български език, които включвали общото количество изнесени продукти – ампули ваксини „Тетадиф“. Те така са осчетоводени и цената на българските фактури е 0,996 лв. за една изнесена чиста ампула или печалбата за дружеството била 58 ст. за ампула. Твърди, че не е налично ощетяване на дружеството, а точно обратното формирана е една добра печалба, с което твърдение съдът се съгласява.

По делото безспорно бе установено от показанията на свид. К.В. и от обясненията на подсъдимите Л.Д. и Р.А., че документите за износа на ваксината „Тетадиф“ за „Тюрк Илач“ се подготвяли от свидетелката въз основа на получавани електронни писма от подс. Р.А., който в качеството си на завеждащ отдел „Производство“ в търговското дружество получавал и отговарял на електронните писма на турското дружество. Имейлите, които свид. В. получавала били адресирани до турската страна и на тях подс. А. посочвал какво количество, коя партида и с какъв срок на годност и кога ще заминат съответните ваксини за „Тюрк Илач“. При получаване на тези имейли означавало, че отдел „Пластмент“ следва да организират изпращането на ваксините, но с тях подсъдимият не е определял цената, на която следва да бъдат продадени ваксините. Не се установи по делото подс. А. да е определял на 09.11.2015 г. и 27.11.2015 г. цените на ваксините, предназначени за продажба „Тюрк Илач“, така както се твърди в обвинителния титул. Свид. В. е категорична в твърденията си, че указания каква да бъде цената на ваксината е получила единствено от подс. Л.Д.. От показанията на свид. М.К., завеждащ служба „Планиране и цени“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД към отдел „Производство“ става ясно, че когато се изчислява цената на стока за износ, на ръководения от нея отдел бива възлагана задача да се определи цена за износ на съответния продукт, като в цената следва да бъдат предвидени всички производствени разходи, както за страната, така и за чужбина. Свид. Елена Г. също сочи, че управителят на търговското дружество в разглеждания случай – подс. Д. определял каква цена да се включи във фактурата на „Тюрк Илач“, като за това търговско дружество правели и проформа фактура.

С оглед на така събраните доказателства по делото, съдът намира за необоснована констатацията направена от държавните обвинители в пледоариите по делото на л.42, че видно от доказателствата и най-вече от доклада от 27.07.2016 г. от извършен одит на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД ставало ясно, че реалният ръководител на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД се явявал подс. А.. Това заключение се дължи на неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства и обсъждането им едностранно и изолирано, а не в съвкупност и в корелация едно с друго. В хода на проведеното съдебно производство не бе доказано, че подс. А. има отношение както към определяне на цената на ампулите „Тетадиф“ фактурирани и посочени във фактури от 09.11.2015 г. и 27.1.2015 г., така и тези счетоводни документи да носят неговия подпис и той да е посочен като автор.

Както правилно възразяват адв.В. и адв.Г. инкриминираните фактури на английски език приложени към материалите по делото на л.94 и л.96 от т.20 от ДП нямат правно и счетоводно значение и това е така, тъй като съгласно чл.5 от Закона за счетоводството „Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове“ респ. позовавайки се на тях няма как да се достигнем до извода, че е последвало разпиляване на имуществото на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД.

Сравнени двете фактури на английски език с фактурите на български език (които фактически са правно значимите) те съвпадат по посочена бройка на ампулите ваксина, които се предоставят на „Тюрк Илач“ и по дължима цена, която следва да бъде заплатена на българското дружество производител. Разликата е в това, че във фактурите на английски език е посочено, че 10 % от общото количество ампули, но това дефакто не променя нито крайното количество ампули, които следва да бъдат предадени, нито крайната цена на продукта. Обоснован се явява извода на адв. Г., че фактурите на английски език единствено биха имали значение за начисляване на митни сборове, като така или иначе по делото не се доказа да са възникнали вреди вследствие издаването на тези фактури.

От обясненията на подс. Д. и подс. А. става ясно, че тези 10% се предоставят на клиентите с оглед обстоятелството, че дейността следва да бъде довършена, като ампулите преминат визуален контрол и визуален контрол, етикиране, блистиране и опаковка в кутия., при което и при извършеният превоз е напълно възможно 10% от количеството да бъде унищожено.

Със Заповед № РД-01-230/15.07.2016 г., изменена със Заповед № РД 01-233 от 20.07.2016 г. министъра на здравеопазването – подс. П.М. е определил комисия и е възложил извършването на проверка на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2016 г. относно пълнотата на документирането на производствените процеси и законосъобразност на сключените търговски договори. Видно от изготвения доклад от Дирекция „Вътрешен одит“ при МЗ изх.№75-32-71/27.07.2016 г. (л.120-129, т.22 от ДП). по отношение на субективното определяне на цените е констатирано, че при извършена репрезентативна проверка за съответствието между цената на продукта, определена по Приложение №3 от Позитивния лекарствен списък и тази, по която са сключени договори за доставка с български контрагенти не са били установени нарушения и всички цени са под определените референтни стойности на опаковка. Не били установени и несъответствия спрямо определените със заповед на управителя цени на изделия. От горното следва, че вследствие на инкриминираните продажби на ваксина „Тетадиф“ от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД на турското дружество не е настъпила каквато и да било разпиляване на имущество, така както се твърди в обвинителния акт.

Категорично бе установено по делото, че цените на продуктите произвеждани от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД , били утвърждавани от управителя на дружеството ежегодно. Специално за лекарствените продукти, каквито били ваксините, цената на производител се утвърждавала от Националния съвет по цени и реимбурсиране към министъра на здравеопазването. Промяната на утвърдената цена можела да стане с процента на официалната годишна инфлация през предходната година. През периода от време, през който подс. Д. бил управител на дружеството „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД цената на ваксината „Тетадиф“ ампули на производител не била променяна поради липса на инфлация, или същата била 1,09 лв. или 0,55 евро.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ АРГУМЕНТИ ОТ ПРОКУРАТУРАТА

Във внесения в СНС обвинителен акт – л.52-54, съгласно номерацията на документа и л.38-40 от пледоариите на прокуратурата от 30.09.3021 г., представителите на прокуратурата детайлно са посочили и коментирали сключени договори между „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и турското дружество „Фарматурка“ за продажбата на краен неразлят продукт – ваксина „Тетадиф“ – бълк, което представлявало 200 л. полипропиленова торба, поставена в метален контейнер. Коментиран е и Анекс към договора сключен между горепосочените търговски дружества №1/01.06.2013 г., с който „Фарматурка“ се оттегля и престава да е официален представител на продуктите на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за Турция и Северно Кипърската Турска Република. Посочено е още, че в анекса дружеството „Фарматурка“ е заявило, че се замества от „Т.И.С.С.Аноним Сикрети“, като са достигнали до извода, че между „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и „Тюрк Илач“ не е сключван договор, който да регламентира взаимоотношенията между двете дружества по отношение на цените на доставка, количества, срокове за плащане, гарантиране на вземания, санкции при неизпълнение на задълженията на всяка една от страните и др. също така твърде обширно място в обвинителния акт и пледоариите на прокуратурата е отделено по отношение на сключен стандартен договор за добра производствена практика за фармацевтични продукти за възлагателно производство за ваксина „Тетадиф“ Тд 0,5 мл между „Мефар Илач Санайи А.С“ (производител на краен разлят продукт – ампула) – посредник по договора „Тюрк Илач“ и производител „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и констатацията за това, че по делото са представени три варианта на договора. Така описаните договори са без каквото и да било значение за предмета на делото в случая инкриминираното предоставяне от страна на подсъдимите Л.Д. и Р.А. на безплатни ампули ваксина „Тетадиф“ на турското дружество „Тюрк Илач“, поради което и не следва да бъдат коментирани от съда.

Съдът установи от доказателствата по делото, че извършените продажби на ваксина „Тетадиф“ от дружеството „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД на 09.11.2015 г. и 27.11.2015 г., за които са издадени и съответните фактури, отговарят на изискванията на ТЗ и не влизат в противоречие с нормите на този нормативен акт. С договора за търговска продажба продавачът прехвърля на купувача собствеността върху стока. Търговска продажба, за каквато става дума и в двата случая на продажби на ваксини „Тетадиф“, е само тази сделка, която може да се определи като търговска по смисъла на Търговския закон, където е изрично посочено, че не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице, дори и продавачът да е търговец (чл.318, ал.2 от ТЗ). Търговската продажба е вид продажба, от което следва, че има всички родови белези на тази сделка. Това е двустранен, консенсуален договор и се счита за сключен с постигане на съгласие между страните по основните елементи от договора и писмената форма, не е форма за действителност на договора. При търговския договор се прехвърля собствеността върху стока, като в случая това прехвърляне е удостоверено чрез съставените на две на брой фактури, приложени по делото на български език, в които е посочена стоката, нейния брой, както и цената, която следва да заплати купувача в случая турското дружество „Тюрк Илач“.

В цитирания в пледоарията от прокурор Петров доклад от 27.07.2016 г. за извършен одит на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД (т.20, л.120-152) действително са констатирани пропуски при управлението на търговското дружество, като липса на изградена система за финансово управление и контрол, наличие на субективно определяне на разходите за производство, липса на документ за определяне на норма на печалба, липса на установена система на двоен подпис, като всички договори се подписват само от управителя на дружеството и др. сочат на допуснати пропуски при управление на дружеството, но не и на неполагането на достатъчни грижи за стопанисването и запазването на повереното на подсъдимия Д. имущество/ и разпиляване на имущество на предприятието в сочения размер от 44 685,55 лв. Неправилен е още изводът на държавния обвинител, че от този доклад за пореден път ставало ясно, че реалния ръководител на дружеството бил подс. А.. Свид. В. безпротиворечиво и еднопосочно заявява в показанията си, че този който е посочвал какви цени да се впишат във фактурите за ваксината „Тетадиф“ е Д., а не А.. Действително той отговарял за дейността на службите „Планиране и цени“ и „Снабдяване и внос“, но не той е определял цените на ваксините, какъвто извод прави прокурора въз основа на неправилно тълкуване и интерпретиране на констатациите залегнали в доклада. Свид. В. заявява, че или подс. Д., или подс. А. й давали указания, отново устно, по отношение на количеството ампули ваксина, което да бъде предоставено безплатно на турското дружество, за което бил извършван износа на „Тетадиф“.

С писмо рег. №111-1112/17.02.2017 г. (л.15-16, т.163) Националния съвет по цените и реимбурсиране на лекарствените продукти е посочил, относно лекарствения продукт Tetadif Suspension for injection 0,5 ml (1 dose), Pаck 10 с притежател на разрешението „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, вписан в ПЛС е с утвърдена цена, съгласно Решение КЦ-117/23.06.2008 г. и до настоящия момент не е имало заявления за промяната й. Лекарственият продукт Tetadif Suspension for injection 0,5 ml (1 dose), Pасk 50, с притежател на разрешението „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, вписан в регистъра на пределните цени, е с утвърдена цена със заповед РД-10-595/07.11.2003 г., като има три промени на цената (две по заявление на притежателя на разрешението за употреба и производител „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, поради промяна на нормативната уредба в посока намаление, за което е приложено към писмото решение КЦ-21/12.03.2008 г. Към момента на изготвяне на писмото е имало решение НСР-11722/10.02.2017 г. за заличаване на цената на Tetadif Suspension for injection 0,5 ml (1 dose), Pаck 50, с притежател на разрешението за употреба и производител „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, което все още не е влязло в сила.

Съгласно действащата към 2008 г. нормативна уредба са функционирали Комисия по цени (КЦ) и Комисия по позитивен списък (КПС) към МЗ, като цената е била утвърдена в производство пред КЦ. Към февруари месец 2017 г. Съветът е правоприемник на тези органи и действа в обема на компетенциите им. С изменение от 2012 г. на отменената Наредба за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на комисията по цени и реимбурсиране (ПМС 196/2012, ДВ бр.68/04.09.2012 г. са намалени процентите, които търговците на едро и дребно могат да прибавят като надценка върху цените на лекарствените продукти, което се е отразило като намаление върху крайната цена на лекарствените продукти към дата 17.02.2017 г.

Отразената в ПЛС цена на търговец на дребно с ДДС е пределната цена на лекарствения продукт, над която не е допустимо той да бъде продаван. Допустимо е обаче лекарственият продукт да бъде продаван под вписаната цена.

Съгласно решение № КЦ -117/23.06.2008 г. на Комисията по цените на лекарствени продукти (л.19-20, т.163 от ДП) Tetadif Suspension for injection 0,5 ml (1 dose), Pаck 10, с притежател на разрешението „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД е със заявена цена от производителя 13,20 с ДДС. Посочена е като утвърдена пределна цена по елементи в размер на 16,90 с ДДС.

Съгласно Решение № КЦ-21/12.03.2008 г. на Комисията по цените на лекарствени продукти (л.22-23, т.163 от ДП) Tetadif Suspension for injection 0,5 ml (1 dose), Pаck 50, с притежател на разрешението „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД е със заявена цена от производителя 36,00 с ДДС. Посочена е като утвърдена пределна цена по елементи в размер на 46,08 с ДДС.

ПО ОБВИНЕНИЯТА НА ПОДСЪДИМАТА Ю.Ц.

Съдът с постановената присъда е признал подсъдимата Ю.Ц. за невиновна в извършването на повдигнатите й с обвинителния акт обвинения, а именно за това, че: На 17.09.2015 г. в гр.С., в сградата на дружество „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, находяща се на бул.“..“ № 26, като длъжностно лице - завеждащ отдел „Качествен контрол“ в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С., в кръга на службата си, при условията на посредствено извършителство, чрез Й.И.Х. - биолог в отдел „Качествен контрол“ е съставила неистински официален документ: LOT RELEASE CERTIFICATE OF VACCINE FOR HUMAN USE (сертификат за освобождаване на ваксина за хуманна употреба „БЦЖ“) Lot Number 114-2(партиден номер 114-2) Certificate number: 0045V/2015/WHO (Номер на сертификат 0045V/2015/WHO) Date of issue: 16/09/2015 (Дата на издаване 16.09.2015 г.), на който е придаден вид, че е издаден от Изпълнителна агенция по лекарства (ИАЛ) на РБ на 16.09.2015 г. за партида ваксина „БЦЖ“ № 114-2, подписан е от титулярното длъжностното лице от ИАЛ П.М.С. и обстоятелствата, описани в сертификата относно конкретната партида отговарят на съответните спецификации в разрешението за употреба и разпоредби за освобождаване на биологични продукти и са одобрени за освобождаване, поради което и на осн. чл.304 от НПК я е оправдал да е извършила престъпление по по чл.310, ал.1, пр.1, вр. чл.308, ал.1, пр.1 от НК.

Съгласно чл.69, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина: „Притежателят на разрешение за употреба на ваксина или на имунологичен лекарствен продукт, предназначен за имунизация, преди пускането на всяка партида от продукта на пазара е длъжен да представи в ИАЛ:

1. заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛ;

2. мостри от крайния продукт и/или мостри от продукта в насипно състояние/неразлят продукт, и/или мостри от междинни и изходни продукти в количества, посочени в Ръководството за освобождаване на партида лекарствен продукт от официален контролен орган, издадено от Европейския директорат по качеството на лекарствените продукти и здравеопазване;

3. протоколи за производството и качествения контрол на партидата, издадени от производителя, които са съобразени като минимум с данните, посочени в образеца от административната процедура на Европейския директорат по качеството на лекарствата и здравеопазване за освобождаване на партида от официален контролен орган.“

Стандартната оперативна процедура СОП 6-27 – „Процедура за освобождаване на партида ваксина и/или имунологичен лекарствен продукт в сила от 12.05.2015 г. на ИАЛ (л.52-64, т.163 от ДП) описва реда и условията за издаване на сертификат за освобождаване на партида ваксина или имунологичен лекарствен продукт, предназначен за имунизация, преди пускане на партидата на пазара в страната или в друга държава по искане на притежателя на разрешението за употреба. Условията, редът и изискванията към документацията за издаване на сертификат за освобождаване на партиди ваксини или имунологични лекарствени продукти, предназначени за имунизация, са уредени в чл.69 от ЗЛПХМ, Наредба № 35/2007 г., издадена на осн. чл.69 от ЗЛПХМ и Ръководството за освобождаване на партида лекарствен продукт от официален контролен орган (OCABR) на Европейския директорат за качество на лекарствата (EDQM). При положителен резултат от оценката на представената партидна документация и от проведените изпитвания са издава „Ф-6027/04 Сертификат за освобождаване на партида ваксина“, подписан от началника на Отдел „Биологични анализи и фармакопейни дейност“ (БАФД) в ИАЛ в съответствие с формата на Европейски сертификат за освобождаване на партида имунологичен продукт (OCABR) на EDQM. Срокът за издаване на сертификат за освобождаване на партида е 60 дни, считано от датата на подаване на Заявлението в ИАЛ на пълния комплект документи (чл.69 от ЗЛПХМ и Наредба № 35). Съгласно доклад на гл.инспектор маг. фармацевт Т. Даракчиев от ИАЛ, изготвен вследствие на Заповед № А/17-0490/20.07.2017 г. (л.47-57, т.69 от ДП) освобождаването на всички партиди лекарствени продукти и медицински изделия се извършва с издаването на сертификат за качество на партида.

Сертификатът за освобождаване на партида се издава след оценка на партидната документация и като се извърши преглед и критична оценка на отделните етапи от производствения процес - изпитване на мостра от партидата в акредитирана лаборатория и удостоверява, че лекарственият продукт е произведен в съответствие с одобрените спецификации. Това означава, че за да може продуктът да излезе от предприятието „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД на пазара било то българския или международен, съответната партида ваксини следва да има издаден от ИАЛ сертификат за освобождаване на партида. ЗЛПХМ не прави разлика дали продуктът в случая ваксина „БЦЖ“ ще излезе на българския или на турския пазар какъвто е настоящия случай, както и не конкретизира въз основа на каква сделка между предприятието производител и друг субект, ваксината може да излезе на пазара – дали въз основа на продажба, заем, дарение и др. С оглед на това и съдът намира за неоснователни възраженията изложени от адв. В., защитник на подс. Ю.Ц., в насока, че инкриминираните сертификати в обвинението, касаещо подзащитната й Ц. – сертификат за освобождаване на ваксина за хуманна употреба „БЦЖ“ партиден номер 114-2 с дата на издаване 16.09.2015 г. и сертификати за освобождаване на ваксина за хуманна употреба „БЦЖ“, партидни номера 113-1, 113-2, 115-1 и 115-2, издадени на 16.09.2015 г. не e било необходимо да придружават съответните партиди.

Добрата дистрибуторска практика изисквала три основни документа да придружават пратката – съмъри протокол, сертификат за анализ и релийс сертификат – според показанията на свид. В.. Освен това свидетелката пояснява, че в деня на експедицията на ваксината нейно задължение било да провери, дали всички документи по ордер, изискани от клиента са налични и са поставени в два плика. Свид. В. разказва, че единия плик запечатвала и слагала в първия кашон с ваксини, а втория плик го предавала на колегите си от отдел „Експедиция“, като този плик придружавал пратката на митницата и оставал там.

Съгласно Стандартна работна инструкция уреждаща процедурата по освобождаване на лекарствени продукти (СРИ № ОК-39) в сила от 08.09.2015 г. (л.47-57, т.21 от ДП) след завършен цялостен анализ от ОКК, издаден сертификат за качество на партидата и отделна музейна проба се пристъпва към издаване на Сертификат за освобождаване на лекарствен продукт (Приложение 8) и разрешение за продажба от ООК. След получаване на „Сертификат за освобождаване на лекарствен продукт“ от ИАЛ за съответната партида се издавало разрешение за продажба от ОКК, което се попълвало на компютър.

Свид. Т. сочи, че издаването на релийс сертификат /сертификат за освобождаване/ означава, че продуктът се освобождава за продажба. В случай, че няма такъв сертификат продуктът не може да бъде продаден в България, но може да бъде изнесен, за страна или клиент, които нямат изискване за такъв документ. Към всяка една поръчка, която се получавала в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за доставка на различни продукти произвеждани от предприятието, имало специфични изисквания за набора от документи, който изисквала дадена страна или фирма.

Твърденията на свид. Т. и подс. Ц., по отношение незадължителността на сертификата за освобождаване на ваксината, са в противоречие с показанията на свид. Цветелина С.. Същата сочи, че релевантен документ към партидата ваксини „БЦЖ“ е сертификатът за освобождаване, който се издава от ИАЛ, като подаването на документи за издаването на такъв сертификат е работа на отдел „Качествен контрол“ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. След като е готова ваксината за износ в първия кашон се слагат документите в запечатан плик от лицето по осигуряване на качеството. Необходимият комплект от документи във всички случаи при получаване на самия отдел се упоменава в поръчката от клиента какви документи изисква. Когато ваксините са по поръчка на „Интервакс“ всички документи се сканирали и се изпращали по имейл в Канада, такова било изискването на фирмата. Като се произведе ваксина „БЦЖ“ цялата партидна документация се съхранява в отдел „Качествен контрол“, такава била установената практика в търговското дружество. Показанията на свид. Т. касаещи незадължителността сертификата за качество да придружава съответната партида ваксини са в противоречие и с твърденията изложени в показанията на свидетелите Светлин Спиров, П.С., Е.В., К.В., А.С.. Така свид. С. сочи, че издаденият сертификат за освобождаване на партида от ИАЛ удостоверява две обстоятелства, а именно че са спазени правилата на добрата производствена практика и по-конкретно, че произведеният продукт има цялата необходима партидна документация и че качественият контрол на производителя е установил, че продуктът отговаря на неговите спецификации, които са одобрени при разрешаването му за употреба. Както от посочените по-горе законови разпоредби, така и от показанията на посочените свидетели става ясно, че всяка една партида от ваксините БЦЖ е следвало да разполага със сертификат за освобождаване, издаден от ИАЛ, за да може да бъде пусната както на пазара в България, така и предоставена на Р.Турция вследствие на сключеното междуправителствено споразумение между Р. България и Р.Турция за дарение на БЦЖ ваксини. Вече въпрос на установена практика е по какъв начин сертификатът ще придружава ваксините при техния износ, като установената практика в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД е била единият комплект документи съдържащ и сертификата за освобождаване, да се поставя в кашоните с ваксините, а другият както в случая с дарението на „БЦЖ“ ваксини за Р. Турция да се предава на водача на камиона, превозващ стоката. С оглед на гореизложеното съдът намира за неоснователно възражението на адв. В., обстойно развито в пледоарията й по делото в хода на съдебните прения, че липсва нормативна база, която да урежда въпроса и да сочи по категоричен начин, че инкриминираните в обвинението на подзащитната й Ю.Ц. сертификати за освобождаване на партиди ваксини „БЦЖ“ задължително следва да придружават самите партиди при износ.

Съдът намира за основателни възраженията на адв. В. по отношение на формата на изпълнителното деяние, за което на подс. Ц. е повдигнато обвинение. Описаният в обвинителния акт механизъм на реализиране на престъплението по чл.310, ал.1 във вр. с чл.308, ал.1 от НК използван от подс. Ц., сочи на преправяне на съдържанието на официален документи сертификат за освобождаване на партида 114-2, а не на съставяне на неистински официален документ. Правилно отбелязва в пледоарията си адв. В., че инкриминираният от прокуратурата документ сертификат за освобождаване на ваксина за хуманна употреба „БЦЖ“ /партиден номер 114-2/ по своята същност не представлява неистински официален документ по смисъла на чл.93, т.6 от НК. Съгласно легалното определение дадено в посочената разпоредба на НК „неистински документ“ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило“. В обвинителния акт и в пледоарията на държавните обвинители не се твърди, че на сертификат за освобождаване на партида „БЦЖ“ е придаден вид, че представлява писмено изявление на свид. П.С., която е оправомощена в ИАЛ да подписва такъв вид сертификати, тъй като подписа е положен от това длъжностно лице. Соченият официален документ е преправен такъв, тъй като в съдържанието на истински документ, издаден от компетентното длъжностно лице в кръга на службата му, са нанесени поправки, които различават документа от този съществуващ в правния мир. В сертификата единицата е била преправена от свид. Й.Х. по разпореждане на подс. Ц. на двойка и била променена една цифра от четворка на петица или от certificate number: 0045V/2015/WHO била променена една четворка и тя станала на петица или от 0044V/2015/WHO станала на 0045V/2015/WHO. Така констатираното в повдигнатото на подсъдимата обвинение, не представлява пречка в случай, че съдът достигне до заключението, че са събрани достатъчно доказателства да оправдае подс. Ц. за това да е реализирала престъпление по чл.310, ал.1, пр.1 във вр. с чл.308, ал.1, пр.1 от НК и да я признае за виновна в извършването на престъпление по чл.310, ал.1, пр.1 вр. с чл.308, ал.1, пр.2 от НК. Това е така, тъй като в обстоятелствената част се съдържат достатъчно факти сочещи на тази квалификация и не е необходимо изменение на обвинение по реда на чл.287 от НПК от представителите на държавното обвинение.

На следващо място съдът намира за основателно възражението на адв. В. в насока, че избраната квалификация на деянието като такова по чл.310, ал.1 от НК, а именно, че подс. Ц. не е извършила престъпление по чл.308, ал.1, пр.1 от НК като длъжностно лице в кръга на службата си. Подс. Ц. притежава качеството длъжностно лице, тъй като съгласно приложената по делото длъжностна характеристика, на същата са възложени задължения, които следва да изпълнява в рамките на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, като ръководител на отдел „Контрол на качеството“. Същата обаче няма задължението и правомощието да издава сертификат за освобождаване на ваксина за хуманна употреба партиден номер 114-2. Сертификатът съгласно чл.69 от ЗЛПХМ се издава от Изпълнителната агенция по лекарства, чийто служител не е подс. Ю.Ц.. Така констатираният пропуск при повдигане на обвинението на подс. Ц. може да бъде изправен чрез оправдаването й от съда да е извършила престъпление по чл.310, ал.1 от НК и признаването й за виновна в извършването на престъпление по чл.308, ал.1 от НК. В разглежданото обвинение обаче е налице друг съществен пропуск, които води до извода за несъставомерност на повдигнатото на подс. Ц. обвинение и до извода, че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна по него. Настоящият съдебен състав е намерил, че следва да оправдае подсъдимата по обвинението за извършено престъпление по чл.310, ал.1, пр.1 от НК вр. чл.308, ал.1, пр.1 от НК, тъй като въпреки наличието на доказателства, че същата е участвала в извършването на престъплението по чл.308, ал.1, пр.1 от НК в преправянето на официален документ, то така както й е повдигнато обвинение с обвинителния акт, не е посочена особената цел, към която е била насочена извършената преправка, а именно за използване на документа. Разпоредбата на чл.308, ал.1 от НК гласи, че се наказва този:„Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използван“. Констатираният, както от съда, така и от адв. В., пропуск в това обвинение, е наличен както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така е в неговата диспозитивна част и води до несъставомерност на повдигнатото на подсъдимата обвинение, тъй като не са включени в всички елементи на престъплението от обективна страна, а оттам и от субективна страна. В диспозитива на обвинителния титул прокурорите, които са съставили обвинителния акт са пропуснали да посочат каква е била целта на извършената преправка и къде е целяла подсъдимата да използва този документ. Във внесения в съда обвинителен акт липсват изложени каквито и да било твърдения, че подс. Ц. е участвала в деянието, за да използва преправения документ, поради което и са налице основанията на чл.304 от НПК за оправдаване на същата по това обвинение. Това е така, тъй като така описаното деяние не представлява престъпление, тъй като липсва един от елементите на неговия състав съгласно нормата на чл.308, ал.1 от НК.

Със същия съдебен акт подсъдимата Ю.С.Ц. е призната за невиновна за това, че: На 17.09.2015 г. в гр.С., в сградата на дружество „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, находяща се на бул.“..“ № 26, като завеждащ отдел „Качествен контрол“ в „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД съзнателно се е ползвала от неистински официални документи LOT RELEASE CERTIFICATE OF VACCINE FOR HUMAN USE (сертификати за освобождаване на ваксина за хуманна употреба - „БЦЖ“) Lot Number 113- 1; 113-2; 115-1 и 115-2 (партидни номера 113-1; 113-2; 115-1 и 115-2) Certificate number: 0042V/2015/WHO; 0043V/2015/WHO; 0046V/2015/WHO; 0047V/2015/WHO; (Номера на сертификатите:0042V/2015/WHO;0043V/2015/WHO; 0046V/2015/WHO; 0047V/2015/WHO) Date of issue: 16/09/2015 (Дата на издаване 16.09.2015 г.), на които бил придаден вид, че са издадени от Изпълнителна агенция по лекарства (ИАЛ) на РБ на 16.09.2015 г. за партида ваксина „БЦЖ“ № 113-1; 113-2; 115-1 и 115-2, и са подписани от титулярното длъжностното лице от ИАЛ П.М.С., като предала същите чрез неизвестно лице от отдел „Качествен контрол“ на К.П.В. - стоковед в отдел Пласмент /износ/, за да бъдат използвани, като се поставят в кашоните на произведени от „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД партиди с ваксина „БЦЖ“, заминаващи на 17.09.2015 г. за Република Турция по силата на подписано споразумение за дарение между правителствата на Република България и Република Турция, като от нея за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на осн. чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1, пр.1 от НК.

От събраните по делото доказателства действително се налага извода, че оригиналите на сертификати за освобождаване на конкретните партиди ваксини БЦЖ 113-1; 113-2; 115-1 и 115-2 са получени на 18.09.2015 г. на ръка от служител на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД /един ден, след като дарените партиди са били вече заминали за Р. Турция/, следователно на 17.09.2015 г. няма как със същите тези оригинали за освобождаване на партиди да са заминали дарените за Р. Турция ваксина БЦЖ от партиди – 113-1, 113-2, 115-1 и 115-2.

Освен това от заключенията на комплексните /почеркова и техническа/ експертизи /Протокол № 2017/ДОК-058 от 31.03.2017 г. и Протокол № 17/ДОК-130 от 10.05.2017 г. (том 151 и том 184), се установява, че копията на изпратените в Р. Турция сертификати за освобождаване на ваксина БЦЖ за партиди 113-1, 113-2, 114-2, 115-1 и 115-2, се различават от съхраняваните оригинали на тези сертификати в „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, както и че не съвпадат със съхраняваните вътрешни екземпляри в ИАЛ. Може да се допусне, че те са изготвени от други документи-първообрази /оригинали или копия/, или чрез изображенията на подписите са пренесени от други документи /вероятно с помощта на система от компютър-скенер-принтер и програма за обработка на изображения./

Съдът намира за правилни и напълно резонни констатациите, направени от адв. В. в хода на съдебните прения, относно това, че подс. Ц., съгласно приложената по делото длъжностна характеристика в качеството си на завеждащ отдел „Качествен контрол“ в търговското дружество не е имала отношение към сертификатите за освобождаване на ваксина БЦЖ, с оглед на това и няма как да извърши вменената й форма на изпълнителното деяние на чл.316 от НК, а именно да се ползва от неистински официални документи LOT RELEASE CERTIFICATE OF VACCINE FOR HUMAN USE (сертификати за освобождаване на ваксина за хуманна употреба - „БЦЖ“) Lot Number 113- 1; 113-2; 115-1 и 115-2 (партидни номера 113-1; 113-2; 115-1 и 115-2), като има участие в поставянето им в кашоните. Като ръководител ОКК подс. Ц. отговаряла за: I.A - цялостната дейност по окачествяване на лекарствените средства, произвеждани в „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД съгласно ЗЛПХМ и одобрявала инструкциите за контрол (ИК) и тяхното ревизиране. Подс. Ц. имала задължения по разработване организационната структура на лабораторията (Б.1) и задължения по осигуряване на качеството (Б.2), свързани с осигуряване качеството на лекарствените продукти съгласно регистрационната им документация и да следи за спазването на ДПП; да одобрява инструкциите за контрол; да одобрява или отхвърля, в зависимост от своята преценка, изходни и опаковъчни материали; да проверява партидната документация на лекарствените средства; да подписва документи, свързани с ин-витро диагностични продукти и лекарства за хуманната медицина. От горното следва, че задълженията на отдела, за който отговаря подс. Ц. приключвали до момента, когато бъде издаден сертификат за качество за произведения от търговското дружество продукт. Както посочва и самата подсъдима в обясненията си, депозирани в съдебното производство, нейният ангажимент пред ИАЛ е документацията, касаеща определен продукт да е правилно и пълно комплектована, за да се произнесе държавния контролен орган по освобождаване на партидата. Както правилно отбелязва адв. В., установената практика в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД, че сертификатите за освобождаване на партидите ваксини се съхранява в кабинета на подс. Ц. след тяхното издаване от ИАЛ, не води на извода, че тя ги ползва, като ги предава на някои друг за слагането им кашоните с ваксини, така както се сочи в обвинителния акт. Напротив от показанията на свидетели по делото, а и от твърденията на представителите на прокуратурата става ясно, че за окомплектоването на документите, които следва да придружават партидите с ваксини „БЦЖ“, задължение са имали служители на друг отдел различен от този, който подс. Ц. е завеждала, а именно отдел „Осигуряване на качеството“. Самата подсъдимата твърди, че не е имала какъвто и да било досег с инкриминираните четири на брой сертификати за освобождаване, като съдът кредитира тези нейни твърдения с доверие. Единствено свид. А. сочи, че след като взела сертификатите от ИАЛ ги предала или на подс. Д., или на подс. Ц., което означава, че тези показания също не установяват с категоричност факта, че подс. Ц. е имала реален досег с въпросните сертификати.

Не се установи на следващо място от доказателствата, събрани по делото подс. Ц. да е имала знанието, че на 17.09.2015 г., когато е следвало да замине дарението от ваксина „БЦЖ“ за Р Турция, сертификати за освобождаване на партиди 113-1, 113-2, 115-1, 115-2, не са били налични в дружеството и че именно тя съзнателно се е ползвала от посочените неистински официални документи. Твърденията на представителите на държавното обвинение по отношение на осъществяването на деянието по чл.316 вр. чл.308, ал., пр.1 от НК от подс. Ю.Ц. се крепят само на предположения и догадки изведени от длъжността, която същата е заемала в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и от фактически установената практика в предприятието, че в кабинета на същата се съхранявали изготвените и изпратените от ИАЛ оригинали на сертификати за освобождаване на партиди имунологичен лекарствен продукт. Не е спорно както в доктрината, така и в практиката, че за съставомерността на инкриминираното деяние е необходимо да бъде установено, че подсъдимата лично си е послужила с неистинските документи. В случая липсват каквито и да било доказателства първо подс. Ц. да е имала допир с тези документи и на второ място да ги е предала на някои от служителите от отдел „Качествен контрол“ в търговското дружество с цел да бъдат използвани. В самото обвинение е посочено, че подс. Ц. предала сертификатите чрез неизвестно лице от отдел „Качествен контрол“ на свид. К.В. стоковед в отдел „Пласмент“/износ/, което представлява единствено предположение направено от представителите на прокуратурата, без обективно да са събрани доказателства в тази насока.

Отново на предположения се крепят твърденията на представителите на прокуратурата изложени в обвинителния акт и в пледоарията по делото, че за целта са били създадени от неизвестно лице и по неизвестен начин неистински официални документи CERTIFICATE OF VACCINE FOR HUMAN USE /сертификати за ваксини за хуманна употреба – БЦЖ/ Lot Number 113-1, 113-2, 115-1, 115-2 /партидни номера 113-1, 113-2, 115-1 и 115-2, на които бил предаден вид, че са издадени от ИАЛ на 16.09.2015 г. за партиди БЦЖ №113-1,113-2, 115-1 и 115-2 и са подписани от длъжностно лице при ИАЛ свид.П.С..

Без да са събрани каквито и да било доказателства по делото се твърди, че сертификатите били предадени на подс. Ц. от лицето (което е останало неизвестно въпреки проведеното разследване), което ги е изготвило, а тя от своя страна е предала същите чрез неизвестно за обвинението лице от отдел „Качествен контрол“ на К.П.В. – стоковед в отдел „Пласмент“ /износ/, за да бъдат използвани, като се поставят в кашоните на произведени от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД партиди с ваксина „БЦЖ“, заминаващи на 17.09.2015 г. за Р. Турция по силата на подписано споразумение за дарение, като от Ц. за самото съставяне на тези документи не може да се търси наказателна отговорност. По делото липсват каквито и да било доказателства – гласни, писмени или веществени, че действително подсъдимата е извършила вменените й от прокуратурата действия и въобще, че е имала съприкосновение с описаните в обвинителния акт неистински официални документи и с това си поведение е реализирала състава на престъплението по чл.316 от НК. С оглед на това и липса на доказателства деянието да е извършено от подсъдимата Ц., съдът я призна за невиновна и оправда по повдигнатото й обвинение по чл.316 вр. чл.308, ал., пр.1 от НК.

Сочените от държавните обвинители доказателствени средства показанията на свид. Е.В. и на свид. К.В. не съдържат също доказателства в насоката, сочена от държавното обвинение. Действително свид. В. сочи в показанията си, че за износа на 17.09.2015 г. на ваксина БЦЖ за Р. Турция е получила оригинали на сертификати за освобождаване на партиди ваксина БЦЖ с подпис и печат, но не си спомня от кого ги е получила. Незнайно защо прокуратурата е достигнала до извода, че ги е получила именно от неустановено лице, на което пък тези документи са били предадени от подс. Ц.. Създава се една верига от предаване на документите с множество неизвестни лица и множество предположения, без да са събрани доказателства. Представителите на прокуратурата презюмират вината на подс. Ц., за използването на тези документи, може би изхождайки от деянието, което е вменено на същата по пункт първи от обвинението, за съставянето на неистински официален документ релийс сертификат /сертификат за освобождаване/ за партида 114-2, както и от обстоятелството, че в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД била установена практика сертификатите за освобождаване на партиди да се съхраняват в отдел „Контрол на качеството“, чийто ръководител е била подс. Ц.. В наказателно процесуалнотоправо обаче има презумпция за невиновност на лицето, което следва да бъде оборена от държавното обвинение с надлежно събрани доказателства.

От доказателствата по делото бе установено, че в търговското дружество „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД била създадена процедура със СРИ № ДКК-18 Р за подлагане на втори тест на ин витро диагностичните препарати, показани несъответствие със спецификацията им, която била изготвена от свид. П. и одобрена от подс. Ц. и свид. Т., в сила от 25.08.2014 г. Правилата на инструкцията били съобразени с обстоятелството, че в „Лаборатория за контрол на ин витро диагностични медицински изделия“ /ЛКИДМИ/ се работи с живи микроорганизми и може да се получи грешка по време на изпълнението на оператора и не е настъпила промяна в самия микроорганизъм, която да е довела до липса на резултат или променен такъв. За това при получаване на отрицателен резултат винаги следвало да се прави повторение от оператора по проверка на резултата, съгласно посочената по-горе инструкция. В т.3.2 от инструкцията било предвидено, че при повторно изпитване на контролните проби е желателно те да се извършат от друг оператор – специалист от ЛКИДМИ, с цел да се намали влиянието на субективния фактор при оценка на реакцията. Съгласно т.5 от документа при несъгласие от страна на производителя на база на получени различни резултати при вътрешно лабораторния контрол на продукта с получените резултати от проведеното в ЛКИДМИ повторно изследване, било допустимо да се проведе арбитражно изпитване в присъствие и на представители и на двете лаборатории при еднакви условия и материали, за да се установи причината за разликата в получаваните резултати. На финала на инструкцията била изготвена таблица с имената на служителите, които могат да оценяват резултатите от повторните проби.

С оглед на обстоятелството, че представителите на прокуратурата са констатирали, че така описаната по-горе процедура по изследване на хранителните вреди, за които не е издаден сертификат за качество, тъй като от ЛКИДМИ е констатирано, че са негодни за употреба, са обвинили подс. Ц. в извършването на престъпление по чл.311 от НК с дата 08.01.2014 г. и едно продължавано престъпление, съставено от общо шест деяния за периода от 12.01.2015 г. до 25.11.2015 г. с правна квалификация по чл.311, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Така повдигнатите обвинения се дължат и на разбирането на държавните обвинителни, че подс. Ц. е нямала правото да издава инкриминираните сертификати за качество на изброените в обвинението хранителни среди. В стандартна работна инструкция /СРИ/ № ДКК-01 С /т.175, л.362/ в т.3 - отговорности - специалист от ЛКИДМИ, под контрола на завеждащия лабораторията отговаря за окачествяването на контролираните от тях хранителни среди за микроорганизми. Така закрепеното в инструкцията се тълкува от прокурора в насока, че единствено завеждащият лабораторията или упълномощен от него служител имат право да издават и подписват сертификати за качество на тези продукти. Настоящият съдебен състав обаче намира за неправилно това разбиране, тъй като съгласно длъжностната характеристика на длъжността „завеждащ отдел „Качествен контрол““ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД подс. Ц. е имала освен задължения по осигуряване на качеството (Б.2), свързани с осигуряване качеството на лекарствените продукти съгласно регистрационната им документация, така и задължението да следи за спазването на ДПП, да подписва документи, свързани с ин витро диагностични продукти и лекарства за хуманната медицина, в това число и сертификати за качество на горепосочените продукти и лекарства .

Всъщност вменения механизъм на извършване на престъпленията по чл.311 от НК по отношение на подс. Ц. се състои според прокуратурата в това, че подписвайки сертификат за годност на хранителна среда, след като е бил налице протокол издаден от служител на ЛКИДМИ, че същата е негодена за употреба означава, че би следвало тази среда да е изследвана повторно и при трета контролна проба, съгласно упоменатите по-горе правила, в присъствието на представители на лабораторията производител с установения метод в лабораторията, което в случая не е било извършено. Действително по делото няма доказателства да е било правено такова изследване, което да опровергава изследването определило средата като негодна. Тази констатация обаче не води непременно до извода, че след като такова изследване липсва подс. Ц. в качеството си на длъжностно лице завеждащ отдел „Качествен контрол“ н „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД е реализирала вменените й престъпления по чл.311 от НК и чл.311 вр. чл.26, ал.1 от НК. По делото не са събрани каквито и да било доказателства, в това число и експертиза, която да изследва съответните продукти, които да сочат, че хранителните среди, за които подс. Ц. е издала сертификат за качество действително са били негодни за употреба и не са изпълнявали предназначението си, поради което и подсъдимата е удостоверила в тези документи неверни обстоятелства.

За това СНС е признал подсъдимата Ю.С.Ц. за НЕВИНОВНА в това, че: На 08.01.2014 г. в гр.С., в сградата на дружество „Б.Б. - НЦЗПБ“ЕООД, находяща се на бул.“..“ № 26, като длъжностно лице - завеждащ отдел „Качествен контрол“ в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. в кръга на службата си, съставила официален документ - Сертификат за качество № 07/08.01.2014 г. за хранителна среда „МЮЛЕР ХИНТОН АГАР с 5% КРЪВ“ (за ин витро употреба Петри от 22 ml) Каталожен № 760805, Партиден № 80115, в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че хранителната среда „МЮЛЕР ХИНТОН АГАР с 5% КРЪВ“ отговаря на изискванията за качество, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред клинични микробиологични лаборатории в страната, на които „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД продавало тези среди. С оглед посочената дата в обвинението, когато се твърди, че е извършено престъплението не бяха събрани доказателства по делото подс. Ц. да е съставила официален документ - Сертификат за качество № 07/08.01.2014 г. за хранителна среда „МЮЛЕР ХИНТОН АГАР с 5% КРЪВ“. Действително в кориците на делото е приложен сертификат за качество №07/08.01.2014 г., подписан от подс. Ц., но от останалите писмени доказателства и от обясненията на подс. Ц. се установява, че хранителна среда „МЮЛЕР ХИНТОН АГАР с 5% КРЪВ“ (за ин витро употреба Петри от 22 ml) Каталожен № 760805, Партиден № 80115 е била произведена януари 2015 г. и че явно в сертификата е допусната техническа грешка. С оглед обаче сочената дата и липсата на процедура по изправяне на явна фактическа грешка в наказателно-процесуалното право, но наличието на процедура - изменение на обвинението по чл.287 от НПК, от която представителите на прокуратурата не са се възползвали, съдът намира, че липсват доказателства подс. Ц. да е извършила каквото и да било престъпление на 08.01.2014 г. Освен това се твърди от представителите на държавното обвинение, че със СРИ № ДКК-18 Р била уредена процедурата на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за подлагане на втори тест на ин витро диагностичните препарати, показали несъответствие със спецификацията им, която била изготвена от свид. П. и одобрена от подс. Ц. и свид. Т.. Инструкцията е влязла в сила 25.08.2014 г. или близо осем месеца след датата на соченото престъпление, което се твърди, че е реализирала подс. Ц.. От гореизложеното също следва извода, че подс. Ц. не е реализирала описаното в обвинителния акт престъпление с дата 08.01.2014 г., поради което и на осн. чл.304 от НПК, съдът я е признал за невиновна.

Съдът с присъдата си е признал подсъдимата Ю.С.Ц. със снета по делото самоличност, за НЕВИНОВНА в това, че: За времето от 12.01.2015 г. до 25.11.2015 г. в гр. С., в сградата на дружество „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, находяща се на бул.“..“ № 26 при условията на продължавано престъпление, с 6 (шест) деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице - завеждащ отдел „Качествен контрол“ в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С., в кръга на службата си съставила официални документи - сертификати за качество на хранителни среди „SS АГАР“, „ЦЕТРИМИД АГАР“, „СОЕВО-КАЗЕИНОВ БУЛЬОН С НАТРИЕВ ТИОГЛИКОЛАТ“, „МЮЛЕР ХИНТОН АГАР с 5% КРЪВ“, в които удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че хранителните среди отговарят на изискванията за качество, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за това обстоятелство пред клиничните микробиологични лаборатории и здравни лечебни заведения в страната, на които„Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД продавало тези среди, както следва:

1.Ha неустановена дата в интервала от 12.01.2015 г. - 12.04.2015 г. в гр.С., в сградата на дружество „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, находяща се на бул.“..“ № 26, като длъжностно лице - завеждащ отдел „Качествен контрол“ в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. в кръга на службата си съставила официален документ - Сертификат за качество на хранителна среда „ЦЕТРИМИД АГАР“ (за ин витро употреба Петри от 20 ml) Каталожен № 760885, Партиден № 370115, в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че хранителната среда „ЦЕТРИМИД АГАР“ отговаря на изискванията за качество, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред клиничните микробиологични лаборатории и здравни лечебни заведения в страната, на които „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД продавало тези среди;

2.На неустановена дата в интервала от 10.03.2015 г. - 10.04.2015 г в гр.С., в сградата на дружество „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, находяща се на бул.“..“ № 26, като длъжностно лице - завеждащ отдел „Качествен контрол“ в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. в кръга на службата си съставила официален документ - Сертификат за качество на хранителна среда „МЮЛЕР ХИНТОН АГАР с 5% КРЪВ“ (за ин витро употреба Петри от 22 ml) Каталожен № 760805, Партиден № 110315, в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че хранителната среда „МЮЛЕР ХИНТОН АГАР с 5% КРЪВ“ отговаря на изискванията за качество, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред клиничните микробиологични лаборатории и здравни лечебни заведения в страната, на които „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД продавало тези среди;

3.На 19.06.2015 г. в гр.С., в сградата на дружество „Б.Б.- НЦЗПБ“ ЕООД, находяща се на бул.“..“ № 26, като длъжностно лице - завеждащ отдел „Качествен контрол“ в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. в кръга на службата си съставила официален документ - Сертификат за качество № 496/19.06.2015 г. за хранителна среда „МЮЛЕР ХИНТОН АГАР с 5% КРЪВ“ (за ин витро употреба Петри от 22 ml) Каталожен № 760805, Партиден № 180615, в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че хранителната среда „МЮЛЕР ХИНТОН АГАР с 5% КРЪВ“ отговаря на изискванията за качество, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред клиничните микробиологични лаборатории и здравни лечебни заведения в страната, на които „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД продавало тези среди;

4.На неустановена дата в интервала от 01.09.2015 г. - 16.09.2015 г. в гр.С., в сградата на дружество „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, находяща се на бул.“..“ № 26, като длъжностно лице - завеждащ отдел „Качествен контрол“ в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. в кръга на службата си съставила официален документ - Сертификат за качество на хранителна среда „СОЕВО-КАЗЕИНОВ БУЛЬОН С НАТРИЕВ ТИОГЛИКОЛАТ“ (за ин витро употреба Стъкла по 80 ml) Каталожен № 000904, Партиден № 250915, в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че хранителната среда „СОЕВО-КАЗЕИНОВ БУЛЬОН С НАТРИЕВ ТИОГЛИКОЛАТ“ отговаря на изискванията за качество, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред клиничните микробиологични лаборатории и здравни лечебни заведения в страната, на които„Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД продавало тези среди;

5.На неустановена дата в интервала от 12.10.2015 г. - 16.10.2015 г. в гр.С., в сградата на дружество „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, находяща се на бул. “..“ № 26, като длъжностно лице - завеждащ отдел „Качествен контрол“ в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. в кръга на службата си съставила официален документ - Сертификат за качество на хранителна среда „ЦЕТРИМИД АГАР“ (за ин витро употреба Петри от 20 ml) Каталожен № 760885, Партиден № 471015, в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че хранителната среда „ЦЕТРИМИД АГАР“ отговаря на изискванията за качество, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред клиничните микробиологични лаборатории и здравни лечебни заведения в страната, на които „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД продавало тези среди;

6. На неустановена дата в интервала от 02.11.2015 г. до 25.11.2015 г. в гр.С., в сградата на дружество „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, находяща се на бул. “..“ № 26, като длъжностно лице - завеждащ отдел „Качествен контрол“ в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество в капитала „Б.Б. - НЦЗПБ“ ЕООД, гр.С. в кръга на службата си съставила официален документ Сертификат за качество на хранителна среда „SS АГАР“ (за ин витро употреба петри от 20 ml) Каталожен № 770915, Партиден № 191115, в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че хранителната среда „SS АГАР“ отговаря на изискванията за качество, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства пред клиничните микробиологични лаборатории и здравни лечебни заведения в страната, на които „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД продавало тези среди, поради което и на осн. чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.311, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Съдът след като внимателно анализира всички събрани по делото доказателства достигна до извода, че подс. Ю.Ц. не е извършила вмененото й престъпление по чл.311, вр. чл.26, ал.1 от НК.

От показанията на свид. Марияна Н. става ясно, че през 2015 г. - 2016 г. тя работела в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД в лаборатория „Хранителни среди“. Служебните й задължения били да организира производството на хранителни среди, които се използват в микробиологичните лаборатории. В лабораторията работели 25 човека, разпределени в няколко сектора и произвеждали хранителни среди за производство на биопродукти на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. Цялото производство обхващало 300 вида продукти. Документацията на лабораторията се състояла в изпълнението на спецификации. За всеки продукт имало спецификация, която била създадена от производителя и съдържала рецептури за производството на различните хранителни среди. Въз основа на тези спецификации били написани и стандартните работни инструкции и протоколи за дейността на производствената дейност, технологични карти, които включвали всяка стъпка на производството, като след извършване на контрол на продукта се издавал сертификат за качество от „Лаборатория за контрол на ин витро диагностични медицински изделия“ /ЛКИДМИ/. ЛКИДМИ се намирала в структурата на търговското дружество като лаборатория в отдел „Качествен контрол“, чиито ръководител била подс. Ц.. Всички тези документи в началото били издавани от отдел „Качествен контрол“ и подписвани от ръководителя на отдела – подс. Ю.Ц.. След въвеждането на система за управление на качеството ИСО 9001 и ИСО 358, специално за контрола на ин витро диагностичните препарати, към които се отнасяли и хранителните среди, се наложило да се създаде лаборатория за контрол на ин витро диагностичните препарати. Лабораторията била ръководена от г-жа Чанкова. Г-жа Чанкова имала проблеми с една от служителките, която непрекъснато пишела доклади за нейното отношение към работата и служителите – това била свид. Д.П.. Наличието на такива конфликти се потвърждава и от показанията на свид. С.Т. и обясненията на подс. Ю.Ц.. След пенсионирането на г-жа Чанкова, свид. Д.П. заела нейното място като началник на лабораторията. След пенсионирането на предишния ръководител на лабораторията всички работещи там напуснали. На тяхно място били назначени нови служители, като служителката, която била обучена да извършва контрол на хранителните среди била преориентирана за извършването на контроли на други продукти в дружеството. С встъпването си в длъжност свид. П. иззела цялата документация на лабораторията, като самоволно променила спецификациите в частта – растежни качества на продуктите, което се изразявало в промяна на тест щамове като увеличавала или намалявала броя им. За всички продукти въвела количествени методи на изследване, което оскъпило изследванията и не било необходимо. Разписала ги със собственото си име, подпис, печат. По този начин изискванията към хранителните среди и резултатите, които тя получавала по нейните промени в голяма степен се разминавали с действителността според свид. Н.. Свидетелката обосновава това свое становище с обстоятелството, че рецептите за хранителните среди били композирани отпреди 100 години и никой в микробиологията не си позволявал да ги променя, а в практиката това били рутинни методи, с които използват хранителните среди и никой не очаква от тях да има някаква промяна. Според свид. Н. изпитването на хранителните среди по „метода П.“, картината въобще не отговаряла на качествата на средата. Според мнението на свидетелката, свид. П. бъркала основни понятия - диференцираща хранителна среда и селективна хранителна среда при хранителната среда „Левин“, като по този начин ощетявала лабораторията с три опаковки по 25 кг. хранителна среда „Левин“. Така разказва, че за тестването на хранителната среда „Цетримид агар“ свид. П. променила един щам, който бил нетипичен. В изследването на соево-казеиновия бульон с натриев тиокликолат била променена методиката за заразяване с микробна суспензия. Въвеждайки тези методи от свид. П., резултатите, които получавали в ЛКИДМИ при контрола, противоречали на методите и приложенията на средите, които произвеждало дружеството.

Свид. Н. сочи, че свид. Д.П. завзела всичко и искала на сертификатите за освобождаване да присъства само нейния подпис. Предишният ръководител на лабораторията г-жа Чанкова възприела номерирането на сертификатите за улеснение и за по-прегледно водене на документацията. Тази номерация не била поставяна въз основа на изискване въведено от ИСО и не било необходимо сертификатите да имат изходящ номер по принцип. Оригиналите на сертификатите се съхранявали при г-жа Чанкова, като такава била установената практика в предприятието. Видно от събраните писмени доказателства по делото и от показанията на свид. Н. в сертификата било задължително да се вписва – каталожния номер на продукта, партидата, срока на годност и наименованието на продукта и заключението, което се дава на сертификата, дали продукта е годен или негоден за употреба. С така издадения сертификат продуктът се предавал в склад „Готова продукция“ на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. През целия си трудов стаж в дружеството, които е бил от 1998 г. до 2017 г. свид. Н. сочи, че не е имала оплакване за годността на средата, произведена и продадена от „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД. Контролът на хранителните среди се извършвал в ЛКИДМИ, тъй като само тази лаборатория притежавала контролни щамове микроорганизми за изследването им. Протоколите и анализите на служителите в ЛКИДМИ били подписвани от д-р Ц. и след това служителите издавали сертификати за качество. Подс. Ц. сочи в обясненията си, че имала съмнения в преценката на свид. П. относно негодността на хранителните среди, което я карала да проверява изводите й и да следи работата й. Подсъдимата получила редица оплаквания от свид. П., че достига до противоречиви изводи и се опитва да спъва работата на дружеството в свой личен интерес. Подс. Ц., както и свид. Т. разказват, че потвърждение за противоречивите изводи в работата на свид. Д.П. имало и при направената през 2016 г. проверка за дейността на ЛКИДМИ, при която при изследванията на слепи проби свид.П. и подчинените й дали противоположни изводи за годността на вече изследвани от тях среди.

Свид. П. работила с подс. Ц., но както и с предишния ръководител на лабораторията, тя постоянно създавала проблеми като проявявала неподчинение, правела възражения, въвеждала методи, които не съответствали на изискванията за контрол, промяна на критериите за оценка и промяна на оценката за качество.

Както свид. Н., така и подс. Ц. твърдят, че по информацията от технологичната карта на продукта е достатъчно да се направи преценка за годността на продукта, тъй като в нея е описана подробно рецептурата, грамажите, които са премерени, суровините, които са използвани при производството. В технологичната карта се описвала всяка стъпка от производството и била контролирана от съответния оторизиран служител в лабораторията. Същите твърдения се излагат и от квалифицираното лице в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД за периода 2014 -2015 г. – свид. С.Т.. Тъй като подс. Ц. получавала като ръководител на отдел „Качествен контрол“ оплаквания от служители на пласмента и от производствената лаборатория, че се спират от ЛКИДМИ произволно партиди хранителни среди, същата проверявала документите по партидите, окачествявани като негодни от подчинената й Д.П.. Подсъдимата сочи, че за всички сертификати за качество, които е издала, от документацията, която е прегледала и проследила, е била с пълното професионално убеждение, че продуктите са годни. От горното следва, че дори да се приеме, че подсъдимата е реализирала престъпно поведение, което може да се субсумира под разпоредбата на чл.311 от НК, деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като то не е извършено с пряк умисъл от подсъдимата и не е било насочено към невярно документиране.

Съдът се спря и обсъди по-подробно показанията на свид. Марияна Н., тъй като същите са логични и подробни и кореспондират напълно с показанията на свид. С.Т. и обясненията на подс. Ю.Ц.. Свидетелката, която не е заемала ръководна длъжност като свид. Т. *** – НЦЗПБ“ ЕООД, но едновременно с това има дълъг професионален опит *** – НЦЗПБ“ ЕООД, обективно и подредено разказва за наличието на конфликт между свид. П. и предишния ръководител на ЛКИДМИ, както и действията на свид. П. след като е станала ръководител на тази лаборатория по създаване на проблеми и конфликти в предприятието. Съдът намира за недоказани и шестте деяния част от продължаваното престъпление по чл.311 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като липсват каквито и да било доказателства, че посочените в обвинителния акт сертификати за качество подписани от подс. Ц., действително са с невярно съдържание. Както правилно отбелязва и адв. В., за да бъде установено категорично наличието на невярно документиране, за което е обвинена подс. Ц., то в хода на разследването по делото е следвало да бъде изготвена експертиза, която да изследва съответните хранителни среди и по безспорен и категоричен начин да установи, че „Цетримид агар“ – за ин витро употреба Петри от 20 мл, Каталожен №760885, Партиден № 760885, „Мюлер хинтон агар с 5 % кръв“ за ин витро употреба Петри 22 мл, каталожен №760805, партиден № 110315, „Мюлер хинтон агар с 5 % кръв“ за ин витро употреба Петри 22 мл, каталожен №760805, партиден № 180615,“Соево-казеинов бульон с натриев тиогликолат“ за ин витро употреба, Стъкла 80 мл, Каталожен №000904, Партиден №250916, „Цетримид агар“ за ин витро употреба Петри 20 мл, Каталожен №760885, Партиден №471015 и „SS агар“ – за ин витро употреба Петри от 20 мл, Каталожен №770915, Партиден №191115 не отговарят на изискванията за качество и не са годни за употреба. Такова изследване не е извършено по делото, поради което е обвинението не е доказано, че действително е налице невярно документиране.

Противно на становището на защитника на подс. Ц., съдът намира, че удостовереното в съответните сертификати, че конкретната хранителната среда отговаря на изискванията за качество, може да бъде обект на лъжливо документиране. В случая обаче по делото не е доказано по категоричен начин, че изброените в обвинението по чл.311, вр. чл.26, ал.1 от НК хранителни среди не са отговаряли на изискванията за качество. Обстоятелството, че за да достигне до извода за годност на хранителните среди подс. Ц., не е спазила установените правила за изследване в случай на констатирана негодност на хранителната среда от ЛКИДМИ в СРИ № ДКК-18 Р, не водят непременно до извода за реализирано престъпно поведение от подс. Ц..

Подсъдимата обяснява, че до извода за годност на хранителните среди е достигнала след проверка на технологичната карта, в която се съдържа цялата информация, касаеща производството на средата, както и документацията на околните партиди е издавала сертификат за тяхното качество. Сочи още, че клиентите закупили съответните хранителни среди от „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД били задължени да провеждат входящ контрол на растежните качества на средите и в дружеството нямало постъпили оплаквания или рекламации за качеството на посочените в обвинението среди. Тази изложените твърдения от подсъдимата по никакъв начин не са оборени от представителите на държавното обвинение.

По т.1 от продължаваното престъпление по чл.311 от НК

В стандартна работна инструкция СРИ №ХС-172 (л.12-20, т.70 от ДП) е описан метода на производство на „Цетримид агар“. Средата се използвала за първично изолиране на бактерии от рода Pseudomonas. В раздел 5.4. било посочено, че контролът на хранителната среда се осъществява от ОКК- лаборатория за контрол на ин витро диагностични медицински изделия. От всяка партида се вземали по 5 броя петрита или 1 бр. банка от представител на ЛКИДМИ. Хранителната среда се предлагала в две разфасовки в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД в стъклени банки и в петри за еднократна употреба.

Партидата „Цетримид агар“ /за ин витро употреба Петри от 20 мл/ Каталожен № 76885, Партиден №370115 била разлята от партиди банки, които преди това ЛКИДМИ е окачествила като годни, тъй като в лабораторията са установили растежни качества на хранителната среда. Продуктът бил разлят стерилно в петрита след разтапяне на 100 градуса в апарат на Кох. При контрола на пертитата свид. П. приела, че имало ниска селективност на средата – растеж на нетипичен контролен щам на колонии Slmonella typhimurium ATCC 14028, поради което отказала да издаде сертификат за качество.

При проверката на документацията – технологичната карта за производство на продукта, касаеща „Цетримид агар“-а, подс. Ц. констатирала произволност на резултатите и изводите на свид. П.. Подсъдимата констатирала, че партидата „Цетримид агар“ произлизала от вече окачествени като годни банки, но и самите петри показали добър растеж на съответните щамове микроорганизми, за които е предназначена средата.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че по делото не е доказано, че подсъдимата е извършила деянието по чл.311 от НК, част от продължаваното престъпление, тъй като не се установи от събраните и проверени доказателства, да е документирала в качеството на длъжностно лице в кръга на службата си в съставен от нея официален документ, неверни обстоятелства.

т.2 от продължаваното престъпление по чл.311 от НК

За партидите „Мюлер Хинтон агар с 5 % кръв“ партиди 80115, 110315 и 180615, за които е обвинена подс. Ц. с обвинителния акт разказва, че е проверила технологичната карта на производителя, в която е описано производството и изходните суровини и всички процеси и записи до крайния продукт. Същата констатирала, че и трите спрени от ЛКИДМИ партиди, окачествени като негодни били произведени от една и съща суровина - „Мюлер хинтон агар“, с производител „Хай медиа“, с протокол №10/13.02.2014 г. на ЛКИДМИ, с добри растежни качества на хранителната среда. Подс. Ц. въз основа на отразеното в технологичните карти и на професионалния си опит преценила, че при интерпретиране на резултатите на антибиограмите наличието на видим сливащ се растеж по повърхността било доказателство, че средата осигурява добър растеж на изпитвания щам и няма причина тя да бъде спряна. Освен това подсъдимата сочи, че отчетеното отклонение от 2,5 мм на левофлуксацина, поради което били спрени от производство посочените по –горе партиди хранителни среди, означавало че зоната на задържане на диска е по-широка и че антибиотикът е по-чувствителен към определени щамове и това било само от полза за пациента. Негативно би било, ако антибиотикът бил резистентен към определени щамове, като ситуацията не била такава.

Съгласно показанията на свид. Марияна Н. в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД и събраниет по делото писмени доказателства, на 12.03.2015 г. били произведени 169 бр. годни петрита с хранителна среда „Мюлер Хинтон агар с 5 % кръв“, за което била издадена технологична карта – Приложение №1 към СРИ № ХС-191 за производство на „Мюлер Хинтон агар с 5 % кръв“. Технологичната карта била издадена за партида № 110315 производство на „Мюлер Хинтон агар с 5 % кръв“, произведена в петрита. Обемът на произведеното количество бил 4 литра. Суровината, която била използвана била суха хранителна среда „Хай Медия“ с документ за качество №10/13.02.2014 г. Средата била разтворена, пусната при стерилизация на 121 градуса за 20 минути, като били поставени подписи от операторите и от лицето, което е проверило технологичната карта – свид. Марияна Н.. След стерилизиране на хранителната среда в автоматизирана система, където се стерилизирала и охлаждала до 40 градуса, се добавяла овнешка дефибринирана кръв, производство на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД партиден № 820315, в количество 225 мл., за да стане 5 % съдържанието. В технологичната карта бил описан подробно състава на произведената среда „Мюлер Хинтор агар“, а именно използваното количество „Милер Хинтон агар“, вода за инжекции и овнешка кръв. Предвид спазената процедура по производството на тази хранителна среда, свид.Н. и подс. Ц. сочат, че не би следвало да има отклонения при разливането й в петрита.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че подсъдимата не е извършила деянието по чл.311 от НК, част от продължаваното престъпление, тъй като не се установи по категоричен начин да е документирала в качеството на длъжностно лице в кръга на службата си в съставен от нея официален документ, неверни обстоятелства.

т.3 от продължаваното престъпление по чл.311 от НК

На 18.06.2015 г. били произведени 193 бр. годни петрита с хранителна среда „Мюлер Хинтон агар с 5 % кръв“, за което била издадена технологична карта – Приложение №1 към СРИ № ХС-191. Технологичната карта (л.17, т.183 от ДП) била издадена за партида № 180615 производство на „Мюлер Хинтон агар с 5 % кръв“, произведена на 16.06.2015 г. в петрита. Обемът на произведеното количество бил 4,5 литра. Суровината, която била използвана била суха хранителна среда „Хай Медия“ с документ за качество №10 /13.02.2014 г. Средата била разтворена, пусната при стерилизация на 121 градуса за 20 минути, като са поставени подписи от операторите от лицето, което е проверило технологичната карта – свид. Марияна Н.. След стерилизиране на хранителната среда в автоматизирана система, там се стерилизирала и охлаждала до 40 градуса, след което се добавяла овнешка дефибринирана кръв, производство на „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД партиден №790615, в количество 225 мл., за да стане 5 % съдържанието. В технологичната карта бил описан подробно състава на произведената среда „Мюлер Хинтон агар“, а именно използваното количество „Мюлер Хинтон агар“, вода за инжекции и овнешка кръв. Били произведени 200 петри от по 22 мл, от които 3 бр. били отделени като контролна проба, а четири били нестандартни, за това в картата било отразено, че броя на годните петри бил 193 бр. Предвид спазената процедура по производството на тази хранителна среда, не би следвало да има отклонения при разливането й в петрита. Въпреки това обаче по отношение на хранителната среда не бил издаден от ЛКИДМИ сертификат за качество. По делото освен констатацията на ЛКИДМИ, че средата е негодна, липсват каквито и да било други доказателства в тази насока. Напротив установява се от писмените и гласни доказателства, че процедурата по производство е била спазена стриктно, с оглед на което бил издаден сертификат за качество от подс. Ц.. Хранителната среда била продадена на крайните потребители, от които не са постъпили оплаквания, за възникнали проблеми с продукта.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че подсъдимата не е извършила деянието по чл.311 от НК, част от продължаваното престъпление, тъй като не се установи по категоричен начин, да е документирала в качеството на длъжностно лице в кръга на службата й в съставен от нея официален документ, неверни обстоятелства.

т.4 от продължаваното престъпление по чл.311 от НК

В стандартна работна инструкция СРИ №ХС-402 (л.21-27, т.70 от ДП) е описан метода на производство на „Соево-казеинов бульон с натриев тиокликолат“. Същият се използвал за контрол на биопрепаратите за стерилност чрез инактивиране на живачно органични съединения. В раздел 5 е посочено, че партидата хранителна среда показва достатъчна пригодност, ако всички резултати от изпитване на стерилност и растежоспособност на средата с контролни микроорганизми показват съответствие с дадените спецификации. Резултатите от контрола на растежните качества на изследваните хранителни среди за микроорганизми се записват в съответния за средата протокол. За всяка контролна партида хранителна среда за микроорганизми се издава сертификат за качество.

„Соево-казеинов бульон с натриев тиогликолат“ се произвеждал в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД само за нуждите на търговското дружество. Същият представлявал комбинирана хранителна среда предназначена както за аеробни микроорганизми, така и за анаеробни микроорганизми и се използвал за контрол на стерилност на биопродукти в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. За тяхното производство пак имало документи, имало спецификация с рецептурата, суровините се използвали само ако имат аналитични протоколи за качество. Хранителната среда се варяла в лабораторни условия в големи количества. Средата притежавала добри растежни качества видно от показанията на свид. М.Н. и подс. Ю.Ц.. Проблеми с качеството на средата нямало, но имало проблеми с издаване на сертификат на качеството. През 2015 г. била спряна партида произведена в стъкла, в която нямало растеж на единия от щамовете и респ. не бил издаден сертификат. За периода юни 2015 г. - до май 2016 г. били произведени 13 партиди „соево-казеинов бульон с натриев тиогликолат“. Спряна била партида № 250915 произведена, разлята само в стъкла, поради липса на растеж на „бацилус суптирис“ в контролните проби.

Свид. Н. детайлно разказва, че средата се вари и след това се разлива в стъкла, които се стерилизират и се получава крайния продукт. Била спряна само една партида. Всяка партида отделно се сварявала. Това се правело по рецептура със всички съставки и агенти, които се разтварят. Сместа се варяла в големи парни тенджери с вместимост от 40 до 80 литра. Материалите за различните партиди са еднакви, като се използвали и еднакви суровини. Били издавани обикновено и еднакви протоколи за освобождаване на вътрешен контрол на изходните материали на суровините. Това, че „бацилус суптирис“ не е растял означавало според свид. Н., че микробиологичната процедура при посявката се извършвала в епруветка. В случая ставало въпрос за бульонова течна среда. Самото изследване се извършвало в епруветки. След като била спряна партидата, поради липса на растеж на „бацилус суптирис“ свид. Н. разбрала от свид. П., че причината била, че щама „бацилус суптирис“ посят в две епруветки, така било записано и в протокола, не растял, а другите два щама имали добър растеж и свид. П. преценила, че средата не расте добре и я спряла. Свид. Н. се обърнала отново към д-р Ц., тъй като производствените лаборатории имали нужда от тези стъкла със соево-казеинова среда. От страна на производствените лаборатории не е имало никакво възражение по отношение качеството на средата. Следващата партида била произведена на 26.10.2015 г., също стъкла, и партидата също била освободена. Всеки месец се произвеждала тази среда в търговското предприятие.

Партида № 250915 била спряна, тъй като единият щам нямал добър растеж. След като се задълбочила свид. Н. в анализа, за да установи каква може да бъде причината се оказало, че посявката не била извършвана върху епруветки, а директно посята върху стъклото. Но за да се сее директно върху стъклото, количеството на микробната суспензия трябвало да бъде пропорционално завишено, за да има възможност тези клетки да се развият, да пораснат, а това не било направено. Свид. Н. попитала колежките си как са направили изследването. Попитала микробиоложката, която извършва микробиологичния контрол. Тя казало, че по разпореждане на г-жа П., за да няма опасност от замърсяване на средата при разливане в епруветки, директно трябвало да посее материала върху стъклото. Проблемът бил, че щамовете са аеробни, и трите щама са аеробни, средата има анаеробни съставки, които създавали анаеробност на средата и при посято малко количество клетки трябва да мине много дълъг етап, за да могат да се адаптират първо тези клетки в тази анаеробна среда, след това да изплуват до контакт с кислорода и чак след това да започне тяхното деление, което удължава много времето. И те понеже отчитали растеж на 72 – рия час, не виждали растеж и казвали, че средата не работи, тъй като няма растеж. Свид. Н. сочи, че средата била абсолютно работеща, и притежавала всички качества, които трябва да има, като грешка била направена при самата посявка.

Партида 250915 (освободена от д-р Ц.) била произведена със същите изходни материали и по една и съща рецепта и технология, както и партидите с №№ 200615, 210715, 220715, 230815, 240815. Тези партиди били освободени от свид. Д.П. в периода от юни до август 2015 г. Следващата производствена партида стъкла с партиден №261015 била освободена със сертификат №814/19.10.2015 г. Партида №271115, произведена в стъкла на 04.11.2015 г. била спряна от ЛКИДМИ, като причина за отклонението била посочена липса на растеж на контролния щам Bacillus subtilis ATCC 6633. На 01.12.2015 г. била произведена партида №281215 в стъкла – 54 стъкла с непроменена рецепта, технология и вложени суровини.

Подс. Ц. след като проверила технологичната карта за производство на „соево-казеинов бульон с натриев тиогликолат“, аналитичните протоколи на суровини, технологията на производствения процес и стерилизацията достигнала до извода, че няма отклонение от изискванията за спецификация. През 2016 г. била извършена проверка на работата на ЛКИДМИ и били закодирани проби от „соево-казеинов бульон с натриев тиогликолат“, които били предоставени в тази лаборатория за изследване. Подсъдимата и свид. Т. сочат, че резултатите, до които достигнала свид. П. в рамките на проверката били противоположни от предходните нейни изпитвания. В рамките на проверката свид. П. изследвала същата среда, включително и партида 250915, която обявила за негодна, поради беден растеж на Bacillus subtilis АТСС 6633, като констатирала този път, че средата е годна и че растежът на Bacillus subtilis АТСС 6633 бил нормален. Подс. Ц. сочи, че си обяснила причината за инцидентно отчетения беден растеж на Bacillus subtilis АТСС 6633, с промяна метода на посявката, въведен от подс. П., при контрола на стъклата.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че подсъдимата не е извършила деянието по чл.311 от НК, част от продължаваното престъпление, тъй като не се установи с нужната категоричност да е документирала в качеството на длъжностно лице в кръга на службата й в съставен от нея официален документ, неверни обстоятелства.

т.5 от продължаваното престъпление по чл.311 от НК

Свид. Н., която през 2015 г. работела в ЛКИДМИ в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД разказва, че през 2015 г. били произведени три партиди в банки „Цетримид агар“ 420115 с издаден сертификат, 430315 с издаден сертификат за качеството и 440915 на 03.09.2015 г., която също била освободена със сертификат за качество. На 12.10.2015 г. от партида 440915 била разлята партида 471015. Когато дали на контролната лаборатория петритата за проверка, оттам получили отговор, че нетипичен щам, който е променен не е „ешерихия коли“ и щама „салмонела“ е избил и има обилен растеж, поради което свид. П. констатирала, че средата била негодна, въпреки че щамовете „псевдомонас“ имали добър растеж. С този казус свид. Н. се обърнала към подс. Ц. като й обяснила, че не може да се спира една и съща среда, която има еднакъв състав и нищо не е променяно. При проверката на документацията – технологичната карта за производство на продукта, касаеща „Цетримид агар“-а, подс.Ц. констатирала произволност на резултатите и изводите на свид. П.. Подсъдимата установила още, че партидата „Цетримид агар“ произлизала от вече окачествени като годни банки, но и самите петрита показали добър растеж на съответните щамове микроорганизми, за които е предназначена средата.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че подсъдимата не е извършила деянието по чл.311 от НК, част от продължаваното престъпление, тъй като не се установи да е документирала в качеството на длъжностно лице в кръга на службата й в съставен от нея официален документ, неверни обстоятелства.

т.6 от продължаваното престъпление по чл.311 от НК

В стандартна работна инструкция СРИ №ХС-133 (л.3-11, т.70 от ДП) е описан метода на производство на SS агар. Средата е селективна и е предназначена за изолиране на патогенни чревни бактерии от родовете Салмонела и Шигела. В раздел 5.4. е посочено, че контролът на хранителната среда се осъществява от ОКК- лаборатория за контрол на ин витро диагностични медицински изделия. От всяка партида се вземали по 5 броя петрита или 1 бр. банка от представител на ЛКИДМИ. Шигела е причинителят на дизентерията. Тя се произвеждала по същия начин като „цетримид агар“-а в лаборатория по рецептура, по установена спецификация, работна инструкция, в която са описани всички стъпки на производството, рецептурата. Средата се сварявала в определен обем в зависимост от заявките на клиентите постъпили в търговското дружество и се разливала в стъклени банки в обем от 500 мл. След разливането по банките и стерилизацията му SS агар-а се предоставял на ЛКИДМИ за контрол. След като получел сертификат за качеството продукта се предавал в склад „Готова продукция“ в търговското дружество.

На 01.10.2015 г. в „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД била произведена хранителна среда „SS агар“ в банки партиден №291015. Бил издаден сертификат №792/08.10.2015 г., тъй като имало растеж на двата контролни щама – шигела и салмонела.

На 02.11.2015 г. от тази освободена партида банки с парт. №291015 били разтопени на 100 градуса по Целзий банки и били разлети в 225 петрита с партиден №191115. На произведената партида не бил издаден сертификат от ЛКИДМИ, заради повишени селективни качества на средата и липса на растеж на Shigella flexneri и Shigella flexneri NCTC 9950 e 19 KOE, без да са били извършвани промени в технологията на това производство.

За свид. Н. обяснението за така случилото се, било в качествата на щама шигела. Разказва, че това бил изключително чувствителен щам микроорганизми. В препоръките на производителите за вземане на проби от пациенти касаещи дизентерия, препоръката била секретът и посявката да се извършва до леглото на болния. Това означава, че този щам шигела е много чувствителен и в кислородна обстановка загива моментално и трябва да се направи възможно най - бързата посявка. Същото се отнася и за тест щамовете от микробната колекция шигели на „Б.Б. – НЦЗПБ“. Тяхното освежаване, опресняване и препосяване било много деликатен момент, а при степенните разреждания, отново се стигало до субективния момент при работа с микробиологичните тест щамове, може да се получи такъв резултат - липса на растеж. Това не означавало обаче според свид. Н., че средата е негодна. След като друг щам е порасъл, това означава, че салмонелата расте добре, а отрицателните тест щамовете на растежа са подтиснати, което прави средата селективна.

На „SS агар“ в петри, партида №191115 бил издаден сертификат от ОКК, подписан от подс.Ц.. За да издаде сертификата за качество подсъдимата направила анализ на технологичната карта, според която липсват отклонения от производството. Подс. Ц. приела на базата на документацията, че субективната преценка за негодност на свид. П. за партида 191115 не отговаря на обективните данни. Продадени били на клиенти 206 бр. петри и нямало оплаквания за качеството на средата.

На 17.02.2016 г. от същата производствена партида №291015 „SS агар“ били разтопени на 100 градуса Целзий банки и били разлети в петри партиден №200216. На произведената партида петри бил издаден сертификат за качество на ЛКИДМИ с №152/19.02.2016 г.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че подсъдимата не е извършила деянието по чл.311 от НК, част от продължаваното престъпление, тъй като не се установи с нужната категоричност да е документирала в качеството на длъжностно лице в кръга на службата й в съставен от нея официален документ, неверни обстоятелства.

ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ

В хода на съдебното производство са предявени граждански искове с правно основание чл.45 от ЗЗД от Министерство на здравеопазването и търговско дружество „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. В съдебно заседание, проведено на 18.06.2018 г. СНС е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените граждански искове и е конституирал в качеството на граждански ищци Министерство на здравеопазването, представлявано от министър Кирил Ананиев и „Б.Б. –НЦЗПБ“ ЕООД, представлявано от управител С.Г. чрез пълномощници адв. Цв. Младенов и адв. Л. Гурмева по предявения иск срещу подсъдимите П.М., А.П., Л.Д. и Р.А..

Гражданската отговорност в наказателния процес може да бъде потърсена и без да е установена наказателна отговорност на подсъдимия, поради което и процесуалният закон предопределя правомощия на наказателния съд да се произнесе по гражданския иск не само при осъдителна, но и при оправдателна присъда - когато разреши по определен начин със съдебния си акт въпросите за деянието, авторството, вината и отговорността на обвиненото лице. Фактическият състав на заявените на основание чл. 45 от ЗЗД искове за обезщетяване на настъпилите имуществени вреди в правната сфера на едно лице в резултат на непозволено увреждане изисква доказване на автора, увреждащото действие, респективно бездействие, вреда, причинна връзка /Решение № 133 от 10.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 461/2019 г., I н. о./. На следващо място отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното. /Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС/

1.По предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от Министерство на здравеопазването срещу П.М. и А.П. за деяние, извършено на 09.07.2015 г. и квалифицирано като престъпление по чл.282, ал.3 връзка ал.2, връзка ал.1 връзка чл.20,ал.2 връзка ал.1 НК за подс. М. и престъпление по чл.282, ал.3 връзка ал.2, връзка ал.1 връзка чл.20, ал.4 връзка ал.1 НК за подс. П., с който се претендира осъждането на двамата подсъдими да заплатят солидарно причинените на Министерство на здравеопазването имуществени вреди в размер на 325 233,87 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието 08.07.2015г. до окончателното изплащане, съдът е достигнал до извода, че деянията, за които са обвинени подсъдимите – деянието по чл.282, ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за подс. П.М. и вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 за подс. А.П. не съставляват престъпления, поради което на основание чл.304 от НПК ги е признал за невиновни и ги е оправдал. Съдът е изложил по-горе в мотивите си защо намира, че описаното деяние в обвинителния акт не представлява престъпление, поради което и същото няма увреждащо действие върху имуществото на гражданския ищец „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД. С оглед липсата на първата предпоставка за уважаването на предявения граждански иск, а именно извършено престъпление, съдът намира, че не е реализиран сложният фактически състав на иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, поради което е оставил същият без уважение.

За пълнота н съдебния акт следва да бъде посочено, че сочените в обвинителния титул значителни имуществени вредни последици общо в размер на 325 233,87 лв., не са реализирани, тъй като на първо място бе установено по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, че от обективна страна вмененото на подс. М. деяние по чл.282, ал.3 вр. ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК от НК и вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК за подс. П. не съставлява престъпление. На второ място въпросната сума е била законосъобразно платена, като дължим данък върху стойността на внесените от Р. Турция ваксини и разноски по транспорт и митнически услуги.

2.По предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, представлявано от управител С.Г. чрез пълномощници адв. Цв. Младенов и адв. Л. Гурмева за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, както следва срещу подсъдимите П.М., Асен П. и Л.Д. солидарно да заплатят сумата от 427 788,31 лв., в едно с мораторната лихва от датата на деянието 27.11.2015 г. до датата на предявяване на иска – 18.06.2018 г. за престъпление по чл.220, ал.1 от НК, в едно с мораторна лихва от 27.11.2015 г. до 18.06.2018 г., и със законната лихва върху присъдената сума до окончателното погасяване от подсъдимите.

При предявен иск по чл. 45 ЗЗД, приет за разглеждане от съда в наказателното производство, съдът следва да установи онези факти, които имат значение за деянието, за извършването му от подсъдимия /ответника/, неговата противоправност; за увреждащия резултат, пряката причинно следствена връзка между резултат и деликтно поведение. По отношение на предявения по-горе граждански иск съдът не установи от събраните доказателства по делото подсъдимите П.М., Асен П. и Л.Д. да са извършили вменените им с обвинителния акт престъпления. Следователно и тук липсва първата предпоставка, за да бъде уважен предявения граждански иск, а именно подсъдимите да са извършили престъпление вследствие, на което да са настъпили твърдените от прокуратурата и претендирани от гражданския ищец „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕОООД имуществени вреди. С оглед натова и съдът е оставил без уважение предявения граждански иск.

3.По предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, представлявано от управител С.Г. чрез пълномощници адв. Цв. Младенов и адв. Л. Гурмева срещу подсъдимите П.М., Л.Д. и Р.А., с който се иска подсъдимите да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата 110 003, 46 лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие на престъплението по чл.219, ал.4 от НК в едно с мораторна лихва от 01.07.2016 г. да датата на предявяване на иска – 18.06.2018 г. в едно със законната лихва върху присъдената сума до окончателното погасяване от подсъдимите, съдът е преценил, че е неосновател и го е оставил без уважение.

Както съдът по-горе в мотивите си прие от събраните по делото доказателства не бе доказано подсъдимите Р.А. и Л.Д. да са извършвали престъпна дейност на база „Люлин“ в кв. „Суходол“. С оглед липсата на противоправно деяние и при този предявен граждански иск не е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, при което подсъдимите да дължат репариране на причинените вреди, така както се твърди във внесения в съда обвинителен акт. В хода на събраните по делото доказателства не бе установено по категоричен начин и подс. М. да е преализирал вмененото му престъпление по чл.219, ал.4 вр. ал.2 от НК. Не бе доказано също в резултат на престъпна дейност на посочените двама подсъдими и подс. М. да е последвала значителна щета за дружеството „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД в размер общо 110 003,46 лв. (15 797,17 лв. преки разходи, 87 445 лв. незавършено производство на етап 47% и 6 761,29 лв. за 504 л. „Тетадиф в бълк“), представляващи разходи за производство на ваксина „Тетадиф“ - 1 013 660 голи ампули от по 0,5 мл. всяка и 504 л. „Тетадиф в бълк“, произведена в гр. С., кв. „Суходол“, база Люлин на дружеството

4.По предявения граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от „Б.Б.-НЦЗПБ“ ЕООД, представлявано от управител С.Г. чрез пълномощници адв. Цв. Младенов и адв. Л. Гурмева, срещу подсъдимите Л.Д. и Р.А., които се иска солидарно да заплатят сумата от 44 685,55 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди вследствие престъпление по чл.219, ал.3 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК в едно с мораторна лихва от 27.11.2015 г. до 18.06.2018 г. и в едно със законната лихва върху присъдената сума до окончателното погасяване от подсъдимите.

От обилния доказателствен материал, които бе събрани и проверен в хода на съдебното следствие, не бе доказано от държавните обвинители, че подсъдимите Л.Д. и Р.А., са извършили вмененото им престъпление, поради което и да следва да дължат възстановяване на търговското дружество „Б.Б. – НЦЗПБ“ ЕООД на посочените в обвинителния акт имуществени вреди. Както бе посочено по-горе при обсъждане на другите граждански искове, за да бъде уважен предявен граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, съдът следва да установи по безспорен начин от доказателствата по делото, че е извършено противоправно деяние от подсъдимите; наличието на увреждащия резултат, както и пряката причинно следствена връзка между резултат и деликтно поведение. В настоящото производство не бе доказана, която и да била предпоставките визирани в чл.45 от ЗЗД.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед оправдаването на подсъдимите по всички обвинения, повдигнати с внесения в СНС обвинителен акт и на осн. чл.190, ал.1 разноските следва да останат за държавата, в тежестна органите така както са направени.

По горните съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ: