Мотиви по Наказателно дело 1846/2018г.

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 1846/2018г. на СГС, НК, 14 с-в

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт против О.Б.С. за това, че в периода от 01.01.2012г. до 16.04.2015г., в гр.София, ТД на НАП „Младост“, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, избегнал установяване на данъчни задължения в особено големи размери, представляващи данък върху доходите на физическите лица в размер на 27 045.61 лева, като не подал декларация и затаил истина в подадени декларации, както следва:

1. За времето от 01.01.2012г. до 30.04.2012г., в гр.София, ТД на НАП „Младост“, избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 533.19 лева, като не подал данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, за доходи от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в размер на 5 331.91 лева;

2. На 15.02.2013г., в гр.София, ТД на НАП „Младост“, избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 1 512.42 лева, като затаил истина в данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, с вх. № 22439130074334, където в част IV, ред 5 не декларирал доходи от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в размер на 14 314.18 лева;

3. На 07.03.2014г., в гр.София, ТД на НАП „Младост“, избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 10 000.00 лева, като затаил истина в данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, с вх. № 224391400130830, където в част IV, ред 5 не декларирал доходи от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в размер на 100 000.00 лева, получени на ръка в гр.София на 06.08.2013г. от Ю.Й.И.;

4. На 16.04.2015г., в гр.София, ТД на НАП „Младост“, избегнал установяване на данъчни задължения в размер на 15 000.00 лева, като затаил истина в данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, с вх. № 224391500531363, където в част III, ред 6 не декларирал доходи от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ в размер на 150 000.00 лева, получени на ръка в гр.София на 18.03.2014г. от Ю.Й.И. – престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на СГП не поддържа обвинението по пункт първи и втори, като счита, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства за укриване на данъчни задължения за 2012г. и за 2013г., но поддържа обвинението в останалата му част, тъй като намира, че събраният по делото доказателствен материал подкрепя в достатъчна степен фактите, изложени в обвинителния акт и счита, че може да се приеме, че обвинението е доказано по необходимия категоричен начин. Излага доводи, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Б.Л. и Ю.И., като непротиворечиви и кореспондиращи с представените писмени доказателства, конкретно изготвяните справки за движението на паричните потоци от касата на свидетеля Ц.В.и направените отразявания в дневника, изготвян за лицата, посетили сградата на бул. „Цар Борис III“. Освен това счита, че получените от подсъдимия суми от 100 000.00 лева и 150 000.00 лева следва да се приемат за облагаем доход, тъй като по делото не са събрани доказателства, същите да са му дадени на друго основание. Относно реализацията на наказателната отговорност предлага на съда да му бъде наложено наказание в размер на предвидения в закона минимум.

Защитникът на подсъдимия излага становище за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението. В пледоарията си анализира събраните по делото гласни доказателства, като счита, че следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия С. и показанията на свидетеля Ц.В.. Счита, че показанията на свидетелите Б.Л. и Ю.И. не следва да бъдат кредитирани, като необективни и некореспондиращи с останалия доказателствен материал. Също така намира, че следва да бъде кредитирано заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, като обективна, непротиворечива и обоснована.

Подсъдимият О.С. се ползва от правото си да дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Същият заявява, че на 06.08.2013г. и на 18.03.2014г. е възможно да е посетил офиса на свидетеля Ц.В., находящ се в гр. София, бул. „Цар Борис III“, но твърди, че категорично не е вземал посочените в обвинението пари. С. твърди, че се е запознал със свидетеля около една година или малко повече, преди фалита на КТБ през 2014г., чийто управител е бил В.. Срещал се е с него няколко пъти, в качеството му на журналист, като част от срещите са били осъществявани в кабинета на В. на бул. „Цар Борис III“. На една от срещите В. запознал подсъдимия с Б.Л.. Подсъдимият се е срещал с В. и Л. и по повод поискан от подсъдимия заем за вестник „Торнадо“, на който бил съиздател, от Ц.В.. Последният се съгласил да предостави заем на медията, в резултат на което бил сключен договор за заем, по който заемател бил вестникът и парите били преведени по банков път. Изготвянето на догова и превеждането на парите по заема, било организирано и осъществено от свидетеля Л.. Страни по договора били вестник „Торнадо“ като заемател и неизвестна на подсъдимия фирма, като заемодател. Този заем не бил върнат до настоящия мамонт. Твърди, че след запознанството с Л., същият го е търсил в качеството му на журналист, за да му дава информация за извършени злоупотреби на различни фирми, която евентуално да бъде публикувана. Тези срещи се състояли в кабинета на Л. ***. Подсъдимият публикувал получаваната от Л. информация безвъзмездно. С. категорично заявява също, че никога не се е срещал със свидетелката Ю.И..

В последната си дума моли за оправдателна присъда.

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства и на основание чл.14 и чл.18 от НПК, ги съобрази в тяхната цялост приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият О.Б.С. e роден на ***г. в гр. Плевен, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********.

Към инкриминирания период подсъдимият О.С. бил едноличен собственик на медия „Фрог Нюз“. Освен това бил съиздател и на вестник „Торнадо“ заедно с В.П..

В началото на 90-те години свидетелят Б.Л. работел в ЦКБ. Запознал се с Ц.В., тъй като бил клиент на банката. В. бил собственик на няколко дружества. През 1995г. станал изпълнителен директор на ЦКБ, поради което прехвърлил собствеността на дружествата си на други лица, но само формално. Реално, останал техен собственик.

През 1998г. Ц.В.предложил на Б.Л. да започне работа в неговата „Фирма“, като счетоводител. Тази „Фирма“ не била юридическо лице и официално не съществувала. Същата включвала множество дружества, собственост на различни лица, които само формално били собственици, но реално дружествата са били собственост на Ц.В.и управлявани от него. Официално Л. сключил договор с едно от тези дружества – „Ф.– С“ АД, но извършвал счетоводството на всички дружества. Освен това, В. заявил пред всички служители, че ще комуникира само с Л. и ще им поставя задачи чрез него. Първоначално, местоработата му била в гр. София, бул. „********където се помещавал офиса на „Фирмата“. След това офисът сменил няколко пъти местонахождението си, като в началото на 2013г. се преместил в сграда на бул. „********* В периода август 2013г. до март 2014г. свидетелят Ц.В.бил председател на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка, на която бил мажоритарен акционер, но ежедневно се информирал за паричните потоци на дружествата. Парите, които постъпвали по сметките на дружествата съставляващи „Фирмата“, основно са представлявали отпуснати от КТБ кредити. След постъпването им по банковите сметки се изтегляли и се съхранявали в касата на „Фирмата“. Документите, касаещи дейността на дружествата, се оставяли на обособено за това място при охраната на сградата, където официалните управители идвали и ги подписвали. Свидетелят Л. всеки ден докладвал на Ц.В.за постъпленията в касата, за всички разходи, независимо от размера и основанията за извършването им, като му давал справки, в които били отразени всички постъпления и разходи. Движението на паричните потоци в касата се отразявали ежедневно в справка, изготвяна от касиера – свидетелката Ю.И.. Тя била част от друга справка, съдържаща цялата информация, касаеща дружествата. Същата била изготвяна от В.Н., доверен на В. служител, но отговорността за достоверността на съдържащата се в тях информация била на Л.. Изготвяла се в два екземпляра – единият за Ц.В., а вторият, към който имало прикачени помощни материали, оставал за свидетеля Л.. Езкемплярът, който бил предназначен за В. се оставял на бюрото му, като това се случвало всяка вечер. Обичайната практика била В. да посещава офиса сутрин, преди да отиде на работа в КТБ. Провеждал среща със служителите си, запознавал се със справката и ако имал въпроси относно съдържанието й, се обръщал към Б.Л..

Касата представлявала обособено помещение в офиса на „Фирмата“. Касиер била свидетелката Ю.И.. Ключ от нея имали единствено касиерът и Ц.В.. В различни периоди е имало и втори касиер. В касата постъпвали не само парите на дружествата, но и лични такива на В.. Последния бил информиран ежедневно за постъпленията в нея. Разходваните от нея средства били единствено по негово нареждане. Движенията на паричните средства не се осчетоводявали, а само се изготвяла справката. На ежедневната сутрешна среща със служителите на „Фирмата“ В. първо се запознавал със справката, отнасяща се до паричните потоци на касата на „Фирмата“ и след това поставял конкретни задачи на служителите си. Заплащането на суми от касата В. обичайно възлагал на Л.. Тези задачи се поставяли устно и не се изготвяли никакви документи за това. Понякога поставял за изпълнение задачи на Л. и по-късно през деня. За поставените на Л. задачи, не се е налагало В. да уведомява други лица, в т.ч. и касиера.

Към този период подсъдимият и Ц.В.се познавали. Поводът за запознанството им бил поискано от подсъдимия интервю. Срещали са се многократно, както в кабинета на В. в КТБ, така и в офиса му в сградата на бул. „Цар Борис III“. На една от срещите им на бул. „Цар Борис III“, В. запознал подсъдимия със свидетеля Л.. В последствие, на някоя от другите им срещи присъствал и В.П., съиздателят на вестник „Торнадо“. Вестникът имал задължение към печатница, за погасяването на което не разполагал със средства, поради което подсъдимият поискал от Ц.В.заем в размер на 300 000.00 лева. В. се съгласил да предостави заем в размер на поисканата сума и бил сключен договор за заем, като страни по него били вестникът и някое от дружествата на „Фирмата“. Сумата била преведена по банков път и с нея било погасено задължението на медията към печатницата. Заемът не бил върнат в уговорения срок, както и след това.

Освен за лични срещи с Ц.В., подсъдимият С. *** на два пъти по друг повод – на 06.08.2013г. и на 18.03.2014г.

Сутринта на 06.08.2013г. Б.Л. получил нареждане от Ц.В.да осигури сумата от 100 000.00 лева на О.С.. Указал му лично да заведе подсъдимия до касата на „Фирмата“, от която да му се дадат 100 000.00 лева. Освен това, имало и изрично указание да не се подписват никакви документи от страна на подсъдимия С. нито към някое от дружествата, нито към Ц.В.. Последното указание било дадено, предвид това, че в някои случаи лицето, на което се предават парични средства от касата, подписва някакви документи към съответното дружество, от което се осигуряват. След като получил нареждането от Ц.В., Б.Л. уведомил касиерката Ю.И., че следва да бъде осигурена тази сума в наличност. Същия ден, около 11.30 часа, подсъдимият С. ***. На рецепцията съобщил, че има среща с Б.Л.. Последният бил уведомен за посещението, след което потвърдил. В 11.37 часа било отразено в нарочен дневник, че О.С. е допуснат на 6 етаж на сградата за посещение на свидетеля Л.. На този етаж се намирал кабинета на свидетеля, както и касата на „Фирмата“. След като се срещнали, Б.Л. завел подсъдимия до касата и разпоредил на касиерката Ю.И. да предаде сумата от 100 000.00 лева. Тази сума била приготвена от свидетелката И.. Последната предала сумата на Б.Л., след което последният я предал на подсъдимия. Двамата напуснали помещението и подсъдимият си тръгнал.

Свидетелят Л. отразил в ежедневната справка, изготвяна за Ц.В., предаването на сумата от касата на подсъдимия С.. Този факт бил отразен и от касиерката И. в изготвяната от нея справка за наличността на касата и движенията на паричните средства в нея за деня, която била част от изготвяната от В.Н. и представяна от Л. на В. справка. В последната било отразено единствено предаването на сумата, като не било посочено основанието за това. Свидетелят В. се запознал със съдържанието й в присъствието на Л. и не направил никакви забележки или възражения по отношение на предадената на С. сума.

На 18.03.2014г. Б.Л. отново получил нареждане от Ц.В.да осигури от касата на „Фирмата“ парична сума за О.С.. Този път сумата била в размер на 150 000.00 лева. Указанието било идентично с предходното, а именно да не се подписват никакви документи от страна на О.. Свидетелят Л. уведомил касиерката И., че следва да бъде осигурена тази сума, както и че тя лично трябва да я предаде на подсъдимия, тъй като имал ангажименти извън офиса и нямал възможност да присъства. Същия ден, около обяд, подсъдимият С. ***. На рецепцията било отразено в дневника за посетители, че О.С. е допуснат в 11.55 часа на 6 етаж на сградата за посещение на свидетелката Ю.И.. Подсъдимият се срещнал с Ю.И. и същата му дала сумата от 150 000.00 лева.

Предаването на сумата от 150 000.00 лева на подсъдимия било отразено в ежедневната справка, изготвяна за Ц.В., като отново не било посочено основанието за това. Основанията за предаването и на двете суми останали неизвестни както за свидетелката И., така и за Б.Л., тъй като не били изготвяни никакви документи, нито пък Ц.В.или О.С. дали информация по отношение на тези обстоятелства.

Свидетелят Л. допускал, че е възможно сумите да са били предназначени за „медийно осигуряване“ на Ц.В., тъй като в този период имало „медийни атаки“ срещу него. В. споделял, че следвало да противодейства на тези „атаки“, с подходи и средства от всякакво естество, като например да отправи предложения към журналисти за по-високо платена рабода в телевизия ТV7, негова собственост към този период, заплащане на суми в брой и др. В тази връзка, В. заплащал различни суми на определени лица, като на някои от тях заплащането било еднократно, на други многократно. В тези случаи В. изисквал да му се осигурят сумите и той лично комуникирал с тези лица. Подсъдимият С. многократно се срещал с Ц.В., като по време на някои от тези срещи Б.Л. носел на В. пари в брой от касата на „Фирмата“ и отразени като дадени на О.С.. В никой от случаите обаче, не му станала известна причината за даването на пари в брой на подсъдимия С..

До спирането на дейността на КТБ на 20.06.2014г. и напускането на „Фирмата“ от страна на свидетеля Б.Л., взетите от подсъдимия суми не били върнати.

Свидетелката Б.Я. *** от 1996г. От 2011 или 2012г. заемала длъжността „Главен инспектор по приходите“. Във връзка с извършвана ревизия на Ц.В., свидетелката се запознала с материали от досъдебно производство, водено срещу В., в качеството му на управител на КТБ. Случайно видяла показания на свидетелите Б.Л. и Ю.И., които съдържали данни за получени пари в брой от подсъдимия и решила да изиска същите официално от СГП, по съответния ред. Въз основа на тези материали била назначена проверка от Д.Д. – началник сектор „Ревизии“. Проверката била извършена от свидетелите Б.Я. и Ф.Т.. В хода на същата, освен обичайните доказателства, приобщили и показанията на свидетелите Б.Л. и Ю.И., дадени по посоченото по-горе досъдебно производство. Проверката завършила с доклад, в който било отразено несъответствие между доходите на подсъдимия и извършените от него разходи, като тази разлика най-вече се получила в резултат на данните, съдържащи се в приобщените в хода на проверката свидетелски показания за получени пари в брой на 06.08.2013 и на 13.03.2014г. в общ размер 250 000.00 лева, които не били декларирани, респ. обложени с данък. Това било единствения случай, в който Я., Т. и Д. ползвали свидетелски показания дадени в наказателно производство. В резултат на констатациите в доклада, свидетелката Д.Д. назначила ревизия на подсъдимия С., с екип Б.Я. и Ф.Т.. Същата била проведена по реда на чл.122 от ДОПК и приключила с издаването на РА № Р-22221516005377-091-001/03.05.2017г., в който било отразено, че са установени суми за довнасяне на данък в размер на 1 467.58 лева за 2011г., на 357.12 лева за 2012г., на 10 000.00 лева за 2013г. и на 15 000.00 лева за 2014г. РА бил обжалван пред Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София и с решение № 659 от 14.05.2018г. бил потвърден.

Подсъдимият С. обжалвал ревизионния акт пред Административен съд София. С решение № 6895 от 14.11.2019г., постановено по адм. дело № 6136/2018г. същият бил отменен в частта на доначислен данък за 2011г. в размер на 3 405.92 лева главница и за 2012г. в размер на 1 772.56 лева главница, ведно със съответните лихви за невнесените суми. С решение № 6413 от 29.05.2020г., влязло в сила на същата дата, ВАС обезсилил решение № 6895 от 14.11.2019г., постановено по адм. дело № 6136/2018г. по описа на АССГ, в частта, с която е отменен ревизионния акт за сумите, представляващи доначислен данък по ЗДДФЛ в размер на 1 467.58 лева за 2011г. и в размер на 357.12 лева за 2012г, ведно със съответните лихви и е прекратил делото в тази му част, тъй като приел, че АССГ се е поизнесъл извън предмета на спора. Със същото решение ВАС се е произнесъл и по останалата част на РА, като приел, че същият е незаконосъобразен, тъй като органите по приходите са изградили изводите си въз основа свидетелските показания на Б.Л. и Ю.И., които, в конкретния случай, са недопустими по ДОПК. Според ВАС, показанията на тези свидетели могат да послужат като основание за образуване на ревизионно производство, но не са допустими доказателствени средства за установяване на облигационно отношение, с оглед неговата стойност, а именно над 5 000.00 лева. На следващо място, ВАС е приел, че с тези доказателства се установява единствено предаването на двете суми – 100 000.00 лева през 2013г. и 150 000.00 лева през 2014г., но не и основанието за предаването им, поради което намерил за неустановено получените от О.С. сума да представляват доход, подлежащ на облагане. В решението си ВАС отбелязва също, че обстоятелството, че ревизионното производство е протекло по реда на чл.122 от ДОПК не отменя задължението на органите по приходите да установят, с предвидените в ДОПК доказателствени средства, получаването на сумите, техния размер и основанието за получаването им.

В хода на досъдебното производство е назначена и изговена съдебно-счетоводна експертиза. В съдебно заседание, проведено на 12.12.2022г. вещите лица заявяват, че изготвената от тях в досъдебното производство експертиза е непълна, тъй като не са изследвали доходите на съпругата на О.С., респ. не са включени в приходната част, а в разходната са включени разходите на цялото семейство. Вещите лица заявяват също, че експертизата е изготвена по този начин, защото така е била поставена задачата, но според тях, при изследване на приходите на съпругата на С., заключението ще бъде различно от това, което са направили в изготвената от тях експертиза.

С оглед заявеното от вещите лица, изготвената в хода на досъдебното производство експертиза не беше изслушана в хода на съдебното следствие и беше назначена нова, тройна съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на същата не се установява несъответствие между декларираните доходи и разполагаеми наличности в режим СИО за периода 01.01.2010г. до 31.12.2014г. на О.С. и съпругата му М.С. и направените от тях разходи. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че при анализа на използваните източници на информация относно всички парични средства на съпружеската имуществена общност са преценявали конкретно за всеки един паричен поток дали представлява доход или не, какъвто напр. е получен заем.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, именно: обясненията на подсъдимия О.С. – л.338, т.2 от съдебното дело, показанията на свидетелите Б.Л., дадени в хода на съдебното следствие – л.219, т.2 от съдебното дело и приобщените по реда чл.281, ал.1, т., пр. 2 от НПК – л.38, т. 2 от съдебното дело, Ф.Т., дадени в хода на съдебното следствие – л.234, т.2 от съдебното дело, Д.Д., дадени в хода на съдебното следствие – л.238, т.2 от съдебното дело, Б.Я., дадени в хода на съдебното следствие – л.240, т.2 от съдебното дело, Ю.И., дадени в хода на съдебното следствие – л.242, т.2 от съдебното дело и приобщените по реда чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК – л.14, т.2 от съдебното дело, показанията на свидетеля Ц.В., приобщени по делото, чрез проведен разпит по делегация – л.202, т.2 от съдебното дело; заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза, допусната в хода на съдебното следствие – л.275, т.2 от съдебното дело; писмените доказателства и свидетелство за съдимост.

Горната фактическа обстановка съдът прие въз основа само на безспорно установените по делото факти. Преди да приеме така описаната фактическа обстановка, съдът обсъди противоречията в събраните по делото доказателствени материали. Относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото и значими за правилния изход, съдът констатира съществени противоречия между гласните доказателствени средства. Противоречията в посочените източници се отнасят до наличието на престъпление и участието на подсъдимия в извършването му. В обясненията на подсъдимия се излагат твърдения, че на 06.08.2013г. и на 18.03.2014г. е възможно да е посетил офиса на свидетеля Ц.В., находящ се в гр. София, бул. „Цар Борис III“, но категорично заявява, че не е вземал паричните суми, посочени в обвинението. Обясненията му в тази им част се подкрепят частично от показанията на свидетеля Ц.В., който твърди, че никога не е давал нареждане на Б.Л. или на което и да е друго лице да се изплащат пари на О.С., не само за тези две суми от 100 000.00 лева и 150 000.00 лева на 06.08.2013г. и на 18.03.2014г., но каквито и да било други суми, по друго време, както на С., така и на други лица. Противоположна е информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите Б.Л. и Ю.И., които заявяват, че на 06.08.2013г. и на 18.03.2014г, подсъдимият е получил в брой от касата на „Фирмата“ на Ц.В.сумите от 100 000.00 лева и 150 000.00 лева, като това е станало не само със знанието на В., но и по негово нареждане. Показанията на свидетелите Л. и И. се подкрепят косвено от данните, съдържащите се в писмените доказателства – справки за паричните потоци на касата на конкретните дати, както и от дневника, в който се отразявали посетителите на офиса, времето на посещението и лицето, което е посетено.

Извън така очертаната несъвместимост на информационна насоченост на събраните по делото доказателствени средства, съдът не констатира съществени противоречия относно останалите, включени в предмета на доказване, обстоятелства.

Фактите, относно притежаваните от подсъдимия медии към инкриминирания период се установяват по несъмнен начин от всички доказателствени източници.

От гласните доказателства събрани по делото безспротиворечиво се установиха и данните относно времето и повода за запознанството на свидетелите Ц.В.и Б.Л., както и заеманата в КТБ длъжност на В. през инкриминирания период. Няма противоречие в доказателствените източници и относно познанството на подсъдимия със свидетеля Ц.В., както и относно договора за заем, с който било погасено задължение на вестник „Торнадо“, на който подсъдимият бил съиздател, както и че задължението за връщане на този заем не било изпълнено.

Безпротиворечиво се установи по делото, както от показанията на свидетелите Л. и И., от обясненията на подсъдимия, така и от дневника, в който са се отразявали посетителите в сградата на бул. „Цар Борис III“, че на 06.08.2013г. и на 18.03.2014г. подсъдимият С. е посетил същата, като от данните отразени в него се установяват и лицата, които е посетил.

От показанията на свидетелите Б.Я., Ф.Т. и Д.Д., от обясненията на подсъдимия С., както и приложените по делото писмени доказателства, по несъмнен начин се установиха и фактите относно образуваната проверка от страна на органите по приходите, извършената ревизия на подсъдимия, резултатите от нея, отменянето на РА с влязло в сила решение на ВАС и мотивите за това.

Безспорно се установи от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и липсата на несъответствие между декларираните доходи и разполагаеми наличности в режим СИО за периода 01.01.2010г. до 31.12.2014г. на О.С. и съпругата му М.С., и направените от тях разходи.

Както бе посочено по-горе, съществени противоречия са налице в гласните доказателствените източници и са относно това дали подсъдимият е получил на 06.08.2013г. парична сума в размер на 100 000.00 лева и на 18.03.2014г. в размер на 150 000.00 лева. В обясненията си подсъдимият излага твърдения, частично подкрепени от свидетелстването на Ц.В., че не е получавал посочените в обвинението суми. Противостоящи на описаното са твърденията в показанията на свидетелите Б.Л. и Ю.И., покрепени от писмените доказателства – справки за движението на паричните потоци на касата на „Фирмата“ на Ц.В.и изготвяния дневник за посетителите в сградата на бул. „Цар Борис III“.

Поради това, при формирането на изводите си по фактите, съдът обсъди обясненията на подсъдимия, показанията на Ц.В.и тези на свидетелите Б.Л. и Ю.И., с оглед на тяхната вътрешна убедителност, изводима от логичността и последователността им, както и с оглед на тяхната подкрепеност от останалите събрани по делото доказателства и несъмнено установените в случая факти.

Извършвайки посочения анализ за достоверност на противоречивите способи за събиране на доказателства, съдът прие за съответни на обективната истина показанията на свидетелите Л. и И., като непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал, респ. не кредитира обясненията на подсъдимия С. и показанията на Ц.В..

На първо място, показанията на свидетелите Л. и И. следва да бъдат преценени с оглед на тяхната вътрешна убедителност, изводима от тяхната последователност, логичност и коректност, с оглед на липсата на противоречивост по между им и на непосредствените впечатления на решаващия орган при събирането им.

При съобразяването на тези критерии, съдебният състав даде вяра на показанията на тези свидетели и ги възприе за сигурна основа на фактическите констатации. Показанията им са последователни в хода на целия наказателен процес, отличават се с вътрешна логическа устойчивост и житейска достоверност. Конкретно, ясно и еднозначно свидетелят Л. описва взаимоотношенията си Ц.В., длъжността, която е заемал и дейността, която е извършвал във „Фирмата“ на В., познанството си с подсъдимия, отношенията на последния с В., получените от последния нареждания за предаване на пари в брой от касата на „Фирмата“ на 06.08.2013г. и на 18.03.2014г. съответно в размер на 100 000.00 лева и на 150 000.00 лева на подсъдимия. Напълно кореспондиращи с показанията на Б.Л. са тези на свидетелката Ю.И., която също излага конкретни факти относно дадените на подсъдимия парични суми на посочените по-горе дати, от касата на Ц.В.. Показанията на тези свидетели са еднопосочни и по отношение на начина на отчитане на движението на паричните потоци на касата на „Фирмата“, а именно на изготвянето на справки за сведение на В..

Индиция за достоверността на разказа на свидетелите Л. и И. е качествената характеристика на източника на доказателства, тъй като между тях и подсъдимия не са съществували никакви взаимоотношения. Също така не са налице данни за оказван натиск от органи и институции, мотивиращи ги за тенденциозно спрямо подсъдимия свидетелстване, поради което и излагането на уличаващи подсъдимия факти от тяхна страна не може да бъде обяснено по друг начин извън установяването на обективната истина по делото.

На следващо място, в показанията на свидетелите не личи явна тенденциозност по отношение на подсъдимия, тъй като същите не омаловажават собствената си дейност във „Фирмата“ на Ц.В., с оглед на нейната противоправност, изразяваща се в разходване на парични средства на различни дружества, собственост на лица различни от Ц.В., по негово нареждане, без да са осчетоводявани. Напротив, сочат активността си в осъществяването на тези действия, извършвайки я само по устното нареждане на лице, което не е официален собственик или управител на дружествата, чиито средства са разходвани от касата.

Най-значимото при преценката на правдивостта на лансираните противостоящи версии от подсъдимия и от свидетелите Л. и И. е подкрепеността им от другите събрани по делото доказателства. Както беше посочено по-горе, показанията на Л. и И. се подкрепят от справките, отразяващи движението на паричните потоци на касата на „Фирмата“ на Ц.В.и изготвяния дневник за посетителите в сградата на бул. „Цар Борис III“. Както вече беше посочено, по отношение на всички парични потоци на касата на „Фирмата“ ежедневно се е изготвявала справка, която се предоставяла на Ц.В.. Действително, тези справки са предадени по делото от свидетеля Л., но съдът отново не констатира проявена тенденциозност от страна свидетеля по отношение на подсъдимия с това си действие, тъй като същите отразяват движението на голям брой парични потоци по банкови сметки на различни юридически лица, така също и платени суми в брой по отношение и на други физически лица, а не само по отношение на О.С..

Съобразявайки изложеното и, че заявеното от свидетелите Л. и И. напълно съответства с данните, съдържащи се в писмените доказателства, съдът счете за достоверни показанията им относно релевантните по делото факти и ги постави в основата при изграждане на изводите от фактическа страна, респ. не кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част, както и показанията на свидетеля Ц.В., в която се твърди, че не е имал отношение към даването на пари на О.С..

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ц.В.и в частта, в която излага твърдения касаещи взаимоотношенията му с Б.Л., Ю.И. и В.Н., като противоречащи на всички останали събрани по делото доказателства, в т.ч. и на обясненията на подсъдимия С., в които излага конкретни факти, свързани с дадения от страна на В. паричен заем на вестник „Торнадо“, с лицето, което е изготвило договора и превело сумата по банков път, а именно Б.Л.. Излага и твърдения, че официално като заемодател в договора била посочена неизвестна за подсъдимия фирма. Тези факти, изложени в обясненията на подсъдимия напълно кореспондират с показанията на свидетеля Л. касаещи отношенията му с Ц.В.и извършваната от Л. дейност във „Фирмата“, поради което съдът кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част и показанията на Л. и не кредитира показанията на В. по отношение на тези факти.

За да възприеме изложената по-горе фактическа обстановка съдът обсъди доказателствата, имащи връзка с предмета на делото.

От правна страна:

При така приетата фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият О.С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно за това, че в периода от 01.01.2012г. до 16.04.2015г., в гр.София, ТД на НАП „Младост“, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, да е избегнал установяване на данъчни задължения в особено големи размери, представляващи данък върху доходите на физическите лица в размер на 27 045.61 лева, като не подал декларация и затаил истина в подадени декларации, както следва:

От събрания по делото доказателствен материал по несъмнен начин се установи, че не е налице несъответствие между декларираните доходи на подсъдимия и неговата съпруга М.С., разполагаемите наличности, представляващи съпружеска имуществена общност за периода 01.01.2010г. до 31.12.2014г. и направените от тях разходи, поради което съдът намери, че подсъдимият О.С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК по отношение и на четирите деяния.

По отношение на първите две деяния не само не се събраха никакви доказателства подкрепящи обвинителната теза, но както беше посочено, от заключението на счетоводната експертиза по несъмнен начин се установи, че разходите на подсъдимия С. и неговата съпруга не надвишават декларираните от тях приходи.

По отношение на третото и четвъртото деяние, а именно по обвинението, че подсъдимият е избегнал установяването на данъчни задължения през 2014г. и 2015г. съответно в размер на 10 000.00 лева и 15 000.00 лева, като затаил истина в данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, недекларирайки доходи от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, получени в брой, съдът намери, че също не се събраха доказателства, които доказват извършването на деянията по начин, изключващ всякакви съмнения, поради което намери, че следва да бъде оправдан.

Противното, а именно признаването на подсъдимия С. за виновен по повдигнатото обвинение, би представлявало съществено нарушение на принципа, че осъдителната присъда не може да почива на предположения. Същината на този принцип е, че всяко съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимото лице, чиято виновност следва във всички случаи да бъде доказана по категоричен и непораждащ съмнения начин. Тоест, събраните и приобщени по делото доказателствени материали следва да доказват извода за виновност по начин, изключващ всякакви съмнения в правилността и обосноваността на постановения съдебен акт - хипотеза, каквато в процесния случай не е налице, тъй като по делото не се събраха доказателства, от които да се направи категоричен извод, че получените от подсъдимия пари в брой на 06.08.2013г. и 18.03.2014г. на първо място представляват доход, на следващо, че същият е облагаем. А това е така, тъй не са налице никакви данни относно основанието за предоставянето на двете суми на подсъдимото лице.

В конкретния случай, обвинението се основава на свидетелските показания на Л. и И., от които се установяват единствено съглашения между наредителя на плащането и получателя на сумите, които съглашения обаче могат да имат най-различно естество. Както същите могат да представляват възнаграждение, така обаче могат да представляват и заем, дарение и др., включително възможно е тези суми да са предадени на подсъдимия, за да ги предаде на друго лице, която хипотеза изключва определянето на тези суми като доход.

Съдът споделя доводите на представителя на държавното обвинение, изложени в пледоарията му, че получените от подсъдимия С. суми от 100 000.00 лева и 150 000.00 лева биха могли да представляват доход, но не споделя изводите му, че следва да се приеме с категоричност, че са доход, само въз основа на факта, че по делото не са събрани доказателства, които да водят до различен извод.

Както беше посочено по-горе, присъдата не може да почива на предположения. За да се приеме, че деянията, в извършването на които на подсъдимия С. е обвинен, са сътавомерни, следва да се установят по категоричен и несъмнен начин не само предаването на посочените в обвинението суми, но и основанието за това, като в тежест на държавното обвинение е да докаже тези факти.

При изложеното, съдът намери, за недоказано по категоричен и непораждащ съмнения начин, че получените от подсъдимия О.С. на 06.08.2013г. и на 18.03.2014г. парични суми, съответно в размер на 100 000.00 лева и на 150 000.00 лева са доход, както и че е следвало да бъде деклариран и обложен по ЗДДФЛ.

С оглед извода, че обвинението не е доказано от обективна страна съдът намира същото за недоказано и от субективна страна.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: