`        МОТИВИ

 

          ПО НОХД №617/2014 г. по описа на СНС

 

В Специализирания наказателен съд е внесен за разглеждане обвинителен акт срещу осемнадесет лица, които са обвинени в извършването на следните престъпления:

1.Б.Л.Б., роден на *** ***, жив. в гр. С., ул. „*" №*, ет.*, ап.*, българин, български гражданин, средно образование, женен, автомобилен пилот, осъждан, ЕГН: **********,

 В ТОВА, ЧЕ: В периода от неустановена дата през 2007 г. до 31 май 2009 г. в гр. С., участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до декември 2010 г. ръководил /като разрешавал извършването на дейностите в отделните направления и координирал същите, поставял и задавал общи и/или конкретни задачи при изпълнението на основните и вторичните престъпни дейности, изработвал или одобрявал планове за действие - за време, място, начин, средства, механизми, хора, създаване на алиби, осигуряване на охрана, отстраняване на възникнали проблеми/, тази организирана престъпна група с участници: К.К.Б., И.С.Б., Р.П.Б., Л.И.Д., М.А.Д., Д.Д.Д., В.В.Е., П.В.Е., В.И.И., В.И.И., А.Г.К., К.В.К., Г.Р.Л., П.Х.М., К.И.М., А.М.П., К.И.П., Л.С.С., В.В.Х. и лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС: Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел - извличане на материална облага от съгласувано извършване в страната на престъпления, между които по чл.198, чл.199, чл.129 от НК и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал.2 от НК-престъпление по чл. 321, ал. 3, пр 2-ро и 3-то, т. 1, вр. ал. 2 и вр. с ал. 1, предл. 2 от НК.

2. К.К.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин, висше образование, студент, женен, безработен, осъждан, ЕГН: **********,

ЗА ТОВА, ЧЕ:  За времето от неустановена дата на месец януари 2008 г. до м. декември 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. ръководена от Б.Л.Б. с участници -Р.П.Б., Л.И.Д., А.М.П., В.В.Х., И.С.Б., Л.С.С., К.И.М., К.И.П., К.В.К., А.Г.К., Д.Д.Д., В.И.И., М.А.Д., П.Х.М., В.В.Е., П.В.Е., Г.Р.Л. и осъдените с влязла в сила присъда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена е користна цел да върши престъпления по чл. 198, чл.199, чл.129 от НК и по чл. 354а, ал. 1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2-ро и 3-то, т.2, вр. ал. 2 от НК.

3. К.И.М., роден на *** ***, жив. в гр. С., ж.к. „М.4" № *, вх. *, ет. *, ап. *, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН: **********,

ЗА ТОВА, ЧЕ:  В периода от неустановена дата на 2008 г. до месец декември 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до декември 2010 г. групата е ръководена от Б.Л.Б. с участници П.Х.М., Л.И.Д., А.М.П., В.В.Х., И.С.Б., К.К.Б., П.В.Е., К.И.П., К.В.К., В.В.Е., Д.Д.Д., В.И.И., Л.С.С., М.А.Д., Р.П.Б.,  А.Г.К.,  Г.Р.Л. и осъдените с влязла в сила присъда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.198, чл.199, чл.129 от НК и по чл. 354а, ал. 1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2-ро и 3-то, т.2 вр. ал.2 от НК.

 

4.Л.С.С., роден на *** ***, жив. в гр. С., бул."*"№*, бл.*, вх.*, ап.*, българин, български гражданин, със средно образование, професионален състезател по бойни спортове, неженен, неосъждан, ЕГН: **********,

ЗА ТОВА ЧЕ: За времето от неустановена дата месец януари 2008 г. до м. декември 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. ръководена от Б.Л.Б. с участници Р.П.Б., Л.И.Д., А.М.П., В.В.Х., И.С.Б., К.К.Б., К.И.М., К.И.П., К.В.К., А.Г.К., Д.Д.Д., В.И.И., М.А.Д., П.Х.М., В.В.Е., П.В.Е., Г.Р. Л.лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел да върши престъпления по чл. 198, чл.199, чл.129 от НК и по чл. 354а, ал.1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2-ро и 3-то, т. 2, вр.ал. 2 от НК.

 

5.Р.П.Б., роден на *** г. в гр. С., жив. в гр. С., ул. „*" № *, ет. *, an. *, българин, български гражданин, женен, висше образование, управител на фирма „*“, неосъждан, ЕГН: **********,

В ТОВА, ЧЕ:  В периода от неустановена дата на 2008 г. до м. декември 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до декември 2010 г. групата е ръководена от Б.Л.Б. участници П.Х.М., Л.И.Д., А.М.П., В.В.Х., И.С.Б., К.К.Б., К.И.М., К.И.П., К.В.К., А.Г.К., Д.Д.Д., В.И.И., Л.С.С., М.А.Д., В.В.Е., П.В.Е., Г.Р.Л. и лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С-348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.198, чл. 199, чл.129 от НК и по чл. 354а, ал. 1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2-ро и 3-то, т.2 вр.ал.2 от НК.

6.К.В.К., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, шофьор във фирма „*" - гр. С., към настоящият момент безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********,

В ТОВА, ЧЕ: За времето от неустановена дата на месец януари 2008 г. до м. декември 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. ръководена от Б.Л.Б. с участници Р.П.Б., Л.И.Д., Д.Д.Д., А.М.П., К.К.Б., Л.С.С.,  К.И.М., И.С.Б., В.В.Х., А.Г.К., К.И.П., В.И.И., М.А.Д., П.Х.М., В.В.Е., П.В.Е., Г.Р. Л.лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел да върши престъпления по чл. 198, чл.199, чл.129 от НК и по чл. 354а, ал. 1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2-ро и 3-то,т.2, вр. ал. 2 от НК

и В ТОВА, ЧЕ: На 04.11.2010 г. в гр.С., на улицата в светлата част на деня държал без надлежно разрешително, съгласно Регламент ( ЕО ) 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ, бр.30/1999 г., изм. бр. 63 от 2000 г., бр.74, 75 и 120 от 2002 г. и бр. 56 от 2003 г./ "растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" на публично място с цел разпространение и разпространил-предоставил безвъзмездно на свидетел с идентификационен № 05 високорискови наркотични вещества, както следва:

-                               0,65 грама амфетамин със съдържание на активен наркотично действащ компонент 3%;

-                             0,27 грама кокаин;

-                             0,26 грама кокаин.

Процентното съдържание на активния наркотично действащ компонент за кокаина е 20% ;

-                              0,65 грама коноп със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4% - на обща стойност 71,10лв. /седемдесет и един лев и десет стотинки/, като деянието е извършено в изпълнение решението на организирана престъпна група-престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, пред. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

7.В.В.Х., роден на *** ***, жив. в гр. С., ж.к. „***" № *, вх. *, ет. *, ап. *, българин, български гражданин, средно образование, женен, управител на фирма „*"ООД, неосъждан, ЕГН: **********,

В ТОВА, ЧЕ: В периода от неустановена дата от началото на 2010 г. до м.декември 2010 г. в гр.С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до декември 2010 г. групата е ръководена от Б.Л.Б. с участници Р.П.Б., Л.И.Д., Д.Д.Д., А.М.П., К.К.Б., Л.С.С., К.И.М., И.С.Б., К.В.К., А.Г.К., К.И.П., В.И.И., М.А.Д., П.Х.М., В.В.Е., П.В.Е., Г.Р.Л. и лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 198, чл.199, чл.129 от НК и по чл. 354а, ал.1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2 -ро и 3-то,т.2 вр. ал. 2 от НК.

и В ТОВА, ЧЕ: През периода 04.11.2010 г. - 07.11.2010 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение и разпространил наркотични вещества, като деянието е извършено в изпълнение решението на организирана престъпна група както следва:

-                            За това, че на 04.11.2010 г., в гр. С., на улицата в светлата част на деня без надлежно разрешително, съгласно Регламент (ЕО) 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ, бр.30/1999 г., изм. бр. 63 от 2000 г., бр.74, 75 и 120 от 2002 г. и бр. 56 от 2003 г./ "растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" държал на публично място с цел разпространение и разпространил, като предоставил безвъзмездно на анонимен свидетел с № 06 високорискови наркотични вещества, а именно:

-       0,32 гр. кокаин със съдържание на активен наркотично действащ компонент/кокаин/ - 13%;

-        0,32 гр. кокаин със съдържание на активен наркотично действащ компонент /кокаин/ - 13%;

 -       0,64 гр. коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5%;

-         0,58  гр.  амфетамин със съдържание на активен наркотично действащ компонент 3% - на обща стойност 72,44лв.  (седемдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки).

-                           За това, че на 07.11.2010 г., в гр. С., кв. „*“,  без надлежно разрешително, съгласно Регламент (ЕО) 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите / ДВ, бр.30/1999г., изм. бр. 63 от 2000 г., бр.74, 75 и 120 от 2002г. и бр. 56 от 2003 г./ "растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" държал на публично място, с цел разпространение и разпространил - предоставил безвъзмездно на анонимен свидетел с № 06 високорискови наркотични вещества, а именно:

-                            0,21 гр. хероин;

-                           0,18 гр. хероин;

-                           0,23 гр. хероин;

-                           0,20 гр. Хероин

            Определеното общо нето тегло е 0,82 гр. хероин, със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 45% - на обща стойност 73,80 лв. /седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/ - престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, пред. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2, вр. ал.1 от НК.

 

8.А.Г.К., роден на *** г. в гр. С., жив. в гр. С., кв. „*",  ул. „*" № *, ет.*, българин, български гражданин, със                                  средно образование, неженен, със средно образование, неосъждан, застрахователен посредник, ЕТ *, ЕГН: **********

В ТОВА, ЧЕ:  За времето от неустановена дата на месец януари 2008 г. до месец декември 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНА и ръководена от ХНА и Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. ръководена от Б.Л.Б. с участници П.Х.М., Л.И.Д., А.М.П., В.В.Х., И.С.Б., К.К.Б., К.И.М., К.И.П., К.В.К., В.В.Е., Д.Д.Д., В.И.И., Л.С.С., М.А.Д., Р.П.Б., П.В.Е., Г.Р.Л. и лицата, за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.198,чл. 199, чл.129 от НК и по чл. 354а, ал. 1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2-ро и 3-то,т.2, вр. ал.2 от НК.

 

9.К.И.П., роден на *** г. в гр. Д., жив. в гр. С., ул. „М." № *, българин, български гражданин, неженен, основно образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********,

В ТОВА, ЧЕ: За времето от неустановена дата на 2010 г. до декември месец 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНА и Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. ръководена от Б.Л.Б. с участници Р.П.Б., Л.И.Д., А.М.П., В.В.Х., К.К.Б., Л.С.С., К.И.М., И.С.Б., К.В.К., А.Г.К., Д.Д.Д., В.И.И., М.А.Д., П.Х.М., В.В.Е., П.В.Е., Г.Р.Л. и лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.198, чл.199, чл.129 от НК и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал. 1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал.3, пр. 2-ро и 3-то,т.2, вр.ал.2 от НК.

 

10.А.М.П., роден на *** ***, жив. в гр. С., ж.к. „*" № *, вх. *, ет. *, ап. *, българин, български гражданин, основно образование, професионален спортист по бойни спортове, неженен, осъждан, ЕГН: **********,

В ТОВА, ЧЕ: За времето от неустановена дата на месец януари 2008 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. ръководена от Б.Л.Б. с участници- Р.П.Б., Л.И.Д., Д.Д.Д., В.В.Х., К.К.Б., Л.С.С., К.И.М., И.С.Б., К.В.К., А.Г.К., К.И.П., В.И.И., М.А.Д., П.Х.М., В.В.Е., П.В.Е., Г.Р.Л., лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С - 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел да върши престъпления по чл. 198, чл.199, чл.129 от НК- и по чл. 354а, ал.1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2-ро и 3-то,т.2, вр. ал. 2 от НК.

2. На 24.01.2009 г., около 21.00 ч., ж.к."***" в междублоковото пространство от бл.509 до бл.522 в гр. С., като извършител, в съучастие с Л.М.К. (за който има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС) - извършител, Ц.П. М. (за който има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС) - извършител, Л.И.Д.-извършител, ХНА-подбудител и Х. Х.В.-подбудител и други неустановени към момента лица-извършители отнел чужди движими вещи - 1/един/ брой портфейл на стойност 15,00 /петнадесет/ лева; булстат /картон/ без стойност; картон - регистрация за земеделски производител без стойност; банкови сметки - картони без стойност; лична карта без стойност; свидетелство за управление на МПС и контролен талон без стойност; документ за автомобил без стойност; снимка без стойност; кредитни карти /ПИБ, ДСК и РББ/ без стойност и парична сума в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, всичко на обща стойност от 5 015,00 /пет хиляди и петнадесет/ лева от владението на Р.К.К. с намерение протИ.законно да ги присвои, като употребил за това сила - с метални тръби нанесъл множество удари по главата, Т. и крайниците на К. като грабежа е придружен със средна телесна повреда с две травматични увреждания, а именно:

-разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та изразяващо се в проникване в черепната кухина, изразяващо се в три разкъсно-контузни рани на главата-многофрагментно счупване на черепа в лявата челна област и двете стени на челния синус,

           -разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та изразяващо открито счупване на левия показалец и счупване на средната фаланга на десния показалец изразяваща се в трайно затруднение на движение на горните крайниците за срок по голям от 30 дни,

като деянието е извършено в изпълнение решението на организирана престъпна група -престъпление по чл.199, ал.1, т.3, предл. 2 и т.5, предл. 2, вр. с чл. 198, ал. 1 пр.1, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал.1 от НК.

            11.В.И.И., роден на *** ***, жив. в гр. С., ж.к. „*", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, българин, български гражданин, средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********,

            В ТОВА, ЧЕ: За времето от неустановена дата на 2010 г. до месец декември 2010 г. в гр.С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември декември 2010 г. ръководена от Б.Л.Б. с участници Р.П.Б., Л.И.Д., Д.Д.Д., А.М.П., К.К.Б., Л.С.С., К.И.М., И.С.Б., В.В.Х., А.Г.К., К.И.П., К.В.К. , М.А.Д., П.Х.М., В.В.Е., П.В.Е., Г.Р.Л. и лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.198, чл.199, чл.129 от НК и по чл. 354а, ал.1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2-ро и 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК.

            ЗА ТОВА, ЧЕ: На неустановена дата на м. ноември 2010 г. в гр.С., на улицата в светлата част на деня държал без надлежно разрешително, съгласно Регламент (ЕО) 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ, бр.30/1999 г., изм. бр. 63 от 2000 г., бр.74, 75 и 120 от 2002 г. и бр. 56 от 2003г./ "растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" на публично място с цел разпространение и разпространил, като продал на свидетел с идентификационен № 09 високорискови наркотични вещества, както следва:

-                             0,34 грама кокаин

-           0,34 грама кокаин.

Процентното съдържание на активния наркотично действащ компонент на общото нето тегло е 19%, на обща стойност 408,84 лв. (четиристотин и осем лева и осемдесет и четири стотинки), като деянието е извършено в изпълнение решението на организирана престъпна група - престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, пред. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

 

12.Д.Д.Д., роден на *** ***, жив. в гр. С., ж.к."***", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, пребиваващ на адрес гр. С., ж.к."***", бл. *, вх.*, ет.*, ап.*, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, средно специално образование, безработен, ЕГН: **********,

В ТОВА, ЧЕ: За времето от неустановена дата на месец януари 2008 г. до м. декември 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. ръководена от Б.Л.Б. с участници Р.П.Б., Л.И.Д., А.М.П., В.В.Х., К.К.Б., Л.С.С., К.И.М., И.С.Б., К.В.К., А.Г.К., К.И.П., В.И.И., М.А.Д., П.Х.М., В.В.Е., П.В.Е., Г.Р.Л. и лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел да върши престъпления по чл. 198, чл.199,  чл.129 от НК и по чл. 354а, ал.1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2-ро и 3-то, т.2, вр.ал. 2 от НК.

13.И.С.Б., роден на *** ***, жив. в гр. С., ж.к. „***" № *, ет. *, ап. *, ап. *, българин, български гражданин, средно образование, разведен, осъждан, ЕГН: **********,

В ТОВА, ЧЕ: За времето от неустановена дата 2010 г. до декември месец 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНА и ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. ръководена от Б.Л.Б. с участници Р.П.Б., Л.И.Д., А.М.П., В.В.Х., К.К.Б., Л.С.С., К.И.М., К.И.П., К.В.К., А.Г.К., Д.Д.Д., В.И.И., М.А.Д., П.Х.М., В.В.Е., П.В.Е., Г.Р.Л. и лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена е користна цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.198, чл.199, чл.129 от НК и по чл. 354а, ал.1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2-ро  и 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК.

 

14.М.А.Д., роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********,

ЗА ТОВА, ЧЕ: За времето от неустановена дата на 2010 г. до месец декември 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. групата ръководена от Б.Л.Б. с участници Р.П.Б., Л.И.Д., А.М.П., В.В.Х., И.С.Б., К.К.Б., К.И.М., К.И.П., К.В.К., А.Г.К., Д.Д.Д., В.И.И., Л.С.С., П.Х.М., В.В.Е., П.В.Е., Г.Р.Л. и лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.198, чл.199, чл.129 от НК и по чл. 354а, ал. 1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2-ро и 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК.

 

15.П.В.Е., роден на *** ***,българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********,

В ТОВА, ЧЕ: За времето от неустановена дата на 2010 г. до месец декември 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. ръководена от Б.Л.Б. с участници П.Х.М., Л.И.Д., А.М.П., В.В.Х., И.С.Б., К.К.Б., К.И.М., К.И.П., К.В.К., В.В.Е., Д.Д.Д., В.И.И., Л.С.С., М.А.Д., Р.П.Б., А.Г.К., Г.Р. Л.лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.198, чл. 199, чл.129 от НК и по чл. 354а, ал.1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2-ро и 3-то, т.2 вр. ал.2 от НК.

 

16.П.Х.М., роден на *** ***, жив. в гр. С., ж.к. „М.3" № *, вх.*, ет.*, ап. *, българин, български гражданин, неженен, средно образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********,

В ТОВА, ЧЕ: За времето от неустановена дата на 2010 г. до месец декември 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. ръководена от Б.Л.Б. с участници Р.П.Б., Л.И.Д., А.М.П., В.В.Х., И.С.Б., К.К.Б., К.И.М., К.И.П., К.В.К., А.Г.К., Д.Д.Д., В.И.И., Л.С.С., М.А.Д., В.В.Е., П.В.Е., Г.Р.Л. и лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена е користна цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.198, чл.199, чл.129 и по чл. 354а, ал.1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2-ро и 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК.

17.В.В.Е., роден на *** ***, жив. в гр. С., ж.к. „*" № *, вх. *, ет. *, ап. *, българин, български гражданин, неженен, средно образование, охранител, неосъждан, ЕГН: **********,

В ТОВА, ЧЕ: За времето от неустановена дата 2010 г. до месец декември 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. ръководена от Б.Л.Б. с участници П.Х.М.,  Л.И.Д., А.М.П., В.В.Х., И.С.Б., К.К.Б., К.И.М., К.И.П., К.В.К., П.В.Е., Д.Д.Д., В.И.И., Л.С.С., М.А.Д., Р.П.Б., А.Г.К., Г.Р.Л. и лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.198, чл.199, л.129 от НК и по чл. 354а, ал. 1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2-ро и 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК.

18.Г.Р.Л., роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, неженен, неоъждан.ЕГН **********.

В ТОВА, ЧЕ: За времето от неустановена дата месец януари 2008 г. до м. декември 2010 г. в град С. участвал в организирана престъпна група образувана от ХНАи ръководена от ХНАи Х. Х.В., а от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. ръководена от Б.Л.Б. с участници Р.П.Б., Л.И.Д., А.М.П., В.В.Х., К.К.Б., Л.С.С., К.И.М., К.И.П., К.В.К., А.Г.К., Д.Д.Д., В.И.И., М.А.Д., П.Х.М., В.В.Е., П.В.Е., И.С.Б. и лицата за които има изготвен и внесен OA в съда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., В.Й.Б., В. Г. Х., Л.М.К., В. С. И. и други неустановени към момента лица ,създадена с користна цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.198, чл.199, чл.129 от НК и по чл. 354а, ал. 1 и ал.2 от НК на територията на гр.С. - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2-ро и 3-то,т.2, вр. ал. 2 от НК.

С Определение,  постановено в съдебно заседание проведено на 13.04.2017 г., наказателното производство спрямо подс. Б.Б. е прекратено на осн. чл.289, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради настъпила смърт на лицето.

СНС е одобрил постигнато споразумение между К.К. и защитника му от една страна и СП от друга страна по НОХД №192/2018 г. по описа на СНС, като подс.К. се е признал за виновен в извършване на престъпления с правна квалификация по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2, вр. ал.2 от НК и му е наложено наказание две години лишаване от свобода и чл.354А, ал.2, изр.2, т.1, пр.2 вр. ал.2 от НК като му е наложено две години лишаване от свобода. Така определените наказания на осн. чл.23 от НК са групирани и е определено за изтърпяване едно общо най-тежко наказание две години лишаване от свобода, като изтърпяването му е отложено за срок от четири години. Споразуението е одобрено с определение от 09.02.2018 г. (л.1789-1736, т.5 от СП).

 Специализираният наказателен съд с определение постановено на 19.04.2019 г. по НОХД №1445/2019 г. е одобрил постигнато между подс.Б., защитника му и представител на СП споразумение, с което подсъдимият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и 3-то, т.2, вр. ал.2 от НК и му е наложено наказание в размер на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от 4 години.

Споразумение в хода на съдебното производството са сключили подсъдимите В.И. и В.Е. и същото е одобрено от СНС, 21-ви състав, по НОХД №1750/2020 г. по описа на СНК (л.185-188, т.9 от СП). В съдебно заседание проведено на 26.06.2020 г. СНС е одобрил постигнатото споразумение, като подсъдимият В.И. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2-ро и 3-то, т.2 вр. ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 10 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 5 години. За престъплението по чл.354А, ал.2, изр.2, т.1 предл.2, вр. с ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години. На осн. чл.23, ал.1 от НК така определените наказания са групирани и е постановено, че подс.В.И. следва да изтърпи едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 10 месеца, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 5 години. Със същото определение е одобрено и постигнато споразумение между подс.В.Е., защитника му адв.С.П. и представител на СП, като подсъдимият се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2-ро и 3-то, т.2 вр. ал.2 от НК и му е наложено наказание от 10 месеца „Лишаване от свобода“, което следва да изтърпи при първоначален общ режим.

Представителят на СП е направил искане за изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.1 от НПК в съдебно заседание на 307.2020 г., което съдът е допуснал с нарочно определение от същата дата. Изменение на обвинението е направено по отношения повдигнатите с обвинителния акт обвинения на подсъдимитя К.м., Р.Б., В.Х., К. К., М.Д., П.Е. и П.М. в частта на началото на периода от време, за който представителят на прокуратурата е счел, че подсъдимите са започнали участието си в престъплението по чл.321, ал.3 от НК, а именно в периода от неустановена дата на месец януари 2008 г.

В хода на съдебните прения представителя на СП - прокурор К. Господинов е поискал съдът да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им с обвинителния акт, обвинения. Намира, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че се касае за една организирана престъпна група, чиято основна дейност била разпространението на наркотични вещества. В пледоарията си прокурорът посочва конкретните доказателства, от които намира, че се подкрепя обвинението на всеко едно от подсъдимите лица. Изразява становище, че на всеки един от подсъдимите следва да бъде наложено наказание около средния размер на наказанието „Лишаване от свобода“, предвидено в разпоредбата на чл.321, ал.3, т.2 от НК. Излага аргументи, че в случая касае една много опасна група храктеризираща се с висока степен на обществена опасност.

Адв.Т., защитник на подс.К.П., иска от съда да постанови акт, с който да признае подзащитния й за невиновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 от НК. Намира, че от събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал не се установява съпричастност на подзащитния й П. към вмененото му престъпление. Прави детайлен анализ на относимите към обвинението на подсъдимия П. доказателства, като намира, че същите не са в съС.ие да обосноват постановяването на осъдителна присъда спрямо него.

Подсъдимият К.П. не дава обяснения по обвинението. В хода на съдебните прения прави изявление, че няма нищо общо с организираната престъпна група за участие, в която е обвинен. Моли да бъде оправдан.

Адв.Н., защитник на подс.Л.С., моли съдът да приеме, че от събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие, категорично не се доказва, че е налице организирана престъпна група, а на второ място, че в нея е участвал подзащитния му С..

Адв.Н., защитник на подс.Л.С., също иска от съда да постанови съдебен акт, с който да признае за невиновен подзащитния й  по повдигнатото му обвинение.  Защитникът излага аргументи, че по делото не са събрани доказателства подзащитния й да е участвал в очертаната в обвинителния акт организирана престъпна група и да се е занимавал с дейност по разпространение на наркотични вещества или пък да е участвал в т.нар „наказателна бригада“ и да е нанасял побой на различни лица. Адв.Н. анализира детайлно доказателствата, които са отнасят до подзащитния й, като намира, че от тях не може да се изведе извод за виновност на доверителя й.

Подсъдимият Л.С. не дава обяснения по обвинението. Сочи, че не счита себе си за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен.

 Адв.А., защитник на подс.М.Д., моли съда да оправдае подзащитният му, тъй като доказателствата сочещи на участие на същия в организирана престъпна група, според него се съдържат единствено в прочетените разпити на свидетели от досъдебното производство и от показанията на свидетелите с тайна самоличност. Адв.А. излага аргументи, че постановяването на осъдителна присъда въз основа на посочените доказателства е категорично отхвърлена от закона. Изразява становище, че делото е водено тенденциозно, с тенденционно изключване от обвинителния акт на лица, които видимо имат интерес да съобщят данни, зада не бъдат привлечени като обвиняеми.

Подсъдимият М.Д. не дава обяснения по обвинението. Моли да бъде оправдан от съда по повдигнатото му обвинение.

Адв.И., защитник на подсъдимия П.М., моли съда да произнесе присъда, с която да признае за невиновен подзащитния му М. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т. 2 от НК. Намира, че липсват достатъчно доказателства, които да уличават подзащитния му в реализиране на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Адв.И. излага също така възражения за допуснато съществено  нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правото на защита на подзащитния му да разбере за какво престъпление е ангажирана наказателната му отговорност.

Подсъдимият П.М. не дава обяснения по обвинението. В последната си дума сочи, че не е участвал в организирана претъпна група и моли да бъде оправдан от съда по повдигнатото му обвинение.  

Адв.К., защитник на подс.Д.Д. и Р.Б., иска съдът да оправдае подзащитните й, тъй като намира, че не са събрани достатъчно доказателства, които по несъмнен начин да сочат на тяхната принадлежност към очертаната в обвинителния акт организирана престъпна група. Подробно анализира относимите според нея доказателства към обвиненията на подсъдимите Д.Д. и Р.Б.. Намира също така, че при съставянето на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на обвинителния акт, тъй като актът не съдържа необходимото описание за съставомерността нап рестъплението по чл.321 от НК разграничение и конкретизация на онези действия на всеки от подсъдимите Д. и Б., които да ги определят като участници в организирана престъпна група.

Подсъдимият Д.Д. не дава обяснения по обвинението. В последната си дума заявява, че не е участвал в организирана престъпна група и иска да бъде оправдан по това обвинение.

Подсъдимият Р.Б. не дава обяснения по обвинението. Моли съда да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Адв.Г., защитник на подс.П.Е., намира че по делото липсват доказателства за участието на подзащитния й във вмененото му престъпление по чл.321, ал.3 от НК, поради което моли съда да го оправдае. В хода на съделните прения взема детайлно отношение по отношение на всяко едно относимо към обвинението на подзащитния й доказателство.

Подсъдимият П.Е. не дава обяснения по делото. Сочи, че няма никаква връзка с останалите подсъдими лица по делото. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Адв.В., защитник на подсъдимия Г.Л., счита, че с оглед на събраните по делото доказателства, следва подзащитният й да бъде оправдан. Намира, че събраните доказателства не подкрепят обвинителната теза. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до накърняване на правото на защита на посдъмия Л.. Намира, че липсва описана фактическа обстановка в обвинителния акт, от която да разберат с какви действия, същият е осъществил участието си в организираната престъпна група, за която е обвинен.

Подсъдимият Г.Л. дава обяснения по обвинението, като сочи, че не е участвал в престъплението, за което е обвинен с внесения в СНС обвинителн акт. Твърди също така, че цял живот се занимава със спорт и никога не се докосвал до наркотици. Моли съда да бъде признат за невиновен.

Адв.К., защитник на подсъдимия К.М. намира, че при съставянето на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са накърнили правото на защита на подзащитния му М., тъй като същият не съдържа каквато и да било конкретика. На следващо място намира, че обвинението по отношение на подсъдимия е останало недоказано, тъй като не са събрани достатъчно доказателства за неговата виновност. Иска от съда да оправдае подзащитния му по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.

Подсъдимият К.М. не дава обяснения по обвинението. Моли да бъде оправдан поповдигнато му обвинение.

Адв.Г., защитник на подсъдимия В.Х. излага аргументи за недоказаност на повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Намира, че въз основата само на показания на свидетели с тайна самоличност, съдът не може да постанови осъдителна присъда. Моли подзащитният й да бъде признат заневиновен от съда.  

Подсъдимият В.Х. не дава обяснения по обвинението.Моли съда да го оправдае.

Адв.В., защитник на подсъдимия К.Б. моли съда да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Намира, че не са събрани каквито и да било доказателства, които да сочат, че действително подзащитния му е реализиралпрестъпление по чл.321, ал.3 от НК.

Подсъдимият К.Б. дава обяснения по делото, като сочи, че не познава никого от останалите подсъдими лица. Заявява, че не е участвал в организирана претъпна група. Моли да бъде оправдан по делото.

Адв.К., защитник на подсъдимия А.П., на първо място сочи наличието на допуснати нарушения при изготвянето на обвинителния акт, които внасят неясноти в обвинителния  акт. На второ място излага аргументи в насока недоказаност на повдигнатите на подзащитния й обвинения по чл.321, ал.3 и чл.199, ал.1, т.3 от НК, поради което иска съдът да го признае за невиновен и да го оправдае.

Подсъдимият А.П. дава обяснения по случая. Сочи, че не е участвал в каквато и да било организирана престъпна група, както и не е участвал в извършването на грабеж. Моли съда за справедлИ.решение.

Адв.Н.В., защитник на подсъдимия А.К., излага аргументи в насока допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на обвинителния титул, състоящи се в неконкретизирано време, място, точен период на извършени действия и фактически обстоятелства, които да го определят като годно обвинение. Намира, че обвинението спрямо подзащитния й К. за участие е недоказано, поради което иска съда да го оправдае по повдигнатото му обвинение по чл.321, ал.3 от НК.

Подсъдимият А.К. сочи, че не е участвал в организиранап рестъпна група. Моли съда да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

 

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият К.К.Б. е роден на *** ***. Същият е българин, български гражданин, с висше образование, женен и е безработен. ПоС.но живее в гр.П.на адрес бул. „Р." № *, вх. *, ет. *, aп. *. Същият е осъждан както следва: със споразумение по НОХД №709/2003 г. на РС – П., влязло в сила на 21.11.2005 г. за престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1 от НК (квалифицирана кражба) и му е наложено наказание 3 месеца „Лишаване от свобода, което следва да изтърпи ефективно. Със споразумение на РС – П.по НОХД №652/2005 г. подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл.325, ал.2 от НК (извършване на хулигански действия), като му е наложено наказание 3 месеца „Лишаване от свобода“.

Подсъдимият Б. е осъждан още със споразумение по НОХД №125/2004 г. по описа на РС – П., влязло в сила на 08.01.2008 г. за престъпление по чл.142А, ал.4, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК (за протИ.законно лишаване от свобода на друго лице), за престъпление почл.325, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК (извършване на хулигански действия), за престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК (грабеж) и чл.143 от НК (принуда) и му е наложено едно общо най-тежко наказание, което следва да изтърпи „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, 7 месеца и 24 дни. Подсъдимият Б. се е признал за виновен и по НОХД № 320/2006 г. по описа на РС – П., влязло в сила на 23.01.2009 г. за престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4 от НК, (квалифицирана кражба) като му е наложено наказание от 1 година „Лишаване от свобода“.

Подсъдимият К.И.М. е роден на *** ***. Същият живее на адрес: в гр. С., ж.к. „М.4", бл.*, вх. *, ет. *, ап. *. К.М. е българин, български гражданин, със средно образование, работи като шофьор в „*“ и е разведен. Подсъдимият е осъждан, както следва: С определение по НОХД №2328/2008 г. по описа на СРС, влязло в сила на 20.06.2008 г., подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл.143, ал.1, пр.2 от НК (принуда), като му е наложено наказание  „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа в рамките на една година. С присъда на СРС, постановена по НОХД №3661/2013 г. СРС е признал за виновен подсъдимият М. в извършването на престъпление по чл.170, ал.2, пр.3 вр. ал.1 от НК (влизане в чуждо жилище, като е употребил за това ловкост и специални технически средства), като е осъден на 1 година „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за срок от 4 години на осн. чл.66, ал.1 от НК.

Подсъдимият М. е осъждан и с присъда, постановена по НОХД №1672/2001 г. по описа на СГС, влязла в сила на 27.11.2003 г., с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“ вр. чл.342, ал.1 от НК (причиняване на смърт по непредпазлИВОст вследствие реализирано ПТП), като му е наложено наказание 3 години „Лишаване от свобода“, което на осн. чл.66, ал.1 от НК  е отложено да бъде изтърпяно за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Подсъдимият Л.С.С. е роден на *** ***. Същият живее гр. С., бул."*"№*, вх.*, ет.*, ап.*. С. е българин, български гражданин, със средно образование, управител на фирма „*“ ЕООД, неженен и е неосъждан.

Подсъдимият Р.П.Б. е роден на *** г. в гр. С.. Същият живее на адрес: гр. С., кв.“*“, ул.*“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, българин, български гражданин, женен, с висше образование, управител на фирма „***“ и е неосъждан.

Подсъдимият В.В.Х. е роден на *** ***. Същият живее на адрес: гр. С., ж.к. „***", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, българин е, български гражданин, със средно образование и е женен. Работи като управител на фирма „*" ЕООД. Същият е осъждан като с определение по НОХД №1739/2015 г. по описа на СНС, влязло в законна сила на 26.04.2016 г. е признат за виновен запрестъпление по чл.321, ал.3, пр.2, пр.3, алт.10, т.1 вр. с ал.1, пр.2 от НК (ръководене на организирана престъпна група) и му е наложено наказание 4 месеца и 7 дни.

Подсъдимият А.Г.К. е роден на *** г. в гр. С.. Същият живее на адрес: гр.*, ул. „*" № *, ет.*. Той е българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи в ПФК „Л.“ на длъжност „Връзки с привържениците“.

Подсъдимият К.И.П. е роден на *** г. в гр. Д.. Същият живее на адрес гр. С., ул. „М." № 96. Подсъдимият е българин, български гражданин, неженен, с основно образование, работи като управител на заложна къща „***“. П. е осъждан  по НОХД №19982/2014 г. по описа на СРС с присъда влязла в сила на 13.02.2020 г. за престъпление по чл.129, ал.1 от НК (причинил средна телесна повреда на друго лице), извършено на 21.03.2014 г. и му е наложено наказание 8 месеца „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Подсъдимият А.М.П. е роден на *** ***. Живее и постоянно пребивава на адрес в гр. С., ж.к. „*" № *, вх. *, ет. *, ап. *. Същият е българин, български гражданин, с основно образование, работи като треньор по бокс. Не е женен. А.П. е осъждан, както следва: С определение е одобрено споразумение по НОХД №2009/2017 г. по описа на СРС, с което подъсдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 в, ал.2 от НК (управление на МПС без свидетелство за правоуправление в едногодишен срок от наказването му за управление на МПС без съответното свидетелство по административен ред), чието изпълнение е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.

Подсъдимият П. е осъждан също така и по НОХД № 379/1994 г. по описа на СГС, влязла в законна сила на 30.10.1998 г. за престъпление по чл.256, ал.2 вр. чл.199, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.129, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 и чл.26, ал.1 (извършване на грабежи при условията на продължавано престъпление) и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 години.

 Подсъдимият Д.Д.Д. е роден на *** ***. Живее на адрес гр. С., ж.к."***", бл.*, вх.*, ет.*, ап.* и пребивава на адрес гр. С., ж.к."***", бл. *, вх.*, ет.*, ап.*. Същият е българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно специално образование и е безработен.

Подсъдимият М.А.Д. е роден на *** ***. Същият поС.но живее и пребивава на адре: гр. С., ж.к. „***" № *, вх. *, ет. *, ап. *. Д. е българин, български гражданин, със средно образование и е безработен. Осъждан е по НОХД № 403/2019 г. по описа на РС-Свиленград за престъпление по 279, ал.1 от НК (за това, че без разрешението на надлежните органи на властта влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България) като му е наложено наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години и глоба в размер на 200 лева.

Подсъдимият П.В.Е. е роден на *** г. Живее и пребивава постоянно на адрес: гр.С., ж.к."*", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. Същият е българин, български гражданин, неженен, с основно образование и е безработен. П.Е. е осъждан по НОХД №8096/2003 г. по описа на СРС с присъда влязла в сила на 17.07.2003 г. за престъпление по чл.325, ал.2, пр.1 от НК (извършване на хулигански действия), като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, считано от влизане ва силана присъдата.

Подсъдимият П.Х.М. е роден на *** ***. Същият е българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен. Живее постоянно на адрес: гр. С., ж.к. „М.3", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Подс. М. е осъждан както следва: с определение е одобрено постигнато споразумение по НОХД № И-4244/2009 г. по описа на СРС, влязло в сила на 04.12.2009 г., с което подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354А, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (държал високорискови наркотични вещества без надлежно разрешение– амфетамин и марихуана). Наложено му е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца и глоба в размер на 1000 лева. Изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свовобода“ било отложено за срок от три години.

По НОХД №5662/2011 г. по опис на СГС е било сключено споразумение, като се признал за виновен в извършването на престъпление по чл.354А, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК (държане на високорискови наркотични вещества – амфетамин и марихуана безнадлежно разрешение) и му било наложено наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода“ и глоба в размер на 2 500 лева.

Подсъдимият Г.Р.Л. е роден на  *** ***. Адресът му по местоживеене ***, но постоянно живее със семейството си в гр.С. на неустановен адрес по делото. Същият е българин, български гражданин, със средно образование, неженен и е неосъждан. Подсъдимият има две деца и работи като треньор по борба.

През 2008 г. Х. Х.В. по прякор „И.И.“ живеел и постоянно пребивавал в гр.С.. Още през 2002 г. Х. В.  се занимавал основно с разпространение на наркотици на територията на гр.С., като за тази цел създал и необходимата мрежа от дилъри. Постепенно във времето подс. Х. В. успял да привлече голям брой участници в групата и да създаде стройна организация съставена от наркоразпространители, зареждачи и хора, които съхранявали наркотичните вещества. Всички членове на престъпното сдружение били привлечени и активно участвали в дейността, тъй като разпространението на високорискови наркотични вещества носело големи приходи. Организацията на групата и нейната структура била създадена от Х. В. и се разделяла на две направления. Вследствие на богатия си и продължителен опит по разпространение на наркотици И.И.достигнал до извода, че в групата следва да бъдат създадени две направления на дейността, а именно основното и главното, което носело големите печалби за организираната група, било разпространението на наркотици. Помощната дейност осъществявана от част от нейните членове била извършването на грабежи и побоища над неизправни или нелоялни дилъри на групата или на Т.ва дилъри, които продават наркотици в района на групата, без да имат съответното разрешение от нейния ръководител или приближените му хора. Или участниците в групата се деляли на „дилъри“ и „биячи“. Взаимотношенията вътре в престъпното сдружение били конструирани така, че биячите и дилърите на групата се познавали, като дилърите не знаели обаче, че биячите изпълняват Т.ва функции с цел ако извършат нарушение да не знаят от кого точно да се пазят и да предотвратят наказанието.

Х. В. имал офис във фен клуба на ФК „Л.“ на ул.“*“ в гр.С., като под прикритието на тази дейност, част от приближените му членове на групата разпространявали наркотици, включително и сред привържениците на футболния клуб. Това били А.К. по прякор „Т.З.“, П.Е. по прякор „П.Г.“, В.И. по прякор „Ц.“. Офисът бил мястото за срещи на част от участниците в сдружението, като дилърите на наркотици ходели там  зада отчитат придобитите от продажбите на  наркотични вещества на  на И.И. Клубът бил посещаван редовно и от членовете на наказателната бригада на групата – т.нар.“биячи“.

Разпространението на наркотични вещества, между участниците в групата, било разпределено съгласно районите на съответните полицейски управления в гр.С.. По-малките групи, които разпространявали наркотични вещества на тези територии били наричани „бригади“. От началото на януари месец 2008 г. на неустановени дати в гр.С., като членове на тази група били привлечени от Х. В. и започнали участието си подс. К.М., осъдения И.Б. по прякор „И. С.“, подс.А.П., на който казвали С.П., подс.В.Х. с прякор „В.П.“, подс.К.П. по прякор „М.“, К.К. по прякор „К.Р.“ или „М.“, А.К., по прякор „Т.З.“, Д.Д. по прякор „Д.“,  В.И. по прякор „В.Ц.“, М.Д. по прякор „Т.“, П.М. по прякор „О*“, братята В.Е. по прякор „В.Т*“ и П.Е. по прякор „П.Г.“ и Г.Л., който го знаели в групата като „Г.Б.от гр.Г.Д.“.  

В престъпното сдружение от месец януари 2008 г. участвали и лицата осъдени по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, на СГС – Ц. М. по прякор „Ц.“, И.И. по прякор „И.“, А.К. по прякор „П.“ и Л.К. по прякор „Л.М.“. Същите били признати за виновни в извършването на престъпление по чл.321, ал.3 от НК, като им били наложени наказания „Лишаване от свобода“.

Част от така наречената „наказателна бригада“, която получила названието „Ч.“ били А.К. по прякор „П.“, С.П., Д.Д. – „Д.“, осъдения Л.К. „М.“, Ц. М. – „Ц.“ и др. Имало и други членове на тази бригада, като освен от гр.К., в наказателната бригада участвали и мъже от гр.П.. Те пребивавали на квартира в гр.С., в ж.к.“***“. И.И.плащал на всеки един от членовете на бригадата около 1500 - 2000 лв. на месец.

 Кокаинът, който бил продаван от членовете на престъпната група на И.И. бил опакован в специални пакетчета с обозначения „ВИП“ (VIP) или „ОРИГИНАЛ“ (ORIGINAL) на латиница. Когато разговаряли помежду си членовете на сдружението наричали кокаина – „бялото“ или „скъпото“, на „марихуаната“ казвали – „чубрица“, „плява“, „чадел“, „чичо Митко“, а на амфетамините – „витамини“, „Ани“, „конфети“. В случай, че някъде в гр.С. след януари месец 2008 г. се продавал наркотик без посочените обозначения съответния наркодилър бил пребИ., зада му се даде урок, че не може да действа по този начин и да продава наркотици без разрешението на престъпното сдружение, ръководено от Х. В. по прякор И.И. След неутрализирането на част от членовете на група на 31.05. 2009 г. и тяхното задържане, ръководителят Х. В.се укрил и неговото място като шеф на наказателната бригада, респ. и на тези, които изпълнявали ролята на дилъри, било заето от подс. К.М. (виж показанията на свидетел с тайна самоличност №001). Членовете на „наказателната бригада“ до 31.05.2009 г. изпълнявали пряко разпорежданията на И.И., като ежеседмично свид.А. отделял пари от продадения наркотик и го предавал за разпределение между членовете на наказателната бригада като възнаграждение. Задачите, които поставял Х. В. на членовете на наказателната бригада били да се саморазправят с провинили се дилъри, част от групата или с т.нар. „шанаджии“ - дилъри на наркотични вещества, които работят за себе си, като ги набият и осакатят или пък накажат други хора, за които В. разпореди. Х. В. ръководил организираната престъпна група до май месец 2009 г., когато част нейните членове била неутрализирана и задържана от органите на МВР.

 Осъденият И.Б. по рякор „И.С.“ за периода от началото на януари 2008 г. до декември месец 2010 г. бил един от най-активните и оборотни дилъри на И.И.Същият разпространявал кокаин предимно в района на ж.к.“М.“. Продавал по 200 гр. кокаин на седмица. Той бил зареждан с наркотично вещество от осъдения Л.Д. по прякор Л.„Б.“. Л.„Б.“ имал и други дилъри на наркотици, на които предоставял наркотични вещества, за да достигнат те до крайните им потребители. Бил установен механизъм на отчитане на паричните средства от продажбите, като дилърите били длъжни да отчитат парите на осъдения Л.Д., а той от своя страна ги предоставял на свид.И.А.. Същият предавал на свидетеля сумата от около 5 000 до 7 000 лв. на седмица от продадени наркотици. 

Подсъдимият К.  П. по прякор „М.“ в началото на месец януари 2008 г. живеел в кв.“*“ в гр.С.. Той бил приближен на И.И.и продавал наркотични вещества под район на 06 РУ – СДВР, което включвало и района на „*“. Същият бил отговорник на бригадата под 6-ти район. К.П. създал мрежа от дилъри, които работели за него и това били „Ч.“ който карал „Ауди А8“, червено на цвят, М.„М.“, който бил дясната ръка на „М.“ и разпределял синтетичните наркотици  - амфетамин и амфетаминопроизводни и марихуаната на останалите дилъри от групата. Други дилъри, които били подчинени на К. „М.“ били Р.„Л.“, С., К.Б.и други. Всички тези лица не били установи от правоохранителните органи към 2010 г. и не са разпитани по делото като свидетели или пък привлечени към наказателна отговорност.

Осъденият К.К. с прякор „К.М., Р.или Р.“ заемал по - високо място в йерархията на престъпната организация, като също имал създадена мрежа от дилъри под себе си. Към 2009-2010 г. той бил един от „босовете на ***ската банда“ (виж показанията на свидетел с тайна самоличност №03). Дилъри, които разпространявали наркотици за осъдения К. били „Д. от П. –самбист“, „Р. от С.“, „Б. от С.“ и др. лица, които не били установени и разпитани в хода на досъдебното производство от органите по разследването. Всички тези лица, които били част от локалните мрежи, разпространявали активно наркотични вещества на територията на гр.С.. Подс.К. по прякор „Р.“ или „М.“ бил главен отговорник на групата, която разпространявала кокаина. Той вземал  кокаина от свид.И.А., в количество от по 100 или 200 гр. и после след продажбата му отчитал сумите от 8 500 лева или 17 000 лева, взависимост от търсенето на наркотичното вещество от крайните потребители. Кокаинът получавал от свид.А. на цена от 85 лева на грам, а до крайния потребител наркотикът достигал на цена от 140 лева на грам. Осъденият К. се познавал с част от останалите членове на група, а именно с Л.„М.“ - осъдения Л.К., „Ц.“-Ц. М., подс. К.М., Л.по прякор „Б.“ – осъдения Л.Д., Т.З. – подс.А.К., В.„Ц.“ – подс.В.И., М.„Т.“ – подс.М.Д. и братовчед му П. „О.“ – подс. П.М., а също и с В. по прякор „П.“ – подс.В.Х.. Осъденият К. в йерархията на организираната престъпна група бил над В.„П.“  - подс.В.Х., като го снабдявал с наркотици - кокаин, амфетамин и марихуана и след продажбата на наркотиците В.„П.“ отчитал обратно парите на осъдения К. по прякор К.„М.“ или К.„Р.“ или „Р.“.

Подс.В.Х. с прякор В.„П.“ участвал от неустановена дата на месец януари 2008 г. активно в дейността на групата по разпространение на високорискови наркотични вещества на територията на гр.С.. Той зареждал всички видове наркотици и продавал около един килограм кокаин на седмица, два килограма амфетамин, трева и поне килограм хероин. Той също имал изградена мрежа от дилъри под себе си, на които предавал наркотичните вещества, а след продажбата им дилърите му отчитали паричните средства. Подс.В.Х. за да убеди различни лица да употребяват наркотици и да си купуват „стока“ от него и от хора от неговата група им ги давал първоначално като мостра, за да ги опитат без да им взема пари. Съвместно с К.„Р.“ и В.„П.“ работел и Р.по прякор „Л.“, като такова лице не е установено по делото и не е разпитано в качеството на свидетел или пък обвиняем. Бригадата, която била част от групата на И.И.но ръководена от К.„Р.“ разпространявали всякакъв вид наркотици трева, хероин, амфетамини, бонбони - екстази. Дилърите от това подразделение на групата разпространявали високорискови наркотични вещества на територията на цяла С., но предимно в нощните заведения като „*“, „*“, „*“, Дискотека „*“, „*“, повечето намиращи се в Студентски град и посещавани от млади хора.

Осъденият В.И. по прякор „Ц.“ от началото на месец януари 2008 г. в гр.С. разпространявал кокаин по 4-5 грама на седмица за групата на Х. В. по прякор И.И. Същият имал за задача да докладва на ръководителя на престъпното сдружение какъв наркотик и къде се продава и на каква цена, както и кой го продава, така той бил „уше по всичко“ на „И.“ (цитат от показанията на свид.И.А. от 26.06.2012 г. – л.48-51, т.61 от ДП). В.„Ц.“ често пребивавал и във фен клуба на ФК „Л.“ на ул.“*“ №* в гр.С., където се срещал с В. и останалите участници в престъпната организация.  Осъденият И. изпълнявал и ролята на „главен зареждач“ на Л.„М.“ (осъдения Л.К.) с кокаин. След задържане на част от членовете на групата през май месец 2009 г., осъденият И. се издигнал в йерархията на групата, като част от участниците в групата започнали да отчитат получените пари от продажбата на наркотици на него. Той също така имал задачата на „склададжия“ в престъпната организация, а именно да складира и съхранява наркотичните вещества, които впоследствие били пласирани от членовете на групата. По този начин на осъдения било гласувано голямо доверие първо от Х. В., ръководител на групата до 31.05.2009 г. и после от подс.К.М., който поел ръководството след като В. се укрил от органите на МВР. Участник в организираната престъпна група от началото на януари месец 2008 г., която имала една от целите да разпространява високорискови наркотични вещества, бил и подс. А.К. по прякор „Т.З.“. Той работел пряко за Л.„М.“, като получавал нареждания и заповеди от него и изпълнявал същите функции като осъдения В.И. по продажба на наркотици в гр.С.. Същият бил шеф и на фен клуба на „Л. С. З.“ и ръководел и някои от фирмите на Х. В. по прякор „И.“, които извършвали легален бизнес, като например фен клуба на Футболен клуб „Л.“, а именно „Л. С. З.“. Същият организирал членовете на агитката на „Л. С. З.“ да ходят да извършват хулиганства, както и да палят и трошат коли на неудобни за групата хора. В йерархията на групата Т.З. се намирал непосредствено под Л.„М.“ - свид.Л.К., като след задържането на „М.“, тъй като част от групата била неутрализирана от органите на реда през май месец 2009 г., като участниците в нея били задържани, подс.К. продължил да разпространява за Л.по прякор „М.“ наркотици, който му давал разпореждания от затвора.

Подсъдимият М.Д. по прякор М.„Т.“ бил активен участник в престъпното сдружение за периода от неустановена дата на месец януари 2008 г. в гр.С.. Задачата му била да помага на свид. И.А., до август месец на 2008 г. включително, да събира пари, получавани от дилърите на престъпната група от продажба на наркотици и да ги обменя в други банкноти или във валута. Самият той събирал парите от наркотиците и ги предавал на свид.А. по прякор „Б.“, както и зареждал дилърите от групата на И.И.с марихуана, амфетамин и кокаин. Подс. М.Д. и братовчед му П.М. по прякор „О.“ имали склад, в с.Д.Д., където съхраняли част от амфетамина и тревата на групата. Освен това подс.Д. с подс.М. продавали кокаин, трева и амфетамини навсякъде на територията на гр.С..  Подс.М. бил един от най-доверените дилъри на Х. В., тъй като е от първите и най-верни му дилъри, а бил и член на фен клуба на „Л.“. Той имал богат опит в разпространението на наркотици, поради това и бил привлечен от ръководителя И.И.да участва в престъпната група и да разпространява наркотици под защитата на това престъпно сдружение. Подс.М. продавал само амфетамин и марихуана, като получавал между 100 и 200 грама от всеки от двата вида наркотик на седмица от свид. А.. Той се движел в обкръжението на И.И.получавал необходимата защита, за да може да извършва противозаконната си дейност и продава наркотици. Парите от продадените наркотици до август месец 2008 г. отчитал на свид.А., а след това на подс.К.М., който след задържането на част от участниците в групата и укрИ.ето на Х. В., осъществявал по-голямата част от функциите на ръководителя на групата. Така на 15.06.2009 г., около 00,30 часа подс.М. бил задържан от органите на МВР в гр.С., на бул.“*“ пред бл.*. Било установено, че в лек автомобил „Фолксваген Голб“ с ДК № *подсъдимият държи без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество –  две дози марихуана и 7 дози амфетамин на обща стойност 99,24 лева (това става ясно от справката за съдимост на лицето л.38-43, т.9 от СП). Въпреки това обстоятелство подс.М. продължил да се занимава с разпространение на високорискови наркотични вещества, тъй като от тази дейност добивал бърза и лесна печалба и това бил и основния начин да си набавя издръжка.  

Братята Е.- осъденият В.Е. по прякор В.„Т.“ и подс.П.Е. по прякор П.„Г.“ през 2008 г. живеели в ж.к. „*“ в гр.С.. Двамата също били част от близкото обкръжение на Х. В. по прякор И.И.и били привлечени да участват в престъпното сдружение от него на неустановена дата през месец януари 2008 г. Ролята на осъдения В.Е. в престъпната група, с оглед на добрата му физическа форма и телосложение, била главно да участва в решаването на дребни спорове между дилъри или между дилъри и външни за групата лица, зада не се ангажира наказателната бригада, която била част от престъпното сдружение и отговаря за по-тежките поръчки – някой да бъде пребит и осакътен. Споровете били решавани с по-леки побоища, без осакатяване на набития. Същият имал създадена малка група от лица, които участвали в побоищата и били т.нар. „биячи“. Това били Т. и Б., и двамата от „*“, все лица, които не били установени в хода на проведеното по делото разследване и разпитани. Подсъдимият иначе пряко бил подчинен на Л.„М.“ и разпространявал всички видове наркотици видове без хероин. Другият брат подс.П.Е. с прякор П.„Г.“ също активно участвал в престъпното сдружение за периода от началото на януари месец 2008 г. до пълното й неутрализиране през декември месец 2010 г. на територията на гр.С.. Той за разлика от брат си се занимавал само с продажба на наркотични вещества, като разпространявал до крайните потребители главно кокаин. Същият продавал също така и спортни стоки в магазина на ФК“Л.“, където имал срещи с част от останалите членове на организираната престъпна група – ръководителя Х. В. и подсъдимите А.К., П.М., М.Д. и В.И., както и с осъдените Л.К. и Ц. М.. Фен клубът служел освен за среща на превърженици на ФК“Л.“, а също така за срещи на самите дилъри с ръководителя на групата, както и размяна на наркотични вещества и отчитане на паричните средства от тяхната продажба. Наркотичното вещество подс.П.Е. продавал на клиенти в заведенията „*“, намиращо се в ж.к.“*** 3“ и в „*“. Същият се срещал се с лицата, които искали да си закупят наркотични вещества в близост до самите питейлни заведения или дискотеки. Впоследствие отчитал паричните средства от продажбата им или на свид.И.А., или директно на ръководителя на групата Х. В..

 Подсъдимият К.М. също участвал от началото на януари месец 2008 г. в престъпното сдружение като разпространявал на територията на гр.С. наркотични вещества кокаин в специална опаковка с лого „VIP“ или „ORIGINAL“. Първоначално неговата основна задача в групата, поставена му лично от И.И.била да обикаля по столичните заведения и да следи има ли „шанаджии“  - лица, които продават наркотични вещества, но не за И.И. Събраната информация подс.М. предавал на Л.„М.“ - осъдения Л.К., а той от своя страна я обсъждал с Х. В., като двамата вземали решение къде и кога съответното лице да бъде наказано. С оглед спазване на конспиративност подс.М. контактувал предимно с Л.„М.“.  След неутрализирането на част от групата от органите на МВР и задържането на участниците в нея – Л.К., Ц. М., И.И. и А.К. и укриването на Х. В., неговото място било заето именно от подс.М.. Същият започнал от края на май месец 2009 г. да ръководи наказателната бригади на групата и да дава разпореждания и на участниците в престъпното сдружение, които се занимавали с първата линия на дейност на групата, а именно разпространението на високорискови наркотични вещества. Той издавал разпорежданията и те по йерархията били предавани до най-ниското звено на групата. Зареждането с наркотични вещества на престъпното сдружение, тяхното съхранение и отчитането на парите от техните продажби, продължили да се осъществяват по същия механизъм, който бил установен от Х. В., без участието на участниците в групата, които били задържани, а част от тях се укрили от органите на реда.

Подсъдимият А.П. тренирал активно бокс, като работел като треньор на възрастни хора и деца при практикуването на този спорт. С оглед добрата му физическа форма и практикуването на силов спорт, той бил привлечен  в началото на януари месец 2008 г. в гр.С. да участва в организираната престъпна група, лично от Х. В.. Подс.П. се познавал с В. по-известен в криминалните среди с прякора И.И.от затвора в гр.С., където двамата изтърпявали наказание „Лишаване от свобода“. Подсъдимият П. изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 9 години, наложено му за извършено престъпление по чл.256, ал.2 вр. чл.199, ал.1, т.1 и т.3  вр. чл.129, ал.1 вр.чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 и 3 от НК. Х. В. предложил на подс.П. да участва в престъпната организация с оглед осъзнатата нужда от създаването на „наказателна бригада“, която да изпълнява разпорежданията и поръчките му и да нанася побой над различни хора.  Подс.П. имал за задачата да нанася побой над нелоялни дилъри, част от групата или на конкурентни дилъри, или пък „шанаджии“ – хора, които сами за себе си продавали наркотици. Същият заемал високо място в престъпното сдружение и бил един от т.нар.“лейтенанти“ в групата. Подс.П. изпълнявал единствено преките заповеди на ръководителя Х. В.. Заплата получавал от свид.И.А. на седмица, като сумата се определяла от ръководителя взависимост от свършената от членовете на наказателната бригада работа.

В групата на биячите за времето от неустановена дата на месец януари 2008 г. до декември месец 2010 г. на територията на гр.С. участвал и подс. Г.Л. по прякор „*“ от  гр.Г.Д.. Същият бил състезател по борба. След приключване на активната си спортна кариера станал треньор по борба. Първоначално той работел като охрана в заведението „*“ в ж.к.“***“, като в началото на януари 2008 г., предвид обстоятелството, че разполагал с необходимите физически данни и бил бивш спортист, започнал да работи като един от биячите, част от наказателната бригада. Той  бил подчинен на осъдения Л.К. – Л.„М.“, който му предавал нарежданията на Х. В.. Същият имал за задача да зарежда и останалите членове на престъпната група с наркотични вещества, като управлявал лек автомобил „Голф 4“, син на цвят с ДК № * (виж показанията на свидетел с тайна самоличност №003, които си кореспондират с показанията на свид.Д.М.). Подс.Г. изпълнявал и разпорежданията на Л.„М.“ свързани с разпространението на наркотици в С., които той му давал докато бил в затвора. Същият зареждал с кокаин лице с прякор Р.„П.“ (неустановен по делото) от ж.к.“С.“, който продавал наркотика предимно в ж.к.“Студентски град“.

Свидетелят Л.Д. по прякор Л.„Б.“ също бил привлечен към наказателан отговорност за участие в организираната престъпна група, ръководена от Х. В. на неустановена дата през месец януари 2008 г. Същият участвал в престъпното сдружение до неутрализиране на част от членовете му до 31.05.2009 г. Л.Д. ***,  където живеели и част от останалите подсъдими лица и непрекъснато контактувал с тях. Освен, че вземал наркотици от свид. И.А. и свид. Р.М. и ги разпределял по веригата на уличните дилъри, които стояли под него в престъпната организация, той участвал и в наказателната бригада на групата. Същият съвместно с останалите членове на т.нар. група „Ч.“ участвал в извършването на побой над различни лица с цел наказване на неизправни дилъри или пък разчистване на територия, на която членовете на групата да разпространяват наркотични вещества.

Подсъдимият Л.С. към 2008 г. постоянно живеел в град С.. По това време той работел като шофьор на Х.А.по прякор „Т.“, а по-късно станал и негова лична охрана. Подс. С. имал прякорите „Ч.“, „Д.“ или „Гребеца“. Братовчед на подс.С. бил Л.К. по прякор Л.„М.“, който бил признат за виновен и му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № С 348/2010 г., което следвало да изтърпи ефективно в затвор. Едно от престъпленията, за които бил признат за виновен било участие в организирана престъпна група с правна квалификация чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 вр. чл.354А, ал.2 вр. ал.1 от НК.  

Осъденият Л.К. по прякор Л.„М.“ изпълнявал ролята на „лейтенант“ в престъпната групата и заемал  високо място в йерархията на същата. Лейтенантите на групата отговаряли за определени райони на територията на гр.С., в които се разпространявали наркотици. Те следяли също така да няма шанаджии в районите им, които да подбиват цените на наркотиците и да намаляват респ. продажбите на членовете на групата, проверявали продажбите на наркотици и отчитали парите от продажбата им нагоре по веригата, а именно на свид.И.А., свид.Р.М., а те от своя страна на Х. В., а след неговото изчезване и на К.М.. Осъденият участвал в престъпното сдружение от месец януари 2008 г. до 31.05.2009 г., когато бил задържан от органите на МВР.

Подс.Р.Б. ***. Същият към 2008 г. се занимавал с бизнес, като управлявал различни търговски дружества. През 2008 г. участвал в съвета на директорите и представлявал дружеството „Софтранс бетон“ АД, в което като акционер участвал и Х.А.с 50 % от капитала в размер на 25 000 лева. Другият акционер в дружеството било дружеството „*“ ЕООД, като то притежавало също 50% от капитала. Дружеството имало следния адрес на управление: гр.С., ул.“*“ №84, офис находящ се на партерния етаж на тяло АиВ. Дружеството развивало като основна икономическа дейност – производство на изделия от бетон за строителството. Подсъдимият имал прякор „С.“

Подс.К.Б. по прякор „К.“ в периода януари месец 2008 г. - декември 2010 г. постоянно живеел в гр.П.. Същият учил в спортното училище в гр.Р. и активно спортувал. През 2010 г. единствено познавал подс€Л.С. и контактувал с него на моблния му телефон.

Осъденият А.К. по прякор „П.“ също бил участник в организираната престъпна група, ръководена от Х. В. за времето от месец януари  до 31.05.2009 г. Същият бил част от наказателната бригада организираната група, като участвал при извършването на побои над различни лица, главно конкуренти на дейността на престъпното сдружение по разпространение на високорискови наркотични вещества. Осъденият И.И. по прякор „И.“ бил пряко подчинен на осъдения Л.К. и разпространявал активно наркотици на територията на гр.С. под ръководството на К., като му отчитал и парите получени от извършените продажби.

 Свид.И.А. по прякор „Б.“ бил част от организираната престъпна група, ръководена от Х. В. - И.И. Той отговарял за раздаването на наркотичните вещества на  дилъри от по-високите нива на групата. Давал им кокаин и марихуана. След продажбата на наркотичните вещества дилърите на групата отчитали парите на свид.А., а той от своя страна ги отчитал на Х. В.. Дилърите от по-високите нива на престъпното сдружение каквито били свидетелите К.К., осъдените Л.К., Ц. М., Л.Д., подс.К.П., подс.В.Х. и подс.К.М. имали създадени под себе си мрежи от дилъри, които от своя страна след като наркотикът бил разфасован на дози го продавали на крайните потребители. Наркотичните вещества, които раздавал на дилърите свид.А. записвал в тетрадки (л.79-86, т.43 от декласифицираните материали на ДП). Водел отчетност и на получените пари от продажбата на наркотици, правел си нещо като счетоводство. По принцип кокаина го предавал на дилърите срещу 100 лв. за грам, като за групата печалбата от тази цена била 20 лева на грам. Установената практика била дилърите да се обаждат на свид.А. и да му поръчват наркотик, той го вземал от централата, която се намирала в къща на ул.“* I“ № * (видно от протокол за следствен експеримент – л.76-78, т.24 от ДП) и се съхранявал в една тухла от итонг на пода, като го носел на съответния дилър, който веднага му го заплащал.

Свид.А. се срещал често със свид.Л.К.  по прякор „М.“. Като поводите за срещите им били да му дава пари, за да плаща заплатите на хората, които били около него и отговаряли за наркоразпространението в групата на И.. Парите за заплати ги предавал на „М.“ по разпореждане на ръководителя на групата. Свид.А. се срещал често и с Л.Д. по прякор „Б.“, за да му дава пари за заплата, и да му предава кокаин за разпространение. Част от тези наркотици свид.Д. предавал на осъдения И.И. по прякор „И.“ (по НОХД № С 348/2010 г. по описа на СГС), който ги разпространявал до крайния потребител. Срещи имал и с осъдените Ц. М. по прякор „Ц.“ и А.К. по прякор „П.“, като поводите за тях били същите като при осъдените Л.К. и Л.Д.. На тях свидетелят А. също предавал наркотици, които след като били продадени от М., същият му отчитал парите. Събраните пари от продажба на наркотици свид. А. отчитал на Х. В. по прякор И.И.като част от тях давал за закупуване на наркотици и ново зареждане на групата с наркотични вещества. При закупуването на наркотици и пренасянето им до различните дилъри му помагал свид.Р.М.. Свидетелите А. и М. купували наркотици за нуждите на групата от лица наречени „Момчетата“.  Когато имали нужда от зареждане се обаждали по телефона  от телефони „Булфон“ и си определяли среща обикновено в кв.“*“ в гр.С., откъдето се вземали наркотиците и зареждали групата с наркотични вещества. Също така и плащали наркотика с пари предадени им от дилърите на групата и добити от продажби. Обикновено свид.М. отивал и вземал наркотика. Дилърите К.„М.“, Л.„М.“, „Ц.“, Л.„Б.“, когато имали нужда от наркотик, който да продават, се обаждали по телефона на свид.А. и давали заявка, като свид.А. я препредавал на свид.М.. При И.И.отивали парите от продажбата на наркотици около 10 лв. на продаден грам кокаин. Средно седмично от групата се продавали 600 гр. кокаин или печалбата за него била около 6 000 лева на седмица. През август месец 2008 г. свид.И.А. казал на Х. В., че повече не иска да се занимава с неговите работи и с наркоразпространение. Този разговор имал лоши последици за него, тъй като на другия ден  И.И.го извикал във фен клуба на ФК „Л.  З.“ на ул.“*“ №*. На срещата му казал, че му дължи 85 000 лева за един месец. Свид.А. се съгласил да даде на И. тези пари, зада няма разправии. На срещата присъствали и приближените лица на „И.“ – Л.К. - Л.„М.“ и Ц. М. – „Ц.“. Л.„М.“ му казал, че навън го чака бус и че ще му бият една инжекция и ще го отвлекат. Осъдения Ц. М. го ударил силно по лицето и му избил три зъба. Навън пред фен клуба го чакала съпругата му свид.Д.А.. За да изплати дълга, който Х. В. заявил, че има към него, свид.А. се принудил да продаде на свид.Р.К. свой наследствен имот и съпругата му свид.Д.А. изтеглила заем в размер на 30 000 лева, като взел назаем 10 000 лева от свой приятел. Така събраните пари ги предал на Х. В., за да погаси твърдения от него дълг. 

За извършеното спрямо свид.И.А. престъпление за виновен бил признат  Ц.П. М. с Присъда по НОХД №С 348/2010 г. по описа на СГС, изменена с Решение №17/25.02.2013 г. по ВНОХД № П-119/2012 г. по описа на АС – С., потвърдено с Решение №243/2013 г. по КНД №672/2013 г. по описа на ВКС. На осъдения М. било наложено наказание от пет години „Лишаване от свобода“ за извършено от същия престъпление по чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.3, т.2 от НК.

Свид.Р.М. също така се грижел за разфасоване на наркотиците на дози, преди да бъдат предадени на дилърите за продажба до крайния потребител. Непосредствено със свид. И.А. контактувал предимно свид.Р.М.. Свид. А. получавал пряко заповедите от И.И.и възлагал на свид.М. разпространението на наркотичните вещества на територията на гр.С.. Свид.М. от своя страна си водил бележки какви наркотици взема, какви наркотици дава и за какви суми. Понякога се случвало свид.Р.М. лично да се срещне с И.И.но на него той не му е правил ревизия на получения и предаден наркотик и парите, които е получил от дилърите вследствие на извършените продажби. Свид.М. също така имал за задача освен снабдяването като цяло на членовете на групата с наркотични вещества и физическото пренасяне на необходимото количество наркотик до съответния разпространител, който от своя страна го предавал на уличните дилъри. Свид.М. изпълнявал и ролята на склададжия като съхранявал наркотика в същата къща на ул.“Антим  I“, за която сочи в показанията си и свид.А.. Свидетелят М. познавал лицата, които той зареждал с наркотици и това били 45 човека от гр.С.. Като Т.ва лица сочи Кирчо, 25-26 годишен, висок ооколо 1,60-1,70 метра, който карал „БМВ“ - петица  респ. подс. К.К. по прякор „Р.“, „Р.“. Зареждал също така и „Ц.“ от ж.к.“*“, чието име бил Ц. - осъдения Ц. М.. С наркотици от него се снабдявал и Л.„Б.“ – осъдения Л.Д.. Осъденият И.Б. с прякор „С.“, когато не го зареждал Л.„Б.“ вземал наркотични вещества направо от  свид.М.. Впоследствие всички пари от продажбите ги предавали на свид.И.А., който ги отчитал на И.И.

Организираната престъпна група в посочения по-горе  членствен състав развивала своята дейност по разпространение на наркотични вещества, извършване на грабежи и нанасяне на средни телесни повреди на територията на гр.С., за времето от началото на януари месец 2008 г. до декември месец на 2010 г., когато и останалата част от участниците в същата били задържани.

Преди това една част от участниците й на 31.05.2009 г. били задържани и осъдени по НОХД № С 348/2010 г. по описа на СГС, а това са лицата Л.К. - „М.“, И.И. -„И.“, Ц. М. - „Ц.“ и А.К. - „П.“. Всяко едно от тези лица също изпълнявало своите задачи в престъпното сдружение и било наясно с организацията и структурата на така създадената, голяма и простираща се на територията на цяла С., престъпна организация.

Свидетелят З.С., сочи, че е племенник на подс.Л.С. и че подс.С. към 2008 г. е работил като обектова охрана в сградата, находяща се на бул.“*“ в гр.С.. Подс.С. по това време е работел като охрана, но не знае на кого.

Свидетелят В. В.разказва, че през 2009 г. е бил собственик на заведение „*“, което се намирало на ул.“*“ №*. Това било популярно заведение към онзи момент в гр.С.. Познава подсъдимия Л.С., тъй като същият посещавал заведението му. Подс.Радослав Б. познавал покрай бизнеса си, като зареждал заведението с внасяни от подс.Б. напитки „*“, както и като колега, тъй като същият имал заведения в курорта „*“. Сочи, че е чувал, че двамата имат прякори Р.„*“ и Л.„*“.

Свидетелят С.П. разказва, че с подс. Л.С. са приятели от деца. През 2008-2009 г. подс.С. работел като шофьор или като охрана.  От досъдебното производство разбрал и знае, че е бил охрана на Х.А.по прякор Т., както и че прякорът му е Л.„Ч.“.

Свид.П.П. в показанията си от досъдебното производство разказва, че знае, че Х. В. по прякор И.И.се занимавал с наркотици. Сочи, че „И.“ го заплашвал, че ако свидетелства в полза на свид.И.А., ще му отреже краката. „И.“ искал от свид.П. да набеди И.„Б.“, че е участвал в сбиване, което всъщност се било случило между подс.М.Д. по прякор „Т.“ и лице с прякор „Ш..

 През 2009 г. свид. Р.К. по прякор „С.“ употребявал наркотици, предимно кокаин. В този период от време същият се занимавал с частен бизнес и със земеделие. Имал заложна къща с офис в ж.к.“*** 8“, в гр.С.. Имало период от време през 2008-2009 г., когато излизал по заведения с Х. В.по прякор И.И.като ходели на нощни заведения „*“, „*“  в ж.к.“***“ и в центъра на града в „*“. Той имал дилъри и винаги вземал със себе си по-добрата стока- кокаин. Свид.К. по принцип купувал наркотика от дилъри на И.И.- Х. В.. Покрай общуването си с И.И.свид.К. разбрал, че същият има хора – дилъри, които разпространявали наркотици и биячи, които наказвали неизправни дилъри. Като биячи същият познавал лицата С.П., Л.„Б.“, „Д.“, А. „П.“, „Ц.“, Л.„М.“.  Разбрал  също, че подс.Д.Д., по прякор „Д.“, също е част от наказателната бригада на групата. През 2008 г. същият помогнал на свид.И.А., на когото му трябвали пари и за това купил негов имот. Свид.А. обаче си бил развалил отношенията с Х. В. и за това свид.К. също бил нарочен като враг на В., тъй като помогнал на свид. А..

На 24.01.2009 г., около 21.00 часа, свид.Р.К. ***09. Докато разговарял със свой познат свид.Л.А. по прякор „М.“ в близост до тях спрели три автомобила, един от които бил лек автомобил модел „Ауди“ – комби, сИ.на цвят, една зелено маслена крома с К.ска регистрация и лек автомобил „Волво“. От автомобилите слезли мъже, част от които с маски на лицата, а останалата част нямали такива маски. Те били въоръжени с железни тръби и палки. Сред мъжете свид.К. разпознал и подсъдимия Д.Д. по прякор „Д.“ (горното става ясно от показанията на свидетеля от досъдебното производство, находящи се на л.64-68, т.29 от ДП). Всички мъже се насочили към свидетелите Р.К. и Л.А.. Свид.К. се притеснил, когато видял хората без маски, като един от тях разпознал подс.А.П., както и свид. Л.Д. – Л.„Б.“ и свид.Л.К. по прякор Л.„М.“.

Свид.А. се уплашил от броя на пристигналите мъже и веднага избягал. Скрил се във входа на блока, където бил отседнал. Същият застанал с гръб към вратата, зада не влезе някой. Преди да избяга видял, че част от мъжете, които били въоръжени с метални тръби, започнали да удрят по автомобила му. Свид.К. също побягнал, когато видял мъжете и тръгнал към паркираните вблизост автомобили. Успял да се скрие в един от автомобилите, с които тези мъже пристигнали, а именно лек автомобил „БМВ 5“ с ДК № * и се заключил. След това искал да избяга с колата, но паркингът бил затворен от други автомобили. Разбутал колите с автомобила и намерил пролука, през която минал и навлязъл в тревните площи и тротоари. Докато минавал през тревните площи обаче колата му се счупила и не можела да бъде управлявана, работели само педалът за газта и спирачката. Докато управлявал автомобила част от мъжете последвали свид.К., като побягнали след превозното средство. Свид.К. шофирал колата с надежда да стигне до районното полицейско управление в „***“, но от една пряка излязло такси на фирма „*“, с ДК № *, управлявано от свид.Б.Б., в което свид.К. се блъснал и катастрофирал. В същото време свид.Р.К. видял сметосъбиращ камион на фирма „*“ с ДК № *, поради което слязъл от автомобила и се насочил към него. Затичал се към камиона и влязъл в кабината му откъм страната на шофьора свид.Л.Ж. и го избутал на другата седалка. Казал на шофьора да тръгва, защото ще го убият. В същото време подс.П. отворил вратата на камиона и започнал да дърпа свид.К. навън. В кабината на сметосъбиращия камион имало трима-души служители на фирма „*“ – свидетелите Х.Г., С.А. и Л.Ж.. Едно от лицата, което било с маска на лицето започнало да вади хората от камиона и да им вика, че ще ги убие. Свид.К. не разбрал, кога са успели да го свалят от камиона. Докато бил на земята подс.П., свид.Л.  Д. и други две лица, продължили да го удрят с железни тръби по лицето и Т.. Той се опитал да се скрие под камиона, но бил издърпан обратно, като мъжете продължили да му нанасят удари по Т.. След като бил изваден от камиона подс.П. му казал: „Имаш много поздрави от И.!“. Тази реплика била възприета и от свид.Л.А., който се бил скрил в тъмното на не повече от 5-6 метра от мястото на побоя и наблюдавал случващото се. Четирите лица се опитали да издърпат свид. К. и да го вкарат в автомобила си. Той обаче се отскубнал. Докато нанасяли удари на свид.К., подс. П. и свид.Д. бръкнали в джобовете на анцунга, с който бил облечен, и взели от К. 1 (един) брой портфейл на стойност 15,00 (петнадесет) лева; Булстат (картон) без стойност; картон - регистрация за земеделски производител без стойност; банкови сметки - картони без стойност; лична карта без стойност; свидетелство за управление на МПС и контролен талон без стойност; документ за автомобил без стойност; снимка без стойност; кредитни карти (ПИБ, ДСК и РББ) без стойност и парична сума в размер на 5 000 (пет хиляди) лева или всичко вещи на обща стойност от 5 015,00 (пет хиляди и петнадесет) лева.Парите били оборотни средства на фирмата, на която свид.К. бил управител.         След побоя на помощ на свид.К. се притекъл свид.М.П. по прякор „Охлюва“. Свид.К. преди да бъде нападнат от пристигналите мъже, успял да се обади на свид.М.П. и да го помоли да дойде на място. По телефона му съобщил, че го били „заградили“ няколко коли. Той му донесъл шише с вода, с което свид. К. си полял главата, тъй като му течяла много кръв. С бинт свид.П. му превързал главата и негов познат на име Ф. го качил в автомобила си, зада го закара в Пирогов. Потеглили към болницата, но по пътя срещнали линейката, която била извикана за свид.К. и той бил прехвърлен в нея и  откаран в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където му била указана спешна медицинска помощ.

Побоят над свид.Р.К. бил наблюдаван от свид.Л.А., който междувременно излязъл от входа на блока, където се бил скрил, придвижил се в посока бензиностанцията по тротоара на булеварда в тъмното и след като стигнал до един боклуджийски камион видял как подс.А.П. и свид.Л.Д., биели свид.Р.К.. Двамата нанасяли на пострадалия удари, като самият свидетел сочи, че Т.ва удари не бил виждал „било нещо зверско“. Чул, че двамата казват на свид.К. „Имаш много поздрави от И.!.“ След като видели, че пристигат полицаи на местопрестъплението подс.П. и свид.Д. побягнали. Свид. К. бил целия в кръв, която му течала от носа и от главата. По пътя за болницата свид.К. разказал на свид.П., че познавал част от нападателите си и че това били подс.А.  П., „Ц.“, Л.„Б.“ и още няколко лица. Разказал му още, че един или двама от мъжете били с маски на лицата. Свид.К. му споделил, че това били хора на И.И.и че той иска да го премахне. По пътя за „Пирогов“ пострадалият разказал на свид. П., че го били с железа и винкели, той се опитал да избяга и се качил в камион на фирма „*“, като вътре имало „цигани“. Същият успял накратко да пресъздаде случилото се и механизма на нанесения му побой, както и да посочи  извършителите, които успял да разпознае.

След като помогнал на свид.К. да бъде откаран в болница по спешност,  свид.А. отишъл до автомобила си марка „Мерцедес 220 СДИ“, Е-класа, производство 2000, който бил целия потрошен вследствие на инцидента със свид.К.. На земята до левия калник на лекия автомобил намерил водопроводна тръба дълга около половин метър.

 В резултат на ударите на свид.К. били причинени открита черепно-мозъчна травма, представляваща нараняване проникващо в черепната кухина и открито счупване на левия показалец и счупване на средната фаланга на десния показалец, довели до трайно затруднение движението на крайниците (ръцете) за срок по продължителен от 30 дни.  

На местопрестъплението бил извършен оглед обхващащ междублоковото пространство от бл.* до бл.* в ж.к. ***, гр.С. (л.4-6, т.29 ДП). Огледът бил реализиран на площ в ж.к.*** 5“ на кръстовището на ул.“*“ и ул.“*“, където бил намерен лек автомобил „БМВ“ и с ДК № *. Автомобилът бил силно деформиран. Бронята на автомобила била счупена и отделена от него. На 15 метра от автомобила бил установен камион на „Чистота“ с ДК № *. Под средната част на камиона били намерени петна от червеникава материя на асфалт. До средната задна гума на камиона също били намерени петна от кафеникава материя. До тях били намерени две пластмасови бутилки „*“ и „*“ съдържащи прозрачна течност, а до тях била намерена целофанена обвивка на цигари с червеникава материя. Под камиона била намерена и кутия сИ.„Малборо“, съдържаща цигари и запалка. От местопроизшествието били иззети и биологични следи, както и веществени доказателства: 1. кафяво червена материя иззета от земята /асфалта до автомобила/, 2. кафяво червена материя иззета от земята под автомобил, 3. кутия с цигари „Малборо“ със запалка, 4. метална тръба с дължина около 1 метър намерена пред лек автомобил „Москвич“ с ДК № *. Били иззети и дактилоскопни следи от различни части на лек автомобил „БМВ“ с ДК № *, предимно от външната му част.

В протокола за оглед на местопроизшествие от 24.01.2009 г., изготвен от разследващия полицай, били описани и други леки автомобили в близост да първите две МПС, по които също били установени нанесени щети и повреди лек автомобил „Голф Фолксваген“ с ДК № *, „Рено Лагуна“ с ДК № *, Хюндай с ДК №  *. Огледът продължил пред бл.* в междублоковото пространство, където успоредно в близост до вх.Б  бил паркиран лек автомобил „Москвич“ с ДК № *, който бил със счупен преден ляв фар, изкривена броня, огънат преден десен калник. До преден счупен фар била намерена водопроводна тръба с дължина  около 1 м., която била иззета.

          От изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза става ясно, че от медицинската документация, с която вещото лице д-р А.М. се е запознал, на Р.К.К. на 28 г. по време на престоя в МБАЛСМ „Пирогов“ е установено, че са причинени: съчетана травма: открита черепно-мозъчна травма: три разкъсно-контузни рани на главата, многофрагментно счупване на черепа в лявата челна област и двете стени на челния синус, открито счупване на левия показалец и счупване на средната фаланга на десния показалец, охлузвания и кръвонасядания по крайниците. Горепосочените увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начина съобщен в медицинската документация, а именно от удари с желедни тръби. Откритата черепномозъчна травма по своя медикобиологичен характер представлява нараняване, проникващо в черепната кухина. Счупването на пръсти на двете ръце е довело само за себе си до трайно затруднение движението на крайниците (ръцете) за срок по продължителен от 30 дни. Останалите увреждания са причинили в съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота.  

          Видно от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза от в.л.Д. Ковачева – Н. (л.93-94, т.33 от ДП) е дала оценка за цената на вещите, които били отнети от свид.Р.К., при извършения спрямо него грабеж. Вещото лице е достигнало до извода, че пазарната стойност на инкриминираните вещи към датата на извършване на деянието 24.01.2009 г. е 5  015 лева, както следва: 1  брой портфейл на стойност 15,00 (петнадесет) лева; Булстат (картон) без стойност; картон - регистрация за земеделски производител без стойност; банкови сметки - картони без стойност; лична карта без стойност; свидетелство за управление на МПС и контролен талон без стойност; документ за автомобил без стойност; снимка без стойност; кредитни карти (ПИБ, ДСК и РББ) без стойност и парична сума в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

          Във връзка с този случай е разпитан свид. В.И., вуйчо на подс.А.П., който разказва, че през 2009 г. племенникът му подс.П. му дошъл на гости в гр.Г.. Същият му гостувал известно време. Разказва, че А.П. бил боксьор, поради което ходел редовно на фитнес, за да тренира.

          Съгласно приетата по делото физикохимична експертиза, закрепена в Протокол №10/НАР-928, представените на вещото лице обекти за изследване, касаещи повдигнатото обвинение на подсъдимия В.Х., са както следва: вещество в пликче, обекти №1 и №2, са с нето тегло 0,32 гр. и в тях се доказало наличие на кокаин със съдържание 13%. Представената растителна маса, обект №3, е с нето тегло 0,64 гр. и представлява коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинов 5%. Вещество намиращо се в пликче, обект №4, е с нето тегло 0,580 гр. и в него се доказало наличие на амфетамин и кофеин. Количеството определено съдържание на омфетамина е 3%. В експертизата вещото лице е посочило още, че амфетаминът и конопът са поставени под контрол, съгласно Списък II на Единната конвенция на ООН за психотропните вещества от 1971 г., ратифицирна от РБългария и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Приложение №1 към чл.3, ал.2 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Сочи се още, че кокаинът е поставен под контрол съгласно ЗКНВП, Приложение №2 към чл.3, ал.2 „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.

Съгласно заключението на изготвената по делото физико-химична експертиза,  закрепена в Протокол № 10/НАР-927 (л.62-63, т.48 от ДП), имаща отношение към повдигнатото бовинение на подс.В.Х., за изследване на вещото лице С.Й. било представено полиетиленово пликче с цип съдържащо четири броя червени полиетиленови пликчета оформени във вид на топчета (затопени в горния си край) с кафяво прахообразно вещество. При извършеното изследване вещото лице е констатирало, че веществото съдържащо се в четирите броя полиетиленови опаковки е сходно по морфологични белези и химически състав. В него се установило наличието на хероин в смес с технологични примеси. Количествено определеното съдържание на активния компонент диацетилморфин /ДМА/ е 45 %. Определеното нето тегло в отделните опаковки е както следва: 0,21 гр., 0,18 гр., 0,23 гр. и 0,20 гр. или общото нето тегло е 0,82 гр.

Съгласно заключението на изготвената по делото физико- химична експертиза – Протокол №10/НАР-919 (л.87-88, т.48 от ДП) съдържанието на двете предадени пликчета е 0,34 гр. и 0,34 гр., като в тях се съдържа кокаин, фенацетин, кофеин и парацетамол, Определеното съдържание на кокаина в сметста е 19%. Веществото предмет на изследване от експерта в тази експертиза е доброволно предадено на прокурор Галипонов от свидетел с тайна самоличност № 09 и касае обвинението на осъдения В.И..

 Видно от заключението на изготвената по делото физико- химична експертиза (л.79-80, т.48 от ДП) във веществото от двете пакетчета, предоставени на вещото лице за изследване се доказало наличие на кокаин, фенацетин, кофеин и парацетамол. Определеното съдържание на кокаина е 19 %, а нето теглото на пакетчетата било 0,31 гр и 0,24 гр.

По делото е изготвена физико-химична експертиза – Протокол №10/НАР-839 (л.20-22, т.48 нов от ДП), предмет на изседване, на която са били предадени доброволно обекти на прокурор Галипонов от свидетел с тайна самоличност №5 с Протокол за доброволно предаване от 04.11.2010 г., в който свидетелят твърди, че е получил от осъдения К.К.. Съгласно заключението на експерта С.Т. в обект №1 (малки бучки от бяло прахообразно вещество) се доказа наличие на амфетамин и кофеин. Процентното съдържание на наркотичния компонент  амфетамин в обекта е 3 %, а нетното му тегло е 0,65 гр. В обекти №2 и 3 (бяло прахообразно вещество), които са сходни по морфологични белези и химически състав, се доказало наличие на вещества: кокаин, фенацетин, кофеин, аналгин. Процентното съдържание на наркотичния компонент кокаин в обектите е 20%. Нетните тегла на обектите са следните: обект № 0,27 грама, обект №3 - 0,26 гр. Обект №4 (суха зелена растителна маса) по морфологични белези и химически състав представлява коноп с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент  - тетрахидроканабинол 4%. Нето теглото на обекта е 0,65 гр. Експертът изготвил физико химичната експертиза е посочил още, че амфетаминът, конопът и тетрахидроканабинолът са под контрол съгласно ЗКНВП  Приложение №1 към чл.3, ал.2. Кокаинът е под контрол съгласно същия закон – Приложение №2, към чл.3, ал.2.

Видно от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза от в.л. И.П. (л.20-24, т.71 от ДП) е дадена оценка на високорисковите наркотични вещества, предмет на обвиненията, повдигнати с внесения в съда обвинителен акт.

          От изготвената дактилоскопна експертиза от в.л. В.П.  (л.52-53, т.29 от ДП) става ясно, че на изследваните обекти – 1 бр. кутия цигари „Марлборо“ и 1 бр. запалка синя на цвят, иззети при оглед на местопроизшествие в ж.к.“*** 5“ на кръстовището на „*“ и ул.“*“, намерени под спрял камион на фирма „*“ с ДК № *. В резултат на използваните методи при обработка на обектите не са се проявили следи.

          От заключението на изготвената от същото лице дактилоскопна експертиза (л.75-76, т.48 от ДП) става ясно, че обекти на изследване са били дактилоскопни следи иззети от л.а. „БМВ“ с ДК № * от 24.01.2009 по повод на грабеж в ж.к.“***“, ул.“*“ и ул.“*“. Следите са били иззети както следва обект №1 – дактилоскопна следа № 3, иззета от външна страна на стъкло на предна лява врата на автомобила, обект №2 – дактилоскопна следва №4, иззета от външна страна на стъкло на предна лява врата на автомобила, обект №3 – дактилоскопна следва №5 иззета от външна страна на стъклото на задна лява врата на автомобила и обект №4 – дактилоскопна следва №6 иззета от външната страна на стъклото на предна дясна врата на автомобила. Вещото лице след като извършило изследването със съответните методи е достигнало до извода, че представените за изследване дактилоскопни следи са годни за сравнително изследване и идентификация. Дактилоскопни следи №3, №4, №5 и №6 не са идентични с дактилоскопните отпечатъци на лица от криминалния контингент. Същите са записани в база данни „следи“ на система „АФИС“ и се проверяват с новопостъпилите дактилоскопни отпечатъци.

          По делото е изготвена от в.л. И.К. и изслушана биологична експертиза, закрепена в Протокол № Б-57/2009 г. (л.95-98, т.29 от ДП). Става ясно, че обектите са били три на брой, както следва: обект №1 – метална тръба с дължина 74,4 см и с диаметър 2,2 см., на места със следи от корозия, със следи от механични въздействия от външната страна, около единия край. Обектът бил предоставена за изследване в хартиен плик с етикет № А0072681, с надпис „24.01.2009 г. ***, бл.509 метална тръба с дължина около 100 см, намерена пред л.а. Москвич с ДК № * П. Младенов“ и с подписи на поемните лица, запечатана с восък и печат №047 –НЕКД-СДВР. Останалите два обекта, предоставени за изследване от вещото лице, били два марлени тампона с кафявочервеникава материя, предоставени за изследване в специални хартиени пликове за биологични следи №, с подпис и подписи на поемните лица. Вещото лице К., след като извършило необходимите изследвания достигнало до извода, че  по обекти №1 и №2 се доказало наличие на кръв, като същата е с човешки произход и е с кръвногрупова принадлежност  А. По обект №1 не се доказало наличието на кръв и не се установило наличието на други, видими биологочни следи.

          От заключението на компютърно-техническата експертиза, изготвена от в.л. С.А. на мобилни телефони и сим карти – л.164-361, т.74 става ясно, че са изследвани два мобилни телефона марка „Нокия“, модел 1661-2 и 1280 със сим карти и един полиетиленов плик съдърщаж множествосим карти и един брой микро СД карта – 2 гигабайта, иззети от дома на подс.К.М.. Изследвана е съдържащата се в телефоните информация, като записани номера и проведени комуникация чрез кратки текстови съобщение, които са за периода 17.01.2012 г. до 27.01.2012 г. и на 13.04.2011 г и нямат отношение към инкриминирания период на действие на престъпната група, така както и посочен в обвинителния акт. Предмет на изследване на експертизата са били и иззети мобилни телефони от осъдения К.К., предадени от Д.Г., както и телефони и сим карти предадени от А.К. и К.Б.. Изследваната мобилна комуникация – приети и изходящи обаждания и съобщения касае периода от 2011 г.-2012 г., които е ирелевантен по делото.

          На 01.06.2012 г. било извършено претърсване и изземване със съдебна санкция на СГС по
НЧД №2621/31.05.2012 г. (л.68-69, т.64 от ДП), в жилище, обитавано от подс.К.Б.,***. От апартамента били иззети документи – ксерокопия на разпити от досъдебно производство и разпити на свидетели по НЧД -5366/11, НЧД – Р-5330/11, НЧД – 5329/11, както и снимки на лица от мъжки пол  с изписани имена и години под всяка снимка.

          В хода на разследването по делото били извършени множество претърсвания и изземвания на жилища, гаражи и други обитавани от Х.А.или ползвани от фирми, в които същият има участие, както и на банкови касети (т.56 от ДП, обозначен като т.6 – стар, ДП №132/2009 г. по описа на ОД МВР – Враца). Вследствие извършване на тези процесуално-следствени действия не са намерени и иззети вещи и предмети имащи отношение към делото.

          По делото е извършено претърсване и изземване на 11.02.2009 г. с предварителна съдебна санкция, в апартамент, находящ се в гр.С., ул.Д.в.“ №55, ет.1, ползван от подс.Р.Б., като не били открити и иззети  инкриминирани и забранени от закона вещи (Протокол за претърсване и изземване ведно с фотоалбум - л.9-24, т.53 от ДП).

          На 17.02.2011 г. било извършено претърсване и изземване в апартамент 17, в гр.С., ж.к.“***“, бл.*, вх.*, ет.*, обитавано от подс.Д.Д. (л.40-42, т.40 от декласифицираните материали по ДП. От апартамента били иззети свидетелство за правоуправление и талон на името на М.Т., както и три телефона марка „Нокия“ – модел 1208, 8800 и 6300, без сим карти.

          На същата дата били извършени обиск и изземване в неотложни случаи без одобрението на съдия (л.46-48, т.40 от декслафицираните материали) на подс.Д.Д. и от лицето били иззети мобилен телефон марка „Нокия“, модел 2108 със сим карта на „Вивател“,  и лична карта на името на М. м. Т..

          От изпратен от Генералното консулство на Р.България в Р.Турция „Информационен фомуляр относно съобщаване ограничаването на свободите и освобождаването на лица с чуждестранно поданство от Р.Турция“ и докладна записка за арестуване (л.252-254, т.1 от СП) става ясно, че подс.М.Д. е арестуван на територията на Р.Турция на 02.06.2014 г. за извършване на престъпление внос на наркотично и упойващо вещество, поради което е настанен в Дирекцията на заведението за изтърпяване на наказанието Затвор №3 Ел в Малтепе. Решението било взета от 8-ми наказателен съд, Бакъркьой.

С Определение, постановено в открито съдебно заседание 31.10.2014 г., СНС е изменил мярката за неотклонение на подс. М.Д. от „Подписка“ в „Задържане под стража“. В същото съдебно заседание съдът е постановил, че следва да бъде изготвено предложение до министъра на правосъдието на Р.България с цел изготвяне на молба за екстрадирането на подс. Д. от Р.Турция и предаването му за съдене на българския съд.

На 17.11.2014 г. СНС, 5-ти състав, е отправил предложение за екстрадиция на подс.М.Д. от Р.Турция с цел предаването му за съдене на българския съд съгласно Европейската конвенция за екстрадиция. С молба рег.№99-Н-Е-165/14 от 09.12.2014 г. МП на Р.България е отправило искане за предаването на подс.Д..

На 10.03.2016 г. СНС е изготвил предложение за временно предаване на подс.Д. на осн. чл.19, ал.2 от Европейската конвенция за екстрадиция, в рамките на 10 месеца за приключване на производството по делото, след което лицето ще бъде върнато в Р.Турция за изтърпяване на наложеното му наказание. Съгласно нота 2016/60925238-KOGM/11142602 на Министество на външните работи на Р.Турция (л.712, т.3 от СП), с Решение №215/312 от 03.12.2015 г. 8-ми съд за тежки престъпления Бакъркьой е определил, че екстрадицията на подс. Д. в България е допустима при условие, че предаването на същия се осъществи след изпълнение на присъдата му в Турция. В досието на МП датата на предсрочното условно освобождаване на лицето по присъдата в Турция е 30.09.2022 г., като по-рано от тази дата освобождаването му, както и предаването на българските власти е невъзможно.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на  09.12.2016 г. СНС, 5-ти състав е спрял наказателното производство спрямо подс.М.Д. на осн. чл.290, ал.1 във вр. с чл.26 от НПК –л.943, т.3 от СП. Определението на СНС е било обжалвано от назначения служебен защитник на подс.Д. - адв.И.А., като било потвърдено по ВНЧД  №39/2017 г. по описа на АСНС от 09.2.2017 г.

Съгласно препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Столична община, район „*“ подс. Б.Б. е починал на 26.02.2015 г., като за удостоверяване на това обстоятелство е издаден акт за смърт №141 от 01.03.2015 г. С Определение  постановено в съдебно заседание проведено на 13.04.2017 г. наказателното производство спрямо подс. Б.Б. е прекратено на осн. чл.289, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК. Отменена е и взетата по отношение на лието мярка за неотклонение „Гарания в пари в размер на 5 000 лева, като съдът е постановил сумата да бъде върната на наследиците на подсъдимия.

От изискано препис-извлечение от Акт за смърт от Район в., за Ц.П. М. става ясно, че свидетелят е починал на 18.01.2016 г. Същият е осъден с присъда постановена по НОХД № С 348/2010 г. на СГС.

С присъда от 19.09.20014 г. на Осми тежък наказателен съд Бакъркьой, Р.Турция, подс.М.Д. е признат за виновен и осъден за престъпление извършване на внос на наркотично вещество 3.244,88 грама кокаин, всмукан в предметите  - престъпление по чл.188, ал.1-4 от НК на  Р.Турция по дело вх.№2015/832. На същия било наложено наказание от 15 г. „Лишаване от свобода“ и 120 дни съдебно парично наказание, което било намалено с 1/6 или на подсъдимия  било наложено оконочателно наказание от 12 г. и 6 м. и 100 дни съдеббно парично наказание.

 С определение от 03.12.2013 г. по НОХД №1490/2013 г. Специализираният наказателен съд, 7-ми състав, е одобрил сключено между представител на СП и осъдения Л.И.Д. и защитника му споразумение, с което същият се е признал за виновен в извършването на престъпления по чл.321, ал.3, пр.1-во, 2-ро и 3-то, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, т.4 и т.5, пр.2 вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. с чл.129, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.а и б. б от НК, като на осн. чл.23 от НК наложените наказания за двете престъпления са групирани и е определено едно общо най-тежко наказание за изтъпяване в размер на  1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“ при строг режим.

С присъда от 18.07.2012 г., постановена от СГС, НО, 31 състав, по НОХД №С348/2010 г., изменена с Решение №17 от 25.02.2013 г. на Апелативен съд-С., подс.Ц.П. М. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 вр. чл.354А, ал.2 от НК, за това, че: За времето от месец януари 2008 г. до 31.05.2009 г. в гр.С. участвал заедно с Л.М.К.,Л.И.Д., Д.д.Д., И.П.И., А.И.П. и А.С.К. в организиранап рестъпна група – образувана от Х. Х.В., като групата е  създадена с корстна цел и с цел да върши престъпления по чл.354А, ал.2 вр. ал.1 от НК без надлежно разрешително да придобиват, държат и разпространяват високорискови наркотични вещества – хероин и кокаин в големи количества на територията на гр.С., поради което и на осн. чл.321, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.354А, ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години. На осн. чл.304 от НПК СГС е оправдал подс.М. по повдигнатото обвинение групата да е създадена с цел да върши престъпления по чл.199, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.198, ал.1, пр.1 от НК – да отнемат чужди движими вещи от владението на другиго, с намерение  притивозаконно да ги присвоят, като употребяват сила и причиняват средни телесни повреди по чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.213А, ал.3, т.2 и т.3 от НПК – с цел да набавят за членовет на организираната престъпна група имотна облага, да принуждават  със сила и заплаха лицата да им плащат парични суми в големи размери и от деянието да настъпват значителни имуществени вреди, по чл.131, ал.1, т.4, пр.3, т.5, т.8, т.9, пр.2 вр.чл.130, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК – да причиняват средни и леки телесни повреди на поведе от едно лице, по начин особено мъчителен за пострадалия и с особена жестокост, както и по повдигнатото обвинение, деянието да е извършено с участието на В.Й.Б., В. С. И. и В.Г.Х..

Със същата присъда подс.М. е признат за виновен в това, че: През месец август 2008 г. в гр.С., ул.“*“ №* в съучастие като съизвършител с Х.Х.В., като членове на престъпна група, с цел да набавят за Х. В. имотна облага в размер на 85 000 лева, принудитил със сила – нанесени удари от Ц. М. и заплашвана изразяващо се се в закана за отвличане, И.Истилянов А. да изплати парична сума от 85 000 лева и от деянието са настъпили значителни имуществени вреди, поради което и на осн. чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.3, т.2 и т.3 от НК, съдът му е наложил наказание от 8 години „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 5 000 лева. На осн. чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение деянието да е извършено в съучастие с Л.К. и по чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

С присъдата на СГС, подс.Л.М.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. чл.354А, ал.2, вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срот от 8 години.

Със същия съдебен акт, подс.А.С.К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. чл.354А, ал.2, вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години. С присъдата подс.В.Й.Б. е бил признат за невиновен по 25 обвинения за нанесени телесни увреждания на различни граждани  престъпление по чл.131, ал.1, т.8 вр. чл.129 и чл.130 от НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Този подсъдим е бил признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.8 вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК за причиняване на три телесни увреждания на лицето Йоан Й. Пецев.

С присъдата от 18.07.2012 г., СГС е признал за виновен подс. И.П.И. в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. чл.354а, ал.2 вр. ал.1 от НК като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години.

Със съдебния акт постановен по НОХД №С 348/2010 г. СГС е признал на осн. чл.304 от  НПК подсъдимите В. С. И. и В.Г.Х. и В.Й.Б. за невиновни и ги е оправдал да са участвали в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2, вр. чл.354А, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.199, вр. чл.214, вр. чл.131 от НК.

С Решение №17/25.02.2013 г., постановено по ВНОХД № П 119/2012 г., състав на Апелативен съд – гр.С.  е изменил на осн. чл.337, ал.1, т.1 и т.2 и чл.338 от НПК, така постановената присъда като е признал подсъдимите Ц. М., Л.К., А.К. и И.И. за невиновни и на осн. чл.304 от НПК ги е оправдал по отношение на обстоятелството, че организираната престъпна група е била образувана от ХНА. Съдът е преквалифицирал извършеното престъпление от подс.Ц. М. от чл.214, ал.2, т.2, вр. чл.213 а, ал.3, т.2 и т.3 от НК в такова по чл.214, ал.2, т.2 вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.2 от НК, като е признал подс.М. за невиновен и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл.213а, ал.3, т.3 от НК. Със същото решение са намалени и размерите на наложените наказания „Лишаване от свобода“ на осъдените подсъдими Ц. М., Л.К., А.К., И.И. и В.Б.. В останалата част атакуваната присъда била потвърдена. Решението на АС – С. е потвърдено с Решение № 243/17.09.2013 г. по КНД №672/2013 г. по описа на ВКС, I наказателно отделение.

С постановление за привличане на обвиняем от 17.12.2008 г. ХНАе привлечен задочно към наказателна отговорност за това, че: За времето от началото на 2007 г. и понастоящем образувал и ръководел организирана престъпна група, създадена да бърши престъпление по чл.354А, ал.1 от НК – престъпление по чл.321, ал.3, пр.2-ро от НК (л.91-92, т.51 от ДП). С Постановление от 17.12.2008 г. по отношение на обвиняемия Х.А.на осн. чл.64, ал.1 от НПК е постановено задържането му за 72 часа, считано от установяване на същия на територията на Р.България.

С Решение от 18.11.2012 г. Апелативния съд в Дубай е разгледал постъпилото искане №47 от 2012 г. на българските компетентни власти за екстрадирането на Х.А.(л.62-66, т.72 от ДП).

С друго постановление за привличане на обвиняем от 18.06.2009 г. по ДП №25/2009 г. по описа на ГДДП, пр.пр.№2-368/2009 г. по описа на СГП (л.1-3, т.47, условно обозначен с буква „А“), Х.А.е привлечен към наказателна отговорност, в негово отсъствие, като постановлението е предявено на защитника му адв.Илиян В., за две престъпления по чл.321, ал.3, т.1 от НК, със същия период на действие от месец януари 2008 г. до 31.05.2009 г., с един и същи членствен състав, на създадени да вършат първата престъпления по чл.354А, ал.1 и 2 от НК, а втората престъпления по чл.128 от НК и чл.129 от НК. В последствие с Постановление за привличане на обвиняем към наказателна отговорност по ДП №25/2009 г. по описа на ГДДП - МВР е привлечен Х.А.на 19.12.2009 г. за престъпления по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.1 от НК, чл.199, ал.1, т.3, т.5, вр. с чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.3 вр. ал.1 от НК и 28 на брой престъпления по чл.131 вр. чл.20, ал.3 от НК (л.61-72, т.34 от декласифицираните материали на ДП).

С Постановление за привличане в качеството на обвиняем  по ДП №25/2009 г. по описа на ГДДП, пр.пр.№2-368/2009 г. по описа на СГП (л.4-6, т.47 условно обозначен от съда с буква „А“), Х. В. е привлечен към наказателна отговорност, в негово отсъстие, като постановлението е предявено на защитника му адв.Станчо С., за две престъпления по чл.321, ал.3, т.1 от НК, със същия период на действие от месец януари 2008 г. до 31.05.2009 г., с един и същи членствен състав, на създадени да вършат първата престъпления по чл.354А, ал.1 и 2 от НК, а втората престъпеления по чл.128 от НК и чл.129 от НК. С Постановление за привличане в качеството на обвиняем от 18.12.2009 г. е привлечен Х. В. за престъпления по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.1 от НК, чл.199, ал.1, т.3, т.5, вр. с чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.3 вр. ал.1 от НК и 22 на брой престъпления по чл.131 вр. чл.20, ал.3 от НК и 29 на брой престъпления по чл.131 вр. чл.20, ал.3 от НК (л.51-61, т.34 от декласифицираните материали на ДП).

С Постановление от 11.05.2012 г. (л.3-4, т.64 условно обозначен от съда с буква „А“), прокурори Вергов и Попколев от СГП са обединили материалите по няколко досъдебни производства, тъй като са намерили, че имат връзка помежду си, а именно, че се касае за деяния извършени от една престъпна група. С оглед на което и на осн. чл.199, чл.35, ал.2 и чл.217, ал.1 от НПК прокурорите от СГП са обединили материалите по пр.пр.№4-3488/2008 г., ДП № 153/2008 г. по описа на ГД БОП, материалите по пр.пр.№3222а/2007 г. по описа на ОП – Враца, ДП №132/2009 г. по описа на ОД МВР – Враца, материалите по пр.пр.№4-3515/2009 г. по описа на СГП, ДП № 141/2009 г. по описа на ГДДП, материалите по пр.пр.№4-1440/2011 г. по описа на СГП, ДП №53/2011 г. по описа на ГДКП, като до приключване на производството са постановили, че разследването ще се провежда под номер на ДП №153/2008 г. по описа на ГД БОП, пр.пр.№4-3488/2008 г. по описа на СГП.

С Постановление от 15.03.2010 г. по ДП №25/2009 г. по описа на ГДДП – МВР, пр.пр.№ 4-368/2009 г. (л.1-2, т.37 от декласифицираните материали на ДП) прокурор Чавдар А. от СГП е отделил материалите, касаещи извършени престъпления от обв.Х.а., Х. В., А.П., Л.Д. и Д.Д. по чл.321, ал.3 вр. ал.2 от НК, тъй като разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемите би попречило на разкриване на обективната истина по делото. Определен бил нов номер на досъдебното поризводство №132/2010 г. по описа на ГД „ДП“ - МВР.

С Постановление от 25.05.2010 г. (л.2-3, т.38 от декласифицираните материали) прокурор А. при СГП е спрял производството по ДП № 132/2010 г. по описа на ГД“ДП“ – МВР на осн. чл.244, ал.1 вр. с чл.25, т.2 от НПК. Впоследствие производството е било възобновено с Постановление от 02.07.2010 г. (л.5-6, т.3 от декласифицираните материали по ДП), тъй като подс.Л.Д. бил издирен и задържан.

С Постановление от 19.04.2011 г. прокурори от СГП на осн. чл.216, ал.1 от НПК отделили от пр.пр.№4-1401/10 г. на СГП, ДП №134/2010 г. на ГД КП, находящите се в томове 1 до 19 материали в самостоятелно производство, което да се води срещу Х.а., А.П. и Х. В. за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК и срещу тримата подсъдими и неизвестни извършители за престъпление по чл.199, ал.1, т.3 от НК.

 С Постановление от 15.11.2013 г. прокурор Тонева при СГП на осн. чл.216, ал.1 от НПК са отделени в самостоятелно наказателно производство материалите досежно неустановените и неиздирени лциа, участници в инкриминираната ОПГ. Постановено е също така новото наказателно производство да се води срещи Х. В. и Христофорос Аванатидис и други неустановени лица до момента, за това, че в гр.С., участвали в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на престъпления по чл.354А, ал.1 и ал.2 от НК – престъпление по чл.321, ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.354А, ал.1 и ал.2 от НК.

С постановление от 18.12.2013 г. (л.439-441, т.74 от ДП) прокурор при СГП е прекратил частично наказателното преследване за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, хипотеза 7 от НПК по ДП 185/2008 г. по описа на ОД МВР – Враца, пр.пр.№3222а/2008 г. по описа на ОП – Враца впоследствие обединено с постановление от 11.05.2012 г. към ДП №153/2009 г. по описа на ГД БОП, пр.пр.№10092/2010 г. по описа на СГП срещу ХНАза извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, хипотеза 7 от НК, а именно за времето от началото на 2007 г. и понастоящем(до датата на привличане на лицето като обвиняем извършено на 17.12.2008 г. в гр.Враца, образувал и ръководил организирана престъпна група създадена да върши престъпления по чл.354А, ал.1 от НК.

Съдът въприе горната фактическа обстановка въз основа на следните гласни доказателства показанията на свидетелите: З.С. (л.1233, т.4 от СП) и показанията прочетени на осн. чл.281, ал.4, т.2, пр.2 от НПК (л.24, т.41 от ДП), В.В. (л.1234, т.4 от СП), С.П.  (л.1234-1235, т.4) и показанията му от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.4, т.1 от НПК (л.35, т.41 от ДП), свид.Р.К. (л.1235-1239, т.4) и тези дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.2 от НПК, дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК  (л.28-33, т.24 от ДП) и показанията на свидетеля прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК (л.64-68, т.29 от ДП) и (л.4-7, т.61 от ДП), К.Е. (л.1288-1291, т. 4 от СП) и показанията му от досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.4 от НПК (л.4-5, т.47 от ДП) и (л.36-37, т.64 от ДП), свид.И.А. (л.1332-1335, т.4 от СП) и показанията му от досъдебното производство, прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК (л.48-51, т.61), показанията на свидетеля от проведен допълнителен разпит (л.28-29, т.7 от СП) и показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство по делото и прочетени на осн.чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК  (л.11-18, т.24 от ДП), свид.В.К. (л.1387-1389, т.4 от СП)  и показанията на свидетеля от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, дадени по реда на чл.223 от НПК пред съдия (л.10-12, т.51 от ДП), свидетел с тайна самоличност №002, чиято самоличност е разкрита от съда, поради отпаднала нужда, като се установява, че разпитаното лице е С.Х.Д. (л.1909-1913, т.5 от СП) и показанията на свидетеля дадени в досъдебното производство и прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК (л.19-20, т.47 от ДП) и (л.21-22, т.47 от ДП), А.К. (л.1658-1659, т.5), свид. Л.Д. (л.1659-1660, т.5), свидетел с тайна самоличност №06 (л.1662-1665, т.5) и показанията му от досъдебното производство (л.34-35, т.47 от ДП) и (л.37-38, т.47 от ДП), прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, свидетел с тайна самоличност №05 (л.1666-1668, т.5 от СП) и показанията на свидетеля от ДП, прочетени на осн.чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК  (л.31, т.47 от ДП), свидетел с тайна самоличност №10 (л.1665-1666, т.5 от СП) свид. В.И.  (л.1823-1824, т.5 от СП), свид. Л.А. (л.1824-1825, т.5) и показанията на свидетеля, прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.38-42, т.24 от ДП), свид.П.П.  (л.1825-1826, т.5 от СП) и показанията на свидетеля от досъдебното производство, прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.72-73, т.28 от ДП), показанията на свидетел с тайна самоличност  №003 (л.1826-1830, т.5 от СП) и показанията на свидетеля от досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК (л.24-25, т.47 от ДП) и (л.26-28, т.47 от ДП), свид.А.А. (л.1906, т.5 от СП) и показанията прочетени от ДП (л.82, т.29), на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, свид.М.П. (л.2068, т.6 от СП) и (л.2069-2070, т.6 от СП), както и показанията на свидетеля от досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.144, т.29 от ДП), свид. Р.М. (л.2070-2071, т.6 от СП) и показанията на свидетеля от досъдебното производство, проетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК (л.24-27, т.24 от ДП №153/2008 г.), свид.Л.Б. (л.2071-2072, т.6 от СП) и показанията на свидетеля прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК  (л.112-113, т.24 от ДП), свид.В.Х. (л.2073, т.6 от СП), свид.К.К. (л.2073, т.6 от СП), свид.Б.Б. – (л.2250-2251, т.6 от СП) и показанията на свидетеля (л.11-12, т.29 от ДП), прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, свид.Л.К. (л.2251-2252, т.6 от СП), показанията на свидетел с тайна самоличност №001 (л.2314-2319, т.6 от СП) и показанията на този свидетел от ДП, прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК от 24.02.2010 г. (л.8-10, т.47 от ДП), от 02.03.2010 г. (л.11-12, т.47 от ДП), от 03.09.2010 г.  (л.13-16, т.47 от ДП), от 14.09.2010 г. (л.17-18, т.47 от ДП), свид.Х.Г. (л.2383-2384, т.6 от СП) и показанията му прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. с чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК,  (л.7-8, т.29 от ДП), свид.Л.Ж. (л.2430-2431, т.6 от СП) и показанията на свидетеля от досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК (л.13-14, т.29 от ДП), показанията от досъдебното производство на  свид.Ц.А., прочетени на осн.  чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК  (л.14-15, т.51 от ДП и л.2-4, т.7 от СП), свид.Д.А. (л.29-30, т.7 от СП), свидетел с тайна самоличност №07 (л. 82-83, т.7 от СП) и показанията на свидетеля от досъдебното производство (л.4041, т.47 от ДП), прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, свидетел с тайна самоличност №01  (л.5-7, т.8 от СП), свидетел с тайна самоличност №2 (л.58-59, т.8 от СП),  показанията на свид.Д.М. (л.88-89, т.9 от СП) и показанията на свидетеля от досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК (л.1-3, т.47 от ДП), показанията на свид.В.И. (л.294-295, т.9), обясненията на подсъдимия К.Б. (л.299, т.9 от СП), обясненията на подс.А.П. (л.299-300, т.9 от СП).  

 

Писмени доказателства и доказателствени средства:

 

ОТ ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО:

Досъдебното поризводство се е състояло от 98 явни тома и секретни материали - ВДС, изготвени вследствие експлоатация на специални разузнавателни средства, които съдът е декласифицирал. Съдът в мотивите си не е обсъждал всички писмени доказателства и доказателствени средства, с оглед обстоятелството, че голяма част от тях не са относими към предмета на доказване по делото.

 т.1 - заповед за задържане по чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР на К.М. – л.73, протокол за обиск на К.М. – л.75, писмо от  СО – СГП – л.85-86,

т.6 – удостоверение за актуално състояние към 07.07.2008 г. на „Софтранс бетон“ АД,

т.12 - фотоалбуми към протоколи за разпознаване от 21.11.2008 г. и 27.11.2008 г.

т.24  - протокол за доброволно предаване от 24.04.2009 г. -л.75, протокол за следствен експеримент  - л.76-78, протокол за доброволно предаване, с който свид.Д.А. е предала записки касаещи дейността на съпруга й свид.И.А. – л.79-86, протокол за доброволно предаване от 27.02.2009 г., с който свид.Р.М. е предал правени записки от него през 2007 г. – л.87-90,  

т.25 (с надпис на корицата ДП №153/2008 г. по описа на ГД БОП – МВР) протокол за разпознаване от 25.02.2009 г. ведно с фотоалбум с разпознаващ свид.Д.А. – л.1-4, разпит на свид.А. от 25.02.2009 г. (л.68-69, т.43 от декласифицираните материали по ДП),  протоколи за разпознаване от 13.03.2009 г. ведно с фотоалбуми с разпознаващ свид.И.А. – л.6-8,  л.9-11, л.12-14, л.15-17, л.18-20, л.21-23, л.24-26, л.27-29, л.30-32, протоколи за разпознаване с разпознаващ свидетел с тайна самоличност №002 от 26.03.2009 г. – л.33-35, л.36-38, л.39-41, л.42-44, л.45-47, л.48-50 (протокола за разпит е в т. 43, л.53-62 по реда на чл.223 от НПК от декласифицираните материали от ДП), протоколи за разпознаване с разпознаващ свид.Р.К. от 27.02.2009 г.– л.51-53, л.54-56, л.57-59, л.60-62, л.63-65, л.67-68, л.69-71, л.72-74, протоколи за разпознаване с разпознаващ свид.Р.М. от 27.02.2009 г.– л.75-77, л.78-80, л.81-83,л.84-86, л.87-89, л.90-92, л.93-95, л.96-98, протокол с разпознаващ И.А. л.99-102,

т.29 - протокол за оглед на местопроизшествие от 24.01.2009 г. -л.4-6, протокол за оглед на местопроизшествие от 25.01.2009 г. - л.19-20, писма от СДВР-МВР – л.42-45, 3 бр. удостоверения – л.61-63,  справка от ГДИН, МП – л.121, договор за лизинг №585 от 25.11.2007 г. за лек автомобил БМВ 745 – л.124-130, свидетелство за регистрация на същия автомобил, част 1 и талон на автомобила – л.131-132, приемо-предавателен протокол – л.133, договор за покупко-продажба на МПС – л.134, застрахователна полица „Автокаско на МПС“ – л.149, удостоверение – л.159, справки от СДВР - л.160 и л.168-170,

т.47  -  протокол за доброволно предаване – л.6, протокол за доброволно предаване – л.23, протокол за доброволно предаване от 05.11.2010 г. – л.36, протокол за доброволно предаване  - л.39,  протокол за доброволно предаване  - л.44, протокол за доброволно предаване  - л.48,   протокол за доброволно предаване  - л.51,

т.48 /ДП №153/2008 г. по описа на ГД БОП, пр.пр.№4-3488/2008 г., стар ДП №53/2011 г. по описа на ГД КП, пр.пр.№ 4-1440/2011 г. по описа на СГС/  доказателствата се дублират с тези в т.29 от ДП,

т.48 –нов / ДП №153/2008 г. по описа на ГД БОП, пр.пр.№4-3488/2008 г., стар ДП №141/2009 г. по описа на ГД БОП – МВР, пр.пр.№4-3515/2009 г. по опис ана СГП/ - приемо –предавателен протокол №23297/10.02.2012 г.,

т.51 – справка за съдимост на ХНА– л.37-38, протокол за следствен експеримент в едно с фотоалбум (л.133-236 и л.137-140),

т.52 – протокол за разпознаване на лица от свидетеля Ц.А.И. – л.2-161,

т.60 – фотоалбуми от разпознавания, проведени на 28.06.2012 г. с разпознаващ свид.Р.К.  с №№ 2951, 2953, 2965, 2967, 2969, 2995, 2963 и  фотоалбуми от разпознавания, проведени на 27.06.2012 г. с разпознаващ свид. И.Истилянов А. от 27.06.2012 г. и фотоалбуми с №№ 2998, 2947,  2953,  2951, 2955, 2995, 2961, 2963, 2965, 2967, 2969  и фотоалбуми с №№2935, 2937, 2939, 2941, 2941, 2943, 2945, 2949, 2951, 2957, 2959, 2971, 2973, 2975, 2977, 2979, 2981, 3006,

т.61 – протоколи за разпознаване с разпознаващ свид.Р.К. - протоколи за разпознаване на И.Б.–л.14-15, протокол за разпознаване на подс.К.П. – 18-19, протокол за разпознаване – л.22-23 на подс.П.М., протокол за разпознаване на подс.В.Е. – л.26-27,  протокол за разпознаване на подс.П.Е.–л.30-31, протокол за разпознаване на подс.Г.Л.–л.34-35, протокол за разпознаване на подс.В.И.–л.38-39, протокол за разпознаване на подс.М.Д.–л.42-43, разпознавания извършени от свид.И.А. -  протокол за разпознаване на подс. Г.Л.–л.46-47, протокол за разпознаване на подс. К.М. - л.54,  протокол за разпознаване на подс. К.П. –л.57, протокол за разпознаване на подс. И.Б. –л.60, протокол за разпознаване на подс. К.К. –л.63, протокол за разпознаване на подс. В.И. –л.66, протокол за разпознаване на подс. А.К. – л.69, протокол за разпознаване на подс.М.Д. –л.72, протокол за разпознаване на подс.П.М. –л.75, протокол за разпознаване на подс.В.Е. –л.78, протокол за разпознаване на подс.П.Е.–л.81,  

т.62 - протоколи за извършени разпознавания от свидетел с тайна самоличност №01 – протокол за разпознаване на подс.М.Д. ведно с фотоалбум – л.23-24 и л.25-26, протокол за разпознаване на В.Д. ведно с фотоалбум – л.27-30, протокол за разпознаване на Ц. Богоев ведно с фотоалбум – л.31-34,  протокол за разпознаване на Ц. Богоев ведно с фотоалбум – л.31-34,  протокол за разпознаване  на подс.П.М. ведно с фотоалбум – л.35-38,  писмо от НСлС – л.17-18, писмо  от ГД ИН – л.50, писмо от Виваком-л.37, справка за съдимост на М.Д.-л.61-62, справка от Глобул – л.99-103, писмо от Виваком –л.107-108, писма от Мтел – л.112-154,

т.64 - протокол за разпознаване на лица от свид.К.Е. на подс.К.К. – л.40, протокол за разпознаване на С.О. – л.43, протокол за претърсване и изземване в жилище на подс.К.Б. *** ведно с фотоалбум -л.68-69 и л.71-73,

т.65 - протокол за разпознаване – л.5-8,

т.68 - Присъда от 18.07.2012 г. по НОХД №348/2010 г. по описа на СГС, 31 състав – л.86-111, обвинителен акт по ДП №25/2009 г. по описа на ГДДП, пр.пр.№4-368/2009 г. по описа на СГП – л.117-185, мотиви към пирсъда, постановена по НОХД № С 348/2010 г. по описа на СГС – л.186-232.

т.69 - протокол за разпознаване на лица от свид.К.Е. ведно с фотоалбум – л.48-51, писмо от МП-ГД ИН – л.59, справка от НСлС – л.61-64 и л.71-73, справка от СДВР, сектор „Български документи за самоличност“ – л.67-70,

т.72 - писмо от ДМОС – МВР, касаещо молбата за екстрадиция на Х.А.от ОАЕ ведно с решението на  Специализирания съд в Емирствата – л.57-66,

т.43 - протокол за следствен експеримент – л.76-78, протокол за доброволно предаване от 25.02.2009 г. заедно  с 1 бр. брой кариран лист голям формат и 3 бр. единични карирани листи голям формат с ръкописен текст, предадени от свид.Д.А., протокол за доброволно предаваен от свид.Р.М. – л.87-88, л.89-90,

т.63 - справка за задгранични пътувания на Х.а., изготвена от ГДГП – МВР – л.4, 

От декласифицираните материали:

т.2 - веществени доказателствени средства изготвени по отношение на подс.К.Б.,

т.9,10 и 11 – веществени доказателствени средства изготвени по отношение на подс.Л.С.

т.17 и 19 – веществени доказателствени средства изготвени по отношение на подс.П.Е.

т.21 – веществени доказателствени средства изготвени по отношение на подс.Л.К.

т.38 – протокол за доброволно предаване от осъдения Л.Д. – л.21, протокол за претърсване и изземване  от 02.07.2010 г. – л.30-33, справка от НСлС – л.139-140,

т.40 протокол за претърсване и изземване от 17.02.2011 г. на жилище обитавано от подс.Д.Д., протокол за обиск и изземване от подс.Д.Д. в неотложни случаи с последващо одобрение (л.46-48). 

                                     

ОТ СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО: справка от НСлС - л.170, т.1, справка от МВР, Главна дирекция „Гранична полиция“ - л.174-175, справка от МП, ГДИН - л.176, т.1,  справка от СДВР, сектор „Български документи за самоличност“ - л.177 и л.199, т.1, информационен фомуляр относно съобщаване ограничаването на свободите и освобождаването на лица с чуждестранно поданство  от Р.Турция и докладна записка - л.252-254, т.1 от СП, писмо от МП - л.317, документи на турски език и копие от паспорт на подс.Д.  - л.257-260, т.1 от СП, писмо от СО, район „Красно село“ и препис извлечение от акт за смърт за подс.Б.Б. - л.431-432, т.2, писмо от МП - л.441, справка от СДВР, сектор „БДС“  - л.446-447, т.2, писмо от МП - л.462, л.480, т.2, справка от МВР  ГД ГП  - л.481, т.2 справка за съдимост на подс.М.Д. - л.530 и л.537, т.2, писмо от МП  л.538, т.2, писмо от СДВР, отдел „ПКП“ - л.559, писмо от МП – л.590-592,  писмо от МП - л.636, т.2,   

Писмо от МП  - л.682, л.690, т.3, справка от СДВР, Сектор „Български документи за самоличност“ - л.694, т.3, справка от МВР - ГДГП - л.691, т.3, писмо от МП и нота 2016/60925238-KOGM/11142602,  л.704-712, касаеща молбата за екстрадиция на подс.М.Д., писмо от МП на Р.България и нота на Министерстно на външните работи на Р.Турция на турски език и в превод на български език - л.721-726, т.3, справка от НСлС  - л.710, т.3, справка от МП  ГД ИН  - л.741, т.3, Заповед за продължаване на задържане от Главна дирекция за криминални разследвания, Република Индонезия на английски и в превод на български език  л.746-750, т.3, писмо от  МП - ГД ИН - л.765, т.3, справка от МП  ГД ИН - л.778, т.3, справка от  НСлС  - л.779, т.3, справка от НСлС  -л.792, т.3, писмо от ДМОС - МВР, касаещи задържането на подс.К.К. в Индонезия на български и английски език – л.794-804, справка от ВСлС - л.805-806, т.3, писмо от  ДМОС – МВР- л.816, т.3, писмо от МВнР ведно с документи касаещи задържането на подс.К.К. на български и английски език – л.818-862, т.3, писмо от МП  - л.865, т.3, документи на английски език и български език, касаещи задържането на подс.К. в Р.Индонезия - л.877- 880, т.3, писмо от ДМОС - МВР  ведно с документи от Р.Индонезия л.898-902, т.3, писмо от ВКП - л.916, т.3, писмо от ДМОС-МВР, ведно с документи от Р.Индонезия  л.918-926 т.3, писмо от МП  - л.933, т.3,  писмо от ДМОС - МВР - л.935, т.3,    писмо от МП - л.950, л.953, писмо от ДМОС - МВР - л.951, т.3,  официален доклад за изпълнение на заповед за задържане - л.955-957, т.3, писмо от МП - л.977-978, т.3, писмо от ДМОС -МВР - л.986, т.3, писмо от ВКП, Отдел „Международен“ ведно с приложени документи - л.989-991, т.3, писмо от МП ведно с приложени документи, касаещи молба за трансфер на подс.М.Д.  - л.999-1014, т.3, писмо от ДМОС - МВР, л.1023, л.1042,т.3,  писмо от СРЗИ - л.1070-1071, т.3, удостоверения за постоянен и настоящ адрес - л.1135-1136, т.3,  справка от „Виваком“ –л.1219, т.4, писма от НАП  - С.  - л.1220-1221, т.4,  писмо от Мтел - л.1222, т.4, писмо от НАП - Пловдив  - л.1223-1225, т.4, писма от СДВР от Сектор ПКП-л.1254 и л.1258, т.4, показанията на свид.К.Е. –л.1286-1288, т.4 от СП и прочетените показания на свид.Е. от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, предл.2 от НПК - л.45, т.47 от ДП и л.36-37, т.64 от ДП, И. А.  - л.1332-1335 и показанията му прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК - л.47-51, т.61 от ДП, писмо от СДВР, Отдел „ПКП“ - л.1381, т.4, справка от СДВР,  Отдел ПКП - л.1427, т.4, справка от ГДИН, МП – л.1458, т.4, справка за съдимост ведно с бюлетини за съдимост - л.1462-1486, т.4, писмо от ДМОС - МВР - л.1506, т.4,  писмо от ТД НАП  - С. – л.1528-1531, т.4, писмо от НСлС - л.1559, т.4, писмо от МП ведно със справка от отдел „Регистри“  - л.1638-1640, т.5, справка от НСлС  - л.1641, т.5, писмо от Столична община, район „Връбница“ и препис ат акт за смърт на Ц. М. - л.1643-1644, т.5, писмо от СДВР, Отдел ПКП – л.1647 и л.1649, т.5, писмо от МП, ГДИН - л.1651, т.5, писма от СДВР, Сектор ПКП - л.1725, л.1726, т.5, справка от НСлС - л.1727, т.5,  писма от ДМОС  МВР - л.1769 и л.1776, т.5, писма от СДВР, Отдел ПКП - л.1773 и л.1815, т.5, трудов договор сключен от свид. В.Б. с Институт Виктор Анатолиевич Матеев, Русия от 16.11.2016 г. - л.1782-1786, т.5, писмо от СДВР, отдел ПКП - л.1991-1993, л.2003, л.2011, л.2015, л.2053, л.2054, т.5, служебна бележка за допускане до ДЗИ на подс.К.П. - л.2017, т.5,  писма от СДВР, отдел ПКП - л.2105-2106, л.2109, л.2111, л.2115, л.2135, л.2148, л.2155, л.2156, л.2173, л.2219, л.2221, л.2305, л.2308, л.2309, л.2375, л.2414, л.2415, л.2417, т.6, писма от ДМОС-МВР –л.2107, л.2124, л.2141, л.2143, л.2165, л.2443, т.6, Акт за смърт №0450/27.04.2015 г. за Сашко М.А. - л.2304, т.6 от СП, писмо от Районен съд  - Хасфурт, ФР Германия - л.2446-2447, т.6, справка за съдимост на М.Д. - л.113, т.7 от СП, писмо от ГД ГП за М.Д. - л.117-119, т.7 от СП, задържан на 22.05.2019 г., споразумение сключено между подс.И.Б., защитника му и СП по НОХД №1445/2019 г. по описа на СНС - л.126-130, т.7, писмо от МП - л.164, т.7, обвинителен акт по БП №69/2019 г. на ГПУ - Свиленград  л.209-211, присъда, постановена по отношение на подс.Д. от 8-ми тежък наказателен съд Бакъркьой, Р.Турция - л.213-224, т.7,  писмо от СДВР-л.387, л.399, л.414, т.7, писмо от СРЗИ  л.396-397, грами за обявяване за ОДИ на В.Е. и В.Х.  - л. 402 и 403, т.7, писмо от ДМОС - МВР - л.39, т.8, писмо от 09 РУ - СДВР - л.38, т.8 от СП, протокол за предупреждение от 25.11.2019 г. - л.44, писма от СДВР-Сектор ПКП - л.106, л.127, 130, т.8,  писмо от ГД ИН - МП - л.141, т.8, справка за съдимост на В.Е. - л.143-147, т.8, справка от ГД ИН,  МП  - л.159, т.8, писмо от  ГД ИН, ОС ИН  гр.С., сектор „Пробация“ С. град (л.180, т.8), писмо от 09 РУ МВР  СДВР -л.181-183, т.8, писмо - СДВР-МВР, отдел ПКП-л.234, т.8, писмо от СДВР-МВР -л.260, т.8,  удостоверение от „Булкомерс-ММ“  -л.312, т.8, Трудов договор № 26/22.04.2020 г. между „Булкомерс  ММ“ и подс.М. Димитро - л.335, т.8, писмо от ГД ИН - МП, Сектор „Пробация“, С. град - л.24, т.9, писмо от МП  - л.22, т.9, справка от НСлС  -л.23 и л.25-29, т.9, писмо от ГД НП - МВР - л.24, т.9, справка за съдимост на подс.Калон П. - л.31, т.9, справка за съдимост на подс.Л.С. - л.33, т.9, справка за съдимост на подс.М.Д. - л.35-36, т.9, справка за съдимост на подс. П.М. - л.38-43, справка за съдимост на подс.Д.Д. - л.45, т.9, справка за съдимост на подс.В.Е. – л.47, т.9, справка за съдимост на подс.П.Е. - л.52-53, т.9, справка за съдимост на подс.К.Б. - л.56-62, т.9, справка за съдимост на подс.А.П. - л.64-68, т.9, справка за съдимост на подс.К.М. - л.70-72, т.9,  справка за съдимост на подс. А.К. - л.75, т.9, справка за съдимост на подс. В.Х. - л.76-78, т.9, справка за съдимост на подс.В.И.  - л.81, т.9, справка от ГД ИН –МП  - л.127-129 и л.130-132, т.9, писмо от СДВР, отдел „ПКП“ - л.139, т.9, удостоверение за раждане – л.189, т.9, удостоверение за сключен граждански брак –л.190, т.9, констатация за медицински изследвания и етапна епикриза на В.Х. - л.191-192, т.9, 3 бр. медицински направления - л.197-201, т.9, медицинско направление за подс.В.Х.  - л.260, писмо от ГД ИН, Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода - л.268, т.9,  медицинска справка за подс.В.Х. - л.272-273, т. 9, консултация за В.Х. с Национална кардиологична болница - л.279-280, т.9, Експертно решение № 492 от 09.02.2015 г. за В.Х. - л.281-282, т.9, медицинска справка за В.Х. - л.284, т.9, 3 бр. консултации от МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД, С. за В.Х. – л.285-290, т.9, 2 бр. медицински направления за подс.В.Х. – л.324, т.9, амбулаторен лист – л.327, т.9, писмо от ГД ИН, ОСИН – гр.С. – л.333, служебна бележка – л.340, т.9, писмо от СДВР-МВР, сектор „ПКП“ – л.364, т.9, направление за хоспитализация – л.385, т.9, консултация от МБАЛ „Национална кардиологична клиника“ ЕАД, С. – л.384.

 

Експертизи: физико-химични експертизи (т.48, л.31-33), (т.48, 62-63), (т.48, л.87-88), (т.48, л.79-80), (т.48, л.20-22),  съдебно- медицинска експертиза (л.137-139, т.29 от ДП), съдебно-оценителна експертиза (л.93-94, т.33 от ДП), съдебно-оценителна експертиза  (л.20-24, т.71 от ДП), съдебно-графологична експертиза (л.2242-2245, т.6 от СП), съдебно-оценителна експертиза (л.20-24, т.71 от ДП), дактилоскопна експертиза (л.52-53, т.29 от ДП), дактилоскопна експертиза (л.75-76, т.48 от ДП), компютърно-техническата  (л.164-361, т.74)

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Съдът намира, че следва да цени в пълнота показанията на свид.Р.К. както тези, дадени пред съдебния състав в съдебно заседание, така и показанията му от ДП, прочетени поради липса на спомен у свидетеля както по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, дадени пред съдия на осн. чл.223 от НПК, така и по чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, дадени пред разследващ орган. Тези показания са логични, подредени, в същите свидетелят съобщава факти и обстоятелства касаещи членовете на организираната престъпна група и техните действия, които лично е възприел, тъй като е бил в обкръжението на Х. В.. От друга страна тези показания си кореспондират с показанията на свидетелите Р.М. и И.А., които също имат непосредствени наблюдения над дейността на ръководителя и членовете на организираната престъпна група, предмет на настоящото дело. Същите са в корелация и с показанията на свидетелите Л.Ж., Х.Г. и С.А., служители във фирма „Чистота“ и на свид.М.П. по отношение на извършения грабеж над свид.К. на 24.01.2009 г. и упражнената сила спрямо него. Тези гласни доказателствени средства са във взаимна връзка и с писмените доказателства по делото касаещи причинените наранявания на свид.К. и със заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза.

Действително показанията на този свидетел са прочетени по реда на чл.281, ал.1 и ал.4 от НПК в хода на съдебното следствие, поради липса на спомен, но същият потвърждава прочетеното му и заявява, че не си спомня детайли от случилото се с оглед изминалия период от време от осем години, както и предвид силните негативните усещания, които този инцидент му е причинил предвид причинените му наранявания и изпитани вследствие на тях болки и страдания. Както  нееднократно ВКС е посочвал в свои решения, показанията на пострадалия, какъвто е и свид.Р.К. от престъплението по чл.199, ал.1 от НК, са равностойно доказателствено средство и не съществува пречка съдът да основе фактическите си изводи на тях, когато по вътрешно убеждение ги оцени за достоверни. В случая съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и верността на депозираните свидетелски показания от свид.К., както в съдебното, така и в досъдебното производство. Същият в показанията си подредено и логично разказва за случилите се събития, като не спестява и неблагоприятни  факти касаещи неговата личност, а именно, че е употребявал наркотици през 2008 г. Показанията му са устойчиви и последователни от една страна, а от друга са в корелация и взаимна връзка и с останалите доказателства, на които съдът се позовова, поради което съдът намира, че няма пречка да гради фактическите положения и изводите си въз основа на тях.

На следващо място съдът намира, че следва да кредитира с доверие и показанията на свид.И.А., тъй като същите са логични, подредени и устойчиви. Този свидетел не се отрича от показанията, които е дал в хода на досъдебното производство и които разкриват голяма част от дейността на организираната престъпна група и на всеки един от участниците в нея, въпреки, че съобщава неблагоприятни за бесе си факти. Съдът намира, че следва да кредитира и показанията му от 26.06.2012 г., в които описва дейността на групата и след есента на 2008 г., въпреки, че в съдебно заседание твърди, че след есента на посочената година е напуснал същата след инцидент и нанесен побой над него. Действително той е напуснал организираната престъпна група, но и след есента на 2008 г. е продължил да има наблюдения върху нейната дейност, тъй като не се е отделил напълно от престъпната среда, в която е живял.  Показания на свид.А. кореспондират с показанията на свидетел с тайна самоличност №001 относно нанесения му побой, неговата функция в групата, лицата, които са били част от наказателната бригада на престъпното формирование и на които Х. В. е плащал заплата, заД. от свид.А..

Показанията на свидетеля А. си кореспондират и с потоколите за извършени разпознавания от същия от 26.06.2012 г.  и 27.06.2012 г (находящи се в т.61 от ДП), от които става ясно, че е разпознал посочените в разпита му от 26.06.2012 г. участници в организираната престъпна група, а именно: подсъдимите Г.Л. по прякор „Г.б.“, К.М., К.П., по прякор „М.“, осъдения И.Б. по прякор „И.С.“ или „С.“,  осъдения К.К. по прякор „Р.“ или „М.“, подсъдимия В.И. по прякор „Ц.“, подс.А.К. по прякор – Т.З., подс.М.Д. по прякор „Т.“,  подс.П.М. по прякор „О.“, осъдения В.Е. по прякор „В.Т.“, подс.П.Е. по прякор „П.Г.“.

          В показанията си дадени в съдебно заседание свид. И.А. заявява, че Весо „П.“ и К.П. не са били част от групата. Съдът намира, че това твърдение не отговаря на останалия събран по делото доказателствен материал и е в противоречие с него, поради което не следва да го цени с доверие. Следва да се отбележи обаче, че показанията на свид.А. от досъдебното и съдебното производство съвпадат и в тази част, касаещи изложени твърдения по отношение на подсъдимите Х. по прякор „П.“ и П. по прякор „М.“, а именно, че не знае Весо „П.“ да е участвал в престъпната група, а за подс. П., че е бил в обкръжението на Х. В., но за него единствено е чувал, че разпространява наркотични вещества, а не е възприел това обстоятелство лично. Участието на тези две лица в инкриминираната група обаче се установява от редица други доказателства извън показанията на свид.А., а именно показанията на свидетелите Р.К., Д.М., свидетели с тайна самоличност №001, №003, №002, които разказват за К.П., а за подс.В.Х. - свид.Д.М., свидетел с тайна самоличност №001, №003, №002.   

От материалите по делото става ясно, че свид. А. е осъждан и е търпял наказание „лишаване от свобода“ за времето от 2010 г. до 2012 г. за престъпление по чл.142 от НК, което обстоятелство обаче не компрометира показанията му по настоящото дело и не води до поставяне под съмнение на тяхната достоверност. Както посочи съдът тези показания, както от съдебното, така и от досъдебното производство инкорпорирани чрез прочитането им, са във взаимна връзка с останалите събрани по делото доказателства, като също така се логични, подредени и вътрешно непротиворечиви. Същите са в корелация и с показанията на свид.Д.А., съпруга на свидетеля А., досежно упражняваната дейност от съпруга й в периода от 2002 г. до 2008 г. по разпространение на наркотици, ръководната роля на Х. В. по прякор – И.И.в престъпното формирование, правенето на записки от страна на свид.А. на предаденото на различни членове на престъпното сдружение наркотично вещество и получените пари, както и инцидента със съпруга й довел до напускане на престъпната група. Действително свид.Д.А. е съпруга на свид.И.А., но от показанията й не може да се направи извода за наличието на заинтересованост и пристрастност. Същата разказва обективно какви наблюдения е имала върху действията на съпруга си и лицето И.И.в конкретен период от време, както и причината за разрив на взаимоотношенията им. Обективно същата съобщава, че не й е известно лицата, които познава покрай работата си във фен клуба на „Л. – З.“, а именно В.И., А.К. и П., да са извършвали престъпна дейност.

Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на свид.К.Е. от ДП, снети на 29.09.2010 г. и 03.07.2012 г., тъй като същите са подредени, логични и си кореспондират с останалите доказателства по делото и установяват наличието на престъпни връзки между осъдените И.Б. прякор „С.“ и К.К. по прякор „Р.“ или „М.“ във връзка с разпространението на високорискови наркотични вещества, предимно кокаин. Освен това и показанията от досъдебното поризводство, които на два пъти е давал свид.Е. в разстояние близо на две години, си кореспондират помежду си и с Протокола за доброволно предаване от 29.09.2010 г. (л.6, т.47 от ДП), с който е предал на прокурор Чавдар А. от СГП придобитото наркотично вещество  на 27.09.2010 г. в заведението „*“ от лице, което сочи като С.О..  

Съдът намира, че следва да цени показанията на свид.П.П., дадени в съдебно заседание (л.1825-1826, т.5) и показанията му от ДП (л.72-73, т.28), които са прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, които същият е потвърдил. Констатираните  противоречия, съдът намира, че се дължат на изминалия дълъг период от време на събитията, за които на същия са задавани въпроси, а не на желанието му умишлено да изкривява и да не съобщава за събитията, на които е станал очевидец.

Съдът намира, че следва да цени показанията на свид.В.К., дадени на досъдебното производство и прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК (л.10-12, т.51 от ДП). Тези показания установяват, че свид.К. е ходил до гр.С. до жилището на Х.а., като е придружавал осъдения като ръководител на организирана престъпна група Й.Т., по прякор Д.П.“, зада му носят пари, получени вследствие продажба на наркотици.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да цени показанията на свид.Л.А., дадени по реда на чл.223 от НПК на 06.03.2009 г. пред съдия от СГС и инкорпорирани в доказателствения материал чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, тъй като свидетелят в съдебно заседание проведено на 29.03.2018 г. по делото е заявил, че не си спомня да е ставал свидетел на инцидент със свид.Р.К.. Свидетелят след прочитане на показанията е посочил, че продължава да не си спомня да е давал показания в смисъла, в който са прочетените му от съда. Това обаче негово изявление се дължи или на действителна липса на спомен, вследствие претърпяна катастрофа и травма на главата както самият той твърди без да представя надлежни медицински документи за това, или на проявена недобросъвестност от негова страна пред съда и желание да оневини подсъдимите лица по делото. Разпитът е извършен пред съдия от СГС, по правилата на чл.223 от НПК, което от своя страна е гаранция за законосъобразното му провеждане. Тази процедура закрепена в закона е гаранция също, че записаните в протокола изявления действително са направени от свидетеля, без по отношение на същия да е оказвано каквото и да било въздействие и опорочаване на волята му от разследващите органи. В показанията си пред съдия, дадени на 06.03.2009 г. (л.38-40, т.24 от ДП), който са в непосредствена близост след инцидента, който е претърпял свид.Р.К. и на който свидетелят е станал пряк очевидец, същият разказва, че свид.К. му е приятел. Твърди още, че свид.К. имал заложна къща, която се намирала в ж.к.“***“, в близост до магазините „*“ и „*“, на ул.“*“. Виждал е подс.А.П., който сочи като С.П. в обкръжението на И.И.в ж.к.“***“, заведението „*“.  В обкръженото на И. виждал и мъже с прякори „Ц.“- Ц. М. и Л.К. по прякор „М.“. В показанията от досъдебното производство разказва, че лично е видял как С.П. нанесъл побой над свид.Р.К.. Показанията на свидетеля от досъдебното производство са подредени, логични и вътрешно непротиворечиви. В тях разказва подробности и детайли за случилото се на 24.01.2009 г., които няма откъде същият да знае, освен ако действително не е възприел лично събитията, в които е участвал свид.К. и е пострадал. Тези показания си кореспондират и са в неразривна връзка с показанията на пострадалия Р.К., касаещи механизма на причинените му наранявания, както и броя и самоличността на извършителите на побоя. Тези гласни доказателствени средства на следващо място си кореспондират и със заявеното от свид.М.П., който оказал помощ на свид.Р.К. след нанесения му побой. Показанията му в частта, в която възпроизвежда разказаното му от свид.К. съдържат производни доказателства, но и успешно служат за проверка показанията на свид.К. и си кореспондират във всяко едно отношение и твърдение направено от пострадалия К..  

Съдът намира, че следва да цени с доверие показанията на свид.Р.С.М., депозирани по реда на чл.223 от НПК на 27.02.2009 г. (л.2426, т.24 от ДП), които са инкорпорирани към материалите по делото чрез прочитането им и да основава изводите си на тях, а не на тези дадени в хода на съдебното производство (л.2070-2071, т.6 от С). Видно от протокола за проведен разпит пред съдия от Софийски градски съд на разпита се е явил свидетеля Р.М., въпреки твърденията му по настоящото дело, че не е бил разпитван от съдия в Р.България. В протокола за разпит фигурира самоличността на свидетеля, като на същият му е разяснена отговорността, която носи съгласно чл.290 от НК при лъжесвидетелстване, както и нормите на НПК, уреждащи правата и задълженията, които в качеството на свидете и нормата на чл.121 от НПК, а именно обстоятелства, по които същият не е длъжен да дава показания. При провеждането на разпита от съдия при СГС, който е бил компетентния съд за извършване на това процесуално-следствено действие към онзи момент, са спазени всички правила предвидени в процесуалния закон, като свидетелят в свободна форма е изложил това, което знае по делото, без да му е било указвано каквото и да било външно въздействие. Разпитът съгласно чл.223, ал.3 от НПК се провежда по правилата на съдебното следствие, като респ. протоколът се води от председателя на съдебния състав и се подписва от него и от съдебния секретар, участвали при разпита на свидетеля. На следващо място показанията от досъдебното производство са приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК и са във взаимна връзка и си кореспондират с показанията на свид.И.А., които са устойчиви - същият не се отрича от заявеното от него в досъдебното производство, въпреки отправяните спрямо него заплахи за саморазправа в случай, че свидетелства срещу членове на престъпната организация. Тези показания си кореспондират взаимно както в по-широк мащаб, така и в детайлите, по отношение на установения механизъм на зареждане с наркотици на престъпната група, кой е нейния ръководител, по какъв начин са били свеждани разпорежданията на ръководителя на престъпната организация до членовете й, каква е била цената на наркотика, къде се е съхранявал същия, по какъв начин са били отчитани парите от продажбата на наркотика, ролята, която е играел свид.М. в престъпното сдружение, а именно на склададжия и зареждач на наркотици на едро и тяхното предаване на дилърите, които са по-високо в йерархията за разпространение. Напълно кореспондират тези гласни доказателствени средства с показанията на свид.А. и по отношение на това каква е била ролята на свид.И.А. в организираната престъпна група, а именно предимно на счетоводител, който предавал пари на свид. М., за да купи на едро наркотично вещество най-вече кокаин и след това да отчете парите от продажбите на наркотика на ръководителя на организацията Х. В.по прякор „И.“. Съдът приема за недостоверни показанията на този свидетел, дадени в съдебното производство по отношение на това, че не познава лица с имена и прякор И.И.както и твърденията му, че не се е занимавал с разпространение на наркотици на територията на Р.България, а само в Аржентина, където е бил осъден за такова престъпление. Съдът намира, че тези твърдения  се правят от свидетеля с цел да оневини себе си и да прикрие дейността и на останалите членове в престъпната група.

 Съдът намира, че следва да гради изводите си и на показанията на свид.Х.Г., дадени както в хода на съдебното производство, така и в досъдебното. По отношение на изложените твърдения в съдебно производство, че той заедно с колегите си работещи като служители на фирма „*“ са били извън камиона, когато свид.К. се е качил в него, намира, че не следва да кредитира с доверие същите, а е необходимо да гради изводите си на показанията дадени в досъдебното производство. Същите са непосредствено снети след инцидента със свид.К., а именно на следващия ден 25.01.2009 г., както и кореспондират с показанията на свид.К.. Относно обстоятелството, че е възприел лица с маска на лицата, които нанасяли побой над свид.К. с железни тръби, това твърдение не влиза в противоречие с твърденията на пострадалия К., че подс.П. и свид.Д. са били без маска на лицата. Така направеното твърдение се обяснява с обстоятелството, че този свидетел единствено е възприел лицата с маска на лицето.

Съдът намира, че правилно е приобщил показанията на свид.Ц.А., дадени по реда на чл.223 от НПК на 25.11.2008 г. по ДП №132/2008 г. на ОД МВР - Враца, пр.пр. №3222А/2008 г. по описа на ОП –Враца, което е обединено с ДП №153/2008 г. по описа на ГД БОП - МВР, пр.пр.№4-3488/2008 г. по описа на СГП на осн. чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК в съдебно заседание проведено на 13.03.2019 г., тъй като свидетелят многократно е търсен на адреса му по местоживеене в Р.България, но не е открит. С оглед на процесуално издържаваната процедура по приобщаване на тези гласни доказателствени средства, съдът намира, че следва да ги цени и да гради изводите си въз основа на тях.

На следващо място съдебният състав на СНС намира, че следва да даде вяра на показанията на свид.Д.М., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК - л.1-3, т.47 от ДП, тъй като същите са депозирани в непосредствена близост до събитията, за които същият разказва. Съдът намира, че следва да цени тези гласни доказателствени средства и съдържащата се в тях детайлна информация, тъй като кореспондират с голяма част от останалия доказателствен материал по делото. Тези показания съдържат подробности, относно това кое лице какъв телефон е ползвало както и къде живее и каквъ автомобил е управлявало. Неправдоподобно звучат  обясненията дадени от свидетеля в съдебно заседание, че не е давал показания с подобно съдържание пред прокурор Чавдар А. отСГП, а се бил разписал за съвсем други работи и няма нищо общо със заявеното в прочетения му разпит.

 Показанията на свид.В.И., вуйчо на подс.А.П. не съдържат каквато и да било информация относима към делото. Същият разказва, че през 2009 г. племенникът му – подс.П. му гостивал. Не може обаче да посочи точни дати и продължителност на престоя на племенника си в гр.Г.. Този свидетел се опитва да създаде алиби на своя племенник за дата 24.01.2009 г., като се навеждат твърдения, че подсъдимият не се е намирал на територията на гр.С., но безуспешно.

Съдът по искане на свидетел с тайна самоличност № 08 по делото е разкрил неговата самоличност, като е установено, че това е лицето Д.П.П.. Съдът е приложил към делото материалите касаещи неговата самоличност, а именно плик с Постановление от 15.11.2010 г., с което по отношение на свидетеля е дадена защита на осн. чл.123, ал.2, т.2 от НПК, молба от свид.Д.П. за запазване в тайна на самоличността му от 15.11.2010 г., протокол за доброволно предаване и протокол за разпит на свидетел от 15.11.2010 г., със самоличността на свидетеля и подписи поставени от същия – л.1582-1586, т.4 от СП. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да цени показанията, дадени в хода на досъдебното производство –л.42-43, т.47 от ДП, тъй като свидетелят напълно се отрича от тях и същите са дадени пред разследващ полицай.  Свид.П. сочи, че не е знаел, че ще стане свидетел по делото. Твърди, че прочетените показания е дал под влиянието на наркотици, тъй като към онзи момент употребявал кокаин. С оглед обстоятелството, че свидетелят се отрича от показанията си, твърди, че е бил пристрастен към наркотици и не са налице други обективни факти, с които съдът да провери твърденията му за верността на тези показания, намира, че не следва да основава изводите си на тях. По отношение на твърденията изложени от този свидетел, че е бил заведен при прокурор или полицай в сграда в близост на църквата „Света Неделя“ в гр.С. от лице с имена Х. Ширев, който му казал, че определени лица ще го убият, както и че е бил под влиянието на наркотични вещества, че му е бил даден лист, който следвало да подпише без да чете написаното на него, съдът намира, че не следва да се правят генерални изводи за начина на водене на разследването, а именно, че лица разпитани като свидетели в хода на производството са били убеждавани, подвеждани или склонявани да дават неверни показания срещу членовете на очертаната в обвинителния акт организирана престъпна група от правоохранителните или правосъдните органи. Изложените по-горе твърдения от свидетеля възпроизвеждат субективни възприятия на същия, които най-вероятно представляват лъжи. Така свидетелят П. в съдебна зала отрича да познава, което и да било от подсъдимите лица, като от част от тях като К.Б., Л.С., по прякор Л.„Ч.“ ги е виждал само по телевизията. С оглед на всичко гореизложеното показанията на свидетеля както от досъдебното производство, така и от съдебното производство следва да бъдат изключени от материалите по делото и съдът не основава изводите си на тях.

 По отношение на показанията на свидетел с тайна самоличност №06, съдът намира, че следва да цени тези, които е дал в хода на досъдебното производство, находящи се на л.34-35, т.47 и л.37-38, т.47 от ДП и които са приобщени чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Тези показания си кореспондират и с писменото доказателство Протокол за доброволно предаване от 05.11.2010 г., с който свидетелят е предал на прокурор Е. Галипонов следните предмети: 1. 2 бр. малки полиетиленови пликчета 4,5 на 4 см., съдържащи натрошено вещество бучки и прах, бяло на цвят, 2. натрошена бучка бяло вещество, оформено като малко топче и завито в прозрачен найлон с диаметър 1,5 см. и зелена тревиста маса на топче с неправилна форма – малко по-голямо от посоченото в т.2 -1.5 на 1-5 на 2-5 и завито в прозрачен найлон. Така предадените предмети видно от изготвената по делото физико-химична експертиза представляват високорискови наркотични вещества, така както е заявил в показанията си от досъдебното производство в Протокола за доброволно предаване самият свидетел.

Настоящият съдебен състав приема за недостоверни показанията на този свидетел, дадени в хода на съдебното производство, тъй като същите са нелогични и неотговарящи на обективната истина. Същият сочи, че лице с имена С.Д. по прякор „Ч.“ го е принудило, като го е заплашило, че баба му ще пострада, ако не се подпише на показанията. Името С.Д. по прякор „Ч.“  за пръв път се споменава  по делото от този свидетел и при разкриване самоличността на свидетел с тайна самоличност №002 се оказва, че това лице се казва С.Д. (лице със същите имена, за което разказва и свидетел с №06). Същият обаче разказва, че върху него полицаите били оказали психическо и физическо насилие, за да даде прочетените от досъдебното производство, показания. Така твърденията на тези две лица от съдебното производство влизат в явно противоречие помежду си, поради което и не следва да бъдат ценени. Лъжливи са и твърденията на свидетел с тайна самоличност №06, че не е предавал наркотици на прокурора, който го разпитал, както и че при предявяване на протоколите за разпит, поставени в предадения от прокурора плик и протокол за доброволно предаване, не е негов. Едновременно с това обаче този свидетел не отрича да е давал показания пред прокурор, който се намирал в сграда срещу църквата „Света Неделя“ в гр.С., като става въпрос именно за показанията му от досъдебното производство. Видно от самите протоколи за разпит от 05.11.2010 г. и 08.11.2010 г., както и протокол за доброволно предаване, като лице извършило разпита е посочено действително името на прокурор, а в протокола за доброволно предаване на място приел е посочено името на прокурор Галипонов и фигурира неговия подпис. Паралелно с така направените констатации показанията на свидетел с тайна самоличност №06 от досъдебното производства са във взаимна връзка и си кореспондират с  показанията на свидетелите Д.М., свидетел с тайна самоличност №001, №003, №002, които сочат, че подс.Х. през периода януари месец 2008 г. до декември 2010 г. активно се е занимавал с разпространение на наркотици и е участвал в ръководената от И.И.организирана престъпна група, която действала на територията на цяла гр.С.. Тези свидетели еднозначно и безпротиворечиво разказват за ролята на подс.Х. в престъпната организация. Същият се е намирал в йерархията на групата непосредствено след осъдения К.К. по прякор „М.“, като е имал под себе си изградена мрежа от улични дилъри на високорискови наркотични вещества. Подс.Х. зареждал уличните дилъри с наркотици, като се снабдявал с тях и после отчитал парите от продажбата им на К.„М.“ обратно по веригата.

По отношение на показанията на свидетел с тайна самоличност №05, съдът намира, че следва да цени тези дадени в хода на досъдебното производство, които са приобщени към проверения от съда доказателствен материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4 вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, тъй като кореспондират с протокола за доброволно предаване, а и с останалия събран по делото доказателствен материал. В показанията на този свидетел отново се споменава името С., като в показанията на свидетел с тайна самоличност №06, който свидетелят с тайна самоличност твърди, че го е накарал да даде показанията по досъдебното производство. Такова лице с лично име „С.“ не се споменава никъде по делото, като следва да се отбележе, че показанията на свидетел с тайна самоличност № 05, дадени в хода на съдебното производство, твърде много приличат на тези дадени от свидетел с тайна самоличност №06. По отношение на това, че свидетелят твърди, че подписите на протокола за разпит и на протокола за доброволно предаване от 04.11.2010 г. не са положени от него, съдът намира, че не следва да  кредитира с доверие това твърдение. Същият заявява, че се е разписвал на някакви листове, от което следва, че се е разписал на протокола за разпит и на протокола за доброволно предаване, приложени в плика със самоличността на свидетеля.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да цени показанията на свидетел с тайна самоличност № 003, дадени в хода на съдебното производство по делото, и тези от досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК от 23.09.2010 г. –л.24-25, т.47 от ДП и от 01.10.2010 г. –л.26-27, т.47 от ДП. Показанията от досъдебното производство съдът намира, че следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като са дадени на 23.09.2010 г. вблизост до периода от време, в който са се случили събитията, за които е разказал в тях. По отношение на твърденията му, че не познава Т. по прякор „З.“ и Г.от Г.Д., съдът отдава това твърдение на липсата на спомен у свидетеля, тъй като са изминали 8 години от разпита му от досъдебното  производство. Освен това за тези лица свидетел с тайна самоличност №003 говори както в показанията си от 23.09.2010 г., така и в показанията от 01.10.2020 г., което затвърждава становището на съда, че свидетелят познава въпросните лица, както и разказва детайли за тяхното поведение касаещо участието им в организирана престъпна група, за които има лични възприятия и впечатления. В показанията си свидетелят посочва телефонни номера ползвани от подс.А.К., както и автомобил ползван от подс.Г.Л., което означава, че същият ги е познавал и възпроизвежда индивидуализиращи белези за двамата.

Свидетел с тайна самоличност №002 е заявил, че желае да оттегли показанията, които е дал, тъй като не ги поддържа. Твърди, че показанията от досъдебното производство били изтръгнати от него чрез насилие. Бил задържан на В.  и 10 часа го държали и били с палки. Заплашили го, че няма да види баща си, който бил получил инфакт към онзи момент. Не е казвал нищо срещу никого, в СДВР му дали едни листи, които трябвало да подпише. Завели го в прокуратурата, която се намирала при колоните на Г., изготвили някакви докуменит и пак му дали да ги подпише. Твърди, че не познава хора с имена И.И., Л.Ч. и други. Съдът на основание чл.123, ал.6 вр. ал.2, т.2 от НПК е отменил взетата по отношение на свидетел с тайна самоличност №002 защита, тъй като необходимостта от това е отпаднала. Самоличността на свидетелят е снета и е установено, че това е лицето С.Х.Д., имената му съвпадат с тези на лицето, за което говорят свидетели с тайна самоличност №05 и №06, че ги е принуждавало да свидетелстват и да заявяват неверни обстоятелства по делото. Същият е заявил, че не познава никой в съдебната зала, нито пък е виждал някой от тях. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да дава вяра на тези показания, а да цени тези от досъдебното производство, дадени на 19.04.2010 г. пред прокурор от СГП прокурор Ч. А. и на 07.10.2010 г., както и Протокол за доброволно предаване от този свидетел на наркотично вещество, което е закупил от сочения от него наркодилър Митко по прякор Багера. 

          Видно от материалите по досъдебното производство и от приложените материали за защита и разпит на този свидетел,  по съдебното производство (л.1885-1900, т.5 от СП) същият е давал показания по делото три пъти, а не един път, както сочи в съдебно заседание и то вследствие на отпавени му заплахи от органите по разселедването. Свидетелят пред съда и страните заявява, че показанията били изтръгнати от него чрез сила и заплашване, като си спомня само за един разпит, но не и за три Т.ва. Видно от проколите за разпит на следващо място те са проведени не от разследващ полицай или от оперативен работник в полицейско управление или в СДВР - МВР, а от прокурор Ч. А. от СГП, за който свидетелят не сочи да му е указвал каквото и да било влияние, зада заяви обстоятелствата записани в съответните протоколи за разпит. Този свидетел твърди, че подписите на предявените му протоколи за разпит от 19.04.2010 г. и 07.10.2010 г.,  не са положени от него. Нелогично звучи и твърдението на свидетеля и не става ясно как и защо точно него правоохранителните органи са задържали, заплашвали и дори указали върху него психическо въздействие да се подпише под протоколи за разпит, които всъщност същия твърди, че не е подписал. Докато в показанията си от досъдебното производство от 19.04.2010 г. е дал логично обяснение за изнесените факти и лицата, които познава от групата, а именно, че същият е работил при Х. В.. Съдът е допуснал изготвянето на съдебна почеркова експертиза, като видно от заключението й, закрепено в Протокол №18/СПЕ -035 (л.2242-2245, т.6 от СП), тринадесетте подписа, положени в графи „свидетел“, в полетата под и над текста, както и в графа „предал“ в три броя протоколи за разпит на свидетел  С.Х.Д., датирани от 19.04.2010 г. в два оригинални екземпляра, от 07.10.2010 г.  един екземпляр, както и в Протокол за доброволно предаване, датиран от 07.10.2010 г., са положени от С.Х.Д.. С това заключение се оборва лъжливото твърдение на свид.Д., че предявените му подписи не са положени от него.

От друга страна показанията от този свидетел депозирани на три пъти в хода на ДП си кореспондират с останалите доказателства по делото досежно участието на Х. В., „Ц.“ - Ц. М., Л.„М.“ – Л.К. и А.К. „П.“ в организирана престъпна група, създадена с цел да разпространява наркотици, като тези лица са признати за виновни в извършването на това престъпление, с изключение на Х. В., тъй като същият се е укрил, и са изтърпяли наказанието, което им е наложил СГС по НОХД № С 348/2010 г. по описа  на СГС. Тези показания си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и досежно това, каква роля в ОПГ са имали лицата К.М., „Ц.“ - осъдения В.И., „М.“  - подс.К.П..

          СНС намира, че следва да цени показанията на свидетел с тайна самоличност №001, дадени в хода на съдебното и на досъдебното производство и прочетени на осн.чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, находящи се в т.47, л.7-10, л.11-12, л.13-16 и л.17-18. Свидетелят подробно описва участниците в престъпната група, установената йерархия в нея и функции на участниците й, както и предмета ан дейност на същата. Заявените факти в показанията на свидетеля от съдебното и досъдебното производство не си противоречат, като при прочитане на показанията от досъдебното производство, свидетелят ги потвърждава с изключение на участието на подс.Л.С. в престъпната група и в т.нар. изпълнителния съвет на същата. Показанията на този свидетел от досъдебното производство са дадени в близост до събитията, за които същият е разказал за това и същите са подробни, логични и изпълнени с детайли, посочени имена, прякори, телефони и автомобили, които са управлявали лицата, за които разказва в показанията си.     

          При вземане на крайното си решение по делото съдът взе под внимание и показанията на свидетел с тайна самоличност №07 от досъдебното производство (л.40-41, т.47 от ДП), приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК като намира, че следва да цени същите, а не тези дадени в хода на съдебното следствие. В съдебно следствие този свидетел напълно отрича показанията си от досъдебното производство като сочи, че в по-голяма част не си спомня заявените обстоятелства, докато в досъдебното е разказал подробно за съществуваща организирана престъпна група начело с лица с имена К.„Р.“, М.„М.“, Б. „Б.“, както и Л.„Ч.“, който бил бияча на групата. Разказва също за К. по прякор „К.“ и за Р.„С.“, като тези показанията са подредени, логични и детайлни, поради и което следва да бъдат ценени. На следващо място тези показания си кореспондират и са във взаимна връзка и с част от  останалите събрани по делото доказателства чрез разпитите на явните свидетели и свидетелите с тайна самоличност.

          Съдът на следващо място намира, че следва да цени показанията на свидетел с тайна самоличност № 01, дадени в хода на съдебното производство, тъй като същите са логични, подредени и вътрешно непротиворечиви. Същият разказва за свои лични впечатления и наблюдения над поведението главно на подс.М.Д. по прякор „Т.“ и участието в престъпна група, която се занимавала с „...разпространение на наркотици, отмъщения, побоища и осакатяване на хора...“.Разказва също така за С.П., И.И.П.„Г.“, В.„Т.“, П. по прякор „О.“ или „П.“, А. „П.“, И.И. „И.“, Л.по прякор „М.“, Л.по прякор „Ч.“. Тези показания си кореспондират и са във взаимна връзка с извършените разпознавания от този свидетел, находящи се в т.62 от ДП.

          Като правдиви следва да бъдат оценени и показанията на свидетел с тайна самоличност №10, който заявява, че си е купувал наркотици от лице на име Стоян в дискотека „*“. Лица с имена Б. „Б.“, К. „К.“, Р.„Б.“ и К.„Р.“, И.И.и Л.„Д.“ само ги е чувал, но не ги познава лично и само е чувал слухове за тях. С оглед на така изложените твърдения тези показания не съдържат информация, която да може да се ползва като доказателство за дейстията на някое от подсъдимите лица. Свидетелят въпроизвежда само слухове, а не лично въприети от него факти и обстоятелства, респ. това гласно доказателствено средство не може да послужи като основа за една осъдителна присъда.

          Съдът в мотивите си към присъдата не следва да цени  и респ. не се позовавал на показанията, дадени от свидетел с тайна самоличност №09, снети в съдебно заседание, проведено на 25.02.2020 г. чрез видеоконферентна връзка с компетентния съд в Р.Румъния по реда на чл.139, ал.8 от НПК. Свидетелят заявява, че никога в живота си не е давал показания по делото срещу подсъдимите лица, както и не ги познава и не ги е виждал. Заявява, че не знае защо е в съдебната зала в Апелативен съд - гр.Букурещ и защо съдът го разпитва. Свидетелят излага твърдения, че на 17.11.2010 г., когато е посочено в досъдебното производство, че е проведен разпит от разследващ полицай, не се е намирал в Р.България. В разпита си единствено в присъствието на съдебния състав в Р.България и Р.Румъния, свидетелят с тайна самоличност с №09 при предявяване на протокола за разпит посредством камера е заявил, че не е положен неговия подпис на протокола за разпит, който се е намирал в плика и съдържа  самоличността му. При прочитане показанията на свидетеля закрепени в протокол за разпит от 17.11.2010 г. същият сочи, не никога в живота си не е давал Т.ва показания. Отрича да е предавал каквито и да било пликчета и т.н. Твърди, че няма как да знае телефонните номера на лицата, колите които карат и къде живеят. Не познава прокурора,  чиито имена фигурира в прочетения му разпит, както и твърди, че подписът не е негов. С оглед на всички тези твърдения и невъзможността на съда да провери верността им, тъй като самоличността на лицето е скрита и то се намира в друга държава, съдът намира, че следва да изключи от доказателствената маса, показанията на свидетеля както от съдебното, така и от досъдебното производство. Съдът е изправен пред невъзможността да провери твърденията на лицето, че подписът не е негов, тъй като същото отказва да даде и сравнителен материал от подписа си.

          По отношение на една група от депозирани свидетелски показания от лица, които са били подсъдими и са признати за виновни за участие в организира престъпна група за периода от неустановена дата на месец януари 2008 г. до 31.05.2009 г. в гр.С. с предмет чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК, съдът намира, че не следва да цени същите, тъй като тези лица не излагат правдивата фактическа обстановка и престъпленията, в които са участвали, а единствено съдържат тяхна защитна версия, която не почива на събраните по делото доказателства.

          По отношение показанията на свид.А.К.  - признат за виновен от СГС по НОХД № С 348/2010 г., съдът намира, че не следва да ги кредитира. Същият е признат за виновен с влязла в сила присъда за това, че е участвал в организирана престъпна група. Присъдата има силата на присъдено нещо, поради което и не следва да бъдат кредитирани с доверие показанията на този свидетел, че бил осъден за участие в организирана престъпна група, без да познава никой от групата. Тези негови твърдения не отговарят и на събраните останали доказателства по делото, че същият не познава никой от подсъдимите лица в залата, като наличието на познанство и престъпни връзки с част от подсъдимите лица се установяват от показанията на свидетелите И.А., Р.К. и на част от разпитаните по делото свидетели с тайна самоличност.

Показанията на свид.Л.Д., който е признат за виновен с одобрено от СНС споразумение по НОХД № 1430/2013 г. по описа на СНС за участник в организираната престъпна група, за която е внесен обвинителен акт в съда и е образувано НОХД № 617/2014 г. също сочи, че не познава никое от лицата в съдебната зала, както и отрича да има каквито и да било контакти с тях.  Сочи, че свид. Р.К. по прякор „С.“ го намесил по делото, тъй като двамата имали пререкания  година - две преди побоя над свид.К., за което свид.Д. е признат за виновен. Разказва, че нанесъл побой над дилъри на наркотици, които работели за свид.К., поради което и отношенията им се влошили и с показанията си свид.К. иска да си отмъсти. Твърди, че не познава подс.А.П.. Виждал го е само от телевизията и по вестниците. Тези показания не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на останалия събран по делото безпротиворечив доказателствен материал, а именно показанията на свидителите Р.К. и И.А.. Опитите на свид.Д. да компрометира показанията на тези свидетели не успяват, тъй като те не са изолирани от останалия доказателствен материал по делото. Освен, че си кореспондират помежду си, те са в корелация и във взаимна връзка с показанията на свид.Р.М. и част от показанията на разпитаните по делото свидетели с тайна самоличност и извършените разпознавания, закрепени по съотвения начин в протоколи за разпознаване.

Съдът намира, че не следва да цени показанията, дадени от свид.К.К. – л.2073, т.6 от СП. Същият е сключил в хода на съдебното производство споразумение със СП като се е признал за за виновен в извършени от същия престъпления по чл.321 от НК и чл.354а, ал.1 от НК. В показанията си отрича да е участвал с някое от другите подсъдими лица в организирана престъпна група и сочи, че не е виновен, а е сключил споразумение, тъй като така го посъветвал адвокат му. Видно от събраната по делото доказателствена маса свид.К.К. е участвал в престъпното ссдружение, предмет на разглеждане по настоящото дело, като е заемал и високо място в йерархията на същото. Той непосредствено е получавал наркотични вещества от свид.И.А. или свид.Р.М., като впоследствие ги е разпределял сред дилърите на наркотици, които самият той имал. След това парите от продажбата на наркотичните вещества ги отчитал на свид.И.А..

По делото в качеството на свидетел е разпитан и Л.К., който е признат за виновен за участие в организиранап рестъпна група с Присъда по НОХД№ С 348/2010 г. по описа на СГС Същият твърди, че бил осъден несправедлИ.вследствие на проведен съдебен фарс на базата на показанията на наркомани, които разпространявали наркотици. Съдът намира, че не следва да дава вяра на тези показания, тъй като присъдата и решенията на АС -С. и на ВКС имат силата на присъдено нещо и с тези съдебни решения същият е признат за виновен и осъден, като неговата вина в никакъв случай не следва да бъде подлагана под съмнение. Противно на твърденията на свид.К., настоящият съдебен състав намира, че използвайки като прикритие за законно извършваната дейност от фен клуба на ФК „Л.“ по организиране посещения на футболни мачове,  организиране на благотворителни кампании за привърженици на отбора, организиране производството и продажбата на фен артикули, в самия фен клуб, а и на територията на цяла С., активно са били разпространявани високорискови наркотични вещества.

В така условно отграничената група участници в организираната престъпна група, за които наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт, попада и свидетеля В.Е.. В показанията си пред съда същият отрича да е участвал в каквато и да било организирана престъпна група. Твърди, че е сключил споразумение, тъй като го притиснали обстоятелствата, а именно, че чака дете. Съдът намира, че тези показания не следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като са в противоречие с останалите инкорпорирани и проверени по делото доказателства. Участието и ролята, която свид.Е. е изпълнявал в престъпното сдружение, се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на множество свидетели, които от своя страна са логични, подредени, като си кореспондират и се допълват помежду си. Това са показанията на свидетелите Р.К., Д.М., свидетел с тайна самоличност №001, свид.И.А. и свидетел с тайна самоличност №01. 

Друг свидетел, бивш участник в организираната престъпна група, който се е признал за виновен като такъв, и е разпитан по делото е свидетелят В.И., по прякор „Ц.“. Същият пред съдебния състав излага версия, че никога не е участвал в организираната престъпна група, за която е обвинен по делото. Твърди, че нищо не знае за разпространението на наркотични вещества, тъй като се занимава със законен бизнес. Разказва откъде познава подсъдимите А.К., П.М., М.Д., Г.Л., К.П., П.Е. и В.Е.. Съдът намира, че не следва да кредитира с доверие тези обяснения, по отношение на твърдението, че свид.И. не е участвал в каквато и да било престъпна дейност тъй като намира, че същите не отговарят на обективната действителност и са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства.Има обилен доказателствен материал, а именно показанията на свидетелите Р.К., И.А., Д.М., свидетели с тайна самоличност №001,  №003 и №2, от които става ясно, че същият активно е участвал в дейността на групата по разпространение на високорискови наркотични вещества. Дори съгласно показанията на свид.И.А., след като част от членовете на престъпното сдружение били задържани, той продължил участието си, като дори се издигнал в йерархията на престъпната група и от дилър на наркотични вещества станал „склададжия“.

 В хода на съдебните прения част от подсъдимите лица са дали обяснения, като съдът е длъжен да обсъди същите. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се доверява на изложените твърдения в обяснения от подс.Г.Л., че никога не се е занимавал с наркотици, а винаги е бил от другата страна, тъй като е спортист, а именно дългогодишен спортист по борба в клуб „Л.“. Реализираната престъпна дейност от подс.Г.Л. е документирана чрез детайлните, логични и подредени показания на свидетелите Р.К., И.А., свидетел с тайна самоличност №001, свидетел с тайна самоличност № 003 и свид.Д.М.. Тези свидетели еднопосочно го сочат като участник в престъпната организация, ръководена от И.И. Свидетелите също така безпротиворечИ.описват и конкретната роля, която подс.Лазоров е имал в организираната престъпна група, свързана главно с участието му в т.нар. „наказателна бригада“, подразделение на престъпното сдружение. С оглед на това и вземайки под внимание дуалистичната роля на обясненията, тези обяснения съдът приема като изграждане на защитна линия от подс.Л., която не издържа на проверката за достоверност  при съпоставянето й с останалите събрани по делото доказателства.

          На следващо място съдът намира, че следва да цени обясненията на подс.К.Б., че не познава никой от подсъдимите лица, с изключение обаче на подс.Л.С.. Обстоятелството, че тези двама подсъдими се познават е видно от веществените доказателствени средства приобщени към делото изготвени вследствие използване на специални разузнавателни средства. От съдържанието на тези разговори е видно познанството между подсъдимите Б. и С. през 2010 г., но от съдържанието им не може да се достигне до извода, че двамата съвместно извършват каквато и да било престъпна дейност. По делото липсват достатъчно доказателства, от които да се направи извода за участието на подс.Б. в престъпното сдружение и за наличието на престъпни връзки между него и някое от останалите подсъдими лица, насочени към извършване на престъпления почл.199 от НК, чл.129 от НК и чл.354А, ал.1 и ал.2 от НК. Подс.Б. към 2008 -2010 г. е живеел постоянно в гр.П.и по делото не е установено по надлежния начин, как той е участвал в дейността на престъпното сдружение, която се е реализирала единствено на територията на гр.С..

          Подсъдимият А.П. също дава обяснения по обвинението, които съдът намира, че не следва да кредитира с доверие. Следва да се довери на обясненията му единствено в частта, в която сочи, че от 30 г. се познава с Х. В.. Твърденията му, че не познава, който и да било от другите подсъдимите се оборват от показанията на свидетелите Р.К., И.А., Д.М. и свидетели с тайна самоличност №001 и №03. Те установяват по безспорен начин наличието на престъпни връзки между подс.П., като част от т.нар.“наказателна бригада“ на групата и останалите подсъдими.   

          Подсъдимият отрича и участвието си в грабежа на свид.Р.К., като твърди, че е „жестоко натопен“ от този свидетел. Осъществяването на това престъпно деяние с правна квалификация обаче е установено не само посредством показанията на свид.Р., К., който е пострадал от престъплението. Участието на подс.П. се установява и от показанията на свидидетелите Л.А. и М.П., като А. е свидетел очевидец на целия побой и на отнемането на вещи от свид.К.. В подкрепа показанията на свид.К. са и показанията на служителите на фирма „*“ – Л.Ж., Х.Г. и С.А..

          На следващо място съдът намира, че следва да основава своите изводи и на протоколите за разпознаване, тъй като този способ за доказване е използван при спазване на поцесуалните стандарти залегнали в разпоредбата на чл.169-171 от НПК.  

          По отношение възражението на адв.Н. за допуснато нарушение при извършено разпознаване на 27.06.2012 г., закрепено в протокол, находящ се на л.5-8, т.65 от ДП, извършено от от свидетел с тайна самоличност №001, тъй като в един протокол се съдържали всички разпознавания, съдът намира същото за неосноватено. Начинът на съставяне на този протокол е въпрос на процесуална техника използвана от разследващите органи и не представлява съществено процесуално нарушение. Обстоятелството, че при разпознаването са участвали като поемни лица служители на ВКП, също не води до процесуална негодност на протокола, тъй като на първо място не може априори да се приеме тяхната заинтересованост и предубеденост въз основа наличието на служебно правоотношение, а на второ на същите са разяснени правата и задълженията, които имат като поемни лица. В случая не са спазени обаче процесуалните правила, като първо свидетелят не е разпитан за индивидуализиращите белези на лицата, които впоследствие му били представени за разпознаване по снимки. От протокола за разпознаване не става ясно също така по какви точно белези разпознаващото лице е разпознало представените му лица.  Свидетелят еденствено разказва какво е тяхното отношение към организираната престъпна група.

Съдът намира, че следва да основава своите изводи и на веществените доказателствени средства изготвени вследствие експлоатация на специални разузнавателни средства по отношение на подсъдимите Л.С., К.Б., П.Е., тъй като разрешенията за използване на тези специфични способи за разследване са издадени от компетентния за това съд – Софийски градски съд към 2008 г., за разследване на престъпление от кръга на посочените в чл.172, ал.2 от НПК, като искането също е изготвено от ковпетентен да направи това орган.

По отношение на подс.П.Е. са експлоатирани специални разузнавателни средства и изготвените веществени доказателствени средства се намират в т.17 и т.19, но същите съдържат разговори проведени от подсъдимия за периода 23.01.2011 г.  до 19.05.2011 г. или извън периода на действие на организираната престъпна група, за която на подсъдимият е повдигнато обвинение с обвинителния акт. От съдържнието на записаните телефонни разговори проведени от подс.Е. от телефон с №0894/835555 става ясно, че същият активно разпространява наркотични вещества, като ги доставя на лицата, които си ги поръчват по телефона.

На следващо място настоящият съдебен състав основава изводите си и на всички писмени доказателствени средства, изготвени в хода на проведеното разследване по делото. Приобщените по делото протоколи за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, за обиск и изземване, както и протокола за извършен следствен експеримент, са изготвени съгласно разпоредбите на чл.155-156 от НПК и чл.161-164 от НПК и чл.166-168 от НПК, и тези, за които е необходимо са получили своевременно съответната съдебна санкция и потвърждение за законосъобразността на тяхното извършване. От съдържанието на посочените по-горе протоколи е видно, че на посочените дати и места са били иззети подробно описаните вещи – мобилни телефони и компютри. На следващо място съдът цени и писмените и веществени доказателства, представляващи неразделна част от делото, тъй като същите са събрани по реда на наказателно процесуалния закон и са правилно приобщени към материалите по делото, както и са предявени на страните по съответния процесуален ред.

Не на последно място съдебният състав основава изводите си и на заключенията на изготвените съдебно-медицинска, съдебно-оценителна, физико-химични и съдебно-техническа експертизи относно отразените в тях обстоятелства, отчитайки тяхното извършване по процесуалния ред на чл.144-145 от НПК, специалните знания на вещите лица в съответната област и обстоятелството, че отговорите им на поставените задачи са пълни и обективни.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

По обвинението за престъпление по  чл.321, ал.3, предл.2-ро и 3-то, т.2 вр. ал.2 от НК

Въз основа на анализирания по-горе доказателствен материал, настоящият съдебен състав достигна до извода, че подсъдимите К.И.М., В.В.Х., А.Г.К., К.И.П., А. М.П., Д.Д.Д., М.А.Д., П.В.Е., П.Х.М. и Г.Р.Л. от обективна и субективна страна са реализирали състава на чл.321, ал.3, предл.2-ро и 3-то, т.2 вр. ал.2 от НК, като: В периода от неустановена дата на месец януари 2008 г. до м.декември 2010 г. в град С. участвали в организирана престъпна група ръководена Х. Х.В. от неустановена дата на месец януари 2008 г. до 31.05.2009 г. и с участници К.В.М., П.Х.М., Л.И.Д. (участник в групата до 31.05.2009 г.), А.М.П., В.В.Х., Иван С.Б., П.В.Е., К.И.П., К.В.К., В.В.Е., Д.Д.Д., В.И.И., М.А.Д.,  А.Г.К., Г.Р.Л. и осъдените с влязла в сила присъда по НОХД № С 348/2010 г., 31 състав, НО на СГС - Ц.П. М., И.П.И., А.С.К., Л.М.К. (последните четирима участници в групата до 31.05.2009 г.) и други неустановени към момента лица, създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 198, чл.199, чл.129 от НК и по чл. 354а, ал. 1 и ал.2 от НК на територията на гр. С..

Легалното определение на на понятието "организирана престъпна група" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 20 от НК, а именно структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Касае се за група от лица, за която законодателят е поставил количествен критерий, а именно числения състав на групата следва да включва минимум трима души, които не са събрани случайно или  инцидентно за непосредствено извършване на едно конкретно престъпление (каквото е по дефиниция обикновеното съучастие по чл.20 от НК). Законодателят е поставил като изискване и наличието на темпорален критерий, като следва между участниците на престъпното сдружение да е налице една продължителна, трайна във времето връзка между тях, било то между организатори, ръководители или участници.   Според определението, дадено в чл. 93, т. 20 от НК сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците или на развита структура. За съставомерността на деянието е необходимо и достатъчно членовете на сдружението да осъзнават, че са част от група, че наред с тях за постигане на общата престъпна цел действат и други лица, че както техните действия, така и постъпките на останалите са подчинени на едно общо решение за извършване на определена категория или категории престъпления без в същото време да е нужно всички членове на групата да се познават поименно, да контактуват непрекъснато с всички останали участници, да получават постоянно разпореждания от едно и също лице. Изискване заложено в нормата на чл.93, т.20 от НК е освен това и групата да е създадена с цел членовете й да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления, наказуеми с над три години лишаване от свобода.

По делото се установи по безспорен и несъмнен начин, че в периода от неустановена дата на януари месец 2008 г. до м.декември 2010 г. в гр.С. е функционирала организирана престъпна група с ръководител Х. В.. В групата била създадена стройна организация и строга йерархия. На върха на престъпното сдружение стоял нейният ръководител Х. В., т.нар.И.И.който давал своите разпорежданията касаещи дейността на участниците в нея. Ръководителят давал своите заповеди на т.нар. наречените „лейтенанти“ в групата, лицата, които се намирали непосредствено под него в йерархията. Това били осъдените Л.К. – Л.„М.“, К.К. – К.„Р.“, „Р.“, „М.“, Л.Д. – Л.„Б.“ както и подсъдимите К.П. – „М.“, К.М. и А.П. – С.П., който бил част от наказателните бригади. „Лейтенантите“ директно се зареждали с наркотици от „склададжията“ и „счетоводител на групата“ до есента на 2008 г. – свид.И.А.. Всяко от посочените лица имало създадена мрежа от дилъри и комуникирало с отговорниците на уличните дилъри (такъв отговорник бил подс.В.Х. – В.„П.“). Отговорници от своя страна разпределяли наркотичните вещества между уличните дилъри, които след продажбата отчитали обратно на отговорниците паричните средства и така по веригата парите достигали до Х. В.. За всяко нИ.от престъпната група имало определена част от печалбата от продажбата на наркотичните вещества. Така създадената организация, липсата на познанство между ръководителя от една страна и всички членове на група и от друга страна между самите членове, била с цел конспиративност и създаване на пречки пред правоохранителните органи, в случай, че участник в организираната престъпна група бъде задържан, да бъде разкрита цялата дейност на престъпното сдружение. Освен това по решение на подс.Х. В., въз основа на натрупания от същия богат опит в наркоразпространението още от 2002 г., дейността на престъпната група била разделена на две направления – бригада ангажирана с продажбата на високорискови наркотични вещества и наказателна бригада. За членовете на т.нар.“наказателна бригада“ били избирани физически здрави и силни лица, по принцип настоящи или бивши спортисти в силовите спортове – борба, бокс, ММА и др. Като членове на наказателната бригада от материалите по делото и то главно от събраните гласни доказателства се установяват подсъдимите А.П., Д.Д. – „Д.“ или „Д.“, Г.Л. – Г.„Б.“, както и осъдените Л.К. „М.“, Ц. М.  - „Ц.“ и А.К. „П.“. Същите получавали разпореждания кое лице да бъде наказано директно от Х. В.. Той вземал сам решенията кого да накаже – дали неизряден дилър, член на групата, за да даде урок на останалите дилъри, или лице, което продава за себе си наркотици и не принадлежи към никоя престъпна група, но няма разрешение от В. да продава и да подбива пазара на наркотици, или пък дилъри от конкурентни групировки с цел завземане на пазара, както и колко тежък на бъде побоя и дали да бъдат отнети намерените в лицето вещи и пари. Така осъденият В.Е.  - В.„Т.“ участвал и в двете направления на дейността на групата – вземал участие в решаването на дребни спорове и налагане на по-леки наказания и едновременно с това разпространявал и наркотични вещества за групата. Подс.Г.Л. освен, че участвал в наказателната бригада, също разпространявал наркотични вещества. Както бе посочено по-горе на по-високите нива на групата се намирали осъдения К.К., като под него в йерархията бил подс.В.Х., който получавал наркотичните вещества от К. и ги раздавал на дилърите под него, зада достигнат до крайния потребител. Подс.К.П. също бил приближен на ръководителя на групата, който го закрилял при извършване на наркоразпространение. Подс.П. продавал наркотични вещества предимно под район на 6-то РУ – СДВР. Осъдените Л.Д. и Л.К. също били от т.нар.“лейтенанти на групата“, като имали създадени мрежи от дилъри, който доставяли забранените вещества до крайните потребители. Освен това двамата участвали и в наказателни акции срещу различни лица, за които ръководителят е решил, че следва да бъдат наказани по един или друг повод. Подсъдимите П.М. – „Ото“, П.Е. – П.„Г.“, М.Д. – М.„Т.“ и А.К. – Т.З. се намирали на сравнително по-ниските нива на престъпната организация всравнение с осъдения К.К., Л.Д., Л.К., подс.К.П. и подс.В.Х.. Те се занимавали активно с разпространението директно на наркотични вещества до крайния потребител, като отчитали получените парични средства директно на Х. В.. Осъдените И. Б. – „С.“ и И.И. „И.“ пък били едни от най-оборотните дилъри, продаващи най-голямо количество наркотично вещество, като осъденият Б. продавал предимно кокаин на крайните потребители. Към месец януари 2008 г. подс.К.М. също заемал едно от по-ниските места в престъпната организация, като имал за задача да събира информация за лица, които разпространяват наркотици на територията на престъпната група, без разрешението на нейния ръководител и да я предава на подс.К., а оттам тя да достигне до Х. В.. Едновременно с това подсъдимият разпространявал и наркотични вещества в нощните клубове на гр.С.. С неутрализирането на част от групата на 31.05.2009 г. и укриването на нейния ръководител Х. В. от правоохранителните органи, мястото му заел подс.М., който започнал да дава разпореждания на наказателната бригада, а и да диктува и условията за разпространение на наркотици от участниците в групата. Осъденият В.И. – „Ц.“ също израстнал по нивата в групата. През януари месец 2008 г. същият започнал като дилър на кокаин в групата, но постепенно заел мястото на „склададжия“ – като съхранявал и раздавал по-големи количества наркотични вещества, а понякога и „счетоводител“ на групата – събирал и отчитал парите, придобити вследствие продажба на наркотици. От всичко гореизложено може да се направи извода, че по делото е установено наличието на сговаряне между подсъдимите, които са признати за виновни за престъпление по чл.321 от НК за извършване на дейност, по разпространение на наркотици, нанасяне на средни телесни повреди и грабежи, все престъпления наказуеми с повече от 3 години лишаване от свобода.

  На следващо място числеността на персоналният състав на групата е останал един и същ от неустановена дата на януари месец 2008 г. до 31.05.2009 г., като след задържането на осъдените Л.К., Ц. М., И.И. и А.К. от правоохранителните органи, както и укриването на ръководителя Х. В., групата е продължила своята престъпна дейност в редуциран състав, но отново покриващ изискванията на чл.93, т.20 от НК, а именно в състав от повече от трима души. Установените посредством събраните доказателства контакти, връзки и обвързаности между участниците в престъпното сдружение безспорно са трайни и са съществували в един продължителен период от време от неустановена дата на месец януари 2008 г. до неутрализирането на всички на членове на същата от органите на реда през декември месец 2010 г. 

От съвкупния доказателствен материал се установяват и квалифициращите деянието по чл.321, ал.3, т.2 от НК елементи, а именно, че е организираната престъпна група е създадена с користна цел и с цел да бъдат извършвани от  нейните членове престъпления по чл.354А, ал.1 и ал.2 от НК – държане и разпространение на високорискови наркотични вещества – кокаин, хероин, амфетамин и марихуана. Чрез реализирането на престъплението по чл.321, ал.3 от НК участниците в групата са имали за цел да набавят за себе си имотна облага, като противозаконно увеличат имуществото си вследствие на продажбата на наркотични вещества и получената печалба. Това обстоятелство се установява от детайлните показания събрани в хода на съдебното производство по делото описващи механизма на снабдяване с наркотици, тяхната продажба, печалбата от тази дейност и отчетността, която се е водела от свид.И.А. и и свид.Р.М.. Освен това част от участниците в групата си набавяли средства и чрез извършване на грабежи, посредством които отнемали от пострадалите лица различни ценни вещи. Вторият квалифициращ деяниято признак, а именно че основната дейност на членовете на групата е била държането и продажбата на наркотични вещества на крайните потребители (извършването на престъпление по чл.354А, ал.1 и ал.2 от НК) се установява от показанията на свид.И.А., Р.М., Р.К., Д.М., свидетели с тайна самоличност №001, №01, №002, № 003,  №06 и №2.

От субективна страна подсъдимите К.И.М., В.В.Х., А.Г.К., К.И.П., Алексадър М.П., Д.Д.Д., М.А.Д., П.В.Е., П.Х.М. и Г.Р.Л. са извършили престъплението по чл.321, ал.3 от НК при форма на вината пряк умисъл, като са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са неговите обществено опасни последици и са искали настъпването им. Умисълът на подсъдимите е включвал представите, че поне три лица са съпричастни към една и съща престъпна структура и че принадлежат към организираната престъпна група. Същите са имали знанието, че престъпната група е създадена с цел да извършва престъпление по чл.354А, ал.1 и ал.2, чл.198, чл.199 и чл.129 от НК, както и с користна цел. Всеки един от подсъдимите е съзнавал противоправността на престъпното деяние и е целял настъпването на обществено опасните последици, като всеки от подсъдимите е съзнавал и деятелността на останалите членове в структурираната група и неговите действия са били насочени към реализиране на общия за групата резултат. Всеки от подсъдимите е имал съзнанието, че принадлежи към организираната престъпна група, знаел е, че членовете действат синхронизирано, както и че дейността им е насочена към осъществяването на други престъпления свързани с разпространението на наркотици, посегателство върху телесната неприкосновеност на различни лица и тяхната собственост чрез извършване  средни телесни поввреди и на грабежи, чрез които престъпления са целяли да си набавят незаконни доходи в немалък размер.

По отношение изложеното твърдение от СП, че Х.А.по прякор „Т.“ образувал престъпната група, предмет на разглеждане по настоящото дело, както и че ръководил същата съвместно с Х. В. от началото на месец януари 2008 г. до месец декември 2009 г., в хода на производството по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства в тази насока. Съгласно чл. 303 НПК, за да се постанови осъдителна присъда, тя следва да почива на доказани факти (а не на предположения) и обвинението следва да е доказано по несъмнен и категоричен начин. Този стандарт не е изпълнен по отношение на сочените действия на лицето Х.а..

Не се установи от доказателствата по делото лицето Х.А.да е съгласувал волите на три или повече лица от очертаната в обвителния акт група, с цел да бъдат създадени трайни взаимоотношения между тях, основани на целта да бъдат извършвани определена категория престъпления, наказуеми с лишаване от свобода за срок повече от три години. Освен това част от участниците в организираната престъпна група, които са осъдени за престъпление по чл.321, ал.3 от НК с присъда по НОХД №с 348/2010 г. по описа на СГС са признати за невиновни да са участвали група образувана от Х.А.. Съдебният акт е влязъл в сила е задължителен за настоящия съдебен състав, поради което не може да ререшава този въпрос.

 Не бе доказано в хода на съдебното следствие в необходимия доказателствен обем, Х.А. е действал и като ръководител на престъпното сдружение, а именно да е поставял общи или конкретни задачи на останалите членове на групата или пък да е давал други указания за осъществяване на поставените цели от групата. Напротив бе доказано, че управленските решения в групата за периода от началото на януари месец 2008 г. до 31.05.2009 г. са били вземани еднолично от лицето Х. Х.В. поп прякор И.И. Това лице също така е давало и разпорежданията на участниците в организираната престъпна група, как и по какъв начин ще бъдат реализирани престъпните цели за осъществяването, на които е създадена престъпната група, кой от подсъдимите какви функции следва да изпълнява, по какъв начин да се извършва снабдяването на членовете на групата с наркотични вещества, на каква цена да се продават те, както и какви суми и на кого следва да бъдат отчитане след продажбата им. Липсват доказателства и за това, Х.А.– „Т.“ да е давал разпореждания на участниците н наказателната бригада на кое лице да нанесат побой, с какви средства и колко тежък да е той. За това, че „Т.“ до края на 2008 г. е ръководил групата излага твърдения свидетел с тайна самоличност №001, в разпита му от съдебното поризводство на 12.11.2008 г. Този свидетел сочи, че Х.А.е бил на върха на пирамидата, а под него имало създадено нещо като изпълнително бюро.  

Свидетелят с тайна самоличност №003 разказва, че някога И.И.и Х.А.„Т.“ са били една организация представляваща остатъците от ВИС. Това твърдение също не е достатъчно, зада се приеме, че описаната в обвинителния акт организирана престъпна група е била образувана и ръководена от Х.А.– Т.. 

Свидетелят Р.М. в показанията си от досъдебното производство, които съдът е приобщил чрез прочитането им, е посочил, че ръководител на групата бил И.И.той е давал разпорежданията на свид.И. А., а той по веригата ги препредавал на свид.Р.М., който помагал на А.. Тези двама свидетели Р.М. и И.А, които всъщност са изпълнявали ключови роли в престъпното сдружение на склададжии,  зареждачи и  счетоводил - свид.А. не сочат лицето Х.а., да е имал каквото и да било отношение към създадената престъпна организация за разпространение на високорискови наркотични вещества на територията на гр.С. в очертаната от същите свидетели престъпна организация.

В показанията си свид.В.К., дадени на досъдебното производство и прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК (л.10-12, т.51 от ДП) разказва, че е ходил до гр.С. до жилището на Х.а., като е придружавал осъдения като ръководител на организирана престъпна група Й.Т., по прякор Д.П.“, зада му носят пари, получени вследствие продажба на наркотици. Тези гласни доказателствени средства обаче не установяват наличието на престъпни връзки между Х.А.и останалите подсъдими лица по делото, още повече същият да е извършвал действия по ръководене на организираната престъпна група, описана в обвинителния акт, с който е сезиран Специализирания наказателен съд.  

Свид.И. А., който е бил част от престъпното сдружение и приближен на И.И.категорично сочи, че не познава А. лично, както и не е присъствал на моменти, когато той е плащал възнаграждение на свои служители. С оглед на това и съдът е оправдал подсъдимите по делото в това число и тези, които е признал за виновни, да са участвали в организирана престъпна група,  образувана в началото на януари месец 2008 г. от Х.А.-  „Т.“ и оглавявана от него съвместно с Х. В. в периода от неустановена дата на месец януари 2008 г. до месец декември 2009 г. В разпита на свид.А. от досъдебното производство пред съдия от 25.02.2009 г. същият е заявил предположение, че над Х. В. в престъпната група стои „Т.“. В показанията си обаче дадени на 19.03.2019 г., в хода на съдебното производство, същият заявява, че знае за „Т.“ само по слухове и не е виждал лично „И.“ да работи с „Т.“. Също така заявява, че никога не е виждал и респ. не познава лице с прякор „Т.“.

 На следващо място не се установи от доказателствата събрани в хода на съдебното следствие подс.Л.С. да е бил съпричастен към вменената му престъпна дейност. Във внесения в съда обвинителен акт се сочи, че участието му в организираната престъпна група се изразявало във възложеното му от ръководителите на престъпното сдружение извършване на действия по ръководене на наказателната бригада на ОПГ /т.нар „групата на Ч.“/, като той контактувал лично с ръководителите на престъпната група и  получавал задачите си от тях, след което е предавал и организирал изпълнението на задачите на останалите членове на ударната бригада. Сочи се още, че впоследствие отчитал резултатите от изпълнението на задачите на ръководителите на престъпната организация. По делото единствено категорично е установено, че подс.С. познава Х.а., тъй като е работел първо като негов шофьор, а след това и като негова лична охрана (тези обстоятелства се установяват от събраните гласни доказателствени средства по делото). Липсват обаче каквито и да било доказателства, същият лично да е познавал и да е контактувал с Х. В. по прякор „И.“, който се сочи, че е бил един от ръководителите на групата до 31.05.2009 г. Не са налице също доказателства да е познавал и подс.Б.Б., който съгласно обвинителния акт е поел ръководството на групата, след изчезването на „И.“ за периода от 31.05.2009 г. до месец декември 2010 г.

           За подсъдимия С. говори свидетел с тайна самоличност №003 (л.1827-1828, т.5 от СП) като разказва, че същият бил охрана на Х.А.по прякор „Т.“, сочен в обвинителния акт като създател и ръководител на групата, но не знае да се е занимавал с противовозаконна дейност.

          Подс.Л.С. по прякор Л.„Ч.“ се споменава в показанията на свидетел с тайна самоличност №002 от досъдебното производство, дадени на 19.04.2010 г. който разказва, че подс.С. е бил в сянка в престъпното сдружение и е бил от ранга на „И.“, в смисъл, че е изпълнявал ръководна роля в престъпното сдружение.    

          Свидетел с тайна самоличност №001 разказва в показанията си от досъдебното производство, че Л.„Ч.“ е част от изпълнителното бюро на престъпното сдружение, но в съдебно заседание на 12.11.2018 г., когато е разпитан от съдебния състав, се отрича от тези свои думи като твърди, че знае само, че подс.С. е бил шеф на охраната на „Т.“ (Х.а.), но не знае дали е участвал в престъпната дейност на тази група.

          Свидетел с тайна самоличност № 07 в показанията си в досъдебното производство (л.40-41, т.47 от ДП) говори за Л.„Ч.“, който бил бияча на групата, управлявана от К.„Р.“, Б. „Б.“ и М.„М.“. В показанията на свидетел с тайна самоличност №10 от досъдебното поризводство се съдържат твърдения, че Л.„Д.“ е част от ударната бригада на групата. В съдебно заседание свидетелят прави уточнение, че не познава лично подс.Л.С., само е чувал за него и не знае всъщност с какво се занимава.

          По отношение на подс.Л.С. са експлоатирани специални разузнавателни средства за срок от 60 дни, считано от 15.10.2008 г. (т.11 от декласифицираните материали на ДП), 25 дни, считано от 19.11.2008 г. и 60 дни (т.10), считано от 19.12.2008 г. (т.9).  От записаните телефонни разговори, проведени от подс.С. може да се направи извода, че по-скоро подсъдимият е извършвал   системна дейност по отдаване на парични заеми срещу лихва на различни лица, отколкото да е участвал в организирана престъпна група с посочените в обвинителния акт лица, която да е била създадена за извършване на престъпления по разпространение на високорискови наркотични вещества, грабежи и нанасяне на средни телесни повреди. От телефонните разговори става ясно, че подсъдимите С. и Б. се познават и са близки познати (разговор №№32, 34, 50,56, 57, 58, 66, 81, 169, т.9).

          На следващо място всички показания на свидетели уличаващи подс.С. в участие в организирана престъпна група ръководена от И.И.са дадени от свидетели с тайна самоличност. С оглед  забраната въведена с чл.124 от НПК, както и принципа за равенство на оръжията в наказателния процес, съдът е поставен пред невъзможността да постанови осъдителна присъда само въз основа на показанията на Т.ва свидетели, които не се подкрепят от каквито и да било други доказателства по делото. Освен това и показанията на свидетелите с тайна самоличност, в които се разказва за извършвана престъпна дейност от подс.С., а това са АС №001, №07 и №002, не съдържат достатъчно информация и детайли за такава дейност, а именно от кога подс.С. участва в престъпната организация, какви са били неговите познанства и криминални контакти с останалите участници в групата и конкретно с ръководителя Х. В. и т.н. Установено е наличието единствено на връзка между подс.С. и Х.А.основана на трудовоправни или гражданско правни отношения, тъй като същият е работел за него като шофьор и лична охрана. Съдът на следващо място прие, че липсват достатъчно доказателства, които да обосноват извода, че действително Х.А.е образувал престъпното сдружение и го е ръководил съвместно с Х. В.. От това следва, че тези показания сами по себе си не съдържат достатъчно данни касаещи обективните и субективни признаци на деянието по чл.321, ал.3 от НК и дори и да бяха дадени от явни свидетели, те също не могат да са единствената основа за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подс.Л.С..

          По отношение на подс.К.Б. липсват каквито и да било доказателства същият да се познава с някое от останалите  подсъдимите лица, с изключение на подс.Л.С., което става ясно от записаните и приложени по делото телефонни разговори на подс.Б. за период от 60 дни, считано от 19.11.2008 г. (т.2 от декласифицираните материали). От съдържанието на същите обаче не може да се направи извода, че както Б., така и подс.С. са били съпричастни към вменената им престъпна дейност по участие в организирана престъпна група. Така в т.2, разговор №20 е проведен разговор между двамата подсъдими като подс.С. ползва телефон с №08899/900557, а подс.Б. 0889/900009, но същите говорят за провеждане на среща, а не за обстоятелства сочещи на участие в престъпно сдружение.

          По отношение на подс.Б. също са прилагани специални разузнавателни средства за период от 60 дни, считано от 19.11.2008 г., като веществените доказателствени средства от тях са приложени в т.2 от декласифицираните материали. От записаните телефонни разговори проведени от подс.Б. не може да се направи извода, че същият познава другите подсъдими лица по делото или поне част от тях  и за периода от януари месец 2008 г. до декември месец 2010 г. да е участвал в организира престъпна група с тези лица, както и да е отговарял за разпространението на наркотични вещества в региона на гр.П., така както се твърди в обвинителния акт.

В разпита на свид. Р.К. от досъдебното произвовдство, даден на 28.06.2012 г., прочетен на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.2 от НПК  - л.4-7, т.61 от ДП, същият разказва, че единствено е чувал, а не възпроизвежда информацията от свои лични наблюдения, че подс.К.Б. *** се занимава с наркотици в гр.П.. Чувал е също, че получава наркотиците от гр.С.. Сочи, че се знае в средите на наркоразпространителите, че е човек на „Ч.“ т.е. бандата на „И.“. Твърди, че лично не познава К.Б.. С оглед на така изложеното от свидетеля съдът намира, че същият единствено възпроизвежда слухове, които не могат да бъдат проверени, а не свои лични наблюдения. Свидетел с тайна самоличност №003 споменава К.Б. по прякор „К.“, и разказва, че знае, че е бил от приближените хора на Х.а., но не знае каквато и да била друга информация за него.

Свидетел с тайна самоличност №001, също споменава К.Б. „К.“, и го сочи като част от групата и изпълняващ функциите на отговорник за хората на групата от региона на гр.П.. Не е сигурен дали „К.“ е бил част от изпълнителното бюро на групата, но е бил близо до хората от изпълнителното бюро на организацията. Свидетелят с тайна самоличност №07 излага твърдения, че за района на П.отговаря К. по прякор „К.“, който също е част от групата на „Т.“.  

На следващо място при извършеното претърсване и изземване от дома на подс.Б. ***, не са открити и иззети каквито и да било доказателства имащи отношение към делото и сочещи на съпричастност на подсъдимия към организираната престъпна група, ръководена от И.И.

С оглед на така събраните доказателства липсват безспорни доказателства подс.Б. да е участвал в организираната престъпна група, за която му е повдигнато обвинение. Не са налице каквито и да било данни същият дори да е познавал Х. В., за който съдът с категоричност е установил, че е ръководил престъпното сдружение за времето от месец януари 2008 г. до 31.05. 2010 г. За подс.Б. разказват единствено свидетели с тайна самоличност, като е налице забраната закрепена в чл.124 от НПК, съдът да основава присъдата си само въз основа на Т.ва показания. Явният свидетел Р.К. от своя страна преразказва единствено слухове, без установен източник, които са непроверими, поради което и в тази част показанията  не следва да бъдат ценени.

 Сходно е положението и с подс.Б.Б. (по отношение на лицето производството е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради настъпила смърт), който се сочи в обвинителния акт, като лице, което поело ръководството на престъпната група след 31.09.2009 г. до декември 2010 г., след изчезването на Х. В.. Не се установи с необходимата доказателствена обезпеченост подс.Б.Б. да е ръководил престъпното сдружение от 31.05.2009 г. до декември месец 2010 г.  като е разрешавал извършването на дейностите в отделните направления и координирал същите, поставял и задавал общи и/или конкретни задачи при изпълнението на основните и вторичните престъпни дейности, изработвал или одобрявал планове за действие - за време, място, начин, средства, механизми, хора, създаване на алиби, осигуряване на охрана, отстраняване на възникнали проблеми. За лице с име Б.Б., сочен като Б. „Б.“, разказва свидетел с тайна самоличност №001. Свидетелят сочи, че Б. „Б.“ е бил член на изпълнителното бюро на групата, но липсват разпознавания, в които да е посочено конкретното лице и да направи съдът извода, че показанията касаят именно подс.Б.Б., с който да свърже и прякора Б. „Б.“. Следва да бъде отбелязано, че дори и свидетелят да е разпознал лицето и то да съвпада със самоличността на подс.Б.Б., това обстоятелство не води непременно до извода за участието на лицето в ОПГ.

За Б. „Б.“ говори и свидетел с тайна самоличонст №01, като сочи, че той бил убит. Сочи го като лейтенант, който отговарял за 6-ти район, но не твърди същият да е бил  ръководител на цялата група. Тук следва да бъде отбелязано, че липсват разпознавания и не е ясно дали идентичността на соченото от този свидетел лице, съвпада с тази на подс.Б.Б.. Този същият свидетел разказва, че при проблем лейтенантите в групата си вземали Ч. и биели хората с тях, като някъде режели и уши. Мъжете, които били членове на наказателната бригада режели уши предимно на шанаджийте. Липсват обаче доказателства Б. „Б.“ да е участвал в тези побои с чукове, като не е изяснена и неговата самоличност по делото.

За Б. „Б.“ разказва и свид.Д.М. в показанията си, дадени в хода на досъдебното производство, които са приобщени чрез прочитането им. В показанията си този свидетел сочи Б. „Б.“ като лицето, което поело ръководството на престъпното сдружение след като „Т.“ избягал от България. Установява също така наличието на връзка между Боби „Б.“ и осъдения К.К., чрез който това лице движело нещата в престъпното сдружение. Липсва обаче по делото направено разпознаване от свид.М., въз основа на което съдът да достигне до катерогичния извод, че лицето с прякоро „Боби „Б.“ е именно подс.Б.Б.. С оглед на обсъдените по-горе доказателства недоказано остава изложеното от представителите на държавното обвинение твърдение, че от 31.05.2009 г. до неустановена дата на месец декември 2010 г. лицето Б.Б. е ръководил очертаната в обвинителния акт организира престъпна група, поради което и подсъдимите са признати за невиновни в тази част на обвинението.

По отношение на подс.Р.Б. по прякор „С.“ не се установи в хода на съдебното следствие от събраните доказателства, същият да е бил част от описаната структура на организираната престъпна група, както и конкретно ролята, която подс.Б. се сочи, че е изпълнявал в нея. От доказателствата по делото не може да се направи и извода, че същият към 2008 г. е познавал което и да било от останалите подсъдими лица. Липсва каквато и да било доказателствена обезпеченост относно това, че наркотици от членовете на групата през инкриминирания период били разпространявани на територията на заведения, собственост на фирма „*“ ООД, чиито собственик към онзи момент е бил подс.Б..

Подс.Р.Б. се споменава като член на така нареченото „изпълнително бюро“ на ОПГ, което вземало решения касаещи дейността на престъпната организация, от свидетел с  тайна самоличност №001. Тези показанията в тази им част обаче са изолирани и не кореспондират с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства. Освен това в настоящия случай е приложима и забраната, закрепена в чл.124 от НПК, която не позволява осъдителната присъда спрямо едно лице да се основава само на показанията на свидетели с тайна самоличност.

Друг свидетел, който разказва за подс.Б. е свидетел с тайна самоличност№ 07 в показанията си от досъдебното производство (л.40-41, т.47), които съдът е приобщил. Същият сочи, че Р. с прякор „С.“ гравирал към групата на „Т.“. Същият държал заведения по Черноморието - „*“ „*“, „*“ и „*“, от където направил големи печалби от наеми, алкохол, наркотици и може би и проститутки. Освен, че за тези показания важи забраната на чл.124 от НПК и съдът не може да ги постави в основата на постановяване на една осъдителна присъда, те не уличават подс.Б. в това да е участвал в описаната в обвинителния акт организирана престъпна група. Това, че е „гравитирал“ и е виждан в обкръжението на „Т.“, не означава непременно, че двете лица имат установени помежду си престъпни връзки свързани с реализирането на престъпления по разпространение на наркотици, грабежи и средни телесни повреди, както се твърди в обвинителния акт. Свидетелите В.К. и Ц.А. говорят за лице с прякор Р.„Д.“, който отговарял за клубовете „*“, в които се предлагали проститутки и били собственост на Х.А.- „Т.“.  На първо място от съдържанието на тези показания не може да се направи безспорния извод, че тези двама свидетели имат впредвид именно подс.Р.Б.. Липсват извършени разпознавания по делото. На следващо място и двамата свидетели еднопосочно разказват, че Р.„Д.“ е отговарял за клубовете с проститутки на „Т.“, а съдът намери, че функциите по образуване и ръководене на организирата престъпна група от страна на Т.не са установени по безспорен начин. И на последното място предлагането на простититуки или извършването на дейност по чл.159А, или чл.155 от НК, не е включена в предмета на дейност на престъпното сдружение.

Единственото, което с категоричност е установено по делото е наличието на търговски и бизнес отношения между подс.Р.Б. и Х.а., а именно участието им като съдружници в различни търговски дружества или това, че подс.Б. изпълнявал длъжността „управител“ в търговски дружества, собственост на А.. От събраната по делото фирмена документация не може да се направи извода за извършвана от подс.Б. каквато и да било престъпна дейност. Също така следва да бъде отчетено и обстоятелството, че съдът не установи доказателства по делото и лицето Х.А.– „Т.“ да е образувал и ръководил за времето от месец януари 2008 г. до месец декември 2010 г. сочената в обвинителния акт организирана престъпна група.

Следва да бъде отбелязано също, че след извършено претърсване и изземване от дома на подс.Б. *** не са намерени и иззети вещи, които да имат отношение по делото. С оглед на обстоятелството, че липсват доказателства подс.Б. да е бил автор на повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, съдът го е признал за невиновен и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъплениепо чл.321, ал.-3, пр.2-ро и 3-то, т.2 вр. ал.2 от НК.

          Във връзка с горните изводи, съдът е признал за невиновнни и е оправдал подсъдимите К.И.М., В.В.Х., А.Г.К., К.И.П., Алексадър М.П., Д.Д.Д., М.А.Д., П.В.Е.П.Х.М.Г.Р.Л. да са участвали в организирана престъпна група образувана и ръководена от неустановена дата на месец януари 2008 г. до 31.05.2009 г. от ХНА, а от 31.05.2009 г. до месец декември 2010 г. ръководена от Б.Л.Б., тъй като не е доказано с необходимата доказателствена обезпеченост, тези лица действително да са имали съпричастност към описаната в обвинителния акт организирана престъпна група. Подсъдимите са признати за невиновни и за това, в организираната престъпна група да са участвали подсъдимите К.К.Б., Л.С.С., Р.П.Б., тъй като не се установи тези лица да са реализирали описаната в обвинителния акт престъпна дейност. Съдът призна горните подсъдими за невиновни и в това да са участвали в престъпното сдружение съвместно с лицата В.Й.Б., В. Г. Х., В. С. И., които са признати за невиновни с влязла в сила присъда по НОХД № С-348/2010 г., 31 състав, НО на СГС.  Постановената присъда е влязла в сила, поради което въпросът за вината на лицата, които са признати за виновни не може да бъде пререшаван.

 

ПО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.199, ал.1, т.3, предл.2 вр. с чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл.129, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извода, че подс.А.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.3, предл.2 вр. с чл.198, ал.1, пр.1 вр. с чл.129, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, като: На 24.01.2009 г., около 21.00 ч., ж.к. "***" в междублоковото пространство от бл.509 до бл.522 в гр. С., като извършител в съучастие с Л.И.Д.-извършител, и други неустановени към момента лица - извършители отнел чужди движими вещи – 1 (един) брой портфейл на стойност 15,00 (петнадесет) лева; булстат (картон) без стойност; картон - регистрация за земеделски производител без стойност; банкови сметки - картони без стойност; лична карта без стойност; свидетелство за управление на МПС и контролен талон без стойност; документ за автомобил без стойност; снимка без стойност; кредитни карти (ПИБ, ДСК и РББ) без стойност и парична сума в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, всичко на обща стойност от 5 015,00 (пет хиляди и петнадесет лева) лева от владението на Р.К.К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - с метални тръби нанесъл множество удари по главата, Т. и крайниците на К., като грабежа е придружен със средна телесна повреда с две травматични увреждания, а именно:

-разстройство на здравето, временно опасно за живота изразяващо се в проникване в черепната кухина, изразяващо се в три разкъсно-контузни рани на главата - многофрагментно счупване на черепа в лявата челна област и двете стени на челния синус,

 -разстройство на здравето, временно опасно за живота изразяващо се в открито счупване на левия показалец и счупване на средната фаланга на десния показалец представляващо трайно затруднение на движение на горните крайниците за срок по-голям от 30 дни.  

Авторството на деянието, мястото /в междублоковото пространство на чл.509 и чл.522/ в ж.к.***, гр.С. и датата на осъществяване е безспорно и несъмнено установено от показанията на свидетелите Р.К. – пострадал от престъплението, Л.А. – очевидец на случилото се и М.П., който помогнал на свид.Р.К. след грабежа. Показанията на тези свидетели от съдебното производство, а при свид.А. с оглед заявената липса на спомен и от досъдебното производство дадени пед съдия, са подредени и логични и си кореспондират както относно главните факти, така и относно детайлите касаещи случилото се. За част от изнесените факти от свид.К., дават показания и служителите на фирма „*“ – свидетелите Л.Ж., Х.Г. и С.А., който също са присъствали на мястото на извършване на престъплението. Картината на извършено престъпно деяние се доизгражда и от изготвения протокол за оглед на местопроизшествие от 24.01.2009 г., както и иззетите веществени доказателства, сред които е една метална тръба. Изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза установява вида и характера на причинените телесни увреждания на свид.К., както и механизма на тяхното причиняване.

От горепосочените доказателства може да се направи извода, че, че именно подс.А.П. в съучастие с Л.Д. е осъществил вмененото му престъпно посегателство, в резултат на което и оказана сила върху свид.К. са отнети различни движими вещи: 1 (един) брой портфейл на стойност 15,00 (петнадесет) лева; булстат (картон) без стойност; картон - регистрация за земеделски производител без стойност; банкови сметки - картони без стойност; лична карта без стойност; свидетелство за управление на МПС и контролен талон без стойност; документ за автомобил без стойност; снимка без стойност; кредитни карти (ПИБ, ДСК и РББ) без стойност и парична сума в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, всичко на обща стойност от 5 015,00 (пет хиляди и петнадесет лева) лева от владението на пострадалия, като за отнемането на вещите подсъдимият е употребил сила чрез нанасяне на множество удари с метални тръби по главата, Т. и крайниците на К., в резултат на които удари пострадалият е получил съставомерните увреждания.

Престъплението грабеж е съставно престъпление, което включва два акта, които са взаимно свързани, осъществени въз основа на едно решение и са насочени към една и съща цел. Грабежът осъществява съставите на престъпленията принуда по чл.143 от НК и чл.194, ал.1 от НК /Наказателно право, Особена част, Престъпления против собствеността на проф.А. Стойнов, издателство Сиела, 2009 г., стр.71/. Съгласно разпоредбата на чл.198 от НК основният състав на това престъпление е определено като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без негово съгласие, като за целта следва да е употребена принуда в двете или в една от двете й форми - сила или заплаха. Престъплението грабеж е довършено винаги, когато е реализирана принудата като начин за постигане на целта и е присвоена чуждата движима вещ. В разглеждания случай от обективна страна е безспорно установено, че при престъпното посегателство деянието е било довършено, тъй като подсъдимият А.П. в съучастие с осъденият Л.Д. и с други неустановени по делото лица, като извършители, са упражнили принудата под формата на сила, като са нанесли множество удари с метални тръби по главата, Т. и крайниците на К.. Използвайки сила подс.П. е прекъснал фактическата власт върху вещите, собственост на пострадалия Р.К. и е установил своята фактическа власт върху тях. Това се е случило докато съвместно с осъдения Л.Д. и други неустановено по делото лица са нанасяли побой над свид.К..

Безспорно е установено от обективна страна също така, че в резултат на упражнената принуда под формата на сила - нанесени удари по главата, Т. и крайниците на  свид.Р.К., той е получил телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в проникване в черепната кухина, изразяващо се в три разкъсно-контузни рани на главата - многофрагментно счупване на черепа в лявата челна област и двете стени на челния синус и разстройство на здравето, временно опасно за живота изразяващо се в открито счупване на левия показалец и счупване на средната фаланга на десния показалец представляващо трайно затруднение на движение на горните крайниците за срок по-голям от 30 дни.  

По смисъла на закона – чл.129, ал.2 от НК двете телесни увреждания представляват средни телесни повреди, ето защо  престъплението грабеж се квалифицира по по-тежко наказуемия състав на чл.199, ал.1, т.3, пр.2 от НК.

Подсъдимият А.П. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Същият е съзнавал, че инкриминираните вещи се намират във владението на пострадалия Р.К. и че са чужди, че владелецът не е съглА.те да му бъдат отнети, както и че това негово несъгласие го е преодолял, чрез употреба на физическа сила с помоща на осъдения Л.Д. и други неустановени по делото лица, нанасяне на побой с метални тръби по Т., главата и крайниците на пострадалия. Още при използването на силата подсъдимият П. е целял да установи своята фактическа власт върху отнетите вещи и то с намерение да ги присвои. Същият е имал знанието, че действа съвместно като извършител с осъдения Л.Д. и други неустановени по делото лица, както и че чрез силата, което е употребил по отношение на пострадалия му е причинил сериозни телесни увреждания, а именно две средни телесни повреди и множество леки телесни повреди.

 Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установи, по категоричен и безспорен начин твърденията изложени в обвинителния акт, а именно, че на 24.01.2009 г. в гр. С., В. събрал част от участниците в ръководената от него престъпна група - А.М.П., Ц.П. М., Л.М.К., Л.И.Д.. Не бе установено  с посочените в НПК доказателствени средства и на срещата В. да ги уведомил, че заедно с ХНАса решили  свид.К. да бъде наказан и В. да е разпореждал на горепосочените лица свидетеля К. да бъде наказан, като му бъде нанесен побой и му бъдат отнети намиращите се в него вещи. Не бе установено също така, че действително да е била осъществена описаната в обвинителния акт среща между изброените лица и Х. В. по прякор „И.“ и същият да е направил твърдяните в обвинителния акт изявления. Действително категорично по делото от показанията на свид.К. и свид.А. се установява, че  след като бил издърпан от камиона от подс.А.П., той му казал „Имаш много поздрави от И.!“. Така отправената реплика обаче не е достатъчна, зада се приеме, че Х. В. е участвал в реализиране на деянието като подбудител.

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от НК подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъпление. В хода на съдебното производство не бе установено двете сочени лица като подбудители Х. В. и Х.А.да са извършили каквито и да било действия по склоняване на подс.П. да извърши престъплението – да са го убеждавали, да са му разпореждали от гледна точка на това, че същите се сочат като ръководители на престъпното сдружение и др. При обсъждане на доказателствата и на обвинението за престъплението по чл.321 от НК съдът намери, че липсват доказателства първо Х.А.да е образувал  организираната престъпна група, както и да я е ръководил съвмество с Х. В. за времето от месец януари 2008 г. до 31.05.2009 г., от което следва, че няма каквото и да било отношение към инкриминираните с обвинителния акт престъпления.

Съдът на следващо място е оправдал подс.П. да е действал при извършване на престъплението като извършител в съучастие с Л.М.К. и Ц.П. М.,  които да са действали като извършители. Тези две лица са признати за невиновни с влязла в сила присъда по НОХД № С 348/2010 г. по описа на СГС, поради което въпросът за тяхната вина е окончателно решен и не може да бъде пререшаван от настоящия съдебен състав. Или с други думи постановената от СГС съд присъда, която е влязла в сила, има материална законна сила (сила на пресъдено нещо). Тя е задължителна по отношение на всички учреждения юридически лица, длъжностни лица и граждани, съгласно чл.413 от НПК.

Съдът е признал подсъдимия П. за невиновен в това деянието да е извършено в изпълнение решението на организирана престъпна група, а именно същото да се квалифицира по чл.199, ал.1, т.5 от НК. В случая е налице единствено първата базова предпоставката, за да е налице реализиран такъв престъпен състав. Както съдът посочи по-горе в мотивите си  налице са достатъчно и то убедителни доказателства, от които да се направи извода, че 10 от 13-те лица, по отношение на които се води към момента наказателното производство, са участници в организира престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.198, чл.199, чл129 и чл.354А, ал.1 и ал.2 от НК. Втората предпоставката, зада бъде реализиран този квалифициран състав на грабежа е организираната престъпна група да е взела решение за извършване на конкретното престъпление, а не по принцип да е взела решение, за какви престъпления нейните участници съгласуват волите си. Липсват събрани по делото доказателства кога и кои членове на престъпното сдружение са взели решение за извършване на грабеж над свид.Р.К.. Липсват доказателствени източници, от които съдът да направи също така извода, че това решение е взето от двете лица сочени като ръководители на групата Х.А.и Х. В. и е достигнало до знанието на участниците в престъпната организация от Х. В..

 

ПО ОБВИНЕНИЕТО за престъпление по 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, пред. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2, вр. ал.1 от НК, по отношение на подс.В.Х..

Съдът е признал подсъдимия В.В.Х., за НЕВИНОВЕН: В това, че през периода 04.11.2010 г. - 07.11.2010 г. в гр.С. при условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състав на едно и също престъпление са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение и разпространил наркотични вещества, като деянието е извършено в изпълнение решението на организирана престъпна група, както следва:

- В това, че на 04.11.2010 г., в гр. С., на улицата, в светлата част на деня без надлежно разрешително, съгласно Регламент (ЕО) 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ДВ, бр.30/1999 г., изм. бр. 63 от 2000 г., бр.74, 75 и 120 от 2002 г. и бр. 56 от 2003 г.) "растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" държал на публично място с цел разпространение и разпространил, като предоставил безвъзмездно на анонимен свидетел с № 06 високорискови наркотични вещества, а именно: - 0,32 гр. кокаин със съдържание на активен наркотично действащ компонент (кокаин) - 13% ; - 0,32 гр. кокаин със съдържание на активен наркотично действащ компонент (кокаин) - 13%; - 0,64 гр. коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5%; - 0,58 гр. амфетамин със съдържание на активен наркотично действащ компонент 3% - на обща стойност 72,44 лв. (седемдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки).

-В това, че на 07.11.210 г., в гр. С., кв. „*", без надлежно разрешително, съгласно Регламент (ЕО) 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ДВ, бр.30/1999 г., изм. бр. 63 от 2000 г., бр.74, 75 и 120 от 2002 г. и бр. 56 от 2003 г.) "растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" държал на публично място, с цел разпространение и разпространил - предоставил безвъзмездно на анонимен свидетел с № 06 – високорискови наркотични вещества, а именно: - 0,21 гр. хероин; - 0,18 гр. хероин;  - 0,3 гр. хероин; - 0,20 гр. хероин. Определеното общо нето тегло е 0,82 гр. хероин, със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 45% - на обща стойност 73,80 лв. (седемдесет и три лева и осемдесет стотинки), поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, пред. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2, вр. ал.1 от НК.

          Доказателствата, на които се крепи това обвинение, са показанията на свидетел с тайна самоличност № 06 и приемо- предавателните протоколи от 05.11.2010 г., (л.36, т.47 от ДП) и 08.11.2010 г. (л.39, т.47 от ДП), с които същият е предал наркотични вещества на прокурор Е. Галипонов от СГП и изготвените по делото физико-химична експертиза и съдебно-оценителна експертиза. По отношение на показанията на свидетел с тайна самоличност №06, съдът е преценил, че следва да цени тези, които е дал в хода на досъдебното производство, находящи се на л.34-35, т.47 и л.37-38, т.47 от ДП и които са приобщени чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Тези показания са прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, тъй като в съдебно заседание свидетелят ги отрича и заявява диаметрално различни факти. Съгласно разпоредбата на чл.124 от НПК осъдителната присъда не може да почива само на показанията на свидетели с тайна самоличност. Следва да бъде отчетено, че в случая е приложима и забраната на чл.281, ал.8 от НПК, осъдителна присъда да се основава само на показания прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК. Настоящата хипотеза е точно такава, лице, чиято самоличност е скрита се е явило в СГП и е предало доброволно на две дати 05.11.2010 г. и 08.11.2010 г. наркотични вещества на прокурор Е. Галипонов от СГП като е заявило, че ги е купило от подс.В.Х.. Впоследствие това лице се е отрекло от показанията си в хода на съдебното производство. По отношение на така извършените противозаконни сделки липсват каквито и да било други доказателства, с които евентуално да бъдат проверени показанията на свидетеля с тайна самоличност и да се изгради една верига от доказателства, сочеща към безспорния извод за  виновността на подс.Х.. Наркотичните вещества, които са предадени доброволно, са приобщени към материалите по делото и представляват веществени доказателства. Те обаче са производни на показанията на свидетеля с тайна самоличност, доброволно предадени са от него и произтичат от него, а не са независими доказателства, изхождащи от друг различен доказателствен източник. Изводът за виновно поведение следва да се обоснове с достатъчни по обем и в логична последователност преки и/или косвени доказателства. С оглед на всичко гореизложено и липсата на достатъчно доказателтва, които да сочат, че подс.В.Х. е извършил вмененото му престъпление по чл.354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, пред. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2, вр. ал.1 от НК, съдът на основание чл.304 от НПК го е признал за виновен и го е оправдал по така повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.

 

          ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТНИЦИТЕ:

         

          Съдът намира за неоснователни възраженията на адв.Т., изложени в хода на съдебните прения по делото, по отношение на това, че липсват достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че подзащитният й е извършил деянието, за което е обвинен. По делото са събрани многобройни доказателства, които взаимно се допълват и водят до безспорния извод, че подс.П. е извършил деянието, з което му е повдигнато обвинение с внесения в СНС обвинителен акт с правна квалификация по чл.321 от НК. От показанията на свидетелите Р.К. – от 28.06.2012 г. (л.4-7, т.61 от ДП), които са прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК и са в корелация с протокол за разпознаване (л.18-19, т.61 от ДП), показанията на свидетеля  Д.М. - от досъдебното производство и свидетелите с тайна самоличност №001 от съдебното и досъдебното производство, №003 и №002 - от досъдебното производство, може да се заключи, че действително подсъдимият е бил част от организираната престъпна група, ръководена от И.И.като е бил приближен до ръководителя, заемал е едно сравнително високо място в йерархията на престъпната организация и е разпространявал наркотици, предимно под район на 06 РПУ – СДВР, в района на „*“. Същият имал и създадена мрежа от дилъри, които продавали наркотици за него. Действително свидетелят К. не е изложил факти касаещи подс.П. при разпита му в съдебното производство, но същият е заявил, че поддържа всички показания, които е дал по делото пред разследващ полицай и пред съдия. Съдът не е съглА.с възражението на адв.Т., че свид.К. дава показания единствено по слухове. Действително същият сочи, че лично не е виждал подсъдимият да разпространява наркотици и отговора на въпроса „Защо?“ следва логически от разпита, а именно защото свидетелят твърди, че подс.П. винаги е бил „на ниво шеф“ в организираната престъпна група, за която разказва и функциите му са били да дава разпореждания и заповеди на стоящите под него в йерархията улични дилъри, да разпределя наркотичните вещества между тях и след това да събира парите от извършените продажби. Става ясно също така от показанията на този свидетел, че има знанието, от свои лични наблюдения, тъй като се е движил в обкръжението на „И.“ и си купувал наркотици от него или от негови дилъри. Тези твърдения на свид.К. са във взаимна връзка и синхрон с показанията на свидетел с тайна самоличност №001, който разказва в показанията си от 24.02.2009 г., че отговорник на бригадата от групата на „И.“ за „6-ти район“, която разпространява всякакъв вид наркотици е подс.П. по прякор „М.“. Свидетелят дава информация също така за конкретни лица с техните прякори, които работят за „М.“. С тези показания си кореспондира и заявеното от свидетеля Д.М. в показанията му от досъдебното поризводство, на свидетел с тайна самоличност № 003 от досъдебното производство и показанията на свидетел №002 от досъдебното производство, за които гласни доказателствени средства, съдът по-горе в мотивите си, се е обосновал подробно защо кредитира.

          С оглед доказване на престъплението по чл.321, ал.3 от НК следва да се отбележи, че не е необходимо по делото да са събрани доказателства – гласни или писмени Т.ва, които да удостоверяват непременно момента на даването на съгласие от подсъдимия за участие в организирана престъпна група. За наличието на този престъпен състав както от обективна, така и от субективна страна, е достатъчно  да са събрани доказателства за действията на лицето, които обективират неговото съгласие и воля да участва в конкретно престъпно сдружение и желанието му да преследва престъпните цели, които си е поставило то на конкретна дата или период от време, като за подс.П. е да участва в разпространението на наркотици и да получава доходи от тази престъпна дейност.

          По отношение на показанията на осъдените лица по делото, разпитани като свидетели, съдът ги е обособил в отделна група и е изразил своето становище защо не ги кредитира с доверие и респ. не гради изводите си на тях.

          Съдът в пълнота възприе аргументите изложени от адв.Н. и адв.Н., касаещи обвинението на техния подзащитен – подс.Л.С. с едно изключение – изразеното възражение от адв.Н. по отношение на протокол за разпознаване от 27.06.2012 г. Това възражение съдът го е обсъдил при разглеждане на събраните по делото доказателства и техната доказателствена стойност.

           Съдът намира възраженията на адв.А., защитник на подс.М.Д., изтъкнати в хода на съдебните прения за наличието на тенденциозно водене на досъдебното производство, за неоснователни. По отношение на кардиналната промяна на показанията на част от свидетелите с тайна самоличност в хода на съдебното производство, съдът е взел отношение при обсъждане на доказателствата по-горе в мотивите си. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени в съдебна фаза доказателства може да се направи безспорния и несъмнен извод за това, че подс.М.Д. по прякор „Т.“ е автор на престъплението по чл.321, ал.3, т.2 от НК. Този свой извод съдът гради въз основа на следните доказателствени източници: показанията на свидетелите Р.К., И. А., свидетели с тайна самоличност №001, №01 и №2. Действително свидетелят К. в показанията си пред съда, не споменава името на подс.М.Д., но в показанията си дадени на 28.06.2012 г. пред разследващ полицай, инкорпорирани от съда чрез прочитането им, същият ги потвърждава, като разяснява, че липсата на спомен се дължи на изминалия дълъг период от време от събитията, за които му се задават въпроси, както и на големия членствен състав на престъпното сдружение, за което разказва и активната дейност на неговите членове в един продължителен период от време от две години. Освен това този протокол за разпит е в пълен синхрон и си кореспондира и с протокола за разпознаване на подс.Д. от свид.К. от 28.06.2012 г. Изразеното становище от адв.А., че една осъдителна присъда не може да се основава само на показания на свидетели, прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК и на показанията на свидетели с тайна самоличност, принципно не е правилно и не почива на закона. В действителност осъдителен съдебен акт, законодателят е забранил да почива само на показания на свидетели дадени пред разследващ полицай, приобщени чрез прочитането им, съгласно чл.281, ал.8 от НПК или само на показанията на свидетели с тайна самоличност. Следователно възможно е съчетаването на двата способа за доказване  - разпит на явни и на тайни свидетели и достигане на съда въз основа на тях до извода, че следва да постанови осъдителен акт. В показанията пред разследващ полицай и пред съдия свидетелите Р.К. и И. А. изчерпателно, убедително и логически последователно пресъздават престъпната дейност на всеки един от членовете на престъпната група, които познават и като цяло механизма на действие на цялата организация. Същите в показанията си описват конкретно дейността на  подс.Д. в организираната престъпна група. Тези показания се допълват от показанията на свидетелите с тайна самоличност №001, №01 и №2, същите допринасят в пълнота да бъде разкрито и документирано поведението на подс.Д. и неговото участие за времето от неустановена дата на месец януари 2008 г. до месец декември 2010 г. в организирана престъпна група, ръководена от Х. В. по прякор „И.“. Съдът намира, че твърденията на адв.А. за тенденциозност на воденото разследване не намират почва в материалите по делото. От процесуална гледна точка материалите по делото се състоят от многократно обединявани, разделяни и отделяни  материали по различни досъдебни производства. Така разпита на свид.К. пред съдия е извършен с оглед извършеното спрямо него престъпление по чл.199 от НК и респ. изявленията му са концентрирани в тази насока. Впоследствие след като материалите са обединени с материалите по разследване касаещо наличието на организирана престъпна група са снети показания от този свидетел и той е разказал какво знае за престъпното сдружение и неговите членове. Същото е положението и при свид.А.. По отношение на възражението на адв.А., че като свидетели са разпитани лица, които е следвало да бъдат привлечени към наказателна отговорност, правомощието за това кои лица да бъдат обвинени в извършването на престъпление, е единствено на прокуратурата.Това правомощие е записано в чл.127 от Конституцията и чл.46, ал.1 от НПК и съдът няма възможност да се намесва в него и да дава указания на прокурора на кои лица следва да бъде търсена наказателна отговорност. Разбира се показанията на Т.ва свидетели следва внимателно да бъдат преценявани през призмата на това, че същите са участвали в реализирането на престъпна дейност, като са направи анализ дали чрез свидетелстването си те не искат да прикрият свое престъно поведение.

          Адвокат И., служебен защитник на подс.П.М. в хода на съдебните прения иска съдът да признае за невиновен подзащитния му по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, 2 и 3, т.2 вр. ал.2 от НК. Адв.И. сочи, че името на подзащитния му се споменавало само от един свидетел и това бил – свид.И. А.. Това твърдение на адв.И. не отговаря на обективната действителност и събраните по делото доказателства. Действително свид.А. сочи подс.М. като лице, на което давал за разпространение на марихуана,  тъй като същият отговарял за разпространението на това високорисково наркотично вещество в престъпната група. Обстоятелството, че подсъдимият е бил част от престъпната група за периода от неустановена дата на месец януари 2008 г. до декември 2010 г. се установява и от показанията на свид.Р.К., свидетел с тайна самоличност №001, №01 и направените от същия разпознавания. Обстоятелството, че подсъдимият се е занимавал в посочения период от време с разпространение на наркотични вещества се потвърждава и от справката му за съдимост. Видно от същата подс.М. е осъждан по НОХД № И-4244/2009 г. по описа на СРС, по което е одобрено споразумение с определение, влязло в сила на 04.12.2009 г., с което подс.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354АА, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, за това, че на 15.06.2009 г., около 00,30 часа в гр.С. в лек автомобил – Голф“ с ДК №* без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества марихуана и амфетамин на обща стойност 99,24 лева и му е наложено наказания „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване. От гореизложеното следва, че подс.М. е продължил да се занимава с тази противозаконна дейност по разпространение на високорискови наркотични вещества и след неутрализиране на  част от участниците в организираната престъпна група на 31.05.2009 г. Видно отново от справката за съдимост на лицето, същото е осъждано и за друго престъпление свързано с наркотици по НОХД №5662/2011 г., за това, че на 12.08.2011 г., държал високорискови наркотични вещества – амфетамин без надлежно разрешително с цел разпространение – престъпление по чл.354А, ал.1, изр.1, предл.4, алт.1 от НК. Адв.И. намира, че липсват достатъчно доказателства за информираност на подзащитния му, че участва в организирана престъпна група. От изброените по-горе доказателствени източници се установява, че подс.М. е имал организационни връзки поне с още двама участници, а именно подс.М.Д., който освен участник в групата на И.И.му е и братовчед. Освен това може да се направи безспорвния извод, че той лично е комуникирал с И.И.и бил един от доверените му и най-отдавнашни дилъри на наркотици предимно на марихуана и амфетамин. Същият е бил наясно със структурата на групата, като е бил един от първите участници привлечени от „И.“ да разпространяват за неговата група, тъй като имал опит в тази престъпна дейност.

          По отношение на възражението на адв.И. за това, че е нарушено правото на защита на подзащитния му М., тъй като внесения в съда обвинителен акт страда от пороци, съдът намира същото за неоснователно. Представителите на прокуратурата са посочили, кои извършени действия от подсъдимия намират, че покриват от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е обвинен с обвинителния акт. Съдът намира, че обвинителният титул отговаря на заложеното съдържание в разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК и ТР №2/07.10.2002 г. на ВКС по т.д.№2/2002 г. на ОСНК.

          По възраженията на адв.К. и адв.К. за нередовност на обвинителния акт – възраженията следва да бъдат обсъдени в аспекта на допуснато съществено, отстранимо процесуално нарушение, доколкото в случай, че липсват конкретно посочени фактически действия на подзащитните им подс.Д. и подс.М. по осъществяване на престъпленията, за които са обвинени, то обвинителен акт не отговарял на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и на тези посочени в ТР №2/07.10.2002 г. на ВКС по т.д.№2/2002 г. на ОСНК. Липсата на точно и ясно обвинение, както фактическо, така и правно такова, би довело до невъзможността на подсъдимия да разбере обвинението и да изгради адекватно защитата си срещу него. Според съда фактическите обстоятелства изложени в обвинителния титул макар и твърде пестеливи и схематични, покриват процесуалния стандарт зададен с разпоредбата на наказателно процесуалния закон, както и съдебната практика. По отношение на подсъдимите Д. и   М. в обвинителния акт са описани макар и съвсем схематично фактическите действия, които представителят на прокуратурата е намерил, че се субсумират под нормата на чл.321, ал.3 от НК по отношение на тези двама подсъдими. В обвинителния акт е описана структурата на организираната престъпна група, предмета на осъществяваната престъпна дейност, участниците в нея и функциите на всеки един от участниците, периода и мястото на действие. Така направеното описание в обстоятелствената част съдържа минимално изискуемите елементи от обективна и субективна страна на престъплението по чл.321 от НК. С оглед на гоеризложеното съдът намира направените от адв.К. и К. в сочената насока за неоснователни.

          По отношение на подс.Д.Д., адв.К. в пледоарията си в хода на съдебните прения, иска съдът да признае подзащитният й за невиновен по повдигнатото му обвинение и да го оправдае. Намира, че от доказателствата по делото не може да се изведе извода за съпричастността на подзащитният й Д. към престъплението по чл.321, ал.3 от НК. Съдът намира така изложените аргументи от адв.К. за непочиващи на събраните по делото доказателства. По безспорен и несъмнен начин участието на подс.Д. се доказва от паказанията на свидетелите И. А., който с нужната категоричност заявява, че в лично качество му е известно, че подс.Д. е част от наказателната бригада на групата на И.И. Тези твърдения не остават изолирани и неподкрепени от други доказателства по делото. Те са във взаимна връка и си кореспондират със заявеното от свидетел с тайна самоличност №2 и свидетел с тайна самоличност № 001. Освен това от показанията на свид.Р.К. се установява, че на 24.01.2009 г. подс.Д. се е намирал на мястото, където е бил извършен грабежа спрямо него, заедно с подсъдимия А.П. и осъдения Л.Д., и двамата част от „наказателната бригада“ на престъпното сдружение. От горното следва, че подс.Д. се познава с тези две лица и неслучайно се е намирал на местопрестъплението, като дори и пристигнал съвместно с тях. Противно на становището на адв.К. за наличието на противоречие между показанията на свид.А. в множеството му разпити от досъдебното производство, съдът не установи наличието на Т.ва. В разпитите проведени на различни дати и по различни досъдебни производства, които са били разделяни, обединявани или са отделяни материали от тях, фокусът на разследването е бил насочен към различни обстоятелства, поради което и част от показанията на свидетеля са с различно съдържание. В никакъв случай обаче показанията не са взаимно противоречиви, и изключващи се, напротив твърденията изложени в тях взаимно се допълват и доизграждат цялостната картина на организираната престъпна група ръководена до 31.05.2009 г. от Х. В., а след това от подс.К.М. до декември месец 2010 г. Видно от материалите по делото членствения състав на организираната престъпна група е голям  над 20 души, така, че напълно естествено е във всички свои показания свид.А. да не е обхванал и посочил всеки един от членовете на същата.

          Адв.К. в предоарията си се позовава и на показанията на свид.Асен К., като отговор относно това защо съдът не кредитира с доверие тези показания,  е дал по-горе в мотивите си.

          По отношение на изложените аргументи от адв.К. касаещи липсата на доказателства подзащитният й Р.Б. да е съпричастен към вмененото му престъпление по чл.321, ал.3 от НК, съдът намира същите за основателни и почиващи на събрания и проверен в хода на съдебното производство доказателствен материал, поради което не следва да ги обсъжда поотделно.

          По възраженията на адв.Г., защитник на подсъдимия П.Е.  намира, че по делото не са събрани доказателства и не е доказана по никакъв начин описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Сочи, че липсват доказателства за участието на подзащитния й Е. в описаната в обвинителния акт организирана престъпна група. Излага агументи, че по делото не били установени срещи или разговори на подзащитния й с другите подсъдими, сочени като участници в организираната престъпна група. Съдът намира така изложените  аргументи за неоснователни. От събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото се установява, че подсъдимия П.Е. освен пристрастията си към ФК „Л.“ и работата му в магазина на този клуб, активно се е занимавал и с разпространението на високорискови наркотични вещества. От доказателствата по делото се установи, че през месец януари 2008 г. на неустановена дата, той бил привлечен за участие в организираната престъпна група от Х. В., а не от соченото в обвинителния акт лице Б.Б.. Подс.Е. постоянно е контактувал с В. във фен клуба на ФК „Л.“ на ул.“*“ в гр.С., където ръководителят на групата пребивавал ежедневно, а подс.Е. работел. Това, че подсъдимият Е. е участвал в инкриминираната с обвинителния акт организирана престъпна група се установява от показанията на свидетелите И. А. и Д.М., както и свидетели с тайна самоличност № 001 и №01. Това, че подсъдимият е бил привлечен да участва в организираната престъпна група ръководена от И.И.се установява именно от показанията на тези свидетели, които са логични, подредени и взаимно кореспондиращи си. Действително тези свидетели не изнасят факти кога точно  подс.Е. е взел решение да участва в групата и кога и на каква среща му е било отправено такова предложение, тъй като не са присъствали на такава. Същите обаче описват действията на подс.Е. по разпространение на наркотици, които са съгласувани и координирани с ръководителя и с останалите участници на групата.

          Адв.Г. детайлно обсъжда показанията на свидетелите Р.К., И. А., свидетели с тайна самоличност №001, № 09, които съдът е анализирал и е посочил кои показания и защо кредитира с доверие. С оглед на това намира, че не следва да преповтаря изложените по-горе аргументи. 

          По възраженията на адв.В., защитник на подсъдимия Г.Л., съдът намира същите за неоснователни. По отношение на изложените аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на обвинителния акт, а именно липсата на фактическа обстановка, касаеща участието на подс.Л. в описаната организирана престъпна група, съдът намира същите за неоснователни. Прокурорите съставили инициращия съдебното поризводство документ са посочени фактическите действия извършени от подс.Л., които намират, че се субсумират под нормата на чл.321, ал.3 от НК.

          Съдът противно на становището на адв.В. намира, че събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие, подкрепят обвинителната теза. Изводите за участие на подс.Г.Л. в очертаната престъпна организация създадена с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, причиняване на средни телесни повреди и грабежи се извеждат от показанията на свидетелите Р.К., И. А., Д.М.  и свидетели с тайна самоличност №001 и №03. В пледоарията си адв.В. неправилно интерпретира показанията на свид.Р.К., за това, че същият твърди  пред съда, че участва в групи за разпространение на наркотици. Съдебният състав не установи наличието на такова твърдение. Също така излага и твърдения, че същият бил известен като свидетел на прокуратурата, което обстоятелство не е обективирано по делото с каквито и да било доказателствени средства и представлява единствено правене на внушение насочено към дискредитиране показанията на този свидетел.  

          Съдът намира възражението на адв.В. по отношение на това, че показанията на свидетелите (в частност на свидетели с тайна самоличност №01 и №002, които адв.В. сочи) са манипулирани, като неоснователни. Обикновено разпитът на свидетел след като му бъде снета самоличността и му бъдат разяснени правата и задълженията в качеството на свидетел, започва с покана към лицето под формата на свободен разказ да разкаже какво знае за определени събития или хора. На последната покана явно се дължи и отговора на посочените от адв.В. свидетели.

          По възраженията на адв.К., защитник на подсъдимия К.М., съдът намира същите за неоснователни

Противно на твърденията на адв.К., че липсват доказателства, касаещи участието на подзащитния му в описаната в обвинителния акт организирана престъпна група, намира, че Т.ва бяха събрани в хода на съдебното предствие по делото. Това са показанията на свидетелите И.А. и свидетели с тайна самоличност №001 и №002, които са логични, подредени и си кореспондират помежду си. По отношение на това кои показания на разпитаните по делото свидетели съдът цени е обсъдил този въпрос по-горе при доказателствения анализ, поради което не следва да го преповтаря във връзка с възраженията на адв.К.. По отношение констатираното противоречие между показанията на свид.И. А. и неговата съпруга –свид.Д.А., съдът намира, че такова липсва. Тази свидетелка единствено съобщава за дейността на съпруга й – свид.А. и Х. В. по разпространение на наркотици. Същата не е запозната с тази противозаконна дейност, напротив страняла е от нея, поради което и не  знае и респ. Не излага твърдения подсъдимите А.К. – Т., В.И. - Ц. и П.Е. – П.да са извършвали дейност по разпространение на наркотици и да са принадлежали към престъпната група,  в която участва и съпруга й.

По възраженията на адв.Г., защитник на подсъдимия В.Х., съдът намира същите за неоснователни. Защитникът излага аргументи за недоказаност на обвинението на подзащитния си за извършени престъпления по чл.321, ал.3 от НК и чл.354А, ал.2 от НК. Съдът намира, че за участието на подс.Х. в очертаната в обвинителния акт организирана престъпна група може да се направи извода въз основа на показанията на свидетеля Д.М., както и от свидетели с тайна самоличност  №001, №03 и №002. От показанията на свидетел с тайна самоличност №06 от досъдебното производство, които съдът е инкорпорирал, чрез прочитането им, пък може да бъде направен извода, че подс.Х. действително се занимава с наркоразпространение и продава високорискови наркотични вещества, които достигат до крайния потребител. По отношение годността на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът се е произнесъл при анализа им по-горе в мотивите, поради което намира, че не следва да го повтаря.

Съдът намира, че не следва да обсъжда възраженията на адв.В., изтъкнати в хода на съдебните прения, тъй като е достигнал до същия извод като защитника, че подсъдимия К.Б. следва да бъде признат за невиновен и правдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.321, ал.3 от НК, поради липса на каквито и да било доказателства за неговото участие в соченото престъпно сдружение.

По възражениета на адв.К., защитник на подсъдимия А.П.. Адв.К. в пледоарията си прави детайлен анализ на събраните по делото гласни доказателства, по отношение на достоверността, на което съда вече е изразил своето становище по-горе в мотивите и не следва да го повтаря.

По отношение на отправената критика към внесения за разглеждане обвинителен акт по делото, а именно, че в диспотизивната част на обвинителния акт  по отношение на 18-те подсъдими лица са били включени лица, които още с внасянето на обвинителния акт в СНС са имали влязла в сила оправдателна присъда за участие в организирана престъпна група, постановена по НОХД № С 348/2010 г. по описа на 31-ви състав на СГС и това са В.Х., В.Б. и В.И., съдът намира същата за основателна. Действително по отношение на посочените от адв.К. лица е постановена влязла в законна сила оправдателна присъда №15/18.07.2012 г. от СГС и имената на тези лица не е следвало да фигурират в разглеждания обвинителен акт. Така констатираното представлява нарушение на процесуалните правила, но не е съществено по своя характер, като съда е оправдал осъдените подсъдими по настоящото дело да са участвали в престъното сдружение съвместно с горепосочените лица, тъй като влязлата в сила присъда има сила на пресъдено нещо и въпросът за вината на лицата не може да бъде пререшаван. 

Основателно се явява възражението изложено от адв.К. по отношение на допуснато нарушение при изготвянето на обвинителния акт, състоящо се в това, че в диспозитивите на подсъдимите лица присъства обвинение, че организираната престъпна група е образувана от ХНА, при положение, че с Решение №17/25.02.2013 г., постановено по ВНОХД № П-119/2021 г. по описа на АС - С. на осн. чл.337, ал.1, т.1 и т.2 и чл.338 от НПК присъдата на СГС е изменена и признатите за виновни подсъдими Л.К., Ц. М., Асен К. и И.И. са признати за невиновни да са участвали в организирана престъпна група образувана от Х.а.. Следователно този въпрос е решен окончателно и не би следвало да фигурира в обвинителния акт по НОХД №617/2014 г. по описа на СНС. Констатираното от адв.К. представлява нарушение на процесуалните правила, но не е накърнило по съществен начин правото на защита на подсъдимите и е изправено с постановената присъда, като съдът е оправдал подсъдимите да са участвали в организирана престъпна група образувана от Х.а.. Доказателствата, които по безспорен и категоричен начин сочат, че подс.П. и участвал в организираната престъпна група, предмет на разглеждане по настоящото дело, са показанията на свидетелите Р.К., свидетели с тайна самоличност №001, №01 и №2. За това, че именно подс.П. е автор на престъплението с правна квалификация по чл.199, ал.1, т.3 от НК извод може да се направи от показанията на свидетелите Р.К., Л.А., М.П., както разпитаните като свидетели служители на фирма „Волф“ – Л.Ж. и Х.Г., изготвения протокол за оглед на местопроизшествие, както и изготвената съдебно-медицинска и съдебно-оценителна експертиза по делото.  

Досежно втория пункт от обвинението повдигнато на подс.А.П., съдът не констатира соченото от адв.К. противоречие между обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт, касаещо участието на подс.Д.Д. в престъплението по чл.199, ал.1, т.3 от НК. Действително при описание на фактическата обстановка по делото е посочено, че на място в ж.к.“***“ в гр.С. на 24.01.2009 г. заедно с подс.А. Пацзов и осъдените Ц. М. и Л.К. пристигнал и подс.Д.Д. (л.12 от номерацията на обвинителния акт). В обвинителния титул обаче не се излагат твърдения подс.Д. да е участвал в изпълнителното деяние на грабежа – в упражнената принуда в случая нанесен побой над свид.К. и в противозаконно отнемане на личните му вещи. На л.12 от обвинителния акт се твърди, че свид.К. се опитал да избяга и бил последван  от Ц. М., Л.К., Л.Д. и подс.А.П., които го извлекли от камиона и с метални тръби започнали да му нанасят удари по главата, Т. и крайниците. По отношение на сочения факт, че по време на извършването на грабежа подс.П. е бил без маска на лицето и че именно той е изрекъл репликата „Имаш много поздрави от И.!“ свидетелства и свид.Л.А., в показанията му от досъдебното производство, дадени пред съдия, които съдат е инкорпорирал чрез прочитането им. С оглед на това тези твърдения на свид.К. не остават изолирани и неподкрепени от каквито и да било други доказателства по делото. По отношение на изложеното възражение от адв.К. по отношение на това, че не е доказано по делото, че действително от свид.К. са отнети инкриминираните в обвинителния акт вещи, съдът намира същото за неоснователно. Действително и самият свидетел признава, че към онзи момент е употребявал наркотични вещества, това обаче обстоятелство не компрометира показанията му до такава степен, че съдът да не му вярва. Напротив съдът кредитира с доверие показанията му както от съдебното, така и от досъдебното производство, защото същите са устойчиви, подредени и логични и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Те възпроизвеждат в логическа последователност случилото се и издържат на проверката за достоверност съпоставени с другите събрани доказателства, а именно с показанията на свид.Л.А. от досъдебното производство и на М.П. от съдебното и досъдебното производство. Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел, че е носил в себе си сумата от 5 000 лева, тъй като самият той сочи, че към онзи момент е бил земеделски производител, а и е имал заложна къща, от което следва че е имал достатъчно доходи, за да комулира процесната сума от 5 000 лева. Това, че свидетелят К. откровено е отговорил на въпроса на адв.К., че не е усетил някой да го пребърква, не сочи  на обстоятелството, че спрямо него не е извършен грабеж. Напълно естествено е, когато върху човек се нанася такъв жесток побой, какъвто е нанесен на свид.Кръсте,в да не усети, че някой бърка по джобовете му и му отнема лични вещи. Така дадения отговор само сочи, че свид.К. обективно възпроизвежда случилото се, без да добавя факти, които не е възприел лично.

По отношение на възраженията изложени от адв.К. и касаещи лек автомобил „БМВ“, с който свид.Р.К. се е опитал да избяга от нападателите си, следва да бъде отбелязано, че сочената трасологична експертиза на автомобила не е приобщена към доказателствата по делото в хода на съдебното производство, поради което и съда не следва да я обсъжда. Освен гореизложеното и развитите в тази насока аргументи за пристрастност на воденото разследване по случая излизат далеч извън предмета на доказване по делото, поради което като цяло същите са неотносими и не следва да бъдат обсъждани от съда. Доводът на адв.К., че от това, че по автомобил „БМВ“ не били открити отпечатъци на подс.П., може да се направи извода, че обвинителната теза е оборена, е несъстоятелна. Липсват каквито и да било данни извършителите да са имали съприкосновение с този лек автомибил, като например да са се опитали да отварят вратите му, за да издърпат свид.К. или да са извършили друго действие спрямо МПС-то, за да бъде обосновано очакването, някой от тях да е оставил дактилоскопни следи.

 

По възраженията на адв.В.

Съдът противно на становището на адв.В. намира, че при изготвянето на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на подзащитния й и невъзможността на подс.К. и защитника му да организират адекватна защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорите изготвили документа са посочили, кои действия извършени от подс.К. намират, че попадат в състава на чл.321 от НК. Описан е членствения състав на престъпното сдружение, начина на привличането им за участие в същото, предмета му на дейност и функцията на всяко едно от подсъдимите лица. По отношение на изложените от адв.В. твърдения за недоказаност на обвинението, същите са неосноватени. Видно от показанията на свидетелите Р.К., И. А., свидетели с тайна самоличност №001 и №03, този подсъдими е бил участник в организираната престъпна група ръководена от Х. В. - И.И.за периода от неустановена дата на месец януари 2008 г. до месец декември 2010 г., като е разпространявал наркотични вещества под прикритието на легална извършване дейност на фен клуба на ФК „Л.“ на територията на гр.С..

 

ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА

 

При определяне на наказанията на всеки един от подсъдимите, които съдът е признал за виновни, са отчетени обществената опасност на всеки един от десетте подсъдими, както и високата степен на обществена опасност на реализираните от тях деяния. Следва да бъде посочено, че при отмерване на наказанието, което да наложи на всеки един от тях, съдът не отчете като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство Д. период, който е изтекъл от образуване на наказателното производство и предимно от придобиване на всеки един от тях на качеството на обвиняемо/подсъдимо лице – в общ период от повече от 10 г., тъй като взе под внимание фактическата и правна сложност на делото, броя на участващите в производството подсъдими лица (първоначално 18 подсъдими), възникналите процесуални усложнения по делото - необходимостта от изготвяне на предложение за екстадиране на подс.М.Д. от Р.Турция, задържането и осъждането на подс.К.К. за извършено престъпление в Индонезия, изготвянето на европейски заповеди за разследване за разпит на свидетели чрез видеоконферентна връзка. Използването на горепосочените международно правни инструменти за съдебно сътрудничество по наказателни дела  е допринесло  за продължително развитие на наказателното производство във времето.  Допълнително забавяне на разглеждане на делото се дължи и на неправомерното поведение на подс.В.Х. и осъдения В.Е., които са се укрили от правораздавателни власти по настоящото дело за определен период от време. Съгласно  последователната практиката на съдилищата, в това число ЕСПЧ и ВКС, нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок, е обстоятелство, ползващо се със значителен намаляващ отговорността ефект при индивидуализацията на наказанието /Решение на ЕСПЧ - "Пелисие и Саси срещу Франция, GC, решение от 17.03.1999 г., № 25444/94 г., § 62, CEDH 1999-II" /. И след като поведението на подсъдимия е вън от причините за забавянето на процеса, то категоричното нарушаване на чл. 22 НПК и чл. 6 ЕКЗПЧ изисква третирането на това нарушение на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, като обстоятелство, ориентиращо наказание към минимума, предвиден в закона. В настоящия случай, съдът намери, че не е допуснато нарушение на принципа за разглеждане и решаване на делото в разумен срок с оглед сложността на делото и демонстрираното поведение на част от подсъдимите лица по същото.

При индивидуализацията и отмерването на наказанието, което да наложи по отношение на всяко едно от подсъдимите лица, съдът е отчел и своеобразието на обстоятелствата, при които е осъществено конкретното престъпление. Следва да бъде подчертано, че този подход на съда не представлява нарушение на чл.56 от НК, като в този смисъл е Решение № 189/14.06.1994 г. по н.д.№99/94 г., I н.о. на ВКС.

          Съдът при определяне на наказанието, което да наложи на подсъдимия К.И.М.,  отчете високата степен на обществена опасност на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на престъпното дение, за което е признат за виновен. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът намери обремененото съдебно минало на подсъдимия, както и индивидуалните особености на престъплението, което е реализирал, а именно големия членствен състав на организираната престъпна група, в която е участвал, високото място в йерархията на групата, което е заемал, а именно след изчезването на ръководителя Х. В. след 31.05.2009 г. същият е поел ръководството на престъпното сдружение, и Д. период, през който същият е участвал в ОПГ. Като оттегчаващо вината обстоятелство съдът прие и наличието на повече от едно квалифициращо деянието на подс.М. обстоятелство. С оглед на всичко гореизложено и при превес на отегчаващите вината обстоятелства,  съдът е определил наказание в размер на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, под средния размер на предвидено в разпоредбата на чл.321, ал.3, т.2  от НК, наказание.

На осн. чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал така наложеното наказание с наказание определено на подс. К.М. по НОХД №3661/2013 г. по описа на СРС, като е определил едно общо най-тежко наказание за изтърпяване ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Съдът е преценил, че са налице условията за групиране на двете наказания, тъй като подсъдимият е извършил престъпленията, за които е признат за виновен с посочените съдебни актове, преди да има влязла присъда, за което и да било от тях.  

На осн.чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС съдът е определил СТРОГ режим на изтърпяване на така определеното наказание.

          На осн. чл.68, ал.1 от НК съдебният състав е привел в изпълнение наказание наложено на подсъдимия К.М. с Присъда, постановена по НОХД №1671/2001 г. по описа на СГС, НК, влязла в сила на 27.11.2003 г., а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изтърпяване е било отложено да срок от ПЕТ ГОДИНИ, тъй изпълението на престъплението, за което същият е признат за виновен по настоящото делото, е започнало в изпитателния срок на присъдата постановена по НОХД №1671/2001 г. по описа на СГС.

Съдът на осн. чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС ОБЩ режим на изтърпяване на така определеното наказание, тъй като е намерил, че са налице предпоставките за това.

На осн. чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК СНС е приспаднал от така определеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото дело за времето от 01.06.2008 г. до 04.06.2008 г.

          Специализираният наказателен съд е определил наказанието на подсъдимия В.В.Х. след като е отчел  сравнително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на извършеното от същия престъпление. Като оттегчаващо вината обстоятелство съдът е приел и наличието на повече от едно квалифициращо деянието на подс.Х. обстоятелства. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът е отчел и индивидуалните особености на престъплението, което е реализирал, а именно големия членствен състав на организираната престъпна група, в която е участвал и Д. време период на участие. Следва да бъде отбелязано, че подс.Х., към момента на реализиране на престъплението по настоящото дело, е бил с чисто съдебно минало, което следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство. От представените по делото медицински документи става ясно, че здравословното състояние на подс.Х. е влошено, поради което съдът също взе под внимание това обостоятелство, като смекчаващо отговорността на подсъдимия. С оглед на горните обстоятелства и при баланс на оттегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства съдът е наложил на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, предвидения в закона минимум.

          На осн. чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал така определеното наказание с наказание наложено на същия по НОХД № 1739/2015 г. на Специализирания наказателен съд като е определил едно общо най-тежко наказание за изтърпяване ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът е намерил, че са налице условията за групиране на наказанията, тъй като престъпленията са извършени преди по отношение на подсъдимия Х. да има постановена присъда, за което и да било от тях, като първо е бил осъден по НОХД №1739/2015 г. по описа на СНС.

          На осн. чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал изтърпяното изцяло наказание по НОХД №1739/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд в размер на 4 (четири) месеца и 7 (седем дни).

На осн. чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС съдът е определил СТРОГ режим на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание.  

На осн. чл.59, ал.1, т. и т.2 от НК съдебният състав е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по настоящото дело за времето от 26.06.2020 г. до 31.07.2020 г., както и времето, през което спрямо същия се е изпълнявала мярка за неотклонение „домашен арест“ за времето от 31.07.2020 г. до 03.10.2020 г.

Съдът на следващо място е определил и наложил наказание на подсъдимия А.Г.К. след като е отчел сравнително ниската степен на обществена опасост на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на реализираното от същия престъпление. Като отегчаващи вината обстоятелства съдебният състав е взел под внимание индивидуалните особености на престъплението което е реализирал, а именно големия членствен състав на организираната престъпна група, в която е участвал, като и Д. период на участие в същата. Като оттегчаващо вината обстоятелство съдът е приел и наличието на повече от едно квалифициращи деянието по чл.321, ал.3 от НК на подс.К. обстоятелства. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът взе под внимание чистото съдебно минало на подсъдимия. Предвид на гореизложеното и при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства, съдът е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, минималния редвиден в разпоредбата на чл.321, ал.3, т.2 от НК срок на наказанието „Лишаване от свобода“. С оглед на реализиране в пълна степен на личната превенция – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително върху него, като му се отнеме възможността да върши други престъпления и генералната превенция-да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът е постановил подс.К. да изтърпи  наложеното му наказание при първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от НК.

          На осн. чл.59, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото дело от 01.06.2012 г. до 04.06.2012 г.

          При определяне на наказанието, което да бъде наложено на подс. К.И.П., съдът е отчел сравнително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на извършеното от него престъпление по чл.321, ал.3, т.2 от НК. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдебният състав е взел под внимание индивидуалните особености на престъплението, което е реализирал, както и Д. период от време на участие в същата. Съдът е отчел също така и сравнително високото място в йерархията на групата, което подсъдимият е заемал и това, че е бил приближен на ръководителя на същата Х. В.. Като оттегчаващо вината обстоятелство съдът прие и наличието на повече от едно квалифициращо деянието по чл.321, ал.3 от НК обстоятелство. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът взе под внимание чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието (същият е бил реабилитиран към онзи момент).

          С оглед на всичко гореизложено и при превес на отегчаващите вината обостоятелства съдът е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

          Съдът е групирал на осн. чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК така определеното наказание с наказание наложено на подсъдимия К.П. по НОХД №19982/2014 г. по описа на СРС като е определил за изтърпяване едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години. Съдът е преценил, че са налице условията за групиране на наказанията, тъй като престъпленията са извършени преди по отношение на подсъдимия П. да има постановена присъда, за което и да било от тях, като първо е бил осъден по НОХД №19982/2014 г. по описа на СРС.

          На осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил общ режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание.

          При определяне на наказанията, които да наложи на подсъдимия А.М.П. съдът е съобразил високата степеп на обществена опасност на извършените от подсъдимия престъпления и високата степен на обществена опасност на самия подсъдим. При отмерване на наказанието, което да наложи за престъплението по чл. 321, ал. 3, т.2, вр. ал. 2 от НК, са отчетени индивидуалните особености на престъплението, което е реализирал, а именно големия членствен състав на престъпното сдружение и Д. период от време на участие в същата. Съдът е съобразил също така и сравнително високото място в йерархията на групата, което подсъдимият П. е заемал и това, че е бил приближен на ръководителя на същата Х. В. и е бил част от „наказателната бригада“ на групата. При отмерване на размера на наказанието съдът е взел под внимание и обстоятелството, че с поведението си е реализирал повече от едно квалифициращо деянието обстоятелство. Като отегчаващо вината на подс.П. обстоятелство следва да бъде отчетено и неговото обременено съдебно минало. С присъда №8 по НОХД №379/1994 г. по описа на СГС, влязла в законна сила на 30.10.1998 г. подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.256, ал.2 вр. чл.199, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.129, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание 9 години „Лишаване от свобода“. Съдът не намери наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като Т.ва не са налице. Предвид всичко гореизложено за престъплението по чл.321, ал.3, т.2 от НК, съдът е наложил наказание ПЕТ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“.

          По отношение на подсъдимия А.М.П., при отмерване на наказанието, което да наложи за престъпление по чл.199, ал.1, т.3, предл. 2 вр. с чл. 198, ал. 1, пр.1, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК, за което съдът го е признал за виновен, съдебният състав е отчел високата степен на обществена опасност на реализираното престъпление и сравнително високата степен на обществена опасност на самия подсъдим. Съдът отчете и обстоятелството, че престъплението е осъществено в съучастие с друго лице. Принципно престъпленията, осъществени в съучастие се отличават с повишена степен на обществена опасност в сравнение с останалите, като такъв е и настоящия случай. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия.  Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе под внимание и спецификата на самото престъпление, а именно, че упражнената принуда спрямо свид.Р.К. надхвърля достатъчната за съставомерност на деянието по по-тежко квалифицирания състав – наред с двете телесни увреждания, които се квалифицират като средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК, на пострадалия са причинени и допълнителни увреждания, представляващи леки телесни повреди. Тези увреждания са повлияли върху влошаване качеството  на живот на посрадалия. С оглед на гореизложеното при превес на отегчаващите вината обстоятелства съдът е наложил наказание от „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ ГОДИНИ.

          Съдът е намерил, че са налице предпоставките за групиране на двете наложени наказания на подсъдимия П. на осн. чл.23, ал.1 от НК, тъй като са извършени в реална съвкупност, преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях. Съдът е определил едно общо най-тежко за изтърпяване наказание за изтърпяване „Лишаване от свобода“ за срок ШЕСТ ГОДИНИ.

          На следващо място с оглед съдебното минало на подсъдимия, СНС е групирал на осн. чл.25, ал.1 от НК във вр. с чл.23, ал.1 от НК така определеното общо най-тежко наказание с наказанието, наложено на подсъдимия П. с Определение постановено по НОХД № 2009/2017 г. по описа на СРС в сила от 21.07.2017 г., като е определил едно общо най-тежко наказание за изтърпяване „Лишаване от свобода“ за срок от шест години. Съдът е направил преценката, че са налице основанията за групиране, тъй като подсъдимият е извършил деянията, преди да има влязла в законна сила присъда, за което и да било от тях и впоследствие е осъден с отделни присъди.

          На осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК от така определеното наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият А.П. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело за времето от 23.05.2012 г. до 23.05.2013 г.

          Съдът е определил на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС СТРОГ режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание.

          При подсъдимият Д.Д.Д. при определяне на наказанието, което да му наложи, съдът е взел под внимание сравнително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на извършеното от него престъпление по чл.321, ал.3, т.2 от НК. Като отегчаващи вината обстоятелства са взети под внимание индивидуалните особености на престъплението, което е реализирал, а именно голямия членствен състав на организираната престъпна група, както и Д. период от време на участие в същата. Като оттегчаващо вината обстоятелство съдът прие и наличието на повече от едно квалифициращо деянието по чл.321, ал.3 от НК, обстоятелство. Съдът е намерил, че е налице и смекчаващо вината обстоятелство, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия. С оглед гореизложеното и при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства, съдът е наложил наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“, минимално предвидения размер на наказанието „Лишаване от свобода“ в разпоредбата на чл.321, ал.3, т.2 от НК. Съдът е преценил, че с  оглед изпълнение на индивидуалната и генералната превенция на наказанието не е необходимо подсъдимият да изтърпи същото ефективно и да бъде отделян от социалната и семейна среда, в която се е намирал към момента на постановяване на присъдата. С оглед на това и на осн. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на  наказанието е отложено за срок от  ПЕТ ГОДИНИ.

          На осн. чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Д.Д. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража за периода от 18.02-21.02.2011 г. и от 01.03.2011 г. до 21.12.2011 г. по настоящото дело и мярката за неотклонение домашен арест, считано от 21.12.2011 г. до датата на промяна на същата.

          При отмерване на наказанието, което да наложи на подсъдимия М.А.Д., съдът е съобразил сравнително високата степен на обществена опасност на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на извършеното от същия престъпление по чл.321, ал.3, т.2 от НК. Като отегчаващи вината на подс. Д. обстоятелства са взети под внимание индивидуалните особености на престъплението, което е реализирал, а именно големия членствен състав на организираната престъпна група, както и Д. период от време на участие в същата от неустановена дата на месец януари 2008 г. до декември месец 2010 г. Като оттегчаващи вината обстоятелства, съдът прие и наличието на повече от едно квалифициращо деянието по чл.321, ал.3 от НК обстоятелство, както и обремененото му съдебно минало. Съдът не установи наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Предвид на това и при превес на отегчаващите вината обстоятелства, съдът е отмерил наказание от пет години „Лишаване от свобода“, под средния размер на наказанието предвиден в чл.321, ал.3, т.2 от НК.

          На осн. чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК наложените на подсъдимия М.Д. наказания по настоящото дело и по НОХД №403/2019 г. по описа на РС – Свиленград са групирани като е определено едно общо най-тежко наказание за изтърпяване „Лишаване от свобода“ за срок от пет години. Съдът е преценил, че са налице предпоставките за прилагане на института на групирането на посочените по-горе наказания, тъй като подсъдимият е осъден с отделни присъди и е извършил деянията преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях. На осн. чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо най-тежко наказание за изтърпяване съдът е присъединил наказанието глоба в размер на 200 (двеста) лева, наложено на подс.Д. по НОХД №403/2019 г. по описа на РС-Свиленград.

          На осн. чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан под стража от 29.05.2019 г. до 17.07.2019 г. и времето, през което спрямо него е изпълнявана марка за неотклонение „Домашен арест“ от 17.07.2019 г. до 22.04.2020 г.

          Съдът на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определил ОБЩ режим на изтърпяване на така определеното наказание, тъй като са налице основанията за това.

          При определяне на наказанието, което да наложи на подсъдимия П.В.Е., съдът е отчел сравнително високата степен на обществена опасност на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на извършеното от същия престъпление по чл.321, ал.3, т.2 от НК. Като отегчаващи вината на подс. Е. обстоятелства са взети под внимание индивидуалните особености на престъплението, което е реализирал, а именно големия членствен състав на организираната престъпна група, както и Д. период от време на участие в същата от неустановена дата на месец януари 2008 г. до декември месец 2010 г. Като оттегчаващи вината обстоятелства, съдът прие и наличието на повече от едно квалифициращо деянието по чл.321, ал.3 от НК обстоятелство, както и обремененото му съдебно минало. Подс.Е. е осъждан два пъти, като второто му осъждане е по НОХД №8096/2003 г. по описа на СРС за престъпление по чл.325, ал.2,пр.1 от НК, за което престъпление му е наложено наказание 3 месеца „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години. Така към момента на извършване на деянието по чл.321, ал.3 от НК, чието изпълнение е започнало през януари месец 2008 г. за подсъдимия Е. не е била настъпила абсолютната реабилитация по смисъла на чл.88А от НК.

          При превес на отегчаващите вината обстоятелства съдът е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, около минималния предвиден в разпоредбата на чл.321, ал.3 от НК, срок на наказанието.  

          На осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил ОБЩ режим на изтърпяване на така наложеното наказание, тъй като е  преценил, че са налице основанията за това.

          Специализираният наказателен съд, 5-ти състав, при определяне наказанието на подсъдимия П.Х.М. е отчел сравнително високата степен на обществена опасност на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на извършеното от същия престъпление по чл.321, ал.3, т.2 от НК. Като отегчаващи вината на подс.М., обстоятелства са взети под внимание индивидуалните особености на престъплението, което е реализирал, а именно големия членствен състав на организираната престъпна група, както и Д. период от време на участие в същата - от неустановена дата на месец януари 2008 г. до декември месец 2010 г. Като оттегчаващи вината обстоятелства, съдът прие и наличието на повече от едно квалифициращо деянието по чл.321, ал.3 от НК  обстоятелство, както и обремененото му съдебно минало. При превес на отегчаващите вината обстоятелства съдът е наложил на подс.М. наказание „Лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ под средния размер на предвиденото в закона наказание.

          На осн. чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал така наложеното наказание с наказание по НОХД № 5662/2011 г. по описа на СГС като е определил за изтърпяване едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от  ПЕТ ГОДИНИ. Съдът е преценил, че са налице предпоставките за прилагане на института на групирането на посочените по-горе наказания, тъй като подсъдимият е осъден с отделни присъди и е извършил деянията преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях.

          На осн. чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание е приспаднато наказанието „Лишаване от свобода“ по НОХД №5662/2011 г. по описа на СГС, което подсъдимият е изтърпял.

           Съдът на осн. чл.25 вр. с чл.23, ал.3 от НК е присъединил към определеното за изтърпяване общо най-тежко наказание и наказанието глоба в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, наложено на подсъдимия П.М. по НОХД № 5662/2011 г. по описа на СГС.

           С оглед наличието на основания за това съдът е определил на осн.чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от СТРОГ режим на изтърпяване на така определеното наказание.

          На осн. чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подс. П.М. наказание по НОХД № И - 4244/09 г. по описа на СРС, което е „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като е постановил неговото изтърпяване. Горното е сторено, тъй като са били налице условията на чл.68, ал.1 от НК за това, а именно подс.М. е извършил друго умишлено престъпление от общ характер в изпитателния срок определен по НОХД № И-4244/2009 г. по описа на СРС.

          На осн.чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС съдът е определил СТРОГ режим на изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание.

          При определяне на наказанието, което да наложи на подс. Г.Р.Л., съдът е взел под внимание сравнително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на извършеното от него престъпление по чл.321, ал.3, т.2 от НК. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът е взел под внимание индивидуалните особености на престъплението, което е реализирал голямия членствен състав на организиранатапрестъпна група, както и Д. период от време на участие в същата. Като оттегчаващо вината обстоятелство съдът прие и наличието на повече от едно квалифициращо деянието обстоятелство. Съдът е намерил, че е налице и смекчаващо вината на подс.Л. обстоятелство, а именно младата възраст на подсъдимия Л. и чистото му съдебно минало.  С оглед гореизложеното и при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът е наложил наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“, минимално предвидения размер на наказанието  в разпоредбата на чл.321, ал.3, т.2 от НК. Съдът е преценил, че с оглед изпълнение на индивидуалната и генералната превенция, каквато цел имат наказанията, не е необходимо подсъдимият да изтърпи така наложеното му наказание ефективно и да бъде отделян от социалната и семейна среда, в която се е намирал към момента на постановяване на присъдата. С оглед на това и на осн. чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на  наказанието е отложено за срок от  ПЕТ ГОДИНИ.

          На осн. чл.354А, ал.6 от НК  съдът е постановил отнемане в полза на държавата на високорисковите наркотични вещества предмет на обвинението по чл.354А, ал.2 от НК на подсъдимия В.В.Х., тъй като притежанието им е забранено от закона.

 

 

          РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО:

         

Съдът е осъдил на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А. С.П. да заплати по сметка на МВР сумата от 25 (двадесет и пет) лева – заплатено възнаграждение на вещо лице изготвило съдебно-медицинска експертиза по делото и 40 (четиридесет) лева по сметка на СНС заплатено възнаграждение за явяване на същото вещо лице в съдебни заседания, 40 (четиридесет) лева по сметка на СНС заплатено възнаграждение за явяване в съдебно заседание на в.л.Деляна Ковачева – Н. и сумата от 30 (тридесет лева) лева по сметка на МВР - заплатено възнаграждение за изготвена съдебно-оценителна експертиза в хода на ДП.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

         

 

                                                         

                                                                   СЪДИЯ: