РЕШЕНИЕ
№ 936
Бургас, 02.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - IX-ти състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА административно дело № 20257040701465 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с жалба подадена от А. М. Е. от [населено място] против неоснователно бездействие на А. П. инфраструктура да предприеме необходимите действия за обезопасяване и поддържане на път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица. Жалбоподателят посочва, че пътят е част от републиканската пътна мрежа и се стопанисва от АПИ, но въпросният участък е в лошо експлоатационно състояние, с липсваща или нарушена настилка, липса на пътна маркировка и недостатъчна вертикална сигнализация, поради което представлява опасност за участниците в движението. Жалбоподателят сочи, че А. П. инфраструктура има законовото задължение да поддържа републиканските пътища в състояние, което да гарантира тяхната безопасност чрез своевременен ремонт, обезопасяване, сигнализация и маркировка и непредприемането на такива действия представлява неоснователно бездействие. Иска се съдът да установи наличието на неоснователно бездействие, да задължи органа да извърши съответните действие, като определи и срок за тяхното изпълнение, както и да задължи органа да премахне процесния участък от пътя от списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса за ползване. Жалбата е процесуално допустима за разглеждане съобразно указанията на Върховния административен съд, съдържащи се в Определение № 399/15.01.2026г. по адм.дело № 11521/2025г. Съгласно нормата на чл.256, ал.1 и ал.2 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. В хипотезата на защита по чл.256 от АПК, на задължението на административния орган да извърши дължимо по закон действие следва да съответства защитимо от закона субективно право на лицето и при наличието на такава административно правоотношение субективното право може да бъде реализирано директно по силата на правна норма, чрез изпълнение на съответстващото му действие, без издаване на административен акт. Отнесено към настоящия случай, видно от нормата на чл.19, ал.2, т.1 от Закона за пътищата управлението на републиканските пътища от Агенция „Пътна инфраструктура“ включва поддържането на пътищата. На това задължение не съответства субективно право в гражданскоправния смисъл на понятието, чийто носител да е жалбоподателят, респ. не е налице неудовлетворено притезание. Между жалбоподателя и Агенция „Пътна инфраструктура“ не съществува правоотношение, подчинено на материалните и процесуални административноправни разпоредби, в рамките на което жалбоподателят да е носител на материални административни права и законни интереси, а ответната агенция, като носител на определени в закона правомощия, в т. ч. да извършва определени фактически действия, да бездейства, причинявайки неблагоприятен ефект в правната сфера на лицето. В този смисъл жалбоподателят не разполага със законово защитимо право да изисква от Агенция „Пътна инфраструктура“ ремонтирането на определен пътен участък, но има легитимно право да подаде сигнал или отправи предложение до агенцията за подобряване на съответната инфраструктура. Искането да се задължи А. П. инфраструктура да премахне процесния участък от пътя от списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса за ползване, е извън правораздавателната компетентност на настоящия съд. Поради липса на твърдяното субективно право не е налице правен интерес от търсената защита, поради което искането следва да се отхвърли като неоснователно. Съобразно този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят исканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 51,13евро /100лв./ на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от НЗПП /прил.ред./. На основание изложените мотиви, Административен съд Бургас, 9-и състав, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ искането на А. М. Е. от [населено място], [улица], вх.3, ет.2, ап.6, за отмяна на бездействие на Агенция „Пътна инфраструктура“ да предприеме необходимите действия за обезопасяване и поддържане на път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица. ОСЪЖДА А. М. Е. от [населено място], [улица], вх.3, ет.2, ап.6, с [ЕГН], да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 51,13евро разноски по делото. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
По делото е постъпило становище от А. П. инфраструктура, видно от което жалбата се счита за недопустима поради отсъствие на хипотезите на чл.256 от АПК. По същество се отрича наличието на бездействие като се твърди, че са били извършени действия по текущо ремонтно поддържане на пътния участък в рамките на разполагаемия финансов ресурс.
| Съдия: | |