Решение по Търговско дело 385/2020г.

Р Е Ш Е Н И Е

№....................

Гр. С., 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на двадасети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 385 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените с исковата молба първоначални искове за реално изпълнение по чл.79, ал.1 ЗЗД за връщане на платени депозити по договор за наем №157/02.072014 г., изменен с анекси от 01.10.2014г и 05.03.2015 г. и договор за наем № 159/21.07.2014 г., изменен с анекс от 20.07.2017 г. след прекратяването им в общ размер на 24190,50 лв., по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавеното плащане на тези задължения в общ размер на 1572,51 лв. за периода от прекратяване на договорите на 01.07.2019 г. до датата на исковата молба – 20.02.2020 г., както и искове по чл.79, ал.1, предл.2-ро за заплащане на обезщетение в общ размер на 26224,80 лв. за направени от ищеца разноски за съхранение, товарене и превоз в причинна връзка с неизпълнението на ответника да получи предадени за съхранение на ищеца движими вещи по устен договор от 12.07.2014 г. и приемо-предавателен протокол за предаването им, както и обезщетение за забавеното плащане на дължимите разноски в размер на 633,82 лв. за период на забава 25.11.2019 г. – 20.02.2020 г.

Ищецът твърди, че сключил с ответника два наемни договора съответно договор за наем № 157/02.072014 г., изменен с анекси от 01.10.2014г и 05.03.2015 г. и договор за наем № 159/21.07.2014 г., изменен с анекс от 20.07.2017 г.Твърди по първия договор №157 да е внесъл депозит в размер на 21122,97 лв. 11.07.2014 г. и още 2363,43 лв. на 09.10.2014 г. или общо 23486,64 лв., а по втория договор да е внесъл депозит в размер на 704,10 лв. на 29.07.2014 г. Срокът на договорите изтекъл на 30.06.2019 г., като наетите помещения били предадени на наемодателя на 01.07.2019 г., поради което е налице основание за връщане на депозитите, за което ответникът бил изрично поканен, като ищецът направил и изявление за прихващане със задълженията му по наемните договори за наем и разноски за ползването на имотите, преди прекратяване на договорите. Ищецът счита, че ответникът дължи връщане на депозитите, или поне тази част, която не погасява задълженията му по наемните договори, както и мораторна лихва в общ размер на 1533,26 лв. по първия договор и 45,97 лв. по втория договор за период на забава от 01.07.2019 г. до 20.02.2020 г. Ищецът твърди, че с ответника са постигнали устна уговорка ищецът да съхранява за срока на наемните договор движими вещи, които се намирали в наетите помещения, но следвало да бъдат изнесени, като ответникът поел задължение да ги получи обратно след прекратяване на договорите, но не го направил, въпреки че бил поканен, поради което и ищецът направил разноски за съхранението им в размер на 21 204 лв. без ДДС за 114 дни и разходи за транспорт и хамалски услуги от 650 лв. без ДДС или общия размер на обезщетението за неизпълнени е 26224,80 лв. Ответникът бил поканен да го заплати, поради което и след изтичане на срока за доброволно плащане на 25.11.2019 г. до датата на исковата молба -20.02.2020 г- дължи обезщетение за забавено плащане.

Ответникът е депозирал отговори на предявените искове, с които ги оспорва. Не оспорва сключването на двата наемни договора, анексите към тях и заплащането на уговорените депозити в твърдените от първоначалния ищец размери, но твърди да са налице основания за задържането им в пълен размер, тъй като наемателят не е изпълнил задълженията си за заплащане на всички дължими наемни месечни вноски, консумативи за ползване и неустойки за забавено плащане, както и не е предал помещенията във вида, в които ги е получил, а с повреди, за които отговоря, тъй като са причинени виновно от негови служители или лица, на които наемателят е възложител.В хода на производството изменя твърденията, като счита, че има право да получи помещенията не във вида, в който ги и предал, а с подобренията, направени от ищеца при извършено преустройство и промяна на предназначението на помещенията, което следвало от уговорките в договора. Не оспорва, че на 01.07.2019 г. са му предадени от наемателя ключовете от наетите помещения, но помещенията били в негоден за ползване вид с повреди по стени, подове, тавани, дограми, таванни корнизи и всички видове инсталации, липса на елементи от инсталациите, като необходимата за отстраняването на тези повреди сума наемодателят оценява на 200000 лв., като с части от това вземане в размер на 26000 лв., от които 12750 лв. за възстановяване на повреди по част електро – мотиране и комплектоване на 6 бр.ел.табла по проект и проверка, установяване на годността на проводни участъци от ел.инсталацията, тестване на връзките и монтиране на нови кабели, както и 13250 лв. разходи за възстановяване на повреди по архитектурата на помещенията – стени, тавани, корнизи и тоалетни, включващи обща работа по доставка и монтаж на скеле в размер на 800 лв., работа по премахване на увредени корнизи по таваните в размер на 400 лв., работа по отваряне на проектни отвори в размер на 300 лв, разходи по изхвърляне на отпадъци в размер на 300 лв., 1200 лв. разходи за прокарване на канали за възстановяване на ел.кабели, които са прекъснати, 9000 лв. разходи за възстановяване на декоративни корнизи, разходи за обзавеждане на тоалетни в партера и сутерена, чрез възстановяване на керамика, арматура и др. в общ размер на 1200 лв., прави възражение за прихващане с претенциите за връщане на платени депозити и обезщетение за забавеното им плащане.

Оспорва исковете за обезщетение за вреди от договор за съхранение на движими вещи, като оспорва да е постигал съгласие с ищеца тези вещи да се съхраняват от ищеца за сметка на ответника, респективно да е поемал задължение да ги получи обратно, като твърди, че се касае за вещи, собственост на предходен наемател, не е възлагал на ищеца да ги пази и съхранява, поради което и не носи отговорност за направени разходи в тази връзка. Евентуално оспорва размера на обезщетението, като счита, че съхранението на вещите не предполага такива значителни по размер разходи.

Ответникът е предявил насрещни искове за заплащане на наемна цена и разноски за консумативи за ползването на наетите имоти и неустойка в общ размер на 32754,16 лв., от които 9394,56 лв. наем за м. юни 2019 г. за първия етаж, 10595,58 лв. – неустойка за забавеното му плащане до 15.06.2020 г., 1971,48 лв. – наемна цена за мазето /сутерена/ за м. юни 2019 г., 2222,16 лв. – неустойка за забавеното плащане на наемната цена до 15.06.2020 г., 231,41 лв. – топлоенергия за м. април 2019 г., 259,44 лв. – неустойка за забавеното плащане на разноските за топлоенергия до 15.06.2020 г., 1366,39 лв. – разноски за ел.енергия в наетия имот за м. април 2019 г., 1541,60 лв. –неустойка за забавеното плащане на разноските за ел.енергия до 15.06.2020 г., 198,66 лв. – разноски за вода за м.05.2019 г., изразходвана в наетия имот, 225,60 лв. – неустойка за забавеното плащане на разноските за вода до 15.06.2020 г., 1442,88 лв. – разноски за ползването на ел.енергия в наетите имоти за м. май 2019 г., 1519,83 лв. – неустойка за забавеното плащане на разноските за ел.енергия за периода до 15.06.2020 г., 765,16 лв. – разноски за ел.енергия за м. юни 2019 г., 807,30 лв. – неустойка за забавеното плащане на разноските за ел.енергия за м.юни за периода до 15.06.2020 г., 103,20 лв. – разноски за вода за м.юни 2019 г., изразходвана в наетия имот и 108,81 лв. – неустойка за забавеното плащане на разноските за вода за периода до 15.06.2020 г.

Ищецът по насрещните искове твърди, че наемателят Б.В. АД не са заплатили дължимия наем за м. юни, както и разноски за месеците април, май и юни 2019 г., като дължи и уговорената в наемните договори неустойка за забавено плащане.

Първоначалният ищец оспорва насрещните искове, като твърди, че задълженията са погасени чрез извънсъдебно прихващане, за което сам е направил изявление. Оспорва да е причинявал каквито и да било вреди на наетите помещения, като счита, че изпълнението на задължението му да върне имотите се доказва от приемо-предавателния протокол от 01.07.2019 г. и никакви едностранно съставени от другата страна или нейни представители документи или ръкописни бележки с неустановено авторство нямат доказателствена стойност. По отношение на възражението за прихващане оспорва материалната легитимация на МКДЦ, тъй като имотите са собственост на Кметството на М.и само то има основание да търси обезщетение, като оспорва негови служители да са причинявали каквито и да било повреди върху наетите помещения. Сочи, че помещенията са му предадени във вид и състояние, непозволяващи да се ползват според наетото предназначение, като за привеждането им в съответствие с него наемателят извършил ремонт и преустройства на значителна стойност, обуславящи възникване на вземане за заплащането им, поради което и няма никакъв фактически и правен интерес да руши направените подобрения.

Съдът, като взе предвид доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:

По исковете за връщане на депозит и възражението за прихващане срещу тези искове

В тежест на ищеца е да докаже сключването на договорите за наем, заплащането на депозитите по тях, както и че към прекратяването на договорите е изпълнил всички свои задължения по наемния договор за наемна цена и разноски за ползването и задължението си да предаде имота на наемателя в състоянието, в което го е получил при сключването на договорите.

Ответникът по тези искове по възражението си за прихващане срещу първоначалния иск за обезщетение във връзка с договор за съхранение на вещи ответникът следва да докаже състоянието, в което е предал имотите на наемателя, настъпилите повреди върху наетите имоти, че същите са в причина връзка с поведение на наемателя или негови служители, както и размера на вредите.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са обявени обстоятелствата относно сключването на двата наемни договора и анексите към тях, както и плащането на уговорените с тях депозити от наемателя на наемодателя в общ размер на 24190 лв., че имотите са върнати на наемодателя на 01.07.2019 г., тъй като наемното правоотношение по двата наемни договора е прекратено с изтичане на срока на 30.06.2019 г.

Съгласно т.4.5 и от двата договора, която е с идентично съдържание, наемателят заплаща гаранционен депозит, който обезпечава евентуалните вреди, причинени на наемодателя, като депозитът подлежи на връщане при освобождаване на помещенията и при подписване на заключителния приемно-предавателен протокол за помещенията.

Следователно след прекратяване на наемните договори и предаване на помещенията, депозитът подлежи на връщане, освен ако не бъде прихванат с конкретни насрещни вземания на наемодателя.

В случая наемателят Б.В.ООД твърди да е направил извънсъдебно изявление за прихващане, съдържащо се в нотариална покана, връчена на наемодателя на 10.07.2021 г. чрез нотариус И.Д., с която заявява, че прихваща вземанията си за връщане на депозит срещу задълженията за наемна цена и разноски за ползването, които не оспорва нито извънсъдебно, нито в хода на процеса, но наемодателят е възразил срещу прихващането изрично с насрещна нотариална покана, каквито възражения поддържа и в хода на процеса, поради което и не са налице предпоставките за настъпване на последиците на извънсъдебното прихващане, съответно вземанията за връщане на депозита не са погасени, нито са погасени чрез извънсъдебно прихващане вземанията на наемодателя за наемна цена и разноски за ползването.

Следователно вземането за връщане на платените депозити съществува в размерите, в които са платени, което налага съдът да разгледа възраженията на ответника за съдебно прихващане с негови вземания за обезщетение от неизпълнението на задължението на наемателя да върне наетите имоти в надлежно състояние.

Неоснователни са възраженията на Б.В.ООД, че МКДЦ“Д.на М.в С.“ЕООД, тъй като не е собственик на сградата и наетите помещения, което не е спорно, не разполага с легитимация да предявява претенции за непозволено увреждане, тъй като в случая възражението за прихващане се основава на договора за наем и неизпълнение на задължения на наемателя по наемните договори, по което страна е именно МКДЦ“Д.на М.в С.“ЕООД, а не на деликтно основание. Именно по причина, че наемодателят не е собственик на помещенията и възражението му за прихващане няма как да се основа на твърдения за непозволено увреждане на вещи, които не притежава, неотносими към спора са и обстоятелствата относно статута на сградата, в която се намират помещенията, на недвижима културна ценност, евентуални извършени нарушения на нормативната уредба относно опазването на културните ценности, които могат да имат значение за административно наказателна и наказателна отговорност, респективно за непозволено увреждане, но не и за облигационните отношения между страните по договорите за наем.

Неоснователни са доводите на ответника по първоначалните искове, че наетите помещения е следвало да му бъдат върнати с всички подобрения, направени от наемателя при извършеното преустройство и промяна на предназначението на помещенията от офиси в ресторант.

Двата наемни договора съдържат идентични уговорки в т.3.3.2, предвиждащи право, а не и задължение, наемателят да извърши за собствена сметка и с писменото съгласие на наемодателя подобрения в наетите помещения и наетото оборудване, както и уговорка, че трайно прикрепените подобрения, извършени от наемателя без съгласието на наемодателя, остават в собственост на наемодателя без каквото и да е обезщетение, а временните подобрения могат да се прехвърлят в собственост на наемодателя срещу обезщетение, съотвестващо на стойността им. По аргумент за противното след като уговорката предвижда, че само за трайно прикрепените подобрения извършени от наемателя без съгласие не се дължи обезщетение, то за всички други подобрения, направени със съгласието на наемодателя такова обезщетение се дължи по силата на самия договор и въз основа на допълнителна уговорка между страните, каквато не се твърди да е постигната и не се касае за клауза в договорите, която да задължава наемателя да върне имота с подобренията, които поради естеството си са неотделими от помещенията без увредата им.

Няма спор между страните, тъй като насрещните им твърдения съвпадат, че към сключване на наемните договори наетите помещения са ползвани за офиси, като след сключване на наемния договор наемателят е извършил ремонти и преустройства с цел промяна на предназначението на помещенията в клуб – ресторант и кухня – кетъринг, като няма спор и че това е възможно и е станало със съгласието на наемодателя. Въз основа на уговорките в договора няма основание да се приеме, че след прекратяването му наемателят е бил длъжен да върне имота в състоянието, в което се е намирал след извършения от него ремонт и преустройство, но при всички случаи е бил длъжен да го върне в състояние годно за ползването му съобразно смененото предназначение и с онези трайно прикрепени към имота елементи, които не подлежат на демонтаж без увреда другите елементи, към които са прикрепени или с отстранени от демонтажа повреди.Така не представляват трайно прикрепени подобрения ключове, контакти, осветителни тела, оборудване за баня /смесители, мивки, тоалетна чиния/, електрическо табло, решетки на радиатори, климатици, вентилационна система и т.н., за разлика от електрическата инсталация, състояща се от необходимото окабеляване и до съответни крайна точка на ползване/ключ, контакт, осветително тяло/ и мястото на захранване на обекта чрез присъединяване към общата ел.инсталация на сградата, ВиК инсталацията, състояща се от съответната тръбна разводка и фитинги до свързването й с общата система на сградата и съответните крайни точки, за свързване със санитарно оборудване, настилки, мазилки и т.н. Независимо от обстоятелството, че част от направените от наемателя подобрения не са трайно прикрепени към наетите имоти, то доколкото той не е получил имота без тези елементи, е бил длъжен при демонтаж на собствените движими вещи, да възстанови съществувалите преди това или да ги замести с такива със същото предназначение. Така наемателят не може да върне имота без електрическо табло, защото не го е получил без такова, нито без осветление, контакти и ключове в помещенията, в които е имало такива, нито без настилки и мазилки, врати и прозорци.

В тежест на наемателя е да докаже изпълнението на задължението си да върне наетите имоти в състояние, позволяващо да се ползва спрямо предназначението си/включително смененото/ и с оборудването, не по-лошо от това, с което ги е получил при отчитане на обикновеното овехтяване.

Представеният протокол за предаване на ключовете от имота не доказва изпълнение на горното задължение относно състоянието на имота, а единствено предаването на фактическата власт върху наетите имоти обратно на наемодателя.

От заключението на приетата експертиза в производството по обезпечаване на доказателства, както и въз основа на показанията на свидетелите Г.И., П.Г., И.М., К.К.се установява, че след прекратяване на наемните договори наемателят Б.В.ООД е оставило имота в състояние, което не ползволява ползването му по смененото предназначение, а и изобщо, тъй като е демонтирало електрическото табло, ключове, контакти, осветителни тела, като е демонтирало и декоративни елементи – таванни корнизи и ламперия, вградени в стената шкафове и витрини, стоящ бар за напитки, с което са увредени мазилки, шпакловки и настилки на помещенията без чието възстановяване те на могат да се ползват, макар и тезата на МКДЦ“Д.на М.в С.“ЕООД за необходимост от възстановяване в същия вид, в който са били изпълнени от Б.В.ООД да е несъстоятелна по вече изложените съображения.

Следователно е налице неизпълнение на задълженията на Б.В. АД по наемните договори за връщане на наетите имоти в състояние, в което са годни да се ползват по предназначение и не по-лошо от това, в което са получени, при отчитане на обичайното овехтяване.

Не се установява обаче наемодателят да е претърпял твърдените вреди, които са предмет на възражението на прихващане по част електро и архитектура. От заключението на експертизата, изготвена в обезпечителното поризводство и свидетелските показания, се установява, че е налице е разкомплектоване на захранващото електрическо табло, но не и на 6 бр. електрически табла, които очевидно никога не са били монтирани в наетите имоти – липса на толкова на брой и такива табла, каквито сочи МКДЦ“Д.на М.в С.“ЕООД, не се установява от никое доказателства, а предвиждането им по проект, не означава , че са били изпълнени, а още по-малко наемателят може да отговаря за това по договора за наем. Установява се, че поради демонтажа на таблото, ключове, контакти и осветителни тела са налице изрязани/прекъснати кабели, което налага извършването на проверка на връзки и напрежение при възстановено захранване. До извършване на такава проверка, която не се твърди да е извършена, нито е възможна поради промяна във фактическото положение на имотите, не се доказва изобщо необходимост от прорязване на отвори и канали за ел.кабели.Установеното увреждане на декоративни полистиролови корнизи изисква разходи по премахването им и възстановяване на мазилка и боя под отстранените елементи, но замяната на корнизите с нови е без причинна връзка с неизпълнение на задължения на наемателя по договора, а резултат на желанието на наемодателя да разполага със същите елементи и т.н.

В случая обаче, макар и да се установява, че наемателят не е изпълнил задълженията си за връщане на имотите в дължимото състояние, не се установява за наемодателя да са настъпили каквито и да било вреди под формата на необходими разходи за възстановяване на повреди по ел.инсталация и част архитектура, тъй като такива разходи не се твърди, нито доказва да са правени и няма необходимост да бъдат направени. В съдебно заседание на 17.02.2021 г. управителят на МКДЦ“Д.на М.в С.“ЕООД е заявил, че имотът е отдаден на друг наемател, който за своя сметка е отстранил повредите и ползва имота по предназначение и следователно дори от неизпълнението на задълженията на Б.В.ООД за връщане на имотите по прекратените договори да са възникнали вреди за наемодателя, то при всички случаи те не са се изразили в разходи за възстановяване на имота в състояние, годно за ползването му по предназначение, какъвто е предмета на възражението за прихващане, което следва да се отхвърли и след като не е налице извънсъдебно прихващане, нито основание за съдебно прихващане, исковете на Б.В.ООД за връщане на платените депозити следва да се уважат в пълен размер.

Ответникът по исковете дължи и обезщетение за забавено плащане, като считано от датата на връчване на поканата за възстановяване на депозитите чрез нотариус И.Д. на 10.07.2019 г., тъй като задължението за връщане на депозитите не е с установен срок за изпълнение, като до датата на исковата молба законната лихва е в размер на 1518,72 лв., като за разликата над тази сума и за периода 01.07.-09.07.2019 г. исковете са неоснователни.

По исковете във връзка със съхранение на движими вещи

Твърденията на страните съвпадат, а се установява и от съдържанието на представения протокол от 12.07.2014 г., както и от показанията на свидетеля Г.,***ЕООД е предало на Б.В.ООД с протокола движими вещи – офис оборудване, което се е намирало в помещенията, които са предмет на двата наемни договора между страните.

Без правно значение е чия собственост са движимите вещи, каквито възражения навежда МКДЦ, тъй като исковете се основават на твърдения за постигнато съгласие за съхранение на вещите, а не на извъндоговорни източници.

Не се установява обаче във връзка с предаването на офис оборудването страните да се постигнали друга уговорка, освен за предаването им като част от обзавеждането на наетите имоти, поради което и съдът приема, че предаването на вещите е част от съдържанието на наемното правоотношение между страните и следователно задължението на Б.В.ООД да пази вещите и да ги върне не произтича от друг договор, а от наемните договори. Съответно тези задължения са свързани с наемните договори и ползването на наетите имоти, поради което и Б.В.ООД е следвало да ползва вещите в наетите имоти, респективно да върне същите на заедно с имотите. Ако Б.В.ООД е извършило разходи за преместване и съхранение на вещите извън наетите помещения, то тези разходи няма причина да са за сметка на наемодателя, тъй като са извършени по преценка и по волята на наемателя, не със съгласие и по възлагане на наемодателя и няма причина той да отговаря за тях. Вещите не са върнати, тъй като наемателят ги е преместил по свое усмотрение и без основание, съответно връщането им след прекратяване на наемните договори на място различно от това на което са получени следва да е за негова сметка и исковете му са неоснователни.

По исковете на МКДЦ за наемна цена, разноски за ползване на имота и неустойки за забавено плащане.

Страните не спорят, че Б.В.ООД дължи на МКДЦ наемна цена за м.юни 2019 г., както и разноски за ползването на имотите в размер за месеците април, май и юни 2019 г., като с отговора на насрещната искова молба вземанията се признават общо, но Б.В.ООД счита, е погасило вземанията с извънсъдебно прихващане.

По вече изложените съображения във връзка с исковете за връщане на депозитите за невъзможността такова да настъпи по отношение на насрещни вземания, които не са ликвидни, задълженията не са погасени, поради което и исковете за заплащането им са основателни така както са предявени.

Що се отнася до вземанията за неустойка за забавено плащане на тези задължения обаче, наемателят, който е направил извънсъдебно изявление за погасяването им чрез прихващане, отговаря за забава единствено до датата на получаване на това изявление от МКДЦ. След тази дата /10.07.2019 г., когато е получена нотариалната покана чрез нотариус Дахтеров/ причината за непогасяване на задълженията е единствено поведението на МКДЦ, което дружество оспорва поледиците на извънсъдебното прихващане и ликвидността на насрещните вземания, което оспорване се установява да е неоснователно. Считано от 10.07.2019 г., на която дата е било възможно да настъпи погасяване на задълженията на наемателя за наем и разноски, ако не наемодателят не бе създавал пречки, длъжникът се освобождава от забавата си, поради забава на кредитора – наемодател.

Съгласно уговорката в т.4.2 от двата договора, наемната цена се заплаща в срок до 5-число на месеца. Следователно наемателят е следвало да заплати наемната цена за м. юни 2019 г., в срок до 05.06.2019 г., като считано от 06.06.2019 г. е изпаднал в забава, като съгласно т.5.3 дължи неустойка за забава в размер на 0,3 % за всеки ден забава.Съответно наемателят дължи неустойка за забавеното плащане на наемната цена от 9394,56 лв. за първия етаж в размер на 958,12 лв. за периода 06.06.2019 г. – 09.07.2019 г., както и неустойка за забавеното плащане на наемната цена за мазето/сутерена/ в размер на 200,94 лв. за период на забава 06.06.2019 г. – 09.07.2019 г. За разликите над тези суми и за периода 10.07.2019 г. – 15.06.2020 г. исковете са неоснователни, тъй като с поведението си наемодателят сам е изпаднал в забава на кредитора, която освобождава наемателя от отговорност за забавено изпълнение.

По отношение на разноските за ползване на имотите в наемните договори липсва уговорка относно срок за заплащането им, поради което и съдът приема, че за поставяне на наемателя в забава е необходима покана. По отношение на разходите за топлоенергия за м.04, електроенергия за м. 04 и вода за м. 05.2019 г. съдът приема наемателят да е поканен на 03.06.2019 г., когато съгласно представената електронна кореспонденция са му изпратени фактурите, с които се префактурират съответните разходи и справки за изчислението им, а по отношение на останалите разходи – на 03.07.2019 г., когато отново по електронна поща са изпратени съответните фактури и справки.

Съответно неустойката за забавено плащане по т.4.2 от двата договора, която се отнася и за разходите за консумативи е в размер на 24,84лв. по отношение на разходите за топлоенергия за м.април 2019г., 147 лв. по отношение а разходите за ел.енергия за м. април 2019 г. и 2,60 лв. по отношение на разходите за вода за м.май 2019г. за период на забава 04.06.2019 г. – 09.07.2019 г., а за останалите разходи за период на забава 04.07.2019 г. – 09.07.2019 г. неустойката е в размер 21.65 лв. за разходите за ел.енергия за м. 05.2019 г., 11,50 лв. за разходите за ел.енергия за м. 06.2019г. и 1,55 лв. за разходите за вода за м. 06.2019 г. Или общият размер на неустойките за забавено плащане на задълженията на за наемна цена и разноски за ползване на наетите имоти до прекратяване на наемните договори в размер 1368,20 лв., като за разликите над установените размери и за периода след 09.07.2019 г. насрещните искове следва да се отхвърлят.

Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които са ги претендирали. На първоначалния ищец Б.В.ООД следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 1028,37 лв., съобразно уважената част от исковете и адвокатско възнаграждение в размер на 1023,77 лв., съобразно уважената част от първоначалните искове и отхвърлената част от насрещните искове от разноски в общ размер на 4204,87 лв.

На МКДЦ Д.на М.в С.ЕООД следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 695,05 лв. във връзка с насрещния иск, който е частично основателен, като не следва да се присъжда отделно адвокатско възнаграждение по този иск, тъй като съгласно чл.78 ГПК страната иа право на разноски за един адвокат, като МКДЦ е ангажирала по делото за защита, включително и по насрещния иск, адвокат Г.К., с когото не е уговаряно отделно възнаграждение за исковете, а общо възнаграждение за представителство по делото, поради което и другата страна не следва да отговаря за направени разноски по ангажирането на следващ адвокат. Съобразно отхвърлената част от първоначалните искове и уважената част от насрещните искове та МКДЦ следва да се присъдят разноски в размер на 358,74 лв. за адвокатско възнаграждение, от заплатеното възнаграждение на адвокат К. в размер на 700 лв., като няма доказателства да е платено цялото уговорено възнаграждение нито има основание да се присъждат разноски за депозит за експертиза и свидетел, които са направени във връзка с възражението за прихващане, което е изцяло неоснователно.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА М.К.–Д.Ц.„Д.на М.в С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.*******да заплати на Б.В.ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 24190, 50 лв., представляваща платени депозити по договор за наем №157/02.072014 г., изменен с анекси от 01.10.2014г и 05.03.2015 г. и договор за наем № 159/21.07.2014 г., изменен с анекс от 20.07.2017 г. след прекратяването им, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2020 г. до окончателното й заплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1518,72 лв. обезщетение за забавеното плащане на тези задължения за периода 10.07.2019 г. – 20.02.2020 г., както и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 2052,14 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавеното изпълнение на задължението за връщане на депозитите по наемните договори за разликата над 1572,51 лв. и за периода 01.07.-09.07.2019 г., както и искове по чл.79, ал.1, предл.2-ро за заплащане на обезщетение в общ размер на 26224,80 лв. за направени от ищеца разноски за съхранение, товарене и превоз в причинна връзка с неизпълнението на ответника да получи предадени за съхранение на ищеца движими вещи по устен договор от 12.07. 2014 г. и приемо-предавателен протокол за предаването им, както и обезщетение за забавеното плащане на дължимите разноски в размер на 633,82 лв. за период на забава 25.11.2019 г. – 20.02.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на М.К.–Д.Ц.„Д.на М.в С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.*******с негови насрещни вземания от на Б.В.ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** за обезщетение от неизпълнението на задълженията на Б.В.ООД по договор за наем №157/02.072014 г., изменен с анекси от 01.10.2014г и 05.03.2015 г. и договор за наем № 159/21.07.2014 г., изменен с анекс от 20.07.2017 г. да върне наетите имоти без повреди и в уговореното в договора състояние в общ размер на 26000 лв., от които 12750 лв. необходими разходи за възстановяване на повреди по част електро – монтиране и комплектоване на 6 бр.ел.табла по проект и проверка, установяване на годността на проводни участъци от ел.инсталацията, тестване на връзките и монтиране на нови кабели, както и 13250 лв. разходи за възстановяване на повреди по архитектурата на помещенията – стени, тавани, корнизи и тоалетни, включващи обща работа по доставка и монтаж на скеле в размер на 800 лв., работа по премахване на увредени корнизи по таваните в размер на 400 лв., работа по отваряне на проектни отвори в размер на 300 лв., разходи по изхвърляне на отпадъци в размер на 300 лв., 1200 лв. разходи за прокарване на канали за възстановяване на ел.кабели, които са прекъснати, 9000 лв. разходи за възстановяване на декоративни корнизи, разходи за обзавеждане на тоалетни в партера и сутерена, чрез възстановяване на керамика, арматура и др. в общ размер на 1200 лв.

ОСЪЖДА Б.В.ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.К.–Д.Ц.„Д.на М.в С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.*******въз основа на договор за наем №157/02.072014 г., изменен с анекси от 01.10.2014г и 05.03.2015 г. и договор за наем № 159/21.07.2014 г., изменен с анекс от 20.07.2017 г. сумата от 9394,56 лв. наем за м. юни 2019 г. за първия етаж, 958,12 лв. – неустойка за забавеното му плащане за периода 06.06.2019 г. – 09.07.2019 г., 1971,48 лв. – наемна цена за мазето /сутерена/ за м. юни 2019 г., 200,94 лв. – неустойка за забавеното плащане на наемната цена за период на забава 06.06.2019г.-09.07.2019г., 231,41 лв. – топлоенергия за м. април 2019 г., 24,84 лв. – неустойка за забавеното плащане на разноските за топлоенергия за април 2019 г. за периода на забава 04.06.2019 г. – 09.07.2019 г., 1366,39 лв. – разноски за ел.енергия в наетия имот за м. април 2019 г., 147 лв. –неустойка за забавеното плащане на разноските за ел.енергия за април 2019г. за период на забава 04.06.2019 г. – 09.07.2019 г., 198,66 лв. – разноски за вода за м.05.2019 г., изразходвана в наетия имот, 2,60 лв. – неустойка за забавеното плащане на разноските за вода за м.05.2019 г. за период 04.06.2019 г. – 09.07.2019 г., 1442,88 лв. – разноски за ползването на ел.енергия в наетите имоти за м. май 2019 г., 21,65 лв. – неустойка за забавеното плащане на разноските за ел.енергия м.май 2019 г. за периода 04.07.2019 г. – 09.07.2021 г. , 765,16 лв. – разноски за ел.енергия за м. юни 2019 г., 11,50 лв. – неустойка за забавеното плащане на разноските за ел.енергия за м.юни за периода 04.07.2019 г. – 09.07.2021 г., 103,20 лв. – разноски за вода за м.юни 2019 г., изразходвана в наетия имот и 1,55 лв. – неустойка за забавеното плащане на разноските за вода за м. юни 2019 г. за периода 04.07.2019 г. – 09.07.2021 г., ведно със законната лихва върху наемната цена и разноските за ползване, считано от 12.06.2020 г. до окончателното им заплащане, както и разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1053,79 лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете за неустойки за разликите до пълните размери, в които са предявени съответно от 10595,68 лв. за наема на първи етаж, 2222,16 лв. за наема на мазето, 259,44 лв. за топлоенергията за 04.2019 г., 1541,60 лв. за разходите за ел.енергия за м.04.2019 г., 225,60 лв. за разходите за вода за м.05.2019 г., 1519,83 лв. за разходите за ел.енергия за м.05.2019 г., 806,30 лв. за разноските ца ел.енергия за м.06.2019 г., и 108,81 лв. за разноските за вода за м.06.2019 г.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: